Jump to content
Ани

1937_08_23 Тритѣ ухания

Recommended Posts

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ТРИТѢ УХАНИЯ

 

Добрата молитва

Молитвата на Царството

 

91 псаломъ

 

“Духътъ Божий”

 

Ще прочета часть отъ 10 глава отъ Лука до десетия стихъ.

 

Размишление.

 

Има нѣща, които хиляди години сѫ занимавали човѣшкия умъ и сѫ останали неразрешени. Всѣки човѣкъ има известенъ въпросъ неразрешенъ. Има нѣщо, къмъ което човѣкъ се стреми, неопредѣлено вѫтре. Всѣки човѣкъ се стреми и търси нѣкакво си благо, има си нѣкаква идея. Този стремежъ е както онзи човѣкъ - диша, търси чистия въздухъ и работата не става. Въ всѣка минута човѣкъ трѣбва да направи най-малко 15-20 вдишки. И забелязано е, че когато човѣкъ заболѣе, вдишкитѣ ставатъ по-бързи. Нѣкой човѣкъ диша много бързо. Не е за предпочитане. Значи има единъ ритъмъ или едно състояние, което е здравословно. Нѣкои болни хора дишатъ много бързо и мислятъ, че съ бързото дишане ще поправятъ работата, пъкъ то, освенъ че не се поправя, но се разваля. Въ живота нѣкои хора бързатъ, искатъ да станатъ добри. То е едно специфично разбиране. Но въ стиха се казва: “Наближило е Царството Божие.” Царството Божие е разрешението на въпроса. Докато Царството Божие не дойде въ насъ или докато ние не усвоимъ тази идея, въпросътъ остава неразрешенъ.

 

Казва, че е наближило Царството Божие. Сѫществуватъ нѣкои противоречия, които отъ хиляди години не могатъ да се поправятъ. Често нѣкой казва: “Кажи му на него да си поправи работата.” Но и като кажешъ на човѣка, работата не се поправя. Казва: “Да ми даде паритѣ. Кажи му, да ми върне паритѣ.” Дойде нѣкой, каже му и пакъ не ги дава. Казва: “Нѣма да му ги дамъ.” Тогава пита: “Защо прави така?” И мене питате: “Защо човѣкъ яде?” Така е направенъ, че трѣбва да яде. Ако можеше другояче да бѫде направенъ, но понеже е така направенъ, не може. Казва: “Защо е злото въ свѣта?” Защото не може другояче. Ако можете, вие направете другояче, покажете на Господа. Вие намирате, че злото е несъвмѣстимо съ живота. Покажете на Господа единъ проектъ, който да направи, и животътъ по другъ начинъ да се изяви. Вие казвате: “Еди който човѣкъ, защо така постѫпва?” Но дайте си очетъ, че въ даденъ случай и вие постѫпвате точно тъй, както не трѣбва да постѫпвате. Запримѣръ ако ти се намирашъ предъ една мечка, ти не може да бѫдешъ тъй спокоенъ. Тебе те срещне една мечка, веднага ти трепне сърдцето. Защо не може да седишъ хладнокръвенъ? Теоретически казвашъ, че Господь е въ мечката. Но като те срещне Господь, ще ти даде единъ урокъ, че ще го помнишъ.

 

Сега запримѣръ това сѫ изяснения, за да се изяснятъ сегашнитѣ положения, които имате. Запримѣръ нѣкой пѫть вие сте недоволенъ. Не може да си дадете очетъ, защо сте недоволенъ. Въ какво се крие сѫщинската причина на вашето недоволство. Щомъ една игла е много приятелка съ мене, влѣзе въ интимния животъ на моето тѣло, азъ съмъ недоволенъ. Представете си, тази игла толкозъ много ме обича, забие се въ крака ми. Менъ не ми е приятно присѫтствието на тази игла. Искамъ по който и да е начинъ да я изпѫдя. Ако ме попита: “Защо не си любезенъ малко съ мене, защо не ме обичашъ, защо ме изхвърляшъ, азъ искамъ да живѣя съ тебе.” Рекохъ, не бѫдете игла за хората, нито пъкъ игла за самитѣ васъ. Не може ли въ свѣта безъ игли? За шиенето трѣбватъ иглитѣ. Защо не си изтъчете цѣла рокля, ами ги правите отъ части. Какви сѫ съображенията, че имате теркове,* трѣбва да се скрояватъ, че трѣбва да се зашиватъ. Най-първо ще вземете единъ платъ, ще го разрѣжете, следъ туй ще го шиете наново.

 

Питатъ ме, казватъ: “Я, ни кажи какъ вѣрвашъ ти, какво ти мислишъ за Господа?” - Рекохъ, нищо не мисля. Какво ще мисля? Казва: “Колко е голѣмо Слънцето.” - Не го зная. Азъ нѣмамъ представа, че то е единъ милионъ и петстотинъ пѫти по-голѣмо. Даже въ съзнанието си го нѣмамъ. И земята не съмъ видѣлъ. Взема земята като мѣрка, но и за земята нѣмаме ясна представа, колко е голѣма. Една идея имаме, която съвсемъ не е така реална, както въ сѫщность. Всичкитѣ хора на земята иматъ такива понятия, които въ сѫщность не отговарятъ на самата реалность. Казватъ, че има сѫщества, които въ своето съзнание обгръщатъ земята. Има сѫщества, които като хванатъ земята обгръщатъ я като една ябълка, отвсѣкѫде я разглеждатъ. Има хора, които отдалече гледатъ съ микроскопъ една малка частица.

 

После хората казватъ, питатъ: “Откѫде е дошълъ той?” Сега дойде нѣкой пророкъ да пророкува. Пророцитѣ сѫ на степени, има малки, има и голѣми пророци. Какъ ще познаете единъ пророкъ отъ Бога ли е излѣзълъ или не е отъ Бога излѣзълъ? Какъ ще провѣрите, че туй, което говори, дали е вѣрно или не? Казва Христосъ за себе си: “Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ.” Този, който иде да даде животъ, е отъ Бога; този, който не иде отъ Бога, той взема живота. Влѣзете въ единъ домъ и виждате, че има овци, говеда, патици, казвате: “Голѣма домакиня.” Покаже се, че е щедра, излѣзе съ своята крина, хвърли жита на всичкитѣ. Най-първо тѣ мислятъ, че господарката е много добра, храна дава на кокошкитѣ, всички сѫ добре охранени, като излѣзатъ, вървятъ съ нея, иматъ добра господарка. Но вечерно време току погледнешъ, българитѣ какъ постѫпватъ. Влѣзе въ курника, хване една за врата, извади я навънъ, тури я на дръвника и главата на една страна. После домакинята, тази много благородната и добре възпитаната, която е свършила най-малко единъ факултетъ, тури я въ тенджерата, опари я, оскубе я. После тя разбира отъ хирургия, извади ножа, разтърбушини я, извади червата, извади черния дробъ, бѣлия дробъ, сготви я и всички сѫ радостни и весели. Казватъ: “Много добро семейство, много добре живѣятъ. И домакинътъ - добъръ и домакинята - добра и децата, всички ядатъ сладко.” Виждате една красота. Хубаво, това е отъ вашето гледище, отъ вашето становище. Но поставете се въ положението на една кокошка.

 

Питамъ сега, можеше ли нѣщата въ свѣта да ставатъ по другъ начинъ. Ако можеше, свѣтътъ би билъ направенъ. Но за тия хора въ дадения случай свѣтътъ не може другояче да бѫде освенъ така. Искате да оправите живота. Отивате въ друго мѣсто, дето хората сѫ минали въ една друга степень на развитие, тѣ не колятъ кокошкитѣ, но чакатъ кокошката да снесе яйцето. Тѣ иматъ вече понятието на свраката. Като крекне кокошката, седне въ трънето и мисли. Седи така и рекохъ, какво ли мисли? Гледалъ съмъ, седи сериозна онази кокошка, понеже снасянето на яйцето за кокошката е сериозна работа. Ти не си снасялъ яйца, да знаешъ, колко мѫчно се снасятъ яйцата. Щомъ снесе яйцето, като каже “кудкудякъ”, свракитѣ започнатъ да хвъркатъ. Като стане кокошката, свраката ще дойде, ще клъвне яйцето и го изпие. Рекохъ, най-първо дойде малкото господарче и малката господарка. Щомъ крекне кокошката, ще вземе яйцето, ще го чукне съ малко масълце. Рекохъ, кокошката не ядатъ, но яйцата на кокошката ядатъ. Казватъ: “Не може ли другояче?” - Не може. Идешъ на друго мѣсто, кокошки не колятъ, яйцата имъ не ядатъ, плодове вече събиратъ и ядатъ, минаватъ за вегетарианци. Нѣкои намиратъ, че и туй не е право. Казва: “Безъ плодове не може ли?” - Какъ? Азъ съмъ привеждалъ онзи примѣръ за Паганини, когото питали, не може ли да свири на три струни. Той казва: “Може и на три струни.” Явява се и свири на три струни. Казватъ: “Паганини, на две струни може ли?” Дава концертъ и на две струни. Казватъ: “Ами на една струна, може ли?” И на една струна дава концертъ. - “Ами безъ струни може ли?” - Какъ? Не се явява. Дошли всички, чакатъ. Че какъ може на една струна? Може да свиришъ на солъ. Но безъ струни какъ ще свиришъ, кажете ми?

 

Сега вие сами ще си правите сравненията, за да се изяснятъ противоречията, които сѫществуватъ въ свѣта. Тогава имаме една война въ Далечния Изтокъ, една война, която сега се заражда между китайци и японци. Въ Шанхай японцитѣ съ своитѣ възпалителни бомби запалили града и загубитѣ възлизатъ на милиарди. Цѣлъ единъ кварталъ гори, изгаря и всичко туй пометено. Ако попитате, защо тия хора воюватъ? Ако четете пророцитѣ, ще видите, че и по-рано сѫ ставали. Казва пророкътъ: “Още веднъжъ ще събера народитѣ и ще излѣя гнѣва си върху тѣхъ и вече нѣма.” Ние наближаваме една епоха, когато Господь иде да излѣе гнѣва си върху непокорното човѣчество. На всичкитѣ хора иде да излѣе гнѣва си, за да поправи всичкитѣ народи. Сега вие казвате: “Защо тия събития така се развиватъ?” Защо хората воюватъ? Туй отдавна е предказано, че ще дойдатъ тия събития, защото ако не дойде тази, голѣмата война, ако Богъ не се яви въ свѣта да оправи свѣта, никой не може да го оправи. Но тази борба е вѫтрешна. Сега и вие се борите въ себе си. Всѣки день една вѫтрешна борба става въ васъ. Води се една борба въ малъкъ размѣръ. Въ ума ви се води една борба и въ сърдцето ви става една борба, имате две мисли, имате две чувства, които се борятъ. Едновременно се борятъ тия чувства.

 

Ами представете си онзи митиченъ разказъ за хубавата Елена. Кой бѣше онзи князъ Парисъ, който я открадна? (който отиде въ дома на домакина, приеха го хубаво, той задигна красивата Елена и десеть години имаше война заради нея.)** За една жена два народа се биха десеть години. Сега нѣкои спорятъ върху този фактъ, но да оставимъ това, да го приемемъ тъй както е. Не можеше ли той да не вземе красивата Елена? - Можеше, какъ не.

 

И тогава ще ви приведа другъ единъ български анекдотъ. Той е малко по-невѣроятенъ. Отива единъ българинъ на гости въ другъ българинъ. Вижда една отъ голѣмитѣ патици, не отъ малкитѣ, но отъ голѣмитѣ, една патка тамънъ заклана тази патка и очистена. Той като влѣзълъ, тѣ скриватъ патката въ голѣмата тенджера и започватъ да ядатъ чесънъ. Поканватъ и него и казватъ: “Елате да ядемъ, каквото далъ Господь.” Той яде чесъна, но си мисли за патицата въ тенджерата. Наяли се съ лукъ и лѣгатъ да спятъ. Той станалъ презъ нощьта, извадилъ патката отъ тенджерата, турилъ я въ торбата и захлюпилъ тенджерата. На сутриньта става и казва: “Много бързамъ, много спешна работа имамъ, трѣбва да я свърша.” Той иска да не се научатъ, че взелъ патицата. Казва: “Докато царуваше царь Патуранъ, добре вървѣше, но като снематъ царь Патуранъ отъ трона, работата е зле.” Затова отива да си оправи работата. Тѣ казватъ: “Иди да си оправишъ работата.” Казватъ: “Какъвъ е този царь Патуранъ, който царува?” Като заминалъ, гледатъ въ тенджерата, патицата я нѣма. Отиватъ да го търсятъ, но царь Патуранъ го нѣма вече. Цѣлото семейство казва, да видятъ на каква далечина е, задигналъ патицата. Но той отишълъ толкова далечъ, че не си струва да си губятъ времето. Казватъ: “Отиде патката. Но другъ пѫть, като дойде гостъ, нѣма така да правимъ. Нѣма да оставяме патката на сѫщото мѣсто.” Урокъ научили, че като дойде гостъ, теджерата да взиматъ при тѣхъ, да не я оставятъ при госта. Рекохъ, може вториятъ пѫть тенджерата съ патката да бѫде при васъ. Щомъ оставите тенджерата съ патката при госта, тогава отиде царь Патуранъ.

 

Явява се една аналогия. Като отишълъ на гости Парисъ, не трѣбваше да оставятъ красивата Елена съ Париса. Споредъ мене, разрешението бѣше тамъ. Какъ ще разрешите въпроса, ако двама мѫже излизатъ и една жена, кѫде ще турите жената? Единиятъ начинъ е - жената по средата, единиятъ мѫжъ отъ едната и другиятъ - отъ другата страна. Три начина има. Единиятъ начинъ е единиятъ мѫжъ отъ лѣвата страна на жената, другиятъ отъ дѣсната. Вие отде ги туряте, като дойдатъ? Сега не зная, азъ какъ бихъ постѫпилъ ако бѣхъ жененъ, не зная, кѫде щѣхъ да туря. Тамъ бѣше разрешението. Елена да бѫде въ срѣдата. Може домакинътъ да бѫде въ срѣдата и Елена отъ едната страна и Парисъ отъ другата. Пъкъ можеше Парисъ да бѫде по срѣдата между домакина и Елена. Азъ ще ви поставя сега въпроса така: Преставете си, че дойде на гости една опечена кокошка, кѫде ще поставите кокошката? Какъ я туряте? По срѣдата, мѫжътъ отъ едната страна и жената отъ другата страна, кокошката по срѣдата. Тогава жената хване едното крило и мѫжътъ другото крило. Използувамъ сега кокошката.

 

Та рекохъ, когато дойде единъ гостенинъ, турете го на мѣстото на кокошката. Мѫжътъ едното крило и жената другото крило. Единъ гостенинъ, когото вие не може да изпапате. Туй не е за новото. Добритѣ гости, които дойдатъ при васъ, като дойдатъ, за да ви бѫдатъ благоприятни, джобоветѣ трѣбва да се изпразнятъ, трѣбва да донесатъ нѣщо, не да взематъ. Въ даденъ случай този гостъ, който дошълъ, кѫде е погрѣшката? Той задигна туй, което не бѣше негово. Той нѣмаше право. Туй показва какъвъ бѣше характера на Елена. Парисъ на половина има погрѣшката. Има една погрѣшка въ тази Елена. Не е ли сѫщата история, която сега се разиграва въ човѣшката душа. Дойде ви на гости единъ отъ свѣтлитѣ духове. Има два вида свѣтли духове: еднитѣ сѫ безъ кадежъ, другитѣ сѫ съ кадежъ.*** Има хора, които като дойдатъ въ дома, се зарадвашъ, но като си заминатъ скърбишъ.

 

Азъ искамъ сега да ви наведа на единъ въпросъ, да го разберете сѫществено, не тъй както по обикновено. Не е отъ тия въпроси, дето хората искатъ да бѫдатъ добри, защото въ сѫщность благъ е само Единъ Богъ въ свѣта. Единственъ, който не прави погрѣшки е Богъ, понеже всичко създалъ, всичко е негово. Той не прави погрѣшки. Ние правимъ погрѣшки, понеже всичко въ насъ не е наше. Насъ ни липсва, ние взимаме нѣща, които не ни трѣбватъ, ние правимъ една погрѣшка. Въ свѣта има три вида погрѣшки. Човѣкъ може да направи една погрѣшка по отношение на другитѣ. И другиятъ тоя братъ и той може да направи една погрѣшка. И двамата може да направятъ погрѣшка спрямо трети. Бащата може да прави погрѣшка, майката може да прави погрѣшка, децата може да правятъ погрѣшка, но едновременно и бащата, и майката, и децата може да правятъ погрѣшки. Тогава какви сѫ погрѣшкитѣ на мѫжа? Мѫжътъ не може да направи една погрѣшка, която жената прави. Жената никога не може да направи една погрѣшка, която мѫжътъ прави. Детето не може да направи никога една погрѣшка, която жената прави. Жената не може да направи никога една погрѣшка, която детето прави. И детето не прави такива погрѣшки, които бащата прави.

 

Сега нека вземемъ най-малката погрѣшка. Върви нѣкой, питашъ го: “Какъ си?” Казва: “Добре съмъ.” - “Топло ли е?” - “Да.” Той се е стисналъ и казва, че му е добре. Казва, че е добре, пъкъ краката му истинали. Той не говори истината. Питамъ какъ е, казва, че е добре, пъкъ не му е добре. Ти въ присѫтствието на единъ човѣкъ може да го познаешъ, какъвъ е човѣкътъ. Може да го познаешъ човѣка само въ неговото присѫтствие. Една жена може да познае единъ мѫжь, само когато той е насаме съ нея. Нѣма никакъвъ законъ, тогава може да го познае, какъвъ е. Когато една жена е при единъ мѫжъ, той може да я познае, каква е. Когато двама души сѫ насаме, нѣма никакво ограничение, тогава може да познаятъ, каква е обходата. Да допуснемъ, че азъ минавамъ покрай едно плодно дърво и съмъ изправенъ. Погледна, кажа: “Хубаво е дървото.” Въ желанието ми нѣма нищо лошо. Какво има отъ това, че съмъ пожелалъ да откѫсна една круша. Ако азъ си позволя да откѫсна една круша, считамъ, че съмъ нарушилъ едно правило. Рекохъ, ако нѣмаше никой да пази тази градина, нѣмаше никакъвъ законъ, щѣше ли да бѫде престѫпление, ако откѫсна. Единъ нашъ приятель, той бѣше Пеньо Кировъ - много честенъ, единъ отъ примѣрната българска честность, ама педантъ. Минава покрай единъ бостанъ, нѣма човѣкъ, който да го пази, казва му единъ българинъ: “Влѣзъ и си откѫсни.” Казва: “Подиръ мене върви единъ стражарь постоянно и ме гледа какво правя. Отъ него ме е страхъ.” - “Кѫде е той?” - “Вѫтре въ мене.” - “Че какъ го носишъ, изхвърли го навънъ, защо да те безпокои.”

 

Та, азъ понѣкой пѫть забелязвамъ, следя въ най-малкитѣ работи, съ които свѣтътъ нѣкой пѫть иска да ме изненада. Гледашъ нѣкой човѣкъ. Видишъ другъ, който ти е неприятенъ, една неприязънъ се явява къмъ него. Погледнешъ го по лицето, искашъ колкото се може по-скоро да се освободишъ отъ него. Питамъ: защо въ единия случай ти е приятенъ човѣкъ, въ другия случай не ти е приятенъ? Иде нѣкой човѣкъ, гладувалъ три деня, приятно ти е, че иде да му услужишъ. Иде нѣкой, който освенъ че нищо не носи, но и той гладенъ като онзи, той търси и казва: “Нѣма ли малко хлѣбъ да ми дадешъ.” Тебе ти е неприятно. - “И азъ три деня не съмъ ялъ.” Той ти прави една забележка, казва: “Че какъ, не си ли толкова ученъ да носишъ малко повече хлѣбъ и на мене да дадешъ?” И въ мене се явява идеята: “Ами ти защо не си толкова ученъ, ти да носишъ, че ти да дадешъ на мене.” Дойде нѣкой, иска да му услужа. Рекохъ, ти трѣбва да бѫдешъ по-уменъ отъ мене, ти да носишъ, ти да услужишъ, че и двамата да се освободимъ отъ туй състояние.

 

Рекохъ, ние се намираме при единъ въпросъ много деликатенъ за разрешение. Мене сѫ ме питали: “Защо еди коя си сестра така постѫпи?” Рекохъ, защото не може да постѫпи другояче. - “Защо еди кой си братъ постѫпи така?” - Защото не може да постѫпи другояче. Богъ ни е далъ известна свобода и иска да ни опита, доколко ние ще употрѣбимъ тази свобода за нашето добро и за доброто на нашитѣ ближни. Всички ние до единъ, навсѣкѫде се опитва свободата, която ни е далъ Богъ. Та рекохъ, тази свобода седи въ Царството Божие. Ако искате да прогресирате въ свѣта, не обвинявайте никого! Никого не сѫдете въ себе си. Ако има нѣкого да сѫдите, най-първо сѫдете себе си. Вие всички сте монархисти. Единъ човѣкъ, който сѫди, е монархистъ. Въ сегашния сѫдъ има цѣлъ съставъ на единъ съветъ, който заседава, нѣколко сѫдии заседаватъ. Въ старо време сѫдътъ бѣше отъ единъ сѫдия, той осѫждаше и прилагаше законитѣ. Сега има много сѫдии, ще се съвещаватъ, ще има адвокати, ще защищаватъ дѣлото, ще има свидетели, цѣлъ единъ процесъ, за да излѣзе работата тъй както трѣбва.

 

Та рекохъ, решенията въ насъ трѣбва да бѫдатъ по този демократиченъ начинъ. Ние сме въ единъ методъ, когато трѣбва пъленъ съставъ на сѫда вѫтре. При това трѣбва да се даде едно правилно разрешение на въпроса, който разрешаваме. Ако съберете на едно мѣсто здравитѣ хора, ще има едно разрешение; ако съберете болнитѣ хора, ще има друго разрешение. Ако влѣзете въ една болница, всѣки боленъ ще седи, споредъ степеньта на своята болесть ще му услужватъ. На единъ ще му прислужва единъ, на други - двама, на трети - трима, че всѣки да бѫде задоволенъ. Тѣ ще кажатъ, ако сѫ доволни, че болницата е много добра. Но ако човѣкъ е здравъ и съ него започватъ да се отнасятъ както съ единъ боленъ, мислите ли, че туй положение ще бѫде приятно? Да те хванатъ двама санитари, единъ за главата, други за краката и да те премѣстятъ отъ едно легло на друго, да дойде лѣкарь да те гледа, езика да ти гледа, стомаха да ти премива съ цевь, това приятно ли ще бѫде? Неестествено е това положение. Много пѫти азъ съмъ виждалъ религиозни хора, които предписватъ цѣрове на здрави хора. Рекохъ, здравиятъ човѣкъ какъ трѣбва да ги приеме? Азъ нѣмамъ нужда отъ тия церове. Той ми предписва, какъ трѣбва да вѣрвамъ въ Бога, какъ трѣбва да живѣя. Азъ виждамъ, че живѣя по-добре отъ него.

 

Веднъжъ дойде при мене единъ български лѣкарь и ми казва: “Боленъ съмъ.” Рекохъ: “Че ти си лѣкарь.” Рекохъ: “Защо идешъ при мене, защо не идешъ при другитѣ лѣкари?” - “Страхъ ме е, азъ нѣмамъ довѣрие.” Рекохъ на този лѣкарь: “Лѣкувай се съ вѣра! Мисли, че не си боленъ.” - “Че какъ да мисля, че не съмъ боленъ, чувствувамъ болка въ себе си.” Рекохъ: “Ти си заблуденъ, понеже ти лѣкувашъ болнитѣ хора и сѫщитѣ признаци мислишъ, че и ти си боленъ.” Всѣки лѣкарь, като погледне болния, ще гледа езика му, пулса и по нѣкои белези ще каже, че е боленъ отъ такава и такава болесть. Та сега въ съвременния животъ хората обръщатъ повече внимание на болезненитѣ признаци на болеститѣ. Рекохъ, кой човѣкъ е добъръ? Здравиятъ човѣкъ има една диагноза. Когато човѣкъ е здравъ по тѣло, здравъ по сърдце и здравъ по умъ отъ него излизатъ три ухания. Има едно ухание, което излиза отъ тѣлото, е приятно. Има ли малка миризма, боленъ е човѣкътъ. Има едно ухание на чувствата, какъ да ви го представя. Има и едно ухание, което иде отъ ума. Умътъ и той заболява. Та рекохъ, когато умътъ има едно ухание, което е приятно, отлично, има и едно ухание на сърдцето, което е приятно, има и едно ухание на тѣлото, което е приятно. Когато човѣкъ има тия три ухания, той е здравъ човѣкъ. Когато тия тритѣ ухания не присѫтствуватъ, човѣкъ е въ едно болезнено състояние.

 

Та когато вие заболѣете физически, вие може да се лѣкувате съ Истината. И когато установите туй ухание, болниятъ оздравява. Ти никога не може да си лѣкувашъ тѣлото, ако не обичашъ Истината. Отъ каквато и болесть да сте боленъ, решете абсолютно да обичате Истината, въ душата ви да не остане абсолютно никаква лъжа, ще видите какъ ще се лѣкува вашата болесть. А пъкъ уханието на сърдцето се придобива съ Любовьта. За сърдцето се казва: да обичаме хората. Когато се изгуби уханието на сърдцето, непременно трѣбва да внесешъ Любовьта като методъ, за да внесешъ туй ухание, което Богъ турилъ. Любовьта е единствената сила, която може да тури истинско равновесие на сърдцето. Равновесие на ума може да установи само Божествената Мѫдрость. Когато говоря за Истината, азъ искамъ да възстановя равновесието на своя организъмъ. Когато говоря за Любовьта, азъ искамъ да възстановя равновесието на своето сърдце, когато говоря за Божията Мѫдрость, азъ искамъ да установя равновесието на своя умъ. Понеже ако въ моето тѣло нѣма туй ухание, ако въ моето сърдце и ако въ моя умъ нѣма туй ухание, азъ не мога да бѫда благоприятенъ за Бога.

 

Значи когато говоря за Любовьта, азъ искамъ сърдцето ми да е на мѣсто, да усѣщамъ туй ухание. То е жертвоприношение, може да понюхне, че тази жертва е хубава, Господь е доволенъ. Когато дойде въ моя домъ, тогава на олтаря да нюхне туй ухание на моя умъ, че Господь да е доволенъ. И когато дойде на физическото поле въ живота ми вѫтре, туй ухание пакъ да го почувствува Господь. Рекохъ, едновременно търся Любовьта, търся Мѫдростьта, търся и Истината въ себе си, за да бѫде Господь доволенъ. Само тогава Господь ще бѫде доволенъ, когато въ мене Любовьта е жрица въ олтаря на моето сърдце, когато Мѫдростьта е жрица въ олтаря на моя умъ и когато Истината е жрица въ олтаря на моето тѣло. Казваме “храмъ”. Храмъ разбирамъ физическото тѣло. Рекохъ, ако Истината функционираше въ вашето тѣло, и ако Любовьта функционираше въ вашето сърдце, и ако Мѫдростьта функционираше въ вашия умъ, то е пѫтя на новото учение. Безъ туй нѣщо никой не може да бѫде свободенъ, кой каквото и да казва. Азъ, като срещна единъ човѣкъ, зная честенъ ли е, добъръ ли е или не. Разглеждамъ Истината въ живота му, Любовьта въ сърдцето му и Мѫдростьта въ ума му. Азъ зная, че Господь е тамъ. Ако цѣлиятъ свѣтъ се събере да ми каже, че този човѣкъ е лошъ, рекохъ: “Всичко е възможно.” Азъ не подържамъ никакви външни правила.

 

Слушай, ако азъ имамъ една жена, азъ ви засѣгамъ много отблизо и дойде нѣкой, че ми каже, че тя цѣлунала нѣкого, прегърнала нѣкого, азъ ще се зарадвамъ. Защо? Азъ зная, че тя, като срещне нѣкой прокаженъ и като го цѣлуне, той здравъ ще стане. Свещена е нейната цѣлувка. Ако прегърне нѣкого, по-хубава прегръдка не зная. Ами светлината, не ни ли прегръща, какво зло има? Ами въздухътъ, ами храната, ами хлѣбътъ не ни ли цѣлуватъ? Трѣбва да имаме едно свещено чувство, да обичаме Едного. Вие често се съблазнявате, казвате: “Цѣлунала го.” Че какво лошо има? Писанието казва: “Цѣлунете се съ свято цѣлувание.” Единъ мѫжъ ми казва: “Туй, Учителю, каквото казвашъ е право, ама тя другитѣ цѣлува, пъкъ мене не цѣлува. Другитѣ, като срещне, цѣлуне ги, прегърне ги, пъкъ мене като види, нахохори се.” Азъ взимамъ живота непреривенъ, тъй както Богъ се изявява. Всѣки день Слънцето ни прегръща и ни цѣлува отдалече. Понѣкой пѫть отъ обичь лицето почернѣе. Все таки е хубава прегръдката на Слънцето, все таки допринася нѣщо. Та рекохъ, вие обичате нѣкого и той да обича другъ. Така наредете се като скаченитѣ сѫдове: ако ти обичашъ нѣкого, той да обича другъ и всичкитѣ хора да образуватъ една верига на любовьта. Не очаквайте вие когото обичате, той васъ да обича, понеже той ще ви плати. Не мислете, че ако мене нѣкой обича, азъ трѣбва да го обичамъ. Нѣкой ме обича и ми далъ нѣкой подаръкъ и азъ да му дамъ другъ подаръкъ - нѣма разрешение на въпроса. Да се обичаме едни други въ този смисълъ, нѣма разрешение на въпроса.

 

Вие сте чудни хора. Когато започнешъ да пишешъ, може ли да пишешъ съ една буква. Пишешъ все “а, а, а”. Трѣбва да обичашъ всичкитѣ букви. Колко сѫ буквитѣ въ български езикъ? - 30. Всичкитѣ букви ще обичашъ, че на всѣка буква ще давашъ мѣсто. Когато изговаряшъ, пакъ изговоряшъ всичкитѣ букви. Нѣкой ме пита: “Какъ може да обичаме всичкитѣ хора? То е немислимо.” Рекохъ, ако ти не може да обичашъ всичкитѣ хора, ти човѣкъ не може да станешъ. Ако ти не употрѣбявашъ всичкитѣ букви, ако не знаешъ тѣхнитѣ закони, да туряшъ всѣка буква на своето мѣсто, ти списатель не може да бѫдешъ. Всичкитѣ правила трѣбва да ги знаешъ. Ако ти не ги употрѣбявашъ правилно, твоята речь ще бѫде несъвмѣстима. Отъ насъ изискватъ да живѣемъ. Ти ще поставишъ всѣка една своя постѫпка на нейното мѣсто, трѣбва да поставишъ всѣко чувство на неговото мѣсто и всѣка своя мисъль на нейното мѣсто. Ти си оставенъ свободенъ. Тогава дойдешъ и не знаешъ, какво ти се случило. Да кажемъ, вие отивате като Парисъ въ Гърция и задигнете красивата Елена. Господь нищо нѣма да ви каже. Вие отивате въ единъ домъ и задигате дъщерята. Бащата си преглътне, неприятно му е, обича я. Но единъ день и васъ ще ви се роди дъщеря, която ще ви направи сѫщото, каквото вие направихте. И вие ще направите сѫщото и вие ще си преглътнете. Ще кажете: “Не е хубаво това нѣщо.”

 

Правете добро, за да се върне при васъ доброто. Ако вашето добро се върне при васъ, вие ще бѫдете доволни. Ако вашето добро се върне и вие не сте доволни, не сте го направили както трѣбва. Всѣкога, когато доброто се върне при мене и азъ не съмъ доволенъ, азъ корегирамъ постѫпката си. Има нѣща, които азъ корегирамъ, за които вие не сте сънували. Слушамъ нѣкой човѣкъ говорилъ за мене. Рекохъ, хубаво, ако азъ съмъ на неговото мѣсто въ дадения случай, какво ще направя? Той човѣкътъ ми говори за жена си, че е лоша: “Извива ме като свредел.” Сега азъ може да кажа: “Де е този свределъ, каква бургия има?” Казва: “По-лоша отъ онази, съ която завъртатъ.” Рекохъ, ти си щастливъ човѣкъ, понеже знаешъ тази бургия, пъкъ азъ не зная, каква е. Онази, лошата жена то е недоволството, което ние имаме. Седя азъ и съмъ недоволенъ. Седя азъ и съмъ недоволенъ, отъ много малко съмъ недоволенъ, отъ много малка работа съмъ недоволенъ. Бѫдете доволни отъ това, което Богъ ви прати въ свѣта и отдѣляйте една малка часть отъ великото предприятие, което имате. Понѣкой пѫть ще обърне внимание, дали ти добре живѣешъ. Бѫди благодаренъ. Ти гледашъ, искашъ отъ Господа Той да обърне внимание, да те задоволи. Бѫдете благодарни на онова положение, което сега имате.

 

Менъ често ме питатъ, казватъ: “Ти какъ ги събра наоколо си?” Рекохъ, азъ не ги събрахъ, ами тѣ се събраха. - “Какъ ги търпишъ?” - Рекохъ, азъ никакъ не ги търпя, сами се търпятъ. На гърба си не ги нося. Казва: “Какъ ги търпишъ?” - Не ги знаете, рекохъ, тѣ сѫ първокласни светии, тѣ сѫ много скромни. Казватъ: “Какъ ги търпишъ, толкозъ недѫзи иматъ.” - Рекохъ, не ги знаете, по-добри хора не сте срѣщали. Казватъ какво: “Тѣ, задигнаха ме.” - Не, тѣ те опитватъ, тѣ никога не обичатъ да задигатъ работитѣ. Той, рекохъ, петь ще вземе, десеть ще донесе. Ти не си ги виждалъ. Какво ти направи, чакай - ще върнатъ. Тѣ сѫ все умни. Много голѣми философи сѫ, не ги считайте, че сѫ глупави, учени сѫ, тѣ и на мене ми преподаватъ. Казва: “Сериозно ли говоришъ или се шегуваш?” - Не се шегувамъ, ами учени хора сѫ тѣ, отъ тѣхъ съмъ научилъ толкова ценни работи. Благодаря на Бога, че ги прати, да ме научатъ на толкова ценни работи. Ами че единъ учитель, кой го прави да бѫде учитель? Една майка, кой я прави да бѫде майка? Децата я направиха майка. Децата внесоха туй майчинство. Майката трѣбва да благодари на децата. Единъ мѫжъ стана мѫжъ благодарение на жената. Ако не бѣше тази жена, не можеше да стане мѫжъ. И една жена стана жена, благодарение на мѫжа, ако не бѣше мѫжътъ, тя нѣмаше да стане жена. Тогава мѫжътъ казва: “Азъ познахъ какво нѣщо е животътъ.” Благодарете на Бога.

 

Едно правило давамъ: Благодарете на Бога, че живѣете въ този животъ, такъвъ какъвто е, съ всичкитѣ негови противоречия. Следъ време ще познаете, че онова, което става въ вашия умъ, онова, което става въ вашето сърдце, онова, което става въ вашия животъ, е за ваше добро. Туй азъ ви го подписвамъ сто процента на сто, че всичко онова, което става, е за ваше добро. Нѣма да се мине дълго време и вие ще провѣрите. Защото Богъ е приготвилъ нѣщо, което вие не подозирате. Нѣщо ви очаква всинца ви.

 

Та рекохъ, тази е новата философия на Любовьта, за да влѣзете въ Царството Божие. Царството Божие, дето Истината царува. Царството Божие дето Мѫдростьта царува, Царството Божие дето Любовьта царува. Любовьта царува въ сърдцето, Мѫдростьта царува въ ума, Истината царува въ нашия животъ. Пожелавамъ ви това. То е новото въ свѣта. Съ Истината, съ Мѫдростьта, съ Любовьта, съ Духа си Богъ ще примири всички нѣща. Тогава ще обърше сълзите, които текатъ отъ нашитѣ очи и всички ще бѫдемъ радостни и весели.

 

Отче нашъ

 

Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра.

 

Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила.

 

Христосъ е човѣкътъ на изобилната любовь.

 

Втори день на събора

Понедѣлникъ, 23 августъ 1937 г.

 

------------------------

*теркъ - (ар.-тур.) образецъ, кройка

**въ скобите е втори вариантъ, вероятно допълненъ отъ стенографката (бел.ред.)

***кадежъ - (диал.) димъ, пушекъ, сажди

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1937 г. София,
Първо издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

ТРИТѢ УХАНИЯ.

Има въпроси въ живота, които отъ хиляди години насамъ сѫ занимавали човѣшкия умъ, но въпрѣки това и досега още не сѫ разрешени. Всѣки човѣкъ има поне по единъ неразрешенъ въпросъ. Всѣки човѣкъ се стреми къмъ нѣщо. Всѣки търси нѣкакво благо, но не може да го придобие. Стремежътъ на човѣка къмъ придобиване на известно благо е подобенъ на стремежа на болния, който търси чистъ въздухъ. Човѣкъ трѣбва да прави поне 15 — 20 вдишки въ минута. Когато нѣкой човѣкъ заболява, дишането му се ускорява. Това се забелязва главно въ слабогрѫднитѣ. Като се затрудни дишането имъ, тѣ съзнателно го ускоряватъ, като мислятъ, че по този начинъ ще си помогнатъ. Не само че не си помагатъ, но положението имъ се влошава още повече. Това показва, че за да бѫде дишането на човѣка нормално, трѣбва да отговаря на естествения ритъмъ въ природата. Този ритъмъ е здравословенъ. Бързото, неправилно дишане на хората показва, че тѣ бързатъ въ всичко. Тѣ бързатъ часъ по-скоро да станатъ добри, учени, богати и силни. Това е неразбиране, на нѣщата. Бързането не разрешава въпроситѣ.

Казано е въ Писанието: „Наближило е идването на Царството Божие“. Само идването на Царството Божие на земята, както и въ всѣки човѣкъ поотдѣлно, може да разреши всички въпроси въ човѣшкия животъ. Докато Царството Божие не дойде на земята, противоречията въ живота неизбѣжно ще сѫществуватъ. — Нали се проповѣдва на хората, защо не могатъ да разрешатъ противоречията си? — Съ проповѣди само въпроситѣ не се разрешаватъ. Колко пѫти сте казвали на човѣка, който ви дължи, да изплати дълга си, но, въпрѣки това, той не се издължава. — Защо? — Съ казване само работитѣ не се нареждатъ. — Защо постѫпва така? Другояче не може да постѫпи. Да задавате такъвъ въпросъ, то е все едно, да питате, защо човѣкъ трѣбва да яде. — Човѣкъ трѣбва да яде, защото така е създаденъ. — Защо сѫществува злото въ свѣта? — Другояче не може. Ако вие можете да създадете свѣтъ, въ който да нѣма зло, дайте своя проектъ. Щомъ вашиятъ проектъ се укаже по-добъръ, той непременно ще се приложи. — Защо еди-кой си човѣкъ постѫпва толкова лошо? — Дайте образецъ на този човѣкъ, какъ трѣбва да постѫпва. Ако бѣхте искрени къмъ себе си, щѣхте да видите, че и вие не постѫпвате, както трѣбва. Какъ трѣбва да постѫпи човѣкъ, когато срещне мечка въ гората? Този човѣкъ непременно ще трепне. Той не може да бѫде спокоенъ предъ вида на мечката. Теоретически той може да разсѫждава, че Богъ живѣе въ мечката, но срещне ли я, всѣкаква теория пропада. Чрезъ тази мечка Богъ ще му даде такъвъ урокъ, че ще го помни за винаги.

Това сѫ обяснения, които иматъ отношение къмъ общия животъ на човѣка. Често хората сѫ недоволни, безъ да си даватъ отчетъ за своето недоволство. Тѣ сѫ недоволни едни отъ други и не търсятъ причината на това недоволство. Когато една игла се забие дълбоко въ крака на човѣка, трѣбва ли да го пита, защо е недоволенъ отъ нея и защо не я обича? Иглата е превишила правата си. Тя е станала много интимна съ този човѣкъ, и той иска на всѣка цена да я изхвърли вънъ отъ крака си. Следователно, не играйте ролята на игла, нито за себе си, нито за своитѣ ближни. — Може ли безъ игли въ живота? — При сегашнитѣ условия на живота иглата е необходима. Запримѣръ, иглата е нужна за шиене на дрехи, обуща и т. н. Обаче, не е позволено да се забива въ човѣшкото тѣло игла, отъ какъвто характеръ да е тя.

Съвременнитѣ хора грѣшатъ, натъкватъ се на противоречия, защото не разрешаватъ въпроси, които иматъ близко отношение къмъ тѣхъ, но се занимаватъ съ въпроси, къмъ които нѣматъ прѣко отношение. Запримѣръ, ще дойде нѣкой да ме пита, какво мисля за Господа, какъ вѣрвамъ въ Него и т. н. Първо, той трѣбва да запита себе си, какъ вѣрва въ Бога, а после другитѣ. — Ами колко е голѣмо слънцето? — Нѣмамъ представа за голѣмината на слънцето. Туй, което азъ зная за голѣмината на слънцето, и той може да го знае, но това още не е разрешение на въпроса. Ние взимаме земята като единица мѣрка и по отношение на тази мѣрка, казваме, че слънцето е единъ милионъ и петстотинъ хиляди пѫти по-голѣмо отъ земята. Значи, ние взимаме земята като единица мѣрка, но и за голѣмината на тази мѣрка нѣмаме ясна представа. Тъй щото, въпросътъ за голѣмината на слънцето е въпросъ, за който нѣмаме ясна представа въ съзнанието си. Обаче, този и редъ въпроси още сѫ напълно изяснени въ съзнанието на възвишенитѣ сѫщества. Има сѫщества, които обхващатъ въ съзнанието си земята като малка топка и я разглеждатъ отъ всички страни. Както астрономитѣ наблюдаватъ съ телескопъ небето и изучаватъ небеснитѣ тѣла, така и възвишенитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ наблюдаватъ земята съ телескопъ и я виждатъ като малка топка.

Другъ въпросъ, който интересува съвременнитѣ хора е, че тѣ искатъ да знаятъ произхода на нѣщата. Ако слушатъ нѣкой ученъ да говори по известенъ въпросъ, тѣ се питатъ, отде черпи той тѣзи знания. Ако слушатъ нѣкой пророкъ, тѣ веднага се запитватъ, отъ Бога ли е изпратенъ или не. Какъ провѣрявате, вѣрни ли сѫ думитѣ на пророка, или не? Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ“. Значи, който иде отъ Бога, той дава животъ. Който не иде отъ Бога, той взима животъ. Отивате въ дома на едно добро семейство: мѫжътъ е добъръ домакинъ, отглежда кокошки, патици, свине. Жената е добра, грижлива домакиня, подържа реда и порядъка на кѫщата: чисти, мие, пере и отъ време на време туря въ престилката си царевица и хвърля на кокошкитѣ. Тѣ ходятъ подиръ нея, доволни сѫ отъ храната и казватъ, че господаритѣ имъ сѫ щедри хора. Вечерьта, обаче, когато всички кокошки се прибератъ, домакинътъ влиза въ курника, избира една отъ най-угоенитѣ кокошки и я изнася вънъ. Туря я на прага на вратата, удря я съ остъръ ножъ, и главата ѝ отхвръква настрана. Следъ това се явява добрата и благородна господарка, взима кокошката, попарва я съ врѣла вода и я оскубва. Като добра познавачка на хирургията, тя взима ножъ, разрѣзва кокошката, изчиства я и изхвърля непотрѣбнитѣ и нечисти работи навънъ. Като я изчисти, туря я въ тенджерата да се готви. На обѣдъ всички сѣдатъ предъ трапезата, радостни и доволни, че кокошката е вкусно приготвена. При това положение и домакинътъ, и домакинята, и децата сѫ добри — всички ядатъ сладко. Отъ човѣшко гледище това е добро, но влѣзте въ положението на кокошката и кажете, добро ли е това. При това разбиране на нѣщата, могатъ ли работитѣ да ставатъ по другъ начинъ? — Не могатъ. Каквото е разбирането на хората, такива сѫ и работитѣ имъ.

Сега, може да се отиде още по-нататъкъ. Влизате въ другъ домъ, дето сѫщо отглеждатъ кокошки, но като вегетарианци, тѣ ядатъ само яйцата на кокошкитѣ, а не и самитѣ кокошки. Въ това отношение тѣ мязатъ на свракитѣ. Когато нѣкоя сврака види, че кокошка се е притаила нѣкѫде между храститѣ и се готви да снася, тя започва отдалечъ да я дебне и веднага се спуща къмъ яйцето: чукне го съ клюна си и го изпие. Не прави ли сѫщото и господарката съ малкото господарче, детето си? Като чуе, че кокошката куткудяка, господарката хваща детето си за рѫка и отива къмъ курника, да вземе яйцето отъ полога. Още топличко, прѣсно, тя го счупва и опържва въ малко масло, за закуска на детето си.

Може да се отиде още по-нататъкъ. Влизате въ домъ, дето хората не ядатъ нито кокошки, нито яйцата имъ, но се хранятъ съ плодове. Тѣ иматъ плодни дървета въ градината си, които отглеждатъ заради вкуснитѣ имъ плодове. — Не могатъ ли да не ядатъ плодоветѣ? — Не могатъ. Щомъ живѣятъ на земята, тѣ все трѣбва да се хранятъ съ нѣщо. Следъ като Паганини далъ единъ хубавъ концертъ, публиката го попитала, може ли да свири на три струни. Той излѣзълъ на сцената и свирилъ на три струни. — На две струни може ли да се свири? Той излѣзълъ на сцената и свирилъ на две струни. — Ами на една струна? И на една струна свирилъ. — Безъ струни може ли да се свири? На този въпросъ Паганини нищо не отговорилъ, но повече не се явилъ на сцената. Тъй щото, когато запитвате човѣка, може ли да живѣе безъ месо, безъ яйца, а най-после и безъ плодове, той нѣма да излѣзе на сцената. Той не може да бѫде вече житель на земята.

Като говоря върху тия нѣща, вие можете да си обясните, защо се явяватъ противоречия въ живота на хората. Вие не можете да заставите месоядеца да стане вегетарианецъ, нито вегетарианеца да се храни изключително съ плодове. Насилите ли положението за единия или за другия, вие непременно ще се натъкнете на редъ противоречия. Ето, четете по вестницитѣ, какви съобщения се даватъ за войната на далечния Изтокъ, между китайци и японци. Тѣ водятъ ожесточена война помежду си. Цѣли градове горятъ въ пламъци. Милиони и милиарди левове се харчатъ, но войната продължава. Не може ли тази война да спре? — Не може. Пророкътъ казва: „Още веднъжъ ще събера народитѣ си, ще излѣя гнѣва си върху тѣхъ и повече нѣма да се повтори“. Днесъ ние се намираме предъ тази епоха, именно, когато Богъ слиза на земята да излѣе гнѣва си върху непокорното човѣчество, за да изправи всички народи, всички хора по лицето на земята. — Защо ставатъ войнитѣ? Защо се развиватъ такива страшни събития на земята? — Тия събития трѣбва да се развиватъ, войнитѣ трѣбва да ставатъ, но като вѫтрешни процеси. Събитията, които днесъ ставатъ по свѣта, показватъ, че Богъ слиза на земята да оправи човѣчеството. Освенъ Бога, никой другъ не е въ състояние да оправи свѣта. Войната става не само вънъ отъ човѣка, но и вѫтре въ него. Всѣки човѣкъ воюва въ себе си. Между две противоположни чувства и две противоположни мисли всѣкога се заражда война, която трѣбва да се разреши въ полза на Божественото въ човѣка.

Какво ще кажете за Троянската война, която избухнала между гърци и троянци поради открадването на красивата Елена? Парисъ открадна красивата Елена. За да не ставаше тази кражба, Елена не трѣбваше да остава сама съ Париса. Тази война има мистиченъ характеръ. Тя представя война, която се води въ самия човѣкъ.

Въ единъ анекдотъ се разправя за открадването на една патка. Единъ българинъ отишълъ въ дома на свои познати. Това било преди обѣдъ. Домакинята приготвяла обѣда: въ една тенджера имало голѣма, добре изчистена патка, която трѣбвало да се тури на огъня да се вари. Като видѣла неочаквания гостъ, домакинята захлупила тенджерата съ капакъ и я занесла въ другата стая. Гостътъ останалъ на обѣдъ. Домакинята сложила на трапезата лукъ и хлѣбъ, като се извинила, че нѣмала друго нѣщо приготвено за ядене. Като се наобѣдвали и поразговорили. той останалъ да спи у тѣхъ, подъ предлогъ, че има да свърши нѣкаква работа въ града. Като легналъ да спи, той видѣлъ тенджерата съ патката въ стаята, дето го поканили да нощува, и се усмихналъ. Рано сутриньта той станалъ, отворилъ тенджерата, извадилъ патката и я турилъ въ торбата си. Следъ това тихо сложилъ капака на тенджерата и влѣзълъ при домакинитѣ да се сбогува — Защо бързашъ? — Докато Патаранъ царуваше, работитѣ вървѣха добре. Откакъ Патаранъ слѣзе отъ трона, работитѣ се усложняватъ. Тѣ помислили, че гостътъ говори нѣщо за своитѣ работи и не го задържали повече. Като минало доста време отъ неговото заминаване, домакинята влѣзла въ стаята да вземе тенджерата и да сготви патката, но намѣрила тенджерата празна. Едва сега разбрали тѣ, за какъвъ царь Патаранъ говори гостътъ, но късно било вече, не струвало да го гонятъ. За да се избѣгне една кражба, не трѣбва да оставяте патката сама въ стаята на госта. За избѣгването на Троянската война, Елена трѣбваше да се остави въ срѣдата между Парисъ и домакина — едното положение. Второто положение — Парисъ да бѫде въ срѣдата между Елена и домакина.

Сега, като дойде нѣкой гостъ въ дома ви, ще бѫдете внимателни. Първо ще изпразните джобоветѣ си и после ще го поканите. Гостътъ трѣбва да носи нѣщо съ себе си, а не да взима. Щомъ взима, безъ да дава, той не е добъръ човѣкъ. Погрѣшката на този гостъ се заключава въ това, че той взелъ чуждо нѣщо. Характерътъ на госта, който ви посещава, се познава по това, какъ вие го приемате и изпращате. Гостъ, когото посрѣщате съ радость, а изпращате съ скръбь, не е отъ добритѣ хора. Погрѣшката, която гостътъ е направилъ, говори за състояния, презъ които човѣшката душа минава. Въ живота на хората ставатъ различни погрѣшки. Единъ човѣкъ по отношение на другъ може да направи нѣкаква погрѣшка; той пъкъ може да сгрѣши по отношение на трети; най-после и двамата заедно могатъ да сгрѣшатъ къмъ третия. Въ единъ домъ първо майката може да прави погрѣшки; после бащата може да прави погрѣшки; следъ това децата могатъ да правятъ погрѣшки. При известенъ случай и майката, и бащата, и децата могатъ едновременно да грѣшатъ. Обаче, жената не може да прави погрѣшкитѣ на мѫжа; мѫжътъ не може да прави погрѣшкитѣ на жената; детето не може да прави погрѣшкитѣ нито на майка си, нито на баща си; майката и бащата заедно не могатъ да правятъ погрѣшкитѣ на детето. Значи, доброто или злото, което даденъ човѣкъ върши, е специфично негово.

Най-малката погрѣшка, която човѣкъ може да направи, е въ неточностьта на думитѣ, съ които той предава фактитѣ. Върви нѣкой срещу васъ, и вие го питате, какъ е състоянието му. — Добре съмъ. Той не казва вѣрно. Въ сѫщность той не е добре. Срѣщате другъ, питате го: Студено ли ти е? — Не, топло ми е. И той не предава състоянието си вѣрно. Тѣзи хора не искатъ да лъжатъ, но считатъ, че не е нужно да изнасятъ истинското положение, въ което се намиратъ. Ако пъкъ искате да дадете мнението си за даденъ човѣкъ, вие трѣбва да го наблюдавате, когато е съ другъ нѣкой. Ако искате да знаете нѣщо за една жена, вие трѣбва да видите, каква е тя, когато е насаме съ нѣкой мѫжъ. По обходата помежду имъ, ще познаете и жената, и мѫжа. Сѫдете за честностьта на човѣка, когато го видите самъ, въ нѣкоя плодна градина, застаналъ подъ круша, увиснала отъ зрѣли, едри плодове. Тъй както е самъ въ градината, безъ никакъвъ външенъ стражарь, безъ никакъвъ законъ, ще познаете, честенъ ли е той, или не е. Ако при това положение не си позволи да откѫсне нито единъ плодъ, това показва, че той носи стражара, т. е. закона вѫтре въ себе си. Човѣкъ носи въ себе си и доброто, и злото, вследствие на което е приятенъ или неприятенъ за хората. Дойде нѣкой при васъ, неприятенъ ви е. Защо и за какво, не се питате. Дойде другъ, приятенъ ви е. Срѣщате едного, който е гладувалъ цѣли три деня, и въ васъ веднага се явява желание да го нахраните. Срѣщате другъ, който сѫщо така не е ялъ три деня, но не изпитвате никакво разположение да го нахраните. Като вижда готовностьта ви да нахраните първия, той се обижда и веднага започва да протестира, защо на онзи давате хлѣбъ, а на него не давате. Вмѣсто да протестира, той трѣбваше да бѫде съобразителенъ, да донесе хлѣбъ за себе си и за васъ, та по този начинъ да изглади неприязненото чувство, което събужда въ хората. Не обвинявайте никого, защо постѫпилъ така или иначе. Богъ е далъ свобода на всички хора и ги опитва, доколко тѣ ще използуватъ свободата си за свое добро и за доброто на своитѣ ближни.

Човѣкъ може правилно да използува свободата си само при изпълнение волята Божия. Безъ изпълнение на волята Божия, никаква свобода не сѫществува, никакъвъ прогресъ не може да се очаква. Искате ли да изпълните волята Божия, не обвинявайте никого и не сѫдете никого. Ако имате право да сѫдите нѣкого, това сте вие сами. Сѫдете себе си, но не и ближнитѣ си. Който сѫди другитѣ, той е монархистъ. Въ старо време, когато се е разглеждало нѣкакво престѫпление, дѣлото се е изнасяло отъ единъ сѫдия. Той го е разглеждалъ, той се произнасялъ, и той прилагалъ присѫдата. Въ днешно време, обаче, за да осѫдятъ единъ човѣкъ, най-първо дѣлото се изнася предъ следователя, после се викатъ свидетели, защита отъ адвокати. Следъ това се произнасятъ прокурорътъ, сѫдиитѣ и най-после се издава присѫда, резолюция на дѣлото.

Ние живѣемъ въ епоха, когато за разглеждане на едно дѣло е нуженъ пъленъ съставъ отъ свидетели, адвокати, сѫдии, прокуроръ, които съвмѣстно да дадатъ гласа си за правилното разрешаване на въпроса. Ако влѣзете между болни, ще имате едно разрешение на въпроса; ако влѣзете между здрави, ще имате друго разрешение. Докато е боленъ, човѣкъ се нуждае отъ услугата на здрави. При това, колкото е по-боленъ, толкова по-голѣми услуги му се правятъ. Оздравѣе ли, той веднага излиза отъ болницата. Ако още продължаватъ да му услужватъ, той се сърди, гнѣви, недоволенъ е отъ положението си. Здравиятъ не се нуждае отъ услуги. Има религиозни хора, които постѫпватъ съ здравитѣ като съ болни — даватъ имъ различни рецепти, какъ да живѣятъ, какъ да вѣрватъ и т. н. Здравиятъ не се нуждае отъ такива рецепти. Той живѣе по-добре отъ онзи, който му дава рецептитѣ. Вѣрата му е по-силна отъ неговата.

Какви сѫ признацитѣ, по които се познава здравиятъ човѣкъ? — Когато човѣкъ е здравъ по тѣло, по сърдце и по умъ, отъ него излизатъ три ухания. Здравото тѣло издава особено приятно ухание. Възвишенитѣ чувства издаватъ другъ видъ ухание. Свѣтлитѣ мисли издаватъ трети видъ ухание. Щомъ едно отъ тритѣ ухания отсѫтствува, човѣкъ е боленъ, въ известно отношение. Когато тѣлото на човѣка заболѣе, той може да се лѣкува съ истината. Докато не обича истината, човѣкъ никога не може да бѫде физически здравъ. Щомъ обикне истината, той възстановява здравето си, и тѣлото му придобива съответно ухание. Ако дълбоко въ душата си човѣкъ реши да обича истината, и ако абсолютно изключи лъжата отъ себе си, отъ каквато болесть и да страда, той може да се излѣкува. За здравето на сърдцето се препорѫчва любовь. Ако сърдцето на човѣка заболѣе, или чувствата му се разколебаятъ, за да възстанови изгубеното ухание, той трѣбва да обича хората. Любовьта е единствената сила, която може да уравновеси състоянието на сърдцето. Когато изгуби умственото си равновесие, човѣкъ изгубва съответното ухание. За да го възстанови, като методъ, той трѣбва да приложи мѫдростьта.

Следователно, когато тѣлото страда, човѣкъ трѣбва да приложи въ живота си Божията Истина. Когато сърдцето страда, той трѣбва да приложи въ живота си Божията Любовь. Когато умътъ страда, той трѣбва да приложи въ живота си Божията Мѫдрость. Възстанови ли равновесието на силитѣ въ своето тѣло, въ своето сърдце и въ своя умъ, едновременно съ това човѣкъ придобива тритѣ ухания. Безъ тѣзи ухания той не може да бѫде благоугоденъ на Бога. Когато дойде предъ олтара на моето тѣло, Богъ трѣбва да почувствува уханието, което излиза отъ него, и да остане доволенъ. Когато дойде предъ свещения олтаръ на моето сърдце, Той трѣбва да почувствува уханието, което излиза отъ него, и да остане доволенъ. Когато дойде предъ великия олтаръ на моя умъ, Той трѣбва да почувствува уханието, което излиза отъ него, и да остане доволенъ. Богъ може да бѫде доволенъ отъ човѣка само тогава, когато истината е жрица въ олтара на неговото тѣло, любовьта — жрица въ олтара на неговото сърдце и мѫдростьта — жрица въ олтара на неговия умъ. Казано е въ Писанието: „Вие сте храмъ Божий“. Това се отнася до тѣлото, но само тогава, когато служи на истината.

Следователно, когато истината действува въ човѣшкото тѣло, любовьта — въ сърдцето му и мѫдростьта — въ неговия умъ, само тогава човѣкъ има възможность да следва пѫтя на новото учение — на любовьта. Когато срещна единъ човѣкъ, азъ веднага познавамъ, живѣе ли истината въ тѣлото му, любовьта — въ сърдцето му и мѫдростьта — въ ума му. Щомъ той е далъ мѣсто на тия велики принципи въ себе си, Господъ живѣе въ него. Позная ли това въ човѣка, колкото лошо и да ми се говори за него, не вѣрвамъ въ тия думи. Ако тѣзи принципи живѣятъ въ една жена или въ единъ мѫжъ, тѣ не сѫ способни за лошото, за злото въ свѣта. — Ама еди-коя си жена цѣлунала единъ мѫжъ. — Ако Богъ живѣе въ тази жена, нейната цѣлувка е свещена. Тя е въ състояние да излѣкува и прокажения. Свѣтлината, въздухътъ, водата и храната не ни ли цѣлуватъ? И въ Писанието е казано: „Цѣлунете се съ свето цѣлование“. Каква по-чиста, по-красива цѣлувка познавате отъ тази на слънцето? Всѣки день слънцето ни цѣлува отдалечъ, като ни изпраща своето велико благословение. Понѣкога ние почерняваме отъ неговитѣ цѣлувки, но благословени сѫ тия цѣлувки,, тѣ лѣкуватъ човѣка.

„Цѣлунете се съ свето цѣлование“. Азъ пъкъ казвамъ: Обичайте се едни други. Когато единъ обича нѣкого, той пъкъ трѣбва да обича другъ. Последниятъ трѣбва да обича трети и т. н. По този начинъ вие трѣбва да образувате верига на любовьта, верига отъ скачени сѫдове, между които да нѣма никакво прекѫсване. Не търсете любовьта на този, когото обичате. Въ това нѣма никакво разрешаване. Не давайте подаръкъ на онзи, който ви е дарилъ. Това не разрешава въпроситѣ. Да се обичатъ двама по двама, безъ да предаватъ любовьта си по-нататъкъ, това значи, да прекѫснатъ веригата на любовьта. Ще обичате всички хора, както обичате всички букви на азбуката. Ако човѣкъ обича само една буква и съ нея само пише, той нищо нѣма да напише. Ако искате да напишете или да изговорите нѣщо, което да бѫде разбрано отъ всички, вие трѣбва да пишете и да изговаряте всички букви, всѣка на своето време и мѣсто. — Можемъ ли да обичаме всички хора? — Ако не обичате всички хора, вие нищо не можете да постигнете. Ако не обичате всички букви и не си служите съ тѣхъ, като ги нареждате по законитѣ и правилата на граматиката, вие писатель не можете да станете. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да живѣе правилно, да поставя всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка на мѣстата имъ. На човѣка е дадена свобода, да се проявява, както иска, но не знае ли законитѣ и правилата на великия животъ, отъ които трѣбва да се рѫководи, той ще постѫпи като Париса, ще отиде въ Гърция, ще открадне красивата Елена и ще предизвика война противъ себе си. Богъ мълчи, но ще ви постави въ положение да преживѣете това, което сте направили на другитѣ. Момъкъ влиза въ единъ домъ и открадва дъщерята. Бащата и майката страдатъ, но изпиватъ горчивата чаша и мълчатъ. Ще дойде день, когато този момъкъ ще преживѣе сѫщото. Неговата дъщеря ще бѫде открадната. Той ще страда, но ще мълчи. Ще види, че това, което нѣкога е направилъ, не е добро.

Тъй щото, търсите ли доброто, правете и вие добро. Доброто се връща при онзи, който го е направилъ. Ако доброто ви се върне при васъ, но не сте доволни отъ него, това показва, че не сте го направили, както трѣбва. Щомъ не сте доволни, корегирайте се. Доволни ли сте отъ него, направили сте го, както трѣбва. Бѫдете доволни и отъ недоволството си, но постоянно се корегирайте. Недоволството ви е научило и ви учи на такива нѣща, на които по никой другъ начинъ не можете да се научите. То разкрива вашето вѫтрешно съдържание. Бѫдете доволни отъ онова, което имате въ даденъ моментъ. Не очаквайте да ви опредѣлятъ специално мѣсто и специални блага. Като не разбиратъ смисъла на недоволството, хората постоянно се оплакватъ едни отъ други: ученицитѣ отъ учителитѣ си, и учителитѣ — отъ ученицитѣ си; мѫжетѣ отъ женитѣ и женитѣ отъ мѫжетѣ; майкитѣ отъ децата си и децата отъ майкитѣ си. Хората не подозиратъ, че положението, въ което се намиратъ, именно, ги прави учени. Кое прави учителя учитель? — Ученицитѣ му. — Кой създава майката? — Децата. — Кой създава мѫжа? — Жената. — Кой създава жената? Мѫжътъ. Ако нѣмаше ученици, нѣмаше да има учители. Ако нѣмаше деца, майката никога не би разбрала майчинството. Ако нѣмаше жени, мѫжътъ не би разбралъ себе си. Ако нѣмаше мѫже, жената не би се познала, не би разбрала, какво представя като жена. Щомъ е така, благодарете за всички положения, презъ които минавате, и разумно ги използувайте.

Помнете следното правило и прилагайте го въ живота си: Благодарете на Бога за живота, който ви е даденъ, съ всички негови противоречия. Следъ време ще разберете, че всичко, което става въ вашето сърдце, въ вашия умъ и въ вашето тѣло, е за добро. Нѣма да мине много време, и вие ще се убедите въ това. То е 101% вѣрно. Богъ е приготвилъ за всѣки човѣкъ, за всѣка душа такива блага, каквито тѣ не подозиратъ.

Тази е новата философия, която трѣбва да приложите, за да влѣзете въ Царството Божие. Царството Божие е тамъ, дето любовьта царува. Царството Божие е тамъ, дето мѫдростьта царува. Царството Божие е тамъ, дето истината царува. Любовьта царува въ сърдцето, мѫдростьта — въ ума, а истината — въ човѣшкото тѣло, т. е. въ човѣшкия животъ. Да дойде Царството Божие на земята, това значи, да дойде Богъ на земята съ любовьта, съ мѫдростьта и съ истината и чрезъ тѣхъ да примири всички противоречия. Това значи, да изтрие Богъ сълзитѣ отъ очитѣ на хората и да ги направи радостни и щастливи.

Желая и на васъ, да дойде Царството Божие въ вашитѣ сърдца, умове и души и да ви направи радостни и щастливи.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната любовь.

*

23. августъ, 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×