Jump to content

1930_03_16 Съ благодать и истина


Ани

Recommended Posts

"Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930).

Издание 1940г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Съ благодать и истина.


„Пъленъ съ благодать и истина“ .

Йоана 1:14

 „Съ благодать и истина“. Въ всѣко живо сѫщество въ природата има единъ вѫтрешенъ, неопредѣленъ стремежъ. Какъвъ е този стремежъ, този потикъ въ природата, не се знае, но, въпрѣки това той сѫществува. Този вѫтрешенъ стремежъ въ човѣка наричаме Божествено начало. Когато изгубятъ вѫтрешния неопредѣленъ импулсъ въ себе си, хората изгубватъ смисъла на живота, вследствие на което се втвърдяватъ, ставатъ недоволни и започватъ да търсятъ външно богатство, външна слава. Колкото по-голѣми сѫ богатството и славата имъ, толкова повече се товарятъ. Ако човѣкъ е красивъ повече, отколкото трѣбва, красотата му ще бѫде товаръ.
 
Въ единъ княжески палатъ имало една слугиня, която била много грозна. Тя чувала, че въ свѣта сѫществуватъ красиви хора, и затова често поглеждала презъ прозорцитѣ на палата, дано види нѣкой красивъ човѣкъ. Който я виждалъ, ужасявалъ се отъ грозотата ѝ и казвалъ: Какво страшилище! Каква грозота! Тя чувала всичко това и страдала, плачела, молѣла се на Бога, да направи нѣщо съ нея, да стане красива. Най-после Богъ чулъ молбата ѝ и изпратилъ единъ ангелъ, да се всели въ нея, да ѝ предаде малко отъ красотата си. Щомъ влѣзълъ въ нея, ангелътъ ѝ предалъ малко отъ своята красота, и тя, за очудване на хората, станала красива. Кой какъ минавалъ край двореца и виждалъ слугинята на нѣкой прозорецъ, извиквалъ съ радость: Колко красива е тази мома! Колкото бѣше нещастна майката на грозната слугиня, толкова щастлива е майката на тази красива мома. Хората се интересували да знаятъ, кои сѫ майката и бащата на грозната мома, но още повече се интересували отъ майката и бащата на красивата мома. Кои сѫ били бащата и майката на грозната и на красивата мома, това сами можете да разрешите. Всички момци, царски и княжески синове, които минавали край палата, въ който слугувала красивата мома, влюбвали се въ нея и предлагали рѫката си. Обаче, на красивата мома било забранено да се жени. Тя отказвала на всички момци. Отъ скръбь, че не могатъ да се оженятъ за нея, тѣ започвали да плачатъ. Момата се радвала на красотата си, а тѣ плачели. Когато била грозна, тя плакала, а тѣ минавали край палата и се смѣели на грозотата ѝ
 
Какво виждаме отъ този примѣръ? Тукъ ясно се вижда законътъ на смѣнитѣ: когато единъ скърби, другъ се радва. После става обратното: първиятъ се радва, вториятъ скърби. Докато е на дървото, ябълката се радва на своята красота. Щомъ влѣзе въ стомаха на човѣка, тя изгубва красотата си и започва да плаче. Като влѣзе въ мозъка на човѣка и се превърне въ мисъль, ябълката отново почва да се радва. Когато се измие съ чистата, кристална вода на планинския изворъ, човѣкъ се освежава, става чистъ, и започва да се радва. Обаче, водата губи чистотата си. Следъ време водата на извора се пречиства, а човѣкъ става нечистъ. Докато дрехитѣ на човѣка сѫ нови, той се радва, че е добре облѣченъ. Щомъ овехтѣятъ, той е недоволенъ отъ тѣхъ и не ги обича. Ако дрехитѣ никога не овехтяватъ, човѣкъ не би пожелалъ да ги поднови. Следователно, ако момата не бѣше грозна, никога не би се молила на Бога да я направи красива. Чрезъ грозотата тя развива въ себе си ценни качества, които не би могла да развие при красотата.
 
Какво представя грозотата? Грозотата представя грѣха въ живота. Нѣма по-страшно нѣщо отъ грозотата; нѣма по-голѣма грозота отъ грѣха. Значи, грозотата на хората се дължи на грѣха. Нѣкои казватъ, че нѣма грозота въ свѣта. Щомъ нѣма грозота, нѣма и грѣхъ. Така ли е въ сѫщность? И въ най-красивитѣ работи се крие нѣщо грозно. И най-свѣтлитѣ нѣща произвеждатъ тъмнина. Слънцето, източникъ на най-голѣмата свѣтлина, произвежда чернота. Ако два-три месеца наредъ се излагате на слънчевитѣ лѫчи, кожата ви ще почернѣе. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. Радвайте се, че сте почернѣли. Почерняването показва, че слънцето може да ви лѣкува. Хора, които не почерняватъ отъ слънцето, не могатъ да се лѣкуватъ отъ него.
 
Когато говоримъ за красотата и за грозотата, вие трѣбва да ги разбирате правилно. Не е въпросъ за красотата и за грозотата, нито за знанието и за невежеството. Когато говоримъ за знанието, подразбираме богатството. Казано е, че знанието е богатство. Знанието и богатството се придобиватъ. Обаче, това, което се придобива, сѫщевременно се губи. Следователно, тѣ сѫ преходни нѣща. Можете ли да кажете че знанието и, богатството сѫ ваша собственость, щомъ ги губите? Не е ваша собственость това, което се губи и придобива. Ваша собственость е само това, съ което се раждате. Това, което придобивате впоследствие, не е ваше. Ако човѣкъ става ученъ впоследствие, неговата ученость е присадка на живота му. Какво знаемъ за присадкитѣ? Присадката не е сѫществено качество на дървото. Щомъ се отчупи присадката, дървото проявява своето първично естество. Въ това отношение, културата, цивилизацията, религията, етикециитѣ сѫ външни присадки къмъ човѣшкия животъ. Даже и змията, която се отнася жестоко съ своитѣ жертви, обича музиката. Тя обича жабешката пѣсень и подъ звуцитѣ на тази пѣсень хваща жабата за крачето и цѣла я гълта. Значи, разположението на змията къмъ музиката е присадено, не е качество на нейното естество. Защо жабата крѣка, когато змията я хване за крачето? Защото става нѣкаква промѣна въ живота ѝ, главно въ нейното съзнание. Сѫщото става и съ човѣка, когато кракътъ му се парализира. Даже и да не усѣща болка, човѣкъ започва да плаче и да пъшка. Защо? Защото кракътъ е тѣсно свързанъ съ съзнанието му. Всѣка промѣна, която става въ ставитѣ на човѣка, се отразява и върху съзнанието му. Понеже кракътъ на човѣка е свързанъ съ добродетелитѣ, а тѣ — съ духовния животъ, затова човѣкъ не трѣбва да изкълчва крака си. Всѣко нарушаване на здравословното състояние на единъ отъ удоветѣ на човѣшкия организъмъ произвежда вѫтрешна дисхармония въ него. Органитѣ на човѣшкия организъмъ сѫ създадени отъ известни добродетели. Следователно, всѣко заболяване на нѣкой отъ органитѣ на човѣшкия организъмъ указва влияние върху онази добродетель, която го създала.
 
Като знаете това, вие можете да си обясните, на какво се дължи стремежътъ на човѣшката душа. Всѣки човѣкъ се стреми къмъ развиване на своитѣ добродетели. Като развива добродетелитѣ си, едновременно съ тѣхъ човѣкъ развива и своитѣ органи. Не може ли да се развива, човѣкъ е недоволенъ отъ себе си, отъ окрѫжаващата срѣда, отъ живота. Благодарение на вѫтрешното недоволство, човѣкъ има условия да минава отъ една форма въ друга, като фази на живота, и да се развива. Волътъ не трѣбва да бѫде доволенъ отъ своитѣ рога, коньтъ — отъ своитѣ копита, свинята — отъ своята зурла, слонътъ — отъ своя хоботъ. Ако слонътъ се освободи отъ хобота си, той е прогресиралъ; обаче, ако е доволенъ отъ положението си и не измѣни формата си, той е останалъ въ застой. Всѣко сѫщество, което се намира въ застой, подържа старата философия, че, като е дошло на земята, трѣбва да си поживѣе, да си хапне и пийне, докато единъ день напусне земята. Щомъ напусне земята, всичко се свършва съ него. И човѣкъ мисли по същия начинъ. И той казва, че, като умре, животътъ се свършва. Хората умиратъ, погребватъ ги, но никой човѣкъ не се е вгледалъ критически въ положението на умрѣлия, да види, колко е смѣшенъ. Смѣшно е положението на умрѣлия. И следъ всичко това, този умрѣлъ човѣкъ го погребватъ съ голѣми почести. Нѣма по-смѣшни хора въ свѣта отъ умрѣлитѣ. Въпрѣки това, който отиде въ дома на мъртвеца, веднага става сериозенъ. Докато билъ живъ, всички го подбутвали. Щомъ умре, веднага хората около него взиматъ сериозенъ видъ. Докато банкерътъ е живъ, всички негови длъжници се плашатъ, не искатъ да чуятъ името му. Като умре и остави завещание, въ което прощава дълга на длъжницитѣ си, всички ставатъ сериозни, започватъ да мислятъ, кое го заставило да прости дълга имъ. Тѣ започватъ да говорятъ добре за него, да изнасятъ неговитѣ добродетели.
 
„Пъленъ съ благодать и истина“. Човѣкъ все трѣбва да бѫде пъленъ съ нѣщо. Съ какво трѣбва да бѫде пъленъ? Съ знание, съ сила, съ богатство? Ако е пъленъ съ сила, човѣкъ ще замяза на бомба, която всѣки моментъ може да експлодира. Ако е пъленъ съ знания, споредъ думитѣ на апостолъ Павелъ, човѣкъ е осѫденъ на възгордяване. Не е лошо понѣкога човѣкъ да се възгордява. Подъ думата „гордость“ англичанитѣ разбиратъ достоинството на човѣка. Да бѫде човѣкъ гордъ, това значи, да има достоинство. Често гордостьта се изявява като болезнено състояние на човѣшката душа. Това болезнено състояние наричаме „честолюбие“. За да бѫде гордъ, човѣкъ трѣбва да има съответствуващи добродетели. Изобщо, всѣко качество, всѣка добродетель, която човѣкъ самъ си приписва, или другитѣ му я приписватъ, трѣбва да отговаря на действителностьта. Запримѣръ, каже ли нѣкой за себе си, че е ученъ, той трѣбва да има знания, които да отговарятъ на неговата ученость. Каже ли нѣкой за себе си, че е силенъ, той трѣбва да прояви силата си. Можете ли да наречете силенъ човѣкъ този, който не е въ състояние да носи поне 20 килограма товаръ на гърба си? Кажемъ ли, че човѣкъ трѣбва да има достойнство, подразбираме човѣкъ, който е пъленъ съ благодать и истина.
 
Благодатьта и истината представятъ вѫтрешна връзка на човѣка съ Бога. Има ли тази връзка, той всичко може да придобие. Казано е, че никой не е видѣлъ Бога. Ако видите Бога, ще бѫдете щастливи. Щомъ не можете да Го видите, не можете да бѫдете щастливи. Важно е, Богъ да живѣе въ човѣка. Защо е необходимо това? За да люби. Ако Богъ живѣе въ човѣка той може да люби и да се радва на всичко живо. Любовьта стои по-високо отъ щастието. Любовьта включва щастието въ себе си. Всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи, безъ да подозиратъ, че щастието е външна проява на любовьта. Вѫтрешниятъ смисълъ на живота се заключава въ това, именно, да дадете възможность на Бога да живѣе въ васъ. По кой начинъ Богъ ще живѣе въ човѣка, не е опредѣлено. Не питайте, какъ може Богъ да живѣе въ васъ, но приемете тази идея като дадена. Това е аксиома, за която не сѫ дадени никакви доказателства. Философитѣ иматъ по нѣщо дадено, върху което поставятъ основата на своето учение. Като дойдемъ до математицитѣ, и тѣ изхождатъ отъ нѣщо дадено. За тѣхъ единицата е даденото. Тѣ казватъ, че всичко произлиза отъ единицата. Ако разглеждате единицата като символъ, това не е вѣрно; обаче, ако я разглеждате като живо нѣщо, което се дѣли като клетката, вѣрно е, че отъ единицата произлиза всичко. Тя се дѣли на две, всѣка половинка се дѣли пакъ на две — образува се числото четири и т. н. Както отъ клетката се образува цѣлиятъ организъмъ, така отъ единицата се образуватъ всички числа.
 
Сега, да оставимъ настрана числата като отвлѣчени величини, понеже нѣматъ нищо общо съ сегашния животъ на хората. При дадени условия всѣки човѣкъ се нуждае отъ нѣщо специфично. Запримѣръ, болниятъ се нуждае отъ здраве, нещастниятъ — отъ щастие, отчаяниятъ — отъ любовь, която ще осмисли живота му. Ние не говоримъ за любовьта на пукнатата стомна, отъ която всичко изтича навънъ. Ние не говоримъ и за любовьта на здравата стомна, отъ която водата лесно може да се изчерпи. Ние говоримъ за любовьта на извора, който постоянно дава и никога не се изчерпва. Всѣки трѣбва самъ да опредѣли, къмъ коя категория се отнася, т. е. каква е неговата любовь: любовь на пукнатата стомна, на здравата стомна, или на извора. По този въпросъ азъ нѣмамъ думата. Всѣки отъ васъ е форма, чрезъ която любовьта се излива.
 
„Пъленъ съ благодать и истина“. Когато сърдцето на човѣка е пълно съ любовь, животътъ има смисълъ. Когато душата на човѣка е пълна съ истина, той е глава на Словото. Казано е въ Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Главата на човѣка дава начало на нѣщата. Значи, всички хора се движатъ въ посока на истината. Кѫде е посоката на истината, никой не знае, въпрѣки това, всички се стремятъ къмъ тази неопредѣлена посока. Когато астрономитѣ изучаватъ небеснитѣ тѣла, съ помощьта на телескопъ, тѣ опредѣлятъ приблизително посоката на една или на друга звезда, но кѫде точно се намира тя, не знаятъ. По тъмнитѣ и свѣтли линии въ спектроскопа, както и отъ разстоянието на линиитѣ една отъ друга, ученитѣ опредѣлятъ още, на какво разстояние се намиратъ звездитѣ отъ земята. Ако линиитѣ въ спектроскопа ставатъ по-широки, тѣлото се приближава къмъ насъ; ако ставатъ по-тѣсни, тѣлото се отдалечава. Оттукъ вадимъ заключението: ако разумностьта ви се увеличава, вие се приближавате къмъ истината; ако разумностьта ви се намалява, вие се отдалечавате отъ истината. Ако душата ви се пълни съ любовь, вие се приближавате къмъ истината; ако душата ви се изпразва отъ любовьта, вие се отдалечавате отъ истината.
 
И тъй, ако живѣе съзнателно, човѣкъ може да измѣни посоката на своето движение и по този начинъ да се приближи или отдалечи отъ истината. Има нѣща, които указватъ влияние върху съзнанието на човѣка, като го помрачаватъ или просвѣтяватъ. Отъ него зависи, да се подаде ли на тѣхното влияние, или да не се подава.
 
Когато два образа, две противоположни мисли или чувства влѣзатъ въ ума на човѣка, той става разсѣянъ. Всѣки човѣкъ, младъ или старъ, може да се разсѣе. Даже учени хора се разсѣйватъ. Единъ виденъ професоръ по математика, чиито лекции се отличавали съ голѣма дълбочина и красноречие, отъ време на време ставалъ разсѣянъ, мисъльта му се разкѫсвала. Кога ставало това? Когато вниманието му се спирало върху една отъ неговитѣ студентки. Щомъ студентката отсѫтствувала отъ аудиторията, лекцията на професора вървѣла гладко, безъ никакво раздвояване на мисъльта. Когато студентката присѫтствувала, орбитата, по която се движела мисъльта на професора, се привличала отъ едно чуждо тѣло, вследствие на което ставало нѣкакво измѣстване въ мисъльта му. Това измѣстване въ мисъльта на професора предизвиквало известна пертурбация въ неговото съзнание. Въ дадения случай умътъ му се пълни съ мисли, които не хармониратъ съ предмета, който той преподава.
 
Пертурбации въ мисъльта ставатъ и съ духовни хора, съ светии. Въ времето на първитѣ християни единъ отъ последователитѣ на Христа се предалъ въ служене на Бога и постигналъ голѣма чистота и светость. Около него се събирали болни, страдащи хора, на които помагалъ. Болни лѣкувалъ, страдащи утешавалъ. По-голѣмата часть отъ деня той прекарвалъ въ молитва. Единъ день при него се явила млада, красива мома, която внесла раздвояване въ мисъльта му. Тя била болна, и той се заелъ съ лѣкуването ѝ. Понеже употрѣбявалъ много време за нея, той връщалъ нѣкои болни, намалилъ молитвитѣ си и си казвалъ: Не е нужно човѣкъ да употрѣбява много време за молитва, трѣбва да помисли малко и за красивия свѣтъ около себе си. Неусѣтно той се раздвоилъ въ себе си, вследствие на което станало огъване въ мисъльта му. Не е лошо, че се е огъналъ, защото съ огъването той открилъ въ себе си известни прояви, които по-рано не познавалъ. Като излѣкувалъ момата, той разбралъ, че безъ нея не може да живѣе. Остане ли безъ нея, животътъ му се обезсмисля, нѣма какво да прави. Нѣкои ще се чудятъ, какъ може светия да тръгне следъ една мома и да забрави задължението, което е поелъ къмъ Бога. Ако въ живота на този светия има нѣщо неестествено, той непремѣнно ще се отклони отъ пѫтя си. Какво ще кажете за ангели, които съ първото слизане на земята се оплитатъ въ мрежата на нѣкоя красива мома и не искатъ вече да се върнатъ на небето. На колко ангели орбитата се огънала! Не е лесенъ животътъ на земята. Велико училище е земята и за прости, и за учени. Колко ангели ще срещнете днесъ, облѣчени съ фракове, съ модерни шапки и обуща, съ бастонъ въ рѫка, разхождатъ се изъ голѣмитѣ градове. И тѣ сѫ забравили, че нѣкога сѫ били ангели, дошли на земята да се учатъ.
 
Като говоря така, нѣкои вѣрватъ въ думитѣ ми, нѣкои не вѣрватъ. Всѣки е свободенъ да вѣрва, или да не вѣрва. Важно е, какъвъ е Божествениятъ планъ. За нѣкои това е лошо, за други — не е лошо. Отъ човѣшко гледище, нѣкои работи сѫ добри, а нѣкои — лоши. Важно е, какво е мнението на разумния свѣтъ. Знае се причината, защо светията е напусналъ работата си и тръгналъ следъ момата. Знае се сѫщо, защо ангелътъ останалъ на земята. Отъ човѣшко гледище вие казвате, че този е добъръ, онзи не е добъръ. Обаче, човѣкъ нѣма право да се произнася за незавършенитѣ работи. Свѣтътъ още не е завършенъ. Човѣкъ още не е съвършенъ. Какъ можете тогава да се произнасяте за незавършени и несъвършени нѣща? Има случаи въ живота, когато една лоша постѫпка влѣче следъ себе си друга лоша. Погрѣшката на светията седи въ това, че той тръгналъ следъ момата. Той ѝ направилъ добро, и тя се влюбила въ него. Какво отъ това, че се влюбила въ него? Съ своята любовь тя го отклонила отъ пѫтя му. Ще кажете, че светията не трѣбваше да прави добро на красивата мома. Понеже момата го оплела, не трѣбвало той да я лѣкува. Трѣбва ли да дадете пари на нѣкой сиромахъ, който иска да купи огнестрелно орѫжие да убие съ него човѣкъ? Трѣбва ли да дадете пари на нѣкой пияница, да се напие и да отиде у дома си да бие жена си и децата си? Има случаи, когато човѣкъ не трѣбва да прави добро. Не лѣкувайте красива мома или красивъ момъкъ, които ще ви отклонятъ отъ правия пѫть. Не давайте пари на сиромахъ, който мисли да убива, нито на пияница, който се връща у дома си да бие своитѣ близки.
 
Следователно, прави добро само на онзи, който има съзнание; прави добро на живия, а не на мъртвия; прави добро на онзи, въ когото Богъ живѣе! Ще кажете, че Богъ живѣе въ всички хора. Ако е така, правете добро на всички. Сега азъ ви говоря като на хора, които разбиратъ нѣщата, които иматъ знания. Не е въпросъ да измѣните своитѣ възгледи. Дръжте възгледитѣ си, но бѫдете разумни. Ако се грѣете на слънчевитѣ лѫчи, това не значи, че трѣбва да измѣните възгледитѣ си за слънцето. Вие можете да мислите за слънцето, каквото искате; важно е, обаче, да бѫдете разумни, да се ползувате отъ неговитѣ лѫчи. Не можете ли да използувате слънчевитѣ лѫчи, вие се лишавате отъ благото, което тѣ носятъ въ себе си. Неразумниятъ животъ лишава човѣка отъ благата, които очаква.
 
Дръжте въ ума си мисъльта за Божественото начало, което е вложено въ всѣки човѣкъ като сила, която може да го спаси отъ злото въ свѣта. Като знаете това, работете върху себе си, да събудите Божественото съзнание, да бѫдете спасители сами на себе си. Не можете ли сами да се спасите, злото ще разруши формата, въ която днесъ живѣете. Дълго време трѣбва да чакате, докато съградите нова форма, въ която да продължите живота си.
 
Въ една легенда за създаването на свѣта и за първитѣ човѣци се говори за желанието на Луцифера или сатаната да се състезава съ Бога. Като видѣлъ небесната дева, създадена отъ Бога, Луциферъ се влюбилъ въ нея и пожелалъ да я открадне. Като знаелъ, че Богъ е създалъ цѣлата вселена, Луциферъ решилъ да скрие отъ Него своя планъ за открадването на небесната дева. Той успѣлъ да реализира плана си, заради което билъ изпѫденъ отъ рая. И до днесъ още Луциферъ не може да се върне на небето. Следъ създаването на първитѣ човѣци, Богъ създалъ вторъ свѣтъ, въ който били поставени да живѣятъ Адамъ и Ева. Доколко сѫ вѣрни тия легенди, това е въпросъ, който предстои на изучаване.
 
Коя е причината за грѣхопадането на първитѣ човѣци? Причината за първия грѣхъ е непослушанието и користолюбието. Това виждаме въ живота и на съвременнитѣ хора. Като се влюби, човѣкъ иска да завладѣе любовьта. Ето защо, когато любовьта посети човѣка, той трѣбва да бѫде свободенъ отъ всички пороци. Човѣкътъ на любовьта трѣбва да има широко съзнание, да разбира нѣщата правилно. Всѣки, който не може да разбере основно, какъ да служи на Бога, той не може да се домогне до любовьта. Само любещиятъ човѣкъ може да служи на Бога. На кой Богъ трѣбва да служи човѣкъ? Ние не говоримъ за онзи Богъ, въ името на когото се вършатъ престѫпления. Ние говоримъ за Бога на любовьта, Който гледа снизходително къмъ всички хора, къмъ тѣхнитѣ погрѣшки и имъ показва правия пѫть въ живота. Казано е въ Писанието, че Господъ се разкаялъ за създаването на човѣка. Обаче, това е човѣшко схващане. Богъ е Любовь, която не се измѣня, вследствие на което Той никога не е промѣнилъ отношениета си къмъ човѣка. Каквото и да е направилъ и каквото да прави човѣкъ, Богъ всѣкога се отнася къмъ него съ любовь. Когато хората мислятъ, че Богъ се гнѣви, въ сѫщность тѣ се гнѣвятъ. Като грѣшатъ, тѣ се гнѣвятъ на себе си, за собственитѣ си погрѣшки. Погрѣшкитѣ на хората се дължатъ на тѣхнитѣ желания. Желанията имъ съ тѣхни деца. Не постѫпватъ ли по същия начинъ и децата съ своитѣ родители? Като не могатъ да задоволятъ желанията си, тѣ питатъ родителитѣ си: Защо ни родихте?
 
И тъй, за да не грѣши, човѣкъ трѣбва да мисли право. Ще кажете, че можете да мислите, както искате. Това не е разумно. Човѣкъ трѣбва да мисли право, а не, както иска и каквото желае. Като човѣкъ, ти си длъженъ да мислишъ право, да прилагашъ истината и любовьта въ живота си. Само при това положение ти можешъ да бѫдешъ щастливъ. Който люби, той има животъ въ себе си. Вие трѣбва да знаете, че щастието почива върху живота. Една отъ проявитѣ на щастливия животъ е здравето. Щастливъ човѣкъ е онзи, на когото всички органи съ здрави. Презъ цѣлия си животъ той не се оплаква отъ никаква болка. Ще кажете, че всѣки човѣкъ е осѫденъ на остаряване. — По какво познавате, че нѣкой човѣкъ е старъ? — По бѣлитѣ коси, по изпадалитѣ зъби, по прегърбването и т. н. Споредъ мене, има стари хора съ черни коси и млади — съ бѣли коси. Не е важно, дали коситѣ съ черни или бѣли. Косата на човѣка трѣбва да бѫде свѣтла. Отъ всѣки косъмъ на човѣка трѣбва да излиза свѣтлина. Който се приближи до този човѣкъ, трѣбва да чете на тази свѣтлина като на свѣщь. Това значи, да бѫде човѣкъ свѣтещъ, да пръска свѣтлина навсѣкѫде. Кой не обича свѣтещия човѣкъ? Когато свѣтещиятъ човѣкъ влѣзе въ васъ, всичко наоколо ви е свѣтло; излѣзе ли вънъ отъ васъ, вие изпадате въ мракъ и тъмнина. Идеалътъ на всѣки човѣкъ е да даде мѣсто на свѣтлия човѣкъ въ себе си. Чуете ли нѣкой да казва, че е тъмно въ съзнанието му, ще знаете, че свѣтлиятъ човѣкъ го е напусналъ. Страшна е тъмнината, когато свѣтещиятъ човѣкъ отсѫтствува. Непоносими сѫ страданията при отсѫтствието на свѣтещия човѣкъ.
 
„Пъленъ съ благодать и истина“. Кога човѣкъ е пъленъ съ благодать и истина? Когато свѣтещиятъ човѣкъ присѫтствува въ него. Ако свѣтещиятъ човѣкъ присѫтствува въ васъ, той ще ви създаде отлична глава и стройно тѣло, съ добре развити външни и вѫтрешни органи. Добре, хармонично построена глава е тази, въ която никаква отрицателна мисъль не прониква. Тази глава ражда само свѣтли и прави мисли. Такъвъ човѣкъ е свободенъ отъ всѣкакъвъ страхъ. — Защо? — Защото любовьта живѣе въ него. Казано е, че любовьта изпѫжда страха навънъ. Дето любовьта отсѫтствува, тамъ страхътъ присѫтствува. Страхливиятъ постоянно мисли за живота си, да не го изгуби. Кой човѣкъ досега е запазилъ живота си чрезъ страха? Страхливиятъ човѣкъ, именно, губи живота си. Който не се страхува и уповава на Бога, той продължава живота си.
 
Единъ селянинъ отъ търновскитѣ села отишълъ на лѣчение въ търновската болница. Станала нѣкаква инфекция на крака му, заради което се обърналъ къмъ лѣкаритѣ за помощь. Като го прегледали, тѣ се произнесли, че трѣбва да отрѣжатъ крака му до колѣното, за да предпазятъ отъ инфекция цѣлия организъмъ. Селянинътъ билъ смѣлъ, безстрашенъ човѣкъ и казалъ на единъ отъ лѣкаритѣ: Господинъ докторе, азъ не давамъ крака си. Ако Богъ иска жертва отъ мене, цѣлъ се давамъ, но по никой начинъ не давамъ само единия си кракъ. — Тогава ти ще умрешъ. Ако е въпросъ за умиране, предпочитамъ да умра, отколкото да се явя при Бога съ единъ кракъ. Следъ тѣзи думи той взелъ патерицата си и напусналъ болницата. Като се върналъ въ селото, той започналъ да се лѣкува по начинъ, какъвто знаелъ, и следъ шесть месеца билъ съвършено здравъ. Той се явилъ при лѣкаритѣ, да имъ покаже, че е здравъ и живъ. Като видѣли, че се движи свободно и съ двата крака, тѣ останали очудени. Защо оздравѣлъ този селянинъ? Защото уповалъ на Бога. Той повѣрвалъ, че Богъ е въ състояние да го излѣкува съвършено, безъ никаква операция и не се излъгалъ въ вѣрата си.
 
Единъ младъ момъкъ, свършилъ университетъ, но инфектиралъ палеца на едната си рѫка. Той билъ много страхливъ. Като не могълъ самъ да си помогне, той отишълъ въ една болница, да се покаже на лѣкаритѣ. Лѣкаритѣ му казали, че, за да не се заразятъ и останалитѣ пръсти, палецътъ трѣбва да се отрѣже. Колкото и да се страхувалъ отъ операции, най-после се съгласилъ да отрѣжатъ пръста му. Той не вѣрвалъ въ Бога, вследствие на което нѣмало на кого да уповава. Лѣкаритѣ пристѫпили къмъ операцията, отрѣзали палеца му. Скоро следъ това се инфектиралъ и втория пръстъ. Лѣкаритѣ отрѣзали и него. Така се инфектирали пръститѣ единъ следъ другъ, после цѣлата рѫка, докато единъ день трѣбвало да излѣзе отъ болницата безъ рѫце. Този младъ човѣкъ се страхувалъ да не осакатѣе. Ако е въпросъ за осакатяване, по-добре да осакатѣе съ вѣра, отколкото съ страхъ.
 
„Пъленъ съ благодать и истина“. Кога може да бѫде човѣкъ пъленъ съ благодать и съ истина? Когато има вѣра въ Божественото. Ако въ малкитѣ изпитания и страдания въ живота човѣкъ не може да покаже, че има вѣра и любовь къмъ Бога, кѫде е неговата сила? Ако вие сами не можете да си помогнете, да се освободите отъ страданията си, кѫде е вашата сила? Вие притежавате грамадна сила, но не съзнавате това. Вие сте подобни на слона, безъ да разбирате, каква сила криете въ себе си. Като не съзнавате силата си, вие не можете да я употрѣбите на мѣсто. Представете си, че завръзвате слонъ съ конецъ за единъ дѫбъ. Сѫщевременно вие внушавате въ ума на слона мисъльта, че, ако мръдне малко, конецътъ ще се дръпне силно и ще откѫсне хобота му. Слонътъ се уплашва и не смѣе да се мръдне, да не се скъса хобота му. По едно време едно малко дете се отправя къмъ слона и започва да го глади по гърба и да му казва: Моля ти се, качи ме на гърба си да ме разходишъ малко. — Не мога, отговаря слонътъ. Вързанъ съмъ здраво до този дѫбъ, не мога да се мръдна. Отъ малкото помръдване хоботътъ ми ще пострада. — Азъ имамъ сила да скѫсамъ конеца. Ако ме дигнешъ на гърба си, азъ ще скѫсамъ конеца, отговорило детето. Слонътъ се мръдналъ, за да повдигне детето, и конецътъ се скѫсалъ.
 
Съвременнитѣ хора се намиратъ въ положението на вързания съ конецъ слонъ и понеже сѫ наплашени, че ако мръднатъ на една, или на друга страна, ще пострадатъ, тѣ седатъ съ години вързани на едно мѣсто. Богъ имъ казва: Ако приемете любовьта въ ума и въ сърдцето си, азъ ще скѫсамъ веригитѣ, които ви ограничаватъ, и вие ще бѫдете свободни. Щомъ се освободите, вие ще възприемете великитѣ блага на живота. Ако не знаете, че освобождаването ви седи въ любовьта, вие казвате като индуситѣ: Работитѣ ни въ този животъ не вървятъ добре, но при второто прераждане всичко ще тръгне по-добре. Тогава ще работимъ съзнателно. Колко прераждания се минаха, и вие все обещавахте, че въ бѫдещето прераждане ще се изправите. Колко възвишени и благородни желания сте отложили все за бѫдещето прераждане. Колкото пѫти и да се прераждате, ако не дойде любовьта, нищо не можете да постигнете. Прераждането е условие, т. е. моментъ, въ който Божията Любовь може да се прояви. Любовьта не зависи отъ времето, нито отъ външнитѣ условия. Любовьта иде отъ контакта на човѣка съ Бога. Любовьта се предава чрезъ вѫтрешенъ тласъкъ, чрезъ вѫтрешенъ импулсъ. Който се подаде на този вѫтрешенъ импулсъ въ себе си и създаде здрава връзка между първичната причина и своята душа, той ще се измѣни коренно. Всички, които вървятъ по пѫтя на истината, и сѫ пълни съ благодать и истина, иматъ особенъ строежъ на главитѣ и на лицата си. Като погледнете главата на нѣкой човѣкъ, добре развитъ въ умствено, духовно и физическо отношение, ще видите, че той е работилъ върху себе си, вследствие на което между очитѣ, носа, брадата, и ушитѣ има известна съразмѣрность. Лицето изразява вѫтрешния животъ на човѣка. Ако чрезъ лицето си човѣкъ не може да прояви своя вѫтрешенъ животъ, той не може да има никакви отношения къмъ външния, видимия свѣтъ. Ако детето не заплаче, майката нѣма да му даде храна. Първиятъ импулсъ на детето къмъ ядене иде отвѫтре, както и импулсътъ на семето за поникване.
 
Човѣкъ трѣбва да прави малки усилия, а не голѣми. Малкитѣ усилия даватъ сигурни резултати. Резултатитѣ зависятъ отъ вѣрата. Вие вѣрвате въ Бога, но вѣрата ви е слаба. Вѣрата ви не е нито като на ангелитѣ, нито като на светиитѣ. Запримѣръ, вие се нуждаете отъ пари. Отивате при единъ банкеръ, но той отказва, не иска да ви услужи. Вие веднага се обезсърдчавате и не искате повече да търсите пари. Защо се обезсърдчавате? Вѣрата ви е слаба. Посетете 99 банкери, докато единъ отъ тѣхъ ви услужи. Все ще се намѣри единъ банкеръ, който ще ви даде пари на заемъ. Нѣщата въ живота и въ природата сѫ строго опредѣлени. Вие трѣбва да намѣрите онзи банкеръ, който е опредѣленъ да ви услужи. Който ви обича, само той може да ви даде пари; ако нѣкой не ви обича, нищо не може да ви даде.
 
Като не разбиратъ законитѣ, мнозина мислятъ, че нѣщата ставатъ произволно. Въ произволнитѣ нѣща нѣма любовь. Тамъ ще срещнете най-голѣмитѣ нещастия. Слушате нѣкой да казва: Да си направя една каква и да е кѫща; да придобия богатство, по какъвъ и да е начинъ; да се оженя за каква и да е жена и т. н. Така не се разсѫждава. Така не се живѣе. Какво ще се ползувате отъ каква и да е кѫща? Какво благо ще ви донесе богатство, придобито по какъвъ и да е начинъ? Какво щастие очаквате отъ жена, която случайно сте срещнали? Жената ще се оплаква отъ мѫжа, мѫжътъ — отъ жената, децата — отъ родителитѣ си и т. н. Каква женитба е това?
 
Какво разбирате подъ думата „женитба“? Какъ трѣбва да се женятъ хората въ бѫдеще? Въ бѫдеще, когато шестата раса дойде на земята, кандидатитѣ за женене ще се подготвятъ специално. Тѣ ще отидатъ на небето, въ специална школа за обучаване на кандидатитѣ за женитба. Тѣ ще прекаратъ въ това училище десеть години. Като свършатъ този курсъ, ще ги изпратятъ на земята, дето могатъ да встѫпятъ въ бракъ. Който нѣма дипломъ отъ този университетъ, нѣма право да се жени. Това се отнася до бѫдещата култура, а не за сегашната. Днесъ нѣщата вървятъ по старъ начинъ. Въ бѫдеще, когато момата и момъкътъ се оженятъ, въ момента, когато сѫ най-щастливи, ще дойде делегация отъ Венера, да вземе жената. Мѫжътъ ще остане на земята, а жената ще отиде на Венера. Тѣ ще въздишатъ единъ за другъ, но при щастливъ животъ, при красиви отношения. И сега хората въздишатъ едни за други, но при нещастенъ животъ.
 
Това, което ви говоря, е хипотеза, а не теория, защото не сте го опитали. Единъ день, когато се увѣрите въ думитѣ ми, ще разберете, какво означава истинската женитба. Ако човѣкъ въздиша за нѣщо смислено, разбирамъ. Мнозина въздишатъ, защото сѫ изгубили нѣщо ценно. Кой човѣкъ не търси изгубената любовь? Кой човѣкъ не търси разумна, любеща душа? Смисълътъ на живота седи, именно, въ това, да намѣришъ онзи, който те обича и когото обичашъ.
 
„Пъленъ съ благодать и съ истина“. Кога може човѣкъ да бѫде пъленъ съ благодатъ и истина? Когато религиозниятъ и научниятъ животъ на хората коренно се преобразятъ. Съ сегашнитѣ си възгледи за живота хората не могатъ да постигнатъ нищо. Измѣнятъ ли възгледитѣ си, тѣ ще видятъ, каква магическа сила криятъ въ себе си.
 
Въ Ню-Иоркъ, при единъ богатъ американски банкеръ, известенъ съ голѣмото си скѫперничество, отишла една млада мома да иска помощь. Като я видѣлъ, той веднага станалъ отъ мѣстото си, рѫкувалъ се съ нея, погледналъ я въ очитѣ и казалъ: Госпожице, на васъ мога да дамъ още този моментъ 50 хиляди долара. Тя взела паритѣ, благодарила, усмихнала се и напуснала кантората му. Като видѣли това неговитѣ приятели, веднага го запитали: Какво стана съ тебе, че отвори сърдцето си така широко? Той имъ отговорилъ: За пръвъ пѫть въ живота си срѣщамъ такава мома. Тя ми вдъхна довѣрие. Отъ нея лъхаше такава мекота, отъ очитѣ ѝ излизаше такава свѣтлина, които никога нѣма да забравя. Чувствувамъ, че моето сърдце се отвори за всички хора. Отъ днесъ азъ ще бѫда внимателенъ къмъ всички бедни и страдащи. Тази мома външно нищо не ми даде, но отвори сърдцето ми. Какви ли проповѣди не съмъ слушалъ въ църквитѣ, но сърдцето ми оставаше затворено. Обаче, какъ можа тази мома да ме преобрази, и азъ не зная. Отъ този моментъ азъ съмъ новъ човѣкъ, ще живѣя по новъ начинъ.
 
Казвамъ: Радвайте се, ако съ рѫкуването си само можете да отворите сърдцето на скѫперника и да получите 50 хиляди долара. Ще кажете, че това е грѣшно, неправилно, неестествено и т. н. Азъ бихъ желалъ всички хора да бѫдатъ толкова грѣшни, че съ едно рѫкуване само да отворятъ сърдцата на скѫперницитѣ. Днесъ хората се рѫкуватъ, но не се преобразяватъ отъ това рѫкуване. — Защо? — Тѣ не сѫ дошли още до онази магия, до онази вѫтрешна сила въ себе си, която може да прави чудеса. Нѣкои се рѫкуватъ съ единъ пръстъ, други — съ два, съ три и т. н., но пакъ нищо не постигатъ. Има начинъ, по който хората могатъ да се рѫкуватъ. Има опредѣлено време, когато хората трѣбва да се рѫкуватъ. При това, ако рѫката ти е много студена, много гореща или много влажна, не се рѫкувай. Съ какво ще се препорѫча човѣкъ, ако не даде изразъ на Божественото, което е вложено въ него? Ако човѣкъ не може свободно да изнесе онази красота и любовь, които сѫ вложени въ него, за какво е дошълъ на земята? Ако човѣкъ не може да изнесе вѫтрешното знание, което е вложено въ него, какъвъ смисълъ има животътъ му? Истинското знание едва сега се открива на човѣчеството.  Това, което ученитѣ досега сѫ казали, е предисловие на онова, което въ бѫдеще предстои да се открие. Ще дойдатъ истинскитѣ учени на земята да донесатъ положителното знание за живота. Умоветѣ и сърдцата на хората се подготвятъ вече, за да разбератъ великитѣ проблеми на живота, скрити въ самото Битие. Ако умътъ и сърдцето на човѣка не сѫ подготвени за възприемане на великото знание, тѣ ще се пръснатъ.
 
Единъ знаменитъ астрономъ искалъ да проникне въ центъра на вселената, отъ тамъ да разгледа нѣщата. За тази цель той дълго време се молилъ, да му се даде тази възможность. Единъ день Богъ казалъ на единъ отъ служителитѣ си: Вземи този ученъ астрономъ на крилата си и го понеси въ пространството, като му оставишъ човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце, за да види, какъ ще се справи съ положението си. Ангелътъ го понесълъ въ пространството. Астрономътъ наблюдавалъ всичко съ интересъ. Тѣ минавали отъ една планета въ друга, отъ едно слънце въ друго, докато най-после земята съвършено изчезнала отъ тѣхния погледъ. Тѣ потънали въ нѣкаква бездна, а предъ очитѣ имъ се движели системи следъ системи. Така се изминали дни, месеци, докато най-после астрономътъ запиталъ ангела: Моля ти се, още много ли ще пѫтуваме? — Та ние сме едва въ началото. — Но азъ вече не мога да издържамъ. Чувствувамъ, че сърдцето ми ще се пръсне, а умътъ ми ще се обърка. Искамъ да се върна на земята, нѣмамъ повече сили. Ангелътъ го послушалъ и го върналъ на земята. Като се видѣлъ въ леглото си, астрономътъ спокойно въздъхналъ и казалъ: Тази работа не е за моя умъ, не мога да издържамъ.
 
И тъй, когато човѣкъ дойде до положение да не може повече да издържа, той се намира предъ прага на реалностьта. Това, което човѣкъ не разбира и не знае, е истината. Въ неразбранитѣ нѣща, именно, ще намѣрите истината, а не въ разбранитѣ — обикновенитѣ, т. е. всѣкидневнитѣ нѣща. Представете си двама души, отъ които единиятъ е богатъ, но скѫперникъ, а другиятъ — беденъ, последенъ сиромахъ. Защо единиятъ е богатъ, а другиятъ — сиромахъ? Богатиятъ е турилъ паритѣ си настрана, на никого нищо не дава, мисли само за себе си. Сиромахътъ пъкъ, каквото ималъ, раздалъ на бедни и страдащи. Въ края на краищата богатиятъ има пари, но приятели нѣма; сиромахътъ пари нѣма, но приятели има. Кой отъ двамата е на правъ пѫть?
 
Мнозина се стремятъ къмъ богатство, но не знаятъ, че то може да отнеме живота имъ. Колко богати сѫ пострадали отъ разбойници въ горитѣ! За да спаси живота си, богатиятъ трѣбва да раздаде всичкото си имане на бедни. Единъ богатъ търговецъ билъ нападнатъ отъ разбойническа банда. Като претърсили всичкитѣ му джобове и не намѣрили нищо, тѣ казали: Защо не носишъ пари въ себе си? — Носѣхъ много пари, но преди васъ ме срещна друга банда и взе всичко, каквото имахъ. Като чули това, разбойницитѣ хукнали да гонятъ първата банда, да раздѣлятъ паритѣ помежду си. По този начинъ търговецътъ спасилъ живота си.
 
Христосъ казва: „За да влѣзе въ Царството Божие, богатиятъ трѣбва да раздаде всичкото си богатство на беднитѣ.“ — Кое богатство трѣбва да раздаде богатиятъ? — Краденото богатство, т. е онова, което е придобито по нечестенъ начинъ. Въ широкъ смисълъ на думата, крадено богатство наричаме онова, което не е придобито по закона на любовьта. Това богатство внася съблазънь въ човѣшкия животъ и става причина за пропадането на стотици и хиляди хора. Имате ли такова богатство, раздавайте го. Задържите ли го за себе си, то ще стане причина да ви обератъ, даже и живота ви да отнематъ. Богатството ви не трѣбва да изкушава хората. Въ романа „Клетницитѣ“ отъ Викторъ Хюго, имаме добъръ примѣръ съ епископа. Когато Жанъ Вължанъ открадналъ свещника му, и стражарь го довелъ при епископа, да пита, неговъ ли е свещникътъ, последниятъ спокойно отговорилъ: Свещникътъ е мой, наистина, но азъ му го подарихъ.
 
Питамъ: отъ ваше гледище, кое богатство е чисто, т. е. получено чрезъ закона на правдата? Който има такова богатство, ще го тури въ касата си, ще я затвори добре, но нѣма да я заключи. Всѣки, който се опита да краде отъ тѣзи пари, нищо нѣма да спечели. Каквото открадне, ще се върне на мѣстото си. Отдето е взето това богатство, тамъ се връща. Всѣка монета, излѣзла безъ позволение на своя господарь, сама се връща въ касата. Излѣзе ли съ позволение на господаря си, тя не се връща вече назадъ. Ще кажете, че това е невъзможно. За невѣрващитѣ е невъзможно, но за вѣрващитѣ е възможно. Дали вѣрва човѣкъ, или не вѣрва, нѣщата се провѣряватъ въ живота. Всѣко неправедно богатство се губи и намалява, а праведното расте, увеличава се, но никога не се губи. Това е една велика истина. За да придобие тази истина, човѣкъ трѣбва да посвети живота си въ служене на Бога.
 
„Пъленъ съ благодать и съ истина“. Благодатьта представя онова велико, положително знание, което човѣкъ трѣбва да придобие. Истината пъкъ подразбира съвокупность отъ всички разумни закони, къмъ които човѣшката душа се стреми. Онзи, който е пъленъ съ благодать и съ истина, има еднакви отношения къмъ всички хора. Нѣма ли еднакви отношения къмъ всички хора, той не е пъленъ съ благодать и съ истина. За такива хора се казва, че нѣматъ човѣшки отношения. Често слушате да се казва, че човѣкъ за човѣка е вълкъ. Така ли е въ сѫщность, или не, оставяме този въпросъ настрана. Защо вълкътъ е станалъ вълкъ, мечката — мечка, змията — змия? Има причини, които сѫ заставили вълка да стане вълкъ. Кога е станало това? За да отговоримъ на този въпросъ, трѣбва да се върнемъ къмъ онзи първиченъ животъ, въ който се явило нѣщо дисхармонично. Като знае причината на тази дисхармония, човѣкъ може да се освободи отъ страданията. Не я ли знае, той става робъ на условията. Щомъ е робъ на условията, той е осѫденъ на голѣми страдания. Ще кажете, че вълкътъ всѣкога е билъ вълкъ; мечката всѣкога е била мечка; змията всѣкога е била змия. Възможно е да е така, но защо казватъ, че човѣкъ за човѣка е вълкъ? Има нѣщо вѣрно въ това твърдение, но не абсолютно вѣрно. Онзи, който беси хората, минава за вълкъ. Онзи, който чупи коститѣ на хората, минава за змия. Като обвие човѣка, змията го стиска и чупи коститѣ му.
 
Всички хора трѣбва да носятъ въ себе си една свещена идея за човѣка, която се изразява съ думата „човѣщина“. Ние трѣбва да изявяваме Божественото начало въ себе си като любовь, която има за цель да внесе миръ въ отношенията на хората. Като видимъ единъ човѣкъ, ние трѣбва да се радваме на присѫтствието му около насъ. Трѣбва да се радваме и на всичко живо около насъ.
 
Единъ младъ момъкъ, който учеше въ Варна, разправяше една своя опитность. Той казваше: Случи се нѣщо въ моя животъ, което ме доведе до пълно отчаяние. Между близкитѣ си не срѣщахъ никакво съчувствие, бѣхъ самъ въ живота. Единъ день отидохъ да се разходя край морето и започнахъ да мисля: Трѣбва ли още да живѣя, или да туря край на живота си? Времето бѣше мрачно, облачно, нито единъ слънчевъ лѫчъ не се виждаше на хоризонта. Като разсѫждавахъ за смисъла на моя животъ, една часть отъ небето се разкри, и нѣколко слънчеви лѫчи си пробиха пѫть. Азъ погледнахъ къмъ тѣхъ, и нѣщо светна въ ума ми. Въ това време отнѣкѫде долетѣ една малка мушица, която кацна на лицето ми и започна да лази. Всѣко нейно движение ми се отразяваше особено приятно и внасяше топлина въ сърдцето ми. Мракътъ въ съзнанието ми се разсѣя и нѣщо меко, топло изпълни душата ми. Като гледахъ тази мушица, мислѣхъ си: Ако тази малка мушица може да се справи съ положението си, колко повече азъ мога да направя това. Отъ този моментъ разбрахъ, че има нѣщо велико въ свѣта, за което трѣбва да се живѣе. Така животътъ ми се осмисли.
 
Днесъ по цѣлия свѣтъ, особено въ Америка, има религиозни общества, които броятъ много членове. Тѣ записватъ, колко членове се обърнали вече къмъ Бога. Какъ става това обръщане? Човѣкъ може да се обърне къмъ Бога по различни начини. Първото обръщане подразбира вземане на права посока въ живота. Нѣма по-великъ моментъ за човѣшката душа отъ този, именно, да се обърне къмъ правата посока на живота, която външно никой не вижда. Какъ познавате, че нѣкой човѣкъ се е обърналъ къмъ Бога? Който се обърналъ вече, той придобива вѫтрешенъ миръ и спокойствие. Ако срещнете такъвъ човѣкъ, вие изпитвате голѣма радость и веселие. Той мяза на изворъ, който постоянно блика. Въ който домъ влѣзе, той носи благословение.
 
Едно е нужно на съвременнитѣ хора: да възлюбятъ истината. Като възлюбятъ истината, тѣ ще повдигнатъ мисъльта си, ще облагородятъ сърдцето си, ще възприематъ Божията Любовь. Това значи, да дойде Божието благословение върху човѣка. Това не значи, че човѣкъ нѣма да страда, но страданията му постепенно ще изчезнатъ. Любовьта преобразява нѣщата.
 
Ще кажете, че всички сте били млади, знаете, какво нѣщо е любовьта. Това е въпросъ, който трѣбва да се доказва. Всички сте били млади, нѣкой отъ васъ и сега сте още млади, писали сте любовни писма, но кажете ми, има ли едно отъ вашитѣ писма да е вѣрно? Колкото любовни писма съмъ челъ, нито едно отъ тѣхъ не е вѣрно, т. е. не отговаря на изискванията на любовьта. Въ писмата възлюбениятъ и възлюбената се наричатъ божества, ангели и т. н. Какво божество е това, което умира? Какво божество е това, което огладнява? Какво божество е това, което има нужда да учи, на което пѫтищата сѫ кѫси? Оставете тѣзи божества настрана.
 
Като говоря по този начинъ, азъ не засѣгамъ принципа, не засѣгамъ любовьта, но нейната форма, т. е. израза съ който си служите. Подбудата на любовьта е правилна; любовьта, като принципъ, въ всички хора е една и сѫща, но изразътъ ѝ не е вѣренъ. Отъ когото и да излиза, любовьта е все любовь, но методитѣ, чрезъ които се изявява, сѫ различни. Въ изявяването ѝ ставатъ погрѣшки. Тъй щото, ако трѣбва да изявите любовьта си, ще изберете най-хубавия методъ, който е най-близо до истината.
 
Като казвамъ, че младитѣ правятъ погрѣшки въ изявяване на своята любовь, това не значи, че трѣбва да се връщате назадъ, да станете отново млади, и така да изправите погрѣшкитѣ си. И стариятъ може да изправи погрѣшкитѣ на младия. Младостьта и старостьта сѫ два полюса, чрезъ които човѣкъ се възпитава. Има нѣщо, което стои по-високо и отъ младостьта, и отъ старостьта. Кое е това? Ако е въпросъ за състоянията на земята, нѣма по-високо състояние отъ това, да бѫдешъ царь. Обаче, ако отидешъ на небето, тамъ има по-високо състояние отъ царското. Най-високото състояние на небето е да бѫдешъ Синъ Божи. За да бѫдешъ Синъ Божи, ти трѣбва да имашъ Божията Любовь въ себе си. Христосъ казва: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. На друго мѣсто Христосъ казва: „Не се моля само за васъ, но и за онѣзи, които ще повѣрватъ въ бѫдеще“.
 
И тъй, ако човѣшката душа не е пълна съ благодать и съ истина, както изворътъ — съ вода, какво понятие може да има човѣкъ за живота? Човѣкъ стои и си задава въпроса, какъ ще прекара утрешния день; какъ ще се справи съ несгодитѣ и страданията на живота; какъ ще се справи съ смъртьта, която всѣки день го дебне. Да се занимава човѣкъ съ такива въпроси, това означава неразбиране на живота. Единствениятъ въпросъ, който заслужава внимание, е въпросътъ за любовьта. Какво нѣщо е любовьта? Любовьта е свещениятъ огънь на живота. Когато слънцето изгрѣва, ние имаме предъ видъ служенето на ангелитѣ. Слънцето изпраща свѣтлината и топлината си по цѣлия свѣтъ като символи на мѫдростьта и на любовьта. Мѫдростьта представя мѫжкия принципъ въ свѣта, а любовьта — женския принципъ. Или, свѣтлината е мѫжкиятъ принципъ, а топлината — женскиятъ. Чрезъ свѣтлината се проявяватъ всички свѣтли, разумни сѫщества и предлагатъ услугитѣ си на хората. Чрезъ топлината пъкъ се проявяватъ всички възвишени, любещи души. Ако не разберете езика на тия сѫщества, тѣ си заминаватъ, а вие започвате да скърбите, че сте изгубили нѣщо ценно. Отворете прозорцитѣ си, да влѣзе повече свѣтлина презъ тѣхъ; измийте ги добре и влѣзте въ разговоръ съ сѫществата на свѣтлината и на топлината.
 
Ще кажете: Какъ може да не виждаме тия сѫщества? — Много естествено. Вие виждате портрета имъ, но не виждате самитѣ тѣхъ. Представете си, че виждате моя образъ, нарисуванъ върху платно, съ бои, и по цѣли часове седите надъ него да го гледате. Най-после вие се влюбвате въ моя образъ и казвате: Азъ познавамъ този човѣкъ, виждалъ съмъ го. Какво сте разбрали отъ него? Реаленъ образъ ли е той? Представете си, че сѫщиятъ образъ, но живъ, всѣки день ви изпраща по единъ хлѣбъ по слугата си. Вие не виждате човѣка, но получавате хлѣба, който ви изпраща. Кой отъ двамата е по реаленъ: образътъ, нарисуванъ на платно, който всѣки день гледате, или човѣкътъ, когото не виждате, но отъ когото всѣки день получавате по единъ хлѣбъ? Казвате, че образътъ на платното мяза на живия човѣкъ, когото не виждате. Никаква връзка не сѫществува между образа на платното и живия човѣкъ. Образътъ е символъ, едно слабо подобие на реалния, на действителния човѣкъ. Значи, всѣко нѣщо, което не говори, не мисли, не чувствува, не действува, не е реално. Запримѣръ, вие гледате картини, които представятъ Христа на молитва въ Гетсиманската градина и казвате: Колко хубаво се е молилъ Христосъ! Споредъ мене, Христосъ никога не се е молилъ така, както е представенъ. Това е идея на нѣкой художникъ. Така се молятъ на западъ. Нѣкѫде представятъ Христа на молитва, както турцитѣ се молятъ. Никога Христосъ не е падалъ на колѣне въ време на молитва. На колѣне стоятъ само ученицитѣ, които не знаятъ урока си. Не поставяйте Христа въ такива положения и пози, на които не разбирате смисъла. И разпятието на Христа не е представено, както трѣбва. Нѣкои рисуватъ Христа разпнатъ на високъ кръстъ. За да стигнете тѣлото Му, трѣбва да се качите на стълба. Други пъкъ рисуватъ кръста по-низъкъ, тѣлото било едва на половинъ метъръ надъ земята. Кое отъ дветѣ положения е по-вѣрно, не се знае. Когато описватъ страданията на Христа, важно е да се каже, че Христосъ страдалъ, а дали кръстътъ е билъ високъ или низъкъ, не е важно. Вѣрно е, че Христосъ билъ разпнатъ на кръстъ и миналъ презъ голѣми страдания. Както и да рисуватъ разпятието на Христа, важно е, че Той миналъ презъ голѣми, интенсивни страдания, безъ да се поколебае въ убежденията си.
 
Най-героичната проява на Христа виждаме въ момента, когато Той хвърли кръста и каза: Дотукъ го носихъ азъ. Оттукъ нататъкъ вие ще го носите. Това бѣше великъ жестъ, съ който Христосъ искаше да каже: Азъ, човѣкътъ Исусъ, мога да нося страдания. Вие можете да прободете сърдцето ми, но ще знаете, че обичамъ истината, защото за нея съмъ дошълъ, и никога нѣма да измѣня на убежденията си. Пъленъ съмъ съ благодать и съ истина и мога да издържа на всичко. Какво правятъ сегашнитѣ хора? Всѣки гледа да стовари страданията си върху другитѣ, тѣ да ги носятъ. Не, всѣки самъ ще изнесе страданията си, ще понесе своя кръстъ и когато го разпнатъ, ще каже: Свърши се вече! Предавамъ духа си въ рѫцетѣ на Бога. Не си правете илюзия да мислите, че Христосъ ще слѣзе съ колесница отъ небето, да ви вземе и да ви заведе направо въ рая. Това не може да бѫде. Кой царски синъ е взелъ за невеста нѣкоя грозна, проста мома, отъ която всички да бѣгатъ? Всѣки страхливъ човѣкъ, който не иска да носи страданията, който не иска да приеме любовьта, е грозенъ. Той не може да влѣзе въ Царството Божие. Това не значи, че оттамъ не го искатъ, но нѣма условия да влѣзе. Той трѣбва да бѫде готовъ за Царството Божие. Тамъ приематъ красиви души, въ които се е вселилъ нѣкой ангелъ, които сѫ готови да служатъ съ любовь и съ истина.
 
Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ великъ идеалъ, чрезъ който да станатъ силни, да се откажатъ отъ присадкитѣ на старитѣ разбирания и вѣрвания и да приематъ онова вѣрую, което е вложено въ душитѣ имъ. Който носи истината въ себе си, той никога не може да произнесе името Божие напраздно. Обаче, щомъ се намѣри предъ голѣмо изпитание или страдание, той казва: Велики Господи на вѣчностьта, заради Тебе съмъ готовъ да понеса всички страдания и изпитания. Това е една магическа формула, съ която можете да си служите. Нѣкой чете Евангелието, изучава го и си казва: Чудно нѣщо, защо Христосъ не ми говори? Защо не ми се яви? За колко моми може да се ожени царскиятъ синъ? Ако е решилъ да се жени, царскиятъ синъ може да избере само една мома. Ако нѣма намѣрение да се жени, той ще остане въ положението на девата мома и за никоя мома нѣма да мисли. Той ще помага на всички моми, но за никоя нѣма да се жени. Следователно, Христосъ се е предалъ въ служене на Бога и въ Негово име помага на всички страдащи; нѣма защо специално да се изявява на този и на онзи.
 
            Щомъ стане въпросъ за женитба, мнозина казватъ: Защо да се не жени човѣкъ? Защо бѣга отъ щастието си? Питамъ: Ако девицата се е оженила за своята девственость, т. е. за чистотата, трѣбва ли да се развѣнчава? Чистотата е първиятъ ѝ мѫжъ. Трѣбва ли да напуща първия си мѫжъ и да се жени за втори? Кѫде е логиката тукъ? Какъвъ смисълъ има праведниятъ, светията да слиза на земята, за да се жени? Има смисълъ светията да слѣзе на земята да се жертвува за цѣлото човѣчество, да раздаде богатството си на всички хора, но нѣма смисълъ да се жени. И да се ожени, той не може да направи жена си щастлива. Кой мѫжъ досега е направилъ жена си щастлива? Или коя жена е направила мѫжа си щастливъ? Това не значи, че любовьта е лошо нѣщо, но идеята, която е вложена въ женитбата, е изопачена, вследствие на което се внася известна дисхармония въ живота. Вие трѣбва да разрешавате въпроситѣ принципално, да се рѫководите отъ Божествения принципъ на нѣщата. Божествениятъ принципъ трѣбва да взима участие въ областьта и на ума, и на сърдцето, и на волята. Божественото е всѣкога чисто. Ако нѣщо не е Божествено, въ него има примѣси. Примѣситѣ трѣбва да се изхвърлятъ навънъ. Всѣко нѣщо, което служи за повдигане на човѣчеството, за неговото благо, за повдигане на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърдце, на човѣшката воля и за съграждане на човѣшкото тѣло, е отъ Бога. Всѣко нѣщо, което нѣма предъ видъ благото на цѣлото човѣчество, както и на отдѣлнитѣ индивиди, не е отъ Бога.
 
И тъй, вѣрвайте въ Божественото начало въ себе си. Стремете се да обичате всички хора, не въ сегашнитѣ имъ прояви, но като души. Откривайте великото и красивото въ човѣка, както бижутерътъ различава скѫпоценнитѣ камъни отъ обикновенитѣ и ги продава скѫпо. Най-малкиятъ проблѣсъкъ на душата въ човѣка е скѫпоцененъ камъкъ. Намѣрете този камъкъ, турете го на мѣстото му и отдайте му нуждната цена. Това значи, да повдигнете човѣка. Въ всички хора се проявява душата, отчасти или напълно. Затова, именно, Божественото начало въ човѣка иска да се прояви, да спаси душата му отъ непоносими страдания. Не може ли да се справи съ тия страдания, човѣкъ изпада въ безлюбие и се ожесточава. Щомъ се ожесточи и огрубѣе, човѣкъ започва да върши престѫпления и казва: Азъ не вѣрвамъ въ никакъвъ Богъ. Азъ не вѣрвамъ, че Той сѫществува, докато не Го видя. Ако Го види отвънъ, той може да бѫде щастливъ, но временно. Защо само временно? — Защото нѣма любовь въ себе си. Ако Богъ живѣе въ човѣка, той има любовь, той всѣкога ще бѫде щастливъ. Любовьта е магическа прѫчица, съ която се разрешаватъ и най-труднитѣ житейски въпроси. За да придобие любовьта, човѣкъ не трѣбва да се безпокои, но да се освободи отъ своитѣ вѫтрешни заблуждения. Докато се безпокои и съмнява, човѣкъ не може да се домогне до истината и любовьта. Щомъ се успокои и повѣрва въ Великото начало, което го изпратило на земята, човѣкъ ще придобие новъ възгледъ за живота, нова свѣтлина и ще разрешава въпроситѣ си правилно, съ любовь и съ истина. Тогава и окрѫжаващитѣ ще измѣнятъ отношенията си къмъ него.
 
Казано е въ Писанието: „Когато пѫтищата на човѣка сѫ Богоугодни, Богъ го примирява съ враговетѣ му“. Значи, достатъчно е човѣкъ да изправи отношенията си къмъ Бога, за да изправятъ и окрѫжаващитѣ отношенията си къмъ него. Ние не искаме да заставимъ хората да вѣрватъ въ Бога, но искаме всички да се ползуватъ отъ Божествената свѣтлина и топлина, отъ знанието и отъ свободата. Всѣки може да бѫде гражданинъ на Царството Божие, доколкото му сѫ дадени възможности, и никога да не остава на едно и сѫщо положение. Той трѣбва да знае, че предъ него има много области, въ които трѣбва да проникне. Затова, именно, сегашното предстои на промѣни. Сегашнитѣ форми трѣбва да се измѣнятъ. Ако човѣкъ не е въ сила да измѣни тѣлото си, своя умъ, своето сърдце, той не може да се развива. Време е да се създаде новъ типъ човѣкъ.
 
Какви трѣбва да бѫдатъ новитѣ социални възгледи и закони? Новитѣ възгледи изискватъ нови хора, които сѫ готови да се откажатъ отъ насилието, отъ лъжата, отъ лицемѣрието, отъ користолюбието. Щомъ се освободятъ отъ тия отрицателни прояви, хората ще пожелаятъ естествено да приложатъ Божиитѣ закони въ свѣта. Това е задача на човѣшката душа. Нѣкои очакватъ спасението си отвънъ нѣкѫде. Не, спасението на човѣка иде отъ слънцето. Щомъ изгрѣе слънцето, огънь ще има по цѣлата земя. Не изгрѣе ли слънцето, и огънь нѣма да има. Съ други думи казано: Спасението на човѣка иде отъ Бога. Ако цѣлото духовенство не стане носитель на свещения огънь на любовьта, никакво спасение не може да се очаква; ако всички майки и бащи, братя и сестри, учители и ученици не сѫ носители на свещения огънь на любовьта, никакво спасение не може да се очаква.
 
Новиятъ животъ е предъ вратата на всички хора. Той хлопа и очаква да му се отвори. Онѣзи, които сѫ готови за този животъ, трѣбва да отворятъ вратитѣ си и да го приематъ. Новиятъ животъ ще произведе вѫтрешенъ превратъ въ хората. За тѣхъ е казано въ Писанието, че ще минатъ отъ смърть въ животъ.
 
Днесъ ви пожелавамъ да бѫдете пълни съ благодать и съ истина, да станете служители на вашия Господъ, а не на онзи Господъ, когото вѣковетѣ създадоха. Желая ви да се освободите отъ всички заблуждения и да се върнете къмъ онзи Богъ на вѣчностьта, Който ви изпрати на земята да учите и да работите. Казано е въ Писанието: „И създаде Богъ човѣка по образъ и подобие свое“. Докато не намѣрите този първиченъ образъ, нищо не можете да постигнете. Нѣкои мислятъ, че е мѫчно да намѣрятъ Господа. Това е най-лесната работа. Не е нуждно да отидете до слънцето. Слънцето само ще дойде при васъ, но вие трѣбва да бѫдете готови да възприемете неговата свѣтлина и топлина. Що се отнася до Бога, никога не можете да Го намѣрите. — Защо? — Защото Той е навсѣкѫде и никѫде. Какво разбирате подъ думитѣ „навсѣкѫде и никѫде“? Подъ думата „навсѣкѫде“, разбираме, че Богъ изпълва цѣлото пространство. Подъ думата „никѫде“, разбираме, че Той не е на опредѣлено мѣсто. Нѣкои казватъ, че Христосъ е въ Германия, други — въ Франция, трети — въ Русия, четвърти — въ Англия и т. н. Може да е тамъ, може и да не е тамъ. Казано е отъ нѣкои, че Христосъ ще се яви като свѣтлина и ще присѫтствува навсѣкѫде. Христосъ ще говори чрезъ всички хора, които сѫ отворили сърдцата и душитѣ си за Него. Това е духовно схващане на въпроса за идването на Христа между хората.
 
Въпросътъ за идването на Христа е личенъ. Всѣки го схваща различно. Никой никого не може да убеди, че Христосъ ще дойде по външенъ или по вѫтрешенъ пѫть. Какъ можете да убедите човѣка въ това, въ което не вѣрва? Какъ ще убедите нѣкого да мисли, че е царски синъ? Той знае, че баща му не е царь — нищо повече. — Ама нѣкога въ миналото е билъ царь. — Това е другъ въпросъ. Има нѣщо, което само той знае за себе си, а не вие. Каквото и да ми казватъ хората, азъ зная, че противоречия не сѫществуватъ въ свѣта. За мене злото си е зло, а доброто — добро; лошитѣ хора сѫ лоши, а добритѣ — добри. Че хората сѫ добри, това особено не ме радва. — Защо? — Защото въ реда на нѣщата е да бѫдатъ добри. Че хората сѫ лоши, и това не ме оскърбява. И това е въ реда на нѣщата. Азъ не се мѣся въ Божиитѣ работи, не питамъ, защо този човѣкъ е добъръ, а онзи — лошъ. Всѣки човѣкъ е на мѣстото си. Когато дървата горятъ, огъньтъ се подържа; щомъ дървата изгаснатъ, и огъньтъ изгасва. Когато дървата изгорятъ, това показва, че огъньтъ ги е задигналъ нѣкѫде въ пространството. Дърветата сѫ моми, които приставатъ на своитѣ възлюбени и отиватъ нѣкѫде заедно съ тѣхъ. И свѣщьта, която изгаря, отива нѣкѫде съ свѣтлината, т. е. съ своя възлюбенъ. Коя свѣщь не се влюбва въ свѣтлината, и кое дърво не се влюбва въ огъня?
 
Както и да се говори на хората, тѣ се страхуватъ отъ страданията. Христосъ казва: „Скръбна е душата ми до смърть“. Въпрѣки това, Той се радваше, че страда. Значи, има една скръбь, за която хората се радватъ. За тази скръбь, именно, казваме: По-добре е човѣкъ да страда и да скърби, но да е живъ, отколкото да нѣма скърби и страдания и да е мъртавъ. Ако поставите всички страдания и противоречия, които сѫществуватъ въ ада и въ рая, на едното блюдо на везнитѣ, и всичкитѣ блага на живота — на другото блюдо, тѣ взаимно се уравновесяватъ. Тѣ сѫ полюси на живота. Божествениятъ животъ прониква и въ ада, и въ рая. Отъ човѣка зависи да бѫде въ рая или въ ада. Ако е въ ада, той може да отиде въ рая; и отъ рая той може да отиде въ ада.
 
Въ единъ анекдотъ за Соломона се вижда, какъ може човѣкъ да напусне ада. Единъ день Соломонъ направилъ една погрѣшка, за която дяволътъ го завелъ въ ада и му казалъ: Ще останешъ тукъ, при женитѣ си. Всичкитѣ ти жени сѫ тукъ. Соломонъ прекаралъ два— три деня въ ада и започналъ да мисли, какво да работи. Той взелъ единъ метъръ и тръгналъ да измѣрва ада. — Какво правишъ тукъ? — запиталъ го единъ отъ главнитѣ дяволи. — Мѣря ада, да видя, каква е дължината и широчината му, искамъ да съградя храмъ, да се молятъ хората. Като чулъ това, дяволътъ веднага го изпѫдилъ отъ ада, като му казалъ: Тукъ не искаме еретици. Тъй щото, искашъ ли да излѣзешъ отъ ада, стани еретикъ. Това е единствениятъ методъ.
 
Следователно, всички противоречия, които сѫществуватъ на земята, сѫ привидни. Тѣ иматъ за цель да познаемъ Бога, да познаемъ и себе си. Да познаемъ Бога, това е раятъ на земята. Да познаемъ себе си, това е адътъ на земята. Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си проводилъ на земята“. Гръцкитѣ философи казватъ: Това е цельта на живота, да познаемъ себе си. Ние не искаме да познаемъ себе си, но искаме да познаемъ Бога. Ние познаваме вече себе си. Всички грѣхове и престѫпления, това сме ние. Цѣлата земя е покрита само съ кости, съ сълзи и съ кръвь, съ безчестия и съ грѣхове. Тя не може да носи повече това, което досега е носила. Сега ние искаме друго нѣщо: да познаемъ Бога, да познаемъ любовьта.
 
И тъй, като хора, ние можемъ само да доставяме материалъ на Господа, да работи. Господъ не се гнѣви на хората, но използува тѣхнитѣ грѣхове за торъ на своята нива. Отъ време на време Той слиза на земята да я очисти, като ни казва: Работете по-нататъкъ! Докато искате да познаете себе си само, вие живѣете въ ада. Ако искате мене да познаете, ще живѣете въ рая и щастливи ще бѫдете.
 
„Пъленъ съ благодать и съ истина“. — Кога може човѣкъ да бѫде пъленъ съ благодать и съ истина? — Когато познае Бога.
 
Желая на всички ви да познаете вашия Господъ, отъ Когото сте родени.


29. Беседа отъ Учителя, държана на 16. мартъ, 1930 г.
София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...