Jump to content

1916_12_17 Спаси ни


Ани

Recommended Posts

От "Сила и живот", т.1
Първо издание. "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

обработена в стар правопис - 2015 г. с програма  

Беседата е проверена и заместена от Елеонора Горанова

 


    

    Спаси ни

 

 

(Недѣлни Беседи, 17. 12. 1916 Недѣля, София)

 

“ И ето, буря голѣма биде на морето, така щото вълнитѣ покриваха ладията, а той спѣше. И пристѫпиха ученицитѣ му, та го събудиха и казаха: Господи, спаси ни, погинваме!”

Евангелие отъ Матея 8: 24, 25

 

Сега ще си зададете въпроса, какво толкова има въ тази ладия. Послѣ и Галилейското езеро не е толкова голѣмо, то е едно отъ обикновенитѣ езера, но въ врѣмето на Христа е било едно отъ най-голѣмитѣ. Но въ този стихъ има три нѣща, върху които ще ви обърна вниманието, а именно: лодката, ученицитѣ и Христосъ. А езерото е основата. Лодката е човѣшкото тѣло, ученицитѣ прѣдставлява Астралниятъ свѣтъ, Христосъ прѣдставлява висшиятъ принципъ у човѣка, а езерото е Животътъ, то е свѣтътъ. Това е аналогия, отъ която искаме да изведемъ единъ законъ, който да се приложи въ Живота. Споредъ менъ, всѣко нѣщо, което не може да се приложи въ Живота, е хипотеза, гадание. А който разбере тази наука, ще може да я приложи и въ Живота. Ако я приложите, когато морето ви се вълнува и казвате:“ Ще се свърши съ насъ, ние погинваме ”, вие ще трѣбва да събудите вашия Учитель, тъ. е. висшия принципъ, който спи у васъ. Когато бръщолѣвите, Учительтъ ви спи; когато се гнѣвите, Учительтъ ви спи; когато скучаете, Учительтъ ви спи. А когато товарътъ ви стане толкова тежъкъ, че не можете да го носите, вие събуждате висшия принципъ и казвате:“ Хвърли този товаръ ”.

 

Сега, може ли да кажете въ коя часть на Палестина стана това събитие? – Въ сѣвероизточната часть, въ Галилея. Палестина се подраздѣля на Иудея, Самария и Галилея. Йерусалимъ прѣдставлява нисшиятъ принципъ у хората и затова тамъ разпнаха Христа. Всички се покланятъ на този Йерусалимъ, когато сѣднатъ въ кухнята при пиленцето и при винцето. И въ този Йерусалимъ тѣ разпъватъ Господа. Има хаджии, които смѣтатъ за най-голѣмо достойнство това да отидатъ въ Йерусалимъ. Въ този свѣтъ нѣма по-голѣмо удоволствие отъ това да бѫдешъ поканенъ на обѣдъ или вечеря отъ нѣкое високо мѣсто. Да, но въ този Йерусалимъ Господь ще бѫде разпнатъ. Самария е психическиятъ принципъ у човѣка, а Галилея е висшиятъ принципъ.

 

В символиката на Писанието езерата, рѣкитѣ означаватъ Живота, защото и Животътъ, и рѣкитѣ се движатъ, слѣдователно има аналогия между тѣхъ. Казва се, че езерото се развълнувало. Не е лошо, че то се вълнува, защото трѣбва да се обнови, тъ. е. непрѣмѣнно трѣбва да дойдатъ вѣтрове, иначе водата въ него ще се застои. Движението произвежда Животъ. По сѫщия законъ и въ човѣшкия животъ трѣбва да има движение. Не е лошо, че настѫпва буря въ вашия мозъкъ, въ вашия стомахъ, въ вашитѣ гърди – това е обновлѣние, което може да се докаже съ факти. При сегашнитѣ условия въ свѣта болеститѣ сѫ най-голѣмото благословение и ако хората не боледуваха, щѣха да се разплуятъ. Слѣдователно бурята трѣбва да се яви, за да се събуди Този, който спи въ лодката. Всички вие сте хора на удоволствието, искате всичко да ви идва наготово безъ борба, да имате по десеть слуги или слугини, да имате всички срѣдства и всичко да става, безъ да се мърдате отъ мѣстото си. Когато казвамъ“ вие ”, подразбирамъ всички, цѣлото човѣчество.

 

И така, въ практическия животъ ще дойдатъ бури и недоразумения. Тѣ сѫществуватъ въ държавата, въ църквата, въ дома, въ училището, въ търговията – навсѣкѫдѣ тѣзи бури сѫществуватъ. Азъ бихъ желалъ да има нѣкой, на когото морето да не се вълнува, но той ще бѫде свѣтия, нѣма да е отъ мира сего. Затова, когато нѣкой казва, че не се вълнува, той лъже. Нѣма човѣкъ на Земята, който да се не вълнува, и ако твърди това, той не говори Истината. Колкото и да се повдигне, човѣкъ все ще се вълнува, защото това е Животътъ. Нѣкои мислятъ, че когато отидатъ на Небето, тамъ нѣма да има вълнения. И тамъ ще има, но вълненията сѫ различни. Когато прѣживявате приятно чувство, това е едно вълнение; когато прѣживявате скръбь, това сѫщо е вълнение, но неприятно. Така че, вълненията биватъ приятни и неприятни. Ако сте ясновидци и разглеждате свѣтлината, ще видите, че тя е едно движение на вълни. Ако нѣмаше тѣзи вълни, свѣтлината не би се образувала. Вашиятъ мозъкъ съотвѣтства на етернитѣ вълни и ако той не се вълнува, въобще не би имало мисли. Когато енергията, произвеждана отъ Слънцето, дойде до очитѣ ви, тя се разбива и щомъ стигне до зрителния нервъ, вие усѣщате свѣтлина. Свѣтлината е актъ отъ психическия свѣтъ. Движенията сѫ физически, но понятието за свѣтлина е духовно – то е актъ на Духа. Слѣдователно, ние виждаме само чрѣзъ Духа.

 

Сега, защо Христосъ спѣше въ лодката? Спането е единъ законъ – човѣкъ трѣбва да спи, за да си почине. Уморенъ отъ дневната си работа, Христосъ влѣзе въ лодката и заспа, но вѣтроветѣ не Го оставиха да спи и му казваха:“ Стани, помогни на тѣзи хора ”. По правило бурята се повдига, когато човѣкъ заспи, тъ. е. когато ставатъ катастрофи, Господь спи. И днесъ Господь спи. Христосъ спи въ лодката, но бурята, плачътъ на хората, ще Го събудятъ. И когато Той се събуди, войната ще прѣстане. Христосъ ще вдигне рѫцѣтѣ си, бурята ще прѣстане, моретата ще утихнатъ и лодката ще излѣзе на другия брѣгъ. Ще ви приведа единъ примѣръ, за да направя мисъльта си по-ясна. Римскиятъ военачалникъ Титъ, слѣдъ като покорилъ Йерусалимъ, влѣзълъ въ храма, задигналъ всичкото му богатство, повдигналъ златната плащаница, която покривала кивота, извадилъ пергамента, на който били написани Мойсѣевитѣ заповѣди, и казалъ:“ Кѫдѣ е еврейскиятъ Богъ, нека покаже силата си тукъ!” Натоварилъ Титъ всичкото богатство на корабитѣ си и тръгналъ за Римъ. Първоначално врѣмето било много хубаво, но насрѣдъ пѫтя се явила голѣма морска буря, корабитѣ започнали заплашително да се наклоняватъ насамъ-натамъ. Титъ скръцналъ съ зѫби и казалъ:“ Еврейскиятъ Богъ е силенъ само по море, и фараоновитѣ слуги по море измрѣха, но нека този Господь се опита да се бори съ менъ по суша!” Бурята утихнала, врѣмето се оправило и Титъ забѣлѣзалъ, че небето просвѣтнало и се чулъ гласъ:“ Нищожни червею, ще Ме познаешъ!” Титъ слѣзълъ на суша, въодушевенъ, че се избавилъ, и си казалъ:“ Кѫдѣ е еврейскиятъ Богъ?” Тръгналъ той къмъ Римъ, но по пѫтя единъ комаръ му влѣзълъ въ носа, отъ тамъ проникналъ до мозъка му и започналъ да му причинявала голѣми безпокойства. Така продължило цѣли седемь години и никой лѣкарь не могълъ да му помогне. Единъ день, когато минавалъ покрай една ковачница, ковачитѣ чукали върху наковалнята така силно, че комарътъ се уплашилъ и прѣстаналъ да го безпокои. Тогава Титъ извикалъ ковачитѣ и ги настанилъ въ двора си, та като удрятъ върху наковалнята да плашатъ комара. Обаче, той привикналъ и на този звукъ и продължилъ да го безпокои...

 

Какво показва тази история? Вие може да се борите въ себе си, може да ограбвате плащаницата, може да си казвате, че нѣма Богъ, но този комаръ ще дойде и никой нѣма да го избѣгне. Прѣзъ тази война комарътъ ще влѣзе въ всички – и въ учители, и въ проповѣдници – и нѣма да намѣрите никакъвъ цѣръ. У всички, които сѫ тѫпкали Божиитѣ закони, ще влѣзе този комаръ. Нѣкои, които ме слушатъ, ще си кажатъ, че се занимавамъ съ небивалици, но вие ще опитате тѣзи нѣща, всинца ще ги опитате. Писанието казва:“ Богъ поругаемъ не бива ”. Втори пѫть Христосъ нѣма да бѫде разпнатъ. Той само веднажъ биде разпнатъ за хората, а отсега нататъкъ вие ще бѫдете разпъвани и никой не ще може да ви помогне, ако имате характера на Титъ. Вие трѣбва да събудите Христосъ, който спи вѫтрѣ въ васъ. Само по този начинъ ще разберете вѫтрѣшния смисълъ на вашия животъ. Всѣки има по единъ Христосъ вѫтрѣ въ себе си, това е индивидуално за всѣки. Но питамъ кое е за васъ Христосъ? Това прилича на онѣзи майки, които се хвалятъ съ дѣцата си. Едната казва:“ Я вижъ какви красиви очи има моето дѣте, колко е хубаво то!” –“ Не, моето е по-хубаво” – отговаря другата. Работата не е въ външната форма на дѣтето, а зависи какъвъ умъ, какъвъ мозъкъ, какво сърдце има то. Ако събудите този Христосъ, който живѣе въ васъ, и Той може да утѣши вашето море, той е Господь, Когото търсите. Утихне ли морето, вие сте на правия пѫть и дръжте се за вашия Господь. Този, който не внася Миръ въ душата ви, не е Господь. Може да е облѣченъ съ мантия, може да е съ златна корона, но той е само единъ идолъ. Отъ памтивѣка човѣкъ страда отъ идоли – пазѣте се отъ тѣхъ, тѣ носятъ нещастие.

 

И тъй, вие ще познаете Христа, защото Той ще внесе Миръ въ вашето сърдце и въ вашия умъ, ще ви направи знатни на Небето. Всинца искате да сте знатни на Земята, но това е смѣшно. Колко знатенъ може да бѫде единъ коренъ? Стремежътъ на корена е надолу въ земята, слѣдователно колкото си по-знатенъ, толкова по-надѫлбоко ще отидешъ. Съ други думи, колкото си по-богатъ и знатенъ на Земята, толкова си по-далечъ отъ Бога. Има четири вида хора: добри, които добро не правятъ; лоши, които зло не правятъ; добри, които добро правятъ и лоши, които зло правятъ. Послѣднитѣ два вида сѫ постоянни, а първитѣ два сѫ прѣходни. Питамъ ви кои ще прѣдпочетете? Кои сѫ по-добри отъ първитѣ два вида? Тѣзи видове трѣбва да се кръстосатъ единъ съ другъ, да се съединятъ и така ще се произведе единъ добъръ резултатъ. Нѣкоя жена казва:“ Добра съмъ, но не мога да правя добро ”. Оженѣте я за единъ лошъ мѫжъ и тя ще стане светица. Обратно – оженѣте една лоша жена, която зло не прави, за единъ много добъръ човѣкъ и тя ще се повдигне. Така работятъ тѣзи два принципа. Първитѣ два вида сѫ хора безъ воля, а другитѣ два вида сѫ хора съ силна воля. Ученицитѣ Христови приличаха на тѣзи, които сѫ добри, но добро не правятъ, защото нѣмаха сила.

 

“ И пристѫпиха ученицитѣ, та го събудиха.” Слѣдъ всѣка почивка идва активенъ животъ. И понеже бурята произвежда условията, слѣдъ които Животътъ може да се яви, трѣбваше да стане буря, за да се яви Христосъ. Законътъ е такъвъ: за да се яви Христосъ, непрѣмѣнно трѣбва да стане буря. Могатъ нѣкои да ви кажатъ:“ Ти си тръгналъ по Бога, а едно слѣдъ друго ти се сипятъ нещастия!” Това именно е привилегията. Стопанинътъ, който отглежда лоза и се грижи за нея, често ще я посѣщава, ще подрѣзва прѫчкитѣ й, а лозата ще плаче. Нѣкои казватъ:“ Изтекоха ми очитѣ отъ плачъ ”. Азъ съжалявамъ хора, които не сѫ плакали – значи, че не сѫ подрѣзвани. Ако Господь постѫпва така и рѣже прѫчкитѣ, значи Той се е събудилъ и ще ви помогне. Вие ще Му кажете:“ Господи, стани, защото погинваме, помогни ни!” Когато вашиятъ Господь се събуди, какъ ще Го посрѣщнете? Може да Го посрѣщнете като онази жена, на която мѫжътъ се връща отъ работа и носи нѣщо, а тя го нахоква, че това не взѣлъ, онова не взѣлъ. Когато вашиятъ Господь се събуди, вие ще започнете да се оплаквате, че това не е взѣлъ, онова не е взѣлъ и Той ще каже:“ Азъ трѣбваше да спя още дълго врѣме, защото тѣзи хора искатъ да спятъ въ гробоветѣ си ”.

 

Отъ цитиранитѣ два стиха интересенъ е послѣдниятъ, 25-и стихъ:“ Господи, спаси ни, погинваме!” Подъ думата“ погинване” разбирамъ асимилиране на висшия принципъ отъ нисшия. Когато разумътъ стане жертва на вашия стомахъ, това е нисшиятъ принципъ. Съврѣменнитѣ хора много се радватъ, когато започватъ да затлъстяватъ, а това е най-голѣмото нещастие. Тогава тѣ ставатъ едно угоено прасе, което господарьтъ имъ ще изяде. Когато надебелѣетe, ще бѫдетe изядени отъ Дявола – ще бѫдетe като една пуйка, а дяволитѣ ще се събератъ и ще си кажатъ:“ Този човѣкъ го хранихме толкова години, но месцето му си струва ”. Това е смъртьта. Затова трѣбва да събудитe Христа. За да не бѫдатъ изядени, ученицитѣ събудиха Христа. Това е вѣрно и въ прѣносѣнъ смисълъ, и де факто. За всички, които разбиратъ религията, това значи, че единъ висшъ принципъ може да бѫде погълнатъ отъ нисшъ и това е слизане надолу. Ако искатe, можетe да го кръститe“ изяждане на прасе ”, но така или иначе единъ нисшъ принципъ изяжда единъ висшъ. Когато човѣкъ изяжда прасе или кокошка, всѫщностъ висшиятъ принципъ ги изяжда, но сѫщеврѣменно човѣкътъ се принизява. И когато казвамъ, че човѣкъ не трѣбва да яде месо, това значи, че силитѣ на нисшия животъ противодѣйствуватъ на нашия животъ. Затова растителната храна е по-добра. Ако иска да бѫде силенъ, човѣкъ трѣбва да яде месо, а ако иска да стане духовно силенъ, трѣбва да яде растителна храна. Когато човѣкъ не яде месна храна, това значи, че Христосъ е събуденъ у него. Подъ“ месо” разбирамъ всички нисши мисли и желания въ човѣка и ги сравнявамъ съ кокошки, пуйки и тъ. нъ. Нѣкой ще каже, че не обича свинско, но обича кокошчица, агънце и други. Нѣма разлика. Вие никога не сте питали това агънце дали иска да го изядете. Колко пѫти вие сте изяждали човѣшкото Агънце! Връща се мѫжътъ вкѫщи веселъ, носи едно агънце, но излиза жена му съ ножа насрѣща, разваля настроението му и той изгубва агънцето си. Колко пѫти сте клали агнета! Ще каже нѣкой, че никога не е колилъ агне. Лъжете всички. Казва Господь:“ Който безъ причина се гнѣви на брата си, той коли Агне.” И Господь ще потърси тѣзи агнета.

 

Искамъ отъ днешната бесѣда да се научитe да не колите агнета – на това мнение съмъ азъ. Когато мѫжътъ или жената носи това Агне, посрѣщнѣте го, приемѣте го, дайте му малко трѣва и вода. Това Агне е Христосъ, който носи Радостьта. Когато Христосъ се събуди, събуждатъ се слѣднитѣ петь принципа: да слѣдвате Истината, да ходите съ Правдата, да се учите въ Мѫдростьта, да дружите съ Добродѣтельта, да се радвате въ Любовьта. Нѣкой казва, че ходи съ Правдата, но не е съ Любовьта. Непрѣменно трѣбва да ходишъ съ Правдата, да се радвашъ въ Любовьта, да се учишъ въ Мѫдростьта, да слѣдвашъ Истината и да дружишъ съ Добродѣтельта – това е висшиятъ принципъ. Единъ день, ако сме живи, тъ. е. ако не ме заколите като нѣкое агне, ще ви говоря върху Добродѣтельта, Любовьта, Правдата и тъ. нъ. Тази любовь, която вие имате, е направена отъ картофи, и отъ нея азъ имамъ цѣли книги. Любовьта, за която азъ говоря, крѣпи цѣлъ свѣтъ, крѣпи цѣлото Небе – въ нея живѣе Богъ и всички Ангели живѣятъ въ нея. Тя не се мѣни и никога не е на два ума. Когато човѣкъ има тази Любовь, очитѣ му иматъ голѣма дѫлбочина. А вие приличате на плитки блата. Гледамъ, че у нѣкои любовьта е дѫлбока петнадесеть-двадесеть сантиметра, аршинъ *, а трѣбва да бѫде до десеть или двадесеть километра – поне толкова, колкото сѫ дѫлбоки океанитѣ. Ако животътъ ни е толкова дѫлбокъ, никоя буря не е въ състояние да размѫти водата му. Галилейското езеро бѣше плитко и затова стана такова вълнение, на дѫлбоки мѣста не ставатъ такива явления. На човѣкъ, който много се тревожи, билъ той философъ или проповѣдникъ, любовьта му е дѫлбока петнадесеть сантиметра. Въ това отношение азъ не се лъжа, въпрѣки че досега мнозина се мѫчатъ да ме излъжатъ. Съ този аршинъ азъ постоянно мѣря и моята любовь. И вие трѣбва да я мѣритѣ.

 

Когато се събуди, Христосъ каза:“ Маловѣри, защо се боите?” Писанието казва:“ Съвършената любовь изпѫжда всѣки страхъ ”. Тамъ, кѫдѣто е дѫлбоко, катастрофи не ставатъ. И тъй, когато се жените, изпитвайте човѣка, когото сте избрали. Ако много се тревожи, дѫното му е плитко и много бури ще има въ него – не се возѣте въ такова езеро. Нѣкоя мома казва:“ Когато се оженя, азъ ще го прѣобразя ”. Не, ти ще намѣришъ дѫното. И цѣлия свѣтъ да ви обѣщава, не се качвайте на неговата лодка. И проповѣдникъ да е, и свещеникъ да е, и търговецъ да е, и сѫдия да е, не се качвайте на неговата лодка. Христосъ пита защо нѣмате тази Любовь. Онзи, който ви праща бурята, ви изпитва да види колко е голѣма тази Любовь, Мѫдростъ и Истина. Напримѣръ, има християни, които за петь гроша нѣма да излъжатъ, но за сто ще излъжатъ. Имаше единъ господинъ, който казваше:“ Азъ не бихъ се продалъ, не бихъ излъгалъ за десеть лева, за сто лева, но ако ми дадатъ повече, бихъ излъгалъ ”. Азъ пъкъ не бихъ излъгалъ, дори ако ми даватъ цѣлъ свѣтъ и всичката слава. За всички тѣзи богатства даже косъмъ отъ брадата си нѣма да сваля, нѣма да излъжа. Единъ косъмъ отъ брадата ми струва повече отъ всичко и ако бихъ далъ нѣкому косъмъ отъ брадата си, той човѣкъ ще стане. На човѣшката глава има двѣста и петдесеть хиляди косми. Подъ“ косъмъ” азъ подразбирамъ“ законъ ”. Затова женитѣ иматъ дѫлги коси. А сега вие се решите и не знаете какво е правилото на тѣзи коси, тъ. е. на тѣзи закони. Мислите, че Господь просто Му е скимнало, та е турилъ косми на брадата, на главата и тъ. нъ. Господь си знае работата, когато е турилъ космитѣ, но азъ не искамъ да разкривамъ тѣзи книги на Бога. Мога да ви ги разкрия, но ще ви подложа на цѣлъ изпитъ. Знаете ли защо бѣше всичко това, за което Христосъ се мѫчеше на кръста? Яви се Лукавиятъ, изкушаваше Го и казваше:“ Колко такива като тебъ сѫ дохождали ”. И Му показваше какъ ще го плюятъ хората и какъ ще вършатъ лоши работи въ Негово име. Тогава Христосъ се обърна къмъ Господа и Го запита:“ Защо ме оставяшъ, Господи?” Тогава Господь Му проговори дѫлбоко въ душата и Христосъ каза:“ Господи, свърши се, разбрахъ Те ”.

 

Сега, нѣкои отъ васъ слушатъ бесѣдитѣ ми седмица подиръ седмица и си казватъ:“ Не правимъ нищо добро ”. Азъ ви считамъ за хора добри, които добро не правятъ. Казвате, че нѣмате условия да работите и да се занимавате. Господь е вложилъ всичко въ васъ, затова не оставяйте неизползуванъ нито единъ день. Качвате се на една лодка и си казвате:“ Ще покоримъ морето ”. Вие трѣбва да събудите Христосъ въ лодката, въ която Той живѣе. Въ вашия умъ сега има доста духове, които се плашатъ. Но наближава врѣмето, когато единъ день за всѣка казана отъ васъ дума ще ви сѫди Господь. Най-напрѣдъ ще сѫди праведнитѣ, а после ще сѫди грѣшницитѣ. Всѣки ще се яви и ще покаже какво е работилъ за толкова хиляди години. Може въ живота си да сте направили само едно добро, но то е въ качеството, а не въ количеството. Когато дойде Христосъ и отвори книгата, ще види колко агнета сѫ заклани. Всѣки день колите тѣзи агнета и затова нѣма миръ въ домоветѣ ви.

 

Господь, за който ви говоря днесъ, казва:“ Да се събуди Христосъ у васъ!” Сега азъ може да ви говоря, но това е гласъ, въпиещъ въ пустиня. Когато се събуди Христосъ, вие ще възкръснете, ще се озовете въ Галилея, а не въ Йерусалимъ, страданието ви ще прѣстане, ще се прѣвърне въ приятно вълнение и ще се намѣрите въ една атмосфера, благоприятна за вашето развитие. Нисшиятъ и висшиятъ животъ сѫ свързани, но нисшиятъ трѣбва да се подчини на висшия. Не оставяйте стомахътъ, сърдцето и умътъ да ви сѫ господари – тѣ сѫ слуги. Повдигнѣте всѣко желание, за да слугува на този Божественъ принципъ. Вие смѣтате, че ще разберете този Христосъ, за Когото често ви говоря, понѣкога се напъвате да Го видите, но азъ ви питамъ утихна ли вашето море, излѣзохте ли на суша? Не, това е лъжливиятъ Христосъ, вие още не сте Го видели. Когато Той се яви, вие ще бѫдете на вѣчната канара на Добродѣтельта, ще бѫдете въ рамкитѣ на Правдата, ще бѫдете въ сѫщинската майка на Любовьта, която никого не сѫди и отъ никого не се отвращава. Любовьта не дѣли хората на праведни и грѣшни, тя еднакво живѣе и на Небето, и на Земята, живѣе и въ ада, и горѣ, за нея еднакво радостно и весело е да изпълнява своята длъжность кѫдѣто и да е. Казвашъ:“ Не мога да търпя еди-кой си ”. Ти си отъ добритѣ хора, но добро не правишъ. Нѣкой казва:“ Бива милостиня, милостиня, но робъ нѣма да й стана ”. – И ти си отъ сѫщитѣ.

 

И тъй, сега е врѣме да послушате какво ще ви говори вашия Христосъ въ лодката, въ която се возите въ това бурно море. И това, което Той ви каже, трѣбва да го държите като една светиня и никому да не го казвате. Когато ви разказвамъ историята на Титъ, вие си казвате:“ Това азъ не съмъ сторилъ ”. Колко пѫти, щомъ се разгнѣвите, вие казвате, че Господь злѣ е направилъ свѣта, задигате плащаницата и всѫщностъ вие сте този Титъ, който разрушава Йерусалимъ. Ще кажете:“ Колко жестокъ е билъ този човѣкъ!” Колко пѫти сте се опълчвали противъ Господа, а Той казва:“ Червѣйче, знаешъ ли отъ каква смърть ще умрешъ?” Нѣкои Му даватъ съвѣти – Господь нѣма нужда отъ никакви съвѣти. И ако всички народи схванатъ така свѣта, ако така приложатъ това учение, само тогава ще дойде Христосъ. Азъ бихъ желалъ всички проповѣдници, свещеници и сѫдии така да мислятъ – всички да ходятъ съ Правдата, да се радватъ съ Любовьта, да се учатъ отъ Мѫдростьта, да слѣдватъ Истината. Само така може да напрѣдне единъ народъ, всички други възгледи сѫ суета. Само тогава всички нѣща ще придобиятъ смисълъ. И въ готвенето, и въ прането има смисълъ. Нѣкой пере и си казва:“ На менъ ли се падна тази работа?” Напримѣръ, снахата пере дрѣхитѣ на свѣкъра и свѣкървата и си казва:“ Тѣзи стари нѣма ли да се махнатъ? Разбирамъ, ако дрѣхитѣ сѫ само мои, а то и дрѣхитѣ на старитѣ!” Не, когато перете, кажѣте си:“ Както изпирамъ тази риза, така и Ти, Господи, ме направи така чистъ!” Ако азъ пера, ще кажа:“ Господи, тѣзи хора ме опетниха, но Ти ме изпери!” А ако сѣдна да пиша нѣкоя работа, ще кажа:“ Както азъ върша тази работа, така Ти, Боже, ме напъстри!” Ще каже нѣкой, че сѫ почернили книгата. Докато една книга не се почерни, тя не се научва.

 

Ако въ думата“ милость” разгледате буквата“ мъ ”, ще видите, че тя има четири рѣзки, които образуватъ два планински върха и една долина. Слѣдователно, за да бѫдешъ милостивъ, трѣбва да имашъ два върха, на които да се крѣпи тази долина. Така и човѣшкиятъ животъ не може да се състои само отъ върхове, а трѣбва да има и долини. Долинитѣ сѫ тъмни мѣста, сѣнки. Понѣкога очитѣ ви не сѫ добре. Прѣди нѣколко седмици при менъ дойде една госпожица, която си бѣше внушила, че долнитѣ й клѣпачи сѫ почернѣли. Бѣше си втълпила това и не можеше да се освободи отъ тази мисъль. А причината бѣше тази, че очитѣ й сѫ малко изпъкнали и хвърлятъ сѣнка при различнитѣ ѫгли на освѣтление... По сѫщия начинъ и вие, щомъ видите нѣкаква сѣнка, започвате да мислите, че сте голѣми грѣшници, че нищо нѣма да излѣзе отъ васъ. Това сѫ издатини и вдлѫбнатини, които само произвеждатъ сѣнки. Господь ви е пратилъ да служите нѣкому – напримѣръ, да наглеждате нѣколко сирачета, а вие искате да заемете първо мѣсто, да станете министъръ-прѣдсѣдатель и да управлявате България. Кажѣте ми кой министъръ е оправилъ България, кой министъръ е оправилъ Германия, Англия или други? Когато вашиятъ Господь се събуди, тогава всички бури ще утихнатъ, и вие съ Него заедно ще имате тази сила и власть. Безъ Христа нищо не може да се направи. За да бѫдете силни, Христосъ трѣбва да се събуди. А Той ще се събуди само по петь начина: когато бѫдете едно съ Добродѣтельта, Правдата, Истината, Мѫдростьта и Любовьта.

 

Сега, ако ви дадатъ единъ милионъ, петь, десеть милиона лева, ще се колебаете ли? Прѣдставѣте си, че ви даватъ всички богатства; тогава ще се колебаете ли? Да не заприличате на онзи каменарь, който живѣлъ въ първитѣ вѣкове на християнството въ Египетъ. По това врѣме живѣелъ и единъ много благочестивъ отшелникъ, който изработвалъ кошници и ги продавалъ въ Александрия. На връщане отъ тамъ всѣки пѫть той срѣщалъ този бѣденъ каменарь, който го спиралъ, поканвалъ го въ кѫщата си, измивалъ му краката и го нахранвалъ. На отшелника му домилѣло за този добъръ каменарь и единъ день запиталъ Господа дали може да му се помогне съ нѣщо. Господь му отговорилъ:“ Може, но ако животътъ му се измѣни ”. –“ Ами, ако му се дадатъ пари, животътъ му нали ще се измѣни?” – запиталъ свѣтията. –“ Е, добрѣ – отговорилъ Господь, – на едно мѣсто има заровени пари, изкопай ги и ги дай на каменаря ”. Отшелникътъ намѣрилъ паритѣ и ги далъ на каменаря, който бързо се издигналъ, направилъ си хубавъ палатъ, заживѣлъ богато и въ скоро врѣме билъ избранъ за пръвъ везиръ. Единъ день отшелникътъ отново срѣщналъ каменаря, но оня толкова се билъ възгордѣлъ, че се направилъ, че не го вижда. Това много огорчило отшелника, той продължилъ нататъкъ по пѫтя, обаче го срѣщналъ единъ Ангелъ, хубаво го набилъ и му казалъ:“ Съ твоята помощъ ти погуби една душа ”. Започналъ тогава отшелникътъ отново да се моли на Господа да спаси душата на каменаря. Захванали се клѣвѣти, интриги и гонения по адресъ на везира, който скоро изгубилъ всичкото си състояние, загубилъ високия си постъ и се принудилъ пакъ да дѣла камъни. Единъ день, докато работѣлъ, той видѣлъ пакъ отшелника, спрѣлъ го и го заговорилъ:“ Азъ тогава те познахъ, но бѣхъ се възгордѣлъ отъ положението си. Помоли пакъ Господа втори пѫть да ми даде пари!” А отшелникътъ отвърналъ:“ Не искамъ втори пѫть да ме биятъ ”...

 

И вие като този отшелникъ искате да дадете прѣимущество на низшето, но ще дойдатъ Ангелитѣ да ви набиятъ и тогава ще трѣбва да издигнете висшето въ човѣка. Азъ ви говоря това, за да бѫдете напълно добродѣтелни, напълно справѣдливи, тъй истинни и тъй мѫдри, както е самъ Господь. Въ нашия животъ трѣбва да постѫпваме тъй, както Господь постѫпва спрѣмо насъ. Често ние сме недоволни, но Той веднага изпраща Своето благословение. И винаги самитѣ ние ставаме причина за своето нещастие. Ще си послужа съ единъ примѣръ: веднажъ Настрадинъ Ходжа се качилъ на едно дърво и започналъ да сѣче клона, на който билъ сѣдналъ. Като го видѣлъ, единъ минувачъ му казалъ:“ Не прави това, защото ще паднешъ!” –“ Ти отгдѣ знаешъ това?” – го запиталъ Настрадинъ Ходжа и продължилъ работата си. И наистина – отсѣкълъ клона и падналъ на земята. Тогава ходжата станалъ, настигналъ минувача и го запиталъ:“ Щомъ можа да ми кажешъ, че ще падна, я ми кажи кога ще умра ”. Минувачътъ отговорилъ:“ Ще умрешъ слѣдъ три дни, затова си изкопай гробъ подъ една круша, легни тамъ и чакай ”. Настрадинъ Ходжа се простилъ съ жена си, изкопалъ гробъ подъ една круша, легналъ, отъ дървото падали плодове, а той ги вземалъ и си похапвалъ. Така три дни чакалъ да умре, а на третия день минало покрай него стадо камили. Когато го видели, животнитѣ се подплашили и се разбѣгали, за което пастиритѣ хванали ходжата и го набили добре. Тогава той се върналъ вкѫщи, а жена му го запитала:“ Какво има на онзи свѣтъ?” –“ Много е хубаво на онзи свѣтъ – крушитѣ падатъ и ти ядешъ, но когато подплашишъ камилитѣ, тогава е лошо ”.

 

Често пѫти и вие подплашвате камили, често пѫти вкарвате комаръ въ носа си, често пѫти сѣчете клона, на който сѣдите. Събудѣте Христа и Той ще ви научи какъ да живѣете. Който не е събудилъ Христа, той не знае какъ да живѣе. Трѣбва да дойде висшиятъ принципъ и да ви освободи отъ това робство. Вие сте роби единъ на другъ: мѫжътъ чака спасение отъ жена си, жената – отъ мѫжа си, синътъ – отъ баща си, дѫщерята – отъ майка си. Не се надѣвайте на хората, събудѣте Христа въ тази лодка и веднага ще разберете вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата. Когато ученицитѣ видѣха, че Христосъ може да укротява бурята въ морето, разбраха, че Той има власть да регулира нисшия принципъ.

 

Пожелавамъ ви да се събуди вашиятъ Христосъ и да ви въведе въ вашия Миръ, да ви даде Мѫдрость и Знание, за да можете да свършите на Земята мисията, която Господь ви е опрѣдѣлилъ.

 

Недѣлна Бесѣда

17. 12. 1916 Недѣля, София

 

-----------------

* Аршинъ (туръ.) – мѣрка за дѫлжина, равна на 68, 75 смъ (бѣлъ. редъ.)

 

 

Доклад

Обратно към 1916

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...