Jump to content

1921_08_23_3 Отговори на зададени въпроси


Ани

Recommended Posts

Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от

Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново

прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

4 часа следобѣдъ

 

Отговори на зададени въпроси

 

(Едно малко съзерцание, само за нѣколко секунди.)

 

Нали обѣщахте да запишете 20 въпроса. Готови ли сѫ?

 

„Не, не сѫ още. Само нѣколко има събрани. Тѣ сѫ написани.”

 

Колкото има събрани, на тѣхъ ще отговоря.

 

Прѣдварително азъ ще ви поясня нѣкой отъ Христовитѣ думи въ слѣдния смисълъ: само възмѫжалитѣ души се подлагатъ на изпитание. Всѣка душа, която е възмѫжала, се подлага на изпитания, а невъзмѫжалата не се подлага.

 

Тъй щото имайте прѣдъвидъ, че щомъ дойдатъ изпитания, това е единъ признакъ, че вие сте възмѫжали и трѣбва да минете по този редъ на нѣщата. И като ученици на Бѣлото Братство трѣбва да проучите закона и сами по себе си да се освѣтлите.

 

Сега, за примѣръ, както ви виждамъ тукъ въ събранието, мнозина отъ васъ сѫ подложени на такива вѫтрѣшни изпитания, други сѫ въодушевени, а трети ги мѫчи нѣщо, души ги и не знаятъ причинитѣ затова. Възмѫжали сѫ, значи минаватъ първата фаза на изпитанията. Всѣко едно изпитание е резултатъ отъ смѣна на душевни състояния. Всѣкога, когато човѣкъ минава отъ едно състояние въ друго, смѣня и мѣстото си. Той минава и се връща, въ него настава една вѫтрѣшна тѫга. Тъй щото тѫгата е нѣщо естествено. Има тѫги, на които не знаете причинитѣ, т. е. ставатъ смѣни на вашето състояние и вие трѣбва да се учите отъ тѣзи смѣни. Не ги считайте като лошъ признакъ, тѣ сѫ едно благословение за васъ, за вашето растене, а тѣхното отсѫтствие е единъ лошъ признакъ за васъ. Ако на земята отсѫтствуватъ изпити за вашата душа, това е единъ лошъ признакъ. Дойдатъ ли изпитания, кажете на себе си: „Моята душа е възмѫжала, значи мога да нося изпитания”. Има и другъ родъ изпитания, които идватъ по причина на нѣкои ваши грѣхове, тѣ сѫ кармични послѣдствия на ваши грѣхове. Затова трѣбва да отворите очитѣ си и да кажете: „Направихме грѣхове, ще носимъ послѣдствията”. И тогава пакъ ще бѫдете мѫжествени.

 

Сега едно интересно нѣщо въ характера на Исуса. Христосъ каза на ученицитѣ си: „Вие възлѣзте на тоя празникъ, а азъ нѣма още да възлѣза, защото врѣмето ми не се е още изпълнило. А като възлѣзоха братята му, тогазъ и той възлѣзе на празника, не явно, но тайно нѣкакъ си”. Послѣ започнаха да се чуватъ глъчки между народа, да казватъ, че той не говори право. Това е патриотическото чувство, което говорѣло въ евреитѣ. Това чувство и днесъ говори. Евреитѣ и днесъ сѫ такива, каквито сѫ били прѣди 2000 години.

 

Интересенъ е 16-тиятъ стихъ отъ седма глава отъ Евангелието на Йоана. Отговори имъ Исусъ и рече: „Моето учение не е мое, но на Оногози, Който ме е проводилъ”. Значи Онзи, Който го е проводилъ. Слѣдователно, всѣки, който е проводенъ и носи туй учение, той и учението иматъ единъ и сѫщъ източникъ. А когато дойде нѣкой и каже: „Азъ тъй казвамъ”, другъ дойде и каже: „Азъ пъкъ тъй казвамъ” — това сѫ учения, които раждатъ спорове. А всѣко учение на онзи, който говори, и Онзи, Който го е пратилъ, е едно и сѫщо. Това е учението на Бѣлото Братство. Когато едни кажатъ: „Ние тъй мислимъ“, други: „Ние пъкъ тъй мислимъ“, това е учението на свѣта.

 

Христосъ ясно казва, че туй учение не е негово, а на Оногова, Който го е проводилъ. Сега, когато у васъ се зароди едно учение, вие ще се запитате: това учение ваше ли е или на Оногова, Който ви е проводилъ? Ако е на Оногова, Който ви е проводилъ, то е право, а ако е ваше, то е учение на свѣта.

 

Желанието ни е вашето учение да е на Оногова, Който ви е пратилъ. Не само азъ каквото ви говоря, но и вие каквото говорите, да е едно и сѫщо съ думитѣ на Оногова, Който ви е проводилъ. Азъ вѣрвамъ въ Неговото учение, то е всѣкога право. То е принципално. Туй трѣбва да бѫде учението на душата ви. И тъй, учението на Оногова, Който ви е проводилъ, е право учение. А ще го познаете по това, че щомъ е Негово учение, въ душата си ще чувствувате една радость, въ нея ще блика вѫтрѣшна любовь къмъ всички хора, въ дълбочината на душата ви ще се зароди едно вѫтрѣшно съзнание, дано всички да се обърнатъ, да познаятъ истината тъй, както у васъ се зародила. („Аминъ.”)

 

Всинца ще имате туй съзнание.

 

Сега ще ви отговоря на зададенитѣ въпроси.

 

1. Каква е ролята на изкуството?

 

— Ролята на изкуството е облагородяване и сближаване на хората. И когато азъ имамъ изкуството да говоря, и вие имате изкуството да говорите, азъ ще кажа нѣщо, ще се сближимъ, ще се облагородимъ. И когато ти пишешъ и азъ пиша, ще се облагородимъ и сближимъ. И когато ти рисувашъ и азъ рисувамъ, чрѣзъ картинитѣ пакъ сме се сближили и облагородили.

 

И тъй, ролята на изкуството въ всѣко отношение е тази: да сближава и облагородява хората.

 

2. Практически правила за възпитанието.

 

Не мисли, че си глупавъ. И не мисли, че онзи, на когото говоришъ, е глупавъ. Мисли, че си въ състояние да прѣдадешъ най-великата божествена мисъль; мисли, че този най-близъкъ твой братъ, на когото говоришъ, е въ състояние да възприеме тази истина. Тѣзи сѫ двѣтѣ най-велики правила, които азъ зная.

 

Друго: ще бѫдете конкретни и прѣдметни въ изразитѣ си. Не говорете мъгливи нѣща, нѣща, които не разбирате. Говорете само онова, което сте прѣживѣли и онова, съ което сте направили най-малко 10 опита. Това сѫ практически правила при възпитанието. По отношение на дѣцата си, започнете да говорите, да имъ обяснявате онѣзи прѣдмети, които сѫ най-близки, най-належащи и най-необходими за тѣхъ. А то сѫ въпроситѣ за водата, за въздуха, за слънцето и др. Водата на дѣцата указва най-голѣмо влияние. Заведете дѣтето при нѣкой изворъ, който постоянно блика, бъбли, и започнете да му разказвате нѣкоя приказва, и ще забѣлѣжите, че мисъльта му ще тръгне тъй, както водата.

 

Послѣ започнете съ изгрѣващото слънце. Слѣдъ това пристѫпете къмъ цвѣтята, къмъ плодоветѣ. Всички тия нѣща указвать влияние върху дѣтето, затова, говорете за тѣзи отношения. Ще забѣлѣжите, че въ дѣтската душа ще започнатъ да се произвеждатъ всички онѣзи сили, които сѫ свързани съ свѣтлината, съ водата и цвѣтята. И така вие постепенно ще се подигате къмъ реалнитѣ нѣща, които дѣцата могатъ да схващатъ, защото дѣцата въ нѣкой отношения иматъ много по-ясни схващания, отколкото възрастнитѣ. И причинитѣ, по които нѣкой пѫть спъваме малкитѣ дѣца, е тази, че ние имъ прѣдставляваме нѣщата такива, каквито не сѫ. Послѣ, имайте прѣдъвид слѣдното нѣщо: когато нѣкой педагогъ или възпитателъ или възпитателка, майка или баща, иска да поучи дѣцата си на нѣщо, не имъ е позволено едноврѣменно съ тази идея да прѣживѣватъ нѣкое свое душевно състояние, да ги безпокои нѣкоя тѣхна вѫтрѣшна мисъль или нѣкой сторенъ малъкъ грѣхъ. Мислятъ ли за грѣха, които сѫ направили, цѣльта имъ нѣма да бѫде постигната. Ако постъпвате така, каквото и да направите, колкото малко и да е то, въ туй най-малкото ще влѣзе единъ червей, който слѣдъ врѣме ще разруши направеното.

 

Слѣдователно, онзи, който иска да възпитава, трѣбва въ дадения моментъ да е много чистъ. Послѣ пакъ може да си мисли върху направената грѣшка, но когато иска да приложи нѣкоя божествена идея, непрѣмѣнно трѣбва да е чистъ.

 

3. Какъ да се организира една братска комуна?

 

— Съ любовь, съ мѫдрость и съ истина. Съ любовь, защото тия, които образуватъ комуната, трѣбва да се обичатъ тъй, че да жертвуватъ всичко единъ за другъ. Послѣ, възгледитѣ, които иматъ, да не ставатъ причина никога за нѣкакъвъ споръ между тѣхъ, и да не се лъжатъ единъ другъ.

 

Направете тази комуна на такива основания и тя ще съществува.

 

Другитѣ практически методи сѫ у васъ, вие ги имате, тѣ сами ще дойдатъ. Много пъти сте правили комуни. Азъ зная отъ миналото ви, вие сте живѣли много години единъ комунистически животъ, живѣли сте царски, но сте го забравили. Виждамъ въ далечното ви минало какъвъ животъ сте живѣли. Правилата на тази комуна съ написани вътрѣ въ васъ. Че какъ мислите, комуната на мѫжа и жената не започва ли добрѣ? Много добрѣ започва. Оженватъ се по любовь, викатъ попъ да имъ чете Евангелие, но послѣ сами я развалятъ. Народятъ имъ се дѣца, развалена е комуната. Правятъ комуни и ги развалятъ. Мѫжътъ и жената много добрѣ започватъ своята комуна, работятъ даромъ за своитѣ комунисти. Единъ комунистъ ме питаше кой е правилниятъ методъ за образуване една истинска комуна? Казвамъ: когато майкитѣ заченатъ своитѣ дѣца и тѣ още въ утробата й заживѣятъ съ комунистически идеи, дѣцата ще се родятъ комунисти.

 

4. Какъ да се възпитаватъ дѣцата на нашитѣ братя? Нѣкой практически правила за възпитанието имъ.

 

— Този въпросъ е почти сѫщиятъ. Създайте малки физически занимания на дѣцата. Въ бъдеще трѣбва да се направятъ малки дѣтски градини за обработване.

 

5. Подробни разяснения за босоходството, за гологлавието и облѣклото.

 

— Боси трѣбва да ходите лѣтно врѣме, особено отъ началото на месецъ май, за да може краката ви да сѫ въ свръзка съ земята, да може да прѣмине у васъ електричество и земенъ магнетизъмъ. Онѣзи отъ васъ, които не сѫ свикнали да ходятъ боси, трѣбва да ходятъ боси само 1 ÷ 2 часа слѣдъ като изгрѣе слънцето. Това е хубаво. И азъ бихъ прѣпорѫчалъ и на мѫже, и на жени да излизатъ боси, при изгрѣвъ слънце, но извънъ града, на нѣкоя хубава мѣстность. Опасно е да ходятъ въ градоветѣ боси, защото може да се натъкнатъ на камъни, на тръне.

 

Запитватъ: „Може ли да се ходи прѣзъ цѣлата година боси?”

 

— Не е толкова практично. Дѣцата именно лѣтнитѣ мѣсеци трѣбва да бѫдатъ боси.

 

Запитватъ: „По трѣвата може ли?”

 

— Да, по трѣвата, по горещия пѣсъкъ, по водата. За ония отъ васъ, на които коситѣ сѫ започнали да падатъ, които иматъ главоболие, хубаво е лѣтно врѣме да ходятъ по 3 ÷ 4 ч. на день безъ шапки. Ходенето на слънце безъ шапка дѣйствува лѣчебно на главата. Но лѣтно врѣме, отъ 10 ÷ 12 ч. по обѣдъ, по-хубаво е да има човѣкъ шапка на главата си, защото слънчевитѣ лѫчи прѣдизвикватъ голѣмо сътресение на мозъка. Но отъ 4 или 5 часа слѣдъ обѣдъ до вечерьта хубаво е ходенето безъ шапка. Отлично е да ходи човѣкъ по 7 ÷ 8 ч. на день гологлавъ, но това трѣбва да става постепенно, и туй трѣбва да го правите съ убѣждение.

 

Облѣклото трѣбва да бѫде широко, за да става постоянно провѣтряване на тѣлото и да ставатъ свободно електрическитѣ и магнетическитѣ течения. Облѣклото трѣбва да е леко, женитѣ трѣбва да си направятъ такива облѣкла, които да прилѣгатъ добрѣ на тѣлото имъ. Азъ бихъ желалъ женитѣ на Бѣлото Братство да иматъ особена осанка, да се стремятъ къмъ красота на тѣлото, да се развиватъ. Затуй давамъ на всички ви тѣзи упражнения, за да не сте хилави.

 

Запитватъ: „Съ какви цвѣтове да се обличаме?”

 

— Всѣки си има по-голѣма обичь къмъ даденъ цвѣтъ. Бѫдете вѣрни на този цвѣтъ, който вие си обичате. Спрете се на този вкусъ. Гледайте и вашитѣ приятели да обикнатъ този цвѣтъ. Та ако дойдете въ едно съчетание на вашия вкусъ и онзи на вашитѣ приятели, ще се намирате въ щастливо положение. Но ако тѣ не го харесватъ, ще започнатъ да ви казватъ: „Този ли цвѣтъ намѣри?” И съ това ще започнатъ да ви внушаватъ отрицателни мисли. Носете меки цвѣтове.

 

Запитватъ: „Кѫси или дълги рокли да носимъ?”

 

— Вие какъ намирате, кои сѫ по-практични?

 

„Кѫситѣ сѫ по-практични.”

 

Изобщо този въпросъ женитѣ могатъ да го разрѣшатъ отлично сами.

 

6. Какъ може практически да се развие гласътъ по-правилно (по отношение на пѣнието)?

 

— Първото правило: вашиятъ гласъ зависи отъ бѣлитѣ ви дробове и отъ ларинкса. Слѣдователно, никога не трѣбва да оставяте ларинкса ви да прѣминава рѣзки състояния отъ студено на топло и отъ топло на студено. Друго: разнитѣ изкуствени киселини развалятъ гласа ви и онзи, който иска да има хубавъ гласъ, трѣбва да яде повече сладки храни.

 

Като излизате на отворени мѣста, правете всевъзможни упражнения съ гласа си.

 

Забѣлѣзалъ съмъ, понѣкога у насъ сѫ останали извѣстни стари чувства, като дойдемъ до извѣстна възрастъ: мѫже или жени, които нѣкога сѫ пѣли, и то хубаво дори, сега казватъ: „Ние сме вече възрастни, срамота е за насъ да пѣемъ”. И тѣ замълчаватъ, замълчаватъ, докато прѣстанатъ да пѣятъ. И така чрѣзъ внушение се разваля гласътъ имъ. Щомъ останете сами, пѣйте си. Не работете съ закона на внушението за гласа си. Знайте, че гласътъ зависи отъ любовьта. Само онзи, който люби, той има гласъ, той говори. Хора безъ любовь сѫ безгласни. Имайте прѣдъвидъ, че рибитѣ, които най-малко любятъ, сѫ безгласни, не могатъ да говорятъ.

 

И ако ме питате: „Защо тѣ не говорятъ?” — Ще ви отговоря: защото любовьта у тѣхъ не говори. Най-голѣмиятъ адъ е въ морето. Въ морето всички сѫ месоядци, тамъ нѣма трѣвопасни животни.

 

Че туй е вѣрно, ще забѣлѣжишъ, че щомъ влѣзе нѣкѫдѣ любовьта, започвашъ да чувашъ пѣене тукъ-тамѣ, а щомъ прѣстане любовьта, грозно мълчание настава. Докато майката има малко дѣтенце, чувашъ я, пѣе си, кѫпе го въ коритото, но умре ли то, пѣсень не се чува. Нѣкой пѫть на гроба чувашъ пѣние, но то е минорно пѣние.

 

И тъй, трѣбва да имаме обектъ, а обектъ е животътъ. Не работете чрѣзъ закона на внушението, че не можете да пѣете, а работете чрѣзъ закона на внушението, че можете да пѣете, да развиете гласа си. Прилагайте мисъльта си, че можете да развиете гласа си, слушайте добри пѣвци, въодушевявайте се отъ тѣхъ, тѣ ще ви дадатъ импулсъ. Хубаво е да изслушвате нѣкой пѫть мѫже или жени, които минаватъ за добри пѣвци. Не се вслушвайте въ онѣзи, на които гласътъ не е добрѣ развитъ, понеже ще имате обратно внушение.

 

7. Какво поведение да държимъ по случай на война, на трудова повинностъ или въ врѣме на революция?

 

— Въ врѣме на война ще станете доктори и фелдшери, ще помагате да привързвате рани.

 

„Съ това пакъ не помагаме ли на войната?”

 

— Не, ще помагате на онѣзи, на които краката, рѫцѣтѣ сѫ изпочупени, които сѫ пострадали. А ножъ — намъ не е позволено ножъ да вадимъ. За насъ въпросътъ е рѣшенъ. И ние воюваме, само че не съ ножъ.

 

Що се отнася до трудовата повинность, ще си покопаете. Трудовата повинность може да я изпълните. Дойде ли въпросъ за революция, ако имате запичане, позволява ви се да вземете рициново масло.

 

Понеже ние воюваме съ доброто, то войни не можемъ да имаме. И понеже ние служимъ на любовьта, за насъ революция не може да има, тя е изключена. А по отношение на свѣта, въ свѣта ще има още много революции и още много войни, но това е единъ фактъ, който ние не можемъ да спремъ за сега.

 

8. Кой е най-добриятъ начинъ за душевно обединение между възрастни и млади?

 

— Най-добриятъ начинъ е старитѣ да станатъ млади и младитѣ — стари, т. е. старитѣ, като отидатъ при младитѣ, да станатъ като тѣхъ млади, да подематъ тѣхната мисъль. А пъкъ единъ младъ, като отиде между старитѣ, и той да започне като тѣхъ. Ние говоримъ сега за млади и стари въ най-добрия смисълъ. Младитѣ сѫ жизнерадостни, тѣ носятъ радость и веселие навсѣкѫдѣ, а старитѣ носятъ тактичностъ, трѣзвостъ, мѫдрость. А кое е най-доброто, знаете — между тѣхъ трѣбва да има любовь. Нищо повече. Като дойдемъ до любовьта, въ името на любовьта, стариятъ трѣбва да счита младия като себе си, и младиятъ да счита стария като себе си.

 

9. Битието ли опрѣдѣля мисъльта или мисъльта — битието?

 

— Този въпросъ седи тъй: кокошката ли опрѣдѣля яйцето или яйцето опрѣдѣля кокошката? Слушайте сега моето мнѣние. Тъй както азъ зная, кокошката и яйцето вѣчно сѫществуватъ, но послѣдователно се явяватъ. Когато кокошката се умори да е кокошка, става яйце, а пъкъ когато яйцето се умори да е яйце, става кокошка. Тѣ сѫ двѣ форми, които вѣчно сѫществуватъ въ свѣта, тъй щото тѣ сѫ съзнателни форми, съзнателни и въ яйцето, и въ кокошката, и въ мисъльта, и въ битието. Интересно е, този, който е задалъ въпроса, какво е разбралъ подъ думата „битие”?

 

„Външниятъ, материалниятъ свѣтъ.”

 

Външниятъ, материалниятъ свѣтъ е продуктъ на мисъльта. Въпросътъ е такъвъ тогава: материята ли създава мисъльта, или мисъльта създава материята? Материалниятъ свѣтъ е въплътена идея, въплътена мисъль. Най-напрѣдъ идеята е била, а послѣ тя се е въплътила.

 

10. Конкретизиране понятието Богъ.

 

— Въ окултизма подъ думата „Богъ” се подразбира, когато Абсолютното, Вѣчното само себе си ограничава. Богъ е Вѣчното, първото сѫщество, което само себе си съзнателно е ограничило, за да се изяви.

 

11. Какъ въздѣйствуватъ природнитѣ закони на мисъльта? Какъ се създаватъ характери?

 

— Природнитѣ закони въздѣйствуватъ на мисъльта да се прояви. Природата е тѣло на Бога, проявление на Бога. Когато нашата мисъль не е правилна и е врѣдна за самитѣ насъ, тогава природата ни въздѣйствува. Но всѣкога законитѣ на природата ни съдѣйствуватъ да се прояви мисъльта ни, т. е. тѣ ни заставятъ да мислимъ. И въ туй отношение, тия закони изискватъ отъ всинца ни да бѫдемъ смѣли и рѣшителни. Законитѣ на природата не търпятъ нашитѣ двоумѣния и колебания. За примѣръ, вземете слѣдното разяснение: вие имате старитѣ понятия и излизате денемъ навънка, на разходка, но си казвате: „Азъ ще се простудя”. И наистина, не се минава дълго врѣме и вие се простудявате. Но ако като излѣзете всрѣдъ природата, не допуснете тази мисъль въ ума си, никакво простудяване нѣма да дойде, защото природата, която е жива, има прѣдъвидъ вашето добро. Тя ни съдѣйствува, постоянно ни помага. Затова азъ наричамъ живата природа проявление на Бога. И когато влѣземъ въ нея, трѣбва да вѣрваме, че тя има най-доброто разположение къмъ насъ, и ще приемемъ доброто й разположение. Почнемъ ли да мислимъ, че това може да стане, онова може да стане въ нея, тогава идватъ нещастията.

 

Природнитѣ закони въздѣйствуватъ благотворно върху нашата мисъль и върху нашия характеръ.

 

12. Домашнитѣ животни случайно ли сѫ попаднали между насъ или по кармични причини?

 

— Всичкитѣ домашни животни сѫ доброволни ученици и помагачи на хората. Когато човѣшкиятъ духъ е миналъ прѣзъ тѣхното царство, тогава тѣ доброволно сѫ слѣзнѫли да му помагат. Само че човѣкъ имъ е обѣщалъ едно нѣщо, а сега върши друго нѣщо съ тѣхъ, но той ще се повърне, ще изправи поведението си. Ако бихте попитали единъ египтянинъ или единъ индусъ нѣщо за животнитѣ, той ще ви каже, че въ много животни, въ конетѣ, въ кравитѣ, въ коткитѣ, въ пѣтлитѣ се криятъ вашитѣ дѣди и прадѣди.

 

Запитватъ: „Ние можемъ ли да кажемъ това?”

 

— Ние можемъ да кажемъ, че тѣ сѫ по-малки наши братя. Волътъ е единъ по-малъкъ нашъ братъ въ еволюцията си, но не е паднала човѣшка душа.

 

Запитватъ: „Не е ли прѣродена човѣшка душа?”

 

— Не е. Азъ ги наричамъ малкитѣ братя въ свѣта.

 

Запитватъ: „Че такава дегенерация не е ли възможна?”

 

— Дегенерация отъ човѣкъ на волъ е недопустима. Дегенериранитѣ не живѣятъ между хората. Волътъ е емблема на една велика идея за насъ. Когато кажемъ волъ, магаре, конь, пѣтелъ, това сѫ все емблеми, символи. Ами че ако искамъ да изразя приятелството символично, какъ бихъ го прѣдставилъ? Ще кажа, че еди-кой си е отлично куче. Ако искамъ да изразя, че нѣкой е добъръ прѣдачъ, ще кажа, че той е отличенъ паякъ. Ако искамъ да изразя идеята, че нѣкой има отлично търпѣние, ще кажа, че той е отличенъ волъ. Онзи волъ, който всѣки день си прѣживя, като му погледнешъ очитѣ, той казва: „Нѣма работа, не бързай толкова, ще се свърши работата, тихъ и спокоенъ бѫди!” Отлични символи сѫ за насъ млѣкопитающитѣ.

 

13. Ученикътъ на Бѣлото Братство трѣбва ли да даде необходимия физически трудъ въ замѣна на своитѣ нужди или да се ограничи само въ духовна работа?

 

— Да, единъ ученикъ на Бѣлото Братство трѣбва да даде отлични примѣри на физически трудъ. Той трѣбва да върши най-малко 2 часа на день такъвъ трудъ.

 

14. Правилна ли е теорията за произхождението на човѣка отъ маймуна?

 

— Окултната теория поддържа, че маймуната е произлѣзла отъ човѣка. Всички ония човѣшки единици, които, когато сѫ минавали прѣзъ пѫтя на своето развитие, сѫ се спънали, единъ день сѫ се видоизмѣнили. Маймунитѣ, това сѫ недоразвити хора. Тъй седи въпроса. Днесъ тѣ сѫ недоразвити, има застой въ тѣхната еволюция, но ще се развиятъ при по-благоприятни условия.

 

15. Кои часове отъ денонощието за какъвъ родъ работа благоприятствуватъ? Кои за молитва, кои за творческа работа?

 

— Тѣзи въпроси влизатъ къмъ вѫтрѣшната страна на школата. Сутриннитѣ часове сѫ най-добри за умственъ трудъ, обѣднитѣ — за физически трудъ, т. е. за ядене, а вечернитѣ — за почивка. Затова трѣбва специална книга, защото всѣкога, щомъ се дадатъ общитѣ опрѣдѣления, единъ ще разбере едно, другъ — друго, трети — трето, единъ казалъ тъй, другъ — иначе, и тогава дохождатъ до извѣстно заблуждение.

 

Азъ бихъ ви прѣпорѫчалъ единъ методъ за самонаблюдение. Щомъ станете сутринь, поставете се въ едно състояние на вашата интуиция, да схванете кои въпроси и кои мисли най-много ви интересуватъ. Схванете ли нѣкоя мисъль и тя е най-важната, обмисляйте я прѣзъ цѣлия день и се постарайте да я реализирате. Не се занимавайте съ блуждаещи мисли по форма, съдържание и смисълъ. А всѣка конкретна мисъль, у която формата, съдържанието и смисъла изпѫква ясно, постарайте се да я реализирате. Дали тази мисъль е практическа, дали е мисъль за художество или за физически трудъ, или каква и да е друга мисъль въ живота, безразлично е, стига да има приложение, постарайте се да я реализирате.

 

На другитѣ въпроси, азъ почти съмъ ви отговорилъ по-рано.

 

Изпѣйте една пѣсень.

 

Бесѣда, държана на 23 август, 1921 год., вторникъ, 16 ч., гр. Търново.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...