Jump to content

1939_08_27 Запалката на Свещения огънь


Ани

Recommended Posts

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Текстът е взет от Архивна единица

 

ЗАПАЛКАТА НА СВЕЩЕНИЯ ОГЪНЬ

Времето тихо и меко.Небето прошарено съ

леки облаци тукъ-таме. 5.30 часа сутринта.

Добрата молитва

Молитвата на Царството

91 псаломъ

“Богъ е Любовъ”

Ще ви прочета първитѣ 10 стиха отъ 12 глава отъ Евангелието на Лука.

Размишление

Има едно начало въ свѣта. Това начало го наричатъ Любовь. Има едно изявление въ свѣта. Това хората наричатъ Мыдрость. Има едно освобождение въ свѣта, спасение. Това наричатъ Истина. Това сы думи. Човѣкъ трѣбва дълго време да е училъ, за да разбере тѣхния вытрешенъ смисълъ. Любовьта безъ свещения огънь не може да се разбере. Въ древнитѣ времена е имало училище, дето се е учило за свещения огънь. Огънь, който постоянно е горѣлъ. То е външната страна. И всички хора сы искали да знаятъ какво нѣщо е свещения огънь. Тѣ сы го търсили въ светилището на храма - отвънъ. А пъкъ свещения огънь всѣкога го има въ вашето сърдце. И онѣзи, които не сы изучили закона на свещения огънь, много страдания сы преминали. А пъкъ онѣзи, които сы изучили закона на свещения огънь, на тѣхъ сы дошли много радости. Ще ви прочета отъ книгата “Учителятъ говори” за свещения огънь. (Прочете се отъ тая книга стр.138 отъ начало до новия редъ: “И всички…”)

Този огънь е билъ отъ най-силнитѣ орыжия на тези, които идатъ отъ Бога. (Продължи се четенето до последния новъ редъ на сыщата страница.) Той изпълва цѣлото пространство. И то равномѣрно. Той е скритъ. Не нѣкыде да е по-силенъ, а нѣкыде по-слабъ. (Учительтъ продължи четенето до края на тая глава.) Човѣкъ може да знае всички теории, които днесъ сыществуватъ въ музиката. Може да знае, какъ сы построени извѣстни ноти, какви отношения има между тоноветѣ. Това е само теория. Накарайте този, който говори тази теория да пѣе. Хубави сы хипотезитѣ, хубави сы теориитѣ, хубава е науката, хубаво е приложението, хубава е работата. Всички тѣзи работи сы хубави, но да знае човѣкъ да пѣе безъ погрѣшка, това е най-хубаво.

Сега мнозина сте отскачали отъ огъня, когато се приближите до него. Като се запали една свещь, детето най-първо иска да побутне този пламъкъ. У българитѣ майката ще му каже: “Гш!” Детето не разбира тази, първата дума - ”гш”. Тая дума е ватанска. Тя значи на ватански нѣщо, което не разбиратъ. Това значи: Проучи нѣщата добре и тогазъ ги пипай. Не ги пипай, за да се научишъ. Защото ако ги пипнешъ, ще се случи това, което никога не си усѣщалъ и не си чувалъ. Майката казва: “Гш”, а пъкъ детето мисли, че му казватъ: “Дръжъ!” Три пыти като бутне детето, често “Гш”, то почва да разбира и не бута. И на васъ на ватански езикъ ви казватъ често “Гш”. И ако вие не послушате този гласъ на “Гш”, веднага ще имате опитностьта, която всички имате като деца. Всѣко страдание не е нищо друго освенъ, че сте бутнали една запалена свѣщь. Една свѣщь като гори, тя говори. Но мнозина не разбиратъ езика на пламъка. Нѣма подобъръ езикъ отъ езика на свѣтлината. Когато идва свѣтлината, това е една горяща свѣщь, свещенъ пламъкъ е това. Това, което се излычва отъ пламъка, идва въ вашитѣ очи. Вие нѣкой пыть искате да хванете пламъка, нѣкой пыть искате да хванете нѣкоя дума. Тукъ е туренъ единъ микрофонъ и всичко каквото правитѣ се филмува. Всичко се записва и съ музиката и съ движенията и съ всичкитѣ му украшения на този апаратъ. Вие казвате: “Какво ли нѣщо е животътъ?” Единъ день ще отворятъ тази лента и колелото ще почне да се върти и ще видите, че всичко тайно, което е било въ васъ, ще се яви тамъ. Нѣкои нѣща ще се харесатъ на васъ, а нѣкои - не.

Та рекохъ, силата на човѣка седи въ онова знание на онзи, свещения огънь. Човѣшката мисъль е една форма, чрезъ която се познава свещения огънь. Човѣшкитѣ чувства сы друга форма, чрезъ която се познава свещения огънь. Човешкитѣ постыпки, това е една форма, чрезъ която да знаешъ какъ да употрѣбишъ свещения огънь. Това, което вие наричате Любовь, чувства въ свѣта, това се дължи на свещения огънь. Ако вашитѣ чувства нѣматъ свещенъ огънь, тѣ сы неустойчиви. Често казватъ: “Моятъ възлюбленъ нѣма сега ония чувства, които имаше къмъ мене.” -“Нѣма я оная първоначална топлина, която чувствувахъ въ сърдцето си.” Чувствувашъ, че отъ твоята възлюблена, която те е стопляла, лъха нѣщо студено, подобно на севѣрния полюсъ. И всичко тамъ е замръзнало. Всичко тамъ е бѣло. Отвънъ е бѣло, а пъкъ отвытре е черно. Въ тебе огъньтъ е започналъ да изгасва, а пъкъ отвънъ остава това, което е било едно време. Сега бѣлиятъ цвѣтъ и черниятъ цвѣтъ, тѣ сы две състояния. При свещения огънь тѣ сы на мѣстото си. При свещения огънь черниятъ цвѣтъ означава, че трѣбва хармонично да възприемашъ нѣщата въ живота. И да благодаришъ за онова, което си приелъ. А пъкъ бѣлиятъ цвѣтъ показва, че хармонично трѣбва да предавашъ това, което си приелъ и после отивашъ да учишъ. Нѣкой пыть ти роптаешъ и казвашъ: “Защо да ходя да уча, да си губя времето, когато моитѣ другарчета играятъ, а пъкъ азъ да се ограничавамъ съ единъ букваръ, съ една книга!” И често децата, като излѣзатъ отъ дома за училище, отиватъ съ два реда сълзи. И младата невѣста си бърше очитѣ нѣкой пыть. И нѣма нито единъ отъ васъ, който да не си е бърсалъ очитѣ. Какво означава бърсането? Свещеникътъ, който едно време е отивалъ при свещения огънь, е намокрялъ лицето съ вода. Той си е носилъ една кърпа, понеже водата, която е турялъ на лицето си, била свещена, да не капне нито една капка на земята. И вие всички сте свещеници, като се миете сутринта, вие се бършете съ кърпа, но капки падатъ на земята. Значи водата не е свещена.

Вие всички сте били свещеници, жреци. Нѣма нито единъ отъ васъ, който да не е билъ жрецъ. Нѣма нито единъ отъ васъ, който не е клалъ този свещения огънь. Едно време сте туряли дървата, выглищата и тѣ сы изгаряли. Ти казвашъ: “Това е празна работа.” Това е външната страна на живота. Вие обичате нѣкого и следъ това го разлюбите. Това какво показва? Той е изгорѣлъ. Вие сте го изгорили. И изгорениятъ казва: “Изгори ме.” Младата мома, която е изгорѣла, казва: “Изгори ме!” И младиятъ момъкъ и той казва: “Изгори ме!” И майката казва: “Изгори ме!” И синътъ казва така. И бащата казва: “Изгори ме!” Свещеникътъ, господарьтъ, слугата, всички казватъ така. Всички се оплакватъ въ свѣта. Нѣма нито единъ отъ васъ, който да не е изгорѣлъ.

Сега азъ говоря за вашата минала опитность. Изгорениятъ човѣкъ въ миналото трѣбва пакъ наново да влѣзе въ огъня. Писанието казва: “Онѣзи, които спатъ въ гробоветѣ.” Тѣ сы изгорѣлитѣ, тѣзи, които сы паднали. Свещениятъ огънь иска пакъ наново да ги възкреси. Човѣкъ като е страдалъ дълго време, то е хубаво, защото въ него идва съзнание. Защото той най-първо мисли, че животътъ нѣма смисълъ. Той не знае какво нѣщо е основата на живота. Цѣлиятъ свѣтъ, това сы възможности, които сы създадени отъ свещения огънь, за да се повдигнатъ човѣшкиятъ духъ, душа, умъ и сърдце и за да се изгради красотата на човѣшкото тѣло, за да може човѣкъ да види хубостьта на Божествения свѣтъ около него, който се изявява чрезъ ушитѣ му, очитѣ му, устата му, рыцетѣ му, краката му, чрезъ всѣка клѣтка, която сыществува, той се изявява.

Та рекохъ, та чрезъ свѣщения огънь най-неприятнитѣ работи, които се случватъ във вашия свѣтъ, добиватъ дълбокъ смисълъ. Нѣкой пыть се чудите и казвате: “Защо ми дойде това на главата?” Сыщиятъ въпросъ може да го зададе и закланата кокошка. Тя може да каже: “Защо ли трѣбваше да ме колятъ?” Това е едно престыпление, отъ гледището [й] е едно престыпление, а пъкъ отъ гледището на онѣзи, които я изяждатъ - една кокошка, за да живѣятъ, това е едно благо. Следователно страданието, което изпитвате въ живота си, то е сыщевремено едно благо за други сыщества, които се въздигатъ. И ако една кокошка е изядена, за да се повдигне единъ човѣкъ, тогава смъртьта е на мѣстото си.

Разправя Буда единъ примеръ отъ своя животъ. Ученицитѣ му намѣрили, че той не постыпва справедливо. При него идвали князе, брамини, високостоящи и той не ги приемалъ. Той не обръщалъ внимание, макаръ и да били богати. Но дошълъ единъ голѣмъ беднякъ при него и той обърналъ голѣмо внимание на него като на единъ възлюбленъ ученикъ. Ученицитѣ му казали: “Защо сте така пристрастенъ? И онѣзи хора търсятъ истината.” Буда казалъ: “Тѣ търсиха истината за себе си. Тѣ никога добро не сы правили. А пъкъ този преди 400 прераждания ми направи едно добро. Преди толкозъ прераждания азъ бѣхъ единъ браминъ и като си четѣхъ молитвитѣ, бѣхъ изгладнѣлъ до такава степень, че не можахъ да си кажа молитвата. А пъкъ този беденъ човѣкъ тогава бѣше единъ заякъ, той се хвърли въ огъня, опече се и азъ го изядохъ. И си свършихъ молитвата, която трѣбваше да кажа предъ Бога. И затова сега се отплащамъ за голѣмата услуга, която ми направи. Азъ съмъ се повдигналъ и той се повдигна.

И вие като този заякъ, ако не можете да се хвърлите въ този свещения огънь, за да ви изядатъ другитѣ, не можете да се повдигнете. Вие ще кажете: “Какъ да ме изяде?” Вниманието, съ което Буда посрѣщна този човѣкъ, се дължало на това, че той се жертвалъ въ огъня. Азъ съмъ представилъ единъ малъкъ примѣръ, нѣкои високопоставени личности - князе, графове, барони и прочее намислили да направятъ зимно време една екскурзия. Тѣ били млади мыже и жени. Тѣ носили всичко: и за ядене, и за пиене, и дрехи, били хубаво облѣчени. Дрехитѣ имъ били дебели, но забравили да си взематъ запалка, кибритъ. Станало голѣма буря въ планината и тѣ се прибрали въ единъ спасителенъ домъ. На всички измръзнали рыцетѣ. И винце имали за пиене, и хлѣбъ има и всичко има, но огънь нѣма. Идва единъ господинъ, който нищо не носи. Тѣ го виждатъ, че е беденъ човѣкъ. Тѣ го питатъ: “Отъ кыде идешъ?” Той казва: “Идвамъ и азъ въ спасителния домъ.” Онѣзъ му казали: “Ние всичко имаме, но едно ни липсва - запалка.” Той казалъ: “Азъ нося запалка, кибритена кутия.” Тѣ му казали: “Дайте ни отъ вашия огънь, а пъкъ ние ще дадемъ другото - и храна и дрехи и всичко друго.”

Въ свѣта всичко има, но съвременния свѣтъ едно нѣма: запалкитѣ на Свещения огънь. И на васъ ви препорычвамъ това, нищо друго не ви трѣбва, носете вие само запалкитѣ на Свещения огънь. Сега нѣкои отъ васъ може да попитатъ: “Кыде са тия запалки? Огъньтъ не обича ли всички работи? ”Каквото и да туришъ, той не го изхвърля. Едни нѣща ще стопи, а други ще изгори. Когато вие обичате нѣкого, вие извършвате едно свещено дѣло. Не е ли хубаво да запалишъ неговото сърдце, да го запалишъ безъ да изгаря? Не е ли хубаво да запалишъ Свещения огънь въ него и той да свети безъ да изгори? Не е ли хубаво да запалишъ човѣшката душа, но не да я опетнишъ, да стане тя чиста облѣчена съ онзи, бѣлия цвѣтъ.

Бѣлиятъ цвѣтъ е емблема. Всички Божии блага се събиратъ въ бѣлия цвѣтъ. Когато разложите вие бѣлия цвѣтъ, ще намѣрите въ него всички други цвѣтове, цѣлиятъ спектъръ на слънчевата свѣтлина. Ученитѣ хора още не знаятъ какво е приложението на червения цвѣтъ. То е външната страна. Тѣ не знаятъ какво е приложението на портокаления цвѣтъ, на жълтия, зеления, синия, тъмно синия и виолетовия. Тѣ знаятъ отъ колко билиона трептения е съставенъ този или онзи цвѣтъ, но какво е употрѣблението не знаятъ. Само посветенитѣ, само истинскитѣ учени, само гениитѣ знаятъ донѣкыде какъ да употрѣбятъ свещения огънь, а пъкъ талантливитѣ едвамъ сега сы почнали да го изследватъ. А обикновенитѣ хора едвамъ сега го сънуватъ. Когато вие казвате, че тѣзи нѣща сы непонятни, вие сте обикновени хора. А пъкъ когато сте заинтересувани, вие сте талантливи. Когато почнете да правите първитѣ опити, вие сте гениални. Когато направите първия опитъ, вие сте вече светия. А пъкъ когато манипулирате съ свещения огънь, вие може да быдете Учитель.

Единъ човѣкъ, който не е билъ обикновенъ, не може да быде талантливъ и единъ, който не е билъ талантливъ, не може да быде гениаленъ; и който не е билъ гениаленъ, не може да быде светия. И който не е билъ светия, не може да быде Учитель. Не е само да учителствува човѣкъ, това е външната страна. За да быдешъ братъ, какво ти трѣбва? За да быдешъ сестра, какво ти трѣбва? За да быдешъ слуга, какво ти трѣбва? За да быдешъ баща, какво ти трѣбва? Всички сегашни хора иматъ голѣмо желание да быдатъ бащи, то е една почетна длъжность да быдешъ баща или майка. Но, за да быдешъ баща, трѣбва да носишъ образа на Бога и въ Духа си, и въ душата си, и въ ума си, и въ сърдцето си. И за да быдешъ майка трѣбва сыщо да носишъ образа на Бога. И ако ти не носишъ образа на Бога въ душата си, ти ще си създадешъ голѣмо нещастие: ще родишъ единъ грѣшникъ. Какво нѣщо е грѣшникъ? Грѣшенъ е човѣкъ, въ когото свещениятъ огънь е загасенъ, а пъкъ има той обикновенъ огънь, въ който всичко гори и изгаря. А пъкъ праведенъ е онзи, въ когото гори свещения огънь и всичко ти е приятно. Безъ Любовьта всичко ти е противно въ живота, всичко виждашъ мрачно, тъмно, нечисто и когато изгасне свещениятъ огънь, тогава наставатъ всички катаклизми въ свѣта, въ живота.

Та, свещениятъ огънь не да го палите, но трѣбва да го поддържате. Вие нѣкой пыть оставяте вашитѣ слуги да отиватъ да поддържатъ свещения огънь. Това е погрѣшно. Никого не пращай при свещения огънь. Ти си жрецъ, ти си свещеникъ, ти си ангелъ, ти си серафимъ, ако служишъ при този Свещения огънь. Но ако пъкъ занемаришъ и се отдалечишъ самъ отъ него, ти си последенъ. Вие сте чудни нѣкой пыть. Казвате: “Не ме обичатъ хората.” Азъ съзнавамъ, че е хубаво да те обичатъ. Ти казвашъ: “Никой не ме обича.” Не е вѣрно, че никой не те обича. Най-първо тебе, който мислишъ, че никой не те обича, Богъ те обича. Защото ако Той не те обича, ти не би се явилъ на свѣта. И като казвашъ: “Никой не ме обича”, ти говоришъ първата лъжа. Та и ти си първиятъ, който никого не обичашъ, защото ако ти си обичалъ като този заякъ и ако бѣше се хвърлилъ въ огъня, както този заякъ се хвърли, за да може Буда да си свърши молитвата, Богъ щѣше да ти даде почтено мѣсто. Ти си живѣлъ и хората сы живѣли презъ хиляди години само за себе си. Добродетелитѣ на всички хора сы наши добродетели. И престыпленията на всички хора сы наши престыпления. И добринитѣ на всички хора сы и наши добрини. И тѣхнитѣ лоши дела сы наши. Та, като видите нѣкого, че върши престыпление, кажете на себе си: “Трѣбваше да го завзема азъ, да изправя тая моя погрѣшка. Въ погрѣшката на брата си трѣбва да видишъ, че трѣбва да се поправишъ. Като видишъ една ябълка, да кажешъ: “Колко е благородно това ябълково дърво, че е създало този плодъ и го дава безъ пари!” И нѣкоя свиня да дойде и нѣкоя гарга да дойде и нѣкоя сврака или мечка, тя се радва на всички. Не прави никакво различие. Разбира се, ако единъ човѣкъ я изяде, ще быде по-добре. Ти отивашъ при единъ изворъ. Ако не извираше извора, ти щѣше да умрешъ отъ жажда. Той ти казва: “Ела, братко, Господь ме създаде, понеже знае, че ти си жаденъ. Азъ се много радвамъ, че си дошълъ. Пийни отъ тази водица, която нося, и която съмъ взѣлъ отгоре, отъ невидимия свѣтъ.”

Та, сърдцата ви да быдатъ мѣста на добритѣ извори. Умоветѣ ви да быдатъ прекрасни градини съ всички плодове. А пъкъ душитѣ ви да быдатъ едно хубаво училище, дето всичко добре се учи. А пъкъ духоветѣ ви да быдатъ мѣста дето всичко се прилага за слава на Бога, за доброто на ближния и за благото на насъ, които живѣемъ.

Сега ви пожелавамъ на васъ да поддържате вашия Свещенъ огънь. Само по този начинъ може да поддържате Любовьта. Трудна наука е това, азъ съзнавамъ. Азъ съмъ миналъ по този пыть. Докато не знаешъ, е мычна работа. Че я вижте онази младата мома най-първо. Азъ намирамъ следующето противоречие въ нейния животъ. Тя, най-първо като вземе иглата, веднага вдѣва конеца през ухото й. Като нѣкой стрелецъ удря точно на цѣльта. Но като стане на 85 години старица, баба, приближава конеца при иглата, обаче конецътъ все настрани отива. Българската дума “баба” на стария свещенъ езикъ значи “голѣмъ” - “ба”. Бабата казва: “Каква е тази игла. Дайте друга игла, съ по-голѣмо ухо.” И съ нея не може. Тя казва: “Дайте една губерка!” Пакъ не може. Азъ да ви кажа коя е причината. Тази баба много се е занимавала съ младитѣ момци. И затова сы отслабнали очитѣ й. И не може да вдѣне конеца въ иглата. А ако е дѣдо, той се е занимавалъ съ момитѣ.

И ако вие не можете да направите едно добро, много сте се занимавали съ свѣта и този свѣтъ ви е отвлѣкълъ вниманието. Не е лошо, да се занимава човѣкъ съ свѣта. Не е лошо човѣкъ да се занимава съ младитѣ моми. Тѣ сы професори. И толкозъ чувствителни, че ако не направишъ това, което професорътъ казва, веднага се обижда. Младата мома е толкозъ чувствителна, че ако момъкътъ не знае да я погледне геометрически, по диагоналъ, тя казва: “Ти защо ме погледна?” И ако той не разбира математика, тя веднага ще му забелѣжи. И ако той не знае да си тури връзкитѣ както трѣбва, тази младата мома ще види. Тя ще види, че не е свързанъ чорапътъ както трѣбва, че палтото му не е ушито както трѣбва, но грубо. И азъ уважамъ тази млада мома.

Когато нѣкой възвишенъ духъ дойде до васъ, ще ви погледне отъ главата до петитѣ и ще каже: “Обичайте хората!” Той ще ви говори деликатно. Той е най-деликатенъ. Щомъ нѣкой ми каже: “Обичайте хората”, това е вече единъ малъкъ упрекъ. Значи хора […]. Нѣкой може да ви каже: “Вие постыпвате много добре, но нѣкыде сте пропуснали. Това е единъ малъкъ упрекъ пакъ. Нѣкой може да ви каже: “Много добре сте облечени, но има нѣщо въ дрехитѣ ви.” Това е пакъ единъ упрѣкъ. Нѣкой казва: “Много добре се наядохме.” Това е пакъ единъ упрекъ. Човѣкъ, който добре се е наялъ, трѣбва да направи едно угощение на бѣднитѣ. Учениятъ да събере и той да даде едно угощение. Но угощавайте хора, които се нуждаятъ.

Нѣкой пыть мнозина сы ме питали: “Какво да правя?” Какъ да обръщатъ хората? Най-първо научи се да обръщашъ кесията си. Ако искашъ да обръщашъ хората, научи се да обръщашъ кесията си. Ако искашъ да отворишъ сърдцата на хората, научи се да отворишъ сърдцето на кесията си. И като бръкнешъ въ кесията си, каквото хванешъ, не го връщай, но го дай. А пъкъ ти, като бръкнешъ и извадишъ, пакъ го туришъ обратно. И въ кесията ти има три отделения: За десетачета, за левчета и за петолевки. Нѣкой пыть имашъ и златни монети, но колцина биха бръкнали и дали отъ четвъртото подразделение на златнитѣ монети. Като дойде просякъ, започватъ съ първото подразделение на кесията, на левчетата или на половинъ левчетата. А пъкъ златнитѣ монети ги изваждатъ при особени случаи. Когато отиватъ да купуватъ дрехи за себе си. Тогава отварятъ четвъртото подразделение на кесията. И другитѣ иматъ за тѣхъ високо мнение. Въ Божествения свѣтъ започватъ с обратния пыть: Като срещнешъ единъ грѣшникъ, ще бръкнешъ въ четвъртото подразделение на кесията си. А пъкъ като срѣщнешъ праведния, ще бръкнешъ въ първото. Като срѣщнешъ праведния, малко ще му дадешъ. Праведния, който иска много, той не е праведникъ.

Хубостьта на живота седи само въ онази, първата клечка. Всички клечки въ една кибритена кутия не сы за тебе. Едната клечка - отъ нея може да се ползува цѣлиятъ свѣтъ. И ако вие въ цѣлия си животъ направите само едно добро, вложете всичката си Любовь, вложете всичкото си знание и всичката си свобода. Само една клечка запалете. И тя ще ви придружава презъ цѣлата вѣчность. Та рекохъ, всичко каквото вършите, трѣбва да быде цѣнно. Въ него трѣбва да присытствуватъ сърдцето ви, умътъ ви, душата ви и Духътъ ви. И когато правите едно добро дѣло и ангели, и серафими, и херувими да надникнатъ и да присытствуватъ. И Богъ да види и да присытствува. Този подвигъ азъ го наричамъ възкресение на човѣка! И когато човѣкъ направи този подвигъ, той възкръсва и Богъ тогава Го приема въ дома си. Като добре дошълъ, че е направилъ едно добро дѣло въ името на Любовьта, на Мыдростьта и на Истината. Че е внесълъ животъ, свѣтлина и знание и свобода въ свѣта за Славата на Бога, за славата на ближнитѣ си, за своя слава.

Отче нашъ

Когато обичате, да привлечете погледа на Бога. Когато учите, да привлечете погледа Му. И когато обичате Истината, да привлечете погледа Му!

6.32 часа сутринта

Втори съборенъ день - 27 августь 1939г.,

недѣля 5.30 часа сутринта

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 year later...

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Запалка на свещения огънь

Размишление.

Лука, 12: 1 — 10.

    Въ свѣта сѫществува само едно начало — началото на любовьта, само едно изявление — изявлението на мѫдростьта и само едно спасение, или освобождение, което произтича отъ истината. Начало, изявление и освобождение, това сѫ думи, на които човѣкъ разбира смисъла, само следъ като е училъ много време. Любовьта, като начало на живота, може да се разбере, само следъ като човѣкъ се домогне до свещения огънь. Какво представя свещениятъ огънь? Въ древностьта сѫществували школи, въ които се говорѣло за свещения огънь. Външно свещениятъ огънь е като обикновения, съ единствената разлика, че се е подържалъ да гори непрекѫснато. Мнозина сѫ търсѣли свещения огънь въ светилището на храма. Тѣ сѫ го разбирали външно. Въ сѫщность свещениятъ огънь се намира въ човѣшкото сърдце. Това е вѫтрешната, мистична страна на свещения огънь. Онѣзи, които не сѫ изучавали закона на свещения огънь, сѫ минали презъ голѣми страдания. Онѣзи, които сѫ изучавали този законъ, сѫ минали презъ голѣми радости. Свещениятъ огънь е орѫжие противъ неприятеля за тѣзи, които търсятъ Бога. Освенъ въ човѣшкото сърдце, той се срѣща и въ пространството. Дето го потърсите, ще го намѣрите, навсѣкѫде равномѣрно разпредѣленъ.

    Много теории сѫществуватъ за свещения огънь, но въ края на краищата, теории ще си останатъ. Срѣщате нѣкой музикантъ, който ви говори за музиката, за отношенията между тоноветѣ, за хармоничното съчетание между тѣхъ, но накарайте го да изпѣе нѣщо, не може. Ако е въпросъ за хипотези и теории, той може да ви изнесе много такива, но дойде ли до практика, до приложение, нищо не може да направи. Добро нѣщо сѫ и хипотезитѣ и теориитѣ, но най-добре е да знае човѣкъ правилно да пѣе. Възрастниятъ обича да теоретизира върху нѣщата, обаче, детето не обича теория. Като види запалена свѣщь, или запаленъ огънь, то веднага се приближава къмъ него, иска да пипне. Майката казва: Гъшъ! Тази едносрична дума е остатъкъ отъ единъ старъ езикъ — ватански. Смисълътъ ѝ е следниятъ: Докато не изучишъ нѣщата, не пипай. Обаче, детето не разбира смисъла на тази дума и мисли, че майка му казва: Дръжъ! То отива къмъ огъня, туря си пръстчето близо до него и веднага отскача назадъ. Като направи този опитъ три пѫти, то бѣга вече отъ огъня. Сега освенъ практическо знание, детето има още и теоретическо. То знае, че огъньтъ изгаря. Когато не трѣбва да пипа нѣкѫде, и на възрастния човѣкъ казватъ „Гъшъ!“ Ако не послуша този гласъ, и той ще се намѣри предъ опитностьта на детето, което е пъхнало пръстчето си въ огъня или въ запалената свѣщь.

    Следователно, когато питатъ, какво нѣщо представятъ страданията, казвамъ: Страданията не сѫ нищо друго, освенъ изгаряне на пръстъ или на другъ нѣкакъвъ удъ отъ запалена свѣщь. Като гори, свѣщьта говори на хората, но малцина разбиратъ езика на пламъка, т. е. на свѣтлината. Нѣма по-красивъ езикъ отъ този на свѣтлината. Пламъкътъ на свѣщьта не е нищо друго, освенъ свѣтлина, която прониква въ човѣшкитѣ очи и му дава възможность да вижда. Свѣтлината е свещениятъ огънь на природата. Тя чъртае границитѣ на предметитѣ и ги прави достѫпни за човѣка.

    И тъй, силата на човѣка седи въ знанието, което той има за свещения огънь. Човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ форми, чрезъ които свещениятъ огънь се изявява. Въ живота всичко се дължи на свещения огънь. Чувства, лишени отъ свещения огънь, сѫ неустойчиви и студени. Тази е причината, поради която хората се оплакватъ, че нѣкога сѫ били обичани, но сѫ изгубили любовьта си. Любовьта не се губи, но топлината на чувствата изчезва. Срѣщате вашия възлюбенъ или вашата възлюбена и казвате, че студенина лъха отъ тѣхъ. Чувства, лишени отъ топлина, сѫ подобни на северния полюсъ, който всѣкога е покритъ съ ледъ и снѣгъ. Бѣлъ е северниятъ полюсъ, но студенъ. Защо? Свещениятъ огънь въ него е изгасналъ.

    Бѣлиятъ и черниятъ цвѣтъ въ природата означаватъ две различни състояния. Въ свещения огънь тѣ сѫ на мѣстото си. Черниятъ цвѣтъ показва, че нѣщата трѣбва да се възприематъ хармонично. Бѣлиятъ цвѣтъ показва, че трѣбва хармонично да давашъ. Щомъ дадешъ нѣщо отъ себе си, веднага ще отидешъ да учишъ. Днесъ малко хора обичатъ да учатъ; повечето учатъ насила. Децата отиватъ на училище и плачатъ, не имъ се учи; младата булка става сутринь рано, започва да работи, но плаче, не ѝ се учи. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е плакалъ. Дойде ли страданието, той взима кърпа, трие очитѣ си и плаче — не иска да учи. Когато отивалъ при свещения огънь, свещеникътъ измивалъ лицето си съ свещена вода. За да не падатъ капки отъ водата на земята, той изтривалъ лицето си съ чиста кърпа. И вие се миете сутринь, но капки вода падатъ на земята. Защо? Не е свещена тази вода. Всички хора, които сѫ служили около свещения огънь, сѫ били свещеници. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е наклаждалъ този огънь. Съ други думи казано: Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е любилъ и разлюбилъ. Докато е любилъ, огъньтъ му е горѣлъ. Щомъ разлюби, огъньтъ изгасва. Той е изгорилъ възлюбения си на своя огънь. Младата мома казва: Изгори ме! Младиятъ момъкъ казва: Изгори ме! Майката и бащата казватъ за децата си: Изгориха ни! Синоветѣ и дъщеритѣ се оплакватъ отъ родителитѣ си и казватъ: Изгориха ни! Всички хора — учители, ученици, господари, слуги, свещеници, управници се оплакватъ, че ги изгорѣли. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е горѣлъ.

    Изгарянето на човѣка представя една отъ неговитѣ минали опитности. Изгорѣлитѣ спятъ въ гробоветѣ си, но трѣбва вече да възкръснатъ. Свещениятъ огънь ще ги възкреси. Колкото повече е горѣлъ човѣкъ, толкова по-будно е съзнанието му. Докато не се пробуди съзнанието му, той не намира смисълъ въ живота. Щомъ съзнанието му се пробуди, той разбира вече живота като основа, върху която ще гради. Той разбира вече, че свѣтътъ, съ всички свои форми, представя възможность и условия, създадени отъ свещения огънь за подигането на човѣка като духъ, душа, умъ и сърдце. Чрезъ тѣзи пособия той изгражда красиво тѣло, съ което влиза въ контактъ съ Божествения свѣтъ.

    И тъй, помнете: Свещениятъ огънь осмисля всички нѣща — приятни и неприятни. Който не разбира смисъла на този огънь, той се чуди, защо идатъ страдания до главата му. Така може да пита и кокошката, на врата на която е забитъ ножъ. Отъ нейно гледище това е престѫпление; отъ гледището на човѣка, който я коли, това е благо. Ако кокошката се е пожертвувала доброволно за подигането на човѣка, който я коли, смъртьта ѝ е на мѣсто.

    Въ миналото, нѣкога, дохождали при Буда, като при Учитель, различни хора — брамини, учени, философи, да търсятъ истината. Единъ день той решилъ да се уедини, да се вглъби въ себе си и казалъ на ученицитѣ си, че този день нѣма да приема. Всички, които го посетили, били върнати назадъ — никого не приели. По едно време, като лежалъ подъ едно дърво, Буда забелязалъ отдалече още, че пристига единъ беденъ човѣкъ. Той веднага скочилъ на крака и се отправилъ къмъ него. Като видѣли това, ученицитѣ му си помислили: Чудно нѣщо! Нашиятъ Учитель днесъ не прие никого. Знатни, учени, философи го посетиха, но той върна всички, а на този беднякъ скочи на крака. Като разбралъ мисъльта на ученицитѣ си, Була ги извикалъ настрана и имъ казалъ: Нѣкога, преди стотици животи, азъ бѣхъ браминъ. Единъ день, когато четѣхъ молитвата си, азъ се почувствувахъ силно изтощенъ и паднахъ на земята — не можехъ да довърша молитвата си. Въ това време отнѣкѫде подскочи заякъ, хвърли се въ моя огънь и се опече. Азъ отрѣзахъ часть отъ месото му, подкрепихъ силитѣ, си и свършихъ молитвата си. Тия знатни хора, които ме посетиха днесъ, търсятъ истината за себе си. Никой отъ тѣхъ не е пожертвувалъ живота си, като този заякъ. Днешниятъ беденъ човѣкъ, когото приехъ на разговоръ, е нѣкогашниятъ заякъ. Той се пожертвува за мене, да се подигна, и азъ направихъ нѣщо за неговото подигане.

    Следователно, докато не може да се хвърли въ свещения огънь, да се опече, за да го изядатъ другитѣ, човѣкъ не може да се подигне. Заякътъ стана жертва за Буда, да подкрепи силитѣ му. Ако въ студенъ зименъ день сте на планината, съ раници, пълни съ дебели дрехи, съ провизии за ядене и пиене, но огънь нѣмате, вие сте загубени. И онзи, който може да ви донесе запалка за огъня, той ви е спасилъ отъ смърть.

    Съвременнитѣ хора иматъ всичко, но едно имъ не достига — запалката на свещения огънь. Като намѣрите тази запалка, носете я всѣкога съ себе си. Огъньтъ има свойството да изгаря и да топи нѣщата. Каквото туришъ въ него, той нищо не изхвърля навънъ. Като се говори на хората за огънь, тѣ започватъ да се страхуватъ. Тѣ иматъ предъ видъ огъня на човѣшката любовь, който изгаря сърдцата имъ. Запалете свещения огънь въ човѣка съ Божията Любовь и не се страхувайте. Той ще се запали, ще свѣти, но безъ да изгаря. Запалете човѣшката душа съ свещения огънь на Божията Любовь и вижте, какво ще стане съ нея. Тя ще се облѣче въ бѣлъ цвѣтъ и ще започне да свѣти. Бѣлиятъ цвѣтъ е емблема на чистота. Божиитѣ блага се събиратъ въ бѣлия цвѣтъ. Като разложите този цвѣтъ, ще намѣрите тия блага, изразени въ седемь различни цвѣта. Съвременнитѣ учени не знаятъ, какво представя всѣки цвѣтъ отдѣлно и какво е неговото приложение. Тѣ знаятъ, отъ колко билиона трептения е съставенъ всѣки цвѣтъ, но каква е употрѣбата на тия цвѣтове, не знаятъ. Това знаятъ само посветенитѣ, гениалнитѣ. Сѫщото можемъ да кажемъ и за свещения огънь. Само посветенитѣ знаятъ, какво представя свещениятъ огънь. Талантливитѣ едва сега сѫ започнали да го изучаватъ, а обикновенитѣ хора не сѫ чували нищо за него.

    И тъй, когато кажете, че не разбирате нѣщата, вие сте обикновени хора; когато разбирате, вие сте талантливи; когато прилагате, вие сте гениални; когато опититѣ ви излизатъ сполучливи, вие сте светии; когато работите свободно съ свещения огънь, вие можете да бѫдете Учитель. Човѣкъ, който не е билъ обикновенъ, не може да бѫде талантливъ; който не е билъ талантливъ, не може да бѫде гениаленъ; който не е билъ гениаленъ, не може да бѫде светия; който не е билъ светия, не може да бѫде Учитель. Не е въпросъ само да учителствува човѣкъ. Нѣщо специфично се изисква отъ учителя. Изобщо, за да бѫде майка, баща, братъ, сестра, човѣкъ трѣбва да има нѣкакво специфично качество въ себе си. За да бѫде баща или майка, човѣкъ трѣбва да носи образа на Бога въ духа, въ душата, въ ума и въ сърдцето си. Не носи ли този образъ въ себе си и заеме почтената служба на майка или на баща, човѣкъ ще си създаде голѣми нещастия. Такава майка и такъвъ баща ще родятъ грѣшникъ синъ или грѣшница дъщеря.

    Кой човѣкъ е грѣшенъ? Грѣшенъ е този, въ когото свещениятъ огънь не гори. Нѣкога е горѣлъ този огънь въ него, но после е загасналъ. Въ грѣшния човѣкъ гори обикновениятъ огънь, въ който всичко се топи и изгаря. Праведенъ човѣкъ е онзи, въ когото свещениятъ огънь гори, безъ да изгасва и безъ да изгаря нѣщата. Изгасне ли свещениятъ огънь, човѣкъ преживява голѣми катаклизми. Стане ли въпросъ за свещения огънь, не казвамъ да го палите, но подържайте го да не загасне. Всѣки самъ трѣбва да подържа свещения огънь, да не оставя слугитѣ му да се грижатъ за него. Всѣки самъ е жрецъ, служитель, ангелъ, серафимъ на своя свещенъ огънь. Никой не може да изгаси свещения огънь на човѣка, освенъ той самъ. Като го изгаси, той започва да страда и се оплаква, че никой не го обича. Това не е вѣрно. Пръвъ Богъ обича човѣка, заради което го е изпратилъ на земята да се учи. За да каже човѣкъ, че никой не го обича, това показва, че пръвъ той не обича. Той е живѣлъ само за себе си. Пожертвувалъ ли се е като заяка, който се хвърли въ огъня, за да може Буда да се нахрани съ него и да довърши молитвата си?

    Следователно, като живѣе и се жертвува за ближнитѣ си, човѣкъ дохожда до положение да съзнава, че добродетелитѣ на хората сѫ и негови добродетели; и престѫпленията на хората сѫ и негови престѫпления. Сѫщо така добритѣ и лошитѣ дѣла на хората сѫ и негови добри и лоши дѣла. Имате ли това съзнание, като видите, че нѣкой грѣши и върши престѫпления, ще си кажете: Моятъ братъ грѣши, следователно, и азъ грѣша. Затова ще се заема, да изправя погрѣшката си. Видите ли една ябълка, благодарете за нейното безкористие. Тя дава отъ своето благо на всички. Видите ли единъ изворъ, благодарете и за неговото безкористие. Който мине край него, задоволява жаждата си.

    Желая сърдцата на всички хора да бѫдатъ чисти извори, които да бликатъ непрестанно.

    Желая умоветѣ на всички хора да бѫдатъ градини съ сладки, вкусни плодове.

    Желая душитѣ на всички хора да бѫдатъ училища, въ които да се преподава доброто.

    Желая чрезъ духа на всички хора да се прилагатъ благата на живота къмъ ближнитѣ, къмъ самитѣ тѣхъ. И каквото правятъ, всичко да става за слава Божия.

    Желая на всички хора по лицето на земята да подържатъ своя свещенъ огънь. Дето гори свещениятъ огънь, тамъ цари любовьта. Въ любовьта се крие запалката на свещения огънь. Много запалки сѫществуватъ въ любовьта. Много кибритени клечки има въ кутията, но първата е най-важна. Отъ първата клечка може да се ползува цѣлиятъ свѣтъ. Следователно, искате ли да изработите нѣщо ценно въ живота си, направете само едно добро дѣло, но вложете въ него всичката си любовь, всичкото си знание и всичката си свобода. Това добро представя първата клечка, първата запалка, съ която сте запалили свещения огънь на своята душа. Това добро ще ви придружава презъ цѣлата вѣчность — и на този, и на онзи свѣтъ.

    И тъй, нека сърдцето, умътъ, душата и духътъ ви присѫтствуватъ въ всичко, което вършите. Нека въ всички ваши дѣла присѫтствува окото на Бога, окото на ангела, на херувима и на серафима. Това значи подвигъ. Това значи възкресение на човѣшката душа. Щомъ възкръсне, човѣкъ влиза въ жилището на Отца си. Цѣлото небе знае, че той е внесълъ животъ, знание, свѣтлина и свобода въ свѣта за славата на Бога, за славата на ближния си и за своя слава.

    Стремете се да привлѣчете погледа на Бога въ любовьта си.

    Стремете се да привлѣчете погледа на Бога въ учението си.

    Стремете се да привлѣчете погледа на Бога въ приложение на истината.

*

2. Съборна беседа отъ Учителя, държана
на 27. августъ, 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...