Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1916_10_15 Да възлюбишъ Господа

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 27 декември 2015 - 05:40

От "Сила и живот", т.1
Първо издание. 1946 г., „Да възлюбишъ Господа“
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

обработена в стар правопис - 2015 г. с програма - необходима е проверка!

 

 

Да възлюбишъ Господа

 

Беседа отъ Учителя, държана на 15 октомврий, 1916 г. София.

 

 „Да възлюбишъ Господа Бога твоего; да възлюбишъ и ближния си." (Матея 22: 36 – 40)

 

 „Учителю, коя заповѣдъ е голѣма въ закона?" А Исусъ му рече: « Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичкия си умъ. Тази е първата и голѣма заповѣдъ. А втора, подобна на нея: Да възлюбишъ ближния си като себе си. На тия две заповѣди всичкиятъ законъ и пророцитѣ висятъ."

 

Сега искамъ да внимаватѣ върху това, което ще говоря. Днесъ проповѣдвамъ едно учение, върху което почива развитието на душата, на ума и на сърдцето. То е учение, което носи миръ и спокойствие на сърдцето; учение, което носи свѣтлина на ума, обнова на душата, сила на духа. Това учение е въ състояние да възстанови краката на хромитѣ, да отвори очитѣ на слѣпитѣ; отъ това учение глухитѣ прочуватъ, болнитѣ оздравяватъ, мъртвитѣ възкръсватъ. То носи хармония навсѣкѫде. За това учение нѣма никакво препятствие. То е учението на живия Богъ, Който е и между хората, и между камънитѣ, и между растенията, и между животнитѣ. Живиятъ Господь, за Когото ви говоря, е навсѣкѫде. Той е познатъ на всички. Единственото реално и сѫществено нѣщо въ света е тоя Богъ.

 

Нѣкои искатъ да разрешатъ въпроса за сѫществуването на Бога по философски начинъ. Оставетѣ настрана философскитѣ разисквания и гимнастики на ума. Тоя въпросъ се решава чрѣзъ опитъ. Важенъ е въпросътъ, защо трѣбва да любимъ, защо трѣбва да имаме една заповѣдъ. Какво представя заповѣдьта? Тя е основа, почва, върху която се гради; тя е сила, съ която се работи; тя е опорна точка, отъ която се излиза. – Какъ познаваме, дали имаме опорна точка, или не? – Когато застанетѣ на едно мѣсто и вдигатѣ единъ тежъкъ предметъ. Ако почвата подъ краката ви е яка и не потъватѣ, казвамъ, че иматѣ опорна точка; ако краката ви потъватъ, почвата ви не е яка, тъ. е. опорната ви точка не е сигурна. Когато извършитѣ нѣкаква работа и, вмѣсто да се повдигнетѣ, потънетѣ надолу, казвамъ, че нѣматѣ опора подъ краката си. Когато мислитѣ нѣщо, и умътъ ви се смущава, нѣматѣ основа подъ краката си; когато обичатѣ и се съмняватѣ въ любовьта си, нѣматѣ основа подъ краката си. Може да дадетѣ редъ философски обяснения върху понятието „заповѣдъ", но тѣ ще бѫдатъ само външно красиви, безъ вѫтрешно съдържание. Тѣ сѫ подобни на сладкишитѣ, на кейковетѣ. Да се хранишъ съ сладкиши и кейкове, това значи, да станешъ много ефиренъ. Човѣкъ се нуждае отъ здрава, доброкачествена храна, която съдържа всички сѫществени елементи. Тая храна дава необходимитѣ условия за развитието на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърдце, на човѣшката душа и на човѣшкия духъ. Елементитѣ, които човѣкъ употрѣбява, сѫ едни и сѫщи, но методитѣ за тѣхното възприемане сѫ различни. Всѣка храна е полезна за човѣка. Важно е той да знае, какъ да я приеме. Не ви казвамъ, каква храна да ядетѣ и каква да не ядетѣ, но съветвамъ ви да ядетѣ съ любовь. Какво казватъ хигиениститѣ, физицитѣ и химицитѣ по тоя въпросъ, това е второстепенна работа. Важно е да употрѣбяватѣ храна, която дава сила. Слабъ си, нахранишъ се и придобивашъ сила, бодрость. Това е сѫществена храна.

 

Запитаха Христа: „Кой е голѣмиятъ законъ?" Голѣмиятъ законъ е тоя, който може да ни научи, какъ да живѣемъ. Това значи, да познаемъ Бога. Отъ две хиляди години философитѣ се мѫчатъ да обяснятъ, де е Господь – на небето, или на земята, но и тѣ сами не могатъ да си отговорятъ. Това създава редъ противоречия, благодарение на което едни приематъ сѫществуването на Господа, а други Го отричатъ. Богъ стои, наблюдава и еднитѣ, и другитѣ и се смѣе, както на децата, че не Го познаватъ. – Защо не Го познаватъ? – Защото сѫ си турили различно оцвѣтени очила. Едни казватъ, че Баща имъ е червенъ, други – жълтъ, трети – зеленъ, четвърти – черенъ. Всѣки Го вижда единъ или другъ, споредъ цвета на очилата си. – Може ли Богъ да е черенъ? Казвамъ: Не ставайтѣ буквоядци. Черниятъ цвѣтъ има нѣколко значения. Той означава и почивка. И думата „лошъ" има две значения. Подъ „лошъ човѣкъ" разбираме енергиченъ. Лошото, злото крие въ себе си сила, която трѣбва да се употрѣби на мѣсто. Не се ли употрѣби на мѣсто, злото се явява като разрушитѣлъ. Коя е голѣмата заповѣдъ? – Да възлюбимъ Господа. Тая заповѣдъ ни учи да мислимъ, да чувствуваме и да действуваме правилно. Това е една опитна философия, за разбирането на която сѫ нуждни години. Много работа се иска отъ човѣка, за да се научи да мисли, да чувствува и да действува правилно. Много време е нуждно на човѣка, докато познае Господа. За мене Богъ е велика реалность. Той е по-реаленъ, отколкото сте вие, които виждамъ днесъ предъ себе си. Ще кажетѣ, че си служа съ силни думи. Ако бихъ намѣрилъ по-силни думи, бихъ си послужилъ съ тѣхъ, за да обясня, какво представя Богъ. Той може да бѫде и за васъ толкова реаленъ, колкото и за мене. Вие може да Го познаетѣ въ продължение на много години, но може да Го познаетѣ и въ единъ мигъ. Знаетѣ отъ физиката, че при съприкосновението на двата електрични полюса, веднага се образува искра, свѣтлина.

 

Казвамъ: Обърнетѣ се къмъ противоположния полюсъ на живота, за да намѣритѣ свѣтлината, която търситѣ. Това може да стане въ единъ моментъ – отъ васъ зависи. Вие стоитѣ гърбомъ къмъ тая свѣтлина и питатѣ, де е Господь. Мнозина, учени и прости, стоятъ предъ вратата на Господа и се запитватъ, ще ги приеме ли Господь, или не; достойни ли сѫ за Него, или не. Това сѫ праздни приказки. Излѣзли сте отъ Господа и при Него ще се върнетѣ. Той ще ви приеме, защото е всеблагъ и всемилостивъ. – Добъръ човѣкъ ли съмъ? – Азъ не се съмнявамъ въ твоята доброта, защото тя е и моя; твоята мѫдростъ е и моя. – Вѣрно ли е това? – Вѣрно е. Чудни сѫ хората! Трѣбва ли трескавиятъ да мисли, че като нѣма апетитъ, това е естествено състояние? Днесъ, като боленъ, той нѣма апетитъ, яденето не му е приятно, но това не е постоянно. Преди да заболѣе, той всѣкога е ѣлъ съ приятность и съ удоволствие. Като оздравѣе, пакъ ще яде съ удоволствие. Между сегашното състояние на нервната система и по-раншното има известна разлика, но това състояние е временно. Следователно, ако заболѣешъ, кажи си: Слушай, не се поддавай на болестьта си. Тя временно тѣ е посетила. Ти си здравъ човѣкъ; ти можешъ да мислишъ, да чувствувашъ и да действувашъ право.

 

Често хората говорятъ за грѣха и казватъ за нѣкого: Грѣшенъ е тоя човѣкъ. Така, както вие разбиратѣ грѣха, азъ не зная, кои хора сѫ грѣшни. Не познавамъ грѣшни хора, но познавамъ такива, които правятъ погрѣшки. Споредъ великия законъ на любовьта, азъ гледамъ на грѣха и на погрѣшкитѣ другояче. Учитѣлъ дава на ученика си задача да нарисува една картина. Ученикѫтъ започва да рисува, но запалва, търка, пакъ зацапва, докато единъ день нарисува картината споредъ изискванията на учителя. Като цапа и трие, може ли да кажетѣ, че той е грѣшникъ? Не е грѣшникъ ученикѫтъ, но не е работилъ достатъчно, не се е упражнявалъ. Въ бѫдеще, когато се упражни, той ще нарисува картината добре, безъ да цапа и търка. Той ще избѣгва погрѣшкитѣ. Не хулетѣ Господа въ себе си и не казвайтѣ, че Той ви е създалъ грѣшници. Ако види, че си отчаянъ, Господь ще ти каже: Синко, не се отчайвай! Следъ време ти ще станешъ добъръ и праведенъ човѣкъ. Нѣкои философи говорятъ за погрѣшкитѣ на хората, защото не разбиратъ законитѣ. Сами тѣ правятъ погрѣшки, а говорятъ за погрѣшкитѣ на другитѣ.

 

Христосъ казва: „Да възлюбимъ Господа!" И хората говорятъ за любовьта, безъ да я познаватъ. Нѣкой казва: Умирамъ за любовь. Като се ожени, казва: Умирамъ отъ любовь. И преди да се е оженилъ умиралъ отъ любовь; и като се ожени, пакъ умира отъ любовь. Разглеждайтѣ думата „смърть" въ другъ смисълъ. И като се ражда, човѣкъ пакъ умира. Раждането на земята е смърть на небето. Смъртьта на земята е раждане въ другия свѣтъ – раждашъ се за по-високъ животъ отъ земния. Раждане и смърть, въ широкъ смисълъ на думата, означаватъ отиване на работа. Дали ще отидешъ на небето, или ще слѣзешъ на земята, ти все ще работишъ. Работа и трудъ сѫ две различни понятия. Затова Христосъ казва: „Елатѣ при мене всички утрудени, да ви науча да работитѣ". Като говоря за Христа, нѣмамъ предъ видъ човѣка, Който е живѣлъ преди две хиляди години. Азъ имамъ предъ видъ тоя Христосъ, Който и до днесъ е между хората. Какъ се проявява Той, това е другъ въпросъ. Важно е, че всѣки, който се намира въ нужда, може да отиде при Христа. Които гледатъ на Христа като на човѣкъ, живѣлъ преди две хиляди години, отиватъ при Него съ черни кърпи на главитѣ. Тия, които Го виждатъ между тѣхъ, отиватъ при Него съ бѣли кърпи. Защо отиватѣ на сватба съ бѣли дрехи? Ще кажетѣ, че църквата е предписала така. Богъ е казалъ: Ония, които отиватъ да се женятъ и носятъ любовьта въ сърдцето си, да се обличатъ въ бѣло. Ония, които сѫ загубили любовьта си, да носятъ черни дрехи. – Докога ще носятъ черно? – Докато намѣрятъ любовьта. Носетѣ бѣли кърпи на главитѣ си, бѣли кърпи въ сърдцата си и бѣли кърпи въ умоветѣ си, за да намѣритѣ Господа. Вие може да намѣритѣ Господа още сега, още въ тоя моментъ – отъ васъ зависи. Докато любимъ Бога, ние сме на небето, въ рая. Щомъ се усъмнимъ въ Него, ние сме въ ада, въ мѣстото на страданието, на тъмнината, на ожесточаването.

 

 „Да възлюбимъ Господа!" Тая е голѣмата заповѣдъ, върху която почива нашиятъ животъ. – Какъ трѣбва да любимъ Господа? Като ближния? Любовьта къмъ Бога и любовьта къмъ ближния сѫ две нѣща диаметрално противоположни. За да разберетѣ любовьта къмъ Бога, трѣбва да затворитѣ това, което знаетѣ, и да опитатѣ моето. Вашето знание сте опитали; опитайтѣ сега моето. Ако вашето е по-добро, готовъ съмъ да го приема. Азъ съмъ отъ тия хора, които даватъ и взиматъ. Оня, който люби Бога, се отличава съ голѣма съсрѣдоточеностъ, съ дълбокъ вѫтрешенъ животъ. Привидно той се отдалечава отъ хората, минава за ексцентриченъ, но въ сѫщностъ не е така. Любовьта къмъ Бога не е нищо друго, освѣнъ венозното течение, при което нечистата кръвь отива въ сърдцето и дробоветѣ да се пречисти, да стане артериална. Венозното и артериалното течение на кръвьта сѫществува не само въ тѣлото, но и въ чувствата, и въ мислитѣ на човѣка. Напримѣръ, омразата и завистьта сѫ венозната кръвь въ човѣка; любовьта и радостьта сѫ артериалната кръвь. Свѣтлитѣ и чисти мисли сѫ артериалната кръвь, а тъмнитѣ и отрицателни мисли сѫ венозната кръвь. Следователно, когато люби Бога, човѣкъ превръща течението на отрицателнитѣ сили въ себе си въ положителни, а нечистата кръвь въ чиста. Той отива при Бога, Който Го пита: Синко, позна ли ме? – Познахъ тѣ, Татко. Следъ това, човѣкъ, като артериална кръвь, отива по цѣлото тѣло да храни всички клетки. Това е любовьта къмъ ближния. Като възлюбишъ Бога, ти влизашъ въ Неговитѣ дробове, въ Неговото сърдце да се пречистишъ. Така пречистенъ и вдълбоченъ въ себе си, ти излизашъ навънъ, да разнесешъ кръвьта по най-отдалеченитѣ клетки на тѣлото – своитѣ ближни, да ги нахранишъ. Като знаетѣ това, любетѣ Бога и носетѣ Неговото благословение по целия свѣтъ. Като разнасятѣ благото между хората, вие ще се уморитѣ и ще почувствуватѣ нужда да се върнетѣ отново къмъ оня центъръ на живота, Който пречиства и внася енергия. Следъ всѣки 24 часа човѣкъ отива при Бога да се обнови и пречисти. Така пречистенъ, той излиза отъ Бога и отива къмъ своя ближенъ. После се пита: Де е Богъ? Сѫществува ли Той? Това е неразбиране на живота.

 

И тъй, когато отиватѣ при Бога, не се спирайтѣ да се разговарятѣ съ хората. Който и да ви срѣщне на пѫтя, кажетѣ: Отивамъ по важна работа. Като свърша работата си, тогава ще се срѣщнемъ и ще си поговоримъ. Тогава ще ви кажа, какво прави Богъ и какъ живѣе. Нѣкой е боленъ, търси лѣкарска помощъ. Обиколи нѣколко лѣкари, но и тѣ не могатъ да му помогнатъ. Какво трѣбва да прави? Нека се обърне къмъ Бога, съ всичкото си упование и надежда, и да каже: Господи, на Тебе уповавамъ, на Тебе възлагамъ товара си. Хвърлишъ ли отъ себе си всички човѣшки философии и уповаешъ на Бога, Той ще ти помогне. Колкото по-голѣма е вѣрата ти, толкова по-скоро иде помощта. Богъ помага на слаби, на болни, на утрудени. Въ любовьта на човѣка къмъ Бога, всички болести изчезватъ: и външни, и вѫтрешни. Възлюбишъ ли Бога, и слѣпотата, и глухотата изчезватъ.

 

Сегашнитѣ хора страдатъ отъ много знание. Не искамъ да ви обиждамъ, но решихъ да ви говоря на особенъ езикъ. Стреметѣ се да ме разбиратѣ право. Хвърлетѣ чернитѣ дрехи, съ които сте се облѣкли. Откажетѣ се отъ съмнението и подозрението. Тѣ сѫ торъ за живота. Ако въ сърдцето ви е останало малко омраза, хвърлетѣ я настрана. Ако се гнѣвитѣ, откажетѣ се отъ гнѣва, или занесетѣ го въ нѣкоя фабрика, тамъ е неговото мѣсто. Гнѣвътъ ви посещава, защото не му даватѣ работа. Като го впрегнетѣ на работа, той казва: Уменъ е моятъ господарь! – Може ли безъ гнѣвъ? – Може. Ако завистьта и омразата ви посѣтятъ, дайтѣ и на тѣхъ работа. Като работятъ, тѣ ще се свържатъ съ любовьта. Каквито отрицателни мисли и чувства да ви посещаватъ, водетѣ ги при Бога. Кажетѣ имъ: Азъ отивамъ при Бога. Ако искатѣ да бѫдетѣ съ мене, елатѣ и вие тамъ. Вземетѣ съ себе си всички слѣпи, глухи, хроми, недѫгави и ги заведетѣ при Бога. – Голи сме, срамъ ни е да се явимъ предъ Него. – Идетѣ при Бога такива, каквито сте. Той ще ви очисти и облѣче въ нови дрехи. Богъ не се нуждае отъ праведни хора. Влѣзтѣ въ Божествения огънь да се очиститѣ и кажетѣ: Видѣхме Господа и Го познахме. Въ Стария Завѣтъ се казва за Моисея, че ѣлъ заедно съ Господа. – Възможно ли е това? – Възможно е. Яденето не е само физиченъ процесъ. Човѣкъ яде и на физичния свѣтъ, и въ умствения свѣтъ, и въ сърдечния. Мислитѣ и чувствата сѫ храна, подобна на хлѣба за физичния свѣтъ.

 

Мнозина искатъ да бѫдатъ обичани. – Защо трѣбва да ги обичатъ? – Гладни сѫ, искатъ да ги нахранятъ. Каже ли нѣкой, че иска да го обичатъ, това значи, че е гладенъ, никой не мисли за него, не иска да го нахрани. Кажи му: Братко, ела у дома, азъ ще тѣ нахраня. Ти ще го нахранишъ, и Богъ ще тѣ благослови. Докато сѫ въ любовьта, хората пеятъ и възхвалѣватъ Господа. Тѣ забравятъ своитѣ лоши, неправилни отношения помежду си. Щомъ слѣзатъ на земята, започватъ да се каратъ. – Грѣшни сме, затова се караме. – Не мислетѣ, че сте грѣшни, или паднали хора. Въ всѣки моментъ може да се спаситѣ. Казватѣ: Ще правимъ добри дѣла, да омилостивимъ Бога. – Оставетѣ настрана добритѣ дѣла. Богъ всѣкога ви обича, всѣкога е готовъ да ви помогне, независимо отъ това, дали сте праведни, или грѣшни. Богъ ни обича, въпрѣки всички наши грѣхове и погрѣшки. Той никога не е изменилъ любовьта си. Че хората казвали нѣщо лошо по вашъ адресъ – нека казватъ. Ти ще имъ отговоришъ: Братко, елатѣ при мене, да отидемъ заедно при Господа. Прѣзъ каквито мѫчнотия и да минавашъ, кажи си: Азъ ще любя Господа, Който живѣе въ моята душа. Нѣкой се противопоставя на това и казва: Азъ не виждамъ Господа. – Това нищо не значи. Ако днесъ не Го виждашъ, утре ще Го видишъ. Днесъ даже и простиятъ човѣкъ знае, че при търкането на две дървета се образува огънь. Нѣкѫде мѫжъ и жена се каратъ. Нека се каратъ, да се произведе повече свѣтлина помежду имъ. Нека се търкатъ, да произведатъ огънь. Щомъ се образува огънь, тѣ се примиряватъ. Не е важно, какъ ще се търкатъ – направо, или на кръстъ; важно е да произведатъ нуждната свѣтлина. И тъй, споредъ езика на новото учение, като се търкатѣ, кажетѣ си: Търкай ме, братко, търкай, докато произведа свѣтлина върху тебе. Това търкане е необходимо, за да се произведе Божествената свѣтлина. И на бойното поле хората се търкатъ, да произведатъ тая свѣтлина. Азъ виждамъ тия хора, кои слѣпи, кои хроми, сакати, всички отиватъ при Христа. Той имъ казва: По-добре да останешъ съ единъ кракъ, съ една рѫка, съ едно око, но да дойдешъ при мене. Богъ ги посреща, угощава и ги запитва: Какво правятъ останалитѣ хора на земята? – Търкатъ се още. – Нека се търкатъ. Азъ ще слѣза на земята при тѣхъ, и всички ще се примирятъ. Азъ виждамъ ония, които сѫ горе при Христа. Тѣ сѫ радостни, весели. Като казвамъ, че сѫ горе, не мислетѣ, че сѫ нѣкѫде много далечъ отъ васъ. – Азъ искамъ да отида при тѣхъ. – Иди на фронта първо. Отъ тамъ ще тѣ пратятъ горе, при твоитѣ братя. – Страхъ ме е. – Геройство е нуждно, а не страхъ. Трѣбва да разберетѣ дълбокия смисълъ на живота. Помнетѣ: Въ Бога зло не сѫществува. Той устройва всички нѣща, и Той изправя обърканитѣ работи на хората. Той намѣства счупенитѣ рѫце и крака. Той поставя изваденитѣ очи. Той туря всичко въ редъ и порядъкъ. Той е Баща на всички.

 

Следователно, когато искатѣ да любитѣ, влѣзтѣ дълбоко въ себе си, съсрѣдоточетѣ се, безъ никакво съмнение и колебание. Знайтѣ, че Богъ ще ви даде отъ своята любовь, ще ви направи радостни и весели. Пита ли ви нѣкой, отде знаетѣ това, кажетѣ му: Махни се отъ лицето ми, не ме изкушавай. Казвамъ: Всѣки вашъ стремежъ иде отъ Бога. – Кога ще намѣря Господа? – Когато изпаднешъ въ трудно положение. – Какъ ще намѣря любовьта? Какво представя тя?

 

Единъ ученикъ отишълъ при единъ отъ великитѣ учители на Индия да го пита, какво нѣщо е любовьта и какъ може да я намѣри. Учительтъ мълчалъ, нищо не му отговорилъ. На втория день ученикѫтъ пакъ задалъ сѫщия въпросъ, но учительтъ продължавалъ да мълчи. Шесть деня наредъ ученикѫтъ посещавалъ учителя си, искалъ да му отговори на зададения въпросъ, но пакъ сѫщото мълчание. На седмия день учительтъ взѣлъ ученика съ себе си и го завѣлъ при рѣката Гангъ. Хваналъ го за рѫцетѣ и го потопилъ въ водата. Ученикѫтъ риталъ, борилъ се, докато най-после учительтъ му го извадилъ на брега и го запиталъ: Какво почувствува въ водата? – Голѣма задуха. Имахъ нужда отъ въздухъ. Още малко и щѣхъ да се пръсна отъ липса на въздухъ. Учительтъ му отговорилъ: Ти ще разберешъ любовьта и ще я потърсишъ, когато почувствувашъ отъ нея такава нужда, каквато почувствува отъ въздуха.

 

Каквото е преживѣлъ ученикѫтъ въ водата, това чувствуватъ всички ония, които се биятъ на фронта. Тѣ чувствуватъ нужда отъ свобода, отъ просторъ. Сега Богъ е хваналъ хората за врата, пъхналъ ги е въ водата и ги държи тамъ, докато сами почувствуватъ нужда отъ свобода. Това е Божественото училище, прѣзъ което всички трѣбва да минатъ, да научатъ нѣщо. Колко пѫти нашитѣ удове сѫ били разхвърляни по бойнитѣ полета, но пакъ Богъ ги е събралъ и поставилъ на мѣстата имъ. – Докажи това! – Ще го докажа. Ти си слѣпъ, хромъ. Отварямъ очитѣ ти и започвашъ да виждашъ. Намѣствамъ счупения ти кракъ и прохождашъ. Какво друго доказателство искашъ? Доказателството се крие въ възстановяване на хармонията между всички части. Всѣки самъ трѣбва да докаже нѣщата; всѣки самъ трѣбва да намѣри истината. Всѣки самъ трѣбва да отива при Господа и самъ да се връща. Това значи, да придобие онова дълбоко вѫтрешно знание. Така ти ще разберешъ, какво значи изкушение. Нѣкой пѫтъ си радостенъ, но изведнажъ състоянието ти се сменя. Казвашъ: Нещастенъ съмъ въ живота. – Това не е твоя мисъль, посетилъ тѣ е нѣкой дяволъ. Не възставай противъ него, но кажи: Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати тоя братъ, да се разговоримъ съ него. Вие мислитѣ, че дяволътъ е лошъ. Азъ ще говоря добре за него. Нѣкога и той е билъ добъръ, но падналъ и сгрѣшилъ. Ще възразитѣ: „Казано е въ Писанието да се противимъ на дявола, на злото въ света". Това значи: Търкай дявола, докато прогледне и види свѣтлината предъ себе си. Щомъ дойде свѣтлината въ ума му, той ще се откаже отъ кривия пѫтъ.

 

Втората заповѣдъ е: „Да възлюбишъ ближния си като себе си." Тая любовь е външна проява на нашата душа и на нашето сърдце. Чрѣзъ ближния си, ние проявяваме своята любовь навънъ. Въ любовьта къмъ ближния се вижда и справедливостьта на човѣка. Една майка родила две деца едновременно. Тя имала възможность да кърми и дветѣ заедно: на всѣко дете се падало по единъ естественъ биберонъ. Едното дете било по-лакомо, искало да бозае и отъ двата биберона. Какво направила справедливата майка? Тя го натупала добре, като му дала добъръ урокъ. Детето, като не разбирало закона, мислило, че майка му е лоша. И Богъ дава на всѣки човѣкъ по единъ биберонъ; всѣки трѣбва да си го пази. И сегашнитѣ християни се хващатъ за коситѣ си, биятъ се, всѣки иска да вземе биберона на другия. Имашъ единъ биберонъ, не се лакоми за втори. Ония мѫже, които не сѫ произвѣли огънь, могатъ да се търкатъ. Обаче, ония, които сѫ произвѣли огънь, трѣбва да се върнатъ при Господа и да занесатъ своята благодарность.

 

Една госпожа ми разказваше, че гледала мѫжа си цѣли 20 години боленъ, но не се отегчила нито моментъ. – Защо? – Обичала го. Единъ мѫжъ гледалъ болната си отъ епилепсия жена, безъ да се отегчи. Всѣка нощь я следилъ да не дойде припадъка й, безъ да каже дума за това. Обичалъ я той, затова не му дотегнала. Преди десетки години единъ американски параходъ претърпѣлъ катастрофа и потъналъ въ океана. Повечето пѫтници се качили на лодки и се спасили. Въ последната лодка останало само едно праздно мѣсто. Трѣбвало да се качи една жена съ своето момченце. Всички се огледали, какъ да разрешатъ въпроса– нѣмало мѣсто за двама души. Майката бързо настанила момченцето си въ лодката, взѣла си сбогомъ отъ него и казала: Носи много поздрави на баща си.

 

Кой отъ васъ може да прояви такъвъ духъ на себеотричане и съ спокойствие да каже: Носи много поздрави на баща си. Какво правятъ сегашнитѣ хора? Повечето мислятъ за себе си, а децата си оставятъ на произвола на сѫдбата. Питатъ нѣкого: Де е братъ ти? – Не зная, той е голѣмъ грѣшникъ, останалъ е нѣкѫде. Господь му казва: Не постѫпвашъ добре. Подай рѫка на брата си. Единъ великъ художникъ нарисувалъ две хубави картини. И дветѣ представѣли давещи се хора. Въ едната картина имало една жена, която, ужасѣна, посѣгала съ дветѣ рѫце да се хване за една канара и се спасила. Въ втората картина имало пакъ жена, която съ едната рѫка се държала здраво за канарата, а другата протѣтала къмъ давещитѣ, дано нѣкой се хване за нея и спаси.

 

Казвамъ: Не се дръжтѣ съ дветѣ си рѫце за Христа – канарата на вашия животъ. Съ едната си рѫка се дръжтѣ за Христа, а съ другата помагайтѣ на своитѣ ближни. Не мислетѣ, че хората сѫ грѣшни. Само Богъ знае, защо грѣшатъ и защо страдатъ. Ако вървитѣ по Христовия пѫтъ, ще разберетѣ, защо Той възлюби хората й какъ прояви своята любовь. Следователно, ако си боленъ, кажи си: Обичамъ тѣ, Господи. Кажешъ ли така, ще оздравѣешъ. Който отива при Господа, и боленъ да е, ще оздравѣе. Ако си здравъ, при Бога си вече. Ако си боленъ, още не си отишълъ при Него. – Защо не си влѣзълъ при Него? – Защото трѣбва още да се търкашъ, да пуснешъ свѣтлина. Придобиешъ ли свѣтлина, ти си спасенъ по благодатъ. Това значи: „Отъ Бога сме излѣзли и при Него ще се върнемъ." „Да възлюбишъ Господа." – Какъ? – Не както търговцитѣ се сдружаватъ и обичатъ. Двама търговци се сдружили и обикнали. Понеже интереситѣ имъ се преплитали, и семействата имъ си живеѣли добре и се обичали. Това е любовьта на грѣшнитѣ хора. За тѣхъ е казано, че ще бѫдатъ научени отъ Господа. И азъ обичамъ грѣшнитѣ хора: слѣпитѣ, хромитѣ, недѫгавитѣ. На тѣхъ може да се покаже, какъ трѣбва да живеятъ. На тѣхъ може да се помага. Ако си грѣшенъ, не се страхувай. Това е изпитъ, на който си пропадналъ. Днесъ имашъ слаба бележка, но утре, като научишъ урока си, ще имашъ шесторка. Защо се страхувашъ отъ двойката? Казано е въ Писанието: „Любовьта изпъжда страха навънъ".

 

Сега азъ проповѣдвамъ за положителнитѣ сили на Бога. Казвамъ: Идетѣ при Бога и любетѣ безъ страхъ отъ омразата и завистьта. Ако омразата тѣ посети, кажи й: Сестро, азъ тѣ обичамъ. Прощавамъ ти за всички твои прояви. Такова е твоето естество. Кажетѣ това отъ сърдце, а не само на думи. Говоритѣ ли само праздни думи, ще приличатѣ на оня графъ, който се влюбилъ въ една млада, красива мома, и колкото пѫти се срещалъ съ нея, все за любовьта си й говорѣлъ. Въ сѫщото време и неговиятъ слуга билъ влюбенъ въ младата мома, но свещено пазѣлъ чувството си, съ никого не го споделилъ. Една вечеръ графътъ излѣзълъ на разходка съ своята възлюбена. Качили се на една лодка, да се разходятъ по рѣката. Като минали на отсрѣщния брѣгъ, отъ гората излѣзли разбойници и нападнали двамата млади. Графътъ се уплашилъ много и успѣлъ да избѣга, като напусналъ своята възлюбена. Въ тоя моментъ слугата, който ги придружавалъ, спрѣлъ бързо лодката си на брега и спасилъ момата. Успокоилъ я и я придружилъ до дома й. На другия день графътъ отишълъ при възлюбената си, да види, какво е състоянието й, но тя студено и строго му казала: Стойтѣ далечъ отъ мене. Не искамъ повече да ви виждамъ.

Днесъ става сѫщото съ Господа. Вие сте въ лодката съ Него, но когато ви нападнатъ апаши, бѣгатѣ и Го оставятѣ самъ. Казватѣ: Не искамъ да страдамъ заради Господа. Като мине опасностьта, ще Го потърситѣ и ще Му кажетѣ: Господи, прости ме, сгрѣшихъ. Който люби Господа, трѣбва да бѫде смѣлъ! Единствениятъ, Който люби, е Богъ, затова и ние трѣбва да любимъ. Единствениятъ, Който работи, е Богъ, затова и ние трѣбва да работимъ. И като мразитѣ, пакъ мразитѣ отъ любовь къмъ Бога. Като влѣзетѣ въ любовьта, ще видитѣ нѣщата въ истинската имъ свѣтлина. Тогава ще разберетѣ, защо единъ предметъ е твърдь, а другъ – мекъ. Въ свѣтлината ще видитѣ това, което въ тъмнината не сте различили. Напримѣръ, диамантътъ е най-твърдъ минералъ, но, въпрѣки това, е цененъ. Ако го глътнетѣ, ще се задавитѣ. Цененъ е, но ще ви задави. – Защо? – Защото не сте го използували разумно. На сѫщото основание, и омразата, и завистьта сѫ сили съ велико предназначение, но тѣ трѣбва да се приложатъ на мѣсто. Отъ гледището на Божественото учение, всичко въ света е добро, всичко е хармонично, когато е употрѣбено на мѣсто.

 

Христосъ казва: „Първата и голѣма заповѣдъ е да възлюбишъ Господа". Като любишъ Бога, ще приемешъ еднакво и живота, и смъртьта. Годинитѣ минаватъ, а ти остарявашъ: зрението и слухътъ ти отслабватъ, артериитѣ се втвърдяватъ, и ти виждашъ, че краятъ ти наближава. Близкитѣ ти викатъ лѣкаръ, дано ти помогне да поживѣешъ още малко. Казвамъ: Ако е дошло времето му, нека си върви. Той самъ трѣбва да осъзнае това и да си каже: Викатъ ме вече, и азъ трѣбва да си вървя. Оставямъ богатството си на своитѣ малки братя – червеитѣ. Нека си хапнатъ и благодарятъ. Хубави сѫ пеперудкитѣ. Азъ често се разговарямъ съ тѣхъ. Тѣ се извиняватъ, че понѣкога, безъ да искатъ, причиняватъ пакости. Такава е работата ни. Въ бѫдеще, когато дойдемъ на вашето положение, и ние ще бѫдемъ добри. Азъ имъ отговарямъ: Нѣма нищо, ние ви извиняваме. Ако сме на вашето мѣсто, и ние ще правимъ пакости като васъ.

 

И тъй, благодаретѣ на Бога, че отъ положението, въ което се намиратѣ, виждатѣ доброто въ света. Добъръ е свѣтътъ, но отъ васъ се иска чистота и святость. Ако не знаешъ урока си, не се извинявай, но кажи: Обичамъ учителя си, и заради него ще науча урока си. Кажи, както Давида: „Дето и да ме изпратишъ, Господи, ще извърша волята Ти на драго сърдце, защото Тѣ обичамъ". Откажешъ ли се да изпълнишъ Божията воля, не обичашъ Господа. Нуждно е да обичаме Бога, да изпълняваме волята Му. –Защо? –Защото всѣки е преживѣлъ загуба и разочарование, но любовьта къмъ Бога ще върне всичко загубено, ще възстанови здравето на човѣка и ще постави всички счупени крака и рѫце на мѣсто. Тая любовь ще възстанови разрушения животъ на семействата. Тя ще възстанови нарушената хармония въ природата. Сега убититѣ сѫ на угощение при Христа, а живитѣ, останали на земята, казватъ: Горкитѣ хора, отидоха си безъ време! Велика истина е, че тѣзи хора сѫ на небето, при Христа, Щастливи сѫ тѣ. – Съмняваме се въ това. – Който се съмнява, той нѣма любовь въ душата си.

 

Помнетѣ: Богъ работи навсѣкѫде и между всички хора. Когато има миръ между хората, Богъ е между тѣхъ. Когато хората се каратъ, пакъ Богъ е между тѣхъ. Той се проявява между всички хора. Говори ли ми нѣкой добро или зло, Богъ ми говори. Споредъ мене, нѣма зло въ света. Важно е да приемемъ, че всичко иде отъ Господа, въ Когото живѣемъ и се движимъ. Казано е въ Писанието: „Богъ твори ново небе и нова земя." Любовьта носи новото. Богъ слиза вече на земята и носи любовьта въ човѣшкитѣ сърдца и души. Азъ виждамъ Господа, чувствувамъ Го, разбирамъ всѣка Негова проява. Дето има плодове и изобилие, тамъ е Богъ. Какво жито ще роди неизораната нива? Хората търсятъ лесния пѫтъ. Тѣ искатъ ябълката да узрѣе безъ свѣтлина, лещата да заври безъ огънь. Безъ мѫка и страдание нищо не се постига. Чрѣзъ страданието Богъ излива любовьта си къмъ васъ. Ако у васъ се яви желание да се самоубиетѣ, не пѫдетѣ това желание, но вслушайтѣ се въ него, разговоретѣ се, да видитѣ, какво носи то въ себе си. Не реализирайтѣ това желание, но вижтѣ, защо сте се разочаровали и отчаяли. Да се самоубиешъ, това значи, да напуснешъ ограничения свѣтъ, въ който живѣешъ, и да отидешъ въ широкия свѣтъ, тамъ да работишъ. Нѣкоя мома се отчаяла, че възлюбениятъ й я напусналъ и не искалъ да се ожени за нея. – Защо я напусналъ? – Намѣрилъ друга мома и казва, че не може едновременно да обича две моми. Момата не трѣбва да се отчайва, но да знае, че има Единъ, Който я обича, прѣзъ всички времена и епохи. Бѫдетѣ вѣрни на любовьта, въ която нѣма никаква промяна. Започнешъ ли въ нейно име да работишъ, не се отказвай, докато не видишъ резултатъ. Като посѣешъ нивата и се уморишъ, почини си и пакъ продължи. Когато ти почивашъ, Богъ работи. Въ това време наблюдавай, какъ Богъ работи върху твоята нива. Работи, почивай и въ свободното си време размишлѣвай. Мисли, безъ да се тревожишъ. Защо ще се безпокоишъ за храната, която употрѣбявашъ? Приеми храната съ любовь и повече не мисли. Богъ ще довърши работата. Боли тѣ глава – не се безпокой. Повѣрвай въ Господа, помоли се, и Той ще ти помогне. Ако се съмнявашъ, нищо не можешъ да постигнешъ, не можешъ да приемешъ новото учение на любовьта. То е учение на опита. Здравиятъ приема новото учение и му служи. Мислещиятъ сѫщо приема новото учение. Права мисъль се иска отъ всички. Не казвай, че мѫжътъ ти върви въ кривъ пѫтъ, но кажи, че е направилъ погрѣшка, която трѣбва да изправи. Когато малкото дете се цапа, това не показва, че върви въ лошъ пѫтъ. Детето не е виновно, че се цапа. Очисти го и чакай, докато порасне и осъзнае погрѣшката си.

 

Единъ Варненецъ ми разправѣше една своя опитность. Ималъ единъ синъ, отъ когото билъ крайно недоволенъ. Единъ день завързалъ рѫцетѣ и краката му съ вѫже, съ намѣрение да го пусне въ кладенеца, да се освободи отъ него. Като разбралъ намѣрението на баща си, синътъ казалъ: Татко, можешъ да постѫпишъ, както искашъ, но мисли за последствията. Ще тѣ затворятъ и ще лишишъ майка ми и сестричетата отъ прехрана. Бащата се замислилъ, развързалъ сина си и го пусналъ на свобода, но постоянно му казвалъ: Отъ тебе човѣкъ нѣма да стане. Единъ день срещнахъ сина му и, като се разговарѣхме известно време, казахъ му: Отъ тебе човѣкъ ще стане. Думитѣ ми и вѣрата, която вложихъ въ тѣхъ, го насърчиха и, наистина, той стана човѣкъ. Следователно, ако искашъ да живѣешъ добре, казвай на жена си, че е добра, разумна. Казвай на мѫжа си, че е добъръ, справедливъ, любещъ. Като се върне отъ работа, посрѣщни го добре, съ разположение, дай му вода да измие краката си. Речешъ ли, че е готованецъ, ще влошишъ живота си.

 

Какво се иска отъ човѣка? – Да се повдига всѣки день, като съзнава, че Богъ работи въ него. Когато Богъ се качва нагоре, ти ще слизашъ долу, тамъ да работишъ. Когато Богъ слиза, ти ще се качвашъ горе да работишъ. Така работи любовьта. Като знаешъ това, приложи учението на любовьта въ живота си. Мисли за това, което се иска отъ тебе, а не отъ другитѣ. Тогава и грѣшникъ да си, азъ ще тѣ приема. Азъ не се интересувамъ отъ праведни хора; интересувамъ се отъ хроми, клосни, слѣпи, сакати – съ тѣхъ ще отида при Господа, дето ги очаква голѣмо угощение.

 

Това е новата епоха – на възраждането. „Да възлюбишъ Господа." Това е голѣмата заповѣдъ, на която законътъ и пророцитѣ висятъ. Когато почитаме тая заповѣдъ и прилагаме любовьта, всичкитѣ ни работи ще се развиватъ съ успѣхъ. Всичко ще върви по закона на вѣчната хармония.

 

Беседа отъ Учителя, държана на 15 октомврий, 1916 г. София.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt