Jump to content

1929_05_12 Ще ти въздаде


Ани

Recommended Posts

"Който има невестата", Сила и живот, XII, т.2 (1929), 

Издание 1935 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Ще ти въздаде.

 

И Отецъ ти, който види въ тайно, ще ти въздаде на яве.

*) Матея 6:6.

 

„Отецъ ти ще ти въздаде.“ Думата „Отецъ“ включва цѣлокупния животъ. Животътъ пъкъ започва съ една, или съ нѣколко възможности. Възможноститѣ представятъ условия за постигане на човѣшкитѣ стремежи. Една възможность въ свѣта е човѣкъ да живѣе. Следователно, който мисли, той трѣбва да разбира тази възможность. Не разберете ли тази възможность, пѫтьтъ, който трѣбва да извървите, ще бѫде безъ съдържание, безъ смисълъ. Казвате, че имате умъ, че имате сърце. Какво представятъ умътъ и сърцето? — Тѣ сѫ възможности за човѣка да се прояви. Умътъ дава възможность на човѣка да мисли; сърцето дава възможность на човѣка да чувствува. Всѣки иска да живѣе. Защо? — Защото животътъ дава възможность на човѣка да придобие своето щастие. Разбере ли тази възможность, едновременно съ това човѣкъ ще придобие щастието си. Не разбере ли тази възможность, той ще изгуби живота си. Щомъ изгуби живота си, той нищо не е придобилъ. Българитѣ често употрѣбяватъ пословицата: „Празна Мара тѫпанъ била.“ Такова е положението на онзи, който е изгубилъ живота си и нищо не е придобилъ. Да се бие тѫпанъ на хоро, на сватба, разбирамъ, но да се бие тѫпанъ въ гората, това е празна работа. Такъвъ тѫпанъ биятъ днесъ много проповѣдници, писатели, поети, учени и философи. Днесъ навсѣкѫде бучи този тѫпанъ. Единъ познатъ ходилъ въ царибродско нѣкѫде по работа и на два километра далечъ чулъ, че нѣкой бие тѫпанъ. По едно време видѣлъ че двама души носятъ тѫпанъ, а трети бие тѫпана. Възможноститѣ за тия двама души се криятъ въ тѫпанджията. Какви възможности ги очаквали? Да спечелятъ нѣщо. И двамата били пияни, едва се клатили по улицата. Споредъ мене, тѣзи двама души трѣбваше да бѫдатъ трезви. Да бѫде човѣкъ трезвъ, това значи да бѫде способенъ да мисли. Съ други думи казано: когато влиза въ живота, човѣкъ непременно трѣбва да бѫде трезвъ, да бѫде способенъ да мисли право.

 

Тъй както сега се развиватъ нѣщата, човѣкъ трѣбва да има ясна представа за всичко. Той трѣбва да знае, какво нѣщо е животътъ, какво нѣщо е науката, какво нѣщо е философия, какво представятъ обществата, народитѣ и т. н. Съвременнитѣ хора говорятъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде великъ, че народитѣ трѣбва да бѫдатъ велики. Да се говори така, това значи „празна Мара тѫпанъ била.“ Права е идеята, че народитѣ трѣбва да бѫдатъ велики, но какъ? За да бѫде единъ народъ великъ, изискватъ се редъ възможности, редъ условия. И човѣкъ може да бѫде великъ, но какъ? Първата възможность за човѣка е, че той се ражда, даватъ му се условия да живѣе. Следъ това му се даватъ редъ още условия, които, обаче, той не може правилно да използува, вследствие на което взима крива насока въ живота. Тази е причината, задето, при възможность да живѣятъ, хората не могатъ да бѫдатъ щастливи. И като не могатъ да бѫдатъ щастливи, тѣ се оправдаватъ съ условията на живота, съ държавния и обществения строй, съ икономическитѣ условия и т. н. „Празна Мара тѫпанъ била.“ Ако човѣкъ не може да диша правилно, нито икономическитѣ условия, нито държавния строй сѫ виновни за това. Въ дадения случай икономическитѣ условия, които опредѣлятъ дишането на човѣка, сѫ въздухътъ и умението му да диша правилно. Да приемашъ въздуха презъ носа, презъ дробоветѣ си като презъ хуния, това не е дишане. Да приемашъ въздуха въ дробоветѣ си и да пъхтишъ като ковачески мѣхъ, това не е дишане. Правилното дишане е свързано съ процеса на мисъльта. Който не мисли право, той не може правилно да диша. Който не яде правилно, той не може и правилно да диша. Не е ядене това да се натъпче човѣкъ като воденица. Човѣкъ може да диша, а при това да страда отъ туберкулоза. Това не е дишане, това е насилие върху дробоветѣ. Човѣкъ може да яде, а при това да страда отъ стомашно разстройство. Това не е хранене, това е насилие върху пищеварителната система. Болниятъ диша, храни се, но умира. Здравиятъ диша, храни се, но живѣе.

 

На онѣзи отъ васъ, които сѫ здрави, казвамъ: Всѣки денъ носи по една възможность. Използувайте тази възможность! — Ама ние сме намѣрили пѫтя. — Щомъ сте намѣрили пѫтя, използувайте разумно възможноститѣ, които ви се представятъ въ този пѫть. Ще кажете, че като сте намѣрили пѫтя, можете да вървите вече съ затворени очи. — Не, очитѣ ви трѣбва да бѫдатъ отворени, за да можете да използувате възможноститѣ на деня. Щомъ използувате една възможность, „Отецъ ти, който види въ тайно, ще ти въздаде на яве.“ — Кога ще въздаде? — Когато разберете възможноститѣ, които Той ви е далъ. За тази цель вие трѣбва да имате една опредѣлена, сѫществена идея, да знаете, какво търсите. Който нѣма такава идея, той запитва: Защо е създаденъ свѣтътъ, кой го е създалъ, какъ е създаденъ? Свѣтътъ, цѣлиятъ козмосъ е създаденъ, за да се прояви животътъ. — Има ли животъ въ другитѣ свѣтове, въ другитѣ планети? — Въ всички свѣтове има животъ. Животътъ на земята не е отъ най-високитѣ, но има животъ, който седи и по-долу отъ земния. Ние сме едва въ предградието на Великия животъ. Жителитѣ на земята, сравнени съ тѣзи на „млѣчния пѫть,“ сѫ подобни на колибаритѣ. Тия на млѣчния пѫть представятъ гражданитѣ, а ние на земята — колибаритѣ, които отъ време на време отиваме въ града. Като дойдатъ до нѣкои научни въпроси, нашитѣ учени разсѫждаватъ много повърхностно. Тѣ говорятъ за състава на слънцето. Казватъ, че на слънцето има водородъ, кислородъ и редъ още елементи. Тѣ се произнасятъ за температурата на слънцето, на различнитѣ звезди.

 

Споредъ нѣкои учени има звезди, температурата на които достига до 20,000º. Какъ сѫ дошли до това твърдение? Като ги изучаватъ отъ земята, вѣрно е, че температурата на тия звезди е 20,000º, но ако се отиде до тѣхъ, температурата имъ ще бѫде около 35,000,000º. Като слушате да се говори за ученитѣ така, ще кажете, че съ това се подбива тѣхниятъ авторитетъ. Авторитетътъ на ученитѣ не може да се подбие. Истински учениятъ има всѣкога авторитетъ, а обикновениятъ ученъ не трѣбва да си прави илюзии, че всичко знае. Той трѣбва да се радва, че нѣщата постепенно се откриватъ за него, докато дойде до тѣхното истинско положение. По-рано ученитѣ казваха, че на луната нѣмало никакъвъ животъ, а сегашнитѣ учени подържатъ, че на едната страна на луната се забелязвалъ нѣкакъвъ животъ. Значи, ученитѣ постепенно се приближаватъ къмъ истината. Забелязано е, че подъ влиянието на луната водитѣ въ моретата и океанитѣ се повдигатъ и снишаватъ, явяватъ се приливи и отливи. Какво показва това? Това показва, че на луната живѣятъ интелигентни, разумни сѫщества, които съ мисъльта си влияятъ, както върху хората, така и върху цѣлия животъ на земята. Когато нѣкой човѣкъ повдигне съ рѫката си предметъ тежъкъ 60 кгр., това показва, че въ него има животъ, сила. На това основание вадимъ заключение, че и луната е жива, защото повдига водата на десетки метри височина. Ако луната бѣше мъртва, тя не би могла да повдига водата. Въ природата мъртви тѣла не сѫществуватъ. Че луната е жива, за това говори факта, че тя е изпратила всички хора на земята. Нѣкога, въ далечното минало, хората сѫ живѣли на луната, и оттамъ сѫ се преселили на земята. Най-ученитѣ, най-добритѣ хора сѫ останали да живѣятъ на луната, откѫдето и до днесъ рѫководятъ културата на земята.

 

Сега ще се спра върху единъ въпросъ, съ който геометрията се занимава. Въ геометрията подъ права линия се разбира най-кѫсото разстояние между две точки. Това опредѣление за правата линия е относително вѣрно. Ние казваме, че правата линия има три точки. Третата точка подразбира възможностьта на правата линия да се огъне, да се превърне въ крива. Ако правата линия не можеше да се огъва, крива линия нѣмаше да сѫществува. Значи, кривата линия се образува при огъване на правата. Отношението между двама души е права линия. Всѣка отъ точкитѣ на правата представя идеалъ, къмъ който човѣкъ се стреми. Когато двама души не могатъ правилно да разрешатъ въпроситѣ на своя животъ, правата линия се огъва. Всѣко огъване представя разрешаване на въпросъ, който не е могълъ да върви по пѫтя на правата линия. Следователно, всѣки въпросъ, който не може да се разреши по пѫтя на правата линия, се разрешава по пѫтя на кривата. Защо? — Защото електричеството се движи по права линия. Забелязано е при това, че всички хора, които се движатъ по права линия, по пѫтя на електричеството, сѫ груби, жестоки по характеръ. Щомъ правата линия у тѣхъ се огъне, тѣ ставатъ меки, нѣжни, говорятъ сладко. Една опасность има за тия хора: тѣ много обещаватъ, малко изпълняватъ. Понеже кривата линия продължава до безконечность, като ви обещаятъ нѣщо тѣзи хора, вие трѣбва да разполагате съ много време, съ дълъгъ животъ, докато дочакате изпълнение на обещанията имъ. Хората на правата линия обещаватъ и веднага изпълняватъ; тѣ не протакатъ работитѣ. Ако вървите по кривата линия, трѣбва да се въорѫжите съ търпение. Понеже кривата линия опредѣля възможноститѣ на правата, затова, като влѣзете въ общество, въ което хората вървятъ по крива линия, вие ще намѣрите възможноститѣ за разрешаване на мѫчнотиитѣ въ вашия животъ. Математикътъ може да изчисли, съ какви възможности разполага човѣкъ при разрешаване на своитѣ мѫчнотии.

 

Като говоря за права и за крива линия, ни най-малко не разбирамъ, че който върви по права линия, той е лошъ човѣкъ, а който върви по крива линия, той е добъръ. Нѣма лоши хора въ свѣта. Хората сами се дѣлятъ на добри и на лоши, но въ сѫщность за Бога лоши хора не сѫществуватъ. Който не е приятенъ за насъ, той не е неприятенъ и за Бога. Лошитѣ хора на земята сѫ добри на небето. Запримѣръ, като дойде единъ светия между хората, всички се нахвърлятъ върху него, считатъ го лошъ, смахнатъ човѣкъ. Смахнатъ е светията, но като се моли, Богъ го слуша. Другъ нѣкой не е смахнатъ, моли се, на Богъ не го слуша. Смахнатъ е онзи, който нѣма възможноститѣ на правата линия, който не може да се огъва. Той казва: Азъ имамъ едно вѣрую, и по никой начинъ не мога да се огъна, да го измѣня. — Ако ти дадатъ хиляда английски, ще го измѣнишъ ли? — Нѣма да го измѣня. — Ако ти дадатъ две, три, четири хиляди? — Вижъ, тогава мога да помисля малко; този въпросъ ме интересува. За него съмъ готовъ да измѣня своето вѣрую. Значи, предъ празната торба не се огъва, но като види пълна торба, готовъ е да се огъне. Това не е никакво вѣрую, никакво убеждение. Покажете ми единъ човѣкъ, който да не се е огъналъ предъ паритѣ. Не е въпросъ, че хората трѣбва да работятъ безъ пари. Като работи, човѣкъ има право да получи известно възнаграждение за своя трудъ. Паритѣ, това сѫ заплата на хората за тѣхния трудъ, която тѣ заслужаватъ. Следователно, смахнатъ е онзи човѣкъ, който се огъва предъ паритѣ, а не се огъва предъ истината. Който иска човѣкъ да бѫде, той трѣбва да се огъва предъ любовьта, предъ мѫдростьта, предъ истината, предъ правдата и предъ добродетельта. Той трѣбва да се огъва предъ Божественото, предъ доброто въ свѣта. Да се огънешъ предъ доброто, това значи да отстѫпишъ предъ него. Казватъ за нѣкого, че е неотстѫпчивъ човѣкъ. Да, но като остарѣе, той отстѫпва предъ всички.

 

И тъй, правата линия представя отношения между две разумни сѫщества. Правата линия се ограничава отъ две точки, т. е. отъ две разумни сѫщества. Тия две сѫщества иматъ една възможность въ себе си, а именно, да бѫдатъ правдиви, любещи, истинолюбиви. Освенъ за прави и криви линии, въ геометрията се говори за плоскости, за тѣла. Всѣка плоскость е ограничена съ четири прави линии. Плоскостьта се образува при пресичането на две успоредни линии съ други две успоредни. Тѣлото е ограничено съ плоскости. Въ тѣлото присѫтствуватъ нѣколко разумни сѫщества, въ плоскостьта — четири, въ правата линия — две, а въ точката — едно.

 

Що е единица? Единицата е разумность, която се проявява като първопричина на всички последствия. Въ това отношение всички хора произлизатъ отъ тази Първа Причина, отъ тази разумна сила, наречена Единица. Тази Единица наричаме Богъ. Казано е, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие. Има нѣщо подобно между Бога и насъ, но Богъ не прилича на насъ. Подобни сме на Бога въ това, че можемъ да мислимъ, да чувствуваме, да обичаме като Него. Ние можемъ да бѫдемъ правдиви, истинолюбиви, като Него. Въ това седи подобието ни съ Бога, а не въ нашия външенъ образъ: лице, очи, уши, уста. Лицето на човѣка е неговиятъ капиталъ въ обръщение. Лицето показва, какво може човѣкъ да извърши на физическия свѣтъ, доколко може да издържи въ чувствения свѣтъ. Главата, мозъкътъ показва, какво може човѣкъ да извърши съ мисъльта си въ умствения свѣтъ. Велика наука се крие въ човѣшкото лице и човѣшката глава. Разумни сили, разумни закони сѫ участвували при създаване на това лице и на тази глава. Тепърва трѣбва да изучаваме тази наука. Тя ще ни даде онѣзи блага, които сѫ необходими за нашето развитие. Човѣкъ иска да бѫде здравъ, но здравето е въ връзка съ тѣлото. Какъ можешъ да бѫдешъ здравъ, ако не знаешъ законитѣ, по които тѣлото е създадено? Искашъ да бѫдешъ щастливъ. Щастието е въ връзка съ чувствата, съ сърцето на човѣка. Какъ ще бѫдешъ щастливъ, ако не знаешъ законитѣ, които управляватъ твоето сърце? Човѣкъ иска да бѫде силенъ. Силата е въ зависимость отъ човѣшкия умъ. Какъ ще бѫдешъ силенъ, ако не знаешъ условията, при които умътъ се проявява? Дето има сила, тамъ има умъ; дето нѣма сила, тамъ умътъ отсѫтствува. Умниятъ човѣкъ е силенъ. Силата на ума не подразбира грубата, физическа сила. Може ли да се нарече силенъ камъкътъ, който се търкаля по наклонъ и удря, де кого срещне на пѫтя? Това не е съзнателна проява на нѣкаква сила. Задъ камъка се крие нѣкаква причина, която го е заставила да се търкаля. Този камъкъ е откъртенъ отъ нѣкоя канара чрезъ динамитъ, и подъ влиянието на тази сила той ще се търкаля надолу, докато срещне нѣкакво препятствие. Отъ резултатитѣ на проявенитѣ сили ние сѫдимъ за интелигентностьта на причинитѣ, които сѫ ги предизвикали. Отъ търкалянето на камънитѣ по наклона, учениятъ вижда, че и тѣ не се движатъ произволно. Всѣки камъкъ изминава известенъ пѫть и взима известно направление споредъ тласъка, който му е даденъ. Движението на камъка е несъзнателно, но онзи, който му е далъ посоката, е съзнателно, разумно сѫщество.

 

Като наблюдаватъ природата, хората намиратъ, че камънитѣ сѫ разхвърляни, и казватъ, че въ нея сѫществува известенъ безпорядъкъ. Донѣкѫде това е вѣрно, обаче, още по-вѣрно е, че такъвъ безпорядъкъ, такава разхвърляность сѫществува и въ човѣшкия животъ. Като ставате сутринь, казвате: Какво ще правя днесъ? Чудите се, какво да правите, а не знаете, че точно опредѣлено е, каква работа трѣбва да свършите презъ деня. Точно опредѣлено е, каква посока на движение трѣбва да предприемете този день. Спите, ставате, безъ да знаете, каква работа трѣбва да свършите въ време на сънь, и каква — презъ деня. Вечерь, като спите, вие отивате на ауденция при разумнитѣ сѫщества въ невидимия свѣтъ, да дадете отчетъ, какво сте свършили презъ деня, и да ви дадатъ оттамъ програма за работата, която трѣбва да свършите на другия день. Обаче, ставате сутринь и не помните, каква работа ви е дадена. Защо не помните? Като се връщате отъ онзи свѣтъ, по пѫтя виждате тукъ-тамъ кръчми, отбивате се ту въ една, ту въ друга, пийнете си по една-две чашки винце, и като станете сутриньта, нищо не помните. Казвате, че сте сънували нѣщо, но всичко сте забравили. Защо? — Понеже не сте изтрезнѣли, както трѣбва. Направили сте нѣкаква погрѣшка нѣкѫде и ви пукнали главата. Не е позволено на ученика да пие, да губи своята трезвость. Трезви трѣбва да бѫдете!

 

Следователно, като се връщате отъ онзи свѣтъ, не трѣбва да се отбивате никѫде. Ще се върнете право въ дома си и ще започнете работата, която ви е опредѣлена. Щомъ сте трезви, вие ще помните, каква е програмата ви за деня. Казано е: „Достатъчно е злото на деня.“ Наистина, ако вечерь не отивате въ духовния свѣтъ да получите директива за работата ви презъ деня, да приемете добритѣ съвети на вашитѣ по-голѣми братя, вие не бихте могли единъ день да прекарате на земята. Следователно, красивото въ съня се заключава въ посещението, което правимъ вечерь на своя домъ и връщането ни сутринь на земята въ пансиона, въ който сме изпратени да учимъ и да прилагаме знанието си. Всѣка вечерь човѣкъ отива въ онзи свѣтъ, сутринь се връща оттамъ, и въпрѣки това отрича неговото сѫществуване. Защо го отрича?

 

„Отецъ ти, Който види въ тайно, ще ти въздаде на яве.“ Значи, всѣки трѣбва да отиде при Отца си, Който вижда въ тайно. И като изпълни Неговата воля на земята, Той ще му въздаде на яве. Въ какво седи Неговото въздаване? Който върши волята Божия, той ще бѫде здравъ, умътъ му ще бѫде на мѣсто, хората ще го обичатъ. Не върши ли волята Божия, ще дойдатъ за него кармически, икономически, лоши условия и т. н. Като не знаятъ причината за всичко това, хората се оправдаватъ съ лошитѣ условия на живота, съ лошо наследство и т. н. Всичко лошо може да се измѣни, при условие човѣкъ да върши волята на Отца си и да Го слуша. Ако слушате Отца си, Който вижда въ тайно и въздава на яве, всичко ще се превърне за добро.

 

Съвременнитѣ религиозни вѣрватъ, че като умратъ, тогава ще отидатъ на онзи свѣтъ да видятъ, какво става тамъ. Чудна философия! Да чакатъ да умратъ, да ги погребватъ, да ги опѣватъ, да имъ носятъ жито на гробищата, и следъ това да се надѣватъ да отидатъ въ онзи свѣтъ да провѣрятъ истината. Тежко на онзи, на когото жито трѣбва да носятъ на гроба! Остане ли да очаквате на хората, вашата работа е свършена. Вие ще гладувате тамъ, ще страдате, главата ви ще види и ще пати. Ще кажете, че искате да знаете истината. Коя истина искате да знаете? Има два вида истина: истина на лъжата и абсолютна истина. Понѣкога и като лъже, човѣкъ пакъ говори истината.

 

Въ времето на единъ отъ турскитѣ султани живѣлъ единъ прочутъ мукалитинъ, който могълъ да стъкмява различни лъжи, но така майсторски, че всѣки вѣрвалъ въ лъжитѣ му. Единъ день султанътъ го извикалъ при себе си и му казалъ: Кажи една лъжа! — Не мога, зарекълъ съмъ се вече никога да не говоря лъжи. Като се разговаряли върху различни въпроси, мукалитинътъ се обърналъ къмъ султана съ думитѣ: Султанъ ефенди, имамъ една голѣма молба къмъ Васъ. Вчера баща ми се помина, трѣбватъ ми 500 лири за погребение. — Ще ги върнешъ ли? — Непременно ще ги върна. Сега нѣмамъ петь пари въ джоба си да изпълня последния дългъ къмъ баща си. Султанътъ го съжалилъ и заповѣдалъ на секретаря си да му даде 500 лири. Като взелъ паритѣ, мукалитинътъ казалъ на султана: Много благодаря за паритѣ, които ми дадохте, но не се надѣвайте да ги получите назадъ. Тѣ сѫ възнаграждение за последната лъжа, която Ви казахъ. Вие искахте да Ви кажа една лъжа. Азъ Ви казахъ вече, а сега Ви казвамъ истината, че излъгахъ. Баща ми не е умрѣлъ. Така постѫпватъ много отъ съвременнитѣ хора. Тѣ говорятъ лъжи, вършатъ престѫпления и после завеждатъ дѣла едни противъ други да се докаже истината. Какво се ползувате, ако въ сѫдилището се докаже, че нѣкой извършилъ престѫпление?

 

Като разглеждаме живота отъ тази страна, намираме, че той не представя нищо друго, освенъ забавления. Приятни сѫ забавленията, но какво допринасятъ тѣ въ свѣта? Актьоръ играе на сцената, представя чужда роля. Какво допринася на хората играта на този актьоръ? Приятно е да отидешъ на театъръ, но въ живота има нѣщо по-важно отъ игритѣ на актьоритѣ. Животътъ не е представление, не е театъръ. При това, представленията се даватъ обикновено вечерь, а човѣкъ трѣбва да разбира възможноститѣ на деня. Всѣки день предвижда известни възможности. Щомъ намѣри възможноститѣ на единъ день само, човѣкъ започва да мисли и чувствува така, както никога не е мислилъ и чувствувалъ. Само при това положение той може да си каже: „Отецъ ти, Който види въ тайно, ще ти въздаде на яве.“

 

Като се намѣрятъ въ затруднение, хората търсятъ помощь отвънъ, очакватъ отвънъ да дойде нѣкой да имъ помогне. Кой може да помага повече отъ Онзи, Който е създалъ свѣта? За да получите Неговата помощь, вие трѣбва да влѣзете въ връзка съ Него. За да създадете тази връзка, трѣбва да изучавате себе си, да изучавате всичко, каквото ви е дадено. Преди всичко на човѣка е дадено тѣло, което той трѣбва да изучава. Ако имате нѣкакъвъ физически дефектъ, болятъ ви, запримѣръ, глава, гърди, стомахъ, кракъ, вие трѣбва да изучавате причинитѣ на своя дефектъ, болката, която изпитвате. Ако стомахътъ, или коремътъ ви боли, това показва, че въ вашия физически животъ има нѣщо дисхармонично. Ако главата ви боли, въ умствения ви свѣтъ е настѫпила нѣкаква дисхармония, вследствие на което не можете правилно да мислите. Какво трѣбва да направите тогава? Вие трѣбва да възстановите отношенията си между физическия и умствения си животъ. Трѣбва да знаете, какъ да избирате храната си, какъ да се обхождате съ хората. Главоболието се предизвиква отъ две противоречиви мисли въ човѣка, а коремоболието — отъ две противоречиви чувства. Туберкулозата се предизвиква отъ сблъскване на противоположни мисли и чувства въ човѣка. Всѣки може да заболѣе отъ туберкулоза, особено младиятъ човѣкъ. Младъ момъкъ обича една мома, въздиша по нея. Тя му казва, че не го обича, не иска да го види. Той се отчае, започва да линѣе, да чезне, докато единъ день заболѣе. Щомъ тя му каже, че не го обича, и той да ѝ каже: И азъ не те обичамъ. Когато момата не обича младия момъкъ, тя не върви съ него по права линия, но въ движението си описва крива линия, окрѫжность. За да не изпадне въ отчаяние и да заболѣе, момъкътъ трѣбва да потърси своя полюсъ въ тази крива линия и да се поляризира, т. е. да трансформира състоянието си.

 

Какво правятъ младитѣ моми и момци, когато възлюбениятъ, или възлюбената не отговарятъ съ своята любовь? Тѣ веднага се отчайватъ и сѫ готови да се самоубиятъ. Защо момата и момъкътъ решаватъ въпроса съ самоубийство? Когато момъкъ откаже на нѣкоя мома, тя иска да се самоубие, за да може после, когато сѫщиятъ момъкъ се ожени за друга, тя да се прероди въ тѣхното семейство, като негово дете. Сѫщата причина може да застави момъка да се самоубие. Обаче, това е едно обяснение само. Има редъ причини още за самоубийството на млади моми и момци. Ако е уменъ, момъкътъ никога нѣма да стане причина за самоубийството на нѣкоя мома. Той знае, че споредъ закона за ликвидиране на кармата, следъ убийството си, момата може да се роди като негово дете. Не е желателенъ този начинъ за ликвидиране на кармически отношения.

 

Научни ли сѫ тѣзи нѣща? Това сѫ научни твърдения, аксиоми. Това може да се провѣри навсѣкѫде въ живота. Чувате, че еди-кой си вашъ познатъ заминалъ за онзи свѣтъ. Следъ известно време нѣкѫде се ражда дете, съ сѫщия характеръ, съ сѫщитѣ качества и прояви, съ сѫщитѣ чърти, каквито ималъ вашиятъ познатъ, който заминалъ преди години за онзи свѣтъ.

 

Една госпожа, наша позната, имаше малко момиченце, на шесть години, което заболѣ и умрѣ. Майката плака дълго време за него, но нѣколко години следъ смъртьта му се роди друго момиченце. Като виждало майка си да плаче, момиченцето ѝ казвало: Мамо, не плачи за моята сестричка. Азъ съмъ сѫщата, която по-рано заминахъ и сега пакъ се преродихъ между васъ. Второто момиченце порасна, свърши гимназия, стана мома. Вие ще се усъмните, ще питате, дали това момиченце говори истината. Ако ви кажа, че говори, или не говори истината, вие какъ ще я провѣрите? — Може ли човѣкъ съ ума си да приеме тѣзи нѣща? Не сѫ ли това нѣкакви въображаеми теории? — Отъ човѣка зависи да приеме, или да отрече истината. Разумниятъ разбира законитѣ и вѣрва въ тѣхъ. Не е въпросъ само да кажете на човѣка, че е смахнатъ, че не разбира нѣщата. Умниятъ трѣбва да вземе положението на учитель и да учи глупавия. Той трѣбва да му покаже пѫтя, по който да върви, а не само да казва, че е на кривъ пѫть. Лесно е да се каже нѣщо, но то трѣбва да бѫде обосновано. Казвате, че носътъ на еди-кого си е дълъгъ. Какво показва дългиятъ носъ? Ще кажете, че дългиятъ носъ опредѣля интелигентностьта на човѣка. По носа се познава, дали нѣкой човѣкъ е уменъ, или не. Не, умътъ не се опредѣля само отъ дължината на носа. Носътъ има известни възвишения, известна широчина и дебелина, които сѫщо трѣбва да се взематъ предъ видъ, когато се опредѣля интелигентностьта на човѣка. Изобщо, интелигентностьта на човѣка е написана на много мѣста по неговото лице, но трѣбва да разбирате написаното. Като погледнете лицето на гениалния писатель, поетъ, музикантъ, вие веднага можете да кажете, каква ще бѫде неговата музика, каква ще бѫде неговата поезия. Това може да познае само онзи, който разбира писаното върху човѣшкото лице. Сократъ, запримѣръ, нѣмаше красивъ, правиленъ носъ. Съ този носъ той създаде философия, но не можа да стане поетъ и музикантъ. Въ него нѣмаше музика и поезия. Обаче, Сократъ имаше единъ ученикъ, Платонъ, който бѣше музикаленъ. Следъ отравянето на Сократа, Платонъ продължи неговата работа. Въ Платона живѣеше Сократъ, и по този начинъ взаимно се допълваха, образуваха нѣщо хармонично. Въ едно тѣло живѣеха и двамата, но Сократъ бѣше невидимъ. Тѣ заедно създадоха философията на Платона. Такова общение между душитѣ имаме и следъ възкресението на Христа. Често Христовиятъ Духъ влизаше въ Павла, и тогава Павелъ пишеше посланията. Платонъ никѫде не е казалъ, че Сократъ живѣе въ него, но Павелъ казваше: „Не живѣя сега азъ, но Христосъ живѣе въ мене.“ На това, именно, се дължи силата на Павла. Ще кажете, че Христосъ не е билъ ученъ. Четете посланията на Павла, да видите, какво дълбоко разбиране ималъ той за живота.

 

Съвременнитѣ материалисти не приематъ съжителството на душитѣ, защото тѣ признаватъ сѫществуването само на ума, на сърцето, донѣкѫде и на духа, а душата съвършено отричатъ. Въ ума се включватъ редъ способности, които, ако сѫ добре развити, опредѣлятъ, дали даденъ човѣкъ е уменъ. Човѣкъ може да има умъ, безъ да е музикаленъ, безъ да е поетъ, безъ да е философъ. Уменъ човѣкъ е този, въ когото сѫ развити ония умствени способности, необходими за неговото сегашно развитие. При това, въ човѣшкия мозъкъ сѫществуватъ много центрове, свързани съ проявата на известни чувства. Запримѣръ, моралнитѣ чувства на човѣка се намиратъ на горната часть на главата. Тѣ се огрѣватъ отъ лѫчитѣ на Божествената свѣтлина. Съ изправянето си, съ стоенето правъ на краката си, човѣкъ приема повече свѣтлинна енергия, която отправя къмъ моралнитѣ си чувства, и по този начинъ се отдалечава отъ животинското си състояние. Въ животнитѣ, обаче, свѣтлината пада повече върху онѣзи части на тѣлото имъ, дето се намиратъ тѣхнитѣ инстинкти, вследствие на което тѣ се развиватъ повече за смѣтка на моралнитѣ имъ чувства. Наистина, животнитѣ нѣматъ моралъ. Следователно, увлѣченията не сѫ присѫщи на човѣка, но на животинското въ него. Колкото по-добре сѫ развити моралнитѣ чувства въ човѣка, толкова по-добре се развива неговиятъ умъ. Колкото по-слабо развити сѫ моралнитѣ чувства въ човѣка, толкова по-малки сѫ възможноститѣ за развитието на неговия умъ. Моралнитѣ чувства придаватъ устойчивость на човѣшкия характеръ. Понѣкога човѣкъ мисли морално, а не чувствува и не постѫпва морално.

 

Двама светии живѣли 20 години въ пустинята, дето прекарвали въ постъ и молитва, въ работа върху себе си. Тѣ мислили, че придобили вече голѣма чистота и светость и решили да слѣзатъ заедно въ града, да изпитатъ силата си, да видятъ, докѫде сѫ стигнали. Като пробенъ камъкъ за своята чистота и светость, тѣ взели въ рѫцетѣ си по една малка топка снѣгъ и си казали: Ако топката снѣгъ се стопи въ рѫката ни, или при нѣкакъвъ случай я изгубимъ, това значи, че не сме постигнали много нѣщо. Като вървѣли изъ града, тѣ срещнали нѣколко млади, красиви моми. Първиятъ светия веднага изпусналъ снѣжната топка отъ рѫката си, но се навелъ да я вземе. Вториятъ светия се захласналъ въ една отъ красивитѣ моми и изпусналъ снѣжната топка отъ рѫката си. Той забравилъ даже, че носилъ снѣгъ въ рѫката си. Когато се сѣтилъ да погледне къмъ снѣга въ рѫката си, било късно вече. Рѫката му била празна. Върналъ се да го търси, но не могълъ да го намѣри. Де е лошото сега? Де е грѣхътъ? Грѣхътъ не седи въ поглеждането на красивата мома, но въ това, че снѣжната топка паднала отъ рѫката на светията. Топката снѣгъ представя идеала на светията. Какъвъ светия, какъвъ човѣкъ, билъ той мѫжъ или жена, е този, който изгубва своята топка снѣгъ? Каква жена е тази, която се захласва въ единъ мѫжъ? Какъвъ мѫжъ е този, който се захласва въ една жена? Мѫжътъ има право да гледа жената, но той трѣбва да държи снѣжната топка въ рѫката си. И жената има право да гледа мѫжа, но да държи снѣжната топка въ рѫката си. Нѣкой се хвали, че е чистъ. Нека при слизането си отъ планината вземе топка снѣгъ въ рѫката си и да слѣзе съ нея въ града, за да опита своята чистота. Ако снѣгътъ не падне отъ рѫката му и не се изгуби, нито стопи, той е чистъ. Гледай красивата мома, но здраво дръжъ снѣжната топка въ рѫката си. Тази е мѣрката за чистотата. Когато видите, че нѣкой човѣкъ изпуща топката снѣгъ отъ рѫката си, вие знаете вече, какво може да стане отъ него.

 

И тъй, ще знаете, че при слизането на човѣка отъ невидимия свѣтъ, дадена му е въ рѫката снѣжна топка, съ която трѣбва да работи презъ цѣлия си животъ. Като се върне въ невидимия свѣтъ, веднага ще погледнатъ, държи ли топката въ рѫката си, или я изгубилъ. Ако я изгубилъ, или стопилъ, той ще почне да се извинява, че условията на неговия животъ били тежки, че нещастия го сполетѣли, че се захласналъ нѣкѫде и т. н. Колкото и както да се оправдава, всичко е напразно. Следъ като те изслушатъ внимателно, ще ти кажатъ: Сега пакъ ще се върнешъ въ пустинята, дето отново ще прекарашъ 20 години въ постъ и молитва, — на покаяние. Следъ това ще вземешъ една снѣжна топка въ рѫката си и ще слѣзешъ въ града да видишъ, какво си придобилъ. Но тогава ще държишъ топката съ дветѣ си рѫце. Като срещнете нѣкоя красива мома, вие ще се усмихнете само и ще си заминете. Ако момата ви запита, защо се смѣете, ще ѝ кажете: Едно време ти ме излъга. Азъ се захласнахъ подиръ тебе и изгубихъ снѣжната си топка. Днесъ имамъ опитность, не се лъжа вече. Мога да те погледна, но снѣжната топка ще държа здраво въ рѫката си.

 

Като слушате тѣзи нѣща, ще кажете, че искате да ви се говорятъ сериозни работи. Кои нѣща сѫ сериозни? Сериозни сѫ тия нѣща, които сѫ свързани съ вѫтрешната чистота на човѣка, Вѫтрешно чистъ е онзи, който знае, какво върши. И всѣко нѣщо, което върши, е съзнателенъ процесъ за него. Като се смѣе, той знае, защо се смѣе; като яде, знае, защо яде; като се моли, знае, защо се моли; като чете, знае, защо чете. Чистиятъ знае, защо има глава, защо има гърди, защо има рѫце, крака и т. н. Той знае, че има глава, за да мисли право; има гърди, за да бѫде смѣлъ, решителенъ; има рѫце, за да работи съ тѣхъ, да свърши нѣкаква работа. И като свърши нѣщо, да мълчи. Въ това отношение птицитѣ сѫ научили закона на мълчанието. Мълчанието освобождава човѣшкитѣ добродетели отъ изкушение. Разумниятъ човѣкъ никога не се поставя на изкушение. Защо? — Защото той мисли, той е смѣлъ, той знае да мълчи. Който е научилъ закона на мълчанието, той разбира живота. Той знае, че въ свѣта сѫществува разумность, която превръща всичко на добро. Каквото и да изгуби, мълчаливиятъ е доволенъ. Когато учительтъ преподава, ученицитѣ трѣбва да слушатъ и да мълчатъ. Докато учительтъ преподава, ученицитѣ мислятъ. Щомъ преподаването се свърши, ученицитѣ иматъ право да разискватъ. Значи, опредѣлено е, кога човѣкъ трѣбва да говори и кога трѣбва да мълчи. Когато мълчи, той слуша. Мълчанието е свързано съ слушането.

 

Христосъ казва: „И Отецъ ти, Който види въ тайно, ще ти въздаде на яве.“ Всѣки трѣбва да знае, че колкото и да е малко онова, което е вложено въ него, то е истинско, то е неизмѣнно. Това трѣбва да бѫде за васъ аксиома. Защо трѣбва да ви се доказва, че имате умъ, сърце, душа и духъ? Въ тѣзи нѣща вие не трѣбва да се разколебавате нито за моментъ. Човѣкъ не трѣбва да се разколебава въ убежденията си. Какво виждаме въ живота? Като остарѣятъ, нѣкои хора започватъ да се разколебаватъ въ убежденията си. Тѣ съжаляватъ, че сѫ изгубили младинитѣ си, че не сѫ живѣли, както трѣбва. Ако стариятъ на старини се разколебава въ убежденията си, той не е ималъ никакви убеждения. Какво излиза тогава? Младиятъ иска да живѣе като стария. Стариятъ пъкъ съжалява, че не е живѣлъ като младия, иска да живѣе като него. Споредъ мене, младиятъ трѣбва да живѣе като младъ, и стариятъ трѣбва да живѣе като старъ. Младитѣ хора не трѣбва преждевременно да остаряватъ; старитѣ хора не трѣбва да съжаляватъ, че не сѫ млади. Щомъ остарѣе, човѣкъ трѣбва да разреши въпроситѣ на живота по другъ начинъ — чрезъ закона на мѫдростьта. Стариятъ може да се подмлади по закона на мѫдростьта, а не по закона на любовьта. Да се намѣри срѣдство за подмладяване, това значи да се намѣри елексирътъ на живота, който сѫ търсили ученитѣ още въ древностьта, който търсятъ и днесъ. Достатъчно е стариятъ човѣкъ да вземе една капка отъ елексира на живота, за да стане моментално младъ: брадата му ще падне, бръчкитѣ на лицето му ще изчезнатъ, тѣлото му ще се изправи. Като видятъ този младъ човѣкъ, на 21 година, всички ще се чудятъ, кѫде отиде стариятъ. Стариятъ се е подмладилъ по закона на мѫдростьта. Подмладяване може да става и по закона на любовьта, но той е другъ пѫть, другъ начинъ. Ако си остарѣлъ по причина на това, че си иждивилъ любовьта си, ти не можешъ да се подмладишъ по закона на любовьта. Ти ще проявишъ своята мѫдрость и ще се подмладишъ по закона на мѫдростьта. Ако си остарѣлъ по причина на това, че си живѣлъ съ истината, по сѫщия законъ ще се подмладишъ. Следователно, всѣки човѣкъ ще намѣри възможноститѣ за своето подмладяване въ пѫтя, по който е миналъ.

 

Сега азъ говоря за възможности, които още днесъ ви се откриватъ, а не въ бѫдеще. Нѣкой се оплаква, че остарѣлъ, че главата му побѣлѣла отъ учение. Този човѣкъ не подозира даже, че има възможность за подмладяване. Отъ него се изисква да работи, да види, по кой законъ може да се подмлади. — Кога ще стане това? — Ще почакашъ малко. — Глухъ съмъ, отвори ушитѣ ми. — Ще почакашъ малко. — Слѣпъ съмъ, отвори очитѣ ми. — Ще почакашъ малко.

 

Сърцето ми е закоравѣло, смекчи го малко. — Ще почакашъ. Върви смѣло въ правия пѫть и ще намѣришъ разрешение на въпроситѣ, които те интересуватъ. Въ този пѫть ще намѣрите законитѣ, съ които ще можете да отворите ушитѣ си, очитѣ си, да смекчите сърцето си. Това може да стане въ единъ моментъ, може да стане и следъ години. Всичко е възможно за онзи, който знае законитѣ. Христосъ взе малко каль, направи кашичка съ слюнката си, намаза съ нея очитѣ на слѣпия, и той прогледа. Христосъ не отвори очитѣ на всички слѣпи, а само на едного. Защо? — Причини има за това. Цѣла история се разправя за слѣпия, на когото Христосъ отворилъ очитѣ. Христосъ излѣкува жената, която боледувала 12 години. Той излѣкува момчето на стотника, а Лазара възкръси. Които разбиратъ законитѣ, тѣ знаятъ, че всички чудеса, които Христосъ извърши, не сѫ произволни. Тѣ почиватъ на разумни закони. Има дълбоки вѫтрешни причини, заради които Христосъ е помогналъ на нѣколцина, а не на всички страдащи. Христосъ казва за себе си: „Както ме е научилъ Отецъ, така правя.“

 

Въ днешната беседа ви се даватъ условия, които трѣбва да използувате разумно. Когато отивате на екскурзия, даватъ ви се условия да дишате чистъ, свежъ въздухъ. Ако можете да използувате тия условия разумно, вие ще се радвате цѣлъ животъ отъ това, което сте придобили. Единъ день разумно използуванъ носи благоприятни условия за цѣлъ животъ. Единъ день неразумно използуванъ, разваля добритѣ условия на цѣлъ животъ. Представете си, че слизате отъ единъ високъ планински връхъ, но бързате, искате въ нѣколко минути да слѣзете въ подножието на планината. Обаче, дрехата ви се закачва на единъ камъкъ, вие падате и счупвате крака си така, че на цѣлъ животъ оставате инвалидъ. Ето, какъ съ една неразумна постѫпка вие се осакатявате на цѣлъ животъ. Не можете ли да слизате спокойно, бавно? Повече време щѣхте да употрѣбите, докато слѣзете долу, но поне здравъ щѣхте да останете.

 

Съвременнитѣ хора търсятъ правия пѫть, за да стигнатъ по-скоро на опредѣлената цель. Тѣ не знаятъ, че правиятъ пѫть не е всѣкога най-добъръ. Пъкъ и силитѣ въ природата не вървятъ всѣкога по прави линии. Електричеството, запримѣръ, върви по прави линии. Често линиитѣ, които електричеството образува, сѫ много своеобразни. Енергиитѣ на електричеството и магнетизъма се направляватъ отъ разумни сѫщества, които иматъ предъ видъ благото на цѣлото човѣчество, както и на цѣлия органически свѣтъ. Обаче, тия два вида енергии, на електричеството и на магнетизъма, се различаватъ едни отъ други. Енергиитѣ на магнетизъма вървятъ по криви линии, които се извиватъ спиралообразно и развиватъ топлина. До голѣма степень нашето здраве се дължи на магнетичнитѣ енергии, които текатъ въ организъма. Електрическитѣ енергии вървятъ повече по прави линии. Изсушаването на организъма се дължи на електричеството, което се събира понѣкога въ голѣмо количество. Човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ, за да може да се справи съ излишното количество отъ електричество и магнетизъмъ въ тѣлото си. Електричеството и магнетизъмътъ сѫ сили, които действуватъ въ вѫтрешностьта на организъма. Свѣтлината и топлината действуватъ отвънъ. Тѣзи сили се взаимно поляризиратъ, но човѣкъ трѣбва да познава законитѣ, по които тѣ се движатъ, за да може съзнателно да ги трансформира.

 

Всѣки християнинъ, или ученикъ на Христовото учение, трѣбва да разбира своя организъмъ, да знае, какви сили действуватъ въ него. Сѫщевременно той трѣбва да знае законитѣ и методитѣ, чрезъ които да трансформира състоянията си. За тази цель той се нуждае отъ положителна наука. Всѣка вечерь, преди да си легне, той трѣбва да прегледа състоянието на своитѣ мисли и чувства, и ако намѣри нѣкаква неизправность въ тѣхъ, да приложи известенъ методъ, чрезъ който да ги хармонизира. Ако чувствата и желанията на човѣка не се задоволятъ, той става неврастеникъ. Като направите опитъ въ това направление, ще се увѣрите въ казаното. Поставете нѣкакво препятствие при реализиране на нѣкои стремежи и желания на човѣка, и ще видите, че въ скоро време той ще стане неврастеникъ. Махнете препятствието въ неговия пѫть, и неврастенията ще изчезне. Ако пъкъ оставите човѣка да се пресити въ своитѣ чувства и желания, въ него ще се явятъ особени отрицателни състояния. Следователно, както въ незадоволяването на чувствата, така и въ пресищането имъ, човѣкъ е изложенъ на опасности. За да не изпадне въ това положение, той трѣбва да намѣри онова естествено отношение между сърцето и ума, което да хармонизира неговитѣ състояния. Това значи да дойде човѣкъ до Божественото начало въ себе си. За да дойде до това начало, отъ него се иска не само да вѣрва въ Първата Причина, но да има готовность въ себе си всѣки моментъ да върши нѣщо заради Нея. Великиятъ не иска отъ насъ нищо, но щомъ живѣе въ насъ, Той има желание да ни събуди, да ни направи съработници съ Него въ великото дѣло, което сега се твори. Ако не вземемъ участие въ това велико дѣло, отъ насъ нищо не може да излѣзе. Следователно, да работимъ за себе си, да работимъ и за Великия, Който вижда въ тайно и ще ни въздаде на яве.

 

Това е велика истина, която всѣки моментъ можете да провѣрите. Вѣрвайте въ Божественото, начало въ себе си безъ никакво съмнение, и каквото търсите, ще постигнете. Дразните се нѣщо. Кажете: Заради Онзи, Който живѣе въ мене, ще се въздържамъ. Не ви се учи. Кажете: Заради Онзи, Който живѣе въ мене, ще уча. Имате да взимате отъ нѣкого пари. Кажете: Заради Онзи, Който живѣе въ мене, ще простя дълга на своя ближенъ. Ако можете да простите дълга на ближния си заради любовьта си къмъ Онзи, Който живѣе въ васъ, Той ще ви посочи да отидете на нѣкѫде, дето дѣдо ви е заровилъ гърне съ злато. Ще намѣрите паритѣ, ще ги вземете, и по този начинъ ще бѫдете задоволени отъ две страни: отъ една страна ще запазите добритѣ отношения съ брата си, а отъ друга страна ще ви се въздаде десетократно. Какво ще спечелите, ако дадете подъ сѫдъ своя ближенъ? Ще го осѫдите да лежи въ затворъ нѣколко години. Какво ще спечелите съ това? Нищо нѣма да спечелите. А тъй, като намѣрите гърнето съ паритѣ, които дѣдо ви е заровилъ въ земята, ще бѫдете доволни, и въ благодарность на това ще дадете угощение, на което ще поканите и своя длъжникъ. Ако сте месоядецъ, угощението ще бѫде отъ месна храна; ако сте вегетарианецъ, угощението ще бѫде изключително отъ вегетариански храни. Споредъ мене, истински вегетарианецъ е онзи, който никога не се съблазнява отъ месото, въ широкъ смисълъ на думата. Нѣкой е вегетарианецъ, но рибата го привлича. Защо? — Защото рибата има особена магнетична сила, отъ която човѣшкиятъ организъмъ се нуждае. Сѫщата магнетична сила се намира и въ растенията, даже въ по-голѣмо количество, отколкото въ рибитѣ. При изключителни случаи човѣкъ може да яде риба — нѣма нищо престѫпно въ това. За предпочитане е рибата да живѣе въ човѣка, отколкото човѣкъ въ рибата. Какъ може човѣкъ да живѣе въ рибата? Представете си, че нѣкой се отчае отъ живота и се хвърли въ морето, дето го изяждатъ голѣмитѣ риби. Не живѣе ли той въ рибата? Всичко, което Богъ е създалъ, е чисто.

 

„Отецъ ти, Който вижда въ тайно, ще ти въздаде на яве.“ „Ще ти въздаде.“ Кога? Когато вършишъ всичко заради Него. Този е пѫтьтъ, по който трѣбва да вървите. Този пѫть е здравословенъ. Той е пѫть на любовьта, пѫть на свѣтлината, пѫть на истината. Този пѫть ще освободи хората отъ всички мѫчнотии, въ които сега живѣятъ. Мѫчнотиитѣ ще се разрешатъ сами по себе си, и тогава всички хора ще се убедятъ, че нѣма невъзможни нѣща въ свѣта. Кога нѣма невъзможни нѣща? Когато хората вървятъ въ пѫтя на любовьта. Казва пророкътъ: „И заключи Богъ небето; три години не падна дъждъ въ Израиль.“ Това показва, че Богъ управлява свѣта. Всички закони, всички войни, гладъ, сиромашия, плодородие, земетресения се дължатъ на великата разумность въ свѣта. Тази разумность работи и управлява цѣлия свѣтъ. Ако хората работятъ въ хармония съ тази разумность, и животътъ имъ ще се оправи.

 

Сега ние не искаме да се наложимъ на хората да вѣрватъ въ това, което казваме. Тѣ сами ще провѣрятъ думитѣ ми. Ние не сме за онѣзи вѣрвания, които се налагатъ на хората. Ние не сме за онзи редъ и порядъкъ, който се налага на хората. Всичко, което се налага, не е Божествено. Божествениятъ редъ и порядъкъ е общъ за всички. Човѣшкитѣ блага засѣгатъ само часть отъ хората. Божественитѣ блага засѣгатъ всички хора, всички живи сѫщества. Когато пали огънь, човѣкъ го запалва само за себе си. Богъ запалва огъня за всички. Човѣшкото дава потикъ само на едно нѣщо. Божественото дава потикъ на всичко. То едновременно дава потикъ и на ума, и на сърцето, и на волята въ човѣка.

 

„Отецъ ти, Който види въ тайно, ще ти въздаде на яве.“ Нека тази мисъль остане въ съзнанието ви. Вечерь, когато лягате да спите, вие отивате въ невидимия свѣтъ да учите. Тамъ ви преподаватъ уроци, казватъ ви много нѣща, които трѣбва да помните. Като ставате сутринь, направете малко усилие, да си спомните, какво ви е казано. Ако не можете да си спомните, това показва, че или съзнанието ви не е било будно, или паметьта ви е отслабнала. Щомъ паметьта ви е отслабнала, работете върху нея, да я засилите. Колкото по-малко се безпокоите, толкова по-голѣмо самообладание ще имате. Самообладанието е въ връзка съ вѣрата.

 

Като говоримъ за Бога, ние имаме предъ видъ Живия Богъ, Който живѣе въ насъ. Ние трѣбва да ходимъ въ Неговия пѫть, по Неговия умъ и вършимъ всичко заради Него. Само по този начинъ ще се освободимъ отъ противоречията на живота. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на противоречия, защото иматъ много богове. Тия богове внасятъ раздвояване въ умоветѣ имъ, вследствие на което тѣ се измѫчватъ едни други. Интереситѣ на тия хора се сблъскватъ, и тѣ се отнасятъ помежду си като врагове. Когато нѣкой беденъ дойде при васъ и ви каже искрено, че е гладенъ, че се нуждае отъ нѣщо, приемете го като братъ. Когато хората дойдатъ до съзнание да виждатъ въ лицето на човѣка свой братъ, всички мѫчнотии въ живота ще изчезнатъ. Ако хората не дойдатъ до това съзнание, насилието все още ще продължава да се прилага. Обаче, насилието не разрешава въпроситѣ. Само любовьта, мѫдростьта и истината сѫ въ състояние да оправятъ свѣта. Тѣ представятъ пѫть, по който хората трѣбва да вървятъ.

 

„Отецъ ти, Който види въ тайно, ще ти въздаде на яве“ Вървете въ пѫтя на любовьта, на мѫдростьта, на истината, за да може вашиятъ Отецъ да ви въздаде на яве. Да ви въздаде на яве, това значи да бѫдете здрави, умни, любещи, доволни. Каквото пожелаете, ще имате. Щомъ имате всичко, ще любите всичко.

 

„Отецъ ти, Който види въ тайно, ще ти въздаде на яве“.

 

15. Недѣлна беседа отъ Учителя, държана на 12 май, 1929

София. — Изгрѣвъ.

 

 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...