Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1916_10_22 Да я не пия ли?

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 27 декември 2015 - 05:43

От "Сила и живот", т.1
Първо издание. 1946 г., „Да възлюбишъ Господа“
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

обработена в стар правопис - 2015 г. с програма - необходима е проверка!

 

 

  Да я не пия ли?

 

Беседа отъ Учителя, държана на 22 октомврий, 1916 г. София.

 

 „Чашата, която ми даде Отецъ, да я не пия ли?" (Йоана 18: 10)

 

 „Всѣки народъ, племе и езикъ, който говори зло противъ Бога на Седраха, Мисаха и Авдѣнаго, ще се намѣри на кѫсове, и кѫщата му ще стане гноище, защото другъ Богъ нѣма, Който може да избавя така." (Данаила 3: 29)

 

 „Чашата, която ми даде Отецъ, да я не пия ли?" Всички знаятъ, какво нѣщо е чашата. Въ сегашния животъ чашата играе важна роля. Тя е нуждна при всички увеселения и забави. Въ нея наливатъ вино, ракия, разни спиртни питиета. И лѣкаритѣ си служатъ съ сѫщата чаша. Тѣ разтварятъ лѣкарствата въ нея и ги даватъ на малкитѣ деца, които се отвращаватъ отъ тѣхъ.

 

Христосъ казва на ученицитѣ си: „Чашата, която ми дава Отецъ, да я не пия ли?" Тая чаша представя процесъ на човѣшкото развитие; тя е емблема на нѣщо. Забелязано е, че цвѣтоветѣ на всички явнобрачни растения иматъ форма на чаша. Да пиешъ отъ Христовата чаша, това значи, да минешъ прѣзъ известенъ процесъ, вѫтрешенъ или външенъ – физиченъ, сърдеченъ или умственъ.

 

Тримата младежи – Седрахъ, Мисахъ и Авдѣнаго, хвърлени отъ Навуходоносора въ огнената пещь, представятъ прояви на три различни характера. Рѣдко се срещатъ трима души съ еднакъвъ характеръ, или на единъ умъ. Тия младежи се отличаваха съ високо умствено, нравствено и духовно развитие, което се провѣри въ живота имъ. Тѣ останаха вѣрни на своитѣ убеждения. Когато Вивилонянитѣ искаха да имъ наложатъ своитѣ обществени и религиозни възгледи, тѣ не се подчиниха. Въ живота има принципи, на които човѣкъ трѣбва да остане вѣренъ. Само така той може да се развива правилно. Който не издържи на тия принципи, той носи последствието на своето отклоняване. Това изпитание се отнася не само за отдѣлния индивидъ, но и за дома, за народа и за цѣлото човѣчество. Да не ви се вижда чудно, когато индивидътъ, домѫтъ, народътъ и цѣлото човѣчество днесъ се поставятъ на тоя изпитъ. – Отъ кого? – Отъ новия свѣтъ, или отъ Бога. Всички минаватъ прѣзъ изпита на тримата младежи. Тѣ представятъ тритѣ велики принципа, действуващи въ човѣка. Ако между духа, душата и тѣлото на човѣка нѣма единство, нищо не може да се постигне.

 

Много проповѣдници сѫ говорили върху стиха за тримата момци въ огнената пещь, но сѫ ги разглеждали въ другъ смисълъ, различенъ отъ тоя, който азъ разглеждамъ. Тримата младежи представятъ три устойчиви характера. Истински човѣкъ е оня, който издържа съ успѣхъ своя изпитъ. Студентътъ или ученикѫтъ получава дипломъ за свършване на наукитѣ си, когато издържи изпититѣ си съ успѣхъ. Сѫщото се отнася и до обществения животъ, както и до природата. Всички живи сѫщества, отъ най-малки до най-голѣми, минаватъ прѣзъ изпитъ, следъ което заематъ своето опредѣлено мѣсто. Докато не минатъ прѣзъ строгитѣ житейски изпити, хората гледатъ повърхностно на живота. Тѣ търсятъ блага, търсятъ щастие, но не ги намиратъ. Само оня може да търси щастието и да го намѣри, който знае, какво представя то и, като го намѣри, може да го запази завинаги. Така хората търсятъ и любовьта. Знаетѣ ли, какво нѣщо е любовьта? Ще кажетѣ, че чувствуватѣ любовьта. Човѣкъ чувствува и приятни, и неприятни нѣща, обаче, всичко това не е любовь. Всичко въ света е проява на любовьта, но какво въ сѫщностъ е любовьта, малцина знаятъ. Нѣма ученъ, философъ или писатѣлъ, който може да определи точно, какво представя любовьта. Ще кажетѣ, че Богъ е Любовь. Казватѣ, че Богъ е Любовь, безъ да разбиратѣ смисъла на любовьта. Тоя въпросъ предстои на бѫдещето. Следъ хиляди години човѣкъ ще има ясна представа за любовьта. До това време дръжтѣ се за любовьта споредъ разбирането си.

 

Сега да разгледаме характера на човѣка. Характерътъ подразбира устойчивость. Тя е най-важната негова черта. Устойчивъ характеръ е оня, който, при всички условия на живота, е единъ и сѫщъ, тъ. е. не се изменя. Ако при изпитанията човѣкъ мени характера си, казваме, че той нѣма характеръ. Всички сѫщества, които нѣматъ характеръ, сѫ безлични, тъ. е. лишени отъ индивидуалность. За да развие основната черта на характера си – устойчивостьта, човѣкъ минава прѣзъ четири процеса, тъ. е. прѣзъ четири степени на развитие: процесъ на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието или така нареченото космическо, Божествено съзнание. Сегашниятъ човѣкъ е дошълъ до самосъзнанието. Въ това съзнание се криятъ условията за човѣшкото падане. Човѣкъ има желание да владѣе света и казва: Само азъ живея, затова всички трѣбва да ми служатъ. Като е добре на мене, на всички е добре; щомъ е зле на мене, на всички е зле. Това гледище на човѣка е създало дветѣ философски учения: песимизъмъ и оптимизъмъ. Когато човѣкъ е боленъ, когато работитѣ му не вървятъ добре, той е песимистъ. Когато е здравъ, и работитѣ му вървятъ добре, той е оптимистъ. Тия възгледи ни най-малко не опредѣлятъ положението на вселената. Това сѫ субективни възгледи на човѣка, които нѣматъ нищо общо съ великитѣ и неизменни Божии закони.

 

Каква е крайната целъ на живота? Крайната целъ на човѣшкия животъ е да намѣри основната черта на своя характеръ; да намѣри опорната точка на своя животъ; да намѣри своя Баща и да се върне въ Бащиния си домъ; да намѣри своя Учитѣлъ и да поеме работата, която трѣбва да свърши. – Какво ще правя, като свърша работата си? Да се задава такъвъ въпросъ, това значи неразбиране крайната целъ на живота. Работата никога не се свършва. Да свършишъ една работа, това значи, да започнешъ друга. Като знаетѣ това, никога не питайтѣ, каква е крайната целъ на живота. Стреметѣ се да свършитѣ започнатата работа. Не отлагайтѣ работата си. Само така ще бѫдетѣ щастливи. Отправяйтѣ ума и сърдцето си къмъ работата, която ви е дадена. И следъ като свърши започнатата работа, човѣкъ има право да се пита, защо е дошълъ на земята. Отговорътъ е простъ: Ти си дошълъ на земята да учишъ и да работишъ.

 

Христосъ казва: „Чашата, която ми даде Отецъ, да я не пия ли?" Всѣки човѣкъ има по една горчива и по една сладка чаша, които се сменятъ една съ друга. Чрѣзъ горчивата чаша човѣшкиятъ животъ постоянно се пречиства. – Защо трѣбва да се пречиства? – Човѣшкиятъ животъ е подобенъ на изворъ, който е пѫтувалъ дълго време и по пѫтя си събиралъ различни утайки, които сѫ го оцапали. За да се пречисти изворътъ, водата трѣбва да мине прѣзъ редица пѣсъчливи пластове. Така водата се филтрира и придобива първоначалната си чистота. Ето защо, Богъ отъ време на време ви дава по една горчива чаша, да пречисти живота ви. Като минетѣ нѣколко пѫти прѣзъ горчивата чаша, ще разберетѣ, защо е трѣбвало да пиетѣ отъ нея. Горчивата чаша ще освободи живота ви отъ всички нечистотии. – Какво представятъ нечистотиитѣ? – Лошитѣ човѣшки мисли и желания. Тѣ сѫ елементи, които внасятъ поквара въ човѣшкия животъ и въ характера му, като ги разрушаватъ. Така човѣкъ губи сигурностьта въ живота си и започва да се страхува, да не се разболѣе, да не остарѣе, да не изгуби богатството си. Това, отъ което се страхува, става. Каква философия се крие въ това? Въ страха човѣкъ си представя нѣщата такива, каквито не сѫ.

 

Единъ пѫтникъ замрѫкналъ въ една планинска мѣстностъ, дето трѣбвало да пренощува. Колкото по-тъмно ставало, толкова повече обърквалъ пѫтя. По едно време, кракѫтъ му се подхлъзналъ, и той усѣтилъ, че пада въ пропасть, но успѣлъ да се хване за клона на едно дърво и така висѣлъ нѣколко часа. Най-после рѫцетѣ му толкова отмалѣли, че невъзможно му било повече да се държи за клона на дървото. Преди да се спусне въ пропастьта, той започналъ да вика, да се прощава съ близкитѣ си. Като си взѣлъ сбогомъ отъ всички, пусналъ клона, за който се държалъ, и очаквалъ вече смъртьта си. Каква била изненадата му, когато разбралъ, че пропастьта, отъ която се страхувалъ, била само 15 смъ. дълбока.

 

Често и вие се държитѣ за нѣкакъвъ клонъ и викатѣ: Сбогомъ, отивамъ вече! Като се спуснетѣ, виждатѣ, че пропастьта подъ васъ е дълбока само 15 смъ. По тоя начинъ човѣкъ самъ си увеличава страданията. Новото учение ви казва, че пропастьта подъ васъ е само 15 смъ. дълбока. Спуснетѣ се безъ страхъ и ще се увѣритѣ, че думитѣ ми сѫ истинни. Докато не се е домогналъ до истината, човѣкъ се страхува и казва: Какво ще стане съ мене? – Нѣма нищо страшно въ живота. Пусни клона, за който се държишъ, и ще видишъ, че пропастьта подъ тебе е само 15 смъ. дълбока. – Ако умра? – И това не е страшно, подъ тебе е пакъ само 15 смъ. дълбочина. Единъ день сами ще се увѣритѣ, че страхътъ, който ви е обхваналъ и държи здраво, е безпредметенъ. Навсѣкѫде е тихо и спокойно. Опитайтѣ новото учение, въ което е скрита истината на живота. Истината всѣкога може да се опита, защото сама тя е животъ. Христосъ пръвъ разбра смисъла на живота, неговата крайна целъ и пи горчивата чаша, безъ да съжалява. Ако Христосъ не бѣше пилъ горчивата чаша, свѣтътъ щѣше да бѫде лишенъ отъ всѣкакво благо.

 

Какво се крие въ горчивата чаша? – Божията Любовь. Ще кажетѣ, че тя носи страдания. Безъ страдания не може да окапе листа на горчивата чаша. Следователно, безъ страдания тя не може да даде плода на живота. Христосъ е живиятъ плодъ върху дървото на живота. Като не разбираха законитѣ на живота, ученицитѣ на Христа казваха: „Учителю, недей се излага на страдания!" Това подразбира: Учителю, недей цъфтя. Христосъ знаеше, че сега е времето да цъфне и да върже. Ако не бѣше цъфналъ и не бѣше вързалъ, плодъ не щѣше да има. Плодътъ донесе благодатта за цѣлото човѣчество.

 

И тъй, когато дойде горчивата чаша и за васъ, ще знаетѣ, че е дошло време да цъфнетѣ и да завържетѣ. Следователно, не съжалявайтѣ, че страдатѣ. Само чрѣзъ страданието индивидътъ, семейството, обществото, народътъ и цѣлото човѣчество се облагородяватъ. Христосъ трѣбваше пръвъ да цъфне на дървото на живота и да даде живия плодъ, който лѣкува. Въ тоя плодъ се крие новото учение, което носи елементитѣ на вѫтрешенъ миръ и спокойствие. Само така човѣкъ влиза въ космичното съзнание на живата вселена, въ която всички възвишени сѫщества, всички ангели и цѣлото небе служатъ на Бога. Когато човѣкъ е добъръ, дето да го турятъ, въ ада или въ рая, навсѣкѫде му е добре. Ако е лошъ, и въ рая да го турятъ, пакъ ще му е зле. Тримата младежи минаха прѣзъ огнената пещь, но не изгорѣха. При тѣхъ влѣзе и четвърти, който приличаше на Христа. Когато човѣкъ мине прѣзъ огъня, ще намѣри четвъртия елементъ, тъ. е. Духа, нареченъ отъ философитѣ „висшето азъ, – Божественото начало въ човѣка. Отъ гледището на християнитѣ, това значи, да се съединишъ съ Бога. Това подразбира да живѣешъ въ хармония, а не да съединишъ рѫцетѣ си съ нѣкого, да се хванетѣ рѫка за рѫка. Ако вземетѣ нѣколко последователни тона, ясно ще различитѣ всѣки единъ поотдѣлно. Обаче, ако вземетѣ нѣколко тона, хармонично съчетани, ще образуватѣ акордъ, съзвучие или хармония.

 

Казвамъ: Влѣзтѣ въ Божествения животъ, да заживѣетѣ въ Неговата хармония. Богъ не се нуждае отъ насъ, ние се нуждаемъ отъ Него. Той нѣма желание да ни погълне и обезличи. Единствениятъ Му стремежъ е да ни насочи въ правия пѫтъ на разбиране. Той е Учитѣлъ на душитѣ, които искатъ да Го разбератъ. Само така човѣкъ може да бѫде уменъ, добъръ, красивъ, здравъ, да живѣе въ хармония. – Защо сѫ нуждни тогава страданията? – Тѣ идатъ като необходими препятствия за постигане на хармонията. Безъ препятствия хармонията е непостижима. Може ли влакѫтъ да се движи по гладка повърхность и да постигне крайната целъ на своето движение? Окаже ли се, че пѫтятъ на влака е гладъкъ, колелетата му ще се движатъ, безъ да напредва. За да върви напредъ, сипватъ пѣсъкъ на пѫтя му, и той започва да напредва. Пѣсъкѫтъ е препятствие, но безъ него влакѫтъ ще стои на мѣстото си. Не мислетѣ, че ще бѫдетѣ щастливи, ако пѫтятъ ви е гладъкъ и безъ препятствия. Разумнитѣ сѫщества, които разбиратъ законитѣ, веднага сипватъ пѣсъкъ на пѫтя ви, да тръгнатъ колелетата на вашия животъ напредъ. Ще кажетѣ, че щастието ви се нарушава. Това е привидно нарушаване. Когато тръгнетѣ напредъ, ще разберетѣ смисъла на препятствията, тъ. е. на страданията. Казвашъ: Побеля ми главата отъ страдания. – И това е за добро – зависи, за какво се готвишъ. Ако си платно за дрехи, добре е да побелѣешъ. Ако си почва, добре е да почернѣешъ. Черноземѫтъ дава най-добри плодове, най-хубаво жито. Въ тоя смисълъ, бихъ желалъ всичката почва да е черноземъ.

 

Христосъ казва: „Това е животъ веченъ, да позная Бога, да позная Любовьта." Това е Божествениятъ плодъ, който носи хармонията за цѣлото човѣчество. Който е готовъ да страда, само той ще цъфне, ще върже и ще даде плодъ. – Ако съмъ плодъ, ще ме изядатъ. – Нека тѣ изядатъ. Ти имашъ семка, отъ която ще се родишъ отново. Въ семката е силата на твоя животъ. Докато не прояви силата си, човѣкъ не може да се развива.

 

Като знаетѣ това, не се страхувайтѣ отъ страданията и мѫчнотиитѣ. Всички хора, всички живи сѫщества минаватъ прѣзъ тѣхъ. Само оня ще ги преодолѣе, който е готовъ да се пусне отъ клона, за който се държи. Така той ще види, че пропастьта, която го плаши, има само 15 смъ. дълбочина. Всички мѫчнотии сѫ преодолими. Виждалъ съмъ хора, които не могатъ лесно да умратъ. Като дойде тоя часъ, тѣ започватъ да ритатъ, не могатъ да се отдѣлятъ отъ тѣлото си. Казвамъ: Отпусни се, нека душата ти излѣзе свободно. Подъ тебе е само 15 смъ. дълбочина. И близкитѣ на умиращия се страхуватъ отъ смъртьта. Тѣ му даватъ лѣкарства, правятъ инжекции, да продължатъ живота му още малко, но нищо не постигатъ. Пусни се отъ клона, подъ тебе има дълбочина само 15 смъ. Изправи се на краката си и кажи: Слава Богу, избавихъ се отъ голѣмото нещастие. Сегашнитѣ хора, като не разбиратъ нѣщата, събиратъ се около умрелия и казватъ: Горкиятъ човѣкъ, отиде си! Азъ виждамъ, че умрелиятъ е живъ и стои на 15 смъ. далечъ отъ тѣлото си.

 

Сега, както и да ви говоря, всичко ви се вижда смѣшно. Като се намѣритѣ предъ нѣкаква мѫчнотия, вие пакъ се хващатѣ за клона и не смѣетѣ да се пуснетѣ. Казвамъ: Пусни се отъ клона и се хвани за Господа. Само така ще стане обратъ въ живота ти, въ всички твои възгледи. Има писатели, които, като напишатъ една книга, преживяватъ голѣмъ страхъ отъ критиката. Тѣ се вълнуватъ, тревожатъ и, като минатъ кризата, казватъ: Слава Богу, свърши се всичко. Казвамъ: Напиши книгата си и се пусни долу. Кажи си урока и се пусни долу. Това искаше да каже Христосъ съ чашата, която Отецъ му даде. Петъръ казваше на Христа: „Учителю, не пий тая чаша." Обаче, Христосъ му отговори: „Чашата, която Отецъ ми даде, трѣбва да я пия".

 

Всѣки човѣкъ носи въ себе си по единъ Петъръ и по единъ Христосъ. Петъръ вади ножа отъ ножницата си и отрезва ухото на слугата. Христосъ му казва: „Петре, скрий ножа си. Изпий чашата, която Отецъ ти дава, за да разберешъ Божествената хармония. Горчивата чаша иде за всѣки едного отъ васъ. Желая да изпиетѣ тая чаша геройски, както подобава на всѣки християнинъ. Следъ изпиване на горчивата чаша иде възкресението – новиятъ животъ. Това е външната страна на въпроса. Сѫществува известна аналогия между живота на Христа и тоя на тримата момци, които Навуходоносоръ заповѣда да хвърлятъ въ огнената пещь. Пещьта била толкова нагорещена, че палачътъ, който ги хвърлилъ вѫтре, изгорѣлъ. Казано е, че Богъ е огънь, който изгаря. Обаче, който живѣе въ съгласие съ Божията Любовь и съ Христовия Духъ, е въ пълна безопасность. Божията сила се проявява въ труднитѣ моменти на живота, не когато човѣкъ е сиромахъ, но когато е богатъ. Богатството е затлъстяване отвѫтре навънъ, а сиромашията – процесъ на развитие отвѫтре навънъ. Богатството трѣбва да се превърне на торъ, а сиромашията въ честенъ трудъ. Безъ богатство не може, но и безъ сиромашия не може. Тѣ сѫ два процеса, които работятъ задружно за човѣшкото развитие. Докато не изгуби всичко въ света, човѣкъ не може да намѣри Бога, не може да бѫде щастливъ. Щастието е есенция, която се извлича отъ знанието и опитноститѣ на хилядитѣ поколѣния, както гюловото масло отъ цвета на розата. Трѣбва да подложитѣ три-четири хиляди килограма розовъ цвѣтъ на дестилация, за да извлѣчетѣ отъ него едва единъ килограмъ гюлово масло. Това значи, да превърнетѣ земното щастие въ небесно. Това значи: Ако земниятъ животъ не се превърне въ духовенъ, човѣкъ не може да намѣри истинското щастие.

 

 „Чашата, която ми даде Отецъ, да я не пия ли?" Христосъ изпи тая чаша и стана великъ духъ. Той се съедини съ Бога и каза: „Азъ и Отецъ ми едно сме". Въ това се крие Неговата сила. Той казва: „Не дойдохъ да изпълня моята воля, но волята на Оня, Който ме изпрати". Ако Христосъ не бѣше изпълнилъ Божията воля, щѣше да бѫде подобенъ на хората. Често религиознитѣ се запитватъ помежду си, кой отъ тѣхъ е по-свѣтъ, по-уменъ. Това сѫ относителни нѣща. Като изучавамъ сегашнитѣ хора, виждамъ, че тѣ не могатъ да обичатъ повече отъ единъ човѣкъ. Ако едновременно обичатъ двама души, тѣ, или ще се скаратъ, или ще бѫдатъ принудени да лъжатъ. Обичашъ едновременно двама души и започвашъ да лъжешъ ту единия, ту другия, ставашъ неискренъ. Това любовь ли е? Това е проява на човѣшкия егоизъмъ, проява на човѣшкото самосъзнание. Човѣкъ, въ своя егоизъмъ, се проявява като малко, жестоко божество, въ форма на синъ, или дъщеря, въ форма на възлюбенъ, или възлюбена. Това всѣки е опиталъ. Азъ съмъ виждалъ, какъ това божество бие своята възлюбена, или своя възлюбенъ. Понѣкога синътъ бие баща си, дъщерята бие майка си. Докато това божество не се спусне дълбоко въ пропастьта, да изгуби всичко земно, то не може да разбере вѫтрешния смисълъ на Божествения животъ. Божеството въ човѣка е, което постоянно го измѫчва, постоянно го прави недоволенъ. Това е Петъръ, който прави човѣка недоволенъ. Стане ли доволенъ, Христосъ се проявява въ него. Единъ день си гнѣвенъ, недоволенъ – Петъръ тѣ е посетилъ. На другия день си доволенъ, разположенъ – Христосъ тѣ съ посетилъ. Той ти казва: „Тая чаша трѣбва да се изпие". Въ първия случай човѣкъ говори за идеали, за благо на човѣчеството, но не издържа въ това, което говори.

 

В едннъ американски градъ, близо до университета, живѣла една стара, 80 годишна негърка. Често животътъ й дотѣталъ, и тя започвала да се моли на Бога да вземе душата й, да се освободи отъ теглото си. Като минавали край дома й, студентитѣ чували молитвата й, и единъ день решили да се пошегуватъ съ нея. Една вечеръ двама отъ тѣхъ се приближили до кѫщата й и похлопали. Тя се обадила отвѫтре: Кой е тамъ? – Азъ съмъ Архангелъ Михаилъ. Богъ чу молитвата ти и ме изпрати да ти взема душата. – Кажетѣ му, че тая, която търси, я нѣма тукъ – отговорила уплашено негърката.

 

Такова е положението и на съвременнитѣ хора. Тѣ говорятъ за идеали, за подвизи, за добро, но, като дойде Архангелъ Михаилъ, казватъ: Кажетѣ му, че ги нѣма тукъ. Значи, хората говорятъ за идеали, за велики работи, но, като дойде до прилагането, казватъ: Само ние ли трѣбва да работимъ? И други нека работятъ. Накарали едного да носи печената кокошка, виното и крушитѣ. Той ги носѣлъ и мълчалъ, не се оплаквалъ отъ товара си. Като го накарали да копае лозето, той казалъ: Нека другъ да отиде да копае; нѣма само азъ да работя.

 

Помнетѣ: Докато минава прѣзъ закона на развитието, човѣкъ ще вдига и слага мотиката, тъ. е. страданието, и ще копае своето лозе. Страданието води къмъ великото щастие на живота. Докато минава прѣзъ закона на развитието, човѣкъ ще пие отъ горчивата чаша, която носи благословение за неговата душа. Чашата носи и страдание, и радость. Когато човѣкъ се научи, какъ да пие отъ тая чаша, тогава ще разбере дълбокия смисълъ на живота. Отецъ дава чашата на всѣки човѣкъ. Важно е човѣкъ да намѣри основната черта на своя характеръ. За това се иска безстрашие, което внася миръ и спокойствие въ човѣшката душа. Само така той може да свърши своята опредѣлена работа.

 

Човѣкъ всѣки день се гнѣви за нищо и никакво и кипва. Мѫжътъ се гнѣви на жена си, жената се гнѣви на мѫжа си. – Кога кипва човѣкъ? – Когато се вари нѣщо въ него. Когато жената вари сладко, първо се отдѣля пѣна, и после сладкото започва да кипи. Пѣната се огребва съ лъжица и се туря настрана. Когато жената кипне, мѫжътъ да вземе лъжицата и да обере отгоре пѣната. Ако мѫжътъ кипне, жената да направи сѫщото. Пѣната е утайка на живота. Когато мѫжътъ и жената се освободятъ отъ тая утайка, тѣ ставатъ добри, учтиви, любещи. Днесъ мѫжътъ кипи, жената кипи, синътъ кипи, дъщерята кипи. Какво трѣбва да се прави? Вземетѣ лъжицата и оберетѣ пѣната. Колкото повече я обиратѣ, толкова по-чисти и по-добри ставатѣ. Това не е алегория, но действителностьта на живота.

 

Ето защо, когато се натъкватѣ на утайкитѣ на вашия животъ, не се безпокойтѣ, какво ще стане съ васъ. Вземетѣ лъжицата и оберетѣ пѣната. Богъ, Който е създалъ света, има свой планъ и знае, какво ще стане съ всѣки човѣкъ. Той е точно определилъ пѫтя на всѣки едного. – Богъ съ мене ли ще се занимава? – Той ще се занимава съ тебе, както се е занимавалъ много пѫти досега. Той е начерталъ вече твоя пѫтъ, затова, каквото и да се случи, не се съмнявай, върви въ тоя пѫтъ и вѣрвай, че Божествениятъ планъ ще се приложи така, както е начертанъ. Търпение се иска отъ васъ.

 

Единъ день Мохамедъ бѣгалъ отъ своитѣ неприятели, които го гонѣли заради учението му. Той успѣлъ да се скрие задъ едно дърво. Отъ тамъ наблюдавалъ, какъ една мравка се мѫчела да изнесе единъ голѣмъ товаръ. Тя го вдигала 99 пѫти и все го изпущала на земята. Едва на стотния пѫтъ успѣла да го занесе на опредѣленото мѣсто. Учуденъ отъ голѣмото търпение и постоянство на мравката, Мохамедъ си казалъ: Ако една мравка може да реализира своитѣ желания, колко повече азъ мога да направя това. Богъ помага на всички сѫщества. Като вижда мѫчнотиитѣ и труда на човѣка, Богъ го благославя. Той превръща горчивата му чаша въ сладка и го благославя. Богъ еднакво гледа на всички – на праведни и на грѣшни, на учени и на прости, на хора и на животни. Какво говорятъ ученитѣ и философитѣ за Бога, това е другъ въпросъ. Дръжтѣ се за мисъльта, че въ Бога нѣма никаква измяна. Говори се за гнѣвъ Божи. Богъ се гнѣви, само когато ви туря на огънь. Гнѣвътъ Му е огъньтъ, активната сила, която пречиства. Вие викатѣ, молитѣ се, но Той казва: Още малко и ще ви очистя. – Колко време ще ни държи на огъня? – Докато се пречиститѣ и престанетѣ да отдѣлятѣ пѣна. Тогава Богъ ще ви свали отъ огъня, ще се засмѣе и ще каже: Радвамъ се, че вече сте чисти. Чистотата е необходимо качество за живота.

 

Животътъ, въ който сега влизаме, изисква права, свѣтла мисъль, която да крепи всички хора. Правата мисъль изключва всѣкакво безпокойство. Докато се безпокои, човѣкъ е изложенъ на различни болести. Нѣкои хора не се страхуватъ отъ болеститѣ и отъ смъртьта. Тѣ не вѣрватъ въ Бога, не вѣрватъ въ другъ животъ и казватъ: Да си поживѣемъ добре, това ще ни остане. Животътъ е на земята и трѣбва да се използува. Едни хора живеятъ малко, други – повече. На всѣки е опредѣлено, колко да живѣе. Добъръ е животътъ на земята, но по-добъръ е животътъ на небето. Нѣкой казва: Другъ животъ или има, или нѣма. Това значи: Въ моя умъ или има свѣтлина, или нѣма. Богъ или сѫществува, или не сѫществува. Ако затворитѣ кепѣнцитѣ на прозорцитѣ си, въ стаята ще стане тъмно, но това не показва, че Богъ не сѫществува. Богъ е едновременно въ свѣтлината и въ тъмнината, въ радоститѣ и въ скърбитѣ, въ любовьта и въ омразата. Той присъства въ всички прояви на живота. Омразата е временна, а любовьта – вѣчна. Омразата се превръща на любовь, затова Христосъ казва: „Горчивата чаша следъ време ще се превърне на велико благо, затова азъ трѣбва да я изпия". Ако последователитѣ на Христа и Неговитѣ ученици прилагаха любовьта, свѣтътъ щѣше да бѫде изправенъ. Тѣ внесоха омразата въ света, която следъ време ще се превърне на любовь. Тогава всички учени, философи и писатели ще започнатъ да пишатъ въ новъ духъ, въ духа на новата любовь.

 

Иде вече новата вълна на любовьта. Тя ще превърне нещастията на миналото въ благодатна почва, върху която ще растатъ, цъфтятъ и зреятъ благата на любовьта. Съ тѣхъ ще се храни цѣлото човѣчество. Като знаетѣ това, не се страхувайтѣ отъ смъртьта. Не се страхувайтѣ и отъ пропастьта, надъ която виситѣ. – Кой е виновенъ за това? – Окрѫжаващитѣ: вашитѣ бащи и майки, вашиятъ мѫжъ, или вашата жена. За да бѫдетѣ доволни, пуснетѣ се отъ клона, на който виситѣ. Ако се разгнѣвитѣ, кажетѣ: Ще пусна клона, за който се държа. Ако не си разположенъ, пакъ пусни клона. Съмнявашъ се въ нѣкого – пусни клона.

 

Защо хората не успѣватъ въ живота си? – Защото си служатъ съ отрицателни величини. Тѣ казватъ: Не мразетѣ, не лъжетѣ. Отрицателнитѣ сили не могатъ да въздействуватъ на хората. Затова казвамъ: Любетѣ се, говоретѣ истината. Обичайтѣ се, праветѣ добро, за да изработитѣ своя характеръ. Устойчивъ характеръ има оня, който не внася поквара въ окрѫжаващитѣ. Ако майка остави своята млада дъщеря при нѣкой момъкъ, и той не я поквари, това показва, че има характеръ. И момата има устойчивъ характеръ, ако не внесе никаква поквара въ момъка. Освободетѣ се отъ всѣкаква користолюбива мисъль въ ума си, която внася омраза въ вашето сърдце. Пазетѣ се отъ лъжа, отъ кражба, която внася омраза въ човѣка. Лъжата, кражбата показватъ неустойчивость на характера. Може ли да се нарече човѣкъ съ характеръ оня, който използува чуждото богатство, или чуждата жена? Да изпиешъ горчивата чаша, това значи, да върнешъ на хората всичко, което дължишъ, но сѫщевременно и да имъ помогнешъ. Да любишъ, това значи, да помогнешъ на човѣка въ всичкитѣ му нужди.

 

В какво се заключава любовьта? Споредъ нѣкои, любовьта се изразява въ милувки, въ прегръдки, въ цѣлувки. Споредъ мене, това не е любовь. Когато здравъ мѫжъ цѣлува здрава жена, или здрава жена цѣлува здравъ мѫжъ, това не е никаква любовь, това не е никакво добро. Ако здравъ мѫжъ и здрава жена се хващатъ подъ рѫка, и това не е любовь. Истинската любовь повдига болни, немощни, страдащи. Ако имашъ любовь, цѣлуни болния, да оздравѣе; цѣлуни слабия, падналия, да го повдигнешъ. Ако си любещъ баща, цѣлуни слабитѣ, недѫгавитѣ си деца. Не давай цѣлувка, каквато Юда даде на Христа. Когато цѣлунешъ здравъ човѣкъ, ти го предавашъ. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да цѣлува и кого да цѣлува. Това е характеръ. Съ това не ви изобличавамъ, какво нѣкога сте вършили, но казвамъ, какво сега трѣбва да вършитѣ. – Ти не ме обичашъ. – Не тѣ обичамъ, защото си богатъ и здравъ. Стани беденъ и боленъ, и азъ ще тѣ обикна. Давай отъ цѣлувкитѣ на Духа. Когато хората се обичатъ, душитѣ имъ трѣбва да бѫдатъ близо, а тѣлата имъ далечъ. Ако мѫжъ и жена не живеятъ добре, Богъ ги раздѣля. Той взима на оня свѣтъ или мѫжа, или жената. Щомъ се раздѣлятъ, който отъ двамата остане на земята, започва да идеализира заминалия. Като сѫ далечъ единъ отъ другъ, тѣ се обичатъ и разбиратъ.

 

Единъ американецъ искалъ да покани на обѣдъ въ дома си единъ отъ своитѣ приятели, съ когото не се виждалъ цѣли десеть години. Той съобщилъ това на жена си, да приготви обѣда, но тя веднага му отговорила по телефона: Да не ми доведешъ тоя мазникъ! Не го искамъ. Като чулъ тия думи, американецътъ си казалъ: По телефона даже познахъ, че жена ми говори. Той познавалъ нейния езикъ.

 

Сега и вие говоритѣ за Бога, но въ края на краищата казватѣ: Да не Го водитѣ въ нашия домъ. Колкото пѫти е дохождалъ, все нещастие ни е носѣлъ. Това е криво, лъжливо разбиране. Вие сами се лъжетѣ. Когато франкмасонитѣ приематъ новъ членъ въ обществото си, първо го подлагатъ на изпитъ, да видятъ, дали може да издържи. Първиятъ изпитъ е на безстрашието. Ако не издържи, не го приематъ помежду си. Срещу него излиза човѣкъ съ отворена сабя, готовъ да го промуши. Щомъ се уплаши, пропада на изпита. Сабята е книжна. Като рече да го мушне, тя се прегъва. По сѫщия начинъ и Богъ ни изпитва съ книжни саби. Страданията сѫ книжнитѣ саби, които, посрещнати безъ страхъ, се огъватъ въ гърдитѣ ви и падатъ на земята. Вие оставатѣ здравъ, неповреденъ. И най-голѣмитѣ човѣшки страдания не могатъ да се сравнятъ съ бѫдещата слава, която ви очаква. Започнетѣ още сега да се готвитѣ за тая слава. Знайтѣ, че страданията сѫ изпити, които ще ви доведатъ къмъ бѫдещата слава.

 

Какво ще стане съ Българския народъ? – Велико бѫдеще го очаква. Той трѣбва да повѣрва въ живия Господь и да каже: Щомъ Богъ е съ насъ, никой не е противъ насъ. Живиятъ Господь ще ни рѫководи. Той ще внесе редъ и хармония между всички народи. Той ще заличи всички погрѣшки и престѫпления. Той ще изглади всички мѫчнотии.

 

Всичко, което проповѣдвамъ, ще се сбѫдне. Голѣмо благо иде за всички. Богъ носи това благо отъ небето. Едно се иска отъ всички: Да бѫдемъ истински българи. Ако не мислитѣ зло и прилагатѣ новото учение, Богъ ще бѫде съ васъ. Той е всесиленъ, всемъдъръ и всеблагъ. Не се плашетѣ отъ страданията, защото пропастьта подъ васъ е само 15 смъ. дълбока.

 

Беседа отъ Учителя, държана на 22 октомврий, 1916 г. София.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt