Jump to content

1916_11_26 Закхей


Ани

Recommended Posts

От "Сила и живот", т.1
Първо издание. "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

обработена в стар правопис - 2015 г. с програма - необходима е проверка!


    
    Закхей



(Недѣлни Беседи, 26. 11. 1916 Недѣля, София)

“ Рече му Исусъ: Днесъ стана спасение на този домъ, защото и той е синъ Авраамовъ.”
Евангелие отъ Лука: 19; 9
Послание къ Еврѣемъ: глъ. 1

По съдържание този стихъ е единъ отъ обикновенитѣ. Не трѣбва да прѣзираме цвѣтята, защото и тѣ иматъ своето благоухание. Важни сѫ думитѣ:“ Днесъ стана спасението на този домъ ”. Когато нѣкой боледува дълго време, животътъ му минава прѣзъ важна криза – да остане или да си замине. Лѣкарятъ туря рѫката си на пулса му, за да констатира биенето на сърдцето, и казва, че кризата е минала, че лѣкарствата сѫ подействували, тъ. е. настѫпила е една криза на спасение. Така е по отношение на физическото тѣло, но има подобна криза и въ човѣшкия животъ. Такава е преживѣлъ и Толстой, преди да премине отъ стария къмъ новия си животъ. Много пѫти той е искалъ да се самоубие, защото не намиралъ смисълъ въ живота и единъ день една много малка причина станала поводъ да се спаси. Когато билъ въ гората той си казалъ:“ И разбойникѫтъ, който бѣше на кръста, мина прѣзъ една криза, но когато каза“ Помилвай ме, Господи ”, бѣше спасенъ. Той бѣше единъ умирающъ разбойникъ, а азъ съмъ единъ живъ разбойникъ ”.

Христосъ казалъ на Закхей:“ Ти днесъ стана причина на твоето спасение ”. Коя е била причината за неговото спасение? Макаръ и богатъ, той билъ нисъкъ на ръстъ, тъ. е. въ тѣлесно отношение не билъ нѣкаква представителна личность. Но въ него се заражда едно желание да види Исуса и той избира черницата на пѫтя и се качва на нея. Всѣки човѣкъ, когато иска да постигне единъ идеалъ, трѣбва да заеме едно високо положение, да не стои въ тълпата. Когато Христосъ дойде и погледна нагоре, видя, че въ душата на този човѣкъ има една идея и му каза:“ Слѣзъ долу, днесъ ще бѫда въ твоя домъ ”. У този човѣкъ имаше не само желание да се качи на високо, но въ него имаше и духъ на справедливость и той каза:“ Давамъ половината си богатство на сиромаситѣ и ако съмъ обидилъ нѣкого въ нѣщо съ клѣвета, ще отдамъ четвѣрократно ”. Тогазъ каза Христосъ:“ Днесъ стана спасението на този домъ ”.

И вие трѣбва да се качитѣ на едно високо дърво въ вашата душа – трѣбва да се качитѣ въ най-високото положение. Докато ходитѣ заедно съ хората, докато сподѣлятѣ тѣхнитѣ възгледи и действуватѣ като тѣхъ, вие никога не може да намѣритѣ Царството Божие. Когато казвамъ, че не можетѣ да го намѣритѣ, има си причини за това. Царството Божие представлява единъ възвишенъ животъ съ други закони. То не е за простосмъртни, то е мѣсто за безсмъртни хора, за хора, които искатъ да служатъ на Господа. Следователно, който иска да мине отъ живота на смъртьта въ безсмъртния Животъ, той трѣбва да се качи на черницата и да даде половината си богатство на сиромаситѣ, а на обиденитѣ отъ него да се отплати четвѣрократно. Само тогава човѣкъ ще мине отъ смърть къмъ Животъ. Докато не се индивидуализира, човѣкъ е единъ молецъ. Що е индивидуализиране? То е състояние на жертване. Който иска да се издигне въ единъ по-възвишенъ животъ, трѣбва да намѣри начини за това. Начинитѣ, съ които хората си служатъ на Земята, ставатъ само за нея, но не ставатъ за Небето, защото това, което е полезно за Земята, не е полезно и за Небето. Това, което е полезно за червея, не е полезно и за дървото, защото когато червеятъ влѣзе въ него, то изсъхва. Това, което е полезно за нашия личенъ животъ, не е полезно и за обществения животъ. Човѣкъ не трѣбва да бѫде нито червѣй, нито молецъ, нито паразитъ.

Сега, забележетѣ, че Закхей бѣше нисъкъ човѣкъ. Когато човѣкъ иска да влѣзе въ Царството Божие, колкото е по-малъкъ, толкова е по-добре. Когато Христосъ казва, че е по-лесно камила да мине прѣзъ иглени уши, нежели богатъ да наследи Царството Божие, това е много вѣрно. За да влѣзе въ Царството Божие, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всички свои стари желания и възгледи. Когато една мома се жени, тя не тръгва съ старитѣ си дрехи, съ сѫдранитѣ си обуща, а хвърля всичко и се облича съ чисто нова премяна. Чудно е, че днешнитѣ хора искатъ да отидатъ при Бога съ дрипитѣ си. И когато проповѣдвамъ закона за себеотрицанието, вие се чудитѣ какъ е възможно това. Възможно е за млади – за моми и за момци, но за стари не е възможно, защото тѣ не се женятъ. Онѣзи отъ васъ, които сѫ стари, не трѣбва да се докачватъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде младъ въ стремежитѣ си и никога въ живота си да не казва, че нѣщо е невъзможно. Бѫдещето е на младитѣ, защото тѣ сѫ съ идеали. Закхей бѣше такъвъ младъ човѣкъ. Макаръ и да бѣше богатъ, той се качи на горе на черницата. Ако вие бѣхтѣ на мѣстото на Закхея, щѣхтѣ да започнетѣ да обсѫждатѣ какво ще кажатъ хората, щѣхтѣ да си мислитѣ, че заематѣ такова и такова положение и нѣма да успѣетѣ. Закхей не искаше да знае какво ще кажатъ хората. И когато Христосъ мина, видя го на черницата и му каза:“ Слѣзъ долу, ти си човѣкѫтъ, който въ бѫдеще ще даде примѣръ. Слѣзъ, въ бѫдещитѣ вѣкове хората отъ твоята постѫпка ще се учатъ на урокъ, макаръ и да си единъ митарь ”. За да оправдае това, Закхей каза:“ Половината отъ имането си давамъ на сиромаситѣ и за обидитѣ ще се отплатя четвѣрократно ”. Питамъ васъ, които ме слушатѣ, колцина сте готови да дадетѣ половина отъ имането си на сиромаси и за обидитѣ да платитѣ четвѣрократно? Мнозина искатѣ много евтино да влѣзетѣ въ Царството Божие. Който казва, че евтино се влиза въ Царството Божие, той не казва Истината. Човѣкъ трѣбва да бѫде младъ и въ него трѣбва да има духъ на себеотричане, на себепожертване, да бѫде честенъ, да изпълнява думата си, да не се отрича отъ това, което веднажъ е казалъ. Ако днесъ хората изпълняваха честно своята дума, деветдесетъ на сто отъ съвременнитѣ злини биха изчезнали. Трѣбва честно да се постѫпва, честно да се говори, честно да се продава, да нѣма двусмисленость въ нѣщата! А ние какво вършимъ? Щомъ направимъ погрѣшка, търсимъ начинъ да се извинимъ. Не, признай и кажи тъй:” Направихъ това така ”. Правото си е право, кривото си е криво. Всичко това има и по-дълбокъ смисълъ. Малкиятъ човѣкъ Закхей не бѣше снаженъ, но бѣше благороденъ по умъ и по душа. И казва Христосъ:“ Въ този домъ настана днесъ спасение ”.

Единъ древенъ гръцки царь, който много мразѣлъ престѫпленията, издалъ заповѣдъ, споредъ която на всѣки, заваренъ въ блудство, да му се извадятъ и дветѣ очи. За нещастие, уловили въ блудство царскиятъ синъ и го довѣли при баща му. Царьтъ казалъ:“ Ще извадитѣ едното око на менъ и едното на сина ми ”... Това е човѣкъ, който държи на думата си. Който върши престѫпления, трѣбва да ги плати. Сѫщото направи и Закхей – той даде половината отъ имането си, което е едното око. За съвременнитѣ хора богатството е тѣхниятъ животъ и да имъ вземешъ богатството означава да имъ вземешъ живота. Днесъ паритѣ правятъ хората – който е богатъ, той е и хубавъ, и добъръ. Често момитѣ казватъ за нѣкой момъкъ:“ Глупавъ да е, но да е богатъ ”. Така казва и момъкѫтъ за момата:“ Глупава да е, но да е богата ”. А после се питатъ защо не върви животътъ имъ, защо иматъ толкова нещастия. Защото и двамата сѫ богати, но сѫ глупави. Когато се чувстватѣ недоволни отъ света, това значи, че сте глупави. Вие искатѣ отъ Бога пари и богатство, но сѫщественото не искатѣ. Проповѣдникѫтъ иска да го слушатъ много хора, но никой не желае да го слуша единъ. Човѣкъ трѣбва да е готовъ като Закхей да раздаде половината си богатство и да възвърне за обидитѣ четвѣрократно. Питатѣ какъ да намѣритѣ Христосъ. Приложетѣ този законъ – качетѣ се на черницата.

Много пѫти съмъ наблюдавалъ какъ покрай овчарь, който пасе голѣмо стадо, минаватъ всички овце, а той се спира само на една, погалва я, говори й. Това показва, че тя му е любима овца. И той й дава едно любимо име, напримѣръ нѣкой пѫтъ й вика“ Маро” и тя му отговаря. Това показва, че отъ всички останали тази овца се е индивидуализирала. Тя като Закхей се е качила горе на черницата и овчарьтъ си я познава. По сѫщия законъ и ние трѣбва да се индивидуализираме. Трѣбва да се простимъ съ всички свои стари навици и стари привички. Това е цельта на съвременната култура. Всѣка наука има за целъ да преустрои човѣшкия умъ. Науката работи въ ума, а религията работи въ сърдцето. Тѣ сѫ два метода за изправяне на човѣшката душа, за подготовка къмъ пѫтя на възвишения Животъ. Защото гордостьта се явява отъ ума, а злото – отъ сърдцето. Понѣкога мислитѣ, че може да оправитѣ света или ви е мѫчно, че хората не ви зачитатъ. Гордостьта се явява, когато човѣкъ започва да се индивидуализира.

Сега, препорѫчвамъ ви да държитѣ единъ постъ отъ пет-шесть дни, за да опитатѣ колко е вашата сила. Обикновено минатъ ли два-три дни отъ поста, повече не издържатѣ. Христосъ опита своя животъ – Той пости четиридесеть дни, за да узнае своята душа. Ако не можетѣ да гладуватѣ, значи нѣматѣ сила и не може да намѣритѣ Христа. Съвременнитѣ хора сѫ натрупали това богатство, защото мислятъ, че трѣбва да ядатъ и пиятъ и сѫ станали роби на кухнята. Жената е слуга на кухнята. Свещеникѫтъ сѫщо отъ сутринъ до вечеръ само разпореждания дава какво и какъ да се приготви за ядене. И колко слуги сѫ наказвани съ бой само за това, че не сѫ приготвили яденето хубаво и навреме. Дохожда първосвещеникѫтъ и веднага пита приготвено ли е яденето. Това е идеалътъ, къмъ който хората се стремятъ. Не ме разбирайтѣ погрѣшно, не говоря противъ яденето, но лошо е, когато то се издига въ култъ на живота. Сега, напримѣръ, даватъ по четвърть килограма хлѣбъ на човѣкъ (едно време това не ставаше, но днесъ и съ толкова се минава). Онзи день срещнахъ единъ господинъ, на когото дали отъ фурната всичко три четвърти килограма хлѣбъ. Той се чудѣше какъ ще задоволи цѣлото си семейство, следъ като това количество едва на него само би стигнало, и си казваше:“ Какви времена дойдоха!” Казвамъ: трѣбва да се качишъ на черницата.

И днесъ Христосъ минава прѣзъ света, около Него всички се тълпятъ. Това е едно брожение и Христосъ иска да види колко души ще бѫдатъ горе на черницата. Този образъ трѣбва да се разбира вѫтрешно. Докато душитѣ ви не минатъ прѣзъ онзи голѣмъ пѫтъ на себеотрицание, вие не може да влѣзетѣ въ Царството Божие. То е мѣсто за силни хора. Казано е:“ Който победи ”. Да победишъ, значи да дадешъ. Злото въ света произлиза отъ това, че ние искаме само за себе си. Богъ ни е изпратилъ не да завладяваме нѣщата, не да завладяваме природнитѣ сили, защото всичко принадлежи Нему. Да завладявашъ, значи да управявашъ разумно. Ще дойде единъ день, когато собственостьта, която иматѣ, ще ви се вземе. Кѫде ще бѫдатъ вашитѣ тѣла следъ двадесет-тридесеть години? Ще дойдатъ, ще ви изпѫдятъ и ще ви кажатъ:“ Излѣзтѣ си!” Защо? Ако бѣхтѣ се качили на черницата, Христосъ щѣше да ви каже:“ Днесъ стана спасението на този домъ ”. Закхей нѣма да бѫде изпѫденъ отъ никого. Онзи, който изпъжда хората отъ света, не е Господь. Когато Богъ изпрати човѣка на Земята, даде му слуги да му служатъ, но човѣкъ ги разврати и днесъ тѣ го изпъждатъ. Микробитѣ сѫ тѣзи, които го развалятъ и го изпъждатъ. И право казватъ хората, че както човѣкъ изяжда другитѣ, така и тѣ го изяждатъ. Ние сме създали въ себе си редъ паразитни мисли и желания, които сѫ въ състояние да ни убиятъ. Често пѫти само една мисъль е въ състояние да убие човѣка. Една лоша мисъль е въ състояние да измени пулса и настроението ни. Знаетѣ ли колко струва една дума? Тя може да предизвика цѣлъ пожаръ въ света. И затова, когато станемъ господари, трѣбва да се пазимъ отъ злото, да се пазимъ отъ тѣзи фалшиви монети, които развалятъ света. Това сѫ паразити, които хранимъ въ себе си. Ако хранимъ едно малко змийче въ утробата си, когато стане голѣма змия, то ще прояде корема ни и ще излѣзе. Казватъ, че имало такива малки змийчета, които прояждали корема на майкитѣ си. Ако такива лоши мисли и желания действуватъ като живи въ вашата душа, тѣ ще ви проядатъ и вие ще умретѣ. Тогава цѣлото изкуство на науката ще остане безполезно, цѣлата философия не ще може да ви ползува. Спасението става само тогава, когато Христосъ влѣзе въ този домъ. Защото у Закхей имаше духъ на себеотрицание.

И така, не може да стане спасение въ света, безъ да влѣзе Христосъ. Както болниятъ не може да оздравѣе, ако въ кѫщата му не влиза свѣтлина, така ако не влѣзе Христосъ въ вашия умъ, нѣма спасение. Спасението е прерогативъ само на Бога. За да се спасишъ, трѣбва да разбирашъ, трѣбва да владѣешъ тѣзи сили. Може да кажешъ, че имашъ стремежъ, че знаешъ. Опитай се да видишъ колко знаешъ. Единъ френски офицеръ искалъ да се противопостави на единъ законъ, но преди това отишълъ при единъ приятѣлъ и му казалъ:“ Бий ме колкото искашъ!” Когато му ударили две яки тояги, той казалъ:“ Стига толкова, ще видя колко ще мога да издържа въ това, което съмъ намислилъ ”... Ако не можетѣ да победитѣ една лоша мисъль или желание, какъ ще можетѣ да победитѣ света? Ако не можетѣ да владѣетѣ своя езикъ, нѣма да владѣетѣ и света. Нѣкой казва:“ Дъщеря ми е станала много лоша ”. Тя не е станала лоша сега, азъ зная, че бѣше такава още преди да се роди и ти трѣбваше да знаешъ каква ще бѫде тя. Това, което виждаме сега, е вѫтре въ насъ, не е външно. Ща попита нѣкой защо Господь позволява тѣзи велики изпитания. Той е единъ Великъ учитѣлъ и ни изпитва. Той употрѣбява тоягата и казва:“ Простретѣ го този синъ на земята, ударетѣ му двадесеть и петь тояги!” И ако този синъ стане и прегърне баща си, значи познава законитѣ. Господь казва:“ Всичкитѣ ви желания, мисли и действия, всичкитѣ ви стари дрипи не ги искамъ, това не е битъ пазаръ ”. Тази работа не става нито съ молитви, нито съ четения. Много чудни сѫ хората! Дохожда при менъ единъ господинъ и ми казва:“ Моля ти се, повлияй да спечеля на лотария петдесеть хиляди лева, отъ които двадесеть и петь хиляди ще дамъ на църквата и за благотворителни дѣла ”. Не, Царството Божие не е лотария. Трѣбва рѣзко и ясно да се определи защо Христосъ отдѣля козитѣ отъ овцетѣ. Христосъ сега отдѣля хората единъ отъ други, тъй както въ химията едно съединение се разлага и единъ елементъ се отдѣля отъ другъ. Вие трѣбва да вземетѣ или положението на Закхей, който е човѣкѫтъ на бѫдещето, или положението на тълпата, която не принадлежи на бѫдещето. Закхей е колективно сѫщество – хората, които могатъ да се отрѣкатъ отъ себе си и да си подадатъ рѫка единъ на другъ, това е Закхей.

Азъ съмъ посещавалъ църквитѣ, макаръ че ме обвиняватъ, че не ходя на църква. Зная всички хора и всички свещеници, тъй както зная себе си. Ще уподобя съвременнитѣ религиозни хора на онзи царь, който преди да тръгне на едно дълго пѫтешествие повикалъ десеттѣ си министри и разделилъ царството си на десеть части, за да ги управяватъ всѣки отъ тѣхъ, докато се върне. Когато се завърналъ, царьтъ се преоблѣкълъ като беденъ просѣкъ, отишълъ при първия си министъръ и му казалъ:“ Беденъ съмъ, нѣма ли какво да ми дадетѣ?” –“ Жено, дай му скѫсанитѣ ми панталони, та да се отърва отъ тѣхъ” – казалъ министърътъ. –“ Благодаря” – отговорилъ просѣкѫтъ. –“ Ще благодаришъ, разбира се – отвърналъ министърътъ, – тѣ за тебе сѫ добри ”. После царьтъ отива при втория министъръ:“ Синко, нѣмашъ ли нѣкоя дрешка да ми дадешъ?” –“ Жено, дай му сѫдраната дреха!” Отива при третия министъръ – и тамъ му даватъ скѫсана риза. При четвъртия министъръ му даватъ скѫсана шапка, при петия – скѫсани обуща и тъ. нъ. Всички му дали по нѣщо. Най-после царьтъ пристигналъ официално въ двореца и поканилъ всички свои министри на угощение.“ Какви ли подаръци ни носи царьтъ?” – помислили си тѣ. Всички се облѣкли съ параднитѣ си дрехи, наредили се около трапезата и зачакали. А царьтъ започва да ги дарува: на първия министъръ далъ скѫсанитѣ гащи, на втория – палтото, на третия – шапката, на четвъртия – ризата и тъ. нъ... Така и Христосъ, който има много сѫдрани гащи, ризи, обуща и шапки, ще ви събере на едно угощение и на всички ще подари по нѣщо отъ тѣзи скѫсани нѣща. Сега ще кажетѣ:“ Слава Богу, ние не сме отъ тѣхъ ”. Не зная, има единъ стихъ, който казва:“ И мислитѣ имъ ходятъ следъ тѣхъ ”.

Преди хиляди години нѣкой си овчарь ималъ много овце, а въ мѣстностьта, кѫдето тѣ пасѣли, имало единъ вълкъ, който постоянно посещавалъ стадото. Овчарьтъ го гонѣлъ и биеилъ, но той успѣвалъ сегиз-тогизъ да си вземе по една овца. По едно време въ тази мѣстностъ се появила нѣкаква болесть по животнитѣ, която отнѣла живота на всичкитѣ овце. Когато чулъ за това, вълкѫтъ започналъ да плаче, отишълъ при овчаря и му казалъ:“ Какво голѣмо нещастие ни сполетя и двама – на тебъ ти измрѣха овцетѣ, тъй че ти изгуби и вълна, и млѣко, и месо, а пъкъ азъ изгубихъ възможностьта да си взимамъ понѣкога по една овца ”. Овчарьтъ рекълъ:“ Защо плачешъ, нищо че ни постигна такова нещастие, едно време живѣхме като неприятели, а сега ще живѣемъ като приятели ”. А вълкѫтъ казалъ:“ Бихъ желалъ всѣкога да ме гонишъ, но овцетѣ ти да сѫ живи ”... Това не е благородна идея, това е идея на користолюбие – да иматъ другитѣ хора, за да имаме и ние. Така възникнаха съвременнитѣ кучета. Този вълкъ е билъ първиятъ, превърналъ се на едно овчарско куче. Този старъ едновремешенъ вълкъ държи и до днесъ на обещанието си и той е, който върви съ овчаря. А овчарьтъ му казва:“ Не бой се, азъ всѣкога ще ти давамъ отъ овцата, когато я заколя, само ти не кради!”

И Христосъ влѣзе въ дома на Закхей, за да го повдигне. Ако Христосъ влѣзе въ вашата душа, Той ще ви подигне. Ако Христосъ влѣзе и каже:“ Днесъ ще бѫде спасението на този домъ ”, вие ще станетѣ знатни за всички Ангели, за всички хора. За тогавашнитѣ хора Закхей не стори нѣщо необикновено, но за насъ той е единъ идеалъ – той направи една благородна постѫпка. Азъ бихъ желалъ и у васъ да се яви този стремежъ и бихъ желалъ Христосъ да ви намѣри на тази черница. Нѣкои питатъ какво ще правятъ, когато умратъ. Гледайтѣ да ви намѣри Христосъ на черницата и да ви каже:“ Ела, Закхей, днесъ стана спасението на твоя домъ ”. И когато дойде Христосъ, не трѣбва да се криетѣ, но трѣбва да кажетѣ:“ Давамъ половината си богатство на сиромаситѣ и ще се стремя да поправя всички свои погрѣшки ”. Колко години трѣбва да се чака, за да станатъ хората благородни? Ако иматѣ смѣлостьта на Закхея, можетѣ да станетѣ благородни за единъ день, тъ. е. въ единъ животъ. Ако нѣматѣ тази смѣлостъ, ще минатъ много дни, много животи, но все пакъ ще трѣбва да се качитѣ на черницата, тъ. е. на Божественото дърво. Змията се качи на едно дърво и излъга Ева, а Закхей се качи на Дървото на живота и Христосъ го повика. Сега и вие трѣбва да се качитѣ на Дървото на живота. Кое е това дърво? То е съзнателниятъ Животъ, който Толстой описва – да живѣемъ за Бога и да скѫсаме всички връзки съ старото. Старото е една ненуждна и отровна храна за насъ. Съ какво сте пълни сега? Ако ви разчепкамъ, ще намѣря въ вашитѣ килери и гостилници зависть, омраза, гнѣвъ, песимизъмъ, маловѣрие, неблагоразумие. Ще кажетѣ, че това е обидно. Азъ бихъ желалъ да надникнетѣ и въ моитѣ килери, за да видитѣ какво има тамъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да отвори своята душа, за да види свѣтътъ какво има тамъ, тъй както Природата всѣка пролѣтъ отваря своята душа. Всѣки трѣбва да отвори душата си, да отвори извора си и да покаже какво има.

Сега, казватъ за нѣкоя мома:“ Не я мириши, защото носътъ ще ти окапе ”. Или за нѣкой момъкъ казватъ:“ Като го помиришешъ, носътъ ще ти окапе ”. Вчера срещнахъ въ Борисовата градина единъ младъ момъкъ и една млада мома, които се разговарѣха, но и тамъ тѣ бѣха нещастни. Момъкѫтъ стоеше отлѣво на момата и тя му каза:“ Изменилъ си се, не си както по-рано ”. Ако той отсега сѫ се изменили, какво остава за по-нататъкъ, когато се оженятъ? Христовото учение не е такава наука. Въ тази наука и мѫжътъ, и жената трѣбва много добре да се познаватъ. Ако познаватѣ мѫжа си, само тогава ще намѣритѣ любовьта му. Не се ли познаватѣ, не се женетѣ. Не познавашъ ли мѫжа си, не се жени; не познавашъ ли жена си, не се жени; не познавашъ ли детето си, не се жени. Ако искашъ да се женишъ, качи се на черницата. И когато се женишъ, гледай да намѣришъ момъка или момата на черницата и тѣ да кажатъ:“ Половината си богатство давамъ на тебе и четвѣрократно ще ти се отплатя, ако съмъ тѣ обидилъ ”. Съвременнитѣ моми и момци се женятъ, за да се осигурятъ. Господь не ви е пратилъ на света да се осигуряватѣ, пратилъ ви е да се учитѣ. Иска ли нѣкой да е сѫдия, туретѣ го на тази длъжность, ако е билъ на черницата; искали ли нѣкой да е свещеникъ, туретѣ го, ако е билъ на черницата, ако дава половината си богатство на сиромаситѣ; иска ли нѣкой да е владика, трѣбва да е билъ на черницата. Тогава Христосъ ще каже:“ Слѣзъ долу, днесъ ще бѫда въ твоя домъ ”. Въ този случай деветдесетъ на сто отъ вашия изборъ ще бѫде правиленъ.

Мислетѣ за Дървото, за което ви говоря – то е великолепно, то е Дърво на спасение и всѣки, който се качи на него, ще се спаси. Човѣкъ трѣбва отвисоко да разглежда какви сѫ Божиитѣ закони, какви последствия ще иматъ постѫпкитѣ ни не само засега, но и следъ хиляди години, какво последствие ще иматъ моитѣ думи въ бѫдеще. Затова ще продължавамъ да ви говоря. Не искамъ нито единъ отъ васъ да ме упрѣкне, че не съмъ ви казвалъ какво трѣбва да правитѣ. Когато ви срещна единъ день, кѫдето и да е, ще ви кажа:“ Азъ ви говорихъ всичко, което трѣбваше да направитѣ ”. Било като грѣшенъ или добъръ, азъ пакъ ще ви срещна. Но не искамъ тогава да приличатѣ на онзи американецъ, за когото ще ви разкажа. Прѣзъ 1895 година въ Америка се явилъ единъ виденъ човѣкъ отъ американски произходъ на име Шлятеръ. Обхванатъ отъ Божественъ духъ, той тайно минавалъ за пратеникъ Христовъ и успѣшно лѣкувалъ много хора. Единъ день той тръгналъ за Санъ Франциско и се срещналъ по пѫтя съ единъ боленъ просѣкъ. Шлятеръ ималъ въ себе си само десеть долара, но половината отъ тѣхъ далъ на просѣка. Преминали заедно прѣзъ една рѣка, отседнали въ хотѣла на единъ градъ, а прѣзъ нощьта просѣкѫтъ открадналъ паритѣ и гащитѣ на американеца и избѣгалъ. Събужда се оня и вижда, че дрехитѣ му ги нѣма. Но следъ единъ месецъ Шлятеръ пакъ се срещналъ съ просѣка, който пакъ билъ боленъ...

Колко пѫти и вие сте задигали паритѣ и гащитѣ на Христа и после Той ви е намиралъ пакъ бедни, болни и страдащи. Трѣбва да се оставитѣ отъ стария навикъ да крадетѣ, отъ стария навикъ на користолюбие. Той е причина за нещастията. Когато Христосъ дойде и раздели съ васъ паритѣ Си, не му задигайтѣ гащитѣ. Да ограбишъ единъ беденъ човѣкъ, значи да му вземешъ гащитѣ; да продадешъ кѫщата на бедната вдовица, значи да й вземешъ гащитѣ. Виждамъ мнозина, които продаватъ гащитѣ на Христа. Това е старата култура. Новата култура иска друго нѣщо. Не само че не трѣбва да вземаме гащитѣ на Христа, но трѣбва и десеть нови да му дадемъ. Христосъ може да се яви у васъ като ваше дете, като братъ, като сестра, като приятѣлъ или неприятѣлъ, а вие Го очакватѣ да дойде отъ Небето. Щомъ ви намѣри като просѣкъ, Той ще ви каже:“ Е, приятелю, пакъ ли си боленъ?” Ако ви намѣри като царски министъръ, ще ви каже:“ Ето вашитѣ подаръци ”. Казвамъ: идва Христосъ. Нѣкои твърдятъ, че не му е времето. Не зная дали му е времето, но когато цвѣтята цъфтятъ и ухаятъ, време му е. За това, че Христосъ е дошълъ въ света, нѣма и съмнение, но дали ще Го видитѣ е другъ въпросъ. Казвайки“ света ”, азъ разбирамъ вашия свѣтъ. Когато Христосъ дойде съ Ангелитѣ, които сѫ носители на добри мисли и идеи, тогава ще имаме нова култура, ще имаме благото, което очакваме. Мнозина очакватъ Христосъ да дойде отвънъ, но Той нѣма да дойде по този начинъ. Може да ме наречетѣ еретикъ, това е ваша работа. Когато Христосъ дойде като синъ на единъ дърводѣлецъ, не Го признаха, а днесъ Му кадятъ тамянъ. Следъ две хиляди години намиратъ, че е великъ, а следъ четири хиляди години ще бѫде още по-великъ. И когато срѣщнетѣ този Христосъ, трѣбва да бѫдетѣ на черницата. Нека Закхей оживѣе у васъ, нека всѣки да бѫде Закхей – дребенъ по тѣло, но великъ по сърдце и умъ. Колко е приятно да срѣщнетѣ човѣкъ съ просвѣтенъ умъ и съ благородно сърдце, какво мощно влияние има той! Какво благословение е, когато сѫществува хармония въ този свѣтъ и когато има спасение въ такъвъ домъ! Тукъ е Христосъ.

Дървото, за което ви говоря, е толкова голѣмо, че всички може да се качитѣ на него. Всички можетѣ да цъфнетѣ като цвета на това дърво и тогава ще ви посѣтятъ Божествени пчели, ще завържетѣ, ще станетѣ плодове и тогава Христосъ ще каже:“ Тукъ ли си Закхей?” –“ Тукъ съмъ, Господи ”. –“ Ела, днесъ ще стане спасението на този домъ ”. Сега вие какво намиратѣ въ този плодъ? Намиратѣ семенца и правитѣ каквото искатѣ съ тѣхъ. Най-често ги даватѣ на кокошкитѣ, хвърлятѣ ги, не ги ценитѣ. Но когато дойде Христосъ, Той ще тури това богатство въ една кутийка и тогава ще почувстватѣ неговия вѫтрешенъ и дълбокъ смисълъ.

Сега, азъ се старая да ви говоря половинчато, защото ако направя мисъльта си ясна, ще ослѣпѣетѣ. Както Павѣлъ ослѣпя и не можа да види Христа. И трѣбваше да мине много време, за да паднатъ люспитѣ отъ очитѣ му. Вие казватѣ:“ Г-нъ Дъновъ говори, но работата не е точно така ”. Иматѣ право, люспи иматѣ на очитѣ си. Нѣкои казватъ:“ Щомъ си излѣземъ оттукъ, пакъ ще си бѫдемъ каквито сме си ”. Опитвайтѣ, азъ не искамъ нищо да приематѣ, безъ да сте го провѣрили, безъ да сте приложили думитѣ ми на опитъ. Това, което проповѣдвамъ, е едно учение на Божественитѣ закони, учение на Ангелитѣ, на свѣтиитѣ, на благороднитѣ хора – опитайтѣ го. Вие не можетѣ да дадетѣ богатството си нѣкому, докато у васъ не се роди тази Любовь, тази мисъль. Момата не си дава сърдцето, докато не се роди у нея любовь. Старитѣ хора често казватъ:“ Вие се оженетѣ, пъкъ любовьта после ще се появи ”. Това е лъжливо учение. Докато не любитѣ, не се женетѣ. Докато не обичатѣ една мисъль, едно желание и едно действие, не го извършвайтѣ. Нека всѣки подтикъ въ живота ви да е подтикъ на Любовь и тогава вие ще бѫдетѣ въ Божествения пѫтъ и това, което извършитѣ, ще се благослови. Не искамъ безусловно да приеметѣ моето учение като истина – провѣретѣ го и после го приеметѣ. Приеметѣ това, което е Божествено, а което не е Божествено, не го приемайтѣ. Моитѣ думи сѫ опаковани, хвърлетѣ опаковкитѣ и вникнетѣ въ съдържанието имъ. Днесъ, когато слушатѣ, вие не сте сами, съ васъ сѫ вашитѣ близки отъ Небето – Ангелитѣ. Тѣ всички ви гледатъ и следятъ какъ ще приложитѣ тази задача. Тѣ си казватъ:“ Чакай да видя азъ дали моя познатъ ще се качи на черницата ”. Защото ако не се качитѣ на черницата, не можетѣ да намѣритѣ Христа. Той ще мине и ще замине, ще отиде при други хора, които Го приематъ, и ще имъ даде името да се наричатъ Синове Божии. Тази черница е въ вашата душа. Всички ваши прадеди ще ви следятъ и ще гледатъ дали ще излѣзетѣ отъ калпака. Ще кажетѣ, че това се отнася само до мѫжетѣ. Въ това учение нѣма мѫже и жени, за менъ има само души. Казватъ за нѣкого:“ Той е проповѣдникъ, свещеникъ, офицеръ и тъ. нъ.” Не трѣбва да се мамимъ отъ нашето звание, днесъ може да си майка, а утре може да си друго нѣщо. Всѣки трѣбва да е Закхей и да каже:“ Господи, азъ давамъ половината си имане на сиромаситѣ ”. Само когато постѫпватѣ така, ще настане миръ. Азъ познавамъ хората. Нъ новото учение тѣ иматъ и нови имена, но всѣко име трѣбва да има и съдържание. Ние трѣбва да бѫдемъ богати въ мисли и въ чувства. Когато излѣзетѣ оттукъ, всички ще трѣбва да се замислитѣ и да започнетѣ да гледатѣ на този свѣтъ като на училище. И трѣбва да мислитѣ, че това училище е само за васъ, не е за другитѣ, защото, ако вие станетѣ Закхей, въ света ще появи единъ по-добъръ работникъ и положението ще се подобри. У евреитѣ се намѣри само единъ Закхей. Когато Господь посети Авраама, преди да унищожи Содомъ и Гоморъ, той го запита:“ Ако намѣришъ десеть като Закхея, ще изгоришъ ли тѣзи градове?” Господь, обаче, не намѣри и толкова, поради което градоветѣ пострадаха. Закхей бѣше само единъ.

Добре би било въ България да има повече отъ единъ Закхей. Ако отидетѣ въ Франция, Англия, Германия и другаде, колко Закхеи ще намѣритѣ? Днесъ Христосъ гледа колко Закхеи има по света. Днесъ се разиграва една велика драма, драма на страдания и сълзи. Защото ако у евреитѣ имаше десеть Закхеи, нѣмаше да ги сполетятъ тѣзи нещастия. Евреитѣ – това сѫ всички сегашни народи. Хората, които знаятъ само да се биятъ и да се трепятъ, сѫ братята ви, които се наричатъ културни. Това сѫ все християнски народи. Христосъ не одобрѣва постѫпката на евреитѣ и намира, че всички сѫ виновни. Той ще дойде да тури редъ на Земята и да наложи Божествения законъ. И тогава ще познаетѣ може ли Той да наложи този Миръ или не. Христосъ си запазва още две нѣща, съ които ще наложи Мира въ света, ако хората сами не разрешатъ този въпросъ. Ако не настане Миръ, ще дойде много голѣмъ гладъ, какъвто никога не е билъ по Европа, и ще настане голѣмо земетресение, което ще разтърси цѣлъ свѣтъ. Тогава ще дойде Христосъ, ще изтрие сълзитѣ на дъщери, на майки, на бащи, на сестри и ще каже:“ Какво правитѣ вие, стари евреи?” Тогава ще замлъкнатъ орѫдията, ще престане това бучене и хората ще заживеятъ тъй, както Христосъ иска. Но казвамъ: всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде единъ Закхей. И когато казвамъ тѣзи думи, това е решението на Небето. Земята и Небето ще преминатъ, но това, което е казалъ Господь, нѣма да премине. Доброто въ света ще възтържествува, Закхей на Бѣлата раса ще дойде да се качи на черницата и Христосъ ще каже:“ Ще дойде спасението на този домъ ”. Азъ бихъ желалъ всички свещеници да заговорятъ на този езикъ и тогава ще видятъ народитѣ дали Господь работи или не. Господь се е събудилъ, Той дава още една година време на Съглашението и на Централнитѣ сили *, за да се реши този въпросъ. До 1921 година той ще се реши окончателно. Това е новиятъ Духъ. Всички Ангели идватъ да въздействуватъ и свѣтътъ ще усѣти това, което никой не е усѣщалъ. Въпросътъ е въ какво състояние ще намѣрятъ насъ? Единъ день ние ще напуснемъ тази Земя и съ какво ще посрѣщнемъ Христа?

Азъ ви оставямъ съ мисъльта да бѫдетѣ истински братя и сестри, да се обичатѣ, да знаетѣ, че иматѣ единъ Баща, единъ Братъ, който ви обича. Иматѣ единъ Закхей и трѣбва да го последватѣ. Мѫже, жени, деца, братя, сестри – всички трѣбва да го последватѣ. Това е Новото учение – учение на възраждане, съ което се внася Радость и веселие въ страдащата душа.

Да, на това Дърво бихъ желалъ България да има повече отъ единъ Закхей. Това, което ви казвамъ, идетѣ и го разкажетѣ! Разкажетѣ го на себе си! Иде Христосъ за васъ. Иде, иде и ще дойде, ще чуетѣ гласа Му. На едни, като Закхея, Той ще каже:“ Ела съ Мене ”, а другитѣ ще остави. Тѣзи, при които Христосъ ще дойде, сѫ отгоре, а тѣзи, които ще остави, сѫ отдолу. Прѣзъ тѣзи, които сѫ отдолу, Той ще мине и ще ги остави, тъй както изворни води минаватъ прѣзъ нѣкоя мѣстностъ и отминаватъ.

Днесъ да бѫде спасението на вашия домъ!

Недѣлна Беседа
26. 11. 1916 Недѣля, София



------------------------------------
* Съглашение и Централни сили – междудържавни коалиции, воювали въ Първата свѣтовна война (1914-1918) (бѣлъ. редъ.)

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...