Jump to content

1930_05_04 На видело


Ани

Recommended Posts

"Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930).

Издание 1940г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

На видело.


Което ви говоря въ тъмнината, кажете го на видело.
 Матея 10:27.

„Кажете го на видело“. — Кое трѣбва да се каже на видело? — Което се говори. — Кой може да говори? — Само разумнитѣ сѫщества говорятъ. Значи, говорътъ е методъ, съ който си служатъ разумнитѣ сѫщества. При това, тѣ се стремятъ да говорятъ правилно. За да говори правилно, човѣкъ се нуждае отъ виделина. Щомъ има виделина, между думитѣ и мислитѣ му има тѣсна връзка. Ако не сѫ свързани, тѣ произвеждатъ шумъ, бучение. Запримѣръ, силниятъ вѣтъръ, буйнитѣ води, падащитѣ камъни произвеждатъ бучение. Пъшкането, стененето на болния сѫщо не е говоръ.
 
„Кажете го на видело“. Сега и азъ говоря на ученицитѣ, на които съзнанието е будно и живѣятъ въ виделина. Ученикъ е онзи, който учи и разбира това, което учи. Той не си въобразява, че знае много, че е силенъ. Каквото знае, той го прилага. Какъвъ смисълъ има знанието, ако човѣкъ се дави и не може да си помогне? Какъвъ смисълъ има знанието, ако те нападнатъ разбойници, а ти не можешъ да имъ кажешъ една дума, съ която да се освободишъ отъ тѣхъ. Разбойницитѣ никога не обиратъ умния човѣкъ. — Защо? — Той знае, какъ да се справя съ тѣхъ. И жената никога не търси глупавъ мѫжъ. Като дойде време да избира мѫжъ, тя търси уменъ. Ако попадне на глупавъ мѫжъ, тогава тя иска да бѫде богатъ. И Христосъ слѣзълъ на земята да изучава хората. Той се интересувалъ отъ тѣхния умъ и отъ тѣхното сърдце, като отъ богатство, което имало отношение, както къмъ тогавашния му животъ, така и къмъ бѫдещия. Христосъ ималъ отношение къмъ хората като къмъ души, които никога не губятъ цената си. Той знаялъ, че каквато е нуждата на хората отъ виделината, която имъ донесе, такава е и Неговата нужда отъ тѣхъ. Затова, именно, Христосъ не мечтаялъ за земно богатство и слава, но печелѣлъ души. Стремете се и вие къмъ сѫщото. Да спечелишъ една душа, това значи, да си придобилъ богатството на цѣлия свѣтъ.
 
„Каквото ви говоря въ тъмнината, кажете го на видело“. Това значи: каквото сте научили въ тайната си стаичка, изнесете го на видело. Само по този начинъ ще придобиете дълбоко разбиране за сѫщината на живота. Мнозина казватъ, че като има редъ въ живота, има и цель. Отчасти това е вѣрно, обаче, въ живота има и безредие. Трѣбва ли тогава да мислите, че животътъ нѣма смисълъ? Разумниятъ знае, че неговиятъ животъ има цель, има смисълъ, а глупавиятъ не знае това и казва, че животътъ, изобщо, нѣма смисълъ. Това е субективно схващане за живота. Глупавиятъ не може да се произнася за живота, както и онзи, който има цигулка и не знае да свири, не може да се произнася за музиката. Само онзи може да се произнася за смисъла на живота, който е обходилъ и долинитѣ, и върховетѣ му. Той има пълна представа за всички негови прояви. Когато великиятъ цигуларь вземе цигулката въ рѫка и започне да свири, всички се унасятъ въ свиренето и казватъ: И музиката има смисълъ, и животътъ има смисълъ. Тъй щото, искате ли да намѣрите смисъла на живота, търсете го въ себе си. Искате ли да намѣрите Бога, търсете го въ себе си, а не отвънъ. Следователно, не отричайте Божественото нито въ себе си, нито въ своитѣ ближни. Ако отречешъ Божественото въ себе си, ти отричашъ и Бога въ себе си, но това не значи, че въ другитѣ Той не сѫществува. Ако изгубишъ всичкото си имане, ти ставашъ сиромахъ, но не и другитѣ хора; ако изгубишъ властьта си, ти ставашъ слабъ, но не и окрѫжаващитѣ; ако изгубишъ дарбитѣ и способноститѣ си, ти ставашъ нещастенъ, а не всички хора. Разумниятъ има широко схващане за нѣщата. Той знае, че това, което е право за него, за всички останали е право. Благото, което е необходимо за неговата душа, сѫщо така е необходимо за всички хора. Запримѣръ, всички сѫщества възприематъ свѣтлината по свой начинъ, но всички не я използуватъ еднакво, нито я разбиратъ еднакво.
 
„Кажете го на видело“. Човѣкъ трѣбва да говори на видело, защото виделината има отношение първо къмъ него, а после къмъ останалитѣ. Човѣкъ трѣбва да говори първо на себе си, а после на хората. Ако и въ двата случая той не говори на видело, това показва, че не е приложилъ метода, съ който природата работи, поради което между него и близкитѣ му нѣма никакво разбирателство. Нѣкой говори съ часове на хората и после ги запитва, дали е правъ. Нѣма защо да задавашъ такъвъ въпросъ. Ако говоришъ и самъ не си убеденъ въ правотата на думитѣ си, слушателитѣ ти още по-малко ще бѫдатъ убедени въ твоята правота. Най-малкото съмнение, което човѣкъ има въ мислитѣ и въ чувствата си, се предава и на околнитѣ. Невъзможно е да се съмнявашъ въ себе си, а хората да ти вѣрватъ. Хората сѫ се заблуждавали въ миналото, заблуждаватъ се и днесъ по единствената причина, че сами не вѣрватъ въ това, което подържатъ. Заблуждението показва, че въ мисъльта имъ има нѣщо криво. Колкото и да е малка кривината, тя е подобна на семенцата на пеперудата, снесени въ отворения цвѣтъ. Семенцето на пеперудата ще се развие и отъ него ще излѣзе червей, който ще прояде плода. И микроскопическата кривина въ мисъльта е червей, който, ако не днесъ, въ близкото или далечно бѫдеще, ще прояде плода, и ти ще съжалявашъ. Това подразбира стиха отъ Евангелието, че нѣма нищо скрито покрито. Ти можешъ да минавашъ за праведенъ човѣкъ, но единъ день кривата мисъль ще разруши живота ти, и ти ще понесешъ последствията на своитѣ заблуждения. — Защо става така? — Защото не си спазилъ закона, да си кажешъ на видело всичко, което Богъ е говорилъ на душата ти и написалъ въ сърдцето ти.
 
Днесъ всички спорове, недоразумения, заблуждения между хората се дължатъ на тѣхното материалистично схващане за Бога. Днесъ думата „Богъ“ се е обезсолила. Въ сѫщность, тя е единствената мощна дума въ всички езици, но хората сѫ я изгубили и не могатъ да я намѣрятъ. Тя е преводъ отъ истинската дума, отъ която почти нищо не е останало. Че думата „Богъ“ е далеченъ преводъ отъ оригинала си, познаваме по нейното безсилие. Всички употрѣбяватъ думата „Богъ“, но никой не чувствува нейната сила. Тази е причината, задето, въпрѣки изговарянето името на Бога, става нужда да изреждаме Неговитѣ качества: Богъ е любовь, мѫдрость, свѣтлина, чистота, сила, животъ и т. н. Можешъ ли, като изговоришъ и напишешъ думата „Богъ“, да получишъ срещу нея всичко, каквото желаешъ? Обаче, достатъчно е да имате подписа на нѣкой царь или краль, за да получите срещу него това, което желаете. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога. Щомъ е така, напиши това на единъ листъ и иди въ нѣкоя банка да получишъ сумата, отъ която се нуждаешъ. Не само че нищо нѣма да получишъ, но ще ти се смѣятъ. Може да се намѣри нѣкой човѣкъ да ти даде нѣкаква сума за твоята вѣра, но тя ще бѫде малка, нѣма да задоволи твоитѣ нужди. Ти вѣрвашъ въ Бога, но заболявашъ и не можешъ да си помогнешъ самъ, търсишъ помощь отвънъ. Викашъ единъ — двама лѣкари, но положението ти се влошава. Каква полза имашъ отъ твоята вѣра?
 
Сега ние говоримъ за непостигнати желания. Желаешъ едно, не можешъ да го постигнешъ; желаешъ друго, сѫщо не можешъ да го постигнешъ. Най-после се обезсърдчавашъ, губишъ вѣра въ живота, въ себе си, въ своитѣ ближни. Имашъ синъ, дъщеря, заминали за другия свѣтъ; плачешъ, не знаешъ, кѫде сѫ, не можешъ да влѣзешъ въ връзка съ тѣхъ. Питашъ се, защо не останаха на земята. И на тѣзи въпроси не можешъ да си отговоришъ. Не съжалявайте, че не можете да си отговорите на въпроситѣ, но признайте въ себе си, че ви липсва нѣщо. Много трѣбва да работи човѣкъ върху себе си, за да си създаде положителни възгледи за живота, положително вѣрую за Бога и за своята душа.
 
Вѣрванията и възгледитѣ на съвременнитѣ хора сѫ подобни на кѫщитѣ, които си правятъ. Като си направи нова кѫща, човѣкъ се радва на нея и разчита, че тя ще му помогне, когато изпадне въ трудно положение. Наистина, като изпадне въ нѣкаква мѫчнотия, той си казва: Ще заложа кѫщата си. — Колко пѫти можешъ да я заложишъ? — Единъ пѫть. Получишъ ли за нея 20-30 хиляди лева, втори пѫть не можешъ да я залагашъ. При това, ако не я откупишъ, тя остава на разположение на банката, въ която си я заложилъ. Въ този смисълъ, едно вѣрую, единъ възгледъ е правъ само тогава, когато може да разреши всички кризи и мѫчнотии въ живота. Щомъ разрешава само една криза, този възгледъ е преходенъ. Кризитѣ, които човѣкъ преживява, не сѫ нищо друго, освенъ изразъ на вѫтрешнитѣ процеси, които ставатъ въ него. — Какъ се разрешаватъ кризитѣ правилно? — Чрезъ новото, което иде вече въ свѣта. Новото се отличава отъ старото по това, че прави връзка между любовьта и мѫдростьта. Досега сѫ сѫществували само допирни точки между любовьта и мѫдростьта, но сега се прави вече връзка, каквато сѫществува между доброто и истината. Безъ тѣзи две връзки, никакви нови идеи не могатъ да се възприематъ. Новитѣ идеи подразбиратъ минаване отъ Стария въ Новия Заветъ не само на думи и на книга, но и на приложение. Като дойдете до старото, оставете го настрана, не правете връзка съ него. Между старото и новото може да има допирни точки, но никаква връзка не се позволява между тѣхъ.
 
Мнозина подържатъ идеитѣ на старитѣ философи, като се основаватъ на това, че и тѣ сѫ вѣрвали въ Бога. Вѣрвали сѫ тѣ, но възгледитѣ имъ за Бога не сѫ били абсолютни, поради което и въ тѣхно време е имало толкова нещастия, недоразумения, мѫчнотии, колкото има и днесъ. Какви вѣрващи сѫ тия, които постоянно спорятъ помежду си? Ще кажете, че нѣкои вѣрватъ въ старитѣ философски школи, а другитѣ — въ новитѣ. — Защо спорятъ? Нали сѫ вѣрващи? — Щомъ спорятъ, това показва, че тѣ нѣматъ връзка помежду си, поради което започватъ едни други да се обиждатъ. Хората могатъ да спорятъ, но да не се обиждатъ. Започнатъ ли да се обиждатъ, тѣ приличатъ на деца, които си казватъ едно на друго: Ти нѣмашъ право да мислишъ така. Що се отнася до мисъльта, всѣки има право да мисли свободно, споредъ строежа на своята мисъль, но между мисъльта на всички хора трѣбва да има връзка. Има ли право ябълката да се сърди на крушата, че си е създала такава форма? Има ли право сливата да се сърди за сѫщото на дрѣнката? Формитѣ на мислитѣ могатъ да бѫдатъ различни, но да сѫществува връзка между тѣхъ. Красотата е въ разнообразието на формитѣ, а не въ тѣхното еднообразие. Всѣко растение, всѣки плодъ може да цъвти и връзва, както иска, това е негово право, но не може да се налага на другитѣ, да изисква отъ тѣхъ да иматъ цвѣтъ и плодъ като неговитѣ. Ще кажете, че вашитѣ вѣрвания и възгледи сѫ свещени. За васъ сѫ свещени, но не за всички хора. Тѣ сѫ вѣрни и свещени дотолкова, доколкото могатъ да ви избавятъ отъ вашитѣ нещастия и мѫчнотии. Обаче, намѣрите ли се предъ мѫчнотии, които не можете да разрешите съ вашитѣ вѣрвания, тѣ сами по себе си пропадатъ. Тогава започвате да търсите помощь отвънъ. Искате да дойде нѣкое съвършено, напреднало сѫщество да ви помогне. Понѣкога и тия сѫщества, които иматъ голѣми знания, слизатъ при васъ, но не могатъ да ви помогнатъ. — Защо не могатъ да помогнатъ? — Нѣматъ такава опитность, отъ която да се ползуватъ. Въ края на краищата, все ще се намѣри нѣкое напреднало сѫщество, което може да ви помогне.
 
Като знаете това, пазете се отъ заблуждението да мислите, че всичко знаете, или че много знаете и като заминете за другия свѣтъ, ще ви посрещнатъ съ вѣнци, музики и пѣсни. Такъвъ приемъ се устройва само на онзи, който още на земята се е научилъ да пѣе и да свири. — На какво може да свири всѣки човѣкъ?— На сърдцето си. Най-усъвършенствуваниятъ инструментъ на земята е човѣшкото сърдце. Следователно, ако човѣкъ не се е научилъ да свири на своя собственъ инструментъ — сърдцето си, мѫчно може да разбира и да управлява външнитѣ инструменти. Който не знае да свири на сърдцето си, е нещастенъ; който знае да свири, е щастливъ. Ако не знае да свири добре на цигулка, човѣкъ не може добре да я настройва и постоянно вика този — онзи да му я настройватъ: единъ му скѫсва струнитѣ; другъ — развие лѫка повече, отколкото трѣбва; трети — пукне нѣкѫде цигулката. Следъ това всички се произнасятъ, че цигулката не свири, нищо не струва. Казвамъ: Не давайте цигулката си на другитѣ хора, да правятъ опити съ нея. Това значи: не давайте сърдцето си на хората, да правятъ опити съ него. Само вие имате право да настройвате сърдцето си и да свирите на него.
 
Когато се намѣрятъ предъ мѫчнотии, които не могатъ сами да разрешатъ, хората се запитватъ: Защо Богъ създаде свѣта така? — Какъ е създаденъ свѣтътъ? — Както е писано въ книгитѣ на пророцитѣ, на ученитѣ, на философитѣ. Питамъ: Тѣзи хора бѣха ли въ времето, когато свѣтътъ се създаваше? Ще кажете, че тѣ сѫ били видни хора, говорѣли сѫ съ Бога. — Това сѫ човѣшки твърдения. Има вѣрни нѣща, казани отъ пророци и учени, но има и много, които не сѫ вѣрни. Нѣкой пророкъ казвалъ, че говорилъ съ Бога, че това и това му казалъ, а следъ него иде другъ, който сѫщо казва, че е говорилъ съ Бога, но изнася нѣща съвършено противоположни на първия. Кого отъ двамата ще слушате? Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да се пази отъ заблуждения. Задачата на всѣки пророкъ, ученъ, философъ се заключава, преди всичко, въ това, да научи хората да мислятъ, да чувствуватъ и да постѫпватъ правилно. Щомъ иматъ права мисъль и прави чувства, тѣ сами могатъ да се произнасятъ, добре ли е създаденъ свѣтътъ, или не.
 
И тъй, на всѣки човѣкъ е дадена работа: да се справи съ материята, отъ която е направенъ. Милиарди клетки има той въ своя организъмъ, които трѣбва съзнателно и разумно да управлява. Всѣка клетка има свое разбиране, и човѣкъ трѣбва да съгласува живота на всички, да ги организира, за да се подчиняватъ на една обща, велика, разумна воля. Докато се организиратъ, нѣкои клетки се проявяватъ толкова самостоятелно, че никого не слушатъ. Човѣкъ се вижда въ чудо, какъ да ги укроти, да ги застави да изпълняватъ службата си. Тогава той вика на помощь известни сили въ себе си, да спратъ вѫтрешната революция. Нѣкога успѣва, а нѣкога не успѣва и въ човѣка настава вѫтрешенъ разгромъ и разединяване. Тогава около него се събиратъ близкитѣ, приятелитѣ му и казватъ: Богъ да го прости! Такава е била волята Божия. Богъ го извикалъ при себе си. Докато човѣкъ е живѣлъ на земята, Богъ не е ли билъ въ него? Дали е на земята, или на небето, човѣкъ всѣкога може да бѫде при Бога — отъ него зависи, да бѫде близо или далечъ отъ Бога. Ако думитѣ ми не сѫ истинни, не можете да разберете това, което Павелъ е казалъ: „Движа се, живѣя и сѫществувамъ въ Бога“. Това е вѫтрешенъ процесъ, а не външенъ, както мнозина мислятъ. Не е нуждно човѣкъ да седне отдѣсно или отлѣво на Отца, за да каже, че живѣе въ Бога и Богъ — въ него.
 
Въ една английска църква проповѣдникътъ говори на слушателитѣ си за онзи свѣтъ и за жителитѣ му. Той казва, че всички заминаващи отъ този свѣтъ отиватъ на небето при Бога. Единъ отъ богатитѣ членове на църквата, на когото дъщерята заминала за онзи свѣтъ преди нѣколко месеца, запиталъ проповѣдника: Можете ли да ми кажете, кѫде е моята дъщеря? — При Бога, отговорилъ проповѣдникътъ. Въ това време, единъ отъ присѫтствуващитѣ членове на църквата се обърналъ къмъ отчаяния баща съ думитѣ: Господине, вашата дъщеря е тукъ, заедно съ васъ се моли. — Възможно ли е това? Какъ ще ми докажете, че дъщеря ми е при мене? — Ще опиша дъщеря ви: тя е срѣденъ ръстъ, руса, съ сини очи, правилни чърти на лицето, свършила е колежъ, интелигентна физиономия. Бащата слушалъ и се очудвалъ на точното описание. Нѣкои ще кажатъ, че този господинъ е познавалъ дъщеря му, затова я описва толкова точно. Господинътъ продължилъ: Ще ви кажа другъ фактъ, който не можете да откажете. Дъщеря ви иска да ви помогне, да изправите една своя погрѣшка. Преди години баща ви се поминалъ и оставилъ голѣмо наследство на васъ и на брата ви. Обаче, вие сте използували положението си, като по-голѣмъ братъ, и сте взели по-голѣма часть отъ наследството, поради което братъ ви и досега не се е примирилъ. Дъщеря ви моли да изправите погрѣшката си и да се помирите съ братъ си. Вѣрно ли е това? — Вѣрно е. — Както виждате, това е фактъ, който само вие знаете. Следъ това ясновидецътъ се обърналъ къмъ другъ господинъ, пакъ членъ отъ църквата, който го запиталъ да каже нѣщо за сина му. — Вашиятъ синъ е добре, често ви обикаля, съветва ви да изправите погрѣшката си къмъ единъ отъ своитѣ слуги, когото сте онеправдали и изпѫдили отъ дома си. Ако не намѣрите слугата си и не изправите погрѣшката си къмъ него, ще ви сполетятъ нещастия. Като чули тѣзи думи, присѫтствуващитѣ останали очудени, какъ може да се кажатъ нѣща, които никой, освенъ домашнитѣ знаятъ. Не е важно, какъ се знаятъ тѣзи работи; важно е, че сѫ факти.
 
Колкото и да се изнасятъ факти отъ невидимия свѣтъ, мнозина ги отричатъ. Тѣ казватъ: За да повѣрваме въ тия нѣща, ние искаме доказателства. Това е лесно. Вѣрнитѣ нѣща, истиннитѣ факти всѣкога могатъ да се докажатъ. Казано е въ Писанието, че свидетелството на двама души е истинско. Какъ ще докажете музикалностьта на човѣка? Какъ ще докажете, че даденъ човѣкъ е голѣмъ музикантъ и виртуозъ? Трѣбва ли съ думи да убеждавате хората, че предъ васъ стои великъ цигуларь? Достатъчно е да отвори нотитѣ си, да вземе цигулката си въ рѫце и да ви докаже своитѣ знания. Не свири ли, колкото и да ви убеждава въ своитѣ дарби и способности, не можете да вѣрвате.
 
Следователно, и до днесъ още истината се проповѣдва на хората, но тѣ казватъ, че не я разбиратъ, затова нека се отложи за другъ животъ. Действително, ако истината само се говори, безъ да се прилага, човѣкъ не може нищо да постигне, нито може да се усъвършенствува. Помнете: има нѣща, които могатъ да се научатъ и придобиятъ само на земята. Въ този смисълъ, колкото и да е велика истината, тя се придобива на земята. Не я ли придобиете на земята, никѫде не можете да я постигнете. Въпрѣки това, между съзнанието на земнитѣ жители и съзнанието на напредналитѣ сѫщества има известна връзка, известно съответствие. Ако не влѣзете въ връзка съ напредналитѣ сѫщества на земята, никаква връзка не е възможна на небето. Ако не научите тѣзи нѣща на земята още въ сегашния си животъ, кога и да е, пакъ ще слѣзете на земята да ги учите.
 
Често хората запитватъ, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не по другъ начинъ. На този въпросъ не може да се отговори. Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно, да питате, защо единъ тренъ минава презъ балкана, а не по другъ пѫть. Не е важно презъ какъвъ пѫть минава тренътъ. За васъ е важно да си купите билетъ, да се качите на трена, за да ви заведе до цельта. Отде ще мине той, за васъ е безразлично. Пѫтьтъ, презъ който минава тренътъ, е опредѣленъ отъ комисия, съставена отъ вещи лица, а не отъ невежи хора. Въ природата сѫществуватъ закони, които трѣбва да се спазватъ. — Защо този законъ е толкова строгъ? — Качи се на трена и не питай, защо минава по този, а не по другъ пѫть. Ти нѣмашъ право да разисквашъ върху нѣща, които не знаешъ и не можешъ да направишъ.
 
Мнозина очакватъ първо свѣтътъ да се подобри, а следъ това и тѣ самитѣ. Това е особено разбиране. Защо трѣбва човѣкъ да очаква на другитѣ хора? Всѣки поотдѣлно трѣбва да мисли за своето оправяне. Щомъ се изправятъ частитѣ, и цѣлото ще бѫде изправено. Нито частитѣ могатъ безъ цѣлото, нито цѣлото — безъ частитѣ. Въ природата сѫществува законъ на единство, който трѣбва да се спазва. Като имате предъ видъ това, не питайте, защо сѫществуватъ противоречията и злото. Тѣ сѫ въ самия човѣкъ. Ако минавате по пѫтя и се натъкнете на десетки и стотици здрави шишета, вие ще минете покрай тѣхъ, безъ да ви причинятъ нѣкаква пакость. Обаче, представете си, че тѣзи шишета сѫ начупени на ситно и пръснати по цѣлия пѫть. Който е босъ, ще се набоде и ще нарани краката си. Цѣлиятъ свѣтъ е пъленъ съ надробени мисли и чувства, които причиняватъ безброй страдания. Когато страданията станатъ непоносими, хората отправятъ зовъ къмъ Бога, да имъ помогне. Какъ могатъ да очакватъ помощь отъ Бога, когато двама братя помежду си се онеправдаватъ и не могатъ да се разбератъ? Единиятъ е господарь, другиятъ — слуга. Господарьтъ се държи надменно съ слугата си, не съзнава, че и двамата сѫ братя. Въ служенето човѣкъ придобива единъ родъ знания, а въ господаруването — другъ. Да господарувашъ, или да слугувашъ, това сѫ два метода, чрезъ които природата си служи, като методи за възпитание на човѣка. Като го направи господарь, тя го възпитава по единъ начинъ; като го направи слуга — по другъ начинъ. Не може ли да се ползува отъ положението, което заема, вмѣсто да придобива опитности и знания, той се натъква на изпитания и страдания. Ако разбира положението си, човѣкъ може да се ползува еднакво и отъ слугуването, и отъ господаруването си. Ако не го разбира и не може да го използува, той е нещастенъ и въ двата случая.
 
Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи въ всички области на живота, да развива умственитѣ си способности въ всѣко направление. Рече ли да се подаде на своята инертна природа, той става крайно пасивенъ. Вмѣсто да оформява главата си, той я деформира. Крайно пасивнитѣ хора иматъ дълги и тѣсни глави, като краставица. Обаче, ако е крайно активенъ, той разширява главата си. Главата на човѣка не трѣбва да бѫде нито много дълга, нито много кѫса, нито много тѣсна, нито много широка. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ развива главата си правилно, да отговаря на онзи първиченъ образъ, който природата е създала. Сегашниятъ човѣкъ още не е дошълъ до онзи образъ, до онази красота, която нѣкога е ималъ. Днесъ човѣкъ е облѣченъ въ скромна дреха; тя не отговаря на тази, която Богъ му е опредѣлилъ. Красивото въ съвременния човѣкъ се крие въ неговата мисъль. Който вижда мисъльта му, вижда и красотата му. Следователно, искате ли да видите красивото и великото, което Богъ е вложилъ въ човѣка, ще го намѣрите въ неговитѣ възвишени мисли, чувства и постѫпки. Срещнете ли такъвъ човѣкъ, той е готовъ да ви помогне. Въ неговото лице виждате истински братъ, който е готовъ да се отзове на вашитѣ нужди. Това е човѣкъ, чрезъ когото Великиятъ се проявява. Нѣма отзивчива душа въ свѣта, чрезъ която Богъ да не се проявява и да успокоява огорченитѣ, страдащи и измѫчени хора. Богъ казва на всички страдащи: Не се смущавайте, всичко ще се оправи. — Лоши закони има. — Всичко ще се оправи. — Войни има. — И тази работа ще се оправи. — Безредие е настанало въ свѣта. — И това ще мине. — Голѣма сиромашия ни е налегнала. — И тази работа ще се оправи, ще срещнете богати хора, банкери, които ще ви помогнатъ. Вѣрвайте въ Великото Начало на живота, и работитѣ ви ще се оправятъ.
 
Желая ви да срещнете този човѣкъ, който може да ви се усмихне, да ви насърдчи и помогне. Като срещне майката на нѣкои деца, той ѝ казва: Гледай добре децата си, направи отъ тѣхъ човѣци, за да кажешъ единъ день, че си изпълнила добре предназначението си. Като срещне професора, и на него казва: Работи добре съ студентитѣ си, да ги повдигнешъ въ живота. Когото срещне, на всѣки казва по една сладка дума. Това значи, да говори човѣкъ на видело.
 
И тъй, изявяването на Бога между хората не подразбира само физическа промѣна. Тѣ се промѣнятъ и физически, и духовно, и умствено, и между тѣхъ се създаватъ правилни връзки. Такива връзки сѫществуватъ само между добри и разумни хора. Не можешъ да обичашъ глупавъ човѣкъ, нито глупавъ може да те обича. Любовьта се проявява само между разумни сѫщества. Задачата на всѣки човѣкъ е да направи връзка между духа и душата си отъ една страна, и между ума и духа си, отъ друга. Само при това положение той може да възприема и предава правилно любовьта. Като знаете това, работете усилено, да се свържете съ Бога като Любовь, Мѫдрость и Истина, за да влѣзете въ новия животъ, който иде вече въ свѣта. Не влѣзете ли въ новия животъ, противоречията ще ви следватъ навсѣкѫде. Като не знаятъ причинитѣ за противоречията, хората се мѫчатъ, страдатъ и, вмѣсто да се учатъ отъ тѣхъ, тѣ повече се объркватъ.
 
Въ царството на Соломонъ — Ра живѣли трима видни мѫже, прочути съ своитѣ произведения. Единиятъ билъ скулпторъ, наричалъ се Бенуръ Азри. Вториятъ билъ прочутъ сѫдия — Бару Махилма, а третиятъ — прочутъ поетъ, на име Бентамъ Мазру. Скулпторътъ Бенуръ Азри изработилъ една хубава статуя, която изобразявала великия човѣкъ. За да я видятъ виднитѣ хора въ царството, той я изложилъ на такова мѣсто, че всѣки да я разгледа добре и да даде мнението си за нея. Отъ дветѣ страни на статуята си той поставилъ по единъ голѣмъ пергаментенъ листъ, на който всѣки да предаде мнението си за статуята писмено. Той искалъ да знае мнението на виднитѣ хора въ царството, а не и на обикновенитѣ, които нищо не разбиратъ отъ изкуство. Пръвъ видѣлъ статуята прочутиятъ сѫдия Бару Махилма. Като я разглеждалъ, дошли при него нѣколко души да му съобщатъ, че видѣли единъ мѫжъ и една жена да се цѣлуватъ. Споредъ тогавашнитѣ закони, не се позволявало на мѫже и жени да се цѣлуватъ, даже и законни съпрузи, освенъ на баща и дъщеря. Сѫдията изслушалъ възмущението на обвинителитѣ и побързалъ да издаде строгата си присѫда. Потърсилъ въ джобоветѣ си листъ, върху който да напише присѫдата, но не могълъ да намѣри. Погледналъ къмъ двата пергаментни листа и решилъ на единия да напише присѫдата на провинилитѣ се, които веднага турили въ затворъ. Следъ сѫдията дошълъ прочутиятъ поетъ Бентамъ Мазру, да види статуята и да даде мнението си за нея. Въ това време покрай него минала една красива жена, която спрѣла вниманието му. Той се вдъхновилъ толкова много, че почувствувалъ нужда да се излѣе, да напише едно стихотворение, въ което да я възпѣе като душа, създадена по образъ и подобие на Бога. Понеже нѣмалъ листъ, на който да напише стихотворението си, той използувалъ втория пергаментенъ листъ предъ статуята и бързо го написалъ и го предалъ на красивата мома. Значи, въ бързината си и сѫдията, и поетътъ си послужили съ пергаментнитѣ листа, оставени около статуята за друга цель, а не за тази, за която тѣ ги използували. Следъ тѣхъ дошли много видни хора, учени, които искали да напишатъ мнението си за статуята, но, по нѣмане на листа, тѣ започнали да пишатъ върху самата статуя. Въ скоро време статуята била изписана отъ краката до главата и почти не се виждала.
 
Единъ день царьтъ, Соломонъ - Ра, отишълъ да види статуята, но останалъ изненаданъ отъ вида ѝ. Той искалъ да отиде последенъ да я види, за да прочете мненията на виднитѣ хора въ царството си за прочутата статуя. Възмутенъ отъ вида на статуята, която била зацапана отъ писаното върху нея, той веднага заповѣдалъ да извикатъ скулптора. Като го запиталъ, защо допусналъ да пишатъ върху статуята му, скупторътъ казалъ, че нищо не знае за това. Той оставилъ два пергаментни листа за написване на мненията, но самъ не знаялъ, кѫде сѫ листата. Веднага царьтъ издалъ заповѣдь да намѣрятъ виновницитѣ. Пръвъ дошълъ сѫдията и, на въпроса, кѫде е листътъ, той отговорилъ: Царю честити, трѣбваше да издамъ бърза присѫда за двама души, които нарушили единъ отъ законитѣ на царството ти, и по нѣмане на листъ, използувахъ пергамента. — Добре си постѫпилъ, че си издалъ присѫдата, но не трѣбваше да бързашъ толкова много. Въ бързината ти не си проучилъ въпроса и си наказалъ не мѫжъ и жена, но баща и дъщеря. Сега азъ ще издамъ решение да ги пуснатъ на свобода. Следъ това дошълъ поетътъ и обяснилъ, защо си послужилъ съ втория пергаментъ. Като го изслушалъ, царьтъ му казалъ: Добре е, че си възпѣлъ красотата, добре е да срѣща човѣкъ хора, създадени по образъ и подобие на Бога, но, преди всичко, той трѣбва да ги изучи, да разбере, наистина ли тѣ отговарятъ на онѣзи качества, които имъ се приписватъ. Тази мома, не само че не е създадена по образъ и подобие на Бога, но нищо не знае за Него, нито Го признава за свой Създатель. Тя стои далечъ отъ идеала, който ти носишъ въ душата си.
 
И тъй, една отъ причинитѣ за противоречията, на които се натъкватъ хората, се дължи на бързането имъ. Тѣ бързатъ въ заключенията си, въ мненията си за хората, въ присѫдитѣ, които подписватъ. Като видятъ нѣкой човѣкъ, веднага се произнасятъ, че е светецъ, мораленъ човѣкъ. Не се минава много време, тѣ се разочароватъ, не виждатъ никаква светость въ него. — Защо бърза човѣкъ въ заключенията си? — Защото носи нѣкакъвъ недостатъкъ въ характера или въ мисъльта си, остатъкъ отъ миналото, или наследенъ отъ дѣди и баби. Нѣкой се отличава съ голѣма подозрителность. Когото срещне, все ще се усъмни, ще започне да го подозира въ нѣщо. За да се справите съ своята подозрителность, не трѣбва да бързате. Затова, именно, българската поговорка казва: „Два пѫти мѣри, веднъжъ крой“. Човѣкъ трѣбва добре да обмисля нѣщата и тогава да пристѫпва къмъ действие. Само така той може да се справя съ мѫчнотиитѣ си.
 
Често съвременнитѣ хора се запитватъ, какво да правятъ, за да подобрятъ живота си. Едно се иска отъ всѣки човѣкъ: да приеме любовьта и да я приложи между ближнитѣ си. Да приложите любовьта помежду си, това значи, да се запалите всички и да свѣтнете. Днесъ хората не свѣтятъ, но димятъ. Дето има димъ, горението е непълно, отдѣля се отровниятъ газъ вѫглероденъ окисъ. — Какво да правимъ съ младото поколѣние, за да го освободимъ отъ този отровенъ газъ? — Преди да помогнете на младото поколѣние, помогнете на себе си. Всѣки трѣбва да се замисли, какъ да си помогне. Щомъ помогнете на себе си, вие ще бѫдете въ състояние да помогнете и на другитѣ. Само онзи може да си помогне, който има прави възгледи за живота и за отношенията между ближнитѣ си.
 
„Кажете го на видело!“ Всѣки трѣбва самъ да си каже истината и то на видело. Това не значи, че човѣкъ живѣе само съ криви възгледи. Много отъ възгледитѣ на хората сѫ прави, но все пакъ трѣбва да се преобразятъ. Казано е въ Евангелието: „Ако житното зърно не падне на земята и не израсте, само остава.“ Следователно, ако вашитѣ мисли, чувства и постѫпки не паднатъ на земята и не израстатъ, сами оставатъ.“ Ако човѣкъ отиде на небето и живѣе съ сѫщитѣ противоречия, съ които живѣлъ и на земята, нищо не е постигналъ. Като се намѣри въ това положение, той ще пожелае отново да слѣзе на земята. Щомъ слѣзе на земята, ще започне да мечтае за небето. И така, той ще се качва и слиза, безъ да разбере смисъла на слизането и на качването, като неизбѣжни процеси въ човѣшкия животъ. Обаче, слизането и качването иматъ смисълъ, ако човѣкъ придобие истината. Щомъ придобие истината, той може вече да изправи погрѣшкитѣ на миналото си, да се ползува отъ настоящето и да гради своето бѫдеще.
 
„Кажете го на видело.“ Всѣки самъ трѣбва да си каже, че е дошло време да направи вѫтрешна връзка съ любовьта, мѫдростьта и истината. Свържете душата си съ любовьта, сърдцето си — съ доброто и истината, умътъ си — съ свѣтлината и знанието. Направите ли тази връзка, всичко можете да си кажете на видело. Каквото кажете на себе си, можете да кажете и на другитѣ.
 
„Кажете го на видело“.


 
36. Беседа отъ Учителя, държана на 4. май, 1930 г.
София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...