Jump to content

1928_06_03 Вѣчно веселие


Ани

Recommended Posts

От томчето "За сѫдба дойдохъ"
Сила и живот, XI серия, т.3,(1928),
Издание 1929 г., София
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

 

Вѣчно веселие.

 

„Вѣчно веселие ще бѫде тѣмъ“

 Исайя 61:7

 

Това изречение е изъ книгата на единъ отъ най-виднитѣ израилски пророци и поети; при прѣвода то губи своята вѫтрѣшна красота. Често при прѣвода мисъльта се опорочава. Изобщо, когато формитѣ се материализиратъ, тѣ изгубватъ своята вѫтрѣшна, духовна красота. Великото въ живота не седи въ външната форма. Красивото въ живота не се изразява въ силата, която се съдържа въ него. Силата не дава красота въ живота. Силниятъ човѣкъ не може да бѫде красивъ; той може да бѫде добъръ или лошъ. Любещиятъ човѣкъ пъкъ може да бѫде красивъ, но може да бѫде и грозенъ. Тъй щото, Любовьта може да се изрази въ красота и въ грозота. Силата, т. е. разумното въ живота може да те направи или добъръ, или лошъ.

 

Значи, разумностьта дава съдържание на нѣщата а Любовьта — тѣхната форма. Когато любишъ, ти не трѣбва и не можешъ да търсишъ съдържание на Любовьта. Който търси съдържание на Любовьта, той погрознява. Хората погрозняватъ по единствената причина, че започватъ да чоплятъ, дали близкитѣ имъ ги обичатъ, както трѣбва. Слѣдователно, всички грозни хора се съмняватъ; тѣ сѫ хора на съмнѣнието, понеже въ характера имъ има нѣщо неустойчиво, или казано на наученъ езикъ: естеството на тия хора не се е доразвило, тѣ не разбиратъ причинитѣ и послѣдствията на нѣщата. Ние не обясняваме причинитѣ и послѣдствията на нѣщата, но засѣгаме само тѣхната форма, тѣхното съдържание и тѣхния смисълъ, като казваме: ако искашъ да бѫдешъ красивъ, не търси съдържанието на Любовьта. Ако искашъ да бѫдешъ добъръ, не търси и смисъла на силата. Силата, сама по себе си, може да се употрѣби и за зло, и за добро. При това, дали ще се употрѣби за зло, или за добро, тя не се опорочава. Сѫщото нѣщо се отнася и до Любовьта. За каквото и да се употрѣби тя, за умраза, или за любовь, за прѣстѫпления, или за добрини, сама по себе си, тя не се опорочава, но винаги остава дѣвствена. Ако нѣкой употрѣби енергията на Любовьта за умраза или за прѣстѫпление, той самъ ще се опорочи, но не и Любовьта. И силата, сама по себе си, не може да изгуби смисъла си, нито да се опорочи, но всѣки човѣкъ, който злоупотрѣби съ нея, може да се опорочи.

 

Често хората изгубватъ своето здраве, сила, щастие, но това не става произволно. Не мислете, че човѣкъ може да стане добъръ или лошъ, когато пожелае. Нѣкой хора искатъ да станатъ добри, но не могатъ; други искатъ да станатъ лоши, но не могатъ. Нѣкой казва: „Натеглихъ се да бѫда добъръ“. Другъ казва: „Натеглихъ се да бѫда лошъ“. Единиятъ иска да стане лошъ, другиятъ иска да стане добъръ — и двамата иматъ своя философия. Този, който иска да бѫде добъръ, той е търговецъ, който не е намѣрилъ мѣсто да пласира стоката си и затова фалира. Онзи, който иска да бѫде лошъ, той е вече фалиралъ търговецъ. Значи, въ края на краищата, и двамата сѫ фалирали търговци. Срѣщатъ се тѣ, и единиятъ отъ тѣхъ казва: „Не струва човѣкъ да е добъръ“. Другиятъ казва: „Не струва човѣкъ да е лошъ“. Тѣ спорятъ помежду си. Първиятъ казва: „Отъ толкова години насамъ азъ правя само добрини, но какво придобихъ отъ това? Нищо не придобихъ. Затова, именно, казвамъ, че не струва човѣкъ да бѫде добъръ! Кой каквото ще да ми разправя, азъ имамъ вече своя вѫтрѣшна опитность, изработилъ, съмъ своя философия за живота“. Вториятъ казва: „Отъ толкова години насамъ азъ правя само злини. Какво придобихъ отъ това? Нищо не придобихъ. Затова, именно, казвамъ, че не струва човѣкъ да бѫде лошъ. Такава философия си изработихъ отъ своята вѫтрѣшна опитность“. Какъ ще примирите тия двама философи, единиятъ отъ които не видѣлъ полза отъ доброто, а другиятъ не видѣлъ полза отъ злото? Защо тия двама души не сѫ придобили нищо отъ доброто и отъ злото въ живота? — Защото единиятъ не е знаелъ, какъ да прави добро, а другиятъ не е знаелъ, какъ да прави зло.

 

Тѣзи двѣ течения въ свѣта се прѣплитатъ, кръстосватъ въ два вѫзла. Тѣ се срѣщатъ отъ редъ поколѣния въ цѣлокупния животъ на човѣка: въ неговия личенъ, умственъ, сърдеченъ, духовенъ и общественъ животъ. Въ този смисълъ, когато нѣкой човѣкъ казва, че иска да бѫде лошъ, това подразбира, че иска да бѫде енергиченъ, силенъ, всестранно да се прояви въ живота. Този човѣкъ, като прѣкаралъ дълго врѣме на земята, изгубилъ е смисълътъ и значението на силата; и днесъ, понеже иска да бѫде силенъ, придава на силата качество, което тя не съдържа — лошевина. Когато нѣкой човѣкъ казва, че иска да бѫде добъръ, това подразбира, че той иска да бѫде любещъ човѣкъ. Значи, той е изгубилъ смисъла на Любовьта въ живота. Безъ любовь доброто не сѫществува. Не можешъ да направишъ добро на човѣка, ако нѣмашъ любовь.

 

Въ прочетената глава пророкътъ описва състоянието на хората, когато Духътъ Господенъ дойде между тѣхъ. Въ цѣлата глава се прозиратъ условията, при които се намиралъ израилскиятъ народъ. Обаче, ние знаемъ, че Божиитѣ разпоредби сѫ съвсѣмъ други отъ тия, които се нареждатъ отъ хората. Богъ е далъ много блага и много обѣщания на израилския народъ; въпрѣки това, нѣма другъ народъ въ свѣта, който да е страдалъ толкова много, както израилскиятъ. Той е получилъ много блага, но и много тояги. Като говоримъ за израилтянитѣ, ние не разбираме всички съврѣменни израилтяни по плъть, които сѫ разпръснати по цѣлия свѣтъ. Ние говоримъ за духовнитѣ израилтяни, които сѫ пазили, па и до днесъ пазятъ Божиитѣ закони. Казвате: „Избранъ народъ бѣха израилтянитѣ“. Всѣки духовенъ човѣкъ е Божий човѣкъ, той принадлежи къмъ народа Божий. Сега, когато нѣкой каже, че принадлежи къмъ народа Божий, той трѣбва да има извѣстни качества, които опрѣдѣлятъ този народъ. Като разглеждате единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, вие го оцѣнявате по неговитѣ специфични качества. Диамантътъ, напримѣръ, има свои специфични качества, по които се отличава отъ другитѣ скѫпоцѣнни камъни: по своята твърдость и по силното прѣчупване на слънчевата свѣтлина. Сѫщо така има и различни газове, които се отличаватъ едни отъ други по начина на горението и по свѣтлината, която се образува при горението имъ.

 

И тъй, истинскиятъ човѣкъ се познава по това, че радостьта му е вѣчна. Думитѣ „вѣчна радость“ не подразбиратъ проявление на радостьта въ бѫдещи врѣмена, т. е. за всѣкога, въ всички врѣмена и епохи, но докато човѣкъ постѫпва разумно, и радостьта му ще бѫде разумна, дълга; въ момента, когато той постѫпи неразумно, неговата радость изчезва. Всички хора иматъ такава опитность. Тя е една и сѫща и за свѣтскитѣ хора, и за ученитѣ, и за проститѣ, и за духовнитѣ хора. Най-малкото нарушение въ законитѣ на радостьта и въ свѣтския, и въ културния, и въ духовния човѣкъ, който е свързанъ съ Бога, води къмъ намаление на неговата радость. Най-малката дисхармония, която се явява въ живота на човѣка, нарушава неговата радость. Обаче, нарушението на радостьта не показва отдалечаване отъ Бога.

 

Има два метода, по които човѣкъ познава, дали се отдалечава отъ Бога, или не се отдалечава. Когато се отдалечава отъ Бога, мракъ и тъмнина го нападатъ. Тъмнината е спѫтникъ въ живота на такъвъ човѣкъ. Когато човѣкъ се приближава къмъ Бога, свѣтлината му се увеличава. Слѣдователно, когато свѣтлината въ тебе се увеличава, ще знаешъ, че ти печелишъ едноврѣменно и друга цѣнность — ти се приближавашъ къмъ Бога. Когато свѣтлината въ тебе се намалява, ти се отдалечавашъ отъ Бога. Ще кажете: „Какъ става приближаването и отдалечаването отъ Бога?“ — Това е дълбокъ философски въпросъ, който не може да се обясни. Защо човѣкъ при единъ случай се приближава къмъ Бога, а при другъ се отдалечава, този въпросъ ще остане неразясненъ. Може ли да попитате кацаря да ви обясни, защо е събралъ толкова дъски на едно мѣсто и направилъ отъ тѣхъ една каца? Могатъ ли самитѣ дъски да ви кажатъ, по силата на какъвъ законъ сѫ събрани заедно да образуватъ кацата? Тѣ ще ви кажатъ: „И ние сами не знаемъ дълбоката причина, която е накарала кацаря да ни събере всички заедно“. Знаемъ само, че единъ законъ ни държи така здраво, че никой не може да ни разедини. Освѣнъ желѣзнитѣ обрѫчи, едно здраво дъно така ни е стегнало, че никакво съдържание не може да се извади изъ тази каца. Питамъ: отъ ваше гледище, щастливи ли сѫ тѣзи дъски? — Не сѫ щастливи. Едно нѣщо е важно и отличително за тѣзи дъски: веднъжъ поставени въ това положение, тѣ вече нито гниятъ, нито се разсъхватъ и за дълго врѣме запазватъ своя физически животъ. Подобно е състоянието на човѣка, когато физическиятъ му животъ е въ зависимость отъ неговия духъ. Тази връзка между физическия и духовния човѣкъ сѫществува само тогава, когато той има будно съзнание.

 

Много хора сѫ будни, когато се тревожатъ. Това, обаче, не е будность на съзнанието. Когато човѣкъ се радва, той е сѫщо така буденъ, но и това състояние не може да се нарече будность на съзнанието. Когато човѣкъ се радва, или когато се тревожи, това сѫ странични явления, които не можемъ да наречемъ будность на съзнанието. Даватъ нѣкому сто хиляди лева да си направи една кѫща. Той взима паритѣ, радва се, буденъ е. Тази радость не е негова. Тя е прѣдизвикана изкуствено. Причината за радостьта сѫ паритѣ, които той е получилъ. Утрѣ взиматъ паритѣ или кѫщата му, и радостьта изчезва. Както е придобита, така ще се изгуби. Има единъ законъ, който гласи: това, което се придобива, се изгубва; и това, което се изгубва, се придобива. Нѣкой казва: „Азъ спечелихъ“. — Ще изгубишъ. Другъ казва: „Азъ изгубихъ.“ — Ще спечелишъ. Печалбитѣ и загубитѣ вървятъ периодически. Статистиката показва, че радоститѣ и скърбитѣ въ живота вървятъ по опрѣдѣленъ законъ. Когато дойде радостьта, тя постепенно се качва, докато стигне най-високия върхъ. Слѣдъ това, тя започва бавно да слиза, докато дойде до една долина, дѣто съвършено изчезва. Тукъ човѣкъ се намира въ долината на мрака, т. е. въ долината на скръбьта. Понѣкога той слиза и до най-голѣми дълбочини, отдѣто слѣдъ врѣме започва малъкъ подемъ, възкачване нагорѣ, къмъ върха на радостьта. При качването се образува крива линия. Човѣкъ се качва по сѫщия начинъ, както живакътъ въ барометритѣ. Такова качване, повишение има и въ сеизмографа. Колкото спадането на барометритѣ е по-голѣмо, толкова и промѣнитѣ въ атмосферата сѫ по-голѣми; колкото спадането е по-малко, толкова и промѣнитѣ въ атмосферата сѫ по-малки.

 

Човѣкъ трѣбва да съпоставя явленията въ разумната природа и въ живота, да намира връзка между тѣхъ. Нищо въ природата не става произволно. Щомъ е тъй, и скърбитѣ, и радоститѣ вървятъ по опрѣдѣленъ законъ. Съврѣменнитѣ хора живѣятъ въ свѣтъ, дѣто скърбитѣ и радоститѣ се редуватъ правилно; затова, ако човѣкъ знае закона, на който тѣ се подчиняватъ, той ще може да опрѣдѣли, кога ще му дойде нѣкоя радость или скръбь и кога ще си отиде. При сегашното развитие на човѣка, скърбитѣ и страданията сѫ неизбѣжни за него. Разумнитѣ хора могатъ да избѣгватъ скърбитѣ и страданията, защото тѣ знаятъ другъ единъ законъ, споредъ който ги прѣдвиждатъ. Разумниятъ човѣкъ, като прѣдвижда страданията, може и да ги избѣгва. Обикновениятъ човѣкъ, като не може да ги прѣдвижда, той трѣбва да изучава закона на отклонението; щомъ знае този законъ, като дойде страданието, той ще може чрѣзъ огъване да избегне най-голѣмия му ударъ. Днесъ всички хора се стремятъ да избегнатъ страданията, или поне да ги намалятъ. Това се постига съ изучаване закона на отклонението, т. е. закона на огъването.

 

Пророкътъ казва: „Вѣчно веселие ще бѫде тѣмъ“. Какво е искалъ да каже пророкъ Исайя съ тѣзи думи? — Всѣки човѣкъ, който е разбралъ смисъла на живота, радостьта му ще бѫде трайна, животътъ му ще бѫде вѣчно веселие. Да разберешъ живота, не значи да се примиришъ съ него. Нѣкой казва: „Азъ се примирихъ съ живота“. — Човѣкъ нито може да се примирява съ живота, нито да го отрича. По сѫщия начинъ човѣкъ нито може да възприеме Любовьта, нито да я отрича. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да се е борилъ съ Любовьта и да е придобилъ нѣщо добро. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който, да се е борилъ съ силата и да е придобилъ нѣщо добро. Любовьта, силата сѫ абсолютни нѣща, съ които не можете да се борите. Въ Писанието се казва, че Яковъ се борилъ съ Бога, но Той го бутналъ само съ малкия си пръстъ, и Яковъ окуцѣлъ. Слѣдъ като се борилъ цѣла нощь съ Бога, отъ тази борба той доби голѣмо прозрѣние и много знания. Слѣдъ това той се обърна къмъ Бога и каза: „Господи, Ти ме направи куцъ. Сега поне ме благослови!“ Яковъ имаше братъ на име Исавъ, но между тѣхъ сѫществуваше нѣкакво недоразумѣние, нѣкакво неразбиране, вслѣдствие на което Яковъ напусна бащиния си домъ. Исавъ, по-голѣмиятъ синъ на Исака, бѣше косматъ, като кожена дреха. Той стана човѣкъ изкусенъ на ловъ, полски човѣкъ. Исакъ обичаше Исава, защото ядѣше лова му. Яковъ бѣше човѣкъ мекъ, незлобивъ по характеръ, и живѣеше въ шатри. Ревека, майка му, обичаше Якова.

 

Единъ день Яковъ си варѣше леща. Исавъ дойде отъ полето, изнемощѣлъ и гладенъ, безъ никакъвъ ловъ. И рече Исавъ Якову: „Я ми дай малко отъ твоята леща, защото съмъ изнемощѣлъ“! И рече Яковъ: „Продай ми днесъ първородството си“. Исавъ рече: „Ето, азъ съмъ на умиране, защо ми е това първородство?“ И рече Яковъ: „Закълни ми се днесъ!“ И закле му се и продаде първородството си Якову. Яковъ, като сегашнитѣ адвокати, направи договоръ съ брата си и му каза: „Подпиши се тукъ!“ И той се подписа, като мислѣше, че тази работа е на шега. Отъ този день Яковъ стана богатъ, щастливъ човѣкъ, придоби сила. Той взе полица отъ брата си и отиде да я шконтира въ банката на майка си, но паритѣ трѣбваше да се изтеглятъ отъ бащата. Обаче, бащата нищо не знаеше за този договоръ. Ако знаеше, той не би го подписалъ. Остарѣ Исакъ и започна да не довижда. Той повика Исава и рече му: „Сине мой, азъ вече остарѣхъ, не знамъ деня на смъртьта си. Вземи сега орѫжията си, излѣзъ на полето и улови ми ловъ: сготви ми вкусно ястие и донесъ ми да ямъ, за да те благослови душата ми прѣди да умра“. Отиде Исавъ на полето да улови ловъ и да го донесе.

 

Ревека чу това, което говорѣше Исакъ на Исава. Тя извика Якова и му рече: „Чухъ всичко, което отецъ ти говори на Исава. Сега, прочее, сине мой, послушай гласа ми въ това, което ти порѫчвамъ. Иди въ стадото, вземи отъ тамъ двѣ ярета, да направя вкусно ястие за отца ти, както той обича; и ще ги принесешъ на отца си да яде, за да те благослови прѣди смъртьта си“. Рече Яковъ на майка си: „Исавъ е мѫжъ косматъ, а азъ — мѫжъ гладъкъ. Баща ми може да ме попипа и ще се явя прѣдъ очитѣ му като прѣлъстникъ и ще навлѣка на себе си проклятието му, а не благословението“. Майка му знаеше, какъ да го прѣобрази и каза: „На мене да бѫде проклятието! Ти само послушай гласа ми и донеси двѣ ярета!“ Послуша я той и донесе двѣтѣ ярета; и сготви майка му вкусно ястие, както обичаше баща му. И взе Ревека по-добритѣ дрехи на Исава и облѣче съ тѣхъ Якова. И даде въ рѫцѣтѣ на Якова вкусното ястие и хлѣба, който приготви.

 

Яковъ отиде при баща си и рече му: „Отче мой, ето ме! — Кой си ти? — Азъ съмъ Исавъ, първородниятъ ти синъ. Сторихъ, каквото си ми рекълъ, за да ме благослови душата ти. И рече Исакъ Якову: „Приближи се, чадо мое, да те попипамъ, дали си ти Исавъ, или не. Гласътъ е Якововъ, а рѫцѣтѣ — Исавови. Ти ли си моя синъ Исавъ?“ — Азъ съмъ. — Донеси ми да ямъ отъ лова ти, за да те благословя“. Бащата яде отъ лова на сина си и го благослови. Тукъ Яковъ си послужи съ една дипломатическа лъжа. Той взе паритѣ отъ баща си — благословението — и си отиде радостенъ и богатъ.

 

Като свърши Исакъ да благославя Якова, дойде Исавъ отъ лова си. Сготви и той вкусно ястие и донесе на отца си и рече му: „Да стане отецъ ми да ме благослови!“ И рече му Исакъ: „Кой си ти?“ — Азъ съмъ Исавъ, твоятъ първороденъ синъ. И разтрепери се Исакъ и рече: „Кой ще е този, който улови ловъ и ми принесе, та ядохъ и го благословихъ?“ Като чу бащинитѣ си думи, Исавъ извика съ голѣмъ и горестенъ викъ: „Благослови и мене, отче мой! Не си ли задържалъ за мене поне малко благословение?“ Баща му рече: „Поставихъ вече господарь надъ тебе; ще дойде день, когато ще скѫсашъ този яремъ, но ще мине дълго врѣме още“. Както виждате, голѣмъ ловджия, силенъ човѣкъ бѣше Исавъ, но заплака, като дѣте.

 

Сега, отъ гледището на съврѣменнитѣ хора, вие ще кажете: „Яковъ е постѫпилъ умно, а Исавъ, който продаде първородството си за една чиния леща, постѫпи глупаво“. Но слѣдъ това, понеже Яковъ си послужи съ измама спрѣмо Исава, въ отношенията на двамата братя се зароди умраза. Исавъ се закани срѣщу Якова, искаше да му отмъсти, като казваше: „Нека умре само баща ми, азъ ще ти дамъ първородство! Ще употрѣбя орѫжието и насила ще взема първородството си“. И като чу това Ревека, повика Якова и рече му: „Чадо мое, послушай гласа ми и стани, та бѣгай при брата ми Лавана въ Харанъ.“ Яковъ взе своята тояжка и тръгна на пѫть. Отиде той при вуйчо си Лавана и трѣбваше да му слугува цѣли 14 години за двѣ жени. Той бѣше надъ 40 годишна възрасть, когато напусна бащиния си домъ. Тѣзи изпитания му бѣха необходими, за да развие хубавото, което бѣше вложено въ неговата душа.

 

И излѣзе Яковъ отъ Вирсавее и отиде въ Харанъ. И стигна на едно мѣсто и прѣнощува тамъ, защото бѣше залѣзло слънцето. И видѣ сънъ: „И ето, стълба, поставена на земята, на която върхътъ стигаше до небето; и ето, ангелитѣ слизаха и възлизаха по нея“. Така той видѣ славата Господня, видѣ реда и порядъка, който царува въ небето и разбра, че Божието око бди навсѣкѫдѣ. Той почувствува, че това мѣсто е Божествено, свещено и принесе жертва Богу, като направи обрекъ и рече: „Ако бѫде Богъ съ мене и ме упази въ този пѫть, по който отхождамъ и се върна съ миромъ въ дома на отца си, тогазъ Господъ ще бѫде Богъ мой. И отъ всичко, каквото ми дадешъ, ще дамъ десятъкъ на Тебе“. Господъ обѣща да го благослови.

 

Отиде Яковъ при вуйча си Лавана, който постѫпи съ него така, както той се отнесе съ Исава. Тукъ Яковъ се влюби въ по-малката дъщеря на Лавана — Рахила, и поиска я за жена. Лаванъ му отговори: „Ще ти дамъ Рахила, но ще ми работишъ седемь години заради нея“. Слѣдъ изтичането на тия седемь години Лаванъ му даде за жена по-голѣмата си дъщеря Лия. Той постѫпи съ Якова като търговецъ на дребно. Такъвъ бѣше той по характеръ. И рече Яковъ на Лавана: „Що е това, дѣто ми стори ти? Не ти ли слугувахъ за Рахила? Защо ме излъга?“ — Ще ми служишъ още седемь години, ако искашъ да ти дамъ Рахила. Тъй щото, Яковъ трѣбваше да служи на Лавана 14 години, да му пасе овцетѣ, за да изучи Божиитѣ закони и отъ тѣхъ да разбере, какви сѫ човѣшкитѣ закони и разпоредби. Не само Яковъ, но всѣки човѣкъ трѣбва да мине прѣзъ тази вѫтрѣшна опитность.

 

Яковъ прѣкара 14 години на работа при Лавана и рѣши най-послѣ да се върне въ бащиния си домъ. Той рече на Лавана: „Пусни ме да си отида на моето мѣсто, и на моята земя.“ Лаванъ му отговори: „Забѣлѣзвамъ, че Господъ ме благослови заради тебе. Затова, опрѣдѣли ми заплатата си, и ще ти я дамъ!“ Яковъ знаеше изкуството да заставя овцетѣ да раждатъ все пръчкави и шарени агнета, затова каза на Лавана: „Всички пръчкави и шарени овци и кози сѫ мои, а останалитѣ — твои“. Лаванъ се съгласи на този договоръ, но скоро слѣдъ това измѣни на условията. Тогава Яковъ се обърна къмъ Господа и получи отговоръ на своята молитва: „Видѣхъ всичко, що ти прави Лаванъ. Стани сега, та излѣзъ изъ тази земя и се върни въ земята на рода си“. Той взе женитѣ си, дѣцата си и богатството си и тръгна при баща си въ Ханаанската земя. И въ третия день обадиха на Лавана, че Яковъ побегна. И гони го Лаванъ седемь дни пѫть и стигна го въ гората Галаадъ, дѣто се примириха. Яковъ продължи пѫтя си и проводи вѣстители до брата си Исава, да му съобщатъ, че се връща въ бащиния си домъ. Но понеже се боеше отъ Исава, изпрати му въ даръ голѣма часть отъ добитъка си, за да омилостиви лицето му, да не му отмъщава. Исавъ се зарадва и самъ излѣзе да го посрещне. Двамата братя се примириха по единъ разуменъ начинъ. По сѫщия начинъ иде и благословението на хората.

 

Съврѣменнитѣ хора, като Якова и Исава, могатъ да се примирятъ по единъ вѫтрѣшенъ начинъ. Яковъ и Исавъ прѣдставляватъ два принципа, два елемента, които сѫществуватъ въ самия човѣкъ. Единиятъ принципъ е творчески; той гради, създава. Другиятъ принципъ обработва и съхранява. Яковъ прѣдставлява принципа на обработването и съхранението, а Исавъ — творческия принципъ. Слѣдователно, когато творческиятъ принципъ вземе надмощие въ човѣка, въ противодѣйствие на него се явява разрушителния принципъ, който го заставя да проявява нетърпѣние, да не дочаква реализиране на своитѣ идеи. Такъвъ човѣкъ, като започне една работа, дойде донѣкѫдѣ и я напуща. Той ражда идеи, пристѫпва къмъ тѣхното реализиране и слѣдъ врѣме ги напуща, оставя ги недовършени, неразработени. Защо? Пари не му достигатъ. Гледате, нѣкѫдѣ започватъ да строятъ голѣма, хубава кѫща, но скоро я напущатъ — нѣматъ срѣдства.

 

Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва въ живота на много отъ съврѣменнитѣ хора. Тѣ започватъ нѣкакво голѣмо прѣдприятие, но скоро се убѣждаватъ, че нѣматъ срѣдства, необходими за неговото довършване. Не се минава много врѣме, виждате, тѣ отпадатъ духомъ, изгубватъ всѣкакъвъ смисълъ въ живота. Защо? — Тѣ мислятъ, че щастието седи въ външнитѣ придобивки на живота. Вѣчната радость и веселие седятъ въ вѫтрѣшното единение съ общото, съ Божественото съзнание, въ което прониква цѣлото Битие. Въ вселената сѫществуватъ двѣ съзнания: едното е Божественото съзнание, т. е. съзнание на общото, на цѣлото, въ което нѣма разединение; другото е съзнание на частитѣ, които се различаватъ една отъ друга по степеньта на своето развитие. Напримѣръ, между съзнанието на кристала, на червея и на птицата има голѣма разлика. Ще кажете: „Кристалитѣ иматъ ли съзнание?“ — Иматъ. Въ природата нѣма мъртви нѣща. Това, което считатъ за мъртво нѣщо, то е начало на животъ., т. е. най-малкото, най-слабото проявление на живота. Въ кристалитѣ, въ камънитѣ животътъ се проявява въ най-слабия си размѣръ; дойдемъ ли до човѣка, животътъ се проявява въ най-голѣмия си размѣръ. Обаче, за да се прояви животътъ въ най-голѣмия си размѣръ, изискватъ се съотвѣтни условия. Това значи: не всѣка човѣшка форма може да служи за проява на живота въ неговата най-висока степень.

 

Казвамъ: всички, които не разбиратъ основния законъ на живота, искатъ да подчинятъ цѣлото човѣчество на себе си, т. е. тѣ искатъ да подчинятъ цѣлото на частитѣ. Това е немислимо. Частьта не може да подчини цѣлото на себе си; нито пъкъ една часть може да подчини друга часть на себе си. Между частитѣ има съотвѣтствие, но не и подчинение. Тѣ могатъ само да се хармонизиратъ помежду си. Единството, което прониква и владѣе всичко, това е цѣлото, т. е. съзнанието на Бога. Понѣкога човѣкъ усѣща, че нѣкаква сила го държи въ рѫцѣтѣ си, и той иска да се освободи отъ нея. Хората, като не разбиратъ закона, считатъ, че тази сила ги заробва, сковава. Това показва, че тѣ вървятъ въ разрѣзъ съ тази сила. Дойдатъ ли въ хармония съ нея, никакво робство, никакво сковаване не биха изпитвали. Никой човѣкъ, никое свѣтло сѫщество не може да се освободи отъ тази сила. Всички опити и усилия въ това направление сѫ останали безрезултатни. Извънъ Божественото съзнание народъ не може да сѫществува; извънъ Божественото съзнание нито общество, нито домъ, нито човѣкъ може да сѫществува. Извънъ Божественото съзнание сѫществува робство. Въ Божественото съзнание сѫществува истинска свобода. Всички хора, които психологически не приематъ Божественото съзнание, тѣ сѫ извънъ Него, и привидно само сѫ свободни, но нѣматъ съотвѣтствие съ другитѣ хора. Тѣ сами се осѫждатъ на вѣчни страдания и недоволства отъ живота и казватъ: „Насъ никой не ни обича; за насъ никой не мисли.“ Възможно ли е единъ разуменъ, единъ любещъ човѣкъ да не намѣри нѣкой да го обича? Щомъ нѣма кой да го обича, това показва, че такъвъ човѣкъ се е откѫсналъ отъ Божественото съзнание. Насила може ли да го обичатъ? Нѣкой момъкъ открадне една мома и мисли, че ще може да я застави да го обикне. Физическото може да се вземе чрѣзъ насилие, но духовното — никога. Духовно човѣкъ е свободенъ.

 

Причината за заблужденията, които създаватъ нещастията въ свѣта, се дължатъ на това, че хората мислятъ, какво духовното може да се подчини на човѣшки закони. Физическото начало въ човѣка, неговото тѣло могатъ да се подчиняватъ на закони, но духовното въ човѣка, неговиятъ духъ никога не се подчинява. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който е съзналъ, че неговиятъ духъ е свободенъ, е правъ въ своитѣ разсѫждения. Всѣки човѣкъ, който е съзналъ, че неговата душа е свободна, е правъ въ своитѣ разбирания. Такъвъ човѣкъ може да има вѣчна радость и вѣчно веселие въ себе си. Не мислете, че свободата сега се придобива. Тя сѫществува като качество, като атрибутъ, като проява на Истината. Всѣки човѣкъ, който обича Истината, той непрѣменно ще бѫде свободенъ. Щомъ е свободенъ, той ще може и да обича. Човѣкъ, който нѣма свобода, той не може да обича. Здравиятъ човѣкъ може да обича, а болниятъ ще се учи на Любовьта; той ще се учи да обича, като гледа, какъ другитѣ хора му прислужватъ. Като гледа само, какъ близкитѣ прислужватъ наоколо му, той ще види, какви чудеса върши Божествената Любовь.

 

И тъй, мѣстото, до което сѫ достигнали съврѣменнитѣ хора, е изразено въ стремежа имъ къмъ щастие, къмъ радость и веселие. Днесъ всѣки човѣкъ иска да бѫде радостенъ, затова той трѣбва да се заеме съ изучаване на радостьта. Тя трѣбва да се изучава така, както се изучаватъ растенията, които се посаждатъ въ земята. Тя трѣбва да се изучава така, както се изучаватъ условията, при които се градятъ кѫщитѣ. Питамъ: при какви условия човѣкъ може да бѫде радостенъ? — Човѣкъ не може да бѫде радостенъ, ако окрѫжаващитѣ не сѫ радостни. Човѣкъ може да бѫде радостенъ, даже и при скръбни хора, ако той внася между тѣхъ своята радость. Този законъ се провѣрява навсѣкѫдѣ въ живота. Единъ човѣкъ може да бѫде търговецъ само тогава, когато умѣе да пласира своето производство, или своята стока. Единъ човѣкъ може да бѫде ученъ само тогава, когато знае да пласира своето знание между хората. Не може ли търговецътъ да пласира своята стока, и учениятъ — своето знание, и двамата сѫ осѫдени да фалиратъ. Въ това отношение, ако човѣкътъ на радостьта крие своята радость, както банкерътъ — паритѣ си, той неизбѣжно ще фалира. Обаче, въ духовния свѣтъ сѫществува слѣдния законъ: който разумно влага своята радость, която е живо нѣщо, той никога нѣма да я изгуби. Радостниятъ човѣкъ всѣкога се стреми да направи и другитѣ хора радостни.

 

Питате: „Защо хората сѫ нещастни?“ — Има редъ причини за нещастията на хората: тѣ могатъ да бѫдатъ отъ физически, отъ духовенъ и отъ умственъ характеръ. Физическитѣ причини за нещастията на хората се дължатъ на това, че въ материално отношение не имъ достига нѣщо. Причини отъ духовенъ характеръ сѫ, когато хората нѣма дѣ да пласиратъ своитѣ чувства. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ нѣма нито майка, нито баща, нито братъ, нито сестра, които да го обичатъ. Умственитѣ причини за нещастията на хората се дължатъ на това, че тѣ нѣматъ знания, а съзнаватъ, че трѣбва да иматъ; тѣ иматъ идеали, но не могатъ да ги реализиратъ. Внесете въ ума на единъ нещастенъ човѣкъ мисъльта, че той постепенно може да постигне своитѣ идеали, и нещастието му ще изчезне. Човѣкъ може да постигне всички идеали на своята душа, но постепенно, не изведнъжъ. Нѣма законъ въ свѣта, по който нѣщата могатъ да се постигнатъ изведнъжъ. Ако пуснешъ водата на нѣкой океанъ да изтича прѣзъ единъ отворъ, тя не може да изтече наведнъжъ, колкото голѣмъ и да е този отворъ. Дълго врѣме ще мине, докато изтече всичката вода на този океанъ. Радостьта, щастието е Божественъ океанъ, въ който живѣятъ хиляди и милиарди сѫщества. Ето защо, ще се пуща по малко радость отъ този океанъ, да не би сѫществата, които живѣятъ въ него, да прѣядатъ. Както има опасность отъ прѣсищане въ яденето, така сѫщо има опасность отъ прѣтѫпяване на чувствата при голѣма радость. Който иска да бѫде щастливъ на физическия свѣтъ, нека остава винаги недоялъ, да оставя мѣсто въ стомаха си поне за още 20 хапки. Не докарвайте нѣщата до тѣхния краенъ прѣдѣлъ! Не искайте невъзможното отъ живота! Не желайте да бѫдете по-щастливи, нито по-нещастни отъ другитѣ хора! Бѫдете нещастни и щастливи поне колкото другитѣ хора!

 

Казвате: „Защо да не желаемъ повече щастие и по-голѣма радость отъ тази на другитѣ хора?“ Ще ви обясня, защо човѣкъ, при сегашнитѣ условия на живота, не може да бѫде по-радостенъ и по-щастливъ отъ другитѣ хора. Може ли човѣкъ на земята да прѣживява радостьта на херувимитѣ, серафимитѣ и ангелитѣ? — Не може. Защо? — Тъй както е създадена днесъ нервната система на човѣка, тя не е въ състояние да издържи на трептенията на висшата радость, каквато изживяватъ възвишенитѣ сѫщества. Попадне ли човѣкъ въ трептенията на такава радость, неговата нервна система, както и мозъкътъ му съвършено ще се разстроятъ. Тази радость ще донесе нещастие на човѣка. Тъй както е устроенъ човѣкъ, той не може да издържа нито на висшитѣ, нито на низшитѣ трептения на нѣкои сѫщества. И отъ еднитѣ, и отъ другитѣ той остава съ лоши послѣдствия, защото нервната му система не е приспособена къмъ тѣхъ.

 

Единъ български медикъ, който се отличаваше съ силно критически умъ, разправяше за опитностьта на една 90 годишна баба. Тя разправяла, че когато била млада булка, единъ змей се влюбилъ въ нея. Змеятъ прѣдставлява сѫщество отъ по-низка еволюция отъ човѣшката. Той е астрално сѫщество, което не може да сѫществува на земята, между обикновенитѣ хора. Споредъ прѣданието, за него се говори, че той ималъ малки крилца подъ мишцитѣ си. Змеятъ се влюбилъ въ тази жена, когато тя била вече женена. Това се случило въ врѣмето на Херцеговинската война. Той ѝ казалъ: „Ако бѣхъ се влюбилъ въ тебе прѣди оженването ти, и слѣдъ това ти се оженѣше, щѣхъ да убия мѫжа ти, но сега вече нѣма да сторя това. Въпрѣки всичко, той я посѣщавалъ често и я милвалъ, но неговитѣ милувки оставяли сини петна по тѣлото ѝ. Дълго врѣме слѣдъ отдалечаването на змея, тази жена трѣбвало да лѣкува своитѣ сини петна. По едно врѣме, трѣбвало и той да вземе участие въ Херцеговинската война и затова, прѣди заминаването си се явилъ на своята любима и казалъ: „Тукъ, наблизо, има едно кладенче, отъ което водата ще извира, докато бѫда живъ. Убиятъ ли ме въ войната, кладенчето ще прѣсъхне, и връзкитѣ между насъ ще се прѣкѫснатъ. Това ще послужи като емблемъ, по който ще познаешъ, дали съмъ още живъ.

 

Ако нѣкой съврѣмененъ лѣкарь констатира синитѣ петна по тѣлото на тази жена, той ще каже, че това е нѣкакво паталогическо състояние. Други пъкъ ще кажатъ, че това сѫ приказки отъ 1001 нощь. Ако се вслушваме въ такива разкази, ще видимъ, че едни отъ тѣхъ могатъ да бѫдатъ вѣрни, а други — невѣрни. Невѣрното седи въ това, че радостьта и любовьта ни се дължатъ на сѫщества отъ този свѣтъ. Такава е опитностьта на всички добри хора. Когато нѣкое възвишено, разумно сѫщество иска да ни прѣдаде своята радость, своята любовь, то избира нѣкоя човѣшка форма, чрѣзъ която я прѣдава. Това възвишено сѫщество се вселява, напримѣръ, въ една красива мома, която запалва чергата на нѣкой младъ момъкъ отъ четиритѣ краища. Той ходи, обикаля около нея, но единъ день това възвишено сѫщество напуща момата, и любовьта на момъка къмъ тази мома изчезва. Сега той намира, че тази мома не прѣдставлява нѣщо особено. По тази причина, именно, ние виждаме, че хората постоянно се влюбватъ и разлюбватъ. Това показва, че Любовьта иде отгорѣ. На земята тя се проявява врѣменно, а расте и се развива само въ Божествения свѣтъ. Въ това отношение тя мяза на прѣлетнитѣ птици — дохожда и си отива. Дойде ли Любовьта, ти се радвашъ; замине ли, ти скърбишъ. Не скърбете, но гответе се да я посрещнете, тя пакъ ще дойде. Тя идва и си отива периодически. Павелъ е разбиралъ този законъ и затова е казвалъ: „Работете, докато сте въ пролѣтьта на своя животъ!“

 

Съврѣменнитѣ хора сѫ още далечъ отъ Бога. Тѣхнитѣ сърца не сѫ изпълнени съ Божията Любовь. Любовьта осмисля живота и му придава изразъ. Човѣкътъ на Любовьта има творчески духъ. Той е винаги радостенъ и готовъ на подвизи. Нѣма мъчнотия, която той не може да прѣодолѣе. Човѣкътъ на Любовьта се отличава съ здраве и красота: очи, уста, носъ — всичко въ него е красиво; движенията му съ хармонични и пластични. Дѣто мине, всички се обръщатъ да го гледатъ. Отъ него лъха свѣжесть и ароматъ. Любовьта не е достояние само на религиознитѣ хора. Всѣки човѣкъ, билъ той свѣтски, или духовенъ, може да придобие Любовьта. Обаче, сѫществува слѣдниятъ законъ: всѣки, който иска да придобие Любовьта, трѣбва да бѫде въ контактъ съ Божественото съзнание, защото То прониква тѣлото на човѣка: въ клѣткитѣ на неговия мозъкъ, на дробоветѣ, на стомаха му и т. н. Всѣки, който разбира това нѣщо, като изучава вѫтрѣшнитѣ причини на живота, той е въ състояние да направи най-малкия контактъ съ Бога. Отъ тозъ моментъ той е щастливъ човѣкъ, защото настава обратъ въ неговата сѫдба. Направите ли най-малъкъ контактъ съ Бога, вие изведнъжъ ще обърнете цѣлъ листъ отъ своя животъ. Достатъчно е да имате най-малкото съприкосновение съ Бога, и кармата ви ще се смекчи.

 

И тъй, всички усилия на съврѣменната култура сѫ насочени къмъ това, да поставятъ бѣлата раса поне за моментъ въ съприкосновение съ Божественото съзнание. Дойде ли до това съприкосновение, между всички народи, между всички хора — свещеници, учители, управници, търговци — ще настане вѫтрѣшенъ прѣвратъ; всички хора ще възприематъ идеята за Бога, която ще внесе въ душитѣ, въ умоветѣ и въ сърцата имъ нѣщо ново, свѣтло и възвишено. Когато се говори за развитието на индивида, на обществото или на народа, ние подразбираме, именно, момента на съприкосновение съ Бога, или тъй наречения „вѫзелъ“ въ историята на човѣшкото развитие. Нѣкои наричатъ този моментъ „вѫтрѣшна точка на съприкосновение“. Ако при това съприкосновение съзнанието на човѣка е будно неговиятъ животъ непрѣменно ще се прѣобрази. Обаче, ако той философствува и се съмнява, животътъ му нѣма да се прѣобрази. Въ положителния животъ човѣкъ трѣбва да има абсолютна вѣра въ доброто, въ Любовьта, въ Мѫдростьта и въ Истината, които рѫководятъ цѣлия животъ. Тѣ сѫ козмически сили, споредъ които, между всички явления, въ какъвто редъ и да сѫ, има вѫтрѣшна връзка. Въ това отношение всѣки човѣкъ може да подобри живота си. Мнозина вече сѫ го подобрили. Тѣ сѫ направили вѫтрѣшна връзка съ Бога. Които не сѫ я направили, нека я направятъ. Други нека обработватъ суровия материалъ, който сѫ придобили. Трети нека го изтъчатъ, а четвърти — да се облѣкатъ съ него. На учения човѣкъ не сѫ нужни само пари и книги. Той трѣбва да учи, да чете и да пише. На дѣтето не е достатъчно знанието само на една-двѣ букви. То трѣбва да знае цѣлата азбука, отъ която първо да образува срички, послѣ — цѣли думи, слѣдъ това — цѣли изречения и т. н.. Освѣнъ това, не е достатъчно ученикътъ да има само красивъ почеркъ, но въ този почеркъ трѣбва да има съдържание и смисълъ.

 

Въ духовно отношение мислитѣ и чувствата на човѣка не сѫ нищо друго, освѣнъ писмо. Мислишъ ли — пишешъ нѣщо; чувствувашъ ли — пишешъ нѣщо. Ако погледнете съ очитѣ на ясновидеца, ще видите, че вашитѣ чувства и мисли сѫ написали хиляди томове, хиляди книги. Ако отворите една отъ книгитѣ на вашия животъ, тамъ ще намѣрите много нѣща написани. Нѣкѫдѣ ще видите еднообразни и слаби отпечатъци; другадѣ ще видите силни отпечатаци. По това се познава, доколко вашитѣ мисли и чувства сѫ били силни. Нѣкой мисли да си прави кѫща. Като погледнете този човѣкъ, на много мѣста ще видите отпечатана мисъльта за кѫщата. Когато нѣкой момъкъ обича една мома и силно мисли за нея, обикаля около дома ѝ, ще видите най-малко на хиляда мѣста отпечатана у него мисъльта, че той обича. Тази мисъль е наредена въ неговата книга много пѫти и то систематично, едно слѣдъ друго, като броеници. Другъ момъкъ обича нѣкоя мома, но той написалъ тази мисъль само върху единъ листъ отъ своята книга, а по-нататъкъ слѣдватъ други нѣща. Питамъ: кое е по-хубаво, да напишете една и сѫща мисъль 10,000 пѫти, или да я напишете само веднъжъ? Ще кажете: „Това сѫ приказки отъ 1001 нощь. —Това е наука, която всѣки може да провѣри.

 

Ние говоримъ за реални, за положителни нѣща, които сме изучавали. Онѣзи, които се занимаватъ съ записитѣ на природата, знаятъ, че тамъ всичко е напечатано — достатъчно е човѣкъ да знае да чете това писмо. Често отъ невидимия свѣтъ слиза комисия да разглежда книгитѣ на живота, при което ликвидира съ старитѣ, а отваря нови, неписани още книги. Хората наричатъ това сѫдба. Така свѣтътъ ще бѫде сѫденъ. Тази комисия постѫпва така, както постѫпватъ много комисии, назначавани отъ разни началници на свѣтски учрѣждения. Прѣди години въ Америка било издадено рѣшение да се записва всичко, което американското правителство прѣдприемало и изпълнявало. Въ продължение на 20 - 30 години се напълнили толкова много книги съ всички разпоредби и рѣшения на правителството, че станало нужда да се търси специално здание за съхранение на тия книги. По тази причина станало нужда да се избере комисия, която да прѣгледа тѣзи книги, и непотрѣбнитѣ отъ тѣхъ да изгори, да бракува; и послѣ, за сѫщата цѣль пъкъ да отвори нови, чисти, ненаписани книги.

 

Сѫщото нѣщо става и въ живата природа. Отъ невидимия свѣтъ слиза комисия, която взима участие въ ликвидацията на човѣшката карма. Тя ще прѣгледа всички книги на човѣшкия животъ и което може да остане, ще го остави; което е за изгаряне, ще го изгори и ще освободи човѣчеството отъ ненуженъ материалъ. Въ това седи спасението на човѣчеството отъ грѣха.

 

Въ прочетената глава се описва състоянието на хората, когато Духътъ Господенъ дойде между тѣхъ. Когато Духътъ Господенъ дошълъ върху човѣка, той ще се очисти вѫтрѣшно. Красиво е, обаче, да не чакаме Божествения огънь да дойде и тогава да се чистимъ, но да се очистимъ прѣди да е дошълъ Той върху насъ. Сега отъ човѣка се иска приложение. Приложението седи въ това, да знае човѣкъ, какъ да запазва благата на Любовьта, благата на Мѫдростьта и благата на Истината. Въ това отношение той трѣбва да изучава състоянието на своя умъ. Умътъ може да се разглежда обективно. Въ нашето съзнание има извѣстни явления, които ние не можемъ да разглеждаме. Ако започнемъ да мислимъ за тѣхъ, изпадаме въ сънно състояние. Казвамъ: тамъ, дѣто човѣкъ е буденъ да разглежда себе си и да разсѫждава върху извѣстни свои прояви, нека разсѫждава, нека се учи; дойде ли до една область, въ която почва да заспива, да не отива по-нататъкъ, тамъ да спре. Това показва, че тия явления не се подаватъ на разглеждане. Попаднешъ ли въ нѣкое дисхармонично състояние, постарай се да го изолирашъ отъ себе, си безъ да го чоплишъ.

 

„Вѣчно веселие ще бѫде тѣмъ.“ Това състояние не зависи отъ самия човѣкъ, но отъ Първичното съзнание. Когато човѣкъ е свързанъ съ Първичното съзнание, ще има вѣчна радость въ себе си. Какъ може да се подържа тази връзка? — Чрѣзъ молитвата. Тя прѣдставлява методъ, чрѣзъ който човѣкъ може да се държи въ постоянно съприкосновение съ Първичното съзнание, отъ което да черпи сили за свѣта. Всички духовни, всички умствено развити хора могатъ да иматъ тази връзка. Тя е много естествена, не прилича на изкуственитѣ връзки, които хората създаватъ помежду си. Първичната Причина на нѣщата не е тази, за която говорятъ съврѣменната религия и култура. Тя е нѣщо подобно на „елексира на живота“, който нѣкога алхимицитѣ сѫ търсили и изучавали. По какво се различава елексирътъ на живота отъ обикновения цѣръ? Когато човѣкъ употрѣбява обикновенъ цѣръ, той може да вземе отъ него 2 - 3 пѫти наредъ и пакъ да не му подѣйствува. Дадете ли, обаче, на нѣкой умираещъ само една капчица отъ елексира на живота, и то разредена, този човѣкъ веднага ще стане отъ леглото си и ще придобие безсмъртие. Той може да живѣе 100 -200-500-1000-2000 години, колкото желае, докато се насити на живота. Никой не може да отнеме живота на човѣкъ, който е пилъ отъ елексира на живота, освѣнъ той самъ. По това се отличава и Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина. Ако си мъртавъ и се докоснешъ до тѣхъ, ще оживѣешъ. Това не е само идея, но повече отъ идея. Любовьта, сама по себе си, е мощна сила, която се приспособява и къмъ условията на земния животъ. Щомъ Любовьта се докосне до човѣка, тя осмисля неговия физически, духовенъ и Божественъ животъ. Щомъ се докосне до физическия му животъ, тя му показва, защо и какъ трѣбва да живѣе, като физическо сѫщество; щомъ се докосне до духовния му животъ, тя му показва, защо и какъ трѣбва да живѣе, като духовно сѫщество. Слѣдъ това тя съединява всички тия нѣща въ едно.

 

Нѣкой казва: „Защо трѣбва да живѣя на земята? Азъ искамъ да живѣя на небето.“ Казвамъ: едно врѣме ти живѣ на небето. Кой те накара да слѣзешъ на земята? Ти дойде отъ небето, безъ да разбирашъ защо ще дойдешъ; и сега, пакъ безъ да разбирашъ, искашъ да бѣгашъ нагорѣ. Качването нагорѣ и слизането надолу още не разрѣшаватъ въпроса. Всѣки, който слиза на земята, трѣбва да знае, защо слиза. Човѣкъ може да слѣзе на земята по три причини: или да се мѫчи, да изкупва грѣховетѣ си; или да се труди, да се учи; или да помага на другитѣ хора. Пророкътъ казва: „Тѣзи, които работятъ за другитѣ хора, тѣ сѫ придобили вѣчната радость, или, казано на окултенъ езикъ, иматъ постоянна връзка съ Божественото съзнание. Който има тази връзка, той разполага съ магическата прѫчица: щомъ удари съ нея, и палати се образуватъ, дрехи и ядене се приготвятъ — всичко иматъ на разположение. Който е въ връзка съ Божественото съзнание, той всичко може да направи. Европейцитѣ, които ходятъ въ Индия, разправятъ за чудесата на индийцитѣ. Нѣкой факири, съ силата на своята мисъль и воля, могатъ да посадятъ сѣмка отъ портокалъ и въ продължение на половинъ часъ да израсте портокалово дръвче, да цъвне, да върже плодъ и да узрѣе. Какво искате повече отъ това? Ще кажете, че това е анормално явление. По-скоро, сегашнитѣ условия въ природата сѫ анормални, но не и тѣзи явления, които хората считатъ чудеса.

 

Това, което става сега въ природата, е анормално. Напримѣръ, всѣка година плодоветѣ не зрѣятъ по едно и сѫщо врѣме. Тази година узрѣването на плодоветѣ е закѫснѣло съ 25 дни; идната година ще узрѣятъ 25 дни по-рано. Понеже пролѣтьта тази година закъснѣ съ 25 дни, затова хората ще се залюбятъ 25 дни по-късно; нѣкои хора ще се събудятъ 25 дни по-късно и т. н. Това сѫ изключения, наистина, но статистиката показва, че за всѣка година може да се опрѣдѣли количеството на параходитѣ, които ще потънатъ, на кѫщитѣ, които ще изгорятъ, ражданията и умиранията на хората по цѣлия свѣтъ. Нѣщо повече, тия данни могатъ да се изчислятъ даже и за отдѣлни градове, като Парижъ, Лондонъ, Берлинъ и други. Нѣкои хора пъкъ могатъ да опрѣдѣлятъ, колко души, напримѣръ, има въ България, колко въ Англия, въ Америка и другадѣ, които сѫ въ съприкосновение съ Първичното съзнание.

 

„Вѣчно веселие ще бѫде тѣмъ.“ За да добиете вѣчната радость, приемете дълбоко въ ума си мисъльта, че човѣкъ може да бѫде въ съприкосновение съ Първичната Причина. Това е задача на всѣки едного. Всичко, което алхимицитѣ сѫ изучавали, и вие може да изучавате. Това трѣбва да бѫде импулсъ за васъ. Не търсете щастието на друго мѣсто, освѣнъ въ връзката ви съ Първичната Причина. Може да четете много книги, да наблюдавате природата, но всичко това сѫ външни обекти, които могатъ да ви въздѣйствуватъ; обаче, едно трѣбва да знаете: има само единъ пѫть! Има извѣстни състояния у човѣка, които зависятъ напълно отъ другия свѣтъ. Когато обичате Бога, отъ другия свѣтъ ще дойде едно сѫщество отъ висша иерархия да направи връзка съ васъ. Такъвъ примѣръ имаме съ апостолъ Петра, който бѣше затворенъ и окованъ въ вериги. Единъ ангелъ дойде отъ невидимия свѣтъ, бутна оковитѣ му и каза: „Стани, свободенъ си!“ Като се събуди, апостолъ Петъръ запита ангела: „Какъ ще мина прѣзъ стражаритѣ?“ — Не мисли за това! Ангелътъ махна съ рѫката си и стражаритѣ заспаха. Послѣ каза на Петра: „Иди при своитѣ братя и не мисли за римскитѣ войници!“ Като излѣзе вънъ, апостолъ Петъръ се запита: „Сънъ ли е това, или не?“ Като видѣ, че не е въ затвора вече, разбра, че се намира прѣдъ реалностьта. Значи, докато си въ затвора, това е сънъ; излѣзешъ ли отъ затвора, това е реалность. Дойде ли нѣкое възвишено сѫщество при васъ, оковитѣ ви ще паднатъ, и за васъ ще настане вѣчна радость.

 

И тъй, азъ поздравлявамъ всички онѣзи, при които е дошло едно възвишено сѫщество и ги е бутнало да станатъ! На другитѣ, до които това сѫщество не се е докоснало, пожелавамъ да дойде при тѣхъ, да ги бутне и да имъ каже: „Станете сега! Отъ този день ще започне вашата вѣчна радость, вашата вѣчна свобода.“ Направите ли връзка съ такова възвишено сѫщество, тя вече не се кѫса, понеже е казано въ Писанието: „Привлѣкохъ ги съ нишката на Любовьта.“ Свърже ли ви Богъ съ тази нишка, тя никога вече не се кѫса. Ако нѣкой се опита да скѫса тази нишка, главата му ще пати. Не се кѫса тази връзка. Държите ли връзка съ Първичната Причина, Тя ще бѫде на ваша страна. Този е най-важниятъ въпросъ за васъ. Всички други въпроси оставете настрана! Тѣ сами по себе си ще се разрѣшатъ.

 

Връзка съ Първичната Причина — това е радостьта, която вѣчно ще прѣбѫдва въ васъ.

 

Бесѣда отъ Учителя, държана на

3 юни, 1928 г. въ гр. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...