Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1916_10_29 Мѫдростьта

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 27 декември 2015 - 05:46

От "Сила и живот", т.1
Първо издание. "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

обработена в стар правопис - 2015 г. с програма - необходима е проверка!

 

  Мѫдростьта

 

 (Недѣлни Беседи, 29. 10. 1916 Недѣля, София)

 

“ Но мѫдростьта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, привѣтлива, благопокорна, пълна съ милость и добри плодове, безпристрастна и нелицемѣрна.”

Съборно послание Яковово 3: 17

 

Ще взема този стихъ въ връзка съ основата на Живота. Какво отношение има Мѫдростьта къмъ човѣшкия животъ? Отношението на Мѫдростьта къмъ човѣшкия Животъ е такова, каквото е отношението на майката къмъ детето. Какво би се ползувало детето, ако майката бѣше глупава? Ние никога не можемъ да се домогнемъ до онова дълбоко, вѫтрешно разбиране на човѣшкия Животъ. Той има двоякъ смисълъ – тѣсенъ и широкъ. Тѣсниятъ смисълъ е преходниятъ животъ, а широкиятъ смисълъ е безсмъртниятъ животъ. Казахме, че Мѫдростьта и Животътъ сѫ както отношението на майката къмъ детето. Следователно, вие ще бѫдетѣ неспособни да започнетѣ живота си, ако Мѫдростьта не вземе мѣстото на една майка. Апостолъ Яковъ опредѣля каква е Мѫдростьта, опредѣля едно отъ нейнитѣ качества, единъ отъ нейнитѣ атрибути, а именно – Чистотата. Ако нѣма Чистота, нѣма Мѫдростъ. Тъй както, ако майката нѣма любовь къмъ детето, тя не е майка. Следователно, имаме ли Чистота вѫтре въ себе си, имаме и Мѫдростъ. Това е първата връзка и всички сполуки въ Живота зависятъ отъ тази Яснота и Чистота. Яснота и Чистота сѫ синоними. Защото ако нашитѣ очи нѣмаха яснота и чистота, какво бихме правили, тръгнемъ ли на дълъгъ пѫтъ? Разбира се, че ще срѣщнемъ голѣми препятствия. Следователно, ако въ живота си иматѣ препятствия, това показва, че въ Мѫдростьта липсва основниятъ атрибутъ – Чистотата.

 

И тъй, ние трѣбва да положимъ Чистотата. Тя е необходима и въ науката. Всички Велики учители, които сѫ идвали да просвѣщаватъ света, сѫ имали тази Чистота, тъ. е. имали сѫ основния атрибутъ на Мѫдростьта. Чистотата подразбира, че никога въ човѣшката душа не трѣбва да има желания и страсти. Едно отъ основнитѣ нѣща, характеризиращи Живота, сѫ страститѣ. Тѣ стоятъ като обръчъ около мозъка. Три пръста надъ ухото се намиратъ човѣшкитѣ чувства и емоции. Хора, които обичатъ литературата, иматъ емоции. Чувствата съставлѣватъ най-високиятъ прагъ на човѣшкия животъ. Подъ“ чувства” азъ разбирамъ, че човѣкъ чува, тъ. е. да имашъ чувства, значи да чувашъ. Въ Божественъ смисълъ да чувствашъ, значи да чувашъ, да преживявашъ най-тънкитѣ усѣщания, на които човѣкъ е способенъ. И въ храненето, и въ четенето, и въ писането ние се радваме на това, което преживяваме и усѣщаме. Това е Животътъ, вънъ отъ тѣзи преживявания всичко е невидимо.

 

Яковъ казва, че първото качество на Мѫдростьта е Чистотата. После, Мѫдростьта е мирна, повърхностьта й е тиха, спокойна, не се вълнува. Кои хора се вълнуватъ? Тѣзи, у които страститѣ взематъ надмощие, които живеятъ въ основата на своя мозъкъ – надъ ушитѣ си. Това мѣсто е свързано съ единъ центъръ на човѣшкото обоняние и щомъ минешъ покрай нѣкоя гостилница, веднага ти се приисква да се понаядешъ съ месо и да си пийнешъ. Въ този случай ти веднага слизашъ отгоре, започвашъ да мислишъ за нѣкоя хубава кокошка, за месото на нѣкой волъ, за винце, за други нѣща и когато всичко това напълни твоя умъ, Мѫдростьта ти излиза. Тогава горко на онзи готвачъ, който не е сготвилъ хубаво ядене! Петдесеть на сто отъ всички нещастия произлизатъ отъ това малко центърче. Това е епикурейство. Такива хора казватъ, че Животътъ нѣма смисълъ. Човѣкъ трѣбва да е ученъ, трѣбва да е банкеръ, за да нахрани добре това мѣсто въ мозъка си. И следъ като яде петдесеть, шестдесеть, сто и повече години, най-после това мѣсто се разваля – воденицата се поврежда, търговията престава и хората отиватъ на друга воденица.

 

Понеже сме дошли на Земята, ние трѣбва да се стремимъ къмъ своя вѫтрешенъ Божественъ животъ. Само въ него можемъ да бѫдемъ щастливи и блажени, доколкото можемъ да спазимъ Божествения законъ. Мнозина се спъватъ отъ стиховетѣ на това послание. Когато Яковъ говорѣше, той имаше единъ Божественъ духъ, имаше откровение и затова казваше тѣзи нѣща. Мнозина четатъ Библията, но не я разбиратъ. За да я разбератъ, трѣбва да сѫ преживѣли това, което апостолитѣ сѫ преживѣли, да иматъ тѣхния духъ, душа и умъ. Нѣкои казватъ:“ Азъ искамъ ”. Добре, но три нѣща сѫ потрѣбни на човѣка: първо, да търси, второ, да разбира нѣщата и трето, да ги прилага. Това е сѫщото нѣщо, което казва Христосъ:“ Търсетѣ, хлопайтѣ, искайтѣ ”. Ако не търсишъ, не можешъ да намѣришъ. Тѣзи три елемента трѣбва да се съединятъ въ едно, за да се разбиратъ основнитѣ причини на нѣщата. Единъ добъръ градинарь трѣбва най-напредъ да разбира отъ почвата, после трѣбва да посѣе нѣкое дърво, да го обработва, а следъ години то ще принесе плодъ. Така е и въ Божествения животъ: когато посѣемъ една мисъль, следъ време тя ще даде плодъ. Божественото желание ще посѣешъ въ твоето сърдце, а Божествената мисъль ще посѣешъ въ твоя умъ. Но преди да си ги посѣлъ, твоитѣ умъ и сърдце трѣбва да бѫдатъ чисти и мирни. Човѣкъ трѣбва да се избави отъ лакомията, която сѫществува въ света.

 

Ще ви приведа единъ разказъ, съчиненъ преди хиляди години. Това се случило по времето на древния царь Харунъ Онъ Рашидъ. Той ималъ обичай да се преоблича и да посещава града, за да види какъ живеятъ неговитѣ поданици, дали има редъ и порядъкъ между тѣхъ. Билъ доста щедъръ и правѣлъ благодеяния. Единъ день той среща единъ просѣкъ и му дава една златна монета. Просѣкѫтъ му казалъ:“ Господарю, ако ми ударишъ една плесница, ще ми направишъ голѣмо добро ”. Царьтъ не искалъ да прави това, но понеже просѣкѫтъ настоявалъ, заповѣдалъ на везира да му удари една плесница. И понеже му се видѣло много чудно, че просѣкѫтъ иска плесница, повикалъ го въ двореца си и го запиталъ кои сѫ дълбокитѣ причини да моли за това. Просѣкѫтъ започналъ да разказва своята история. Билъ синъ на богатъ търговецъ и когато баща му умрѣлъ, купилъ си около осемдесеть камили и така забогатѣлъ. При едно отъ пѫтуванията си срещналъ единъ дервиш1. който му казалъ, че знае едно голѣмо богатство и му трѣбватъ камилитѣ, за да го натоварятъ и после да го раздѣлятъ наполовина. Търговецътъ се съгласилъ, натоварили богатството, но още въ началото дервишътъ взѣлъ една малка кутийка съ нѣкаква масъ и я скрилъ. Започнали да дѣлятъ наполовина, обаче търговецътъ помолилъ дервиша да му даде повечето камили, а да задържи за себе си по-малко, разсѫждавайки, че на едно духовно лице не му е нуждно толкова богатство. Дервишътъ се съгласилъ, отстѫпилъ повечето камили и задържалъ за себе си само десеть. Следъ като помислилъ малко, търговецътъ пакъ му казалъ:“ Дай всичкитѣ на менъ, а задръжъ за себе си една камила ”. Дервишътъ и на това се съгласилъ. Следъ малко търговецътъ поискалъ и последната камила, получилъ я, но понеже забелязалъ какъ дервишътъ скрива кутийката, запиталъ го какво има въ нея. Дервишътъ му отговорилъ, че съдържа нѣкакъвъ мехлемъ, който има следното свойство: ако се намаже съ него лѣвото око, човѣкъ ще вижда всичкитѣ богатства въ света, а ако се намаже дѣсното око, ще ослѣпѣе. Тогава търговецътъ помолилъ да му намажатъ лѣвото око и наистина видѣлъ богатството на целия свѣтъ. После поискалъ да му намажатъ и дѣсното око, но дервишътъ отказалъ, предупреждавайки го, че ще ослѣпѣе. Търговецътъ, обаче, не вѣрвалъ, мислѣлъ, че ако си намаже и дѣсното око, ще види нѣщо много повече, и продължавалъ да настоява. Накрая дервишътъ се съгласилъ, казалъ, че отхвърля всѣка отговорность отъ себе си, намазалъ му и дѣсното око, следъ което търговецътъ действително ослѣпѣлъ. Започналъ той тогава да вика и да плаче, но дервишътъ му казалъ:“ Понеже бѣше много лакомъ, трѣбва да понесешъ всички последствия ”. Тукъ просѣкѫтъ завършилъ разказа за своя животъ и казалъ на царь Харунъ Онъ Рашидъ:“ Щомъ е така, искамъ да ми ударишъ една плесница. И всѣки другъ, който ще ми направи добро, искамъ да ми удря по една плесница, тъ. е. да ми намазва и другото око ”.

 

Така и Господь ви е намазалъ едното око. У мѫжа е намазалъ лѣвото, а у жената – дѣсното, но тѣ искатъ и дветѣ имъ очи да намажатъ. И така хората ослѣпяватъ – това е човѣшкото грѣхопадане. Знанието и Мѫдростьта, която Господь ни дава, ние не сме въ състояние да я почерпимъ отъ Живота. Животътъ на Земята е ясно опредѣленъ – човѣкъ има вѫтрешенъ стремежъ да въздигне своята душа. Но подъ думата“ да въздигне” азъ разбирамъ да влѣзе въ онзи свѣтъ и да почерпи необходимитѣ елементи за своето сѫществуване. Така напримѣръ, човѣшкото сърдце изисква желания, но нѣкои желания сѫ отровни и когато влѣзатъ въ човѣшката душа, я разрушаватъ. Напримѣръ, колко е ненаситно желанието да бѫдешъ богатъ. И колкото повече забогатява човѣкъ, толкова сърдцето му повече се втвърдява и най-после става толкова твърдо, че се разсипва. Крайниятъ предѣлъ на втвърдяването е това състояние, при което тѣлото става крѣхко. А въ обществения животъ тази лакомия води до изолиране отъ хората и това разсипва човѣка. Човѣкъ живѣе, докато е съ своитѣ близки, а да живѣешъ индивидуално значи да си извънъ Бога. Щомъ сме въ дисхармония съ хората, ние сме въ дисхармония и съ Бога. Казвашъ:“ Азъ го мразя” – мразишъ и Бога; казвашъ:“ Ще му взема паритѣ” – крадешъ и Бога. Това сѫ отрицателни състояния и обратно – правишъ ли добро, ти правишъ добро и на Бога, съработникъ си съ Него. Мѫдростьта слиза отгоре, за да научи насъ, чадата на Господа, да търсимъ истинското Знание. Мнозина искатъ да се научатъ, но сѫ недоволни и казватъ:“ Защо Господь е направилъ така?” Азъ казвамъ: щомъ си взѣлъ да Го критикувашъ, ти не разбирашъ Господа. Дойде ли ти зло, недей пита защо се е случило така, а си кажи, че за добро е дошло. Когато допуснемъ, че нѣщата въ света не вървятъ хармонично, това подразбира, че не разбираме нѣщата. Напримѣръ, въ Америка има пусти мѣста, прѣзъ които хората вървятъ, вдигатъ много прахъ и мислятъ, че всичко навсѣкѫде е обвито въ прахъ, а не знаятъ, че тѣ го вдигатъ. Така е и съ твоитѣ мисли и желания – вдигналъ си толкова прахъ въ тѣхъ. Нека Мѫдростьта ти бѫде чиста и мирна, нека този прахъ се утаи и само тогава ще разбирашъ дълбокия смисълъ на твоята душа. Съвременнитѣ хора вече две хиляди години проповѣдватъ върху Мѫдростьта, но тя като че ли не ги е засегнала. По-точно, не е засегнала тѣзи, които сѫ на Земята, а тѣзи, които е засегнала, сѫ на Небето.

 

Нѣкой казва:“ Искамъ да живея ”. Добре, но гледай да използувашъ добре Живота. Които искатъ да отидатъ на Небето, трѣбва да разбиратъ вѫтрешната Божествена Мѫдростъ. Коя е причината? Бихъ желалъ да видя една църква въ света, въ която свещеникѫтъ да проповѣдва отъ Любовь. Сега той проповѣдва, защото има жена и деца, а казва:“ Азъ проповѣдвамъ за Господа ”. Не проповѣдвашъ за Бога, а защото жена ти тѣ пече. Нѣкой учитѣлъ казва:“ Азъ проповѣдвамъ за Господа ”. И ти не проповѣдвашъ за Господа, а за твоята жена и деца. Не искамъ да кажа, че това, което се прави, е лошо. Напримѣръ, единъ проповѣдникъ събралъ оттук-оттамъ материалъ, наредилъ добре беседата си, за да изкара повече пари, но слушателитѣ не му дали толкова, колкото му се падало, оценили я за по-малко и въ следващата проповѣдъ той започналъ да кастри хората, които не му дали пари. Проповѣдъ, въ която паритѣ играятъ важна роля, не е чиста. Следователно, тази мѫдростъ не е чиста. Говоря за свещеници, които казватъ, че сѫ Божии служители. Това име трѣбва да отговаря на цельта. Всѣки трѣбва да върши работата си тъй, че да отговаря на името си. Напримѣръ, нѣкой казва, че е търговецъ на дрехи и той действително си е такъвъ. Трѣбва да сме искрени и чисти. И ако азъ не проповѣдвамъ Истината, ще кажа:“ Извинетѣ ме, азъ проповѣдвамъ Истината наполовина. Днесъ проповѣдвамъ само за пари, защото имамъ нужда отъ тѣхъ, а единъ день ще проповѣдвамъ и безъ пари ”.

 

И така, Яковъ взема думата“ мѫдростъ” въ широкъ смисълъ. Много християни казватъ:“ Искамъ да разбера Божествената Мѫдростъ ”. Готовъ ли си да дадешъ всичко за Бога? Христосъ е казалъ да се отречешъ отъ себе си, което значи всички богатства, които имашъ на Земята, да ги дадешъ на сиромаситѣ и заедно съ тѣхъ да работишъ и да ги научишъ на трудъ и постоянство. Нѣкои посочватъ какво е направилъ Карничъ. Смѣшни сѫ хората, когато взиматъ Карничъ за идеалъ. Богатството е товаръ. Има единъ примѣръ съ онова магаре, което го натоварили съ много мощи, икони и кръстове и кѫдето минѣло, всички се кланѣли, а то си мислѣло, че поклонитѣ се отнасятъ за него. Ти може да си въ положението на Карничъ, а да си едно магаре. Почитанието спрямо тебъ трѣбва да е заради твоя духъ и мѫдростъ. Главата ти не трѣбва да е пълна съ библѣйски стихове и изрѣчения, тѣ трѣбва да сѫ въ твоята душа и да представляватъ една Божествена тъканъ. Това е смисълътъ на истинското християнство. Нѣкой може да ми каже:“ Ти не проповѣдвашъ добре ”. Азъ нѣмамъ нищо противъ съвременния строй, но гащитѣ на едно петгодишно дете не ставатъ на десетгодишното. И понеже човѣчеството днесъ е пораснало, трѣбватъ нови нѣща, новъ строй, нови мисли. Малкото момиченце може да си играе съ кукли, моитѣ почитания къмъ него, но когато голѣмата мома си играе, ще й кажа:“ Моме, на тебъ ти трѣбватъ живи кукли, другояче трѣбва да гледашъ на Живота ”. Когато малкото момченце си играе съ конче, моитѣ почитания къмъ него, но когато голѣмиятъ момъкъ си играе, ще му кажа, че му трѣбва истински голѣмъ конь. Коньтъ е човѣшкиятъ умъ, а куклата е човѣшкото сърдце.

 

Когато майката ражда своето дете, това значи, че ражда своето сърдце, за да го превъзпита. И когато единъ старъ дѣдо не може да превъзпита своето дете, той трѣбва да умре. Затова Господь е казалъ:“ Докато човѣкъ не стане като дете, не може да влѣзе въ Царството небесно ”. Човѣкъ трѣбва да прероди своето сърдце – да стане малко. Подъ“ малко” се разбира единъ пластиченъ елементъ, който е въ състояние да се развива правилно и не губи еластичностьта на Живота. Нѣкоя жена казва:“ Родихъ петь деца ”. Добре, но възпита ли ги? –“ Не ”. Тогава не си научила смисъла на Живота. Нѣкоя пъкъ ще каже:“ Азъ нищо не родихъ ”. Трѣбва да родишъ. Мѫдростьта, която слиза отгоре, казва:“ Ти трѣбва да родишъ и твоето дете трѣбва да е мирно ”. Добре, вие иматѣ деца, но понѣкога се тревожитѣ, раздразватѣ се, пламватѣ отъ червенина, най-после ви заболява глава, стомахъ или бѣлъ дробъ и казватѣ:“ Бързо викайтѣ лѣкаръ, че ще умра!” Отгде знаешъ, че ще умрешъ? Това показва, че не разбираме отношенията и взаимовръзкитѣ, между които сѫществуваме. Всѣки, у когото Мѫдростьта не е чиста и мирна, ще умре, ще се сплуе. А това подразбира, че въ Невидимия свѣтъ има други закони, споредъ които твърдата материя трѣбва да се превърне въ мека, за да се стане годна за животъ. Следователно, заради другитѣ условия нашето тѣло трѣбва да стане жертва на този законъ. Всѣки отъ насъ трѣбва да пожертва своето тѣло, както цвѣтътъ жертва своитѣ листенца, за да завърже. Това значи, че ние трѣбва да пуснемъ своитѣ листа.

 

Сега, съвременнитѣ хора искатъ да живеятъ въ физическия свѣтъ, но не мислятъ, че този свѣтъ е най-добъръ. Въ физическия свѣтъ отношението ви спрямо Невидимия свѣтъ е сѫщото, каквото е отношението на детето въ утробата на майка си – то живѣе въ една малка обвивка и за него това е цѣлъ свѣтъ. Но когато детето се роди, тази обвивка, това тѣло трѣбва да се пожертва, да умре. Следователно, по отношение на Духовния този свѣтъ е само една утроба и затова човѣкъ се чувства въ него стегнатъ и притѣсненъ. Нѣкой казва:“ Азъ искамъ да оправя света ”. Нѣма какво да го оправяшъ, излѣзъ отъ майка си навънъ. Понѣкога детето се движи вѫтре въ майката, но не иска да излѣзе навънъ. Дори когато започне да излиза, пакъ не му се иска и затова викатъ акушери да го извадятъ, затова майката вика, крещи. Така и ние не искаме да излѣземъ, но Господь ни тегли. Трѣбва да излѣземъ отъ физическия свѣтъ и да отидемъ въ Духовния, въ който има много повече условия за развитието ни. Сега вие гледатѣ тѣлото си и си казватѣ:“ Следъ години всичко това ще го изгубя ”. Или пъкъ се гледатѣ въ огледалото и виждатѣ, че сте остарѣли. Азъ казвамъ: ще излѣзетѣ отъ утробата на майка си. Християнството е наука, която посочва какъ хората трѣбва да излѣзатъ отъ този свѣтъ. То е тѣсенъ пѫтъ – тѣсенъ, за да може само единъ човѣкъ да мине прѣзъ него.

 

И така, трѣбва да се помни, че Чистотата въ сърдцето и въ ума е едно качество, единъ необходимъ атрибутъ. Защото нашиятъ стремежъ да бѫдемъ богати е правъ, но богатството, което придобиваме, трѣбва да се пренесе тамъ, кѫдето нѣма да се изгуби. Не трѣбва да бѫдемъ сиромаси. Нѣкои цитиратъ:“ Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството Божие ”. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да е беденъ, но значи човѣкъ, който е безсмъртенъ, който е разбралъ Живота. Не на сиромаситѣ е Царството Божие, а на онѣзи, въ сърдцата на които нѣма мисъль да заграбятъ света, които всѣкога сѫ доволни, който сѫ готови да се жертватъ, отъ нищо не се оплакватъ, за които всичко е добро. Пратетѣ ли ги въ ада, тамъ имъ е добре; пратетѣ ли ги на Небето, и тамъ имъ е добре. Такива сѫ хората, които сѫ нищи духомъ. Нѣкой казва:“ Азъ искамъ да съмъ нищъ духомъ ”. Добре, още сега можешъ да бѫдешъ. Но ако се поусмихнешъ, това показва, че искашъ още да си поживѣешъ. Ако си живѣлъ месецъ въ утробата на майка си, значи, че има още да си поживѣешъ; ако си живѣлъ два-три месеца, още има да си поживѣешъ; ако си живѣлъ четири, петь, шесть, седемь или осемь месеца, има още да си поживѣешъ. Но ако си живѣлъ деветъ месеца, трѣбва непременно да излѣзешъ и ако не излѣзешъ, ще умрешъ въ утробата на майка си. Когато дойде време на човѣка да умре, трѣбва да излѣзе.

 

И тъй, когато човѣкъ умре, душата се ражда. Тя трѣбва да излѣзе отъ физическата си обвивка и около нея да остане една етерна обвивка. Следъ нѣколко дни тя ще съблѣче и втората обвивка и ще влѣзе въ своето Астрално тѣло, тъ. е. въ чистилището, докато се пречисти. Когато се пречисти, ще напусне Астралното си тѣло и ще се качи въ своето Ментално тѣло – една много по-фина обвивка и дреха, която не се кѫса тъй лесно. И когато пристигне въ Рая, душата идва въ тъ. наръ. будическо състояние – човѣкъ, който напълно се е събудилъ и разбира Божествената Мѫдростъ и Любовь. Въ това будно състояние нѣма ни споменъ отъ всички земни страдания, които човѣкъ е преминалъ, а оставатъ само едни приятни възпоменания за нѣщата, които сѫ се случили. И отъ тази висота човѣкъ ще вижда защо всичко е станало така.

 

Съвременнитѣ хора не разбиратъ себе си. Нѣкои казватъ:“ И азъ знамъ Христосъ ”. Питамъ го:“ Ти излизалъ ли си отъ тѣлото си?” –“ Не съмъ ”. Значи не познавашъ Христа. И когато Христосъ казва:“ Азъ съмъ пѫтъ и истина ”, Той разбира възможностьта на човѣка да знае какъ да излиза отъ своята обстановка и какъ да се връща. Ако нѣкой християнинъ сега започне да излиза отъ тѣлото си, той припада, бързо викатъ лѣкари да го спасяватъ. Оставетѣ го да излѣзе отъ утробата на своята майка. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ страда; оставетѣ го, не го смущаватѣ, нека си страда. Тѣзи нѣща сѫ велико благословение, въ тѣзи страдания той изпитва това, което другитѣ, които не сѫ на негово мѣсто, не могатъ да изпитатъ. Следователно, само на страдащитѣ Богъ се открива, а за тѣзи, които ядатъ и пиятъ, Богъ остава едно неизвестно сѫщество.

 

Днесъ, при сегашнитѣ страдания, Богъ се открива на хората. Едни се биятъ на фронта, а други се лѣкуватъ, тъ. е. едновременно действуватъ две сили – едната разрушава, а другата лѣкува. Така се създаватъ условия хората да заживеятъ добре помежду си. Напримѣръ, двама, които по-рано не сѫ живѣли добре, сега на фронта се срещатъ и се сближаватъ. Тъй че, докато не се роди отъ утробата на майка си, човѣкъ не може да разбере външнитѣ условия. По сѫщия законъ ако и ние не влѣземъ въ вѫтрешния свѣтъ, нѣма да разберемъ какво Господь мисли. Но това е опредѣлено. Страститѣ сѫ кратковременни – могатъ да се повдигнатъ като пожаръ, но следъ това ще угаснатъ и ще настане затишие. Когато понѣкога се разгнѣвишъ, разсърдишъ се и се зачервишъ, следъ половинъ часъ започвашъ да чувствашъ умора и си казвашъ:“ Колко ме заболя глава!” Следователно, настѫпилата страсть предизвиква обратна реакция. Утре пакъ ще се разгнѣвишъ и пакъ ще настѫпи обратна реакция. Единъ вълкъ улавя една овца, гнѣви се, докато я изяде, но знаейки, че следъ това ще страда, отива да се наспи. Често и мѫжетѣ, следъ като се каратъ съ женитѣ си, отиватъ въ кръчмата, за да забравятъ всичко, и казватъ:“ Страститѣ на жената нѣма да ме убиватъ ”. Но следъ като изтрѣзнеятъ, пакъ започватъ страданията и пакъ отиватъ въ кръчмата. Страститѣ създаватъ пиянството. Трѣбва да се намѣрятъ сили, които да ги изкоренятъ. Страститѣ трѣбва да се впрегнатъ и тогава ще се отстранятъ. Ако пуснешъ едно прасе въ градината, ще рови, но то не е виновно за това. Впрегни тази своя страсть!

 

Сегашнитѣ хора казватъ:“ Искамъ да се освободя отъ страститѣ си ”. Добре, но когато се освободишъ отъ тѣхъ, у тебъ какво ще остане? Трѣбва да се впрегнетѣ на работа като една работна жена и да разрешитѣ ребуса на всѣка една такава страсть. Не питайтѣ защо ви е дадена тя, но опитайтѣ се да я впрегнетѣ. Така постѫпватъ и днешнитѣ хора. Искъръ колко пакости е правилъ до днесъ, но съвременнитѣ хора сѫ го впрегнали въ работа, докарали сѫ го въ София и използуватъ водната му сила за електрическа енергия. Въ този случай нѣма да кажетѣ:“ Господи, освободи ни отъ този Искъръ!” Щомъ искатѣ да се освободитѣ отъ вашитѣ страсти, вие ще пресъхнетѣ, защото тѣ сѫ вашитѣ извори. Трѣбва да се намѣри основниятъ законъ – да се впрегнатъ страститѣ на работа, да имъ се даде единъ умственъ колоритъ, емоциитѣ да се обърнатъ въ чувства, чувствата – въ щастие, щастието – въ блаженство, а блаженството – въ хармония, въ сливане съ Бога. Не можешъ да бѫдешъ щастливъ, докато не знаешъ какво отношение има между емоциитѣ и чувствата. Когато казваме, че човѣкъ не може да бѫде щастливъ, разбираме, че той не знае нѣщата въ света. Но има и щастливи хора, които могатъ да взематъ скърбитѣ на нещастнитѣ. При менъ дохождатъ много и азъ вземамъ скърбитѣ имъ, вземамъ страститѣ имъ и казвамъ:“ Хайде сега на работа!” Тѣзи прасета трѣбва да се възпиратъ, страститѣ трѣбва да се облагородятъ, да се превърнатъ въ овце, тъ. е. въ емоции, а после трѣбва да се превърнатъ въ чувства. После, и азъ благодаря на Бога, че ми е далъ работа, защото и у щастливитѣ хора има скука. А да си щастливъ значи да помагашъ на хората. Не съжалявайтѣ, че има страдащи хора, а благодаретѣ на Бога за всичко. И когато благодаримъ, ние ще дойдемъ до онова истинско разбиране. Благодаретѣ на Бога, че иматѣ пари; благодаретѣ и за това, че сѫ ви ограбили. Сега има много подобни примѣри. Напримѣръ, нѣкои затлъстяватъ и хората казватъ за тѣхъ:“ Я какъ се е поправилъ!” Но утре сѫщиятъ получава апоплектиченъ ударъ, умира и тогава казватъ:“ Какъ е възможно такъвъ здравъ човѣкъ да умре?” Не съжалявайтѣ, той сега е станалъ по-здравъ. Другъ пъкъ боледува и следъ това се поправя; това значи, че той се е родилъ. Тѣзи нѣща не трѣбва да ви смущаватъ, тѣ не сѫ сѫществени. За всѣко нѣщо си кажетѣ:“ Изпратенъ съмъ съ такава и такава мисия” и веднага ще почувствуватѣ радость.

 

Сега, азъ ще свържа този стихъ отъ посланието на Яковъ съ онази притча на Христа, кѫдето единъ баща отишълъ при двамата си синове. Единиятъ отъ тѣхъ казалъ, че ще отиде на нивата, но не отишълъ; другиятъ казалъ, че нѣма да отиде, но се разкаяалъ и отишълъ. Има хора, които ходятъ на църква, но не вършатъ Божията воля, а има такива, които казватъ, че не искатъ да служатъ на Бога, а всѫщностъ Му служатъ. Последнитѣ сѫ истинскитѣ християни. Затова Христосъ казва:“ Последниятъ въ света ще бѫде пръвъ на Небето ”. Новото учение идва не заради църквата, а за голѣмитѣ грѣшници, за свѣтскитѣ хора. Нека не се лъжатъ онѣзи, които сѫ въ църква, че ние сме чада Авраамови. Господь казва:“ Отъ тѣзи камъни Азъ мога да извадя чада Аврамови ”. Това показва, че у насъ не трѣбва да има сектантство и да казваме, че сме това или онова. Необходимо е да търсишъ и да прилагашъ. Ще попита нѣкой какъ. – Най-първо, Мѫдростьта трѣбва да е чиста, мирна; после, трѣбва да е привѣтлива, благопокорна. Но всѣки ще попита кой е пѫтятъ, по който ще може да се влѣзе и после да се излѣзе. На човѣкъ, който нѣма тѣзи качества на Мѫдростьта, нѣма да отговоря нищо. Ще кажетѣ, че това е жестоко. Не е жестоко, но на единъ глухъ, който нѣма да ме чуе, защо да му говоря? Нѣкой ще каже:“ Ти се понадигашъ ”. Когато казвамъ“ Азъ ”, подъ тази дума разбирамъ Богъ. Щомъ сте чисти, това Божествено Азъ всичко ще ви каже. Когато нѣкое дете ми рече“ Азъ ще ти кажа ”, азъ ще се спра и ще отговоря:“ Казвай, Господи, азъ Тѣ слушамъ ”. Напримѣръ, нѣкой си е направилъ една градина и азъ влизамъ въ нея, разглеждамъ дали е четвъртита или елипсовидна, каква форма иматъ лехитѣ, какви посадени цвѣтя има, дали сѫ бѣли, червени, жълти, каква голѣмина иматъ и тъ. нъ. Следъ като разгледамъ всичко това, азъ ще кажа какъвъ е човѣкѫтъ, който е посадилъ тази градина. Ако имамъ едно писмо, ще зная културата на този, който го е написалъ. Нѣкои възкликватъ:“ Какви шапки иматъ женитѣ!” Азъ обичамъ да разглеждамъ шапкитѣ на женитѣ, дрехитѣ на мѫжетѣ, защото всичко това е една култура.

 

Христовото учение e учението, което е вложено у васъ. Отворетѣ библиотекитѣ си и ще намѣритѣ вашитѣ книги. Ако искатѣ да влѣзетѣ въ висшето положение на Живота, ще трѣбва да намѣритѣ Свети Петъръ – той ще ви даде ключоветѣ, той ще ви даде Христовата книга. Ако искатѣ да слѣзетѣ въ нисшитѣ свѣтове, трѣбва да слѣзетѣ долу и въ ада ще намѣритѣ Христа. Единиятъ ключъ е у Петъръ, а другиятъ е у Христа. Има две Евангелия; когато прочететѣ и дветѣ, ще ги разберетѣ и ще видитѣ каква е Мѫдростьта, която слиза надолу. Защо Мѫдростьта не стои горе? Има причини. Тя слиза заради насъ, тя е майка и баща, тя е храна и слиза заради насъ. Само когато придобиетѣ тази Мѫдростъ, вие ще намѣритѣ вашия Баща, ще видитѣ какъвъ е Богъ. Ще намѣритѣ тази Мѫдростъ, която е чиста, мирна, привѣтлива, и тогазъ ще намѣритѣ вѫтрешния смисълъ на Бога, ще разберетѣ какво нѣщо е Той. Когато влѣзетѣ въ връзка съ Ангелитѣ, въ духа и въ ума ви ще влѣзе нова Свѣтлина, ще чуетѣ такава музика, каквато никога не сте слушали, и ще кажетѣ:“ Има смисълъ, това е дълбокиятъ смисълъ на Живота ”.

 

Сега всички, които ме слушатѣ, приложетѣ Чистотата. Престанетѣ да мислитѣ, че сте чисти, и имайтѣ стремежъ къмъ Чистота. Нѣкой казва:“ Азъ съмъ достатъчно чистъ, достатъчно миренъ ”. Не, трѣбва да бѫдешъ напълно чистъ и миренъ. Подъ думата“ миренъ” се разбиратъ най-интензивнитѣ сили, които работятъ въ света. Свѣтлината, която слиза отгоре, е мирна, но произвежда най-велики работи. Подъ думата“ миренъ” разбирамъ силата, която ни дава подтикъ да работимъ и да мислимъ. Азъ нѣма да ви уча какъ да мислитѣ, но ще ви дамъ подтикъ, който да ви кара да работитѣ. Азъ бихъ желалъ да ви заведа нѣкога на разходка, за да видитѣ каква прелестно чувство се изпитва всрѣдъ Природата. Вѫтре въ нея се чувства Божествениятъ умъ, Мѫдростъ, Сила, Любовь, които работятъ, които слизатъ и казватъ:“ Господи, колко Си великъ!”

 

Азъ всѣкога желая да зная повече. Не казвамъ, че много зная, защото днесъ имаме едно схващане за нѣщата, а утре имаме друго схващане, друго разбиране. Следователно, въ Живота трѣбва да виждаме Божествената хармония. Нѣкой ще каже:“ Остарявамъ ”. И Земята старѣе. Ако не остаряваше, нѣмаше да има тази прелесть. Браздитѣ, долинитѣ, рекитѣ, планинитѣ – това сѫ нейнитѣ бръчки. Щомъ човѣкъ има бръчки, той е по-изразителенъ. Тѣзи черти, разположени нагоре или надолу, показватъ какъвъ е билъ той, тъ. е. всѣка черта си има значение. А днесъ художницитѣ и фотографитѣ взематъ четката и заглаждатъ бръчкитѣ. Тѣ не знаятъ кое е ценното. Напримѣръ, една книга като Библията днесъ можетѣ да я купитѣ много евтино или ще я намѣритѣ нѣкѫде да завиватъ съ нея различни покупки. Ние, съвременнитѣ хора, вземаме Божественото, увиваме си съ него сиренето и после се чудимъ защо сме толкова нѣкултурни. Трѣбва съ Божествената Мѫдростъ да си увиемъ ума, сърдцето и душата. Тогава ще бѫдемъ силни и мощни хора.

 

И тъй, идва едно преобразувание въ обществения животъ. Въ съвременната наука ставатъ промени, разни теории се явяватъ. Напримѣръ, до преди години науката смѣташе елементитѣ за прости, неразложими тѣла и ученитѣ мислѣха, че сѫ стигнали крайния предѣлъ. Обаче, въ съвременната наука, която се развива по-бързо отъ религията, успѣха да разложатъ атомитѣ на йони2. Така напримѣръ, казватъ, че въ атома на водорода има седемстотинъ йони, едни отъ които сѫ положителни, а други сѫ отрицателни. Следователно и тамъ има мѫже и жени, които се каратъ, тъ. е. има 350 мѫже и 350 жени. Въ единъ атомъ кислородъ има 11 220 йона – значи около 5500 положителни и 5500 отрицателни. Атомѫтъ на натрия съдържа около 16 000 йона, атомѫтъ на радия съдържа около 100 000 йона. Единъ день може да се достигне дотамъ, че и йонътъ да се раздели. Ще направя следното сравнение: ако единъ атомъ е голѣмъ, напримѣръ, колкото църквата“ Свети Кирилъ и Методий ”, то йонътъ ще бѫде голѣмъ колкото единъ лешникъ. Между йонитѣ има много голѣми пространства. Когато се говори за четвърто измѣрение, това се разбира въ пространството.

 

Затова казва Христосъ:“ Докато не станешъ дете, докато не се смалишъ, ще останешъ единъ глупецъ ”. Пѫтятъ на прогреса е да знаешъ да се смалявашъ, тъ. е. да знаешъ формитѣ, съ които можешъ да пронизвашъ света. Горе не приематъ голѣми хора. Нѣкои си мислятъ, че когато дойде второто пришествие, ще възкръснатъ съ своитѣ сегашни тѣла, които тежатъ, напримѣръ, сто и петдесеть килограма. Не, човѣкъ ще възкръсне по особенъ начинъ. Трѣбва да дойде едно разбиране, тогава въ човѣка ще дойде Божествено тѣло, което ще може да става толкова малко, че да преминава всички свѣтове, или пъкъ да става толкова голѣмо, че да запълва всички свѣтове. Трѣбва да се научимъ да ставаме малки и да нѣмаме желания да заграбваме света. Свѣтътъ е за насъ, стига човѣкъ да има желание. Постепенно човѣкъ ще мине прѣзъ всички свѣтове, прѣзъ всички планети и после пакъ ще започне да слиза. Затова казватъ, че Животътъ е едно движение отъ центъра къмъ периферията и отъ периферията къмъ центъра. Това е вѫтрешниятъ смисълъ на Живота, тъ. е. отъ Любовьта къмъ Мѫдростьта и отъ Мѫдростьта къмъ Любовьта, отъ Истината къмъ Мѫдростьта и отъ Мѫдростьта къмъ Истината, отъ Правдата къмъ Любовьта и отъ Любовьта къмъ Правдата, отъ Правдата къмъ Истината и отъ Истината къмъ Правдата, отъ Правдата къмъ Доброто и отъ Доброто къмъ Правдата. Разбиратѣ ли какво означаватъ тѣзи нѣща? Това е промеждутъкѫтъ на цѣли свѣтове. Когато се каже“ Добъръ ”, това е единъ великъ свѣтъ. Правдата, Любовьта, това сѫ сѫщо велики свѣтове. Нѣкои питатъ какво е Мѫдростьта. Това значи да влѣзешъ да живѣешъ въ нейния свѣтъ. Тогава ще видишъ колко е хубаво да живѣешъ тамъ.

 

Сега, искамъ тази Мѫдростъ за всички да бѫде чиста и мирна и когато излѣзетѣ оттукъ, да можетѣ да я предадетѣ не съ думи, а съ контактъ. Никой не може да предаде на другитѣ това, което го нѣма у него. Мѫдростьта чрѣзъ Мѫдростъ се предава, Любовьта чрѣзъ Любовь се предава. Трѣбва да обичаме всички, безъ да мислимъ за себе си. И тогава всички ще ви обичатъ. Ако не искатъ да ви обичатъ, ще има стълкновение; когато всички хора започнатъ да обичатъ, тогава ще има хармония. Напримѣръ, сто музиканта се събиратъ въ единъ оркестъръ, но трѣбва да си избератъ единъ диригентъ. Ако започнатъ да се каратъ кого да избератъ, нѣма нищо да излѣзе и нѣма да има хармония въ работата имъ.

 

Обърнетѣ се въ душата си къмъ Господа, Той е Животъ. Той е вѫтре въ васъ и разбиранията, които ще ви даде, дължитѣ на Него. Ако Животътъ се схване така, ще настане голѣмо преобразувание въ света. Тази Мѫдростъ, която иде въ света, е Богъ, тя е Христосъ. Христосъ слиза сега отъ Небето. Какво множество отъ Велики души идва съ Него!“ Елатѣ да видитѣ Божественото” – казватъ тѣ на хората. Тѣ носятъ Чистота, Миръ, Божественость. Нѣкои питатъ кога ще дойде този миръ. Идва, азъ виждамъ въ човѣчеството една велика процесия – всички идватъ и пеятъ. И когато тѣ дойдатъ, ще има хармония въ света, а заедно съ това ще има Миръ и Любовь. Това е Второто пришествие. Нѣма да има свършекъ на света, но свѣтътъ ще се очисти.

 

Така бихъ желалъ всички да посрѣщнетѣ Христа. И съ Радость и Веселие да Го чакатѣ! Нека тази Мѫдростъ отсега нататъкъ да се почувства. Сега ще трѣбва да се проучи човѣшката душа. Вие никога досега не сте изучавали какво нѣщо е тя. Сега ще научитѣ какво нѣщо е проповѣдникъ, свещеникъ, учитѣлъ и тъ. нъ. Сега Божествената Мѫдростъ идва, за да ни научи на езика на нѣщата. И лично за насъ всичко ще се превърне въ една хармония.

 

------------------------

1 - Дервишъ (туръ.) – мохамедански монахъ (бѣлъ. редъ.)

2 - Най-вѣроятно става дума за елементарнитѣ частици, споредъ представитѣ на науката отъ първата половина на XX вѣкъ (бѣлъ. редъ.)

 

Недѣлни Беседи

29. 10. 1916 Недѣля, София







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt