Jump to content

1919_01_12 Великитѣ условия на живота


Ани

Recommended Posts

"Великитѣ условия на живота", 9 беседи на Учителят Беинса Дуно

от 12.01.1919г. до 30.10.1919г.,

София, 1944, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене

Съдържание

 

 

 

Великитѣ условия на живота

 

„Както ме познава Отецъ, и азъ познавамъ Отца; и душата си полагамъ за овцетѣ“.

Иоанъ 10:15.

 

„Както ме познава Отецъ, и азъ познавамъ Отца“ — единъ отъ важнитѣ стихове по форма, съдържание и смисълъ. За да се разбере този стихъ, трѣбва да се постави далечъ отъ обикновеното човѣшко съзнание. Само онзи може да разбере вѫтрешния смисълъ на стиха, който познава езика на слънцето, на свѣтлината и топлината, на въздуха и на водата, на росната капка и на вѣтъра. Богатъ, красивъ и смисленъ е езикътъ на слънцето. Който знае този езикъ, той може да проникне въ вѫтрешния смисълъ на живота.

 

Отецъ и синъ сѫ обикновени думи, познати не само на хората, но и на животнитѣ. И млѣкопитаещото познава своя баща; и бащата познава сина и дъщеря си. Наблюдавайте животнитѣ и ще се увѣрите въ това. Ако коньтъ види дъщеря си въ стадо коне, изпѫжда я навънъ. Наистина, животнитѣ нѣматъ културата и разбирането на съвременнитѣ хора, но и тѣ иматъ вѫтрешно чувство къмъ Божествения редъ и му се подчиняватъ. Прелетнитѣ птици знаятъ точно времето на тѣхното прелетяване. Паякътъ, напримѣръ, носи въ себе си изкуството да преде. Той преде такава тънка и издържлива нишка, каквато и най-модернитѣ предачи не могатъ да постигнатъ. Ще се възрази, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие. Този стихъ има отношение къмъ първия човѣкъ, а не къмъ онзи, който е сгрѣшилъ. За човѣка следъ грѣхопадането се казва, че е въ рабски образъ. И Христосъ, като се видѣ въ този образъ, се смири. Следователно, докато не се смири и познае Отца си, човѣкъ не може да мисли, че носи образъ на Бога. Защо страдатъ хората? — За да се смирятъ. Защо страдатъ животнитѣ? — По сѫщата причина. Когато волътъ насочи рогата си къмъ своя господарь, последниятъ го мушне нѣколко пѫти съ остена си и го смирява. Така и Богъ отправя остена си къмъ човѣка, който иска да боде, да рита, да хапе. Който много боде и рита, минава за голѣмъ философъ и критикъ, съ особени възгледи за живота, но често се натъква на остена.

 

Коя е причината за страданията на съвременнитѣ хора? — Илюзиитѣ, съ които живѣятъ. Всѣки си мисли това, което не е; всѣки си представя нѣщата такива, каквито не сѫ. Майката си въобразява, че е идеална майка и, ако не я признаятъ за такава, страда. Бащата, сестрата, братътъ сѫщо си въобразяватъ, че сѫ по-добри, отколкото въ действителность и, като не ги признаятъ за такива, страдатъ. Кои сѫ качествата на майката и на бащата? Коя жена наричаме майка? Кой мѫжъ е баща? Жената е майка и мѫжътъ — баща не само по форма. Понятията „майка и баща“ криятъ велико съдържание и великъ смисълъ въ себе си. Майката казва, че детето е излѣзло отъ нея, т.е. родила го е, затова е майка. Какво ще кажете тогава за трѫбата, отъ която изтича водата? Може ли трѫбата да се нарече майка на водата? Следователно, не всичко, което излиза или изтича отъ човѣка, е родено отъ него.

 

Съвременнитѣ хора сѫ загубили вѫтрешния смисълъ на езика, поради което сѫ объркали понятията за живота. Обаче, Христосъ казва: „Както ме познава Отецъ, така и азъ познавамъ Отца си; и душата си полагамъ заради овцетѣ.“ Казано е въ Писанието: „Отецъ люби Сина си.“ Това значи: Богъ вложи живота си въ Христа и се пожертвува чрезъ Него. Христосъ е отражение на Бога, затова Богъ Го познава. Богъ е Любовь, която се проявява чрезъ Сина. Бащата познава любовьта, която е вложилъ въ сина си. Затова Христосъ казва: „Както ме познава Отецъ, така и азъ Го познавамъ.“ Не може синътъ да не познава любовьта, която бащата е вложилъ въ него.

 

Казано е въ Писанието: „Богъ е възлюбилъ истината въ човѣка.“ Който съзнава това, той е носитель на истината, той никога не отпада, никога не лъже. Истинолюбивиятъ живѣе въ свѣтлина. Който отрича истината, живѣе въ сѣнка, въ тъмнина. Тази е причината за погрѣшкитѣ, на които постоянно се натъкваме. Невъзможно е човѣкъ да търси нѣщата въ тъмнината и да ги намѣри. Невъзможно е да се движишъ въ тъмнина и да не правишъ погрѣшки. Въ Божествения свѣтъ всѣко нѣщо е на своето мѣсто. Въ човѣшкия свѣтъ нѣщата сѫ разбъркани. Тази е причината, задето хората сѫ изгубили смисъла на своя животъ. Който иска да осмисли живота си, трѣбва да постави мислитѣ и чувствата си на опредѣленитѣ имъ мѣста. Постави мислитѣ и чувствата си въ строго опредѣлено математическо отношение, и животътъ ти ще се осмисли. Търси смисъла на всички явления въ природата и живота, за да осмислишъ и своя животъ. Всѣко явление има две страни: положителна или добра страна и отрицателна или лоша. Вѣтърътъ, напримѣръ, носи прахъ, но едновременно той пречиства въздуха и обновява човѣшката мисъль. Вѣтърътъ нѣкѫде движи облацитѣ и донася дъждъ, а нѣкѫде — суша. Водата и вѣтърътъ обработватъ почвата, но сами не могатъ да възрастятъ посѣтото сѣме. Въ помощь трѣбва да имъ дойдатъ свѣтлината и топлината, да възрастне или да възкръсне животътъ, посѣтъ въ земята. Свѣтлината внася стремежъ, а топлината — движение; свѣтлината опредѣля посоката и цельта, а топлината дава сила за реализиране на цельта; свѣтлината отправя живота нагоре, отдето тя слиза, а топлината го импулсира и разширява. Словото, т. е. сѣмето въ живота е Христосъ, защото Той казва: „Азъ познавамъ Онзи, Който ми дава животъ и ми показва пѫтя; виждамъ свѣтлината, която ми сочи цельта; усѣщамъ топлината, която ме разширява и движи къмъ цельта на моя животъ. Щомъ познавамъ свѣтлината, топлината и живота, познавамъ и Отца си. Христосъ казва още: „Полагамъ и душата си за овцетѣ.“

 

И тъй, каквото е отношението на Христовата душа къмъ човѣцитѣ, такова е отношението и на въздуха, водата, свѣтлината и топлината къмъ растенията. Христосъ трѣбва да полѣе почвата на нашия животъ, да я озари съ своята свѣтлина и топлина, за да възкръсне Божественото. Както любовьта възкреси Христа, така ще възкръсне всѣка човѣшка душа. Затова е нуждно познаване на Отца и на Сина. Познаването означава разбиране и прилагане на великия законъ на любовьта, който спасява и възкресява. Спасението нѣма да дойде нито отъ водата, нито отъ въздуха, нито отъ земята. Спасението иде отъ Слънцето на живота, носитель на свѣтлината и топлината. Водата символизира надеждата, а въздухътъ — вѣрата. Ако имашъ вода въ себе си, ще имашъ и надежда; ако имашъ въздухъ, ще имашъ вѣра. Надеждата и вѣрата сѫществуватъ въ свѣта, но хората не сѫ ги възприели и приложили. Вѣрата развива ума, а надеждата — сърдцето. Радвайте се, че водата тече, а въздухътъ се движи и образува вѣтроветѣ, защото подтикватъ хората къмъ мисъль и чувство. Защо идатъ изпитанията и страданията? — За да се усилятъ вѣрата, надеждата и любовьта на хората. Каквото е отношението между водата, въздуха и свѣтлината, такова е отношението между вѣрата, надеждата и любовьта. Който иска да усили вѣрата, надеждата и любовьта си, трѣбва да работи съзнателно върху себе си. Кой борецъ е придобилъ сила, безъ да прави упражнения и да развива мускулитѣ си? Героятъ е силенъ човѣкъ, но съ години е работилъ върху мускулитѣ си. Философътъ се отличава съ силенъ умъ и дълбока мисъль, защото постоянно работи съ своя мозъкъ. Добродетелниятъ човѣкъ има велико сърдце, защото постоянно го упражнява. И водата се пречиства, следъ като мине презъ редъ процеси: утаяване, прецеждане, изпаряване. Нищо не се постига изведнъжъ и наготово. На мнозина усилията се виждатъ безпредметни, глупави, но трѣбва да се знае, че мѫдритѣ и умни нѣща се криятъ въ привидно глупавитѣ, а глупавитѣ — въ привидно мѫдритѣ и умни. Когато мисли, че е много уменъ, човѣкъ престава да работи и загубва всичко, което е придобилъ. Когато богатиятъ мисли само за богатството си и разчита на него, той постепенно обеднява. Такива хора влизатъ и излизатъ отъ дома си, безъ да работятъ и, въ края на краищата, нищо не придобиватъ. Тѣ приличатъ на търтеитѣ, които бръмчатъ, влизатъ и излизатъ отъ кошера, безъ да донесатъ капка медъ. Днесъ въ Божествения кошеръ има много търтеи, които пчелитѣ сами умъртвяватъ и изхвърлятъ навънъ. Онѣзи търтеи, които оцѣлѣватъ, обикалятъ кошера и бръмчатъ, очакватъ благоприятни условия, да влѣзатъ вѫтре и да хапнатъ отъ готовия медъ.

 

Христосъ казва: „Както ме познава Отецъ, така и азъ Го познавамъ; и душата си полагамъ заради овцетѣ“. Нека всѣки си каже: „Както ме Отецъ познава, така и азъ Го познавамъ“. Който познава Отца си, той взима оралото и мотиката и отива да оре и копае. Както детето прави движения да намѣри майка си, да се накърми, така човѣкъ трѣбва да вдига и слага мотиката въ земята — своята майка кърмилница, да се храни отъ нея. Когато на детето израстнатъ зѫби, то започва да дъвче. Майката се радва, че детето дъвче хлѣбъ, плодове, мачка ги съ зѫбитѣ си, безъ да мисли за жертвата, която тѣ правятъ за него. Следъ всичко това хората се питатъ, защо идатъ страданията и нещастията. Отговорътъ е простъ. — Хората страдатъ, за да научатъ закона на жертвата. Растенията, плодоветѣ и животнитѣ се жертвуватъ за хората, а хората трѣбва да се жертвуватъ за по-възвишенитѣ сѫщества отъ тѣхъ.

 

„Както ме познава Отецъ“. Познаването има отношение къмъ жертвата. Само за онзи можешъ да се жертвувашъ, когото познавашъ. Затова и Христосъ казва: „Както Отецъ се жертвува за мене отъ любовь, така и азъ проявявамъ любовьта Му“. Жертвата е Божественъ законъ, който трѣбва да проникне въ умоветѣ и сърдцата на хората, да ги направи силни. Жертвата има отношение къмъ любовьта. Само любещиятъ може да се жертвува. Дето любовьта отсѫтствува, тамъ животътъ се обезсмисля, и човѣкъ очаква на хората, а не на Бога. Той търси свѣтлина, топлина и сила отвънъ, а не отъ Божественото начало въ себе си. Божественото се познава по жертвата и любовьта. Силата на човѣка се крие въ любовьта, а не въ думитѣ. Който говори само за любовь, а не я проявява, е праздна бъчва, която вдига шумъ и нищо не дава. Думи, лишени отъ съдържание и смисълъ, сѫ търговски обяви, които иматъ за цель да рекламиратъ стоката и да повдигнатъ цената ѝ. Ще кажете, че обичате житото, плодоветѣ, зеленчуцитѣ. Кой не обича това, отъ което придобива нѣщо? Обичашъ ябълката и крушата, но ще я сдъвчешъ съ зѫбитѣ си. Обичашъ житото, но ще го туришъ подъ воденичния камъкъ. Ще се възрази, че плодоветѣ и житото се жертвуватъ за човѣка. Жертвуватъ се тѣ, но насила, а не доброволно. Истинската жертва е доброволенъ, свободенъ актъ. Узрѣлиятъ плодъ самъ пада отъ дървото и се жертвува, но откѫснешъ ли го зеленъ, ти употрѣбявашъ насилие върху него. Следователно, жертвата става на време и доброволно.

 

„Както ме Отецъ познава“. Като се говори за познаване на Отца, хората искатъ да чуятъ гласа Му, да имъ говори. Богъ може да говори на хората, но тѣ трѣбва да познаватъ езика Му, да Го разбиратъ. Не Го ли разбиратъ, тѣ всѣкога ще спорятъ, дали Господъ е говорилъ на човѣка, или не. Господъ е говорилъ и говори, но не на всички хора. Ако царьтъ влѣзе въ единъ отъ своитѣ обори и погали най-хубавия си конь, това показва, че се е разговарялъ съ него. Този конь може да каже, че се е разговарялъ съ царя, но другитѣ, или трѣбва да вѣрватъ на думитѣ му, или да отрекатъ истината, че царьтъ може да се разговаря съ конетѣ. Така и Богъ е говорилъ въ миналото, говори въ настоящето, ще говори и въ бѫдеще, но само на онѣзи, които иматъ любовь. Дето нѣма любовь, тамъ не се чува говора на Бога. Каже ли нѣкой, че Богъ му е говорилъ, ще го питамъ: Ти готовъ ли си да се жертвувашъ за Бога, за човѣчеството, за народа си? — Не съмъ готовъ още. — Щомъ не си готовъ за жертва, и Богъ не може да ти проговори. Невъзможно е Богъ да говори на човѣка, а той да не е готовъ за жертва. Невъзможно е камъкътъ да стои цѣлъ день на слънце и да не се стопли. Изложатъ ли се на слънце, и камъкътъ, и дървото се стоплятъ. Богъ говори на човѣка само при известни условия, при известни отношения, когато Той пожелае, а не когато човѣкъ изисква. Богъ самъ опредѣля момента, когато трѣбва да проговори на една душа. Милиони житни зрънца има въ хамбара, но всички нѣма да бѫдатъ посѣти. Часть отъ тѣхъ ще бѫдатъ хвърлени на нивата, а останалитѣ ще се превърнатъ на хлѣбъ. Само напредналитѣ души ще чуятъ гласа на Бога и ще Го познаятъ. — Кой човѣкъ е напредналъ? — Който е силенъ по умъ, по сърдце и по душа, т.е. който носи въ себе си вѣрата, надеждата и любовьта. Не е силенъ умъ този, който възприема и поглъща нѣщата, както попивателната хартия, поглъща водата. Тогава ще излѣзе, че и фотографната плоча е силна. Достатъчно е да я изнесете на свѣтло, за да отпечата образитѣ, които попадатъ на пѫтя ѝ. Въ сѫщность, това се дължи на свѣтлината, а не на нея. Доброто излиза отъ свѣтлината, а човѣкъ така съчетава условията, че дава възможность на свѣтлината да се прояви. Човѣкъ прилича на своя портретъ, но портретътъ не е жива фотография. Художникътъ нарисувалъ добре вашия образъ, поставилъ е съответнитѣ цвѣтове на лицето, направилъ ви е красивъ, но това не е истинската красота. Не се заблуждавайте отъ външни нѣща.

 

Мнозина живѣятъ въ заблуждения, поради което иматъ криви разбирания за живота. Нѣкой се поглежда самодоволно въ огледалото и си казва: Пълничъкъ, здравъ, красивъ съмъ, пъкъ и богатъ съмъ. — Не се лъжи, това сѫ фотографии въ твоя умъ, които всѣки моментъ могатъ да се замѣстятъ съ нови. Всѣки философъ или ученъ може да наруши щастието ви. Достатъчно е да прочетешъ една песимистична книга, за да кажешъ, че животътъ нѣма смисълъ и да изгубишъ щастието си. Ако любовьта е проникнала дълбоко въ човѣшката душа, никаква сила въ свѣта не може да отнеме мира, който Богъ е вложилъ въ нея; никаква сила въ свѣта не е въ състояние да отнеме свѣтлината на човѣшкия умъ и топлината на неговото сърдце. Това значи, да живѣешъ въ реалность. Излѣзе ли отъ тази реалность, човѣкъ изгубва мира си и търси помощь отвънъ. Вѣра е нуждна на човѣка: вѣра въ Бога, въ ближния и въ себе си.

 

„Както ме познава Отецъ, така и азъ познавамъ Отца“. Този стихъ подразбира синовно отношение. Синътъ прави това, което бащата прави; и бащата прави това, което синътъ прави. Съ други думи казано: Както Отецъ е вложилъ животъ въ мене, така и азъ мога да оживя другитѣ. Ще кажете, че така говори само Христосъ, но не и човѣкъ. Ако сте фотографна плоча, така е, но ако свѣтлината е вънъ и вѫтре въ васъ, и вие ще правите това, което Христосъ прави. Защо всѣки човѣкъ да не каже като Христа, че както Христосъ познава Отца си, така и той Го познава и полага душата си за Неговитѣ овце? Не мислете, че е смѣлость да се сравнявате съ Христа. Христосъ дойде на земята да покаже на човѣка пѫтя, по който трѣбва да мине. Благодарение на самопожертвуването на Христа, днесъ има 500 милиона християни, които Христосъ познава. Защо тогава и християнитѣ да не познаватъ своя Спаситель? Кой баща днесъ не познава сина си, и синътъ — баща си? Коя мома, като се влюби въ нѣкой момъкъ, не обиква и баща му? Момата казва на своя възлюбенъ: Готова съмъ да положа живота си за тебе и да следвамъ твоя пѫть. Щомъ влюбенитѣ се разбератъ и познаятъ, тѣ познаватъ и Бога. Това става всѣки день въ обикновения животъ, но стане ли въпросъ за духовното, всички се страхуватъ отъ него. Има нѣщо страшно въ живота — това сѫ зѫбитѣ на смъртьта. Обаче, любовьта е мощна сила, която внася въ човѣка радость, веселие, активность. Любовь е нуждна на съвременнитѣ хора, та изпълнени съ нея, да кажатъ: Познаваме Христа, както Той ни познава, и полагаме живота си за Неговитѣ овце. Това е новото учение, което осмисля живота и го освобождава отъ ненуждни мѫчнотии и страдания.

 

Защо страдатъ съвременнитѣ хора? — Защото живѣятъ въ илюзии и заблуждения, които всѣки день се разбиватъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да е свободенъ отъ илюзии и заблуждения, но това не значи, че цѣлъ день трѣбва да се занимава съ тѣхъ. Малкото момиченце играе съ куклата си, а момченцето — съ кончето си, но това не значи, че трѣбва да се откажатъ отъ ядене, защото куклата и кончето не могатъ да ядатъ съ тѣхъ. Човѣкъ трѣбва да се храни, да работи и да се развива, и заблужденията едно следъ друго ще го изоставятъ. Ще се възрази, че Господъ трѣбва да премахне заблужденията, мѫчнотиитѣ и страданията. Да се премахнатъ страданията, това значи, да се спре всѣкаква дейность, всѣкаква инициатива на човѣка. Това е невъзможно. Ще живѣешъ, ще правишъ погрѣшки, ще страдашъ, и самъ ще изправяшъ погрѣшкитѣ си. Съзнателно, или несъзнателно можешъ да счупишъ крака на брата си, но Господъ ще те научи на изкуството да лѣкувашъ счупени крака. Ще извадишъ окото на брата си, но Господъ ще те научи да лѣкувашъ очи, да поставяшъ на мѣстото на изваденитѣ, нови, здрави очи. Ще убиешъ нѣкого, но въ другъ животъ ще станешъ майка, ще съберешъ нуждния материалъ да съградишъ нова кѫща на убития. Той ще стане твое дете, за да разберешъ, колко струва живота на човѣка. Така ще изучавате закона за събирането и изваждането. — Страшно нѣщо е раждането. — Страшно е, но трѣбва да се научите да съграждате. Колкото по-мѫчно ражда жената, толкова повече полици има да плаща. Когато ражда, жената трѣбва да се обърне къмъ Бога съ молба, да я научи да изпълнява волята Му. — Защо страда човѣкъ? — За да научи нѣщо ново, да разбира Божията воля и да я изпълнява. Какво правятъ съвременнитѣ хора? — Като се радватъ, доволни сѫ; като страдатъ, роптаятъ и търсятъ причината вънъ отъ себе си. Има нѣкой виновенъ за страданията на хората, но кой е виновникътъ? Това е задача съ три неизвестни: вината може да бѫде въ Бога, въ ближния, или въ самитѣ васъ. Важно е да се разбере, кой е главниятъ виновникъ. Въ сѫщность, вината е въ човѣка, който иска неговата кукла или неговото конче да се хранятъ заедно съ него. Синътъ направилъ редъ престѫпления, а майката иска да дойде Божието благословение върху него. Казвамъ на майката: Жено, не очаквай това, отъ което синътъ ти не може да се ползува. Преди да дойде Божието благословение върху него, извикай лѣкаря да го простре на леглото и да го разтрие — кракътъ му е изкълченъ и трѣбва да се намѣсти. На нѣкои хора сърдцето е изкълчено, на други — умътъ. Тѣ трѣбва да се намѣстятъ. Какво по-голѣмо благословение може да се очаква отъ намѣстването на изкълчения удъ въ човѣшкия организъмъ? Това е необходимъ физиологически процесъ, презъ който минава цѣлото човѣчество. Ако стомахътъ ви е разстроенъ и не може да смила храната, по-добре да прекарате нѣколко деня въ лишения, отколкото да го товарите съ излишенъ материалъ, да загнива храната въ него и да се явятъ нови усложнения.

 

Кога ще се оправятъ хората? — Когато всѣки каже: „Както Христосъ ме познава, така и азъ Го познавамъ и полагамъ душата си заради Неговитѣ овце.“ Мнозина се запитватъ, какво отношение има този стихъ къмъ тѣхния животъ. Защо е нуждно да познаваме Бога и Христа? Този стихъ има отношение къмъ човѣшкия животъ, защото всѣки човѣкъ е овца отъ Божието стадо. Заради него Богъ е пожертвувалъ живота си. Достатъчно е да възприемете тази мисъль, за да опитате Божието благословение върху васъ. Както слънчевата енергия не достига направо до насъ, но минава първо презъ етерното пространство, така и Божията Любовь дохожда до хората чрезъ Христа, Който се явява като посрѣдникъ. Човѣкъ не е това, което външно представя. Отвънъ той не е нищо друго, освенъ малка, бедна кѫщичка. Ще дойде день, когато той ще напусне своята малка кѫщичка и ще заработи съзнателно върху себе си, да си приготви нова, голѣма и хигиенична. Ще дойде день, когато човѣкъ ще си направи ново, здраво тѣло, на което ще стане господарь. Обаче, само онзи може да стане господарь, който е билъ слуга. На небето Христосъ е билъ господарь, Синъ Божи, но съ слизането си на земята, Той се облѣче въ рабски образъ и прие положението на слуга. Така Той показа на хората, какъ се слугува. И до днесъ още хората слугуватъ едни на други, изтезаватъ се, роптаятъ и не знаятъ, какъ да се освободятъ отъ това положение. Едно се иска отъ сегашнитѣ хора: послушание и познаване на Бога и на Христа. Като заминете за другия свѣтъ, първиятъ въпросъ, който ще ви се зададе, ще бѫде: Положихте ли живота си за овцетѣ на Христа?

 

И тъй, послушанието, познаването и самопожертвуването сѫ първитѣ качества, необходими за човѣка на новитѣ времена. Само така той ще оправи живота си и ще тръгне къмъ великата цель на Битието — безсмъртието.

 

Защо хората не успѣватъ въ живота си? — Защото не се стремятъ да угодятъ на Бога; тѣ искатъ едни на други да си угаждатъ. Това е невъзможно. Къмъ хората можете да бѫдете учтиви, внимателни, услужливи, но никога не можете да ги задоволите. Ако срещнете гладенъ човѣкъ, нахранете го; ако срещнете жаденъ, напойте го. И въ единия, и въ другия случай, обаче, не очаквайте тѣ да ви бѫдатъ благодарни и задоволени — все ще се намѣри нѣщо, да бѫдатъ недоволни отъ васъ. И досега Богъ прави опити да угоди на хората и да ги задоволи, но но е получилъ никакъвъ резултатъ. Велика наука е да задоволишъ човѣка. Първо Богъ ще приложи тази наука, а после хората. Не се е намѣрилъ и до днесъ човѣкъ, който да задоволи хората, да му бѫдатъ благодарни. Нѣкоя майка мисли, че е задоволила детето си. Нека го остави два - три часа гладно, да види колко го е задоволила. И мѫжътъ е доволенъ отъ жена си, когато е нахраненъ. Щомъ огладнѣе, той става недоволенъ. Само свѣтлината остава вѣрна къмъ хората. Тя не може да се измѣня, да се проявява като свѣтлина и тъмнина. Свѣтлината всѣкога си остава свѣтлина. Тя разкрива нѣщата такива, каквито сѫ. Предъ нея не остава нищо скрито - покрито. Свѣтлината има отношение къмъ истината. Както свѣтлината разкрива всички скрити нѣща, така и истината, дето мине, всѣкиго докосва. Истината разкрива човѣка въ всичката му голота. Ще кажете, че истината е страшна. — Защо е страшна? — Защото съблича човѣка. Какво лошо има въ голотата? Да се мисли, че голотата е лошо нѣщо, това говори за опетнената и изопачена човѣшка мисъль. Животинското естество въ човѣка не може да се възпита, нито може да се облагороди. Колкото и да се възпитава, въ края на краищата ще прояви естеството си.

 

Единъ англичанинъ намѣрилъ едно малко тигърче, нѣкѫде въ Индия, и го взелъ съ себе си да го опитоми. Единъ день, увлѣченъ въ мислитѣ си, той задрѣмалъ. До краката му седѣлъ неговиятъ порасълъ вече, опитоменъ тигъръ, който непрекѫснато ближелъ рѫката му отъ благодарность. Обаче, кожата на рѫката му се претрила отъ острия езикъ на животното и започнало да тече кръвь. Миризмата на кръвьта събудила дивия инстинктъ на животното, което се готвѣло да се хвърли върху господаря си. Слугата влѣзълъ въ стаята и го спасилъ отъ явна смърть. Нуждно е ново възпитание, ново раждане на хората, за да се измѣни дивото естество на животното. Не работи ли съзнателно върху себе си, човѣкъ всѣкога се натъква на нежелателни прояви на своето естество, които унищожаватъ доброто и красивото въ него. Често, при добро разположение на духа, въ ума на човѣка прониква нѣкаква отрицателна мисъль, която започва да го души и измѫчва. Щомъ ви обхване едно отрицателно състояние, обърнете се мислено къмъ Христа, безъ да Му говорите, и Той ще измѣни състоянието ви. Свѣтлината ви посещава безъ да ѝ говорите. Достатъчно е да се отворите за нея, за да ви огрѣе и озари.

 

Казано е въ Писанието, че многото думи водятъ къмъ грѣхъ. Нѣкои религиозни мислятъ, че могатъ да оправятъ работитѣ си само съ молитви. Не е така. Ако искашъ да оправишъ работитѣ си и да бѫдешъ здравъ, легни на топлата земя и отправи погледа си нагоре, отдето иде свѣтлината. Когато земята е студена, обърни гърба си къмъ слънцето, а погледа си къмъ земята. Много отъ свѣтскитѣ хора сѫ богати, учени и здрави, защото излагатъ гърба си на слънцето, да се ползуватъ отъ неговата свѣтлина и топлина. Религиознитѣ, които мислятъ, че сѫ свързани съ Христа, не се пекатъ на слънце, затова постепенно обедняватъ. Законъ е: ако искашъ да бѫдешъ богатъ, ученъ и здравъ, изложи гърба си на слънцето. Така ще познаешъ Бога и Христа. Ако си гнѣвенъ, или мразишъ нѣкого, изложи гърба си на слънце, отправи погледа си къмъ земята, и тя ще отнеме отровата, която се е вмъкнала въ кръвьта ти. Слънцето и земята сѫ най-добритѣ лѣкари и учители на човѣка. Нѣкой иска Богъ да му говори. Преди да говори на хората, Той е говорилъ на земята — тѣхната майка. Красива и добра е вашата майка, но, като не я познавате, намирате, че е черна и груба. Черна и груба е земята, защото постоянно работи за своитѣ деца. Тя се грижи за малкитѣ тревици, за всички растения и дървета, за всички живи сѫщества, които пълзятъ по нея. Не прави ли сѫщото и майката? По цѣлъ день работи за децата си, да ги отхрани и отгледа. Рѫцетѣ ѝ сѫ черни и груби, но тя вдига и слага мотиката, а дъщерята седи на сѣнка вкѫщи съ бѣло лице и меки рѫце, но, въ края на краищата, душата на майката става красива и благородна, а душата на дъщерята остава груба, необработена.

 

Често срѣщате културни хора, християни, съ гладки и меки лица и рѫце, съ благочестивъ видъ, но външно, само по форма. Дѣлата имъ не сѫ благочестиви. Въ противоположность на тѣхъ срѣщашъ нѣкой грубъ селянинъ, съ обгорѣло лице, но благороденъ по душа. Той пийналъ повече, отколкото трѣбва, едва се държи на краката, но, като види нѣкой почтенъ човѣкъ, веднага се опомва и казва: Извини ме, братко, напихъ се като магаре. Съ това той иска да каже, че е направилъ нѣщо, което не е съгласно съ Божиитѣ закони. Въ сѫщность, той не се е напилъ като магаре, защото магарето, освенъ чиста вода, нищо друго не пие. Думитѣ „напилъ се като магаре“ означаватъ едно отъ качествата на магарето — неговата откровеность. Човѣкъ става откровенъ и готовъ да говори истината, само когато се напие. Когато е трезвъ, той мисли, увъртва думитѣ си, прецежда ги, пръвъ той да плувне надъ водата, като масло.

 

„Както ме познава Отецъ, и азъ познавамъ Отца, и душата си полагамъ зарадъ овцетѣ.“ Ще дойде день, когато всички хора ще познаятъ Отца си, ще бѫдатъ готови да говорятъ истината и ще положатъ живота си заради Неговитѣ овце. Това значи отношение на синъ къмъ баща и на баща къмъ сина. Великъ е Господъ, защото пръвъ е положилъ живота си за своитѣ чада; грижилъ се е за тѣхъ и постоянно се грижи, безъ да имъ изисква нѣщо. Едно е задължението на хората къмъ своя Отецъ — да изпълняватъ волята Му. Ако не я изпълняватъ, Той не ги сѫди, но търси причината за това и имъ помага. Той вижда човѣшкото безсилие и не го сѫди, но го учи и възпитава.

 

По какво се отличаватъ човѣшкитѣ прояви отъ Божественитѣ? Първитѣ сѫ лишени отъ истина и любовь, а вторитѣ сѫ проникнати съ истина и любовь. Божественото излѫчва свѣтлина и радость. Влѣзе ли въ човѣка, тази свѣтлина се изявява като интелигентность. Всичко въ свѣта се движи около свѣтлината. Тя е крайната цель на Битието. Да се слѣе човѣкъ съ свѣтлината, която излиза отъ Бога, това е смисълътъ на живота. Малцина придобиватъ тази свѣтлина. Христосъ носѣше Божията свѣтлина въ себе си и я изяви като мѫдрость и знание. Той дойде между хората, да имъ покаже, какъ да живѣятъ, за да постигнатъ идеала на своята душа. Той мина презъ такива страдания, каквито никой човѣкъ досега не е позналъ. Хората сѫ минали и минаватъ различни страдания, голѣми и малки, но още не сѫ дошли до Христовитѣ. Тази е причината, дето Христосъ стои надъ всички хора. Много пѫти човѣкъ ще слиза на земята, докато придобие свѣтлината, която ще го заведе при Бога. Като се ражда и преражда и работи съзнателно върху себе си, човѣкъ вае своето лице, докато се представи предъ Бога като завършена, съвършена картина. Много недостатъци, необработени линии има върху човѣшкото лице, но той трѣбва да работи и да върви напредъ. Всѣки трѣбва да си каже: Азъ познавамъ Бога, както Той ме познава; азъ Го любя, както Той ме люби; азъ ще се пожертвувамъ за Него, както Той се жертвува за мене. Кажете ли си така, започнете да работите тихо и спокойно, безъ да се обезсърдчавате. Който бърза и желае въ скоро време да постигне нѣщо, той само се обезсърдчава. Бързитѣ работи не даватъ добри резултати.

 

Единъ младежъ отишълъ при единъ прочутъ германски професоръ по философия да му препорѫча нѣкакъвъ кратъкъ курсъ — въ малко време да изучи философията. Професорътъ се замислилъ и му отговорилъ: Когато Богъ иска да създаде тиква, употрѣбява само шесть месеца; когато иска да създаде дѫбъ, нуждни Му сѫ десетки години. Ако искашъ да станешъ тиква, ще следвашъ шестмесеченъ курсъ по философия; ако искашъ да станешъ дѫбъ, ще се учишъ десетки години.

 

Следователно, ако искате да водите християнски животъ съ изискванията на тиквата, ще работите малко време върху себе си; ако живѣете съ изискванията на дѫба, ще работите съзнателно върху себе си десетки години; ако искате да се усъвършенствувате и пречистите като диаманта, ще работите още повече. Много работа се иска отъ човѣка, за да хармонизира ума, сърдцето и волята си. Погледътъ, движенията на човѣка трѣбва да бѫдатъ хармонични. Така той влияе на ближнитѣ си и ги повдига. Както хармоничнитѣ движения влияятъ върху хората и ги повдигатъ, така и дисхармоничнитѣ имъ въздействуватъ и понижаватъ настроението имъ. Бѫдете внимателни къмъ себе си и къмъ ближния си. Както слънчевата свѣтлина минава презъ прозорцитѣ на кѫщитѣ, така и Божествената свѣтлина трѣбва да прониква презъ очитѣ на човѣка, да освѣтява пѫтя му. Достатъчно е една свѣщь да свѣти на пѫтя ви, за да разберете накѫде отивате. Свѣтлината е жива проповѣдь, отъ която всички се нуждаятъ. — Защо трѣбва да се проповѣдва на хората? — Това е необходимость и за този, който проповѣдва, и за онзи, на когото проповѣдватъ. — Защо майката трѣбва да ражда? — Това е необходимость и за нея, и за ближнитѣ ѝ. Това е толкова необходимо, колкото е необходимо на човѣка да яде, да пие, да диша, да мисли, да чувствува и да действува. Да проповѣдвашъ на хората, това значи, да дадешъ възможность на Бога да се прояви, като свѣтлина и топлина, да освѣти пѫтя на хората и да ги стопли. — Не може ли безъ проповѣди? — Не може. По много начини се проповѣдва на хората: чрезъ говорене и мълчание, чрезъ свѣтлината, топлината и въздуха. Често природата е тиха, мълчалива, но човѣкъ възприема нейнитѣ вибрации безъ никакво противоречие и смущение. Свѣтълъ умъ е нуженъ на човѣка, за да възприема любовьта безъ омраза, истината безъ лъжа, мѫдростьта безъ глупость. Това значи, да познае човѣкъ своя Отецъ и да каже като Христа: „Както ме Отецъ познава, така и азъ Го познавамъ и съмъ готовъ да се жертвувамъ за Неговитѣ овце“.

 

Какво представятъ овцетѣ, за които говори Христосъ? Тѣ сѫ Божествени души, които минаватъ презъ процесъ на развитие. Тѣ се сравняватъ съ овцетѣ, а не съ козитѣ, понеже първитѣ сѫ кротки и незлобиви, готови на доброволна жертва. Всички животни, растения, насѣкоми, пеперуди сѫ символъ на нѣщо Божествено. Напримѣръ, пеперудата, съ своитѣ красиви цвѣтове и шарки, представя нѣщо Божествено. Богъ и чрезъ нея говори. Жива е природата. Богъ говори чрезъ нея и поучава хората. Вижте, какъ и съ какво се храни пеперудата. Тя смучи сладъкъ сокъ отъ цвѣтята и показва на хората по-чистъ начинъ на хранене отъ този, по който днесъ тѣ се хранятъ. Който иска да се запази отъ погрѣшки и престѫпления, нека изучава живота на пеперудитѣ. Изучавайте цвѣтоветѣ, шаркитѣ имъ, съ които сѫ напъстрени, за да разберете великата философия, която се крие въ тѣхъ. Велика е книгата на живота, великъ е нейниятъ езикъ. Всѣка тревица, всѣка бубулечица е буква на този езикъ. Съчетавайте буквитѣ на природата въ срички, сричкитѣ — въ думи, думитѣ — въ цѣли изречения, за да съставите великитѣ мисли на живота. Поставете любовьта и истината за основа на вѣчния животъ, а мѫдростьта — за украса! Само така ще познаете Отца си и ще положите живота си за Неговитѣ овце. Само така ще възприемете и приложите Христовото учение, ехото на което се носи въ цѣлата природа и я оживява и одухотворява.

 

Желая ви да познаете Бога и Христа и да се радвате на свѣтлото бѫдеще, което ви очаква.

 

*

1. Беседа, държана отъ Учителя
на 12 януарий, 1919 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...