Jump to content

1916_11_16 Петьтѣ разумни девици


Ани

Recommended Posts

От "Сила и живот", т.1
Първо издание. 1946 г., „Да възлюбишъ Господа“
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

обработена в стар правопис - 2015 г. с програма - необходима е проверка!

 

 

  Петьтѣ разумни девици

 

Беседа отъ Учителя, държана на 16 ноемврий, 1916 г. София.

 

 „А отъ тѣхъ петь бѣха разумни и петь неразумни." (Матея 25: 1-2)

 

Тия стихове сѫ извадки отъ великата Божествена книга, отъ която Христосъ черпѣлъ. И десеттѣ девици – петь разумни и петь неразумни сѫ предметъ на Божествената книга. Малцина сѫ чели и четатъ тая книга. Ще се спра върху тия стихове да обясня тѣхния дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ дотолкова, доколкото е нуждно за васъ. Защо Христосъ взима десеть девици, а не петь? При това, Той прави разлика между тѣхъ и казва, че петтѣ били разумни, а петтѣ неразумни. Защо не сѫ били две разумни и осемь неразумни, или осемь разумни и две неразумни? Значи, има известно отношение между числата.

 

Мнозина се запитватъ, кои сѫ били тия девици? Десеттѣ девици представятъ цѣлото човѣчество, отъ което половината сѫ били разумни, а половината – неразумни. Както делимъ човѣчеството на разумни и неразумни, така можемъ да го разделимъ на бѣли и черни. Досега сѫ сѫществували четири раси хора: черна, червена, жълта и бѣла. Бѣлата раса е най-младата. Нѣкога черната раса е била на върха на своето развитие. Тогава чернитѣ хора сѫ били интелигентни, а не както сега. Грѣхътъ се явява за пръвъ пѫтъ въ черната раса, отъ която и до днесъ сѫ останали представители въ лицето на петтѣ неразумни деви. Петтѣ разумни деви сѫ представители на бѣлата раса, която непрестанно работи за възстановяване Царството Божие на земята. Казватъ за нѣкого, че е добъръ или лошъ. Това е криво разбиране. Човѣкъ не може да бѫде едновременно и добъръ, и лошъ. Той е или добъръ, или лошъ. Златото не може да бѫде едновременно и ценно, и както обикновенитѣ метали – неблагородно. Златото въ всички случаи е цененъ и благороденъ металъ. Скѫпоценниятъ камъкъ е въ всички случаи скѫпоцененъ. Ценното е всѣкога ценно.

 

 „Петтѣ деви били разумни". Качество на тия деви е разумностьта. Христосъ употрѣбява думата „разумность" въ нейния дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ. Подъ „разумность" Той разбира безконечното Божествено начало, което се проявява въ човѣка. Значи, Божественото начало се проявява въ петтѣ разумни деви, а въ петтѣ неразумни не се проявява.

 

Сега, като се говори за разумни и неразумни хора, изпъква още единъ контрастъ – добри и лоши хора. По какво се отличава добриятъ човѣкъ отъ лошия? Лошиятъ човѣкъ има пори, шупли въ себе си, поради което лесно кипва или лесно се вкисва. Добриятъ човѣкъ нѣма такива шупли. Той не кипва, не шупва, както лошиятъ. Азъ взимамъ думата „пори" въ химически смисълъ, а не въ обикновенъ, физиченъ смисълъ. Химията говори за устойчиви и неустойчиви съединения, каквито сѫ азотнитѣ. Значи, както поритѣ правятъ материята неустойчива, така и неустойчивитѣ съединения правятъ човѣка лошъ. Въ тоя смисълъ, ние наричаме умрелия човѣкъ лошъ, защото материята му се разлага и се превръща въ миризливи газове. При разлагането на тая материя, елементитѣ се отдѣлятъ, и всѣки отива на мѣстото си. Когато човѣкъ напусне тѣлото си, всѣки елементъ се освобождава и отива тамъ, отдето е дошълъ. Тоя процесъ наричаме гниене, разлагане, вкисване, ферментация. Той се извършва на земята. Затова казваме, че земята е мѣсто, дето се образуватъ различни физични и химични процеси.

 

Какво представя небето? – Мѣсто на чистота и на разумность. Като казвамъ, че небето е мѣсто на чистота, това не значи, че земята е мѣсто изключително на нечистота. Добре разсѫждавайтѣ, да не изпаднетѣ въ заблуждение. Истината е една, но тя трѣбва да се приеме съ любовь. Не се ли приеме съ любовь, истината причинява смъдене, болка въ човѣка, както когато го болятъ очитѣ, стомаха, дробоветѣ. Съ болката заедно, той усѣща, че кожата го смъди. Възприемайтѣ истината правилно, за да не ставатъ обратни реакции въ васъ. Добриятъ и разуменъ човѣкъ приема истината съ любовь, затова разполага съ елементитѣ, чрѣзъ които превръща злото въ добро. –Възможно ли е това? – Възможно е, разбира се. Нѣкогашната химия се е стремѣла да превръща неблагороднитѣ метали въ благородни, главно въ злато; и сегашната химия се стреми къмъ превръщане на елементитѣ единъ въ другъ. Религията се стреми къмъ сѫщото – да превръща нисшитѣ мисли и чувства въ висши, неблагороднитѣ желания въ благородни. Въ тоя смисълъ, религиитѣ не сѫ нищо друго, освѣнъ методи за добъръ животъ, за превръщане на злото въ добро. Отъ това гледище, не е важно, каква религия изповѣдватѣ; важно е тая религия да ви даде правилни методи за добъръ животъ. – Какъ ще намѣримъ, коя религия ни подхожда? – Много просто. Какъ познаватѣ, коя храна е добра за васъ? Отиватѣ на една гостилница, порѫчватѣ си нѣкакво ядене; ако ви хареса, и вториятъ день отиватѣ на сѫщата гостилница. Ако не ви хареса, отиватѣ на друга гостилница. Храната може да е скѫпа – това не е важно. Тя трѣбва да бѫде доброкачествена – това е важно. Ако ви питатъ, защо ходитѣ въ тая гостилница, ще кажетѣ: Тукъ храната е чиста и доброкачествена, макаръ и малко по-скѫпа отъ другитѣ гостилници. Въпросътъ не е до паритѣ, до евтинията. Обикновено, който продава евтино, стои далечъ отъ истината. Ако азъ продавамъ нѣщо, или скѫпо ще го дамъ, или нищо нѣма да взема.

 

Божественото трѣбва да се цени. Ще възразитѣ, че Богъ дава даромъ. Какво разбиратѣ подъ „даромъ"? Българитѣ иматъ обичай, когато се жени млада мома, да дарява близкитѣ си: на тоя дава кърпа, на оня риза, или друго нѣщо. Мислитѣ ли, че тя дава даромъ всичко това? Тя дава даръ, но очаква да получи нѣщо отъ тия, на които дава.

 

Мнозина очакватъ всичко отъ Господа, а тѣ нищо не даватъ. Такъвъ законъ не сѫществува. Като дава, Богъ изпълнява закона за себе си. Той нищо не очаква отъ насъ, но ние трѣбва да даваме, за да се облагородимъ. Просяцитѣ, съ своето сѫществуване, облагородяватъ човѣшкитѣ чувства. Тѣ подсещатъ човѣка да дава. Въ това отношение, тѣ сѫ гостилничари, които канятъ клиентитѣ си да отидатъ при тѣхъ да се нахранятъ. Ако добритѣ и благородни чувства въ човѣка не се подхранватъ, той ще остане бедна, необработена почва. – Докога ще сѫществуватъ просяци? – Докато хората сѫ въ закона на развитието си. Петтѣ разумни деви и петтѣ неразумни, за които говори Христосъ, показватъ, именно, това, че въ човѣка има едно разумно и едно неразумно начало, които сѫ въ постоянна борба. Когато неразумниятъ дойде при разумния да иска отъ неговото масло за свѣтилника си, последниятъ ще каже: Не мога да ти дамъ отъ своето масло, защото и на тебе, и на мене нѣма да стигне. Азъ имамъ масло само за себе си. Иди си купи. Човѣкъ трѣбва да си достави всичко навреме. Рече ли да търси масло въ момента, когато му потрѣбва, ще разбере, че е закъснѣлъ. Петтѣ неразумни деви отидоха да си купятъ масло, но когато се върнаха, вратата бѣше затворена, и тѣ не можаха да влѣзатъ. Господь имъ каза, че не ги познава и не може да имъ отвори. Свѣтилникѫтъ на човѣка трѣбва постоянно да гори.

 

Свѣтилникѫтъ представя човѣшкото тѣло, а маслото – неговото сърдце. Свѣтлината на свѣтилника е умътъ на човѣка. Значи, човѣкъ трѣбва да има тѣло – свѣтилникъ, масло –сърдце, което постоянно да чувства и умъ – винаги мислещъ. Богъ познава само ония, които иматъ свѣтещи тѣла. На ония, които сѫ лишени отъ тѣла, отъ сърдца и отъ свѣтещи умове, Той казва: „Идетѣ да си купитѣ това, което не ви достига." – Защо Господь не прие петтѣ деви? Тѣ, макаръ и късно, отидоха да си купятъ масло и се върнаха пакъ при Него. – Свѣтътъ е рудникъ, дето трѣбва да се работи. Какъ ще изпратитѣ своитѣ слуги въ тоя рудникъ безъ масло въ свѣтилницитѣ имъ? Свѣтлина е нуждна за тѣхъ. Безъ тая свѣтлина тѣ нищо не могатъ да направятъ. А като не работятъ, тѣ не могатъ да влѣзатъ въ Царството Божие. – Де е Царството Божие? – Пакъ на земята, но не на сегашната земя, а тая, която ще бѫде следъ хиляди години. Една е земята, но и тя минава прѣзъ различни процеси на развитие. Първоначално земята не е била такава, каквато днесъ я виждаме. За нея се казва, че е била неустроена и пуста, и Духъ Божи се носѣлъ върху бездната. Първоначално земята е била пара и огънь – това сѫ процеси, прѣзъ които тя е минала. Значи, земята е минала прѣзъ вода и огънь, докато дойде до това положение, въ което я виждаме днесъ. И човѣкъ е миналъ и продължава да минава прѣзъ тия процеси. Той има въ себе си и кръвь, и вода, и топлина, но това не е човѣшката душа. По отношение на Божествения животъ, човѣшката душа и земята сѫ синоними. – Защо? – Защото душата и земята минаватъ прѣзъ едни и сѫщи процеси на развитие.

 

И тъй, петтѣ разумни и петтѣ неразумни деви сѫ въ самитѣ васъ. Отъ френологично гледище, човѣкъ има две половини, две естества въ себе си – въ всѣка половина по петь центъра, тъ. е. по петь чувства. Значи, човѣкъ има всичко десеть чувства, тъ. е. десеть сѣтива: петтѣ сѫ въ действие, активни, а петтѣ сѫ пасивни, въ запасъ. Когато и десеттѣ сѣтива работятъ едновременно, човѣкъ е постигналъ идеала на своята душа. Той е разуменъ, добъръ и справедливъ. Вие не знаетѣ, колко души сѫ били поканени на сватбата. Знаетѣ само, че има женихъ и невѣста, но Христосъ не е казалъ, какъвъ е броятъ на сватбаритѣ. Споредъ мене, числото на сватбаритѣ, заедно съ младоженцитѣ, е било 20: десеть и десеть. Единицата е Богъ, а двойката – материалъ, сборъ отъ всички живи частици, които работятъ. И човѣкъ, като жива частица въ вселената, трѣбва да работи, да види плода на своя трудъ. Дали е разуменъ, или неразуменъ, това е другъ въпросъ. Човѣкъ трѣбва да разчита на своя умъ и на своето сърдце, на никого да не уповава. Какво може да направи и най-добриятъ учитѣлъ, ако ученикѫтъ не учи? Какво може да направи добриятъ лѣкаръ, ако болниятъ не изпълнява съветитѣ му и се храни само съ отрицателни мисли? Затова Христосъ казва на болния: „Да бѫде споредъ вѣрата ти!"

 

Какво представя вѣрата? – Качество на разумния човѣкъ. Вѣрата и надеждата вървятъ заедно, както крилетѣ на птицата. Любовьта е главата на птицата. – Защо ми трѣбва вѣра и надежда? – За хвърчене. Безъ тѣхъ никой не може да хвърчи. Докато си въ умствения свѣтъ, тѣ сѫ нуждни за криле. Щомъ слѣзешъ на земята, тѣ се превръщатъ на крака. Надеждата и вѣрата сѫ необходими, както за тоя, така и за оня свѣтъ. Петтѣ неразумни деви мислѣха, че може да се живѣе и безъ масло, тъ. е. безъ вѣра и надежда. Ще възразитѣ, че Богъ е щедъръ и милостивъ, ще имъ даде масло. – Всичко може да имъ даде, но условия сѫ нуждни. Много богатства има на земята, които Богъ дава щедро, но за тѣхното използуване сѫ нуждни условия. Напримѣръ, дадено ви е житното зърно, но навреме трѣбва да го посѣетѣ. Като се посѣе въ земята, то възприема жизненитѣ сокове отъ нея и израства, но това става напролѣтъ. Пропуснешъ ли това време, губишъ всички благоприятни условия. Житното зърно представя човѣшкия умъ, който трѣбва да се развива навреме, да придобие знание и разбиране. Това значи, навреме да извадитѣ екстракта на житото и навреме да го използуватѣ. – Не може ли по другъ начинъ да стане това? – Такъвъ въпросъ задава само оня, който или нищо не разбира, или мисли, че всичко знае. На такъвъ въпросъ не може да се даде отговоръ. Какво правя азъ? – Изучавамъ великитѣ Божии закони, безъ да питамъ, защо е така и не може ли другояче.

 

Запитали Хермесъ, великия Учитѣлъ на Египетъ, защо сѫществува злото. Той само свилъ устни, затворилъ уста и нищо не отговорилъ. Такъвъ въпросъ не се задава. Питатѣ, защо единъ свѣтия е по-близо до Господа, а другъ – по-далечъ. Вие били ли сте при Господа, да знаетѣ, кой де стои, кой е по-близо и кой – по-далечъ отъ Него? Азъ виждамъ, кой де стои, но виждамъ, че всички свѣтии сѫ на земята и работятъ усилено въ лабораториитѣ на живота. Дали вие сте прави, или азъ, това ще докаже опитътъ. Азъ казвамъ това, което зная и което съмъ опиталъ.

 

 „Петтѣ деви били неразумни". – Защо били неразумни? – Защото не изпълнили задълженията си къмъ Божественото. Христосъ казва: „Гладенъ бѣхъ, не ме нахранихтѣ; жаденъ бѣхъ, не ме напоихтѣ; боленъ бѣхъ, не ме нагледахтѣ; затворенъ бѣхъ, не ме посетихтѣ". Като казва това, Христосъ има предъ видъ петтѣ неразумни деви, тъ. е. оная половина отъ човѣчеството, която не изпълни своята задача. Петтѣ разумни деви изпълниха всичко това и навреме влѣзоха въ Царството Божие. Какъ се изразява неразумностьта на хората, това се вижда въ притчата за талантитѣ. Двамата слуги спечелили двойно повече отъ това, което получили отъ господаря си, а третиятъ заровилъ своя талантъ въ земята и, когато се върналъ господарьтъ му, той казалъ: „Господарю, зная, че си жестокъ, че жънешъ, дето не си сѣлъ, затова се убояохъ и заровихъ таланта, който ми даде. Ето, предавамъ ти това, което е твое." Значи, когато ние сме жестоки и неразумни, когато си служимъ съ лъжата, мислимъ, че всички хора сѫ като насъ. Не е така. Да виждашъ нѣщата въ единъ или въ другъ смисълъ, това се дължи на твоя вѫтрешенъ свѣтъ. Следователно, петтѣ неразумни деви представятъ сили въ човѣка, които трѣбва да се впрегнатъ на работа. Това е общъ въпросъ, за всички хора и народи, а не индивидуаленъ. Христосъ не дойде да отлѫчи единъ народъ отъ другъ, но да обедини народитѣ. Въпрѣки това, казано е, че Христосъ ще отлѫчи овцетѣ отъ козетѣ. Кое млѣко е по-безопасно за децата: овчето или козето? – Козето. Не само е по-безопасно, но е и по-здравословно. Козетѣ и овцетѣ сѫ емблема на нѣщо. Подъ „овца" се разбира разумностьта и благородството на човѣка, а подъ „коза" – неразумностьта и своенравието. Козата се качва по високи планински върхове, а овцата обича равни мѣста. Козата обича приключенията, както неразумнитѣ хора. Като знаетѣ това, не питайтѣ, защо идатъ страданията и радоститѣ. Всичко въ живота ви е резултатъ на вашитѣ мисли и желания.

 

Казвамъ: Всичко, което човѣкъ силно желае – добро или зло, все ще се реализира. За изяснение на мисъльта си, ще си послужа съ една приказка изъ персийския животъ. Това се случило десетина вѣка преди Христа. Единъ отъ персийскитѣ царе по това време ималъ обичай да обикаля столицата си, да разбере, какъ живеятъ неговитѣ поданици. Една вечеръ, както се разхождалъ съ първия си везиръ, миналъ край една малка, бедна кѫщичка, отдето се чувалъ нѣкакъвъ разговоръ. Спрѣлъ се предъ кѫщичката, да чуе, кой говори и какъвъ разговоръ се води. Чулъ, че се разговарятъ три сестри. Първата казала: Едно желание имамъ, да се оженя за хлѣбаря на царя, да се наямъ на бѣлъ хлѣбъ. Втората казала: Азъ желая да се оженя за месаря на царя, да се наямъ на месо. Третата казала: Азъ желая да се оженя за царския синъ и да му родя едно разумно, добро дете. Царьтъ решилъ да изпълни желанието на тритѣ сестри. На сутринта той ги извикалъ въ палата си и изпълнилъ желанието и на тритѣ: първата оженилъ за своя хлѣбаръ, втората – за своя месарь, а третата – за сина си. Всичко, което човѣкъ силно желае, се сбѫдва. Дветѣ сестри били недоволни отъ положението си и започнали да завиждатъ на третата, която се оженила за царския синъ. Защо трѣбвало да бѫдатъ недоволни? Нали се реализира тѣхниятъ идеалъ? Ще спра разказа дотукъ. Това е едната страна на въпроса.

 

Има хора въ света, които мислятъ само за хлѣбъ и Богъ имъ го дава. Други мислятъ само за месо, за пищна храна – и това имъ се дава. Тѣ мечтаятъ за елементитѣ злато и сребро. Третата категория хора е оная, която има високъ идеалъ. Тѣ искатъ да се оженятъ за царския синъ – за Истината и да родятъ нѣщо разумно. Тѣ се подвизаватъ въ Божествения пѫтъ. Първитѣ две категории хора мислятъ само за ядене, както воденицата мисли само за смилане на житото. Туряшъ житото, смѣлишъ го на брашно, измиешъ камъка и отново туряшъ жито. Тия хора сѫ недоволни отъ живота и казватъ, че животътъ нѣма смисълъ. – Какъ да нѣма смисълъ животътъ? Каквото сѫ пожелали, това сѫ постигнали. Ако искашъ живота ти да има смисълъ, пожелай да се оженишъ за царския синъ, да му родишъ едно добро и разумно дете.

 

Казвамъ: Човѣшката душа трѣбва да се стреми къмъ великото, да се свърже съ Бога, да роди нѣщо разумно. Само така човѣкъ може да излѣзе отъ своята личность. Личностьта на човѣка е маска, а индивидуалностьта – неговото висше проявление, на което той трѣбва да се спре. Не е важно, какви сѫ отношенията на човѣка къмъ хората; важно е, какви сѫ отношенията му къмъ Бога и къмъ възвишенитѣ сѫщества. Вторитѣ отношения опредѣлятъ първитѣ. Когато свиришъ въ оркестъръ, никой нѣма да обърне внимание на красивото ти лице и на мекитѣ ти рѫце. Всѣки ще гледа, какъ свиришъ, дали се хармонизирашъ съ главнитѣ музиканти. Да мислишъ, да чувствашъ правилно, това значи, да свиришъ добре. Да свиришъ добре, това значи, да бѫдешъ красивъ. Всѣки може да бѫде красивъ, при условие, че чувства най-финитѣ вибрации на любовьта. Като мисли добре, човѣкъ укрепва, усилва здравето си. Само здравиятъ може да бѫде радостенъ и веселъ. Нещастията и страданията на хората се дължатъ на факта, че и тѣ, като дветѣ сестри, сѫ пожелали да се оженятъ за царския хлѣбаръ и царския месарь и, като постигнали желанията си, казватъ: Не заслужава човѣкъ да се жени. Така е, не заслужава човѣкъ да се жени за хлѣбаръ и за месарь.

 

Тоя, който е написалъ приказката за персийския царь и за тритѣ сестри, билъ великъ мислитѣлъ. Чрѣзъ нея той иска да обясни, защо хората на физичния свѣтъ се раздвояватъ въ мислитѣ и желанията си, а духовнитѣ хора не се раздвояватъ. Когато Божественото начало въ човѣка се прояви, то ще го научи, какъ да събира маслото въ масленицата си, отде да го достави и при какви условия да си служи съ него. Придобие ли човѣкъ тая разумность, Христосъ го приема при себе си, тъ. е. въ Царството Божие. Не можешъ да имашъ масло и масленица, ако не си разуменъ.

 

Като изучаватѣ вѫтрешния смисълъ на живота, виждатѣ, че първата проява на Бога е Логосътъ, тъ. е. Разумностьта, Словото. После се явява свѣтлината, като резултатъ на Божественото проявление. Това значи, да бѫдешъ една отъ разумнитѣ деви, да пожелаешъ да се оженишъ за царския синъ и да родишъ едно разумно дете. Това значи, да бѫдешъ господарь на себе си. Ако нѣмашъ масло въ масленицата си, Христосъ ще ти каже: Не тѣ познавамъ. Така каза Христосъ на неразумнитѣ деви. И при васъ идатъ много приятели и приятелки; за едни отъ тѣхъ казватѣ, че ги познаватѣ, а за други, че не ги познаватѣ.

 

Кои хора познаватѣ и кои не познаватѣ? Вие познаватѣ само ония, които ви сѫ направили нѣкакво добро, или които сѫ ви услужили. Ония, които не сѫ ви направили добро, или които не сѫ се проявили къмъ васъ, не познаватѣ. Всѣки, който е далъ нѣщо отъ себе си за васъ, е вашъ познатъ. Който нищо не ви е далъ, минава за непознатъ. И Христосъ опредѣля отношенията си къмъ хората въ зависимость отъ закона за даването. Той казва: „Само оня ще влѣзе въ Царството Божие, който ме нахрани, когато бѣхъ гладенъ; който ме напои, когато бѣхъ жаденъ; който ме утеши, когато бѣхъ боленъ, и посети, когато бѣхъ затворенъ. На тоя човѣкъ дължа и него ще взема съ себе си. Оня, който не е направилъ нищо за мене, ще го оставя за друга епоха, когато пакъ ще дойде на земята да работи за Бога." – Азъ искамъ да бѫда на небето съ Христа заедно. – И това е възможно, но запитай се самъ: Пожертвалъ ли си нѣкога живота си за Христа? Ако си го пожертвалъ, ще бѫдешъ съ Христа. Ако не си го пожертвалъ, ще останешъ вънъ, за бѫдещата епоха, за далечни времена. Въ кое отъ дветѣ ще повѣрватѣ, това е ваша работа. Важно е, че срѣденъ пѫтъ нѣма. Вѣрнитѣ нѣща сами се провѣряватъ. Тамъ важна роля играе опитътъ. – Какъ ще влѣземъ въ Царството Божие? – Чрѣзъ усилена работа, извършена съ любовь. Помнетѣ: Въ тѣлото, въ мозъка се криятъ сили, които трѣбва да разработитѣ. – Искаме да ни се разкриятъ тия сили. – Всѣки самъ може да ги разкрие. Достатъчно е да употрѣбяватѣ по единъ часъ на день за размишление върху велики духовни въпроси, за да прогледатѣ. Въ който день се отворятъ очитѣ ви, ще пожелаетѣ да се оженитѣ за Царския синъ, тъ. е. да влѣзетѣ въ света на Истината и да станетѣ разумни.

 

Сега ще продължа приказката. Третата сестра, която се оженила за царския синъ, родила дете. Понеже дветѣ сестри завиждали на сестрата – царица, тайно решили да откраднатъ детето, и вмѣсто него да сложатъ друго дете, сакато, недоразвито. Тѣ изпълнили решението си. Царското дете дали нѣкѫде да го отгледатъ, а вмѣсто него, за изненада на бащата и майката, турили едно чуждо, сакато дете. Царьтъ, недоволенъ отъ царицата, която не изпълнила обещанието си, да роди добро, разумно дете, заповѣдалъ да я затворятъ. Царското дете попаднало въ дома на единъ градинарь, който често работѣлъ въ палата на царя. Детето расло, развивало се добре и станало голѣмъ, красивъ момъкъ. Като се разхождалъ изъ мѣстностьта, дето баща му работѣлъ, той чулъ за името на една красива царска дъщеря, която се отличавала съ способностьта си да превръща младитѣ момци въ камъни. Много царски синове отивали при нея и, като се влюбвали, тя ги превръщала на камъни. Цѣлата мѣстностъ се покрила съ камъни. Младиятъ момъкъ – царскиятъ синъ пожелалъ да я види. Научилъ името й – тя се казвала Халѣлъ Каза. Царскиятъ синъ решилъ да опита щастието си, да се яви предъ нея. Възседналъ коня си и тръгналъ къмъ двореца на прочутата Халѣлъ Каза. Изъ пѫтя той се разговарѣлъ съ коня си и му казалъ: Когато чуешъ да произнеса името Халѣлъ Каза трети пѫтъ, ти ще зацвилишъ много силно. Той стигналъ до двореца и отдалечъ още извикалъ: Халѣлъ Каза! Като чула името си, царската дъщеря казала: Да станешъ на камъкъ! Царскиятъ синъ се превърналъ на камъкъ, но само до колѣне. Отъ колѣнетѣ нагоре запазилъ вида и образа си. Той не се уплашилъ, и трети пѫтъ извикалъ: Халѣлъ Каза. Тогава коньтъ зацвилилъ толкова силно, че царската дъщеря се смутила и забравила да каже на момъка да стане на камъкъ. Като разбралъ, че тя не може вече да се прояви, царскиятъ синъ я накаралъ да го измие, да го възстанови и върне силата му. Следъ това той се качилъ на коня си, обиколилъ цѣлата мѣстностъ и, дето минавалъ, казвалъ: Станетѣ вие, герои на миналитѣ вѣкове, и тръгнетѣ съ мене! Най-после царскиятъ синъ отишълъ при Халѣлъ Каза, разказалъ й историята на тритѣ сестри и предложилъ и на нея да тръгне съ него.

 

Какво представя Халял-Каза? Тя е човѣшката душа, а хората около нея сѫ камъни, които чакатъ времето на своето възкресение. Въ тоя смисълъ, казвамъ, че сѫществуватъ два вида хора: живи-умрѣли и умрели-живи. Азъ бихъ желалъ всички да бѫдетѣ живи. Когато човѣшкиятъ умъ се проникне отъ Божествената свѣтлина, всѣка мома ще каже: Тоя е, когото очаквамъ отъ години.

 

Какво искамъ азъ отъ васъ, отъ сегашнитѣ хора? Искамъ да търсятъ Господа, а не мене. И Христосъ е казалъ: „Словото, което ви проповѣдвамъ, е Господь. Него търсетѣ, а не мене." Кой отъ васъ, като чете или слуша притчата за десеттѣ деви, е употрѣбилъ нѣколко деня въ размишление, да проникне въ нейния вѫтрешенъ смисълъ? Достатъчно е да пожелаетѣ искрено да разберетѣ нѣщо повече отъ това, което чететѣ, за да ви се даде едно откровение. Само така ще разберетѣ, че вие сте една отъ петтѣ разумни деви. Вие сте първата дева – тѣлото, въ което влизатъ останалитѣ четири: умътъ, сърдцето, душата и духътъ. Петтѣ деви се сливатъ съ Христа въ едно цѣло. Докато не се качитѣ на висотата на своя умъ и не влѣзетѣ въ областьта на вашата душа, вие не може да разберетѣ Христа, не може да се слѣетѣ съ Него. Грѣшката за това не е въ васъ, но въ мѣстото, на което сте застанали. Качетѣ се нависоко, да се открие предъ васъ целия хоризонтъ, да видитѣ, че земята не е мъртво тѣло. Тя е една свѣтеща жена, която навредъ пръска свѣтлина.

 

Казватъ, че земята е голѣма грѣшница. Не е грѣшница, но отъ време навреме се разтърсва, съ което иска да каже на своитѣ немирни деца да мируватъ. Бихъ желалъ и вие да иматѣ търпението на земята. Кой не се ползува отъ нея? Кой не взима отъ нейнитѣ плодове? Тя се разравя, оре, жъне и нищо не казва. Когато иска да даде нѣкакъвъ урокъ на децата си, поразтърси се, затвори всичкитѣ си входове и чака известно време да поумнеятъ. После й тя утихва и се успокоява. Затова казвамъ: Бѫдетѣ търпеливи не като Бога, но поне като земята. Нѣкой казва: Кога ще напусна грѣшната земя? Споредъ мене, земята е рай, на нея живеятъ свѣтии. Мѣстото, дето обикновенитѣ хора живеятъ, е мѣсто на грѣха – юдолъ плачевенъ. Ако сте на земята, при свѣтиитѣ, радвайтѣ се. Тя е майката-земя, която изобилно ражда. – Здраво ни е хванала тая майка. – Не зная, кой кого е хваналъ: тя васъ, или вие нея.

 

Сегашнитѣ хора сѫ още слѣпи, не виждатъ своята майка-земя, не виждатъ грижитѣ й, какъ ги храни и приготвя за посрещането на Христа. Ще каже нѣкой, че иска да отиде на друга планета. – Дето и да отидешъ, ще ти искатъ свободенъ билетъ отъ земята. На никоя планета не приематъ хора, които не почитатъ майка си. – Ще отида на Венера. – И тамъ не приематъ безъ свободенъ билетъ отъ земята. – Ще отида на небето. – Де е небето? Никой не може да напусне земята, докато не плати данъка си. Когато човѣкъ не слуша Господа, Той казва: „Пратетѣ го при майка му, да го възпита." Тогава тя отваря обятията си и го приема. Всички казватъ, че еди-кой си умрѣлъ и го заровили. Близкитѣ му плачатъ за него, а земята го утешава: Не се безпокой, азъ ще ти приготвя друга дреха, по-хубава отъ сегашната. Ти ще дойдешъ отново на земята, заедно съ десеттѣ деви – петь разумни и петь неразумни. Живѣйтѣ като царски синове на земята, безъ да злоупотрѣбяватѣ съ своитѣ права. Трѣбва ли да постѫпватѣ съ ближния си, както вълкѫтъ постѫпва съ агнето?

Вълкъ срещналъ едно агне и му казалъ: Защо миналата година си говорило лоши думи за мене? – Какъ ще говоря лошо за тебе, когато миналата година не бѣхъ родено? – Защо ми мѫтишъ водата? – Какъ ще ти мѫтя водата, когато ти си надъ мене? – Мѫтишъ ми водата, или не мѫтишъ, азъ ще тѣ изямъ. Колкото агнета и да изяде вълкѫтъ, все вълкъ ще си остане. Като знаетѣ това, не постѫпвайтѣ като вълка. Днесъ отмъщавашъ на едного, утре на другиго, докато на лицето ти се явятъ бръчки. Такива бръчки постави Богъ на лицето на Каина, че който и да го срѣщне, да го познае, никой да не го убие. Каинъ трѣбва да живѣе. Иначе, той ще бѫде по-вреденъ. Вие трѣбва да туритѣ на работа своитѣ лоши мисли и желания. Иначе, тѣ ще бѫдатъ по-вредни.

 

Индуситѣ казватъ: Убий всѣко желание въ себе си. Азъ казвамъ: Впрегни всѣко свое желание на работа, не го убивай. Христосъ казва: „Отречи се отъ себе си." Азъ казвамъ: Възлюби себе си. Ще кажетѣ, че това е противоречие. Питамъ: Защо трѣбва да се откажешъ отъ себе си? Време е да възлюбишъ себе си. Който не възлюби себе си, не може да влѣзе въ Царството Божие. Да възлюбишъ себе си, тъ. е. Божественото начало въ себе си, това значи, да бѫдешъ уменъ, добъръ и благороденъ. Като възлюбишъ Бога въ себе си, самия себе, или своя високъ идеалъ, това значи, да се облагородишъ, да станешъ разуменъ.

 

Като говоря за петтѣ разумни и петтѣ неразумни деви, не искамъ да си задаватѣ въпроса, между кои сте вие, и да се плашитѣ. Щомъ сте дошли да ме слушатѣ, мислетѣ, че сте отъ разумнитѣ. – Отъ избранитѣ ли сме? – Ако остане отсега нататъкъ да ви избиратъ, вашата работа е свършена. По-добре е, обаче, да не знаетѣ отъ кои сте и да не се интересуватѣ отъ тоя въпросъ. По-добре е стремежътъ ви да растѣ и да богатѣе, безъ да знаетѣ, че сте богати. Петтѣ разумни деви иматъ отношение къмъ човѣшкия умъ и къмъ човѣшкото сърдце. Умътъ се проявява трояко: като обективенъ или предметенъ, външенъ; като умъ, който има отношение къмъ паметьта и висшъ умъ, или висшъ разумъ. И сърдцето проявява главно три вида чувства: висши морални чувства – любовь къмъ Бога; любовь къмъ ближния и любовь къмъ себе си. Едната дева заема задната часть на мозъка; втората заема горната часть на мозъка, а останалитѣ три деви – предната часть – челото. Петтѣ деви заедно образуватъ единъ триѫгълникъ. Както виждатѣ, тѣ сѫ въ насъ и ни заставятъ да мислимъ и да чувствуваме. Нѣкои казватъ, че човѣкъ има два ангела. Споредъ мене, човѣкъ има десеть ангела – петь разумни и петь неразумни. Когато се проявятъ неразумнитѣ деви, вие излизатѣ отъ релситѣ на своя животъ. Когато ви посѣтятъ разумнитѣ, вие започватѣ да работитѣ съ любовь и всичко ви върви добре. Първитѣ деви ви събличатъ, а вторитѣ ви обличатъ и носятъ голѣмо благословение. Дойде ли Божието благословение върху васъ, вие не губитѣ равновесие и сте въ положението на параходъ въ рѫцетѣ на добъръ, опитенъ капитанъ. Колкото и да се клатушка параходътъ ви, пазетѣ равновесието си. Щомъ иматѣ стремежъ къмъ Бога, всѣкога ще следватѣ правия пѫтъ на живота.

 

Какво представя животътъ на земята? – Параходъ, който пѫтува подъ зоркото и вещо око на своя капитанъ. Параходътъ е здравъ, съ добри и здрави машини, съ опитни матроси. Вие, като пѫтникъ въ тоя параходъ, пѫтуватѣ по Великия океанъ. Може да преживѣетѣ състоянието на човѣкъ, който се страхува да не пропадне; или може да сте тихъ и спокоенъ, да разчитатѣ напълно на капитана, на матроситѣ и на парахода. Въ първия случай ще се свиватѣ, ще се стрѣскатѣ, ще гледатѣ машинитѣ, ще питатѣ капитана и матроситѣ, кога ще стигнетѣ, какъ ще стигнетѣ, има ли достатъчно вѫглища и тъ. нъ. Каквото и да правитѣ, колкото и да се страхуватѣ, нищо не можетѣ да постигнетѣ. За предпочитане е да се оставишъ въ рѫцетѣ на опитния капитанъ и да наблюдавашъ, прѣзъ какви мѣста пѫтувашъ – поне ще научишъ нѣщо.

 

Земята е голѣмъ, здравъ, сигуренъ параходъ. Всички машини, тъ. е. всички нейни сили сѫ на мѣстото си и, въ края на краищата, той ще ви занесе въ Божествения свѣтъ. Земята може да остарѣе, може отново да се подмлади и пакъ да остарѣе, но никога нѣма да се разруши. Както човѣкъ минава прѣзъ детинство, юношество, зрѣла възрасть и старость, така и земята минава прѣзъ тия четири периоди. Всѫщностъ, четиритѣ периоди на земята опредѣлятъ четиритѣ човѣшки възрасти. Казано е въ Писанието: „Грѣшнитѣ нѣма да възкръснатъ". Съ други думи казано: Когато параходътъ стигне на пристанището, всички пѫтници слизатъ тамъ, за да покажатъ паспортитѣ си. Ония, на които паспортитѣ сѫ точно завѣрени, иматъ право да влѣзатъ въ града. Ония, които нѣматъ паспорти, или паспортитѣ имъ не сѫ редовни, отново се връщатъ въ парахода и продължаватъ пѫтуването си. Тѣ казватъ: Близо сме до небето. Първитѣ, които влѣзоха въ града, казватъ: Вече сме на небето. Видѣхме и разбрахме, какво представя то.

 

Каквото става съ пѫтницитѣ на параходитѣ, сѫщото става и съ хората на земята. Вие сте излѣзли отъ майката-земя, пѫтуватѣ съ нея, и единъ день пакъ ще се зърнетѣ при нея. Тя ще ви облѣче въ по-хубави дрехи, ще ви даде по-добри условия за развитие. Другъ пѫтъ нѣма. Само че едни ще влѣзатъ въ Божествения свѣтъ по-рано, а други – по-късно. Петтѣ разумни деви влѣзоха въ Царството Божие по-рано, а петтѣ неразумни останаха вънъ, да чакатъ своето време.

 

Казватѣ: Защо трѣбва да минаваме прѣзъ толкова мѫчнотии и страдания? За да създадетѣ условия за влизане въ Божествения свѣтъ. – Защо ни е всичко това? Преди всичко, знайтѣ, че вие сами си създаватѣ страданията. За да не страдатѣ, съветвамъ ви да слушатѣ майката-земя и, като изядетѣ единъ отъ нейнитѣ плодове, кажетѣ: Майко, благодаря ти за плода, който ми даде. Ще се стремя отъ день на день да ставамъ по-добъръ и по-разуменъ. Като изядешъ единъ хлѣбъ, кажи: Майко, благодаря ти за хлѣба, който ми даде. Какво правишъ ти? Изядешъ хлѣба и казвашъ: Лошъ бѣше хлѣбътъ. Богъ е строгъ и взискателенъ. Той тѣ чува и пита: Защо не почиташъ майката-земя? Учетѣ се да почитатѣ тая майка, която е крайно добра, щедра и отзивчива. Тя не е юдолъ плачевенъ, както нѣкои я наричатъ. Богъ създаде земята като часть отъ небето. Затова, който живѣе добре на земята, ще живѣе добре и на небето; който живѣе добре на небето, ще живѣе добре и на земята. Значи, земята и небето съставятъ едно цѣло. Щомъ си дошълъ на земята, изучавай всичко, което тя ти предлага. Изучавай камънитѣ, растенията и животнитѣ. Въ всѣко животно се крие известна добродетѣлъ, или нѣкакво изкуство. Напримѣръ, мравката е символъ на трудолюбие, паякѫтъ е майсторъ тъкачъ. Всичко въ света – растение или животно има велико предназначение. И паразититѣ – въшки, бълхи, дървеници, колкото и да сѫ нежелателни, учатъ човѣка на чистота. Който не разбира вѫтрешния смисълъ на живота, на природата, на всичко сѫществуващо, казва: Нѣма смисълъ да живѣешъ. Свѣтътъ е безсмислено създаденъ. Значи, всичко е безсмислено, а ти, малкиятъ човѣкъ, си смисленъ. Кой тѣ създаде толкова смисленъ и единственъ въ света?

 

Единъ американецъ, любознателенъ човѣкъ, отъ Ню Йоркъ, срещналъ единъ свой познатъ, редакторъ на единъ отъ голѣмитѣ вестници, и го запиталъ: Кѫде си ходилъ? – Ходихъ да видя, какъ обучаватъ бълхитѣ да маршируватъ. – Не се шегувай, говори сѣриозно. – Наистина, видѣхъ, какъ бълхитѣ по команда се нареждатъ на дружини, на взводове, на полкове и маршируватъ. Господинътъ се заинтересувалъ отъ тоя фактъ и отишълъ самъ да види и провѣри истинностьта на тия думи. Самъ той казва: Видѣхъ, какъ бълхитѣ се обучаватъ въ военното изкуство. Почудихъ се, какъ сѫ постигнали това. Не е лесно да отвикнешъ бълхата да скача. На въпроса, какъ сѫ постигнали тоя успѣхъ, диригентътъ на бълхитѣ отговорилъ: Наистина, тукъ срещнахъ най-голѣмата мѫчнотия. За да отвикна бълхитѣ да скачатъ, поставѣхъ ги- между две стъкълца и така ги държахъ известно време. Като се увѣрявахъ, че това е постигнато, вдигахъ стъкълцата и започвахъ да ги обучавамъ.

 

Питамъ: Ако бълхата може да изучи военното изкуство, вие не можетѣ ли да изучитѣ Божественото изкуство? И Богъ днесъ постѫпва по сѫщия начинъ. Когато пожелае да ви отвикне отъ стария навикъ да скачатѣ и да бѣгатѣ, Той ви поставя между две стъкла. Тѣ оказватъ известно напрежение върху ума и сърдцето ви, и вие започватѣ да мислитѣ правилно. Само така ще разберетѣ, кои сѫ разумнитѣ и кои неразумнитѣ деви. Първитѣ казватъ, че всичко въ света е разумно и смислено, а вторитѣ казватъ, че всичко е неразумно и безсмислено.

 

Сега азъ желая да не се женитѣ за хлѣбари и мeсари, а да се оженитѣ за царския синъ и да родитѣ добро и разумно дете.

 

Желая ви да намѣритѣ царската дъщеря Халял-Каза, да я извикатѣ по име два пѫти и на третия пѫтъ коньтъ ви да зацвили. Следъ това да говоритѣ съ царската дъщеря и да превърнетѣ камънитѣ около васъ въ живи хора.

 

Мислетѣ върху тия нѣща, за да придобиетѣ нова свѣтлина. Сега азъ ви давамъ само скелета на новата мисъль и на новата свѣтлина, а вие сами ще запълнитѣ промеждутъцитѣ. Тогава ще дойде Божието благословение върху васъ.

 

Беседа отъ Учителя, държана на 16 ноемврий, 1916 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...