Jump to content

1921_08_20_3 Законътъ на съвършенството


Ани

Recommended Posts

Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от

Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново

прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

10 часа сутриньта

 

Законътъ на съвършенството

 

 

 

„И тъй бѫдете съвършени и вие, както е

  съвършенъ Отецъ вашъ, Който е на Небеса.“ [1]

 

Азъ ще разгледамъ 48 стр. отъ прочетената глава, понеже тя принципално засѣга живота. Христосъ казва: „Бѫдете съвършени и вие, както е съвършенъ Отецъ вашъ, Който е на небеса“. Тукъ думата „съвършенъ“ се употрѣбява не въ наслѣдствена смисъль, но въ смисъль на човѣшката воля, човѣкъ може да бѫде съвършенъ, когато иска, т.е. когато иска да прави добро, може да прави. Който иска да прави добро, той е съвършенъ, а който не иска да прави добро, той не е съвършенъ. Който мисли правилно, той е съвършенъ, а който не мисли правилно, е несъвършенъ. Съвършенъ въ дѣйствия, съвършенъ въ мисли, съвършенъ въ чувства. Можемъ всѣкога да имаме красиви чувства, красиви мисли, красиви дѣйствия. Значи, онази философия, споредъ която мислимъ, че трѣбва да се усъвършенствуваме, подразбира да използуваме правилно всички условия, които Богь ни е далъ.

 

Това се разбира подъ „съвършенство“, а не че въ всѣки единъ моментъ можемъ да станемъ съвършени. Не. Ние трѣбва да спазваме вѣрния законъ на съвършенството, който сѫществува въ природата. Природата е най-добрата учителка и всѣки, който се е отдалечилъ отъ нейнитѣ методи, всѣки, който се отдалечилъ отъ нейнитѣ поучения, той е забатачилъ въ една дълбока тиня, той е влѣзълъ въ тинята на живота, и такъвъ човѣкъ никаква религия, никакво учение не може да го избави. Когато търговецътъ забатачи своитѣ работи, явява се дяволътъ и създава сегашнитѣ полици, дава кредитъ на онзи, който фалирва. Той пъкъ отпуща кредитъ на другъ, вториятъ на трети и единъ день съ него заедно ще забатачи още десѣтки души. По-добрѣ самъ остани, макаръ и безъ никакъвъ кредитъ. Въ природата нѣма никакъвъ кредитъ. Тя ни кредитира въ настоящия моментъ, тя ни дава всичко, но за утрѣ не помислюва за насъ.

 

Когато ние, съврѣменнитѣ хора, започнемъ да мислимъ за бѫдещето, какъ да го наредимъ по-добрѣ, по-сносно, влизаме въ дълбокитѣ води на лъжливия животъ. Ако влѣземъ въ Бога, Който е взелъ всички нѣща прѣдъвидъ, каква полза има да Му даваме съвѣтъ какво да прави? Ако се движимъ въ Бога, тогава има ли смисълъ да се осигуряваме? Азъ говоря само за онѣзи, които сѫ духовни и иматъ това съзнание. Това е въпросъ само на съзнание. Какво върши свѣтътъ, то е другъ въпросъ. Свѣтътъ е извънъ Бога. Като казвамъ това, разбирамъ, че свѣтътъ е извънъ хармонията на божествения животъ. Извънъ хармонията на божествения животъ може да ставатъ много нѣща, но вѫтрѣ въ хармонията на божествения животъ нѣщата ставатъ само по единъ начинъ, не по два начина.

 

Слѣдователно, когато двама души духовни се срѣщнатъ и се запитватъ какво нѣщо е доброто, тоя въпросъ е отъ лукаваго. Човѣкъ, който те пита какво нѣщо е доброто, той те изкушава. Нима азъ трѣбва да ви запитвамъ какво нѣщо е зрѣнието? Азъ зная какво нѣщо е зрѣнието и този, когото запитвамъ, и той знае какво нѣщо е зрѣнието. Ако сме слѣпи и двамата, като тръгнемъ, ще почнемъ да се спъваме тукъ-тамѣ и послѣ ще вземемъ да философствуваме кои сѫ причинитѣ на нашето спъване. Азъ казвамъ: основната причина на нашето сегашно състояние е нашата слѣпота. И тъй, когато сме въ основнитѣ причини на божествения животъ, нѣма защо да питаме що е доброто. Това го знаемъ. Ние знаемъ какво нѣщо е доброто. Доброто е плодъ на любовьта, а любовьта е плодъ на Духа. Слѣдователно, който има Духъ, ще има плода на Духа — любовьта, а който има любовь, ще има добро. Дѣто има любовь, има добро, дѣто нѣма любовь, нѣма добро въ свѣта. Слѣдователно, не може да вършимъ добро, безъ да има любовь; не може да се заемемъ за доброто, безъ да имаме духъ. Тъй разбирамъ нѣщата. Всѣки отъ васъ може да провѣри този законъ вѫтрѣ въ себе си.

 

И тъй, ние ще приемемъ тѣзи три положения: Духътъ, това е първото проявление на Бога въ свѣта, т.е. изявлението на Бога, това е Духътъ. Второто изявление на Бога, това е Любовьта. Третото изявление на Бога, това е Доброто, плодът на Духа.

 

Азъ говоря за методи, които поставямъ отъ гледището на законитѣ на природата. Може да ми възразите: Защо въ това разпрѣдѣление да не влизатъ мѫдростьта, истината? Въ това разпрѣдѣление тѣ не могатъ да влѣзатъ.

 

Има единъ законъ, който опрѣдѣля ражданията на дѣцата, и той върви така: нѣкѫдѣ се раждатъ дѣца. Първото отъ тѣхъ е мѫжко, послѣ второто, третото, четвъртото, петото, шесто- то сѫ все мѫжки, чакъ седмото се ражда женско. Законътъ е такъвъ: шесть братя трѣбва да се родятъ, за да дойде една сестра. Нѣкой пѫтъ законътъ е обратенъ: шесть сестри трѣбва да се родятъ, за да дойде единъ братъ. Нѣкой пѫть става една промѣна, първо се ражда единъ братъ, послѣ една сестра, пакъ братъ, пакъ сестра. Нѣкога пъкъ се раждатъ двама братя и една сестра или двѣ сестри и единъ братъ. Всички тѣзи положения ги има, може да ги контролирате навсѣкѫдѣ въ сѣмействата.

 

Казва се какъ трѣбва да бѫдемъ съвършени. Какъ? — Като Бога. И тогава съврѣменната философия, съврѣменнитѣ знания казватъ, че ние, хората, не можемъ да бѫдемъ съвършени. Съвършенъ е само единъ Богъ, а съвършенството заради насъ е въпросъ на бѫдещето. Това е едно погрѣшно схващане.

 

Ние не говоримъ по сѫщество за онова абсолютно състояние на Бога, за Неговото съвършенство, ние говоримъ за съвършенството, което се проявява въ даденъ случай въ настоящето. Азъ мога да бѫда въ даденъ случай като Бога милостивъ. Какво може да ме спре да бѫда милостивъ? Милостьта не подразбира, че трѣбва да обхвана цѣлъ свѣтъ съ нея. Въ даденъ случай, като срѣщна едно сѫщество, мога да бѫда внимателенъ къмъ него, както Богъ е внимателенъ, защото съвършенството е само въ добродѣтелитѣ, въ злото нѣма съвършенство. Когато ние отричаме съвършенството и добродѣтелитѣ, подразбираме злото. Когато отричаме, че човѣкъ може да бѫде съвършенъ, ние тогава взимаме доброто у насъ като една реклама. Нѣкой пѫть се стремимъ да бѫдемъ добри, за да увеличимъ нашия търговски кредитъ. Лѣкарьтъ, професорътъ трѣбва да се стремятъ да бѫдатъ умни, честни, за да иматъ майкитѣ, дъщеритѣ довѣрие въ тѣхъ. Но това споредъ мене не сѫ добродѣтели, това сѫ дѣйствия на заинтересовани хора, които иматъ отвънъ табела за благочестие, а по сѫщество, отвѫтрѣ, нѣматъ никакво благочестие. Добриятъ човѣкъ не очаква за себе си абсолютно никакво благо. Той е човѣкъ на доброто и усѣща, че като извърши своята длъжность, ще има Божието благоволение, Божията любовь, или казано на нашъ езикъ: когато извършимъ каквото Богъ изисква, да се задоволимъ, че Той ни се усмихва и казва: „Добрѣ сте сторили, изпълнили сте закона тъй, както азъ обичамъ.” Питамъ: има ли нѣщо по-хубаво въ свѣта отъ Божията усмивка? Ще питате: „Усмихва ли се Господь?“ А знаете ли коя е Божията усмивка? Божията усмивка е милосърдието. Господь казва: „Призовете ме въ милосърдието“. Когато Той се усмихне, Той ни призовава. Понеже сме голѣми философи, слушали сме отъ хората за Бога и си мислимъ дали ще ни приеме Той, голѣми грѣшници сме. А като се приближимъ при Него, Той ни се усмихва и казва: „Не е така, както свѣтътъ ви е научилъ, не бойте се, елате при мене, моята мѫдрость не е тъй елементарна“. Потупа ви малко Господь, отмине си, и вие започвате да се разширявате, започвате да ставате по-щедри, по-милостиви, по-добри. Значи Господь е започналъ да работи у насъ. Не, днесъ Господь е тукъ, стои на едно мѣсто, азъ Го виждамъ. Той казва: „Чакай да видимъ тѣзи дѣца дали може да ме видятъ“. Вие казвате: „А, изпитвате ни вие, ние ли сме най-праведнитѣ, че Той да е тукъ?“ Казвамъ ви: Ето, Господь е тукъ сега. Можете ли да видите Неговата усмивка? Не знаете ли какво правятъ младитѣ моми и момци? Първиятъ моментъ и двамата сѫ сериозни. Послѣ момата се усмихне и той малко. Ако тя не се усмихне, минаватъ и двамата начумерени, не се усмихватъ. Така и вие. Понеже имате едно извратено понятие за Бога, казвате: „Ние сме грѣшни, какъ ще се явимъ прѣдъ Бога?“ И минавате съ наведени очи прѣдъ Него. Така и момата минава прѣдъ момъка. И вие минавате съ наведени очи, искате да бѫдете много праведни и чисти, та да каже Господь, че като васъ други нѣма. Прѣдставете си, че Господь за вашитѣ грѣхове не мисли даже. Никой ангелъ, никое съвършено сѫщество не донася прѣдъ Бога, че еди-кой си отъ васъ е сгрѣшилъ, че еди-кой си еди-какво е направилъ. Знаете ли, като сгрѣши нѣкой човѣкъ, какво донасятъ ангелитѣ за него прѣдъ Бога? Тѣ казватъ: „Това Твое дѣте направи едно голѣмо благодѣяние“. Господь казва: „За това добро, което е направилъ, ще му дадете единъ георгевски кръстъ. За това добро ще го възнаградите.“ А какво ще бѫде възнаграждението, георгевскиятъ кръстъ? — Страдания. Тъй седи великата философия на живота. Богъ е толкова снизходителенъ къмъ всички, Той не е начумеренъ така, както сѫ го прѣдставяли толкова години. Той е Богъ на Любовьта, на тази любовь, която сега ще учимъ. В тази любов седи Той сега, поусмихва се и казва: „Тия деца...“.

 

„Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ, Който е на небеса“.

 

Христосъ казва: „Бѫдете съвършени“, но прави едно голѣмо условие — бѫдете, бѫдете сега съвършени, въ дадения моментъ. И ние трѣбва да приемемъ сега този Господь на усмивкитѣ. Азъ бихъ желалъ ние да почнемъ така да се усмихваме като Него.

 

Когато правите добрини на земята, ангелитѣ никакъ не обръщатъ внимание, но когато направите нѣкое голѣмо зло, тѣ казватъ: „Това е нѣщо извънредно, това заслужава да се изучава, особенъ спесиментъ е това, нѣщо чудесно за нашитѣ научни изслѣдвания“.

 

Господь казва: „Дайте единъ георгевски кръстъ на този, който е направилъ това нѣщо“. За този контрастъ ще приведа слѣдния случай. Единъ голѣмъ разбойникъ убилъ прѣзъ живота си 99 души, но единъ день се разкаялъ за тѣзи си прѣстѣпления, и рѣшилъ да се изповѣда прѣдъ едного. Той му казалъ: „Извънреденъ е твоятъ случай, твоето спасение въ милиони подобни случаи става единъ пѫть. Но ето какво ще трѣбва да направишъ: ще насаждашъ всѣка година по единъ бостанъ съ дини и други плодове, и който пѫтникъ мине, ще го спирашъ и ще му давашъ по една диня. Сѫщеврѣменно ще забиешъ една главня въ земята, която редовно ще поливашъ. Ако Господь ти прости грѣховетѣ, тази главня ще покара. Не покара ли, твоята работа е свършена“. Разбойникътъ послушалъ съвѣта, направилъ си бостанъ, и който пѫтникъ минавалъ покрай бостана му, той го спиралъ и му прѣдлагалъ по една диня. Десеть години прѣкаралъ той около бостанитѣ си. Единъ день минава единъ пѫтникъ на конь и той се опиталъ и нему да прѣдложи диня. Извикалъ му нѣколко пѫти да спре, но конникътъ си продължавалъ. Разбойникътъ се ядосалъ, дигналь пушката, посочилъ я срѣщу пѫтника и извикалъ: „Я, толкова души съмъ убилъ, и тебе поне ще убия, стотниятъ человѣкъ ще бѫдешъ ти“. Убилъ го и се връща на бостана си. Какво вижда тамъ? — Главнята изникнала. Каква била работата? Господь билъ заповѣдалъ на единъ царски синъ да се ожени за нѣкоя мома, а този пѫтникъ бързалъ да развали сватбата. Та този разбойникъ дигналъ пушката си и убилъ пѫтника, за което Господь му простилъ грѣховетѣ. Какъвъ грѣхъ има отъ това, ако нѣкой отѣ васъ дигне пушката си и убие този, който ви мисли зло? Ние не знаемъ кое е зло и кое добро. Тѣ сѫ нѣща относителни. Добро е това, което е плодъ на любовьта, което е въ съгласие съ Волята Божия. Ние сме се събрали да приложимъ този законъ. Какъ? Сега всинца сме казали, че ще служимъ на Господа. Апостолъ Павелъ казва: „Съработници да станемъ съ Бога“, или казано на сегашенъ езикъ - да станемъ съдружници съ Него, да вложимъ капиталитѣ си въ Него и да започнемъ да работимъ, да кажемъ: „Господи, каквото кажешъ Ти, каквото благоволишъ, ние сме готови на Твоето благоволение“. Азъ засѣгамъ този законъ на съвършенството, за да може да се избавимъ отъ съврѣменнитѣ илюзии. И най-доброто дѣте, т.е. и най-добриятъ зародишъ, който може да се положи въ утробата на една жена, може да се осакати, ако тя се тревожи въ врѣме на брѣменносттьта си. Майката въ врѣме на брѣменностьта си може да прѣдаде всичкитѣ си качества на дѣтето. Ако като брѣменна, тя се въодушевява отъ музика, поезия, художество, всичко това тя може да прѣдаде на своето дѣте. Но и обратното може да стане. Ако прѣзъ душата на една брѣменна жена минаватъ емоции на омраза, завистъ, всички тѣзи чувства пакъ ще се вложатъ въ нейното дѣте. Слѣдователно, Богъ, когато иска да вложи своитѣ добродѣтели въ нашата душа, може да ги вложи, но нашата душа трѣбва да се постави въ най-добри условия, за да може да възприеме тѣзи добродѣтели. Дѣтето не трѣбва само да се роди, но всичкитѣ органи на тѣлото му добрѣ да се устроятъ, та като се яви това дѣте въ живота, да могатъ тѣзи органи да функциониратъ правилно, за да възприематъ силитѣ отъ природата и да работятъ съгласно Божията Воля. Затова трѣбва да приемемъ това, че Господь, който е между насъ, съ тази усмивка ни казва така: „Азъ съмъ създаль за васъ най-добритѣ условия за живота.“

 

И когато съврѫменнитѣ хора често настояватъ, че трѣбва да се молимъ, да измолимъ нѣщо отъ Господа, това е едно криво разбиране. Подъ “измолване“ азъ разбирамъ да дойдемъ въ съгласие съ Божията Любовь, да любимъ както Господь люби, да бѫдемъ милостиви, както Господь е милостивъ и да бѫдемъ съвършени, както Господь е съвършенъ, т.е. нашата воля и мисъль да сѫ насочени къмъ Бога. Напримѣръ, често имате тази опитность: умствено, т.е. съ ума си рѣшавате да направите едно добро. Казвате си: „Еди-коя си вдовица има малки дѣца, да направя дрешки за тѣхъ“. Послѣ заговаря сърдцето и казва: „Хубаво е това“. Но послѣ дойде волята и казва: „Не му е врѣмето сега, почакай малко.“ Почакашъ день, два, отложишъ работата и най-послѣ едно твое дѣло остава нереализирано. А любовьта всѣкога се проявява въ волята. Любовь въ мисли нѣма, умствена любовь нѣма. И сърдечна любовь нѣма, но има само волева любовь, защото любовьта подразбира единъ актъ напълно завършенъ. Туй, което е само казано и не е свършено, не е любовъ. Помислено, почувствувано и несвършено, това не е любовь. Любовьта подразбира три акта: помислено, почувствувано и свършено.

 

Когато се казва въ Писанието да възлюбишъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила, подъ „сила“ се подразбира човѣшката воля.

 

Сега вие, които живѣете въ тази епоха, така трѣбва да разбирате, ако искате да ви се усмихне този Господь. Ако искате да Го видите, турете въ вашия умъ, въ вашето сърдце и въ вашата воля желание да проявите любовьта си, и веднага ще Го видите. Азъ мога да ви цитирамъ случаи, дѣто млади хора, като дойдатъ въ врѣмето на половата любовь, която е най-малката любовь, проявена на физическото поле, ставатъ ясновидци. Момъкътъ казва: „Тя ми се усмихва“. Други не виждатъ това.  „Не, тя ми се усмихва“, настоява момъкътъ. „Не, тя бѣше много сериозна“, му казватъ другитѣ. „А, много хубаво ми се усмихва тя.“ — „Не, ти си въ заблуждение.“ Азъ вѣрвамъ, че младитѣ ще потвърдятъ това, което говоря като фактъ. Половата любовь е най-малката любовь на физическото поле и ако въ нея не можемъ да дадемъ жертви, какъ ще можемъ да дадемъ жертви въ божията любовь? Затова божията любовь започва съ най-малкитѣ величини. Тя е любовьта на младитѣ. Ако тази любовь започне съ лъжа, цѣлиятъ ви животъ ще върви въ лъжи. Нѣма изключения. Ако тя започне по умъ, воля и сила, цѣлиятъ ви животъ ще бѫде честенъ. Затова Христосъ казва: „Бѫдете съвършени въ всички ваши мисли, чувства и дѣйствия“. Ако искате да се домогнете до божията наука, този е въпросътъ, който азъ съмъ провѣрилъ. Въ него нѣма никакво изключение. Знаете ли вие кога се е родила усмивката? — Когато се е проявилъ първия духъ въ свѣта, който билъ недоволенъ, и се чудилъ, че е могълъ да се събере сега въ такава малка форма, когато по-рано е билъ толкова голѣмъ, че цѣлата вселена не е могла да го побере. Като затворилъ Господь този духъ въ най-малката форма, той билъ недоволенъ и тогава Господь му се усмихналъ. А усмивката се явява тогава, когато човѣкъ е доволенъ. Та този духъ, като не го побирала първо цѣлата вселена, а послѣ го затворили въ тази малка форма, си казалъ: „Нѣма какво“ — примирилъ се. Господь тогава му се усмихналъ и му казалъ: „Ти сега разбра моя законъ“. Затова въ свѣта сега сме затворени въ малки черупки. Ние сме много велики хора, велики духове. Всѣки отъ васъ иска да заповѣдва, да бѫде царь, царица, да кажете нѣщо и веднага да стане. Не  само у едного, но у всинца ви има тѣзи велики идеи.

 

Сега Господь ни е турилъ въ малки дупки. Като сме дошли да учимъ закона на смирението, той казва: „Тѣзи мои велики дѣца, въ тѣзи малки кратунки сѫ доволни, усмихватъ се прѣзъ тѣзи малки мозъци и казватъ единъ за другъ: „Колко му сѫ хубави очичкитѣ!“

 

Сега сме на правия пѫть и сме по-добрѣ, отколкото сме били по-рано, т.е. въ разбиранията си.

 

Една пословица казва: „Всѣки ангелъ, който е сгрѣшилъ и е дошълъ въ съзнание, е по-добъръ отъ онзи, който не е грѣшилъ, защото първиятъ ангелъ е изпиталъ много възможности. Въ свѣта има възможности да грѣшимъ и да не грѣшимъ. За всѣки човѣкъ има възможностъ и да грѣши, и да не грѣши, и добро да прави, и зло да прави. Щомъ човѣкъ не може да направи добро, злото е на мѣстото му.

 

И тъй, ние можемъ да бѫдемъ съвършени, като вложимъ любовьта въ мисъльта си, въ сърдцето си и въ волята си. И когато всѣко едно наше дѣйствие е заквасено отъ тѣзи три велики сили, ние можемъ да приложимъ Христовия законъ на любовьта, както сега се проявява.

 

Едно врѣме Христосъ бѣше малъкъ, затова го разпнаха, а сега, като дойде Христосъ, не ще могатъ да го разпнатъ. Защо? — Защото нѣма такова голѣмо дърво, отъ което да направятъ кръста му. Едно врѣме имаше такива дървета, а сега всички дървета да се съединятъ, нищо нѣма да излѣзе. Сега въ свѣта сѫществува една невъзможность да разпнатъ Христа, защото не може да му се направи такъвъ голѣмъ кръстъ. А ние трѣбва да се радваме, че Христосъ въ този смисълъ е станалъ по-силенъ, кръстъ за него нѣма. Само за насъ още има, и то тукъ-тамѣ, понеже ние сме отъ малкитѣ, и насъ може да ни заковаватъ, но единъ день и за насъ ще бѫде мѫчно да ни правятъ кръстове.

 

Азъ гледахъ въ Варна, когато морето бѣ изхвърлило една мина и всички, които минаваха покрай нея, не смѣяха да я бутнатъ. Гледамъ, наоколо я обикалятъ, прѣдпазливо пристѫпятъ до нея. Всѣки отъ насъ ще замяза на една такава мина и всички ще казватъ: „Не го бутайте, защото е много опасенъ“. Та ние сме станали много опасни хора, опасни бомби сме, и който не знае какъ да ни развинтва, спукана е работата му. Но законътъ е съвършенъ. Законътъ на съвършенството е законъ на любовьта. Не може да има съвършенство безъ любовь. Туй може да го провѣрите. Когато ние обичаме нѣкого интензивно, когато тази любовь е съзнателна, вижте, колко сме внимателни, прѣдвиждаме всичко! Колкото е по-малка тази любовь, толкова и нашитѣ отношения сѫ по-малко деликатни. Затуй любовьта трѣбва да прѣдшествува съвършенството. Имаме ли любовь, може да бѫдемъ съвършени; тогава и умътъ ни ще работи, и сърдцето ще чувствува, и волята ще дѣйствува.

 

И тъй, тази сутринна бесѣда бѣше на тема: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни“. Начало на съвършенството, това е любовьта, любовьта е плодъ на Духа, а доброто е плодъ на любовьта.

 

Сега тѣзи принципи, тѣзи плодове ние ще ги посадимъ вѫтрѣ въ себе си. Този Господь отъ хиляди години ни е чакалъ да се събудимъ. Той е пращалъ ту майката, ту слугинята да ни събуди. Така майката днесъ като праща слугинята да събужда дѣцата, казва й: „Вижъ дали сѫ станали дѣцата!“ — „Не, спятъ още.“ „Нека си спятъ. Иди да видишъ пакъ, може да се е събудило нѣкое отъ дѣцата“. Отива слугинята: „Най-малкото се е събудило.“ — „Нищо, нека поспятъ другитѣ.“ — „Я иди вижъ пакъ!“ — „Второто е станало.“ Едно по едно се събуждатъ. Така и Господь праща слугитѣ си, и казва: „Вижте, спятъ ли дѣцата?” — „Не сѫ още станали.“ „Нека си поспятъ!“ Едно по едно се събуждатъ. Започватъ да ги измиватъ и да ги обличатъ.

 

Като се събудимъ, тогава ще дойдемъ да попѣемъ и ще започнемъ работата на деня.

 

Сега сме въ епохата на пробуждането. Едни се пробуждатъ по-рано, други по-късно, но все пакъ до обѣдъ ще се събудимъ всички. Като се събудимъ, ще бѫдемъ съвършени и ще започнемъ съ новия законъ на любовьта, който ще зацарува на земята, и ще си казваме: „Братко, сестро!“

 

Това ще бѫдатъ поздравленията ни.

 


_____________________________________________________

[1]Матея, 5: 48.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...