Jump to content

1930_06_22 За храна


Ани

Recommended Posts

"Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930).

Издание 1940г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

За храна


„Работете, не за храна, която се разваля,

но за храна, която трае въ животъ вѣченъ“.
 Иоана 6:27.

 

Представете си, че на единъ виденъ цигуларь дадатъ да свири на цигулка Страдивариусъ. Цигуларьтъ е голѣмъ майсторъ, цигулката е много хубава, но струни нѣма. Какво ще прави той? Ще погледне цигулката съ съжаление и ще я тури настрана. Съвременниятъ човѣкъ представя такава цигулка. Майсторътъ, който го е направилъ, е съвършенъ, но, въ продължение на дългия животъ, човѣкъ е изпокѫсалъ струнитѣ си и днесъ, едва ще намѣрите една или две струни на него. Повечето хора сѫ цигулки Страдивариусъ безъ струни. Лесно се турятъ струни на цигулки: ще взематъ червата на нѣкоя овца и ще направятъ струни. Въ последно време употрѣбяватъ струни отъ меко желѣзо. Оттукъ или оттамъ ще се намѣрятъ струни и за човѣшката цигулка, но тѣ не сѫ струнитѣ, които майсторътъ е поставилъ. Днесъ употрѣбяватъ и вълчи струни, но тѣ сѫ по-лоши отъ другитѣ. Ако една отъ струнитѣ е вълча, а тритѣ — овчи, вълчата ще скѫса овчитѣ — и тукъ вълкътъ не може да се примири съ овцата. Какво е положението на цигуларя, който свири на такава цигулка? Той трѣбва да свири и да примирява вълка съ овцата на цигулката си.
 
Мнозина отричатъ сѫществуването на Първата Причина на нѣщата. За да се убедятъ въ сѫществуването ѝ, тѣ искатъ силни доказателства. Че има музика, че има цигулка Страдивариусъ, доказателствата сѫ на лице, но струни трѣбва да има цигулката, за да се свири съ нея. И като слушатъ, че свири на цигулка, нѣкои пакъ не вѣрватъ въ сѫществуването на музиката и на цигулката и казватъ: „Цигуларь кѫща не храни“. Въ което българско село, да идете на хорото, ще видите, нѣкой цигуларь да свири. Ако цигуларьтъ поиска нѣкоя мома, не му я даватъ. — Защо? — Казватъ му, че цигуларь кѫща не храни. Едно време може да е било така, но днесъ добриятъ цигуларь гледа кѫща. Когато цигуларьтъ свири и подържа дома си — майка, жена, деца, не трѣбва ли да вѣрвате въ музиката и въ цигулката? Следователно, когато тѣлото съ четиритѣ струни на него — вашата цигулка, подържа първо вашия животъ, а после живота на близкитѣ ви, не трѣбва ли да вѣрвате въ него, както и въ Онзи, Който го е направилъ?
 
Ние не говоримъ само за външното свирене, за музиката като изкуство, но имаме предъ видъ музиката като елементъ на човѣшката мисъль. Ти не можешъ да мислишъ право, ако музикалното ти чувство не е добре развито; ти не можешъ да бѫдешъ философъ, ако не си музикантъ. Музиката предхожда философията; музиката предхожда поезията, даже и проявената любовь на земята. Само когато запѣе майката, тогава детето ѝ започва да я обича. Ще каже нѣкой, че майката пѣе, защото се е влюбила. Не, майката пѣе, защото сѫ я залюбили. Докато не знае, какво нѣщо е любовьта, тя не пѣе. Щомъ пѣе, тя пѣе за любовьта. Тя пѣе, за да покаже, че се явило нѣщо красиво въ свѣта. Велико нѣщо е музиката! Много отъ сегашнитѣ хора иматъ повръхностни понятия за музиката, за вѣрата, за любовьта. Затова, именно тѣ се запитватъ: Сѫществува ли Богъ въ свѣта? Вѣрвашъ ли въ Бога? — Вѣрвамъ, че има цигулки Страдивариусъ, но нѣматъ струни. Ако казвате, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие, а нѣма струни, какъвъ човѣкъ е той. Ако скѫсашъ четиритѣ струни на цигулката си, какъвъ човѣкъ си ти? Първата струна е сърдцето, втората — ума, третата — душата, а четвъртата — духа. Какъвъ човѣкъ е този, който нѣма сърдце, умъ, душа и духъ? Цигулката е на лице, но струни нѣма. Какво представя цигулка безъ струни? Следъ това философитѣ пишатъ трактати върху отвлѣчени въпроси и казватъ, че субстанцията, т. е. цигулката е тамъ, но струнитѣ ги нѣма, Ако се скѫсатъ струнитѣ на цигулката, чрезъ които се проявява музиката, какъвъ смисълъ има самата цигулка, т. е. субстанцията. Ако скѫсашъ струнитѣ, чрезъ които се проявява Битието, какъвъ смисълъ има животътъ?
 
Съвременнитѣ хора се намиратъ въ положението на онзи арабски търговецъ, който пѫтувалъ презъ една мѣстность. Той седналъ близо до една чешма, да си почине. Следъ това извадилъ отъ торбата си една дървена кутия съ маслини и хлѣбъ и започналъ да яде. Ялъ маслини една следъ друга и хвърлялъ костилкитѣ имъ на страна. Още не завършилъ закуската си, предъ него се явилъ единъ великанъ който му казалъ строго: Знаешъ ли, че ти наруши едно отъ свещенитѣ правила на тази мѣстность? — Съ какво съмъ нарушилъ? — запиталъ търговецътъ. — Съ костилкитѣ, които хвърляше на различни страни. Тукъ това не е позволено. Съ една отъ костилкитѣ ти удари сина ми въ окото и го ослѣпи. Сега ще бѫдешъ наказанъ: ще извадя дветѣ ти очи и ще бѫдешъ умъртвенъ. — Моля ти се, прости ме, нѣмахъ никакво желание да ослѣпя сина ти, не знаехъ правилата на тази мѣстность. Азъ съмъ човѣкъ, който вѣрвамъ въ Аллаха. — Ако ти, наистина, вѣрвашъ въ Аллаха, нѣмаше да хвърляшъ костилкитѣ на маслинитѣ, а щѣше да ги гълташъ. — Насъ сѫ ни учили другояче: като ядемъ маслинитѣ, костилкитѣ да хвърляме навънъ. — Щомъ си дошълъ въ нашата мѣстность, трѣбваше да знаешъ правилата, които сѫществуватъ тукъ. Ето, ти извади окото на моя синъ. — Слушай, казалъ търговецътъ: Казано е отъ Христа, че ако дѣсното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли навънъ“. Какво да ти кажа, когато моятъ синъ имаше само едно око. Най-после търговецътъ казалъ на гиганта: По всичко се вижда, че моятъ животъ е свършенъ. Дай ми единъ месецъ отпускъ, да се върна у дома да се простя съ жена си и съ децата си, да имъ кажа, какво ме чака. — Ще те пусна, но съ условие, че следъ единъ месецъ ще се върнешъ.
 
Сега всички се интересуватъ, какъвъ е краятъ на тази мистична приказка. Какъвто и да е краятъ, той е добъръ. Три положения има, при които се изявяватъ постѫпкитѣ. Когато краятъ на една постѫпка е лошъ, имаме трагедия; когато краятъ е добъръ, имаме драма, когато краятъ е смѣшенъ, имаме комедия. Значи, всѣка постѫпка, всѣко явление може да се свърши или съ трагедия, или съ драма, или съ комедия. Това зависи отъ авторитѣ, които сѫ писали трагедията, драмата или комедията.
 
Търговецътъ се върналъ при жена си, разправилъ ѝ за бедата, която го сполетѣла и решилъ, че трѣбва да се моли на Аллаха, да му помогне. Нещастието му се заключавало въ това, че той никога не се молилъ, не знаелъ, какъ да пристѫпи къмъ молитва. Той взелъ цигулката си и чрезъ нея искалъ да отправи молитвата си къмъ Аллаха, но останалъ изненаданъ — цигулката нѣмала струни. Търговецътъ извикалъ жена си и я помолилъ да му даде първитѣ правила за молитва, както учительтъ по музика дава първитѣ правила на ученика. Тя му казала, какъ да застане, накѫде да отправи очитѣ си, както ученикътъ се учи да държи цигулка, да управлява лѫка първо по празднитѣ струни, а после по позициитѣ. Като се молили, той трѣбвало да отправя очитѣ си нагоре, но да не бѫдатъ много отворени. Съ това жена му искала да каже, че отворенитѣ очи сѫ причина за нещастието, което го сполетѣло. Ако очитѣ му бѣха затворени, той щѣше да хвърля костилкитѣ около себе си и нѣмаше да извади окото на младия човѣкъ. Значи, докато очитѣ на човѣка сѫ отворени и вижда всичко, все ще го постигне нѣкакво нещастие. Търговецътъ се молилъ толкова сърдечно, че молитвата му отишла до Аллаха, който решилъ да му помогне. Аллахъ изпратилъ единъ адептъ при него, да му каже, по какъвъ начинъ да изправи погрѣшката си. Адептътъ му разправилъ, че жителитѣ въ тази мѣстность имали особени капаци на очитѣ, които се отваряли и затваряли съ помощьта на нѣкаква пружина. Какъ става това, и тѣ не знаели. Тъй щото, окото на младия човѣкъ не е извадено, но затворено съ капачето. Адептътъ разказалъ на търговеца, какъ може да вдигне капачето, и пострадалиятъ да прогледа. Търговецътъ благодарилъ на Аллаха и на адепта и тръгналъ на пѫть, да стигне на опредѣленото време при великана. Като дошълъ, той му казалъ, че иде да изправи погрѣшката си, да върне зрението на сина му. Като чулъ това, бащата останалъ крайно доволенъ и казалъ: Ще ти благодаря, ако можешъ да направишь това. — Ще го направя, азъ съмъ честенъ човѣкъ и разполагамъ съ знания. Той вдигналъ пружината, окото се отворило, и синътъ прогледалъ. Бащата задържалъ търговеца при тѣхъ, да го угостятъ, да изкажатъ своята благодарность, следъ което го изпратили съ голѣми почести и подаръци.
 
Христосъ казва: „Работете не за храна, която се разваля, но за храна, която трае за животъ вѣченъ“. Привеждамъ този стихъ да мислите върху него. Не трѣбва само да мислите, но и да обичате, да любите. Хората сѫ мислили, чувствували, работили, вѣрвали въ Бога, обичали, добрини сѫ правили, но, въпрѣки това, има нѣщо, което не имъ достига. Имало е велики философи, поети, учени въ миналото, има ги и днесъ, но на всички липсва по нѣщо. Чувате нѣкой да казва: Искамъ да разреша въпроситѣ си само за единъ день. Той не знае, че ако ги разреши само за единъ день, разрешилъ ги е завинаги. Величинитѣ, съ които животътъ работи, сѫ постоянни. Следователно, нищо ново не можете да внесете въ вашата душа, не можете да я направите нито по-голѣма, нито по-малка. Сѫщото се отнася и до човѣшкия духъ, до човѣшкия умъ, до човѣшкото сърдце. Какво казватъ философитѣ по този въпросъ, това е друго нѣщо. Важно е, че духътъ, душата, умътъ и сърдцето сѫ постоянни величини, които нито се увеличаватъ, нито се намаляватъ. Много естествено. Ако ви дадатъ единъ килограмъ вълна, колко прежда ще изкарате отъ нея? Пакъ единъ килограмъ. Каквото да правите съ вълната, както и да я предете, повече отъ единъ килограмъ не можете да изкарате. Но ако изчезнатъ нѣколко килограма, веднага ще ви питатъ, кѫде сѫ отишли. Друго нѣщо, обаче можете да направите съ вълната — да я изпредете тънко или дебело. Колкото по-тънко я изпредете, толкова по-добре, толкова по голѣмъ майсторъ сте вие. Можете да изпредете вълната толкова тънко, че да стигнете съ нея до слънцето. Ако нѣкой има такава тънка мисъль, че съ нея може да стигне до Господа, трѣбва ли хората да му доказватъ, сѫществува ли Богъ, или не? Богъ не се нуждае да доказватъ сѫществуването Му. Той има нужда отъ хора, които да тъкатъ тънко и дебело. Той не иска отъ хората нѣщо повече отъ това, което имъ е далъ. Той иска отъ тѣхъ да предатъ, т. е. да мислятъ и да чувствуватъ правилно.
 
Човѣкъ трѣбва да обича. Ако нѣкой се влюби въ една овца, но следъ време я заколи и изяде, какъвъ смисълъ има тази любовь? Ако четешъ една свещена книга и откѫснешъ онѣзи листа, въ които не ти харесва написаното, какво остава отъ тази книга? Така нѣкои материалисти четатъ свещенитѣ книги. Като дойдатъ до мѣста, дето е писано за Бога, тѣ ги кѫсатъ. Защо? — Не имъ харесватъ. Така постѫпватъ и нѣкои религиозни хора съ материалистическитѣ книги. Като четатъ такива книги, дойдатъ до нѣкои мѣста, които не имъ харесватъ тѣ откѫснатъ листата. Какво се постига съ това? — Нищо не се постига. И на еднитѣ, и на другитѣ е дадено по единъ килограмъ вълна, която трѣбва да изпредатъ. Разликата между еднитѣ и другитѣ се заключава само въ това, че еднитѣ предатъ тънко, а другитѣ дебело. Има материалисти, които предатъ тънко, има религиозни, които предатъ дебело. И обратно: нѣкои материалисти предатъ дебело, а нѣкои религиозни предатъ тънко. Отъ всички хора — свещеници, майки, бащи, учители, сѫдии, управници, моми и момци се изисква да предатъ тънко, жичката имъ да отива далечъ и нависоко. Щомъ могатъ да предатъ тънко, тѣ ще предатъ и дебело. Дебелата нишка по-лесно се преде отъ тънката. Който преде тънко, много платъ изкарва и много печели. Когато желѣзото се изтегля на тънки жици, скѫпо се продава. Изкуство е да знае човѣкъ тънко да преде.
 
Мнозина слушатъ Словото, но казватъ, че не сѫ съгласни съ нѣкои мисли. Това нищо не значи. Всѣки е свободенъ да съгласува мисъльта си съ моята, или да не я съгласува. И азъ съмъ свободенъ, да бѫда въ съгласие съ вашата мисъль, или да не бѫда. Азъ поставямъ въпроса другояче. Вие носите цигулка въ рѫката си и минавате за цигуларь. Щомъ е така, искамъ да изсвирите нѣщо. — Разбирашъ ли музиката? — Разбирамъ я, защото музиката представя основния тонъ на моята душа. Докато съмъ здравъ, мисля и чувствувамъ право, свързанъ съмъ съ душата си, разбирамъ музиката и я прилагамъ. Това се отнася до всички хора. Който изгуби музиката въ себе си, т. е. скѫса връзката съ душата си, той полудява, заболява умствено. Това значи, да изгуби човѣкъ основния тонъ на музиката въ себе си. Съвременнитѣ лѣкари разбиратъ този законъ и, когато се натъкватъ на умствено болни, тѣ се стремятъ да имъ възвърнатъ основния тонъ на музиката. Само онзи човѣкъ полудява, който дохожда въ противоречие съ себе си. Ако нѣкой успѣе да разубеди вѣрващия въ сѫществуването на Бога, той може да произведе въ душата му цѣлъ катаклизъмъ. Вѣрващиятъ въ Бога прилича на млада мома, която за пръвъ пѫть се влюбва въ нѣкой момъкъ и му вѣрва напълно. Ако момъкътъ не я обича, ще ѝ каже нѣкоя дума, която ще произведе катастрофа въ душата ѝ. Любовь, която произвежда катастрофи, не е истинска. На нея не може да се разчита. Такава е любовьта на хората и къмъ кокошкитѣ. Нѣкой има сто кокошки въ курника си, иска да хване една, но тя успѣва да избѣга отъ рѫцетѣ му. Той не се отчайва и казва: Нѣма нищо, ако не хвана една, ще хвана втора; ако и нея не хвана, ще хвана трета, четвърта и т. н. Все ще уловя една отъ стотѣ. Този човѣкъ мисли, че това е любовь и говори за моралъ, за благородство, за честность.
 
Въ какво се проявява честностьта? — Въ тънкото предене.  Ако си честенъ, ти трѣбва да изпредешъ такава тънка нишка, която да достига до слънцето. Това е моралъ. Ако твоята нишка не може да излѣзе вънъ отъ орбитата на земята, ти нѣмашъ никакъвъ моралъ. Наистина, единствениятъ моралъ, съ който трѣбва да мѣримъ всички нѣща, това е правата, която съединява центъра на земята съ центъра на слънцето. Всѣка планета има свой специфиченъ моралъ. Венера, запримѣръ, има свой моралъ. Казватъ, че тя била обвита съ нѣкаква атмосфера, която я прави невидима. Защо е забулена Венера, има причини за това, нѣма да се спираме на този въпросъ.
 
„Работете за храна, която трае за животъ вѣченъ“. Който разбира живота, знае, какъ да работи и каква храна да приема. Той е подобенъ на музикантъ, който разполага съ инструмента си, знае, при какви условия да свири и какъ да свири. Преди да започне да свири, той дава разпореждане, салонътъ да бѫде чистъ, добре освѣтенъ и отопленъ. Ако температурата е 20° подъ нулата, при тѣзи условия не може да се свири. Рѫцетѣ истиватъ, не могатъ да се огъватъ. Музикантътъ трѣбва да разбира външнитѣ условия, които действуватъ върху струнитѣ, и да се съобразява съ тѣхъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да разбира външнитѣ условия, които влияятъ върху цигулката и струнитѣ, т. е. върху ума, сърдцето, душата и духа му, за да взима чисто и правилно, тоноветѣ на живота, да може да ги съчетава въ хармонични акорди и гами.
 
Сега азъ ви говоря съ символи, за да мислите, и да намѣрите начинъ да ги превърнете въ математически формули; формулитѣ ще превърнете въ плоскости. Щомъ дойдете до геометрията, работитѣ се решаватъ лесно — геометрията има практическо приложение на земята. Който не разбира геометрията, ще се натъква на голѣми нещастия. Има учени хора, добри теоретици, които минаватъ за добри математици и химици, но нито единъ опитъ не могатъ да направятъ. Нѣкой химикъ знае свойствата на елементитѣ, знае законитѣ, на които се подчиняватъ, но не е правилъ опити, нѣма опитность. Нѣкой минава за ученъ, играе си съ думитѣ, но, ако го накарате да тури всѣка дума на мѣстото ѝ, споредъ силата, която съдържа, не може. Думитѣ криятъ въ себе си динамическа сила. Една дума може да произведе цѣла реакция; една дума може да запали единъ килограмъ барутъ; една дума може да превърне известно количество желѣзо въ злато. — Възможно ли е това? — Възможно е. Въ това, именно, се заключава изкуството на човѣка, да работи съ думитѣ, като съ опредѣлени величини и сили. Който знае да работи съ тѣхъ, той лесно превръща, желѣзото въ злато; който не знае, седи, гледа и се оплаква отъ неблагоприятнитѣ условия, отъ противоречията въ живота.
 
Какъ да разрешимъ противоречията на сегашния животъ? Съ война ли? — Ако войнитѣ разрешаваха противоречията, свѣтътъ досега трѣбваше да се оправи. Ето, въ продължение на хиляда години България е водила 150 войни. Какво спечели тя отъ тѣзи войни? Колко разходи е направила презъ това време! Ще кажете, че поне история имаме. Имаме история, но изпадаме въ противоречие съ себе си както изпадатъ въ противоречие хората отъ една секта въ Америка, които приематъ сѫществуването само на духа, а отричатъ материята. Тѣ не признаватъ никакви болести, считатъ ги за илюзии и лѣкуватъ само съ мисъльта, чрезъ внушение.
 
Въ сѫщия градъ, дето е това общество, се случило нещастие съ трена. Единъ отъ пѫтницитѣ счупилъ крака си и повикалъ единъ лѣкарь отъ сектанското общество да му намѣсти крака. Лѣкарьтъ погледналъ крака на болния и му казалъ: Кракътъ ти не е счупенъ, ти си въобразявашъ. Ще изхвърлишъ тази мисъль отъ главата си, и кракътъ ти ще се намѣсти. Лѣкарьтъ трѣбвало да бѫде вѣренъ на убеждението си, че всичко е духъ, затова лѣкувалъ само съ мисъль. Той посещавалъ болния цѣли три месеца, докато кракътъ му зарастналъ. Следъ това казалъ: Както виждашъ, кракътъ ти се намѣсти. Сега трѣбва да ми платишъ. — Много ви, благодаря, отговорилъ пациентътъ, ще ти платя богато. Азъ съмъ щедъръ човѣкъ. Ето, давамъ ти десеть милиона долари. Въобрази си, че паритѣ сѫ предъ тебе и ги взимашъ. Нали твоето правило е, че като си въобразишъ, всичко става. Азъ си въобразявахъ, че кракътъ ми не е счупенъ, и той се намѣсти. Сега и ти си въобрази, че си взелъ паритѣ. Съ въображение всичко става. Значи, болниятъ ималъ по-силна вѣра отъ този, който го лѣкувалъ. Лѣкарьтъ настоявалъ да получи възнаграждението си. Той казалъ: Не съмъ достигналъ още дотамъ, да си въобразя, че имамъ пари, когато нѣмамъ. Азъ не искамъ десеть милиона долари, но поне четири — петь хиляди долари. — Не, считамъ за унижение, да ти дамъ толкова малко пари. Давамъ ти, колкото мога — десеть милиона долари но ще си представишъ, че ги имашъ.
 
Следователно, ако хората на 20 вѣкъ, хората на новата култура продължаватъ още да живѣятъ съ старитѣ идеи, тѣ сѫ осѫдени на страдания. Това не значи, че законитѣ на Битието искатъ хората да страдатъ, да бѫдатъ нещастни. Не, законитѣ на Битието искатъ хората да бѫдатъ щастливи. Затова е създаденъ свѣтътъ. Когато Страдивариусъ правѣлъ своята цигулка, той ималъ предъ видъ даровититѣ хора, тѣ да свирятъ на нея. Въ желанието си да свирятъ, хората колятъ овцетѣ и отъ червата имъ си правятъ струни. Това е неестествено. Тѣ трѣбва да чакатъ, когато овцетѣ естествено събличатъ кожата си. Тѣ знаятъ, че има музиканти въ свѣта, които по естественъ начинъ събличатъ кожитѣ си, да доставятъ материалъ за тѣхнитѣ струни. Като не знаятъ този законъ, търговцитѣ насилствено колятъ овцетѣ, вадятъ червата имъ и правятъ отъ тѣхъ хубави струни.
 
Сегашнитѣ хора иматъ различни вѣрвания, различни убеждения и се дѣлятъ на материалисти, вѣрващи, идеалисти. Въ сѫщность, каква разлика има между вѣрванията и убежденията на хората? — Никаква разлика. Всички ядатъ, пиятъ, обличатъ се, живѣятъ по единъ и сѫщъ начинъ. Отивате при нѣкой вѣрващъ за услуга, и той постѫпва като безвѣрника. Ако дава пари на заемъ, той ще ти вземе 25 — 30% лихва, както и материалистътъ. Следъ всичко това, спорятъ, има ли Господъ, или нѣма. Вѣрващитѣ казватъ, че Богъ сѫществува, но не живѣятъ още по Неговитѣ закони.
 
Единъ търговецъ продавалъ единъ конь. Купувачътъ погледналъ коня, сторило му се, че не вижда. — Слушай, коньтъ, който ми продавашъ, е слѣпъ. — Не е слѣпъ. Вѣрвай Бога, не е слѣпъ. Като чулъ, че въ името Божие го увѣрява, купувачътъ взелъ коня и отишълъ у дома си. На другия день още той се убедилъ, че коньтъ билъ слѣпъ, но не могълъ да намѣри търговеца, да му го върне. Минало известно време, търговецътъ умрѣлъ. Като разбралъ, че е на онзи свѣтъ той се обърналъ къмъ Бога съ думитѣ: Господи, презъ цѣлия си животъ проповѣдвахъ Твоето име. — Да, ти проповѣдваше моето име, но за свой интересъ. Въ мое име ти доказа, че коньтъ не е слѣпъ.
 
И тъй, ако питате вѣрващитѣ, защо вѣрватъ въ Бога, ще кажатъ, че безъ вѣра не може да се живѣе. Съгласенъ съмъ съ това, но вѣрата има приложение. И безъ любовь не може, но любовьта има приложение. И безъ знание не може, но знанието има приложение. И безъ правда не може, но правдата има приложение. И безъ истина не може, но истината има приложение. Казватъ, че трѣбва да има право въ свѣта. Съгласенъ съмъ, правото трѣбва да сѫществува, но то трѣбва да има приложение. Ако нѣма приложение, защо ни е то? И право трѣбва да има, и закони трѣбва да има, но тѣ трѣбва да се прилагатъ. Ще кажете, че нѣкоя книга е свещена. Книгата е свещена, защото онзи, който я писалъ, е свещенъ. Книгата е свещена, докато живѣе той. Щомъ умре книгата престава да е свещена. Защо? — Защото той започва да мирише. Следъ това ще турятъ книгата подъ възглавницата си, като свещена. Не, така не се провѣрява светостьта. Ти първо ще повѣрвашъ въ онзи, който е писалъ книгата, ще го признаешъ за авторитетъ, ще се съединишъ съ неговия духъ и заедно ще я четете. Ти не можешъ да разберешъ, каква и да е свещена или научна книга, ако не се свържешъ съ духа на онзи, който я писалъ. Той е мислилъ съ години върху тази работа. Дали е живъ, или е на онзи свѣтъ, не е важно; ти трѣбва да се свържешъ съ разумния принципъ, съ който той е работилъ. Запримѣръ, мнозина проповѣдватъ за Христа, вѣрватъ въ сѫществуването Му, признаватъ Го за Синъ Божи. Други говорятъ за Него като за историческа личность. Нѣкои пъкъ и досега не могатъ да Го признаятъ за Синъ Божи. Ние не се интересуваме отъ историческия Христосъ. Въпросътъ е, можемъ ли да се свържемъ съ Него като съ нѣщо реално; можемъ ли да се свържемъ съ Неговия умъ, съ Неговото сърдце, съ Неговата душа и съ Неговия Духъ, и тази връзка да произведе въ насъ превратъ, да уредимъ живота си, да се хармонизираме съ всички разумни сѫщества. Ако Христовото учение може да измѣни живота ни, външно, но и вѫтрешно, не изведнъжъ, но постепенно, то има смисълъ, има приложение.
 
Мнозина сѫ ме питали, въ какво се заключава новото учение. Ако имъ кажа, че новото учение се заключава въ любовьта, ще кажатъ, че и тѣ проповѣдватъ любовьта; ако имъ кажа, че е въ мѫдростьта и знанието, ще кажатъ, че и тѣ проповѣдватъ мѫдрость и знание; ако имъ кажа, че е въ истината, ще кажатъ, че и тѣ проповѣдватъ истината; ако кажа, че е въ вѣрата въ Бога, ще кажатъ, че и тѣ вѣрватъ. Тогава, като ме питатъ, въ какво се заключава новото учение, казвамъ: Новото учение е наука, която съдържа всички възможности за реализиране на добродетелитѣ още въ този животъ; новото учение е наука, която носи всички предпазителни мѣрки, да се спратъ злинитѣ, които сега сѫществуватъ; новото учение е наука, която съдържа всички закони, правила и методи за реализиране на доброто, къмъ което се стреми човѣшката душа. Съзнателно или несъзнателно, всички хора, религиозни и свѣтски, търсятъ новото, Божественото учение, за да реализиратъ копнежитѣ на своя умъ, на своето сърдце и на своята душа.
 
Ще кажете, че едни вѣрватъ само въ материята, а други — въ духа. Не е важно, въ какво вѣрватъ хората; важно е, че всички търсятъ изходенъ пѫть отъ положението, въ което се намиратъ. Апостолъ Павелъ казва, че между плътьта и духа сѫществува борба. Между плътьта и духа сѫществува борба дотогава, докато човѣкъ не се научи да свири. Щомъ се научи да свири, всѣкаква борба престава. Следъ всичко това, човѣкъ вади заключение, че въ цѣлия козмосъ сѫществува борба между плътьта и духа. Отде излиза това заключение? Ако една капка вода е кална, трѣбва ли да се предполага, че всичката вода въ морето или въ океана е кална? Отде ще се намѣри толкова каль, която да размѫти цѣлото море или цѣлия океанъ? На сѫщото основание, питамъ: Отде може да се намѣрятъ толкова грѣхове, които да опетнятъ цѣлото небе и цѣлата земя, за да се убедятъ жителитѣ на небето и на земята, че грѣхътъ сѫществува навсѣкѫде? Грѣхътъ сѫществува само като извержение на онѣзи микроби, които влизатъ въ човѣшкото тѣло и намиратъ условия за размножаване. Като грѣшатъ микробитѣ, човѣкъ умира. Значи, човѣкъ умира по единствената причина, че оставя микробитѣ въ организма си да грѣшатъ. Разумностьта на човѣка се заключава, именно, въ това, че знае, какъ да изкара тия микроби вънъ отъ себе си и да ги впрегне на работа. Какъ ще ги впрегнете на работа, като волове, които ще оратъ на нивата ви, или като овце, които ще доите? Ако даватъ млѣкото си, могатъ да останатъ въ васъ; ако нищо не даватъ, ще ги изкарате навънъ. Най-после, можете да ги направите овчарски кучета, да пазятъ стадото ви.
 
Казвате: Какъвъ трѣбва да бѫде човѣкъ? Съ какво трѣбва да се занимава? — Човѣкъ може да бѫде всѣкакъвъ — професоръ, учитель свещеникъ, работникъ, но уменъ трѣбва да бѫде той. Всички занятия, отъ най-високитѣ до най-низкитѣ, сѫ почетни, важно е, какъ се вършатъ. Всички клетки, всички удове въ човѣшкия организъмъ не вършатъ една и сѫща служба. Нѣкои отъ тѣхъ извършватъ непочтена служба, но сѫ толкова важни, колкото и тия, които вършатъ най-почтената служба. Хората не се спиратъ върху службитѣ на своитѣ клетки, да видятъ, каква работа вършатъ, а при това, искатъ всичко да имъ върви безпрепятствено, да минаватъ за царски синове. Тѣ питатъ, защо Богъ е направилъ свѣта така, да страдатъ и да се мѫчатъ. На всѣки, който задава този въпросъ, казвамъ: Твоята цигулка нѣма струни. Тя е лишена отъ струнитѣ на ума, на сърдцето, на душата и на духа. Нови струни трѣбва да си турите. Разбира се, ще платите за тѣхъ — нищо не се дава даромъ. Ще цитирате стиха отъ Евангелието, дето е казано: „Даромъ сте взели, даромъ давайте“. Да мислите, че всичко можете да получите даромъ, това е криво разбиране. Пощаджията, който носи писма, даромъ ли ги раздава? За да напълнятъ чантата му съ писма, платено му е вече. Следъ това той раздава писмата даромъ. Ако предварително не му бѣше платено, той нѣмаше да ги раздава. Добри хора сѫ пощаджиитѣ. Тѣ носятъ писма, чекове, съ които поздравяватъ хората. Като пипне писмото, отвънъ още познава, какво носи. Ако има чекъ вѫтре, казва: Отлично писмо ти нося. Такова писмо ние наричаме любовно. Добре е, когато нѣкой посребри или позлати писмото ти, особено, ако е писалъ въ него за любовьта. Добре е, следъ като ти говори нѣкой за Бога, за вѣрата, за любовьта, да тури въ писмото ти единъ чекъ отъ 20 хиляди златни монети. Получишъ ли такова писмо, ще се зарадвашъ и ще кажешъ: Господъ си спомня за мене. Ако нѣма нищо въ писмото, ще кажешъ: Забравилъ ме е Господъ.
 
Не е въпросъ въ голѣмото богатство нито въ многото знания. Малкото се благославя. Достатъчно е човѣкъ да посѣе едно житно зърно при добри условия и да има търпение, да чака 12 години, за да получи такова изобилие, каквото никога не е очаквалъ. Едно житно зърно ще даде 30, 60 и 100 зърна. При голѣмото богатство, което имъ е дадено, хората се оплакватъ отъ живота си. Тѣ четатъ живота на великитѣ хора, на великитѣ Учители, проповѣдватъ Словото имъ и, въпрѣки това, търсятъ начинъ да подобрятъ живота си. Всѣки великъ Учитель носѣше по едно семе за посѣване. Първиятъ Учитель казваше: Посѣйте това семе въ сърдцата си. Вториятъ казваше: Посѣйте това семе въ умоветѣ си. Третиятъ казваше: Посѣйте това семе въ душитѣ си. Четвъртиятъ казваше: Посѣйте това семе въ вашия духъ. Сѣйте и работете. Обаче, и досега още хората държатъ тия семена въ златни кутии. И досега още тѣ не сѫ ги посѣли. Тази е причината за противоречията, които се явяватъ въ сегашния животъ. Задъ всѣко противоречие се крие нарушение на нѣкакъвъ законъ. Човѣкъ може да е живѣлъ добъръ животъ, но щомъ наруши единъ Божественъ законъ, противоречията и страданията започватъ да го преследватъ. Доброто, което човѣкъ е спечелилъ въ продължение на много години, въ единъ моментъ може да го изгуби. Съ една малка погрѣшка човѣкъ може да наруши равновесието на своя умъ и на своето сърдце и да си причини голѣми пакости. Затова апостолъ Павелъ казва: „Който седи, да гледа да не падне“. Не е въпросъ, въ какво вѣрва човѣкъ, но какво може да направи съ своята вѣра. Не е въпросъ, дали акробатътъ владѣе изкуството си, но може ли да запази равновесие въ момента, когато се качва на вѫжето. При това, той трѣбва да бѫде смѣлъ, да не губи присѫтствие на духа си.
 
Единъ крайно смѣлъ и решителенъ човѣкъ преминалъ Ниагарския водопадъ върху дебело добре обтегнато вѫже. Отдолу водитѣ бучали, шумъ и врѣва се вдигала, а той вървѣлъ отгоре спокойно, съ пълно самообладание. Най-малкото колебание, и той би отишълъ тамъ, дето никой не може да му помогне. Той направилъ опита три пѫти: първия пѫть миналъ по вѫжето, съ върлина въ рѫка; втория пѫть — безъ върлина, а третия пѫть съ единъ човѣкъ на гърба си. Голѣмо равновесие, голѣмо самообладание и смѣлость се иска за този опитъ. Кой отъ двамата е билъ по-смѣлъ: който носѣлъ на гърба си човѣка, или когото носѣли?
 
Питамъ: Какво ще кажете за поета, за учения, за философа, за проповѣдника, за учителя, за сѫдията, ако не могатъ да турятъ на гърба си единъ човѣкъ и съ него да минатъ по вѫже Ниагарския водопадъ? Какво ще кажете за човѣка, ако той не може да пренесе на гърба си своя ближенъ презъ голѣмитѣ мѫчнотии и изпитания? Това е наука, това е изкуство. Който може да мине по вѫже надъ своитѣ мѫчнотии, безъ да го засегнатъ, той е истински герой и заслужава голѣма награда. Първиятъ човѣкъ, който се решилъ да мине Ниагарския водопадъ по вѫже, е билъ крайно беденъ. Следъ сполучливия опитъ той получилъ голѣмо възнаграждение — премия отъ сто хиляди долари и станалъ богатъ. Това е първиятъ подаръкъ, който получилъ за своята смѣлость.
 
Днесъ много вѫжета сѫ опнати въ разумния свѣтъ, за да минаватъ по тѣхъ всички философи, учени, проповѣдници, сѫдии, поети и т. н. Всѣки трѣбва да мине първо самъ, а после съ човѣкъ на гърба си. Минатъ ли благополучно, тѣхното вѣрую, тѣхната философия или тѣхното учение ще се приеме постепенно отъ всички хора. Тѣ първи трѣбва да дадатъ примѣръ, че на тѣхната философия и на тѣхното вѣрую може да се разчита при всички противоречия въ живота. Хората могатъ да минатъ по тѣхъ като по вѫже, обтегнато надъ всички мѫчнотии и противоречия, безъ да паднатъ въ пропастьта. Който реши да се качи на гърба на една философия, на едно вѣрую, или на едно учение, трѣбва да има довѣрие въ тѣхъ, да знае, че почиватъ на здрава основа. Колко души днесъ биха се качили на гърба на онзи, който минава по вѫже Ниагарския водопадъ? Ако е съ пари, ще се намѣрятъ кандидати. Като чуятъ, че се дава премия отъ сто хиляди лева, тѣ ще кажатъ: Или ще умремъ, или ще преминемъ благополучно. Ако минемъ благополучно, поне ще получимъ сто хиляди долара. Но все пакъ този опитъ се основава на довѣрие въ онзи, който ще те носи на гърба си.
 
Всѣко учение има дотолкова смисълъ, доколкото може да се вложи въ човѣшкия умъ, въ човѣшкото сърце, въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ. Умътъ, сърдцето, душата и духътъ сѫ областитѣ, въ които човѣкъ живѣе. Подъ думата „духъ“ разбираме най-възвишеното въ човѣка. Духътъ подразбира още и онова съзнание, съ което човѣкъ възприема сѫществуването на единъ Вѣченъ принципъ, съ Който трѣбва да бѫде въ съгласие. Щомъ признава този принципъ, човѣкъ зачита всички сѫщества, които сѫ създадени отъ Него: растения, животни и хора. Подъ думата „душа“ разбираме онова начало въ човѣка, което влиза въ положението на всѣко живо сѫщество и му помага. Душата влиза въ положението и на мравката и, ако види, че тя се дави, ще се спре, ще ѝ тури сламка да се спаси. Следъ това ще се разговаря съ нея, ще я пита, коя е причината да падне въ водата. Колкото и да е низко съзнанието на мравката, и тя може да внесе новъ елементъ въ човѣка. И между мравкитѣ има философи — мравешки философи. Ако попаднете на такъвъ философъ, ще му благодарите, че сте могли да се разговаряте съ него. И той ще ви благодари, че се е срещналъ съ васъ, като съ свой колега. Казвате: Буквално ли да разберемъ това, или по смисълъ, идейно? Кое разбиране е буквално и кое — идейно? Когато предавамъ нѣщо буквално, това значи, че ви давамъ хиляда лева на ваше разположение; когато ви говоря идейно, само на думи ви давамъ сто хиляди лева. Ще кажете, че това е материалистично схващане. Материалистично схващане е, но ако ви дамъ сто хиляди лева, или ще ги върнете, или нѣма да ги върнете. Търговецътъ, който продава стоката си, е материалистъ. Той купува и продава. Въ идейното разбиране площьта на човѣшката дейность е голѣма, широка. Ти сѣешъ въ земята, но имашъ вѣра, че тя ще даде жито. Плодътъ, който се реализира отъ нивата, подразбира материалистичното схващане. Въ това схващане на нѣщата има известно ограничение. Докато е въ поезията, човѣкъ има идейно разбиране за живота. Щомъ влѣзе въ прозата, той има материалистично разбиране за живота. Нещастията въ живота сѫ въ прозата, въ материалния свѣтъ. Въ този свѣтъ ние дохождаме до резултатитѣ на нѣщата, а въ идейния — до възможноститѣ за тѣхното реализиране. Това сѫ два процеса, които трѣбва да имаме предъ видъ. Следователно, едновременно човѣкъ трѣбва да бѫде материалистъ — въ тѣсенъ смисълъ на думата и идеалистъ — въ широкъ смисълъ. Човѣкъ едновременно може да бѫде и вѣрващъ, и безвѣрникъ. Напримѣръ, когато отричамъ вашитѣ грѣхове, азъ съмъ безвѣрникъ; когато вѣрвамъ, че правите грѣхове, че сте грѣшни хора, азъ съмъ вѣрващъ. Въ сѫщность, по отношение на вашитѣ грѣхове азъ трѣбва да бѫда безвѣрникъ, а по отношение на вашитѣ добродетели трѣбва да бѫда вѣрващъ. Когато нѣкой казва, че е безвѣрникъ по отношение на престѫпленията въ свѣта, казвамъ: Ти си отличенъ човѣкъ! Каже ли, че вѣрва въ доброто, той е вѣрващъ. Приятно е да срещнешъ такъвъ безвѣрникъ и такъвъ вѣрващъ.
 
Христосъ казва: „Работете за храна, която трае за животъ вѣченъ“. Ние трѣбва да работимъ за вѣчния принципъ, да изучаваме неговитѣ прояви. Той не иска отъ насъ вѣра, но приложение. Всѣки день носи своитѣ задачи, за реализирането на които се изисква знание и разумность. Не е достатъчно да имате вѣра, но да познавате Бога. Учени, философи, религиозни, учители, адепти сѫ дали опредѣление за Бога, но като дойдатъ до известна область, всички се отказватъ отъ своето опредѣление. Богъ е величина, която не се подава на опредѣление. Каквото опредѣление да се даде, то е материалистично. Това, върху което почива човѣшкиятъ животъ, човѣшката сила, човѣшкото щастие, то е Богъ. Той се радва на успѣха на хората и при най-малкитѣ погрѣшки имъ се притичва на помощь. Като види, че нѣкой се мѫчи и страда, Той казва: Ще се оправи тази работа. Счупи ли си кракъ или рѫка, Той казва: Ще оздравѣешъ. Какъ? — Не мисли за това, не е твоя работа! Като мине известно време, ти самъ ще провѣришъ. Ако направишъ една погрѣшка, която не можешъ да изправишъ, остави я на Бога, Той ще те освободи отъ нея. Ако всички хора спазватъ великитѣ закони на Битието, щѣха да бѫдатъ свързани съ разумнитѣ сѫщества, като сили, които работятъ въ единство съ Цѣлото. Никой не знае, каква е крайната цель на Битието, но всички разумни сѫщества работятъ за благото на човѣчеството. Тѣ работятъ за щастието на хората. Тѣ работятъ за реализиране на новото учение — учението на любовьта.
 
Какво представя новото учение? То е наука за реализиране на добродетелитѣ между всички хора, животни, растения, даже и между водата, въздуха, свѣтлината. Ще кажете, че водата, въздухътъ и свѣтлината не сѫ живи сѫщества. Тѣхното съзнание е колективно, управлява се отъ възвишени духове. Ето защо, не е позволено да се цапатъ изворитѣ. Седнете ли до нѣкой изворъ да пиете вода, първо ще си измиете рѫцетѣ далечъ отъ него и следъ това ще гребнете съ рѫцетѣ си. Ако искате да измиете краката си, пакъ ще отидете далечъ, ще искате позволение отъ извора и тогава ще пристѫпите къмъ миенето. Ще кажете, че водата е несъзнателно сѫщество. Не е така, тя е книга, написана отъ нѣкое разумно сѫщество. Ако не можете да четете тази книга, нѣмате право да разхвърляте листата ѝ. Какво би било вашето положение, ако напишете една книга и дойдатъ деца да я цапатъ, да разхвърлятъ листата ѝ? Свещено нѣщо сѫ водитѣ, изворитѣ въ природата. Ако човѣкъ не се отнася добре съ изворитѣ, какъ ще разреши мѫчнитѣ задачи въ живота си? Ще каже нѣкой, че е пилъ отъ водата на този или на онзи изворъ, познава я. Водата, която нѣкога е пилъ, днесъ не е сѫщата. Тя всѣки день се мѣни. Нито вашето вчерашно вѣрую прилича на днешното. Всѣки день се влива нѣщо ново въ живота. Това се отнася и до мислитѣ, до чувствата, до постѫпкитѣ на човѣка. Затова казваме, че всѣки день носи своето щастие. Който не разбира това, страда, мѫчи се, че изгубилъ вчерашното си щастие. Обичалъ го нѣкой, но умрѣлъ, и той скърби за изгубената любовь. Любовьта не се губи. На мѣстото на умрѣлия ще дойде другъ, който ще те обича. Любовьта на умрѣлия се оповестява съ раждането на човѣкъ, нѣкѫде се е родило дете — момче или момиче. Който не разбира нѣщата така, гледа съ пренебрежие на всичко и казва: Дете се е родило. Той не знае, че раждането на едно дете е великъ моментъ — отваря се новъ изворъ въ свѣта, отъ който може да се възприеме поне една велика идея. Всѣки, който види едно малко дете, пожелава да го цѣлуне. Това желание означава нѣщо, но хората сѫ изгубили смисъла на цѣлувката. Детето гледа, какъ го цѣлуватъ, но мълчи като философъ. То си казва: Вие ме цѣлувате и мислите, че нищо не зная, но много нѣща нося въ себе си.
 
Време е вече хората да потърсятъ онази наука, която любовьта носи. Старото е отживѣло времето си, нѣма защо да се занимавате съ него. То носи въ себе си известни придобивки. Който живѣе съ старото, той постоянно се натъква на противоречия. Живѣйте съ новото, което носи безсмъртието въ себе си. Новото носи спасението на човѣчеството, а не старото. Мнозина говорятъ за нѣкакви стари истини. Нѣма стари и нови истини. Истината е една. Тя носи свобода за всички живи сѫщества. Тя носи правила и закони, чрезъ които хората могатъ да придобиятъ свободата си. Правилата ѝ се отнасятъ до всички области на живота: до личния, семейния, обществения и общочовѣшкия животъ. Истината дава методи на жената и на мѫжа, какъ да се отнасятъ помежду си. Тя разрешава и най-голѣмитѣ противоречия между тѣхъ. Ако жената говори за истината и не знае, какъ да събуди любовьта въ душата на мѫжа си, тя не е истинска жена. Ако мѫжътъ не може да събуди мѫдростьта въ жена си, той не е истински мѫжъ.
 
При единъ американски милионеръ отиватъ нѣколко комисии отъ благотворителни дружества да искатъ пари въ името на Господа. На едната комисия той далъ 50 долари, на другата — сто и казалъ, че нѣма предвиденъ бюджетъ за тѣхъ. Следъ време при него се явява една млада, красива мома да иска известна сума за сѫщитѣ благотворителни дружества. Като я видѣлъ, банкерътъ веднага станалъ отъ стола си, поканилъ я любезно да седне и веднага извадилъ сто хиляди долара. На излизане отъ стаята той ѝ казалъ: Заповѣдайте и другъ пѫть, на ваше разположение съмъ. Ще кажете, че той се влюбилъ въ нея. — Влюбилъ се, защото въ лицето ѝ видѣлъ истински проповѣдникъ, който могълъ да отвори сърдцето му. Преди нея дохождали много проповѣдници, но съ ръждясали ключове, никой не могълъ да отвори сърдцето му. Красивата мома дошла при него съ намазанъ ключъ: врътнала единъ пѫть и веднага отворила сърдцето му. Той ѝ благодарилъ и казалъ: Моля, заповѣдайте и другъ пѫть. На ваше разположение съмъ. Това значи, да те учи майсторъ.
 
Ако съвременнитѣ хора не могатъ да отварятъ умоветѣ и сърдцата на ближнитѣ си, тѣ сѫ стари, отъ ония проповѣдници, които работятъ за 50 — 100 долара. Можете ли да отваряте умоветѣ и сърдцата на хората, вие сте влѣзли вече въ новото учение. Вие сте още въ началото но важно е, че сте влѣзли. Новото изисква приложение на всичко добро, което човѣкъ носи въ себе си. Какъвъ смисълъ има вѣрата, ако не се прилага? Ако си цигуларь, постоянно ще свиришъ. Казватъ, за нѣкой цигуларь, че дошълъ до върха на своето изкуство. И при това положение той трѣбва да свири. Човѣкъ всѣкога има какво да учи. Миналото трѣбва да служи за насърдчение на новото. Къмъ старата си вѣра, къмъ придобитото знание ще прибавяте всѣки день по нѣщо ново. Този е пѫтьтъ, който води къмъ постижения. Днесъ всѣки човѣкъ търси новото. Ако отиде на училище, или въ черква, дето отъ години, се преподава едно и сѫщо нѣщо, вие казвате: Тѣзи нѣща ги знаемъ, нѣщо ново искаме. Новото трѣбва да се приложи. Хората сѫ слушали много да имъ се проповѣдва, че трѣбва да се обичатъ, да говорятъ истината, да бѫдатъ добри и т. н. Тѣзи нѣща трѣбва да се оставатъ настрана, отново да придобиятъ своята светость. Когато говоримъ за любовьта, за мѫдростьта, за истината, за душата, ние трѣбва да се спремъ, като предъ светилище, и да търсимъ начини за приложението имъ. Ще кажете, че нѣкой човѣкъ страда, трѣбватъ му пари. Не е въпросъ въ паритѣ. Той страда, защото нѣма хлѣбъ и е принуденъ отъ кѫща на кѫща да проси, да опитва любовьта на хората, да види тѣхната щедрость. Като опита щедростьта и любовьта на хората, човѣкъ трѣбва да извади своята магическа тояжка и да тропне съ нея. Ако я владѣе, предъ него веднага ще се сложи трапеза съ топълъ, хубавъ хлѣбъ и съ прѣсно ядене. Ще се нахрани и ще тропне пакъ, да се прибере трапезата. Той прави това така, че никой не го вижда. После пакъ се явява между хората скромно облѣченъ, съ добри отношения, готовъ на всѣкаква работа. Всѣки човѣкъ носи магическата тояжка въ себе си, но само онзи се ползува отъ нея, който е разбралъ възможноститѣ, които се криятъ въ разумната природа. Той живѣе въ съгласие съ нейнитѣ закони, затова не е осѫденъ на страдания. Неговитѣ страдания сѫ привидни. — Защо? — Защото разбира смисъла на живота.
 
Мнозина страдатъ по единствената причина, че живѣятъ, както намиратъ за добре, и не мислятъ за никаква отговорность. Въпрѣки това, тѣ се заблуждаватъ, че на онзи свѣтъ ги очакватъ вѣнци и букети. Ако човѣкъ не спазва законитѣ на този свѣтъ, който Богъ е създалъ, и на другия, свѣтъ ще бѫде сѫщиятъ. Ако тукъ не е готовъ да сподѣли хлѣба си съ своя ближенъ, и на онзи свѣтъ ще постѫпва по сѫщия начинъ. Човѣкъ не се измѣня лесно. Какъвто е въ малкото, такъвъ ще бѫде и въ голѣмото. Ако искате да познаете характера на човѣка, наблюдавайте, какъ чупи хлѣба. Ще видите, че детето чупи хлѣба по единъ начинъ, възрастниятъ — по другъ; момата по единъ начинъ, момъкътъ по другъ; майката по единъ начинъ, бащата по другъ. Всѣки човѣкъ има особенъ начинъ на прояви, отъ които можете да опредѣлите характера му.
 
Моята задача е да събудя въ човѣка онова свещено чувство къмъ живота, къмъ Бога, за да вѣрва въ доброто и възвишеното, което е вложено въ него. Вѣрвайте и своя вѫтрешенъ учитель, който ви учи, какъ да живѣете. Вѣрвайте на всѣки, който може да ви предаде това изкуство. Ако той не може да ви предаде изкуството да живѣете, като човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога, не му вѣрвайте. Който може да ви покаже правия пѫть, трѣбва да го слушате. Той може да бѫде простъ или ученъ, малъкъ или голѣмъ. Какъ ще погледне учениятъ на малкото овчарче, което му показва правия пѫть? Учениятъ се е объркалъ въ планината и не може да намѣри пѫтя си. Той ще благодари на овчарчето и ще се остави на него съ всичкото си довѣрие. На планината овчарчето е професоръ, ученъ човѣкъ, а въ града то отива при учения, като при свой учитель, да се учи.
 
Желая, всички да си вземете цигулкитѣ, да имъ турите хубави струни и да започнете да свирите. Безъ музика, животътъ нѣма смисълъ. Свѣтътъ се нуждае отъ добри пѣвци и музиканти. Тѣ ще го оправятъ. Който знае добре да пѣе и да свири, той може право да мисли, да чувствува и да постѫпва. Пѣйте и свирете, за да оправите живота си.


43. Беседа отъ Учителя, държана на 22 юний, 1930 г.
София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...