Jump to content
Ани

1937_07_25 Основнитѣ тонове

Recommended Posts

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ОСНОВНИТѢ ТОНОВЕ

 

“Въ начало бѣ Словото.“

Добрата молитва

 

Да имаме малко размишление.

 

Ще ви прочета само нѣколко стиха отъ Ев. на Йоанна отъ 1 до 16 стихъ.

 

Христосъ взема лозата като символъ, казва: “Азъ съмъ лозата, вие пръчкитѣ.” Човѣкъ дълго време трѣбва да проучва живота на лозата, за да разбере онзи смисълъ, който се крие въ тази емблема. Дълго време човѣкъ трѣбва да проучава хлѣба, за да научи ония сили, които той съдържа въ себе си. Безъ този вѫтрешенъ опитъ, ние нѣма да имаме едно истинско понятие. Христосъ на друго мѣсто взема другъ емблемъ и казва: “Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, който е слѣзълъ отъ небето.” Тази идея е понятна на васъ, понеже и вие си правите хлѣбове. Казвате: “Този хлѣбъ азъ го омѣсихъ, азъ го направихъ.” Въ живота има две страни, и въ разбирането има две страни, и въ проявата на живота има две страни. Не е вѣрно само това, което човѣкъ мисли. Не е вѣрно само това, което човѣкъ чувствува. Не е вѣрно само това, което човѣкъ прави. По отношение на какво не е вѣрно? Ако го правишъ само по отношение себе си, споредъ Божествения законъ не е вѣрно. Ако направишъ нѣщо и мислишъ, че това, което си направилъ, Богъ го е направилъ, не е вѣрно. Ти казвашъ: “Азъ хранихъ този човѣкъ.” Не е вѣрно, че ти си го хранилъ. Казвашъ: “Азъ учихъ този човѣкъ.” Не е вѣрно, че ти си го училъ. Питамъ: ами тебе кой те е училъ? Казвашъ: “Аз го научихъ.”- Ами тебе кой те научилъ, защото ти не си началото на нѣщата. Тогава не да отхвърляте вашитѣ разбирания.

 

Една дума, която ви казахъ,“стани” трѣбва да я разбирате. Ако кажешъ “стани” и не може да станешъ, разбралъ ли си думата “стани”? - Не си я разбралъ. Но щомъ като кажешъ “стани” и ставашъ, ще разберешъ, че си силенъ. Или ако кажешъ: “мисли”. Значи трѣбва да разбирашъ смисъла. Ако може да мислишъ, ти си разбралъ смисъла на думата мисли. Но ако кажешъ “мисли” и не можешъ да мислишъ; ако кажешъ “люби” и не може да любишъ, разбралъ ли си смисъла на тая дума? Сега азъ не искамъ да ви говоря за вашитѣ дългове. Неприятно е на човѣка да му говоришъ за неговитѣ дългове. Дойдешъ и кажешъ нѣкому: “Имашъ да плащашъ.” Нѣма по-неприятна работа, да кажешъ нѣкому: “Ти ми дължишъ нѣщо, забравилъ си да платишъ дълга си.” Нѣма по-неприятна работа отъ това. Въ човѣшкия животъ най-неприятната работа знаете ли коя е? Отъ мойто гледище, когато ти си закъсалъ нѣкѫде, чудишъ се вече какво да правишъ, дойде нѣкой и ти каже: “Азъ на тебе имамъ да ти давамъ. Днесъ придобихъ наследство отъ баща си, идвамъ да ти платя дълговетѣ.” Ти веднага ставашъ веселъ.

 

Тогава две думи има, които сѫ силни: Вземай, когато ти даватъ. Вземай, когато Богъ ти дава и давай, когато Господь ти казва. То е благото. Силата на човѣка седи въ тия думи. Вземай, когато Богъ ти дава. Вземай, складирай го, никаква философия да нѣма. Взимай всичко. - “Ама азъ не съмъ достоенъ, нѣма ли другъ?” Вземай го и си мълчи, нищо повече. Когато ти каже Господь: “Давай!” Дай и не казвай другитѣ да дадатъ. Ти искашъ опашка да бѫдешъ. Господь като ти казва: “давай”, иска да те направи глава. Ти искашъ да станешъ опашка Опашката е само стражарь. Той пѫди мухитѣ, да не безпокоятъ великия господарь на свѣта, та ходи, че ги пѫди.

 

И въ модерно време всички високоблагородни хора, дамитѣ носятъ опашки. Лѣтно време, когато е много горещо, току вѣятъ опашката. Сега ако искашъ прохлада въ живота, ти имашъ едно вѣтрило. Въ природата такова вѣтрило както ние го създадохме, нѣма. Днесъ има вѣтрило, духа, разхлада е то. Но това вѣтрило носи благословение, разклаща растенията. Това вѣтрило събужда растенията, казва: “Ставайте и на работа всички!” Юргани, всичко туй разклаща, дето има сухо събаря, всичко старо събаря. Та, вѣтърътъ ви казва: “Да стане вашиятъ умъ.”

 

Станете и мислете сега! За какво? - Да мислите за онова, което Богъ ви даде днесъ, да го вземете и на мѣсто да го употрѣбите. Богъ даде водата на рибитѣ, за да си добиватъ по-лесно храната и да научатъ закона на чистотата. Две нѣща даде на рибитѣ. Богъ даде свѣтлината на човѣка, за да се научи да мисли. Богъ даде живота на човѣка, за да се научи да цени чистотата. Велика наука се крие вѫтре въ самата свѣтлина. Не може човѣкъ правилно да расте въ живота и да се развива, ако не разбира свѣтлината. Тепърва има съзнателно да изучава пѫтищата на свѣтлината. Свѣтлината външно не само, че разкрива битието, онова което Богъ е създалъ, но самата свѣтлина въ човѣка разкрива ония нѣща, които Богъ е поставилъ и които човѣкъ има да учи, не за бѫдеще, но за днесъ. Защото Божиитѣ работи на миналото, дето сте живѣли и сега които живѣете и за бѫдеще, които ще живѣете, Богъ е билъ и въ минналото, Богъ е въ настоящето, Богъ ще бѫде и въ бѫдещето. За Бога и миналото, и настоящето, и бѫдещето е настояще. То е начало. За Бога, ако ние гледаме отъ нашето гледище, миналото е начало, бѫдещето е край, а настоящето е зенитъ.

 

И тъй въ свѣтлината, разложена има седемь цвѣтове. Тѣ сѫ седемь пѫтища, по които човѣшкиятъ умъ е вървѣлъ, седемтѣ блаженства азъ ги наричамъ. Или седемтѣ правила, които умътъ трѣбва да употрѣбява за своето постижение въ живота. Червениятъ цвѣтъ е вратата, презъ която животътъ влиза. И той е основния тонъ въ музиката. Червениятъ цвѣтъ е музикален. И ако нѣкой отъ васъ нѣкой пѫть му се развие ухото, той може да чуе тона на червения цвѣтъ. Въобще червениятъ цвѣтъ се проявява най-добре у младитѣ моми. И когато нѣкоя мома почувствува, че е красива и хубава, веднага блесне една червенина много хубава у нея. То е вече съзнателния животъ, Божествения животъ, който се изявява въ човѣшкото лице. И то е тонъ. Когато тази краска сѫществува на човѣшкото лице, това е емблемъ на човѣшкото здраве, че човѣкъ е здравъ и веселъ и има миръ въ душата си. Той е енергиченъ, човѣкътъ на здравето иска да работи, да бѫде полезенъ. Следователно първиятъ скъпоцененъ камъкъ на красотата, това е червения цвѣтъ. Съ него започва тя. И когато човѣкъ се разболѣе, той изгубва смисъла на този цвѣтъ. Щомъ ти изгубишъ смисъла на червения цвѣтъ. Той е вѣнецъ. Затуй вѣнцитѣ турятъ на младитѣ булки. То е червения цвѣтъ. И първо турятъ два цвѣта, които изобщо сѫ основни въ свѣтлината. Червени цвѣтя турятъ на младитѣ булки, което означава, че трѣбва да иматъ животъ. Ако турятъ блѣди или жълти или сухи цвѣтя?.... Червени трѣбва да бѫдатъ.

 

Сега азъ говоря за онова съчетание на живота, не както хората подражаватъ. Та вие може да си представите живота тъй както е сега. То е едно подражание. Но мислите ли, че когато въ единъ театъръ се играе една драма на сцената, то е реално. Тамъ се играе на сцената, но нищо не е реално. То е едно предметно учение. Да кажемъ, на сцената ставатъ много работи: и любовни отношения, и религиозни отношения ставатъ, и научни работи ставатъ, и кражби ставатъ, и караници има на сцената, и вѣнчавки ставатъ, и умирания, и всичко става на сцената. После тѣзи, които сѫ крали на сцената, като се срещатъ въ живота, тѣ се рѫкуватъ и казватъ: “Много добре си играхме ролята.” И богаташътъ, като срещне онзи, който игралъ на сцената, го поздравлява и казва: “Браво! Много добре ме обра, много добре си изигра ролята на сцената.” И онзи казва: “Много ти благодаря, че ти бѣше така богатъ, да мога да те обера сега. Защото хората ще говорятъ за тебе и за мене ще говорятъ.” Ама приложението. Актьорътъ на сцената не носи своето име, той носи името, което авторътъ на тази драма му е далъ. Това име носи той. А самиятъ той инкогнито върви.

 

Азъ сега ви говоря като актьори не като действителни хора на сцената. На сцената, които сте, вие всички сте актьори. Актьори сте на земята. Все имате да играете нѣкаква роль въ тази драма, която е написана. За апаши работа нѣма тамъ. И после да нахукатъ нѣкого, да намушкатъ, да набиятъ, такава работа нѣма. Невидимиятъ свѣтъ като се разгневи нѣкому, той научно ще му ще му хване старитѣ дрехи, ще ги скѫса и ще му тури хубавитѣ и ще каже: “Ха, сега облѣчи ги! Хайде сега върви.” Невидимиятъ свѣтъ, като се разгнѣви нѣкому, той ще намисли нѣкой сиромахъ, ще му вземе старата кесия и ще му даде една нова кесия, ще я натъпчи хубаво, а старата ще хвърли. Новата ще натъпчи съ злато и ще каже: “Ха, сега да си вървишъ!” Въ Невидимия свѣтъ, като се разсърди нѣкой нѣкому, ще го повика на угощение, ще го нагости хубаво и после ще му каже: “Да си вървишъ.” А пъкъ като не ти се сърди, ни дума не говори на тебе. Нито на гости те вика, нито пари ти дава, нищо не ти дава. Като не ти се сърди, отъ него нищо не може да очаквашъ. И на тебе ако ти стане мѫчно, че нѣма кой да те обиди, ти ще се разсърдишъ нѣкому, ще идешъ да го викашъ, на гости да ти дойде. И сега казвашъ: “Азъ се разсърдихъ нѣкому.” Много хубаво си направилъ. Викатъ го на гости, запознаятъ се. Тури пари въ джоба му, дай му нови дрехи, нови обуща, нова шапка, нахрани го добре и му кажи: “Хайде, Господь да те благослови! Много ти благодаря! Много хубаво стана, че се карахме, да се запознаемъ. Ти си билъ много добъръ човѣкъ.”

 

Сега вие ще ме попитате: “Туй точъ въ точъ така ли е?” Имате право да ме питате. И мисъльта ви е добра. Азъ ви питамъ и азъ ще ви отговоря, но ще дамъ друго едно обяснение. Влизате вие въ една болница. Нѣкому рѫката е счупена, пъкъ нѣкому стомахътъ е разваленъ, на нѣкого гърдитѣ болятъ. На другъ главата му пукната. Ти разправяшъ на тия хора за здрави хора. Тѣ питатъ: “Като нашитѣ крака ли сѫ тѣхнитѣ крака и рѫцетѣ като нашитѣ ли сѫ?” Не, не, тѣ не сѫ счупени. “Че какъ може да бѫде това, нашитѣ сѫ такива?” Питатъ: “Тѣ иматъ ли такива слуги, като нашитѣ? Отъ единъ креватъ на другъ трѣбва да ги носятъ.” -Не, нѣма такива. Тамъ всѣки самъ си ходи. - “Какъ може да бѫде това?” После питатъ: “Като насъ ли ядатъ?” - Ни най-малко не ядатъ като васъ. -“Че какъ може тъй, нѣма ли нѣкой като на насъ съ лъжичка да имъ туря въ устата?” - Не, не той самъ си туря. - “Че какъ, ние не можемъ сами да си туряме?”

 

Та рекохъ, този животъ, Божествения, който ние искаме да обяснимъ, трѣбва да станатъ на този човѣкъ рѫцетѣ му здрави, краката му здрави, главата, стомахътъ, всичко да бѫде здраво, за да излѣзе отъ болницата и да започне да живѣе между другитѣ хора, за да може да разбере тѣхния животъ. Вие седите понѣкой пѫть и мислите, че васъ хората не ви обичатъ. Защо мислите така? Кажете ми? Азъ поставямъ въпроса другояче: Вие седите и мислите, защо хората ви обичатъ. Че защо обичамъ азъ една круша? - Защото искамъ да взема круши отъ нея. Като я погледна, казвамъ: “Много си хубава.” Почвамъ да я хваля, обичамъ я, защото има, какво да взема отъ нея. И ако нѣма какво да взема отъ крушата, мислите ли, че азъ мога да я обичамъ? Значи, като казвашъ: “Защо не ме обичатъ хората”, трѣбва да знаешъ, че нищо не си родилъ. И като питашъ: “Защо ме обичатъ хората?” Защото си родилъ. Ако ти родишъ една свѣтла мисъль, тебе хората ще те обичатъ; ако ти родишъ едно свѣтло желание, тебе хората ще те обичатъ; ако ти родишъ една свѣтла постѫпка, тебе хората ще те обичатъ. Азъ ви рекохъ, ще ви обичатъ хората.

 

Сега азъ туй, което ви говоря, не искамъ да влѣзе въ стълкновение съ сегашнитѣ ваши вѣрвания, нито съ сегашната ваша любовь. Защото любовьта е на степени. Личната любовь, после другарската любовь, семейната любовь, вземете любовьта къмъ децата, любовьта къмъ обществото, любовьта къмъ народа, любовьта къмъ човѣчеството, вземете любовьта къмъ ангелитѣ и най-после любовьта къмъ Бога. Това вече подразбира онова благоговение, разбиране за проявата на любовьта. Това е все любовь. За да разберешъ Божествената любовь, трѣбва да започнешъ отъ себе [си] отъ онова малкото, което е вѫтре въ тебе, което Богъ ти е далъ. Най-първо човѣкъ, за да се прояви въ свѣта, той трѣбва да бѫде здравъ. Болниятъ, за да влезе въ него истинския животъ, той трѣбва да бѫде здравъ. Но новото, което иде въ свѣта, изисква отъ човѣка да пѣе и човѣкъ, който не може да пѣе и който не иска да пѣе, въ новото учение не може да влѣзе. Нищо повече.

 

Човѣкъ, който не може да оцени една краска, който не може да оцени червената краска, който не може да оцени портокалената краска, зелената, жълтата краска, синята краска, тъмно синята и виолетовата краска, той въ новото учение не може да влѣзе. И човѣкъ, който не може да вземе основния тонъ на червения цвѣтъ, той нѣма да има ясна представа, какво нѣщо е любовьта. Човѣкъ, който не може да вземе вѣрно тона, портокаления тонъ въ музиката и да го вземе правилно, неговиятъ индивидуаленъ животъ правилно не може да се развива. Човѣкъ, който не може да вземе вѣрно тона на зеления цвѣтъ, той богатъ никога не може да бѫде и здравъ никога не може да бѫде. Човѣкъ, който не може да вземе основния тонъ на жълтия цвѣтъ, той уменъ не може да бѫде, художникъ не може да бѫде, поетъ не може да бѫде, философъ не може да бѫде. Той може да бѫде единъ обикновенъ камъкъ, който се търкаля по планинитѣ. Човѣкъ, който не може да вземе основния тонъ на синия цвѣтъ, той набоженъ не може да бѫде и религиозенъ не може да бѫде. И право понятие за Бога не може да има. Човѣкъ, който не може да вземе основния тонъ на тъмносиния цвѣтъ, той не може да разбира дълбинитѣ на живота; и онзи, който не може да вземе основния тонъ на виолетовия цвѣтъ, той никога господарь на себе си не може да бѫде. Сега азъ ще туря цвѣтове въ такава форма. Но всичкитѣ тия предложения* се нуждаятъ отъ една запетая. За да се поправятъ само една запетая имъ липсва. А запетаята, това е еврейския йотъ**. Йотъ въ еврейски езикъ означава онази буква, съ която нѣщата се създаватъ. Защото ти, като туришъ перото, искашъ да направишъ една малка точка, ще закривишъ нанѣкѫде тъй или иначе ще закривишъ, но винаги ще направишъ единъ йотъ. Сега като кажешъ нѣщо, запетая ще туришъ нѣкѫде.

 

Та рекохъ сега, погрѣшката на живота седи въ това: вие искате другъ човѣкъ да ви покаже какъ да пишете. Той може да ви покаже какъ да пишете. Единъ виртуозъ може да свири само на една хубава цигулка, както цигулкитѣ на Страдивариусъ. Ти може да свиришъ. Но ако ти дадатъ една дъска и ти туришъ четири струни, какво може да свиришъ? Та да кажемъ сега всѣки единъ отъ васъ е една цигулка. Духътъ въ васъ е въ жицата “солъ” въ цигулката. Душата е струната “ми”, “ре” е алтътъ, а “ла” е тенорътъ. Значи тогава турямъ: “солъ” е духътъ, “ми” е душата, “ла” е умътъ, а “ре” е сърдцето. Следователно ако ти искашъ да работишъ върху твоето сърдце, “ре” е основния тонъ на сърдцето ви. Ти ако искашъ да работишъ съ ума си, “ла” е основния тонъ на твоя умъ; ако ти искашъ да работишъ съ своята душа, “ми” е основния тонъ на твоята душа. Пъкъ ако искашъ да работишъ съ духа, “солъ” е основния тонъ на духа.

 

Сега азъ вземамъ тия четири. “Солъ” е основния тонъ на духа. И тогава “солъ” въ природата въ този смисълъ е всѣки узрѣлъ плодъ, защото всѣки узрѣлъ плодъ е плодъ на духа. То е “солъ”. Въ природата всѣки най-хубавъ плодъ, като го ядешъ, или туй чувство, което чувствувашъ, то е основния тонъ на духа. И ти вече вѣрно взимашъ “солъ”. Ако чувствувашъ правилно, може да вземешъ “солъ”. Сега пъкъ какво казахъ, че е “ре”. Сърдцето нали? Ако ти вървишъ по пѫтя си и не се спъвашъ и не си удряшъ краката и не се ухлузвашъ и вървишъ право, ти вземашъ правилно тона “ре”. Много хубаво е и ти е приятно на сърдцето. Но щомъ не вървишъ правилно и тонътъ ти не е вѣренъ. Щомъ се спъвашъ, тонътъ не е вѣренъ. Ако седишъ да си почивашъ нѣкѫде при нѣкой изворъ и се въртишъ насамъ нататъкъ, не ти е удобно мѣстото, тъй като седишъ не те задоволява свѣтътъ, основния тонъ на свѣта не може да вземешъ правилно, липсва ти нѣщо. Ти, като седишъ нѣкѫде, да не мислишъ за мѣстото дето седишъ, да забравишъ всичко, да нѣмашъ никакво безпокойство, да не те безпокоятъ, да не те смущаватъ никакви работи. Че си ималъ да давашъ пари, че имашъ дългове, че отъ този, отъ онзи имашъ да вземашъ, ти да имашъ едно спокойно положение, като седнешъ, като че всичко е разрешено. Туй е основния тонъ на ума.

 

А като дойдешъ до “ми”, до твоята душа, да знаешъ, че ти имашъ едно богатство, което никой въ свѣта не може да ти го вземе. Понеже душата е толкова обширна като цѣлата вселена, кой ще ти вземе душата. И кѫде ще я турятъ? Тази душа, която всѣки може да ти вземе, е много малка. А тази душа, която Богъ ти далъ, е толкова мощна и силна и толкова голѣма, че всѣки, който дойде, съ благоговение застава. Какъ може да ти я взематъ? Като планина е. Може ли тази планина да я вземемъ?

 

И благодарете на Бога, че ви далъ една струна, една жица, на която духътъ ви свири. Сега духътъ, душата, сърдцето и умътъ това сѫ жици и вие на всичкитѣ ще свирите. Ти, като дойдешъ, сърдцето ти ще свири, то е капелмайстора. То ще каже: “ре.” Най-хубавиятъ камертонъ, това сѫ показалеца и голѣмия пръстъ на човѣка, тѣ образуватъ най-хубавия камертонъ.

 

Сега като ви гледамъ, вие казвате: “Тази работа е бамбашка, ние забатачихме вече.” Рекохъ, не. Но сега азъ ще ви приведа другъ единъ примѣръ. Представете си единъ богатъ човѣкъ, милионеръ намѣри едно бедно дете отвънъ, взима го въ кѫщи и му казва тъй: “Ако ти ме слушашъ и каквото ти кажа го правишъ, ще те пратя въ училище. Ако трѣбва да се учишъ, ако трѣбва да свиришъ, ако трѣбва да говоришъ, ако трѣбва да пишешъ, всичко това, което азъ имамъ, ще ти го дамъ на тебе.” Де е мѫчнотията, кажете ми. Мѫчнотията ще дойде у детето, че безъ да учи, безъ да свири, безъ да работи, да му дойде това богатство. А това нѣщо го нѣма. Ако учите, всичко туй, което виждате, Господь ще ви го даде. Но, ако не учите, нищо нѣма да ви даде. Че вие ще кажете сега: “Де е противоречието, че ние не сме ли сега чеда Божии?” Чеда Божии сме. Като дойде Христосъ на земята, ще каже: “Работихте ли?” Та Христосъ на земята не Го ли поставиха при най-неблагоприятнитѣ условия? Христа не го пратиха на земята да благува. Христосъ всичко е свършилъ и знаелъ е всичко и го пращатъ на земята. Знаете ли при какви неблагоприятни условия Христосъ е билъ поставенъ, когато му се кланяха всички горе и дойде на земята, че му се подиграваха, подмѣтаха го, биха го. Моли се, молитвата не е чута, не може да си помогне. Какво изкушение, какво противоречие. Какво научи Христосъ на земята?

 

Христосъ, като дойде да спаси човѣчеството, четири нѣща научи. Той се научи правилно да взима тона “солъ”. Той се научи правилно да взима тона [“ре”]. Той се научи правилно да взима тона “ла” и да вземе правилно тона “ми”. И стана Спаситель на човѣчеството. Разбра законитѣ на духа, разбра законитѣ на сърдцето, разбра законитѣ на ума и разбра законитѣ на човѣшката душа, на своята душа. Та и ние въ този свѣтъ сме дошли, да научимъ тия четири нѣща. Но туй, което Христосъ научи, и вие трѣбва да го научите: да разберете законитѣ на духа, да разберете законитѣ на вашето сърдце, на вашия умъ и да разберете законитѣ на вашата душа. И въ бѫдаще нѣма да бѫдете сами. Голѣмо смирение се изисква. Но смирениятъ човѣкъ е твърде деятеленъ, енергиченъ или трудолюбивъ. Той преодолява всичкитѣ мѫчнотии въ живота. Защото вземете всичкитѣ светии, които сѫ при Бога, сѫ минали все презъ голѣми изпитания на земята, такива каквито обикновенитѣ хора не сѫ ги сънували.

 

И казва сега Христосъ: Азъ съмъ лозата. Онова, което азъ учихъ, и вие ще го учите. Онова, което азъ говорихъ, и вие ще го говорите. Онова, което азъ правихъ, и вие ще го правите. Онова, съ което азъ се хранихъ, и вие ще се храните. Онова, за което азъ мислихъ, и вие ще мислите. Онази любовь, която азъ приехъ отъ Отца си, и вие ще я приемете. Сега азъ говоря за процеси. Споредъ мене завършени процеси има. Щомъ единъ процесъ е завършенъ, ти нѣма какво да правишъ вече. Сега нѣкой пѫть вие ставате нещастни, понеже мислите, че нѣма какво да правите. Говорите за любовьта и мислите, че имате любовь. Но единъ човѣкъ е завършилъ съ любовьта само тогава, ако ти можешъ да влѣзешъ въ положението на всички страждущи хора, ако можешъ да утешишъ всички хора, на които сърдцата сѫ разнебитени. Само тогава си разбралъ, какво нѣщо е Любовьта. Ако едно дете е обгърнало една свещена идея, то едва е стѫпило, то е “а”-то на Любовьта. Трѣбва да научишъ цѣлата азбука и да знаешъ, какъ хубаво да пишешъ. И като напишешъ едно хубаво писмо. Азъ често съмъ наблюдавалъ между животнитѣ. Често съмъ срещалъ, едно голѣмо куче носи нѣкоя голѣма кость. Та, като го погледна, отъ очитѣ му излиза единъ силенъ тъмночервеникавъ цвѣтъ. То си намръщи устата и казва: “Искашъ да ми вземешъ костьта? Знаешъ ли, азъ колко съмъ се борилъ за тази кость? А ти искашъ да я дѣлишъ съ мене?” Азъ му рекохъ: “Не, не, ти заслужавашъ да държишъ тази кость, тази кость не е заради мене.” - “А, казва то, много добре тогава. Ти да нѣмашъ дѣлъ въ костьта, която азъ нося.” Понѣкой пѫть срещамъ нѣкои хора, дето виждамъ този цвѣтъ. Като го погледна, той мисли, че му искамъ нѣщо. Рекохъ: “Не, не.”

 

Запримѣръ азъ съмъ срещалъ една мома сама красива. Като я погледна, отъ нея излиза червения цвѣтъ, казва: “Искашъ да ме хванешъ?” Рекохъ: “Не, не. Всичкото мое почитание къмъ тебе. Красива мома като тебе азъ не искамъ да бутамъ.” И тя тогава се усмихне, една деликатна усмивка на окото. Казва: “Срещнахъ единъ благороденъ човѣкъ, който не ме бутна.” Че Господь не ме пратилъ да бутамъ красивитѣ картини, да ги бутамъ съ пръститѣ си. Тѣ сѫ свещени тѣзи картини. Ако рече нѣкой да бута тия картини. За мене една мома е една Божествена картина. Рекохъ, много хубаво е нарисувано. Добро е Божието дѣло. На мѣсто сѫ турени тия картини. Който мине и те погледне, ти носишъ щастие, радость и веселие на всѣка душа, на всѣки духъ, на всѣки умъ и на всѣко сърдце.

 

Та рекохъ сега, азъ искамъ всички вие да бѫдете като тази красивата мома, като този красивия момъкъ, хубави картини да бѫдете, та всички да се учатъ отъ васъ. Не искамъ да има медъ по васъ, защото ще дойдатъ пчелитѣ и мухитѣ по васъ ще накацатъ, ще ви нацапатъ. Всички хора, които искатъ да бѫдатъ богати, тѣ искатъ да бѫдатъ нацапани съ медъ. Когато азъ казвамъ понѣкой пѫть, че трѣбва да носимъ сиромашията, подразбирамъ, че трѣбва да бѫдете картини безъ медъ, да не ви цапатъ. Та, понѣкой пѫть ако имате медъ, човѣкъ ще се изкуси да близне малко. Никакъвъ медъ. Сега това е новото въ свѣта. Богъ ви призвалъ на една работа всинца ви. Вложилъ великъ животъ въ вашата душа, великъ животъ въ вашия духъ, въ вашия умъ и въ вашето сърдце. Вложилъ и богатства, които вие още не сте помислили, каквото Той е приготвилъ заради васъ.

 

Та рекохъ, радвайте се на онова, което Богъ е приготвилъ отъ памти вѣка отъ [за] васъ. Тогава радвайте се, че Христосъ е казалъ: Азъ съмъ лозата, а вие пръчкитѣ. Пребѫдете въ моята любовь, както азъ пребѫдвамъ въ любовьта на Отца си. Тогава всички ние ще бѫдемъ едно.

 

Отче нашъ

 

Богъ е Любовь, Любовь, която Христосъ е приелъ. (три пѫти)

 

Христосъ е Любовь, Любовь, която ние сме приели. (три пѫти)

 

Ние сме Любовь, Любовь, която сега проявяваме.

 

Да бѫде благословенъ Господь! ( Три пѫти.)

 

6 ч. 10 м.

 

25 юлий 1937 г. недѣля сутринь,

на Молитвения върхъ при Второто езеро, 5 ч. с.

 

-------------------------

*предложение - (рус.) изречение

** - главна и малка буква йотъ отъ еврейската азбука

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1937 г. София,
Първо издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

ОСНОВНИ ТОНОВЕ.

Размишление.

* Иоана 15:5

„Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ“ *). Въ този стихъ Христосъ взима лозата като символъ на нѣщо. Човѣкъ дълго време трѣбва да изучава живота на лозата, за да разбере дълбокия символъ, който Христосъ е вложилъ въ нея. Човѣкъ дълго трѣбва да изучава хлѣба, за да разбере, какви енергии се криятъ въ него. Безъ вѫтрешенъ опитъ на нѣщата, човѣкъ никога не би разбралъ тѣхния смисълъ, нито би могълъ да си състави истинско понятие за тѣхъ. Христосъ казва още: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето“. Тази идея е напълно разбрана за човѣка, защото той самъ си прави хлѣбъ и знае, каква е цената му. Той знае, че безъ хлѣбъ нѣма животъ.

Съвременнитѣ хора казватъ, че разбиратъ живота, че разбиратъ нѣщата. — Какъ ги разбиратъ? Едни ще кажатъ, че тѣ мислятъ за живота, за явленията въ природата по единъ, или по другъ начинъ. Други пъкъ ще кажатъ. че чувствуватъ нѣщата. Трети ще кажатъ, че разбиратъ нѣщата, само когато ги приложатъ. Споредъ мене, обаче, не е вѣрно това, което човѣкъ само мисли, само чувствува или само върши. Ако човѣкъ мисли нѣщо и счита, че така и Богъ мисли, той не е правъ. Ако човѣкъ чувствува нѣщо и счита, че и Богъ чувствува по сѫщия начинъ, той не е правъ. Ако човѣкъ върши нѣщо и мисли, че и Богъ върши сѫщото, той не е правъ. Абсолютно вѣрни и истинни нѣща сѫ ония, които и по мисъль, и по чувство, и по действие сѫ съгласни съ мислитѣ. чувствата и постѫпкитѣ на Първата Причина, на Великия принципъ на живота. Не е вѣрно, запримѣръ, когато бащата казва на сина си, че го е хранилъ. Ако бащата, наистина е хранилъ сина си, тогава, кой е хранилъ бащата? Ако учительтъ казва, че училъ ученицитѣ си, тогава, кой е училъ самия учитель? Единъ е Този, Който храни хората и Който ги учи. Като разсѫждавамъ по този начинъ, това не значи, че трѣбва да отхвърлите вашитѣ разбирания. Докато не дойдете до сѫщината на нѣщата, до новитѣ разбирания, дръжте старитѣ си разбирания.

Всѣка дума, всѣко изречение, което човѣкъ изговаря, трѣбва да бѫде напълно разбрано. Разбрано е онова нѣщо, което изразява не само формата, но и съдържанието, и смисъла си. Запримѣръ, ако кажете на единъ боленъ човѣкъ да стане, а той не става, разбралъ ли е тази дума? — Не я е разбралъ. Ако кажете на другъ боленъ да стане, и той веднага става, това показва, че е разбралъ смисъла и силата на тази дума. Кажете ли на човѣка да стане, той непременно трѣбва да стане. Кажете ли на човѣка да мисли, да люби, той непременно трѣбва да мисли, да люби. Това значи разбиране смисъла на думитѣ и използуване на тѣхната сила.

Когато се натъкватъ на неуспѣхи въ живота си, хората започватъ да се оправдаватъ съ това, че сѫ грѣшни, че иматъ голѣми дългове и т. н. — Ние не се занимаваме съ дълговетѣ на хората. Неприятно е да се занимавашъ съ дълговетѣ на човѣка. Неприятно е да кажешъ на човѣка, че той ти дължи и трѣбва да плати дълга си. Обаче, нѣма по-голѣма радость въ живота на човѣка отъ тази, когато дойде при него единъ отъ приятелитѣ му въ момента, когато той се вижда обърканъ, на всички задлъжнѣлъ, и му каже: Приятелю, днесъ получихъ голѣмо наследство. Искамъ да сподѣля радостьта си съ тебе. Давамъ ти една голѣма сума, съ която да изплатишъ всички свои дългове. Каква по-голѣма радость можете да очаквате? И двамата се радватъ: единиятъ се радва, че взима, а другиятъ се радва, че дава.

Следователно, две правила трѣбва да има човѣкъ предъ видъ. Тѣ сѫ следнитѣ: Взимай, когато Богъ ти дава. Давай, когато Богъ ти казва да дадешъ. — Ама азъ не съмъ достоенъ. — Щомъ ти се дава нѣщо, взимай, складирай го и мълчи. Ти искашъ да бѫдешъ опашка, а Господъ иска да те направи глава. Опашката е стражарь. Тя пѫди мухитѣ да не безпокоятъ великия господарь — главата. Въ голѣмитѣ горещини модернитѣ дами си служатъ съ вѣтрила, въ видъ на опашка. И природата си служи съ вѣтрило — вѣтърътъ. Това вѣтрило, обаче, носи благословение за хората, за животнитѣ и за растенията. Всичко сухо, всичко старо събаря, а растенията разклаща, препраща соковетѣ имъ отъ коренитѣ къмъ клонетѣ и ги заставя да работятъ. Вѣтърътъ подтиква човѣка къмъ мисъль, кара го да мисли за благословението, което всѣки день получава. Кара го да мисли, да търси начинъ, какъ по-разумно да употрѣби благословението, което е получилъ. На човѣка е дадена свѣтлина, за да се научи да мисли. На човѣка е даденъ животъ, за да се научи да цени чистотата. Човѣкъ не може правилно да расте и да се развива, докато не разбере и проучи пѫтищата на свѣтлината. Светлината разкрива цѣлото Битие, както и всичко онова, което се крие въ човѣка, и което му предстои да учи не само въ бѫдеще, но още днесъ. Миналото, настоящето и бѫдещето сѫ все настояще — начало на нѣщата. Отъ човѣшко гледище, миналото може да се разглежда като начало на нѣщата, настоящето — като зенитъ, а бѫдещето — като край.

Изучавайте свѣтлината съ седемтѣ и краски. Седемтѣ краски на свѣтлината представятъ седемь пѫтища, презъ които човѣшкиятъ умъ е вървѣлъ въ развитието си. Тия седемь цвѣта сѫ седемь правила, които умътъ трѣбва да прилага за своитѣ постижения. Червениятъ цвѣтъ е врата, презъ която животътъ влиза. Сѫщевременно червениятъ цвѣтъ е основенъ тонъ въ музиката. Когато слухътъ на човѣка се развие силно, той може да чуе тона на червения цвѣтъ. Най-много червениятъ цвѣтъ се вижда по лицето на младитѣ. Когато младата мома съзнае, че е красива, веднага червениятъ цвѣтъ се явява на лицето и. Червениятъ цвѣтъ е изразъ на съзнателния животъ на човѣка. Когато се разболѣе, човѣкъ постепенно губи червения цвѣтъ на лицето си, което показва отсѫтствие на здраве. На главитѣ на младитѣ булки турятъ вѣнецъ отъ бѣли и червени цвѣтя. Бѣлитѣ цвѣтя символизиратъ чистота, а червенитѣ — здраве и животъ.

Сега, като говоря за червения цвѣтъ, като символъ на живота, азъ имамъ предъ видъ цѣлокупния животъ, а не този, който хората разбиратъ. Хората иматъ представа за частичния, а не за цѣлокупния животъ, вследствие на което тѣ нѣматъ реално понятие за живота. Може ли да се нарече реалность онова, което се представя на сцената? Всичко, което се представя на сцената, е предметно учение, но не е реалность. На сцената се разиграватъ разни случаи изъ живота на хората. Тамъ ще видите любовни сцени, семейни недоразумения, разрешения на научни и социални въпроси и т. н. Нѣкой актьоръ играе роля на крадецъ, но като слѣзе отъ сцената, всички го поздравяватъ, че изигралъ ролята си добре. Докато е на сцената, актьорътъ минава съ чуждо име, дадено му отъ автора на пиесата. Щомъ слѣзе отъ сцената, той е известенъ на всички съ собственото си име.

Днесъ азъ ви говоря като на актьори, защото и безъ това всички хора на земята сѫ актьори. Въ великата свѣтовна драма на всѣки човѣкъ предстои да изиграе нѣкаква роля. Въ тази драма нѣма мѣсто за а паши, за крадци, за разбойници. Когато се разгнѣви на нѣкого, невидимиятъ свѣтъ се справя лесно съ него — разкѫсва старитѣ му дрехи, съблича ги и го облича въ нови, като му казва: Хайде, иди сега на работа! Ако недоволството на невидимия свѣтъ е отправено къмъ нѣкои сиромахъ, ще заповѣдатъ да му хвърлятъ старата кесия и да му дадатъ нова, пълна съ злато. Като видятъ, че сиромахътъ е радостенъ, ще му кажатъ: Хайде, иди сега да работишъ и да не грѣшишъ! На други пъкъ невидимиятъ свѣтъ дава угощение. Тъй щото, радвайте се, когато гнѣвътъ на невидимия свѣтъ е върху васъ, защото ще имате нова дреха, нова кесия, угощение и т. н. Ако гнѣвътъ на невидимия свѣтъ не е върху васъ нищо нѣма да получите: нито пари, нито дрехи, нито угощения. Правете и вие сѫщото съ онѣзи, които ви обиждатъ, които ви хулятъ и огорчаватъ. Обиди ли ви нѣкой, поканете го въ дома си, да се запознаете съ него. После го нахранете, облѣчете го съ нова дреха, дайте му пари и кажете: Благодаря, че ме обиди, за да се запознаемъ, да разбера, че си добъръ човѣкъ. Иди сега и бѫди благословенъ!

Сега, като ме слушате, мнозина се запитватъ, вѣрно ли е всичко това. Може ли човѣкъ да постѫпва така съ онзи, който го е обидилъ? За да разберете, защо на мнозина това се вижда невъзможно, ще ви дамъ следния примѣръ. Представете си, че единъ здравъ човѣкъ влиза въ болница, между болни хора, на които сѫ счупени кракъ, рѫка, или страдатъ отъ гърди, отъ стомахъ, отъ глава. Той започва да имъ разказва за живота на здравитѣ хора. Тѣ го гледатъ очудено и не му вѣрватъ. Единъ следъ другъ му задаватъ въпроси: Съ патерици ли ходятъ тия хора? — Не, тѣ не ходятъ съ патерици, като васъ. Тѣ ходятъ свободно, безъ никаква чужда помощи. — Ами рѫцетѣ си движатъ ли свободно? — Да, свободно ги движатъ — Кой ги храни? Даватъ ли имъ храна съ лъжичка въ уста, както на насъ? — Не, тѣ сами се хранятъ. — Сестри милосърдни помагатъ ли имъ да се обличатъ и събличатъ? — Никой не имъ помага. Тѣ сами се обличатъ и събличатъ. Болнитѣ слушатъ всичко това и не могатъ да повѣрватъ, че сѫществуватъ здрави хора въ свѣта. Обаче, щомъ оздравѣятъ, тѣ ще разбератъ нѣщата, както здравитѣ ги разбиратъ. Тѣ ще могатъ сами всичко да си правятъ, както здравитѣ.

И тъй, болниятъ трѣбва да оздравѣе напълно, да излѣзе отъ болницата и да влѣзе между здрави хора, за да разбере тѣхния животъ. Щомъ разбере живота на здравитѣ, той ще разбере и Божествения животъ. Докато е въ болницата, човѣкъ вижда, че околнитѣ му помагатъ, но това не го задоволява. Той намира, че не го обичатъ и се чуди, защо е така. Като оздравѣе, вижда, че хората го обичатъ, и пакъ се запитва: Защо хората ме обичатъ? — Защо човѣкъ обича крушата, която има плодове? — Защото има какво да вземе отъ нея. Той ще си откѫсне отъ нея една-две зрѣли, сладки круши и ще бѫде доволенъ. Ако крушата не е родила, той нѣма да отиде при нея — не я обича. Ще знаете тогава, че ако хората не те обичатъ, причината на това е, че нищо не си родилъ. Щомъ те обичатъ, това показва, че нѣщо си родилъ. Когато човѣкъ роди една свѣтла мисъль, едно свѣтло чувство и една свѣтла постѫпка, хората непременно ще го обичатъ.

Сега, като говоря по този въпросъ, желая да не влѣзете въ противоречие съ вашата любовь, нито съ вашитѣ разбирания. Колкото и да държите за вашата любовь, трѣбва да знаете, че тя още не е стигнала до най-високата си степень. Докато дойдете до най-високата степень на любовьта, вие трѣбва да минете презъ личната любовь, презъ приятелската, презъ семейната, презъ майчината, презъ любовьта къмъ обществото, къмъ цѣлото човѣчество, докато стигнете до любовьта къмъ Бога. Значи, първо човѣкъ започва съ най-малката любовь — любовь къмъ себе си и най-после дохожда до най-великата — любовь къмъ Бога. Който иска да се качва успѣшно но стълбата на любовьта, той трѣбва да бѫде ученикъ на новото. За да бѫде ученикъ, и за да го приематъ въ свѣта на новитѣ идеи, той трѣбва да пѣе и да свири. Музиката е необходима за ученика. Безъ нея той не може да пристѫпи прага на Царството Божие.

И тъй, който не може да пѣе и не иска да пѣе, той не може да влѣзе въ новото учение. Който не може да оценява краскитѣ, цвѣтоветѣ на свѣтлината, той не може да влѣзе въ новото учение. Който не може правилно да възприема основния тонъ на червения цвѣтъ, той не може да разбере любовьта. Който не може да възприема портокаления цвѣтъ, той не може правилно да развива своя индивидуаленъ животъ. Ако не взима правилно тона на зеления цвѣтъ, човѣкъ не може да бѫде здравъ, не може да бѫде и богатъ. Нѣкой иска да бѫде уменъ, ученъ, да стане художникъ, музикантъ и т. н. Докато човѣкъ не дойде до положение правилно да възприема основния тонъ на жълтия цвѣтъ, той никога не може да бѫде ученъ, философъ, музикантъ, художникъ, или поетъ. Той ще си остане обикновенъ човѣкъ, който тъпче земята, както всички живи сѫщества. Докато не може да възприема правилно основния тонъ на синия цвѣтъ, човѣкъ не може да бѫде религиозенъ. Който не може правилно да възприема основния тонъ на тъмносиния цвѣтъ, той никога нѣма да разбере дълбокия смисълъ на живота. Който не може правилно да възприема основния тонъ на виолетовия цвѣтъ, той никога нѣма да бѫде господарь на себе си.

Това сѫ редъ изречения, които трѣбва да се превърнатъ въ положителни сили. За да стане това, нужно имъ е само една запетая. Вмѣсто да се казва „не може“, ще туримъ запетая следъ отрицателната частица „не“ и ще излѣзе, не, може“. Човѣкъ може да постигне всичко. Запетаята представя буквата „иотъ“ въ еврейски езикъ. Тя е буква, съ която нѣщата се създаватъ. Най-малкото нѣщо, което човѣкъ може да напише, е точката. После, ще кривне натукъ — натамъ, ще излѣзе запетая. Значи, той започва да създава.

Съвременнитѣ хора сѫ недоволни отъ живота по единствената причина, че искатъ другитѣ хора да направятъ заради тѣхъ това, което тѣ сами трѣбва да направятъ. Единъ виртуозъ може да ви покаже, какъ се свири, но вие сами трѣбва да свирите, да се упражнявате. И най-хубавата цигулка да ви дадатъ, ако не се упражнявате, нищо нѣма да излѣзе отъ тази цигулка. Човѣкъ не е нищо друго, освенъ цигулка съ четири струни: струната sol представя духа въ човѣка, re — сърдцето, та — ума, а mi — душата. Следователно, който иска да работи върху духа си, той ще се упражнява на струната sol. Който иска да работи върху сърдцето си, той ще се упражнява на струната re. Ако човѣкъ иска да работи върху ума си, ще се упражнява на струната la. И най после, ако иска да работи върху душата си, ще се упражнява на струната mi. Човѣшкиятъ духъ може да се уподоби на зрѣлъ плодъ. — Защо? — Защото всѣки зрѣлъ плодъ е плодъ на духа. Приятностьта, която човѣкъ изпитва при вкусване на всѣки сладъкъ, зрѣлъ плодъ, това е основниятъ тонъ на духа — тонътъ sol. Тонътъ re е тонъ на сърдцето.

И тъй, да взима човѣкъ правилно тона re, това значи да върви изъ пѫтя си, безъ да се спъва, безъ да удря краката си, безъ да се наранява. Всѣко най-малко отклоняване отъ правия пѫть, всѣко спъване, всѣко охлузване на кожата нѣкѫде подразбира неправилно взимане на тона re. Да взима човѣкъ правилно тона та — основниятъ тонъ на ума, това значи да е придобилъ такова самообладание, че дето и да седне, да се чувствува разположенъ. Дали е седналъ при нѣкой изворъ, или на нѣкой високъ върхъ, той изпитва приятность и разположение. Че ималъ дългове, че не е свършилъ работитѣ си, както трѣбва, това не го смущава. Той знае, че има достатъчно време на разположение и може всичко да изправи. За дадения моментъ той се чувствува така спокоенъ и разположенъ, като че всичко е разрешилъ. Да взима човѣкъ правилно тона mi — тонътъ на своята душа, това значи да съзнава, че разполага съ едно вѫтрешно богатство, което никой не може да му отнеме. Душата е обширна, голѣма като вселената. Кой може да я вземе? Кѫде може да се скрие? Ако душата на човѣка може да се открадне, това показва, че тя е малка. Щомъ душата на нѣкого е толкова малка, че може да се краде, това не е душа. Душата е велико, мощно нѣщо, което нито се краде, нито може да се скрие нѣкѫде. Кой може да открадне една планина и да я скрие у дома си?

Сега, щомъ сте дошли на земята, свирете на своята четириструнна цигулка, състояща се отъ тоноветѣ на духа, на душата, на сърдцето и на ума. Вземете своя естественъ камертонъ, образуванъ отъ двата пръста на рѫката — показалецътъ и срѣдниятъ, дайте тонъ, нагласете цигулката си и започнете да свирите. Нищо друго не се иска отъ васъ, освенъ да учите. Вашето положение е подобно на положението па нѣкое бедно дете, сираче, осиновено отъ нѣкой милионеръ. Милионерътъ обиква детето и му казва: Ако ме слушашъ и учишъ добре, всичко, каквото имамъ, ще бѫде твое. Азъ ще ти дамъ възможность да следвашъ въ училище, да учишъ музика, пѣние, само да ме слушашъ и да изпълнявашъ волята ми. Единъ день моето богатство ще бѫде твое. Каква мѫчнотия има въ това? Ако е въпросъ за мѫчнотия, тя може да се яви, само ако това дете не учи. Ако не учи, ако не слуша баща си, никакво богатство не може да получи. Сѫщото може да се каже и за васъ. Ако учите, каквото пожелаете, ще ви се даде. Не учите ли, нищо не можете да получите. И вие, като чада Божии, трѣбва да учите. Като чада Божии, именно, отъ васъ се изисква работа.

Съвременнитѣ хора очакватъ Христа, но когато дойде на земята, Той ще ги пита: Какво работихте досега? Ето, Христосъ дойде на земята при най-неблагоприятни условия. Той работи при тѣзи условия и доказа, че който иска да върши волята Божия, той може да работи при всѣкакви условия. Христосъ не дойде на земята да благува, но да изпълни волята Божия. Докато бѣше на небето, Христосъ се ползуваше съ голѣми почести, но въпрѣки това Той слѣзе на земята да изпълни волята Божия. Тукъ Той бѣше подиграванъ, хуленъ, докато най-после Го разпнаха. Той се моли на Бога, да се отмѣни горчивата чаша, но молитвата Му не се чу. Какво по-голѣмо противоречие за Него отъ това — Синъ Божий да бѫде поруганъ и разпнатъ на кръстъ? Но Христосъ понесе всичко отъ любовь къмъ Бога. Той знаеше, защо е дошълъ на земята. Христосъ дойде на земята да научи четири нѣща: да взима правилно тона sol, тона re, тона та и тона mi. Като научи тѣзи нѣща, Той стана спаситель на човѣчеството. Съ други думи казано: Христосъ научи законитѣ на духа, на душата, на сърдцето и на ума. Това, което Христосъ научи на земята, и вие трѣбва да го научите. Като научи тия закони, човѣкъ ще придобие нужното смирение. Смирениятъ човѣкъ е деятеленъ, трудолюбивъ. Той лесно се справя съ мѫчнотиитѣ на своя животъ. За да придобие смирение, човѣкъ трѣбва да мине презъ голѣми изпитания и страдания. Обикновениятъ човѣкъ не може да си представи изпитанията, презъ които светията минава.

„Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ“. Съ това Христосъ иска да каже, че онова, което Той е училъ, и вие ще го учите. Онова, съ което Той се е хранилъ, и вие ще се храните. Любовьта, която Христосъ е приелъ отъ Отца си, и вие ще я приемете. За васъ това сѫ незавършени процеси, презъ които трѣбва да минете. Радвайте се, че се намирате предъ незавършени процеси, защото има, какво да работите. Нѣкои хора се считатъ нещастни, защото мислятъ, че нѣма какво да работятъ. Като говорятъ за любовь, тѣ мислятъ, че сѫ я придобили. Тѣ не разбиратъ живота, не знаятъ, че нито любовьта сѫ придобили, нито сѫ свършили работата си на земята. Само онзи човѣкъ е придобилъ любовьта, който може да влѣзе въ положението на всички страдащи хора на земята и да имъ се притече на помощь. Когато детето е научило само буквата „а“, това не значи, че е научило цѣлата азбука. Много време има още да учи то, докато научи цѣлата азбука, докато започне красиво и правилно да пише.

Съвременнитѣ хора, като децата, се намиратъ едва въ началото на азбуката на любовьта. Много време има още да учатъ, докато научатъ цѣлата азбука. Нѣкой говори за любовь, а отъ очитѣ му излиза тъмночервенъ цвѣтъ, какъвто често съмъ виждалъ да излиза отъ очитѣ на куче, което носи въ устата си кость и мисли, че който се приближи къмъ него, има намѣрение да му я вземе. — Не, човѣкъ не може да се бори съ кучето за неговата кость. Следователно, който има любовь въ себе си, той не може да се сърди на хората, нито да се плаши отъ тѣхъ. Отъ очитѣ на такъвъ човѣкъ излиза приятна, бѣла свѣтлина. Трѣбва ли красивата мома да се плаши отъ такъвъ човѣкъ? Тя трѣбва да знае, че човѣкътъ на любовьта никога не си позволява да пипа красивитѣ картини. Красивата мома, красивиятъ момъкъ или всѣки красивъ човѣкъ, изобщо, е Божествена картина, която носи радость и веселие на всѣки духъ, на всѣка душа, на всѣки умъ и на всѣко сърдце.

Сега и на васъ желая да бѫдете красиви Божествени картини, на които всички да се радватъ и отъ които всички хора да се учатъ. — Да бѫдемъ богати! — Не, това не ви пожелавамъ. Да бѫдете богати, това значи, да бѫдете картини, намазани съ медъ. Тогава пчелитѣ и мухитѣ ще кацатъ върху васъ и ще ви цапатъ, но и хората ще се изкушаватъ, ще искатъ да близнатъ малко отъ вашия медъ. Ето защо, когато ви съветвамъ да носите сиромашията съ радость, азъ имамъ предъ видъ вашата чистота, да се запазите чисти. Сиромашията е картина, върху която нѣма никакъвъ медъ.

Всички хора се стремятъ къмъ новото. Новото се заключава въ това, че Богъ е призвалъ всички хора на работа, за което е вложилъ великъ животъ въ тѣхнитѣ духове, въ тѣхнитѣ души, въ тѣхнитѣ умове и въ тѣхнитѣ сърдца. Той е приготвилъ за тѣхъ такива богатства, каквито тѣ никога не сѫ очаквали.

Радвайте се на онова, което Богъ е приготвилъ за васъ отъ началото на Битието!

Радвайте се, че Христосъ е лозата, а вие — прѫчкитѣ на тази лоза!

Христосъ е казалъ още: „Пребѫдвайте въ моята любовь, както азъ пребѫдвамъ въ любовьта на Отца си!“

Богъ е Любовь, която Христосъ е приелъ.

Христосъ е Любовь, която ние сме приели.

Ние сме любовь, която сега проявяваме.

Да бѫде благословенъ Господъ!

*

25 юлий, 5 ч. с.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×