Jump to content

1922_06_11 Както е онъ чистъ


Ани

Recommended Posts

От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ"
Сила и Животъ. Пета серия. София, 1922г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Както е онъ чистъ

„И всѣки, който има тази надежда на него,

очиства себе си, както е онъ чистъ.“

I посл. Иоаново — 3;3

Сега азъ ще говоря върху положителната страна на живота. Ще влѣза малко по-обективно, безъ много философия, т. е. нѣма да говоря много отвлѣчено, но близко до самитѣ факти.

„И всѣки, който има тази надежда на него, очиства себе си, както е онъ чистъ“. Всѣки, който има надежда, на кого? — На Христа. Надеждата, казвамъ, подразбира физическия свѣтъ, божественото, ограничено, проявено тъй, както ние го разбираме. Когато вие искате да изкажете вашитѣ чувства на нѣкой вашъ приятель, и ако той е слѣпъ, какъ ще му изкажете чувствата си? За да ги изразите, ще го стиснете съ рѫцѣтѣ си и колкото по-вече го стискате, толкова по-вече ще ви разбере. Може рѫцѣтѣ ви да сѫ топлички или студени, тогава онзи, когото стискате, ще получи двѣ идеи: ако рѫцѣтѣ ви сѫ топли, ще си състави една идея, а ако рѫцѣтѣ ви сѫ студени, друга. Сега нѣщата не само трѣбва да се създадатъ, но и да се поддържатъ. Животътъ трѣбва да се развива. Защото каква полза, ако вземете едно платно и само го свивате и развивате? Въ туй развитие има другъ, по-дълбокъ смисълъ. Въ какво трѣбва да се развива и да се очисти човѣкъ? Вземете въ практическия животъ: да кажемъ, че вие сте много интелигентенъ човѣкъ, но нѣмате самообладание. И влѣзе единъ малъкъ трънъ въ крака ви — ако вие ходите босъ — дѣто стѫпите, не можете да гледате природата: щомъ стѫпите съ крака, този трънъ се налага и върху ума, и върху сърцето, и всичкото ви внимание е насочено въ този трънъ. Нѣкой ще каже: „ще мине“. Ще минатъ день, два, три или десетъ, и природата ще го изхвърли по единъ начинъ, но ще страдате. Другиятъ начинъ е: сами да извадите тръна и да освободите крака си.

Ако вие се движите въ умствения свѣтъ, и тамъ има трънища, нѣкоя мисъль ще се забие като трънъ и около тази мисъль почватъ да се групиратъ всички други мисли. Ние казваме: врѣмето цѣри. Да, но и ние можемъ да се цѣримъ, ще извадимъ тази мисъль. Като слѣземъ въ астралния свѣтъ, и тамъ има трънища: нѣкое желание може, като единъ трънъ, да влѣзе вѫтрѣ въ сърцето. Като слѣземъ на физическото поле, и тамъ има трънища. Въ какво седатъ тия тръне? Вие сте търговецъ, изгубите, напримѣръ, сто хиляди лева и все за тая загуба мислите. Имате кѫща, изгори кѫщата ви, имате жена, умре, и като умре, все за нея мислите, изъ ума ви не излиза, кѫдѣто ходите, все за нея приказвате, и спъва се вашето развитие. Формата и жена ви — това сѫ двѣ нѣща различни, самитѣ пари и онова, което тѣ вършатъ, сѫ двѣ различни нѣща. Сега казва: „който има тази надежда на него“, съ това се подразбира, че той вѫтрѣшно, органически, е свързанъ съ Бога. Въ живата природа има нѣща, които сѫ изхвърлени отъ божествения организъмъ, а има клѣтки, които сѫ вѫтрѣ въ божествения организъмъ. Той съзнава, че е вѫтрѣ въ Бога, ние съзнаваме, че живѣемъ въ Бога, туй се отнася не за другитѣ, но за насъ, които съзнаваме, че живѣемъ въ Бога. Тогава Иоанъ, който има тази дълбока опитность, казва: „който има тази надежда, очиства себе си, както е онъ чистъ“. Сега въ опитностьта на всинца ви има двѣ схващания: едни мислятъ, че Богъ всичко може да направи, слѣдователно, той всичко трѣбва да направи заради насъ, а другото схващане е, че ние можемъ да направимъ всичко. Въ туй отношение Богъ не прави всичко заради насъ, защото, ако го прави, прави го заради себе си и тогава нѣма нужда да сѫществуваме, нашето сѫществуване е излишно. Ние едноврѣменно съзнаваме, че Богъ работи въ насъ и че ние работимъ заедно съ него. Иначе, има раздвояване въ нашето съзнание. За примѣръ: направишъ извѣстна погрѣшка, разкайвашъ се, но има нѣщо, което те утѣшава. Питамъ: човѣкъ самъ себе си може ли да утѣшава? — не може. Не може двѣ болни рѫцѣ да се лѣкуватъ една друга. Защо? — защото едната ако бутне другата, и двѣтѣ ще страдатъ. Въ нашето съзнание има и друго, божествено съзнание и, като направимъ погрѣшка, божественото съзнание казва: „не бойте се, азъ ще изгладя работата, вървете по пѫтищата ми“. Духътъ говори вѫтрѣ въ насъ. Сега върху туй говорене мнозина попадатъ въ заблуждение, т. е. тѣ даватъ по нѣкой пѫть на туй говорене на духа изключително прѣимущество, като тѣхно качество и, слѣдователно, само на тѣхъ е говорилъ духътъ по особенъ начинъ. Не, азъ ще ви докажа практически. Вземете момата, на която момъкътъ е проговорилъ първата любовна дума — тя понеже не е чувала такъва дума, казва: „като тази дума нѣма“. Но попитайте кой и да е момъкъ, и той ще каже сѫщото, попитайте коя и да е мома, и тя е чула все сѫщата дума: и момата е казала сѫщата дума, и момъкътъ е казалъ сѫщата дума, обаче, тѣ не сѫ разбрали тия думи. Ние, съврѣменнитѣ хора, разбираме, когато нѣкой каже: „обичашъ ли ме?“ — „хубаво, обичамъ те“. — Азъ имамъ нужда, дай ми три хиляди лева въ заемъ. „Обичашъ ли ме?“ — „обичамъ те.“ — „Дѣца имамъ, искатъ да слѣдватъ, не може ли да ми дадешъ въ заемъ?“ Братъ ако си или сестра, щомъ изповѣдвашъ, че имашъ любовь, казвамъ: покажи любовьта си. Да допуснемъ, че азъ покажа любовьта си, раздамъ всичкитѣ си пари и тия дѣца свършатъ учението си, дойдатъ въ България и станатъ първи министри. Какво ще направятъ? — Ще направятъ туй, което всички министри досега сѫ направили, слѣдователно, цѣльта не сѫ постигнали. Сега за да можемъ да разберемъ този великъ божественъ законъ, най-първото нѣщо е, че ние трѣбва да бѫдемъ чисти, „както е той чистъ“, т. е. организмътъ ни да бѫде тъй създаденъ, тѣлото ни, мозъкътъ ни така организирани и филтрирани, сърцето ни и всичкитѣ други органи сѫщо, че мислитѣ, чувствата, желанията и дѣйствията ни да могатъ правилно да се изразяватъ. Сега въ нашия организъмъ има дисхармония: нѣкой пѫть искаме да проявимъ воля, но не можемъ да я проявимъ. Нѣкой човѣкъ се разгнѣви, ударя ти два юмрука и казва: азъ ще проява волята ти. Дойде по-силенъ ударъ, два юмрука, онзи казва: ще простишъ, ще извинишъ и свършва съ неговата воля. Слѣдователно, волята не се показва чрѣзъ юмручното право, силата значи не е тамъ. Тогава въ какво седи силата на вашия животъ? Всички вие, моитѣ приятели тукъ, казвате, че познавате Христа, нали? Право е, познавате го, туй не го отричамъ, че го познавате; но познаване отъ познаване има разлика. Вие можете да познавате Христа тъй, както цвѣтята, или както слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както кристалътъ познава слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както една жаба познава слънцето, както нѣкоя птица, нѣкое млѣкопитаеще, нѣкой обикновенъ човѣкъ и най-послѣ, нѣкой светия — тѣ сѫ все различни познавания на Христа. Като кажемъ: „познавамъ Христа“, трѣбва да знаемъ, какъ го познаваме. Азъ познавамъ Христа, обичамъ го, заради него проповѣдвамъ, но животътъ ми не е изправенъ, въ живота ми има много дефекти, нѣкой пѫть не мога да обуздавамъ езика си. Нѣкои, като не могатъ да обуздаятъ езика си, отиватъ до тамъ и казватъ, че и Христосъ не можелъ да обуздае езика си, като сѫ нетърпѣливи, казватъ: и той бѣше нетърпѣливъ или се гнѣвилъ: съ камшикъ изгонилъ търговцитѣ отъ храма. Защо бѣдятъ? — за да се оправдаятъ, налагатъ и на Христа. Но това не е философия. Дали е така или не, нѣма какво да аргументираме, тѣ сѫ други доказателства. Но щомъ се каже „чистота“, тя подразбира, че никакъвъ дефектъ въ живота не трѣбва да сѫществува. Когато една мисъль е напълно чиста, тя е силна. Всѣкога чистата мисъль дава сила; всѣкога чистото желание дава сила. Чистата мисъль и чистото желание, двѣтѣ заедно, усилватъ волята. Когато дойдемъ до свѣтлината на ума, тя ни показва пѫтя, прѣзъ който трѣбва да минемъ; свѣтлината показва най-кѫсия пѫть, прѣзъ който трѣбва да минемъ. А когато говоримъ за истината, тя ни показва начина, по който ние можемъ да използуваме силата, която Богъ е вложилъ въ насъ. Истината е онази есенция, чрѣзъ която човѣшкиятъ духъ може да използува силата, която Богъ е вложилъ въ свѣта. Истината е, която ще покаже методитѣ, тя ще ни освободи, истината ще покаже по кой начинъ да се освободишъ и да се примиришъ съ хората. Е, какъ? Ти си обралъ нѣкого, мѫчишъ се, той те подозира, не ти говори нищо. Дойде истината и ти се изповѣдашъ: „братко, азъ ти откраднахъ паритѣ“. Тогава трѣбва да постѫпите като онзи благочестивъ американецъ, който открадналъ. Човѣкъ може да бѫде религиозенъ, и пакъ да открадне. Отъ теологическо гледище, туй е вѣрно, нѣма да го доказвамъ. Тоя американецъ ходилъ по два пѫти прѣзъ седмицата на събрание и дълго врѣме се е молилъ, обаче, една вечерь, като минавалъ, гледа единъ богатъ човѣкъ, който оставилъ торба съ пари на прозореца, задига паритѣ, туря торбата на масата и отива пакъ да се моли. Като рече да се моли и торбата се изпрѣчи прѣдъ него: молитвата му отива до торбата и се връща. День, два, три, четири, молитвата не отива по-далече. И тогава казва: „този дяволъ прѣчи на молитвата ми“ и — връща торбата съ паритѣ. И ти вземешъ нѣкоя дяволска торба отъ нѣкѫдѣ и тогава общението между Бога и душата ти се прѣкратява. Слѣдователно, истината ще ни покаже начина, по който ще се освободимъ отъ всички такива торби или дефекти, които ни спъватъ, да имаме правилно отношение къмъ Бога. Може да сѫ много малки, но и най-малката погрѣшка спрѣмо Бога ни спъва отъ пѫтя ни къмъ него. Малкитѣ грѣхове, малкитѣ нѣща ни спъватъ въ пѫтя на живота. За голѣмитѣ грѣхове Господь не обръща внимание, а за малкитѣ. Сега тия недостатъци седатъ въ нашето съзнание като извѣстна добродѣтель, много наши грѣхове седатъ като добродѣтели. Нѣкой мисли, че е честенъ човѣкъ, че е почтенъ, но баща му е оставилъ едно наслѣдство, спечелено все съ кражби, и той казва: „азъ не съмъ го кралъ, азъ съмъ честенъ и почтенъ човѣкъ“, но той е наслѣдникъ на едно незаконно спечелено богатство. Баща ти и майка ти сѫ оставили такъва мисъль, едно нечестно богатство въ ума ти, туй богатство трѣбва да го изхвърлишъ навънъ. Всички непотрѣбни мисли изхвърли навънка, да останатъ само два милиона, сир само двѣ мисли, на които ти можешъ да разсчиташъ. Сега, когато говоря по този начинъ, не разбирамъ, че трѣбва да се оставите отъ свѣта. Сега нѣкои братя и сестри изпадатъ въ двѣ крайности: ако нѣкой рече да дойде при мене да ми говори, другитѣ казватъ: „защо трѣбва да занимава и да безпокои учителя“. Азъ пъкъ питамъ: защо пъкъ да не ме занимава? Той е свободенъ да дойде при мене, азъ му давамъ пълно право, но и азъ съмъ абсолютно свободенъ, да му говоря или не. Той като се обърне, казватъ: „хайде, той отива при учителя, какво ще го безпокои“. Не се спъвайте единъ другъ. При това, когато вие идвате, не очаквайте отъ мене всѣкога да ви кажа нѣщо, но вие можете да дойдете при мене съ вашето желание и да ви се отговори на мисъльта и желанието мислено. Когато ти пожелаешъ нѣкѫдѣ да отидешъ, ти си отишълъ вѫтрѣшно, отишълъ си мислено, слѣдъ туй съ чувствата, послѣ съ волята. Най-първо, трѣбва да отидешъ въ умствения свѣтъ, послѣ трѣбва да отидешъ въ астралния свѣтъ и най-послѣ да отидешъ въ физическия свѣтъ — въ тритѣ свѣта. Нѣкой казва: „отишълъ при учителя“, но какъ е отишълъ, горѣ отиде ли? Азъ тукъ го виждамъ. Най-първо, горѣ ще идемъ, въ духовното поле, а послѣ на физическия свѣтъ. Трима души сѫ учителитѣ, и тримата сѫ единъ. Нали казва тамъ, че сѫ трима? Отецъ — азъ сега развивамъ принципално думата „учитель“ — Отецъ, който е горѣ, Духътъ, който е въ духовния свѣтъ, и Синътъ, който е въплътенъ въ физическия свѣтъ, тримата тѣ сѫ едно. Единиятъ обединява формата, другиятъ обединява съдържанието, а третиятъ — Отецъ ми, отъ който произтича цѣлиятъ животъ. Сега, най-първо, вие трѣбва да имате общение, съ кого? Съ Отца на свѣтлината, отъ Когото произтича животътъ и Него трѣбва да познавате. Най-първо, трѣбва да познавате живота, и щомъ имате животъ, ще имате движение, — движението е Духътъ. Щомъ имате движение, ще образувате форма. И тъй, психологически, ето кѫдѣ се ражда опасностьта: да кажемъ нѣкой мѫжъ или жена — сега разкривамъ какво казватъ мѫжетѣ — нѣкои отъ мѫжетѣ почватъ да се безпокоятъ за женитѣ си и женитѣ за мѫжетѣ си, казватъ: „увлѣкла се или увлѣкълъ се подиръ учителя“. Въ какво седи туй „увличане“? — Увличането може да бѫде съзнателно и несъзнателно. Вземете единъ пияница, увлѣкълъ се въ кръчмата, стои единъ, два, три, четири, петь часа, увлѣкълъ се, по цѣли дни. Питамъ, разсѫждавамъ сега, отъ чисто практическо гледище: туй увличане принася ли извѣстенъ практически резултатъ? Най-първо, се изпразва кесията на онзи, който се е увлѣкълъ; второ, излага се неговото сѣмейство, руши се неговото здраве, слѣдователно туй увличане не е на мѣсто. Но „увлѣкълъ се“: този човѣкъ е простъ, нѣма занаятъ, минава единъ день, гледа дърводѣлница, отива да се учи и направя нѣщо. Питамъ: туй увличане умѣстно ли е? — Разбира се. Единъ день той се повдига, почва да работи, подобрява своето положение и онова на сѣмейството си, и живѣе разумно. Слѣдователно, ако вашето увличане ви разваля като този пияница, азъ ви казвамъ: въ кръчмата не стѫпвайте. Но ако увличането ви дава занаятъ, съ който вие подобрявате живота си, като дърводѣлеца, стойте въ дърводѣлницата ми, свършете занаята си. Не мислете, че ако мѫжътъ ви или жена ви се увлѣче подиръ учителя, то вашиятъ домъ ще се развали, не. Ако той е единъ истински учитель, той ще внесе въ душата на мѫжа ви по-вече любовь, по-вече разумность, по-вече воля, той ще се отнася по-добрѣ съ жена си, а ако ти си жена, ще внесе въ душата ти по-вече любовь, по-вече разумность и ще се отнасятъ по-добрѣ съ мѫжа си. Туй е законъ. Ще правите разлика, кѫдѣ е увличането: въ работилницата или въ крѫчмата. Ако е въ кръчма, казвамъ: излѣзъ вънъ, а ако е работилница — стойте и свършете занаята. Тѣзи, които сѫ се увлѣкли, не бързайте да ги критикувате: Духътъ, Божествениятъ Духъ ще ги събуди. Има души, които сѫ се събудили. Мѫжътъ иска да спре жена си. Не спирай жена си! Ако Богъ е събудилъ едно сърце, една душа, ти спри се и повѣрвай, слѣдъ туй ще имашъ отлична жена. Спрешъ ли я, ще спрешъ и нейното развитие и своето. Спрешъ ли развитието на жена си, и цѣлиятъ домъ се разваля. Нѣма въ окултната история единъ примѣръ, ако жената е спрѣла мѫжа си, и цѣлиятъ домъ да не бѫде съсипанъ, или мѫжътъ да е спрѣлъ жената, и цѣлиятъ домъ да не бѫде съсипанъ. Това значи казаното въ Писанието: „който съсипе Божия храмъ“. — Ако Богъ е дошълъ да съгради нѣщо въ жена ти, или дѣцата ти, въ дъщерята ти, не спъвайте никого. Спънешъ ли го, по сѫщия законъ ще дойде съсипването. Искамъ отъ всинца ви да разсѫждавате. Вие имате много добри желания, азъ виждамъ добрата страна, вършите всичко отъ любовь, и азъ се радвамъ на тази любовь. Но нѣкой пѫть, нѣкой силенъ човѣкъ, като вземе въ рѫцѣтѣ си нѣкой слабъ човѣкъ, стисне толкова силно своя приятель, че му счупи двѣтѣ ребра отъ любовь. Не искалъ човѣкътъ, отъ любовь, но билъ толкова силенъ, че като стисналъ приятеля си, припръщѣли ребрата му. Ще се пазимъ, да не стискаме много. Любовьта трѣбва да дѣйствува много меко, много меко. Сега има опасность въ всички окултни общества, тъй както сме събрани, като една фамилия, има опасность да си причинимъ много голѣмо добро, но и много голѣмо зло — и едното, и другото. Ако единъ човѣкъ ходи изъ гората и си върти ножа далечъ отъ тебъ, малко ти струва, нека си маха ножа, но ако влѣзе въ кѫщи, дѣто хората сѫ влѣзли, и почне да върти ножа, какво мислите, на мѣстото ли е този ножъ? Нѣкой казва: „азъ съмъ свободенъ да мисля, каквото искамъ“. Не си свободенъ, вашиятъ ножъ ще седи вѫтрѣ въ ножницата, а когато излѣзете изъ гората, можете да го въртите колкото искате, — въ кѫщи, между вашитѣ приятели, ножътъ ще бѫде въ ножницата, нѣма да има никакъвъ ножъ, ако искате да бѫдете чисти. Извадите ли го, вие показвате вашето изкуство; работата злѣ ще свърши. Сега тия нѣща вие ги съзнавате, знаете, имате всички желание, но ако вие любите Христа, трѣбва ли, като влѣзете въ неговата градина, да си опитвате ножа на лѣво и дѣсно — по цвѣтята му и на неговитѣ дръвчета? И като влѣзе Христосъ да види дръвчетата посѣчени, какво ще каже заради васъ? Ако една крѣхка душа, младо момиче, току-що тръгнало и вие му кажете: „що си тръгнала по тия глупости, ти си още млада, чакай да си поживѣешъ“. Веднага спирате духа. Какво ще каже Христосъ, като види това? Ще ви похвали ли? — Нѣма да ви похвали. Вие на това дѣте ще кажете: „върви напрѣдъ, много добрѣ си започнала“. Дойде ли туй пробуждане, никого не спирай. И послѣ: тамъ, дѣто духътъ работи, не се намѣсвайте въ работитѣ на Божия Духъ. Прѣди по-вече отъ 15 години бѣхъ въ Новопазарско, тамъ имаше единъ евангелистъ гръкъ, цѣлъ день чете евангелието и го тълкува, а е кръчмаръ въ селото и продава ракия, но е толкова съвѣстенъ, че като дойде нѣкой, казва му: „слушай, азъ не искамъ да се напивашъ, трѣбва малко да пиешъ“. Питатъ го: „защо тогава продавашъ ракия?“ „Само така може да ви намѣря“, отговаря имъ. Песимиститѣ казватъ: „нѣма хора, какъ ще се обърне свѣтътъ“. Казвамъ: човѣкъ може да се обърне къмъ Бога и безъ да му проповѣдва нѣкой. Но онзи евангелистъ проповѣдвалъ съ слѣдния примѣръ: една селянка се обърнала, безъ да ѝ проповѣдва нѣкой. — Когато била момиче на 16 години, дѣдо ѝ ѝ далъ едно евангелие. Тази мома турнала евангелието на дъното на съндѫка, турила си тамъ и дрехи — чеизъ за женитба. Оженва се, ражда дѣте, но като станало на 16 години, умрѣло. Тя пада въ голѣма скърбь за него, почва да разтърсва съндѫка и намира евангелието, почнала да чете и така да говори, че почнали да се събиратъ всички жени. Дѣдо ѝ отива да провѣри и казва: „тя десетъ пѫти по-добрѣ отъ менъ знае евангелието и по-хубаво го тълкува“. Казалъ ѝ тогава да се прѣмѣсти въ нѣкоя църква. Не е твоя работа, недѣй я туря въ никоя църква, остави я да работи тъй, както е разбрала истината. Нея Господь я обърналъ. Та, първото нѣщо, отъ всинца ви се изисква като ученици: не се спъвайте. Ако нѣкой има познания, радвайте се, изслушвайте го, когато говори, пъкъ и онѣзи, които говорятъ, трѣбва да бѫдатъ благоразумни да не взематъ всичкото врѣме, да не говорятъ много. Всички трѣбва да бѫдете досѣтливи, много досѣтливи. И тъй, трѣбва да разбираме човѣшката душа, като говоримъ да знаемъ. По нѣкога азъ забѣлѣзвамъ, нѣкой човѣкъ казва: „говори ми малко“. Ама азъ го виждамъ, че той е гладенъ, не е ялъ. Докато дойде врѣме за обѣдъ, почвашъ да му разправяшъ, но той усѣща гладъ и казва: „нѣма ли да свърши?“ Кажи му само единъ стихъ. Слѣдъ това остави човѣка да поработи: едното сѣме паднало на добра почва, принася плодъ колкото хиляда, паднали на безплодна почва. Повтарямъ, отъ всинца ви се изисква да се изслушвате. Учете се да се търпите, азъ съ години съмъ далъ примѣръ за това, но вие не сте имали моята опитность. Дойде нѣкой и той почне да ми разправя историята на болестьта си дълго, ще минатъ десетъ, петнадесетъ минути, единъ часъ, все за болестьта си разправя. Излѣзе си, дамъ му наставления. Дойде другъ, и той вземе да разправя. Трѣбва и него да слушамъ единъ часъ. Излѣзе той — трети, четвърти. Нима трѣбва да имъ кажа: не говори сега? Не, ще се научишъ да търпишъ хората, да се изкаже човѣкътъ. Така ще се учишъ на търпѣние. По този начинъ съмъ опиталъ колко мога да търпя. Ще дойде нѣкой, изслушай го. Всѣкога съмъ забѣлѣзалъ, че тамъ, дѣто прибързватъ, все грѣшатъ, лично азъ съмъ забѣлѣзалъ, правилъ съмъ опити. Нѣкой пѫть азъ като разговарямъ съ духа, казва ми: „не прави бѣлѣжка на ученицитѣ, тѣхната погрѣшка ще се изправи сама по себе си“. Азъ казвамъ да, ще се изправи сама по себе си, но дълго врѣме ще мине. И азъ разсѫждавамъ като васъ. Слѣдователно, азъ ще имъ кажа по единъ деликатенъ начинъ, да си изправятъ погрѣшката. Но освѣнъ че не се изправя тя, а и работата се обърква съвсѣмъ. Не че всѣкога трѣбва да мълчимъ, но има врѣме, когато Господь казва: „не говорѝ сега, мълчѝ“. Ама азъ искамъ да му кажа, защото ние сме съдружници, той харчи по-вече пари, ще изѣде и моитѣ пари. Тогава ще му четатъ моралъ: „ти не правишъ добрѣ“. Не, казвамъ азъ, по-добрѣ да ми изѣде паритѣ, отколкото да си наруша мира, за прѣдпочитане е, защото изгубишъ ли си мира, паритѣ сѫ отишли вече. Та въ извѣстни случаи ние трѣбва да търпимъ. Трѣбва да бѫдемъ умни. Когато правимъ условие, трѣбва да познаваме онзи човѣкъ, съ когото се сдружаваме. Мнозина измежду васъ виждатъ нѣкой човѣкъ и казватъ: „да го привлѣчемъ, той е високо образованъ“. Той е единъ голѣмъ сомъ, щомъ го турите въ своята малка мрѣжа, ще я съдере, и малкитѣ риби ще излѣзатъ. Питамъ: защо ви е този сомъ? На васъ не ви трѣбватъ такива голѣми сомове. Я ми кажете единъ голѣмъ сомъ, който да е свършилъ нѣщо, той иска свобода, а малкитѣ риби сѫ за прѣдпочитане, въ туй отношение, практически сѫ за прѣдпочитане. Да обясня мисъльта си. Два малки вола сѫ за прѣдпочитане, отколкото два слона. Въ България какво ще правишъ съ тѣхъ? Всѣки слонъ ще изяде по петь крини оризъ на день, десеть крини оризъ на день, е, какво ще правишъ тогава, както е скѫпъ оризътъ сега? За прѣдпочитане сѫ двѣ малки волчета, отколкото два слона, за прѣдпочитане сѫ двѣ малки идеи, които ще свършатъ голѣма работа въ ума, отколкото двѣ голѣми идеи, като слонове, само да ядатъ оризъ. Послѣ ще задължнѣете. Въ нѣкои хора има голѣми идеи. Има единъ приятель, който 30 години бѣ като perpetuum mobile и той дошълъ да разрѣши, да направи ли единъ заемъ, за да му помогне и да повдигне едного или не. Обаче, усъмнилъ се, повикалъ нѣкои приятели и единъ почналъ да го подпитва. „Виждашъ ли ги, искатъ да ме подпитватъ, да взематъ моето изкуство, да подкрѣпя тѣхната работа, но този въпросъ надали ще се разрѣши“. Защо? — защото той се усъмнилъ, че нѣкои отъ приятелитѣ искатъ да отнематъ изкуството му, да му взематъ паритѣ, за да повдигнатъ работата си.

„И всѣки, който има тази надежда на него, очиства себе си, както е онъ чистъ“. Първото нѣщо — трѣбва да започнете съ чистотата. Както Христосъ е чистъ, така и ние можемъ да бѫдемъ чисти. Чистота — това е единъ постояненъ процесъ, това е една необходимость въ живота ни. Тя не може да се даде изведнажъ. Всѣки день ще се чистите, всѣка вечерь, всѣки часъ, всѣкога когато ви дойде на умъ, не се спирайте, никога не се отчайвате отъ нѣкоя мисъль, желание или постѫпки. Направили сте една погрѣшка, оцапаното оцапано, погрѣшкитѣ трѣбва да се поправятъ, всичко туй трѣбва да се очисти. Сега тази чистота има връзка съ Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христосъ да работи въ васъ. Нѣкои се сърдятъ, че не посѣщавамъ дома имъ. Ами че слушайте: азъ като дойда въ дома ви, ще ви попитамъ: вие повикали ли сте Главниятъ Учитель въ дома си? Повикахте ли Отца? — „Не“. Повикахте ли Сина? — „Не“. Ами мене защо ме викате, азъ съмъ третото колело. Ако сте повикали първитѣ двама, да. Азъ ще ви кажа: повикайте тѣхъ, когато тѣ дойдатъ, азъ ще дойда, да имъ прислужвамъ. Та у всинца ви трѣбва да легне тази мисъль, както азъ я вземамъ: любовьта турямъ за синонимъ на Отца, любовьта така да проникне въ васъ. Сега азъ правя опитъ, колко е мѫчно ние, съврѣменнитѣ културни хора, да приложимъ любовьта! Много мѫчно е. И когато обикнешъ нѣкого, онзи, когото обикнешъ, става крайно претенциозенъ. Докато не го обичашъ, той на всичко е съгласенъ, но обикнешъ ли го отведнажъ става крайно взискателенъ. И знаете ли защо? Понеже любовьта вече развива аурата, развива чувствителностьта, човѣкъ става гордъ. Възлюбишъ ли го, става тъй чувствителенъ, всичко оживява въ него, даже и най-малката обида. По-рано той не е обръщалъ внимание, какъ си го поглеждалъ или че не си го поздравилъ, но обикнешъ ли го, той е вече взискателенъ, ти трѣбва да го погледнешъ, да му се усмихнешъ да му направишъ услуга, а не си ли внимателенъ, ще изложишъ любовьта си на критика. Не само той може да критикува, и други може да критикуватъ твоята любовь. И тогава, ако се критикуваме, на кого трѣбва да туримъ 6 по любовьта?

Нѣкой ще каже: „моето сърце гори“. Но въ любовьта има друго едно чувство: когато обикнешъ нѣкого, ти го съжалявашъ и къмъ него се отнасяшъ тъй, както къмъ себе си, имашъ извѣстно съжаление, да му не направишъ нѣкоя пакость. Туй чувство трѣбва да се проявява, не се ли проявява, то любовьта още не се е проявила въ своето практическо приложение. Послѣ, въ любовьта има друго чувство: да извинявате. Ти ще извинявашъ, каквато погрѣшка и да се направи. То е едно качество на тази любовь. Вашата любовь не прави ли тѣзи двѣ изключения, тя не е още любовь тя не е на Отца, защото Отецъ не сѫди никого, въ никого не вижда погрѣшки, той като погледне всички сѫщества, все добро вижда въ тѣхъ. Ние виждаме зло, но Той не вижда зло. Нѣкой ти взелъ пари. Той ще каже: „братъ ти много добрѣ направи, твоя товаръ билъ голѣмъ, тежъкъ, улеснилъ товара ти“. „Изялъ ми ястието“. — „Нѣма нищо: ти щѣше да прѣядешъ“. Той вижда само добрата страна, обаче, ние на земята другояче мислимъ, заинтересувани сме и, вслѣдствие на това, криво тълкуваме и критикуваме. Сега като говоря така, азъ влизамъ въ вашето положение, не мислете, че азъ не правя изключение. Ако накарамъ нѣкого да мине прѣзъ нѣкоя нива, насадена само съ цигански тръне, може да има най-хубавото разположение на духа, но слѣдъ като прѣмине съ боси крака, нѣма да остане нищо отъ разположението му, лицето му ще бѫде вкиснато вече. Сега, вечерьта, дошълъ мѫжътъ, прѣминалъ прѣзъ ниви съ цигански тръне и казва на жена си: „я прѣмини прѣзъ тия цигански тръни“. Жената, като прѣмине прѣзъ тия цигански тръни, казва на мѫжа си: „вижъ ми краката“. Сега всѣка жена, щомъ дойде, показва краката си, убодени отъ тръни. И тъй, ние постоянно газимъ тръни. Нѣма какво да опитваме нашата любовь съ цигански тръни. То не е философия на живота. Сега въ една школа вие, ученицитѣ, които сте толкова близо, правите сѫщата погрѣшка. Вие, когато и да е, все ще научите това нѣщо и безъ да ви го казвамъ азъ. Защото ако ви прѣкаратъ десеть пѫти прѣзъ цигански тръни, единадесетиятъ пѫть ще кажете: „азъ не минавамъ вече съ боси крака“. Ще намѣрите чехли за краката си. Сега щомъ се свържемъ съ Христа, който е на земята — Христосъ е на земята! — по единъ особенъ начинъ той прониква всички сѫщества, живѣе въ тѣхнитѣ умове, въ тѣхнитѣ сърца, и можемъ да кажемъ, че ако всичкитѣ хора, всички ние имаме тази дълбока вѣра въ него, той е готовъ да ни помогне. Той е толкова внимателенъ! Но когато види, че ние сме упорити, той мълчи. Ти можешъ десеть пѫти да го питашъ за нѣщо, Великиятъ Учитель на мълчанието вижда всичко, но мълчи. Тъй казва окултната наука на познанието: Великиятъ Учитель мълчи. Ако той намѣри, че ти трѣбва да минешъ прѣзъ тази опитность, ще те остави да минешъ, погрѣшка ли ще направишъ, ще паднешъ ли, той ще прѣдпочете ти да паднешъ, отколкото да те лиши отъ тази опитность. Ще опиташъ това малко падение. Единъ день, ако ти се повдигнешъ безъ тази опитность, ще се яви много по-голѣмо падение отъ сегашното. За прѣдпочитане е, слѣдов., малкото падение прѣдъ голѣмото. Ако той по нѣкой пѫть те оставя, има си дълбоки причини вѫтрѣ въ самото битие, въ естеството на самитѣ нѣща, отъ дѣто иде падението. Та ако нѣкои нѣща се случватъ, вие ще кажете: „това сѫ кармически причини, за тѣхъ нѣма да се спирамъ“. Най-първо, въпросътъ ще разрѣшите така: „има важни причини за това, което ни се случва, Господь ме обича“. А ако речемъ: „защо Господь така постѫпва спрѣмо менъ“, и да мислимъ, че той несправедливо постѫпва, ние измѣняваме реда на нѣщата, въ насъ се е загнѣздилъ онзи духъ на падението — лукавия. „Азъ ли съмъ най-грѣшниятъ човѣкъ, на менъ ли тѣзи страдания, азъ не съмъ си отдъхналъ“. Всѣкога ние можемъ да си отдъхваме, всѣки единъ отъ васъ може да си отдъхне, всѣкога, когато вие се очистите окултно. Сега туй очистване е потрѣбно за вашия физически животъ, за домоветѣ ви. Най-първо, окултния ученикъ има прѣдъ видъ да съгради дома си, сѣмейството си по единъ новъ начинъ, да създаде нови отношения между мѫжа и жената, между братята и сестритѣ. Старото ние не го отхвърляме. Старото е старо, но новото се съгражда въ свѣта, него ние трѣбва да възприемемъ и приложимъ, а туй ново докато го приложимъ, ще станатъ доста погрѣшки. Сега въ туй отношение женитѣ може да направятъ много за мѫжетѣ. Само женитѣ сѫ въ състояние да изправятъ мѫжетѣ. Азъ съмъ казалъ и другъ пѫть, казалъ съмъ това: мѫжъ - мѫжа не може да изправи, жена не може да изправи жена. Мѫжътъ може да изправи жената — но не съ тояга — и жената може да изправи мѫжа, но не съ думи. Жената може да изправи мѫжа съ любовь, а мѫжътъ може да изправи жената съ мѫдрость, жената съ любовь, мѫжътъ съ мѫдрость. Турете тия методи, и ако вие, мѫжетѣ, не можете да изправите женитѣ, казвамъ: вие не употрѣбявате мѫдростьта, а ако вие, женитѣ, не можете да изправите мѫжетѣ, казвамъ: не употрѣбявате любовьта. Единъ трѣбва да започне изправлението, двамата не могатъ да го почнатъ. И тогава, ако този методъ е несполучливъ, ще кажа, че не сте приложили Божествената Любовь тъй, както законитѣ на съзнателния животъ изискватъ. Сега вие имате такива горещи желания, вие сте пълни съ пара и ви уподобявамъ на единъ младежъ въ Търново, който каквато работа вземе, бърза, прокопава извѣстно мѣсто за единъ-два часа, а слѣдъ два часа ще се умори и цѣлия день ще почива. Другъ единъ приятель, той ще вземе да изкопае сѫщото мѣсто въ единъ день, но слѣдъ туй нѣколко седмици трѣбвало да боледува. Вие сте отъ тия българи, които седите, седите и казвате: „като започна тая работа отгорѣ за единъ, мѣсецъ ще я свърша“. Но живота който сега сте започнали, не мислете да го свършите за петь — десеть години, изисква се цѣлото ваше сѫществуване, докрай, за да създадете нѣщо. И то всѣки день като работите по малко, не по много, цѣлиятъ си животъ трѣбва да посветите въ разумна работа. Пъкъ ако свършите по-рано, това ще бѫде печалбата. Сега нѣкой пѫтъ виждамъ, че моитѣ бесѣди сѫ символични, искамъ да ви обясня, но нѣкои нѣща не смѣя да обясня, защото ще влѣзете въ по-дълбока вода. Азъ държа правилото: нѣкой е заболѣлъ, има да дава сто хиляди лева, иска отъ менъ десеть хиляди лева, но тѣ ще паднатъ въ дъното на неговитѣ борчове, по-добрѣ нека фалира той, а моитѣ пари да седатъ, не да идатъ въ рѫцѣтѣ на другиго: нѣма да му помогнатъ. Ако можешъ да платишъ цѣлия дългъ, плати го, но десеть хиляди, то е безъ полза. Когато ще правишъ добро, направи го както никой не го е правилъ. Да хвърлишъ едно камъче въ една дълбока яма, туй ни най-малко не значи, че цѣлата яма може да се затрупа. Та сега, като ученици на окултизма, вие трѣбва да разглеждате природата. Този законъ е вѣренъ въ слѣдното: когато обикнемъ нѣкого, ние сме въ сила да направимъ всичко заради него. Когато обикнемъ Христа така благородно, ние сме въ състояние всичко да направимъ, а когато не можемъ да направимъ нѣщо, туй показва, че не сме го обикнали, т. е. не че не го обичаме, но че тази любовь е слаба, не може да даде импулсъ, потикъ. Когато обичашъ нѣкого, хичъ не мислишъ, готовъ си на всички жертви, а когато малко го обичашъ, философствувашъ. Когато обикнешъ, казвашъ: „всичко ще направя“. Когато не го обичашъ казвашъ: „законъ има, това — онова“, а когато го обикнешъ, казвашъ: „готовъ съмъ всичко да жертвувамъ всичко давамъ“. Тъй седи правилото. Само ако го обичате, тогава го правете. Ако идете да правите нѣщо безъ любовь, работитѣ ще ви се забъркатъ още по-вече, а ако идете съ любовь, успѣшно ще бѫде всичко. И за туй старитѣ жени казватъ на нѣкоя млада мома: „ти че обичашъ момъка, но ожени се, любовьта послѣ ще дойде, ще го обикнешъ“. Ако любовьта дойде, влѣзъ съ нея, не дойде ли, не влизай никѫдѣ, не давай задължения. Съ куче въ човалъ не влизай. Влѣзте съ любовьта, ако искате всичко въ живота ви да върви добрѣ. Сега ние говоримъ за тази велика, обширна любовь, която засѣга всинца ни. Тя е именно, която ще прѣустрои домоветѣ, тя ще смекчи нашитѣ чувства, тя ще внесе нови мисли и ще ни покаже какъ да постѫпваме, тя ще ни даде работа и всички ще работятъ за насъ. Когато имаме любовь, цѣлиятъ свѣтъ работи заради насъ, а когато нѣмаме, ние сами работимъ, и затова работитѣ ни не вървятъ. Та, първото нѣщо, ще се запитате: обикнали ли сте Христа? Нѣкой ще каже: „какъ?“ Не е обикнала Христа онази жена, която не се свърта въ кѫщи, това не е доказателство, че тя люби Христа, ни най-малко. Тя казва: „моя мѫжъ е такъвъ — онакъвъ, азъ ще го напусна“. Тя не е обикнала Христа. Христосъ казва на жената: „ти, жена, заради менъ ще обикнешъ мѫжа си, понеже азъ го обичамъ“ — „Ама той е лошъ“. И мѫжътъ казва: „ще напусна жена си“. Христосъ казва: „азъ обичамъ твоята жена, ще е обикнешъ и ти заради менъ“. — „Но не мога да я нося“... Тъй седи въпросътъ. Ако твоятъ мѫжъ те изпѫди, ти си свободна, но ако не те пѫди и Богъ не съизволява, нищо не може да ви развърже отъ ония връзки, които Богъ е поставилъ. Сега вие казвате: „много сѫ връзкитѣ“. Не искамъ да ви връзвамъ, а ви обяснявамъ връзкитѣ, които сѫществуватъ. Тия връзки не можемъ да ги измѣнимъ, туй, което Богъ гради въ насъ, не може да се съсипе. Отъ васъ искатъ това: пазете се да съсипвате онова, което Богъ гради въ васъ. Ако Богъ е събудилъ едно божествено чувство, туй чувство пазете го като едно цвѣтенце, не го съсипвайте, а щомъ го съсипете, ще съсипете най-благородното нѣщо въ душата си. Не само на васъ, но единъ на другъ не трѣбва да съсипвате, а като ученици отвънъ, трѣбва постоянно да работите: и отвънка можемъ да създадемъ тази хармония. У всинца ви има стремежъ, вие сте герои, юнаци сте, и мисля, че на васъ ви трѣбва нива и орало, лозе и мотика ви трѣбва. Доколкото азъ съмъ разбралъ, вие страдате отъ безработица, но сте готови за работа. За примѣръ: всѣки иска да говори, но казва: „Учительтъ да отстѫпи“. София е толкозъ голѣма, двама, трима души идете, образувайте крѫжоци, почнете да говорите. „Ама да бѫде на мѣстото на Учителя, съ хоръ да почне“. Ами че вашиятъ Учитель когато започна, съ хоръ ли започна? Знаете ли какъ започнахъ азъ моята работа? Азъ говорѣхъ на единъ, на двама десетина години, а вие искате изведнажъ. Българитѣ казватъ: „забий пръчка и пий винце“. Та сега за васъ има отлична работа. Разпрѣдѣлете се да говорите на други мѣста въ София, на единъ, двама, трима говорете, не бойте се. Не мислете че вашата дума казана, ще пропадне защото онова, което вие ще сторите за онзи живъ Христосъ, който прѣбѫдва на земята — азъ говоря въ широкъ смисълъ — Христосъ, който прѣбѫдва по форма, съдържание и смисълъ въ цѣлото човѣчество, въ умоветѣ, сърцата, душитѣ имъ, за този Христосъ ние ще работимъ. И сме турили толкози широки рамки, такъвъ масщабъ, никакви ограничения не сме турили. Има три закона, на които ние по нѣкой пѫть се подчиняваме. Първиятъ е: любовь къмъ Бога — въ тоя законъ изключение у насъ нѣма: Бога ще обичашъ съ сърцето си, съ ума си, съ душата си, съ силата си. Какъ? — Ти ще се научишъ. Вториятъ законъ е: ще обичашъ ближния си, а третиятъ законъ: всички трѣбва да бѫдете съвършени. Нищо по-вече. Можели или не? Туй сѫ закони: любовь къмъ Бога, любовь къмъ ближния и съвършенство, нищо по-вече. Можемъ ли, неможемъ ли — това сѫ условия, върху това ние не говоримъ. Това сѫ три закона неизмѣнни. Съвършенство трѣбва на всинца ви. Кога ще бѫде, сега или слѣдъ хиляда години, то е другъ въпросъ. Можемъ да бѫдемъ съвършени и сега. Съвършенството пъкъ е нѣщо не абсолютно, то е нѣщо относително. Азъ съмъ говорилъ, че ние можемъ да бѫдемъ съвършени въ дребнитѣ постѫпки. Срѣщна ви, обидили сте ме, намислилъ съмъ да ви ухапя и азъ да ви огорча. Духътъ казва: „внимавай, не го прави“. Срѣщна ви, и като помисля, казвамъ: азъ ще постѫпя тъй, както Господь казва. Една сладка дума кажа ли тъй, както Господь би я казалъ — въ този моментъ азъ съмъ съвършенъ. Дойдете при мене, вие сте ме обидили, азъ ви направя една услуга безъ никаква користна цѣль, услуга, тъй както Богъ изисква — моята постѫпка е съвършена. Въ малкитѣ си постѫпки ние можемъ да бѫдемъ съвършени. Отъ васъ искамъ съвършенство въ малкитѣ думи, въ малкитѣ дѣла, въ малкитѣ дѣйствия, навсѣкѫдѣ въ дреболиитѣ, въ това трѣбва да бѫде всѣки единъ съвършенъ, тогава ще дойде другото съвършенство. По този начинъ ние ще можемъ да освободимъ себе си отъ ония дебри на миналото, тамъ има остатъци, остатъци! Само врѣмето може да ни покаже какво ни недостига. За примѣръ, азъ често забѣлѣзвамъ хората, слѣдя нѣкой младежъ, духовенъ е, ако ти кажешъ нѣкоя дума непрѣдпазливо, току изведнажъ се появява единъ цвѣтъ, цѣль единъ прѣвратъ става въ него. Та ние трѣбва бѫдемъ внимателни, азъ виждамъ лошитѣ послѣдствия отъ лошитѣ думи. Нѣкой пѫть трѣбва да работишъ много врѣме върху една лоша дума, докато поправишъ нейнитѣ лоши послѣдствия.

Та сега зарадъ този живъ Христосъ, ние ще приложимъ тия три велики закона: любовь къмъ Бога, любовь къмъ ближния и закона на съвършенството — за да бѫдемъ чисти. А другитѣ нѣща, бѫдете увѣрени, всички други нѣща може да се разрѣшатъ, има правила, но когато ние приложимъ въ живота си първия, втория и третия законъ. Казвамъ: така ще живѣемъ, всичко друго ще тръгне въ своя нормаленъ пѫть. Азъ вѣрвамъ въ васъ, и нѣкои ваши недѫзи отдавамъ на слѣдното: нѣкой човѣкъ му се изкѫлчи кракътъ, дойде другъ, намѣсти го криво и той, като рече да ходи, завърта се кракътъ, но дойде другъ, намѣсти го право, и върви право. Мнозина отъ васъ сѫ ония, на които изкривили крака и наново трѣбва да се намѣсти. Не че нѣмате добро желание, имате, но мнозина изповѣдватъ и казватъ: искамъ да бѫда кротъкъ. Една сестра постоянно се оплаква, че не е кротка, не е смирена, иска да бѫде, всичкото желание има, изкаже се, но обиди нѣкого и послѣ плаче, моли се, Господь да ѝ прости погрѣшката, обѣщава да бѫде по-добра. Но на другия день пакъ ще извърши сѫщото. Всѣки день сѫщото. Казвамъ: кракътъ ѝ трѣбва да се намѣсти. Всѣки день обижда, плаче, бори се, има желание. Нѣкой ще каже: тя може туй да иска. Казвамъ: имате желание, но има нѣща въ насъ, които ни куцатъ, извѣстни дефекти, недостатъци, които трѣбва да се изправятъ. Та е потрѣбно отъ всички ни колективно дѣйствие, да помогнемъ да се оправятъ краката на мѣсто: по нѣкой пѫть колективната добродѣтель трѣбва да дойде, за да помогне.

И тъй, чистота ни е потрѣбна, да бѫдемъ чисти, както Христосъ е чистъ. Тогава ще разберемъ добрата воля на нашия небесенъ Баща, който ни е събралъ днесъ на това хубаво мѣсто, да се радваме на неговата хубава градина, на птичкитѣ, при хубавата водица, на хлѣба, който имаме, на обѣда. И сега Господь ни е теглилъ отгорѣ единъ покривъ, една завѣса, вижте колко е внимателенъ, казва: „нѣма да те разбератъ при това мое слънце“. Но туй вършатъ нашитѣ приятели, съзнаватъ, че другояче щѣхте да слънчасате. Понеже азъ говоря такъва важна бесѣда, казватъ: „теглете тази завѣса малко, да не слънчасатъ“. Иначе, нѣмаше да ме разберете. Тѣ иматъ доброто желание да разберете Словото и да го приложите. И тъй какво ми казватъ тѣ? Ето какво ми казватъ (ще кажете вие духоветѣ говорятъ на нашия учитель!), ето какво говорятъ небеснитѣ жители, онѣзи, които искатъ да ви направятъ добро: „кажи имъ, че ние ще имъ окажемъ всичкото си съдѣйствие, нека започнатъ работа, стига да приложатъ тритѣ закона, и домоветѣ имъ ще изправимъ, нѣма да остане нѣщо, което да не изправимъ, всичко ще оправимъ, но да приложатъ законитѣ: любовь къмъ Бога, любовь къмъ ближния и съвършенство.

Ще се учите, тѣ ще ви учатъ. Послѣ казватъ: „този Духъ, когато дойде, ще ви научи, дълго врѣме ще ви учи и ще се научите“. Тъй казватъ отгорѣ, ще имате всичкото имъ съдѣйствие. А нашиятъ Баща? — ето какво ми казва Той: „когато тѣ извършатъ всичко, азъ ще ги благословя“. — „Тѣ ще извършатъ, вие ще възприемете, а Азъ ще ги благословя“. И всичко ще тръгне. Това е Словото.

*

Бесѣда, държана

на 11. VI. 1922 год.

на Витоша.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...