Jump to content
Ани

1916_10_08 Поради радостьта

Recommended Posts

От "Сила и живот", т.1
Първо издание. "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Беседата е обработена в стар правопис - 2015 г.

 

Поради радостьта

 

“Жена, кога ражда, на скръбь е, защото е дошълъ часътъ й;

а кога роди дѣтето, не помни вече тѫгата си, поради

 радостьта, че се е родилъ человѣкъ на свѣта.”

Евангелие отъ Йоана 16: 21

 

Това е единъ отъ обикновенитѣ стихове – стихове, отъ които всички жени се страхуватъ. И понеже се страхуватъ, често искатъ мѫже да станатъ. Сѫщо и синътъ, когато иска бащата да му плаща, той се поставя въ положението на слугата и казва:“ Защо баща ми плаща на слугата, а не и на менъ, азъ сѫщо му работя ”. Тамъ е злото на света, това значи неразбиране на собственото положение. Така е не само между женитѣ и синоветѣ, но и между хората отъ всички професии. Метачътъ иска да стане стажарь, стражарьтъ иска да стане приставъ, приставътъ иска да стане началникъ, началникътъ – министъръ, министърътъ – министъръ-прѣдсѣдатель и тъ. нъ. Веченъ стремежъ. Това не е лошо. Христосъ употрѣбява този стихъ, за да изрази една велика идея. Той казва:“ Една жена, кога ражда, на скръбь е ”. Защо се ражда тази скръбь? – Заради човѣка, който се е заченалъ у жената. Чрѣзъ човѣка, заченатъ у нея, тя ще стане човѣкъ. Както Адамъ роди жена, така жената ражда мѫжъ. Отъ костьта на Адама Господь направи жена, а отъ единъ малъкъ зародишъ жената ражда мѫжъ. Законътъ за подобието сѫществува – роденъ си, ще раждашъ. У васъ трѣбва да се яви една велика идея.

 

Съврѣменниятъ вѣкъ е вѣкъ на бръщолѣвене, говорене и тъ. нъ. Всѣко нѣщо трѣбва да се постави на мѣстото си. Когато дѣтето бръщолѣви, то е на мѣстото си, защото се учи. Когато нѣкой се учи да свири на цигулка, напримѣръ, той дълго врѣме ще скърца по струнитѣ и това е необходимо. Обаче, ако се яви да дава концертъ нѣкѫдѣ, ще го изпѫдятъ. Той трѣбва да скърца вънъ нѣкѫдѣ, докато се научи, а после може да влѣзе въ залата да свири. Раждането въ този смисълъ може да се уподоби на една музика, защото самото зачатие започва отъ единъ малъкъ зародишъ. Въ съврѣменния животъ е трудно да се говори по тѣзи въпроси, защото умоветѣ на хората сѫ много изопачени, ние сме изгубили първоначалния смисълъ на нѣщата. Съврѣменнитѣ хора казватъ, че когато ражда жена, все едно че ражда магарица. Когато Христосъ влѣзе въ Йерусалимъ, яздѣше на магарица. Магаре и свиня сѫ символъ на изопачени нѣща. Защо свинята и магарето сѫ такива прозаични формули? Магарето е едно отъ най-скромнитѣ, най-работнитѣ животни, много го биятъ и когато зареве, казватъ:“ Реве като магаре ”. Трѣбва да се разбира първоначалниятъ, вѫтрѣшниятъ смисълъ на нѣщата. Ние мислимъ, че разбираме нѣщата. Напримѣръ, когато ражда жена, това е Духъ на животъ, това е единъ принципъ. Когато роди, жената се радва, че човѣкъ е дошълъ на свѣта. Въ Божествения свѣтъ жената е носителка на Божественитѣ мисли и отъ тази гледна точка всѣки може да бѫде бремененъ.

 

Единъ българинъ ми разказваше какъ е станало неговото обръщане:“ По врѣме на турската война ме нападна единъ день една тѫга, не мога да се събера въ кожата си, ще се пукна. Започнахъ да се разхождамъ. По едно време слушамъ, че въ една шатра пѣятъ пѣсеньта“ Широкъ е пѫтьтъ въ свѣта ”. Изведнажъ една свѣтлина дойде въ ума ми и тогава разбрахъ смисъла на живота ”. Душата на този младъ човѣкъ е била бременна, родила въ шатрата и тогава въ нея настанала радость.

 

Христосъ казва на ученицитѣ си:“ Вие иматѣ скръбь, защото е заченато нѣщо у васъ ”. И Христосъ трѣбваше да умре. Въ свѣта има раждане и смърть. Когато човѣкъ слиза отъ Небето на Земята, той се ражда. Интересенъ е процесътъ на зачатие. Когато се зачене човѣкъ, той е въ високитѣ крѫгове на Божествения свѣтъ. Слѣдъ това душата започва да слиза, минавайки деветъ крѫга за деветъ мѣсеца, тъ. е. за всѣки крѫгъ по единъ мѣсецъ. На дѣтето му трѣбватъ тридесеть и шесть седмици, които правятъ деветъ мѣсеца, или 362 880 минути или 21 772 800 секунди. Деветъ показва, че когато човѣкъ слѣзе, трѣбва да воюва на Земята, трѣбва да води борба, трѣбва да е въ движение. Деветъ е числото на Марсъ. Тридесеть и шесть седмици е числото на прогреса, на еволюцията. Тѣзи числа показватъ колко врѣме е било необходимо въ миналото на човѣка, за да зачене. Било е врѣме, когато на човѣкъ, за да се роди, е отнемало двадесеть и единъ милиона години, слѣдъ което периодътъ се намалилъ. Вториятъ периодъ е траяалъ 962 880 години, третиятъ периодъ – 6048 години, четвъртиятъ периодъ – 252 години, петиятъ – 36 години, а шестиятъ, сегашниятъ, трае деветъ мѣсеца. Когато зачене, жената съдържа въ себе си всички тѣзи периоди и ако тѣ се наблюдаватъ, може да се разбере отъ кои души е нейното дѣте, прѣзъ кой периодъ е минало, какъвъ човѣкъ е билъ въ миналия си животъ и тъ. нъ. Нѣкои питатъ:“ Какво е моето дѣте?” Ако човѣкъ наблюдава, ще може да опрѣдѣли какво ще е неговото дѣте. Това може да се познае на майката прѣзъ периода на бременностьта. Напримѣръ, нѣкои бременни страдатъ, искатъ да откраднатъ нѣщо, отчайватъ се, искатъ да се самоубиятъ и тъ. нъ. Тѣзи имъ състояния показватъ, че такова е било тѣхното дѣте. Често пѫти майката казва на дѣтето си:“ Моето ангелче ”. Не е ангелче то. Дѣтето и майката сѫ тѣсно свързани помежду си и понеже въ миналото тя го е развалила, сега то иде у нея, за да го поправи. То казва:“ Ще се родя отъ тебъ и ще ме поправишъ ”. Често пѫти хората се лъжатъ, че по любовь се женятъ, а щомъ заченатъ, помятатъ дѣтето си и тогава скръбьта е вѣчна. Когато една жена помята, скръбьта не се маха отъ нея, а когато ражда, скръбьта й се прѣмахва – това е законъ. Докато една мисъль, едно желание, едно дѣйствие не се реализира, не можешъ да се освободишъ отъ тѣхнитѣ послѣдствия. Слѣдователно, каквато и мисъль да дойде, тъ. е. каквато и да се зачене, трѣбва да се реализира. Както и да философства човѣкъ, този законъ царува, той е законъ на Свободата.

 

Господь е далъ на човѣка Свободата да прави всичко, което намисли, но за всѣко нѣщо ще изпита послѣдствията. Ако Господь е слабъ, Той и не би ги допусналъ тѣзи нѣща, но като силенъ и всемогѫщъ, Той въ края на краищата всичко Самъ ще поправи. Нѣкои питатъ какъ ще ги поправи. – Ще накара хората да раждатъ. Напримѣръ, нѣкой замисля нѣщо, но започва да се крие; това показва, че той е човѣкъ отъ ада, отъ мѣстото на страданията. Ще каже нѣкой:“ Азъ принадлежа къмъ еди-коя си църква, вѣрвамъ въ Христа ”. Що е вѣра? Тя е символъ на свѣта, изворъ на Живота. Ако тази вода постоянно тече и не се впрѣгне въ нѣкоя воденица, тя нѣма да принесе никаква полза. Ако тази вода пада отъ високи гори и хълмове, тя събаря, отнася много нѣща, разравя, съ една дума – носи почва за единъ бѫдещъ животъ, но ако се употрѣби въ добъръ смисълъ, тя ще бѫде полезна. Душата най-напредъ минава прѣзъ минералното царство, слѣдъ това – прѣзъ парата и водитѣ, послѣ – прѣзъ областьта на зародишитѣ и най-после Господь й дава сама да сѣе. Най-напрѣдъ й дава минерали, течности, пари, води и сѣмена; слѣдъ това минава прѣзъ областьта на огъня, за да се прѣчисти; послѣ минава прѣзъ отражението, послѣ – въ атомната область, слѣдъ това минава прѣзъ гѫстата материя. Така душата минава общо прѣзъ десеть сфери и затова детето носи на майка си велико богатство. Въ този смисълъ майката е една голѣма лаборатория, въ която влиза едно велико богатство отъ онзи свѣтъ.

 

Азъ искамъ да размишлявате философски, разумно да схващате нѣщата, да разбирате вѫтрѣшния смисълъ на Живота. Нѣкой казва за другиго:“ Наддумахъ го ”. Напримѣръ, единъ българинъ се хвалилъ, че знаелъ добре турски. Единъ день се срѣщналъ съ единъ юзбашия, заговорилъ се съ него и по врѣме на разговора го набилъ. Когато го запитали защо направилъ това, той отговорилъ:“ Наддумахъ го ”... Когато дѣтето иде, ние трѣбва да разбираме високия смисълъ на това идване. А сега за какво се радва майката? Радва се, че синътъ й ще стане знаменитъ. Въпросътъ е дали майката е извършила Волята Божия да се роди едно дѣте, а какво ще стане отъ него е второстепененъ въпросъ. Христосъ казва:“ Когато се зачене това дѣте, майката ще скърби, но когато се роди, тя ще се радва, защото Господь ще го отгледа ”. Майката казва, че тя е отгледала дѣтето си, но азъ не съмъ видѣлъ нито една майка да е сторила това. Напримѣръ, квачката отглежда пиленцата си, храни ги, докато сѫ още съвсѣмъ неспособни сами да се грижатъ за прѣхраната си, но щомъ поотраснатъ, тя ги изоставя и започва да ги кълве. Значи, въ тази кокошка е имало едно сѫщество, което я карало да гледа тѣзи пиленца. Това, което заставя майката да отглежда дѣтето си, е Господь, Който е въ нея. Единъ баща казалъ за сина си:“ Ако не ми бѣше синъ, досега щѣхъ да го изпѫдя ”. Истината е, че Богъ обича дѣцата и Той заставя родителитѣ имъ да ги гледатъ. Въ стиха Христосъ взема образа на една нормална жена, която е заченала, върви по Божествения законъ, въ който тя има скръбь. Но казва Христосъ:“ Азъ ще си отида и вие ще се възрадвате ”.

 

Ще ви дамъ единъ примѣръ, който ще обясни отклоненията, които ставатъ въ свѣта. Отъ единъ знаменитъ германски проповѣдникъ се заинтересувала млада мома. Тя посѣщавала редовно всички негови проповѣди, станала много ревностна привърженица на учението му, докато най-послѣ проповѣдникътъ се оженилъ за нея и казалъ:“ Намѣрихъ една работничка, която ще ми помага ”. Но слѣдъ като се оженили, тя му рекла: “ Досега азъ играхъ роля, отсега нататъкъ ти ще играешъ такава ”. Така тя започнала да иска всѣкакъвъ видъ удоволствия и се отказала отъ прѣдишнитѣ си интереси. Проповѣдникътъ започналъ да се отчайва. Всѫщностъ, когато се оженилъ, той заченалъ и започналъ да страда. Обърналъ се къмъ Господа съ молба да го избави и единъ день, когато челъ Писанието, срѣщналъ стиха:“ Вие, жени, подчинявайте се на мѫжетѣ си.” Проповѣдникътъ се зарадвалъ, започналъ да се кара съ жена си, набилъ я, а тя сѫщо се нахвърлила да го бие. И когато взаимно се набили, и двамата родили... Мнозина отиватъ при Христа, докато се оженятъ, а следъ това Му казватъ:“ Сега искаме пари, богатство, кѫщи ”. Тогава Христосъ отваря другата врата и казва:“ Вие, жени, подчинявайте се на Бога, защото Богъ е глава и на мѫжа, и на жената.” Сега, като ви наблюдавамъ, виждамъ, че понѣкога раждатъ мѫжетѣ, а понѣкога – женитѣ. Едни скърбятъ, а други се радватъ. Нека всички раждатъ, само че да раждатъ наврѣме, а не недоносчета. Нека всѣко заченато нѣщо, когато се роди, когато се осѫществи, да принесе Радость. Затова въ религиозния животъ човѣкъ трѣбва да прави изборъ.

 

Нѣкои мислятъ, че щомъ се обърнатъ къмъ религията, ще станатъ светии. Младежъ на име Йоанъ се влюбилъ въ една религиозна мома, но единъ английски реформаторъ го посъвѣтвалъ да не я взема за жена и му казалъ:“ Тя съ Христа може да е добра, но не и съ тебъ.” Младежътъ го послушалъ и слѣдъ врѣме се оженилъ за друга една жена, която цѣлъ животъ го измѫчвала. Но тогава Йоанъ казалъ:“ Азъ ще изпълня Волята Божия, ако ще тази жена и сто пѫти да ме влѣче за коситѣ изъ кѫщи ”... По сѫщия начинъ много отъ васъ сте влѣкли Христа за коситѣ изъ кѫщи. И когато отидете на Небето, Христосъ ще каже:“ Това е моята добра, отлична жена, която ме влѣче за коситѣ ”. Бихъ желалъ Христосъ да не е само едно прозвище и да очаквате да Го видите на Небето. Кѫдѣ е Небето? Въ началото Богъ създаде Небето и Земята.

 

“Жена, кога ражда, на скръбь е ”. Това е законътъ за очистване на човѣшката душа. Скръбьта е Земята, а Радостьта е Небето. Скръбьта всѣкога носи слѣдъ себе си Радость, а Радостьта всѣкога носи слѣдъ себе си скръбь – този законъ е неизмѣнѣемъ. Скръбьта е сѣнка на Радостьта. Христосъ на Небето е великъ съ това, че носи грѣховетѣ на всички хора. Той прѣнесе грѣховетѣ на цѣлото човѣчество не само на врѣмето си, но и днесъ Той носи човѣшкитѣ страдания. Човѣкъ, който не може да носи страдания, е една муха, амеба, микробъ, а човѣкъ, който съзнателно страда, е великъ човѣкъ, макаръ и да е простъ. Всѣки, който страда и носи мѫжки страданията си, е Христосъ на Земята. Жена или мѫжъ, който страда най-много и носи своето страдание най-леко, е Христосъ. Небето и Земята сѫ въ нашия умъ и сърдце. Когато умътъ ни е разваленъ, нѣма Земя и Небе. Казватъ, че Богъ е създалъ Небето, а Земята е била неустроена и разрушена. И затова Богъ шесть периода е строилъ свѣта, за да създаде тази голѣма земя – жената. Колко много е бъбрила тя, колко много огънь е хвърлѣла, докато се укроти! Човѣкъ трѣбва да се роди, а раждането става само въ единъ Божественъ организиранъ свѣтъ.

 

“Жена, кога ражда, на скръбь е”, казва Христосъ. Когато стане въпросъ за раждане, нѣма мѫжъ и жена. Едно време мѫжътъ е раждалъ, а днесъ, именно слѣдъ Христа, жената ражда. Затова трѣбва да ражда добре. Законътъ на раждането подразбира слѣдното: когато влѣзе въ почвата, този малъкъ зародишъ започва да събира всички мисли и чувства и да се образуватъ редъ тѣла, редъ свѣтове, на които човѣкъ става господарь. Когато зачене, майката трѣбва да слѣди какъ работи Богъ. Раждането прилича на единъ великъ художникъ, който работи и слѣдъ като свърши работата си, излага картината си, за да прѣдстави на хората тази велика идея. Защото всѣки день, всѣки часъ, всѣка минута и секунда човѣкъ трѣбва да внася нови мисли. А когато не приемаме нѣщо ново, започваме да скучаемъ. Слѣдователно, майката заедно съ дѣтето си минава прѣзъ висшитѣ свѣтове. Има майки, които при зачеване сѫ радостни, защото чувстватъ връзката между себе си и дѣтето.

 

Сега, окултиститѣ прѣдставятъ разни теории за раждането на човѣка, но мнозина могатъ и да грѣшатъ. Нѣкои твърдятъ, че когато се пуска една душа, веднага се намира майка на това дѣте. Слѣдъ това трима отъ неговитѣ рѫководители обикалятъ свѣта, после потопяватъ душата на дѣтето въ вода на забвение и най-после го донасятъ на майката. Това обикаляне по Небето не е така лесно, на всѣка стѫпка има прѣпятствия и затова човѣкъ трѣбва да намѣри пѫтя. Тримата рѫководители, които донасятъ дѣтето, оставатъ съ майката и ако тя го пази, тѣ й съобщаватъ много тайни, научаватъ я на много нѣща. По сѫщия начинъ, ако човѣкъ запази своята мисъль, ще може да роди слѣдъ врѣме нѣкаква велика душа. Човѣкъ не може да зачене едновременно много желания, но трѣбва да даде ходъ само на едно желание, а другитѣ да се съединятъ въ едно и да служатъ на главното желание. Така е и съ мислитѣ: всички малки мисли трѣбва да се съединятъ и да образуватъ една голѣма. Човѣкъ трѣбва да има една мисъль, но да е добра. Напримѣръ, човѣкъ отглежда много прасета, само че по-добрѣ да е едно, но добро. Прасето е символъ на желание. Ако е едно, то е благородно и разумно желание. Казватъ за нѣкого, че е едно прасе въ Астралния свѣтъ. Слѣдъ врѣме той ще се роди въ вашитѣ сърдца и умове, ще го видите въ себе си и тогава ще се зарадвате, защото той ще внесе у васъ и Небето, и Земята. Заедно съ него ще влѣзатъ и Ангели, и Архангели, и Херувими и други Велики сѫщества.

 

В Христовата църква законътъ е такъвъ, че едни сѫ на Земята, а други сѫ на Небето. Когато сѫ отворени прозорцитѣ на Небето, отъ Земята може да се слуша какво се говори тамъ. А може и отъ Небето да се слуша какво се говори на Земята. Вашата скръбь е, че сте заченали едно дѣте и нека тази скръбъ е за Радость. Може човѣкъ да страда интензивно, може да се отчайва дори, но нека си каже:“ Заради това Божествено дѣте, което нося съ себе си, човѣкъ трѣбва да страда!” Въ Писанието се казва:“ Когато ние, мъртвитѣ, възкръснемъ ”, а азъ казвамъ:“ Когато ние, живитѣ, родимъ ”. Това значи човѣкъ да живѣе въ желанията си, въ мислитѣ си, въ идеитѣ си. И всѣка мисъль, която иде, е единъ Ангелъ, изпратенъ отъ Бога. Човѣкъ не трѣбва да се сърди на мисъльта и желанието, които причиняватъ скръбь, защото тя ще роди Радость. И тогава човѣкъ ще си каже:“ Животътъ има смисълъ ”. Когато Христосъ роди, Той изпусна Духа си и на свѣта настана тъмнина. Славата Му бѣше толкова велика, Свѣтлината Му бѣше толкова голѣма, че свѣтътъ потъмня. И нашиятъ свѣтъ ще потъмнѣе, а ние ще влѣземъ въ онзи свѣтъ, кѫдѣто ще видимъ какво въ дѣйствителность е свѣтътъ. Човѣкъ трѣбва да познава това прѣживяване и само съ това ще познаемъ вѫтрѣшния смисълъ на Живота.

 

Нѣкои ще се запитатъ какъ ще ги познаятъ на Небето. Човѣкъ трѣбва да има признаци. Веднажъ извѣстната пѣвица Аделина Пати отишла въ Ню Йоркъ, но се случило така, че паритѣ й свършили и единъ неинъ познатъ й изпратилъ прѣводъ до Нюйоркската банка. Директорътъ на банката я попиталъ съ какво ще удостовѣри своята самоличность. Тя нѣмала другъ документъ, освѣнъ своя гласъ, и започнала да пѣе. Щомъ я чулъ, директорътъ веднага далъ разпореждане да й отпуснатъ приведената сума...

 

Когато отиде на Небето, човѣкъ трѣбва да занесе своята Божествена мисъль.

 

(Недѣлни Бесѣди, 08. 10. 1916 Недѣля, София)

 

----------------------------------------------------------------------

1 - Юзбашия (туръ.) – воененъ чинъ въ турската армия, стотникъ (бѣлъ. редъ.)

 

2 - Адѣлина (Адѣла) Пати (1843-1919) – именита оперна актриса отъ италиански произходъ, пѣла въ опернитѣ театри на Парижъ, Лондонъ и Ню Йоркъ (бѣлъ. Редъ)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×