Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1916_09_17 Милосърдието

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 27 декември 2015 - 04:33

От "Сила и живот", т.1
Първо издание. "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Беседата е обработена в стар правопис - 2015 г.

 

Милосърдието

 

"Около деветия часъ на деня той въ видѣние видя ясно

 ангелъ Божий, който влѣзе при него и рече му:" Корнилие!"

 А той погледна на него и уплашенъ рече:" Що е, Господи?"

 И ангелътъ му рече:" Твоитѣ молитви и твоитѣ милостини

 възлѣзоха на поменъ предъ Бога."

Дѣяния на Апостолитѣ 10: 3-4

 

Може да си зададете въпроса каква връзка има между Корнилия и неговото видѣние и насъ, които живѣемъ въ 20-ти вѣкъ – хора съ напрѣднали идеи, хора културни, съ критически умове, които прѣтендираме, че сме овладѣли природнитѣ сили. Всѣкога трѣбва да имаме прѣдвидъ слѣдующата мисъль: нашитѣ възгледи и теории, нашето обяснение за Живота не прѣдставлява дѣйствителния свѣтъ така, както той е всѫщностъ – това сѫ само наши схващания за свѣта. Всѫщностъ, какъвъ е свѣтътъ реално, това е една енигма, която и милиони години да живѣемъ на Земята, едва ли ще я разгадаемъ.

 

Цитираниятъ стихъ има отношение къмъ индивидуалния животъ на човѣка. На Земята, въ сегашната фаза на развитието си човѣкъ има трояко отношение, има три длъжности: къмъ себе си, къмъ ближнитѣ си и къмъ Бога. Когато говоримъ за човѣка, трѣбва да се запитаме дали става дума за индивидуалния му животъ, дали за живота, който се проявява при отношенията му съ неговитѣ ближни, или пъкъ за Живота, който се проявява, когато сме свързани съ Бога. Защото въ всѣка отъ тия три гледни точки свѣтътъ има различенъ изгледъ.

 

Ако потърсимъ какъ съврѣменната наука разглежда Живота, ще видимъ, че тя има слѣдующето схващане: личниятъ или индивидуалниятъ животъ не може да се продължава слѣдъ смъртьта; животътъ е складиранъ вѫтрѣ въ тѣлото и е само едно негово произведение; мисъльта е произведение на мозъка и слѣдователно, когато тѣзи органи се разрушатъ, и животътъ, и мисъльта изчезватъ. Тъй говори съврѣменната официална наука, такива сѫ нейнитѣ възгледи. Споредъ нея, мисъльта е продуктъ на мозъка. Но отъ чисто философско гледище въ свѣта има органи не само за произвеждане на енергия. Ако Животътъ произхожда отъ клеткитѣ на тѣлото и ако мисъльта дѣйствително е произведение на мозъка, както твърди науката, тогазъ нейнитѣ заключения сѫ прави. Но ние имаме три вида органи и три вида функции: органи, които произвеждатъ енергията; органи, които отпускатъ енергията; и органи, които прѣдаватъ енергията. Ако вземемъ единъ снарядъ въ съврѣменно бойно орѫдие и този малъкъ ударъ, който възпламенява взривното вещество, питамъ орѫдието създава ли нѣкаква енергия? То само пропуска и направлява енергията. Орѫдието не е създало взривното вещество, прѣдназначението му е само да освободи тази енергия, която чрѣзъ извѣстно измѣнение на молекулитѣ вѫтрѣ въ веществото разширява тѣхния обемъ и така създава взрива. Има и други органи, които прѣдаватъ енергията. Да кажемъ, че имаме една призма, която, поставена подъ слънчевата свѣтлина, прѣчупва лѫчитѣ и отъ това се образуватъ извѣстни краски. Питамъ призмата ли създава краскитѣ? Не, тя само прѣчупва лѫчитѣ. Ако призмата се счупи, краскитѣ пакъ си сѫществуватъ. Тъй и енергията на човѣшката мисъль си сѫществува и слдъ като мозъкътъ се разруши. Въ този смисълъ можемъ да кажемъ, че мозъкътъ е единъ уредъ, чрѣзъ който Божествената мисъль, първоначалната Божествена енергия се прѣчупва и се проявява въ видъ на съзнание и мисъль. Слѣдователно, мозъкътъ не произвежда мисли, той е само органъ за прѣдаване на мисъльта, а Божествената мисъль продължава да си сѫществува и слѣдъ като се разруши този органъ.

 

И тъй, ние се намираме въ единъ Божественъ свѣтъ, кѫдѣто има извѣстни органи, които не се развалятъ. Ние знаемъ, че на физическото поле има извѣстни съединения, които прѣтърпѣватъ измѣнения, но въ висшитѣ свѣтове или въ първоначалнитѣ висши състояния на материята има съединения, които не се измѣнятъ. Азъ ги наричамъ устойчиви съединения – първоначални типове, отъ които съврѣменниятъ свѣтъ е създаденъ. Този свѣтъ въ своето външно проявление ние го наричаме физически, тъ. е. въ него нѣма това високо съзнание, както въ разумния Духовенъ свѣтъ. Напримѣръ, пръститѣ ви нѣматъ тази чувствителность като вашия мозъкъ или ушитѣ ви нѣматъ тази чувствителность да възприематъ свѣтлината като вашитѣ очи. На какво се дължи тази чувствителность на очитѣ? Разбира се, на този въпросъ могатъ да се дадатъ разни отговори, но все трѣбва да приемемъ едно твърдение, отъ което да започнемъ своитѣ сѫждения. Въ математиката има една аксиома, която казва: две линии, които сѫ равни на трета, сѫ равни и помежду си. Съ други думи, всѣкога трѣбва да имаме едно положение, една мѣрка, съ която да започнемъ. Тази чувствителность зависи отъ човѣшката душа.

 

Азъ нѣмамъ сега врѣме да ви разправямъ какво нѣщо е душата. Човѣшката душа е нѣщо обширно. Тя се проявява както единично въ човѣка, така и колективно. Всѫщностъ, душата е една, Животътъ е единъ, но хората, които не разбиратъ тази философска мисъль, ще иматъ много криви понятия, когато казвамъ една или много души. Сѫщо както говорятъ, напримѣръ, за жълѫда. Жълѫдътъ е единъ, но когато го посадимъ, образува първо единъ разклоненъ стръкъ съ три клона, после отгорѣ се образуватъ още три, докато се разклони все повече и образува хиляди индивидуални листа и жълѫди. Едно сѫщество, което нѣма понятие отъ сѫщината на жълѫда и гледа дървото, ще разглежда листата като отдѣлни индивиди. Всички обаче произхождатъ отъ и сѫ въ жълѫда – въ това зърно. Това зърно е Богъ. Създайте условия и посѣйте това зърно въ себе си и то ще ви разкрие всички дарби, всички тайни и чудеса. Туй зърно, този жълѫдъ може да се намали, може и да се увеличи, може да се прѣвърне на единъ букъ, мечка, китъ, човѣкъ, Ангелъ. Това сѣме е вѫтрѣ – то е едно и сѫщеврѣменно е много. Така че, нѣщата могатъ да се събиратъ и разпръскватъ, зависи отъ гледната точка. Ако гледаме отгоре, нѣщата сѫ много, но ако стигнемъ до дънера, ще видимъ, че всички се крѣпятъ на него. Тъй трѣбва да гледаме и на всички хора: за менъ нѣкои сѫ като листа, нѣкои като клони, като корени, като сѣмена, като незрѣли плодове. Разбира се, вие, които принадлежите къмъ листата, не можете да разберте моята философия, защото животътъ ви е кратъкъ – животъ отъ шесть месеца. Когато дойде пролѣть, ставате хубави, прѣкрасни, а щомъ дойде есеньта и падне сланата, повѣхвате и казвате:“ Свърши се вече нашето ”. Единъ день бурята ще скърши клончетата отъ вашето дърво, най-сетнѣ и цѣлото дърво ще се повали. Но и тогава тамъ, въ почвата, остава единъ жълѫдъ, който носи Живота и казва:“ Азъ имамъ силата да ви възкреся ”. И той пада на земята, изсмуква соковетѣ й и възкресява всичкитѣ. Тогава кѫдѣ е краятъ на нѣщата? Този процесъ е постояненъ. Край въ вѣчностьта нѣма. Когато листата паднатъ на земята, да не мислите, че е дошълъ краятъ на целия свѣтъ. Да не разсѫждавате като Настрадинъ Ходжа, който казалъ:“ Когато жена ми умре, половината свѣтъ умира, а като умра азъ, всичкиятъ свѣтъ умира ”. Този свѣтъ може да умре, но онзи, Божествениятъ свѣтъ – ни най-малко. Защо прѣтърпяваме умиране, защо нашиятъ свѣтъ не е съвършенъ? Дойдемъ ли до едно мѣсто, трѣбва да се прѣобразимъ въ нова плъть, за да ни се даде новъ подтикъ за работа на душата.

 

Корнилий не е билъ простъ човѣкъ. По мое схващане той трѣбва да е ималъ дълбоки познания, билъ е посвѣтенъ, защото Господь на глупави хора не се явява. Ще бѫде глупаво единъ великъ музикантъ да свири на глухъ човѣкъ и да го пита какво е разбралъ. Глухиятъ ще му отговори:“ Само виждамъ, че мърдашъ пръститѣ си напрѣдъ-назадъ ”. А музикантътъ ще му каже:“ Ти си глупавъ ”. И двамата сѫ глупави. Или пъкъ прѣдставѣте си художникъ, който е нарисувалъ хубава картина, показва я на слѣпъ човѣкъ и го пита:“ Какъ ти се вижда?” Слѣпиятъ отговаря:“ Имамъ прѣдъ себе си едно платно, което на мѣста е малко грапавичко. Купилъ си го отнѣкѫдѣ ”. Художникътъ ще му казва:“ Ти си простакъ, нищо не разбирашъ ”. И двамата сѫ простаци: единиятъ – затова, че не вижда, и художникътъ – затова, че не разбира, че онзи човѣкъ нѣма условията да го разбере. По сѫщия начинъ, когато едно Висше сѫщество дойде при насъ, трѣбва да имаме възможность да разбираме вѫтрѣшната сѫщностъ на нѣщата. Азъ съмъ челъ много философски трудове, всѣки день ги прѣглеждамъ и понѣкога се хващамъ за корема отъ смѣхъ. Нѣкои философи приличатъ на слѣпия, работятъ пипнешкомъ и пишатъ така:“ Този свѣтъ е едно платно съ грапавини, съ малко страдания, а всички хора сѫ глупави ”. Правъ си, му казвамъ, но тѣзи заключения сѫ само твои. Свѣтътъ е повече отъ едно платно, повече отъ тѣзи издатини и вдлъбнатини. Трѣбва да има Свѣтлина въ очитѣ, ушитѣ, въ ума, въ всичкитѣ мозъчни центрове на човѣка, въ всичкитѣ му сили и способности, за да разбира той нѣщата. И онзи, който разбира свѣта, трѣбва да е живѣлъ дълго врѣме. Съ единъ животъ човѣкъ не може да разбере свѣта. Какво можете да разберете въ единъ животъ отъ двадесеть-тридесеть-петдесеть-сто години? При сегашнитѣ условия на свѣта каква философия можете да научите? Постоянно ще четете въ вѣстницитѣ коя армия побѣждава, колко хора сѫ унищожили румънцитѣ, колко плѣнници сѫ хванали българитѣ, какви изобретения сѫ направили германцитѣ. Напримѣръ, германцитѣ изнамѣрили 42-сантиметрови орѫдия, французитѣ подготвѣли 52-сантиметрови, американцитѣ пъкъ – 54-сантиметрови; германцитѣ имали толкозъ цепелини, французитѣ – толкозъ аероплани. Питамъ каква философия ще научите отъ всичко това?

 

Има закони, които регулиратъ нѣщата. Ставатъ войни, за които си има причини. Кои сѫ причинитѣ, когато стане нѣкоя буря и се вдигне прахъ въ въздуха? Ученитѣ казватъ, че нѣкѫдѣ въздухътъ се е нагрѣлъ повече, нѣкѫдѣ – по-малко и сѫ се образували течения. Защо въздухътъ трѣбва да се нагрѣва и защо трѣбва да се изстудява, не може ли безъ това? Не може. Ще кажете, че това е зло, защото нѣкои бури събарятъ кѫщи. Да, но въ сѫщото врѣме буритѣ ще донесатъ влага, ще прѣчистятъ въздуха и прочѣе, тъ. е. ще допрѣнесатъ на растителното царство повече полза, отколкото вреда. На какво се дължи една война? Това е буря въ Духовния свѣтъ, която трѣбва да освежи хората. Слѣдъ тази буря народитѣ ще станатъ много умни, ще се явятъ писатели, които ще разсѫждаватъ много умно. Сега виждаме само злинитѣ, но слѣдъ петдесеть години ще дойдемъ и ще видимъ послѣдицитѣ. Въ Божествения свѣтъ всички нѣща се използуватъ, нищо не е случайно. Когото убиятъ на бойното поле, трѣбвало е да го убиятъ; на когото запалятъ кѫщата, трѣбвало е да я запалятъ; на когото отсѣкатъ крака, трѣбвало е да го отсѣкатъ. Има статистика, която доказва голѣмата закономѣрностъ въ събитията. Има закони, регулиращи явленията въ Живота, които ни се виждатъ случайни – напримѣръ, колко кораба трѣбва да потънатъ и колко трѣбва да се построятъ за десеть години, кога ще настѫпи периодътъ съ най-голѣмъ брой потъвания, а после – периодътъ съ на най-малъкъ брой потъвания. Или пъкъ да вземемъ пожаритѣ: колко кѫщи трѣбва да изгорятъ всѣка година; после да вземемъ ражданията и умиранията: колко души трѣбва да се родятъ и колко трѣбва да умратъ всѣка година. Не само това, но азъ, напримѣръ, имамъ съчинението на единъ математикъ и сѫщеврѣменно – астрологъ, който правилъ изчисления по слѣдния начинъ: въ десеть английски града изслѣдвалъ броя на роденитѣ момчета и момичета въ течение на десеть години и слѣдъ това успѣлъ математически да опрѣдѣли съ погрѣшка само отъ единъ процентъ колко момчета и момичета ще се родятъ въ всѣки единъ градъ прѣзъ следващитѣ години. Нѣкои отиватъ въ изчисленията си много по-далечъ и познаватъ, да кажемъ, кои билети ще спечелятъ въ слѣдващото теглене на една лотария, която се тегли четири пѫти на година. Значи, има единъ законъ, който регулира нѣщата. Това е нова наука, която има дълбоки и разумни основи.

 

Сега, вие се почесватѣ по тила. Това почесване може да нѣма нагледъ никакъвъ смисълъ, обаче азъ знамъ защо става. Или пъкъ нѣкой си е забъркалъ работата и си туря показалеца на челото надъ вѣждитѣ. На този човѣкъ се казва:“ Не си прѣсмѣтналъ добрѣ и затова си забъркалъ работата ”. Трѣбва да прѣсмѣтате внимателно. Въ тази лаборатория надъ вѣждитѣ има складирано онова, което ви трѣбва. Тамъ е вашата библиотека, кѫдѣто ще намѣрите книгата, еди-коя си страница или еди-кой си членъ отъ закона, който ще ви освѣтли. Нѣкои иматъ обичай да си стискатъ главата, обаче съ стискане врата не се отваря, а само орѣхи се чупятъ. Човѣкъ трѣбва да има ключа, за да отвори вратата на познанието.

 

И така, трѣбва да живѣемъ разумно. Има много написани книги по въпроса какъвъ е разумниятъ Животъ. Това е ваша работа – трѣбва да живѣете тъй, както вие схващате нѣщата, защото ученикъ, който нѣма свое разбиране, никога нѣма да разбере онова, което учительтъ му прѣподава.

 

Сега ние се намираме въ слѣдното противорѣчие. Има една легенда, че Господь първоначално създалъ двама души на Земята, но тѣ не могли да се разбератъ, намразили си и затова ги турилъ въ двѣ най-отдалечени едно отъ друго мѣста въ пространството, за да не се виждатъ. Но тѣ се затъжили единъ за другъ, започнали да се обичатъ и за да се съединятъ, тѣзи две души направили мостъ и този мостъ е Млѣчниятъ пѫть. Значи, има пѫть, по който хората могатъ да се разбератъ – това е Млѣчниятъ пѫть на Хармонията, на Любовьта. По него слѣзе и Христосъ.

 

Нѣкои питатъ какво нѣщо е Ангелъ, азъ пъкъ питамъ какво нѣщо е човѣкъ. Старитѣ индуси сѫ опрѣдѣлили човѣка като сѫщество, което мисли. А какво нѣщо е Ангелътъ? Ангелъ на санскритски означава“ служитель ”, но означава още и“ огънь пламтящъ ”, а сѫщо така и“ любовь ”. Любишъ ли, ангелъ си; ако не любишъ, човѣкъ си. Но казвамъ на нѣкой:“ Ти не си Ангелъ, а си единъ отъ онѣзи души, които не сѫ се разбрали съ съсѣда си, поради което Господь ви е приковалъ нѣкѫдѣ въ пространството и нѣмате мостъ да се съедините ”.

 

Петъръ на санскритски значи“ духъ” (Pitar). Всѫщностъ, на Корнилия му казали:“ Иди при Духа, Той ще ти каже всичко ”. Петъръ на старогръцки значи“ камъкъ ”. Има живи камъни – само Духътъ може да бѫде живъ камъкъ. Подъ“ камъкъ” Христосъ разбира нѣщата, които въ себе си сѫ неизмѣнѣеми, Божествени, разумни.

 

Корнилий е трѣбвало да се моли. Ето една задача. Мнозина не знаятъ още да се молятъ. Нѣкои казватъ:“ Какво трѣбва да казвамъ на Господа, Той не знае ли?” Други питатъ какъ трѣбва да се молятъ? Ако питатѣ нѣкой теософъ, той ще ви каже:“ Азъ съмъ Богъ, нѣма за какво да се моля, а ще разсѫждавамъ ”. Философътъ пъкъ казва:“ Азъ ще размишлѣвамъ ”. Но молитвата е необходима – тя е дишането на човѣшката душа, тя е общение между Бога и човѣшката душа. Когато Богъ говори, ти ще мълчишъ и ще слушашъ внимателно като ученикъ и когато Той спре, ще ти каже:“ Искамъ да повторишъ това, което ти казахъ ”. Думата“ молитва” значи да се качвашъ и слизашъ. Има нѣкои хора, които вѣчно говорятъ. Тѣ сѫ бъбрици – и когато спятъ нощемъ, пакъ бъбрятъ. А тогава тѣ трѣбва да мълчатъ. Какво е спането? Ще ви кажа. Когато спите, Господь ви прѣподава уроци. Понеже сте изолирани отъ външния свѣтъ, отъ близки, отъ кѫщи и прочѣе, тогава Господь може да ви разказва. Когато човѣкъ се събуди, Господь ще му рече:“ Повтори каквото ти казахъ ”. Какво ще повтори, ако не е чулъ и разбралъ добре Божиитѣ заповѣди? Ще набие жена си, ще понатупа дѣцата и цѣлъ день ще бѫде неразположенъ, защото не е разбралъ урока, не е разбралъ смисъла на живота за този день.

 

Когато единъ Божественъ пратеникъ дойде отъ Небето при насъ, той иска да ни каже, че безъ Чистота никога нѣма да видимъ Бога, безъ Святость нѣма да Го разберемъ, безъ Доброта и Любовь, безъ Милосърдие и безъ Правда нѣма да Го почувстваме. Трѣбва да разберемъ какво нѣщо е Любовьта. Нѣкои казватъ:“ Ние разбираме Любовьта ”. Нѣкои отъ васъ, вѣрвамъ, я разбиратъ, но трѣбва да я разберете повече. Любовьта винаги носи слѣдъ себе си омраза: ако обичашъ Доброто, ще мразишъ злото; ако обичашъ злото, ще мразишъ Доброто. Слѣдователно, Любовьта сама по себе си не може да разреши въпроса и да донесе спасение на хората, ако не е придружена съ постоянно отбѣгване на нейната противоположность. Тогава кой ще спаси света? – Ангелътъ на Любовьта, придруженъ отъ Ангела на Милосърдието. Само въ Милосърдието нѣма сѣнка, само въ Божественото милосърдие нѣма раздвояване. Трѣбва да се учимъ на закона на Милосърдието. Затова дойде този Ангелъ при Корнилия – да го научи на закона на Милосърдието. И когато хората въ свѣта се научатъ да бѫдатъ милосърдни и приложатъ Милосърдие навсѣкѫдѣ, тогава всички ще се примирятъ. Истината прави човѣка свободенъ, учи го кое е добро и кое е зло, кой е глупавъ, кой е мѫдъръ, но тя нѣма въ себе си елемента да примирява хората. И Любовьта сама не може да примири нѣщата. Божественото Милосърдие е ключътъ, който примирява Правдата съ неправдата, Мѫдростьта съ глупостьта, Доброто съ злото, за да не се каратъ въ насъ. Казватъ за нѣкого:“ Той е добъръ, не мога да го търпя; той е глупавъ, не мога да го търпя; той е лошъ, не мога да го търпя ”. Свѣтътъ не е лошъ. Лошо е нашето разбиране за нѣщата, ние сме лоши въ себе си, а свѣтътъ е много добъръ. Душата, която мразите, се мѫчи, страда, тя е прикована нѣкѫдѣ въ Небето.

 

Сега, нѣкои казватъ:“ Ти никога нѣма да се спасишъ, вѣчно въ пъкъла ще стоишъ ”. Азъ пъкъ питамъ кой отъ тѣзи философи е съвѣтникъ на Господа, че да знае какво мисли Той? Тѣ сѫ като глухия, който слуша великия музикантъ, и като слѣпия, който пипа платното на великия художникъ. Тѣ ли сѫ хората, които ще ни покажатъ пѫтя на спасението, пѫтя на новата цивилизация? Не сѫ тѣ. Това е онзи Ангелъ, който слѣзе да ни научи на Милосърдие – Христосъ. Въ душата на Христа има Милосърдие и самоотричане. Понѣкога вие казвате:“ Ние сме много просвѣтени, затова ще се скриемъ, за да не ни демагнетизиратъ и да не ни ограбятъ ”. Не, отворѣте вашитѣ каси, вашитѣ сърдца – всичко отворѣте! Не се свивайте въ себе си като охлюва, който си показва рогцата и после пакъ ги прибира. Трѣбва да напуснете вашитѣ черупки. Азъ не говоря на охлюви или на миди, азъ говоря на хора, които се питатъ:“ Какъвъ е смисълътъ на моя животъ, какво е моето прѣдназначение, какво трѣбва да направя?” Отговарямъ: трѣбва да научите Божественото милосърдие. Колкото пѫти съмъ говорилъ за Милосърдието, всѣкога ми се гнѣвятъ и ми казватъ:“ Ти ни мислишъ злото, не ни разбирашъ ”. Азъ ви разбирамъ. Разбирамъ, че обичате Истината, Правдата, но още не съмъ срѣщналъ между хората милосърденъ човѣкъ. А въ Милосърдието е спасението – това е Христовото учение, това е бѫдещата култура. Слѣдъ тази война Милосърдието ще дойде. Инвалидитѣ, които ще бѫдатъ милиони, съ мисъльта си ще създадатъ едно ново течение. Тѣ ще питатъ:“ За какво бѣше всичко това, защо се бихме, ако не за да изправимъ старитѣ грѣшки?” Днешнитѣ народи, които воюватъ, сѫ културни, не сѫ варвари и тѣ ще размишлѣватъ върху този въпросъ. Тѣ сѫ се само свадливи като мѫже и жени. Жената не може да търпи мѫжа си, защото погледналъ къмъ друга нѣкоя жена. Какъ можело той да гледа друга! Тогава трѣбва да бѫде слѣпъ, за да не гледа. Мѫжътъ, отъ своя страна, сѫщо се кара на жена си, когато тя погледне къмъ другъ мѫжъ.

 

Нѣкои казватъ, че Христосъ, когато дойде, ще оправи свѣта. Христосъ сега идва, за да внесе Новото учение на примирение между хората, учението на Милосърдие къмъ всички безъ разлика. Както при Корнилий. И когато ние започнемъ да се молимъ и да правимъ добри дѣла, тогава Господь ще ни изпрати при този Петъръ – при Духа. И Духътъ ще ни донесе Радость и Веселие, ще ни разкрие великитѣ задачи. Духътъ ще направи Млѣчния пѫть въ нашата душа и ние ще пѫтуваме отъ слънце на слънце, отъ планета на планета и ще видимъ колко великъ е Господь. Първо ще се отправимъ къмъ най-близката звѣзда, после, слѣдъ като прѣживѣемъ тамъ, ще отидемъ на други звѣзди. За всички ви тамъ има велики блага, велико бѫдеще, само ако прѣгърнете Милосърдието. Сега какво очаквате? – Да дойде Христосъ да ви спаси. Азъ знамъ, че Христосъ най-малко по сто пѫти ви е изваждалъ отъ земята. Много пѫти сте се хвърлѣли въ водата и Христосъ ви е избавѣлъ.

 

Много ясно е какво става сега въ свѣта. Това е рѫката Божия, която работи. Господь формира новъ свѣтъ. Какво ще стане съ България? Положението на България, както и на всички народи въ Европа, ще бѫде много по-добро, отколкото е сега. Когато единъ шишкавъ човѣкъ съ дебелъ коремъ, тежащъ сто и петдесеть килограма, заболѣе отъ тифусъ и отслабне до петдесеть килограма, казватъ:“ Горкиятъ човѣкъ!” Всѫщностъ, той сега стана човѣкъ, а по-рано не бѣше. Тази война ни лѣкува отъ една подобна болесть. Всички народи сѫ болни и Господь ще ги излѣкува. Тѣзи, които сега умиратъ, пакъ ще възкръснатъ. Тъй както листата, които капятъ, новиятъ жълѫдъ пакъ ще възкреси и ще ги извика къмъ животъ. Нищо не се губи въ свѣта, външната форма не е причина на вѫтрѣшния Животъ. Както Господь живѣе, така и ние ще живѣемъ съ Него. И въ този свѣтъ трѣбва да се стремимъ да бѫдемъ добри слуги и добри синове, да работимъ честно, та като се върнемъ при Него, да каже, че сме изпълнили Неговата воля.

 

Сега, нѣкои казватъ:“ Нѣма да видя Господа ”. Всѣки ще Го види. Като отидемъ при Него, Той ще ни каже:“ Защо опозори своето име, защо уби брата си, обезчести сестра си? Ще се върнешъ пакъ ”. Господь нѣма да ви говори троснато. Прѣдставямъ си какво ще ви каже. Той ще ви погледне сериозно и ще ви каже кротко:“ Много съжалявамъ, синко, че никакъ не си разбралъ още Моето милосърдие. Върни се сега пакъ на Земята, за да научишъ Милосърдието. Върни се да покажешъ на хората какъвъ съмъ Азъ. Азъ съмъ Богъ на Милосърдието. Тѣ мислятъ, че Съмъ жестокъ, немилосърденъ, всички се оплакватъ отъ Менъ и ме компрометиратъ, а това не е добро ”. И когато хората видятъ милосърдния човѣкъ, ще кажатъ:“ Ето единъ, който ходи по Бога ”. А сега хората казватъ:“ И тѣзи, набожнитѣ, сѫщо се каратъ ”. Затова азъ не питамъ сега дали си набоженъ, а питамъ дали си милосърденъ. За нѣкого може да се каже, че е ученъ, но Милосърдие нѣма. Ужъ е уменъ, а казва на ближния си:“ Ти си глупавъ, не мога да тѣ търпя ”. За другъ може да се каже, че е добъръ, обича, но Милосърдие нѣма.

 

Една дума искамъ тази сутринъ да остане въ васъ – думата “милосърдие”.

 

Прѣзъ 1875 г. въ Чикаго единъ господинъ доялъ кравата си на свѣтлината на свѣщъ, животното я ритнало, сламата се запалила и по-голѣмата часть отъ града изгорѣла. Имало милиарди долара загуби. Когато наближилъ пожарътъ къмъ дома му, единъ богаташъ казалъ на едного, който билъ тамъ:“ Ще ти дамъ двѣста хиляди долара, ако изнесешъ касата ми ”. –“ Поврага”  – отговорилъ онзи, бѣгайки, за да спаси живота си, защото огъньтъ идѣлъ подире му. Така богатиятъ американецъ билъ принуденъ да бѣга безъ богатството си. Сега нѣкой ще каже:“ Азъ да бѣхъ, че да ги взема тия двѣста хиляди долара – цѣло щастие!” Да, но огъньтъ иде подиръ васъ. Не сѫ паритѣ, които украсяватъ Живота. А Чикаго, който загуби толкова слѣдъ този голѣмъ пожаръ, сега има по-великолѣпенъ изгледъ. И сега войната носи сѫщото въ свѣта – върху развалинитѣ й ще се съгради една много по-велика култура.

 

Сега, ако разберете Духа на Милосърдието, който Господь ви праща, ще разберете Неговото учение.

 

(Недѣлни Бесѣди, 17. 09. 1916 Недѣля, София)

 

 

--------------------------------------------------------------------

1 - Краска (русъ.) – цвѣтъ, боя (бѣлъ. редъ.)

 

2 - Поврага (архъ.) – не ме интересува, махай се, върви по дяволитѣ (бѣлъ. редъ.)







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt