Jump to content
Ани

1916_10_01 Ти знаешъ

Recommended Posts

От "Сила и живот", т.1
Първо издание. "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Беседата е обработена в стар правопис - 2015 г.

 

Ти знаешъ

 

“ И рече ми: Сине человѣчески, могатъ ли тѣзи кости да оживѣятъ?

 И рѣкохъ: Господи Иеова, Ти знаешъ ”.

Книга на пророка Йезекииля 37: 3

 

“ Могатъ ли тѣзи кости да оживеятъ?” Може да се запитате каква тайна се крие въ това изрѣчение. Ще си кажете:“ Ние сме запознати съ тѣзи кости, колко пѫти сме ги варили, колко сме ги виждали по гробищата! Кость е това ”. Но тѣзи кости, за които азъ ще ви говоря, никога не сте ги виждали. Това, което мислите, че виждате въ свѣта, е толкова вѣрно, колкото състоянието, когато човѣкъ сънува, напримѣръ, че е богатъ, а щомъ се събуди, нищо не е останало отъ богатството. Господь пита пророка:“ Тѣзи кости могатъ ли да оживѣятъ?” Коститѣ въ този смисълъ прѣдставляватъ единъ сквѣренъ животъ, животъ въ потенциално състояние. Въ религиозенъ смисълъ мъртвитѣ кости означаватъ животъ безъ движение. Ще запитате може ли животъ безъ движение. Въ метафизиченъ смисълъ това значи безсъзнателенъ животъ. Всѣка кость живѣе индивидуаленъ животъ и ако нѣкой я прѣмѣсти и пораздвижи, тя ще си каже:“ Слава Богу, че се намѣри нѣкой да ме прѣмѣсти ”. Коститѣ прѣдставляватъ израилския народъ, разпокѫсанъ отъ лошия животъ. И понеже нѣма единство между отдѣлнитѣ личности въ него, тѣ сѫ мъртви. Коститѣ прѣдставляватъ човѣка слѣдъ смъртьта му. Тѣ сѫ единственото нѣщо, което остава непромѣнено. Споредъ окултиститѣ, вѫтрѣ въ тѣхъ е скритъ новиятъ животъ и когато човѣкъ дойде отново на земята, ще вземе онова, което е скрито въ тѣхъ. Ето защо пазимъ коститѣ на своитѣ близки. Нѣкои казватъ:“ За мене е безразлично какво ще остане следъ смъртьта ми ”. Но вънъ отъ своитѣ кости, човѣкъ е нищо.

 

Сега, човѣкъ трѣбва да се научи да мисли философски, да гледа на всичко като на нѣщо неизбежно, необходимо, а не като на проста случайность. Напримѣръ, отъ геометрията се знае, че най-кѫсото разстояние между две точки е правата линия, която прѣдставлява движение въ една посока. Тя е сборъ отъ много точки, тъ. е. много движения, които я образуватъ. Слѣдователно, нашата мисъль може да се движи само по една права линия. Ако си прѣдставимъ, че живѣемъ въ една точка и мисъльта ни се движи все по права линия, тогава нѣмаше да имаме никакво понятие за свѣта – човѣкъ би казалъ, че вънъ отъ правата линия нищо не сѫществува. Затова има сѫщества на Земята, които иматъ понятие само за едно нѣщо. Но когато точката се движи, образува права линия, която е жива, и ако единъ день реши да измени посоката си по своя перпендикуляръ, тя ще образува плоскость. Плоскостьта е образувана отъ милиони прави линии. Тъй че, има и други сѫщества, които разбиратъ, че свѣтътъ се движи не само въ една посока – по дължина, но се движи и по широчина. Такива понятия има, напримѣръ, охлювътъ, за когото сѫществуватъ само двѣ измѣрения. Разбира се, и плоскостьта е жива, защото въ Природата всичко е живо. И ако тя се придвижи, ще намѣри друго измѣрение – височината и тъй ще се образува кубъ. Вие сте сѫщества съ три измѣрения и философитѣ мислятъ, че вънъ отъ тритѣ измѣрения нищо не сѫществува. Обаче има сѫщества, които се движатъ въ още по-високи измѣрения. Ако кубътъ се придвижи въ друго, четвърто направление, то и целиятъ свѣтъ ще се раздвижи и ще се образува тѣсарактъ. Този четвърти перпендикуляръ се движи по посока, която не можемъ да си прѣдставимъ.

 

Слѣдователно, прѣди да може да разбира нѣщата, човѣкъ е като една мъртва кость, тъ. е. той е сѫщество отъ едно измѣрение. Господь пита:“ Тѣзи сѫщества могатъ ли да се измѣнятъ и да образуватъ сѫщества отъ двѣ и три измѣрения?” И каза Господь:“ Пророкувай!” Само когато човѣкъ започва да говори, само тогава започва да разбира нѣщата. Първиятъ човѣкъ е билъ безъ кости, а сегашниятъ е сѫщество съ кости. Всѣки човѣкъ е една кость. Подъ думата“ кость” се разбира нѣщо, което е сѫществено и неизмѣнѣемо у човѣка, което може да се тури въ дѣйствие, да се организира. Мойсей е казалъ, че първоначално Господь е направилъ човѣка отъ пръсть – тогава човѣкъ е билъ способенъ да се движи само въ една линия. Когато човѣкъ е билъ направенъ отъ кости, дадена му била способность да се движи въ три измѣрения, но тогава още е билъ мъртъвъ. Едва слѣдъ като Богъ му вдъхналъ въ носа, оттогава човѣкъ започналъ да мисли. Затова днесъ дишаме прѣзъ носа и само тогава мислимъ. Напримѣръ, у една жена се явява мисъль, че мѫжътъ й не я обича, което значи, че тя върви по права линия. Въ този случай тя трѣбва да се спре и да образува една плоскость въ мислитѣ си. Само тогава ще се разбере съ мѫжа си. Иначе и мѫжътъ, и жената ще вървятъ по права линия и нѣма да се срѣщнатъ. Когато Мойсей поиска да види Господа, Той му каза:“ Лицето Ми не можешъ да видишъ, но ще видишъ само една часть отъ Моята дреха, иначе ще изгоришъ ”. Философски това значи: понеже живѣе въ свѣта, човѣкъ не може да разбира нѣщата, затова вижда само една часть отъ него.

 

И така, за да измѣнятъ състоянието си, коститѣ трѣбва да се умъртвятъ. Тѣзи кости бѣха мъртви, но само Богъ знае дали могатъ да придобиятъ по-високъ животъ. Щомъ начене да имъ се говори, тѣ започватъ да се събиратъ, да образуватъ мускули и нерви, но все още не могатъ да мислятъ. За да започнатъ да мислятъ, трѣбва да дойде Духъ отъ четиритѣ вѣтрове, отъ четиритѣ страни, тъ. е. трѣбва да сѫществува четвърто измѣрение. Докато живѣе въ три измѣрения, човѣкъ не може да разбере какво значи духовенъ животъ. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че съ смъртьта се свършва свѣтътъ. Така мисли и жабата, и охлювътъ, и човѣкътъ. Ако отида на лозето да копая, ако работя день, два и свърша работата, това не значи, че животътъ се свършва. Да се свърши свѣтътъ значи да се свърши Животътъ. Това сѫ мисли на единъ охлювъ, на една мъртва кость – това е съврѣменната философия. Когато започнатъ да се движатъ, тѣзи кости казватъ:“ Нашата работа се свърши ”, тъ. е. свърши се положението ни като кости на полето. Но слѣдъ това тѣ започватъ съзнателно да се движатъ.

 

Съврѣменнитѣ хора могатъ да се оприличатъ на героя отъ слѣдния анекдотъ. Българинъ на име Стоянъ тръгналъ за града да продава едно магаре. Градътъ билъ далечъ, затова той спрѣлъ на едно мѣсто да си почине, вързалъ юлара на магарето за рѫката си и заспалъ. Немирни деца видели, че спи, отвързали юлара отъ главата на магарето и взѣли животното. Когато се събудилъ съ юларъ въ рѫка и видѣлъ, че магарето липсва, българинътъ си казалъ:“ Ако съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ юлара ”. Животътъ е магарето, но ако азъ не съмъ, това е единъ юларъ. Юларътъ означава човѣкъ да живѣе съ мисъль, вѫтрѣ въ която да нѣма никакво сѫществуване.

 

Господъ казва:“ Тѣзи кости ще оживѣятъ ”. Когато пророкътъ говори, това е Духътъ Христовъ. Понѣкога и вие може да сте изпадали въ такова състояние на вцѣпенение, когато човѣкъ мисли, чувства, но не може да даде знакъ, че е живъ. Съзнанието може да сѫществува вънъ отъ свѣта, но да се движишъ, значи да живѣешъ. Когато човѣкъ се събужда сутринь, той се раздвижва и заживява. А когато говори разхвърляно и разсѣяно, човѣкъ е една мъртва кость. Това е една малка аналогия: нашитѣ мисли може да сѫ разхвърлѣни като тѣзи кости, може да плачемъ и да казваме:“ Какъвъ смисълъ има животътъ?” Човѣкъ се намира въ положение на пророка, на когото мислитѣ сѫ като мъртви кости. А Господь казва:“ Сине человѣчески, твоитѣ мисли може ли да живѣятъ по полето?” Тогава човѣкъ започва да разсѫждава за смисъла на Живота и отговаря:“ Ти знаешъ, Господи!” Когато човѣкъ мисли, че Господь знае, тогава Той му казва:“ Говори!” Когато Господь изпратилъ Мойсей при фараона, той не искалъ да говори, понеже пелтечелъ. Тогава Господь се разгнѣвилъ и казалъ да дойде братъ му Ааронъ. И за да накара Мойсей да говори, Ааронъ отстѫпилъ мѣстото си Мойсею. Всѣки е Мойсей и Ааронъ, тъ. е. душа и духъ – така човѣкъ ще избави себе си. Нѣкой пѫтъ душата се обезсърдчи. Напримѣръ, мома се разочарова отъ нѣкой момъкъ, отчайва се, захвърля всичко, става мрачна и казва:“ Свърши се моятъ животъ ”. Всѣки отъ насъ е излъгана мома или момъкъ. Това е грѣхопадението. Когато дойде Дяволътъ, хората се увлѣкоха по него и после човѣкъ остана нито съ Дявола, нито съ Бога. Господь пита пророка:“ Може ли тѣзи мъртви мисли, желания и дѣйствия да оживѣятъ?” Пророкътъ казва:“ Ти знаешъ, Господи ”. И слѣдъ като Духътъ дошълъ, коститѣ станали едно велико войнство.

 

Сега, за да могатъ да се опрѣдѣлятъ, нѣщата трѣбва да иматъ качества въ себе си. Съврѣменнитѣ физици казватъ, че електричеството има две течения – чрѣзъ въздуха и чрѣзъ земята. Когато има движение отгоре, трѣбва да има едно движение отдолу. Слѣдователно, у човѣкъ, у когото нѣма кости, Божествената мисъль не може да работи. И понеже тази сила е животъ въ скрито състояние, това движение трѣбва да излѣзе вънъ отъ коститѣ. Човѣшката мисъль не спада къмъ триизмѣрнитѣ нѣща. Чувствата спадатъ къмъ четвъртото измѣрение, мислитѣ спадатъ къмъ петото, а съзнанието – къмъ шестото измѣрение. Единъ день, когато бѫдемъ между Ангелитѣ, тѣ ще ни учатъ на тѣзи измѣрения. Ние живѣемъ въ три свѣта, а споредъ кабалиститѣ, има общо десеть свѣта. Човѣкъ живѣе въ третия свѣтъ, а Богъ – въ десетия. Това е една велика философска мисъль. Слѣдъ като сме живѣли милиони години, ние сме дошли едва до третия свѣтъ, а още много години сѫ потрѣбни, за да дойдемъ до десетия свѣтъ.

 

Прелестьта на свѣта е въ това, че е безпрѣдѣленъ и нѣма да дойде день, когато човѣкъ ще каже, че всичко знае. Отъ тази гледна точка, въ всичко има съзнание. Напримѣръ, въ единъ камъкъ има съзнание на камъкъ. Цвѣте, охлювъ, човѣкъ, Ангелъ – всичко живѣе съ свое съзнание. Човѣкъ разбира това, но нека се опитаме да влѣземъ въ общение съ нѣкое дърво, напримѣръ. За насъ то е дърво, но си има свой животъ. То мълчи, не говори, но знае всичко, защото го е научило, когато е било горѣ на Небето. Затова дърветата сочатъ нагоре – когато човѣкъ се качи горе, тогава ще научи всичко. Съврѣменнитѣ учени разглеждатъ една ябълка отъ какви химически елементи се състои, но въ нея има нѣщо, което тѣ не могатъ да откриятъ. Животътъ не се състои само отъ тѣзи елементи, а има и нѣщо друго, което трѣбва да се изучи. Напримѣръ, едно врѣме се мислѣше, че електричеството може да се прѣнася само по жици, а днесъ вече се знае, че може и безъ тѣхъ.

 

Има два свѣта – физически и Духовенъ. Човѣкъ е както въ духовния, така е и въ физическия животъ. Хората вървятъ отгорѣ надолу. Днесъ мислятъ, че културата върви отдолу нагоре, но азъ оспорвамъ това и казвамъ, че ябълката се храни не толкова отъ соковетѣ, колкото отъ Слънцето. Напримѣръ, въ продължение на нѣколко години едно дърво нараства на тегло до двадесеть килограма и всичко това то е взѣло не отъ земята, а отгорѣ. Ние всичко вземаме отгоре, тъ. е. отвѫтрѣ – отъ единъ свѣтъ, който е много по-широкъ отъ външния. Можемъ да го уподобимъ на единъ конусъ съ върха надолу – върхътъ е външниятъ, а основата е вѫтрѣшниятъ свѣтъ. Ако човѣкъ бѫде поставенъ на върха, той ще каже, че вѫтрѣшниятъ свѣтъ е по-малъкъ, а всѫщностъ не е така.

 

Който се е решилъ философски да изучава религиознитѣ въпроси, трѣбва да е много спокоенъ. По врѣмето на единъ отъ турскитѣ султани се навъдили много дембѣли *. Единъ день той пожелалъ да разбере кой отъ всички е най-голѣмъ дембѣлъ и заповѣдалъ да запалятъ зданието, въ което били тѣ. Уплашени отъ пожара, всички дембѣли се разбѣгали, а само двама останали вѫтрѣ. Когато видѣлъ, че пожарътъ се усилва, единиятъ се обърналъ къмъ другаря си и го запиталъ какво да правятъ. Оня му отговорилъ:“ Какъ не те мързи да говоришъ?...”

 

Когато на човѣкъ е опрѣдѣлено да умре, той ще умре кѫдѣто и да е. Напримѣръ, единъ богатъ французинъ искалъ да освободи сина си отъ фронта и съ много пари успѣлъ да го настани въ тиловата часть. Но и тамъ, макаръ запазенъ отъ куршумитѣ, синътъ му билъ убитъ отъ граната, която паднала наблизо... Често пѫти хората се плашатъ отъ епидемии. Човѣкъ не трѣбва отъ нищо да се плаши, защото може да умре отъ страхъ. Напримѣръ, чумата тръгнала единъ день за Багдатъ. Срѣща я единъ човѣкъ и я пита кѫдѣ отива. –“ Отивамъ въ Багдатъ да взема хиляда души ”. Чумата пристигнала и въ Багдатъ умрѣли двадесеть хиляди души. Когато се връщала, срѣща я пакъ сѫщиятъ човѣкъ и я запитва колко души е взѣла. –“ Двадесеть хиляди” – отговорила тя. –“ А защо ми каза, че само хиляда ще вземешъ?” –“ Останалитѣ деветнадесеть хиляди умрѣха отъ страхъ ”...

 

Човѣкъ трѣбва да е внимателенъ въ живота си. Единъ пѫтникъ си купувалъ билетъ за влакъ на Горна Оряховица, но не му стигнали тридесеть сребърника да го доплати. Той се помолилъ на единъ адвокатъ да му услужи, но оня отказалъ и видѣлъ какъ пѫтникътъ се принудилъ да върви пеша. Сѫщиятъ този адвокатъ единъ день се озовалъ въ Лондонъ и когато тръгналъ да се връща, забѣлѣзалъ, че не му стигатъ тридесеть сребърника и не могълъ да си купи билетъ. Платено му било съ сѫщото... Това показва, че каквото правишъ, това ще ти се върне. Въ този случай човѣкъ е една суха кость и трѣбва да отвори широко кесията си и да помогне на всѣки, който има нужда. А днесъ, при това избиване на хора, нѣкои трупатъ богатства. Богъ държи смѣтка за това нѣщо и казва, че паритѣ трѣбва да оживѣятъ. Подъ“ пари” се разбира всичко, съ което може да се помогне – и знание, и чувство, и желание. Въ насъ трѣбва да оживѣятъ и нашитѣ мисли и чувства. Затова Господь казва на всѣки:“ Говори на себе си, говори на твоитѣ мъртви мисли, желания и дѣйствия!” Така въ тѣхъ постепенно ще се забѣлѣжи нѣкакво движение, нѣкакъвъ животъ. Има ли майка, която да носи дѣтето си и да не страда? Страда, но затова пъкъ въ нея се образува новъ животъ. Щомъ дойде Духътъ, тогава човѣкъ ще разбере защо е тукъ, на Земята, и ще види колко е хубаво да живѣе, да страда и да умре, да излѣзе отъ този свѣтъ и да живѣе въ другъ, кѫдѣто хората ще се разбиратъ помежду си. Ние, днешнитѣ хора, сме отъ първо, второ и трето измѣрение, защото у насъ нѣма постоянна Любовь, а само врѣменна. Любовьта въ насъ трѣбва да оживи душата ни, да укрѣпи сърдцето и Духа ни. Така казва Христосъ:“ Ако съмъ съ Господа, и въ ада ще ми е добрѣ, но ако съмъ безъ Него въ Рая, защо ми е той?”

 

Нѣка Господь бѫде съ насъ. А Той е въ насъ и съ насъ. Когато Господь ни каже:“ Говори! ”, ние трѣбва да говоримъ. Ние искаме да изправимъ свѣта, както изправяме себе си, но само разумниятъ животъ изправя човѣка. Всѣка мисъль, дори и добра, ако не може да се употрѣби разумно, е лоша мисъль. И обратното. Въ съврѣменната наука има много такива примѣри. Напримѣръ, вѫглеродниятъ двуокисъ, който задушава хората, за растенията е приятенъ и необходимъ – дава имъ вѫглеродъ за храна, а се отдѣля кислородъ. Така че, едно нѣщо за насъ е вредно, а за други е полезно. Дай грѣховетѣ си на растенията, а вземи отъ тѣхъ чистото. Слѣдователно, човѣкъ не трѣбва да се оплаква. Така казва и Писанието:“ Дай си грѣховетѣ на Господа ”. Когато Господь вземе грѣховетѣ ни, Той пита:“ Тѣзи кости може ли да оживѣятъ?”

 

И така, всѣки трѣбва да си каже:“ Господь Иеова казва всички мисли и желания, всички кесии да се отворятъ за нашитѣ ближни ”.

 

(Недѣлни Бесѣди, 01. 10. 1916 Недѣля, София)

 

-------------------------------------------------------

* - Дембѣлъ, дембѣлинъ (туръ.) – ленивъ човѣкъ (бѣлъ. редъ.)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×