Jump to content
Ани

1939_07_19 Четири основни правила на хигиената / Основни правила на хигиената

Recommended Posts

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Текстът е взет от Архивна единица

 

ЧЕТИРИ ОСНОВНИ ПРАВИЛА НА ХИГИЕНАТА

Небето прошарено съ облаци,

времето хладно, вѣтъръ.

Молитвениятъ връхъ при Рилскитѣ езера.

Добрата молитва

“Духътъ Божий”

Ще ви прочета 5 глава отъ посланието къмъ Галатянитѣ. Отъ нея ще видите каква идея сѫ имали първитѣ последователи на християнството. (Прочетоха се отъ 1-3 стихъ.) [“Стойте прочее постоянни въ свободата съ която ни Христосъ освободи, и не се подлагайте пакъ подъ иго на рабство. Ето, азъ Павелъ ви казвамъ че ако се обрѣзвате Христосъ нѣма да ви ползува нищо. А пъкъ свидѣтелствувамъ на всѣкиго человѣка който се обрѣзва че е длъженъ да изпълни всичкия законъ.”] Обрѣзването е единъ старъ законъ. Лозата се обрѣзва, за да даде повече грозде. Българинътъ знае, че има обрѣзани и необрѣзани пръчки. Има единъ външенъ законъ, всѣки иска да бѫде богатъ, хубаво облеченъ, изправенъ предъ хората. Тая е външната страна.

(Стихове 4-5.) [“Вие които се оправдавате чрѣзъ закона отстранихте се отъ Христа: отпаднахте отъ благодатьта. Защото ние чрѣзъ Духа ожидаме надеждата на оправданието отъ вѣра.”] Въ тѣзи стихове се говори за оправдаването и освобождаването.

(Стихове 6-10.) [“Защото въ Христа Исуса нито обрѣзването има нѣкаква сила нито необрѣзването, но вѣра която дѣйствува съ любовь. Вие вървѣхте добрѣ: кой ви възбрани да се не покорявате на истината? Това прѣдумване не е отъ оногозъ който ви е призвалъ. Малко квасъ всето тѣсто заквасва. Азъ съмъ увѣренъ за васъ въ Господа че нѣма да помислите нищо друго; а който ви смущава, той ще подпадне подъ наказание, кой билъ да билъ.”] Въ всѣко общество има хора, които се смущаватъ. Смущаватъ се тия, които се занимаватъ само съ личния животъ, съ себе си. Такива навсѣкѫде ги има. И въ свѣта ги има и въ религията ги има. Всѣки, който се занимава само съ себе си, той и себе си смущава и другитѣ смущава. Защото човѣкъ е дошелъ на земята не да служи на себе си, а на Бога. И ще остави той Богъ да оправи работитѣ. И да не се меси въ Божиитѣ работи.

(Стихове 11-13.) [“И азъ, братие, ако ще проповѣдвамъ обрѣзване, защо още да ме гонятъ? Тогазъ би се махнала съблазъньта на кръста. Дано се отсѣчеха тѣзи които ви развращаватъ. Защото вие, братие, на свобода бѣхте призвани; само не употрѣбявайте свободата за причина на плътьта, но съ любовь единъ другъ си слугувайте.”] Слугуването безъ любовь нѣма никакви последствия.

(Стихове 14-18.) [“Защото всичкиятъ законъ въ една рѣчь се изпълнява, сирѣчь, въ тази: Да възлюбишъ ближнаго твоего както самаго себе си. Ако ли се хапете единъ другъ и се ядете, пазете се да не би единъ другъ да се изтрѣбите. Прочее казвамъ: Ходете по Духу и нѣма да извършвате похотитѣ на плътьта. Защото плътьта похотствува противното на Духа, а Духътъ противното на плътьта; а тѣ се противятъ едно на друго, така щото да не правите това което искате. Но ако се водите отъ Духа не сте подъ законъ.”] Въ тѣзи стихове се говори за прѣлюбодѣянието. Прѣлюбодѣяние въ широкъ смисълъ значи следното: щомъ ти обичашъ хората повече отъ колкото Бога, ти прѣлюбодѣйствувашъ. Щомъ обичашъ храната и облеклото повече отъ Бога, ти прѣлюбодѣйствувашъ. Въ много широкъ смисълъ ще вземете това.

(Стихъ 19.) [“И дѣлата на плътьта сѫ явни: тѣ сѫ прѣлюбодѣяние, блудъ, нечистота, похотливость,”] Идолослужение значи следното: идолослужение е, когато човѣкъ служи на това, което не е реално.

(Стихъ 20.) [“идолослужение, чародѣйство, вражди, разпри, ревнования, sрости, крамоли, раздори, ереси,”] Плътьта едно време я разпѫваха, а сега я възпитаватъ. Едно време учителитѣ възпитаваха ученицитѣ съ фалага, т.е. ще турятъ двата крака на ученика между две дървета и учительтъ съ тоягата ще налага. После наказанието ставало по другъ начинъ: ще турятъ ученика на гърба на другъ ученикъ и ще го удрятъ съ тояга по задницата, за да стане ученъ човѣкъ. Следъ това учительтъ започвалъ да удря по една плесница отъ едната и другата страна на ученика. Туря ги на колѣни. Сега имъ намаляватъ бележкитѣ, за да постигнатъ своята възпитателна цель.

(Стихове отъ 21 до края.) [“зависти, убийства, пиянства, кощунства и подобнитѣ на тѣхъ; за които ви прѣдсказвамъ, както и прѣдрекохъ, че които правятъ таквизъ работи нѣма да наслѣдятъ царството Божие. А плодътъ на Духа е любовь, радость, миръ, дълготърпѣние, благость, милосердие, вѣра, кротость, въздържание: противъ таквизъ нѣма законъ. А които сѫ Христови разпели сѫ плътьта наедно съ страститѣ и похотитѣ й. Ако Духомъ живѣемъ, Духомъ и да ходимъ. Да не биваме тщеславни та да се раздразняваме единъ другъ и единъ другъ да си завиждаме.”] Сега азъ искамъ, като ви говоря, да се освободите отъ личния елементъ. Защото всѣкога, когато се говори, всѣки взема нѣщата върху себе си.

Ако една млада булка се облече съ булчинската си рокля и отиде да готви, мислите ли, че нейната рокля ще остане чиста. Нѣма. Сега трѣбва ли да отива тя съ булската си рокля да готви. Не е лошо да готви съ булската си рокля, но тогазъ не трѣбва да отива въ обикновената кухня, а трѣбва да отиде въ градината, да събере плодове, да ги измие съ вода и да ги поднесе. Или да вземе грухано жито, да го тури въ чиния и да го даде на своя възлюбенъ. А пъкъ щомъ трѣбва да готви въ кухнята, тя трѣбва да съблече булчинитѣ дрехи. Това е само едно изяснение. Ако носишъ постоянно булскитѣ си дрехи, ти ще влезешъ въ стълкновение съ всичкитѣ хора. Ако тази млада булка отиде съ тѣзи дрехи при работнитѣ хора, то тѣ съ своитѣ пипания ще развалятъ дрехитѣ и тя ще се скара съ всички хора. Тя ще каже: “Не знаете ли, че това е булската ми рокля, защо я пипате?” Уменъ ли е сега този нейнъ въпросъ? Не е уменъ. Това е тщеславие въ даденъ случай отъ нейна страна. А пъкъ ако отива тя между другитѣ булки, които се облекли съ булски дрехи, тогазъ тя има право да се облече съ булски дрехи, а не съ работнически. Тогава тя не трѣбва да облече работнитѣ дрехи. Ходй съ чисти дрехи между чиститѣ, а пъкъ когато ходишъ между нечиститѣ, ходй с нечисти дрехи. Това е външно, практическо правило. Вземете тѣзи, които се занимаватъ съ бояджийство. Винаги тѣ обличатъ при работата най-шарени и попрости. Нѣкой пѫть ги викаме въ кѫщи. Тогава тѣ нѣма да боядисватъ съ хубавитѣ дрехи, които носятъ обикновено. Гледамъ нѣкой пѫть хората се спиратъ върху бояджийскитѣ дрехи. Тѣ нищо не значатъ. Това сѫ работни дрехи.

Живота на човѣка не седи въ една външна обстановка. Сега погрѣшката седи въ следното: децата нѣкой пѫть правятъ погрѣшка при писане на буквитѣ. Погрѣшката може да седи въ това, че ученикътъ [не] е направилъ буквата толкозъ голѣма, колкото трѣбва. Учительтъ турилъ една норма, колко голѣма трѣбва да бѫде буквата. И ако човѣкъ направи погрѣшка, учительтъ казва: “Не е право това нѣщо.” Оставете детето да пише буквитѣ голѣми, колкото иска. И следъ време, когато детето се научи да пише хубаво, то после само ще си намери своитѣ правила. Най-първо не ще може да ги пише правилно, както сѫ на дъската, все ще ги изкриви.

Сега тѣзи сравнения трѣбва да ги турите въ действие. Нѣкой пѫть вий се занимавате единъ съ други. Вий не се познавате. Вий считате, че нѣкои сѫ добри, а нѣкои лоши. По какво се различаватъ лошитѣ хора и по какво добритѣ? Всѣки човѣкъ, който е силенъ, хората го считатъ за лошъ човѣкъ, а който е мекъ, считатъ го за добъръ човѣкъ. Питамъ сега: кальта добра ли е? Прахътъ добъръ ли е? Вий казвате, че кальта е лоша, понеже окалва. Прахътъ не ви каля, а той добъръ ли е? Вий казвате за нѣкого, че той е доленъ човѣкъ. Прахътъ не е доленъ, той е горенъ надъ главата ви, а пъкъ той влиза въ дробоветѣ ви и ги заразява. Значи сравнението не е на мѣсто.

Лошъ, доленъ човѣкъ е онзи, който не знае какъ да употрѣбява Божията любовь, а пъкъ добъръ човѣкъ е онзи, който знае какъ да употрѣбява Божията любовь. Лошиятъ човѣкъ, не че е лошъ, но не е ученъ човѣкъ, не знае какъ да използува свѣтлината, която Богъ му е далъ. Нѣкой пѫть нали болѣдувате и ходите при лѣкарь. Той ще каже, че си малокръвенъ. Въ какво седи малокръвието? Единъ лѣкарь ще опредѣли, че червенитѣ кръвни телца сѫ се намалили, а пъкъ бѣлитѣ сѫ се увеличили. И тогава той ще ви препорѫча нѣкои храни, за да се увеличатъ червенитѣ телца. Но това е много повърхностно опредѣление. Здравето не зависи отъ червенитѣ кръвни телца. Снощи държахъ една лекция безъ да искамъ. Дадохъ диагноза кой е здравъ човѣкъ. Направихъ опитъ на нѣкои братя и сестри, за да имъ покажа кой е здравъ и кой не е. Които бѣха тамъ, тѣ знаятъ, а пъкъ които не бѣха, тѣ нѣматъ идея за това. Но сега нѣма да давамъ обяснения. Онѣзи, на които казахъ, тѣ видѣха кой е здравъ, но не видѣха кой е боленъ, не видѣха по какво се познава болния, понеже всички присѫтствующи тамъ бѣха здрави. Показахъ имъ на свѣтлината кой е естествения цвѣтъ на кожата.

Ний сме тукъ при една обстановка благоприятна и извѣстни идеи само тукъ можемъ да ги възприемемъ, при този, чистия въздухъ. Въ единъ класъ вий никога не можете да възприемете тия идеи, които тука можете да възприемете. Въ класа ще възприемете други идеи, други мисли, други чувства. Тамъ друга материя ще влезе въ васъ, а тукъ - друга, защото материята се отличава по това, че тя има безбройни качества въ себе си. Не е проста работа материята. Материята има безброй степени - по-груби и по-фини степени. Въ едно религиозно общество трѣбва да знаятъ какъ да доставятъ тая фина материя. Вие знаете, че когато имате една хубава дреха, като я облечете, колко е приятно на тѣлото. А пъкъ когато имате дреха отъ козина, тя не е така приятна. Свѣтиитѣ сѫ носили дрехи отъ козина. Това е външенъ методъ. Тѣ сѫ употребявали дреха отъ козина, за да мушка тя тѣлото, та мисъльта да бѫде винаги отправена къмъ Бога.

Ний сега често повтаряме, че трѣбва да обичаме Бога. Но тѣзи думи сѫ все още нѣщо външно. Това е аналогично на дрехата отъ козина. Не повтаряйте на другитѣ, че трѣбва да обичатъ Бога. Вие, като влезете въ кѫщата на нѣкого, не трѣбва да казвате, че въ кѫщата трѣбва да има топлина, че трѣбва да има печка. Но ти си носи една електрическа печка и си приказвай съ хората и следъ половинъ часъ да се стопли кѫщата. И да кажатъ хората: “Тукъ стана по-топло. Преди да изгрѣе слънцето бѣше малко прохладно и дойде едно възвишено сѫщество и ни стопли насъ всичкитѣ.” Ний казваме: “Где е Господь?” - Господь дойде съ свѣтлината, влезе въ ума ви и мисъльта почна да работи. Съ топлината влезе въ сърцата ви и съ силата си въ волята ви. И ние почваме да мислимъ и да чувствуваме.

Ний искаме да си представимъ какъвъ е Господь. Той е най-красивото сѫщество, което можете да си представите. Човѣкъ, за да може да го види, той най-напредъ трѣбва да си приучи очитѣ, като гледа хората и други предмети. И като види най-красивото сѫщество той може да си представи до известна степень какъвъ е Богъ. Красотата е свързана съ истината. Човѣкъ никога не може да бѫде красивъ, ако не обича истината. Човѣкъ никога не може да бѫде красивъ, ако не обича мѫдростьта. Човѣкъ никога не може да бѫде красивъ, ако не обича любовьта. За да бѫдешъ красивъ трѣбва да обичашъ любовьта. Любовьта е най-красивия достѫпенъ образъ, който можемъ да видимъ. И когато го видимъ, животътъ се осмисля. Ученитѣ хора го наричатъ идеалъ, смисълъ на живота, цѣль. Всичко това, което хората вършатъ в свѣта, го вършатъ само за любовьта. И втората красота, това е мѫдростьта. Следъ любовьта ще дойде да придобиешъ красотата на мѫдростьта. Красивиятъ човѣкъ е приятенъ и достѫпенъ. Той е достѫпенъ на всички. Той не презира никого. Азъ не говоря за красотата на свѣта, но за онази красота на душата. Красивиятъ човѣкъ, като погледне, на всички се радва и на всички изпраща свѣтлина. Слънцето е красиво. И ако то не праща своята свѣтлина, нѣма да го виждашъ. Красивиятъ човѣкъ знае где стои красотата. Красотата въ любовьта седи въ топлината. Ако ти нѣмашъ онази истинска топлина на живота, ти не можешъ да бѫдешъ красивъ. Топлината е, което дава онова хубавото разположение на човѣка. Когато си поставенъ и при най-неблагоприятнитѣ условия, топлината ще ти даде разположение. И тази топлина е истинско богатство въ свѣта, истинска сила. Съ нея навсѣкѫде можешъ да си отворишъ пѫтя. Нали нѣкой пѫть хората се учатъ, искатъ да си отворятъ пѫть. Ти безъ топлина, безъ добри чувства и безъ любовьта ще имашъ пѫтя си навсѣкѫде затворенъ. Защото хората могатъ да те обичатъ, когато ти носишъ Божественото благо и свободно го раздавашъ. Щомъ си скържевъ на това благо и тукъ не могатъ да те обичатъ и на Небето не могатъ да те обичатъ.

Единъ ангелъ раздава свободно благата. Тѣзи ангели, които свободно раздаваха благата, Божиитѣ блага, сѫ свѣтли духове, а онези, които не раздаваха свободно тия блага, сѫ тѫмнитѣ, падналитѣ духове. И между хората е това раздѣление. Докато вие свободно раздавате благата, вий сте [на] правилния пѫть, не се плашете. Вий мислите, че като раздавате, ще осиромашеете. Който раздава Божиитѣ блага, никога не осиромашава. Мислите ли, че онзи чучуръ, който раздава водата на чистото езеро, ще осиромашее. Ако не раздава, то хората ще изоставятъ тази чешма и ще поставятъ чучуръ на друго мѣсто и тогазъ този чучуръ, който не раздава, ще осиромашее. Ако вий спирате едно Божествено благо, то това благо ще отиде на друго мѣсто. И онзи, който раздава свободно Божието благо, Богъ му дава въ изобилие. А ако спира Божието благо, тогава се спира и Божието благо къмъ него. И тогава се ражда противоречие. Всички противоречия въ васъ се явяватъ тогава. Не спирайте Божиите блага, вий сте отговорни. Ако нарушавате това правило, то се дължи на миналитѣ поколения и на миналитѣ ваши сѫществувания. Каквито сте били въ миналото, такива сте и сега.

Въ миналото сте имали много възгледи за живота. Вий сте били въ положението на малки, били сте въ положението на господарь, на слуга, на баща, на майка, на братъ, на сестра. Бащата дава, майката обработва. Бащата никога нѣма да обработва нѣщата. Майката ще ги обработи. Майката е проводникъ на благата, които бащата дава. А пъкъ децата ще възприематъ, ще приложатъ. Сега, като бащи, вий не сте давали свободно, като майки, свободно не сте обработвали и като деца, свободно не сте приемали и тогазъ се ражда противоречие.

Та, когато Богь ни дава едно благо, ние трѣбва да го възприемемъ свободно. Вие искате Богъ да ви възлюби. Следъ като ви възлюби Богъ, вий какво трѣбва да правите. Да допуснемъ, че влезете въ едно училище и искате учительтъ да ви обича. Учительтъ ви обикне, но той иска вий да се учите, да бѫдете единъ отъ първитѣ ученици. Нѣкой искатъ да бѫдатъ отъ първитѣ ученици и да ги обичатъ учителитѣ, безъ тѣ да учатъ, това е невъзможно. Учительтъ ще каже: “Много съжалявамъ, но не учите.” А пъкъ нѣкой способенъ ученикъ, макаръ и лошъ, като учи, обича го учительтъ. Та, способнитѣ ученици, макаръ и малко лоши, учительтъ ги обича. Ученикъ, който не учи, не е добъръ. Той може да има отлично поведение. Но какво ти струва, ако ученикътъ свърши съ поведение 6, а по учебнитѣ предмети съ двойка. Той има отлично поведение, мораленъ е, никога не се е скаралъ съ нѣкого, лоша дума не е казалъ, а пъкъ двойки. Че той предизвиква учительтъ си да говори най-лошитѣ работи. Ученикъ, който предизвиква учительтъ си да се разсърди, той не е добъръ ученикъ.

Вие казвате: “Богъ е благъ.” Какво нѣщо е “благъ”? Вие разбирате ли какво нѣщо е “благъ”? Мислите ли, че единъ учитель, който ви хваща за ухото и ви го потегли, че той е лошъ? Мислите ли, че единъ учитель, който ви лишилъ отъ ядене, е лошъ? Мислите ли, че лѣкарьтъ, който ви казва, че нѣма да ядешъ отъ това или онова, че е лошъ. Въ дадения случай това е необходимо, нѣма да ядешъ. А когато си здравъ и ти забраняватъ да ядешъ, тогазъ е друго. Здравиятъ ще яде, но нѣма да преяжда, а пъкъ болниятъ много малко ще яде. Като дойде болниятъ, ще му се каже: “Твърдъ хлѣбъ нѣма да ядешъ, ще ядешъ много малко, а въздухъ ще гълташъ много, колкото искашъ.” На нѣкого ще кажешъ: “Ще гълташъ топлина, съ топлина ще се хранишъ.” А пъкъ на другъ ще кажешъ: “Съ свѣтлина ще се хранишъ.”

Съ свѣтлина и топлина трѣбва да се храни човѣкъ. Найпърво иде свѣтлината, после топлината, после иде въздухътъ и после иде грубата храна, която е за тѣлото. Въздухътъ е за етерния двойникъ на човѣка и за неговото астрално тѣло. Съ въздуха, който ние дишаме, се образува духовно тѣло. А пъкъ щомъ дойдемъ до топлината, тя е сѫщностьта. Това е когато почнемъ да се хранимъ съ добри чувства. Това значи да се хранимъ съ топлина. Ний вече влизаме въ Духовния и Божественъ свѣтъ и само като влеземъ въ тѣхъ, можемъ да разберемъ онова, което Богъ е казалъ.

Сега въ васъ може да се породи една мисъль, нѣкой казва: “Колко сме ние невежи!” Срѣщали ли сте вие ученъ човѣкъ, който да се храни добре съ топлина, съ свѣтлина, съ въздухъ и съ твърда храна, да ги употрѣбява съразмѣрно? Когато човѣкъ се храни добре съ свѣтлината, отличенъ е умътъ му. Когато се храни добре съ топлина, отлично е сърцето му. Когато се храни добре съ въздухъ, отлична е силата му. И когато се храни добре съ твърда храна, отлично е тѣлото му. Ако нашето тѣло е добре и се подобрява, значи добре се хранимъ физически, ако се подобрява силата ни, значи хранимъ се добре съ въздухъ, понеже въ въздуха има една жизнена енергия, която индуситѣ наричатъ “прана” или животворно електричество или животворенъ магнетизъмъ, тази енергия е кръстена съ много имена. Вий сте дошли на планината за всички тѣзи видове енергии. Нѣкои отиватъ за лѣтовище на планината, за да дишатъ чистъ въздухъ, но нѣкои трѣбва да отидатъ малко по-далечъ. Ние излизаме сутриньта, за да възприемемъ особени лѫчи, съ които умътъ се храни и да възприемемъ особени лѫчи, съ които сърцето се храни. Въ този въздухъ, който дишаме, има прана и дробоветѣ ни тази прана възприематъ много по-добре сутриньта. Така тѣлото ни се приготовлява, за да възприеме физическата храна много по-добре. Та, едновременно ние, безъ да знаемъ, спазваме правилата на хигиената.

Основнитѣ правила на хигиената сѫ: Човѣкъ да знае правилно да възприема свѣтлината, топлината, въздуха и твърдата храна. Следъ това ще дойдатъ другитѣ правила какъ да постѫпва човѣкъ. Нѣкой пита какъ да обичаме хората. Много труденъ въпросъ е този. Защото, за да обичаме нѣкой човѣкъ, трѣбва да му помогнемъ. Ако той има нужда да му помогнемъ умствено, трѣбва да му помогнемъ съ свѣтлината. Ако той има нужда отъ топлина, ще му помогнемъ съ законитѣ на топлината. А пъкъ нѣкой човѣкъ, за да го обичаме, трѣбва да му покажемъ какъ да диша. Мнозина отъ васъ сте сприхави, защото не знаете да дишате. Дойде нѣкой при васъ и ви каже нѣщо и вие се скарате, дразните се. А нѣкой другъ дойде при васъ и вие станете тихъ и спокоенъ. Питамъ: защо нѣкой ви дразни, а пъкъ другъ ви предразполага? Какъ си го обяснявате? Ако азъ дойда съ едно шило и ви мушна, какво ще бѫде вашето положение?

Ще ви приведа единъ анекдотъ. При единъ лѣкарь клиентитѣ стоели дълго време, когато идвали. Той билъ ученъ човѣкъ и не обичалъ да прави забележки. Клиентитѣ не се сѣщали да си отидатъ на време и той притурилъ едно шило на стола. Шилото било пъхнато вътре въ стола и когато клиентътъ стоялъ много дълго време, той дръпвалъ единъ конецъ, шилото се дигало тогазъ и онзи се повдигалъ. Всички вие имате такива столове. Та, скарването е това именно. Ти казвашъ: “Много ме бодна той.” Седялъ си дълго време. Щомъ се съберете двама души, колко време трѣбва да седите заедно? Знаете ли правилото? Колко време трѣбва да седимъ при единъ човѣкъ, когото обичаме? Тѣзи, които най-много обичатъ, седятъ една минута, тѣзи, които по-малко обичатъ, седятъ две минути, а пъкъ тѣзи, които най-малко обичатъ - три минути. А когато е повече отъ три минути, идатъ кавгитѣ. Не ставайте тягостни нито съ своитѣ мисли. Дойде ли една лоша мисълъ не я държете. Трѣбва да намалишъ времето на нейното пребиваване въ себе си. Не я дръжте повече отъ една минута въ себе си. Освободи се веднага отъ нея.

Снощи се свѣткаше надалечъ, искахъ да зная на каква далечина се свѣтка. Извадихъ си часовникъ. Свѣтна се и се минаха около 40 секунди до гдѣто се чу гласъ. Щомъ се измина 40 секунди между свѣткането и гръма, какво е разстоянието до насъ. Знае се, че звукътъ изминава въ една секунда 330 метра, смѣтнете разстоянието. (-13 километра и нѣщо.) Но това изчисление [не] е съвсемъ право, понеже докато тѣзи вълни дойдатъ вътре, докато се предадатъ въ ума, се минава малко време. Това изчисление изобщо казано е вѣрно, но не съвсемъ точно. Ако искашъ абсолютна точность, не е верно. Тѣзи изчисления ние ги правимъ. Нѣкои учени изчисляватъ разстоянието до Слънцето на 92 милиона мили, а пъкъ други на 93 милиона мили приблизително. Добре, ако азъ тръгна за Слънцето и мисля, че има 92 милиона мили до Слънцето и се спра на това разстояние и остана на единъ милионъ мили далечъ отъ Слънцето, тогава математическо изчисление ли е? И любовьта ни е като това изчисление. Казватъ за двама души, че се обичатъ. Рекохъ, на какво разстояние се обичатъ. Казвате: “Приблизително на разстояние 92 милиона мили.” Тогазъ разликата е единъ милионъ. Неразбрана работа е любовьта. Двамата най-първо сѫ много близки. Двамата преди да се оженятъ се мислятъ много близо. Това е неразбранщина.

Азъ ви считамъ, че вий не сте женени. Вий женени не се родихте. То е една служба, която отъ после взехте. Като ученици не трѣбва да бѫдете женени. Трѣбва да бѫдете всички свободни въ душата си. Душата не се жени. И Духътъ не се жени. Христосъ казва: “Които се сподобиятъ съ този вѣкъ нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ.” Тази идея дръжте. А другата идея, тя е за земята. Тя е права. Преди да се ожени, той казва: “Умирамъ за тебе.” А пъкъ следъ като се ожени, следъ две години, казва: “Умирамъ отъ тебе.” Питамъ сега, кое умиране е по-право: умирамъ за тебе или умирамъ отъ тебе? Кое е по-хубаво сега, да умира за тебе или да умира отъ тебе? Сега вземамъ въ широкъ смисълъ. Може да е една идея, в която сте се влюбили или нѣкое вѣрую.

Единственитѣ нѣща, въ които човѣкъ трѣбва да вѣрва, това сѫ Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Тѣ сѫ три нѣща, въ които като вѣрвашъ, ти си въ правото положение. Ако вашата вѣра е потикната отъ любовьта, ако вѣрата е потикната отъ знанието, ако вѣрата е потикната отъ истината, вие сте на правъ пѫть. Сега какъ ще знаете дали вашата вѣра е потикната отъ любовьта? Ако вашата вѣра е потикната отъ любовьта, вий най-първо нѣма да болѣдувате. Или ако болѣдувате, съ болѣстьта ще се справите така, както пехливанитѣ се справятъ съ своя противникъ. Като станешъ боленъ, болѣстьта е едно благо за човѣка. Това е както борбата между двама борци. Ако гътнете болѣстьта, ти си пехливанинъ. Но ако тя те гътне, тогава ти си слабъ. Болѣстьта е едно сѫщество. Тя, като те вижда, че влезе въ тебе, за да те види дали си силенъ или не. Когато се разболѣешъ, въ тебе е дошелъ единъ пехливанинъ. Нали обикновенитѣ пехливани правятъ ключове на краката на противника и го събарятъ. Завие ти краката. Ходили ли сте да видите какъ се борятъ пехливанитѣ? Може да не сте виждали всички, но си представяте какъ се правятъ ключове на краката и ръцете или какъ се извива гръбнака, какъ се извиватъ прешленитѣ. И на васъ често ви извиватъ краката. Какъ се освобождавате тогава? Пехливанинътъ, като ви извие краката нѣкѫде, той ще почне да действува и ще иска да ви гътне. Има известни хора, които съ своята мисъль могатъ да ви въздействуватъ на ума и да ви свие крака, рѫката, гръбнака и пр. Такива хора могатъ да изкривятъ каква да е часть отъ лицето ви. А пъкъ има други хора, които могатъ да ви освободятъ. Такъвъ човѣкъ ще ви освободи кракътъ съ своята мисъль. Той ще дойде да ти помогне. Той съ своята мисъль е по-голѣмъ пехливанинъ и ще те освободи.

Та, когато говоримъ за дявола, говоримъ за единъ пехливанинъ, който вързва крака, рѫце и пр. И Христосъ казва: “Този човѣкъ, когото Сатана връзва, не трѣбва ли да го развържешъ?” Та вие сте дошли да се учите на една положителна наука. Трѣбва да знаете напримѣръ да се самовладате. Ти казвашъ: “Защо трѣбва да бѫдешъ търпеливъ?” Че търпението е една броня. За да не се влияешъ отъ отрицателнитѣ сили въ природата. Ти казвашъ: “Защо трѣбва да вѣрвамъ?” Вѣрата е броня. Надеждата е броня. Любовьта е броня. Знанието е броня. Истината е броня. Ако ти не си брониранъ, ти тогава ще бѫдешъ подъ влиянието на тези силни сѫщества. И тогава ще бѫдешъ играчка въ тѣхнитѣ рѫце. Ти трѣбва да имашъ вѣра, за да не бѫдешъ играчка. Трѣбва да имашъ надежда, за да не бѫдешъ играчка. Ти трѣбва да обичашъ, за да не бѫдешъ играчка. Ти трѣбва да бѫдешъ свободенъ, за да не бѫдешъ играчка. Човѣкъ тѣзи качества трѣбва да ги развие въ себе си.

Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ на ограничения. Всички сѫщества, които живеятъ въ вселената, не изпълняватъ еднакво волята Божия. Има сѫщества невидими, които като влезатъ въ васъ, почватъ отъ начало като шумъ отъ далечъ и после се домогнатъ до васъ, разбиратъ слабоститѣ ви и ви внушаватъ нѣщо. Най-първо ще ви внуши да се влюбите въ нѣкого. На момата може да внуши да се влюби въ нѣкой момъкъ, а пъкъ на момъка ще каже: “Ти искашъ една прикя.” А пъкъ на момата сърцето се запалва, топло е, а пъкъ парй нѣма и се мѫчи. Тази любовь е изкуствено образувана. Никаква любовь нѣма тукъ. Тази любовь прилича на следното: както когато хванешъ единъ волъ и го потеглишъ. Или прилича на любовьта на онзи, който гледа свиня и я туря въ кочина и й дава храна по петь пѫти на день. И свинята казва: “Каква Божествена любовь има на господаря къмъ мене!” Господарьтъ му я глади по козината. А пъкъ, като дойде Коледа, има плачъ, квичене, ти не знаешъ каква е тая любовь. Господарьтъ й казва: “Има закони, ще те мушнемъ въ сърцето, ще те туримъ въ огъня, ще ти снемемъ козината. До сега живѣеше въ кочина, дожалѣ ми за тебе. Ще те туря въ огъня и ще влезешъ въ рая.” Свинята тогазъ казва: “Азъ се радвамъ, че ще влеза въ рая.” Това е казано фигуративно.

Така ви заплитатъ тѣзи духове. Човѣкъ не трѣбва да се лъже, нѣма какво да го храни свѣта. Единствениятъ, който ни храни, е Богъ, а пъкъ всичкитѣ други хора, които идватъ да ни услужватъ, тѣ сѫ слуги Божии. И тѣ свободно трѣбва да даватъ Божественото благо и азъ свободно трѣбва да отблагодаря. Давайте свободно и вземайте свободно. Или прави всичко съ любовь, давай всичко съ любовь и ближния свободно да взема.

Нѣкой казва: “Какво е неговото намерение?” Преди години дойде при мене единъ господинъ и ми каза: “Това, което проповѣдвашъ, вѣрно ли е? Какъ ще ми докажешъ, дали е вѣрно учението ти?” Нѣма какво да ви доказвамъ. Азъ зная следното нѣщо: който лъже, той бърза, иска да спотулеви,* да го нѣма. А когато човѣкъ говори истината, не бърза. И всѣки, който бърза, не говори истината. Това учение да го провѣрятъ хората и да го намѣрятъ правдоподобно, да го приематъ. А пъкъ, ако не го намѣрятъ за правдоподобно, да го оставятъ. Да го опитатъ. Какъ да докажемъ, че въздухътъ е чистъ. Азъ ще го приема. Азъ съмъ авторитетъ. Като приемемъ планинския въздухъ, ще познаемъ дали е добъръ и всѣки ще познае дали е добъръ. Да кажемъ, че вие имате една лампа. Кой ще ви каже дали лампата ви е силна или слаба. Вий сами ще опитате и ще видите. Та Богъ ни е турилъ извѣстни мѣрки, съ които можемъ да познаемъ свѣтлината, топлината, въздуха и пр. Не, че ний сме независими. Ближнитѣ могатъ да искатъ да ни услужватъ.

Де е силата на единъ учитель? Силата на единъ учитель по музика седи въ това, че той на своитѣ музикални ученици може да имъ предава музикална енергия, да подхранва музикалния имъ центъръ. Ако не може да направи това, значи ученицитѣ му сѫ неспособни. Слънцето подхранва всички наши дарби и съ това, което възприемемъ отъ него, се развиватъ дарбитѣ, които Богъ е вложилъ. Та, въ всѣкиго едного, въ васъ влиза енергия. Искате нѣкой човѣкъ да го направите добъръ. Не можете да го направите добъръ, ако не излиза отъ васъ добрата енергия и той да я възприеме. Искате да направите нѣкого вѣрующъ. Отъ васъ трѣбва да излезе енергията на вѣрата и да влѣзе въ съответния му центъръ. Всички не сѫ еднакво вѣрующи. У нѣкои хора е много слабо развитъ центърътъ на вѣрата. У нѣкои е слабо развитъ музикалниятъ центъръ. У други философскитѣ центрове сѫ слабо развити, не могатъ да разсѫждаватъ. А пъкъ у нѣкои хора наблюдателнитѣ способности сѫ слабо развити. У всички хора не е еднакво развито наблюдението. Та най-първо ще видите какво ви липсва. На нѣкои липсва едно правилно наблюдение. У нѣкои хора има голѣма индивидуалность. Като погледнете челото на такъвъ човѣкъ, ще видите, че долната страна на чѣлото му е много силно развита, челото му е много легнало назадъ, а долната часть на челото е издадена. Такъвъ човѣкъ може да наблюдава добре. А пъкъ у другъ челото въ долната часть е по-неразвито, а пъкъ горната часть на челото е развита и изправена. Такъвъ човѣкъ се занимава съ философски въпроси, напримѣръ защо Богъ е създалъ свѣта и пр.

Може ли да знае човѣкъ защо Богъ създаде свѣта. Богъ не създаде свѣта само за философитѣ или само за музикантитѣ или само за религиознитѣ хора или само за женитѣ или само за мѫжетѣ или само за децата или само за ангелитѣ. Тогава за кого го създаде? Какъ ще отговорите вие? Где бѣха хората отъ началото? - У Бога. За кого създаде Богъ свѣта? - За себе си. Сега трѣбва да разбираме какво значи “за себе си”. Ний използуваме отъ своето, както ние разбираме. Богъ създаде свѣта за всички и за най-малкитѣ сѫщества и за найголѣмитѣ. И за себе си и за най-малкитѣ и за най-голѣмитѣ. Той взе предъ видъ всички, не изключи никого, така че свѣтътъ е създаденъ за Бога, за ангелитѣ, за насъ и за тия сѫщества, които сѫ по-долу отъ насъ. Та свѣтътъ е създаденъ за всички насъ. Като казваме “за всички насъ”, трѣбва да разбираме, че свѣтътъ е създаденъ за Бога. Ний трѣбва да мислимъ, че Богъ създаде свѣта за себе си, а пъкъ Богъ мисли, че създаде свѣта за насъ. Богъ не мисли, че Той създаде свѣта за себе си. Понеже Той се проявява въ всинца ни, следователно Той се проявява чрезъ насъ. И когато ний учимъ и живѣемъ добре. Богъ се радва, че ние разбираме правилно свѣта.

Нѣкой пѫть хората се критикуватъ единъ други. Каква е задачата на критиката? Понеже гледамъ тукъ, че доста ученици сѫ критици. Каква е задачата на единъ критикъ. Какво значи думата “критикосъ”? Тя не е българска дума. Критика, значи мѣрка, съ която се мѣрятъ нѣщата. Тя е една естествена мѣрка, Божествена мѣрка. Ако правилно я прилагашъ, тогава критиката ти е на мѣсто. Иначе критикувашъ неправилно. Ти казвашъ, че нѣкой човѣкъ не е добъръ. Какъ ще познаешъ, че не е добъръ? Единъ музикантъ какъ познава дали тона е вѣренъ или не? Има опредѣленъ начинъ. Има си камертонъ. Той ще те опита, ще ти каже : “Я, вземи основно до.” Ти казвашъ, че разбирашъ музиката, но не можешъ да вземешъ вѣрно “до”. Той казва: “Я вземи “солъ”. И “солъ” не вземешъ вѣрно. Той ти казва: “Я вземи фа.” И него не взимашъ вѣрно. Питамъ, въ какво седи музиката? Представете си, че имате единъ шефъ. Вий казвате: “Да се ушие това и това.” Но представете си, че вие ушивате единъ платъ, съ който да носите вода. Тогазъ какви трѣбва да бѫдатъ редоветѣ? Трѣбва шевоветѣ да бѫдатъ ситни, че като турите вода, водата да не може да мине.

Та рекохъ сега, какъ ще познаете единъ добъръ човѣкъ? Каква е мѣрката за добрия човѣкъ. Добъръ е онзи човѣкъ, който никой не може да го окаля. Ти езерото можешъ ли да окаляшъ, да го размѫтишъ. Добъръ човѣкъ е онзи, когото никога не можешъ да го размѫтишъ. Добъръ човѣкъ е онзи, който никога не може да изгуби своята чистота. Така трѣбва да считате. Питамъ сега, ако вие бихте имали една температура отъ десеть хиляди градуса на тѣлото си и нѣкой ви замѣри съ една желѣзна топка; питамъ, ако има една зона, презъ която […], тази топка ще достигне ли до васъ. Ако имате температура десеть хиляди градуса не може да ви достигне. Ако ти се обиждашъ, какво показва това? Вий всички се обиждате. Нѣма нѣкой, който да не се обижда. Това показва, че температурата ви е малка.

Нали сега правятъ тѣзи модернитѣ крепости. Французитѣ иматъ линия “Мажино”, а германцитѣ “Зигфридъ”. Какви сѫ крепоститѣ, съ които вий трѣбва да се пазите? Сега ний трѣбва да живѣемъ добре, понеже невидимиятъ свѣтъ, къмъ който се стремите, не обича болни хора, не обича и хора съ слабости. Тѣхъ ги турятъ тукъ долу на земята. Тамъ въ невидимия свѣтъ сѫществата сѫ като пчелитѣ, които минаватъ на гледъ за много жестоки. Пчелитѣ подържатъ ангелски порядъкъ. Една пчела щомъ прояви нѣкой малъкъ дефектъ, не я искатъ в кошера и тя бѣга отъ тамъ. И въ духовния свѣтъ е сѫщия законъ. Затова хората ги приготовляватъ тукъ,.за да знаятъ какъ да живѣятъ, за да не повредятъ ума си. Тѣзи органи, които Богъ ни е далъ, човѣкъ може да повреди съ своето незнание.

Въ религията има една опасность. Хората, които се приближаватъ, ако не сѫ готови, ако не се познаватъ едни други, много си пакостятъ. “Религия” значи свръзка. Затова въ религията хората сѫ наблизо и тогава хората трѣбва да бѫдатъ много умни. Въ Алпитѣ се изкачватъ на Монъ бланъ като се свържатъ десеть - петнадесеть души съ едно вѫже. И всички трѣбва да бѫдатъ много внимателни. Понеже ако единъ падне, всички могатъ да паднатъ съ него въ пропастьта. Отъ друга страна, ако единъ се подхлъзне, другитѣ могатъ да го спасятъ, да го изтеглятъ. И затова единъ други трѣбва да се пазятъ. Ний мислимъ, че почвата, по която се движимъ, е много равна. Почвата, по която се движимъ, е много вълнообразна, има много високи върхове, има скалисти мѣста, дѣто всѣки може да плати съ живота си. Ако не внимава човѣкъ, колко въпроси има, съ които той може да се съблазни. Ако видите, че нѣкой носи една млада мома и тя е красива, вий ще се съблазните и ще кажете, че този човѣкъ е лошъ. Ще кажете: “Не го ли е срамъ, че я носи?” Но, ако кракътъ й е счупенъ? Че вие не разбирате условията, при които той я носи. При сегашнитѣ условия близостьта на хората какво значение може да има? Вий не знаете дълбокитѣ тайни, които сѫ скрити. Когато Богъ сближава добритѣ и лошитѣ хора, каква е Божията цель. Когато турятъ леда на огъня, каква е цельта ви? Да се стопи леда. Като се стопи този ледъ и му предадете малко топлина, този ледъ може да ви бѫде полезенъ. Иначе не може да ви бѫде полезенъ.

Та, вашитѣ разсѫждения иматъ една празнина. Има единъ стихъ въ Писанието: “Не огорчавайте Духа, който е въ васъ.” Не огорчавайте Духа, който ви рѫководи въ Божествения пѫть. Мнозина съмъ слушалъ да казватъ: “Защо Богъ е създалъ така свѣта? Защо Богъ допусна това? Защо Богъ допусна този човѣкъ да каже това нѣщо за мене?” Питамъ: когато впрегнатъ за ралото да оре нивата, какво трѣбва да говори ралото? Трѣбва да оре, да си извърши работата. Каквото и да мислите въ свѣта, вий сте изпратени да извършите волята Божия. Когато се занимавате съ други работи, вий сте оставени на почивка. Всички, които не разбирате Божиитѣ пѫтища, разсѫждавате все както въ горния случай. Всички хора, които не разбиратъ защо Господь е създалъ свѣта, азъ ги считамъ, че тѣ сѫ ръждясали. Едно рало, което не работи, ръждясва, а когато работи, то е излъскано. Недоволството е ръжда. А пъкъ щомъ влезете въ живота да работите, вий сте излъскани. Най-добритѣ и най-умнитѣ хора знаятъ следното: Каквото и да ви случи въ свѣта, е за ваше добро. Това е основенъ законъ. Всичко, което се случва, е за добро. Че ние не разбираме, то е другъ въпросъ. И онзи, който не изпълнява Божия законъ, следъ време ще страда. А пъкъ онзи, който изпълнява Божия законъ, той ще получи Божието благословение. Законътъ е такъвъ.

Ако вий се месите много въ чужди работи, вий вземате половината отъ тѣхнитѣ недостатъци. Ако се занимавате съ идиотитѣ, много работи отъ идиотитѣ ще влѣзатъ въ васъ. Ще стане една обмѣна. И азъ не ви съветвамъ много да се занимавате съ лошитѣ хора. Понѣкой пѫть у всинца ви има една идея, че може да изправите единъ лошъ човѣкъ. Единъ лошъ човѣкъ е една развалена машина, за която трѣбва майсторъ. Ако вий не разбирате, кажете на майсторъ да я поправи. Често идватъ нѣкои и казватъ за нѣкого: “Много лошъ човѣкъ е онзи. Искамъ пари назаемъ и не ми дава.” Рекохъ, той не е лошъ човѣкъ, той е добъръ. Тебе не ти трѣбватъ пари. Той казва: “Защо не ми трѣбватъ?” Рекохъ му: Защото ако вземешъ пари, ще се облечешъ съ хубави дрехи и ще се оженишъ, а ти не си човѣкъ за женене. Споредъ Божественото учение човѣкъ кога трѣбва да се ожени? Той трѣбва да свърши за 4 години отдѣлението, за 8 години гимназия, за 4 години университета и после да има десетина години специализация и следъ това вече да мисли за женитба. А пъкъ сега, свършилъ четвърто отдѣление и иска да се жени и свѣтъ да създава? Сега, азъ ви говоря на васъ, като на ученици. Женитбата, както е сега, не сѫ я разбрали. Тя е за много учени хора.

Сега ще разберете въ какво седи въпросътъ. Много пѫти ти можешъ да се оженишъ. Като станешъ министъръ председатель на България, ти си се оженилъ за България. Какво ще направишъ за България? Или станешъ царь. Ти си се оженилъ вече. Какво ще направишъ като царь? Ти искашъ да станешъ баща. Бащата - това е най-високата служба. Като баща какво ще създадешъ? Ти искашъ да станешъ майка. Това е най-високото положение. Като майка какво ще създадешъ? Или искашъ да станешъ учитель. Или искашъ да станешъ слуга. Слугата трѣбва да е свършилъ училище. Въ невидимия свѣтъ слуги съ образование четвърто отдѣление не ги търпятъ. И съ гимназиално образование не ги търпятъ. И с университетско образование не ги търпятъ. Трѣбва да имашъ следъ това още 10 години специализация, за да станешъ единъ обикновенъ слуга. Ангелитѣ минаватъ въ небето за слуги, но сѫ учили и иматъ добра опитность. Единъ ангелъ знае много повече, отколкото цѣлото човѣчество. Единъ ангелъ има по-голѣма опитность, отъ опитностьта на цѣлото човѣчество.

Азъ ви навеждамъ сега това не да се обезсърчите. Искамъ да ви кажа каква идея трѣбва да имате. Вий сте заобиколени съ сѫщества, които ви желаятъ доброто и трѣбва да ги слушате. И когато имате нѣкой пѫть неразположение на духа, то е поради вашето непослушание, ти си попадналъ подъ влиянието на непослушнитѣ духове и ти гласувашъ за тѣхъ. Цѣлия день тѣ казватъ: “Свѣтътъ не е създаденъ добре.” И вий казвате така. Тѣ мислятъ, че хората сѫ лоши. И вий мислите така. Вий мислите, че сте единствения, добрия. Единъ пророкъ, който е избилъ 400 лъжливи пророци и после се уплаши и каза: “Самъ останахъ и моя животъ искатъ.” Богъ каза: “Не си самъ, има още 7000 въ Израиля като тебе.” Илия изгуби своята сила, понеже изби пророцитѣ и трѣбваше наново да дойде на земята, да си поправи погрѣшката. И вторий пѫть, като дойде, той я поправи. И той дойде на земята, за да познае, че свѣта съ сила не се изправя, но съ любовь, знание и истина, които трѣбва да се внесатъ въ вашия животъ. Внесете ги и като ученици. Внесете Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Внесете истинския животъ, истинската свобода, турете така една основа и отъ тамъ започнете сега. Турете ги като мѣрки най-първо. Казано е: “Плодътъ на Духа е любовь, радость и миръ.”

Отче нашъ

Животъ пъленъ съ свѣтлина, животъ пъленъ съ топлина, животъ пъленъ съ чистъ въздухъ и храна е истинския животъ.

6ч. 27м.

4-та беседа на Рила

19 юлий 1939 г., 5 ч.с., срѣда

Молитвения връхъ при Рилскитѣ езера

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Основни правила на хигиената

    Ще прочета 5. глава отъ Посланието къмъ Галатянитѣ. Отъ тази глава се вижда, какви сѫ били идеитѣ и разбиранията на първитѣ Христови последователи. Обрѣзването, за което се говори въ тази глава, е старъ законъ. (1 — 3ст.). Днесъ и лозата се обрѣзва, за да даде повече плодъ. Лозаритѣ сѫ правили редъ опити: едни прѫчки сѫ обрѣзвали, а други — не сѫ обрѣзвали. По този начинъ тѣ сѫ наблюдавали, кои прѫчки ще дадатъ повече плодъ, и сѫ дошли до заключение, че обрѣзанитѣ се развиватъ по-добре и даватъ повече плодъ.

    „Вие, които се оправдавате чрезъ закона, отстранихте се отъ Христа. Защото ние чрезъ Духа ожидаме надеждата на оправдание отъ вѣра“. (4 — 5 ст.). Въ тѣзи стихове се говори за оправдаване и освобождаване отъ наказание. Човѣкъ може да се освободи отъ известно наказание не чрезъ законъ, но чрезъ вѣра.

    „А който ви смущава, той ще попадне подъ наказание, кой билъ да билъ“. ( — 10 ст.). — Въ всѣко общество има хора, които и себе си смущаватъ, и другитѣ смущаватъ. Това сѫ ония, които се занимаватъ съ личния животъ, т. е. съ себе си. Такива хора сѫществуватъ навсѣкѫде: и въ свѣтския, и въ религиозния животъ. За да излѣзе отъ личния си животъ, човѣкъ трѣбва да съзнае, че е дошълъ на земята да служи на Бога, а не на себе си. Съзнае ли това, той трѣбва да даде пѫть на Божественото въ себе си, то да оправя работитѣ му. Следователно, човѣкъ не трѣбва да се мѣси въ Божиитѣ работи.

    „Само не употрѣбявайте свободата за причина на плътьта, но съ любовь единъ другъ си слугувайте“. ( — 13 ст.). — Служенето безъ любовь нѣма никакъвъ смисълъ.

    „И дѣлата на плътьта сѫ явни: тѣ сѫ прелюбодеяние, блудъ, нечистота, похотливость“. ( — 19 ст.). — Думата прелюбодеяние може да се вземе въ тѣсенъ и въ широкъ смисълъ. Въ широкъ смисълъ прелюбодеянието подразбира даване предимство на човѣшкото предъ Божественото, на плътьта предъ духа. Ако обичашъ хората повече отъ Бога, ти прелюбодействувашъ. Ако обичашъ храната и облѣклото повече отъ Бога, ти прелюбодействувашъ.

    „Идолослужение“. ( — 20 ст.). — Идолослужението подразбира служене на това, което не е реално.

    „А които сѫ Христови, разпели сѫ плътьта наедно съ страститѣ и похотитѣ ѝ. ( — 24 ст.). — Едно време разпъваха плътьта, а сега я възпитаватъ. Въ миналото учителитѣ възпитаваха ученицитѣ си чрезъ „фалага“. После ги поставяха на колѣне. Следъ това ги биеха по-лицето, удряха отъ едната и отъ другата имъ страна по една плесница. Днесъ ги възпитаватъ чрезъ забележки, мъмрене, намаляване на поведението и т. н.

    „Ако духомъ живѣемъ, духомъ и да ходимъ“. ( — 25 ст.). — За да живѣе по духъ, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ личния елементъ въ себе си.

    Какво представя личниятъ животъ на човѣка? Личниятъ животъ може да се уподоби на официалнитѣ дрехи на човѣка, съ които се облича въ специални случаи. Съ тия дрехи той не може да работи. Иска ли да свърши нѣкаква работа, да услужи на нѣкого, човѣкъ трѣбва да облѣче работнитѣ си дрехи. Може ли младата булка да отиде съ булската си рокля въ кухнята да готви? Добре е понѣкога да готви и съ булската си рокля, но тогава тя трѣбва да влѣзе въ кухнята на природата, и оттамъ да си вземе ядене. Тя ще вземе чиста чиния и ще я напълни съ зрѣли, сладки плодове отъ дърветата. Или ще вземе отъ хамбара прѣсно, току-що овършано жито, ще го свари и предложи на своя възлюбенъ. Иска ли да готви въ обикновената кухня, тя трѣбва да съблѣче булската си рокля и да облѣче всѣкидневната. Ако всѣки день облича булската си рокля, тя ще влѣзе въ стълкновение съ всички хора. Ако съ бѣлата си рокля се яви между работни хора, тѣ ще започнатъ да я пипатъ, отъ всички страни да я разглеждатъ, докато я оцапатъ. Следъ това тя ще се кара съ тѣхъ, защо сѫ изцапали роклята ѝ. Разумна ли е постѫпката на тази булка? Ако бѣше разумна, тя не трѣбваше да се явява съ бѣла рокля между работници. Другъ е въпросътъ, ако трѣбваше да се яви между булки, които сѫ облѣчени съ булскитѣ си рокли.

    Оттукъ можемъ да извадимъ правилото: когато отивашъ между работници, облѣчи своята работна, нечиста дреха. Когато отивашъ между хора, които се разговарятъ само, и които сѫ облѣчени въ своитѣ чисти, нови дрехи, облѣчи и ти своята бѣла, чиста дреха. Така постѫпватъ всички работници и занаятчии. Влѣзете ли между бояджии, ще видите, че тѣ сѫ облѣчени съ своитѣ бояджийски дрехи. Щомъ свършатъ работата си, тѣ обличатъ чиститѣ си дрехи.

    Следователно, съ какви дрехи е облѣченъ човѣкъ, не е важно. Облѣклото има отношение къмъ външната обстановка на нѣщата. Важно е вѫтрешното облѣкло на човѣка. Това облѣкло опредѣля неговия характеръ, както и неговитѣ добродетели. Докато изработи своята вѫтрешна дреха, човѣкъ прави много погрѣшки. Докато се научи да пише правилно и красиво, детето сѫщо прави много погрѣшки. Колкото да го изправя учительтъ, то все ще прави погрѣшки. Обаче, колкото повече расте, детето започва да съзнава погрѣшкитѣ си и само ги изправя.

    Съвременнитѣ хора се занимаватъ едни съ други, критикуватъ се, безъ да знаятъ, че погрѣшкитѣ, които даденъ човѣкъ прави, нѣматъ нищо общо съ неговата душа. Преди всичко тѣ нѣматъ ясна представа за човѣка. Тѣ не знаятъ, кой е добъръ и кой — лошъ човѣкъ. За мнозина силниятъ човѣкъ е лошъ, а мекиятъ — добъръ. Кальта е мека. Добра ли е кальта? Прахътъ добъръ ли е? Понеже кальта цапа дрехитѣ и обущата, вие я считате за лошо нѣщо. Прахътъ не цапа като кальта, но пакъ го считате лошъ. Лошъ човѣкъ е онзи, който не може да използува правилно Божията любовь и свѣтлина. Добъръ човѣкъ е онзи, който прилага Божията любовь и свѣтлина на мѣсто. Който не може да използува свѣтлината правилно, той започва да боледува и търси лѣкари да му помогнатъ. Като го видятъ, лѣкаритѣ ще му кажатъ, че е малокръвенъ. Споредъ съвременнитѣ учени малокръвието се дължи на намаляване на червенитѣ кръвни тѣлца въ кръвьта. За да се справи съ малокръвието, човѣкъ трѣбва да употрѣбява такива храни, които да увеличаватъ числото на червенитѣ кръвни тѣлца. Това е повърхностно обяснение. Здравето не зависи отъ броя на червенитѣ кръвни тѣлца. Другаде се крие причината за здравето.

    Сега ние се намираме при една благоприятна обстановка, при чистъ въздухъ, на голѣма височина, отдето слизатъ идеи, които само тукъ можемъ да възприемемъ. Влѣзе ли ученикътъ въ класъ, тамъ ще възприеме нови мисли, чувства и постѫпки. Извънъ класа, ученикътъ възприема особенъ родъ материя, различна отъ тази, която той възприема въ класъ. Защо? Защото материята има различни свойства, различни вибрации — по-груби и по-фини. Колкото по-високо е издигнатъ човѣкъ, толкова по-фина материя може да възприема. Отъ материята, която човѣкъ възприема, зависи неговото състояние и разположение. Ако това може да се каже за физическата материя, колко повече може да се каже за духовната. Запримѣръ, когато се облѣче съ дреха отъ фина материя, човѣкъ е добре разположенъ. Облѣче ли се съ дреха отъ груба материя, състоянието му се понижава. Нѣкои светии сѫ се обличали съ дрехи отъ груба материя, да бодятъ кожата имъ. По този начинъ съзнанието имъ било всѣкога будно, а мисъльта — отправена къмъ Бога.

    Често слушате хората да казватъ, че трѣбва да се обичатъ, че трѣбва да възлюбятъ Бога. Това сѫ въпроси, върху които не трѣбва да се говори. Да се повтарятъ тия думи, това е все едно светията да носи дрехи отъ груба материя, да го бодятъ, и по този начинъ да му напомнятъ, че трѣбва да мисли за Бога. Ако влѣзете въ единъ домъ, дето нѣма печка, не говорете, че е студено, но носете своята електрическа печка съ себе си и, както говорите, внесете отъ своята топлина въ кѫщата. Нека домакинитѣ сами забележатъ, че вие носите нѣщо особено въ себе си. Нека тѣ сами забележатъ разликата въ температурата на стаята преди вашето дохождане и следъ дохождането ви. Който наблюдава и разбира нѣщата, той може да вади заключения за разумнитѣ сѫщества въ свѣта, за Бога. Който не разбира нѣщата, той ще търси Бога външно, ще пита, кѫде е Богъ, какво представя Той и т. н. Богъ е слѣзълъ въ ума на човѣка като свѣтлина, въ сърдцето като топлина, въ волята му като сила, да може да мисли, да чувствува и да постѫпва. Следъ всичко това той търси Бога тамъ, дето не сѫществува. Най-красивото, най-великото, най-разумното сѫщество въ свѣта е Богъ. Красотата е свързана съ истината. И човѣкъ може да бѫде красивъ, но ако обича любовьта, мѫдростьта и истината. Да види човѣкъ любовьта въ нѣкакъвъ красивъ и достѫпенъ образъ, това значи, да осмисли живота си. Любовьта представя идеалъ, цель въ живота на човѣка. Всичко, каквото хората вършатъ, все е за любовьта. Безъ любовь тѣ не могатъ да постигнатъ нито мѫдростьта, нито истината. Придобиятъ ли тѣзи три добродетели, тия велики сили, тѣ ставатъ мощни и красиви.

    Като говоримъ за красотата, ние имаме предъ видъ главно вѫтрешната красота — красота на душата. Който е вѫтрешно красивъ, той е и външно красивъ. Красивиятъ човѣкъ се радва на всички и на всички изпраща своята свѣтлина. Не прави ли това и слънцето? Красиво е слънцето. За да го виждаме, то изпраща свѣтлината си. Красотата на любовьта седи въ топлината. Наистина, ако човѣкъ не крие въ себе си часть отъ топлината на живота, той не може да бѫде красивъ. Топлината дава добро разположение на човѣшкия духъ. Топлината отваря пѫтя на човѣка. Безъ топлина, т. е. безъ добри чувства пѫтьтъ на човѣка е затворенъ. Човѣкъ може да бѫде обичанъ, само когато носи Божественитѣ блага въ себе си и щедро ги раздава. Не е ли готовъ да дава отъ Божественитѣ блага, той не се ползува нито отъ любовьта на хората, нито отъ любовьта на възвишенитѣ сѫщества. Който не раздава Божиитѣ блага на ближнитѣ си, той се е отклонилъ отъ правия пѫть. Сѫщото се отнася и до ангелитѣ. Свѣтълъ ангелъ е този, който раздава отъ Божиитѣ блага на всички нуждаещи. Падналъ ангелъ е този, който задържа всичко за себе си.

    Мнозина се страхуватъ да даватъ, да не осиромашеятъ. Който раздава Божиитѣ блага съ любовь, той никога не осиромашава. Може ли да осиромашее чешмата, която изобилно дава? Ако е свързана съ голѣмъ, неизчерпаемъ изворъ, тя никога нѣма да осиромашее. Ако не дава, тя има възможность да осиромашее. Всички хора ще я изоставятъ. Тѣ ще потърсятъ друга чешма, която е готова да дава безъ страхъ. Следователно, който дава, и на него се дава. Който спира Божиитѣ блага, и на него не се дава. Забележи ли това, човѣкъ изпада въ противоречие. Щомъ иска да се освободи отъ това противоречие, той трѣбва да дава. Не спирайте Божиитѣ блага! Нарушите ли това правило, ще ви държатъ отговорни. Ще кажете, че нѣкога сте били скѫперници, а сега сте готови да давате. Каквито сте били въ миналото, такива сте и сега. Отъ миналото носите много възгледи за живота, отъ които и досега не можете да се освободите. Вие сте били въ положението на господари, на слуги, на майки, на бащи, на братя и на сестри, но не сте изпълнявали предназначението си, както трѣбва, вследствие на което и до днесъ носите последствията на неизпълнени задължения.

    Каква е службата на бащата? — Бащата дава. А на майката? — Майката обработва. Майката приема нѣщата отъ бащата и ги обработва. Децата получаватъ отъ майката и бащата обработени материали и ги прилагатъ въ живота си. Причината за противоречията, на които хората днесъ се натъкватъ, е тази, че като бащи не сѫ давали свободно, като майки не сѫ обработвали свободно и като деца не сѫ приемали и прилагали свободно. Ето защо, когато Богъ даде едно благо на човѣка, той трѣбва да го приеме, обработи и приложи свободно. Вие искате Богъ да ви обича, безъ да учите. Това е невъзможно. Когато учительтъ обича ученика си, последниятъ трѣбва да учи, да бѫде единъ отъ първитѣ ученици. Нѣкои искатъ учительтъ имъ да ги обича, да бѫдатъ първи ученици безъ да учатъ. Това е невъзможно. За ученика е важно да учи. Той може да бѫде много добъръ по сърдце, но мързеливъ. Въ случая доброто сърдце не може да го спаси. Като влѣзе въ училището, ученикътъ трѣбва да учи. Какво се ползува ученикътъ, ако поведението му е отлично, съ никого не се е каралъ, лоша дума на никого не е казалъ, а успѣхътъ му отгоре додолу е слабъ? Той не е казалъ на никого лоша дума, но съ слабия си успѣхъ е станалъ причина учительтъ му да говори лоши думи и да се сърди. Ученикъ, който предизвиква учителя си да се сърди, не е добъръ ученикъ. Мислите ли, че този учитель е лошъ? Той се сърди, защото желае доброто на своя ученикъ. Лошъ ли е лѣкарьтъ, когато забранява на болния да яде? Здравиятъ трѣбва да яде, но да не преяжда; болниятъ малко ще яде, а понѣкога ще гладува — това изисква болестьта му. На болния се препорѫчва да диша много въздухъ, а да яде малко. Иска ли да се развива правилно, човѣкъ първо ще приема свѣтлина, после — топлина, следъ това — въздухъ и най-после твърда храна за тѣлото.

    И тъй, като живѣе на земята, човѣкъ се нуждае отъ въздухъ, като храна за своя етеренъ двойникъ, за астралното си тѣло. Да се храни човѣкъ съ свѣтлина, това значи, да възприема свѣтли мисли за ума си. Да се храни съ топлина, това значи, да възприема добри, възвишени чувства за сърдцето си. Когато човѣкъ възприема правилно свѣтлината като храна, умътъ му е свѣтълъ; когато възприема правилно топлината, сърдцето му е добро и благородно; когато възприема правилно въздуха, силата му е голѣма; когато възприема правилно твърдата храна и добре я асимилира, тѣлото му е здраво. Ако тѣлото на човѣка е здраво, и всѣки день се подобрява, той се храни физически добре; ако силата му се увеличава, той се храни правилно съ въздухъ. Въздухътъ съдържа особена енергия, наречена отъ индуситѣ „прана“. Други учени я наричатъ животворно електричество, или животворенъ магнетизъмъ. Вие сте дошли на планината не само за чистъ въздухъ, както мнозина мислятъ, но сте дошли още и за прана, т. е. за животворнитѣ сили на електричеството и на магнетизъма. Вие излизате рано сутринь, за да възприемете особенитѣ свѣтлинни лѫчи на слънцето за храна на ума и топлиннитѣ му лѫчи за храна на сърдцето. Дробоветѣ приематъ праната отъ въздуха най-добре сутринь. Когато умътъ, сърдцето и дробоветѣ приематъ своята храна, и тѣлото става по-възприемчиво да приема съответната за него храна. Тогава казваме, че човѣкъ се е нахранилъ правилно. Безъ да знае, той е изпълнилъ всички правила на хигиената за добро хранене.

    Основнитѣ правила на хигиената за добро хранене сѫ следнитѣ: правилно възприемане на свѣтлината, на топлината, на въздуха и на твърдата храна. Изпълни ли човѣкъ тия правила, следъ тѣхъ ще дойдатъ други правила — за отношенията на хората къмъ Бога, къмъ ближния си и къмъ себе си. — Какъ трѣбва да се обичаме? — Това е единъ отъ труднитѣ въпроси. Да обичате единъ човѣкъ, това значи, да му помогнете. Вие можете да му помогнете по следния начинъ: да му дадете възможность правилно да възприема свѣтлината, топлината, въздуха и твърдата храна. Ако той има нужда отъ умствена помощь, ще му покажете, какъ да възприема свѣтлината; ако има нужда отъ сърдечна помощь, ще му покажете, какъ да възприема топлината; ако има нужда отъ правилно дишане, ще му покажете, какъ да диша правилно; ако има нужда отъ здраве, ще му кажете, какъ да се храни. Нѣкои хора сѫ нервни, сприхави. Защо? Не дишатъ правилно. Има случаи, когато човѣкъ се дразни отъ присѫтствието на нѣкого и е готовъ да се сърди, да се кара съ окрѫжаващитѣ. Въ присѫтствието на други нѣкои той се успокоява. Коя е причината, че единъ човѣкъ ви дразни, а другъ — успокоява?

    Единъ виденъ лѣкарь забелязалъ, че клиентитѣ му обичали да седатъ дълго време при него на разговоръ. Той билъ добъръ, внимателенъ човѣкъ и не искалъ да имъ казва, че е време да си отиватъ, да го оставятъ свободенъ, да работи, затова измислилъ особено срѣдство, съ което ги заставялъ да напущатъ кабинета му. На столоветѣ, на които клиентитѣ му седѣли, той поставялъ по едно шило, свързано съ конецъ. Когато клиентътъ оставялъ на разговоръ повече, отколкото трѣбвало, лѣкарьтъ дръпвалъ конеца. Шилото бодвало клиента, и той веднага ставалъ отъ стола.

    Тъй щото, скарването между двама души не е нищо друго, освенъ бодване съ шило. Всички хора иматъ такива шила въ себе си, съ които едни други се бодятъ. — Силно ме бодна този човѣкъ. — Седѣлъ си при него много време. Колко време трѣбва да седите при човѣкъ, когото обичате? Опредѣлено е, колко време трѣбва да седите при човѣкъ, когото обичате. Който много обича, той трѣбва да седи една минута; който по-малко обича — две минути; който малко обича — три минути. Който седи повече отъ три минути, той ще опита шилото. Приложете това правило и по отношение на своитѣ мисли и чувства. Дойде ли въ ума ви една лоша мисъль, или въ сърдцето ви едно лошо чувство, не ги дръжте повече отъ една минута. Стремете се бързо да се освобождавате отъ лошитѣ мисли и чувства, за да не ставате тягостни нито на себе си, нито на своитѣ близки.

    Днесъ всички хора говорятъ за любовьта, но всѣки я разбира различно. Нѣкои мислятъ, че колкото сѫ по-близо единъ до другъ, толкова повече се обичатъ. Обаче, като се оженятъ, тѣ виждатъ, че не излиза така Това е неразбиране на любовьта. Да се ожени човѣкъ, това още не значи, че любовьта го е посетила. Любовьта е свойство на душата. Душата люби. Въ този смисълъ никой не е жененъ. Душата не се жени, не се свързва. Личниятъ човѣкъ се свързва, съ цель да извърши нѣкаква работа. И духътъ сѫщо не се жени. Затова Христосъ казва: „Които се сподобятъ съ този вѣкъ, нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ.“ Това, което хората наричатъ женитба, е актъ само за земята, Каква любовь е тази, която се мѣни? Докато не се е оженилъ, момъкътъ казва на момата: Умирамъ за тебе. Като се ожени за нея, той ѝ казва: Умирамъ отъ тебе. Коя любовь е по-силна: да умирашъ за човѣка, или да умирашъ отъ него? Едно трѣбва да знаете: не вѣрвайте въ любовь, която се мѣни.

    Истинската любовь е вѣчна. Истинската мѫдрость и истина сѫщо сѫ вѣчни. Въ тѣхъ човѣкъ трѣбва да вѣрва. Ако вашата вѣра се потиква отъ любовьта, мѫдростьта и истината, вие сте на правъ пѫть. Човѣкъ познава силата на своята вѣра по това, че обикновено не боледува. Заболѣе ли, той лесно се справя съ болестьта си. Болестьта е благо за него. Той я отстранява отъ себе си толкова лесно, колкото голѣмиятъ юнакъ — своя противникъ. Чрезъ болеститѣ се изпитва силата на човѣка. Ако е силенъ, той ще събори болестьта. Ако е слабъ, болестьта ще го събори. И вие ще знаете, че болеститѣ не сѫ нищо друго, освенъ голѣми юнаци, пехливани, които ви нападатъ, за да изпитатъ, колко сте силни. Вие ще се борите съ тѣхъ, ще се огъвате, ще превивате рѫцетѣ и краката си, докато единъ отъ двамата победи: или вие, или болестьта. Има хора, които действуватъ върху човѣка не само физически, но и умствено. Съ мисъльта си тѣ могатъ да ви подействуватъ така, че да изкривятъ нѣкоя часть на тѣлото ви: лицето, рѫката, крака и т. н. Обаче, има хора, които, съ своята свѣтла и добра мисъль, помагатъ на човѣка, освобождаватъ го отъ всички мѫчнотии и болезнени състояния. Съ своята мисъль тѣ сѫ по-голѣми борци отъ най-голѣмитѣ пехливани.

    И тъй, когато говоримъ за злото, ние си го представяме като пехливанинъ, който вързва рѫцетѣ и краката на човѣка, съ цель да го ограничи. Колкото да е силно злото, два пѫти по-силно е доброто. То иде въ помощь на човѣка, развързва рѫцетѣ и краката му и го освобождава. Човѣкъ е дошълъ на земята не да се бори съ злото, но да развива самообладание и търпение, да работи съ положителнитѣ сили на природата. Защо трѣбва да бѫде човѣкъ търпеливъ? За да не се подава на отрицателнитѣ сили. Търпението е броня, която предпазва човѣка отъ злото. Вѣрата, надеждата, любовьта, истината, знанието сѫщо така сѫ броня. Ако не се бронира съ тѣхъ, човѣкъ се подава на силнитѣ сѫщества, на пехливанитѣ и става играчка въ рѫцетѣ имъ. За да не бѫде играчка въ рѫцетѣ на тия сѫщества, човѣкъ трѣбва да има вѣра, надежда, любовь. За да не бѫде играчка въ рѫцетѣ имъ, той трѣбва да има знание, свѣтлина, свобода.

    Съвременнитѣ хора живѣятъ въ свѣтъ на ограничения. Отъ една страна ги ограничаватъ, а отъ друга ги освобождаватъ. Причината за това се крие въ сѫществата, които живѣятъ въ вселената. Едни сѫщества изпълняватъ волята Божия, а други — своята воля. Последнитѣ сѫщества иматъ желание да спъватъ хората, да имъ препятствуватъ. Тѣ влизатъ въ тѣхъ, изучаватъ слабоститѣ имъ и започватъ да имъ внушаватъ различни мисли, съ цель да ги спънатъ. Ако влѣзатъ въ нѣкоя мома, тѣ започватъ да ѝ внушаватъ мисъльта, да се влюби въ нѣкой момъкъ. Ако влѣзатъ въ момъка, тѣ насочватъ вниманието му къмъ момата. Не се минава много време, момъкътъ и момата се срѣщатъ, влюбватъ се единъ въ другъ. Ако не могатъ да се оженятъ, тѣ започватъ да се измѫчватъ. Ако се оженятъ, въ скоро време любовьта имъ изчезва, и тѣ се чувствуватъ чужди помежду си, искатъ да се раздѣлятъ. Тази любовь е създадена изкуствено, и затова изчезва. Тази любовь е толкова трайна, колкото любовьта между свинята и нейния господарь. Господарьтъ обича свинята си, храни я, грижи се за нея, за да затлъстѣе. Щомъ види, че е достатъчно угоена, той я изважда отъ кочината и я изпраща на онзи свѣтъ. Любовьта на господаря къмъ свинята продължава най-много до Коледа. Приближи ли Коледа, чува се квичене, викъ, плачъ. Господарьтъ туря ножа на врата ѝ и говори: Не се страхувай, законътъ е такъвъ. За да промѣнишъ условията на живота си, за да напуснешъ кочината и влѣзешъ въ рая, азъ трѣбва да те пробода съ ножъ въ сърдцето, или да отрѣжа главата ти. Това е фигуративенъ изразъ, но така, именно, лошитѣ сѫщества увличатъ и хората. Като иска да се осигури по нѣкакъвъ начинъ, човѣкъ е готовъ да вѣрва на всѣки, който му обещава щастие. Срещнете ли човѣкъ, който обещава много, знайте, че той не говори истината.

    Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да знае, че единствениятъ, който може да го осигури, да го отхрани и отгледа, това е Богъ. Всички хора, които му услужватъ, сѫ слуги Божии. Щомъ знае службата си на земята, човѣкъ трѣбва да дава свободно, щедро и да благодари свободно за всичко, което получава. Давайте свободно и взимайте свободно. Съ други думи казано: давайте съ любовь и взимайте съ любовь.

    Като проповѣдвамъ учението на любовьта, на мѫдростьта и на истината, мнозина искатъ да знаятъ, вѣрно ли е това, което проповѣдвамъ. Тѣ искатъ доказателства. Истината не се доказва, но се провѣрява. Като я приложатъ и опитатъ, тѣ ще разбератъ истинни ли сѫ думитѣ ми, или не. Когато много бърза, човѣкъ не говори истината. Истината не бърза, тя чака времето си. Какъ можете да докажете, че въздухътъ е чистъ? Достатъчно е да го поемете въ дробоветѣ си, за да кажете, чистъ ли е, или не. За истината човѣкъ самъ е авторитетъ. Щомъ поеме въ дробоветѣ си планинския въздухъ, той самъ ще се произнесе за неговата чистота. Щомъ запали свѣщьта си, човѣкъ самъ ще се произнесе за силата на нейната свѣтлина. Богъ е вложилъ въ човѣка мѣрки, съ които самъ да опредѣля силата на свѣтлината и на топлината, чистотата на въздуха и на водата и т. н. Какъ се изразява силата на музиканта? Силата на музиканта се изразява въ това, че той предава часть отъ своята музикална енергия на слушателитѣ си и помага за развиване на тѣхния музикаленъ центъръ. Ако не може да направи това, или той не е голѣмъ музикантъ, или слушателитѣ му не сѫ музикални. Слънчевата свѣтлина и топлина сѫ силни, понеже помагатъ за растенето на всичко живо — растения, животни и хора, а сѫщевременно помагатъ за развиване на човѣшкитѣ дарби. Искате ли да направите нѣкого добъръ, отъ васъ трѣбва да изтича енергия на доброто, която дадениятъ човѣкъ да възприеме. Не стане ли тази обмѣна на енергия, вие не можете да го направите добъръ. Искате ли да направите човѣка вѣрващъ, часть отъ енергията на вѣрата трѣбва да излѣзе отъ васъ и да влѣзе въ неговия съответенъ центъръ. Всички хора не сѫ еднакво развити: въ нѣкои хора центърътъ на вѣрата е силно развитъ, въ други — музикалниятъ центъръ въ трети — философскиятъ центъръ, въ четвърти — центърътъ на наблюдателностьта и т. н. Всѣки човѣкъ трѣбва да работи усилено, за да развие онѣзи центрове въ себе си, които сѫ слабо проявени.

    Като ученици на окултна школа, всѣки трѣбва да се познава, да знае, кои центрове въ него сѫ слабо развити и кои сѫ добре развити. Хора, които сѫ голѣми индивидуалисти, иматъ легнало назадъ чело. Горната часть на челото имъ е легнала, а долната е силно развита. Тѣ сѫ много наблюдателни. Хора, на които челото е право, горната часть силно развита, а долната — слабо, сѫ добри философи. Тѣ обичатъ да философствуватъ върху отвлѣчени въпроси. Ще ги чуете да разсѫждаватъ върху въпроситѣ: Защо Богъ е създалъ свѣта, какъ го е създалъ? Кой човѣкъ може да отговори на въпроса, защо Богъ е създалъ свѣта? Когато свѣтътъ се е създавалъ, хората не сѫ сѫществували. Значи, свѣтътъ не е създаденъ за хората. За кого е създалъ Богъ свѣта? За себе си. Какво означаватъ думитѣ „за себе си“? За себе си подразбира за всички. Значи, Богъ създаде свѣта за себе си, за ангелитѣ, за възвишенитѣ и разумни сѫщества, за хората, за растенията, за животнитѣ. Съ една дума, Богъ създаде свѣта за всички сѫщества надъ човѣка и подъ човѣка. Понеже включва въ себе си всички сѫщества, Богъ създаде свѣта за себе си, а Той мисли, че е създалъ свѣта за насъ. Понеже се проявява чрезъ всички живи сѫщества, Богъ се радва, когато живѣемъ добре помежду си. Той се радва, че разбираме и прилагаме Неговитѣ закони.

    Като не спазватъ Божиитѣ закони, хората, се критикуватъ, вследствие на което едни други се спъватъ. Какво означава думата „критика“? Критиката подразбира естествена, Божествена мѣрка, съ която се мѣрятъ нѣщата. Ако прилагате тази мѣрка правилно, критиката е на мѣсто. Не я ли прилагате правилно, критиката не е на мѣсто. Казвате, че нѣкой човѣкъ не е добъръ. Какъ опредѣлихте, че този човѣкъ не е добъръ? Каква мѣрка приложихте по отношение на него? Когато музикантътъ се произнася за даденъ човѣкъ, че не е музикаленъ, той го е подложилъ на провѣрка. Той си е послужилъ съ камертона — мѣрка за опредѣляне основния тонъ въ музиката. Той казва на дадения човѣкъ: Изпѣй тона „la“_ Той взима тона „la“, но музикантътъ го провѣрява съ камертона и вижда, че не е правиленъ. Изпѣй сега тона „do“. Изпѣй тона ,,fa“. Като провѣрява съ камертона, вижда, че всички тонове не сѫ правилни. Следъ всичко това, музикантътъ се произнася, че този човѣкъ не е музикаленъ. Неговата критика е на мѣсто, защото той е приложилъ онази мѣрка, съ която се опредѣля музикалностьта на човѣка. Каква мѣрка ще приложите за добрия човѣкъ? Добъръ човѣкъ е онзи, който никога не се каля и размѫтва. Добъръ човѣкъ е онзи, който никога не губи своята чистота. Можете ли да размѫтите водата на нѣкое дълбоко планинско езеро? Добъръ човѣкъ е онзи, който никога не се обижда. Той има температура десеть хиляди градуса. Какво представя обидата? Обидата не е нищо друго, освенъ една желѣзна топка. Какво ще стане съ тази топка, ако я хвърлите срещу човѣкъ, който има десеть хиляди градуса топлина? Преди да стигне до него, желѣзната топка ще се стопи. Значи, никаква обида не може да стигне до добрия човѣкъ. Обижда ли се, той не е добъръ. Днесъ почти всички хора се обиждатъ, понеже топлината имъ е малка.

    Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ новъ редъ и порядъкъ, какъвто сѫществува въ невидимия и разуменъ свѣтъ. Съзнателно, или несъзнателно тѣ се стремятъ къмъ този свѣтъ, но трѣбва да знаятъ, че разумниятъ свѣтъ не обича болни хора, нито хора съ слабости. Попадне ли такъвъ човѣкъ между тѣхъ, тѣ веднага го изпращатъ на земята. Въ това отношение тѣ мязатъ на пчелитѣ. Когато въ нѣкой кошеръ попадне болна, нечиста пчела, тѣ веднага я изхвърлятъ навънъ. Така постѫпватъ и разумнитѣ сѫщества. Тѣ не търпятъ нечисто сѫщество помежду си. Човѣкъ е дошълъ на земята, именно, за това, да се научи да живѣе чистъ и светъ животъ, да се приготви за разумния свѣтъ. Съ невежеството си човѣкъ може да повреди своитѣ органи и по този начинъ да не може да изпълни това, за което е дошълъ на земята. Ето защо, той се нуждае отъ истинско знание. Когато влѣзе въ нѣкое религиозно общество, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да има знания, за да не пакости нито на себе си, нито на своитѣ близки. Религиозниятъ животъ подразбира връзка между души. Въ тази връзка хората се поставятъ близо едни до други и, ако не сѫ достатъчно разумни, тѣ могатъ да си причинятъ редъ пакости и нещастия. Когато се качватъ на Алпитѣ, за да минатъ лесно опаснитѣ мѣста, туриститѣ се свързватъ съ вѫже, да могатъ да си помагатъ. При това положение тѣ трѣбва да бѫдатъ внимателни, защото, ако единъ отъ тѣхъ падне въ пропастьта, може да завлѣче всички. Но сѫщевременно, всички заедно могатъ да спасятъ единия, който се е подхлъзналъ и падналъ въ пропастьта. Такава верига отъ хора представя духовниятъ животъ на обществата. Тамъ всички хора сѫ свързани помежду си, като скачени сѫдове: Пострада ли единъ, всички могатъ да пострадатъ. Спаси ли се единъ, всички могатъ да се спасятъ.

    Следователно, всички духовни хора трѣбва да се пазятъ едни други. Не мислете че теренътъ, върху който стоите, е равенъ. По него има високи върхове, голѣми скали, дълбоки пропасти, дето всѣки може да плати съ живота си. Човѣкъ срѣща на пѫтя си голѣми съблазни и изкушения, които всѣки моментъ могатъ да го спънатъ. Представете си, че срѣщате младъ момъкъ, който носи на рѫце млада, красива мома. Какво ще кажете за този момъкъ? Ще кажете, че е лошъ, нечистъ човѣкъ. Какво ще кажете за него, като разберете, че кракътъ на младата мома е счупенъ? Тя не може да ходи съ счупенъ кракъ. Момъкътъ видѣлъ, че момата счупила крака си и ѝ се притекълъ на помощь. Лошъ ли е този момъкъ? Когато се произнася за нѣщо, човѣкъ трѣбва да знае условията, при които нѣщата ставатъ. Когато хората се сближаватъ, вие не знаете, каква цель се крие въ тѣхното сближение. Вие не знаете, каква е цельта на Бога, за да сближава добри и лоши хора. Какво цели човѣкъ, когато поставя леда на огъня? Той иска да го стопи, да го превърне на вода. Ледътъ не е полезенъ за човѣка. Обаче, когато го превърне на вода, той го използува разумно.

    Казано е въ Писанието: „Не огорчавайте Духа, Който ви води въ Божия пѫть“. За да не огорчавате Духа, научете се да разсѫждавате дълбоко. Не разглеждайте нѣщата едностранчиво. Докато не знаете дълбокия смисълъ на нѣщата, не се произнасяйте върху тѣхъ и не питайте, защо Богъ е допусналъ това или онова. Колкото и каквито изпитания да имате, не правете прибързани и неправилни заключения. Какво трѣбва да мисли ралото за себе си? Трѣбва ли да мисли, че сѫдбата е несправедлива къмъ него? Ралото е направено, за да свърши известна работа. И човѣкъ е изпратенъ на земята да върши волята Божия — нищо повече. Занимава ли се съ други въпроси, вънъ отъ изпълнение на волята Божия, той ще остане на почивка, както ралото, което е свършило работата си. И ако още продължава да философствува, Богъ ще го остави за повече време въ почвата. Почива ли повече отколкото трѣбва, той ще ръждяса. Рало, което не работи, ръждясва. Рало, което работи, излъсква се. Недоволството е ръжда. Доволниятъ и работливъ човѣкъ самъ по себе си се излъсква и започва да свѣти.

    Следователно, дръжте въ ума си мисъльта: каквото се случава въ живота ви, всичко е за добро. Ако човѣкъ не разбира, защо ставатъ нѣщата, това е другъ въпросъ. Важно е, че всичко, каквото става въ свѣта, е все за добро. Който изпълнява Божия законъ, той ще получи Неговото благословение. Който не го изпълнява, той ще бѫде изложенъ на голѣми страдания. Законъ е това. Ако пъкъ се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората, вие ще понесете часть отъ тѣхъ. Като знаете това, не се занимавайте съ лошитѣ хора. Не мислете, че можете да ги изправите. Лошиятъ човѣкъ е развалена машина, която само майсторъ може да изправи. Защо мислите, че нѣкой човѣкъ е лошъ? Защото не ви далъ пари на заемъ? Добре е направилъ, че не ви е далъ пари. Ако бѣше ви услужилъ, вие щѣхте да ги използувате за непотрѣбни работи. Нѣкой взима пари на заемъ, да се жени. Каква женитба е тази? Той свършилъ само първоначално училище и мисли да се жени. Споредъ Божественото учение, човѣкъ може да се жени, следъ като свърши отдѣления, прогимназия, гимназия, университетъ, а следъ това и специализация. А тъй, съ нѣколко отдѣления, или съ нѣколко класа само, това не е човѣкъ за женене, за създаване на поколѣние. Женитбата е само за високонапреднали хора, умствено и духовно.

    Какво разбираме подъ „женитба“? Въ широкъ смисълъ на думата, женитбата подразбира свързване на човѣка съ нѣщо. Да станешъ министъръ на една държава, това подразбира, че ти си се оженилъ за тази държава. Да станешъ царь, това пакъ подразбира женитба. Какво ще създадешъ като министъръ, или като царь? Ако искашъ да станешъ баща, или майка, това сѫ пакъ високи служби. Не е достатъчно само да станешъ баща, или майка, но трѣбва да създадешъ нѣщо. Ако искашъ да станешъ учитель, ти пакъ се женишъ. Какво ще създадешъ като учитель? И слуга да станешъ, пакъ трѣбва да създадешъ нѣщо. За да станешъ слуга, въ невидимия свѣтъ изискватъ непременно висше образование и десетгодишна специализация. Ангелътъ е слуга на небето, но той има много знания и опитности. Ангелътъ има повече знания и опитности, отколкото тия на цѣлото човѣчество.

    Като слушате това, вие не трѣбва да се обезсърдчавате, но знайте, че сте обиколени отъ сѫщества, които ви желаятъ доброто, За да постигнете това, което желаете, вие трѣбва да ги слушате. Неуспѣхитѣ ви често се дължатъ на непослушание. Отъ непослушанието се ражда недоволството. Щомъ е недоволенъ, човѣкъ започва да търси причината за неуспѣхитѣ си въ окрѫжаващитѣ и казва, че хората сѫ лоши, че свѣтътъ не е добре създаденъ и т. н. Той мисли, че е единствениятъ добъръ човѣкъ. И пророкъ Илия мислѣше, че злото трѣбва да се унищожи, заради което изби 400 лъжливи пророци. Следъ това се уплаши и избѣга въ пустинята. Той каза: „Самъ останахъ, и моятъ животъ искатъ да взематъ.“ Богъ му отговори; „Не си самъ. Въ Израилъ има още седемь хиляди пророци като тебе.“ Следъ избиването на пророцитѣ, пророкъ Илия изгуби силата си. Той трѣбваше да дойде отново на земята, да изправи погрѣшката си. Той съзна, че свѣтътъ не може да се изправи съ насилие, но съ любовь, съ истина и съ свѣтлина.

    Сега и на васъ, като на ученици, казвамъ: Приложете любовьта, мѫдростьта и истината като основа на своя животъ и оттамъ започнете да градите.

    „Плодоветѣ на Духа сѫ: любовь, радость, миръ, дълготърпение, кротость, въздържание.“

    Животъ пъленъ съ свѣтлина, животъ пъленъ съ топлина, животъ пъленъ съ чистъ въздухъ и храна е истинскиятъ животъ.

*

19 юлий, 5 ч. с.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×