Jump to content

1927_09_25 Оскърбени


Ани

Recommended Posts

От книгата, "Мнозина казваха", Сила и Живот,  

Десета серия, т.1 (1927–1928)
Първо издание 1933 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

Оскърбени

 

                „Като оскърбени, а то винаги сме

      радостни; като сиромаси, но мно-

      зина обогатяваме; като че нищо

      нѣмаме, а всичко владѣемъ.“

        II Посл. къмъ Коринтянитѣ 6:10

 

    Съзнателниятъ животъ представя една отъ великитѣ задачи на цѣлокупния животъ. Има задачи временни, които разрешаватъ временнитѣ нужди на човѣка; има задачи идейни, които се отнасятъ до вѣчния животъ; тѣ разрешаватъ общитѣ нужди на човѣка. Съзнателниятъ човѣкъ иска не само да си обясни явленията въ природата, но сѫщевременно, той иска да си обясни законитѣ, както и пѫтищата, по които се извършватъ тия явления. Въ първия случай, той се явява само като зритель, като наблюдатель на всичко онова, което става около него; въ втория случай, той взима участие въ тия явления, понеже е свързанъ съ живата природа. Щомъ е така, тогава и законитѣ, по които се извършватъ явленията въ природата, иматъ отношение и къмъ самия човѣкъ. Доколкото познава природата, дотолкова човѣкъ може да живѣе съ нея. Когото познавашъ, ти можешъ да живѣешъ съ него; когото не познавашъ, не можешъ да живѣешъ съ него. Въ този смисълъ, животътъ започва съ първото пробуждане на съзнанието. Пробуждането на съзнанието пъкъ, не е нищо друго, освенъ запознаване съ живота. Мнозина влизатъ въ живота, като че отиватъ на гости нѣкѫде, като че съ поканени на сватба. Обаче, и за поканенитѣ на сватба има известни правила, които трѣбва да се спазватъ; престѫпятъ ли тия правила, тѣ ще се намѣрятъ вънъ отъ сватбата. Не само това, но и за посетителитѣ на кръчмитѣ има правила, които сѫщо тъй трѣбва да се спазватъ. Ако нѣкой пияница влѣзе въ една кръчма и престѫпи едно отъ създаденитѣ тамъ правила, той скоро ще се намѣри вънъ отъ кръчмата.

 

    Казвамъ: трѣбва да знаете, че всѣко начало е трудно. Какъ мислите, леко ли е положението на капелмайстора, който е събралъ около 50-60 музиканти или пѣвци да дирижира? Той дига и слага своята тояжка по всички правила на музиката, но тѣ още не го разбиратъ, вследствие на което, излиза цѣла бъркотия. Той дава тонъ съ камертона си, свири имъ съ своя инструментъ, но тѣ пакъ не го разбиратъ. Капелмайсторътъ разбира своитѣ музиканти, влиза въ положението имъ, знае, че тѣ ще започнатъ да свирятъ, както той иска, и затова има търпение да дочака времето, когато музикантитѣ ще го задоволятъ. Които слушатъ отвънъ, ще кажатъ: Тѣзи музиканти за нищо ги не бива, нищо нѣма да излѣзе отъ тѣхното свирене. Сѫщо така мнозина, като не разбиратъ живота, прибързватъ въ заключенията си и казватъ: Тази музика нищо не струва. Който се произнася така леко и прибързано за живота, той е случаенъ посетитель; едва що чулъ първия тонъ отъ музиката и казва: Тази музика нищо не струва. Питамъ: при това положение, какво трѣбва да прави човѣкъ? Ще кажете, може би, че нищо друго не остава на човѣка, освенъ да умре. Кой отъ васъ е билъ въ недрата на смъртьта, да знае, какво тя представя? Ако смъртьта е нѣщо толкова желанно, което разрешава задачитѣ на живота, тогава, нека всички хора пожелаятъ смъртьта. Въ сѫщность така ли е? Днесъ, хората се плашатъ отъ смъртьта. въпрѣки това, като се намѣрятъ въ безизходно положение, пакъ къмъ нея се обръщатъ. Всички казватъ, че нѣма по-страшно нѣщо отъ смъртьта, а при това я желаятъ. Какъ ще се обясни това противорѣчие? Това противорѣчие произтича отъ неразбиране на вѫтрешнитѣ процеси на живота. Когато хората, даже и най-напредналитѣ, се натъкнатъ на голѣми страдания и изпитания, тѣ мислятъ, че и Богъ престава да се интересува отъ тѣхъ. Ще чуете даже нѣкой да казва за Бога, че Той не се интересува отъ страданията на хората, защото самъ нѣма никакви страдания. Ако е въпросъ за страдания, за неприятности и безпокойствия, Богъ има най-много отъ всички. Ако съберете на едно мѣсто страданията на цѣлото човѣчество, отъ милиони години насамъ, Богъ прекарва повече отъ това, само въ единъ день даже, но при това, Той е винаги щастливъ и доволенъ. Неговиятъ миръ никога не се нарушава. Ще кажете: Какъ е възможно това? Питамъ: мислите ли, че океанътъ не усѣща всичката тиня, всичката каль, която се влива въ него отъ хилядитѣ мѫтни рѣки? Океанътъ усѣща, чувствува всичко това, но търпи, понася тия несгоди, като временни положения, защото знае законитѣ. Той разбира процеситѣ, по които тази нечистота може да се утаи, да се премахне, затова, съ търпение чака това време.

 

    Сега, азъ говоря за обикновения животъ на всички живи сѫщества, който се влива въ Великото съзнание. Обикновениятъ животъ пъкъ, представя сборъ отъ всички мѫтни рѣки. Преди да пристѫпя къмъ сѫществената мисъль на тази беседа, ще направя нѣколко бележки върху разликата между съзнателния животъ, или живота на праведния, на добрия човѣкъ и несъзнателния животъ, или живота на грѣшния, на лошия човѣкъ. Животътъ на съзнателния човѣкъ е подобенъ на изворъ, водата на който, отъ единия до другия край на своето пѫтуване, е бистра, чиста, като кристалъ. И десеть пѫти на день може да се цапа добриятъ човѣкъ, но достатъчно е да се докосне до своя вѫтрешенъ изворъ, за да се изчисти веднага; достатъчно е да доближи устнитѣ си до водата на своя изворъ, за да уталожи жаждата си; достатъчно е да пие една чаша вода, за да могатъ поритѣ на тѣлото му да се отворятъ, и съ това да облекчи положението си. Животътъ на несъзнателния човѣкъ, отъ единия до другия край, представя мѫтна рѣка. Ако рече той да пие отъ водата на тази рѣка, тя нѣма да уталожи жаждата му, нито ще отвори поритѣ му. Какво е положението на такъвъ човѣкъ? Той престава да мисли, да чувствува, да действува и е осѫденъ на смърть. Въ това отношение, смъртьта представя ограничение на съзнанието. Нѣма по-страшно нѣщо за човѣка отъ това ограничение и отъ невъзможностьта да се освободи отъ него! Нѣма по-страшно нѣщо за човѣка отъ това, да съгради кѫща, която утре ще се събори върху него, ще го затрупа, и следъ това, нѣма кой да му помогне. Въ този смисълъ, именно, смъртьта е страшна за човѣка. За грѣшния, смъртьта е страшна, защото кѫщата му се събаря, преди още той да е излѣзълъ отъ нея. За праведния, обаче, не е така. Той излиза отъ кѫщата си, преди тя да се е съборила. За нашата кѫща, т. е. за нашето тѣло, апостолъ Павелъ казва: „Нашето тѣло е домъ рѫкотворенъ, но има домъ нерѫкотворенъ, въ който трѣбва да живѣемъ.“ Това трѣбва да стане още приживе. Който разбере смисъла на този стихъ, той ще знае, че щастието на човѣка не е на земята. Нѣма човѣкъ на земята, който може да се нарече щастливъ. Всички хора сѫ търсили и търсятъ щастието на земята, но и днесъ не сѫ го намѣрили. Елементитѣ на щастието сѫ на земята, но самото щастие, като нѣщо цѣло, не сѫществува на земята. Земята е рудница, въ която човѣкъ е изпратенъ като рудокопачъ, да извади отъ нея нѣкои благородни метали, скѫпоценни елементи и съкровища, и да ги занесе на опредѣленото за тѣхъ мѣсто. Въ края на краищата, той не задържа за дълго време при себе си своитѣ придобивки. Задържи ли ги при себе си, въ скоро време ще го обератъ, и той ще остане пакъ беденъ, съ празни ръце. Това всички сѫ опитали. Всѣки човѣкъ е видѣлъ, какъ щастието бѣга отъ рѫцетѣ му. Въпрѣки това, съвременнитѣ хора вѣрватъ, че ще намѣрятъ щастието и ще го задържатъ за себе си. За тази вѣра тѣ заслужаватъ похвала. При всички страдания и нещастия, при катастрофитѣ, които преживяватъ, всички живи сѫщества се стремятъ къмъ щастие на земята.

 

            Като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме, като че нищо нѣмаме, а всичко владѣемъ“. Такова е положението само на онзи човѣкъ, въ когото съзнанието е пробудено. За да се пробуди съзнанието на човѣка, той трѣбва да започне съ вѫтрешнитѣ процеси на живота. Само вѫтрешнитѣ процеси сѫ вѣчни и неизмѣнни. Дето става подпушване, тамъ имаме нѣщо нереално; подпушването подразбира времененъ процесъ. Запримѣръ, днесъ човѣкъ се чувствува здравъ, разположенъ, има апетитъ за ядене, но утре става нѣкакво пресичане на апетита, стомахътъ му се разстройва, и той се оплаква отъ подпушване. Тъй подпушенъ, той прибѣгва до разстривки, до изпотявания, докато възстанови първото си разположение и апетитъ. Значи, храносмилателната система на човѣка може нѣкѫде да се подпуши, презъ което време той се намира въ нездравословно състояние. Щомъ се подпуши храносмилателната система на човѣка, едновременно съ това се подпушва и дихателната система: дишането става по-бързо или по-бавно, неравномѣрно, а понѣкога съвсемъ спира. Когато човѣкъ престане да диша, и движенията въ него спиратъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва да пази храносмилателната и дихателната си системи въ пълна изправность. Само по този начинъ, той ще бѫде здравъ, съ добро разположение на духа. Подъ думата „хранене“, въ широкъ смисълъ, се разбира процесъ на възприемане: възприемане на живитѣ сили въ природата. Тѣзи живи сили се възприематъ чрезъ храната, чрезъ въздуха, чрезъ водата, чрезъ свѣтлината и топлината, а най-после и чрезъ живата мисъль. Това сѫ все срѣди, които трѣбва да минатъ презъ човѣшкия организъмъ, за да може разумниятъ човѣкъ да си послужи съ тѣхъ. Ето защо, човѣкъ първо трѣбва да започне съ изучаването на храненето и на разнитѣ видове храни, съ изучаването на въздуха, водата, топлината, свѣтлината и човѣшката мисъль. Той трѣбва да знае, колко и какви сѫ вибрациитѣ на свѣтлината и топлината, и да извлѣче живитѣ сили, които се съдържатъ въ тѣхъ. Разумниятъ човѣкъ има начини, методи, чрезъ които може да извлича живитѣ сили отъ тия срѣди. Който познава вѫглерода, неговитѣ свойства и съединения, той познава твърдата материя, и всѣкога може да извади живота отъ тази срѣда. Който познава водорода, неговитѣ свойства и съединения, той познава течната материя, и всѣкога може да извади живота отъ тази срѣда. Който знае всичко за азота, за неговитѣ свойства и съединения, той познава въздухообразната материя, и всѣкога може да извади живота отъ нея. Който е запознатъ добре съ кислорода, съ неговитѣ свойства и съединения, той разбира огъня, и всѣкога може да извлѣче живота отъ него. Дойде ли човѣкъ до това положение, да влада живитѣ сили въ природата, да се ползува отъ тѣхъ, той нѣма да очаква външно щастие, нѣма да се надѣва да го кредитиратъ нѣкои банкери. Той ще знае, че животътъ не се влива отвънъ, но отвѫтре; прииждането на живота е вѫтрешенъ процесъ. Въ този смисълъ, задачата на науката и на религията се заключава въ придобиване на живота.

 

    Казвате: Какъ можемъ да придобиемъ живота? Животътъ се придобива чрезъ познаване на Бога. Познаването на Бога пъкъ, подразбира служене. Такава е била задачата на науката и на религията въ древнитѣ времена, когато хората сѫ били просвѣтени; въ по-новитѣ времена, религията и науката сѫ станали срѣдства за превъзпитаване на хората, а въ най-новитѣ времена, науката, специално, е слѣзла въ областьта на стомаха, и служи главно за задоволяване нуждитѣ му. Днесъ, учениятъ работи, музикантътъ свири, художникътъ рисува, поетътъ съчинява, проповѣдникътъ поучава хората, но всичко това се върши съ цель да се доставятъ срѣдства за ядене и пиене. Кажете, кой художникъ не е продалъ своята картина? Кой проповѣдникъ не е продалъ своята молитва? Кой ученъ не е продалъ своята идея? Коя майка не е продала своя идеалъ? Когато майката жени дъщеря си, тя продава своя идеалъ. Когато дъщерята роди, това е нейниятъ свещенъ идеалъ, но не се минава много време, тя търси човѣкъ, на когото да продаде своя идеалъ, т. е. своята картина. Като намѣри човѣкъ, какъвто търси, тя казва: Наредихъ дъщеря си добре, споредъ волята Божия. — Ако това съчетание е станало по Бога, нѣмаше нужда отъ посрѣдници. Всички процеси, които ставатъ по Бога, съ вѫтрешни. Тѣ сѫществуватъ вѣчно. Всѣка връзка, направена отъ Бога, е вѣчна. На земята тя само се проявява, а не се прави сега. Това трѣбва да знаятъ всички хора. Ако нѣкой обича даденъ човѣкъ, тази любовь не е създадена днесъ. Тази любовь е вложена въ душата на човѣка отъ Бога, а днесъ само се изявява. Следователно, нови връзки не се правятъ сега. Който се е опиталъ веднъжъ само да направи нова връзка, главата му знае, какво е патила. Днесъ хората могатъ само да се сдружаватъ, но не и да се свързватъ. Въ този смисълъ, женитбата е сдружение, не е свързване, нито съчетание. Защо се женятъ съвременнитѣ хора? Отъ страхъ, че нѣма кой да ги гледа на стари години. Защо учи човѣкъ? Отъ страхъ, че нѣма кой да го гледа, иска да се осигури. Не, трѣбва да учи отъ любовь къмъ знанието, като нѣщо Божествено. Стремежътъ къмъ знание въ човѣка е вложенъ отъ Бога, и затова той трѣбва да учи! Да учишъ, това е Божественъ процесъ; да служишъ на Бога, това е Божественъ процесъ; да бѫдешъ религиозенъ, това е пакъ Божественъ процесъ.

 

    Казвамъ: съзнателниятъ човѣкъ признава тия нѣща и ги разбира, а несъзнателниятъ ги отрича. Той отрича сѫществуването на Бога, отрича сѫществуването на другъ свѣтъ. Какво сѫществува тогава? Ще кажатъ, че сѫществуватъ общества, народи. Значи, хората приематъ сѫществуването на тѣло безъ глава. Бихъ желалъ да видя такова тѣло. Може би, нѣкѫде изъ музеитѣ да сѫществува такова нѣщо, но не зная, дали може да се срещне въ природата живо тѣло безъ глава. Въ този смисълъ, Богъ сѫществува въ насъ като начало на всѣко нѣщо. Всѣки великъ потикъ, всѣка нова идея, която ни кара да вървимъ напредъ, това е Богъ въ насъ, проявенъ въ миниатюръ. Това не е човѣкътъ; това е нѣщо извънъ него, което съзнава, наблюдава, какво се върши наоколо. Казвате: Дойде ми една велика идея въ ума. Тази велика идея не е нищо друго, освенъ Богъ, Който се проявява въ васъ. Вие сте слушатели, ученици, а Той ви преподава. Богъ е учительтъ на всѣки човѣкъ. Той ви показва нѣщо, вие гледате. Той ви говори, вие слушате. Не смѣсвайте вашето виждане и слушане съ това на Онзи, Който създава всичко. Ако смѣсвате тия нѣща, вие ще се намѣрите въ положението на онзи българинъ Стоянъ, който тръгналъ за града да продава магарето си. Това се случило презъ единъ лѣтенъ, горещъ день. Като вървѣлъ дълго време, той се почувствувалъ доста уморенъ и решилъ да легне подъ сѣнката на една круша, да си почине. Легналъ подъ крушата и заспалъ. За да не изгуби магарето си, той вързалъ юларя му за рѫката си. Докато спалъ, нѣколко палави деца решили да му устроятъ една изненада: тѣ се приближили тихо до магарето, полека извадили юларя, който билъ завързанъ за рѫката на Стояна, а магарето взели съ себе си и тръгнали за града да го продаватъ. Като се събудилъ Стоянъ и видѣлъ, че магарето го нѣма, казалъ: Ако съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето си; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ.

 

    Сега, като слушате този примѣръ, не е важно за васъ, дали можете да спечелите едно магаре, или да изгубите едно магаре. Ако спечелите, напримѣръ, едно магаре, какво особено има въ тази печалба? Ако има нѣщо важно въ тази печалба, тя седи въ проучване характернитѣ качества на магарето, за да се ползувате отъ тѣхъ. Отъ една страна, магарето е крайно упорито, а добрата му страна е, че то пие само най-чиста вода. Ако искате да знаете, де има чиста вода за пиене, вървете следъ магарето. Щомъ ожаднѣе, то непременно ще намѣри чиста, хубава вода. Значи, преди хиляди години още, магарето е изучило свойствата на чистата, на хубавата вода, и затова лесно я намира. То казва: Безъ чиста вода не мога да живѣя! Що се отнася до храната, магарето е много скромно; обаче, дойде ли въпросъ до водата, то е много взискателно, винаги пие отъ най-хубавата, най-чистата вода. Никое друго млѣкопитаеще не спазва това правило — винаги да пие чиста вода.

 

    Казвамъ: Въ природата сѫществува единъ великъ законъ, който регулира силитѣ. Запримѣръ, отрицателното качество на магарето, упоритостьта, се балансира съ доброто му качество и способность да познава чистата вода и само отъ нея да пие. Ако запитате магарето, защо е толкова взискателно къмъ водата, та всѣкога търси чиста вода за пиене, то ще отговори: Азъ имамъ една лоша чърта въ характера си — твърдость, упоритость, която мога да смекча само съ чистата вода. Значи, и твърдостьта, упоритостьта въ човѣшкия характеръ се дължи на сухотата въ неговия организъмъ. Никой не може да разубеди упорития човѣкъ въ това, което той е намислилъ да прави. Ако разгледате главата на упорития човѣкъ отъ френологическа гледна точка, ще видите, че центърътъ на твърдостьта въ него е силно развитъ. Отъ какво се нуждае този човѣкъ? — Отъ вода. Хора, които пиянствуватъ, това показва, че организъмътъ имъ се нуждае отъ повече вода. Който обича да пие, за оправдание предъ другитѣ, той често казва: Водата не е за хората, тя е за жабитѣ. Обаче, ако вие успѣете да убедите този човѣкъ да пие вода, вмѣсто спиртни питиета, той ще престане да пиянствува, и въ скоро време здравословното му състояние ще се подобри. Казвате: Какъ може да се лѣкува пиянството? Заставете пияницата да изпива на день по две-три кила вода, и той ще се излѣкува. Въ процеса на лѣкуването си, той трѣбва да започне отъ най-малкото количество вода и постепенно да увеличава: първиятъ день да изпие една чаша вода, вториятъ день — две чаши, третиятъ день — три чаши, после — четири, петь, шесть чаши, докато достигне до 15-20 чаши на день. Ако изпълнява тѣзи наставления, въ скоро време, той ще се откаже отъ употрѣбата на спиртни питиета. Когато пияницата обикне водата, той ще престане да пие вино и ракия. Той търси въ тѣхъ онова, отъ което организъмътъ му се нуждае. Отъ какво се нуждае организъма му? Отъ вода. Следователно, накарайте пияницата да обикне водата, и той ще задоволи нуждата на своя организъмъ по естественъ начинъ.

 

    И тъй, много отъ недѫзитѣ на нашия животъ сѫ станали наследствени качества по необходимость, а не като естествени прояви на живота. Всички подпушвания, които се явяватъ въ организъма на човѣка, не сѫ нѣщо реално, нѣщо естествено. Запримѣръ, ако подпуши храносмилателната и дихателната си системи, човѣкъ изпада въ една нереална, недействителна область; ако подпуши мислитѣ и чувствата си, човѣкъ пакъ изпада въ нереална область. Попадне ли въ такава область, той губи своето разположение, губи всѣкакъвъ духъ за работа. Коя е онази реалность, дето нищо не може да се подпуши? Тази реалность се крие въ великата наука на живота. Докато дойде до тази наука, човѣкъ ще мине презъ редъ страдания: първо ще мине презъ страданията на стомаха, дето ще познае глада и жаждата; после ще мине презъ страданията на дробоветѣ, дето ще познае, какво значи подпушване на чувствата; най-после ще мине презъ страданията на мозъка, дето ще познае, какво значи подпушване на мислитѣ. Като мине презъ тѣзи състояния, човѣкъ ще дойде до реалния животъ, въ който нѣма вече никакви подпушвания. Каквото и да се случи на човѣка въ този животъ, той всѣкога ще е готовъ да служи на Бога. Човѣкъ трѣбва да знае тѣзи нѣща, за да различава своитѣ състояния, да познава себе си. Наблюдавалъ съмъ състоянията на много хора, и виждамъ, колко мѫчно е човѣкъ да познае себе си. Дойде нѣкоя сестра при мене, вдъхновила се отъ нѣщо и върви права, смѣла, казва: Азъ съмъ готова да нося страданията на цѣлия свѣтъ. Тя дигнала знамето нагоре, развила го, ще победи свѣта. Не се минава половинъ часъ, гледамъ, знамето свито, никакво не се вижда, главата ѝ увиснала надолу, върви напредъ, но едва пристѫпва. Питамъ: сестра, де е знамето ти? — Остави се, голѣмо страдание ми дойде до главата. — Какво ти дойде до главата? — Казаха ми една обидна дума. — Колко тежи тази обидна дума? Претеглихте ли я? Преди всичко, досега още не сѫ намѣрени такива чувствителни везни, съ които можете да претеглите една обидна дума. Малка е тежестьта на обиднитѣ думи. Както виждате, тази обидна дума, която за физическия свѣтъ е почти нереална, понеже нѣма тегло, въ умствения свѣтъ, обаче, произвежда голѣмъ ефектъ. Достатъчно е една обидна дума да падне върху човѣшкия мозъкъ, за да предизвика нѣкакъвъ ударъ. Тамъ тя носи своитѣ последствия. Въ умствения свѣтъ тя има свое тегло, свое движение.

 

    Питамъ: щомъ обиднитѣ думи иматъ такъвъ ефектъ върху мозъка на хората, трѣбва ли да имъ се създаватъ страдания съ изказването на такива думи по тѣхенъ адресъ? Силниятъ, умниятъ човѣкъ, който разбира законитѣ, съзнателно предизвиква лошитѣ хора да изкажатъ всичко, което криятъ дълбоко въ себе си, и по този начинъ той ги обезорѫжава. Забележете, когато лошиятъ човѣкъ се разгнѣви, той започва да говори всичко, каквото му дойде на ума, и като мине известно време, поолекне му малко, и тогава казва: Стига вече! Казахъ си всичко, което бѣхъ събралъ отъ толкова време въ себе си. Този законъ се потвърждава навсѣкѫде въ живота. Ако имате нѣкой неприятель, който говори лоши думи по вашъ адресъ, ще дойде день, когато ще ви стане най-добъръ приятель. Обаче, той непременно трѣбва да изхвърли всички ония снаряди, които е приготвилъ срещу васъ. Такъвъ примѣръ имаме въ Писанието за апостолъ Павла, който отначало е гонилъ Христа и Неговитѣ последователи. Единъ день, Христосъ го срещна на пѫтя, бутна го отъ коня му, и той ослѣпѣ. Отъ тогава, апостолъ Павелъ стана най-добрия приятель на Христа. Той бѣше ученъ човѣкъ, но сѫщевременно и голѣмъ фанатикъ, готовъ бѣше докрай да се бори за своитѣ убеждения. Преди да срещне Христа, Павелъ имаше високо мнение за себе си, но като Го срещна, той казваше: „Всичко считамъ за изметъ, да позная Господа Исуса Христа“. Той искаше да познае Христа, да познае великата Божия Любовь. Христосъ внесе въ него новия животъ.

 

Следователно, всѣки трѣбва да падне отъ коня си, да ослѣпѣе, за да познае Христа. Съ възгледитѣ, които съвременнитѣ хора иматъ, не може да се познае Христа. Поради тѣхнитѣ възгледи, опасно е да имъ се говори за новото, за великото въ свѣта. Ако говоришъ за семейството, ще обидишъ семейнитѣ хора; ако говоришъ за науката, ще обидишъ ученитѣ хора; ако говоришъ за религията, ще обидишъ религиознитѣ хора. Каквото и да се говори на съвременнитѣ хора, все ще се обиди нѣкой. Питамъ: ако се говори истината на хората, трѣбва ли тѣ да се обиждатъ? Истината никога не обижда. Като се говори за науката, отъ гледището на истината, ученитѣ не трѣбва да се обиждатъ. Има хубави нѣща въ науката, но могатъ ли да се нарекатъ добри, полезни нѣщам откритията на ученитѣ, които се употрѣбяватъ за унищожаване на хора и на добитъкъ? Какво ще кажете за бомбитѣ, които се хвърлятъ отъ аеропланитѣ? Какво ще кажете за далнобойнитѣ орѫдия, съ които си служатъ въ време на война? Какво ще кажете за отровнитѣ и задушливи газове, които произвеждатъ своя ефектъ върху човѣка петь — шесть месеца, следъ като ги е погълналъ? Едно време, когато науката не е била толкова напреднала, хората си служили съ отрови, които действували бързо, както действуватъ отровитѣ на змиитѣ, но днесъ, при голѣмата ученость, хората си служатъ съ отрови, които действуватъ бавно. Подъ действието на тия отрови, човѣкъ бавно линѣе, докато единъ день умре. Страданията отъ тия отрови сѫ продължителни. Казватъ за нѣкой виденъ човѣкъ, когото неприятелитѣ преследватъ, че както вървѣлъ на улицата, станало му зле и умрѣлъ. Хората ще кажатъ, че минавалъ нѣкаква криза, а лѣкаритѣ ще констатиратъ отравяне. Ето защо, често такива видни политически личности носятъ въ себе си противоотрови. Тѣхниятъ животъ се намира въ голѣма опасность. Питамъ: при това положение на нѣщата, можете ли да бѫдете щастливи? Нѣкой мѫжъ не живѣе добре съ жена си, иска да се разведе, да се освободи отъ нея, но разводъ не му даватъ. Какво да прави? Той се влюбилъ въ друга жена, иска да се ожени за нея. Най-после започва да търси начинъ, по-скоро да се освободи отъ жена си. Решава да тури нѣколко капки отрова въ водата, която ще пие жена му, и мисли, че никой нѣма да открие престѫплението му. Нѣкога пъкъ, жената се влюбила въ другъ мѫжъ, иска да се освободи отъ своя мѫжъ. Въ този случай, тя замисля нѣкакво престѫпление.

 

    Питамъ: на какво се дължатъ тия противорѣчия въ живота? Противорѣчията се дължатъ на факта, че хората търсятъ щастието тамъ, дето то не сѫществува. Никоя жена не може да даде щастие на мѫжа, и никой мѫжъ не може да даде щастие на жената. Това всички хора трѣбва да знаятъ. Така е въ съвременния свѣтъ. Туй, което хората търсятъ на земята, сѫществува въ другъ свѣтъ, извънъ земния. Който иска хората да го обичатъ, той самъ трѣбва да бѫде съвършенъ. Само съвършенитѣ нѣща могатъ да се обичатъ. Може да бѫде обичанъ само онзи, който има нѣщо особено въ себе си. Кой учитель е обичанъ? Ученицитѣ обичатъ само добрия, само разумния учитель. Следователно, обича се само великото, разумното, идейното, което съдържа въ себе си чистота и знание. Ти ще обичашъ онзи, който познава живота ти, който те разбира и може да ти даде отъ своя животъ, както Богъ дава. Какво иска Богъ отъ насъ? Нищо не иска. Той иска да ни убеди, че Неговата Любовь, по отношение на насъ е вѣчна и постоянна. Презъ каквито изпитания и страдания да минемъ, въ края на краищата, ние ще се убедимъ, че нѣма сѫщество въ свѣта, което ни обича като Бога. И при най-лошитѣ условия да изпаднемъ, Той работи за нашето освобождение и повдигане. За този Богъ, именно, трѣбва да се проповѣдва, а не за онзи, когото познаватъ болшинството отъ съвременнитѣ хора и общества. Божиитѣ мисли, чувства и желания не сѫ като нашитѣ. Неговитѣ закони не сѫ като нашитѣ. И най-после, Неговата Любовь не е като човѣшката. Богъ, за Когото проповѣдвамъ, живѣе въ всѣки човѣкъ. Той се изявява въ форма на нѣкакъвъ скритъ вѫтрешенъ идеалъ, вѫтрешна свѣтлина въ човѣка. Чрезъ тази свѣтлина човѣкъ познава, що е добро и що е зло. Чрезъ тази свѣтлина той разбира, каква трѣбва да бѫде истинската любовь.

 

    Съвременнитѣ хора сѫ дошли до пълно обезвѣряване: тѣ не вѣрватъ нито въ себе си, нито въ ближния си, нито въ своя Създатель. Който вѣрва въ Великото Начало на живота, той ще вѣрва и въ себе си, и въ своя ближенъ. И обратното е вѣрно: който не вѣрва въ Бога, той въ никого не вѣрва. Въ това седи дълбокиятъ смисълъ на живота, който води къмъ реалностьта. Въ това отношение, човѣкъ, въ истинския смисълъ на думата, е онзи, който съ нищо не може да се опетни, отъ нищо не може да се подпуши. Реаленъ животъ е онзи, който отъ нищо не се опетнява. Кое наричаме чисто, реално нѣщо въ живота? Всѣка рѣка, колкото малка да е, която не се подпушва, е чиста; водата на тази рѣка може да изчисти, да изпере, да измие и най-нечиститѣ нѣща. Рѣка, която се подпушва, е нечиста. Мнозина желаятъ да бѫдатъ като праведнитѣ хора. Който иска да бѫде като праведния, той трѣбва да мисли, да чувствува и да постѫпва като него. Ако мисли, чувствува и постѫпва като грѣшника, а иска да мине за праведенъ, той нѣма да успѣе. Щомъ живѣе живота на грѣшника, ще бѫде като него — нищо повече. Праведниятъ не може да познае грѣшника, ако не слѣзе на неговото ниво и не живѣе като него. Грѣшникътъ не може да познае праведния, ако не се качи до него и не мине презъ неговия животъ. Знаете ли, колко е опасно да слѣзете до нивото на грѣшника и да живѣете като него? Голѣма е дълбочината, въ която грѣшникътъ живѣе. Ако на тази дълбочина слѣзе нѣкой неподготвенъ човѣкъ, за дълго време неговитѣ пѫтища и съобщения ще се прекѫснатъ, докато единъ день дойде нѣкой великъ духъ да го извади оттамъ. Нѣкой казва: Азъ искамъ да опитамъ този животъ. — Можешъ да го опиташъ, но ако отговаряшъ на качествата, които се изброяватъ въ стиха: „Като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нѣмаме, а всичко владѣемъ“. Въ този стихъ апостолъ Павелъ е далъ методъ, какъ да се превръща скръбьта въ радость. Той познава този методъ, както рудокопачътъ може да превръща рудата въ нѣщо ценно, и да отдѣля отъ нея потрѣбното отъ непотрѣбното. Той е употрѣбилъ огъня и редъ други срѣдства, докато най-после самъ е научилъ изкуството да превръща енергиитѣ, което е изказалъ въ цитирания по-горе стихъ.

 

    Много отъ съвременнитѣ хора ставатъ религиозни, само за да подобрятъ материалното си положение. И обратно, много религиозни, много вѣрващи ставатъ безвѣрници, като казватъ: Толкова години вече, какъ се подвизаваме, вѣрваме въ Бога, но работитѣ ни отъ день на день вървятъ по-зле. Сега вече ще заживѣемъ по свѣтски, дано така ни тръгне напредъ. Това показва, че хората не се рѫководятъ отъ единъ вѫтрешенъ принципъ. Следователно, всѣки трѣбва да знае за себе си, кои сѫ подбудителнитѣ причини, които го заставятъ да бѫде вѣрващъ или безвѣрникъ. Нѣкой казва: Азъ вѣрвамъ въ Бога, азъ търся истината. Питамъ: кое е заставило този човѣкъ да вѣрва въ Бога и да търси истината? Можете ли съ вѣруюто, което сте приели, да издържите на своя идеалъ, при всички мѫчнотии въ живота си? Ако при известни мѫчнотии вие се откажете отъ своя идеалъ, това показва, че още не сте дошли до истината. Когато намѣрите истината, вие ще се освободите отъ всички страдания и противорѣчия. Учениятъ, който се е домогналъ до великата наука, която му разкрива свойствата на вѫглерода, водорода, азота и кислорода, както и на тѣхнитѣ съединения, той може вече да се освободи отъ страданията въ живота. Този човѣкъ въ затворъ не влиза, отъ огънь не изгаря, въ вода не се дави и отъ храна не може да бѫде лишенъ. Много отъ васъ сте вѣрващи, но знаете ли свойствата на вѫглерода така, че като го стиснете въ рѫката си да го превърнете въ диамантъ? Ако знаете свойствата на вѫглерода, последенъ беднякъ да сте, ще вземете едно парче дървенъ вѫгленъ, ще го стиснете въ рѫката си и ще го превърнете въ диамантъ. При това положение, можете ли да бѫдете беденъ? Сегашнитѣ учени превръщатъ вѫглена въ диамантъ, като го подложатъ на голѣмо налѣгане, обаче, тѣ не знаятъ вѫтрешния, духовния начинъ за това превръщане. Едно отъ свойствата на вѫглерода е, че той гори. Горението пъкъ се дължи на отсѫтствието на вода. Дето има вода, тамъ горение не става. При това, колкото по-голѣмо е количеството на водата, толкова по-малка е възможностьта за горението. Учениятъ адептъ, който знае това нѣщо, ще вкара по нѣкакъвъ начинъ повече вода въ вѫглена, следъ което ще го нагрѣе при силно налѣгане, докато се стопи. По този начинъ, вѫгленътъ ще се превърне въ диамантъ.

 

    И тъй, ако вашитѣ идеи при нагрѣване изгарятъ, това показва, че имате малко вода въ себе си. Ако вашата вода е замръзнала, това показва, че топлината ви е малко. Днесъ много хора въ духовно отношение сѫ замръзнали. Защо? Малко мислятъ. Между съвременнитѣ хора и досега срещаме такива, които сѫ останали отъ предпотопни времена. Тѣ сѫ обвити въ своитѣ ледове, и ако се извадятъ оттамъ, ще видите, че месото имъ е съвсемъ запазено, каквото е било преди хиляди години, но животъ нѣма въ тѣхъ. И досега въ свѣта сѫществуватъ мисли и чувства, останали още отъ предпотопни времена, но животъ нѣма въ тѣхъ. Защо ви сѫ такива мисли и чувства, които не носятъ животъ? Защо ви е такова вѣрую, което не може да внесе миръ въ душата на човѣка? Защо ви е такава наука, която не може да покаже истинския пѫть на хората? Нека съвременнитѣ астрономи покажатъ на хората, какъвъ е смисълътъ на вселената! Тѣ изучаватъ слънцето, както и другитѣ планети, но не сѫ въ състояние да обяснятъ дълбокия смисълъ и предназначение за сѫществуването на тия слънца и планети. Тѣ казватъ, че топлинната и свѣтлинната енергии, идатъ отъ слънцето, но какъ се образува тази енергия, и тѣ - положително, не знаятъ. Какво има на слънцето, не знаятъ. Има ли животъ на слънцето, както и на другитѣ планети, и това не знаятъ.

 

    Съвременната наука изучава всички явления въ природата, но всѣко за себе си, безъ известна връзка, безъ нѣкаква зависимость между тѣхъ. Физиолозитѣ пъкъ изучаватъ главно функциитѣ на органитѣ въ човѣшкия организъмъ. Тѣ знаятъ, каква е службата на стомаха, на бѣлитѣ дробове, на чървата и т. н. Обаче, какво ме ползува това знание, ако едновременно съ него не зная, какъ да се разговарямъ съ моя стомахъ, и какъ да го заставя да ме слуша? Понѣкога стомахътъ става господарь на човѣка и му казва: Азъ имамъ на разположение десеть милиона работници, все специалисти, хора амбициозни, които по никой начинъ нѣма да насилвашъ да работятъ. Тѣ искатъ малко почивка, и ти ще задоволишъ тѣхното желание. Ако употрѣбишъ насилие срещу тѣхъ, тѣ ще обявятъ стачка, и ти по никой начинъ, не можешъ да ги заставишъ да работятъ. Ученитѣ точно опредѣлятъ времето, необходимо за смилане на храната. Стомахъ, който изисква четири часа, за да смели храната, не е нормаленъ. Въ функциитѣ на такъвъ стомахъ има нѣкаква аномалия. Въ сѫщность, колко време е нужно за храносмилането? Природата е точно опредѣлила времето, необходимо за смилане на храната. Едно е важно: храната да бѫде абсолютно чиста! Сегашнитѣ хора бързо ядатъ, бързо приготвятъ храната си, безъ да държатъ на това, дали е добре измита, или не, като за оправдание цитиратъ редъ стихове. Тѣ казватъ, че външната чистота не била толкова важна. Човѣкъ трѣбвало да обръща внимание главно на вѫтрешната чистота. Храната, която днесъ се употрѣбява, е толкова нечиста, че стомахътъ трѣбва да иждиви известна часть отъ времето само за изчистването ѝ. Следъ това вече, той пристѫпва къмъ смилане на храната. Ако се случи часть отъ тия сокове да проникнатъ въ кръвьта, тя става нечиста.

 

    Казвате: Какъ можемъ да познаемъ, коя храна е чиста, и коя — нечиста, както и това, каква храна съответствува на даденъ организъмъ? Въ човѣка има едно чувство, съ което той познава, коя храна е за него, и коя не е. Ако не можете да намѣрите съответна храна за вашия организъмъ, по-добре не яжте. Почакайте день, два, но да намѣрите съответната храна за своя стомахъ. Който яде на време, той ще научи този законъ и ще се благослови; който не яде на време, той ще изгуби добритѣ условия на живота и преждевременно ще замине. Когато човѣкъ се научи да яде правилно и да си избира съответна храна, той е научилъ вече законитѣ на физическия свѣтъ, които постепенно ще приложи и къмъ своя вѫтрешенъ животъ. Физическитѣ закони иматъ отношение и къмъ духовнитѣ, т. е. къмъ вѫтрешния животъ на човѣка. Мнозина казватъ, че преди всичко важна е вѫтрешната, а не външната чистота. Обаче, понѣкога външната нечистота съответствува на вѫтрешната, и вѫтрешната нечистота съответствува на външната. Външниятъ животъ, трѣбва да бѫде изразъ на вѫтрешния, и обратно: вѫтрешниятъ животъ, трѣбва да бѫде изразъ на външния. Така е въ живата природа. Закривенитѣ нокти на сокола и на орела, напримѣръ, показватъ тѣхната мисъль. Кога, именно, орелътъ е научилъ закона, по който да изкривява ноктитѣ си въ видъ на кука? Изкривенитѣ нокти на орела, на сокола и на редъ още грабливи птици, говорятъ за една отъ тѣхнитѣ характерни чърти. Възъ основа на сѫщия законъ, ако човѣкъ остави ноктитѣ си да растатъ свободно, и тѣ ще се завиятъ надолу, въ видъ на кука. Когато ноктитѣ на човѣка се завъртватъ надолу, това показва, че и той нѣкога е билъ въ положението на орелъ. Въ този смисълъ, праведенъ човѣкъ е онзи, ноктитѣ на когото, никога не се завъртватъ надолу. Щомъ ноктитѣ на човѣка се завъртватъ надолу, това показва, че въ характера му се създава нѣщо хищническо. Въ живота на този човѣкъ е станало нѣкакво вѫтрешно отклонение. Първоначално този човѣкъ е решилъ да води чистъ и светъ животъ, но като се е намѣрилъ въ затруднение, казалъ: Не може да се живѣе съ чистота, съ честность; така не върви, ще се отклоня малко отъ този животъ. Щомъ се отклонилъ отъ правия пѫть, ноктитѣ му започнали да се изкривяватъ надолу. Изкривенитѣ нокти на човѣка показватъ, доколко той се е отклонилъ отъ диаметъра на своя животъ.

 

    Следователно, всички недѫзи, които сѫществуватъ между хората, трѣбва да имъ послужатъ, като мѣрки, по които да сѫдятъ, доколко сѫ се отклонили отъ правата посока въ живота. Като видите нѣкакъвъ недостатъкъ, било въ себе си, било въ другитѣ, това е придобивка, за която трѣбва да се радвате. Този недостатъкъ показва, де сте се отклонили, и какво отклонение е станало въ вашия животъ. Въ това отношение, недостатъцитѣ на хората не сѫ тѣхни сѫществени качества, но сѫ временни отклонения само, които предстоятъ на изправяне. Кой банкеръ нѣма да се зарадва, когато му се обърне внимание, че при смѣткитѣ си той е далъ нѣкому десеть хиляди лева повече, отколкото е трѣбвало? Значи, има известни погрѣшки въ живота на човѣка, за които, ако му се обърне внимание, той се радва и бърза да ги изправи. Тѣзи грѣшки вървятъ въ възходеща степень. Намирането или посочването на тия погрѣшки, винаги носи известни придобивки. Добре е, когато човѣкъ види погрѣшката си и е готовъ да я изправи. Опасно е, обаче, когато не иска да я види, или когато се заблуждава въ нѣщо и не може да го види, а още повече, да го изправи.

 

    Сега, като говоря за заблужденията, срещамъ религиозни хора, които се заблуждаватъ, като мислятъ, че ще се домогнатъ до любовьта на Бога и на ближния си, по лесенъ начинъ. Не, докато не изпълняватъ волята Божия, тѣ никога нѣма да иматъ Божията Любовь. Защо е невъзможно това? Ще обясня мисъльта си съ следния примѣръ. Ако нѣкой одере кожата ви, и следъ това ви накара да се изложите на силно слънце, какво ще изпитате? Това слънце ще ви милва ли? Не, то ще ви причини голѣми болки, голѣми страдания. Цельта на слънцето е да ви помогне, да заздрави одраната кожа, и вмѣсто нея, да образува нова; докато стане това засъхване, вие ще минете презъ голѣми страдания. За положението, въ което се намирате, слънцето може само по този начинъ да ви помогне. Следователно, грѣшнитѣ хора ние наричаме хора съ пропукана аура, или хора съ одрана кожа. Може ли да се нарече вашъ приятель онзи, който е одралъ кожата ви? Може ли да се нарече права мисъль онази, която разрушава вашия моралъ и ви отклонява отъ пѫтя, който ви е предначъртанъ? Какво виждате въ живота на нѣкои хора? Нѣкой човѣкъ е щастливъ, доволенъ, но изведнъжъ става нѣщо въ живота му, което го отклонява отъ неговия пѫть, и той изгубва своята радость. Питамъ: може ли радостьта да се губи? Има редъ закони въ природата, които, ако следвате, никога не можете да изгубите радостьта си. Запримѣръ, докато живѣете въ закона на любовьта, никой не може да отнеме радостьта ви. Въ който день се усъмните въ този законъ и кажете, че никой не ви обича, вие изгубвате радостьта си и се намирате въ закона на подпушването. Често слушате нѣкой да казва: Едно време Богъ ме обичаше, и тогава азъ Му служехъ; сега вече Той не ме обича, и азъ се отказвамъ да Му служа. — Ако това е вѣрно, де е погрѣшката тогава? Да мислятъ хората така, това показва, че тѣ сѫ несправедливи. Отъ хиляди години насамъ, хората живѣятъ въ благодатьта Божия, а при това казватъ, че никой не ги разбира. Кой човѣкъ е далъ на Бога онова, което Той изисква отъ него? Следъ всичко това, съвременнитѣ хора искатъ животътъ имъ да се изправи. Казвамъ: върнете това, което не е ваше! Нека художникътъ престане да продава картинитѣ си! Нека учениятъ престане да продава знанието си! Нека свещеникътъ престане да продава молитвитѣ си! Нека всѣки постѫпва споредъ закона на любовьта — даромъ приема, даромъ да дава. Ще кажете, че е невъзможно днесъ да се живѣе безъ пари. Нека дойде единъ учитель да ми преподава отъ любовь и да остави на мене, азъ да му се отплатя съ любовь. Когато учительтъ работи съ любовь, и ученикътъ ще му отговори съ любовь. Той всѣкога ще му бѫде благодаренъ и ще знае, какъ да му се отплати. Обаче, ако учительтъ постави ученика си въ известни материални условия, единъ отъ двамата непременно ще бѫде изигранъ. Има случаи, когато ученикътъ свършва училище и измѣства своя учитель. Значи, ученикътъ е излѣзълъ по-хитъръ отъ учителя си. Обаче, видниятъ музикантъ никога не може да бѫде измѣстенъ отъ своя ученикъ. Виденъ музикантъ е онзи, който работи съ любовь. Ако ученикътъ може да замѣсти учителя си, това подразбира, че въ свѣта е имало мѣсто само за единъ учитель. Свѣтътъ е толкова широкъ, че за всѣки учитель, за всѣки музикантъ има опредѣлено мѣсто, което никой не може да отнеме. На музиканта, който работи съ любовь, ще му се каже: Ето твоето мѣсто, което отъ хиляди години те чака. Седни и свири! Сѫщото се отнася до учителя, до учения, до проповѣдника, до всички хора, изобщо, които работятъ съ любовь. Тъй щото, когато работите по закона на любовьта, вие нѣма да се нуждаете отъ пари. При това положение, паритѣ не могатъ да играятъ роль въ живота. Защо? Който ви обича, той ще каже: Влѣзте въ градината ми и си откѫснете колкото плодове искате и отъ което дърво искате. Понѣкога ще пожелаете вие сами да си откѫснете плодове отъ моята градина, а нѣкога ще искате азъ да ви откѫсна. За предпочитане е нѣкога азъ да отворя касата на своя приятель и да туря, или да взема отъ нея, колкото искамъ; нѣкога е за предпочитане той да отвори касата си и да ми даде, колкото иска. Това е въпросъ на взаимно довѣрие.

 

    Питамъ: какво се изисква затова? Високо съзнание. Затова, именно, апостолъ Павелъ казва: „Ние, като ученици на Божествената Школа, като хора съ високо съзнание, можемъ да се справимъ съ мѫчнотиитѣ въ живота и да намѣримъ това, което търсимъ. Който не може да се справи съ мѫчнотиитѣ и противорѣчията въ своя животъ, той ще остане въ временното, въ преходното, т. е. въ обикновения животъ. Всѣки самъ трѣбва да се справя съ противорѣчията, защото тѣ сѫ последствия на неговъ миналъ животъ. Всѣко нѣщо, което човѣкъ веднъжъ е пипналъ, остава следа отъ него; всѣка мисъль и чувство, които сѫ минали презъ човѣка, сѫ оставили следа, по която могатъ да го познаятъ.

 

    За изяснение на тази мисъль, ще приведа следния примѣръ. Тѣзи дни, имаше въ стаята ми една чиния съ прѣсенъ, хубавъ медъ. Нѣколко оси го помирисали и влѣзли въ стаята; тѣ намѣрили меда, кацнали на чинията и почнали да смучатъ. Влизамъ въ стаята си, и тѣ веднага ме поглеждатъ и казватъ: Ти си добъръ човѣкъ, нѣма да ни изпѫдишъ. — Добъръ човѣкъ съмъ, но преди да ядете отъ меда, вие трѣбваше да искате позволение. Азъ не искахъ да ги гоня, но взехъ единъ чистъ листъ хартия и захлупихъ съ него чинията съ меда. Оситѣ веднага се разбѣгаха и взеха да обикалятъ около чинията. Като видѣха, че не могатъ да ядатъ отъ меда, тѣ веднага дойдоха около мене, взеха да бръмчатъ надъ главата ми, да настояватъ да дигна хартията, съ която съмъ закрилъ меда, защото, по следата, оставена отъ мене, разбраха, че азъ съмъ турилъ хартията. Значи, каквото пипне човѣкъ, той остава върху него своитѣ следи. Каквато мисъль мине презъ ума на човѣка, добра или лоша, и следъ като се отдалечи отъ него, тя пакъ носи неговитѣ следи; каквото чувство мине презъ сърцето на човѣка, добро или лошо, и следъ като се отдалечи отъ него, то пакъ носи следитѣ му. Това показва, че отъ мислитѣ и чувствата, които се носятъ въ пространството, може да се познае и човѣкътъ, отъ когото сѫ излѣзли. Като знаемъ това, ние трѣбва да оставяме своитѣ добри влияния въ свѣта. Ние сме пратени на земята да работимъ и - отъ своитѣ добри мисли и чувства, да създадемъ нѣщо хубаво. Всички наши мисли и чувства ще останатъ на земята, за да влѣзатъ единъ день въ общия строежъ на човѣчеството.

 

    Единъ день, когато напуснете земята, ще видите, колко отъ вашитѣ мисли и чувства сѫ създадени по Божественитѣ правила. Ако тѣ сѫ се развивали по тия правила, вие ще се намирате въ положението, за което апостолъ Павелъ говори: „Като че нищо нѣмаме, а всичко владѣемъ“. Този законъ се провѣрява въ отношенията на хората, на всички живи сѫщества, изобщо. Запримѣръ, когато обичате нѣкого, или когато васъ обичатъ, вие сте готови да дадете всичко. Затова не се изискватъ много молитви. Когато ученикъ обича учителя си, колкото последниятъ да е коравосърдеченъ, той е готовъ да отвори душата си за своя ученикъ и да му даде отъ богатството си, отъ своето знание. Така постѫпватъ и нашитѣ напреднали братя спрѣмо насъ; тѣ сѫ готови още повече да даватъ, да ни помагатъ, ако и отъ наша страна има разположение къмъ тѣхъ.

 

    И тъй, първото нѣщо, което се изисква отъ всички, е чистота. Азъ не говоря за онази чистота, получена чрезъ филтриране на мѫтната вода. Подъ думата „чистота“, азъ разбирамъ онази първична материя, отъ която е било създадено човѣшкото тѣло. Тази първична материя указва влияние върху мислитѣ и чувствата на човѣка. Подъ думата чистъ животъ, разбирамъ онова течение на сили, което излиза отъ Първичния Изворъ и се влива въ живота. Само този животъ е въ състояние да изчисти нашия животъ, и да внесе въ него вѫтрешна свѣтлина и доволство. Апостолъ Павелъ имаше тази опитность, която изказа въ следнитѣ стихове: „Съ чистота, съ благоразумие, съ дълготърпение, съ благость, съ Духа Светаго, съ любовь нелицемѣрна, съ словото на истината, съ орѫжия на правдата въ дѣсната рѫка и въ лѣвата; въ слава и безчестие, въ хулене и захваляване; като прелъстници, а истинни; като непознати, а познати; като на умиране, а ето, живѣемъ; като наказани, а не умъртвявани.“

 

    Прочетете тѣзи нѣколко стиха отъ 6. гл. II Послание къмъ Коринтянитѣ и правете опити съ тѣхъ. Съвременнитѣ хора прекарватъ голѣми изпитания, вследствие на което дохождатъ до отчаяние, до умопомрачаване, и никой не може да имъ помогне. Нѣкой се влюбилъ въ паритѣ си, но случва се, че ги изгубва, и той се отчае; другъ нѣкой заема видно обществено положение, но го обвинятъ, че направилъ нѣкакво злоупотрѣбление, а въ сѫщность не го е направилъ. На тѣзи хора може да се помогне, само когато тѣ сами дойдатъ до закона на чистотата. Вие трѣбва да знаете, че извънъ вашия свѣтъ има и други свѣтове, съ по-напреднали отъ васъ сѫщества, които знаятъ работитѣ по-добре отъ васъ. И затова, като се намѣрите въ трудно положение, обърнете се къмъ тия сѫщества за помощь. Какво правятъ въ такива случаи съвременнитѣ хора? Тѣ се обръщатъ за помощь къмъ Петко, къмъ Ивана или Стояна, като казватъ, че Богъ билъ високо, не ги чувалъ; ангелитѣ били ефирни сѫщества, не могли да влѣзатъ въ положението имъ, а светиитѣ били заняти, не могли да имъ се отзоватъ въ помощь. Не, сѫществува единъ свѣтъ, толкова възвишенъ и чистъ, толкова отзивчивъ и чувствителенъ къмъ страданията на хората, че при най-слабото апелиране къмъ сѫществата отъ този свѣтъ за помощь, веднага се получава отговоръ. Ето защо, всички трѣбва да апелираме къмъ този възвишенъ свѣтъ. Казано е въ Писанието: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ Бога“. Действително, само онзи ще открие лицето си предъ насъ, който истински ни обича. Който не ни обича, той никога нѣма да открие лицето си предъ насъ. Казано е още: „Не можешъ да видишъ лицето ми и да останешъ живъ“. Защо Богъ е казалъ така на Мойсея? Защото той си позволи да убие единъ египтянинъ и да скрие тѣлото му въ пѣсъка. Дълго време Мойсей не можа да изкупи своя грѣхъ. Богъ му каза: „Понеже твоитѣ рѫце сѫ изцапани съ кръвь, ти нѣма да видишъ лицето ми, докато не се изчистишъ“. Мойсей мислѣше, че съ убийство ще може да освободи израилския народъ. Той извърши убийство, но не видѣ Божието лице. И всѣки християнинъ, който мисли, че като изцапа рѫцетѣ си съ кръвь, ще види Бога, той се лъже. Докато хората не изчистятъ рѫцетѣ си отъ кръвьта на братята си, тѣ никога нѣма да видятъ лицето на Бога.

 

    Сега, и на васъ се проповѣдва чистота! На кои васъ? На онѣзи, на които рѫцетѣ не сѫ изцапани съ кръвь. Мнозина отъ васъ имате малки и голѣми недѫзи, но за да се справите съ голѣмитѣ недѫзи, първо трѣбва да се справите съ малкитѣ. Ако не можете да се справите съ единъ малъкъ недѫгъ въ себе си, по никой начинъ не можете да се справите съ голѣмия. Съ какво се отличаватъ съвременнитѣ автомобили? Съ голѣма подвижность. Сѫщо така и човѣкъ трѣбва да бѫде гъвкавъ, подвиженъ, навсѣкѫде да се върти и обръща, но никога назадъ. Той трѣбва да минава презъ всички пѫтища, безъ да причинява пакости. Това значи разуменъ човѣкъ! Разумниятъ лесно се справя съ голѣмитѣ мѫчнотии въ живота си.

 

    Казвамъ: всѣки трѣбва да изучава великата наука на религиитѣ, която води къмъ придобиване на новия животъ, който ще разреши личнитѣ, семейнитѣ и общественитѣ въпроси въ живота. Всѣки трѣбва да се стреми не къмъ дълъгъ, но къмъ безсмъртенъ животъ, да разбира елементитѣ на този животъ. Запримѣръ, хващатъ нѣкого, турятъ го въ затворъ, биятъ го, изтезаватъ го, а той плаче, моли се на Бога, да го освободи. Ако този човѣкъ е праведенъ, той трѣбва да се справи лесно съ това положение. Дошло е време, когато праведниятъ не може да бѫде битъ! Дошло е време, когато праведниятъ не може да бѫде измѫчванъ! Дошло е време, когато праведниятъ не може да бѫде разпъванъ! Като говоря за праведния, азъ разбирамъ ония благородни, възвишени души, които приличатъ на чисти извори. За такива праведни хора, именно, е дошло време да не бѫдатъ бити и измѫчвани. Всѣки човѣкъ може да бѫде праведенъ, да се издигне надъ обикновенитѣ условия на живота, надъ дребнавоститѣ. Какъ може да се постигне това? Като престанете да се оплаквате отъ вашитѣ болки и страдания. — Ама стомахъ ме боли. — Престанете съ болкитѣ на вашия стомахъ! — Ама ревматизъмъ имамъ. — Престанете да мислите за вашия ревматизъмъ! — Главата ме боли. — Престанете да се занимавате съ вашето главоболие! — Условията на живота сѫ лоши. — Престанете да вѣрвате въ лошитѣ условия! — Баща ми умрѣлъ. — Престанете да вѣрвате въ смъртьта! — Война ще има. — Престанете да вѣрвате въ войнитѣ! — Свѣтътъ ще се свърши. — Престанете да вѣрвате въ свършването на свѣта! — Въ другия свѣтъ ни чакатъ голѣми мѫчения. — Престанете да вѣрвате въ мѫченията на онзи свѣтъ! Престанете да вѣрвате въ вашитѣ кѫщи, които носятъ хиляди нещастия въ свѣта! Вѣрвайте въ Божественото, което всѣки моментъ се проявява! Вѣрвайте въ малката свѣтлинка, въ малката радость, която се проявява въ душитѣ ви! Вѣрвайте въ Бога, тъй както Той се проявява въ васъ! Богъ е създалъ свѣта, и Той самъ е опредѣлилъ отношенията си къмъ всѣко живо сѫщество. Щомъ е така, никога не заставайте между Бога и кое и да е живо сѫщество. Всѣки човѣкъ трѣбва да се постави на своето мѣсто! Клеткитѣ на стомаха не могатъ да се съединятъ направо съ клеткитѣ на мозъка, между тѣхъ има редъ други клетки. Ако си клетка отъ стомаха, първо ще се организирашъ съ стомашнитѣ клетки, а после съ останалитѣ; ако си клетка отъ краката, първо ще се организирашъ съ клеткитѣ на краката, а после съ останалитѣ. Следователно, първата задача на човѣка е да намѣри своето мѣсто въ природата, и оттамъ да намѣри пѫтищата и съобщенията къмъ великата мисъль, която работи въ свѣта.

 

            Като наскърбени, а то винаги сме радостни.“ Радостенъ е онзи, който е разбралъ смисъла на живота. „Като че нищо нѣмаме, но мнозина обогатяваме.“. Богатъ е онзи, който, следъ като е мислилъ, че нищо нѣма, повѣрва, че всичко има въ себе си. Богатъ е онзи, който може да вѣрва като дете, че всички богатства въ природата сѫ и негови богатства. Една отъ проявитѣ на истинската вѣра е вѣрата на детето. Ще приведа единъ примѣръ за чистата детска вѣра. Това се случило нѣкѫде въ България. Една майка казала на детето си: Хайде, мама, днесъ ще те заведа на площада, дето ще има молебенъ за дъждъ. Детето се приготвило да върви съ майка си, но първата му работа била да си вземе чадъръ. — Защо ти е мама, чадъръ? — Ами нали ще вали дъждъ следъ молебена? — Не ти трѣбва чадъръ, остави го дома. — Не, не искамъ да се мокря, дъждъ ще вали! — отговорило детето. Значи, майката не вѣрвала, че ще вали дъждъ, а детето повѣрвало. Такава трѣбва да бѫде вашата вѣра! Щомъ се молите за нѣщо, трѣбва абсолютно да вѣрвате въ него. Вѣра безъ съмнение се изисква отъ всички хора! Дойде нѣкой студентъ при мене и ме пита: Ще издържа ли изпита си? — Отъ вѣрата ти зависи. Ако вѣрвашъ, ще издържишъ изпита; ако не вѣрвашъ, нѣма да го издържишъ. — Искамъ сигурно да зная, ще го издържа, или не. — Щомъ се съмнявашъ, ще те скѫсатъ. Когато Божественото говори, то говори само веднъжъ, никога не повтаря едно и сѫщо нѣщо. Следователно, ако Богъ ти казва нѣщо, ще повѣрвашъ, и втори пѫть нѣма да задавашъ сѫщия въпросъ. Нѣкой е боленъ запитва Бога, ще оздравѣе, или не. Ако Богъ му каже, че ще оздравѣе, той трѣбва да повѣрва. Хиляди хора могатъ да твърдятъ противоположното, но той трѣбва да вѣрва на Божиитѣ думи. Богъ е Онзи, Който върши чудесата въ свѣта. Хората не вършатъ чудеса. Вѣрвай въ Бога и ще видишъ Неговитѣ чудеса. Той ще ти бѫде учитель, а ти — Неговъ ученикъ. Ние трѣбва да бѫдемъ като малкитѣ деца, да вѣрваме въ Бога, като въ свой Баща. Заблуждение било да се вѣрва въ Бога. — Покажете ми единъ човѣкъ, който да е свободенъ отъ заблуждения! Ако е въпросъ за заблуждения, съвременнитѣ хора сѫ хипнотизирани отъ своитѣ заблуждения. Учени и прости, богати и бедни, учители и ученици, родители и деца, всички се намиратъ подъ влиянието на своитѣ заблуждения, вследствие на което се явяватъ редъ страдания, нещастия, болести, разочарования и т. н. Въ това отношение, съвременнитѣ хора не могатъ още да се нарекатъ истински вѣрващи.

 

    Сега, азъ говоря за вѣрата принципално. И ако вие повѣрвате въ Божествената Истина, като дете, моментално ще съблѣчете старата си дреха и ще се облѣчете въ нова, както змията съблича старата си кожа. Ако не можете да направите това, вие сте въ положението на влѣчуга. Идватъ при мене наши братя и ми казватъ за единъ братъ, че билъ много боленъ, щѣлъ да замине за онзи свѣтъ. Отивамъ при този братъ, гледамъ го, лежи, пъшка, не може да стане, да се пораздвижи. Казвамъ му: по този начинъ ти нѣма да оздравѣешъ. Толкова дни вече, какъ лежишъ. Трѣбва да станешъ отъ леглото си и да ходишъ! — Не мога да се държа на краката си. — Нищо отъ това, ще станешъ, съ рискъ даже да паднешъ. Ако паднешъ, ще започнешъ да пѫплишъ по земята, като малко дете. — Не съмъ животно да пѫпля. — Така е дошло сега, ще носишъ и това положение, докато излѣзешъ вънъ отъ стаята. Ще попѫплишъ малко, ще спрешъ, ще подигнешъ мисъльта си къмъ Бога и ще кажешъ: Господи, благодаря, че ми даде възможность и това да направя. Помогни ми, сега да се изправя на краката си! Смирение се иска отъ васъ! Ако нѣкой човѣкъ е въ последния часъ на живота си, той може да се възвърне отново къмъ животъ, като повѣрва въ Бога и се предаде въ рѫцетѣ Му, Той да работи върху него. Остави ли се напълно въ рѫцетѣ на Бога, безъ никакъвъ страхъ, безъ съмнение, безъ всѣкакви лѣкарства, но съ абсолютна вѣра, той ще види силата на Бога.

 

    Ако искате нѣкакви лѣкарства, било като лѣчебни срѣдства, или срѣдства за чистене, ще ви препорѫчамъ следнитѣ: изпивайте на день по два-три килограма чиста гореща вода. Ако сте на кракъ, носете сами вода. Носенето на вода се отразява благотворно върху организъма. Освенъ това, правете дълбоки вдишвания, да разширите дробоветѣ си. Болниятъ трѣбва самъ да кладе огънь. Много болни не оздравяватъ лесно, защото очакватъ всичко отъ своитѣ ближни. Боленъ ли си, стани полека отъ леглото си, донеси малко вода и си почини. После, наклади огъня, тури вода да се вари; като заври водата, пий нѣколко чаши гореща вода и пакъ си почини. Следъ това направи нѣколко дълбоки вдишки, да поемешъ въздухъ съ цѣлитѣ си дробове. Само по този начинъ, болниятъ може да се лѣкува. Човѣкъ трѣбва да бѫде слуга първо на себе си. Когато е здравъ пъкъ, той самъ трѣбва да се грижи за прехраната си, самъ да работи земята, да изкарва и за себе си, и за ближнитѣ си. Това не значи, че всѣки трѣбва да стане земледѣлецъ. Тъй, както днесъ се прилага земледѣлието, споредъ мене, това е лакомия — всѣки се стреми да изкара, колкото може повече. Достатъчно е всѣки човѣкъ да изкарва по 20-30 кгр. жито за себе си.

 

    И тъй, всички трѣбва да се върнемъ къмъ Бога. Всѣки трудъ, всѣка работа, която вършимъ за Бога, е свещена. Дали работата ни ще се отнася до изучаването на твърдата материя, на въздухообразната, на течната или най-после ще изучаваме огъня, тя е свещена работа, щомъ е за Бога. Ако не работимъ за Бога, съ каквото и да се заемемъ, тази работа не е свещена. За кого трѣбва да работимъ, да учимъ и да се трудимъ? — За Бога. Каквото Той ни говори, каквото Той ни учи, трѣбва да Го слушаме. Срещате нѣкой хиромантикъ, той вземе рѫката ви, погледне я, и по нея опредѣля вашия характеръ. Казвамъ: само това не е достатъчно. Истинскиятъ хиромантикъ трѣбва да чете на рѫката миналото, настоящето и бѫдещето. Такъвъ хиромантикъ може да опредѣли на човѣка, следъ колко години точно ще замине за онзи свѣтъ, кой день, кой часъ и коя минута; какъвъ ще бѫде деньтъ на заминаването му, слънчевъ, мъгливъ, или дъждовенъ — всичко това той може да предскаже съ най-голѣми подробности. Единъ хиромантикъ адептъ среща едного и му казва, че следъ 20 години ще замине за онзи свѣтъ. — Какъ така? Азъ съмъ съвсемъ здравъ човѣкъ. — Това нищо не значи. По това време ще се отвори война, и ти ще вземешъ участие въ войната. Една граната ще падне близо до тебе, ще се пукне и ще те задигне за онзи свѣтъ. — Какво да правя тогава? — Ако не вѣрвашъ, ще провѣришъ думитѣ ми; ако повѣрвашъ, има възможность да се измѣни сѫдбата ти. — Какъ? — Като повѣрвашъ въ Бога, съ вѣрата на детето, и изпълнишъ Неговата воля. Само Богъ е въ състояние да измѣни сѫдбата ти. Иначе, ще опиташъ думитѣ ми.

 

    Следователно, ако вие не искате тази граната да падне предъ васъ и да отнеме живота ви, ето пѫтьтъ — абсолютна вѣра въ Великото, въ Безграничното! Сега е най-благоприятното време. Това говори Богъ въ насъ. Азъ не говоря за онѣзи богове, които сѫ заблудили и заблуждаватъ хората, които сѫ ги измѫчвали и терзали, но говоря за Единния Богъ, Който е говорилъ на душитѣ ни и въ миналото, говори и въ настоящето, ще говори и въ бѫдещето. Той внася въ човѣка твърдость, издържливость, Той внася и мекота. Той внася въ умоветѣ свѣтлина, а въ сърцата — топлина. Той внася въ душитѣ на хората всичко възвишено и благородно. Отличителното качество на Бога е, че всичко дава, а нищо не взима. Онзи, който само взима, той е меситинътъ, т. е. посрѣдникътъ при покупко-продажбитѣ. За да разбере Бога, за да Го познае, човѣкъ трѣбва да е свърже съ Него, и тогава ще види, какви блага Той му далъ, какви заложби е вложилъ въ душата му. За тази цель, човѣкъ трѣбва да приеме въ себе си Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Щомъ ги приеме, той ще се свърже съ Великото Начало на живота. Мнозина се съмняватъ въ думитѣ ми, и затова вратата къмъ този възвишенъ свѣтъ остава за тѣхъ затворена. Щомъ повѣрватъ, вратата се отваря, и душата имъ почва да се пълни съ благата на този свѣтъ. — Щомъ Богъ ви е създалъ, вие трѣбва да работите върху себе си, за да развивате всичко онова, което Той е вложилъ въ васъ. Казвате: време ли е да започнемъ тази работа? — Вие сте закъснѣли даже. — Нѣма ли да се ограничимъ отъ тази работа? — И безъ нея, вие сте се ограничили вече, а тази работа ще ви освободи отъ ограниченията. Обаче, вие сте свободни да вѣрвате, или да не вѣрвате, да работите, или да не работите.

 

    Често слушате нѣкой мѫжъ да казва: Азъ не искамъ да бѫда мекъ, като жена. Жената пъкъ казва: Азъ не искамъ да бѫда твърда, настойчива, като мѫжъ.— Това сѫ човѣшки измислици. Въ даденъ случай, мѫжътъ трѣбва да бѫде мекъ като жена; въ другъ случай пъкъ, жената ще бѫде твърда като мѫжъ. Половетѣ се смѣнятъ. Жената и мѫжътъ сѫ форми, които могатъ да се мѣнятъ. Днесъ нѣкой е мѫжъ, въ бѫдещия си животъ ще дойде въ женска форма. И обратно: въ другъ животъ, жената може да дойде въ мѫжка форма. Когато дойде до великитѣ Божии принципи, човѣкъ ще разбере, че между всички форми, които сѫществуватъ на земята, има тѣсна връзка, чиято сѫщность трѣбва да се знае. Човѣкъ може да носи рокля, вмѣсто панталони и обратно: той може да носи панталони, вмѣсто рокля. Въ този смисълъ, като човѣкъ, ти трѣбва да бѫдешъ мекъ, подвиженъ, като водата; да се разширявашъ, като въздуха; да бѫдешъ твърдъ, устойчивъ, като вѫглерода и най-после, да имашъ свѣтлината и топлината на огъня. Човѣкъ трѣбва да развива тѣзи качества въ себе си. Това сѫ елементи, които се съдържатъ въ всѣки човѣкъ, но отъ него се изисква работа, за да ги развие. Защо трѣбва да ходите при другитѣ хора, отъ тѣхъ да купувате свѣтлина и топлина?

 

    И тъй, всѣки човѣкъ може да бѫде връзка, проводникъ между Бога и хората, да имъ помага, да улеснява тѣхния пѫть. Такъвъ човѣкъ може да се нарече приятель на човѣчеството. Когато Христосъ е казалъ, че трѣбва да обичаме ближния си, като себе си, Той казва, кой, именно, е нашиятъ ближенъ. Нашиятъ ближенъ не е ли онзи самарянинъ, който може да ни помогне въ нужда? Не пренебрегвайте човѣка, който може да предизвика въ васъ мекота, или чувство на състрадание. Ако нѣкой човѣкъ затѫпи сърцето си, невидимиятъ свѣтъ ще изпрати при него болни, бедни, немощни, да събудятъ въ него мекота. Затова, той не трѣбва да презира тѣзи хора. Мекото сърце, мекиятъ отговоръ, мекиятъ погледъ спасяватъ човѣка отъ много злини. Когато нѣкой човѣкъ е станалъ твърдъ повече, отколкото трѣбва, той е изгубилъ мекотата на сърцето си. Съвременнитѣ хора препорѫчватъ трудъ, тежка физическа работа, за да затвърдятъ мускулитѣ си. Азъ пъкъ не препорѫчвамъ твърдость на мускулитѣ, но пластичность. Работата е упражнение; дишането е упражнение; храненето е упражнение. Де е животътъ тогава? Въ любовьта. Когато въ сърцето на човѣка се яви първия лѫчъ на любовьта, едва тогава той започва да живѣе. А въ свѣта е точно обратно. Когато нѣкой започне да люби, хората казватъ: Опасна е работата на този човѣкъ! И започватъ да философствуватъ: любовьта е илюзия, любовьта е фантазия и т. н. Споредъ мене, единственото най-безопасно нѣщо въ живота, това е Божията Любовь. Като говоря за любовьта, азъ нѣмамъ предъ видъ вашитѣ разбирания за любовьта; азъ говоря за първия моментъ, въ който любовьта се проявява въ душата на човѣка и го заставя да обикне всички хора, да ги почувствува като братя и да каже: Господи, благодаря Ти за първия лѫчъ на Любовьта, съ който ме огрѣ. Който веднъжъ само е изпиталъ тази свѣтлина и топлина въ душата си, той разбира вече другитѣ хора и се радва, че и преди него е имало такива, които сѫ сочили на хората пѫтя къмъ вѣчната свѣтлина и знание. Изпиташъ ли тази благодарность къмъ Бога, едновременно съ това, ти я пренасяшъ вече на общия олтаръ на човѣчеството. Следъ тебе, още много твои братя ще дойдатъ на този олтаръ да принесатъ своя даръ.

 

    Казвамъ: за да ви огрѣе първия лѫчъ на любовьта, вие трѣбва да се освободите отъ всички болести и заблуждения, които днесъ ви измѫчватъ. Болеститѣ сѫ вашитѣ барометри. По тѣхъ се сѫди, доде сте стигнали и какво ви липсва. Докато минавате още презъ болеститѣ, благодарете на Бога и молете се да ви помогне, да разберете, какво ви липсва. Засега, тѣ представятъ отрицателната страна на вашия животъ. Единъ день, когато се справите съ вашитѣ болести, ще дойдете до положителната страна на живота. Казва нѣкой: Здравъ бѣхъ, но хората ми отнеха здравето. Не, никой не може да отнеме здравето на човѣка; никой не може да отнеме храната, въздуха, водата, свѣтлината, топлината, както и мисъльта и чувствата на човѣка. Тѣ сѫ негови сѫществени, необходими елементи, дадени му още отъ създаването на свѣта. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, и който ме яде, никога нѣма да огладнѣе. Азъ съмъ живата вода, и който ме пие, никога нѣма да ожаднѣе.“ Значи, хлѣбътъ и водата сѫ единственитѣ реални нѣща въ свѣта, безъ които, не може да се живѣе. Въ който моментъ съзнаете, че имате живия хлѣбъ и живата вода въ себе си, вие ще влѣзете въ Вѣчния Животъ, дето душата се пълни съ радость и веселие. При това положение само, човѣкъ може да каже: „Като че нищо нѣмаме, а всичко владѣемъ“. Щомъ съзнавате, че Богъ живѣе въ васъ, вие ще можете да помагате на бедни, да лѣкувате болни и да се радвате, че Богъ се проявява чрезъ васъ. Когато срещна човѣкъ, който мисли право, азъ се радвамъ. Нѣкой говори, иска да ме убеди, че е правъ, че мисли право. Всѣки познава правата мисъль и правото чувство. Ако не вѣрвамъ въ тебе, като въ душа, която Богъ е създалъ, азъ не съмъ на правата страна; и ако не те познавамъ такъвъ, какъвто си създаденъ отъ Първата Причина, азъ не съмъ на правата страна. За да бѫдемъ на правата страна, ние трѣбва да се познаваме такива, каквито първоначално сме били създадени.

 

    Сега, на всички се препорѫчва чистота. Молете се да ви освободятъ отъ всичко нечисто, което ви опетнява. Ако влѣзе нѣкой въ вашия дворъ и изнесе навънъ всичката сметь, направилъ ли ви е нѣкакво зло? Ако влѣзе нѣкой въ дома ви, отвори касата ви и обере всички крадени пари, отъ вѣкове насамъ, направилъ ли ви е нѣкакво зло? Този човѣкъ не само че никакво зло не ви е направилъ, но добро ви е направилъ, защото, вмѣсто краденитѣ пари, той е турилъ отъ своитѣ пари, придобити съ чистота и светость. Не само това, но ако дойде нѣкой и съвършено изпразни касата ви, безъ да тури нѣщо въ нея, и въ този случай даже, не ви е направилъ зло. Защо? Защото, касата на човѣка трѣбва съвършено да се изпразни, за да дойде върху него Божието благословение. Ако стомахътъ ви не се изпразни, можете ли да вложите нѣщо ново въ него? Ако дробоветѣ ви не се изпразнятъ, можете ли да вложите въ тѣхъ чистъ въздухъ? Красиво е човѣкъ да се празни. Живитѣ хора сѫ всякога празни, а умрѣлитѣ сѫ пълни. Какво разбираме подъ думата празнота? Подъ думата празнота, разбираме възприемане на нѣщо отъ Божествения свѣтъ. Празненето означава правилна обмѣна между Бога и човѣка. Само така ще разберете Божията пълнота.

 

    Желая ви сега да имате празни стомаси, празни дробове, празни каси, за да ги пълните съ Божествени блага! Желая понѣкога и умоветѣ, и сърцата ви да бѫдатъ празни, да се пълнятъ съ свѣтли мисли и благородни чувства! Само чрезъ празнене, вие ще имате непреодолимъ копнежъ къмъ придобиване на вѣчното. Докато умътъ ви е пъленъ, вие ще мислите, че всичко имате и всичко знаете. Щомъ умътъ ви се изпразни, ще имате копнежъ за велики и свѣтли мисли. Днесъ се търсятъ хора съ празни умове, съ празни сърца, съ празни стомаси и дробове, съ празни каси. Празни отъ какво? Празни отъ стари, нечисти нѣща. Когато лѣкарьтъ дойде при нѣкой боленъ, първата му работа е да даде на болния очистително, да изпразни стомаха и чървата му. И природата има опредѣленъ день за изпразване. Разумнитѣ хора трѣбва да изпразватъ съзнанието си. Когато се говори за покаяние, разбираме изпразване на човѣшкото съзнание отъ всичко онова, което му е причинявало болки, страдания, разочарования. Пълнотата на съзнанието, съ която човѣкъ е разполагалъ досега, е била бреме за него. Това бреме трѣбва да падне! Бремето на човѣшкото съзнание индуситѣ наричатъ карма; освобождаването отъ това бреме, тѣ наричатъ благодать. Само Божията Любовь е въ сила да освободи човѣка отъ това бреме. Съ товаръ ли, или безъ товаръ е по-добре? Безъ товаръ е по-добре да се живѣе, отколкото съ товаръ. Щомъ е така, за въ бѫдеще, човѣкъ нѣма да товари стомаха си толкова много, както днесъ прави. Той ще бѫде като пчела. Ще близне малко медъ и ще се задоволи. Следователно, има начинъ за лесенъ животъ. Той се заключава въ носене на малъкъ товаръ, на малко бреме. Този животъ се отнася до съзнанието на човѣка. Първо той ще го приеме въ съзнанието си, после ще го живѣе вѫтрешно, а следъ това вече, ще го изрази навънъ. Тогава праведнитѣ ще се хранятъ даромъ.

 

            Като оскърбени, а то винаги сме радостни“. Желая ви отъ днесъ, да имате тази радость въ себе си, тази абсолютна вѣра, че Богъ е вложилъ доброто въ васъ! Вѣрвайте и ще имате това благо! Ако искате да бѫдете добри, учени хора — вѣрвайте! Ако искате да бѫдете богати, силни, красиви хора — вѣрвайте! Каквото добро пожелаете — вѣрвайте, че ще го постигнете! Не туряйте никакви прѣчки, никакви граници на Божиитѣ блага и ще ги придобиете!

 

4. Беседа отъ Учителя, държана на 26 септември, 1927 г.

София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...