Jump to content

1939_08_13 Гласътъ на Любовьта


Ани

Recommended Posts

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Текстът е взет от Архивна единица

 

ГЛАСЪТЪ НА ЛЮБОВЬТА

“Бахаръ Бену Аба”

Ще ви приведа два примѣра, за да обясня една обикновена истина. Презъ единъ зименъ день единъ момъкъ излѣзълъ да се разходи. Той не предвиждалъ никаква опасность, заради което не си взелъ никакво орѫжие. Но ето, че се явила една глутница вълци и той билъ заставенъ да се качи на едно дърво да се спаси. Следъ единъ часъ вълцитѣ си заминали, но въ това време той вижда, че една мечка тича къмъ него, отива къмъ дървото, иска и тя да се качи, да се спаси отъ вълцитѣ, които отново идатъ. Като се качила на дървото, мечката вижда, че на сѫщото дърво надъ нея седи единъ момъкъ. Тя разбрала, че той се страхува отъ нея, безпокои се нѣщо. Тя го погледнала и му казала: “Не бой се, защото и двама сме на сѫщата опасность. И азъ трѣбваше като тебе да си почина презъ нощьта, но излѣзохъ да се разходя, та и мене погнаха.” Следъ единъ часъ вълцитѣ си заминаха. Тогава мечката се обърна къмъ момъка и му каза: “До виждане!” Като слѣзе отъ дървото момъкътъ, се обърна къмъ него и му каза: ”До виждане!” Животътъ представя дървото, а момъкътъ - умътъ на човѣка. Мечката е сърдцето на човѣка. Когато умътъ и сърдцето на човѣка едновременно се намиратъ въ опасность, тѣ не трѣбва да се борятъ.

Другъ примѣръ. Презъ единъ лѣтенъ день единъ младъ момъкъ отишълъ по работа въ гората. Но ето по едно време къмъ него иде една мечка съ дигнатъ кракъ и съ силенъ ревъ. Съ това тя го поздравила, като искала да му обърне внимание. Той погледналъ къмъ лапата й и видѣлъ, че въ нея се забилъ единъ голѣмъ трънъ. Той се навелъ къмъ нея, извадиSлъ тръна отъ лапата й и следъ това намазалъ мѣстото съ масло, превързалъ раната й и я освободилъ. Той направилъ добре своята операция. Следъ това мечката го хванала съ предния си кракъ и го повела следъ себе си. Той се чудилъ какво иска мечката отъ него, но тръгналъ подиръ нея. Следъ като пѫтували половинъ часъ, мечката го завела при едно голѣмо дърво, дето отъ една година имало една голѣма пчела и му казала: “За голѣмата услуга, която ми направи, вземи си отъ този медъ, колкото искашъ.”

Следователно когато твоето сърдце е наранено, извади тръна му. То ще ти покаже кѫде живѣятъ пчелитѣ. Мечката завела човѣка при меда, искала да му даде единъ добъръ урокъ. Тя искала да му каже: “Бъди работливъ и чистъ като пчелата!” Това, което понѣкога човѣшкиятъ умъ може да разбере за хиляди години, за разумното човѣшко сърдце е нужно само единъ день. Това, което сърдцето е научило отдавна, човѣшкиятъ умъ едва сега го учи. Нѣкои мислятъ, че човѣшкиятъ умъ върши всичко. Това отчасти е вѣрно. Умътъ върши всичко, но по инициатива на сърдцето. Затова човѣкъ първо трѣбва да разбере истината съ сърдцето си, а после да я разбере съ ума си. Човѣкъ трѣбва първо да възприеме любовьта съ сърдцето си, а после съ ума си.

Сега, като ви се превежда, трѣбва да знаете, че всѣки човѣкъ има и свой вѫтрешенъ преводчикъ. Следъ като преведете една истина на човѣка, оставете го да я разбере той вѫтрешно, както тя е създадена. Какъ може единъ човѣкъ да ме убеди, че ме обича? Той може да ми даде една дреха, но това ни най-малко не е любовь. Той обралъ вълната отъ овцата и направилъ дреха, но вълната не е негова. Другъ нѣкой може да ми даде 10, 20 или сто хиляди лева, за да покаже, че ме обича, но тѣзи пари не сѫ негови, той е обралъ земята. Той може да ме угости съ едно агне, да ми покаже любовьта си, но това не е неговата любовь, това е любовьта на агнето. Когато човѣкъ ми дава дреха, азъ познавамъ любовьта на овцетѣ. Когато ми дава пари, азъ познавамъ любовьта на земята. Когато ме угощава с агне, азъ познавамъ любовьта на агнето. Но какъ ще ми покаже своята любовь? Той трѣбва да ми покаже, своето добро сърдце. Той трѣбва да ми покаже, че ме обича, тъй както Богъ ме обича. Той трѣбва да ме обича така, както майка ми и баща ми сѫ ме обичали. Той трѣбва да ме обича така, както братъ ми и сестра ми сѫ ме обичали. Това сѫ понятия само на ума, но въ помощь на тѣхъ трѣбва да дойде сърдцето. Единственото нѣщо въ човѣка, което се жертвува, това е сърдцето. Всички прегрѣшения на човѣка произтичатъ все отъ жертвитѣ, които сърдцето е направило. Затова именно, Богъ извинява погрѣшкитѣ на сърдцето, понеже то ги е направило отъ любовь.

Сега ще ви приведа единъ примѣръ, за да изясня тази идея. Единъ отъ великитѣ Учители на древностьта изпратилъ единъ отъ своитѣ ученици да проповѣдва. Сѫщевременно той му далъ сила да лѣкува слѣпи, глухи, куци, хроми, съ една дума да лѣкува болни, да дава здраве на хората. Но какво било очудването му, когато колкото слѣпи срещналъ и отворилъ очитѣ имъ, всичкитѣ започнали да го преследватъ, да го гонят. На онѣзи, на които отворилъ ушитѣ и устата, почнали да говорятъ противъ него. На онѣзи, на които излѣкувалъ рѫцетѣ и краката, започнали да го налагатъ на общо основание. Той се върналъ при учителя си и му казалъ: “Свѣтътъ не е готовъ още за моето учение.” Учительтъ му го запиталъ: “Защо свѣтътъ не е готовъ за твоето учение?” “Защото на всички онѣзи, на които възвърнахъ зрението, слуха, говора, движението на рѫцетѣ и на краката, станаха мои неприятели.” Тогава Учительтъ ме отговорил: “Ти направи първата погрѣшка съ това, че първо отиде да отваряшъ очитѣ на слѣпитѣ, да отваряшъ ушитѣ на глухитѣ, да освобождавашъ рѫцетѣ и краката на ония, които бѣха вързани. Ти трѣбваше първо да проповѣдвашъ на ония, които иматъ здрави очи и уши, които иматъ здрави рѫце и крака. Първо трѣбваше да проповѣдвашъ на здравитѣ, а после, като нѣмаше какво да правишъ, тогава трѣбваше да отворяшъ очи на слѣпи, уши на глухи, да раздвижвашъ рѫце и крака на сакатитѣ. И най-после, като си свършеше работата, трѣбваше да се върнешъ при мене. Едно време всички тия слѣпи, глухи, нѣми, хроми бѣха твои неприятели. Азъ ги вързахъ, за да не те спъватъ въ свѣта.”

Рекохъ, сѫщо така и вие имате една слѣпа мисъль въ себе си. Трѣбва ли да й отваряте очитѣ? Вие трѣбва да услужите само на онази ваша мисъль, на която очитѣ сѫ здрави. И следъ като помогнешъ на всички свои добри мисли, като нѣма какво да правишъ, тогава можешъ да отворишъ очитѣ на онази своя мисъль, която е останала слѣпа. Вие трѣбва да знаете, че всѣка ваша слѣпа мисъль е вашъ неприятелъ. Когато дойде до своето сърдце, човѣкъ трѣбва да помага на всички онѣзи чувства, на които очитѣ и ушитѣ сѫ здрави, които сѫ здрави чувства. На тѣхъ трѣбва първо да помага човѣкъ. Сѫщото се отнася и до човѣшкитѣ мисли и постѫпки. Ако ти помагашъ на едно нездравословно, на едно болно чувство въ себе си, ти трѣбва да знаешъ, че помагашъ на своя неприятель. То е твой неприятель.

Сега всички вие сте изпратени като ученици въ свѣта да проповѣдвате. Едно обяснение. Тази мисъль, че трѣбва да проповѣдвате на беднитѣ хора, ми се вижда малко странна. Питамъ: кои бѣха причинитѣ, дето малкиятъ синъ, за когото се говори въ Библията, останалъ последенъ сиромахъ? Баща му сиромахъ, беденъ ли бѣше? Боленъ ли бѣше? Слѣпъ ли бѣше? Глухъ ли бѣше? Не, той бѣше най-здравиятъ и найблагородниятъ човѣкъ. Ако бѣха съжалили този, младиятъ момъкъ и бѣха му дали още толкова пари, колкото баща му даде, какво щѣше да прави той? Той и досега още щѣше да се забавлява съ младитѣ моми. А младитѣ моми не искатъ глупави ученици. Нѣма мома въ света, която да не е дала пѫтя на единъ глупавъ момъкъ. Следователно ония моми, които бѣха много умни, накараха младия момъкъ да изхарчи паритѣ си и да стане свинарь, за да дойде на себе си.

Сега, азъ ще се отклоня малко отъ мисъльта си. Мислите ли, че ако единъ ученикъ е богатъ, ще учи по-добре? Ако това бѣше вѣрно, Христосъ трѣбваше да се роди въ нѣкой царски домъ. Тогава Той щѣше да има на разположение властьта и нѣмаше да го гонятъ и разпъватъ на кръстъ. Но при това положение Христосъ никога нѣмаше да свърши тази работа, която свърши. Той щѣше да се научи да се облича добре, какъ да туря корона на главата си, какъ да заповѣдва, но никога нѣмаше да знае, какво нѣщо е страданието, какво нѣщо е жертва за другитѣ. Въ Библията имаме два примѣра за Давида и за Соломона. Давидъ бѣше беденъ овчарь, но като стана царь на Израиля, при всичкитѣ си добродетели, при всичката си доброта, той направи толкова много погрѣшки, за които и до днесъ говорятъ. И най-после му се роди единъ синъ, който минаваше за най-голѣмия мѫдрецъ въ свѣта. Въпрѣки това той имаше 300 жени и 900 наложници. Питамъ: ако всички мѫже биха желали да иматъ постиженията на Соломона въ това отношение, отде щѣха да се намѣрятъ толкова жени въ свѣта? Съвременнитѣ хора, въ своитѣ ненаситни желания мязатъ на Соломона. Ние виждаме, че всички ония велики, грамадни животни предипотопни, които имаха голѣми желания, природата ги изтреби. Сега като най-голѣмо животно е останалъ слонътъ, който въ сравнение съ предпотопнитѣ голѣми животни е като едно малко теленце.

Сега ще ви приведа другъ единъ примѣръ. Единъ турски паша посетилъ едно варненско село. Селянитѣ го приели много добре и въ знакъ на благодарность той имъ изпратилъ единъ слонъ подаръкъ. Знаете ли колко килограма оризъ изяжда единъ слонъ на день? За единъ день той изяжда 50-60 килограма оризъ. Въ две години селото обеднѣло отъ поддържането на този слонъ. Следъ известно време пашата срещналъ единъ отъ селянитѣ на това село и го запиталъ: “Доволни ли сте отъ слона?” - “Много сме доволни.” -“Добре ли го гледате?” -“Много добре го гледаме.” -“Тогава да ви изпратя още единъ.” Като чулъ тия думи селянинътъ и веднага избѣгалъ. Питамъ: кѫде е погрѣшката сега, въ пашата или въ селянина? Половината погрѣшка е въ пашата, а другата половина въ селянитѣ, че не знаяли какъ да употрѣбятъ слона, какъ да го впрегнатъ на работа. Пашата представя човѣшкия умъ, а селянитѣ - човѣшкото сърдце. Та рекохъ, когато умътъ прави подаръци на сърдцето, не трѣбва да му дава слонове. По-добре да му даде като подаръкъ една пчела. Тя ще му принесе нѣкаква полза, ще му даде медъ.

Сега да дойдемъ до основната мисъль. Въ живота на всѣки човѣкъ има три мощни нѣща. Нѣма по-мощно нѣщо отъ една свѣтла мисъль; нѣма по-мощно нѣщо отъ едно добро чувство и нѣма по-мощно нѣщо отъ една благородна постѫпка. Днесъ всички хора сѫ подложени на едно вѫтрешно изпитание, на едно вѫтрешно недоволство. Това недоволство не може да се премахне по другъ начинъ, освенъ чрезъ свѣтлата мисъль, чрезъ доброто чувство и чрезъ благородната постѫпка. Какво трѣбва да прави благородниятъ човѣкъ? Трѣбва ли той да търси своитѣ мисли отвънъ? Единственото благо, което Богъ ни дава въ ума, това сѫ свѣтлитѣ мисли, които идатъ отъ Божествения свѣтъ. Добритѣ желания, които Богъ ни дава на нашето сърдце, това е нашето богатство. Благороднитѣ постѫпки, които ни изпраща Богъ, това е нашето богатство. Ако въ твоята свѣтла мисъль ти не можешъ да видишъ Бога; и ако въ твоето добро чувство ти не можешъ да видишъ Бога; и ако въ твоята благородна постѫпка ти не можешъ да видишъ Бога, кѫде ще Го видишъ тогава?

Следователно въ всѣка свѣтла мисъль, отдето и да иде тя, ако ти не можешъ да видишъ Богъ - остава безпредметна. Свѣтлитѣ мисли идатъ и отъ животнитѣ и отъ въздуха и отъ растенията. И въздухътъ мисли и свѣтлината мисли. Често вие се оплаквате, че имало вѣтъръ или буря, че ви хапѣли комари и т.н. И при мене сѫ идвали комари, кацатъ на рѫката ми. Тѣ сѫ учени сѫщества, искатъ да направятъ сондажъ, да изследватъ кръвта ми. Азъ духна само и тѣ изхвръкватъ. И следъ това слушамъ тия учени комари, като се връщатъ отъ своитѣ научни изследвания, какво разправятъ на своитѣ си. Тѣ имъ казватъ, че е дошла голѣма буря, която е развалила научнитѣ имъ изследвания. А пъкъ азъ виждамъ, че тѣ искатъ да правятъ научни изследвания безъ да ме питатъ. Азъ намирамъ, че комаритѣ сѫ доста невъзпитани, защото досега нито единъ комаръ не ме е питалъ, като е кацвалъ на рѫката ми. Нѣкой пѫть ги духамъ, а нѣкой пѫть не ги духамъ и тѣ мислятъ, че нѣкой голѣмъ метеоръ ги е ударилъ. Това е най-голѣмиятъ метеоръ, почти нѣкоко хиляди пѫти по-голѣмъ отъ тѣхъ самитѣ. Азъ ги удрямъ така, че тѣ не умиратъ. И следъ това тѣ се чудятъ какъвъ метеоръ е билъ този, който не ги е умъртвилъ. И тѣ се чудятъ на себе си, колко сѫ били силни, да издържатъ на такива удари.

И тъй помнете, силата ви седи въ вашитѣ свѣтли мисли. Какви сѫ качествата на свѣтлата мисъль? Свѣтлата мисъль е онази, която дойде ли въ човѣка, при каквито условия и да се намира, той никога не губи своето равновесие. И доброто си чувство ще познаете по това, че при каквито условия да се намирате, дойде ли едно добро чувство въ сърдцето ви, вие никога нѣма да изгубите своето равновесие.

Сега азъ ще ви приведа още единъ примѣръ, за да изясня силата на вашата мисъль и на вашето чувство. Единъ великъ учитель изпратилъ единъ отъ своитѣ ученици въ свѣта да се учи. Той му казалъ: “Ще срещнешъ на пѫтя си единъ воененъ и ще му ударишъ една плесница.” Ученикътъ направилъ както учительтъ му казалъ. Военниятъ се обърналъ къмъ ученика, ударилъ му две плесници и два пѫти го обърналъ на земята. Той отишълъ при учителя си и му казалъ: “Азъ ударихъ на военния една плесница, но той ми удари две и два пѫти се търкулихъ на земята.” Следъ това учительтъ му го изпратилъ при единъ брамининъ, който се молилъ въ храма и му казалъ и на него да удари една плесница и да види, какъ ще му отговори. Ученикътъ направилъ каквото учительтъ му казалъ, ударилъ и на браминина една плесница. Въ първия моментъ брамининътъ дигналъ рѫката си да го удари, но веднага я спусналъ надолу и продължилъ молитвата си. Ученикътъ се върналъ пакъ при учителя си и му казалъ, какво направилъ съ браминина. Той казалъ на учителя си: “Много слабъ човѣкъ е този брамининъ. Дигна рѫката си да ме удари, но веднага я свали долу, нѣма сила да ме удари.” Най-после учительтъ му го пратилъ при другъ единъ учитель - адептъ, да удари и на него една плесница и да види, какво ще направи. Ученикътъ ударилъ на адепта една плесница, но той билъ така вглъбенъ въ своитѣ размишления, че нищо не забелязалъ, даже не се мръдналъ отъ мѣстото си. Като се върналъ при учителя си, ученикътъ казалъ: “Този последниятъ пъкъ е съвсемъ слабъ човѣкъ, даже не се мръдна, като че нищо не видѣ.” Тогава учительтъ му казалъ: “Докато не придобиешъ качествата и на последния, ти никога нѣма да имашъ успѣхъ въ свѣта.”

Сега приложението. Всички съвременни хора се намиратъ въ изпитанията на ученика и на тия, които сѫ получавали плесници. Едни други си служатъ като предметно учение. Питамъ: следъ като ученикътъ отиде да удари една плесница на военния, изпълни ли заповѣдьта на учителя си, както трѣбва? Ученикътъ се е намиралъ въ голѣми заблуждения. Сега ще ви приведа другъ единъ примѣръ. Другъ единъ ученикъ отивалъ десеть години наредъ при този великъ учитель, да го пита, какво представя любовьта. Учительтъ му все мълчалъ, но ученикътъ постоянствувалъ той искалъ да разбере какво представя любовьта. И на десетата година ученикътъ пакъ задалъ сѫщия въпросъ на учителя си, който постоянно мълчалъ, нищо не казвалъ. Учительтъ билъ високъ, снаженъ, силенъ човѣкъ. Той хваналъ този пѫть ученика за рѫка и го завелъ при рѣката Гангъ, дето го потопилъ. Ученикътъ започналъ да рита усилено, да се освободи отъ мощната рѫка на учителя си. Най-после учительтъ му го извадилъ отъ водата и го запиталъ: “Какво чувствуваше въ водата?” -”Чувствувахъ, че се задъхвахъ, въздухъ ми липсваше.” Учительтъ му отговорилъ: “Когато ти дойдешъ до положение да се задъхвашъ, да чувствувашъ нужда отъ въздухъ. Тогава ще разберешъ какво нѣщо е любовьта.”

Ние се движимъ между три категории хора: едната категория мяза на офицера, на когото ако ударишъ една плесница, той ще ти удари две и ще те обърне два пѫти на земята. Втората категория сѫ подобни на брамина, на който ако ударишъ една плесница, той само ще дигне рѫката си и веднага ще я свали долу. Третата категория хора сѫ ония, на които ако ударишъ една плесница, даже нѣма да обърнатъ внимание на тебе, нито на постѫпката ти. Тогава учительтъ извикалъ ученика си и му казалъ: “Ти трѣбва да бѫдешъ смѣлъ и силенъ като военния, който служи на закона. Законътъ [е] такова нѣщо: ако го нарушишъ, като му ударишъ една плесница, той ще ти удари две. После трѣбва да бѫдешъ като брамина, като онѣзи хора, които сѫ излѣзли вече отъ закона и искатъ да бѫдатъ свободни. По старъ навикъ този човѣкъ си дигналъ рѫката [да] отговори, но като си помислилъ, че служи на другъ законъ, той веднага си свалилъ рѫката, като видѣлъ, че има по-важна работа да върши, отколкото да се занимава съ старото. Затова му казалъ: “И ти въ бѫдеще не се занимавай съ чуждитѣ работи.” Третата кагегория хора представятъ хората, които служатъ на любовьта, тѣ не се интересуватъ отъ крамолитѣ въ свѣта. Единъ день, когато и вие се върнете въ другия свѣтъ и ви изпитватъ, ще видятъ доколко сте служили на закона на любовьта. Ако вие сте стотина, говорили сте противъ тѣхъ, ще ви питатъ какви сѫ били научнитѣ основания на вашата критика. Какво ще отговорите? Ще кажете, че сте искали да ги оправите. Но веднага ще ви питатъ: “Вие оправихте ли себе си?” И когато вие започнете да давате своитѣ научни доводи, тѣ ще ви кажатъ, че вие сте се намѣрили въ положението на точилото, което остри ножоветѣ на хората. Вие сте наострили точилото, за да рѣжете главитѣ на хората.

Сега ще ви приведа още единъ примѣръ, за да изясня положението. Представете си, че отнѣкѫде ви се пада едно наследство отъ десеть милиона, но вие срѣщате едного, който ви дължи сто лева. Трѣбва ли да го хванете и да искате паритѣ си отъ него или да го оставите настрана, да не искате стотѣ лева, а да си вземете своето наследство? Ако речете да се занимавате съ стотѣ лева, ще изгубите десетьтѣ милиона, ще изгубите падежа, който е опредѣленъ за тѣхното изплащане. Сега ние сме дошли на земята да вземемъ своето наследство. Голѣмо е това наследство. Трѣбва ли при това богатство да се занимаваме съ погрѣшкитѣ на хората, съ дребнавоститѣ на живота? Това сѫ уловки и всѣки, който се занимава съ тѣзи уловки, той е изгубилъ своето наследство. Питамъ: ако вие носите едно шише отъ единъ килограмъ вмѣстимость, пълно съ вода и по пѫтя ви срещне човѣкъ, който иска да пие отъ вашата вода, мислите ли, че съ това ще ви причини нѣкаква пакость? Той ви прави една услуга, понеже вие сте близо до извора и като отидете при него и безъ това ще излѣете водата отъ шишето си. Следователно каквито пакости и да ви правятъ хората, тѣ сѫ за ваша полза. У васъ се създава едно противоречие и вие се чудите, какъ е възможно хората да ви причиняватъ пакости и вие да не се защищавате. Мислите ли, че царскиятъ синъ, като тръгне занѣкѫде, той самъ трѣбва да се защищава? Около него има доста голѣмъ екскордъ хора, които ще го защищаватъ. На сѫщото основание и около васъ има сѫщества отъ невидимия свѣтъ, които ви придружаватъ и защищаватъ.

Бащата на едно дете билъ машинистъ нѣкѫде въ Америка. Детето често си играело край линията, дето минавалъ тренътъ. Единъ день детето пакъ си играело на линията, но случило се, че въ този моментъ, именно минавалъ тренътъ. Като видѣлъ детето си на линията, бащата извикалъ: “Лѣгай!” Детето легнало на линията, тренътъ миналъ отгоре му и то се спасило. Ако детето се бѣше спрѣло да пита баща си, защо да легне, щѣше ли да се спаси? Ето защо, каже ли ви Любовьта нѣщо, слушайте гласа й. Каже ли ви Любовьта: Лѣгай - лѣгай! Ставай - ставай! Мълчи - мълчи! Говори - говори! Слушайте каквото Любовьта ви разказва: Лѣгайте лѣгайте! Ставайте - ставайте! Говорете - говорете! Мълчете - мълчете! Въ това седи разрешението на въпроситѣ въ живота. Вие ще запитате какъ трѣбва да стане това. Ще влѣзете въ техническото училище и тамъ ще ви кажатъ какъ трѣбва да стане. Това е теория сега, а това става на практика. Слушайте гласа на Любовьта и ще приемете истинския животъ. Слушайте гласа на Истината, и тя ще ви даде истинската свобода. Слушайте гласа на Мѫдростьта и тя ще ви даде истинската свѣтлина. Това е великото благо, което вие сте призвани въ новата епоха да приемете.

“Богъ е Любовь”

Ако възприемете това Слово и живѣете споредъ Него, тогава Духътъ ще дойде, ще живѣе у васъ и ще се изпълнятъ думитѣ: ”Духътъ ще дойде и всичко, каквото желаете, ще бѫде постигнато.” Дето да сте, при най-лошитѣ условия, прилагайте това Слово и ще видите добрата страна. Азъ вѣрвамъ, че всички вие ще го приложите.

Беседа държана отъ Учителя на 13 августь

10 часа преди обѣдъ предъ палатката Му

недѣля

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 year later...

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Гласътъ на любовьта

    Сега, за да изнеса истината върху известенъ въпросъ, трѣбва да си послужа съ нѣколко примѣри.

    Презъ една зимна нощь единъ младъ момъкъ излѣзълъ отъ дома си и се отправилъ къмъ близката гора да се разходи. Въ това време насреща му се задала глутница вълци. Той бързо се покатерилъ на едно дърво, дето се скрилъ отъ погледа на вълцитѣ. Като заминали вълцитѣ, момъкътъ се успокоилъ и се готвѣлъ да слѣзе, когато се намѣрилъ предъ новъ ужасъ: на дървото, на което той намѣрилъ спасение, се катерѣла мечка. Тя спрѣла на единъ клонъ по-долу отъ неговия. Мечката бѣгала отъ сѫщитѣ вълци. Като погледнала нагоре, тя видѣла момъка, цѣлъ изтръпналъ отъ страхъ, но мислено го успокоила съ думитѣ: Не се страхувай, въ този моментъ не съмъ страшна, защото и азъ, като тебе, се намирамъ предъ сѫщата опасность. Намѣсто да почивамъ въ леговището си, азъ излѣзохъ да се разходя, но ето, че вълци ме погнаха, и прибързахъ да се кача на дървото. Като разбрали, че сѫ вънъ отъ всѣкаква опасность, първа слѣзла мечката отъ дървото, погледнала къмъ момъка и съ кимване на глава му казала „до виждане!“ Момъкътъ ѝ отговорилъ по сѫщия начинъ и слѣзълъ отъ дървото. Дървото представя живота, момъкътъ — ума на човѣка, а мечката — неговото сърдце. Значи, когато умътъ и сърдцето се намиратъ въ единъ и сѫщъ моментъ предъ нѣкаква опасность, не трѣбва да се борятъ. Тѣ трѣбва да се качатъ на дървото на живота, тамъ да търсятъ спасението си.

    Единъ лѣтенъ день единъ младъ момъкъ отишълъ въ гората да сѣче дърва. По едно време той чулъ силенъ ревъ задъ гърба си. Като се обърналъ, видѣлъ, че къмъ него иде една голѣма мечка. Въ първия моментъ той се уплашилъ и, тъкмо се готвѣлъ да дигне брадвата, забелязалъ че мечката сочела къмъ него лапата си, искала нѣкаква помощь. Той се вгледалъ и видѣлъ, че въ лапата ѝ билъ забитъ голѣмъ трънъ. Момъкътъ стисналъ здраво лапата ѝ въ рѫката си и внимателно извадилъ тръна. Следъ това взелъ малко дървено масло отъ торбичката си, намазалъ раната и я превързалъ добре. Като свършилъ операцията, мечката го хванала съ единия си кракъ и го повела нѣкѫде. Той тръгналъ следъ нея спокойно, съ желание да разбере, какво още иска тя отъ него. Като вървѣли половинъ часъ заедно, мечката се спрѣла предъ едно дърво и погледнала нагоре. Момъкътъ сѫщо погледналъ нагоре и видѣлъ пчели на дървото, които обикаляли около единъ кошеръ. Той разбралъ, че въ кошера има медъ, отъ който мечката го кани да си хапне. По този начинъ тя изказала благодарностьта си за направената услуга.

    Следователно, когато сърдцето ти е ранено, призови ума си на помощь, да извади тръна отъ раната му. Следъ това, отъ благодарность то ще ти покаже, кѫде живѣятъ пчелитѣ, за да си вземешъ медъ, колкото искашъ. Мечката, т. е. сърдцето завело човѣка при пчелитѣ, съ което му дала добъръ урокъ, да се стреми къмъ чистота и къмъ организиранъ животъ. Разумното сърдце може да бѫде учитель на човѣшкия умъ. Това, което умътъ научава за хиляда години, разумното сърдце го научава само за единъ день. Това, което разумното сърдце е научило отдавна, умътъ едва сега го учи. Нѣкои мислятъ, че умътъ върши всичко. Отчасти е така. Умътъ върши всичко, но по инициатива на сърдцето. Ето защо, човѣкъ трѣбва да разбере истината първо съ сърдцето, а после съ ума си. Сѫщото се отнася и до любовьта. Човѣкъ трѣбва да разбере любовьта първо съ сърдцето си, а после съ ума си. Когато преведете истината на човѣка чрезъ езика си, оставете го той самъ да я разбере вѫтрешно, съ сърдцето си. Щомъ я разбере, то ще я предаде правилно на ума.

    Мнозина искатъ да разбератъ, какво нѣщо е любовьта. Дойдете ли до любовьта, първо сърдцето ще я разбере и почувствува. Какъвто  външенъ изразъ да давате на любовта, сърдцето нито се подкупва, нито се лъже. Когато нѣкой ви дава пари, като изразъ на любовьта си, той се самоизлъгва. Това е любовьта на земята, а не неговата любовь. Паритѣ сѫ притежание на земята. Когато нѣкой ви дава хубава вълнена дреха, за да изрази любовьта си, и той се самоизлъгва. Това е любовьта на овцата, а не неговата. Той обралъ вълната на овцата, направилъ дреха отъ нея и я предлага като своя дреха. Какъ трѣбва да покаже човѣкъ своята любовь? Чрезъ своето добро, разумно сърдце. Той трѣбва да покаже, че обича, както Богъ обича. Той трѣбва да обича, както майката и бащата обичатъ. Това сѫ понятия за ума, но за разбирането имъ трѣбва да дойде сърдцето. Не дойде ли на помощь сърдцето, тѣзи понятия ще останатъ теоретически правила. Единственото нѣщо въ човѣка, което се жертвува, това е сърдцето. Всички погрѣшки въ човѣшкия животъ произтичатъ все отъ жертвитѣ, които сърдцето е направило. Въ този смисълъ, Богъ прощава всѣка погрѣшка на сърдцето, която е направена отъ любовь.

    Единъ отъ великитѣ Учители на древностьта изпратилъ единъ отъ своитѣ ученици въ свѣта да проповѣдва учението му. Сѫщевременно той му далъ сила да лѣкува. Като влѣзълъ въ свѣта, между хората, първата работа на неговия ученикъ била да лѣкува. Колкото слѣпи, глухи, клосни, хроми срещналъ, всички излѣкувалъ. Слѣпитѣ прогледали, глухитѣ прочули, сакатитѣ и хромитѣ проходили. Съ една дума той възстановилъ здравето на всички, които били лишени отъ нѣщо. Обаче, каква била изненадата му, когато, вмѣсто благодарность, всички започнали да го преследватъ. Ония, които прогледали, започнали да го гонятъ. Ония, на които възстановилъ слуха и говора, започнали да го хулятъ, да говорятъ по неговъ адресъ най-лоши думи. Ония, на които излѣкувалъ рѫцетѣ и краката, започнали да го биятъ, да го налагатъ на общо основание.

    Като се натъкналъ на това голѣмо противоречие, той се върналъ при Учителя си, разочарованъ и обезсърдченъ, и го запиталъ, защо, вмѣсто благодарность, той се намѣрилъ предъ толкова хули, гонения и преследвания? Учительтъ му отговорилъ: Грѣшката седи въ това, че ти се зае първо да лѣкувашъ, да отваряшъ очи на слѣпи, уши на глухи, да развързвашъ рѫце и крака на ония, които бѣха поставени на известни изпитания отъ разумната природа. Първата ти работа бѣше да проповѣдвашъ на здрави хора, които иматъ очи и уши, на които рѫцетѣ и краката сѫ здрави. После, въ свободното си време, когато нѣмашъ никаква работа, тогава трѣбваше да лѣкувашъ слѣпи, глухи и хроми. Най-после трѣбваше да се върнешъ при мене. Всички тия, които ти излѣкува, бѣха твои неприятели въ миналото. За да не те спъватъ днесъ и да можешъ добре да се развивашъ, азъ ги вързахъ. Като не разбираше и не знаеше това, ти ги развърза преждевременно, съ което си попрѣчи да свършишъ задачата си. Понеже азъ ги вързахъ, на своето време, азъ самъ щѣхъ да ги развържа.

    Всѣки човѣкъ има по една слѣпа и глуха мисъль, както и по едно слѣпо и глухо чувство въ себе си. Трѣбва ли преждевременно да ги развързва? Следователно, дойде ли до своя умъ и до своето сърдце, човѣкъ трѣбва да помага само на ония свои мисли, чувства и постѫпки, които сѫ здрави. Остане ли му свободно време и нѣма какво да прави, тогава може да се занимава съ лѣкуване на своитѣ болни мисли, чувства и постѫпки. Болнитѣ мисли, чувства и постѫпки въ човѣка сѫ неговитѣ неприятели. Заеме ли се съ лѣкуването имъ и преждевременно ги развърже, той имъ дава възможность да го преследватъ.

    Като казвамъ, че на болни хора не трѣбва да се проповѣдва, имамъ предъ видъ факта, че тѣ не сѫ готови още да възприематъ Словото Божие. Когато младиятъ синъ поиска отъ баща си своя дѣлъ, той имаше желание да си поживѣе. Докато не изгуби всичко — пари, здраве, сила, той не се върна при баща си. Той се върна при баща си като блуденъ синъ. И ако имаше още хора да го съжаляватъ, да му помагатъ, той нѣмаше и досега да се върне въ дома си. И досега щѣше да се забавлява съ младитѣ моми. Но младитѣ и разумни моми не търпятъ глупави ученици. Синътъ се върна при баща си, който не бѣше нито слѣпъ, нито глухъ, нито сакатъ. Здравъ, добъръ и разуменъ бѣше неговиятъ баща. Разумната мома всѣкога поставя глупавия момъкъ на мѣсто. Тя го заставя да изяде и да изпие паритѣ си, следъ това да стане свинарь, за да дойде на себе си.

    Мнозина мислятъ, че за да учи и да се развива добре, човѣкъ трѣбва да бѫде богатъ, да има добри условия. Ако това е вѣрно, Христосъ трѣбваше да се роди въ царски домъ, при най-благоприятни условия. Сѫщевременно, Той щѣше да разполага съ властьта, и никой нѣмаше да се реши да тури рѫка на Него, да Го преследва и разпъва на кръстъ. Ако бѣше роденъ въ царски домъ, Христосъ нѣмаше да свърши работата, която Му бѣше опредѣлена. Много нѣща можеше да научи въ двореца, но нѣмаше да знае, какво нѣщо е страданието, какво значи, да се жертвувашъ за ближния си. Докато бѣше простъ овчарь, Давидъ водѣше чистъ и светъ животъ. Като стана царь на Израиля, той направи много грѣхове и престѫпления, за които и до днесъ още се говори. Най-после му се роди синъ — Соломонъ, най-мѫдриятъ царь по това време, който имаше 300 жени и 600 наложници. Това говори за неговитѣ ненаситни желания. По своитѣ грандиозни и ненаситни желания много хора мязатъ на Соломона. Преди потопа имаше и животни съ голѣми, ненаситни желания, но где сѫ тѣ? Где останаха тѣхнитѣ желания? Нищо не остана отъ тѣхъ — природата ги унищожи. Днесъ най-голѣмото животно е слонътъ. Въ сравнение съ голѣмитѣ предпотопни животни той е като малко теле.

    Въ турско време единъ отъ турскитѣ паши посетилъ едно българско село, въ варненско нѣкѫде. Селянитѣ го посрещнали много добре. Отъ благодарность за добрия приемъ, пашата изпратилъ на това село като подаръкъ единъ слонъ. Цѣла година тѣ го хранѣли редовно, но селото започнало да обеднява. Всѣки день трѣбвало да даватъ на слона по 50 — 60 клгр. оризъ. Чудѣли се, какво да правятъ съ слона — скѫпо имъ струвалъ. Единъ день пашата срещналъ единъ селянинъ отъ сѫщото село и го попиталъ: Доволни ли сте отъ слона? — Доволни сме. — Добре ли го гледате? — Много добре го гледаме. — Ако искате, мога да ви дамъ още единъ слонъ. Като чулъ тия думи, селянинътъ се уплашилъ, хваналъ се за главата и избѣгалъ.

    Кѫде е погрѣшката: въ пашата, или въ селянитѣ? И въ пашата, и въ селянитѣ. Селянитѣ трѣбваше да знаятъ, какъ да използуватъ слона. Тѣ трѣбваше да го впрегнатъ на работа, да оправдае храната си. Пашата представя човѣшкия умъ, а селянинътъ — човѣшкото сърдце. Когато умътъ иска да изкаже благодарность къмъ сърдцето, не трѣбва да му подарява слонъ, но да му подари кошеръ съ пчели, които ще му принесатъ голѣма полза.

    Ката изучавате човѣшкия животъ, виждате, че три важни нѣща движатъ човѣка: свѣтла мисъль, добро чувство и благородна постѫпка. Всички съвременни хора сѫ изложени на вѫтрешни изпитания, на вѫтрешно недоволство, които могатъ да се премахнатъ само чрезъ свѣтлата мисъль, доброто чувство и благородната постѫпка. Кѫде се намиратъ тѣ? Въ самия човѣкъ. Единственото благо, което Богъ е вложилъ въ човѣшкия умъ, сѫ свѣтлитѣ мисли, които той възприема отъ възвишения свѣтъ, добритѣ чувства — въ неговото сърдце и благороднитѣ постѫпки — въ неговата воля. Въ това седи богатството на човѣка. Ако чрезъ своитѣ свѣтли мисли, чрезъ своитѣ добри чувства и чрезъ своитѣ благородни постѫпки човѣкъ не може да види Бога, чрезъ нищо друго не може да Го види. Силата на човѣка седи въ неговитѣ свѣтли мисли, добри чувства и благородни постѫпки. Едно отъ качествата имъ е това, че като посетятъ човѣка, при каквито трудни условия да се намира, той се изпълва съ такава сила, че запазва равновесието си.

    Единъ отъ великитѣ Учители на древностьта далъ една задача на единъ отъ своитѣ ученици, за да разбере, какво значи силна и свѣтла мисъль. Той му казалъ: Ще отидешъ въ свѣта, между хората, и ще срещнешъ на пѫтя си трима души: воененъ, браминъ и адептъ, на които ще ударишъ по една плесница. Като свършишъ задачата си, ще се върнешъ при мене, да ми разправишъ, какво си научилъ. Ученикътъ тръгналъ по свѣта и първото лице, което срещналъ, билъ единъ воененъ. Той му ударилъ една плесница, но военниятъ веднага се обърналъ и му ударилъ две, като го повалилъ на земята. Като станалъ отъ земята, ученикътъ си помислилъ: Силенъ човѣкъ билъ този воененъ! Той продължилъ пѫтя си и се отбилъ въ единъ храмъ, дето видѣлъ, какъ единъ браминъ се молѣлъ на Бога. Той се приближилъ до него и му ударилъ една плесница. Въ първия моментъ браминътъ дигналъ рѫката си, съ желание да го удари, но бързо я спусналъ надолу и продължилъ молитвата си. Слабъ човѣкъ излѣзе този браминъ — си помислилъ ученикътъ. Най-после той срещналъ и адепта, силно замисленъ върху нѣщо. Приближилъ се тихо до него, ударилъ му една плесница и бързо се отдалечилъ. Адептътъ останалъ въ сѫщото положение, въ каквото билъ и по-рано, преди да получи удара — не се мръдналъ. Този пъкъ е съвършено слабъ, заключилъ въ мисъльта си ученикътъ.

    Като свършилъ задачата си, ученикътъ се върналъ при учителя си и му разказалъ всичко, което видѣлъ и научилъ. Учительтъ му отговорилъ: Докато не придобиешъ качествата на адепта, който служи на любовьта, ти никога нѣма да успѣвашъ. Значи, военниятъ представя човѣка, който служи на силата. Браминътъ служи на закона, а адептътъ е служитель на любовьта. Въ всѣки човѣкъ се намиратъ три категории състояния — сила, законъ и любовь, а самиятъ човѣкъ е ученикътъ, който се учи отъ тѣхъ. Докато не даде предимство на адепта въ себе си човѣкъ никога нѣма да постигне желанията си. Сѫщитѣ категории хора срѣщаме и въ цѣлото човѣчество. Докато свѣтътъ не даде първо мѣсто на адепта, хората всѣкога ще се намиратъ предъ изпитания и мѫчнотии.

    Другъ ученикъ отишълъ при сѫщия Учитель да го моли да му обясни, какво нѣщо е любовьта. Учительтъ мълчалъ, нищо не му отговарялъ, но ученикътъ постоянствувалъ. Десеть години наредъ той посещавалъ знаменития Учитель, все сѫщиятъ въпросъ му задавалъ и очаквалъ да получи нѣкакъвъ отговоръ. На десетата година, Учительтъ, който билъ здравъ, снаженъ човѣкъ, хваналъ ученика за рѫка и го завелъ при рѣката Гангъ, дето го потопилъ въ водата. Ученикътъ започналъ да се задушава, по нѣмане на въздухъ, да рита, докато най-после учительтъ го извадилъ навънъ. — Какво усѣти като бѣше въ водата? — Усѣтихъ, че се задушавамъ, че губя съзнание, че потъвамъ нѣкѫде дълбоко — въздухъ ми липсваше. Учительтъ му отговорилъ: Когато се намѣришъ въ живота си въ положение да усѣщашъ, че се задушавашъ, че губишъ съзнание, че ти липсва въздухъ, тогава ще разберешъ, какво нѣщо е любовьта.

    И тъй, въ свѣта сѫществуватъ три категории хора: първата категория е отъ категорията на военния — човѣкътъ на силата, на когото, ако ударишъ една плесница, ще получишъ две и ще те повали на земята. Втората категория е тази на брамина, който служи на закона. Ударишъ ли му една плесница, той пожелава да ти върне съ сѫщото, но веднага сваля рѫката си и казва: Нѣма защо азъ да се защищавамъ, да търся своето право. Има единъ законъ, който отдава всѣкиму заслуженото. Третата категория е тази на адепта, който даже не се спира върху постѫпкитѣ на хората и отъ никого нищо не иска.

    Като ученици, отъ васъ се иска да бѫдете смѣли и решителни като военния, но когато служите на Божествения, а не на човѣшкия законъ, който отговаря съ две срещу едно. Бѫдете съобразителни и разумни като брамина, който още служи на двата закона — на стария и на новия, но щомъ се откаже отъ стария, веднага спуща рѫцетѣ си долу и приема новия законъ — законътъ на духовния свѣтъ. И най-после бѫдете като адепта, който служи на закона на любовьта, заради което е слѣпъ за човѣшкитѣ грѣхове и престѫпления.

    Единъ день, когато се върнете въ невидимия свѣтъ, всички ще бѫдете поставени на изпитъ, да провѣрятъ, доколко сте прилагали закона на любовьта. Видятъ ли, че сте си служили съ критика, ще ви запитатъ, защо сте критикували. Ако кажете, че сте искали да изправите хората, веднага ще ви запитатъ: Себе си изправихте ли? Не критикувайте хората преди да сте изправили себе си, за да не се намѣрите въ положението на точилото, което остри ножоветѣ на хората. Пазете се да не станете точило, което рѣже главитѣ на хората. Задачата на човѣка не е да бѫде точило.

    Представете си, че трѣбва да получите наследство отъ десеть милиона лева. Сѫщевременно имате да взимате отнѣкѫде сто лева. Трѣбва ли да оставите настрана десеттѣ милиона и да се борите да получите стотѣ лева? Забравете стотѣ лева, забравете и длъжника си и обърнете погледа си къмъ десеттѣ милиона, да не изпуснете срока на получаването имъ.

    Човѣкъ е дошълъ на земята да учи, да работи, да придобие голѣмо наследство. Като знае това, трѣбва ли той да се занимава съ погрѣшкитѣ на хората, съ дребнавоститѣ въ живота? Погрѣшкитѣ, дребнавоститѣ сѫ уловки. Който се хване на тия уловки, той е спечелилъ стотѣ лева, а изгубилъ голѣмото богатство. Ако носите шише съ вода, което има вмѣстимость единъ литъръ, не трѣбва ли да услужите на човѣка, който иска да пие отъ вашата вода? Иска ли нѣкой да пие вода отъ шишето ви, дайте му съ разположение. Не се страхувайте, че ще останете безъ вода. Вие сте близо до извора и ще напълните шишето си съ бистра, свежа вода. И безъ това трѣбва да излѣете старата вода. Следователно, каквито пакости да ви причиняватъ хората, всичко е за ваше добро. Не мислете, че това е нѣкакво противоречие. Не казвайте, че като ви причиняватъ хората пакости, трѣбва да се защищавате. Има кой да ви защищава. Когато царскиятъ синъ тръгне на разходка, трѣбва ли да взима орѫжие съ себе си да се защищава? Има кой да го защищава. Той всѣкога е придруженъ отъ хора, които иматъ грижа първо за него, а после за себе си. Сѫщото се отнася и до всички хора. Колкото да е незначителенъ даденъ човѣкъ за обществото, въ което се движи, и за него сѫ опредѣлени сѫщества, които го пазятъ и защищаватъ. Отъ васъ се иска само едно: да слушате гласа на тия, които ви пазятъ и които се грижатъ за васъ.

    Въ Америка нѣкѫде детето на единъ машинистъ обичало да си играе на линията, дето минавали тренове. Единъ день то пакъ излѣзло да си поиграе на линията, но тъкмо въ този моментъ пристигалъ експресътъ. Детето не забелязало пристигащия тренъ и спокойно си играело. Като наближилъ тренътъ, бащата видѣлъ детето си на линията и извикалъ: Лѣгай! Детето легнало на линията, тренътъ миналъ отгоре, и така се спасило. Какво щѣше да стане съ детето, ако се бѣше спрѣло да пита баща си, защо трѣбва да легне? Щѣше ли да се спаси тогава?

    Тъй щото, каквото ви каже любовьта. слушайте гласа ѝ. Каже ли ви „лѣгай!“ — лѣгай. Ставай! — ставай. Мълчи! — мълчи. Говори! — говори. Каквото ви каже любовьта, слушайте гласа ѝ, изпълнявайте съветитѣ и заповѣдитѣ ѝ. Въ послушанието къмъ любовьта седи разрешението на всички въпроси. Искате ли да знаете, какъ ще дойдете до разбиране езика на любовьта и до послушанието, ще влѣзете въ практическото училище на живота. Това, което сега ви говоря, е теория, а приложението на тази теория ще стане въ живота.

    Слушайте гласа на любовьта и ще приемете истинския животъ.

    Слушайте гласа на истината, и тя ще ви даде абсолютната свобода.

    Слушайте гласа на мѫдростьта, и тя ще ви даде необходимата свѣтлина.

    Това е великото благо, за което всички сте призвани въ свѣта. Новата епоха иде, и вие трѣбва да приемете великото благо на живота, на знанието и свѣтлината, на свободата. Ако възприемете Божественото Слово и живѣете споредъ Него, Духътъ ще дойде въ васъ и ще се изпълни стихътъ: Духътъ ще дойде въ васъ и, каквото пожелаете, ще го постигнете. При каквито условия на живота да се намирате — добри или лоши, прилагайте Словото и ще видите добрата страна на приложението. Вѣрвамъ, че всички ще го приложите.

*

13. августъ, 10 ч. пр. об.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...