Jump to content

1939_08_04 Търпение


Ани

Recommended Posts

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Текстът е взет от Архивна единица

ТЪРПЕНИЕ

Добрата молитва,

Духътъ Божий.

Ще прочета 14 глава отъ Йоана.

“Всичко въ живота е постижимо”

Хората на новата култура трѣбва да се отличаватъ съ търпение. Единственото нѣщо, което хората сега нѣматъ, е търпението. Много рѣдко ще се срещне нѣкой, който да е търпеливъ. Сѣнката на търпението хората носятъ, това е неволята, мѫчението, страданието. Тѣхъ издържатъ и мислятъ, че сѫ търпеливи. Има едно вѫтрешно мърморене. Търпи нѣкой и недоволенъ въ себе си.

Питамъ: ако васъ ви дадатъ една програма да създадете свѣта, какъ ще го създадете? Вие сте недоволни, но ако вие създадете един свѣтъ, какъ ще го създадете? Ако вие създадете свѣта, ще турите себе си на първо мѣсто. Тогава другитѣ хора кѫде щѣха да бѫдатъ? Всѣки от васъ има създаденъ свой свѣтъ, въ който той е на първо мѣсто. Свѣтътъ страда все отъ първенци. Двама хора спорятъ, защото сѫ първенци. Сега туй, което става въ васъ, виждате не всичкитѣ несъобразности. Виждате, че нѣкой съ васъ не постѫпва, както вие разбирате. Какъ трѣбва да постѫпи човѣкъ? Ако въ една мрачна нощь, азъ ви оставя да ходите по земята и ви казвамъ: “Право ще ходите, нѣма да се спъвате”, ще може ли да не [се] спъвате? Питамъ: пусна ви въ една тъмна стая, дето има столове, маси, какъ ще минете? Ще направите доста бели. Ако има вази, чаши, всичко ще бутате на земята. Кой е причината? Не, че вие искате. Значи въ тъмната нощь не трѣбва да се движите. Когато е тъмно мѣстото, трѣбва да седите на едно мѣсто. Всѣкога, когато двама души се каратъ, тѣ сѫ въ тъмна мебелирана [стая]. Понеже нѣматъ свѣтлина, блъскатъ се. Сега ако живѣете въ единъ уреденъ свѣтъ, вие нѣмате никаква заслуга. Ако сте добъръ, тази добрина не произтича от васъ. Когато на една каменна статуя нѣкой великъ архитектъ или скулпторъ даде една хубава форма и всички я уважаватъ, почитатъ, достойнството не е на самата статуя, достойнството е на самия художникъ, който я направилъ такава красива. Тя е само едно обявление.

Веднажъ гледахъ един царь, който се разхождаше изъ града Бостонъ, величественъ царь. На бой имаше два метра височина, облѣченъ съ царска мантия корона на главата, разхожда се изъ улицитѣ и никой отъ американцитѣ не му обръща внимание. Чудя се, какъ американцитѣ, които сѫ толкова любопитни, не обръщатъ внимание на царя. Като гледамъ гърба му - цѣлиятъ гръбъ написанъ съ обявления, разбрахъ работата. Той е царска статуя. Американцитѣ казватъ: “Ние сме свикнали, доста ги имаме такива статуи.”

Та рекохъ, сѫщественото въ съвременниятъ свѣтъ представя хората, не статуи. Хубаво нѣщо сѫ статуитѣ, но въ тѣхъ животъ нѣма. Въ човѣка вѫтре, колкото и скроменъ да е, въ човѣка има една душа, има духъ, има умъ, има едно сърце, има една воля вѫтре, които човѣкъ трѣбва да ги обича.

Та, първото нещо на човѣка това е търпението, онова съзнание, че ти, при най-голѣмитѣ несгоди на живота, си уменъ, да може да минешъ тъй, че да не направишъ пакость. Като поставишъ нещо, да го поставишъ точно на мѣсто. Като обърнете вашата дреха наопаки и излѣзете съ нея между хората, какво ще кажатъ? Нѣкой пѫть хората носятъ нѣкоя добродетель наопаки обърната. Обърнатата добродетелъ това е нетърпението - една обърната добродетель. Нѣкои хора сѫ много нетърпеливи, търпението е обърнато наопаки. Защото законътъ на търпението, ти трѣбва да се спрешъ на едно мѣсто. Търпеливъ може да бѫдешъ до време, не всѣкога търпеливъ може да бѫдешъ. Докато се премахнатъ всичкитѣ препятствия, докато има тъмнина въ твоя умъ, ще бѫдешъ търпеливъ, ще чакашъ да се махне тъмнината, тогава ще вземешъ твоето движение. Нетърпеливитѣ хора се движатъ въ тъмнината. А въ тъмнината се зараждатъ всички съвременни недоволства, които имате. Да допуснемъ, че въ човѣка има желание да се храни - туй е единъ неестественъ животъ, желанието. Яденето е законъ на опознаване. Ти не може да опознаешъ единъ плодъ, ако не го изядешъ. Следователно като изядешъ плода, ще го опознаешъ, обича ли те плодътъ или не. Ако ти причини болка въ стомаха, този плодъ не те обича; ако ти донесе радость въ стомаха, този плодъ те обича, ти ще се запознаешъ съ него. Следъ като те обича, той ще отвори мѣсто, ще влѣзе въ мозъка вѫтре, ще го разведешъ въ онзи великъ свѣтъ. Този плодъ ще започне да се учи въ тебе.

Та рекохъ, всички онѣзи хора, които не сѫ търпеливи, причиняватъ голѣми смущения във невидимия свѣтъ. Затова всичкитѣ хора, които сѫ дошли тукъ на земята, които сѫ изпратени на земята, сѫ отъ нетърпеливитѣ. Отъ невидимия свѣтъ всѣки, който е нетърпеливъ, пращатъ го тукъ да се прероди, да се учи на земята. Тъй щото щомъ сте слѣзли на земята, вие не сте отъ търпеливитѣ. На земята сте дошли да научите закона на търпението. И всичкитѣ несгоди на живота сѫ училище, дето искатъ да ви покажатъ, да ви научатъ на търпение. Защото всичко въ свѣта, което е създадено, е на мѣстото си. Едно ваше страдание е благо за другитѣ. Нима мислите, когато изядамъ една ябълка, не е благо заради мене. Ако ябълката не разбира, ще страда. Какъ посрѣщате вие ябълката. Най-първо вие сте много мекъ. Като погледнете, поглаждате я. После я стискате, опитвате дали тя търпи и чувате единъ малъкъ звукъ. “Колко е хубава любовьта ти”казва тази ябълка. Зѫбитѣ представятъ човѣшкитѣ добродетели. Ти посрѣщаш ябълката съ зѫбитѣ. Казвашъ: “Добъръ день, добре дошла, радвамъ се, че Господь те изпратилъ при мене на гости.”

Аз може да ви приведа единъ примѣръ отъ живота на Епиктета. Той билъ робъ при единъ римски патриций. Но господарьтъ билъ много недоволенъ отъ своя робъ, че той никога не се оплаквалъ. Като биели, другитѣ роби охкали, викали, плакали, а този, когато господарьтъ го наказвалъ, той се усмихвалъ. Искалъ да му каже: “Макаръ да си патриций, внимавай, защото единъ день и ти може да се намѣришъ въ моето положение.” Чудилъ се на този упоритъ човѣкъ. Единъ день искалъ да го наказва, започналъ да му натиска крака, той му казалъ спокойно: “Господарю, ако така ми натискашъ крака, ще го счупишъ.” Следъ като му счупилъ крака, този патриций се обърналъ, освободилъ Епиктета отъ робство, далъ му голѣма сума и го изпратилъ да си отива въ Гърция. И написва много интересни работи. Туй е търпение. Оттамъ насетне този патриций и Епиктетъ станали приятели. Питамъ: вашиятъ кракъ когато натискатъ, какво трѣбва да кажете вие? Азъ съмъ виждалъ нѣкои, като се приближи при тѣхъ нѣкой, казватъ: “Какво ме натискашъ, не виждашъ ли?” Дрехата като докоснатъ, не може да търпи, че се приближилъ. Тия камъни, на които седимъ, тѣ сѫ единъ върху други, какво мислите учатъ - търпение. Каква тежесть седи отгоре имъ. Тѣ търпятъ спокойно. Камънитѣ сѫ много търпеливи. На Епиктета философията да имате.

Азъ считамъ единъ човѣкъ, който нѣма търпение, нему му липсвува едно качество - устойчивость, твърдость на характера. Човѣкъ безъ търпение, характерътъ му нѣма основа, нѣма на какво да се обосновава. Твърдостьта на човѣка представя едно отъ моралнитѣ качества. Твърдостьта е задна стража на Божествения свѣтъ. За Бога казваме, че Той е дълготърпеливъ. Богъ, който вижда всичкитѣ недостатъци на хората, Той взема само въ съображение отъ тия недостатъци да изкара нѣкаква добродетель. Ти си нетърпеливъ. Въ какво седи нетърпението ти? Само във една малка частица “не”. И в английски е “no”. Въ френски съ колко букви се различава? (-Въ две.)

Нетърпението има два елемента. Едното нетърпение отъ женитѣ, другото нетърпение иде отъ мѫжетѣ. Отъ “Н” е на женитѣ, от “Е” на български е на мѫжетѣ. Жената прави мостове - “Н” на български. Кѫдето и да е, жената прави мостове да мине. “Е” - това е мѫжътъ, който обича да заповѣдва. “Е” е законъ на разширение. Но мѫжътъ като се ожени, иска жена му да се подчинява. Жената за да направи едно примирие, трѣбва да направи единъ мостъ. Кой е този мостъ? То е човѣшкото благоразумие. Тамъ, дето има благоразумие, противоречията въ живота се уреждатъ лесно; дето нѣма благоразумие, противоречия има. Следователно жената се явила въ свѣта, за да направи единъ мостъ, да внесе благоразумието въ човѣка, да го научи какъ да бѫде търпеливъ. Жената създала най-голѣмото главоболие на мѫжа. Не на мѫжа, мѫжътъ и жената сега сѫ раздѣлени. Подъ думата “мѫжъ”, тя е една санскритска дума, ние разбираме едно сѫщество, което трѣбва да мисли. Но има единъ мѫжъ на нетърпението; има и една жена на нетърпението. Тия мѫжъ и жена се каратъ цѣлия день и се разправятъ. Единиятъ иска да гради мостове, нѣма материалъ, не може да прави мостове. Другиятъ иска да се разшири, но нѣма мѣсто, нѣма кому да заповѣдва. Жената нѣма материалъ да направи мостове. Единъ мостъ да направишъ, въ себе си да се примиришъ. Колко е мѫчно хората да се примирятъ! Рекохъ: “Примири се!” Не може. Той е нетърпеливъ. Рекохъ, примирете се. Трѣбва да примиришъ два брѣга на рѣката. Тия брѣгове нѣма какво да примиришъ, искашъ да се примиришъ, ще направишъ единъ мостъ отъ единия брѣгъ до другия. Понеже водата ги раздѣля, искатъ да се приближатъ. Казватъ: “Тѣ се скарали.” Какъ се скарали? Тѣ никога не сѫ се виждали, водата ги раздѣля. Двама братя се каратъ, понеже водата минала между тѣхъ.

Разправятъ за търпението на двама аскетически философи, които се състезавали за голѣмо търпение. Единиятъ се отличавалъ съ голѣмо търпение, другиятъ казвалъ, че и той може да търпи като него. Отишълъ единъ просякъ да ги опита, колко могатъ да търпятъ. Отивалъ при единия 19 пѫти да проси и той все го приемалъ любезно и му услужвалъ. При другия като отишълъ петь пѫти да го посети, той му казалъ: “Все съ тебе ли ще се занимавамъ?” Просякътъ му казалъ:“Не те бива тебе. Азъ 19 пѫти ходихъ при твоя приятель и той все ме посрѣщаше веселъ, петь пѫти при тебе дойдохъ и ти вече кипна.”

Та сега и вие се състезавате въ търпението. Азъ считамъ, че въ свѣта има само две сѫщества: единъ мѫжъ и една жена. Азъ считамъ всичкитѣ хора копие на тия, както въ единъ домъ децата сѫ копие на бащата и майката. Щомъ има баща и майка, има деца; щомъ нѣма баща и майка, нѣма деца. Щомъ има скулптури, ще има и статуи; щомъ нѣма скулптори, нѣма статуи. Ако има архитекти, ще има кѫщи; ако има земледѣлци, ще има ниви да се оратъ. Ако има списатели, има книги, ако нѣма философи, нѣма философия въ свѣта. Следователно търпението ли трѣбва да сѫществува по-напред или търпеливитѣ сѫществуватъ? Търпението това е едно отъ основнитѣ качества на Любовьта. Ти не може да обичашъ, ако не търпишъ. То е едно неразбиране. Вие всѣкога сте готови да приемете единъ богатъ човѣкъ. Съ четири очи ще гледате да дойде въ кѫщи, той носи провизии, всичкитѣ богатства. Ако дойде въ кѫщи единъ беденъ, не ви е приятно. Двама бедни хора на едно мѣсто не могатъ да живѣятъ. Вие сега, които сте нетърпеливи, събрани сте съ друго нетърпение. Нетърпението на мѫжа се е събрало съ нетърпението на жената и като се събрали, не могат да се търпятъ. Търпението на мѫжа се е събрало съ търпението на жената и като се събератъ, могатъ да се търпятъ. Азъ ви казвамъ произхода. Ти не може да бѫдешъ търпеливъ, докато нѣмашъ една жена. Ти не може да бѫдешъ търпеливъ, докато нѣмашъ една сестра. Ти не може да бѫдешъ търпеливъ, докато нѣмашъ една майка. Ти не може да бѫдешъ търпеливъ, докато нѣмашъ единъ баща. Ти не може да бѫдешъ търпеливъ, когато нѣмашъ единъ учитель. Ти не може да бѫдешъ търпеливъ, докато нѣмашъ единъ слуга.

И тогава Христосъ рече: “Азъ ще изпратя духа си.” Щомъ дойде Духътъ въ тебе, то е мощното, силното, което ще създаде търпението. Ние виждаме какъ Слънцето изрѣ тази сутринь, какъ се показа. Ученитѣ хора казватъ, че то е една топка, материалъ, нѣма съзнанието въ него. То е горещо вещество на бунтъ. Най-голѣмитѣ бунтовници сѫ въ Слънцето. Тамъ има такива избухвания на лава по на 200300 хиляди километра. Около стотина, 150, 180 избухвания. Ако сме на Слънцето, ще извъркнемъ нѣкѫде и нѣма да ни види никой. Има нѣщо въ Слънцето, което кипва, но то не е такова. Въ Слънцето има единъ стремежъ на любовь, да изпрати своята помощь къмъ онѣзи, които се нуждаятъ. Следствие на това има едно вѫтрешно състезание, кой да иде понапредъ да слугува. Ако вие можехте да виждате, щѣхте да видите, то сѫ хиляди и хиляди разумни сѫщества, които излизатъ като слънчеви лѫчи, облѣчени съ своитѣ мантии, тичатъ по вселената и разнасятъ свѣтлина. После пакъ се показватъ въ Слънцето. Има теория, че тия петна, които се явяватъ на Слънцето, сѫ ангелитѣ, които се връщатъ, отварятъ се слънчевитѣ врати и хората виждатъ само тъмнитѣ врати. Тѣ сѫ си свършили работата, затова тъмни стават, голѣми отвърстия има.

Та понѣкога, когато вие седите и нѣмате смисълъ въ живота, защо идатъ страданията? Тѣ идатъ да ви дадатъ работа. Радостьта това е една работа външна, страданието е една работа вѫтрешна. Следователно казватъ: “Защо сѫ страданията?” Една вѫтрешна работа сѫ. Страданието е една Божествена вѫтрешна работа. И ти още не разбирашъ Божиитѣ пѫтища. Нали учителитѣ ви даватъ домашни работи, дадатъ ви една мѫчна задача, ти решавашъ по единъ начинъ, по втори, не може да решишъ, лѣгашъ да спишъ, не може да спишъ, ставашъ, хванешъ си главата, пакъ седнешъ. Като решишъ задачата, стане ти радостно. Като идешъ въ училище, задачата е лесна. Страданията, това сѫ домашни упражнения. Отъ решаването на тия задачи зависи вашиятъ прогресъ.

Сега споредъ васъ, какво искате вие. Ако нѣма страдание, нѣма и радость. Щомъ има страдание, ще има и радость; щомъ има радость, ще има и страдание. Сега, който не разбира, ще счита, че страданието е зло. Страданието е найголѣмото благо на съвременнитѣ хора. Христосъ, като дойде отъ небето, съ какво го посрѣщнаха хората? Направиха ли го царь? Имаше ли нѣкой апартаментъ? Носѣше ли такава тога като римскитѣ патриции, нѣкой вѣнецъ, корона? Действително, Той имаше царска мантия, Той бѣше облѣченъ съ най-хубавата мантия на Любовьта. На земята като дойде много облѣченъ бѣше, изпродаде си всичкитѣ дрехи, за да помага на хората. Най-после даде и последната си мантия и си замина голъ отъ земята. Съблѣкоха Го, всичко му взеха и така си замина. По човѣшки говоря сега.

Рекохъ, понѣкой пѫть нѣкои проповѣдватъ, учатъ че Христосъ се отличаваше съ голѣмо търпение. Има единъ образъ, че една жена чула, че Христосъ лѣкувалъ и носила своя синъ при Христа да го излѣкува. Едва пристигнала, когато Той билъ закованъ на кръста и започнала да плаче на Христа. Христосъ се помолилъ да му отковатъ рѫката, турилъ рѫката на детето и то оздравѣло. После пакъ му заковали рѫката. Колцина отъ васъ сте готови да отковете рѫката и да направите едно добро и пакъ да ви заковатъ рѫката. Гледамъ тукъ за какви малки работи се безпокоите. Че не го погледнали хубаво, безпокои се. Отъ [де] знае, каква наука има? Казва: “Криво ме погледнаха.” Де намѣри този ѫгълъ. Казва: “Направо не ме погледна. Топлина нѣма въ погледа.” Какъ измѣри температурата, казва, че топлина нѣмало въ погледа. Съ какъвъ уредъ измѣрилъ, че топло не го погледналъ?

Да ви кажа самата истина какъ седи: Не може хората да ви обичатъ, ако не ги обичате. Който пръвъ оценява любовьта той е, който раздава любовьта. Който втори оценява любовьта, кой приема любовьта. Следователно въ единъ и сѫщъ моментъ не може да дадешъ твоята Божествена любовь отъ себе си. Ако не може да възприемешъ отъ другиго, ти не може да имашъ любовь. Два момента сѫ тѣ въ характера на човѣка. Защото Богъ е скритъ и въ добритѣ и въ лошитѣ хора. Но да ви кажа сега: Богъ е скритъ въ едно сѫщество, наречено мѫжъ. Той си мисли, че е мѫжъ. Богъ е скритъ въ едно сѫщество, което е наречено жена. Мѫжътъ е, който излѣзалъ отъ областьта на мисъльта. Жената е излѣзла изъ областьта на живота. Събрали се на едно мѣсто, за да бѫдатъ мисъль и животъ, въ съдружие влѣзли и завзели мѣстото. Мѫжътъ завзелъ ума, жената - сърдцето. Каратъ се, кой да има първото мѣсто. Питамъ сега: какъ ще примирите, имате два крака, ако дѣсниятъ е пръвъ въ единъ моментъ, втория моментъ какъ ще бѫде - лѣвиятъ ще бѫде пръвъ, а дѣсниятъ вторъ, понеже движение трѣбва да има. Лѣвиятъ кракъ е жената, дѣсниятъ е мѫжътъ - мѫжътъ ще иде назадъ, жената напредъ. Кой ще бѫде пръвъ? Мѫжътъ ще бѫде пръвъ, после жената ще бъде първа. Какво се разрешава въ този въпросъ. Съ дѣсния кракъ ще мислишъ, съ лѣвия кракъ ще чувствувашъ. Съ дѣсния кракъ ти ще говоришъ разумно, съ лѣвия кракъ какво ще правишъ? Съ лѣвия кракъ ти ще утешавашъ беднитѣ, страждущитѣ, ще ги прегърнешъ, ще ги цѣлунешъ, ще ги лѣкувашъ. Съ дѣсната рѫка се дава, съ лѣвата се радва. Съ дѣсния кракъ се туря общия капиталъ въ една банка, съ лѣвия кракъ този капиталъ се разпредѣля, кому какво трѣбва да се даде. Ако въ тебе сърдцето не е развито, капиталътъ, който имашъ, нѣма да знаешъ какъ да го раздадешъ.

Сега вие сте се събрали тукъ на планината и азъ искамъ да бѫдете както тази утрешното Слънце. Днесъ Слънцето казало на вѣтъра: “Ще търпишъ, ще дадешъ добъръ примѣръ.” Защото много сприхавъ е вѣтърътъ. Сега ще го разгнѣватъ нѣкѫде, ще започнете да чувате шепота му, тук-тамъ да се кара. Мине покрай нѣкое дърво, казва: “Какво търсишъ тука?” Мине покрай камъче, задигне праха. Ще мине покрай васъ и казва: “Какво сте дошли тукъ на планината!” Ще ви дигне дрехата, шапката. Той казва: “Ха, махайте се отъ тукъ вече.” Що е вѣтърътъ? То е човѣшката мисъль. Понѣкой пѫть човѣкъ трѣбва да спре своята мисъль.

Вие понѣкой пѫть имате единъ човѣкъ до васъ, когото не можете да търпите, казвате: “Нетърпимъ.” Или рѫцетѣ много твърди, или отъ него излиза нѣкое ухание, нѣма хубаво ухание, или въ очитѣ има нѣкѫде нѣкой дефектъ, има нещо, което васъ ви смущава. Помнете: този човѣкъ е недовършена картина. Ако идете при единъ художникъ, който рисува, ще видите, че има известни щрихи, грозна е картината. След време ще стане отлична картина, милиони ще струва. Вие имате единъ човѣкъ, Господь сега го направилъ. Вие сте влѣзли вѣ ателието на Бога преди да е довършилъ тази картина. Не е ваша работа да критикувате, че картината не е довършена. Не си давайте мнението за картини, които не сѫ довършени. Тамъ е вашата погрешка. Ти казвашъ сега, че не може да търпишъ нѣкого. Помисли, че ти си при Господа. Мислишъ ли, че всичко онова, което ти мислишъ и чувствувашъ Господь го удобрява? Ти виждашъ много дефекти. Не е довършенъ човѣкътъ. Мислите ли, че когато Господь правѣше Адама, когато Господь създаде Адама, вземаше онази пръсть и го прави веднажъ, дважъ, трижъ, много рѣдка бѣше тази пръсть. Единъ негъръ, като проповѣдвалъ какъ Господь създалъ човѣка, казалъ, че три дни на единъ плетъ, три дни го сушилъ. Другъ негъръ го питалъ: “Ами плета кой го направилъ?” Казва: “То не е ваша работа.” Едни казватъ, че първото същество, което е създадено, е човѣкътъ, плетътъ кой го е създалъ? Все таки този плетъ сѫществува. Всѣкога нетърпението се ражда при единъ плетъ. Понеже като се направи между двама съседи една преграда, единъ плетъ и започватъ да спорятъ. На плета се опознаватъ. Питатъ: “Защо поставили плета?” Или пита: “Защо влѣзълъ въ кѫщи?” Значи една врата трѣбва да има. Всѣкога, щомъ влизашъ въ единъ домъ безъ любовь, ще те питатъ: “Кой ти даде правото да влизашъ.” Щомъ влизашъ съ любовь, никой нѣма да те пита. Хората на любовьта сѫ добре дошли, но хората на безлюбието никой не ги иска. Много естествено. Ако ви дамъ единъ диамантъ, добре дошълъ е, нѣма да ви обидя. Ако ви дамъ единъ диамантъ като кокошо яйце, ще го считате за голѣма привилегия. Ако ви дамъ едно паче яйце или единъ простъ камъкъ, ще бѫде обида.

Рекохъ, сѫщиятъ законъ е: Ако ти отивашъ въ единъ домъ, трѣбва да носишъ подаръцитѣ на любовьта. Влизашъ въ който и домъ да е, ще носишъ скѫпоценноститѣ на любовьта. Тогава ще бѫдешъ добре дошълъ. Ако носишъ прости камъни, никой не ги иска. Ние сме богати съ човѣшки подаръци, ние нѣмаме нужда отъ тѣхъ. Трѣбва да се откажемъ. За бѫдеще подарявайте си скѫпоценнитѣ камъни, направени отъ любовьта. Първиятъ камъкъ да бѫде на вашето Божественото търпение.

Отче нашъ

Имайте търпението на майката, която по десеть пѫти става за онова кречатало и като го погледне, помилва го и казва: “Отъ тебе човѣкъ ще стане.” Рекохъ, слушайте когато вашата майка ви говори. Благодарете на Бога за онова, голѣмото търпение.

Беседа държана на 4 августъ 1939г.

Петъкъ 5 ч.с.

на Молитвения връхъ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 year later...

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Търпение

    Хората на новата култура ще се отличаватъ съ търпение. Едно важно нѣщо, което липсва на много отъ съвременнитѣ хора, е търпението. Малко хора ще срещнете днесъ, които да иматъ търпение. Повечето хора носятъ сѣнката на търпението — неволята, мѫчението, страданието, но не и самото търпение. По необходимость тѣ издържатъ мѫчението, страданието и мислятъ, че сѫ търпеливи. Привидно е така, но вѫтрешно тѣ постоянно мърморятъ, постоянно сѫ недоволни.

    Много отъ съвременнитѣ хора сѫ недоволни отъ свѣта и се чудятъ, защо свѣтътъ е създаденъ толкова несъобразно. Ако имъ се даде възможность да създадатъ новъ свѣтъ, какъ биха го създали? Ако нѣкой се заеме съ създаването на новъ свѣтъ, на първо мѣсто ще постави себе си. Кѫде ще тури другитѣ хора? Ако е въпросъ за такъвъ свѣтъ, всѣки за себе си го е създалъ вече, всѣки се е поставилъ на първо мѣсто. Какво може да се постигне въ единъ свѣтъ, въ който всички хора сѫ първенци? Свѣтътъ страда все отъ първенци. Двама души спорятъ помежду си, каратъ се за първото мѣсто. Всѣки разглежда нѣщата отъ свое лично разбиране, както се отразяватъ на него. Казвате, че нѣкой не постѫпва добре, защото къмъ васъ не се е отнесълъ, както трѣбва. Възможно е този човѣкъ да не е постѫпилъ къмъ васъ, както трѣбва, но знаете ли, при какви условия се е намиралъ?

    Пущате нощемъ единъ човѣкъ въ тъмна стая и го карате да се движи изъ нея, безъ да направи нѣкаква пакость. Това е невъзможно. Този човѣкъ не вижда, нито познава обстановката. Щомъ влѣзе въ тъмната стая, той непременно ще събори нѣкой столъ, или маса, ще бутне нѣкоя книга, ще счупи нѣкое шише. Невъзможно е да се движи човѣкъ въ тъмна нощь по планината, безъ да се спъне нѣкѫде. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не причинява пакости? Щомъ нощьта е тъмна, той трѣбва да седи на едно мѣсто, да не се движи. Следователно, видите ли, че двама души се каратъ, знайте, че тѣ сѫ въ тъмна стая, пълна съ мебели. Непременно тѣ ще се сблъскатъ и ще причинятъ пакости. Кажете ли, че нѣкой човѣкъ е добъръ, ще знаете, че той живѣе въ уреденъ свѣтъ, дето сѫ изключени всѣкакви сблъсквания. Следователно, добротата ви не се дължи на васъ. Ако видите една красива статуя, чия ще бѫде заслугата за красотата ѝ: на скулптура, или на самата статуя? Статуята е реклама за самия скулпторъ.

    Американцитѣ сѫ много изобретателни въ своитѣ реклами. Въ голѣмитѣ градове често срѣщате човѣкъ, облѣченъ въ царска мантия, съ корона на глава, който се движи важно, едва пристѫпва, като царь. Външно той е царь, но никой не му обръща внимание. Защо? Защото на гърба му сѫ залепени различни реклами. Американцитѣ сѫ привикнали на такива царе, на гърба на които сѫ залепени реклами за чужди изобретения и придобивки. Тѣ не представятъ нѣщо сѫществено, което да заслужава вниманието на човѣка.

    Кое е сѫщественото въ човѣка? Сѫщественото въ човѣка е неговиятъ животъ. Животъ трѣбва да тече въ човѣка. Хубаво нѣщо е статуята, но тя е лишена отъ животъ. Колкото малъкъ и незначителенъ да е човѣкъ, той е по-цененъ отъ всички статуи въ свѣта, защото въ него има душа, духъ, умъ, сърдце и воля. За тия нѣща човѣкъ трѣбва да бѫде обичанъ и почитанъ.

    И тъй, първото нѣщо, необходимо за човѣка, е търпението. Той трѣбва да има такова съзнание въ себе си, че съ качествата и дарбитѣ, които му сѫ дадени, да минава презъ най-голѣмитѣ несгоди, безъ да причинява нѣкаква пакость. Той трѣбва да минава така, че да поставя всѣко нѣщо на своето мѣсто. Какво ще кажатъ хората за него, ако излѣзе предъ тѣхъ съ дреха, обърната наопаки? Въ психическия животъ обърнатата дреха представя изопачена добродетель. Нетърпението е изопачена добродетель. Нетърпеливиятъ е обърналъ търпението наопаки и се явява съ него предъ хората. За да бѫде търпеливъ, човѣкъ трѣбва да стои на едно мѣсто. Докато е въ тъмнина, човѣкъ трѣбва да бѫде търпеливъ. Щомъ изчезне тъмнината, търпението не е необходимо. Докато има препятствия на пѫтя си, човѣкъ трѣбва да бѫде търпеливъ. Щомъ се махнатъ препятствията, търпението само по себе си отстѫпва. Човѣкъ може вече свободно да се движи. Нетърпеливиятъ се движи въ тъмнина, между препятствия, вследствие на което се явява недоволството. Търпението е за разумнитѣ хора. Разумниятъ първо опитва нѣщата и после се произнася за тѣхъ. Като види единъ плодъ, той не казва, дали е добъръ, или лошъ, но го изяжда, приема го въ себе си и следи, какъ му се отразява. Ако внася разположение въ стомаха и въ мозъка му, плодътъ е добъръ. Внесе ли най-малкото неразположение плодътъ не е добъръ. Добриятъ плодъ намира мѣсто и въ мозъка на човѣка, въ великия свѣтъ на мисъльта.

    Хората, които живѣятъ на земята, сѫ крайно нетърпеливи. Докато сѫ били въ невидимия свѣтъ, тѣ сѫ причинявали голѣми смущения. За да се избавятъ отъ тѣхъ, изпратили ги на земята да се учатъ, да придобиятъ търпение. Значи, човѣкъ е слѣзълъ на земята, да научи закона на търпението. Всички мѫчнотии и несгоди, на които човѣкъ се натъква, сѫ предметно учение. Чрезъ тѣхъ той изучава търпението. Въ този смисълъ тѣ сѫ на мѣстото си. Запримѣръ, единъ човѣкъ страда, мѫчи се, но другъ нѣкой се радва. Страданието на едного е радость за другиго. Човѣкъ яде ябълка, радва се, изпитва приятность. Ако ябълката имаше съзнанието на човѣка, непременно щѣше да страда. За ябълката зѫбитѣ на човѣка представятъ добродетели, чрезъ които той я приема на гости въ себе си. Като яде ябълката, човѣкъ трѣбва да се учи отъ нея на търпение. Той я мачка, дъвче, но тя мълчи, нищо не казва.

    Велико нѣщо е търпението. Епиктетъ, виденъ гръцки философъ, билъ робъ при единъ римски патриций. Господарьтъ се отнасялъ грубо и жестоко съ своитѣ роби, които често наказвалъ. Като ги биелъ и изтезавалъ, тѣ викали, роптаели. Единственъ Епиктетъ мълчалъ. Каквото да правѣлъ господарьтъ му, както да се отнасялъ съ него, Епиктетъ мълчалъ и се усмихвалъ. Това поведение дразнѣло господаря му. Той се очудвалъ на неговия характеръ. Епиктетъ искалъ да му каже, че не трѣбва да се забравя, защото, макаръ и виденъ патриций, нѣкога може да се намѣри въ неговото положение. Единъ день господарьтъ се разгнѣвилъ и започналъ силно да натиска крака на Епиктета. Последниятъ кротко го погледналъ и му казалъ: Господарю, тъй както натискашъ крака ми, може да го счупишъ. Ако го счупишъ, първо ти ще изгубишъ, не ще мога да ти работя. Господарьтъ продължавалъ да натиска крака му, докато го счупилъ. Отъ този моментъ римскиятъ патриций освободилъ Епиктета отъ робството, далъ му голѣма сума и го изпратилъ въ Гърция, дето въ скоро време Епиктетъ се прочулъ като виденъ философъ. Това значи търпение.

    Какво правятъ сегашнитѣ хора, ако нѣкой се осмѣли да натисне крака имъ? Не е нужно да натискате крака на нѣкой отъ съвременнитѣ хора, за да опитате търпението му. Достатъчно е само да се докоснете до дрехата му, за да се обърне къмъ васъ съ грубъ тонъ и да ви пита, защо го бутате, или защо го безпокоите. Следвайте философията на Епиктета за търпението. Следвайте философията на камънитѣ за търпението. Вие ходите върху тѣхъ, седите, но тѣ не роптаятъ. Тѣ сѫ чакали съ хиляди и милиони години, а ще чакатъ още толкова, докато дойде деньтъ на тѣхното освобождаване.

    Коя е причината за нетърпението въ човѣка? Нѣкои хора сѫ много нетърпеливи, понеже имъ липсва устойчивость на характера. Безъ търпение човѣшкиятъ характеръ е лишенъ отъ основа. За такъвъ човѣкъ казваме, че нѣма мораленъ устой. Твърдостьта въ човѣка е морално качество. Въ Божествения свѣтъ твърдостьта е задна стража на човѣка. Казватъ, че Богъ е дълготърпеливъ. Той търпи човѣка съ всичкитѣ му слабости и недостатъци и търси начинъ, да ги превърне въ нѣщо ценно.

    Разликата между думитѣ търпение и нетърпение се заключава въ частицата „не“. Въ това се вижда величието на Бога, че отъ нищо нѣщо прави. Отрицателната частица „не“ се състои отъ две букви, т. е. отъ два елемента: „Н“ и „Е“. Буквата „Н“ е съставна часть на женското нетърпение. Тя представя мостъ. Това показва, че дето попадне, жената започва да прави мостове. Мѫжътъ пъкъ обича да заповѣдва. Това се вижда отъ буквата „Е“. Мѫжътъ заповѣдва и на жена си. Той иска отъ нея подчинение. Като види, че нѣкѫде ще избухне война, жената влиза въ ролята си да примирява. Като прави мостове, тя внася примирение. Какво нѣщо е примирението? Кога става примирие между воюващи страни? Когато между тѣхъ влѣзе благоразумието. Значи, мостътъ, който жената строи, това е нейното благоразумие. Дето има благоразумие, тамъ противоречията лесно се уреждатъ. Дето благоразумието отсѫтствува, тамъ противоречията взиматъ широки размѣри.

    Следователно, жената е дошла въ свѣта, да внесе благоразумието между хората, да ги научи на търпение. Това прави търпеливата жена. Обаче, има една жена на нетърпението. Сѫщото се отнася и до мѫжа: има единъ мѫжъ на търпението и единъ — на нетърпението. Когато се срещнатъ нетърпелива жена и нетърпеливъ мѫжъ, тѣ започватъ да се каратъ. Жената иска да направи мостъ, но материалъ нѣма. Мѫжътъ иска да се разшири, да заповѣдва на жена си, но тя не търпи чужди заповѣди. Мѫчно се примиряватъ хората. Защо? Защото искатъ да съединятъ брѣговетѣ на рѣката. Тѣ никога не сѫ били заедно и не могатъ да се съединятъ. Искате ли да минете отъ единия брѣгъ къмъ другия, непременно трѣбва да построите мостъ. Само мостътъ, т. е. благоразумието, е въ състояние да примири два разнородни елемента. Казватъ, запримѣръ, че двама братя се скарали и раздѣлили. Тѣ никога не сѫ били заедно. Тѣ сѫ брѣгове на една рѣка, между които е текла вода. Водата ги е раздѣляла. За да се примирятъ, поставете надъ тѣхъ мостъ. Водата, която тече между брѣговетѣ на рѣкитѣ, представя живота, чрезъ който хората се изпитватъ.

    Двама аскети философи работѣли върху търпението. Тѣ се състезавали помежду си, кой да развие по-голѣмо търпение. Единъ просякъ послужилъ като обектъ, да се изпита търпението имъ. Всѣки день той отивалъ при първия аскетъ и всѣкога бивалъ добре приетъ. Аскетътъ му давалъ пари, храна и любезно го изпращалъ. Той го посетилъ 19 пѫти наредъ. Следъ това просякътъ решилъ да посети втория аскетъ. Отишълъ два-три пѫти наредъ, и аскетътъ го приемалъ любезно, давалъ му по нѣщо. На петия день, обаче, аскетътъ се разгнѣвилъ и му казалъ: Престани вече да ме безпокоишъ! Съ тебе ли само ще се занимавамъ? Колко просяци още има, на които нищо не съмъ далъ! Просякътъ се поклонилъ вежливо и му казалъ: Братко, много има да работишъ върху търпението. Азъ ходихъ 19 деня наредъ при твоя съседъ, но той никога не се разгнѣви. Всѣкога ме приемаше любезно, като че за пръвъ пѫть ме виждаше. Ти на петия день вече ме изгони.

    Съвременнитѣ хора, като двамата аскети, се състезаватъ въ търпението, но пропадатъ на изпита. Тѣ сѫ изгубили първообраза на търпението. Единъ е образътъ на търпението въ жената и единъ — въ мѫжа. Всички останали образи на търпението сѫ копия на двата първообраза. Кое е сѫществувало по-рано: търпението, или сѫществото, което търпи? Първо е било сѫществото, което търпи, а отъ него е произлѣзло търпението, като негово качество. Следователно, да се говори за търпение, трѣбва да имаме сѫщество, което търпи. Къмъ този образъ на търпението трѣбва да се стреми всѣки човѣкъ. Щомъ има деца, има и майки, и бащи; щомъ има статуи, има и скулптори; щомъ има ниви, има и земедѣлци; щомъ има писатели, учени и философи, ще има и книги.

    Търпението е едно отъ качествата на любовьта. Щомъ обичашъ, ти можешъ да търпишъ. Не обичашъ ли, не можешъ да търпишъ. Когато богатъ и беденъ се събератъ на едно мѣсто, тѣ могатъ да се търпятъ. Събератъ ли се двама бедни, не могатъ да се търпятъ. Следователно, когато хората не се търпятъ, ще знаете, че тѣ сѫ бедни. Какво трѣбва да направятъ, за да се търпятъ? Да взематъ нѣколко богати помежду си. За да бѫде търпеливъ, човѣкъ трѣбва да бѫде обиколенъ съ търпеливи хора. Търпеливи сѫ хората, когато нищо не имъ липсва. Значи, за да бѫде търпеливъ, човѣкъ трѣбва да има майка, баща, братъ, сестра, мѫжъ, жена, учитель, слуга. Всичко това той ще намѣри въ себе си. Това сѫ неговитѣ ближни. Намѣри ли човѣкъ своитѣ ближни въ себе си, той става търпеливъ. Той всѣкога се съветва съ тѣхъ, тѣ му помагатъ, но и той имъ помага.

    Христосъ казва: „Ще изпроводя Духа си“. Духътъ е мощното, великото въ човѣка, което го прави търпеливъ. Духътъ разширява човѣшката душа, внася въ нея любовь и свѣтлина, както слънцето изпраща своята свѣтлина и топлина на всички живи сѫщества. Това, което наричаме слънчеви лѫчи, не е нищо друго, освенъ разумни сѫщества, облѣчени въ свѣтли мантии, които тичатъ изъ цѣлата вселена, да разнасятъ свѣтлина и топлина на всички сѫщества. Като свършатъ работата си, тѣ пакъ се скриватъ въ слънцето. Споредъ една теория слънчевитѣ петна представятъ дупки, отвърстия на слънцето, презъ които сѫ минали и минаватъ ангелитѣ, следъ като свършатъ работата си на земята. Дали е така, не се знае. Това не е научна теория, която може да се докаже.

    Каквото да се говори на хората, въ края на краищата тѣ пакъ запитватъ: Защо сѫ страданията въ свѣта? Не може ли безъ страдания? Страданията и радоститѣ въ живота представятъ работа за човѣка. Страданието е вѫтрешна Божествена работа, а радостьта — външна. Докато не разбере Божиитѣ пѫтища, човѣкъ не може да разбере смисъла на страданията и на радоститѣ. И ученикътъ понѣкога не разбира, защо му се даватъ домашни работи. Учительтъ по математика дава домашна работа на ученицитѣ си. Добриятъ ученикъ всѣкога решава задачитѣ си. Ако не може да реши нѣкоя задача, той не се успокоява. Той прилага единъ, втори, трети методъ, но задачата не се решава. Той легне да спи, но сънь го не хваща. Става, пакъ лѣга, все върху задачата мисли. Щомъ я реши, той се зарадва и лѣга спокоенъ да спи. Който го наблюдава, какво прави, ще каже, че страда. Не страда той, но решава домашното си упражнение.

    Значи, страданията не сѫ нищо друго, освенъ домашни упражнения. Отъ правилното решаване на тия задачи зависи успѣхътъ на ученика. Който не разбира смисъла на страданието, той иска да се освободи отъ него. Той не знае, че ако се лиши отъ страданието, ще се лиши и отъ радостьта. Щомъ има радость, ще има и страдание; щомъ има страдание, ще има и радость. За съвременнитѣ хора страданието е необходимо, като велико благо въ тѣхния животъ. Какъ посрещнаха хората Христа? Царь ли стана Христосъ? Съ царска мантия и съ корона на глава ли ходѣше? Съ тогата на римския патриций ли бѣше облѣченъ? Не, като слѣзе на земята, Христосъ продаде всичко, каквото имаше, за да помага на хората. Най-после Той даде и последната си мантия и така замина за небето. Въ сѫщность Христосъ бѣше облѣченъ съ по-красива дреха отъ царската мантия. Той бѣше облѣченъ съ мантията на любовьта, а на главата си носѣше царската корона на любовьта.

    Въ едно предание за Христа се казва, че когато билъ разпнатъ, една жена притърчала, приближила се до кръста и Го помолила да изцѣри детето ѝ, което здраво притискала къмъ гърдитѣ си. Христосъ поискалъ да отковатъ рѫката му, за да помогне на страдащата майка. Той сложилъ рѫката си върху болното дете, което на часа още оздравѣло. Следъ това отново заковали рѫката му. Колко хора сѫ готови въ последния моментъ на живота си да направятъ едно малко добро отъ любовь?

    Съвременнитѣ хора се смущаватъ отъ малки работи. Нѣкой се оплаква, че не го погледнали, както трѣбва. Какъ го погледнали? Накриво. Че отде намѣрилъ уредъ, съ който да опредѣли ѫгъла на погледа? Другъ се оплаква, че не го погледнали топло. Какъ измѣри температурата на погледа? Съ една дума, хората се оплакватъ едни отъ други, когато не се обичатъ. За да те обичатъ, и ти трѣбва да обичашъ. Любовьта се изявява въ даване и взимане. Който обича, той дава; когото обичатъ, той взима. Въ единъ и сѫщъ моментъ човѣкъ не може да дава и да взима. Ако въ първия моментъ дава, въ втория ще взима. Едно и сѫщо лице не може само да дава, или само да взима.

    Значи, истинската любовь се изявява само тогава, когато между сѫществата става правилна обмѣна на даване и взимане. Казваме, че мѫжътъ представя ума, а жената — сърдцето. Ние разглеждаме мѫжа и жената като принципи, а не като форми. Ние можемъ да кажемъ, че мѫжътъ е умъ, мисъль, а жената — сърдце, чувство. Когато мѫжътъ и жената разбиратъ този въпросъ правилно, тѣ живѣятъ добре. Не го ли разбиратъ правилно, тѣ постоянно се каратъ, кой да вземе първото мѣсто. Трѣбва ли да спорятъ краката, кой отъ двата да бѫде пръвъ? Въ първия моментъ дѣсниятъ кракъ е пръвъ; въ втория моментъ лѣвиятъ кракъ е пръвъ. Като се движатъ, ту дѣсниятъ напредъ, а лѣвиятъ назадъ, ту лѣвиятъ напредъ, а дѣсниятъ назадъ, човѣкъ се движи. Важно е да има движение. Като върви дѣсниятъ кракъ напредъ, човѣкъ мисли; щомъ лѣвиятъ излѣзе напредъ, човѣкъ чувствува. Когато дѣсниятъ кракъ е напредъ, човѣкъ говори разумно; когато лѣвиятъ излиза напредъ, човѣкъ помага на бедни, на страдащи, на болни. Дѣсната рѫка събира капитала, а лѣвата го разпредѣля. Колкото е важно събирането на капитала, толкова е важно и раздаването.

    Хората не могатъ да се търпятъ, защото не разбиратъ Божиитѣ пѫтища. Нѣкой казва: Не мога да търпя този човѣкъ. Защо не може да го търпи? Защото ималъ нѣкакъвъ дефектъ. Вината не е въ човѣка, когото не можете да търпите, но въ разбирането ви. Ако влѣзете въ ателието на нѣкой художникъ, който рисува една картина, вие ще излѣзете оттамъ разочарованъ. Казвате, че картината на художника е много грозна. Грѣшката не е въ художника, нито въ картината, но въ самитѣ васъ. Картината е въ началото си. Единъ день, когато се завърши, тогава можете да дадете мнението си за нея. Вие сте влѣзли въ ателието на художника безъ негово позволение. Следователно, всѣки човѣкъ, когото не можете да търпите, е незавършена картина. Вие сте влѣзли въ ателието на Бога безъ Негово позволение. Богъ работи върху този човѣкъ, той не е завършена картина. За да можете да се търпите такива, каквито сте, нека всѣки си представи, че се намира въ ателието на Бога, Който съ любовь и търпение изправя кривитѣ линии на вашия образъ. Кажете си: Както Богъ ме търпи, така и азъ трѣбва да търпя своя ближенъ. Хиляди години още Богъ ще работи върху човѣка, докато го направи съвършенъ.

    Единъ проповѣдникъ разправялъ на своитѣ събратя, негри, какъ Богъ създалъ човѣка. Той казалъ, че Богъ взелъ рѣдка пръсть, мачкалъ я дълго време и най-после направилъ отъ нея първия човѣкъ. За да го изсуши, той го турилъ на единъ плетъ, дето съхналъ три деня. Единъ отъ слушателитѣ запиталъ проповѣдника: Кой е направилъ плета? — Това не е ваша работа.

    Не е важно, кой е направилъ плета. Важно е, че плетътъ сѫществува. Не само това, но плетътъ прави хората нетърпеливи. Когато между двама съседи се издигне преграда, плетъ, веднага произлизатъ спорове. Съседитѣ ставатъ нетърпеливи и започватъ да се каратъ. Чрезъ плета тѣ се опознаватъ. Вратата е сѫщо преграда между хората. За да влѣзешъ въ нѣкой домъ, все трѣбва да отворишъ една врата. Ако влизашъ съ любовь, никой не те пита, защо си дошълъ. Влѣзешъ ли безъ любовь, всички те питатъ. За човѣка на любовьта всички врати сѫ отворени. За човѣка на безлюбието всички врати сѫ затворени. Който влиза въ единъ домъ, той трѣбва да носи подаръцитѣ на любовьта. Искате ли хората да ви приематъ добре, носете имъ скѫпоценнитѣ камъни на вашата любовь. Нека първиятъ камъкъ на Божествената любовь бѫде камъкътъ на търпението.

    Имайте търпението на великата майка на любовьта, която е готова постоянно да помага на кресливото си дете. Като го погледне, тя казва: Отъ това дете човѣкъ ще стане.

    Слушайте гласа на великата майка, която ви говори, и благодарете на Бога, че чрезъ нея се учите на търпение.

*

4 августъ, 5 ч. с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...