Jump to content
Ани

1939_08_17 Не дири своето си

Recommended Posts

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Текстът е взет от Архивна единица

НЕ ДИРИ СВОЕТО СИ

На билото надъ палатката на Учителя

Добрата молитва

“Благословенъ Господь”

Размишление

Само ще цитирамъ едно изречение отъ свещенитѣ книги: “Любовьта не се превъзнася, не дири своето си, не се радва на злото, но се радва на доброто. На всичко хваща вѣра.” Ще ви приведа единъ примѣръ. Кратъкъ ще бѫде. Въ единъ монастиръ живѣели калугерици, учили се на благочестивъ животъ. Игуменката била добра жена. Имала доста кокошки въ монастира, които снасяли изобилно яйца. Обаче тя забелязала, че яйцата изчезватъ нѣкѫде. Подозирала, че калугерицитѣ пекатъ яйцата, безъ да ги вижда да ги пекътъ. Заповѣдала да се не пали огънь въ никоя калугерска килия. Така тя мислила, че никѫде нѣма да се пекат яйцата. Но за нейно учудване забелязала, че яйцата изчезватъ нѣкѫде. Една вечерь тръгнала тя отъ килия на килия да наблюдава какво правятъ калугерицитѣ. Нѣкѫде калугерицитѣ се молили, нѣкѫде се смѣели, нѣкѫде се разговаряли. На едно мѣсто забелязала две калугерки свързали едно яйце на единъ телъ и го пекатъ на една свѣщъ. Тя извикала: “Този дяволъ на какъвъ мурафетъ ги е научилъ!” Дяволътъ казалъ: “Не ме обвинявайте, този мурафетъ и азъ за пръвъ пѫть го виждамъ.” Игуменката запитала тогава дявола какво да прави. -“Не отглеждай кокошки въ монастира.” -“Менъ ми трѣбватъ малко яйца.” -“Щомъ, казва, на тебе ти трѣбватъ и на калугеркитѣ трѣбватъ.”

Отче нашъ

Четвъртъкъ, 17 августь 1939г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Не дири своето си

Размишление.

    „Любовьта не се превъзнася, не се гордѣе; не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло; на неправдата се не радва, а сърадва се на истината; на всичко хваща вѣра, на всичко се надѣе, всичко търпи.“

    Въ единъ монастиръ служили нѣколко калугерки. Тѣ имали една добра, благочестива игуменка. Освенъ религиознитѣ си обязаности, тя се грижела и за стопанството на монастира, дето хранѣли нѣколко кокошки, които снасяли яйца. Игуменката забелязала, че яйцата липсвали. Тя се чудѣла, кой взима яйцата. Най-после дошла до заключение, че калугеркитѣ взиматъ яйца отъ курницитѣ и ги пекатъ, или варятъ въ келиитѣ си. За да не ставатъ злоупотрѣбления съ яйцата, игуменката издала строга заповѣдь, да не се пали огънь въ келиитѣ. Въпрѣки заповѣдьта ѝ, яйцата продължавали да изчезватъ. Една вечерь тя решила да провѣри, какво правятъ калугеркитѣ въ келиитѣ си. Тя погледнала презъ ключалкитѣ на вратитѣ и видѣла, че нѣкои отъ калугеркитѣ се молѣли, други се разговаряли или четѣли книги. Въ една отъ келиитѣ тя видѣла нѣщо особено: две калугерки държали въ рѫцетѣ си тель, на която било закачено яйце, което пекли на свѣщь. — Чудна работа! На каква майстория ги е научилъ дяволътъ! Да пекатъ яйце на свѣщь! Дяволътъ билъ около игуменката, чулъ обвинението, което тя хвърлила върху него, и казалъ: Напразно ме обвинявашъ. Този майсторлъкъ и азъ виждамъ за първи пѫть. — Какво да се прави тогава? — Нищо друго, освенъ да не отглеждашъ кокошки въ монастира. — Какъ да не отглеждамъ кокошки, когато ми трѣбватъ яйца? Щомъ трѣбватъ на тебе, и на калугеркитѣ трѣбватъ — отговорилъ дяволътъ и продължилъ пѫтя си.

*

17. августъ. 5 ч. с.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×