Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1916_11_05 Христа да придобия

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 27 декември 2015 - 05:52

От "Сила и живот", т.1
Първо издание. "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

обработена в стар правопис - 2015 г. с програма - необходима е проверка!

 

Христа да придобия

 

 „А още и вмѣнявамъ всичкото, че е щета поради превъзходството на познаването на Христа Исуса Господа моего; за когото изгубихъ всичко и вмѣнявамъ всичко за изметъ, само Христа да придобия.“

Филипѣномъ 3: 8

 

Азъ ще се спра само върху последната фраза: „Христа да придобия.“ Думата придобивамъ е позната и на малки, и на голѣми, и на учени, и на прости, и на добри, и на лоши, и на умни, и на глупави – всички се стремятъ къмъ придобиване. Нѣма сѫщество, което да не се стреми да придобие нѣщо, колкото нискостоящо и да е то. Друго нѣщо е дали този стремежъ съответства на нуждитѣ, скрити въ сѫщностьта на дълбокитѣ причини на Живота. По-важенъ е стремежътъ за придобиване и върху него почива растенето и развиването на човѣка. Защото тѣлото, сърдцето, умътъ и Духътъ си иматъ свой стремежъ на развитие.

 

Когато говоримъ за придобиване на Христа, трѣбва да разбираме какво е това. Азъ зная, че иматѣ различни мнения, всички искатѣ да хванетѣ Христа, да го придобиетѣ. Можетѣ да придобиетѣ волъ и да го туритѣ въ обора, можетѣ да придобиетѣ конь и да му туритѣ юзда, можетѣ да придобиетѣ кокошка и да я туритѣ въ курника да я хранитѣ, можетѣ да придобиетѣ хубава рокля и да я туритѣ въ гардероба, може да придобиетѣ шапка и други нѣща. Можетѣ да придобиетѣ и едно дете, но него нѣма да го туритѣ ни въ курника, ни въ гардероба, а ще го държитѣ въ рѫцетѣ си, на гърдитѣ си. И тъй, трѣбва да се прави сѫществена разлика, трѣбва да притежаваме качеството да различаваме нѣщата. Всѣки, който е тръгналъ въ Правия пѫтъ, въ пѫтя на човѣчеството или, казано въ най-висшъ смисълъ, въ Божествения пѫтъ, той трѣбва да различава дветѣ сѫществени нѣща – да различава злото отъ Доброто, лъжата отъ Истината, неправдата отъ Правдата, омразата отъ Любовьта, глупостьта отъ Мѫдростьта. Тѣзи нѣща сѫ необходими, тѣ сѫ сѫщественото въ Живота. Вие мислитѣ, че разбиратѣ нѣщата; може да мислитѣ, че нѣкои нѣща сѫ добри, а всѫщностъ тѣ сѫ зли. Когато говоримъ за Добро или за зло, разбираме отношенията на нѣщата къмъ разумната човѣшка душа.

 

И тъй, какви сѫ стремежитѣ на душата? Нѣкой казва, че е гладенъ, и вие мислитѣ, че това е сѫществена нужда. Душата ви не се интересува отъ това, тя не иска тѣзи твърди вещества. Вие мислитѣ, че човѣкъ се състои отъ ядене, но това показва, че не разбиратѣ нѣщата. Вие се питатѣ: „Ами когато умра, дали ще ямъ и пия на онзи свѣтъ?“ И като не можетѣ да разрешитѣ този въпросъ, започватѣ да си мислитѣ какъвъ ли ще бѫде онзи свѣтъ. Въ Царството Божие хората не ядатъ и не пиятъ – това сѫ нѣща, които тѣлото изисква за материалния свѣтъ. Но тѣлото и вие сѫ две различни нѣща и когато тѣлото придобие тѣзи работи, не считайтѣ, че душата ви ги придобива – това е една илюзия. После, у васъ се явяватъ омраза, зависть, отмъщение и други и мислитѣ, че това е стремежъ на душата. Това сѫ стремежи на вашето сърдце, защото гнѣвътъ и завистьта сѫ нѣща, приятни на сърдцето; окултиститѣ биха казали, че това сѫ стремежи на Астралното тѣло. Напримѣръ нѣкой има нѣколко кѫщи и вие му завиждатѣ; завиждатѣ на нѣкого, че е по-красивъ или по-ученъ; нѣкой ви отнема слугата и вие се гнѣвитѣ и тъ. нъ., а после си казватѣ: „Азъ се разгнѣвихъ, азъ направихъ това“ – лъжетѣ се, това е стремежъ на вашето сърдце. Следъ това нѣкой започва да мисли, че е много нѣщо, възгордява се, мисли, че е много ученъ, много силенъ, че много знае, започва да мисли, че той е всичко, че той е човѣкѫтъ, че той е придобилъ нѣщо. Той се гордѣе, защото има много знания, може да учи хората и да имъ проповѣдва, мисли, че той е, който знае всичко. Всичко това е вашиятъ умъ, това е изразъ на вашитѣ мисли. Трѣбва да различитѣ тѣзи сѫществени нѣща на вашия умъ.

 

И така, кѫде ще намѣримъ Христа? Нито въ тѣлото си, нито въ сърдцето си, нито въ ума си ще Го намѣримъ. Кѫде тогава ще го намѣримъ? Ще ви кажа. Нѣкои ще ме разбератъ, а нѣкои нѣма да ме разбератъ. Понѣкога съмъ давалъ толкова ясни примѣри, за да се научитѣ да мислитѣ, и пакъ не сте могли да се научитѣ. Такъвъ е примѣрътъ съ оня пѫтникъ, който, падайки въ една пропасть, се уловилъ за клона на едно дърво и стояолъ увисналъ четири-петъ часа. А щомъ отмалѣлъ и се пусналъ, той останалъ учуденъ, когато видѣлъ, че пропастьта подъ него била само петнадесеть сантиметра. Питатъ ме сега нѣкои какъ да се пуснатъ отъ този клонъ въ живота си. Имашъ ли едно желание, пусни го! Не мисли, че интереситѣ на твоето сърдце сѫ и твои интереси, остави ги да си вървятъ по своя пѫтъ. Мнозина отъ васъ се намиратъ въ положението на онзи турски юнакъ, който хваналъ единъ разбойникъ и двамата така се вкопчили, че нито той можежлъ да го заведе при баща си, нито разбойникѫтъ го пускалъ. Юнакѫтъ казалъ на баща си: „Татѣ, азъ уловихъ единъ разбойникъ.“ – „Пусни го“ – му отговорилъ бащата. Въ случая вие сте едно желание, което иска да ви ограби, и нито можетѣ да се освободитѣ отъ него, нито то ви оставя. Ще запитатѣ какъ да се освободитѣ отъ това желание. Ето илюзиитѣ на вашия умъ. Стига да искатѣ, ще се научитѣ какъ да се освободитѣ: идетѣ при единъ химикъ, помолетѣ го да ви направи единъ простъ опитъ – да разложи водата на водородъ и кислородъ, накарайтѣ го да ви опише свойствата на единия и другия елементъ и да ви покаже начина, по който той ги е отделилъ. Разсѫждавайтѣ и ще се научитѣ и вие да раздѣлятѣ по сѫщия начинъ. Вие сѫщо иматѣ едно съединение между тѣлото и сърдцето; може да иматѣ съединение и отъ три елемента – киселинитѣ напримѣръ се състоятъ отъ три елемента. Следователно отъ съединението на вашитѣ тѣло, сърдце и умъ вие иматѣ една киселина, а всички химици казватъ, че киселинитѣ сѫ опасни за живота. Понѣкога киселинитѣ се употрѣбяватъ за цѣръ, но трѣбва да се даватъ въ малка доза; когато се употрѣбятъ въ голѣма доза, тѣ предизвикватъ отравяне.

 

Сега, когато ви говоря това, не искамъ да кажа, че не ви трѣбва сърдце, умъ и тѣло, но твърдя, че тѣлото си има свои интереси и то си е въ своето право, сърдцето си има свой стремежъ и то си е въ своето правото, умътъ си има свой стремежъ и той си е въ своето право. И душата въ човѣка си има свой стремежъ – напримѣръ Милосърдие, Вѣра, Надежда, Съвѣстъ, Любовь къмъ Бога. Тѣ сѫ най-висшитѣ чувства на душата и вие сте въ тѣхната атмосфера. Душата е атмосферата на самия човѣкъ. Следователно, ако искаме да разбираме човѣка, ако искаме да намѣримъ Христа и ако искаме да образуваме едно хубаво тѣло, ние трѣбва да живѣемъ въ тази възвишена атмосфера. Ако служитѣ на тѣлото си, вие ще бѫдетѣ слуга, а то – господарь. И единъ день ще се разочароватѣ отъ него, както момата се разочарова отъ нѣкой момъкъ. Тя е търсила момъка съ сърдцето си, а не съ своята сѫщностъ. Казватъ за нѣкоя мома, че е изгубила сърдцето си, но ще го намѣри, защото сърдцето може да се открадне, както могатъ да откраднатъ паритѣ ви или кравата ви. Може да се открадне и вашиятъ умъ и вашитѣ мисли, защото умътъ не е нѣщо сѫществено; това показва, че вие не можетѣ да владѣетѣ ума си. Когато пъкъ сърдцето се изгуби, тогава човѣкъ се втвърдява и казватъ, че се е ожесточилъ. Тѣлото, сърдцето и умътъ сѫ изучени – вие не търсетѣ тѣзи нѣща. Който иска да придобие Христа, трѣбва да мине прѣзъ тѣзи три свята и да влѣзе въ света на душата. Бихъ ви го описалъ: той е единъ великъ свѣтъ, населенъ съ толкова благородни Сѫщества. Може би следъ време, когато хората придобиятъ сѣтивото да виждатъ, ще могатъ да говорятъ за този свѣтъ. И сега можемъ да говоримъ за него, говорейки за Правда, Миръ и Любовь. Този свѣтъ има две подраздѣления: първо, пълно съзнание и, второ, вѫтрешно сливане съ Бога. Християнитѣ го наричатъ Едемски рай.

 

И тъй, за да намѣритѣ Христа, трѣбва да влѣзетѣ въ душата си, да се повдигнетѣ и у васъ да се зароди първото качество – безкористието. Подъ думата безкористие не разбирамъ отрицателното качество да не желаешъ, но да разбирашъ кои сѫ сѫществени нѣща, какво трѣбва да придобиешъ и какво не. Користолюбие е напримѣръ, когато искашъ да придобиешъ нѣща, които мразишъ. Когато си горделивъ, искашъ всички да говорятъ добре за тебъ, всички да тѣ обичатъ. Когато се научитѣ правилно да мислитѣ, тъ. е. когато въ този Божественъ, възвишенъ смисълъ вие сте на вратата, на която можетѣ да хлопатѣ, Христосъ ще ви отвори. Какъ се придобива Христосъ? Тѣлото иска да приеме храна и то приема своитѣ гости, поставяйки ги въ устата си, кѫдето се приематъ всички. Устата има журъ фиксъ, затова тамъ работятъ тридесеть и двама слуги, които на всѣки гостъ, който влиза, му събличатъ дрехитѣ. На входа има единъ главенъ инспекторъ, който провѣрява гоститѣ, заповѣдва на слугитѣ да го наплюнчатъ, да го сдъвчатъ хубаво и следъ това да го пратятъ въ приемната стая. Ако сте гостъ и ви сдъвчатъ, минаватѣ по коридора къмъ друга стая, кѫдето всички останали сѫ насядали, и следъ четири часа отъ вашето съдържание не остава и следа, всичко се преобразува. Следъ това ви изпращатъ въ света прѣзъ задната врата, но вече въ друга форма, а не въ тази, въ каквато дойдохтѣ. И когато се явитѣ втори пѫтъ на света, вие ще бѫдетѣ едно извѣржение. Това е стремежътъ на тѣлото – приема отпредъ, изпраща отзадъ, тъ. е. всичко приема, а нищо не дава. Не обвинявайтѣ тѣлото, такива сѫ неговитѣ разбирания. И вие искатѣ да приеметѣ Христа по сѫщия начинъ. Не, по този начинъ нищо нѣма да направитѣ.

 

Дойдетѣ ли до сърдцето, и тамъ е сѫщото – привличатѣ нѣкого и казватѣ: „Много тѣ обичамъ “, но щомъ го намразитѣ, изпущатѣ го прѣзъ задната врата. И тогава мѫжътъ или жената се оплакватъ, че сѫ изгубили сърдцето си. Твоятъ мѫжъ никога не е ималъ сърдце, твоята жена никога не е имала сърдце – и двамата не сѫ имали сърдца, не сѫ били тѣхни. Сѫщото е и съ ума: когато ви приеме, ще ви похвали, но единъ день и той ще ви изпрати прѣзъ задната врата. Затова казваме, че въ нашитѣ отношения има една непостоянна целъ. Това сѫ степени на развитие. Тѣлото, сърдцето и умътъ сѫ сили, дадени на човѣшката душа, които тя трѣбва да завладѣе по единъ Божественъ начинъ. Тѣлото никога не трѣбва да ти става господарь, а трѣбва да ти е слуга; на сърдцето си сѫщо никога не трѣбва да позволявашъ да ти стане господарь; сѫщото се отнася и до ума. Нѣкой казва: „Азъ обичамъ съ сърдцето си “; който обича съ сърдцето си, той ще тѣ обича днесъ, а утре ще тѣ мрази. Затова хората казватъ, че безъ омраза не може. Въ света на сърдцето има раздвояване. Азъ не се лъжа отъ тѣзи работи. Всички, които по този начинъ искатѣ да иматѣ възвишенъ и добъръ домъ, искатѣ да живѣетѣ въ миръ и съгласие, не сте разбрали Живота. Ако живѣешъ единъ физически, сърдеченъ или умственъ животъ, не можешъ да бѫдешъ въ Царството Божие. Съвременната химия разглежда състоянията на тѣлата като твърди, течни и въздухообразни: тѣлото се уподобява на твърдата материя, сърдцето – на течната, а умътъ – на въздухообразната. Следователно вие можетѣ да си служитѣ съ тѣзи три състояния на материята – тѣ сѫ три сили, три отношения.

 

Сега Павѣлъ казва: „Всичко считамъ за изметъ, за да постигна Христа.“ Въ познаването на Христа има други закони. За да разберетѣ законитѣ на тѣлото, трѣбва да проучитѣ анатомията и физиологията. Съвременнитѣ хора не трѣбва да бѫдатъ невежи, а трѣбва да проучватъ своитѣ промени, да знаятъ колко пѫти въ минута бие сърдцето имъ сутринъ, на обѣдъ и вечеръ, тъ. е. да знаятъ разположението на своето сърдце и денемъ, и нощемъ. После, трѣбва да разбиратъ разположението на своя умъ – кога мислятъ по-ясно и кога по-тъмно. Вие трѣбва да иматѣ една по-ясна представа вѫтре въ себе си, да различаватѣ тѣзи три отдѣлни области на вашия животъ. И когато започнетѣ да различаватѣ желанията на тѣлото (защото то понѣкога иска да се разхожда, а понѣкога иска да си почива), тогава можетѣ да се качитѣ на своя конь, тъ. е. на своето тѣло, но ще знаетѣ, че тази разходка не е твоя, а разхождашъ коня си. А когато си почивашъ, кажи, че почива твоятъ конь. Мразишъ ли нѣкого, кажи, че упражнявашъ сърдцето си; обичашъ ли нѣкого, пакъ упражнявашъ сърдцето си, защото то обича омразата и Любовьта. Знайтѣ, че може да употрѣбитѣ омразата и завистьта като една работа на вашето сърдце. Напримѣръ желаешъ да придобиешъ много кѫщи или друго каквото и да е; изведи сърдцето си на разходка, покажи му много кѫщи, кажи му, че ще ги има, кажи му, че ще има всичко, което желае. На следващия день пъкъ ще се качишъ на своя умъ и него ще развеждашъ; умътъ ще иска да узнае тайната на Бога, ще се надига, а ти му кажи, че всичко знаешъ, че имашъ слава, че си написалъ всички книги на света – той ще се зарадва. А ти ще знаешъ, че твоето тѣло, сърдце и умъ работятъ. Следъ това ще разходишъ твоята душа – напримѣръ ще срѣщнешъ единъ нещастникъ и ще му помогнешъ колкото можешъ, ще му дадешъ повече Вѣра и Надежда. Първото нѣщо, което се явява въ душата, е това, че тя дава; тогава ще кажешъ на тѣлото си: „Ще ме почакашъ малко, за да дамъ на този човѣкъ нѣщо.“ Ще раздадешъ Любовь, Вѣра, Надежда и когато се върнешъ у дома си, ще намѣришъ Христа. Ще кажетѣ: „Колко лесно, тя не била мѫчна работа!“ Много лесна работа е: извеждашъ тѣлото, сърдцето, ума и душата на разходка и се връщашъ.

 

Подъ израза „всичко считамъ за изметъ“ Павѣлъ подразбира, че знанието, което можемъ да имаме за тѣлото, за сърдцето и за ума, не може да се сравнява съ онова, което Христосъ може да ни даде въ съгласие съ душата ни, когато се научимъ да даваме. Когато растенията започнатъ да цъфтятъ, обърнетѣ внимание на това, че всѣки цвѣтъ се обръща къмъ Слънцето. Поставетѣ нѣкое растение, напримѣръ нѣкоя ябълка, въ зимникъ и наблюдавайтѣ какво ще стане съ нея. Растенията живеятъ на открити мѣста, кѫдето има слънчева свѣтлина. Следователно, за да намѣритѣ Христа, трѣбва да освѣтитѣ вашето сърдце, умъ и душа. Душата ви отъ нищо не трѣбва да се смущава. Напримѣръ прияде ви се кокошка или си кажетѣ: „Колко лошо говорятъ за менъ “, или си кажетѣ: „Искамъ да бѫда уменъ и ученъ “, а следъ това искатѣ да намѣритѣ Христа. Нѣма да Го намѣритѣ, защото сте въ единъ зимникъ. Или влѣзетѣ въ нѣкоя църква и искатѣ тамъ да намѣритѣ Христа – и тамъ нѣма да Го намѣритѣ. Нѣкой казва: „Азъ принадлежа къмъ тази или онази църква “; щомъ допуска, че сѫществуватъ много църкви, съвременната църква проповѣдва многоженство. Колко църкви има въ света? Азъ казвамъ, че има само една църква, тъ. е. една жена. За тази църква Христосъ казва, че е разумна и мѫдра. Отначало Богъ е създалъ единъ мѫжъ и една жена. Това сѫ най-разумнитѣ разсѫждения. И ако нѣкой ме пита какъвъ съмъ, това значи, че ме пита дали живея въ тѣлото си, въ сърдцето си или въ ума си. Църквата, която азъ зная, е била винаги една и прѣзъ всички вѣкове ще остане само една. Всѣки, който иска да намѣри Христа, трѣбва да има правилни схващания, правилни понятия за тѣзи нѣща. Нѣкои могатъ съ хиляди години да ви проповѣдватъ, но нѣма да ви кажатъ Истината. Свещеникъ, който ви казва, че тази или онази църква е най-добра, не ви говори Истината. Ако подъ своята църква той разбира Божествената църква, която като единъ изворъ дава отъ себе си, която излива своето благословение въ света, тогава съмъ съгласенъ. Но ако църквата събира хора, за да ги използува, тя не е Божествена. Христосъ дойде между евреитѣ, които бѣха избранъ народъ, но тѣхната църква бѣше църква на грабежъ. И ако днесъ евреитѣ сѫ пръснати по света, то е, защото бѣха лакоми и Господь ги прокле и ги наказа. Господь не ги прокле въ буквалния смисълъ, но тѣ сами си докараха това. Нѣкои мразятъ евреитѣ; не трѣбва да ги мразятъ, а да ги приематъ като единъ добъръ примѣръ. Азъ вѣрвамъ, че ако евреитѣ единъ день приематъ Христа както трѣбва и дойдатъ въ областьта на душата, ще кажатъ: „Въ Христа Исуса нѣма ни елинъ, ни юдеинъ.“ Христосъ обединява нѣщата въ себе си.

 

Тези нѣща не сѫ противоречиви, но вие не можетѣ да разделитѣ интереситѣ на тѣлото отъ тѣзи на ума и затова у васъ се нарушава хармонията на нѣщата. Напримѣръ вие се раждатѣ жена и сте недоволни. Какво е жена? Жената живѣе въ сърдцето, тъ. е. сърдцето е една кѫща, въ която човѣшкиятъ Духъ е влѣзълъ да живѣе. Ти си взѣлъ тази кѫща подъ наемъ и знай, че въ това сърдце ти си кираджия и единъ другарь ще имашъ сега. Мѫжътъ живѣе на единъ по-горенъ етажъ, тъ. е. жената живѣе на втория, а мѫжътъ живѣе на третия етажъ, но и двамата сѫ кираджии. Нѣкой казва, че да бѫдешъ мѫжъ или жена е споредъ закона, който Господь е турилъ. Жената трѣбва да е на втория етажъ, а мѫжътъ трѣбва да е на третия. Когато мѫжътъ падне отъ третия етажъ, обрулването му е по-голѣмо. Затова, за да намѣришъ Христа, трѣбва да престанешъ да мислишъ дали си жена или мѫжъ, трѣбва да излѣзешъ на отворено мѣсто, да излѣзешъ въ областьта на душата. И тогава, когато се обърнетѣ къмъ Бога и препратитѣ вашитѣ истински желания къмъ Него, вие ще цъфнетѣ. Само тогава Божествената енергия и Божествената свѣтлина ще оплодотворятъ вашия цвѣтъ и ще се зачене Божественото у васъ. Когато излѣзетѣ отъ сърдцето, ума и тѣлото си, само тогава тѣзи цвѣтове ще могатъ да се оплодятъ и вие ще иматѣ приятнитѣ плодове на Живота. Постарайтѣ се прѣзъ тази една година да намѣритѣ себе си.

 

Павѣлъ казва: „Ако раздадетѣ богатството си и тѣлото си, пакъ нѣма да намѣритѣ Христа; вие сте на пѫтя, но не и въ пѫтя.“ Когато дойдетѣ въ положението на душата си, когато дойдетѣ въ петата область на Любовьта – да обичатѣ Христа и Той да бѫде всичко за васъ, тогава вие сте Го намѣрили. Когато престанетѣ да мислитѣ за себе си, за своето тѣло, сърдце, умъ и душа, когато престанетѣ да мислитѣ какъ да се спаситѣ, тогава ще намѣритѣ Христа. Когато бѫдетѣ надъ тѣзи четири области, ще разберетѣ великия смисълъ на Любовьта и ще го разберетѣ съ едно преживяване. Само когато ви заковатъ въ тази Любовь, както заковаха Христа, вие ще кажетѣ: „Прости имъ, защото тѣ нищо не знаятъ.“ А сега знамъ много мѫже и жени, които си казватъ: „Азъ ще намѣря Христа.“ Жената се моли, а мѫжътъ ¢ я слуша и си казва: „Азъ ще взема четири гвоздея и ще я закова “; но тя започва да вика, да се сърди, а той ¢ казва: „Лъжешъ като стара циганка, не знаешъ ли, че азъ живея на третия етажъ, а ти си подъ менъ?“ Другъ пѫтъ мѫжътъ се моли, а жената го слуша, взема четири гвоздея, иска да го закове, той се сърди, вика и тогава тя му казва: „Лъжешъ като старъ циганинъ.“ И така двамата всѣки день намиратъ Христа. Отъ осемь хиляди години насамъ има приковани хора и азъ ги виждамъ, че се кълнатъ.

 

Сега, пита се защо християнството не е напреднало. Човѣкъ, който иска да се развива, трѣбва да разбере този дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ и да се освободи отъ тѣлото си. Ти и безъ такова тѣло можешъ да живѣешъ. То е сборъ отъ много клетки, които и безъ тебъ могатъ да си живеятъ – тѣ сѫ твои слуги и единъ день, когато завършишъ своето развитие, ще тѣ напуснатъ. Така е и съ твоето сърдце и съ твоя умъ – единъ день и тѣ ще ти кажатъ: „Излѣзъ отъ тѣлото си, че ще дойде другъ господарь.“ За отношението на тѣлото, сърдцето и ума ще ви приведа една аналогия, която донѣкѫде ги изяснява: вие иматѣ една каруца, която представлява човѣшкото тѣло, и единъ конь, който представлява човѣшкото сърдце, а самиятъ човѣкъ е вѫтре въ каруцата. Счупи ли се вашата каруца, вие се качватѣ на коня; минаватѣ ли прѣзъ стръмни мѣста, вие ще изоставитѣ и коня и ще тръгнетѣ пешъ. Следователно вие трѣбва да напуснетѣ тѣзи три облѣкла и да излѣзетѣ отвънъ. И когато казва Христосъ: „Ако нѣкой не се отрече отъ себе си “, това значи да се отречешъ отъ господарството на тѣлото, сърдцето и ума и да вземешъ душата си за другарка. Понеже тя е добра жена, нейнитѣ интереси сѫ общи съ интереситѣ на Духа и тя всичко дава. Затова Христосъ казва: „Съ какво се ползува човѣкъ, ако спечели цѣлъ свѣтъ, а изгуби своята душа?“ Ако си човѣкъ безъ душа, всички тѣзи три нѣща единъ день ще тѣ напуснатъ и ти ще изгубишъ всичко.

 

И тъй, Павѣлъ казва: „Всичко считамъ за изметъ, за да придобия Христа.“ Сега, искамъ тази мисъль да е ясна въ умоветѣ ви. Не искамъ да говоря съ праздни думи, защото мисъльта, която изказвамъ, е точно опредѣлена въ моя умъ. Азъ не искамъ да ме лъжетѣ. Напримѣръ азъ зная какво представлява фактътъ, че нѣкои отъ васъ дохождатъ тукъ единъ пѫтъ; нѣкои дохождатъ два пѫти, други три пѫти и тъ. нъ. Това нѣщо представлява за менъ наука: напримѣръ азъ мога да узная следъ колко време нѣкой ще дойде пакъ. Сѫществува приказка за единъ вълкъ, който изѣлъ едно магаре, минали деветъ месеца и той си казалъ: „Ще отида пакъ да видя нѣма ли нѣкое друго магаре на това мѣсто.“ Ако е лѣтно време, магарето може да е на сѫщото мѣсто, но ако е зима, ще е прибрано. Затова на третия пѫтъ вълкѫтъ ще дойде лѣтно време и ще намѣри магаре... Това е една приказка, която има много голѣмъ смисълъ. Нѣкой казва: „Дойде ми много голѣма беля “; азъ му отговарямъ: „Следъ време ще ти дойде голѣмо щастие.“ Нѣкому дойде голѣмо щастие, доволенъ е, а азъ казвамъ: „Следъ време ще ти дойде нѣкое нещастие.“ Защо е така? Тѣзи работи трѣбва да се изучаватъ.

 

Който иска да намѣри Христа, трѣбва да разбира тѣзи дълбоки нѣща. За менъ тѣзи схващания иматъ двояко значение: напримѣръ музиката има чисто техническа и чисто психическа страна. Ако искашъ да учишъ музика, да придобиешъ техника, трѣбва да си вземешъ учитѣлъ; ако искашъ да слушашъ хубава музика, изпълнена отъ единъ великъ музикантъ, ще трѣбва да платишъ за единъ билетъ десеть лева. Въ втория случай вие се ползуватѣ наготово. Сега, ако искатѣ да ме слушатѣ само, ще ви кажа: моитѣ билети струватъ десеть лева (за беднитѣ може и безъ пари), но ако искатѣ да учитѣ, ще платитѣ много скѫпо. Напримѣръ искатѣ ли да учитѣ цигулка, ще трѣбва да плащатѣ и при това всѣки день ще употрѣбяватѣ по нѣколко часа за упражнение. Въ цигулката има четири струни и ще трѣбва да свиритѣ последователно най-напредъ на първата, после – на втората, на третата и на четвъртата. Съ всички тѣзи скрибуцания ще омръзнетѣ на майка си, но когато се научитѣ да свиритѣ и на четвъртата струна, ще кажетѣ: „Свършихъ вече упражненията.“ За да намѣритѣ Христа, трѣбва да знаетѣ много добре да свиритѣ на цигулка – само тогава Христосъ ще ви стане Учитѣлъ.

 

Съвременната система за обучение е много добре устроена: най-напредъ се минава прѣзъ отдѣленията, после – прѣзъ класоветѣ, после – прѣзъ висше училище и само тогава може да се дойде при нѣкой Великъ учитѣлъ. Нѣкой казва: „Азъ ще дойда при Христа “; Христосъ нѣма време да ви занимава, Той може да ви даде само единъ концертъ. Но ако искатѣ да научитѣ изкуството на Живота, трѣбва да живѣетѣ като единъ цигуларь. Великиятъ цигуларь Паганини е свирѣлъ по дванадесеть часа на день и това, което той е изпълнявалъ, днесъ никой не може да го повтори. Сега казватѣ: „Придобихъ Христа “; когато придобиетѣ Христа, тогава ще разберетѣ смисъла на Живота и нѣма да има нѣщо невъзможно на този свѣтъ. Тогава ще приличатѣ на индийския князъ, посетилъ единъ индуски свѣтия, който ималъ много хубава крава: князътъ много харесалъ кравата и предложилъ на свѣтията много пари. Свѣтията обаче не я давалъ; князътъ го заплашилъ, че ще му я вземе насила, но свѣтията отговорилъ: „Опитай се.“ Изпратилъ той цѣла армия въорѫжени хора, но свѣтията съ единъ погледъ повалилъ всички на земята. Следъ тази случка князътъ решилъ да разбере живота на свѣтията. Следъ като го изучавалъ хиляда години, той придобилъ нѣкаква сила и знания и пакъ отишълъ съ въорѫжени хора да вземе кравата, но пакъ се повторило сѫщото. После още хиляда години проучвалъ живота на свѣтията, придобилъ нови сили и знания, пакъ тръгналъ да вземе кравата, но и този пѫтъ не успѣлъ. За пореденъ пѫтъ князътъ се заеалъ да проучва живота на свѣтията, придобилъ още нови знания и станалъ толкова силенъ и добъръ, че дори всички богове му се покланѣли. И накрая, следъ всички тѣзи три хиляди години на учение князътъ отишълъ при свѣтията и му казалъ: „Вече не ми трѣбва тази крава.“ Това значи, че когато излѣзълъ отъ тѣлото, сърдцето и ума си, кравата вече не му трѣбвала...

 

Колко пѫти тѣлото се оплаква отъ сърдцето, защото сърдцето грѣши, а тѣлото страда; другъ пѫтъ умътъ грѣши, а сърдцето страда – такъвъ е законътъ. Следователно грѣхътъ започва отъ ума. Всички болести идватъ все отъ ума, отъ сърдцето и отъ тѣлото, затова заболяванията биватъ умствени, емоционални и соматични. Изпѫдетѣ лошитѣ мисли отъ васъ и всички соматични болести ще изчезнатъ. Внесетѣ тѣзи нови сокове и вашето тѣло ще се подобри. Това практикува и съвременната медицина: когато кръвьта на нѣкого е много увредена, отварятъ една негова вена и вена на единъ здравъ човѣкъ, преливатъ кръвь отъ последния въ тѣлото на болния и той оздравява. Соковетѣ на душата непременно трѣбва да минатъ прѣзъ вашия умъ, сърдце и тѣло и тогава вие ще станетѣ тѣхенъ господарь.

 

За да придобиетѣ Христа, Неговиятъ Духъ трѣбва да се съедини съ вашия. И щомъ се съединитѣ, вие ще почувстватѣ единство, ще почувстватѣ, че цѣлата вселена е една хармония и всички нѣща, били тѣ добри или зли, сѫ на мѣстата си. Добритѣ и злитѣ нѣща сѫ такива само по отношение спрямо васъ. Но Богъ, който е благоволилъ да вложи въ дадено сѫщество Своя Духъ, си има причини за това, Той знае напримѣръ защо е изпратилъ вълка и не сте вие, които ще Го сѫдитѣ. Богъ казва: „Азъ тѣ направихъ човѣкъ, затова не бѫди като вълка, като мечката, като змията, но постѫпвай като едно разумно сѫщество.“ И тъй, щомъ мразитѣ, вие сте съ сърдцето си; щомъ обичатѣ да похапватѣ, вие сте съ тѣлото си; щомъ се гордѣетѣ, вие сте съ ума си, но вие не сте още съ Христа. Човѣкъ трѣбва да се научи кое е сѫщественото въ него, трѣбва да разбере, че неговата храна е друга. Истината, Любовьта, Мѫдростьта, Правдата и Доброто – това е храната, съ която ще придобиетѣ Христа. Когато придобиетѣ тѣзи плодове, тогава Христосъ ще дойде, защото ще има какво да Му сѣрвиратѣ. Щомъ започнетѣ и вие да се хранитѣ съ тази храна, всички ще бѫдетѣ хубави, а не такива, каквито сега ви виждамъ. Ще бѫдетѣ красиви, стройни и вашето тѣло ще каже: „Слава Богу, че моятъ господарь поумня, иначе той и менъ искаше да обладае.“ Предназначението на човѣка е да освободи ума, сърдцето и тѣлото си отъ всички злини и болести.

 

Сега, може да кажетѣ за менъ, че говоря като единъ ораторъ заради ефекта. Мога да ви говоря сѫщото и малко по-тихо, но когато повишавамъ гласа си, искамъ да забия този гвоздей по-дълбоко у васъ, че да се закачи нѣщо на него. Когато огладнѣешъ, кажи си: „Това не съмъ азъ “; когато се страхувашъ, кажи си: „Това не съмъ азъ “; когато се възгордѣешъ, пакъ си кажи: „Това не съмъ азъ.“ Въ такъвъ случай ще си зададетѣ въпроса: „Тогава кое съмъ азъ?“ Тогава ще дойде душата ти – покажи своето Милосърдие, дай на нѣкого пари. Това, разбира се, още не значи, че го обичашъ. Защото, ако дадешъ нѣкому пари, той ще може да ги използува на мѣсто, само ако е уменъ. Паритѣ днесъ вършатъ най-голѣмитѣ престѫпления. Ако проучитѣ и историята, ще видитѣ, че паритѣ сѫ развалили света поради желанието на сърдцето да има повече. Така сѫ били създадени сѫдилища и бесилки, но осѫденитѣ на смърть, когато влѣзатъ въ другия свѣтъ, ставатъ по-опасни. Затова азъ съмъ на мнение лошитѣ хора да се турятъ въ затвора, за да се превъзпитатъ и преобразятъ. Това трѣбва да се направи въ бѫдеще, защото хората, които умиратъ, сѫ по-опасни за човѣчеството. Ако влѣетѣ една отрова въ десеть килограма вода, тя ще зарази повече хора, отколкото, ако я влѣетѣ въ нѣколко грама.

 

И така, за да познаетѣ Христа, трѣбва да придобиетѣ онова сѫществено Знание, което е необходимо за нашия индивидуаленъ животъ. Разтревожишъ ли се, огладнѣешъ ли, кажи: „Не съмъ Го намѣрилъ още “; обичашъ ли славата, кажи сѫщото. Нѣкой казва, че ходи на църква – той обича да яде; не го укорявамъ, защото и азъ ямъ, но яденето не трѣбва да съставлѣва целъ въ Живота. Питатъ ме понѣкога какво ще ямъ – отговарямъ: „Дайтѣ на моя конь каквото и да е, дайтѣ му малко бобъ, соль.“ Нѣкой пѫтъ, когато ме канятъ на гости, приготвятъ много нѣща и азъ си казвамъ: „Е, каква голѣма почитъ отдаватъ на коня ми!“ Всичко това означава, че не сте намѣрили Христа. Дайтѣ ядене на бедния, на страдащия. Храна е потрѣбна и на тѣлото, и на ума, и на сърдцето, но и душата трѣбва да се храни. Подъ думата храна разбирамъ да нахранишъ човѣкъ, който се е обезсърдчилъ и е решилъ да се самоубие. А сега вие мислитѣ само какъ да се спаситѣ и казватѣ: „Да отидемъ при г-нъ Дъновъ да ни каже нѣщо, той знае много нѣща, много е ученъ.“ Защо проповѣдвамъ? Ако изворътъ не тече, той ще се пръсне, защото водата въ него трѣбва да си пробие пѫтъ. Затова и азъ проповѣдвамъ – за да бѫде благословение за васъ. Нѣкой казва: „Азъ искамъ да ме обичатъ “, но суха чешма обича ли се, цѣлува ли се? Пуснетѣ прѣзъ вашия чучуръ чиста вода и ще видитѣ какъ всички ще ви цѣлуватъ. За да ви цѣлуватъ хората, трѣбва да имъ дадетѣ. Нѣкой се спира предъ една чешма и казва: „Колко е хубавъ този камъкъ “; не камъкѫтъ е сѫщественото, а водата – учението, което идва.

 

Единъ день, когато отъ Невидимия свѣтъ ви видя щастливи, ще се зарадвамъ и ще кажа: „Радвамъ се, че намѣриха Господа!“ Трѣбва да се радватѣ, да играетѣ, защото когато сърдцето играе, вие се молитѣ; когато умътъ мисли, вие се молитѣ. Радвайтѣ се на тѣлото, когато яде; радвайтѣ се на сърдцето, когато чувства; радвайтѣ се на ума, когато мисли – тѣ сѫ уреди, които ще ви упѫтятъ. Когато минаватѣ прѣзъ физическия свѣтъ, необходимо е тѣлото; прѣзъ Астралния свѣтъ е необходимо сърдцето, прѣзъ Умствения свѣтъ е необходимъ умътъ, а въ Душевния свѣтъ е необходима душата. Ето защо Павѣлъ казва: „Да придобия Христа.“ Христосъ е единъ Великъ учитѣлъ и въ каквато форма и да го посрѣщнетѣ – въ форма на жена или мѫжъ, въ форма на дете или слуга, Той всѣкога може да ви покаже пѫтя на Истината. Нека остане въ вашия умъ тази мисъль, че Богъ е единъ. Учението може да минава прѣзъ много чучури, но изворътъ е единъ; може да има много движения въ света, но изворътъ е единъ.

 

Когато Христосъ дойде у васъ, Той ще ви научи правилно да разбиратѣ нѣщата, ще научитѣ кои постѫпки у васъ сѫ добри и кои сѫ лоши. Не трѣбва да казватѣ: „Сега съмъ малко по-добъръ, малко по-интелигентенъ “; не малко, но трѣбва докрай и съвършено да завършитѣ своята картина. Когато единъ учитѣлъ дава на ученика си да рисува една картина, той трѣбва да я нарисува добре. Тѣлото е единъ учитѣлъ, сърдцето е единъ учитѣлъ, умътъ сѫщо е единъ учитѣлъ. А когато влѣзетѣ въ душата си, тогава ще намѣритѣ Христа, тогава ще възкръсне тѣлото ви, сърдцето ви, умътъ ви, тогава ще бѫдетѣ господари, а не слуги – всички ще станатъ едно неразделимо цѣло и вие ще бѫдетѣ силни въ света. Тогава децата ви ще бѫдатъ не като сегашнитѣ; сега иматѣ много кираджии и това сѫ вашитѣ деца. Що е тѣлото? То е една кѫща и хората влизатъ въ нея. Казва нѣкой: „Детето ми не ме познава “; посочетѣ основната черта на вашето дете. За да познаетѣ децата си, съ които сте идвали много пѫти на Земята, помежду ви трѣбва да има общность – майка трѣбва да се жертва за своето дете и обратно. Ако синъ или дъщеря не сѫ готови да се жертватъ за родителитѣ си, тѣ не сѫ тѣхни деца. Бихъ желалъ всички синове да се жертватъ за бащитѣ си, дъщеритѣ – за майкитѣ си, слугитѣ – за господаритѣ си, ученицитѣ – за учителитѣ си.

 

Когато дойде Христосъ на Земята, тогава ще настане истинскиятъ порядъкъ, тогава ще има единъ съвсемъ другъ строй. Това е учението, което може да преформира света – да намѣримъ Христа. Казахъ ви въ миналата си беседа, че Христосъ идва отгоре като една Свѣтлина надъ васъ и всички, които сте готови да завържетѣ, ще цъфнетѣ. А които не сте готови да цъфнетѣ, ще останетѣ за една друга епоха. Които не сте готови да се жертватѣ, не се безпокойтѣ, защото никога свѣтътъ не е билъ тъй добъръ, както е сега. Но ще кажетѣ, че има такава голѣма война – нищо отъ това, не се плашетѣ, войната е чистене на света и на хората. Азъ я уподобявамъ на жена, която става сутринъ рано, започва да метѣ, вдига прахъ наоколо; тя мисли, че е изчистила кѫщата, но следъ четири-петъ часа пакъ ще има прахъ. Азъ виждамъ, че всички, убити въ войната, сѫ паднали отъ своитѣ коне, но сѫ по-добре, не мислятъ за захаръ, за оризъ. Нѣкой ще попита какво ли е тѣхното положение тамъ горе. Тѣ сѫ по-добре отъ васъ и ще оживеятъ. Вие ще живѣетѣ заедно съ тѣхъ и съ този Христосъ, който идва и е идвалъ много пѫти на Земята. Нѣкой ще каже, че Христосъ е билъ единъ пѫтъ на Земята. Да, но Той пакъ идва – идва да види какво е състоянието на Неговото учение, да види какъ сѫдятъ сѫдиитѣ, какъ живеятъ мѫжетѣ и женитѣ помежду си, да види какъ живеятъ военнитѣ, иска да види какъ се изпълняватъ нѣщата. Всѣки трѣбва да бѫде на мѣстото си, защото тѣзи нѣща сѫ турени отъ Бога. И ако въ насъ се въдвори тази хармония, ще знаемъ, че служимъ на Бога. Не завиждайтѣ на царетѣ; не съжалявайтѣ беднитѣ – правитѣ имъ мечешка услуга съ това. Възлюбетѣ ги и имъ кажетѣ: „Братко, ти много добре си учишъ урока, радвамъ се за това“ – тъй говоря азъ на нещастнитѣ. А вие казватѣ: „Горкиятъ, колко трепери!“ – щомъ трепери, дайтѣ му една кокошка, стоплетѣ го. Възлюбетѣ просѣка и не мислетѣ за неговитѣ минали грѣхове. Нѣкои сѫ грѣшници, защото сѫ имали условия да грѣшатъ. Но който не е свършилъ изпита си и не е ималъ случай да грѣши, той трѣбва да мълчи, защото това още не показва, че той е праведенъ.

 

Бѫдетѣ бодри, когато мислитѣ, и помнетѣ, че яденето не сте вие, че сърдцето не сте вие, че умътъ не сте вие. Само когато се повдигнетѣ въ душата си, тогава ще бѫдетѣ една мощна Сила. Азъ бихъ желалъ всички българи така да разбиратъ нѣщата. И ако така живъѣемъ, ние ще бѫдемъ велики, защото Богъ е нашъ учитѣлъ и ние сме Негови деца.

 

5 ноемврий 1916







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt