Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1915_07_11 Добриятъ самарянинъ

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 27 декември 2015 - 04:29

От "Сила и живот", т.1
Първо издание. "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Беседата е обработена в стар правопис - 2015 г.

 

 

Добриятъ самарянинъ

 

“Обърна се после особено къмъ ученицитѣ и рече:

 Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие

 видите. Защото ви казувамъ, че мнозина пророци

 и царе пожелаха да видятъ това, което вие виждате,

 и не видѣха и да чуятъ това, що чуете, и не сѫ чули...

А той рече: Този, който му стори милость.

 Тогазъ Исусъ му рече: Иди и ти така прави.”

Евангелие отъ Лука 10: 23-37

 

Бесѣдата ми тази сутринь ще бѫде върху добрия самарянинъ. Ще взема стиховетѣ отъ 23-ти до 37-и. Този добъръ самарянинъ е станалъ много обикновенъ, тъ. е. ние мислимъ, че го разбираме. Можемъ да кажемъ, че въ извѣстенъ практически смисълъ разбираме неговото значение, но азъ ще погледна малко отъ друго гледище върху този въпросъ.

 

И така, завързва се разговоръ съ единъ законникъ – доста ученъ човѣкъ, философъ за врѣмето си, слѣдващъ дълбоко учението Мойсѣево; той се интересува отъ единъ много важенъ въпросъ, приближава се при Христа и Го пита: „Учителю, що да правя, за да наслѣдя животъ веченъ?“ Христосъ му отговаря: „Въ закона що е писано, какъ четешъ?“ А той му отговаря: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце и съ всичката си душа, и съ всичката си сила, и съ всичкия си умъ, и ближнаго твоего, както самаго себе си.“ Но, види се, по-нататъкъ Христосъ е искалъ да му обясни кой е нашиятъ ближенъ. Този разказъ е една драма, дѣйствуващото лице е онзи господинъ, който излиза отъ Йерусалимъ и отива къмъ Йерихонъ – вие сте чели историята. Онѣзи, които пишатъ драми, искатъ да изградятъ характери. Другъ герой на тази драма е самарянинътъ. Прѣди него се явява единъ свещеникъ, но понеже е заетъ, той отминава и казва: „Това не е моя работа “; свещеникътъ върви по дѣсната страна на пѫтя и когато забѣлѣзва падналия човѣкъ, минава отъ лѣвата страна. Следъ това отъ лѣвата страна минава единъ лѣвитъ, но и той не се спира. Най-после минава единъ самарянинъ и се спира.

 

Сега, имаме слѣднитѣ дѣйствуващи лица: свещеникътъ, лѣвитътъ и самарянинътъ съ мулето си (може да го наречете осѣлъ, защото Палестина е богата съ такива животни). Самарянинътъ се спира, прѣвързва ранитѣ на ограбения човѣкъ съ вино и масло, туря го на своето добиче, занася го въ градъ Йерихонъ, настанява го въ една гостилница и на другия день дава два динария. Ще кажете, че това е проста работа и какво отъ това, че миналъ нѣкакъвъ свещеникъ, нѣкакъвъ лѣвитъ и слѣдъ това миналъ единъ самарянинъ и го прѣвързалъ. Да, но когато четете романа на нѣкой писатель, вие изучвате характеритѣ (понеже всѣки писатель иска да изпъкнатъ характери). Христосъ ни представя четири типа: първиятъ е пѫтникъ, който отива до Йерихонъ по печалба, но щастието не му върви; вториятъ е свещеникъ, третиятъ е лѣвитъ и най-после четвъртиятъ е самарянинътъ. Христосъ казва: „Отъ тѣзи тримата кой ти се вижда да е билъ ближенъ на изпадналия въ разбойницитѣ?“ Разбира се, че самарянинътъ.

 

Дръжте въ съзнанието си тѣзи дѣйствуващи лица, защото вие можете да играете ролята или на свещеника, или на лѣвита, или на самарянина – четири роли можете да играете въ свѣта. Всички ги играятъ, защото свѣтътъ е една сцена, върху която хората играятъ тѣзи роли. Когато четете нѣкоя повесть, вие всѣкога се спирате върху героя на разказа, а въ този разказъ героятъ е самарянинътъ. Той не е и помислѣлъ, че именно неговото дѣло ще се оповѣсти и ще стане емблема за цѣлия свѣтъ. Разни тълкуватели казватъ, че това е притча, но ние знаемъ, че Христосъ е вземалъ примѣри само отъ дѣйствителния животъ. Драмата, която Христосъ прѣдставя, става на Небето и на Земята. Пѫтникътъ излѣзълъ отъ Йерихонъ – това е Небето, висшиятъ свѣтъ, отъ който хората излизатъ; Йерусалимъ пъкъ е Земята – значи хората слизатъ отгорѣ – отъ Небето къмъ Земята. Но на Небето има разбойници, даже Апостолъ Павѣлъ казва, че надъ насъ има лоши духове. Но нека да оставимъ този по-дълбокъ смисълъ и да се върнемъ къмъ обществения животъ.

 

Кой е този самарянинъ? Свещеникътъ и лѣвитътъ сѫ мѫжътъ и жената: мѫжътъ е лѣвитътъ, а свещеникътъ е жената, самарянинътъ пъкъ е едно външно дѣте, което е направило добро. Но вие ще ми възразите и ще запитате, възможно ли е баща или майка да бѫдатъ толкова жестоки къмъ своитѣ дѣца? Азъ зная майки и бащи, които захвърлятъ дѣцата си. Познавамъ една госпожица отъ Варна, чийто баща я остави, тя стана блудница и се ожени за единъ „самарянинъ “, който живѣе сега въ София. Когато вашитѣ дъщери усѣщатъ, че имъ е тежко, казватъ: „Искамъ да се махна отъ вкѫщи“ – защото родителитѣ сѫ свещеници и не могатъ да влѣзатъ въ тѣхното положение. Всѣка една душа, която е слѣзла отъ Невидимия свѣтъ, има извѣстна болка, извѣстна рана; напримѣръ, за да е нервенъ даденъ човѣкъ, има нѣкаква дълбока причина. Казватъ за нѣкого, че е нервенъ; нервностьта не е болесть, но нервитѣ сѫ умствениятъ животъ и когато не си хармониратъ правилно, тѣ образуватъ болести. Тези четири типа отъ притчата прѣдставляватъ четиритѣ тѣла на човѣка. Човѣкъ е обвитъ отъ четири тѣла, прѣзъ които минава въ своето развитие: физическо, Жизнено, Астрално и Духовно тѣло. Има три други тѣла, но тѣ сѫ неизмѣнѣеми форми; ние ще говоримъ за тѣзи форми, които се мѣнятъ. Подъ думата тѣло се разбира организиранъ свѣтъ, слѣдователно въ този смисълъ умътъ е организиранъ, човѣшкото сърдце е организирано, животътъ е организиранъ.

 

Сега, Христосъ се разговаря съ учения законникъ и му казва: „Иди и ти така прави “, тъ. е. вземи ролята на самарянина. Самарянинътъ всѣкога показва прогреса въ свѣта – това е науката, а свещеникътъ и лѣвитътъ сѫ само актьори, които ходятъ да печелятъ и нищо не вършатъ въ свѣта. И когато хората иматъ излишни пари, казватъ: „Да направимъ едно прѣдставлѣние, за да се посмѣемъ – имаме излишно врѣме и можемъ сега да направимъ театъръ.“ Животътъ е единъ театъръ, едно прѣдставлѣние; дѣцата могатъ да го играятъ, но казвамъ, че това е само почивка, а когато трѣбва да се развиваме, не е врѣме за прѣдставлѣние.

 

Тукъ, въ тази притча, има една драма и едно прѣдставлѣние. Питамъ защо двамата не се спрѣха да помогнатъ на този човѣкъ. Защото между тѣхъ и изпадналия въ разбойницитѣ нѣмаше подобие; законътъ е такъвъ, че не може да помогнете на нѣкого, когото не обичате и по тази единствена причина тѣ отминаха и заминаха. А самарянинътъ, въ душата на когото имаше тази Любовь, извади своето вино и своето масло; маслото е душата, а виното е Силата, които трѣбва да се прѣдадатъ – самарянинътъ трѣбва да се схваща въ широкъ смисълъ. Нима мислите, че мнозина отъ васъ не сѫ въ състояние, подобно на изпадналия въ разбойницитѣ? Вашитѣ рани изискватъ масло и вино, а не искатъ думи, философии и мѫдрувания. За да се прѣвърже раната на болния, трѣбва да се влѣе нова струя въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце. И когато маслото и виното се влѣятъ, това е самарянинътъ. Азъ бихъ желалъ всички българи да бѫдатъ самаряни, ние искаме всички свещеници и учители да станатъ самаряни, ние искаме всички адвокати и сѫдии да станатъ самаряни; защото това сѫ почетни служби.

 

В Америка се дава почетната степень D. D. У насъ D. D. значи дий, но докторитѣ въ Америка трѣбва да иматъ такова D. D. После, дава се и степень L. L. D. D. – докторъ по право, докторъ по богословие. Свещеникътъ и лѣвитътъ отъ притчата бѣха доктори по богословие, тъ. е. L. L. D. D., но не направиха нищо. После мина единъ самарянинъ, който нѣмаше степень D. D., а имаше само едно муле, масло и вино. Той каза: „Азъ отъ D. D. не разбирамъ “, слѣзе отъ мулето и запита: „Какъ попадна тукъ?“

 

Сега, Христосъ дава този примѣръ за нашето врѣме, тъ. е. за васъ и за менъ. И въ България има самаряни; азъ се радвамъ, че въ България има жени самарянки. Въ този смисълъ самарянинътъ е Христосъ, който слѣзе отгоре, а изпадналиятъ въ разбойницитѣ е човѣшката раса, която е паднала въ рѫцѣтѣ на разбойници – мѫже, жени и дѣца. И Христосъ слѣзе отгоре.

 

Притчата има тѣсенъ и широкъ смисълъ. Христосъ казва: „И ти така прави.“ Имайте разположението на своя Духъ, имайте разположението на своя умъ; вашата воля трѣбва да има такова разположение, като този самарянинъ. Ако нѣмаме разположението на Духа, а само на ума, това не е разположение. Свещеникътъ имаше разположението на ума и казваше: „Азъ имамъ много важна дѣла и нѣмамъ врѣме да се занимавамъ съ тѣзи работи “; тъй каза и лѣвитътъ. А ние сме прѣдоставени да служимъ на Бога – Христосъ казва: „Да възлюбишъ Господа Бога Своего.“ Ближниятъ – това е една съдържателна дума, която познаваме въ този свѣтъ; вие плачете за ближенъ, а когато вашиятъ ближенъ се намѣри, вие го поглеждате като свещеника или лѣвита и казвате: „Не му е врѣме.“ Азъ познавамъ много моми, които, щомъ дойде тѣхниятъ ближенъ, казватъ: „Той не е за менъ, получава само триста лева“ – така философстватъ всички. И въ епохата, въ която ние живѣемъ, и въ бѫдеще ние трѣбва да приложимъ закона на самарянина.

 

Сега, нѣкои искатъ да се познаватъ съ министри; не е лошо човѣкъ да има запознанство съ министри, но причината е користолюбива – да има покровители. Приятелството никога не се мѣни, то е единъ великъ законъ, който свързва хората; имашъ ли приятель, той е готовъ да служи винаги на Бога и когато те срѣщне падналъ на улицата, ще се жертва за тебъ. Съ притчата Христосъ прѣдставя какъ ще се поправи свѣтътъ. Нѣкои казватъ: „Трѣбва да изберемъ депутати, да туримъ свещеници “; сега има официални и неофициални свещеници; нѣкои само на думи казватъ, че не искатъ да носятъ калимавка, а Христосъ прѣдставлява именно тѣзи, които Богъ е прѣдназначилъ – азъ не говоря за официалнитѣ свещеници. Какъвто е бащата, такъвъ е и свещеникътъ; каквато е майката, такъвъ е и учительтъ – учитель и свещеникъ за менъ сѫ синоними. Когато бащата изпълни длъжностьта си, тогава и свещеницитѣ ще извършатъ своята, защото всички тѣхъ бащитѣ ги родиха. Ние казваме: „Лоши сѫ свещеницитѣ, лоши сѫ лѣвититѣ“ – защо сѫ лоши? Защото тѣхнитѣ майки и бащи сѫ лоши. Слѣдователно всички сегашни хора ще измратъ, ще станатъ само торъ на Земята. И когато дойде Богъ съ ново рало, ще тури нова култура и ще посѣе нови фиданки, които ще даватъ великолѣпни плодове. Затова ние не трѣбва да осѫждаме слѣдствията, а причинитѣ.

 

И така, самарянинътъ е бащата, а изпадналиятъ въ разбойницитѣ е майката – мѫжътъ намѣри своята жена и прѣвърза нейната рана. Той намѣри изгубената своя Дулцинея, качи я на своето муле, заведе я въ Йерихонъ и даде два динария. Тѣзи два динария сѫ синонимъ на два Божествени закона. Нѣкои казватъ: „Да ти дамъ два лева “; ако подъ тѣзи два лева разбирашъ Божествената Любовь и любовьта къмъ ближния, ти можешъ да ми ги дадешъ. Но ако искашъ съ тѣзи два лева да ме подкупишъ, благодаря! Сега колко мѫже има, които така носятъ женитѣ си?

 

Една статистика въ Лондонъ показва, че отъ двадесеть и шесть милиона сѣмейства само триста били щастливи. Въ България има само двѣста такива сѣмейства – това сѫ мѫжетѣ и женитѣ на България, тѣ сѫ само двѣста души, а на останалитѣ три хиляди Богъ да имъ е на помощъ. Останалитѣ сѫ тѣзи, които сѫ майстори да „изпразватъ чували “; тѣ не сѫ виновни, такова е естеството имъ… В единъ хамбаръ се завъдили много мишки, господарьтъ се намѣрилъ въ чудо и затова пусналъ вѫтрѣ една котка. Мишкитѣ се изплашили и си казали: „Сега ще плащаме съ кожата си, какво да правимъ?“ Тогава излѣзла една мишка и казала, че ̀и дошла една свѣтла идея да турятъ на котката единъ звънецъ, та когато приближава, да я чуватъ и да се криятъ. Всички започнали да рѫкоплѣскатъ, но една стара мишка попитала: „А кой ще тури този звънецъ?“

 

Това е съврѣменниятъ животъ – една „свѣтла идея “. Христосъ сѫщо тури звънецъ на котката, но свѣтътъ не се поправи. Масло и вино трѣбва, и ослитѣ трѣбва да изпълнятъ своята длъжность. Когато майката роди едно дѣте и въ началото то е слабо, играе ли тя ролята на самарянина? Тя се срамува отъ мнението на свѣта и казва: „Ще ми се смѣятъ “; философията на съврѣменната жена е да роди човѣкъ на деветдесеть години. Всички жени, които раждатъ дѣца, сѫ млади, а докато е младъ, човѣкъ може да прави глупости. Христосъ казва, че въ това отношение самарянинътъ е по-старъ отъ свещеника и лѣвита. Това е работниятъ народъ, който сѫществува, и той е ядката на нѣщата. Слѣдователно Христосъ иска да ни покаже, че всички трѣбва да имаме тази Любовь въ нашия умъ и въ нашата воля.

 

Нѣкои ме питатъ какъ да правятъ Добро; казвамъ: купи си едно муле и иди да търсишъ добъръ изворъ. Всѣки день азъ срѣщамъ хора, болни по умъ и по сърдце. Христосъ каза: „Иди и така прави, защото, ако искашъ да наслѣдишъ небесенъ животъ, така трѣбва да правишъ. А щомъ не правишъ така, нѣма да наслѣдишъ небесенъ животъ.“ Христосъ би направилъ този самарянинъ свещеникъ; и азъ бихъ го направилъ свещеникъ, защото добре е постѫпилъ. Слѣдователно бѫдещиятъ свѣтъ ще се наслѣди само отъ такива свещеници, а такива хора като насъ Богъ не иска. Вие ще кажете, че г-нъ Дѫновъ проповѣдва противъ свещеницитѣ; азъ не говоря за тѣхъ, говоря за майкитѣ и за бащитѣ – тѣзи майки и бащи трѣбва да познаватъ самарянина. И когато една майка ражда, трѣбва да ражда съ Радость; винаги когато майката роди, се благославя и това не трѣбва да се счита за позоръ. Майката е раждала, ще ражда и въ бѫдеще; въ старото врѣме все мѫжетѣ сѫ раждали, а въ ново врѣме женитѣ раждатъ. Но тѣзи мѫже трѣбва отново да започнатъ да раждатъ, достатъчно сѫ раждали женитѣ. Сегашнитѣ мѫже помѣтатъ; азъ виждамъ мѫже, които двадесеть години носятъ своитѣ рожби, но тѣзи хора трѣбва да се научатъ да раждатъ. Господь казва: „Понеже не изпълняватъ Моя законъ, ще имъ дамъ душата на цивилизованитѣ хора и ще се измѫчватъ “; и затова ние сме пратени на свѣта да ядемъ и да пиемъ. Когато изпълнимъ желанието си за ядене и пиене, ще дойде едно благословение.

 

Сега, вие ще попитате отъ кои сте – отъ свещеницитѣ, отъ лѣвититѣ или отъ самарянитѣ. Запитайтѣ се дали имате масло, вино и добиче. Защото това осле е едно свръхтѣло – на него ще турите изпадналия въ разбойницитѣ и когато отидете въ този свѣтъ, трѣбва да имате двѣтѣ монети. Слѣдователно на васъ ви трѣбва муле и вино. И когато отиде въ Йерусалимъ, знаете ли какво стана? Йерусалимъ бѣше заграденъ съ голѣма стена, но Мойсей го разтури; така и Христосъ съ Своето идване съсипа тази стена, защото...

 

Сега, прѣдставямъ ясно въпроса: въ тази драма коя роля искате да играете? Актьоритѣ въ театъра често се каратъ кой да вземе главната роля. Христосъ увѣковѣчи името на този самарянинъ; много царе сѫ извършили велики работи, но нито поменъ не остана отъ тѣхнитѣ дѣла, а този самарянинъ извършилъ една проста работа отвънъ, но името му остана записано на Небето. Вие можете да играете ролята на свещеника и на лѣвита, но ще си останете посрѣдствени лица. Човѣкътъ, изпадналъ въ разбойницитѣ, дълго врѣме се молѣлъ, простиралъ рѫцѣ къмъ свещеника и лѣвита, но тѣ казвали: „Не мога“ – само този самарянинъ му помогна.

 

Сега, да речемъ, че имате дъщеря и се грижите за нейното възпитание; единъ день тя пожелава да влѣзе малко въ свѣта, за да печели. Вие я прѣдставяте на нѣкой балъ, докато единъ день я намѣрятъ на улицата наранена, обезчестена и захваща да плаче: „Помогнѣте ми“ – тя е попаднала въ рѫцѣтѣ на разбойницитѣ. Има жени, които сѫ ужасни разбойници. Най-добритѣ хора сѫ мѫжетѣ и женитѣ, но и най-лошитѣ хора сѫ мѫжетѣ и женитѣ; еднитѣ наричаме хора на Любовьта, а другитѣ – хора на егоизма. Азъ бихъ желалъ всички да бѫдете хора на Божествената Любовь и да служите на Бога. Цѣлиятъ свѣтъ е за васъ; стига да имате сърдце и умъ, всички ще ви рѫкоплѣскатъ и ще ви кажатъ: „Ние видѣхме какво си направилъ.“ Всѣки може да направи едно дѣло и Богъ вижда тѣзи добри братя. Слѣдователно азъ бихъ желалъ името на всички да е записано горѣ на Небето, да бѫдете носители на това ново човѣчество, да бѫдете бодри и весели. Оставѣте други да мислятъ за вашата храна – богатство има за всѣки, Богъ е приготвилъ много храна. Нѣкои казватъ, че иматъ неприятели, но иматъ и приятели. И дяволътъ има неприятели; Апостолъ Павѣлъ казва: „Кѫдѣто се увеличава благодетельта, увеличава се и добродетельта “; тамъ, кѫдѣто се увеличава омразата, увеличава се и Любовьта. Нашитѣ актьори трѣбваше да идатъ при дявола, той може да играе всички роли. Когато учите всички тѣзи философии, не се лъжѣте отъ философската измама, не турѣйте такава маска на лицето си; не се прѣдставѣйте за по-свети – прѣдставѣйте се за по-грѣшни, отколкото за по-праведни, защото има опасность да си туритѣ маска. Азъ зная хора, облѣчени въ коприна, които вкѫщи ядатъ коприва и когато влѣзе нѣкой, скриватъ паницата. Азъ ви питамъ имате ли това душевно облѣкло?

 

И така, прѣвържѣте раната на който и да е и ще наслѣдитѣ Животъ веченъ.

 

(Недѣлъни Бесѣди 11. 07. 1915 Сѫбота, София)







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt