Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1914_04_19 Четиритѣ основни елемента

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 27 декември 2015 - 04:44

От "Сила и живот", т.1
Първо издание. "Искайте сила - имайте вяра", ИК "Всемир", 1994 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Беседата е обработена в стар правопис - 2015 г.

 

Четиритѣ основни елемента

 

Въ живота има четири елемента за съграждане духовния животъ: Божествената любовь, Божествения животъ, Божествената мисъль и Божествената воля.

 

Когато дѣцата изучаватъ аритметиката, иматъ да изучаватъ четири основни дѣйствия. Когато единъ химикъ изучава химията, сѫщо ще срѣщне четири елемента. Когато Божествената любовь се ограничава въ себе си, тя проявява Божествения животъ, отъ Божествения животъ се ражда Божествената мисъль, отъ Божествената мисъль се ражда Божествената воля, а отъ Божествената воля - нашиятъ животъ. Ако Неговиятъ животъ не се произвежда въ насъ, не можемъ да мислимъ.

 

Когато искаме Господь да заживѣе въ насъ, трѣбва да създадемъ Неговата любовь - трѣбва да Го обичаме, защото иначе нѣма да живѣе въ насъ. За да създадемъ тия четири нѣща, необходими сѫ още шесть нѣща, които трѣбва да знаемъ. Има три нѣща, които лъжатъ:

 

1. Вкусътъ. Той иска да изпитаме стомаха отъ какво се нуждае; може известна храна да е сготвена отъ лошо месо, но подправена съ миризми, посготвено, излъгва вкуса, но когато отиде въ стомаха, последниятъ я отхвърля.

 

2. Сърдцето ни. То ни лъже, затова трѣбва да слушаме душата си - тя не ни лъже. Защото сърдцето приема ласки, а душата ги отхвърля.

 

3. Интелектътъ. Каквото е отношението между сърдцето и душата, такова е отношението и между интелекта и ума - тѣ се контролиратъ отъ духа. За да прѣвъзпитаме вкуса, сърдцето и интелекта, трѣбва да слушаме съвѣтитѣ на стомаха, душата и духа - ума, а за това трѣбва да знаемъ какъ да хранимъ своитѣ стомахъ, душа и умъ. Знаемъ ли това, ще бѫдемъ здрави.

 

Где е тая необходима храна? Дробоветѣ ни не търсятъ въздуха, отворимъ ли устата, той прониква въ тѣхъ. За умствената храна има около насъ хиляди предмети, отъ които я възприемаме чрѣзъ очитѣ и ушитѣ.

 

Какъ да приложимъ тия четири основни елемента? - Посрѣдствомъ Любовьта. Хората сѫ нещастни, защото търсятъ любовьта. А какво е любовьта? То е да си готовъ за саможертвуване.

 

Ние обичаме много нѣкого, защото ни дава. Ние обичаме Христа, защото ни храни, защото се самопожертвува за насъ чрѣзъ житното зърно, което ядемъ. Затова е казано: "...да ядетѣ плътьта ми и да пиетѣ кръвьта ми." Искатѣ ли да ви обичатъ, трѣбва да сте готови да се самопожертвуватѣ - да любимъ, значи да се жертвуваме, т.е. да сѣемъ - трѣбва да посѣемъ любовь, за да пожънемъ любовь. Животътъ ни има цѣна само дотолкова, доколкото е полезенъ за нашитѣ ближни. Животътъ е една сила, която Богъ ни е далъ. Тя може да се вземе, както ни е дадена. Ние нѣмаме сега животъ: пъшкаме, лѣгаме, въртимъ се на леглото и пр. Човѣкъ трѣбва да има три нѣща, които се изискватъ за живота: здравъ и дълбокъ миръ и самопожертвуване за Господа. Христосъ ни е показалъ пѫтя на живота. Първото е самопожертвуванието, а то значи да жертвуваме ума, сърдцето и имота за ближнитѣ си. Христосъ е вложилъ живота си тамъ, дѣто може да израсне. Първото условие за нашия животъ е да се откажемъ отъ многото наши желания, нечистотии.

 

Рѣката се влива чиста въ морето, но когато се връща, тя си носи и нечистотиитѣ. Не трѣбва да се връщаме съ нечиститѣ, лошитѣ желания.

 

За да се приближимъ къмъ Господа, трѣбва да вложимъ Божественитѣ Любовь, Животъ, Мисъль и Воля. Щомъ ги вложимъ въ насъ, ще ги имаме въ нашия животъ и Господь ще изпрати Своя Духъ и ще сме здрави и умни.

 

Да оставимъ грѣховетѣ си и да не повтаряме и казваме постоянно: "Богъ ще ги използува за нова почва, за да сѣе пшеница."

 

Слънцето всѣки день грѣе, Господь е всѣки день прѣдъ насъ. Богъ живѣе надъ насъ, както слънцето надъ земята: то ни праща нуждната топлина и свѣтлина да растемъ, като премахва студа, който владѣе въ вселената, спиращъ всѣки напрѣдъкъ. Така и Богъ чрѣзъ духоветѣ Си ни освѣтлѣва, стопля и възраства. Щомъ сме здрави, умни и бодри, Духътъ е съ насъ и Господь е съ насъ. За този животъ и свѣтъ не ще особена програма, доста е за изпълнение даденото ни отъ първоначалния Божественъ планъ и ще бѫдемъ богати - ние страдаме, защото изменяме Божия планъ. Трѣбва да се освободимъ отъ всички лъжливи понятия, външни влияния и да се съвѣтваме съ Бога, Който е въ насъ; нека слушаме вѫтрешния си гласъ - да се съвѣтваме съ Бога, Който е въ насъ; нека слушаме вѫтрешния си гласъ - душата си.

 

Богъ е въ душата - "мога"; и дяволътъ е въ душата - "не мога", т.е. на всѣко дѣло Божие трѣбва да казваме "мога", а на всѣко не дѣло Божие има смисълъ да казваме: "Не мога". Щомъ речемъ "мога", Богъ ще дойде и ще ни помага и за най-мѫчнитѣ нѣща. Като кажемъ "мога", непременно ще го изпълнимъ.

 

Дяволътъ е силенъ, защото му казваме "мога", когато той ни каже да лъжемъ и други подобни. Жената прави погрѣшка, когато каже: "Не мога да угодя на мѫжа си", майката, когато каже: "Не мога да възпитавамъ дѣцата си."

 

Христосъ иска да употрѣбяваме двѣ думи: "мога" и "не мога". Мога да любя, не мога да мразя. Мога да казвамъ истина, не мога да лъжа и т. н. По този начинъ двата духа се явяватъ; при насъ сѫ всѣки день. Добриятъ ни казва нѣщо, ние го отхвърляме, но не сме свободни, защото духътъ на злото ни чака. Христосъ иде да ни научи, когато дойде доброто, да казваме "мога", и когато дойде злото, да казваме "не мога". Една нива не може да бѫде притежание на двама господари, трѣбва да бѫде или на доброто, или на злото - така е и човѣкѫтъ. Господь ни учи на всичко, което е добро. Бѫдѣтѣ вѣрни на Бога, Който живѣе въ васъ. Трѣбва да имаме четиритѣ основни елемента: Божествената любовь, Божествения животъ, Божествената мисъль и Божествената воля, за да насадимъ въ насъ вкусъ, сърдце, умъ, интелектъ и да развиемъ нашитѣ сърдце, душа, духъ. Да не казваме "не разбрахъ", а само "разбрахъ" - тогава Господь ще ни даде да разбираме всичко практически.

 

Да бѫдемъ вѣрни на Господа, на Христа. Христосъ, това е животътъ, любовьта, живитѣ мисли, които учатъ народитѣ да се любятъ. Той е колективность на възвишенитѣ духове, които учатъ народитѣ какъ да живѣятъ, даватъ имъ законитѣ и ги управляватъ. Христосъ е, Който ни избавя отъ ония вериги, въ които се вплитаме доброволно. Ако сега не Го виждаме, Той ще се яви единъ день и ще поиска десятъка. Той е нашиятъ най-старъ братъ. Близо е деньтъ на Неговото явяване. Късно е вече, който не Го е потърсилъ. Има вече видѣлина навсѣкѫдѣ, измѣня се начинътъ на живота. Да бѫдемъ вѣрни на нашия Господь, на нашия Христосъ, Който вече сме познали. Той ни е далъ животъ и здраве и всѣкога Той ще бѫде съ насъ и въ насъ.

 

6 априлъ 1914 г., Бургасъ

 

Съставено по бѣлѣжкитѣ на Минчо Сотировъ, Иванъ Гарваловъ и Величка Стойчева.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt