Jump to content

1930_02_16 Изпитай и вижъ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Да ви даде", Сила и живот,

13 серия, т.2 (1929-1930),

Издание 1938 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

Изпитай и вижъ

 

„Изпитай и вижъ, че пророкъ

отъ Галилея не е възстаналъ“.

Иоана 7:52

 

„Изпитай и вижъ“. Защо, именно, пророкъ отъ Галилея не е възстаналъ? Така сѫ мислѣли фарисеитѣ, защото по това време съзнанието на хората отъ Галилея не е достигнало това развитие, да излѣзе пророкъ между тѣхъ. Значи, отъ Ерусалимъ е излѣзълъ, пророкъ но отъ Галилея още не му е дошло времето. Отдето да излѣзе пророкъ, той нѣма да оправи свѣта. Нито пророцитѣ, нито учителитѣ, нито майкитѣ и бащитѣ, нито управницитѣ сѫ въ състояние да оправятъ свѣта. Тѣ сѫ носители на Божественитѣ идеи, които трѣбва да се реализиратъ. Докато е носитель на една Божествена идея, човѣкъ е на правъ пѫть. Обаче, въ който моментъ помисли, че може да оправи свѣта, той изпада въ заблуждение. Въпрѣки това, всички хора искатъ да оправятъ свѣта.  Като се оженятъ, мѫжътъ и жената искатъ да оправятъ своя домъ. Духовенството иска да оправи своето паство. Учителитѣ искатъ да оправятъ ученицитѣ си. Външно и държавитѣ, и църквитѣ, и училищата, и домоветѣ сѫ въ пъленъ редъ и порядъкъ, но влѣзте въ вѫтрешния животъ на хората и вижте, какъвъ е редътъ и порядъкътъ тамъ. Външно Царството Божие е на земята, но вѫтрешно не е дошло още. Идете на гробищата, въ затворитѣ, въ болницитѣ и лудницитѣ, да видите какви страдания и нещастия има между хората.

 

Като изучавате степеньта на развитието, до което съвременното човѣчество е дошло, вие можете да си съставите понятие за човѣшкия животъ въ неговата широта и дълбочина. Животътъ трѣбва да се изучава. Той е билъ изучаванъ отъ най-стари времена до днесъ. Той ще се изучава и въ бѫдеще, като едно отъ великитѣ блага, дадени на човѣка. Самъ по себе си животътъ е добъръ, чистъ, изправенъ — нѣма какво да се оправя. Ако има нѣщо неестествено въ живота, това сѫ примѣси, вложени отъ самия човѣкъ. Махнатъ ли се тия примѣси, животътъ остава такъвъ, какъвто първоначално е създаденъ. Мнозина казватъ, че човѣкъ трѣбва да жертвува живота си. За кого? Животътъ не може да се жертвува нито за самия човѣкъ, нито за неговия ближенъ. Човѣкъ може да жертвува живота си само за Бога — за никого другиго. Да жертвувашъ живота си за Бога, това значи да го употрѣбишъ правилно. Не жертвувашъ ли живота си за Бога, за никого не можешъ да го жертвувашъ. Животътъ е благо, дадено отъ Бога и принадлежи само на Него. Изгуби ли живота си, човѣкъ може да го намѣри само въ Бога. За да не го изгуби, той иска да бѫде обичанъ. Кой може да обича човѣка? Само Онзи, Който го е създалъ, Който му е далъ животъ. Въ този смисълъ любовьта не е нищо друго, освенъ начало, източникъ на живота. Мѣстото, отдето животътъ излиза, наричаме любовь.

 

Днесъ всички хора търсятъ любовьта. Защо? За да се обновятъ, да се освободятъ отъ мѫчнотиитѣ въ живота. Въ желанието си да намѣри любовьта, човѣкъ се натъква на нѣкаква каша отъ чувства и настроения, която го поставя предъ редъ противоречия. Вмѣсто да намѣри идейната любовь, т. е. сѫщината на живота, човѣкъ се натъква на временни състояния на човѣка, вследствие на което страда. Едно отъ качествата на любовьта е, че тя дава подтикъ на човѣка да върви напредъ. Искате ли да следвате нейния пѫть, вървете съ нея — никога не оставайте задъ гърба ѝ. Който върви предъ любовьта и мъртъвъ да падне, пакъ ще оживѣе и възкръсне. Остане ли задъ нея, никога нѣма да я стигне. Като знаете това, никога не се обръщайте назадъ, въ миналото, да плачете за своитѣ грѣхове, за страданията на Христа. Нѣма защо да плачете за Христа. Вмѣсто да плачете, приложете учението Му. Ще кажете, че обичате Христа. Щомъ Го обичате, не Му причинявайте нови страдания. Причинявате ли Му нови страдания, вашата любовь е неразбрана. Съвременнитѣ хора, колкото повече се обичатъ, толкова по-голѣми страдания си причиняватъ. Защо? Защото живѣятъ въ неразбраната любовь. Колкото повече се обичатъ, толкова повече се ревнуватъ, толкова повече се съмняватъ едни въ други. Да се съмнява човѣкъ въ ближния си, това значи да не познава себе си. Като не познава себе си, човѣкъ не познава и законитѣ на живота. Ще кажете, че съмнението се дължи на страха въ човѣка да не се подхлъзне онзи, когото обича. Какво лошо има въ подхлъзването? Както се е подхлъзналъ, така ще стане. Ама слабъ билъ, трѣбвало да се пази. Случва се, че и силниятъ човѣкъ може да падне, да умре, или да фалира.

 

Въ една гимназия, една силна ученичка написала едно упражнение, зададено отъ единъ отъ любимитѣ ѝ учители. Тя го написала на красива, чиста тетрадка, много грижливо и старателно. Като предавала тетрадката си на учителя, тя мислѣла, че упражнението ѝ е безпогрѣшно. Каква била изненадата ѝ, когато видѣла на тетрадката си нѣколко погрѣшки! Учительтъ ѝ билъ особено доволенъ отъ красивия почеркъ, отъ чистотата на работата на своята ученичка, но не могълъ да не извади погрѣшкитѣ ѝ. Той взелъ тънко, хубаво перо и внимателно, съ червено мастило, извадилъ погрѣшкитѣ ѝ, за да ги види и изправи. Следъ това той я накаралъ да препише упражнението на чисто, като вземе въ внимание поправкитѣ, и да задържи за себе си оригинала, а за него преписа. Значи, колкото силна да е била, и тази ученичка направила нѣколко погрѣшки. Кой великъ писатель или поетъ не е преписвалъ по нѣколко пѫти своитѣ произведения? При това, той всѣкога е задържалъ оригинала за себе си, а копието за хората. Тази ученичка обичала учителя си, заради което всѣкога имала желание да го задоволи. Като виждалъ нейната готовность да учи прилежно, той оставалъ доволенъ отъ работата ѝ. Следователно, задачата на човѣка е да намѣри поне една близка душа, която да го обича. Щомъ е обичанъ и обича, човѣкъ има вече мѣрка за нѣщата. Любовьта е мѣрка, съ която човѣкъ опредѣля всички нѣща. Тя е магическата прѫчка въ живота на всѣки човѣкъ. Който е придобилъ тази прѫчка, той всичко може да постигне. Той може да бѫде и духовникъ, и управникъ, и учитель, и майка, и баща. Безъ любовь човѣкъ едва ли може да извърши наполовина своитѣ задължения.

 

Сега, като говоримъ за любовьта, ние имаме предъ видъ единъ отъ великитѣ закони въ свѣта. Този законъ работи въ всички форми и споредъ степеньта на неговата проява сѫдимъ за развитието на дадена форма. Тази е причината, че хората се различаватъ единъ отъ другъ. Колкото повече мѣсто е далъ човѣкъ на любовьта въ себе си, толкова по-голѣми сѫ и неговитѣ възможности. Срѣщате единъ човѣкъ съ широко и кѫсо лице, другъ — съ дълго и тѣсно лице, трети — съ кѫсъ носъ и низко чело, четвърти — съ дълъгъ носъ и високо чело, пети — съ красива уста и правилна линия на устнитѣ. Като изучавате живота на тия хора, виждате, че колкото по-правилни и красиви сѫ чъртитѣ на лицето, както и неговитѣ чисти очи, уши, носъ, уста, толкова повече любовь има той въ себе си. Човѣкъ се опредѣля по формата на своята глава и на лицето си. Седалището на духа е нѣкѫде въ главата на човѣка, на душата — въ бѣлитѣ дробове, а на материалното — въ стомаха. Съ други думи казано: главата представя Божественото начало въ човѣка, гърдитѣ — духовното, а стомахътъ — физическото.

 

„Изпитай и вижъ“. Какво трѣбва да се изпита? Че пророкъ отъ Галилея не е възстаналъ. Ако пророкъ дойде отъ Галилея, на какво ще научи хората? Той ще ги научи да живѣятъ добре, разумно, защото любовьта се проявява само при разумния животъ. Човѣкъ не може да бѫде обичанъ, докато не е изработилъ нѣщо красиво въ себе си, т. е. докато не е далъ пѫть на Божественото въ душата си. Който не е проявилъ Божественото въ себе си, той никога не вижда красивото и положителното въ живота. Дето погледне, той вижда само отрицателното. Това не се дължи на неговата зла воля, но на неестественото положение, въ което се намира. Колкото добъръ да е даденъ човѣкъ, ако кожата на рѫката му се обели, той непременно ще свие вежди и ще страда. И той иска да е разположенъ като всички хора, но рѫката го боли. Болна ли е рѫката, цѣлата психика на човѣка се измѣня. Рѫката крие въ себе си редъ сили и способности. Ако нѣкой човѣкъ отиде при банкеръ да иска пари на заемъ, отъ рѫкуването му зависи дали ще получи пари или нѣма да получи.

 

Млада, красива мома отива при единъ банкеръ да иска пари назаемъ. Тя влиза въ кантората му, учтиво го поздравява, рѫкува се съ него и казва защо е дошла. Той я поглежда въ очитѣ и веднага изважда отъ касата си сумата, която момата иска. Като излиза тя отъ кантората, банкерътъ си казва: Никога досега не бѣхъ хващалъ такава рѫка. Никога досега не бѣхъ изпитвалъ при рѫкуване съ жена такова меко и приятно чувство. Това рѫкуване произведе въ мене такава топлина и приятность, че азъ бѣхъ готовъ да дамъ каквато сума пожелаеше. Чрезъ рѫкуването си съ красивата мома банкерътъ възприелъ Божествена енергия, която го разширила и вдъхновила. Дѣдитѣ и прадѣдитѣ на тази мома сѫ работили въ миналото да развиятъ Божественото въ себе си, което сѫ предали и на нея. Има случаи, обаче, когато при рѫкуване съ нѣкои хора, човѣкъ чувствува голѣмъ упадъкъ и понижение на силитѣ си. Това показва, че тия хора не само че не сѫ дали ходъ на Божественото въ себе си, но сѫ се отклонили отъ правия пѫть. Благодарение на това отклонение много хора се намиратъ подъ тежестьта на редъ ненужни мисли и желания, които изопачаватъ живота имъ. Тѣ трѣбва да се освободятъ отъ непотрѣбнитѣ мисли и желания, както пушачътъ трѣбва да се освободи отъ пушене на тютюнъ. Не е голѣмъ недостатъкъ пушенето, но все пак човѣкъ трѣбва да се справи съ тази слабость. Първоначално хората не сѫ пушили, но впоследствие сѫ въвели въ употрѣба тютюна като срѣдство противъ нервно разстройство. Тютюнътъ се е пренесълъ отъ Турция въ Америка, а оттамъ въ цѣла Европа. Особено много се е препорѫчвалъ противъ стѣсняване на гърдитѣ. За предпочитане е да не се пуши тютюнъ, отколкото да се пуши. Човѣкъ не трѣбва да употрѣбява нищо, което да произвежда димъ, било въ главата, било въ гърдитѣ, било въ стомаха му. Човѣкъ се нуждае отъ чисти мисли, чисти чувства и чисти постѫпки, безъ никакъвъ пушекъ и димъ.

 

За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да бѫде добре развитъ, всички негови органи и сетива трѣбва да бѫдатъ нормални. Само при това положение той може да схваща нѣщата правилно, да има вѣрна представа за всичко, което става около него. Като види единъ човѣкъ, той нѣма да пита добъръ ли е или не, но интуитивно ще го познае. Даде ли на нѣкого пари назаемъ, той нѣма да се безпокои дали ще ги получи обратно; той предварително знае съ какъвъ човѣкъ има работа и трѣбва ли да му даде пари назаемъ, или не трѣбва. За човѣка съ добре развита интуиция нѣма скрито - покрито, всичко е ясно като бѣлъ день. За мѫдреца нѣма нищо скрито-покрито. Всѣки човѣкъ може да дойде до положение да гледа на всичко съ отворени очи и уши, да вижда и да чува добре. Затова се иска добре развита глава и правилни линии на лицето. Главата на човѣка представя Божественото начало въ него; лицето — вложениятъ капиталъ, който трѣбва да се тури въ обръщение; рѫката — капиталътъ, който принася полза. Силата на човѣка седи въ добре устроената глава, въ правилното лице и въ добре сформираната рѫка. Който е могълъ да обработи тия три полета въ себе си, той е красивъ човѣкъ. Неговата мисъль е свѣтла, а чувствата му - благородни и възвишени. Той може да се нарече ангелъ. Отличителното качество на ангела е неговата свѣтла мисъль. Отъ главата му излиза свѣтлина, а отъ сърдцето — топлина.

 

„Отговориха слугитѣ: „Никога не е говорилъ человѣкъ тъй, както този сега говори.“ (- 46 ст.). Защо правовѣрниятъ народъ въ времето на Христа не прие учението Му? Нѣкои приеха учението на Христа, но мнозина не го приеха. На тѣхъ Христосъ казваше: „Защо държите ключоветѣ на Царството Божие въ себе си, че нито вие влизате, нито на другитѣ, които искатъ да влѣзатъ вѫтре, давате да влѣзатъ?“ Съвременнитѣ хора сѫ дошли до положение да изпитатъ намѣсата на Божия Промисълъ въ живота си. Днесъ всички хора, свѣтски и религиозни, сѫ на голѣми изпитания. Тѣ се гонятъ едни други, изтезаватъ се било за убежденията си, било за своитѣ религиозни възгледи. Въ тия изпитания именно тѣ ще видятъ рѫката на Провидението. Не е добре културни народи, културни хора да се избиватъ и преследватъ, но по този начинъ ще се внесе пречистване, освобождаване на различнитѣ секти и религии отъ вѣковнитѣ заблуждения. По този начинъ именно тѣ ще познаятъ кѫде е истината. Хората трѣбва да вѣрватъ само въ онзи, който може да ги избави. Какъ ще вѣрватъ въ богове, въ религии, въ догми, които не могатъ да ги избавятъ отъ мѫчнотиитѣ и противоречията, въ които се намиратъ? Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ онова, което може да го освободи отъ мѫчнотиитѣ, което може да внесе въ него животъ. Дойде ли до мъртвитѣ нѣща, човѣкъ не може да вѣрва въ тѣхъ. Мнозина говорятъ за старата истина. Истината не може да бѫде нито стара, нито млада. Тя всѣкога е една и сѫща: и въ миналото, и въ настоящето, и въ бѫдещето. Отъ истината излиза и старостьта, и младостьта. Отъ истината излиза и животътъ, и смъртьта. Истината дава животъ на всѣки, който върви въ стѫпкитѣ ѝ, тя го оставя да страда, лишава го отъ животъ. Колкото по-голѣми сѫ страданията на човѣка, толкова по-голѣми сѫ отклоненията му отъ пѫтя на истината. Следователно, който страда, той трѣбва да търси причинитѣ за страданията си въ отклонението си отъ пѫтя на истината. За да се отклони отъ този пѫть, причината е въ самия него.

 

„Изпитай и вижъ, че пророкъ отъ Галилея не е възстаналъ“. Време е вече пророкътъ отъ Галилея да дойде въ вашата душа и да ѝ обясни всичко, което я интересува. Този пророкъ ще ѝ покаже пѫтя къмъ Царството Божие, пѫтя къмъ Бога. Не приеме ли този пророкъ въ себе си, той ще чака много, докато се домогне до истината. Всѣки самъ трѣбва да намѣри пѫтя къмъ истината. Всѣки самъ трѣбва да свърши работата, която му е дадена. Очаква ли другитѣ хора да свършатъ неговата работа, той нищо не може да постигне. Всѣки самъ трѣбва да учи. Никой не може да учи за другитѣ. Нѣкой иска да разреши въпроса за материята. Преди да си отговори на въпроса, що е материя, той трѣбва да изучи всички форми, чрезъ които материята се проявява. Защо? Защото формитѣ на материята отговарятъ на различни видове и количества енергии. Различнитѣ енергии пъкъ отговарятъ на различни категории мисли, които минаватъ презъ човѣшкия умъ. Човѣкъ трѣбва да изучи всичко това, за да може да си състави ясна представа за понятието материя. Материята има различни свойства, които се отразяватъ различно върху човѣка. Запримѣръ, ако съдържа въ себе си желѣзна материя повече отколкото му трѣбва, човѣкъ се чувствува енергиченъ, силенъ, но лесно се окислява. Като се изложи на въздухъ и на влага, желѣзото ръждясва, а съ това се разрушава. На ръждясването на желязото въ човѣка се дължатъ много болести. За да не ръждясва, това желѣзо трѣбва да се впрегне на работа. Хора, които иматъ много злато въ кръвьта си, сѫщо сѫ изложени на страдания, различни отъ тия, които желѣзото предизвиква. Ако нѣкой има много злато въ кръвьта си, той е осѫденъ на голѣмо внимание отъ страна на хората. Той прилича на млада, красива мома, около която се трупатъ момци: всѣки иска да я види, да се разговори съ нея, да ѝ поднесе букетъ отъ красиви, ароматни цвѣтя. Съ букетитѣ, които поднасятъ на красивата мома, момцитѣ искатъ да ѝ се извинятъ, да изправятъ погрѣшката си, която въ миналото сѫ направили. Въ далечното минало, когато сѫ били груби и жестоки, тѣ сѫ ѝ причинявали редъ пакости и нещастия. Днесъ съ голѣмото внимание къмъ нея тѣ изправятъ погрѣшкитѣ си.

 

„Изпитай и вижъ, че пророкъ отъ Галилея не е възстаналъ“. Въ бѫдеще ще излѣзе пророкъ и отъ Галилея, който ще има свойството на призмитѣ, — или да събира, или да разсѣйва свѣтлината. И животътъ, както призмитѣ, има две страни: изпъкнала или тъй наречена „субективна“ и вдлъбната или „обективна.“ Въ обективната страна на живота свѣтлината се разсѣйва, освѣтява по-голѣми пространства и образитѣ на предметитѣ изглеждатъ естествени. Въ субективната страна на живота свѣтлината се събира на едно мѣсто, освѣтява малки пространства, вследствие на което образитѣ изглеждатъ по-голѣми, отколкото сѫ въ действителность. Докато разглежда нѣщата субективно, човѣкъ всѣкога ще прави погрѣшки. Запримѣръ, той вижда, че нѣкой прави по сто и повече поклони на день, цѣлува икони, кръсти се и вади заключение за този човѣкъ, че е много религиозенъ. Да правишъ по сто поклони на день, да цѣлувашъ икони, това още не е религия, това не е убеждение. Ето защо външното гледане на нѣщата не крие въ себе си абсолютната истина. Що е истина? Какъ може човѣкъ да се домогне до истината? За да познае истината, човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно здравъ. Що е животъ? Животътъ е рѣка, която тече. Що е любовьта? Начало, глава на извора, отдето рѣката изтича. Следователно, ако човѣкъ може да даде пѫть на любовьта въ душата си, да блика като изворъ, да напоява всичко живо, той е развилъ Божественото въ себе си, той е дошълъ до прага на Царството Божие.

 

Днесъ всички хора сѫ призвани като работници въ новото. Всѣки човѣкъ трѣбва да вземе участие въ градежа на Божествената сграда. За тази цель всѣки трѣбва да се освободи отъ безпокойствата си, отъ грижитѣ за насѫщния хлѣбъ. Щомъ е дошълъ на земята и работи, човѣкъ е осигуренъ. Кога ще се оправи свѣтътъ? Това е задача на Бога, а не на човѣка. Божествениятъ свѣтъ е оправенъ. Що се отнася до изправянето на човѣшкия свѣтъ, това зависи отъ самия човѣкъ. Щомъ човѣкъ изправи себе си, заедно съ това и неговиятъ свѣтъ ще се изправи. Стариятъ свѣтъ, като стара дреха, си заминава. Новъ свѣтъ се гради сега. Нови хора — нови майки и бащи, нови учители и проповѣдници, нови управници сѫ нуждни сега. Всички насилия и беззакония, които сега се вършатъ, трѣбва да изчезнатъ, да се замѣнятъ съ новъ редъ и порядъкъ. Невидимиятъ свѣтъ не може вече да търпи престѫпленията и беззаконията на хората. Ще кажете, че всички хора не вършатъ голѣми престѫпления. И малкитѣ, и голѣмитѣ престѫпления сѫ подъ единъ и сѫщъ знаменатель. Малкиятъ огънь може да стане голѣмъ и голѣмиятъ огънь може да стане малъкъ. Малъкъ или голѣмъ, огъньтъ трѣбва да бѫде на своето мѣсто. За да не прави пакости съ своя огънь, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да държи съзнанието си будно. За да не изпада въ погрѣшки, човѣкъ трѣбва да има предъ видъ закона, че всѣкога има възможность да направи това, което не желае, или да не прави това, което желае. Колко пѫти човѣкъ грѣши благодарение на този законъ! Запримѣръ, срѣщате нѣкой, който иска да стане ученъ, да придобие знания, но нѣма методъ за реализиране на своето желание. И вмѣсто да стане ученъ, да допринесе нѣщо за благото на човѣчеството, той придобива знания, чрезъ които причинява редъ нещастия на хората. Истинско знание се придобива само отъ слънцето. Истински ученъ е само онзи, който е ходилъ на слънцето. Отиването на човѣка на слънцето подразбира свързване съ неговата свѣтлина и топлина. Има часове, минути и секунди, когато слънцето отправя къмъ всѣко живо сѫщество особенъ родъ лѫчи, които се отразяватъ благоприятно върху живота му. Може ли навреме да възприеме тия специфични лѫчи, човѣкъ коренно се преобразява. По отношение на човѣка ние наричаме този моментъ „Възшествие на Духа Светаго“. На обикновенъ езикъ този моментъ е нареченъ „излизане на специфична енергия отъ слънцето и попадането ѝ въ душата на човѣка.“ Мойсей казва, че въ четвъртия день Богъ е създалъ небеснитѣ свѣтила: слънцето, луната, звездитѣ. Числото четири се взима за мѣрка на нѣщата. Следователно, ако не знае какъ да употрѣбява тази мѣрка, човѣкъ не би могълъ да се ползува отъ енергията на слънцето и на луната, нито отъ енергията на останалитѣ свѣтила.

 

Въ Битието се говори за седемь деня, презъ които Богъ е създалъ свѣта. Значи, днитѣ се взематъ сѫщо като мѣрка на времето. Времето и пространството представятъ две величини, които опредѣлятъ хода на човѣшката еволюция. Свѣтлината пъкъ е мастилото, съ което се пише историята на космоса. Тази мисъль е отвлѣчена, но тя става понятна, когато човѣкъ спре вниманието си върху фотографията. Не е ли свѣтлината, която чъртае образитѣ въ фотографията? Не е ли свѣтлината, която отразява образитѣ въ човѣшкитѣ очи? Сѫщата тази свѣтлина е причина за очъртаване границитѣ на нѣщата. Значи, свѣтлината е мастилото на природата, на цѣлата вселена. Съвременнитѣ хора иматъ механическо разбиране на свѣтлината, вследствие на което не могатъ да си обяснятъ нейната сила и влияние. Ще дойде день, когато тѣ ще разбератъ, че задъ свѣтлината се крие нѣщо по-високо отъ нея. Тѣ ще гледатъ на свѣтлината като на разумна сила.

 

„Изпитай и вижъ, че пророкъ отъ Галилея не е възстаналъ“. Едно трѣбва да се знае: всѣки пророкъ е изпратенъ отъ невидимия свѣтъ. Въ този смисълъ всѣки пророкъ представя написана книга, отъ която може да се чете онова, което Богъ иска да каже на хората, Пророкътъ не работи за своя слава, но за славата на Онзи, Който го е проводилъ. Той работи за любовьта, въ която нѣма никакви изключения. Когато Адамъ бѣше въ рая, тамъ нѣмаше никакви църкви, паметници, както днесъ ги има. Казва се за Адама, че билъ голъ. Думата голъ подразбира състояние на чистота и светость. Щомъ сгрѣши, той се облѣче въ модерни дрехи. Днесъ виждаме Адама навсѣкѫде облѣченъ въ модерни дрехи, но грѣшенъ. Той се е отклонилъ отъ закона на любовьта, отъ чистотата и светостьта. За предпочитане е човѣкъ да бѫде голъ, но чистъ и светъ, отколкото да бѫде облѣченъ, но грѣшенъ. Има два вида голота: голота на грѣшника и голота на праведния. Първиятъ човѣкъ е билъ направенъ по образъ и подобие Божие — духовниятъ човѣкъ, а следъ него е билъ направенъ физическия човѣкъ, нареченъ втори Адамъ. Той е билъ направенъ отъ пръсть, въ която Богъ внесе диханието си и стана жива душа. На първия човѣкъ Богъ даде власть на земята и на небето.

 

И тъй, иска ли да се развива, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ първичния образъ на човѣка. Ако нѣкой пророкъ дойде въ името на първичния човѣкъ, той ще изнесе предъ свѣта онази истина, къмъ която всѣки се стреми. Въ какво се заключава тази истина? Да се домогне човѣкъ до истината, това значи да е изработилъ красива, добре оформена глава, красиво лице и правилни линии на тѣлото. Не е достатъчно само да има добре устроена глава, но и космитѣ на човѣшката глава трѣбва да отговарятъ на нея. Дали сѫ космитѣ остри или меки, това зависи отъ мозъчнитѣ енергии. Колкото по-правилни и хармонични сѫ мозъчнитѣ енергии, толкова по-голѣми сѫ възможноститѣ на човѣка да изпълнява волята Божия. Човѣкъ трѣбва да започне първо съ себе си, да изучава силитѣ и способноститѣ, съ които разполага. Щомъ изучи себе си, той може да спре вниманието си и върху това, което ближнитѣ му криятъ въ себе си. Не познава ли себе си, той нищо не може да разбере отъ живота на другитѣ хора. Какво ще се ползува човѣкъ отъ книгитѣ на старитѣ пророци, ако нищо не знае за себе си? Запримѣръ, хората боравятъ съ различни числа, безъ да разбиратъ значението имъ. Днесъ мнозина говорятъ за числото 666. Тѣ го разглеждатъ като число, което означава организиране на сили. Това число го търсѣха въ Римъ, въ Франция — въ времето на Наполеона, въ Русия — въ времето на Толстоя и т. н. Като изучаватъ значението на това число, хората се натъкватъ на редъ криви учения и възгледи, на които мнозина се подчиняватъ. Причината за тия криви възгледи и учения не е въ самия човѣкъ, но въ онѣзи хипнотични състояния, на които той се поддава. Тѣзи състояния идатъ отвънъ, а не отвѫтре. Когато войникътъ отива на бойното поле да се бие за отечеството си, по свое желание ли прави това? Той получава заповѣдь отъ началника си да отиде на война, а не по своя воля. При това, тази заповѣдь като мисъль е минала презъ умоветѣ на мнозина, докато дойде до войника. Тази мисъль е дошла до войника отвънъ, а не отвѫтре.

 

Изобщо, всѣки човѣкъ възприема добри или лоши мисли отвънъ и, ако е слабъ и се влияе отъ тѣхъ, той може да стане по-добъръ или по-лошъ, отколкото е билъ по-рано. Запримѣръ, ако за нѣкой слабъ по характеръ човѣкъ казватъ, че е лошъ, той може да стане лошъ. Силнитѣ, обаче, не се подаватъ на чужди влияния. Колкото повече се говори за тѣхъ добро или лошо, толкова по-силни ставатъ. Тѣ сѫ огънь, който никога не изгасва. Който е завладянъ отъ Божествената истина, той никога не се разколебава. Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да го помѣсти. Той е канара, която нито се руши, нито се колебае. Евреитѣ се помѫчиха да се освободятъ отъ Христа, но освободиха ли се? Цѣлата бѣла раса прие Христа, а евреитѣ търсятъ закрила именно отъ нея. Значи и до днесъ тѣ сѫ въ зависимость отъ нея, т. е. отъ Христа. Днесъ тѣ търсятъ благоволението на Онзи, Когото разпнаха. Франция, Англия, Италия, Русия сѫ все християнски държави, които Христосъ управлява. Това се потвърждава отъ стиха, въ който Христосъ казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“. Отъ две хиляди години насамъ Христосъ царува и на небето, и на земята. Това, че много народи очакватъ Христа втори пѫть да дойде на земята показва, че стариятъ редъ и порядъкъ въ свѣта ще се замѣсти съ новъ. Свѣтътъ ще се преустрои по разуменъ начинъ. Всички напреднали хора отъ бѣлата раса ще станатъ носители на новата култура, ще взематъ участие въ създаването ѝ. Пръвъ Христосъ ще вземе участие въ въвеждане на новъ редъ и порядъкъ въ свѣта. Тия, които работятъ за идване на новата култура, ще иматъ голѣми постижения. Тѣ ще посещаватъ различнитѣ планети, както богатитѣ хора на земята иматъ възможность да пѫтуватъ отъ една държава въ друга. Беднитѣ, обикновенитѣ хора, не могатъ да пѫтуватъ по свѣта и затова живѣятъ съ надеждата, че като умратъ, тогава ще иматъ възможность да посетятъ рая, мѣсто на блаженство и покой. Тѣ и тукъ се заблуждаватъ. Раятъ е мѣсто за ония, които сѫ завършили своето развитие на земята.

 

„Изпитай и вижъ, че пророкъ отъ Галилея не е възстаналъ“. Пророкътъ, който въ бѫдеще ще дойде, ще научи хората да живѣятъ правилно, да бѫдатъ господари на материята. Ако не стане господарь на материята си, човѣкъ никога не би могълъ да управлява своитѣ мисли и чувства. Какъвъ човѣкъ е този, когото трѣбва да убеждавате въ реалностьта на живота? Трѣбва ли да убеждавате брата си, че той има баща? Ако е забравилъ баща си, ще му донесете едно писмо отъ него. Като прочете писмото, той веднага ще си спомни, че баща му е живъ и мисли за него. - Ама истина ли е това? - Лесно можете да провѣрите истината. Въ единъ день само, отъ изгрѣване на слънцето до залѣзването му, човѣкъ може да провѣри истиненъ ли е известенъ фактъ или не. Пропусне ли това време, пропуща и истината. За да се домогне естествено до истината, човѣкъ трѣбва да изработи красиво лице, правилна глава и добре оформена рѫка. Срещнете ли такъвъ човѣкъ, вие изпитвате приятность и пожелавате втори пѫть да го срещнете. Човѣкъ трѣбва да има не само добре оформена рѫка, но и мека, съ приятна топлина. Пипне ли такава рѫка, и най-голѣмиятъ скѫперникъ отваря сърдцето си и дава.

 

И тъй, пророкътъ, когото хората очакватъ, ще донесе на човѣчеството нова система за възпитание на младото поколѣние, новъ начинъ за писане, новъ начинъ за живѣене. Нови хора ще дойдатъ въ свѣта, за да приложатъ идеитѣ на новия пророкъ. Отде ще дойде този пророкъ? Отгоре, отдето Богъ го е изпратилъ. Той ще бѫде между всички хора, безъ да принадлежи на нѣкоя нация. Христосъ дойде между евреитѣ, но евреинъ ли бѣше? Ще кажатъ, че Христосъ е произлѣзълъ отъ Давидовия родъ. Давидъ евреинъ ли бѣше? Давидъ бѣше царь на Израиля, но Израиль представя красивото и доброто въ цѣлото човѣчество, а не нѣкакъвъ специфиченъ народъ или специфична нация. Човѣкъ може да възприеме истината само тогава, когато надрасне нацията си, когато се опредѣли като Синъ Божи. Всѣки човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога, но помни ли първата дума, която Той му е казалъ? Кое дете помни първата дума, която майка му е казала при раждането му? Толстой разправя единъ свой споменъ отъ най-ранното си детинство, когато билъ още въ пелени, но скоро този споменъ се заличилъ отъ паметьта му. За единъ моментъ само той си спомнилъ какъ майка му го кѫпала единъ день въ коритото, и той пожелалъ свободно да порита въ водата. Това приятно разположение се прекратило веднага и той почувствувалъ, че нѣщо го стѣга силно. Това стѣгане се предизвикало отъ пеленитѣ, въ които го увили. Всѣки човѣкъ трѣбва да дойде до нѣкакъвъ проблѣсъкъ въ съзнанието си, да си спомни нѣщо отъ далечното минало. Когато новиятъ пророкъ дойде въ човѣка, съ него заедно ще дойде и проблѣсъкътъ, т. е. пробуждане на висшето съзнание. Пробуди ли се висшето съзнание въ човѣка, заедно съ това ще се преустрои и неговиятъ външенъ и вѫтрешенъ животъ. Преустрои ли човѣкъ себе си, ще се преустрои и външниятъ свѣтъ.

 

Казано е въ Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. За да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ истината като цель въ неговия животъ. Истината представя онази вѫтрешна сила въ човѣка, която му дава възможность да преустрои себе си. Тя впрѣга всички сили въ човѣка, заставя го да работи. Любовьта разширява човѣка, а мѫдростьта отваря пѫтя му къмъ великитѣ свѣтове. За да се домогне до това, човѣкъ трѣбва да приеме любовьта, мѫдростьта и истината въ тѣхното приложение. Само по този начинъ човѣкъ може да преустрои себе си.

 

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нови методи за възпитание. Това не значи, че човѣкъ трѣбва изведнъжъ да се откаже отъ старитѣ методи, отъ стария животъ. Стариятъ животъ е сѣнка на новия. Безъ него новиятъ животъ не може да се очъртае. Въ новия животъ ще се оформятъ истинскитѣ отношения между мѫже и жени, между родители и деца. Днесъ се говори за братство, но тази идея е далечъ още отъ истинското ѝ приложение. Днесъ хората сѫ братя по кръвь, но по идея още не сѫ достигнали до истинското ѝ реализиране. Братството по кръвь продължава до четири поколѣния най-много. Следъ четири поколѣния то се изглажда. Въ Писанието се говори за онова братство, което не се изглажда до тисяща родове. Човѣчеството трѣбва да се проникне именно отъ тази идея за братство и къмъ нея да се стреми. За да дойде до това положение, човѣкъ трѣбва да изпълнява волята Божия, т. е. да изпълнява законитѣ на разумната природа. Това ще ги доведе до отношения на човѣщина и ще ги освободи отъ ненуждни страдания и нещастия.

 

Съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ нови възгледи за живота, отъ нови учители и пророци. Новиятъ пророкъ ще бѫде призма, която ще пречупва правилно свѣтлината на Божествения свѣтъ. Той ще бѫде изворъ, който навсѣкѫде ще разнася Словото на Бога. Приематъ ли този пророкъ въ себе си, хората ще се освободятъ отъ сегашнитѣ мѫчнотии и страдания, които се дължатъ на слаба вѣра, на слаба любовь, на слаба надежда. Възприеме ли истината, която новиятъ пророкъ носи въ свѣта, човѣкъ ще се обнови, ще се облѣче въ нова дреха. Чрезъ тази дреха само Богъ може да се изяви на човѣка. Облѣче ли дрехата на истината, човѣкъ ще се изпълни съ знание и свѣтлина, съ сила и любовь. Мнозина се страхуватъ отъ истината, да не ги отдѣли отъ старото, отъ тѣхнитѣ възгледи за живота. Нѣма защо да се страхуватъ. Истината е една и сѫща въ всички времена и епохи, но човѣкъ всѣки день трѣбва да внася по нѣщо ново къмъ своитѣ възгледи, за да се обнови. Едно се иска отъ човѣка: приеме ли една идея отъ Божествения свѣтъ, да я предаде както я е приелъ, безъ да се влияе отъ мнението на окрѫжаващитѣ. Всѣки човѣкъ трѣбва да се проявява споредъ изискванията на природнитѣ закони. Сѫдията осѫжда престѫпника на нѣколкогодишенъ строгъ затворъ. Знае ли той точно на колко години трѣбва да го осѫди? Той се рѫководи отъ нѣкакви закони, но тия закони не сѫ извадени отъ природата. Природата е опредѣлила точно за всѣко престѫпление съответенъ срокъ на наказание.

 

Двама млади момци се влюбили въ една красива мома. Отъ ревность единиятъ убилъ другаря си. Измѫчванъ отъ съвестьта си, той влѣзълъ въ контактъ съ разумната природа, която го посъветвала да се ожени за младата и красива мома, за да може чрезъ тѣхъ да се роди този, когото той убилъ. Той разбралъ, че този е единствениятъ начинъ за изправяне на погрѣшката си. Само по този начинъ ще се заличи престѫплението му. Наистина, той се оженилъ и му се родилъ синъ - убитиятъ, който му създавалъ голѣми страдания. Въ тази форма наказанието за известно престѫпление е по-рационално, отколкото обесването, затварянето и др. За всѣко убийство евреитѣ осѫждали убиеца на смърть, но съ това не допринесоха нищо за изправяне на човѣчеството. Убийствата и престѫпленията продължаваха да се вършатъ. Христосъ дойде на земята да разреши и този въпросъ. Той показа на хората, че правиятъ пѫть за изправяне на погрѣшкитѣ е пѫтьтъ на любовьта и на жертвата.

 

Въ миналото сѫдътъ осѫдилъ една бедна вдовица, майка на четири сирачета, за престѫпление, което не е извършила. Като не могли да намѣрятъ истинския виновникъ за престѫплението, сѫдътъ попадналъ на тази вдовица, несправедливо уличена отъ нейни неприятели, и я осѫдили на доживотенъ затворъ въ Сибиръ. Единъ младъ момъкъ, който нѣмалъ близки въ свѣта, чулъ за нещастието на вдовицата и се явилъ въ сѫда, дето се призналъ за виновникъ на извършеното престѫпление. Престѫплението се заключавало въ това, че нѣкой изгорилъ кѫщата на единъ богатъ чифликчия. Момъкътъ казалъ, че той запалилъ кѫщата на чифликчията. Сѫдътъ веднага освободилъ бедната вдовица и вмѣсто нея турилъ въ затвора младия момъкъ. Десеть години следъ това единъ свещеникъ, нѣкѫде въ Русия, билъ повиканъ да изповѣда единъ умиращъ. Умиращиятъ изповѣдалъ престѫплението си, което нѣкога направилъ, а именно: за да отмъсти на единъ богатъ чифликчия, той запалилъ кѫщата му и вмѣсто да си признае престѫплението, той хвърлилъ вината върху една бедна вдовица. Тази изповѣдь дошла до сѫда, и сѫдията се разпоредилъ да освободятъ момъка отъ затвора. Обаче, късно било вече — момъкътъ не билъ между живитѣ. Той пожертвувалъ живота си за бедната вдовица и малкитѣ сирачета. Колко хора сѫ готови днесъ за такава жертва? Само великата и съзнателна жертва може да изправи свѣта.

 

Съвременното човѣчество се намира предъ великата задача да изправи живота си. Всѣки самъ трѣбва да се заеме съ тази задача. Какъ? Като изправи езика, устата, лицето, главата — цѣлото си тѣло. Ако рѫката, езикътъ, устата, тѣлото и всички негови удове не се подчиняватъ на човѣка, какъ ще изрази той своята интелигентность? Докато не стане господарь на себе си, човѣкъ никога не може да бѫде господарь на другитѣ. Човѣкъ трѣбва да стане живо тѣло, едно съ тѣлото на Христа. Неговитѣ мисли, чувства, желания и постѫпки да станатъ и наши. И тогава да поставимъ Бога — като глава, Христа — като душа, а ние — като живи човѣци, изпълнители на тѣхната воля и работници за изправяне на своя животъ, както и живота на своитѣ ближни. Този е начинътъ за изправяне на свѣта. Свѣтътъ не може да се изправи механически.

 

„Пророкъ отъ Галилея не е възстаналъ“. Дошло е време, този пророкъ да възстане въ всѣки човѣкъ. Дойде ли този пророкъ въ сърдцата и въ умоветѣ на хората, всички недоразумения, страдания и мѫчнотии ще изчезнатъ и Синъ Человѣчески ще се яви въ облацитѣ. Това значи: Синъ Человѣчески ще влѣзе въ умоветѣ, въ сърдцата и въ душитѣ на хората. Тѣ ще се почувствуватъ братя, ще си подадатъ рѫка за взаимна работа и ще заживѣятъ както Богъ иска. Тогава Божието благословение ще потече въ свѣта като рѣка, която има стремежъ къмъ морето, къмъ вѣчния животъ.

 

25. Беседа отъ Учителя, държана на 16 февруарий, 1930 г.

София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...