Jump to content

1930_02_23 Дѣлата Божии


Ани

Recommended Posts

"Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930).

Издание 1940г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

 

 
Дѣлата Божии


„Що да сторимъ, за да работимъ дѣлата Божии“?
 Иоана 6:28.

 „Дѣлата Божии“. Смисълътъ на живота седи въ работата. Думата „работа“ се употрѣбява често въ обикновения животъ, дето ѝ се предава обикновено значение. Сѫщата дума има и по-високо значение. Въ този смисълъ, подъ понятието „работа“ разбираме всичко възвишено и велико, което човѣкъ може да извърши на земята. На земята по-високо нѣщо отъ работата не сѫществува. Само чрезъ работата човѣкъ разбира надеждата, вѣрата и любовьта. Ако не работи, той нищо не може да разбере. Разумниятъ свѣтъ си служи съ работата, като единъ отъ съвършенитѣ методи за постижение. Сѫществуватъ още два метода, съ които хората постигатъ своитѣ цели: методъ на труда и методъ на мѫчението. И двата метода даватъ различни резултати: методътъ на труда е създалъ недоволството, а методътъ на мѫчението — инвалидитѣ. Следователно, инвалидитѣ сѫ хора на мѫчението, недоволнитѣ — хора на труда, а здравитѣ, ученитѣ, мѫдритѣ — хора на всичко възвишено и благородно, хора на работата.
 
Мнозина търсятъ методъ за работа, запитватъ тукъ-тамъ, какъ да работятъ, но въпрѣки това не могатъ да се домогнатъ до желаното. Защо? Има нѣща, за които не се пита. Трѣбва ли да питате, какъ да обичате, какъ да вѣрвате, какъ да се храните? Тѣзи нѣща сѫ познати на всички хора. Всѣки човѣкъ знае, какъ трѣбва да обича, какъ да вѣрва, какъ да се храни, какъ да работи. Щомъ човѣкъ задава въпроса „какъ“, това значи, че той има нѣкаква скрита идея. Не само човѣкъ, но и низшитѣ сѫщества знаятъ много нѣща. Тѣ се раждатъ съ нѣкои знания. Току-що излупеното пиле знае, какъ трѣбва да яде. Току-що излупеното патенце знае, какъ да плава. И човѣкъ, като пиленцето и патенцето, трѣбва да прилага всичко, което знае, а не да пита, какво да прави и какъ да работи.
 
Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да приложи живота, който му е даденъ, за да се ползува отъ него. Животътъ, вложенъ въ човѣка, е подобенъ на изворъ, който постоянно блика, изявява се въ разни посоки, докато реализира своето предназначение. Като живѣе човѣкъ, въ съзнанието му остава идеята, че изтича нѣщо отъ него. Това, което изтича отъ човѣка, нѣкои наричатъ сила, други — време, трети — посока или направление и т. н. И ученитѣ разглеждатъ въпроса за време и пространство като външни прояви, а сѫщевременно и като отвлѣчени понятия. И за човѣка се говори като за външна форма и като отвлѣчено понятие. Тѣлото е външната форма на човѣка — обвивка, безъ която не може да се прояви на земята. Обаче, сѫщината на човѣка не е въ тѣлото му. Човѣшкото тѣло представя величествено здание, на което трѣбва да знаете мѣстото на вратитѣ, презъ които влизате и излизате. Обикновено хората знаятъ дветѣ врати на своето тѣло. Въ сѫщность, човѣшкото тѣло има 12 врати: една къмъ изтокъ, друга къмъ западъ, трета къмъ северъ и четвърта къмъ югъ. Останалитѣ осемь врати ще намѣрите вие сами.
 
Какво представятъ 12-тѣ врати на човѣшкото тѣло? Споредъ нѣкои учени, тия врати съ наречени „източници на живота“. Каквото име да даватъ на вратитѣ, важно е, че къща безъ врата не може. Като се върне отъ работа, човѣкъ влиза въ своята къща, затваря вратата и ляга да спи. Той взима къщата си, т. е. тѣлото съ себе си. Охлювътъ, костенурката, таралежътъ също носятъ кѫщитѣ си съ себе си. Не е лошо да носи човѣкъ къщата си съ себе си, но по-добре е, ако може да я остави на мѣстото ѝ, а той да излиза и влиза въ нея, когато пожелае. Който не е научилъ изкуството свободно да влиза и да излиза отъ тѣлото си, той се спъва отъ него. Въпрѣки това, безъ тѣло не може. За да подържа функциитѣ на тѣлото си, отъ време на време човѣкъ го намазва. Храната е мазилка за тѣлото. Чрезъ яденето, като мазилка на тѣлото, се подобряватъ лошитѣ условия на живота. Храната, която човѣкъ приема, служи не само за мазилка на тѣлото, но и за набавяне на енергия, необходима за живота. Безъ енергия човѣкъ не би ималъ сила да влиза и да излиза отъ тѣлото си, да извършва своята работа.
 
Едно отъ сѫщественитѣ нѣща, дадени на човѣка, е животътъ. Човѣкъ трѣбва да изучи живота, както Богъ му го е далъ. Въ помощь на живота идатъ човѣшкото сърдце и човѣшкиятъ умъ. Чрезъ тѣхъ човѣкъ се свързва съ външния, обективенъ, свѣтъ и преживява различни чувства: приятность и неприятность, радость и скръбь. Чувствата пъкъ събуждатъ мисъльта на човѣка. Топлитѣ и благородни чувства въ човѣка, които произтичатъ отъ любовьта, внасятъ разширение. Възвишенитѣ мисли, които произлизатъ отъ мѫдростьта, внасятъ свѣтлина въ човѣшкия умъ. Който люби, той се разширява; който мрази, той се свива. Научнитѣ изследвания показватъ, че когато люби, човѣкъ се разширява и физически: вратътъ, рѫката, тѣлото му ставатъ по-широки, отколкото по-рано, когато не е любилъ. Тѣзи изследвания сѫ естествени. Понѣкога науката си служи съ неестествени изследвания, каквито сѫ, запримѣръ, вивисекциитѣ. Естествено изследване е, когато наблюдаватъ деятелностьта на органитѣ въ живо тѣло. Случва се, запримѣръ, човѣкъ да падне, да счупи черепа си и, ако въ това положение се изучаватъ функциитѣ на мозъка, ученитѣ дохождатъ до ценни резултати. Мозъкътъ, чрезъ който се изявява човѣшката мисъль, е апаратъ, който възприема впечатления отъ външния свѣтъ. Въ този смисълъ, мозъкътъ е най-ценното и най-устойчиво вещество въ човѣшкия организъмъ. Мозъкътъ е звонковиятъ капиталъ на човѣка, съ който работи презъ цѣлия си животъ. Изгуби ли мозъка си, всичко е изгубено. Ако търсите човѣка, ще го намѣрите въ главата. Ако предприема нѣщо, безъ знанието и съгласието на мозъка си, човѣкъ е осѫденъ на фалиране. Ако не прекара всѣка мисъль, която иде отвънъ, презъ своя мозъкъ, той ще дойде до повърхностни заключения.
 
Днесъ повечето хора вадятъ прибързани заключения за живота, за Бога, поради което сами се спъватъ. Като се намѣрятъ въ известни затруднения, тѣ казватъ: Защо Богъ не ни даде онова, отъ което се нуждаемъ? Така и детето казва. Като види баща си, детето иска отъ него дрехи, обуща, безъ да мисли, има ли възможность да се задоволятъ изискванията му. Ще кажете, че бащата е длъженъ да задоволи нуждитѣ на детето. Ако има капиталъ на разположение, бащата е готовъ да направи много нѣщо за детето си. Нѣма ли капитали, той е вънъ отъ всѣкакво задължение. Това задължение е родено отъ любовьта. Насила нищо не става. Вижте, какво става между птицитѣ. Бащата и майката иматъ грижа за детето си, докато му израснатъ крилца. Израснатъ ли му крилца, тѣ сѫ свободни отъ всѣкакви задължения. Птиченцето тръгва заедно съ баща си да търси храна. То само си изработва дрешката и благодари на майка си и на баща си за живота, който сѫ му дали. Обаче, докато човѣкъ стѫпи на краката си, майката и бащата работятъ за него 20 години.
 
Съвременнитѣ хора не сѫ дошли още до онѣзи дълбоки разбирания за живота и за разумната природа, вследствие на което грѣшатъ и изпадатъ въ голѣми противоречия. Тѣ внасятъ своитѣ ограничени разбирания и въ науката, и въ вѣрата, и въ любовьта си. Привикнали да очакватъ на родителитѣ си, децата очакватъ и отъ външния свѣтъ да имъ дадатъ обяснение на всички въпроси, които тѣ наричатъ отвлѣчени. Запримѣръ, тѣ мислятъ, че отвънъ нѣкѫде ще имъ се докаже, дали сѫществува Богъ, какво представя Той, какъ е създалъ свѣта и т. н. Човѣкъ може да получи нѣщо отвънъ, но той носи известни знания въ себе си. Той трѣбва да се вглъби въ себе си и да дойде до истинското знание. Всѣки човѣкъ има нѣкаква идея за Бога, но нѣкога се съмнява въ своята идея и изпада въ помрачение. Щомъ съзнанието му се помрачи, той изгубва всичко, на което е разчиталъ. Щомъ губи основата на живота си, човѣкъ е слабъ. Силниятъ човѣкъ, при каквито условия да се намѣри, въ каквато тъмнина да изпадне, не се разколебава. Убеждения има този човѣкъ! Морскитѣ вълни не сѫ въ състояние да заличатъ написаното въ него. Неговитѣ убеждения сѫ написани на канара, на устойчива материя, а не на пѣсъкъ. Докато възгледитѣ на човѣка се заличаватъ отъ вълнитѣ на живота, той се намира на физическия свѣтъ, дето нѣщата сѫ преходни и неустойчиви. Човѣкъ се мѣни като луната, но Богъ е неизмѣненъ. Отношенията Му къмъ човѣка сѫ постоянни и неизмѣнни. Защо? Защото Богъ има отношения къмъ човѣшката душа и човѣшкия духъ, а не къмъ неговото тѣло. Тѣлото на човѣка се измѣня, но душата му и духътъ му не се мѣнятъ. Тѣ оставатъ вѣчно млади, вѣчно силни. Въ пѫтя на своето развитие човѣкъ е миналъ презъ различни форми, докато е дошълъ до сегашната си форма. Благодарение на промѣнитѣ, които е претърпѣлъ, той носи голѣми опитности и знания, които е складиралъ въ душата и въ духа си за вѣчни времена.
 
„Дѣлата Божии.“ Ако попитате съвременния човѣкъ, въ какво и какъ се изразяватъ дѣлата Божии, той ще каже, че не знае. Ако го запитатъ, какво е неговото предназначение, той ще отговори, че предназначението му е да вѣрва въ Бога. Като казва, че вѣрата му въ Бога е негова задача, вѣрва ли въ сѫщность това? Каква вѣра е тази, която се промѣня десеть пѫти презъ деня? Силенъ конецъ ли е този, който се кѫса всѣки моментъ? Конецътъ трѣбва да бѫде направенъ отъ здрава, отъ устойчива материя, че, колкото да се дърпа, да не се кѫса. Здрави конци сѫ ония, които сѫ направени отъ материята на вѣрата, надеждата и любовьта. Конецътъ, изтъканъ отъ материята на любовьта, е толкова здравъ, че цѣлата земя да окачите на него, не се кѫса; не само това, но ако закачите на него цѣлата слънчева система, съ всички планети въ нея, той пакъ нѣма да се скѫса; най-после, ако на този конецъ закачите цѣлия козмосъ, той пакъ нѣма да се скѫса. Като слушатъ тия твърдения, мнозина ще ги отрекатъ. За тѣхъ тия твърдения не сѫ научно обосновани. Вѣрно е, че не сѫ научно обосновани, но какво ще кажете за сегашнитѣ теории, които научно сѫ добре обосновани, но нѣматъ никакво практическо приложение? Запримѣръ, днесъ сѫществуватъ много теории за свѣтлината, нови и стари, но нито една отъ тѣхъ не е дошла още до абсолютното понятие за свѣтлината. Всѣки день се прибавя по нѣщо ново къмъ досегашнитѣ теории, но все имъ липсва нѣщо.
 
Теориитѣ за произхода на свѣтлината, за понятието свѣтлина сѫ различни, обаче, като изложите гърба си на слънце, свѣтлината действува по единъ и сѫщъ начинъ. И въ миналото, и днесъ, и въ бѫдеще свѣтлината е действувала и ще действува по единъ и сѫщъ начинъ. Животнитѣ разбиратъ и възприематъ свѣтлината по единъ начинъ, растенията — по другъ, а хората — по трети начинъ. Човѣкъ, като разумно сѫщество, е дошълъ до заключение, че свѣтлината носи всички блага въ себе си. Той констатира този фактъ, но въ сѫщность възприема микроскопическа часть отъ тия блага. Човѣкъ не е дошълъ още до вѫтрешната, красива страна на свѣтлината. Той познава само седемьтѣ цвѣта на свѣтлината, безъ да подозира, че му предстои да открие още петь цвѣта. На земята човѣкъ може да види само 12 цвѣта на свѣтлината. Засега сѫ известни само седемь цвѣта на свѣтлината, но единъ день той ще постигне и това. Нѣкои искатъ да знаятъ, какви сѫ останалитѣ петь цвѣта на свѣтлината. Тѣ не познаватъ още седемьтѣ цвѣта, а искатъ да знаятъ дванадесеттѣ.
 
Какво представя червениятъ цвѣтъ? Червениятъ цвѣтъ внася въ човѣка животъ, енергия и движение. Докато е подъ влиянието на природния червенъ цвѣтъ, човѣкъ е активенъ, буенъ, готовъ и за работа, и за бой. Изгуби ли този цвѣтъ въ себе си, човѣкъ става пасивенъ и започва да философствува. Той казва, че животътъ нѣма смисълъ. Той става песимистъ. Защо? Защото червениятъ цвѣтъ въ него е потъмнѣлъ. Какво казваме за кръвьта, когато започне да потъмнява? Щомъ кръвьта стане тъмна, ние казваме, че е нечиста. Да мисли човѣкъ, че животътъ нѣма смисълъ, това показва, че той е изгубилъ силата и чистотата си. Отъ голѣмъ, чистъ, буенъ изворъ той се е превърналъ на малко поточе, което едва шурти. При това положение човѣкъ се запитва, трѣбва ли да обича хората. Заслужватъ ли неговата любовь? Ако човѣкъ задава този въпросъ по отношение на сѫществата, които сѫ на единъ уровенъ съ него, какво трѣбва да кажатъ сѫществата, които сѫ надъ него? Трѣбва ли и тѣ да питатъ за него, заслужва ли да бѫде обичанъ? Каквото човѣкъ даде на хората, това ще дадатъ и възвишенитѣ сѫщества на него. Както той обича хората, така и Богъ ще го обича. Колкото давашъ, толкова ще ти се даде. Това означава стихътъ: „Съ каквато мѣрка мѣрите, съ такава ще ви се отмѣри.“ Невъзможно е презъ тѣсни трѫби да прекарате много вода. Следователно, ако трѫбитѣ на вашата инсталация сѫ тѣсни, колкото много блага да е опредѣлилъ Богъ за васъ, вие не можете да ги приемете. Благата, които Богъ дава на човѣка, се изливатъ въ силна струя, която ще пръсне трѫбитѣ на вашата инсталация. Тѣснитѣ трѫби не могатъ да издържатъ напрежението на благата, които идатъ отъ Бога. Каже ли нѣкой, че любовьта ще го пръсне, това показва, че трѫбитѣ на неговата канализация сѫ тѣсни. За да издържа напрежението на великата любовь, човѣкъ трѣбва да разшири трѫбитѣ на своята канализация, т. е. той трѣбва да разшири сърдцето и ума си, да дава и да приема повече.
 
Щомъ се говори за великата любовь, хората казватъ, че искатъ да оставятъ сърдцата си за великата и света любовь. Любовьта е сила, която се проявява навсѣкѫде по единъ и сѫщъ начинъ. Тя не може да бѫде велика и малка, света и порочна, чиста и нечиста. Това сѫ човѣшки опредѣления. Любовьта е една и сѫща, но различието въ любовьта, което, хората виждатъ, показва, че сѫществата я възприематъ и предаватъ различно. Тѣ ѝ предаватъ особени качества. Сама по себе си любовьта е толкова умна, колкото и глупава. И въ най-глупавитѣ ѝ прояви, споредъ човѣшкото разбиране, тя е по-умна отъ най-великитѣ философи и по-мѫдра отъ най-голѣмитѣ мѫдреци въ свѣта. Любовьта превръща грѣшника въ светия, но сама по себе си не е света. Отъ кальта грънчарьтъ прави грънци, но той самъ не е гърне. За да покажатъ, че разбиратъ и оценяватъ любовьта, хората ѝ предаватъ качества, каквито тѣ сами не познаватъ. Казватъ: „Богъ е Любовь.“ Какво е Богъ, въ сѫщность и тѣ не знаятъ. Какво е любовь, сѫщо така не знаятъ. Любовьта е онова вѣчно начало, което обхваща всичко въ себе си. Следователно, не говорете за светостьта, за чистотата на любовьта, защото сами ще се спънете. Кажете си: Азъ живѣя въ Божията Любовь. Щомъ живѣя въ любовьта, всичко, каквото пожелая, е постижимо.
 
„Дѣлата Божии.“ Човѣкъ е призванъ на земята въ тази епоха, именно, за великитѣ Божии дѣла — да вземе участие въ тѣхъ и да бѫде тѣхенъ свидетель. Ако хората продължаватъ да живѣятъ, както досега сѫ живѣли, тѣ ще иматъ сѫщитѣ резултати, сѫщитѣ разбирания. Това, което сега преживяватъ, е резултатъ на тѣхното минало. Време е вече да ликвидиратъ съ своето минало, да погледнатъ къмъ новия животъ, който Божиятъ Промисълъ чъртае. Малко хора днесъ разбиратъ, какво нѣщо е Божиятъ Промисълъ. Тѣ не могатъ да си представятъ, какви сѫ отношенията на Бога къмъ хората и какво Той има предъ видъ да имъ даде. Богъ не мисли да прави човѣка щастливъ, богатъ, ученъ, силенъ, както той иска. Единственото нѣщо, което Богъ иска да даде на човѣка, това е животътъ. Какво по-ценно нѣщо може да иска човѣкъ отъ живота? Да имате животъ, това значи, да участвувате въ това, въ което Богъ участвува и се проявява. Казано е, че Богъ е животъ. Какво по-велико отъ това, да бѫде поставенъ човѣкъ въ срѣдата на Бога — въ живота? Любовьта ражда живота. Дойдете ли до живота, нѣма две мнения за него. И растенията, и животнитѣ, и човѣкътъ, и ангелътъ — всички еднакво се стремятъ къмъ живота. Обаче, за да се прояви животътъ, нужни сѫ нѣколко елемента, като условия. Първото условие за живота е въздухътъ. Щомъ има въздухъ, има и умственъ животъ. Значи, въздухътъ е свързанъ съ ума. На физическия свѣтъ човѣкъ приема въздуха чрезъ дробоветѣ си. Има хора, които сѫ постигнали и вѫтрешно дишане — чрезъ астралното и умственото си тѣло. Нѣкои йоги сѫ дошли до положение да задържатъ дишането си до половинъ часъ. Въ половинъ часъ тѣ поематъ единъ пѫть въздухъ. Нѣкои източни народи казватъ, че Богъ вдишва и издишва единъ пѫть въ милиарди години. Като вдишвалъ, Той приемалъ външния свѣтъ въ себе си. Като издишвалъ, Той го изхвърлялъ вънъ отъ себе си. Това издишване тѣ наричали „създаване на свѣта.“ Това сѫ твърдения на източнитѣ народи, но доколко сѫ вѣрни и истинни, не се знае, не е научно доказано.
 
Тъй щото, когато хората се запитватъ, какъ ще се оправи свѣта, казвамъ: Свѣтътъ ще се оправи чрезъ дишане. Хората трѣбва да се научатъ да дишатъ правилно. Дишането е свързано съ мисъльта. Следователно, свѣтътъ ще се оправи, когато хората се научатъ да мислятъ правилно.
 
Днесъ всички хора говорятъ за възпитанието на младото поколѣние. Тѣ търсятъ новъ начинъ за възпитание, да подобрятъ живота, да излѣзатъ отъ мѫчнотиитѣ. За възпитание на младото поколѣние може да става въпросъ само тогава, когато младиятъ развие своето духовно тѣло така, че съ него да извършва всички функции, които върши и съ физическото си тѣло. Когато духовното тѣло на човѣка започне да се проявява като физическото, само тогава може да се говори за възпитание и самовъзпитание на човѣка. Двама души могатъ да бѫдатъ въ съгласие и да се обичатъ, само когато сѫ развили духовнитѣ си тѣла. Ако действуватъ само физическитѣ имъ тѣла, а духовнитѣ не се изявяватъ, тѣ не могатъ да се обичатъ. Отъ развитието на духовното тѣло на човѣка зависи неговата вѣра и любовь.
 
Апостолъ Павелъ казва: „Имамъ тѣло духовно, имамъ тѣло физическо“. Ако физическото тѣло, т. е. земната кѫща на човѣка, се развали, а нѣма още духовна, нищо не остава отъ него. За духовното тѣло на човѣка е казано: „Имамъ домъ нерѫкотворенъ“. Физическото и духовното тѣло на човѣка сѫ тѣсно свързани. Ако човѣкъ заболѣе физически, болестьта се отразява и на духовното му тѣло. И обратно: ако духовното му тѣло заболѣе, и физическото ще започне да страда. Тъй щото, иска ли да се лѣкува, човѣкъ трѣбва да влѣзе въ връзка съ духовното си тѣло. Лѣкува ли се само по физически начинъ, той нищо нѣма да постигне. Вечерь, когато спи, човѣкъ напуща физическото си тѣло, презъ което време става пълно пречистване и обновяване на клеткитѣ му. Щомъ тѣлото се пречисти, човѣкъ отново влиза въ него и се събужда. Ако е спалъ добре, тѣлото му се пречиства добре, и той се събужда разположенъ и обновенъ. Добриятъ сънь зависи отъ правилното пречистване на тѣлото. Вие искате да знаете, какъ можете да постигнете това. Ще го постигнете, когато разберете, че любовьта не е нито света, нито грѣшна, нито глупава, нито разумна. Ако можете да приемете това, каквато болесть имате, ще изчезне. Не можете ли да гледате на любовьта по този начинъ, вие ще останете съ своитѣ стари възгледи, а заедно съ тѣхъ и съ болеститѣ си.
 
Досега азъ съмъ изнасялъ принципитѣ на живота, а вие сами трѣбва да си намѣрите методи. Азъ ви показвамъ вратата, презъ която можете да влѣзете, но вие се страхувате. Казвате: Ще влѣземъ, ами, ако не можемъ да излѣземъ? Това е ваша работа. Ако не искате да влѣзете презъ вратата, която ви показвамъ, останете у дома си. Отъ време на време ще ви посещавамъ, да видя, какво правите въ домоветѣ си. Щомъ ме видите, ще почнете да се оплаквате, че не сте разположени. Щомъ не сте разположени, излѣзте вънъ, на чистъ въздухъ! Ще се простудимъ. — Останете тогава въ стаитѣ си. Отворете поне прозорцитѣ. — Страхъ ни е отъ течение. — Тогава стойте съ затворени прозорци, но знайте, че ще боледувате. Други пъкъ се страхуватъ да излѣзатъ отъ кѫщата си, да не ги обере нѣкой. Щомъ ги е страхъ отъ крадци, нека останатъ въ кѫщитѣ си, да ги пазятъ. И при това положение тѣ сѫ осѫдени на заболявания. Който живѣе въ Великия законъ на любовьта, той свободно излиза отъ тѣлото си, не се страхува, че ще го обератъ. Тѣлото му става невидимо. Адептитѣ знаятъ изкуството да излизатъ отъ тѣлото си, когато пожелаятъ. Тѣ отиватъ на различни мѣста, обикалятъ изъ пространството, а тѣлото си оставятъ на нѣкой братъ, да го пази.
 
Отъ религиозна гледна точка, човѣкъ не може да се нарече вѣрващъ, докато поне веднъжъ не е излизалъ отъ тѣлото си и съ духовното си тѣло се качи въ разумния свѣтъ, да се свърже съ възвишенитѣ и разумни сѫщества. Това значи, да направи човѣкъ съзнателна връзка между душата и Бога. Докато търси Бога въ физическото си тѣло, човѣкъ никога не може да Го намѣри. Казано е въ Писанието: „Когато се молишъ, скрий се въ тайната си стаичка“. Тайната стаичка, това е духовното тѣло на човѣка. Само тамъ човѣкъ ще намѣри Бога, ангелитѣ и църквата. Нѣкой мисли, че като погледне нагоре, той се е свързалъ съ Бога. Това не е никаква връзка. За да се свърже съ възвишения свѣтъ, погледътъ на човѣка трѣбва да претърпи две пречупвания: едно вѫтрешно пречупване — къмъ своята душа, и едно пречупване нагоре — къмъ Бога.
 
Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ духовни работи. Щомъ чуятъ да имъ се говори за духовния свѣтъ, нѣкой си мислятъ, че ще стане нѣщо съ тѣхъ, ще полудѣятъ, или ще ги обсебятъ. Едно трѣбва да знаете: никой не може да обсеби човѣка, ако той не е въ съгласие съ този, който обсебва. Никой никого не може да обере, ако човѣкъ не става съдружникъ съ крадеца. Никакви договори за заеми съ никого не правете. Нито взимайте пари на заемъ, нито давайте. Когато предприема нѣщо за себе си, или за другитѣ, човѣкъ трѣбва да бѫде щедъръ. Ако си купува дреха, тя трѣбва да бѫде отъ най-хубава материя, изработена отъ най-добрия шивачъ. Ако завързва приятелство съ нѣкого, човѣкъ трѣбва да е готовъ да му даде нѣщо ценно отъ себе си. Приятелство или познанство започва всѣкога съ даване. Ето, като е направилъ връзка съ човѣка, Богъ му е далъ най-ценното — живота. Съ какво ще отговори човѣкъ срещу това, което е получилъ отъ Бога? Ще кажете, че сте бедни, невежи, слаби. Това не е истината. Богъ е направилъ човѣка по образъ и подобие свое и, следъ всичко това, той се осмѣлява да казва, че е беденъ. Човѣкъ трѣбва да знае истината. Той е получилъ най-голѣмото благо — живота, който не се откупва и съ най-голѣма цена. Въ бѫдеще, върху живота, като върху почва, ще израстатъ още много блага. Като знае това, човѣкъ трѣбва всѣки моментъ да слави Бога въ себе си.
 
Мнозина се запитватъ, въ кой Господъ трѣбва да вѣрватъ. Ще вѣрвашъ въ този Господъ, Който ти е далъ най-ценното нѣщо — живота. Нѣкои ще ти казватъ, че си заблуденъ, като вѣрвашъ въ Бога, че отъ тебе човѣкъ нѣма да излѣзе, че ще пропаднешъ, ще се намѣришъ въ ада, между дяволитѣ. Каквото да ти казватъ, ти трѣбва да вѣрвашъ въ Господа, Който ти е далъ животъ, и отъ нищо да не се страхувашъ. И въ ада да влѣзешъ, щомъ си съ Бога, нѣма нищо страшно. Дето е Богъ, тамъ дяволи не сѫществуватъ. Когато човѣкъ не вѣрва и не люби, тогава идатъ дяволитѣ.
 
Съвременнитѣ хора говорятъ за адъ и за рай, безъ да знаятъ, че тѣ сами сѫ създали ада и рая. Мѫжетѣ и женитѣ сѫ огняритѣ въ ада, тѣ сами подклаждатъ огъня въ ада и сами се пекатъ на този огънь. Земята е и адътъ, и раятъ. По-страшенъ адъ отъ този, който сѫществува на земята, нѣма. Хората сами сѫ втълпили въ умоветѣ си мисъльта за ада, за вѣчното мѫчение и мислятъ, че по този начинъ ще се изправятъ. Ето, осемь хиляди години вече сѫ се изминали, откакъ свѣтътъ сѫществува, но въпрѣки това страданията и мѫченията не сѫ изчезнали. Хората ще се изправятъ, и страданията ще изчезнатъ, когато всички съзнаятъ, че животътъ е произлѣзълъ отъ Бога. Щомъ съзнаятъ това, тѣ ще използуватъ живота разумно. Лошъ човѣкъ е онзи, който пази своя животъ, а отнима живота на другитѣ хора. Лошъ човѣкъ е онзи, който, като има пари за живѣене, отнима срѣдствата на другитѣ хора, които, като него, иматъ право да живѣятъ. Ще каже нѣкой, че не може да живѣе съ хиляда — две хиляди лева, че не иска да бѫде сиромахъ. Той самъ си е внушилъ, че е сиромахъ. Щомъ има животъ — най-ценното нѣщо, никой човѣкъ не може да бѫде сиромахъ. За Христа казватъ, че билъ сиромахъ. Не, Христосъ бѣше богатъ. Той разполагаше съ голѣми знания. Какъ ще си обясните факта, че Той можа да нахрани петхиляденъ народъ съ петь хлѣба? Различни обяснения сѫ дадени за тѣзи хлѣбове.
 
Споредъ нѣкои, петтѣ хлѣба сѫ били голѣми като могили; споредъ други, всѣки човѣкъ е носѣлъ съ себе си парче хлѣбъ, затова сѫ стигнали петь хлѣба на петь хиляди души. И едното може да е вѣрно, и другото, но най-вѣроятното е, че Христосъ ималъ знания, каквито никой човѣкъ досега не е притежавалъ. Азъ зная истината по този въпросъ, но не искамъ сега да я доказвамъ. Ако съмъ налѣлъ въ едно шише чиста, планинска вода и ви казвамъ, че тази вода е отъ единъ изворъ, който се намира на петь километра отъ васъ, какъ ще ви докажа това? Който иска да се увѣри въ думитѣ ми, нека отиде до извора и ще разбере, че говоря истината. Който не иска да отиде на извора, нека чака да се изпие водата. Щомъ се изпразни шишето, азъ пакъ ще отида на извора да го напълня.
 
„Дѣлата Божии.“ Само онзи може да върши дѣлата Божии, който се е освободилъ отъ своитѣ заблуждения и се е домогналъ до вѫтрешнитѣ, основни положения на живота. Опасно е да не дойде човѣкъ до пасивнитѣ положения въ живота, които ще го отдалечатъ отъ Бога. Запримѣръ, ако приятельтъ ти дойде при тебе и те намѣри въ пасивно състояние къмъ него, т. е. не се интересувашъ отъ него, не влизашъ въ положението му, той започва да се отдалечава отъ тебе. Всѣко безразличие въ отношенията на хората става причина да се отдалечаватъ едни отъ други. Сѫщото отдалечаване се явява между човѣка и Бога. Започне ли да мисли, че свѣтътъ не е създаденъ, както трѣбва, че хората сѫ на кривъ пѫть, човѣкъ самъ се отдалечава отъ Първата Причина на нѣщата. Отдалечи ли се отъ Първоизточника на живота, човѣкъ се лишава отъ великитѣ блага на Бога. И да ги получи, той не може да ги оцени, не може разумно да ги използува. Какво по-голѣмо благо може да иска човѣкъ отъ любовьта, която му е дадена? Въпрѣки това, малцина разбиратъ и оценяватъ любовьта. И затова, често слушате хората да казватъ, че никой не ги обича. Виждате, какъ родителитѣ обичатъ сина си и дъщеря си, но тѣ не ценятъ тѣхната любовь и казватъ: Нѣма кой да ни обича. И за да намѣрятъ нѣкой да ги обича, тѣ се влюбватъ въ нѣкоя мома, или въ нѣкой момъкъ и се оженватъ. Като се оженятъ, тогава виждатъ, че се излъгали.
 
Дойдатъ ли до любовьта, всички хора се лъжатъ, и обикновени, и учени. Единъ виденъ английски реформаторъ, проповѣдникъ въ една методическа църква въ Англия, се оженилъ за една добра християнка отъ неговата църква, но на третия день следъ женитбата си казалъ: Не струва човѣкъ да се жени. Наистина, да се ожени единъ реформаторъ, това значи, да направи една голѣма грѣшка въ живота си.
 
Когато създаде първия човѣкъ, Богъ го постави въ райската градина, да живѣе между растенията и животнитѣ, като тѣхенъ господарь, и да ги изучава. Той скри жената въ Адама, да не би, като излѣзе вънъ отъ него, да направи нѣкаква пакости. Но Адамъ не се задоволи отъ това. Той пожела да има другарка, както всички животни, и Богъ задоволи желанието му. Той извади жената отъ него и я нарече Ева. Красива бѣше другарката на Адама. Когато магарето видѣло за пръвъ пѫть Ева, извикало отъ захласъ и удивление. Много красива била Ева. Съ своето извикване магарето искало да предупреди господаря си, да бѫде внимателенъ съ Ева, да не стане причина, да направи тя нѣкаква пакости. Сѫщевременно магарето виждало нѣкакъвъ недостатъкъ въ мѫжа. Отъ този моментъ Ева намразила магарето и карала Адама да го бие. Тази е причината, поради която и до днесъ още магарето реве. Съ своя ревъ то иска да каже на хората, че всѣки, който казва истината, ще бѫде битъ. Голѣмъ философъ е магарето.
 
За магарето се казва, че въ далечното минало е било голѣмъ философъ — маг-хаха-рец. По това време му била дадена една голѣма задача за разрешаване. Като не могло да разреши задачата си, то изгубило философскитѣ си способности и останало обикновено животно — магаре. Сегашнитѣ философи и мѫдреци трѣбва да изправятъ отношенията си къмъ жената. Повечето философи, учени, поети казватъ, че мозъкътъ на жената тежалъ по-малко отъ този на мѫжа, че чувствата ѝ били неустойчиви, че тя била глупава и т. н. Чудно нѣщо! Жената ражда деца, съ което подържа цѣлото човѣчество, а въпрѣки това я считатъ по-долностояща и по-глупава отъ мѫжа. За да имате ясна представа за жената, вие не трѣбва да я разглеждате отдѣлно, като единица, но я разглеждайте като сѫщина, въ нейната цѣлокупность. Мощно, велико нѣщо е жената въ природата. Извадите ли женския принципъ отъ живота, веднага ще дойде смъртьта. Женскиятъ елементъ, или женскиятъ принципъ е носитель на живота. Този елементъ е влѣзълъ въ Битието още при създаването му. Значи, жената е влѣзла въ живота още въ момента, когато е започналъ да се проявява. Отъ този моментъ тя е влѣзла и въ всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до човѣка. Като знаете това, не отдѣляйте жената отъ живота, т. е. любовьта отъ живота. Жената символизира любовьта. Днесъ ние виждаме жената въ изопачена форма. Съ изопачаване на човѣшкия животъ се изопачила и жената. Днесъ подъ понятието жена разбиратъ нѣщо съвършено различно отъ първоначалното понятие.
 
Въ сѫщность, подъ понятието жена разбираме сѫщество, което може да роди най-красивата форма; сѫщество, което може да произведе най-голѣмата сила; сѫщество, което може да изяви най-великата интелигентность. Следъ всичко това, слушате нѣкои хора да казватъ, че не искатъ да бѫдатъ жени. Коя ли жена е истинска жена? Азъ бихъ желалъ, всички хора да сѫ жени. Подъ думата „жена“ азъ разбирамъ непроявената любовь, която днесъ е въ състояние на дете, въ процесъ на развитие. Подъ думата „мѫжъ“ разбирамъ проявената любовь, която се намира вече въ своята възмѫжалость. Съ други думи казано: жената е любовьта въ своето детинско състояние; мѫжътъ е мѫдростьта, т. е. стариятъ, мѫдъръ човѣкъ. Детето носи въ себе си своитѣ заложби, които ще дадатъ резултатъ въ бѫдеще. Майката и бащата сѫ проводници на тия заложби, които детето крие въ себе си. Сами по себе си майката и бащата не сѫ онази майка и онзи баща, които създаватъ нѣщата. Тѣ само раждатъ, а другъ създава и твори.
 
Сега, като изнасямъ тия нови понятия, азъ не искамъ непременно да вѣрвате въ тѣхъ. Азъ искамъ само да ви покажа, кѫде е изворътъ на нѣщата. Вие сами ще почерпите отъ водата на този изворъ, ще я опитате и ще се произнесете за нейния вкусъ и чистота. Всѣки носи въ себе си онзи вѫтрешенъ авторитетъ, чрезъ който познава истината. Лошо е, когато човѣкъ признава този авторитетъ само въ себе си, но не и въ другитѣ. Човѣкъ трѣбва да признае този авторитетъ въ всички. И тогава казвамъ: Всички хора познаватъ истината, всички хора могатъ да обичатъ. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да обича, да люби. Това е привилегия за човѣка главно. Животнитѣ могатъ да чувствуватъ, а на човѣка е дадена възможность да обича. Какъ трѣбва да обича човѣкъ? Той трѣбва да обича детето като дете, младата мома — като млада мома, възрастния — като възрастенъ и т. н. Какво значи, да обичате младата мома като млада мома? Обичайте младата мома, както добрата градинарка обича цвѣтята си. Тя не ги кѫса, не ги държи въ рѫцетѣ си да увѣхнатъ, но всѣка сутринь ги полива и разкопава. Благодарение на нейнитѣ грижи, отъ день на день тѣ ставатъ по-красиви, по-благородни и съ по-голѣмо благоухание. Ако влѣзешъ въ единъ домъ като приятель, вложи своята любовь въ всички членове на дома така, че работитѣ имъ да тръгнатъ напредъ: ако сѫ били сиромаси, да забогатѣятъ; ако сѫ били болни, да оздравѣятъ. Въ който домъ влѣзе, любовьта всѣкога носи своето благословение. Срещнете ли живо сѫщество въ гората, колкото да е хищно и свирепо, не бѣгайте отъ него. Бѣгате ли, това показва, че нѣмате любовь. Ако бѣгате, вие по нищо не се различавате отъ животнитѣ. И животнитѣ бѣгатъ, и тѣ се страхуватъ. Срещнете ли млада мома въ гората, и отъ нея не бѣгайте. Услужете ѝ, поклонете ѝ се и следъ това си заминете. Оставете въ ума ѝ мисъльта, че братъ е срещнала въ гората, а не звѣръ, отъ когото да бѣга и да се страхува.
 
Единъ день срещнахъ заякъ въ гората. Като чу стѫпки, той веднага подскочи и избѣга. Азъ направихъ опитъ да го успокоя и отправихъ мисъльта си къмъ съзнанието му: Защо бѣгашъ? Защо се страхувашъ? Не мисли, че имамъ лоши намѣрения къмъ тебе. Азъ продължавамъ навѫтре въ гората и виждамъ сѫщия заякъ на пѫтя ми точно, легналъ на земята и ме гледа право въ очитѣ. Приближихъ се до него, помилвахъ го, но той не трепна. Казвамъ му: Отъ тебе ще излѣзе нѣщо. Ти имашъ условия да се развивашъ. Може да ви се вижда това невъзможно, но фактъ е. Който носи любовьта въ себе си, той може да внесе спокойствие въ всички живи сѫщества.
 
Казано е въ Писанието: „Невъзможнитѣ нѣща за човѣка сѫ възможни за Бога.“ Човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да опредѣли отношенията си къмъ Бога. Щомъ отношенията му къмъ Бога сѫ правилни, тѣ ще бѫдатъ правилни и къмъ всички живи сѫщества. Носете въ себе си мисъльта, че животътъ, който ви е даденъ, е най-великото благо за васъ. Богъ ви се изявява, именно, чрезъ живота, но като не разбирате това, вие търсите Бога вънъ отъ себе си. Ако досега не сте познали и намѣрили Бога, никога нѣма да Го познаете и намѣрите. Преди две хиляди години Христосъ дойде на земята, но хората не Го познаха. Днесъ Го очакватъ пакъ да дойде по особенъ начинъ, но и да дойде, тѣ нѣма да Го познаятъ. Христосъ е дошълъ вече на земята. Той е вѫтре въ човѣка, но малцина Го познаватъ. Тѣ искатъ да Го видятъ отвънъ, великъ и мощенъ. Тѣ не подозиратъ, че Христосъ се е скрилъ дълбоко нѣкѫде въ човѣка и може да Го види само онзи, който се е свързалъ съ Него. Божественото начало въ човѣка не е нищо друго, освенъ Богъ, Христосъ, Който чака своето време да се прояви. Докато не даде пѫть на това начало въ себе си, човѣкъ никога нѣма да познае нито Бога, нито Христа. Като не разбиратъ цената на Божественото въ себе си, нѣкои хора несъзнателно го убиватъ и после се чудятъ, защо работитѣ имъ не вървятъ добре.
 
Съвременнитѣ хора се запитватъ, трѣбва ли да сѫществува войната, или не. Този въпросъ може да се реши отъ всички народи. Нека всички народи изпратятъ свои представители, всички да изкажатъ мнението си. Базата за разрешението на този въпросъ е животътъ. Всѣки трѣбва да се запита: има ли право да отнима живота на своя ближенъ, или на кое да е сѫщество? Животътъ е най-великото благо, което Богъ е вложилъ въ човѣка и въ всички живи сѫщества. Следователно, никое друго сѫщество, било на земята или на небето, нѣма право да отнима това, което самъ не е далъ. Тъй щото, който се осмѣли да отнеме това благо отъ човѣка, той носи отговорность. Като говоря за живота, като велико благо, имамъ предъ видъ Божествения животъ въ човѣка, а не онзи грѣшенъ, изопаченъ човѣшки животъ. Каквото срещна на пѫтя си — растение, дърво, птица, животно, човѣкъ, радвамъ се на всичко, защото въ всичко живо тече онзи Божественъ животъ, който тече и въ мене. Всѣко живо сѫщество, колкото малко да е, представя часть отъ великия Божественъ организъмъ. Като мисли така, човѣкъ ще реформира своитѣ възгледи за нѣщата и самъ ще си отговори на всички въпроси, които го занимаватъ и които представятъ противоречие за него. Като разсѫждавате правилно, вие ще можете да отдѣлите безграничното отъ граничното и да познаете Бога и Христа.
 
Казано е въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Съ други думи казано: Това е животъ вѣченъ, да позная живота, който е вложенъ въ менъ, както и онова, което подържа този животъ. Онова начало, което подържа живота, е Божията Мѫдрость. Ако мѫдростьта не бѣше въ живота, той отдавна би билъ унищоженъ. Какво по-страшно нѣщо търсите отъ умразата? Умразата е въ състояние да унищожи човѣка. Умразата се обезсилва благодарение на мѫдростьта. Обаче, ако умразата вземе голѣми размѣри, човѣкъ ще дойде до състояние на пълно сгѫстяване и втвърдяване. Въ такъвъ случай, мѫдростьта се отказва да помага на човѣка. Тя оставя на него, самъ да се смекчи. Богъ е вложилъ въ човѣка живота и любовьта, и той е длъженъ да прояви тази любовь, да обича, както Богъ обича. Отъ създаването на човѣка досега Богъ не е престаналъ да го обича. Следователно, ти ще обичашъ, както Богъ обича. Отъ тебе не се изисква да създадешъ нѣкаква голѣма вселена. Ти ще създадешъ въ себе си единъ малъкъ свѣтъ и ще го подържашъ. Не го ли подържашъ, както Богъ подържа голѣмия свѣтъ, ти ще влѣзешъ въ разрѣзъ съ Него. Ако ти не обичашъ и не подържашъ живота на милиардитѣ сѫщества въ себе си — клеткитѣ, ти не си въ съгласие съ Бога.
 
Човѣкъ трѣбва да знае, че всички клетки на тѣлото му, както и всички негови органи, иматъ желание да обичатъ. Като не разбира тѣхнитѣ нужди, той имъ забранява да обичатъ. Днесъ имъ забранява, утре имъ забранява, докато единъ день всички органи въ него се атрофиратъ, и той казва: Утвърдихъ се вече, станахъ правовѣренъ. Той мисли, че се е утвърдилъ въ идеитѣ си. Въ такова утвърдяване нѣма никаква философия, никакво знание.
 
Едно момченце отишло съ баща си на църква. То се възхитило отъ проповѣдьта на пастора и, като се върнало дома си, цѣлъ день пѣло, скачало. Баща му седѣлъ на едно мѣсто и гледалъ детето си, какъ играе и пѣе. Детето запитало баща си: Татко, ти защо не пѣешъ? — Азъ съмъ утвърденъ вече, отговорилъ бащата. Не се минало много време, бащата, заедно съ детето си, отишли на разходка съ своя кабриолетъ. По едно време коньтъ се спрѣлъ и не искалъ да върви. Бащата го ударилъ нѣколко пѫти съ камшика си, но той не мръдналъ отъ мѣстото си. Като гледало, какво прави коньтъ, детето казало на баща си: Татко, коньтъ се утвърдилъ. То не разбирало значението на думата утвърдяване, но все пакъ вложило въ нея свое разбиране.
 
Много отъ съвременнитѣ хора сѫ хора на утвърденитѣ идеи и вѣрвания, но въпрѣки това работитѣ имъ не вървятъ. Въ Бога вѣрватъ, за любовьта говорятъ, върху научни въпроси спорятъ, но животътъ имъ пакъ не се нарежда, както разбиратъ. Какво показва това? Стари сѫ тѣхнитѣ идеи, и трѣбва да се измѣнятъ. Каквото да говорятъ, както да разсѫждаватъ, старото си е старо, никаква критика не издържа. Ако човѣкъ не може да познае Бога въ себе си, въ своя животъ, и отвънъ нѣма да Го познае. Ако не може да Го познае въ малкото, въ голѣмото още по-мѫчно може да Го познае. Истинскиятъ животъ започва съ изучаване на малкитѣ величини. Като развива и възпитава физическото си тѣло, човѣкъ трѣбва да направи сѫщото и съ духовното си тѣло.
 
Съвременнитѣ хора се намиратъ предъ една велика задача, която трѣбва да решатъ правилно. Тѣ се намиратъ въ положението на неизлупеното още пиле, което се приготвя за новитѣ условия на живота. Новъ животъ, нови условия очакватъ човѣка. Той трѣбва да бѫде готовъ за тия условия. Като минава отъ преходнитѣ въ постояннитѣ условия, каквито новиятъ животъ носи, човѣкъ трѣбва да разполага съ нови органи. Апостолъ Павелъ казва, че ще дойде день, когато човѣкъ ще бѫде грабнатъ въ въздуха. Това ще стане съ всѣки човѣкъ при преминаването му отъ преходнитѣ условия въ условията на новия животъ. Ако това стане буквално, човѣкъ ще се намѣри въ ужасно положение. Какво по-страшно положение отъ това, да увиснешъ въ въздуха, безъ основа подъ краката си? Само онзи може да увисне въ въздуха, на когото разбиранията сѫ преходни, безъ никаква основа. За да не се намѣри въ това положение, човѣкъ трѣбва коренно да измѣни своитѣ възгледи за живота, да ги пригоди къмъ новия животъ. Не се ли пригоди къмъ новитѣ условия на живота, човѣкъ ще се лиши отъ всички блага, които новото носи съ себе си. Христосъ казва: „Не наливайте ново вино въ стари мѣхове“. Старитѣ мѣхове, старитѣ сѫдове не издържатъ на изобилието на новия животъ. Ако работите съзнателно върху себе си, вие ще се ползувате отъ благата на новия животъ. Казано е въ Писанието: „Старото отминава вече.“ Значи, старото тѣло ще се замѣсти съ ново. Сега се строи ново тѣло. Дрехарницитѣ сѫ пълни вече съ нови дрехи за новото тѣло на човѣка. За всѣки човѣкъ е опредѣленъ по единъ новъ костюмъ. Преди да се облѣче съ този костюмъ, човѣкъ трѣбва да се измие, изчисти, да нѣма никаква каль и нечистотия, вънъ и вѫтре въ тѣлото си. Човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно чистъ. Чистотата подразбира здраве. Само чистиятъ човѣкъ може да бѫде здравъ. Пречистването и приготвянето на човѣка за дрехата на новия животъ става на земята. Щомъ облѣче новата си дреха, той минава вече въ нова фаза на живота. Щомъ влѣзе въ новата фаза на живота, човѣкъ коренно се е видоизмѣнилъ. За това състояние на човѣка апостолъ Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“
 
Новиятъ животъ изисква готови хора. Тѣ не се приготвятъ съ говорене. Въ камаритѣ говорятъ, на площадитѣ говорятъ, въ църквитѣ говорятъ, но хората не сѫ се измѣнили, нито свѣтътъ се е оправилъ. Човѣчеството е минало презъ хиляди войни, но и тѣ не сѫ оправили свѣта. Хиляди и милиони хора се раждатъ и умиратъ, но свѣтътъ още не е оправенъ. Днесъ въ семействата майката и бащата играятъ важна роля. Въ бѫдеще само майката ще играе роль въ семейството, а бащата ще бѫде далечъ нѣкѫде. Съ други думи казано: Майката ще работи отвънъ, бащата — отвѫтре, а детето ще бѫде между тѣхъ. Днесъ майката е отвънъ, бащата — отвънъ, детето — отвънъ, и животътъ не върви хармонично. За да тъчете, нужни сѫ две кросна: едното долу, другото горе. Платното върви между дветѣ кросна. Само по този начинъ животътъ, като платно, ще се тъче. Както и да се говори, хората не могатъ да си обяснятъ, какъ може бащата да работи вѫтре въ сина си, а майката — отвънъ. За да разбератъ тази истина, хората искатъ доказателства. Никодимъ, като съвременнитѣ хора, не разбра думитѣ на Христа, Който казваше: „Ако не се роди изново, човѣкъ не може да влѣзе въ Царството Божие.“ Той запита Христа: Какъ е възможно старъ човѣкъ да се роди изново? Христосъ му отговори: Ти си учитель израелевъ, учишъ хората, какъ не можешъ да разберешъ тия елементарни работи? Има новъ начинъ, по който човѣкъ може да се роди изново.  Новораждането е вѫтрешенъ процесъ. Когато човѣкъ мисли за нѣкого, това показва, че е влѣзълъ въ главата му. Това е най-доброто посещение. Не е нужно по външенъ начинъ да се посещаватъ хората. Външното рѫкуване не означава още истинско поздравяване. Човѣкъ може да носи нѣкого въ главата и въ сърдцето си, постоянно да мисли за него, безъ да се рѫкува. Това значи посещение по духовенъ начинъ. Какъ ще приемете Христа и какъ ще Го посетите, това зависи отъ вашето разбиране. Едно е важно: докато човѣкъ не познае Христа отвѫтре, отвънъ само никога нѣма да Го разбере.
 
Единъ благочестивъ калугеръ ходилъ на Атонския монастиръ. На връщане той се отбилъ въ дома на единъ свещеникъ въ Нови-Пазаръ, да си почине. Като тръгналъ да си отива, калугерътъ помолилъ свещеника да му даде една малка сума за пѫть, да не ходи пешъ. Свещеникътъ му казалъ, че нѣмалъ пари, и после добавилъ: Можешъ да си отидешъ пешъ. Като нѣмашъ пари, пешъ можешъ да ходишъ. Като разправяше тази случка, азъ казахъ на свещеника: Знаешъ ли, че този калугеръ бѣше Христосъ? — Право ли говоришъ, или ме изпитвашъ? — И те изпитвамъ, и истината ти говоря. — Ако знаехъ, че калугерътъ е Христосъ, щѣхъ го да настигна, да му дамъ пари за пѫть, да не ходи пешъ.
 
„Дѣлата Божии“. Всѣки човѣкъ трѣбва да познава дѣлата Божии, защото тѣ криятъ известна сила въ себе си. Кѫде се проявяватъ дѣлата Божии? Въ живота. Ето защо човѣкъ трѣбва да си изработи новъ мирогледъ за живота, нови отношения къмъ всички живи сѫщества — отношения на зачитане на Божественото въ тѣхъ. Срещнете ли единъ човѣкъ, вие трѣбва да имате къмъ него специфично отношение на уважение и почитание, вънъ отъ неговата личность. За да изработи новъ мирогледъ за живота, човѣкъ трѣбва да се вглежда въ своитѣ прояви, въ своитѣ слабости и да се изправя. Като работи върху себе си, човѣкъ може да се самовъзпитава. Така той може да си изработи нови методи за придобиване знания и изкуства. Така само той ще разбере, какво представя истинската поезия. Безъ любовь никаква поезия не сѫществува. Лесно е да се каже: „Повѣрвай и всичко, което желаешъ, ще придобиешъ.“ Ти не можешъ да вѣрвашъ, докато не обичашъ. Ти не можешъ да се надѣвашъ, докато не обичашъ. Вѣрата опредѣля качествата на твоята любовь. Надеждата опредѣля качествата на твоята вѣра. Любовьта опредѣля качествата на твоя умъ. Колкото повече любовь имашъ толкова по-голѣми знания и сила ще имашъ. Любовьта подхранва Божественото, което помага за проява на всички дарби въ човѣка.
 
И тъй, задачата на човѣка е да изучава и прилага любовьта като проява на Бога. Когато човѣкъ даде ходъ на тази любовь въ себе си, всички болести, противоречия, недоразумения ще изчезнатъ. Любовьта стопява всичко. Тя се проявява като импулсъ, като свѣтлина въ ума и съзнанието на човѣка. Любовьта внася свѣтлина въ човѣшкия умъ, топлина въ сърдцето му и сила въ волята му. За такъвъ човѣкъ се казва, че е вдъхновенъ. Като знаете това, никога не препятствувайте Бога въ себе си да се прояви. Той се проявява чрезъ вашитѣ добри мисли, чувства и постѫпки. Ако не можете да направите едно добро, оставете поне мисъльта за доброто да мине презъ васъ, за да я приеме другъ нѣкой, който ще направи доброто вмѣсто васъ. Ако минете покрай нѣкой просякъ и нѣмате възможность да му помогнете, мислено поне му изпратете едно добро желание, да му се помогне по нѣкакъвъ начинъ. Колкото хора минатъ следъ васъ, тѣ ще възприематъ вашето добро желание, и всѣки ще тури въ чинийката му нѣкаква сума. Обаче, ако вие не му изпратите едно добро желание, всички хора ще минаватъ и заминаватъ, безъ да му помогнатъ.
 
Помнете, че колкото малъкъ да е човѣкъ, все пакъ, въ известно отношение, той е факторъ. Човѣкъ едновременно отваря и затваря вратата на Царството Божие. Казано е въ Писанието: „Вие взехте ключоветѣ на Царството Божие, и нито вие влизате вѫтре, нито другитѣ оставяте да влѣзатъ.“  Всѣки човѣкъ има ключъ за вратата на Царството Божие, но държи заключена вратата и не пуща Бога да работи въ него. Всѣки човѣкъ самъ трѣбва да отключи вратата на своето сърдце, т. е. на Царството Божие въ себе си, и да пусне Бога вѫтре да работи. Иска ли да се преобрази, човѣкъ не трѣбва да противодействува на Божественото въ себе си. Той трѣбва да стане едно съ Него. Не направи ли това, никой не може да дойде отвънъ да го спаси. Като срещнатъ човѣкъ, въ когото божественото работи, хората започватъ да се съмняватъ въ него и го разпитватъ, отде е дошълъ, кой го е изпратилъ, какви сѫ майка му и баща му и т. н. Това сѫ стари приоми. Искате ли да знаете, дали даденъ човѣкъ е проводникъ на Божията Любовь, вижте, носи ли той животъ за себе си и за своитѣ ближни. Едно отъ качествата на реалностьта е, че тя носи животъ. Дето има животъ, тамъ има радость и веселие. Тази радость иде отвѫтре, а не отвънъ. Хората ставатъ весели и отъ бурето съ вино, но това веселие е временно. Божественото носи истинската радость и веселие. Започнатъ ли хората да се веселятъ отъ присѫтствието на Божественото, музикантитѣ ще дойдатъ. Тогава всички хора ще пѣятъ, ще играятъ и ще се веселятъ въ името Божие. Има ли нѣщо лошо въ тази игра? Когато човѣкъ играе, когато се радва и весели предъ Бога, той е на правъ пѫть. Казано е въ Писанието: „Радвайте се и веселете се въ Господа!“ Когато Божественото въ човѣка се проявява, никаква критика не се допуща. Не критикувайте Божественото нито въ себе си, нито въ ближнитѣ си. Когато сте предъ Божественото, всички трѣбва да мълчите и да се учите. Божественото твори и раздава своитѣ творения на ония, които сѫ готови за тѣхъ. Божественото приготвя вече нови дрехи за всички, които сѫ готови да ликвидиратъ съ старитѣ.
 
Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ новото, да не би, като го приематъ, да умратъ. Новото носи животъ, а не смърть. Влѣзе ли въ новия животъ, и като умира, и като оживява, човѣкъ трѣбва да държи съзнанието си будно, да не става никакво прекѫсване на съзнанието му. Човѣкъ трѣбва съзнателно да умира и да оживява, да осиромашава и забогатява. Осиромашее ли, той трѣбва да каже като Иова: „Богъ даде, Богъ взе.“ Презъ каквито промѣни да минава, човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да се ползува отъ тѣхъ, безъ да се обезсърдчава. При всички случаи на живота си, човѣкъ трѣбва да се държи за любовьта и да знае, че тя не може да бѫде нито света, нито грѣшна; нито умна, нито глупава. Тя е надъ всичко. Тя управлява свѣта.
 
Сега вие ме слушате и си мислите: Искаме да чуемъ нѣщо ново, да се освободимъ отъ страданията. Нѣма защо да чакате помощь отвънъ. Вие сами можете да си помогнете, да се освободите отъ своитѣ мѫчнотии и страдания. Очаквате ли на хората, тоягата ще се стовари върху гърба ви.
 
Двама просяци, единиятъ слѣпъ съ дветѣ си очи, а другиятъ — слѣпъ съ едното си око и куцъ съ единия си кракъ, тръгнали отъ село на село да просятъ. Тѣ отишли въ дома на единъ селянинъ, да искатъ хлѣбъ, пари, дрехи. Селянинътъ казалъ: Ще ви дамъ, каквото искате, но понеже имамъ много работа, помогнете ми малко. — Не можемъ, ние искаме до вечерьта да обиколимъ още нѣколко села. — Чакайте тогава, азъ ще ви дамъ добъръ урокъ. Той взелъ тоягата си въ рѫка и започналъ да ги налага по гърбоветѣ. Просяцитѣ забравили своитѣ недостатъци и веднага хукнали да бѣгатъ. Восъкътъ, съ който залепили очитѣ си, падналъ на земята, и тѣ прогледали, а куциятъ веднага оздравѣлъ. Стои селянинътъ следъ това и си казва: Наистина, Христосъ отвори очитѣ на единъ слѣпъ, а пъкъ азъ отворихъ очитѣ на двама слѣпи.
 
Казвамъ: Човѣкъ е дошълъ на земята да учи, а не да играе ролята на просякъ, да залепва очитѣ си съ восъкъ, или да превързва крака си, да минава за куцъ. Играе ли чужда роля, тоягата ще се стовари върху гърба му и, тогава, ще не ще, ще прогледа и ще проходи.
 
Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ сѫщественото, което освещава нѣщата. Това е Божествениятъ животъ въ васъ. Разчитайте на този животъ въ себе си, а не на външни нѣща. Разчитайте на вашето постоянно и неизмѣнно вѣрую, на вашитѣ неизмѣнни отношения къмъ Бога. Разчитайте на чистотата на своята душа. Въ чистотата, въ любовьта и въ вашитѣ неизмѣнни отношения къмъ Бога се криятъ методитѣ за подмладяване, възкресение, оживяване, освобождаване и примиряване съ Бога. Да приеме човѣкъ Божественото въ себе си, това значи, да се домогне до великата истина, която очаква отъ хиляди години насамъ. Казано е въ Писанието: „Ще изпратя Духа си върху васъ.“ Това значи: Ще се вселя въ васъ, за да проявите Божественото, което ви е дадено.
 
„За да работимъ дѣлата Божии!“ — Това е животъ вѣченъ. Като работимъ дѣлата Божии, ще придобиемъ вѣчния животъ. Като придобиемъ вѣчния животъ, ще познаемъ Единнаго, Истиннаго Бога.


 
26. Беседа отъ Учителя, държана на 23 февруарий, 1930 г.
София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...