Jump to content

1916_12_24 Ще бѫдатъ научени


Ани

Recommended Posts

От "Сила и живот", т.1
Първо издание. 1946 г., „Да възлюбишъ Господа“

Книгата за теглене на PDF
Съдържание


обработена в стар правопис - 2015 г. с програма  

Беседата е проверена и заместена от Елеонора Горанова


    
  

Ще бѫдатъ научени

 

Бесѣда отъ Учителя, държана на 24 декември, 1916 г. София.

 

„И всички ще бѫдатъ научени отъ Бога. И всѣкой, който слуша и се научи отъ Отца, иде при менѣ." (Йоана 6:45)

 

„Всички ще бѫдатъ научени отъ Господа." Идеята, скрита въ тоя стихъ, е проста. За да се обѣсни сѫщината на Бога, трѣбватъ дѫлги обѣснения, дѫлбоко проникване въ стиха. Понятието Богъ е отвлѣчено, достѫпно само за философски умове, за хора съ висока култура. Тоя въпросъ още не е достояние на съврѣменните хора. Ще възразите, че и вие сте носители на културата. Вие сте отъ арийската култура, отъ културата на доброто и на злото. Хората отъ тая култура не сѫ въ състояние да разбератъ тоя стихъ. Ако на съврѣменния човѣкъ кажешъ, че ще бѫде наученъ отъ Господа, той ще се види въ чудо, не може да разбере, какъ и отдѣ ще дойде Господь да го научи. Какво е Богъ? Той е Първата Причина на нѣщата. Думата „причина" е съставена отъ двѣ срички: при и чина. Казваме: Чина нѣщо, т. е. правя нѣщо. Значи, Бог е Оня, Който прави първитѣ нѣща. Вие, както и всички хора, сте първитѣ работи на Господа, но не въ тоя видъ, въ който сте сега. Като казвам, че вие сте първото дѣло на Господа, имамъ прѣдъ видъ вашата душа, която е скрита въ вѫншната обвивка – тѣлото.

 

„Ще бѫдатъ научени." За да бѫде наученъ, човѣкъ трѣбва да има вѫтрѣшенъ стремежъ, подтикъ къмъ онова, което ще учи. Ученикъ, който има вѫтрѣшенъ подтикъ къмъ учението, лесно ще намѣри учителя си. Момъкъ, въ душата на когото има любовъ, лесно ще намѣри своята възлюбена. Слѣдователно, за да намѣрите Бога, Който ще ви учи, първо Той трѣбва да проговори въ ума, въ сѫрдцето и въ душата ви. Тогава ще намѣрите и менѣ. Какво разбирам подъ „менѣ"? – Синътъ Человѣчески. Казвашъ: Азъ желая да бѫда Синъ Божи. – Нѣма по-велико нѣщо отъ това. Да бѫдешъ Синъ Божи, това значи, да служишъ и да знаешъ, какъ да служишъ. Който не може разумно да служи на Бога, не може да се нарѣче Синъ Божи. Служенето не е само къмъ едного. Първо ще служишъ на своята душа, послѣ на своя домъ, на обществото, на народа си, на своето плѣме и най-послѣ на цялото човѣчество. Това сѫ задължения, които човѣкъ трѣбва да научи и да изпълни. Това е вѣлика наука. Да станешъ музикантъ, да свиришъ добрѣ на цигулка, това значи, прѣдварително да си миналъ цѣла школа, въ която да си научилъ правилно да държишъ лѫка и цигулката. Много врѣме ще се упражнявашъ, ще теглишъ празни струни, докато най-послѣ пристѫпишъ къмъ по-сериозни упражнения. Който се учи да свири на пиано, първата работа е да се постави рѫката му и да знае, какво положение да даде на пръститѣ си. И това не е лесна работа. Ще кажете, че тия нѣща сѫ прости, и вие ги знаете. – Лесно се говори за нѣща, които не сте опитали.        

 

Задачата на всѣкой човѣкъ е да се запита, Синъ Божи ли е той, или не е. Съ други думи казано, всѣкой трѣбва да се запита, служилъ ли е на Господа, или не. Ако може положително да си отговорите на тоя въпросъ, всички останали въпроси се разрѣшаватъ лесно. Това значи, да си научилъ вече да управлявашъ лѫка и да пристѫпишъ къмъ другия урок – да теглишъ празни струни. Ще кажешъ, че това е още по-лесна работа. – Какво нѣщо е лѫкътъ? – За женената жена лѫкътъ е нейният мѫжъ. Ако е научила урока си, какъ да управлява лѫка на своята цигулка, тя ще живѣе добрѣ съ мѫжа си и разумно ще управлява своя домъ. Рече ли съ лѫка да гони мухитѣ, да бие дѣцата, тя не може да управлява дома си. Казваме, че тая жена не може да свири на цигулка. И мѫжъ, който не може да управлява своя лѫкъ, не е музикантъ, нито е въ състояние да управлява своя домъ. Както учительтъ по музика дава елементарни уроци на новитѣ си ученици, така и Богъ започва съ всѣкой, който иска да се научи отъ Него. Първо Той ще прѣподаде начина, по който се управлява лѫка; послѣ, какъ се държи цигулката и най-послѣ ще пристъпи къмъ упражнения върху цигулката. Той ще каже: Взѣми цигулката си, застани мирно и започни! Като научишъ да свиришъ леки упражнения, постепенно ще пристѫпвашъ къмъ по-сложни, докато станешъ господарь на всички позиции. Това значи, да бѫдешъ наученъ отъ Бога. Вие сте дошли на земята, като въ велико училище. Който се научи да свири, ще стане великъ артистъ. Който не се научи, ще остане задъ сцената. Такъвъ е великиятъ законъ. – Защо е дошълъ човѣкъ на земята? – За да научи закона на милосѫрдието.

 

„Ще бѫдатъ научени отъ Господа". Ще обѣсня тоя стихъ съ легенда, въ която се говори за сѫздаването на свѣта. Богъ сѫздалъ небето и земята, растенията и животнитѣ и рѣшилъ да си почине. По едно врѣме Му дошло на ума да направи човѣкъ, който да прѣдставя връзка между небето и земята. Като се научили за това рѣшение, ангелитѣ се изредили прѣдъ Господа, да Му дадатъ мнението си за сѫществото, което е рѣшилъ да сѫздаде. Пръвъ се явилъ прѣдъ Господа ангелътъ на Истината и казалъ: Господи, не сѫздавай това сѫщество. То ще завладѣе свѣта. Втори се явилъ ангелътъ на Правдата и казалъ: Господи, не сѫздавай това сѫщество. То ще бѫде жестоко и неотзивчиво, ще мисли само за себе си. Никога нѣма да влиза въ положението на страдащитѣ. Послѣ дошълъ ангелътъ на Мира и казалъ: Господи, не сѫздавай това сѫщество. То ще напои свѣта с кръвъ. Съ неговото явяване ще настанатъ голѣми кръвопролития. Богъ се отказалъ отъ желанието си да сѫздаде човѣка. Най-послѣ се явила при Господа най-малката дѫщеря на Милосѫрдието и казала: Господи, както си намислилъ, така направи. Сѫздай това сѫщество. Даже всички да се откажатъ отъ него, азъ ще му покажа, какъ да люби, какъ да прояви милосѫрдието. Отъ тия думи лицето на Господа свѣтнало, и Той казалъ: „Ще сѫздамъ това сѫщество, ще го направя по образъ и подобие свое." Значи, човѣкътъ билъ сѫздаден заради любовьта на малката дѫщеря на Милосѫрдието. И до днесъ още, който познава тая дѫщеря, той запазва образа на Оня, Който го е сѫздалъ. Който не познава тая дѫщеря, той е осѫденъ на изчѣзване. Малката дѫщеря на Милосѫрдието е Христосъ.

 

Казвате: Какъ е възможно Христосъ да символизира дѫщерята на Милосѫрдието? Може ли Той да се уподоби на мома? Христосъ съдържа въ себе си двата принципа: мѫжкия и женския. Подъ „мѫжъ" се разбира разумно сѫщество, което мисли, което носи въ себе си едно отъ великитѣ качества на Бога – милосѫрдието. Казано е: „Всички ще бѫдатъ научени отъ Господа." – На какво ще бѫдатъ научени? – На милосѫрдие. Това е велика наука. Това значи, да си научилъ правилно да теглишъ лѫка, правилно да свиришъ. Ще дойде день, когато отъ ученикъ ще се прѣвърнешъ на учитель, който ще прѣподава на другитѣ.

 

И тъй, изучавайте Христовото учение, като учение за човѣшката душа. Само така човѣкъ ще познае отношенията си към Бога и ще се опрѣдѣли. Нѣкой иска да изучава астрономия. Той трѣбва да се запита, какво отношение има астрономията къмъ неговата душа. Тя говори за ония вѣчни условия, при които душата може да живѣе въ безпрѣдѣлното пространство. Само оня може да живѣе въ безпрѣдѣлното пространство, който се е научилъ да управлява лѫка и да свири. – Искамъ да придобия Духа Божи въ себе си. – Какъ се постига това? – Когато дадешъ пѫть на милосѫрдието въ своя животъ. Не можешъ ли да направишъ това, ще дойдатъ ангелитѣ на истината, на правдата и на мира прѣдъ Господа, да кажатъ, че сѫ били прави, когато сѫ Го съвѣтвали да не създава човѣка. Когато единъ от тия ангели види, че човѣкъ грѣши, той си казва: Азъ знаехъ, че ще бѫде така. Милосѫрдието и доброто трѣбва да работятъ дѫлго врѣме върху човѣка, докато възстановятъ оня образъ въ него, който нѣкога му е билъ даденъ. Доброто въ човѣка е въ отношение 1:3. Едното е доброто, а тройката – тритѣ неприятели, които му се противопоставятъ. Тѣ сѫ заблуждението, себелюбието и жадностьта да пролива кръвь. Ще кажешъ, че не си проливалъ кръвь. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е проливалъ кръвь. Миналиятъ вѣкъ е вѣкъ на проливане на кръвь. Иде милосѫрдието въ свѣта, което работи за подигане на човѣчеството.

 

Друга култура трѣбва да дойде въ свѣта – културата на милосѫрдието, което ще опрѣдѣли отношенията на човѣка къмъ Бога. Това е първото отношение, първото изкуство. Придобие ли се това изкуство, другитѣ идатъ сами по себе си; всички тайни се откриватъ сами по себе си. Лѫкътъ на цигулката символизира човѣшката воля. Ако волята не е възпитана, човѣк не може да изрази правилно своитѣ мисли и чувства. При невъзпитана воля можемъ да говоримъ за неправиленъ и дисхармониченъ животъ. При възпитана воля имаме правиленъ и хармониченъ животъ. Мислитѣ и чувствата сѫ тоноветѣ, които цигуларьтъ прѣдава чрѣзъ своята цигулка. – Кой цигуларь се харесва на публиката? – Който свири хармонично. – Защо нѣкои мѫже и жени не могатъ да се търпятъ? – Защото цигулкитѣ имъ не сѫ нагласени. – Какво трѣбва да се направи, за да се търпят? – Трѣбва да се обѫрнатъ къмъ милосѫрдието. Въ него се крие изкуството да помирява хората.

 

Казвашъ: Искамъ да науча, какъ е създаденъ човѣкътъ. – Това не мога да ти разкажа. Мога да ти покажа, какъ да държишъ цигулката, какъ да употрѣбявашъ лѫка, но ти самъ трѣбва да се упражнявашъ. Лѫкътъ и цигулката трѣбва да бѫдатъ доброкачествени, а ти да се стремишъ да свършишъ работата си докрай.

 

На всѣкой човѣкъ е дадена по една цигулка и по един лѫкъ. Всѣкой трѣбва да се запита: Тѣгля ли правилно лѫка? Държа ли добрѣ цигулката? Всѣкой ще си отговори и, ако не е доволенъ, ще се изправи. Ще държишъ цигулката въ хоризонтално положение, т.е. въ пасивно, възприемащо положение. – Какво ще възприемашъ? – Божественитѣ тонове. Ако наклонявашъ цигулката, ти си в единъ отъ активнитѣ процеси. Тоноветѣ, които излизатъ от рѫката ти, това сѫ свѣтлиннитѣ лѫчи, които постоянно се развиватъ.

 

„Ще бѫдатъ научени отъ Господа." Веднъжъ имашъ стремежъ, знанието иде само по себе си. Ако стремежътъ е насоченъ нагорѣ, човѣкъ започва да се учи отъ Господа. За такъвъ човѣкъ казваме, че е музикаленъ. Колкото по-силенъ е стремежътъ на човѣка, толкова по-голѣмо е съдѣйствието му. Всички добри хора му съдѣйстват. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се отзовава на Божественото. То се проявява въ видъ на милосѫрдие. Дѣто е милосѫрдието, тамъ почвата е обработѣна. Безъ него човѣк е подобенъ на пустиня. Казва се, че пустинята нищо не ражда. Тя е бездѣтна жена. За бездѣтния се казва, че е жестокъ. Като знаете това, пазѣте се отъ жестокостьта, която спѫва човѣшкото развитие.

 

Когато Навуходоносоръ завладѣлъ Ерусалимъ, рѣшилъ да посѣти еврейския храмъ. Като влѣзълъ вѫтрѣ, той видѣлъ, че близо до храма клокочела кръвь. Крайно учуденъ отъ това, той извикалъ свещеницитѣ да ги пита, отдѣ иде тая кръвь. Тѣ му отговорили, че причината за кръвьта се дължи на жертвитѣ, които евреитѣ принасѣли на Бога. Значи, кръвьта била отъ животни. Навуходоносоръ взѣлъ една чаша пѫлна съ кръвь и я сравнилъ съ тая на животнитѣ. Оказало се, че кръвьта около олтара не била животинска. Настоѣлъ да му кажатъ истината. Какво излѣзло? Той разбралъ, че прѣди години, въ тая мѣстностъ живѣлъ eдин добъръ, благочестивъ свещеникъ, на име Захарий, който често имъ говорѣлъ, че не живѣятъ добрѣ. Тѣ го намразили и, за да се освободятъ отъ него, убили го. Ядосанъ, Навуходоносоръ заповѣдалъ да убиятъ всички свещеници и да турятъ тѣлата имъ въ кръвьта, която клокочела. Обаче, кръвьта не прѣстанала да извира. Тогава той заповѣдалъ да убиятъ много дѣца и да ги хвърлятъ въ кръвьта. И слѣдъ това кръвьта не прѣстанала да извира. Чуделъ се Навуходоносоръ, каква е тая кръвь, че отъ нищо не се насища. Най-послѣ заповѣдалъ да убиятъ много моми и момци. Кръвьта пакъ не прѣстанала да тѣче. Дѫлбоко замисленъ, Навуходоносоръ си казалъ: Чудно нѣщо, само един човѣкъ убитъ, и кръвьта му съ нищо не може да се насити! Тогава, какъ ще се насити кръвьта на хилядитѣ невинни хора, които азъ убихъ? Той се разкаялъ за погрѣшката си и заплакалъ. Нѣколко сълзи паднали на мѣстото, отдѣто извирала кръвьта. Голѣма била изненадата му, когато кръвьта престанала да клокочи. Само една сълза била въ състояние да утоли кръвьта на убития Захарий.

 

Питате: Защо плаче човѣкъ? Какво е прѣдназначението на сълзитѣ? Една сълза, излѣзла отъ окото на човѣка, може да го спаси отъ прѣстѫплението, което е извършилъ. Тя е сълзата на милосѫрдието. Христосъ казва: „Всички, които сѫ научени отъ Бога, идатъ при менѣ." Оттукъ започва истинската култура, истинското знание. Подъ „култура" в широкъ смисълъ, разбираме това знание и изкуство, което обхваща цѣлокупния животъ. Тя обхваща проявитѣ на ума, на сѫрдцето, на душата и на духа. При тая култура всѣко сѫщество има своето опрѣдѣлено мѣсто и прѣдназначение; всѣко сѫщество има условия за своето развитие. Първото сѫзнателно сѫщество, което се явило прѣзъ тая култура, било човѣкътъ, т.е. мѫжътъ. Подъ „човѣкъ" разбираме сѫщество, което мисли. Прѣзъ тая култура е живѣлъ само мѫжътъ. Тогава жената не е сѫществувала. – Как може животътъ безъ жени? – Нѣма да се впущамъ въ подробности, но казвамъ, че тая култура може да се счита като една отъ забѣлѣжителнитѣ култури на свѣта. Тя е култура безъ страдание. Човѣкътъ е билъ свързанъ съ Бога. Другарь му е билъ Богъ. Въ тая дружба човѣкъ придобилъ голѣми знания, но станалъ лѣнивъ. Ще кажете, че стариятъ е лѣнивъ. Важно е, че лѣностьта го е заставила да търси другарь да му помага. Той пожелалъ да му даде Богъ единъ другарь. Желанието му било задоволено. Бог му пратилъ другарка – жената. Дошла жената, но скоро се наситила на Адама, намѣрила, че е старъ, и си потърсила младъ другаръ. Тя намѣрила такъвъ въ лицето на змията – черниятъ адептъ. Отъ тоя моментъ започва втората култура – на познаване на доброто и на злото. Сегашната култура е на женитѣ. Мѫжетѣ сѫ безгласни букви, както шеговито се наричатъ „лукови глави."

 

Иде новата култура на свѣта, която ще съедини двата принципа – на мисъльта и на живота. Тя е културата на милосѫрдието, или културата на любовьта. Първата култура е била на мѫдростьта, втората – на правдата, а третата – културата на любовьта. Тая култура ще съедини мѫжътъ и жената въ едно цѣло. Ще кажете, че съединяването подразбира обезличаване. Не е така. Да се съединишъ, това значи, да се увѣличишъ, да се хармонизирашъ, да станешъ по-силен. Българитѣ поддържатъ девиза: „Съединяването прави силата." Една дума липсва на тоя девиз: Съединяването въ любовьта прави силата. Стремѣте се всички къмъ това съединяване – мѫже съ жени и жени съ мѫже – съединяване въ името на вѣликата Божия Любовь. Ще кажете, че това е едно и сѫщо съединение. Не, двѣ съединения се образуватъ: първото съединение е мѫжътъ на първо мѣсто, а жената на второ, споредъ врѣмето на тѣхното слизане на земята. Второто съединение е жената на първо мѣсто, а мѫжътъ на второ. Двѣтѣ съединения се събиратъ на едно мѣсто и даватъ общъ сборъ животътъ.

 

Днесъ всички хора – мѫже и жени, иматъ желание да живѣятъ добрѣ. Женитѣ мислятъ, какъ по-добрѣ да се наредятъ, да се украсятъ съ гердани отъ бисери, съ диадеми, като корони на главитѣ. Добрѣ е това, но тия гердани и диадеми не могатъ да се запазятъ за дѫлго врѣме – мѫжетѣ ще ги заложатъ. Колко мѫже сѫ опропастили женитѣ си! Когато момъкътъ рѣши да се жени, търси богата мома. Като се ожени за нея, въ скоро врѣме изѣжда паритѣ и скъпоценноститѣ й и я оставя послѣдна бѣднячка.

 

Единъ американецъ получилъ голѣмо наслѣдство отъ баща си, който цѣлъ животъ пасълъ говеда. Наслѣдството му било три милиона лѣва. Като видѣлъ толкова пари, той се прѣдалъ на удоволствие, на ядене и пиене съ приятѣли и въ шесть мѣсеца изразходвалъ всичко. При това положение, нищо друго не му оставало, освѣн да слѣдва занаята на баща си – говедарь. Той накривилъ шапката си, взѣлъ тоягата и тръгналъ да пасе говедата. Това значи, той се заел съ изучаване на живота. Много отъ сегашнитѣ жени обичатъ мѫже, които разполагатъ съ голѣми суми – ядатъ и пиятъ. Въ скоро врѣме тѣ изгубватъ всичко и ставатъ говедари. Да бѫдешъ овчарь, това значи, да знаешъ, какъ да пазишъ своитѣ мисли и чувства. Както овчарьтъ пази овцетѣ отъ вълцитѣ, така всѣкой човѣкъ трѣбва да пази мислитѣ и чувствата си въ чистота. Вълцитѣ въ човѣка сѫ неговитѣ лоши мисли и чувства, които той понѣкога отхранва. За да не развалятъ настроението му, той не трѣбва да ги допуща въ себе си. Неговата кошара трѣбва да бѫде много здрава.

 

Сегашнитѣ хора ще бѫдатъ научени отъ Бога, какъ да живѣятъ. Той и сега ги учи. – Какъ? – Чрѣзъ своитѣ мисли. Влѣзе въ ума ви една възвишена мисъль, но вие се стѣснявате, не смѣете да я реализирате. Казвате: Дошла е в ума ми една малка, дѣтинска мисъль. – Не е дѣтинска, тя е Божествена мисъль. – Тя е за млади хора. – Дай ход на своята мисъль и не се стѣснявай. Божественитѣ прояви иматъ отношение къмъ младитѣ. Казано е въ Писанието: „Ако търсишъ мѫдрость, ще я намѣришъ въ старитѣ; ако търсишъ сила, ще я намѣришъ въ младитѣ." Мѫжътъ е старъ, жената е млада. Тѣ трѣбва да се съединятъ, да създадат хармонията въ живота. Мѫжътъ е първата цигулка въ оркестъра, а жената е втората цигулка. Мѫжътъ и жената сѫ двата принципа, които се допълватъ, но човѣкъ може да бѫде едноврѣменно мѫжъ и жена, жена и мѫжъ. Жената казва: Защо не съм мѫжъ? Тя не знае, че въ човѣка се съдържатъ и двата принципа едноврѣменно. Значи, в човѣка е вложена възможностьта да грѣши. – Защо грѣши? – Защото има свободна воля. Ако не знае да управлява лѫка, той ще взѣма фалшиви тонове и ще прави погрѣшки. Като слушашъ, какъ свири, казвашъ: Ето единъ човѣкъ, който не знае да свири, а иска насъ да учи.

 

Мнозина запитватъ: Какъ да познаемъ, каква е сегашната култура? Идѣте по селата, да видите, как се отнасятъ селянитѣ съ говедата, които имъ работятъ. Идѣте по фурнитѣ, да видите, какъ продаватъ хлѣба; идѣте въ сѣмействата, да чуете и тамъ викове и плачъ. Това е културата на ожесточаването. Когото и да срѣщнете, ще видите, че се е демагнетизиралъ, очитѣ му хлътнали, лицето му посърнало. Каква култура е тая? Днесъ милосѫрдието учи хората, какъ да прилагатъ мѫдростьта и силата. Въ това се заключава Христовото учение. Въ това се изявява Христосъ, Който иде вече на земята да научи хората. Нѣкои очакватъ Христа, да слѣзе на земята съ множество ангели. Какво прѣдставя ангелътъ? Човѣкъ има физично тѣло, тѣло на желанията и умствено тѣло. Ангелътъ, обаче, е лишенъ отъ тѣло на желанията, поради което той нѣма възможность да грѣши. Значи, Христосъ се придружава отъ ангели и свѣтии, т.е. отъ хора безъ тѣло на желанията. Ако искашъ да станешъ ангелъ или свѣтия, трѣбва да се откажешъ отъ своето тѣло на желанията.

 

В черквитѣ проповѣдватъ, че Христосъ иде да накаже хората. Не е така. Христосъ ще дойде да тури всѣко нѣщо на мѣстото му, да тури редъ и порядъкъ въ свѣта. Само така свѣтътъ ще се оправи, и то мигновено. Какво означава думата „мигновено"? Тя е образувана от мигъ, мигане. Кога човѣкъ мига? Като затваря и отваря очитѣ си бързо, той мига. Така и котката понѣкога мига, иска да докаже на мишката, че нѣма вече тѣло на желанията, да не се страхува отъ нея. Мишката повѣрва на котката и свободно влиза и излиза отъ дупката, докато стане жертва. Така постѫпватъ нѣкои хора, като се молятъ. Тѣ затварятъ очитѣ си, правятъ се, че нищо не виждатъ, и казватъ: Господи, ние нѣмаме тѣла на желания, дай ни това, отъ което се нуждаемъ. Като получатъ отговоръ на молитвата си, отварятъ очитѣ си и всичко забравятъ. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ ненужнитѣ желания, отъ постояннитѣ роптания, че това или онова нѣма. Само тогава Богъ ще го научи на това, което му е нужно. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ тѣлото на желанията. Ако два момъка обичатъ една мома, какъ ще разрѣшатъ въпроса? Днесъ го разрѣшаватъ чрѣзъ убийство. Защо единиятъ да не отстѫпи момата на другия и отдалечъ да й се радва? Нѣкоя жена не обича мѫжа си, и обиква другъ мѫжъ. Или мѫжътъ не обича жена си, обиква друга жена. Оня, който се счита изоставенъ, намира, че това е грѣшно, неправилно. Добрѣ е, наистина, и двамата да се обичатъ, но любовьта не се подчинява на човѣшки закони. Добрѣ е жената да обича мѫжа си, но какъ ще го обича, ако той я бие всѣкой день?

 

Единъ виденъ английски реформаторъ, Йоанъ Веслей, се оженилъ. Понеже ималъ връзка съ много хора, мѫже и жени, жена му била недоволна отъ него и започнала да го бие. Още на третия день слѣдъ женитбата си, той казалъ на другаритѣ си: Не струва човѣкъ да се жени. Такива сѫ отношенията на хората отъ сегашната култура. Това е резултатъ на желанията на физичното тѣло въ човѣка. Докато дѣтето е малко, то е тихо, кротко, нѣма желания. Щомъ започне да се развива тѣлото на желанията, дѣтето става капризно, своенравно. Това се забѣлѣзва особено отъ 7–14 годишна възрасть. Отъ 14 години нататъкъ дѣцата започватъ да поумняватъ. Като пораснатъ, тѣ работятъ повече съ ума си, ставатъ разумни и, отъ 28 – 30 годишна възрасть, тѣ ставатъ съзнателни – започватъ да търсятъ Бога и Христа. Сега и на васъ проповѣдвамъ новото учение, което ще ви заведе при Христа.

 

Днесъ, като наблюдавамъ живота на хората, навсѣкѫдѣ виждамъ дисхармония: Въ домоветѣ, въ обществата, въ училищата. Това ме кара да се измѫчвамъ и страдамъ. Днесъ всички хора се каратъ, сърдятъ се – мѫже и жени, ученици и учители, свещеници съ пасомитѣ си. Въ това отношение, всички хора сѫ герои-мѫченици. – Защо сѫ мѫченици? – Защото сѫ дали първо мѣсто на своето тѣло на желанията, а сѫ измѣстили Бога отъ себе си. Днесъ никой не слуша Господа. Всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи, учени, умни, богати. Ако раздѣлите богатството на земята по равно, на всѣкой човѣкъ ще се падне само по 40 лѣва. Можешъ ли да бѫдешъ щастливъ съ 40 лѣва.? Ще кажете, че ви сѫ нужни поне четири хиляди лѣва мѣсечно. Отдѣ ще вземете тия пари? Трѣбва да ощетите други, за да задоволите себе си. Това не е разрѣшение на въпроса. Тоя въпросъ се разрѣшава съ трудъ и работа. Ако се трудишъ и работишъ, всичко ще имашъ; ако не се трудишъ и не работишъ, нищо нѣма да имашъ. Тоя законъ е вѣренъ не само за физичния свѣтъ, но за всички свѣтове. Направѣте слѣдния опитъ: Турѣте въ ума си мисъльта да работите изключително за Бога съ любовь, ще видите, че въ продължение на нѣколко години материалното ви положение ще се подобри. Ако опитътъ ви не даде резултатъ, елате при менѣ, азъ ще изплатя всичкитѣ ви дѫлгове. Готовъ съмъ на всичко, само да докажа вѣрностьта на тоя законъ. Ако всѣкой народъ се рѣши да служи на Бога, хората нѣмаше да воюватъ. Понеже не служатъ на Бога, сегашнитѣ хора разрушаватъ това, което сѫ създали. Единъ день тѣ ще видятъ погрѣшкитѣ си. Сега нѣма защо да съжаляватъ. Тѣ вървятъ по закона на необходимостьта. Важно е въ бѫдеще да се избѣгватъ тия разрушения.

 

Азъ бихъ желалъ българитѣ, първи да дадатъ примѣръ. Нека свещеницитѣ се рѣшатъ да служатъ на Бога съ любовь. Ако искатъ, нека дойдатъ при менѣ, да им прѣдамъ това учение, тѣ да го проповѣдватъ. Азъ съмъ готовъ да отида на друго мѣсто, като имъ прѣдамъ всичкитѣ си права и привилегии. Важно е Българскиятъ народъ да се просвѣти духовно и да заеме достойно своето мѣсто между другитѣ народи. Ако всички приематъ новото учение, пѫтищата им ще се оправятъ; сѣмействата и училищата ще се повдигнатъ. И тогава ще ти бѫде приятно да минавашъ отъ единия край на България до другия – ще бѫдешъ като въ рай. Ще вървишъ и ще се радвашъ, че служишъ на Бога. Дѣто минешъ, дърветата и цвѣтята ще ти се усмихватъ и по-добрѣ ще цъвтятъ; плодоветѣ сами ще ти се прѣдлагатъ. Моми и момци ще тѣ посрѣщатъ съ радость и веселие. Навсѣкѫдѣ ще се чуватъ пѣсни и игри. Азъ не съмъ противъ играта. Всички ще бѫдатъ добрѣ облѣчени и украсени. Не съм и противъ украшенията. Носѣте гердани и диадеми, носѣте и корони на главитѣ си, но всичко да става съ любовъ. Това значи, да бѫдете научени отъ Господа.

 

Днесъ религиознитѣ очакватъ да дойде Христосъ втори пѫть на земята. Това е невъзможно. Той е опиталъ любовьта на хората. Единъ руски губернаторъ казалъ, че ако Христосъ дойде на земята, той ще го арестува. Христосъ знае това. Ако влѣзе въ черквата да проповѣдва на хората, свещеницитѣ ще Го изгонятъ, като кажатъ: „Писано е, всѣкой пророкъ или проповѣдникъ, който дойде слѣдъ Христа, е антихристъ и лъжепророкъ." Ще кажете, че Христосъ може да дойде като царь. Малко ли сѫ царе на земята, че и Христос трѣбва да се яви като царь? Ако Христосъ дойде като царь, това значи, да внесе смутъ между народитѣ. Христосъ казва: „Моето царство не е отъ тоя свѣтъ." Сегашнитѣ царе сѫ на мѣстото си. Ако тѣ, както и тѣхнитѣ поданици, изпълняватъ Божията воля, хората ще бѫдатъ щастливи. Това означава стиха: „Всички ще бѫдатъ научени отъ Господа."

 

„Ще бѫдатъ научени отъ Господа." Тоя е основниятъ принципъ на живота. – Кога ще бѫдатъ научени? – Когато служатъ на Господа. Милосѫрдието има отношение къмъ закона на служенето. Рѣшѣте се и вие да служите на Бога. Това е новото учение, което всѣкой може да приложи. Прѣди да пристѫпите къмъ служенето, трѣбва да примирите мѫжа и жената въ себе си. Ще им кажете: Или ще се примирите и заедно ще служите, или ще напуснете моя домъ. Както жената дава ултиматумъ на мѫжа си, или да се откаже да ходи съ чужди жени, или ще го напусне, така всѣкой човѣкъ да даде ултиматумъ на мѫжа и жената въ себе си да се примирятъ. Когато мѫжътъ въ жената, и жената въ мѫжа кажатъ, че ще служатъ, ще се примирятъ, тогава и ти ще приемешъ новото учение и ще служишъ на Бога съ любовь. Жената въ мѫжа трѣбва да се подчинява на мѫжа, но и мѫжътъ въ жената трѣбва да се подчинява на жената. Това е Божественото учение. Лѣвата страна в човѣка е женска, а дѣсната е мѫжка. Лѣвата е по-малка от дѣсната, т.е. от мѫжката. Тия два принципа се виждат и въ рѫцѣтѣ, и въ лицето, и въ очитѣ на човѣка. Лѣвата рѫка и лѣвата страна на лицето сѫ женски, а дѣсната рка и дѣсната страна на лицето сѫ мѫжки. Затова лѣвата страна на лицето е по-нѣжна отъ дѣсната. Свѣтлината, която излиза отъ дѣсното око, е по-груба отъ тая, която излиза отъ лѣвото око. Долната устна е женска, а горната – мѫжка; долната часть на носа е женска, горната е мѫжка. Дѫлгиятъ носъ е мѫжки, кѫсиятъ – женски. Ако има нѣщо грубо въ женската или мѫжката половина на човѣшкото тѣло, то е резултатъ на миналитѣ култури. Първата култура е образувала дѫлжината на носа, а втората – неговата широчина. Така се е създалъ кръстътъ.

 

„Ще бѫдете научени отъ Господа." Вие, наученитѣ отъ Господа, правѣте наблюдения върху себе си, да знаете, кой въ васъ – мѫжътъ или жената не е разположенъ. Ако се гнѣвишъ, ще знаешъ, че жената въ тѣбе е виновна, понеже гнѣвътъ е порокъ на жената; ако се гордѣешъ, мѫжътъ е виновенъ, понеже гордостьта е порокъ на мѫжа. Гнѣвлива жена и гордѣливъ мѫжъ, събрани на едно мѣсто, кѫщата ще запалятъ. Ние не се нуждаемъ отъ такива хора. Това не е за осѫждане, но за обѣснение. Под „мѫжъ и жена" аз разбирамъ служби на човѣчеството. Като влѣзете въ третата култура, т.е. културата на любовьта, тогава ще разберете, какво нѣщо е мѫжътъ и какво – жената. Тогава ще разберете, отдѣ произлизатъ и двамата.

 

Сега аз ви говоря за милосѫрдието. Тая дума е от срѣденъ родъ, а всѫщность прѣдставя жена. Милосѫрдието е най-високата проява на човѣка, който живѣе на земята. Азъ говоря за милосѫрдието на сегашното общество, на сегашнитѣ християни, на васъ, които ме слушате; азъ говоря на ония, които отъ двѣ хиляди години търсятъ Христа. Аз ви проповѣдвамъ днесъ, защото всички искате да бѫдете щастливи. И азъ желая да бѫдете щастливи, да бѫдете научени отъ Бога. Вие искате да бѫдете силни; и азъ желая да бѫдете силни, защото безъ сила човѣкъ не може да работи. Милосѫрдието, за което ви говоря, не е нѣщо отвлѣчено, мъртво. То е реално и живо. Всѣкой день то слиза на земята. То е първиять лѫчъ, който сутринь ви сѫбужда. Милосѫрдието внася първата мисъль въ васъ за работа. Ако не приложите тая мисъль, ще сгрѣшите. То ви нашепва, какво да правите, а вие отлагате. Милосѫрдието казва: Нѣма врѣме за отлагане. Ако отложите, ще пропуснете условията. Идатъ условия за нова работа. Ако не сѣете, гладни ще останете.

 

„Ще бѫдатъ научени." – Отъ кого? – Отъ Господа, отъ Първия Принципъ, Който е вѫтрѣ въ васъ и ви учи. Послѣ иде Христосъ – вториятъ принципъ, Който опрѣдѣля вашитѣ взаимни отношения. Най-послѣ и азъ ви говоря. Вие мислите, че аз съмъ дошълъ да пропагандирамъ някаква секта. Азъ съмъ дошълъ да ви науча да работите. Дѣ ще работите? Въ църквата, въ училището, въ дома, въ обществото. И, като се научите да работите, каквото придобиете, ще бѫде ваше. Когато господарьтъ се научи да благодари на слугата си за работата, която е свършилъ, той може да се нарѣче Синъ Божи. Да бѫдешъ Синъ Божи, това не е привилегия само за едного. Всички можете да бѫдете Синове Божии. Направишъ една малка услуга – не искай никакво възнаграждение за нея.

 

Желая ви да проявите любовьта и да възкръснете. Азъ зачерквамъ отъ книгата на живота всички мѫже и жени, всички учители, всички сѫдии, всички проповѣдници и свещеници съсъ старитѣ разбирания. Богъ да благослови добритѣ проповѣдници, добритѣ майки и бащи, добритѣ синове и дѫщери, добритѣ учитѣли, които се стремятъ къмъ новото. Да бѫдатъ научени отъ Господа.

 

Да дойде Божието благословение върху васъ!

 

Бесѣда отъ Учителя, държана на 24 декемврий, 1916 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...