Jump to content
Ани

1916_12_03 Ще ви въздигна

Recommended Posts

От "Сила и живот", т.1
Първо издание. "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

обработена в стар правопис - 2015 г. с програма  

Беседата е проверена и заместена от Елеонора Горанова


    

Ще ви въздигна

 

 

(Недѣлни Бесѣди, 03. 12. 1916 Недѣля, София)

 

“И както Мойсей издигна змията въ пустинята, така трѣбва да бѫде издигнатъ Синъ человѣческий, за да не погине всѣкой, който вѣрува въ Него, но да има животъ веченъ.”

Евангелие отъ Йоана 3: 14, 15

 

Подобно на змията, която Мойсей е издигналъ, така и Синъ Человѣчески ще бѫде издигнатъ... Западнитѣ народи изобщо не сѫ запознати съ символичния езикъ на източнитѣ. Културата на Изтока се различава отъ тази на Запада. Може да се каже, че културата на източнитѣ народи е била инволюционна, тъ. е. тя слиза отгорѣ надолу, а нашата, западната култура, е еволюционна, тъ. е. върви отдолу нагорѣ. Слѣдователно, методитѣ за разбиране на тѣзи двѣ култури иматъ двояко значение и тѣзи, които не сѫ запознати съ този двоякъ процесъ, често намиратъ противоречие. Слѣдователно, противоречието не е въ културитѣ, а въ нашитѣ разбирания.

 

И тъй, имаме двѣ култури – култура на змията и култура на Сина Человѣчески. И двѣтѣ трѣбва да бѫдатъ издигнати. Ще попитате каква култура може да има въ змията. Въ всички народи змията е играла важната роля на една велика култура. У българитѣ тя е останала въ прѣданието за змѣйоветѣ:“ Змѣй ме люби, мамо ”, се споменава въ българскитѣ народни пѣсни. Това сѫ остатъци отъ тази древна култура на източнитѣ народи. Какъ може змѣй да люби? Той прѣдставлява културата на хора, които сѫ слизали отъ Невидимия свѣтъ надолу, а сегашнитѣ хора се качватъ отдолу нагорѣ. Тѣзи бѣлѣжки сѫ необходими, за да ви станатъ ясни мислитѣ, които ще прѣдставя прѣдъ васъ.

 

Често въ живота на хората се срѣщатъ голѣми противоречия. Ако искате хубавъ коприненъ платъ, за да си ушиете рокля, нѣма да го търсите при нѣкой овчарь или при жена, която обработва вълна, а ще го търсите при търговеца, който продава такива платове. За да се създаде хубавиятъ платъ, колко трудъ се изисква отъ хората да хранятъ малкитѣ копринени буби, да имъ събиратъ черничеви листа, за да могатъ тѣ да изпрѣдатъ тѣзи хубави нишки, та съврѣменнитѣ моми да се кичатъ съ копринени дрѣхи. Въ този смисълъ, ако иска хубавъ материалъ, човѣкъ трѣбва да отиде при добри хора – тамъ сѫ добритѣ платове, а ако иска лошъ материалъ, трѣбва да отиде при лоши хора. Това е вѣрно и въ Природата: коренитѣ се занимаватъ съ почвата, съ единъ необработенъ материалъ, а клонитѣ се занимаватъ съ по-добрата материя. Искамъ да ви накарамъ да не мислите, че едни хора сѫ добри, а други сѫ лоши. Когато разглеждаме нѣщата философски, не трѣбва да ги разглеждаме тъй, както сѣга се гледа на тѣхъ, защото доброто е добро въ едно опрѣдѣлено отношение, а злото е зло пакъ въ едно опрѣдѣлено отношение. За да се докаже това, не се изискватъ много доказателства. Напримѣръ, ако очитѣ ви сѫ здрави, щомъ излѣзете сутриньна слънце, гледката ще ви прави добро впечатление. Но ако очитѣ ви сѫ болни, гледката ще ви прави лошо впечатление и ще трѣбва да се затворите въ нѣкоя тъмна стая, понеже при болни очи лѣкаритѣ често пѫти прѣпорѫчватъ това. Тъй че, въ това отношение свѣтлината е зло за човѣка и трѣбва да се прѣмахне, да й се тури прѣпятствие, докато очитѣ дойдатъ въ нормално състояние и започнатъ да възприематъ нейнитѣ вибрации. Така могатъ да се разглеждатъ нѣщата отъ философска гледна точка, но когато се дойде до Живота, тогава е по-трудно.

 

Всѣки день хората правятъ опити, всѣки день вие въздигате и змията, и Сина Человѣчески. За да издигнатъ тази змия, Господь извади евреитѣ отъ пустинята. Но този народъ, който бѣше свикналъ съ такава една култура, каквато бѣше египетската, тѣзи еврейски богаташи и аристократи (макаръ че простиятъ народъ дѫлго врѣме бѣше правилъ само кирпичъ), трѣбваше Мойсей да ги води четиридесеть години изъ пустинята, за да ги направи смѣлъ и рѣшителенъ народъ. И съ това Мойсей си създаде голѣма бѣля – започнаха да роптаятъ, че нѣмали краставици, нѣмали лукъ, че вода нѣмали и тъ. нъ. Съ роптанието си евреитѣ направиха така, че се явиха много змии, които ухапаха смъртоносно голѣма часть отъ тѣхъ, и за да ги избави, Мойсей направи тази мѣдна змия, че да се излѣкува всѣки, който я погледне. Защо тази змия бѣше направена отъ мѣдь? Мѣдьта спада къмъ тъ. наръ. прости метали. Старитѣ алхимици я причислѣваха къмъ Меркурий – единъ отъ основнитѣ елементи на човѣшкото тѣло, а съ името“ Меркурий” древнитѣ наричаха гръцкия богъ Хермесъ – секретаря на боговетѣ, носителя на мислитѣ въ свѣта. Слѣдователно, Мойсей искаше да покаже на хората, че мѣсото не е толкова необходимо за човѣка и отъ гледище на своето тѣло човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ. Мойсей издигна змията, тъ. е. нисшия човѣшки интелектъ или това, което сега наричаме човѣшки егоизъмъ – човѣкъ, който мисли само за себе си. И право казватъ хората:“ Докато не издигне змията, докато не погледне на нея, човѣкъ нѣма да оздравѣе ”. Сега ще поставя въпроса въ другъ смисълъ: да допуснемъ, че сте мързеливи и очаквате нѣкой приятель да ви даде нѣщо, мързи ви да се умиете, да се вчешете и тъ. нъ. Питамъ тогава тѣзи змии нѣма ли да дойдатъ около васъ? Тогава трѣбва да станете малко егоистъ, тъ. е. отъ гледна точка на старата култура, отъ гледна точка на самосъхранението вие трѣбва да защитавате себе си. Това е законъ, който еднакво засѣга и човѣка, и сѣмейството, и обществото, и народитѣ, и човѣчеството. И който разбира този законъ за себе си, може да го приложи и за другитѣ. Затова въ Писанието се прави паралелъ: както Мойсей издигна змията, така трѣбва да се въздигне и Синъ Человѣческий – Христосъ, за да може човѣкъ да научи другата култура. Не че тѣзи двѣ култури сѫ въ противоречие, но тѣ трѣбва да се съединятъ въ едно, за да се даде начало на една трета култура, която сега иде.

 

Казва се:“ За да не погине всѣки, който вѣрва въ Него ”. Кое да не погине? Това, което е благородно въ човѣка. Сѣга, прѣди да мина нататъкъ, ще ви дамъ една схема, тъ. е. учението на старитѣ. Въ тази схема имаме слѣднитѣ три начала: свободна воля, провидение и неизбѣжность или сѫдба. Свободната воля е бѫдещето на човѣка, провидението е настоящето, а неизбѣжностьта е миналото на хората. Това сѫ учили както въ Египетъ, така и въ Гърция, така ще учатъ и въ бѫдеще. Провидението е основната точка, отъ която произлиза неизбѣжностьта. Когато човѣкъ е въ несъгласие съ провидението, той нѣма свободна воля, а ако е въ съгласие съ Бога и съ Неговитѣ наредби, той има свободна воля. Тогава много лесно ще разрѣшите въпроса защо ви прѣслѣдва сѫдбата. Защото сте въ несъгласие съ провидението. Защо не ви прѣслѣдва сѫдбата? Защото сте въ съгласие съ провидението. Подъ“ воля” подразбирамъ Божествената воля. Отъ нея имаме три принципа: тѣло, човѣшки разумъ и душа. Положителната страна на душата е Добродѣтельта, а отрицателната е порокътъ; положителната страна на разума е Знанието, а отрицателната е невѣжеството; положителната страна на тѣлото е инстинктътъ, а отрицателната е озвѣряването. Сѫществува още една категория отъ три нѣща: чувства, съгласие и усѣщания. Положителната страна на чувствата е Любовьта, а отрицателната е ненавистьта; положителната страна на съгласието е Истината, а отрицателната е заблуждението; положителната страна на усѣщанията е удоволствието, а отрицателната е страданието.

 

И тъй, имаме двѣ сили: когато туримъ провидението като мѣридианъ на нашия животъ, отъ едната страна ще имаме едното полушарие, а отъ другата страна – второто полушарие. Отъ една страна, имаме положителната страна на Живота, а отъ друга – отрицателната страна на Живота. Каквото и да се мисли, както и да се философства, нѣма друго положение. Азъ приемамъ философията, но тази, която може да гради Живота, може да съгради Добродѣтельта и да й създаде условия да се прояви. Подъ“ разумъ” разбирамъ човѣкъ да може чрѣзъ волята си да създава условия за проява на Знанието. Подъ“ разуменъ човѣкъ” разбирамъ такъвъ, който може да създаде условия да се прояви инстинктътъ. Подъ“ чувства” разбирамъ човѣкъ да може да създаде условия за проява на Любовьта и Истината, да даде воля на сѣтивата да се проявятъ като истински усѣщания. А щомъ сте въ разрѣзъ съ провидението, непрѣменно ще се явятъ невѣжество, порокъ и незнание. Слѣдователно, всѣки единъ трѣбва да се стреми да бѫде въ съгласие съ провидението. Щомъ имате свободна воля, у васъ ще се явятъ най-благороднитѣ зачатъци, които отъ милиони години стоятъ въ дрѣмещо състояние. Затова трѣбваше да бѫде въздигнатъ Христосъ!

 

Змията се въздигна у васъ, когато започнахте да страдате, за да придобиете съзнание, за да бѫдете въ съгласие съ провидението. Вие не сте хора, вие сте роби на вашитѣ желания и страсти и затова ще страдате. Влѣзтевъ съгласие съ провидението и вашитѣ страдания ще се прѣвърнатъ въ удоволствие. Трѣбва да въздигнете Христа и Той ще произведе точно обратенъ процесъ. Когато влѣзе въ васъ, Христосъ ще роди всички Добродѣтели. Мойсей издигна змията въ пустинята, за да отмахне порока, невѣжеството, озвѣряването, ненавистьта, заблуждението и страданието. Трѣбваше Христосъ да бѫде въздигнатъ като тази змия, за да се роди у насъ тази Добродѣтель, Знание, Истина, Любовь и истинско удоволствие. Добродѣтельта е по отношение на душата, Знанието е по отношение на разума, Любовьта – по отношение на чувствата, Истината – по отношение на съгласието, а удоволствието – по отношение на усѣщането. Христосъ трѣбваше да бѫде въздигнатъ, за да се възползуватъ хората отъ тѣзи велики блага.

 

В съврѣменното общество, въ съврѣменнитѣ народи сѫществува противоречие между тѣзи двѣ култури и затова се възникна войната. Тя произтича отъ това, че Мойсей е дигналъ змията, която хапе сега народитѣ. И тя трѣбва да се издигне, за да дойде Христосъ – това е единъ живъ законъ. Не мислѣте, че въ свѣта хората сами уреждатъ своитѣ сѫдбини. Тѣ ще забѣлѣжатъ, че сега Господь много лѣсно урежда сѫдбата имъ. Ако балканскитѣ народи биха послушали Господа, ако сърбитѣ не бѣха ограбили Македония, ако гърцитѣ не бѣха завладѣли чужди страни, ако Румъния не бѣше отнѣла Добруджа, нѣмаше да станатъ тѣзи нещастия. Затова Господь наказа Сърбия, затова наказва Гърция. А за Румъния Той казва:“ Ударѣте й сѣга двадесеть и петь тояги!” И затова днесъ биятъ Румъния. Така трѣбва да бѫде битъ всѣки лъжливъ крадецъ, който и да е той. Господь днесъ не спи и затова трѣбва да сме внимателни. Той на всички народи гледа като на свои синове, но не е като другитѣ бащи, не ги гали, а когато заслужаватъ, наказва ги.

 

Сега ще приведа единъ разказъ за обяснение на мисъльта си. Сюжетътъ му е отъ старата българска история, още прѣди християнството. Една майка обичала много своя синъ и затова, каквото и да направѣлъ той – добро или лошо, тя всѣкога го хвалѣла и никога не намирала нищо лошо въ постѫпкитѣ му. Хвалила го, хвалила го тя, докато най-сетнѣсинътъ й станалъ голѣмъ злодѣй и за прѣстѫпленията му го осѫдили на смърть чрѣзъ обѣсване. Когато го довѣли до вѫжето, той казалъ:“ Повикайте майка ми, за да я цѣлуна прѣди да си замина ”. Дошла майка му и той й рѣкълъ:“ Много те обичамъ, майко, искамъ да те цѣлуна по езика ”. Майката извадила езика си, синътъ го прѣхапалъ и казалъ:“ Ако не бѣше този езикъ, азъ нѣмаше да бѫда въ това положение; ако бѣше го употрѣбявала както трѣбва, нѣмаше да бѫда на вѫжето ”... Слѣдователно, не трѣбва винаги да се хвалимъ единъ други. Когато глѣдаха ограбването на малкитѣ държавици, европейскитѣ сили намираха, че всичко това е хубаво. Румъния дойдѣвъ България ужъ да наложи миръ, да тури равновѣсие, но затова сѣга и на нея, и на другитѣ държави този синъ прѣхапва езика. Тѣ трѣбваше да кажатъ:“ Не е хубаво това, което се върши ”. Не е хубаво да заграбишъ земята на единъ народъ. Земята на единъ народъ е неговото тѣло, а хората, които я населѣватъ, е неговата душа. Слѣдователно, отъ чисто Божествено гледище, никой нѣма право да взема земята на единъ народъ, въ която той ще се учи и упражнява. И когато хората не постѫпватъ както трѣбва, дохождатъ страданията.

 

Когато казвамъ, че Христосъ ще дойде, мнозина могатъ да ме разбиратъ криво. Старайте се да разбирате добрѣ, защото Христосъ е една вѫтрѣшна Свѣтлина. Вие всички сте любили. Когато се заговори за любовь, всички се усмихватъ и това е естествено – трѣбва да й се усмихватъ. Но въ своитѣ прояви тя е различна. Ако човѣкъ се води по Мойсѣевия законъ, тя ще се прояви по единъ начинъ. Напримѣръ, мѫжътъ обича жена си, но я ревнува (това е типично у българитѣ) и само ако погледне къмъ другъ, той ще й каже:“ Ти защо го поглеждашъ?” Жената обича мѫжа си, но и тя го ревнува и ако поглежда къмъ други жени, тя го пита:“ Ти защо я погледна?” Защо е направенъ свѣтътъ? Злото не е въ поглеждането, а въ пожелаването, което се явява. Слѣдователно, докато нѣмаме доказателства, не трѣбва да се боимъ отъ нищо. Ще ви дамъ единъ примѣръ отъ българския народенъ животъ: една млада мома сънувала една вечерь, че се оженила и родила едно много хубаво дѣте, което после умрѣло. Става момата сутриньта и започва да плаче. Слѣдъ това разказала съня на майка си, която сѫщо започнала да плаче. Мѫжътъ билъ на нивата и когато се връща у дома си, заварва и двѣтѣ, че плачатъ. Разказали му тѣ, че дѫщерята сънувала, че родила дѣте и то умрѣло, а бащата рѣшилъ да избѣга отъ тѣхъ и рѣкълъ:“ Толкова глупави хора не съмъ виждалъ. Ако не намѣря по-глупави хора отъ васъ, нѣма да се върна, но ако намѣря по-глупави, ще се върна ”. Тръгналъ той и на едно мѣсто видѣлъ единъ господинъ, който си билъ ушилъ нови гащи за Великдень, но не знаелъ какъ да ги обуе. Намислилъ да се качи на едно дърво и се канѣлъ да скочи оттамъ, че да влѣзе въ гащитѣ си. Пѫтникътъ му извикалъ:“ Стой, ще се ударишъ, азъ ще те науча какъ да ги обуешъ, но ще ми обѣщаешъ, че ще ми дадешъ тѣзи гащи ”. –“ Ще ти ги дамъ, ти само ме научи” – отвърналъ другиятъ. Слѣдъ това бащата продѫлжилъ пѫтя си и на едно мѣсто вижда, че прѣдъ една кѫща сѫ се събрали сватбари и плачатъ, защото булката била много висока, не можела да влѣзе прѣзъ вратата и за да влѣзе, трѣбвало да й се отрѣже главата. Пѫтникътъ имъ казалъ:“ Какво е това смущение? Азъ ще я накарамъ да влѣзе, само ако ми дадете единъ нанизъ ”. –“ И два наниза ще ти дадемъ, само я накарай да влѣзе ”. Тогава той взѣлъ пояса на свѣкъра, завързалъ съ него главата на булката, дръпналъ я надолу, тя си навѣла главата и влѣзла въ кѫщата... Като слушатетова, вижда ви се смѣшно и глупаво, но често и вашитѣ мисли сѫ такива. Често плачемъ за дѣца, които ги нѣма, често обуваме гащитѣ си съ скокъ отъ дървото, често искаме да отрѣжемъ главата си, за да влѣземъ вѫтрѣ. Затова българитѣ казватъ:“ Прѣклонена главичка остра сабя не я сѣче ”. Понѣкога тази поговорка се разбира въ лошъ смисълъ, но тя има и добъръ смисълъ. Напримѣръ, когато приижда порой, ти не трѣбва да казвашъ:“ Азъ нѣма да бѣгамъ, не е достойно за менъ ”. Трѣбва да бѣгашъ, защото иначе ще те завлѣче. Когато близо до тебъ пада скала, трѣбва да бѣгашъ и това не е недостойно. Има врѣмена, когато човѣкъ трѣбва да бѣга, а има врѣмена, когато трѣбва да стои.

 

Мойсей издигна змията, за да я види израилскиятъ народъ. По този законъ на внушението сѣга нѣкои правятъ мускитѣ. Въ малко вода може да турите само една хилядна часть отъ използуваната соль и да излѣкуватѣ болния, стига да вложите въ нея вашата добра мисъль. Слѣдователно, законътъ на внушението е необходимъ и съ него ние ще успѣемъ, ще се повдигнемъ и ще бѫдемъ добри. Мислитѣ ви всѣкога трѣбва да се настройватъ въ положителенъ смисълъ. Напримѣръ, когато кажете“ Азъ ще си отмъстя ”, вие сте отъ старата култура. Тогава Мойсей ще издигне за васъ змията и вие ще страдате. Ако сте отъ новата култура, ще издигнете Христа въ васъ и ще се повдигнете като Христосъ. Защото Той не страдаше за своитѣ грѣхове, а страдаше за грѣховетѣ на другитѣ хора, за да се повдигнатъ. Живѣете между народъ, който може да не е културенъ, може да има пороци, но трѣбва да бѫдете търпѣливи като Христосъ, за да му помогнете. Могатъ да ви прикачатъ много нѣща, но това не трѣбва да ви отчайва. Азъ съмъ изслѣдвалъ психологията на българитѣ и съмъ дошълъ до слѣдното заключение: покрай другитѣ добри черти въ българитѣ има една отличителна черта. Когато му проповѣдватъ каквото и да е учение, българинътъ най-напрѣдъ иска да знае съ пари ли проповѣдватъ или не. Ако му проповѣдвашъ съ пари, той ще ти каже:“ Азъ знамъ защо проповѣдвашъ, за пари и азъ мога да проповѣдвамъ” и слѣдъ това ти не можешъ да имашъ прѣдъ него никакво влияние. Българинътъ казва:“ Не отварямъ вратата си за тебъ, азъ знамъ защо проповѣдвашъ ”, но щомъ научи, че проповѣдвашъ безъ пари, ще рѣче:“ Защо ли проповѣдва той безъ пари, има нѣщо у този човѣкъ ”... И наистина българинътъ е правъ. Много пѫти евангелиститѣ ме питатъ защо нѣматъ успѣхъ между този народъ. Казвамъ имъ:“ Защото проповѣдвате съ пари ”. –“ Ами може ли безъ пари?” –“ Тогава оставѣтетази работа на свещеницитѣ, вие не сте по-добри отъ тѣхъ. Но ако искате да имате успѣхъ и този народъ да ви слуша, направѣте му добро и го оставѣте той да си работи ”. Азъ схващамъ думата“ проповѣдникъ” въ слѣдния смисълъ: този, който може да взѣме най-добритѣ сѣмена, а послѣ да посрѣща всички хора и да имъ ги раздава. Питамъ ви какво е вършилъ Христосъ? Ако единъ човѣкъ дойде между единъ народъ, както и Христосъ бѣше мѣжду хората, и започне да отваря очитѣ на слѣпитѣ, да лѣкува болнитѣ и тъ. нъ. и цѣлиятъ народъ тръгне подиръ него, питамъ той лошо ли прави? Ако този човѣкъ може да даде всички добри сѣмена, ако може да внесе миръ и съгласие, лошо ли прави? Слѣдователно, всѣки, който идва въ свѣта да носи Божественото учение, трѣбва да държи въ ума си, че това е Христосъ вѫтрѣвъ насъ.

 

Сѣга, ние се готвимъ за друга една култура, за културата на онзи свѣтъ. Какво е онзи свѣтъ? Онзи свѣтъ ще бѫде този, който идва слѣдъ настоящия. Той нѣма да бѫде на друго мѣсто – когато отмине този свѣтъ, ще дойде другиятъ. Вземѣте, напримѣръ, театъра: имате една сцена, изиграва се първото дѣйствие, смѣнятъ се декоритѣ, играе се второто дѣйствие. Мѣстото и на двѣтѣ дѣйствия е сѫщото, но обстановката е различна. Нѣкои мислятъ, че когато отидатъ на другия свѣтъ, ще обитаватъ на нѣкоя друга планета, но вие нѣматѣ пари затова, всички сте бѣдни. За да отидете до звѣздата Алфа-Центаурусъ *, напримѣръ, ви трѣбватъ четиридесеть и три милиона лева, като за всѣки километъръ трѣбва да плащате по три стотинки. Кой отъ васъ е толкова богатъ? Въ онзи свѣтъ не може да тезанесатъ даромъ, трѣбва да имате пари. Давайте даромъ това, което даромъ ви е дадено, но не и вашето. Ако ме пратятъ да раздамъ сто хиляди лева на бѣдни, азъ трѣбва даромъ да ги дамъ, защото даромъ сѫ ми дадени. Но ако взема да поставямъ условия и да искамъ въ замѣна да ми даватъ я масло, я яйца, я вълна и тъ. нъ., това не е Божествено, не е Христово учение. Когато проповѣдвамъ учението за Христа, азъ разбирамъ цѣлото човѣчество. И когато говоря за свещеницитѣ, говоря за цѣлото свещеничество, а не за отдѣлни личности. Единъ законъ е общъ за всички народи, за всички сѣмейства. Такъвъ е и законътъ за Ангелитѣ.

 

Казвамъ: за да не погине всѣки, който има жива вѣра вѫтрѣ въ себе си. Този Христосъ, за когото проповѣдвамъ, е живъ, Той е мѣжду хората на Земята – тъй Го виждамъ азъ, тъй го зная, тъй съмъ говорилъ съ Него. Той е мѣжду хората. Но ще каже нѣкой, че това не е сигурно, защото друго казватъ светитѣ отци. Азъ съмъ говорилъ и съ тѣзи хора – всички сѫ тукъ, на Земята, и работятъ. Казва Христосъ:“ Идѣте, проповѣдвайтеи Азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на вѣка ”. Подъ израза“ докато Азъ дойда ”, подразбирамъ“ докато науча хората ”. Съ това Христосъ казва:“ Сѣгаработя отвѫтрѣ, а когато излѣза отвѫнъ, ще видя какво е направено, има ли нѣкакъвъ дефектъ и послѣ пакъ ще влѣза ”. Това има своя смисълъ въ Небето. Подъ“ Небе” разбирамъ“ Божественъ свѣтъ ”. Съ това искамъ да ви кажа, че не само това, което виждате, е този свѣтъ. Какво познавате отъ този свѣтъ? Прѣдъ васъ има една завѣса, и ако се вдигне, ще видите колко скрити нѣща има! Ако се отворятъ очитѣ ви, ще видите колко ваши близки има около васъ сѣга – ваши баби, прабаби и тъ. нъ. Ще кажете, че мѣжду насъ има умрѣли. Не сѫ умрѣли тѣ, живи сѫ. Съ други думи, има два вида живи: живи-умрѣли и умрѣли-живи. Вие сте отъ първитѣ, тъ. е. живи-умрѣли. Слѣдователно, минало, настояще и бѫдеще нѣма, това сѫ само отдѣлни аспекти на нѣщата. Нѣкой казва:“ Това вече е минало ”. Що е миналото? Напримѣръ, азъ съмъ сѣга тукъ и тръгвамъ за другъ градъ – сѣга съмъ въ София, а слѣдъ малко мога да бѫда въ Пловдивъ. Но София не е минало нѣщо, тя сѫществува едноврѣменно съ Пловдивъ; и Пловдивъ не е бѫдеще, а сѫществува заедно съ София, тъ. е. и двата града сѫществуватъ въ настояще врѣме. Ако се кача на една планина, ще видя и миналото, и бѫдещето, а планината е настоящето. Ако видимъ нашето минало, това е нашиятъ животъ, който не сме довършили. Животътъ, който сѣга имате, сте го плѣли, плѣли и колко милиони години има, докато го изплетете.Слѣдователно, има два вида плетене. Едното е плетенето на змията, която излъга Ева и изпѫди човѣка отъ Рая. Послѣ дойдѣ Христосъ, качи се на Дървото на живота, разпнаха Го и Той сѣга казва:“ Ево, вземи отъ този плодъ ”. Кой е този плодъ? Свободната воля, провидението и неизбѣжностьта – душа, разумъ и тѣло. Вземѣте отъ Любовьта, отъ Истината и отъ удоволствието на Божествения животъ. Тѣзи плодове дава Христосъ. Както Ева, когато яде отъ този плодъ, оголѣ, тъй и вие, когато въздигнете Христа, ще се облѣчете. Вие всички ще възкръснете. Народъ, който яде отъ този плодъ, ще бѫде единъ великъ и избранъ народъ. Кой е избранъ народъ? Народъ, у който има Любовь, Истина, Мѫдростъ, разумъ и тѣло.

 

Когато хората казватъ:“ Господь да не ни взема земицата ”, тѣ сѫ прави. Българинътъ е много практиченъ, защото земята е нашето тѣло. Слѣдователно, въ днешната война Христосъ идва да каже:“ Всѣки ще трѣбва да възкръсне и да си вземе своята земя ”. Затова българитѣ сѫ готови всички да измратъ, но да не дадатъ земята си. Значи всички проповѣдници, свещеници, всички народи трѣбва да си подадатъ рѫка по Христовия законъ – не споредъ закона на змията, а споредъ новото учение. Споредъ това учение, ако си силенъ, ще трѣбва да бѫдешъ въ подкрѣпа на слабия; ако си уменъ, ще трѣбва да учишъ другитѣ, които нѣматъ това знание. И само по този начинъ ще съградимъ нашия бѫдещъ животъ. Той е прѣдъ насъ.

 

Сѣга вие чакате Христа да дойде. Да, идва Христосъ, за васъ идва. Той ще дойде единъ день да похлопа като младоженецъ, ще изпрати сватовници. Какво правятъ хората днесъ? Когато избератъ момата, изпращатъ стари хора, сватове, които насѣдатъ около огнището, но не пристѫпватъ направо къмъ цѣльта, а заговарятъ по други въпроси. Започватъ, напримѣръ, така:“ Вие имате хубава нива, хубави волове, искаме да ги купимъ” и най-послѣ казватъ, че искатъ момата. Тогава пъкъ родителитѣ на момата започватъ да се докарватъ отъ своя страна, не отговарятъ направо, а казватъ, че първо ще разбератъ за момъка и тогава ще отговорятъ... Така и Христосъ ще дойде, за да види каква е момата. За да се сгодите за Христа, трѣбва да имате Добродѣтели, Знание, инстинктъ, Любовь, Истина и удоволствие. Нѣмате ли тѣзи нѣща, нѣма да стане сватовщина. Може да сте членъ на която и да е църква, сватовщина нѣма да стане. Не е достатъчно човѣкъ да бѫде само членъ на една държава, но той трѣбва да има права. Слѣдователно, не трѣбва само да влѣземъ въ разумния Божествения свѣтъ, но трѣбва да станемъ граждани, да гласуваме и да избираме. Но за това се изисква голѣмо безкористие.

 

Веднажъ единъ чужденецъ, по професия лѣкаръ, ми разказа единъ опитъ изъ своя животъ. Искалъ да прави добро на хората, работилъ десеть години и всички пари, спечелени отъ пациентитѣ, събиралъ въ една касичка и търсѣлъ начинъ какъ да помага на бѣднитѣ. Единъ день при него дохожда млада вдовица съ дѣтенце и му казва:“ Азъ съмъ много бѣдна, не можешъ ли да ми помогнешъ съ нѣщо?” Лѣкарятъ й дава ключа отъ касичката си и й казва:“ Отвори я и вземи колкото ти трѣбватъ ”. Вдовицата задига всичкитѣ пари, построява си съ тѣхъ кѫща и прави зестра на дѫщеря си, за да я ожени. Зетятъ, обаче, излѣзълъ лошъ човѣкъ, изѣлъ и изпилъ всичко, нищо не останало и слѣдъ всичко това вдовицата пакъ дошла при лѣкаря и го попитала:“ Не можешъ ли съ нѣщо да ми помогнешъ?” Той казалъ:“ Ето ти ключа, вземи си отъ касата колкото сѫ ти потрѣбни ”. –“ Ама тамъ нѣма нищо” – отговорила жената. Тогава лѣкарятъ й рѣкълъ:“ Сѣга трѣбва да се научишъ да работишъ, на другъ законъ трѣбва да се научишъ. Азъ имамъ една градина, ще ви дамъ инструменти, ще я копаете, ще я уреждате и каквото изкарате, ще го вземете за васъ ”...

 

Сѣга и ние сме изѣли всичко отъ Божествената каса и трѣбва да отидемъ да копаемъ. Христосъ идва да ни научи да работимъ. И право казва Христосъ:“ Човѣкъ, който не работи, не може да се повдигне ”. Непрѣмѣнно трѣбва личенъ трудъ на самопожертване и работа. Трѣбва да се създаде работа и на мѫжа, и на жената, и на дѣцата. Не оставяйтедѣцата безъ работа. Не имъ давайте книги, които не сѫ за тѣхъ – това е твърда храна, която тѣ не могатъ да асимилиратъ. Всѣки авторъ прокарва нѣкаква идея въ своята книга, но тази идея не е за това малко момче или момиче. Най-голѣмото нещастие, което ни сполѣтява днесъ, е липсата на почитъ. За бащата нѣма по-голѣмо нещастие отъ това да не се почита отъ сина си, за майката нѣма по-голѣмо нещастие отъ това да не се почита отъ дѫщеря си, за учителя нѣма по-голѣмо нещастие отъ това да не го почитатъ ученицитѣ му, а за господаря нѣма по-голѣмо нещастие отъ това да не е почитанъ отъ слугитѣ си. Казва Мойсей:“ Почитай баща си и майка си ”. Какъ ще се въведе послушанието? Послушанието е резултатъ на Мѫдростьта, а покорството е резултатъ на Добродѣтельта. Когато искаме нѣкой да ни почита, трѣбва да внесемъ въ сърдцето му Любовь. Нѣма ли Любовь, нѣма почитание; нѣма ли Мѫдростъ, нѣма послушание; нѣма ли Добродѣтелъ, нѣма покорство. По какъвто начинъ и да вървите въ свѣта, ако не възприемете Христа въ този смисълъ, нѣма да придобиете нищо. Въ това учение Добродѣтельта и Разумностьта сѫ живи нѣща. Добродѣтельта е общество отъ духове, които живѣятъ. Тѣ не сѫ духове-сѣнки, а сѫ реалность. Ако бихте видѣли едно сѫщество на Добродѣтельта, сѫрдцето ви веднага би се разтуптѣло и меланхолията ви веднага би изчезнала. Колко красиви сѫ тѣзи сѫщества на Добродѣтельта! Да видите само какви сѫ очитѣ на човѣка, който изразява Добродѣтельта, да видите какъвъ е носътъ му, каква е устата му, какви сѫ коситѣ му! Да, коситѣ показватъ доколко сме добродѣтельни или не. Побарайте четината на една свиня и ще видите колко е добродѣтелна, побарайте бодлитѣ на единъ таралежъ и ще видите колко е добъръ. Докоснѣте ума на единъ човѣкъ и ще видите колко той почита, докоснѣтесѫрдцето на единъ човѣкъ и ще видите колко той обича. Така прѣдъ очитѣ ви ще се откриятъ много сѫщества на Добродѣтели. Както прѣдъ очитѣ на единъ астрономъ се откриватъ милиони слънца въ пространството, защото той наблюдава съ тѣлескопъ, докато съ невъорѫжено око тѣ оставатъ за него скрити. Когато погледнете по този начинъ, ще разберете какво е Божествената Мѫдростъ. Щомъ погледнете прѣзъ нейния тѣлескопъ, когато видитетѣзи милиарди сѫщества и влѣзете въ Божествената вълна на Мѫдростьта, вие ще се повдигнете. Тогава нѣма да ви чувамъ да пѣете:“ По-близо да съмъ до Господа ”. Който е съчинилъ тази пѣсенъ, не е разбиралъ това нѣщо. Не ние трѣбва да сме по-близо до Господа, а трѣбва Той да е до насъ. Този Господь трѣбва да слѣзе отгорѣ, Той трѣбва да бѫде близо при менъ. Напримѣръ, нѣкой е падналъ въ кальта и идва другъ да го спасява; не падналиятъ отива при избавителя си, а този, който ще го избавя, отива при него.

 

По-близо да си, Господи, до менъ съ Своята сила, мѫдростъ и познание. По този начинъ ще бѫде силенъ всѣки народъ, по този начинъ ще бѫде силенъ и българскиятъ народъ. Ако българитѣ слушатъ Господа, народъ и половина ще бѫдатъ. Употрѣбявамъ българския изразъ“ човѣкъ и половина ”, което значи много добъръ и уменъ човѣкъ. Всѣки трѣбва да носи тази мисъль съ себе си: обединение и единство навсѣкѫдѣ. Нѣкои мислятъ, че съмъ дошълъ да разединявамъ. Не, да съединявамъ, да обединявамъ – затова ме е пратилъ Господь тукъ на Земята. Даромъ съмъ взѣлъ – даромъ ще ви го дамъ. Не искамъ друго, освѣнъ вие да любите Господа. А за менъ нищо не мислѣте. Азъ бихъ желалъ българитѣ да приематъ това учение, а послѣнѣка заличатъ името ми, нѣка ме забравятъ. Знаятъ ме тукъ като г-нъ Дѫновъ, а не знаятъ какво е моето истинско име. Единъ день какъ ще ме търсятъ?...

 

Само Господь е безсмъртенъ. Имайте упование въ Господа, не туряйте упованието си въ хората. Мѫжътъ трѣбва да има една жена – това е учението, многоженство не се позволѣва. Единъ мѫжъ трѣбва да имате, единъ Господь. И чрѣзъ Неговитѣ очи ще погледнете къмъ вѫншния свѣтъ и ще разберете, че и вашитѣ братя и сестри сѫщо страдатъ. Азъ ви познавамъ всички, виждамъ ви, че страдате, неприятности имате, падате, ставате. Ти си падналъ; казвамъ:“ Стани, поправи се!” –“ Кракътъ ми се е счупилъ ”. – Нищо, ще се оправи. –“ Стомахътъ ми малко се е развалилъ ”. – Нищо, пий малко вода, приемай лека храна и ще мине. Не бой се, всичко ще се оправи. Ако приемете Христовото учение, всички ще бѫдетѣе смѣли и силни. Искамъ вие, българитѣ, да сте добри. За васъ говоря, защото и други българи има, но тѣ сѫ на онзи свѣтъ и искатъ да знаятъ какво правите вие, какъ живѣете. Тѣ сѫ въ Божествения свѣтъ. Всѣки ще бѫде въ Божествения свѣтъ, откѫдѣто ще изпраща свои посланици. Единъ день ще оставите други на Земята, а вие ще отидете горѣ.

 

Искамъ Христосъ да се въздигне у васъ! Но не да се въздигне въ смисълъ на змия, тъй както нѣкоя мома изгубва своя животъ, сѫрдце, умъ и се умопобърква. Изведѣте тази мома, повдигнѣте я, пратѣтея на училище, възвърнѣте й сѫрдцето и ума, очистѣте я съвършено. Това значи да я въздигнете. Този Христосъ, когото сме потѫпкали, трѣбва да Го очистимъ и да Го въздигнемъ. Този Христосъ ще ни въздигне и ще каже:“ Елате, българи отъ този и отъ онзи свѣтъ, които Ме въздигнахте, които Ме очистихте, елате, Азъ ще ви въздигна!” Да се въздигне змията – това сме ние, а да въздигнемъ Христа – това е Той, който е вѫтрѣ въ насъ. Тогава ще бѫдемъ едно съ Христа.

 

Недѣлна Бесѣда

03. 12. 1916 Недѣля, София

----------------------------------
* Алфа-Центаурусъ (Алфа на Кентавъръ) – най-близката до Слънцето звезда, отстояща на 4, 3 свѣтлинни години отъ Земята (бѣлъ. редъ.)

Недѣлни Беседи
03. 12. 1916 Недѣля, София

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×