Jump to content
Ани

1939_08_09 Първиятъ плодъ на Духа / Плодътъ на Духа

Recommended Posts

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Текстът е взет от Архивна единица

 

ПЪРВИЯТЪ ПЛОДЪ НА ДУХА

Небето прошарено, съ облаци.

Времето хладно.Слабъ вѣтъръ.

Слънцето изгрѣ въ 5.35ч.

Добрата молитва

“Въ начало бѣ Словото”

Ще чета 19 гл. отъ Евангелието на Иоана.

Всички хора сѫ на едно голѣмо изпитание въ свѣта. Нѣма човѣкъ, който да е спокоенъ. Нѣма нито единъ човѣкъ, който да е дошълъ на земята и да е свършилъ добре. А при това всичкитѣ хора все мислятъ, че добре ще свършатъ. Сега, когато страда неправедниятъ или грѣшниятъ човѣкъ, разбираме - има си причина, но когато страда праведниятъ, какви сѫ причинитѣ? Когато грѣшникътъ страда, той изправя грѣховетѣ си. А пъкъ когато страда праведниятъ, той се повдига, той печели. Та, по два начина човѣкъ страда: по единъ начинъ, за да изплати това, което е правилъ, да плати дълговетѣ си, а пъкъ при другия страда, за да спечели. А пъкъ онѣзи, които не искатъ да страдатъ по двата начина, тѣ тогазъ сѫ дошли и не знаятъ защо сѫ дошли на земята. Трета категория има, но за тѣхъ бюджетъ нѣма. Съвременната държава има бюджетъ само за два вида хора. Тя има бюджетъ за затворитѣ. Като хванатъ нѣкой престѫпникъ, турятъ го въ затвора. Има бюджетъ за болницитѣ. Има бюджетъ и за училищата. Децата ги пращатъ на училище. А пъкъ за онѣзи, които не искатъ да се учатъ и не искатъ да бѫдатъ въ затвора, за тѣхъ нѣма бюджетъ.

Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да си състави една философия за живота, съ която той трѣбва да бѫде съобразенъ, ако иска живота му да има смисълъ. Все таки вие още нѣмате една ясна представа, отъ кѫде идете и на кѫде отивате. Когато единъ човѣкъ има ясна представа за единъ предметъ, той може да направи нѣщата. Напримѣръ ако имашъ единъ инструментъ, да кажемъ цигулка на Страдивариусъ, можешъ да я извадишъ отъ кутията, можешъ да държишъ лѫка, но ако не можешъ да свиришъ, тази цигулка ще бѫде безпредметна. И можешъ тогава да я продадешъ, да вземешъ пари и да си услужишъ физически.

Животътъ по три начина може да се разбере. Има една физическа страна, най-близката страна, както ние живѣемъ на земята. Ние чувствуваме освенъ това нѣщо и това, което чувствувашъ не го виждашъ. Това е втората страна. Имашъ нѣщо въ ума си, което представяшъ на себе си, но както го представяшъ на ума си, отвънъ не можешъ да го видишъ. Та рекохъ, човѣкъ е съставенъ отъ много разнородни материали, разнородна материя, разнородни сили, разнородни мисли и разнородни чувства. Всичко това трѣбва да се изучава, за да се разбератъ законитѣ, по които е създаденъ самия човѣкъ. Писанието казва, че Богъ е създалъ човѣкъ отъ пръсть и вдъхналъ въ него дихание на животъ. И станалъ човѣкъ жива душа. Единъ човѣкъ, който е дошелъ на земята, за да помогне на човѣчесвото, какво трѣбва да прави? Вие ако бѣхте на мѣстото на Исуса Христа, какво щѣхте да правите? Човѣкъ може доброволно да постѫпи, а пъкъ може и на сила. Щѣхте да минете по сѫщия пѫть както и Той.

Ако единъ човѣкъ минава отделенията и не учи, минава въ прогимназия и не учи, и въ гимназията и не учи, минава въ университета и не учи, презъ всичкото време ако не е училъ, какво ще придобие? Представете си, че въ отделенията го прекарваха отъ едно отделение въ друго даромъ. Въ прогимназията, въ гимназията и въ университета пакъ даромъ и му дадатъ диплома, какво щѣше да го ползува тая диплома. Сега всички не могатъ да си дадатъ отчетъ защо трѣбва да страдатъ? А пъкъ не може да си дадете отчетъ и защо трѣбва да се радвате? Страданията и радоститѣ, това сѫ дветѣ страни на живота. Животътъ другояче не може да се развива. Тамъ дето нѣма страдания, нѣма и радости. Дето нѣма радости, нѣма и страдания. И виждаме, че на земята животъ и смърть вървятъ заедно. Смъртьта - това е опакитѣ на живота. А животътъ - това е лицето на живота. Вие знаете какво нѣщо е опаки. Ако имате две рѫкавици и ги обърнете наопаки, дѣсната рѫкавица е за лѣвата рѫка и обратно. Питамъ тогазъ: каква е разликата? Разликата е, че дѣсната рѫкавица се е превърнала въ лѣва и обратно. Мога да ви преведа много примѣри. Но единъ примѣръ ще ви даде една ясна представа: да отиде дѣсната ви рѫкавица на лѣвата страна, това значи да натоваришъ коня, а пъкъ да отиде лѣвата рѫкавица на дѣсната рѫка, това значи да разтоваришъ коня. Да си изплатишъ дълговетѣ и да спечелишъ, това е обръщане на рѫкавица.

Да допуснемъ, че вие сте богатъ въ свѣта, имате знания. Всичкото знание, което придобивате, вие все го придобивате за външния свѣтъ и за себе си, за да може да уредите вашитѣ работи. Напримѣръ ако азъ развивамъ своето зрение, то е заради мене самия, понеже безъ очитѣ си ще влизамъ въ голѣми спѫнки съ външния свѣтъ. А ако очитѣ ми сѫ добре отворени, ще се избавя отъ много мѫчнотии. Ако азъ развивамъ своя слухъ, това е най-първо заради мене, понеже така ще се избавя отъ много неприятности въ свѣта. И онова, което ще ми се каже, ако не е развитъ слухътъ ми, не ще го чуя. И ако развивамъ моя говоръ, пакъ ще се избавя отъ много мѫчнотии. Сѫщо така, ако развия своя усетъ, много пѫти хората страдатъ понеже у тѣхъ усетитѣ не сѫ правилни. Ако хората бѣха запазили впечатленията отъ страданията, по-малко престѫпления щѣха да направятъ.

Често ние се намираме въ положението на едно месоядно животно. Единъ вълкъ хване една овца, разкѫса я и я яде. Приятно му е. Той ни най-малко не чувства страданията на овцата. Вие колкото и да разправяте на този вълкъ, че не трѣбва да яде овце, той ще каже: “Господь така създаде свѣта, че азъ трѣбва да ямъ овци, иначе ще умра гладенъ.” Вълкътъ мисли, че Господь създалъ свѣта, за да яде той овци. Това ни най-малко не е правилно. Въ никоя свещена книга не е казано, че на вълкътъ е дадено право да яде овци. Той самъ си е позволилъ това. На вълкътъ и на овцата Господь е далъ трева, корени да ядатъ. Вълкътъ се е научилъ отъ после на този занаятъ. И на първия човѣкъ Богъ не бѣше позволилъ да яде месо, но човѣкъ самъ е направилъ това. Физиологически разгледано месната храна е най-нечистата, понеже всички клетки, които живѣятъ въ животинското тѣло иматъ нечистотии, извержения, микроби и прочие. Колкото и да е чисто месото, все има извержения. Мислите ли, че при такава храна човѣкъ може да бѫде здравъ? Сегашнитѣ физиолози казватъ, че сегашната месна храна на човѣка трѣбва да се замѣни. Съ какво трѣбва да заменимъ? А пъкъ за да се измѣни режима на яденето, трѣбватъ убеждения. Човѣкъ трѣбва да знае, съ какво да се храни? И за сега по-здравословна храна отъ житото нѣма. Хлѣбътъ не е приготвенъ сега както трѣбва. Голѣма часть отъ хранителностьта на житото изчезва, както сега приготовляватъ хлѣба. И както сега се обработва житото. Ако ти орешъ нивата съ любовь, ако я посѣешъ съ любовь и не измѫчвашъ добитъка и не го ругаешъ, както сега го ругаятъ, ако ти поженешъ нивата съ любовь, ако ти овършѣешъ житото съ любовь, ако ти не го мѣлишъ съ камъни, ако направишъ хлѣба съ любовъ, то ти ще добиешъ 10 пѫти по-голѣма хранителность отъ житото, отколкото хората сега добиватъ.

Мѫчно е понѣкой пѫть хората да се убедятъ въ правдоподобностьта на това. Защото каква е задачата ни на земята? Защо сме дошли на земята? Съ каква цѣль? Вие сте дошли на земята да се учите, за да придобиете онзи животъ, който не се измѣня, Божествения животъ и да се избави човѣкъ отъ робството на смъртьта. Ние сме дошли на земята, за да воюваме и да се освободимъ. Ние не сме свободни хора. Нѣкой минава за свободенъ, но въ сѫщность никой не е свободенъ. Защото свободниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде господарь на себе си и слуга на себе си. Който не е научилъ законитѣ да бѫде господарь и слуга на себе си, той малко разбира отъ живота. Защото, за да бѫдешъ слуга, трѣбва да си свършилъ 4 факултета по 4 години, тѣ сѫ 16 години. Само въ университета трѣбва да си свършилъ 4 факултета. За да бѫдешъ слуга въ духовния свѣтъ, трѣбва да си свършилъ 4 факултета. Тамъ за най-простата работа, напримѣръ за хлѣбаря трѣбва 4 факултета. За простъ писарь трѣбва 4 факултета. За единъ обикновенъ, какъвъ да е човѣкъ трѣбватъ 4 факултета, а пъкъ за по-висши длъжности се изисква особена специализация, за да се приспособишъ за работата си. Та, сега нѣкой отъ васъ искате да бѫдете щастливи. Колко факултети сте свършили? Ти, като свършишъ 4 факултета, ще знаешъ малко само да вкусишъ отъ физическитѣ приятности на живота. Ще разберешъ земята. Ако свършишъ 4 факултета, тогава камънитѣ ще почнатъ да ти говорятъ. Сега нѣкои се чудятъ какъ камъкътъ може да говори. Че какъ плочитѣ могатъ да ви говорятъ! Азъ сега виждамъ, че турятъ плоча, завиятъ я и тя почне да говори, като се върти. И пѣе, и говори, и представлява драматически работи. Та рекохъ, учения човѣкъ, който е свършилъ 4 факултети, туря този камъкъ, завъртява го и се чува музика. (Учительтъ посочи единъ отъ камънитѣ на молитвения върхъ.) Ако дойде невежиятъ, той ще хвърли камъка и ще мисли, че камъкътъ не знае нищо. Тукъ има доста голѣми плочи. Азъ ви казвамъ това, не за да вѣрвате. Най-първо можешъ да вѣрвашъ, но като не чувашъ, какъ ще убеждавашъ, че може да говори една плоча. Онзи ще каже: “Азъ съмъ човѣкъ на 60, 70 години и не съмъ чувалъ такова нѣщо. Я да чуя.”

Като занесли първия фонографъ въ Турция, турили една плоча на турски езикъ и единъ турчинъ казалъ: “Кога дойде и кога научи турски?” Понѣкой пѫть на плоча можемъ да научимъ френски езикъ да говоримъ правилно за единъ день. Но трѣбва единъ много уменъ професоръ да ти говори чрезъ тази плоча. Плочата каквото е чула, всичко това го отбелѣзва. И може да повтори всичко това, което професорътъ е казалъ.

Та рекохъ, въ свѣта има една невидима страна, която ние още не сме изучавали и не я разбираме. Това е духовния животъ. Трѣбва да изучаваме вѫтрешнитѣ възможности на живота. Въ всѣки единъ отъ васъ има скрити голѣми богатства, които трѣбва да изучавате. Какъ? Нѣкой ученъ професоръ трѣбва да дойде. Ако детето нѣма една учена майка, то учено не може да стане. Ако синътъ нѣма единъ ученъ баща, той ученъ не може да стане. Кравата ражда телета. Нѣма условия за друго. Има вѫтрешни възможности, но нѣма условия. Има хиляди възможности, но трѣбватъ отлични майки и отлични бащи, за да се родятъ такива деца. Не само родители трѣбватъ, но трѣбватъ и учители. Човѣкъ много пѫти трѣбва да се ражда, да стане такъвъ какъвто трѣбва. И Христосъ казва: “Ако не се родите изново не можете да влѣзете въ Царството Божие.” Човѣкъ трѣбва да се роди веднъжъ, за да стане гражданинъ на земята. А пъкъ, за да стане гражданинъ на духовното царство, трѣбва да се роди отъ вода и Духъ. Духътъ е най-разумното, най-силното, най-мощното, което въвежда човѣка въ Царството Божие. Та всички вие трѣбва да се научите да служите на Божественото въ себе си.

Рекох сега, онова, което водата за васъ може да извърши, кой другъ може да извърши? Онова, което въздухътъ може да извърши, кой другъ може да извърши? Онова, което свѣтлината може да извърши, кой другъ може да извърши? И онова, което сѫщинскиятъ животъ може да извърши, кой другъ може да извърши? И онова, което Духътъ може да извърши, кой другъ може да извърши? Духътъ дава найвеликото. Любовьта е плодъ на Духа. И докато човѣкъ не дойде въ съприкосновение съ Духа, докато не се нахрани съ плода на Духа, той не може да разбере тайнитѣ на Царството Божие. И само Любовьта е въ сила да освободи човѣка отъ всички съвременни ограничения, въ които се намира. И когато човѣкъ възприеме тази храна - Любовьта, тогава той ще стане господарь и слуга на себе си. И щомъ стане това, това ще бѫде най-щастливото време, което ние очакваме. И като сме се хранили съ плода на Духа - Любовьта, ще станемъ слуги на Бога. Богъ иска слуги, които слугуватъ съ любовь и господари, които господаруватъ съ любовь!

Отче нашъ

Слушайте и внимавайте на поучението на Духа, който ви говори отъ вѫтре.

6.14 ч.с.

9 августъ 1939г.,

срѣда 5ч.с.

Молитвенъ върхъ

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Плодътъ на Духа

Иоана, 13 гл.

    Съвременнитѣ хора се намиратъ предъ голѣми изпитания. Днесъ никѫде не можете да срещнете спокоенъ човѣкъ. Който е живѣлъ на земята, въ края на краищата той е свършилъ зле. Въпрѣки това, всички хора мислятъ, че ще свършатъ добре. Щомъ сѫ дошли на земята, всички хора — праведни и грѣшни, страдатъ. Когато грѣшникътъ страда, всички намиратъ, че страданията му сѫ на мѣсто, но тѣ се питатъ, защо праведниятъ трѣбва да страда. Като страда, грѣшникътъ изправя погрѣшкитѣ си, изкупва грѣховетѣ си. Като страда, праведниятъ пъкъ се подига. Значи, едни хора страдатъ, за да изплатятъ дълговетѣ си. Други страдатъ, за да се подигнатъ. Има трета категория хора, които не искатъ да страдатъ нито по единия, нито по другия начинъ. Обаче, за тѣхъ не е предвиденъ никакъвъ бюджетъ. Не прави ли сѫщото и държавата? Съвременната държава е предвидила бюджетъ за две категории хора: за ония, които се изправятъ, които сѫ готови да изплащатъ дълговетѣ си, и за ония, които искатъ да се подигатъ. За първата категория хора тя е построила затвори и болници; за втората категория е построила училища. За ония пъкъ, които не искатъ да лежатъ въ затвори и въ болници, и които не искатъ да се учатъ, държавата не отпуща никакъвъ бюджетъ.

    Днесъ всички хора се стремятъ къмъ щастие. Всѣки иска да осмисли живота си, но не знае какъ. За да осмисли живота си, човѣкъ трѣбва да си създаде една философия, съ която да се съобразява въ всички случаи. Той трѣбва да знае, отде иде и кѫде отива. Не знае ли, отде иде и кѫде отива, човѣкъ се намира въ положението на онзи, който има хубава и скѫпа цигулка, но не знае да свири. Той я вади и туря въ кутията, намазва лѫка, взима цигулката въ рѫце, но рече ли да засвири, нищо не излиза. За него цигулката е безпредметна. По-добре ще направи да я продаде, да подобри поне материалното си положение. Следователно, животътъ има смисълъ, когато човѣкъ го разбере. Щомъ разбере живота и законитѣ, които го управляватъ, човѣкъ може да се ползува отъ него.

    Съвременнитѣ хора не могатъ напълно да се ползуватъ отъ живота, защото тѣ разбиратъ или само материалната му страна, или само духовната, или само умствената. Самъ по себе си, човѣкъ е сложно сѫщество, съставено отъ разнородна материя и отъ разнородни сили, а сѫщо така и отъ разнородни чувства и мисли. Следователно, за да разбере напълно живота, преди всичко човѣкъ трѣбва да разбере себе си. Щомъ изучи и познае себе си, той ще разбере живота и ще го осмисли. Казано е въ Писанието, че Богъ направилъ човѣка отъ пръсть, вдъхналъ въ него дихание, и той станалъ жива душа. Щомъ е дошълъ на земята, създаденъ по образъ и подобие Божие, човѣкъ трѣбва да учи. Ако е дошълъ съ по-велика мисия, да помага на човѣчеството, той трѣбва да учи за себе си, да придобива знания, а сѫщевременно да помага на ближнитѣ си. Не направи ли сѫщото и Христосъ? Отъ една страна Той се учеше, а отъ друга — помагаше на човѣчеството.

    Като ученици, вие трѣбва да учите, да се ползувате отъ знанията, които придобивате. Ще кажете, че даромъ трѣбва да получавате. Не, ако ученикътъ въ отдѣленията не учи, той не може да мине въ прогимназията; ако въ прогимназията не учи, той не може да мине въ гимназията; ако въ гимназията не учи, той не може да мине въ университета. Въ живота нищо не се дава даромъ. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да се ползува отъ уроцитѣ на живота — отъ радоститѣ и отъ страданията. Радоститѣ и страданията представятъ дветѣ страни на живота. Мнозина не знаятъ, защо трѣбва да се радватъ и да страдатъ. Безъ страдания и безъ радости, животътъ не може да се прояви. Дето нѣма радости, нѣма и страдания; дето нѣма страдания, тамъ нѣма и радости. Това сѫ полюси на живота, безъ които той не може да се изяви. Смърть и животъ не вървятъ ли заедно? Смъртьта е опаката страна на живота, а животътъ — неговото лице. Да натоваришъ коня, това е правата страна на живота — неговото лице; да разтоваришъ коня, това е опаката страна на живота. Следователно, докато живѣе, човѣкъ постоянно се товари; щомъ умре, той се разтоваря.

    И тъй, като живѣе, човѣкъ се товари, но сѫщевременно той се развива: той развива зрението си, чрезъ което добива вѣрни впечатления за външния свѣтъ. Щомъ впечатленията му сѫ вѣрни, и мѫчнотиитѣ му сѫ по-малко. Той развива слуха си, за да възприема правилно звуковетѣ, както и това, което му се говори. Сѫщевременно той развива своя усѣтъ, своето обоняние и вкусъ, за да бѫде изправенъ къмъ всичко, което възприема отвънъ. Ако би запазилъ споменитѣ и впечатленията си отъ страданията, човѣкъ би правилъ по-малко погрѣшки и престѫпления. Който не е запазилъ спомена отъ страданията, които е преживялъ, той е въ положението на месоядно животно. Запримѣръ, вълкътъ напада овцетѣ, изяжда ги, безъ да мисли за страданията, които имъ причинява. Той мисли, че Богъ е създалъ овцата за него. Иначе, той е осѫденъ на смърть. Вълкътъ самъ си е присвоилъ правото да яде овце. Той е забравилъ първоначалната храна, която е употрѣбявалъ. На овцата и на вълка е било опредѣлено да се хранятъ съ трева и съ корени. Вълкътъ впоследствие се е отклонилъ отъ правилния начинъ на хранене. И човѣкъ се е отклонилъ отъ правилния начинъ на хранене. Богъ е опредѣлилъ на човѣка да се храни съ плодове, а той самъ е нарушилъ този законъ. Отъ гледището на хигиената месната храна е нечиста. Въ клеткитѣ на животнитѣ има много нечистотии, микроби, извержения, вследствие на което човѣкъ често боледува. Невъзможно е човѣкъ да се храни съ месо и да бѫде абсолютно здравъ.

    Съвременнитѣ физиолози и хигиенисти казватъ, че човѣкъ трѣбва да промѣни храната, която днесъ употрѣбява. За да промѣни храната си, човѣкъ трѣбва да има убеждение. При това, той трѣбва да знае, каква храна да употрѣбява. Засега по-здравословна храна отъ житото нѣма. Обаче, тъй както днесъ мелятъ житото и приготвятъ хлѣбъ, голѣма часть отъ хранителнитѣ му вещества се губятъ. За да може да използува всички хранителни вещества на житото, човѣкъ трѣбва да изоре нивата си съ любовь, да посѣе и да ожъне житото съ любовь. При това, като впрѣга добитъка си на работа, той трѣбва да се отнася къмъ него съ любовь. Малцина вѣрватъ въ това, но единъ день всички хора ще се убедятъ въ истинностьта на моитѣ думи.

    Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да знае, защо е дошълъ. Той е дошълъ на земята да се учи, да придобие вѣчния животъ — животътъ на безсмъртието. За да придобие безсмъртието, той трѣбва да воюва, да се освободи отъ робството, отъ ограниченията на смъртьта. Засега никой човѣкъ на земята не е свободенъ. За да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва едновременно да е господарь и слуга на себе си. Не е ли постигналъ това, той не разбира свободата, не разбира и законитѣ на живота. За да бѫде слуга въ духовния свѣтъ, човѣкъ трѣбва да е свършилъ поне четири факултета. За най-обикновената и проста служба тамъ сѫ нужни четири факултета. Дойдете ли до нѣкаква висока служба, тамъ се изисква специализация. Не е лесно да заеме човѣкъ нѣкаква служба въ духовния свѣтъ.

    Следователно, искате ли да разбирате отчасти физическия животъ, вие трѣбва да сте свършили поне четири факултета. Тогава и камънитѣ ще ви проговорятъ, както днесъ говорятъ и пѣятъ грамофоннитѣ плочи. Това, което за единъ човѣкъ е невъзможно, за другъ е възможно. Ще дойде день, когато всички хора ще се разговарятъ съ камънитѣ. Едно време за хората не бѣше възможно плоча да говори и да пѣе; днесъ, обаче, това е обикновено нѣщо. Каквото възприеме плочата, това може да предаде.

    Ученитѣ хора знаятъ много нѣща, но въпрѣки това и за тѣхъ сѫществува една невидима страна, която и тѣ не разбиратъ. Тази невидима страна на живота не е нищо друго, освенъ духовниятъ животъ. За да разбере този животъ, човѣкъ трѣбва да изучава неговитѣ вѫтрешни и външни възможности. Въ всѣки човѣкъ има скрити възможности и богатства, които той самъ трѣбва да изучи. Какъ ще изучи това нѣщо? Съ помощьта на нѣкой виденъ професоръ. Детето никога не може да стане ученъ човѣкъ, ако нѣма учена майка и ученъ баща. Учената майка и учениятъ баща представятъ условия за проява на вѫтрешнитѣ възможности въ детето. Кравата ражда теле, а не друго нѣщо. Тя има вѫтрешни възможности, но нѣма условия да ги прояви. Свѣтътъ се нуждае отъ гениални майки и бащи за да родятъ гениални деца. Свѣтътъ се нуждае и отъ гениални учители. Много пѫти трѣбва да се ражда човѣкъ, за да бѫде гениаленъ.

    Затова Христосъ казва: „Ако не се родите изново, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. За да стане гражданинъ на земята, човѣкъ трѣбва да се роди отъ майка и отъ баща. За да стане гражданинъ на духовния свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се роди отъ вода и отъ Духъ. Духътъ е разумното, мощното начало, което въвежда човѣка въ Царството Божие. Това, което водата, въздухътъ, свѣтлината, животътъ и Духътъ могатъ да извършатъ за човѣка, никой другъ не е въ състояние да го извърши. Духътъ дава най-великото на човѣка. Казано е, че плодъ на Духа е любовьта. Докато не дойде въ съприкосновение съ Духа, докато не се храни съ неговия плодъ — съ любовьта, човѣкъ не може да се домогне до тайнитѣ на Царството Божие.

    Желая на всички да се храните съ плода на Духа — съ любовьта, която единствена освобождава човѣка отъ всички противоречия и ограничения. Хранете се съ любовьта, за да станете господари и слуги на себе си Като станете господари и слуги на себе си, вие ще станете слуги и на Бога. Богъ иска слуги, които да слугуватъ съ любовь, и господари, които да господаруватъ съ любовь.

    Вслушвайте се въ поучението на Духа, Който говори отвѫтре и отвънъ.

*

9 августъ, 5 ч. с.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×