Jump to content

1939_08_20 Относителни и абсолютни разбирания


Ани

Recommended Posts

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

_________________________________________________

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Относителни и абсолютни разбирания*

Размишление.

*) Иоана 6 гл.

    Въ древностьта ученицитѣ се спирали върху четиритѣ елемента на Аристотеля: вода, въздухъ, огънь и земя. Тѣ казвали, че човѣкъ не може да живѣе безъ тѣзи елементи. Той не може да живѣе безъ вода — отъ жажда ще умре; безъ въздухъ ще се задуши; безъ огънь ще замръзне и не може да се движи; безъ земя нѣма кѫде да стѫпи и да си почине.

    Съвременнитѣ учени казватъ, че тия четири елемента взиматъ голѣмо участие при образуването на органическия свѣтъ. Съ една дума, тѣ играятъ голѣма роля въ създаване на природата. Като сѫ изучили тия четири елемента, тъй наречени въ широкъ смисълъ на понятието елементъ, казватъ, че водата е сложно тѣло, съставено отъ два обема водородъ и единъ обемъ кислородъ. Въздухътъ е смѣсь отъ 4/5 азотъ и 1/5 кислородъ. Земята пъкъ представя смѣсь отъ всички елементи, взети въ различни количествени отношения. Това, което ученитѣ нѣкога считали за елементъ, днесъ се указва, че не е елементъ. Защо? Защото може да се разлага на по-прости отъ себе си съставни части. Външно изглежда като елементъ, но не и вѫтрешно. И куклата външно прилича на човѣкъ, но не е човѣкъ. Тя има всички удове, каквито и човѣкъ има, но удоветѣ не я правятъ човѣкъ. Човѣкъ е сѫщество, което има духъ, душа, умъ и сърдце. Духътъ е начало, което създава всичко; душата урежда всичко; умътъ изявява всичко, а сърдцето стопява всичко.

    Като сравняваме сегашния животъ съ живота на миналото, виждаме голѣма разлика и въ научно, и въ религиозно отношение. Сегашнитѣ научни разбирания се различаватъ коренно отъ тия на миналото. И сегашнитѣ религиозни вѣрвания на хората се различаватъ коренно отъ миналитѣ. И бѫдещитѣ научни и религиозни възгледи на хората ще се различаватъ коренно отъ сегашнитѣ. Запримѣръ, малкитѣ деца вѣрватъ, че като тѣхнитѣ майки, бащи, братя и сестри нѣма въ свѣта. Вѣрно ли е това? Разбиранията имъ сѫ такива. Понѣкога и възрастнитѣ хора правятъ подобни заключения. Защо? Разбиранията имъ сѫ такива. Когато не разбира нѣщата, човѣкъ си представя това, което не е.

    Въ времето на френската революция единъ младъ турчинъ казалъ на единъ старъ турчинъ: Въ Франция има революция. Стариятъ се хваналъ за брадата, замислилъ се и казалъ: Благодаря на Бога. Дано това, което става тамъ, да дойде и къмъ насъ. Защо казалъ така? Не разбира човѣкътъ. Той мислѣлъ, че нѣкакво голѣмо благословение е сполетѣло Франция. Като му обяснили, че въ време на революцията нѣщата се обръщатъ съ главата надолу, той казалъ: Дано Богъ ни запази, да не изпраща и къмъ насъ това, което става въ Франция. Сега разбирамъ вече, какво представя революцията.

    Какво означава думата „революция“? Революция означава, че всички нѣща се въртятъ около свой центъръ, около себе си. Колелото не се ли върти около себе си? Ако не се върти около себе си, ако не прави революция, то не може да се движи. Въ революцията има и добро, и зло. При доброто човѣкъ забогатява, при злото — осиромашава; при доброто човѣкъ оживява, при злото — умира. Въ природата сѫществува привидна смърть. Когато едно сѫщество умира, друго оживява. Злото, обаче, трѣбва постоянно да умира. Ако злото въ човѣка не умира постоянно, той не може да живѣе. Въ човѣка има нѣщо, което постоянно умира, но има нѣщо, което постоянно оживява. Запримѣръ, днесъ вие не сте това, което сте били въ детинството си, нито въ зародишното си състояние. Когато сте били въ зародишъ, вие сте били почти безъ тегло и постепенно сте увеличавали теглото си. Днесъ имате тегло повече отъ 60 клгр. Колкото повече расте тѣлото, толкова повече се увеличава теглото му. Докато има малко тегло, детето не помни нищо отъ своя животъ. Колкото повече расте, съзнанието му се пробужда, и то започва да помни. Като порасне, детето проявява сила, въ зависимость отъ увеличаване на материята си. Обаче, материята се измѣрва съ една мѣрка, а енергията — съ друга. Материята произвежда единъ родъ налѣгане, а енергията — другъ.

    Съвременнитѣ учени говорятъ за атмосферното налѣгане и казватъ, че това налѣгане върху човѣка се уравновесява съ неговото вѫтрешно напрежение. Ако нѣмаше вѫтрешно напрежение, външното налѣгане би го сплескало. Човѣкъ е изложенъ не само на физически, но и на психически налѣгания. Злото, запримѣръ, е външно налѣгане върху човѣка, а доброто — вѫтрешно. Ако нѣмаше външно налѣгане, човѣкъ би се пръсналъ; ако нѣмаше вѫтрешно напрежение, той би се сплескалъ. Значи, външното и вѫтрешно налѣгане сѫ необходими. Днесъ на злото и на доброто се гледа като на особенъ родъ налѣгания върху човѣка. Споредъ нѣкои, злото е сила, която се проявява безъ законъ, а доброто — съ законъ. Какво лошо има въ това, че една сила се проявява безъ законъ, или съ законъ? Ето, индуситѣ гледатъ на живота като на зло, независимо това, дали се проявява съ законъ, или безъ законъ. Зло и добро сѫ относителни понятия. Когато разбойникътъ ограбва богатия човѣкъ, това наричаме зло. Защо? Защото го лишава отъ богатството му. Богатиятъ страда, защото разбира цената на богатството. Ако не даваше цена на богатството си, той нѣмаше да страда. Ако разбойникътъ върне богатството назадъ, богатиятъ ще се радва. Въ този случай злото изчезва. Това показва, че понятията за зло и за добро сѫ относителни и се мѣнятъ споредъ разбиранията на хората.

    Сега ще дамъ друго опредѣление за злото и за доброто. Ако правишъ зло безъ любовь, това е зло; ако правишъ добро безъ любовь, и това е зло. Запримѣръ, ако оберешъ нѣкой човѣкъ и не му върнешъ паритѣ, това е зло. Ти си направилъ зло безъ любовь. Обаче, ако оберешъ човѣка и върнешъ паритѣ му назадъ, ти си направилъ добро. Това е зло, направено съ любовь. Ако правишъ зло съ любовь, това е добро; и ако правишъ добро съ любовь, това е пакъ добро.

    Често хората говорятъ зле за себе си. Запримѣръ, нѣкой казва: Не съмъ способенъ човѣкъ. Защо ми е животъ, пъленъ съ страдания? Защо ми е това богатство, като нѣма кой да ме обича? Защо ми е това знание, като нѣма кѫде да го приложа? Защо ми е даденъ този хубавъ гласъ, като нѣма кой да ме слуша? Онѣзи отъ васъ, които сте дошли на планината, пѣйте за самата планина, за камънитѣ, за водитѣ. Тѣ сѫ най-добритѣ слушатели. Започнете да пѣете и ще видите, че водитѣ ще се плискатъ, малкитѣ камъчета ще подскачатъ. Ако вие пѣете и сами не се слушате, отвънъ никой нѣма да ви слуша. Вие ще бѫдете едновременно изпълнитель и слушатель. Ако вие сами нѣмате добро мнение за себе си, и хората нѣма да иматъ добро мнение за васъ. Като имате добро мнение за себе си, ще имате добро мнение и за окрѫжаващитѣ.

    Мнозина се мислятъ за сиромаси и казватъ, че нѣматъ срѣдства за учители, да ги учатъ. Тѣ не знаятъ, че Онзи, Който учи всички хора, това е Богъ. Той учи човѣка отвѫтре чрезъ самия животъ. Той го учи чрезъ злото и чрезъ доброто. Той го учи чрезъ всички блага и чрезъ всички несгоди. Следователно. Богъ иска отъ човѣка да има пълна вѣра и пълно упование въ Него. Богъ иска човѣкъ да прилага любовьта, както Той я прилага. Богъ е толкова снизходителенъ, че не иска отъ човѣка да бѫде дълготърпеливъ, но поне търпеливъ. Той не иска отъ човѣка да бѫде вселюбещъ, но да бѫде поне любещъ.

    Като ученици, отъ васъ се иска разумность, да използувате това, което днесъ ви се дава. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка, колкото да сѫ малки, използувайте ги въ дадения моментъ. Не отлагайте нѣщата за бѫдеще. Настоящето е ваше, а не бѫдещето. Така постѫпватъ разумнитѣ, добритѣ, любещитѣ хора.

    Благодарете за всичко, което ви се случва въ живота.

*

20. августъ, 5 ч. с.

-------------------

*Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана от първото издание - София 1939г., редактирано отъ Паша Теодорова (бележка отъ ИК „Жануа-98“)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...