Jump to content

1916_12_31 Отдайте Божието Богу


Ани

Recommended Posts

От "Сила и живот", т.1
Първо издание. 1946 г., „Да възлюбишъ Господа“
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

обработена в стар правопис - 2015 г. с програма  

Беседата е проверена и заместена от Елеонора Горанова

 


    

    Отдайте Божието Богу

 

Бесѣда отъ Учителя, държана на 31 декемврий, 1916 г. София.

 

„Тогазъ имъ каза: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието Богу. И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си.““ (Матея 22 – 21, 22)

 

„Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието Богу." Христосъ, безъ да иска, е засегналъ единъ общественъ въпросъ. Трѣбва ли да се дава дань? Тоя въпросъ и до днесъ занимава хората. Той може да се разгледа и въ широкъ, и въ тѣсенъ смисълъ. Щастието на човѣка зависи отъ правилното разрѣшаване на тоя въпросъ. Това е една сложна задача, съ десеть неизвѣстни. Ученицитѣ леснорѣшаватъ задачи съ едно, съ двѣ, до три неизвѣстни. Натъкнатъ ли се на задачи съ повече отъ три неизвѣстни, отказватъ се да рѣшаватъ. Обаче, животътъ прѣдлага на хората сложни задачи съ десеть и повече неизвѣстни. Хиляди години сѫ нуждни, за да рѣшатъ тия задачи. Всички хора плачатъ и се смущаватъ все отъ неизвѣстното.

 

Запитаха Христа: „Трѣбва ли да се дава даньна Кесаря?" Той отговори категорично: „Отдайте!" Въ цѣлата глава Христосъ е вложилъ велики идеи, за разбирането на които трѣбва дѫлго врѣме да се копае, както ботаникътъ и минералогътъ трѣбва дѫлго врѣме да изслѣдватъ едно растение или едно камъче, за да го изучатъ. Не е лесно да се домогнешъ до вѫтрѣшния смисълъ на изказанитѣ стихове отъ Христа. Много отъ сегашнитѣ християни седнатъ на столъ и започватъ да мислятъ върху разрѣшаването на единъ или на другъ въпросъ. Само съ мислене въпроситѣ не се разрѣшаватъ. Нуждно е усилие, трудъ и работа. Жената пита: Трѣбва ли да се готви на мѫжа? Христосъ отговаря: Трѣбва. Мѫжътъ е твоятъ Кесарь, ще му готвишъ. Като сготвишъ на мѫжа си добрѣ, той ще отиде на работа, а ти ще останешъ въ кѫщи сама, ще имашъ възможность да служишъ на Бога. Жената казва: Мѫжъ да съмъ! – И мѫжъ да си, ще отдадешъ на Кесарица нейното. Значи, има единъ Кесарь и една Кесарица. Ако си мѫжъ, ще отдадешъ на Кесарица нейното и на Бога Божието. Едно и сѫщо нѣщо се иска и отъ мѫжа, и отъ жената. Съ други думи казано: Като човѣкъ, ти имашъ задължение и къмъ тоя свѣтъ, въ който живѣешъ, и къмъ Бога. Ако отидешъ на балъ, ще се съобразишъ съ изискванията на бала. Жената трѣбва да се облѣче споредъ изискванията на модата: съ бѣла, свѣтла рокля, съ специални обувки, ще се напудри и тъ. нъ. Мѫжътъ ще облѣче черни, официални дрѣхи, съ нови, хубави обувки, съ бѣли рѫкавици. – Азъ не обичамъ тия работи. – Щомъ не ги обичашъ, не отивай на балъ. И при Господа да отидешъ, трѣбва да туришъ огърлица на врата, диадема на главата, гривна на рѫката. Огърлицата на врата, това е любовьта. Диадемата на главата, това е мѫдростьта. Гривната на рѫката и на крака, това е добродѣтельта. Въ Румъния нѣкои жени носятъ часовници на краката си. За да види, колко е часътъ, тя повдига крака си. Мнозина се шокиратъ отъ това. Казвамъ: „Отдайте Кесаревото Кесарю." На земята сте, това изисква земниятъ животъ. Нѣкой се гнѣви, завижда, не може да се примири съ живота. Щомъ не може да се примири тукъ, нека отиде на небето. Който роптае, че нѣма захаръ, че даватъ малко хлѣбъ, по четвърть килограмъ, да отиде на небето. Какво търси на земята? Кесаревото – Кесарю, ще му отдадешъ даньта. Толкова дава Кесарь – нищо повече.

 

Първата задача на човѣка е да разрѣши правилно живота. Въ разрѣшаването на тая задача се крие силата на самия животъ. Който не може да си даде отчетъ, какво прѣдставя животътъ, той е пигмей, той е нищожество, той е микробъ. Не е въпросътъ само да се надувашъ, както нѣкои змии, кокошки, пуяци. Достатъчно е да се приближи човѣкъ до тѣхъ, за да се надуятъ. Не имъ се сърдѣте, така разбиратъ, така постѫпватъ. И вие не се сърдѣте, че ви говоря истината. Казвамъ: Докато сте на земята, мислѣте и работѣте, да разрѣшите правилно въпроситѣ на живота.

 

Когато Богъ изпѫди човѣка отъ рая, остави вѫнъ единъ ангелъ да пази. – Какво пазѣше ангелътъ? – Разумностьта на човѣка, тъ. е. Божественото начало. Разумностьта остана въ рая. Змията излъга Ева, и тя ядѣ отъ забранения плодъ. Послѣдаде и на Адама да яде. Тогава Богъ ги изпѫди отъ рая и каза: Понеже не заслужавате живота, ще напуснете рая. Единъ день, когато разберете живота, ще се върнете при менъ. Хората искатъ да бѫдатъ щастливи. Нѣма щастие за хора, които разсипватъ бащиното си имане. Съ това азъ не ви изобличавамъ, но изяснявамъ единъ принципъ. Ако е за обида, нѣма защо да се обиждате. Вие, които сѣдите прѣдъ менѣ, още не сте истинскиятъ човѣкъ. Азъ виждамъ прѣдъ себе си хора, облѣчени въ дрѣхи, съ опрѣдѣлено тегло и форма, но това не е човѣкътъ. Азъ имамъ високо мнение за човѣка. Въ васъ се крие нѣщо велико, което и вие сами не съзнавате. Единъ день Божественото въ човѣка ще се прояви, и вие ще разберете, какво е животътъ, какво е самиятъ човѣкъ.

 

Христосъ казва: „Отдайте Кесаревото Кесарю, Божието Богу." Когато отдадете Кесаревото Кесарю, тогава ще се освободите. Всѣка лоша мисъль, всѣко лошо желание не сѫ ваши, тѣ сѫ на Кесаря – Отдайте ги на Кесаря. –- Кой е Кесарьтъ въ човѣка? – Дяволътъ. Казвашъ: Днесъ се разсърдихъ. – Отдаде ли Кесаревото Кесарю? Отдай Кесаревото Кесарю. Отдавайте не само Кесаревото Кесарю, но и Божието Богу. Кесаревото е човѣшкото. Ние сме длъжни на човѣшкото. Слѣдователно, на всѣки човѣкъ трѣбва да отдадемъ това, което му дължимъ. Това значи, да разбираме смисъла на живота.

 

Единъ отшелникъ живѣлъ много години въ пустинята. Най-после рѣшилъ да отиде при единъ свѣтия, да го попита, какъ да разбере смисъла на живота. Свѣтията му казалъ: Иди днесъ въ едно отъ близкитѣ села, да прѣкарашъ цѣлъ день между селянитѣ; да видимъ, какво ще научишъ отъ тѣхъ. Отшелникътъ отишълъ въ селото и попадналъ въ дома на единъ селянинъ, който се готвѣлъ да отиде на нивата. Той рѣшилъ да отиде съ него заедно. На тръгване за нивата, селянинътъ казалъ: Божичко! Цѣлиятъ день работилъ, оралъ съ воловетѣ си, сѣлъ, и като се върналъ у дома си, сѣдналъ да си почине и пакъ казалъ: Божичко! Отшелникътъ се върналъ при свѣтията, да каже, какво видѣлъ въ селото. – Какво научи? – Нищо особено. Видѣхъ единъ селянинъ, който два пѫти прѣзъ деня изговори думата „Божичко." Слѣдъ това свѣтията далъ на отшелника едно кандило, пѫлно съ дървено масло и му казалъ: Ще обиколишъ съ това кандило цѣлото село, но ще внимавашъ, да не разлѣешъ нито капка. Отшелникътъ изпѫлнилъдобрѣ възложената работа и се върналъ при свѣтията, който го запиталъ: Колко пѫти си спомни за Господа? – Нито единъ пѫть. – Защо? – Всичкото ми внимание бѣше отправено къмъ кандилото, глѣдахъ да не разлѣя нито една капка отъ маслото. Тогава свѣтията му казалъ: Видѣ ли, какъ селянинътъ, който храни и сѣмейството си, и насъ, намѣри врѣме да си спомни поне два пѫти прѣзъ деня за Господа, а ти, отшелникътъ, не можа да си спомнишъ нито единъ пѫть за Господа.

 

Питамъ сегашнитѣ учени и философи, по колко пѫти на день си спомнятъ за Господа. Причината за нещастията на сегашнитѣ хора се заключава, именно, въ това, че не си спомнятъ за Господа. Затова Христосъ казва: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието – Богу." Казвамъ: Трѣбва да мислите за себе си, за своитѣ рѫцѣ и крака, за ума и за сърдцето си, за своето развитие, но трѣбва да мислите и за възвишеното, за подобрѣване на оня животъ, който ви очаква слѣдъ смъртьта. Днешниятъ животъ е нашъ, утрѣшниятъ принадлежи на Бога. Какъ ще бѫдете щастливи, ако не отдадете Божието на Бога? Нещастието на хората се дължи на това, че тѣ даватъ само на Кесаря. Той само взима, а не дава. Богъ се отличава съ това, че дава и взима. Той ще вземе дѣтето на една майка, но слѣдъ една-двѣ години ще й даде друго, по-добро дѣте. Нѣкой мѫжъ бие жена си. Богъ ще вземе тоя мѫжъ и ще й даде другъ, по-добъръ отъ първия. Тъй щото, когато Богъ вземе нѣщо отъ васъ, не съжалявайте. Той е всеблагъ, справедливъ и милостивъ. Въ замѣна на това, което е взѣлъ, ще ви даде нѣщо по-добро. Въ това отношение, Господь е примѣръ на даване.

 

Христосъ казва: „Така да просвѣтнатъ дѣлата ви, че който ви види, да прослави Отца вашего." – Защо досега свѣтътъ не се е оправилъ? – Защото вашитѣ дѣла не прославятъ Господа. Отговорностьта за това лежи върху ученитѣ и духовнитѣ хора. Много учени има на земята, които на небето не сѫ учени. Много свѣтии има на замята, които на небето не сѫ свѣтии. Много благородни хора има на земята, които на небето не сѫ благородни. Привидность и сѫщина не сѫ едно и сѫщо нѣщо. За да влѣзе въ правия пѫть, човѣкъ трѣбва да различава сѫщественото отъ несѫщественото. Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ отъ всѣкакви амбиции за завладяване и обсебване.

 

И тъй, четири нѣща сѫ нуждни на човѣка, за да влѣзе въ правия пѫть: да различава сѫщественото отъ несѫщественото; да се освобождава отъ лични амбиции; да има добра обхода и добъръ животъ; да има любовь въ себе си. Докато не придобие тия нѣща, ангелътъ нѣма да го пусне въ рая. Господь казва: „Вие сте се научили да служите на Кесаря, но не и на менѣ. Колкото и да се сърдите, не мога още да ви приема за свои слуги." Кой добъръ музикантъ ще приеме вашето недоразвито дѣте да изучава музика? Той ще каже: Нѣмамъ врѣме да се занимавамъ съ вашитѣ недоразвити дѣца. Като прѣнебрегна невежеството, Богъ остави невежитѣ да се лутатъ въ своето невежество. Днесъ, когато хората сѫ по-готови да Го разбератъ, Той изпраща своя Синъ между тѣхъ.

 

Какво прави сегашниятъ човѣкъ? Като стане сутринь отъ сънъ, той се измие, вчеше се, облѣче се чисто и после започва друга работа. Първата му работа е служене на Кесаря. Слѣдъ това се запитва: Трѣбва ли да служа на Кесаря? – Ще служишъ на Кесаря, защото си въ неговото царство – справѣдливъ ще бѫдешъ. Нѣкой казва, че не трѣбва да се грижи за тѣлото си. – Кой ти каза това? Ако живѣешъ въ една кѫща подъ наемъ, трѣбва да я мажешъ и чистишъ. – Азъ съмъ свѣтъ човѣкъ. – Дали си свѣтъ човѣкъ, или не, трѣбва да се чистишъ. Щомъ си дошълъ на земята, и свѣтия да си, ще се чистишъ. Учительтъ поставя слаба бѣлѣжка на нѣкой ученикъ. Ученикътъ е недоволенъ отъ учителя си, заканва се да го бие. Много учители сѫ бити отъ ученицитѣ си. На ученика казвамъ да учи, за да нѣма слаби бѣлѣжки. На учителя казвамъ да провѣрява по нѣколко пѫти ученика си и тогава да му пише бѣлѣжка. Учительтъ трѣбва да бѫде разуменъ въ всѣко отношение. Като живѣятъ добрѣ, и ученикътъ, и учительтъ си поставятъ по-добра основа за служене. Богъ е милостивъ и благъ, но ако Му служишъ, ще служишъ въ духъ и истина. За това се иска съвършенство. Лесно се служи на Бога, но само ако имашъ дѫлбокъ, вѫтрѣшенъ стремежъ за това. Нѣмашъ ли тоя стремежъ, мѫчно се служи на Бога. Казвашъ: Искамъ да отида при Господа, при Него да се уча. – И това е възможно, но достоенъ трѣбва да бѫдешъ за Господа. Жена бие мѫжа си по нѣколко пѫти на день, и, въпрѣки това, иска да отиде при Бога. Не може да отиде. – Защо? – Още не се е справила съ мѫжа си. Мѫжъ бие жена си, но и той иска да отиде при Бога. Пѫтьтъ му къмъ Бога е затворенъ. Мѫжътъ и жената сѫ два принципа, които трѣбва да се примирятъ. Ако си мѫжъ, ще отдадешъ даньта си на Кесарица. Ако си жена, ще отдадешъ даньта си на Кесаря. Това, което става съ мѫжа и съ жената, като външни форми, става и вѫтрѣвъ човѣка. Кесарь и Кесарица сѫ вѫнъ отъ човѣка и вѫтрѣ въ него.

 

Мнозина казватъ, че свѣтътъ е лошъ. Не вѣрвамъ въ това. Повече вѣрвамъ, че хората сѫ лоши, а добрината и лошавината на свѣта се опрѣдѣля отъ тѣхъ. Свѣтътъ е толкова лошъ, колкото и хората. Като говорите за свѣта, разбирайте своя личенъ свѣтъ, но не свѣта, създаденъ отъ Бога. Ако ти не си разположенъ, не мисли, че всички хора не сѫ разположени. Отъ твоето разположение или неразположение ти нѣмашъ право да вадишъ заключение за всички хора. Що се отнася до Кесаря вѫтрѣ въ тѣбе, ще бѫдешъ внимателенъ и учтивъ къмъ него, ще му отдадешъ своята дань. Ще научишъ характера му и ще постѫпвашъ съ него добрѣ. – Той е бирникъ. – Нищо отъ това. Ще се извинишъ, че си закѫснѣлъ, и ще му дадешъ паритѣ. Нѣма да го ругаешъ, да му се сърдишъ. Ще бѫдешъ тихъ и спокоенъ. Ако си нервенъ тукъ, и горѣ ще бѫдешъ нервенъ. Какъвто си на земята, такъвъ ще бѫдешъ и на небето. Тамъ сѫ крайно строги. За едно навѫсване на вѣждитѣ и за едно намръщване на лицето, могатъ да тѣ изпѫдятъ вънъ. На земята можешъ да се мръщишъ, колкото искашъ, но на небето това не се приема. Само за едно намръщване единъ ангелъ билъ изпратенъ на земята, дѣто трѣбвало да прѣкара цѣли хиляда години. Въ това отношение, Кесарьтъ е по-отстѫпчивъ. Той не вижда малкитѣ навѫсвания, които човѣкъ прави.

 

„Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието Богу". Това значи: Изпѫлнѣтедлъжностьта си и къмъ Бога. Ако не изпѫлните задължението си къмъ Бога, ще приличате на оня американецъ, който живѣлъ само за пари, но като дошълъ часътъ за оня свѣтъ, осъзналъ положението си и казалъ на синоветѣ си: Не слѣдвайте моя примѣръ. Азъ живѣхъ само за богатство и на оня свѣтъ не разчитамъ на никого. Затова, турѣте въ сандъка ми отъ всичкитѣ видове пари, дано и тамъ ми помогнатъ. Като отишълъ на оня свѣтъ, скоро усѣтилъ гладъ и спрѣлъ при единъ бюфетъ, дѣто имало печени кокошки, риби, плодове. Той попиталъ, колко струва кокошката. – Едно рупче, тукъ всичко е по едно рупче. – Добрѣ ще бѫде, съ тая евтиния лесно ще се мине. Извадилъ 20 лева, срѣщу които поискалъ отъ всичко.

 

– Тукъ тия пари не вървятъ. Размѣнната монета при насъ е рупчето. Богаташътъ веднага отишълъ при синоветѣ си и имъ казалъ: Тукъ вървятъ само рупчета. Пратѣте ми една торба отъ тѣхъ. Получилъ рупчетата и отишълъ да си купи нѣщо отъ бюфета. – Тукъ такива рупчета не вървятъ. И тоя пѫть го изпѫдили.

 

„Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието Богу." Само така човѣкъ ще се освободи отъ страданието. Всѣки, който заминава за другия свѣтъ неподготвенъ, страда. Важно е, че трѣбва да се живѣе. – Какъ трѣбва да се живѣе?

 

– Разумно. Нѣкой се гнѣви за нищо и за никакво. Вземѣте примѣръ отъ слънцето. Като го посрѣщате сутринь, то ви се усмихва и поздравява. Вечерь, като залѣзва, дава ви грѫбъ. Трѣбва ли да му се сърдите? Вие често се сърдите единъ на другъ, безъ да имате право. Вие се сърдите, че нѣкой не ви приелъ, както трѣбва.

 

Единъ писательотишълъ въ дома на единъ богаташъ да иска пари на заемъ. Богаташътъ се скрилъ отъ него и казалъ на слугата си: Кажи, че ме нѣма. Писательтъ чулъ гласа на богаташа, но нищо не казалъ, нито се разсърдилъ. Единъ день богаташътъ ималъ нужда отъ писателя и отишълъ въ дома му. Потропалъ на вратата. Писательтъ отворилъ, показалъ се прѣдъ богаташа и казалъ: Нѣма ме тукъ. – Какъ тъй? Азъ те виждамъ и чувамъ, а ти казвашъ, че те нѣма. – Чудно нѣщо, отговорилъ писательтъ; азъ повѣрвахъ на думитѣ на твоя слуга, а ти не вѣрвашъ на менѣ. Тукъ съмъ, но не за тѣбе.

 

В бѫдеще, когато отидете при Христа, Той ще каже: Нѣма ме тукъ. – Какъ така? Ние те виждаме. – Тукъ съмъ, но не за васъ. Като знаешъ това, не се гнѣви на слънцето. То нито изгрѣва, нито залѣзва. Изгрѣвътъ и залѣзътъ не сѫ нищо друго, освѣнъ една илюзия по отношение въртенето на земята около нейната ось. Така се върти и моята, и вашата земя. Като идешъ при менѣ, трѣбва да знаешъ, върти ли се моята земя, или не; изгрѣва ли моето слънце, или залѣзва. Ако слънцето ми залѣзва, не дохождай. Ти посѣщавашъ нѣкого наврѣме и безъ врѣме, затова се явяватъ недоразумения, обиди, страдания. Казвашъ: Еди-кой си умрѣлъ. – Умрѣлъ, защото слънцето му залѣзло. Значи, смъртьта подразбира залѣзване на слънцето. На една страна залѣзва, значи, човѣкъ остарява и умира. На друга страна изгрѣва – ражда се човѣкъ. На западъ е старостьта, на изтокъ – младостьта. Ще кажете, че това е алегория. Не, това е алхимия. Единъ день, като научитѣ това изкуство, ще се прѣобразяватѣ споредъ желанието си: ще ставате младъ или старъ, мѫжъ или жена. Сѫщото става и въ театъра: тамъ младиятъ се прѣвръща на старъ, стариятъ – на младъ. Това е законътъ на илюзиитѣ.

„Отдайте Кесаревото Кесарю, Божието Богу". Така ли постѫпватъ всички хора? Така ли постѫпватъ християнитѣ? Има християни, които не спазватъ тоя законъ, въпрѣки това, критикуватъ другитѣ хора. Това показва, че тѣ не сѫ научили законитѣ на свѣта. Свѣтътъ и свѣтскитѣ хора сѫ на мѣсто; тѣ иматъ велико прѣдназначение. Азъ уважавамъ свѣтскитѣ хора. Много отъ тѣхъ сѫ искрени. Ако искатъ да кажатъ нѣщо лошо за тѣбе, ще ти го кажатъ въ очитѣ, а не задъ гърба. Мнозина говорятъ и задъ гърба ти. Ако говоришъ лошо за нѣкого, бѫди искренъ, бѫди кавалеръ, кажи му го право въ очитѣ. Свѣтскитѣ хора обичатъ чистотата. Тѣ се миятъ често, прѣобличатъ се и слѣдъ това се пръскатъ съ парфюми – обичатъ аромата на цвѣтята. Религиознитѣ се отказватъ отъ това, считатъ го грѣшно. Ако не се парфюмиратъ, поне често да се кѫпятъ, да не миришатъ. Ние трѣбва да се прѣобразимъ. Това изнесълъ Христосъ въ притчитѣ си.

 

„Като чу царьтъ, че званитѣ на сватбата се отказватъ да дойдатъ, разгнѣви се, и проводи войскитѣ си, та погуби ония убийци, и града имъ изгори." (– 7 стъ.). Казвамъ: Забравѣте вашата личность и разсѫждавайтедобрѣ. Ще кажете, че ви дѣламъ, тъ. е. карамъ ви се. Не се карамъ на никого, не съмъ пратенъ за това. Азъ не съмъ научилъ тоя майсторлъкъ. Да дѣлашъ, това е опасна работа, то е една хирургическа операция, за която се иска вѣра и смѣлостъ. Това, което ви говоря сега, е висша математика. Тя борави съ числата отъ 1 – 10. Като разберете вѫтрѣшния смисълъ на тия числа, ще опрѣдѣлитеи своитѣ отношения къмъ Бога и ближнитѣ си. Най-голѣмото число е единицата. Като разберете единицата, ще разберете всички отношения. Останалитѣ числа сѫ получени отъ единицата чрѣзъ дѣлението й на по-малки числа.

 

И тъй, единицата е дървото, а останалитѣ числа сѫ клончета, листа, пѫпки, цвѣтове на това дърво. Като не знае своята стойность, човѣкъ вдига шумъ, гнѣви се, роптае. Той не подозира, че е само клонче, листъ, пѫпка или цвѣтъ на главното дърво. Колкото и да вика, неговата дума не се чува. Ако си листъ, ще се стремишъ да приемешъ повече жизненъ сокъ. Ако си коренче, ще се стремишъ да изпратишъ повече храна на дървото. – Искамъ да зная, какво мислятъ хората за менѣ. – Щомъ си часть отъ дървото, ти си служительна Бога. Не е важно, дали си красивъ; важно е, като стоишъ на дървото, какво трѣбва да правишъ. Не гледай къмъ падналитѣ листа на земята; не ги осѫждай. Тѣ не сѫ паднали по своя вина, нѣкаква външна сила ги е откѫснала отъ дървото прѣждеврѣменно.Въпрѣки това, тѣ ще отдадатъ своята дань на Кесаря. Слѣдъврѣме тѣ отново ще се явятъ на дървото, и тогава ще отдадатъ Божието Богу. Така трѣбва да разсѫждавате и вие. И тогава ще имате мѫчнотии и страдания, но страданията ви ще бѫдатъ съзнателни. Сѫществуватъ два вида страдания: съзнателни, при които човѣкъ знае, защо страда, и се ползува отъ страданията; несъзнателни, при които човѣкъ вика, роптае и повече увеличава страданията си. Слѣдователно, уменъ, религиозенъ, културенъ е оня, който се справя съ страданията и разумно ги използува.

 

Подъ „култура", въ истински смисълъ на думата, разбирамъ прилагане на религията въ всѣко отношение. Истински религиозенъ е оня, който живѣе и съ душата, а не само съ ума и сърдцето. Културата подразбира разредяване на религията, а религията – сгѫстяване на културата. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде културенъ, разбирамъ, да се разреди, да научи всички отношения, които сѫществуватъ между хората; да изучи устройството на държавата, да знае нейнитѣ изисквания, нуждитѣ на всички институти и учреждения. Това е културата на Кесаря. Когато човѣкъ дойде до дълбокитѣ вѫтрѣшни отношения къмъ Бога и природата, да различава сѫщественото отъ несѫщественото, тогава той ще разбере правилно Христа и ще Го познае. Христосъ е училъ хората, какъ да проявяватъ културата и какъ да прилагатъ своята вѫтрѣшна религия. Кесарь е културата, а Богъ – религията. Казвамъ: „Отдайте на културата нейното, Отдайте и на религията нейното". Религия безъ култура нищо не струва.

 

Човѣкъ трѣбва да започне първо отъ видимото и постепенно да върви къмъ невидимото. Какъвто си като културенъ, такъвъ ще бѫдешъ и като религиозенъ. Ако си нервенъ, ако обичашъ да полъгвашъ въ културния си животъ тъ. е. въ видимия, такъвъ ще бѫдешъ и въ религиозния си животъ. Да полъгвашъ, това значи, да скривашъ истината. Чистъ, искренъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Той всѣки моментъ се намира прѣдъ лицето на Бога. Какъ ще погледнете къмъ вашия гостъ, който ви носи зараза? Вие го каните въ дома си, радвате му се, а той носи въ себе си бацилитѣ на нѣкаква опасна болесть и заразява целия ви домъ. Ще бѫдете крайно недоволни отъ него. Знайте, че всѣко посѣщение, което правите на своя ближенъ, е явяване прѣдъБога. Чисти трѣбва да се явяватепрѣдъ Бога. Има религиозни хора, които носятъ проклѣтие на свѣта – най-страшния бацилъ. Това може да е несъзнателно, но тѣ трѣбва да го иматъ прѣдъ видъ, да се чистятъ. Слѣдователно, ако си неразположенъ и гнѣвенъ, не посѣщавай приятеля си. Посѣщавай приятеля си, само когато Богъ е въ тѣбе. Това е проповѣдвалъ Христосъ на хората.

 

Какво прѣдставя Христовото учение? То е Божествената книга, отъ която всѣки може да чете. Азъ всѣки день прѣглеждамъ тая книга. Нѣкой казва, че се е разговарѣлъ съ Христа. Възможно е това, но само оня може да се разговаря съ Христа, който се е повдигналъ на едно високо стѫпало и се е очистилъ. Ще кажешъ, че си ученъ човѣкъ, че имашъ достѫпъ до Христа. Може да си ученъ по отношение на срѣдата, която те обикаля, но не и по отношение на Христа. Твоята ученость не ти отваря пѫть къмъ Христа. Смирение е нуждно на човѣка. Като знаешъ толкова, кажи, колко години ще живѣешъ, колко дѣца ще имашъ, какви ще бѫдатъ тѣ. – Не зная, нито колко години ще живѣя, нито колко дѣца ще имамъ. – Ти не знаешъ нѣща, които се отнасятъ до тѣбе, а говоришъ за нѣща далечъ отъ тѣбе. Трѣбва да се учишъ. Има учение за сърдцето и учение за ума. Сърдцето е Кесарево, а умътъ – на Бога. Понѣкога е обратно: умътъ е Кесаревъ, а сърдцето на Бога. Слѣдователно, отдайте на ума това, което е негово, и на сърдцето това, което му принадлежи. Не спирайтетечението на изворитѣ. Не спирайте течението на рѣкитѣ. Поправяйте коритата имъ, свободно да текатъ. Не прѣсушавайте вашитѣ рѣки. Не изсичайте вашитѣ гори. Много трѣбва да се говори на съврѣменния човѣкъ, за да разбере той нѣщата споредъ степеньта на своето развитие.

 

Съзнанието се проявява въ три посоки: като механично, физиологично и психично. Въ механичното съзнание процеситѣ се извършватъ отвѫнъ – навѫтрѣ. Тия процеси ставатъ и въ природата. Много рѣки отвѫнъ се стичатъ въ едно и образуватъ една голѣма, мѫтна рѣка. Въ механичното съзнание процеситѣ не сѫ Божествени. Въ физиологичното и психичното съзнание процеситѣ се извършватъ отвѫтрѣ-навѫнъ, нѣма нужда да пущате кофата си вѫтрѣ, да вадите вода. Тя сама по себе си изтича. Благодарение на това течение отвѫтрѣ-навѫнъ, мѫтилкитѣ излизатъ навънъ, и изворътъ се изчиства. Върху тоя изворъ работи Христосъ, него иска да прокара у васъ. Щомъ видите това желание на Христа, вие веднага се противопоставяте и запушватеизвора. И, въ края на краищата, вие се задоволявате съ малкитѣ рѣкички, които се сливатъ въ една по-голѣма, и казвате: Достатъчно съмъ голѣмъ. – Голѣмъ си, но мѫтенъ. По-добрѣ бѫди малъкъ, но чистъ изворъ, отколкото голѣмъ и мѫтенъ. Тоя е пѫтьтъ, който води къмъ Царството Божие.

 

Правѣте свободенъ изборъ и сами рѣшавайте, голѣмъ изворъ ли да бѫдете, но мѫтенъ, или малъкъ и чистъ изворъ. Отъ вашето рѣшение зависи вашето благо. Това значи, отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието – Богу.

 

Бесѣда отъ Учителя, държана на 31 декемврий, 1916 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...