Jump to content

1915_07_04 Молитва


Ани

Recommended Posts

От "Сила и живот", т.1
Първо издание. "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Беседата е обработена в стар правопис - 2015 г.

 

Молитва

 

Евангелие отъ Матея: глъ.6

 

Бесѣдата ми тази сутринь ще бѫде върху молитвата.

 

Отъ чисто философска и научна страна, има доста споръ върху молитвата; има споръ и въ църквата какъ трѣбва да се моли човѣкъ. Религиознитѣ хора спорятъ върху формата и начина – дали трѣбва да се молимъ прави, или да колѣничимъ; хората на науката гледатъ дали има нужда отъ молитва, тъ. е. дали молитвата е нѣщо нормално въ човѣшкия животъ, или е нѣщо анормално. Азъ трѣбва да ви обясня този въпросъ отъ религиозно гледище: молитвата е актъ на душата, това е едно душевно състояние (изразявамъ се така, понеже нѣмаме по-добра дума), единъ стремежъ, който обуславя човѣшката рѣчь. Защото, за да се изрази молитва, трѣбва извѣстна форма, слѣдователно рѣчьта е създадена, за да се моли човѣкъ.

 

Сега, азъ ще взема думата молитва въ нейния широкъ смисълъ, за да разберемъ какво нѣщо е тя. Има четири вида молитва: първо, молитвата може да бѫде чисто физическа, второ, молитвата може да произлиза отъ сърдцето, трето, молитвата може да е просто една форма на ума, четвърто, молитвата може да е единъ стремежъ на душата, единъ актъ на Духа. Слѣдователно зависи съ какво се молите. Напримѣръ, когато нуждата е за васъ, молитвата произтича отъ стремежа на вашето тѣло, тъ. е. тѣлото ви се моли по отношение на тѣлото; такова отношение сѫществува, когато тѣлото на човѣка е болно – налице е едно пробуждане и стремежъ за съобщение.

 

Отъ гледище на ембриологията, когато едно дѣте се зачене въ утробата на майката, започватъ да се сформиратъ неговитѣ органи. Първоначално дѣтето не се движи; най-напрѣдъ се образуватъ крайницитѣ му – първо рѫцѣтѣ, после краката; по-късно се образуватъ червата, после – мозъкътъ и най-после се образуватъ бѣлитѣ дробове; тогава дѣтето почва да прави движения и показва, че се нуждае отъ по-високъ актъ. Такова състояние прѣживява и човѣшката душа – и тя се пробужда, и тя се ражда. Нѣкой човѣкъ може да е много ученъ, да е много силенъ, но когато дойде врѣме „да се роди “, той чувства една слабость и една нужда – чувства нужда отъ Бога. Слѣдователно молитвата е признакъ, че душата се нуждае да влѣзе въ Духовния свѣтъ, нуждае се да бѫде въ прѣгръдкитѣ на Божеството – това е молитва. И тъй, молитвата произтича отъ самосъзнанието и съ Духа държи съзнанието на човѣка. Дълго врѣме трѣбва да се моли човѣшката душа, за да достигне този Божественъ изворъ; тъй че, за да стане душата чиста, човѣкъ трѣбва да се моли. Ще попитате защо. Както дихателната система е нуждна на човѣкъ, за да диша и да създава необходимата енергия, така и молитвата е необходима, за да се храни нашето Душевно тѣло. Затова молитва има сила дотолкова, доколкото човѣкъ се моли съзнателно.

 

Върху молитвата има много погрѣшни схващания, произтичащи отъ нашитѣ криви разбирания и затова ние често безпокоимъ Бога за дребнави работи. Както децата ритатъ и се търкалятъ, когато искатъ нѣщо отъ майка си, така и ние постѫпваме спрямо Бога. Когато душата се роди и докато живѣе на Земята, Богъ не ни пише грѣховетѣ, но щомъ влѣзе въ Духа, човѣкъ трѣбва да се моли – не може душата да иска каквото и да е. Когато дойдатъ благословенията, човѣкъ трѣбва само да има едно чисто сърдце и единъ крѣпъкъ умъ. Слѣдователно не трѣбва да става въпросъ дали Богъ ще ни даде храна и знания – щомъ знаемъ да се молимъ, Богъ е готовъ да ни даде всичко, каквото искаме, Той нѣма да ни откаже никакво благо.

 

Сега, онѣзи, които започватъ да се молятъ, често се терзаятъ отъ въпроса дали Богъ ще ги слуша. За да ви слуша, вие трѣбва да бѫдете едно дѣте на деветъ мѣсеца; ако сте голѣмо дѣте, Богъ нѣма да ви обърне внимание. И затова молитвата не е за всички хора; има хора, които се събуждатъ прѣждеврѣменно и се повреждатъ. Нѣкои казватъ: „Да събудимъ този човѣкъ “; хубаво, но ще се повреди – защо? Защото влиза въ атмосферата на сношение съ извѣстни елементи, на които не може да издържи. Ученитѣ отъ опитъ знаятъ това и никога не задаватъ на дѣцата си непосилни задачи. У васъ не трѣбва да се явява желание да станете крилати сѫщества, а трѣбва да имате отношения съ Бога. Ти трѣбва да си въ отношение съ майка си, за да ти дава храна; после ти постепенно ще излѣзешъ отъ обятията на майка си и когато отраснешъ, тя ще те въведе въ свѣта. Всички, които ставатъ християни, питатъ дали не сѫ закъснѣли; закъснѣли сте, ако майка ви ви е родила, но ако не сте родени още, чакайте, нима трѣбва вие да гоните хората – всѣки на своето врѣме.

 

В Библията ние имаме много примѣри отъ молитви. Когато четете псалмитѣ, има разни молитви: молитва за грѣхове, молитва за помощъ, славословия. Такъвъ единъ образецъ има въ Псаломъ 51, другъ образецъ има въ шеста глава отъ Даниила, когато той се моли и изповѣдва своитѣ грѣхове; образецъ има и при Авраама, има и при всички пророци, които сѫ се молили.

 

Но сега нека дойдемъ до разбирането на молитвата, защото пророцитѣ и Давидъ много добре сѫ разбирали какъ трѣбва да се молятъ. Прѣди всичко молитвата изисква пълно упование и довѣрие въ Бога. Умътъ не трѣбва да е разсѣянъ; Богъ, който прѣдвижда нашитѣ мѫчнотии въ свѣта, ни е създалъ страдания, за да концентрираме нашитѣ мисли въ себе си. Понеже, когато дойде въ този свѣтъ, душата има опасность да се погълне отъ разни впечатления, затова по разни начини се явяватъ страдания, за да се върнемъ при Бога. Молитвата е една сила въ Живота, човѣкъ не може да се развива безъ молитва. Христосъ прѣпорѫчва тайната молитва: „Когато се молишъ, ти трѣбва да бѫдешъ самъ.“ Нѣкои казватъ: „Да се съберемъ нѣколко души “; ползата за двама или трима души е друго нѣщо, но молитвата, която служи за развитие на душата, всѣкога трѣбва да бѫде единична – да се съединишъ съ Бога – съ образа на всѣка Любовь, Добродѣтель, Чистота, Интелигентность. Той е единственото Сѫщество, което познава нуждитѣ на твоята душа и ще постѫпи така деликатно, така нежно, както никой другъ. И затова именно всѣки, който се събужда по-рано, се поврежда. Къмъ Бога се обърнѣте, обърнѣте се къмъ Христа; Христосъ – това е Богъ, Неговото отношение къмъ насъ е бащинско. И когато така схванете Христа въ себе си, вие ще усѣтите единъ Миръ, една Радость, която ще ободри мѫчнотиитѣ ви. Защото влѣзете ли въ Духовния свѣтъ, вие ще намѣрите такива мѫчнотии, каквито намира дѣтето, когато се роди на този свѣтъ. Щомъ всичкитѣ ви врагове се събератъ, за да спънатъ развитието ви, това е опитностьта на светиитѣ, на добритѣ хора, на всички, които започватъ да се молятъ, и затова всѣки, който влѣзе въ Духовния свѣтъ, трѣбва да започне съ Бога. А когато не взема този пѫтъ, има Божие напрѣжение. Дръжъ Бога, вѣрвай въ себе си, обичай Го, люби Го съ всичкото си сърдце – каквито спънки и да имашъ, за Него се дръжъ! Тъй както дѣтето казва „Мамо! “, тъй и ние, когато се обърнемъ къмъ Бога съ името, съ което Го познаваме, Той всѣкога отвръща – това е законъ за всѣко развитие. Може да се появятъ хора и да ви казватъ, че това е така или инакъ, да ви посочватъ разни учения; онѣзи отъ васъ, които иматъ много врѣме, могатъ да опитатъ всички учения, а онѣзи, които нѣматъ много врѣме, нека да се обърнатъ къмъ Бога. Дълбоко дръжъ душата си за Бога, вѣрвай, че Той е прѣдъ тебъ, вѣрвай, че те обгръща съ Своитѣ сили, съ Своитѣ рѫцѣ.

 

Сега, философитѣ иматъ извѣстни възгледи за Бога и, разбира се, въ умствено отношение тѣ сѫ прави. Когато говоримъ за Бога, зависи какъ разглеждаме въпроса: когато разглеждаме Бога по отношение на молитвата, ние имаме прѣдвидъ думитѣ въ Писанието: „Призови Го въ скръбенъ день “; на друго мѣсто се казва да отхвърлите грѣховетѣ си. Ако отидете при Бога съ скрити грѣхове, вие не сте родени; прѣди всичко трѣбва да се изповѣдате предъ Бога и ако Той ви каже да се изповѣдате и на своитѣ братя, само тогава ще направите това прѣдъ тогова, когото сте обидили. Това е изповѣдъ къмъ хората – този е пѫтьтъ за всѣки, който иска да стане християнинъ. Сега у васъ се заражда въпросътъ какъ да намѣрите подходящъ изповѣдникъ: ще намѣрите най-напрѣдъ душитѣ, които живѣятъ въ Небето, тъ. е. когато намѣрите Бога, ще отидете при духоветѣ и тамъ ще изповѣдате своитѣ грѣхове; и тогава тѣхнитѣ Ангели ще ви дадатъ да се изповѣдвате, ако е потрѣбно, и прѣдъ физическия свѣтъ. Само въ този процесъ развитието върви нормално и правилно. Когато по този начинъ се съединимъ съ Бога и бѫдемъ въ съгласие съ всички праведни души, въ нашитѣ дѣйствия нѣма да има прѣпятствия; ако сте обичали нѣкоя душа, тази мисъль се прѣдава на духоветѣ. Никой не може да придобие богатство, сѫщински Знания и сѫщинска Добродѣтель, ако не е изповѣдалъ своитѣ грѣхове чрѣзъ молитва. Ще кажете: „Щомъ малко укрѣпнемъ, ние ще заставимъ Бога“ – не можете да Го заставите, Богъ нѣма да ви послуша. Азъ ви говоря отъ опитностьта на всички минали и на всички съврѣменни поколѣния. Молитвата е нѣщо, което е съобразно съ нашия животъ и колкото човѣкъ е по-високоразвитъ, толкова той ще влиза въ по-голѣмо съобщение съ Бога. Молитвата е единъ разговоръ съ Бога, при който ние започваме да въздѣйствуваме върху свѣта. При молитвено състояние не трѣбва да има никакво раздразнение, никаква обида – всичко това трѣбва да го отхвърлите. И когато влѣзете въ тази тайна стаичка, трѣбва да чувствате, че сте въ сношение съ Ангелитѣ. Затова Христосъ казва: „Богъ ще изглади вашитѣ отношения съ хората.“ И щомъ Той ви благослови, ще дойде материалното благословение.

 

Когато дишането става правилно, тѣлото е здраво, а щомъ дихателната система не е правилно развита, дишането е неправилно и децата сѫ нездрави. Сѫщиятъ законъ важи и за вашата душа: има много болни души, защото у тѣхъ развитието не е вървѣло правилно. И както въ този свѣтъ имаме нужда да подобримъ дишането си чрѣзъ изкуствени методи, така и въ Душевния свѣтъ има нужда да правимъ молитва – този законъ е вѣренъ. И така, по отношение на нашето сърдце чувствата трѣбва да вървятъ безъ прѣпятствие по сѫщия законъ, а щомъ започнемъ да правимъ усилие да обичаме и да мислимъ, това показва, че въ нашата душа има извѣстна анормалность.

 

Сега ще ви говоря за силата на молитвата. Христосъ на едно мѣсто загатва и казва, че лошитѣ духове не излизатъ, освѣнъ чрѣзъ постъ и молитва. И забѣлѣжѣте, че когато прѣдставителитѣ на еврейския народъ се молѣха, всѣкога побѣждаваха; това е вѣрно и при египетския народъ: докато египтянитѣ се молѣли, тѣ сѫ имали една отлична култура, която е прѣживѣла хиляди години, но когато настѫпи грубиятъ материализъмъ, веднага дойдоха всички нещастия върху Египетъ. Това е вѣрно и по отношение на съврѣменнитѣ народи; прослѣдѣте и ще видите, че разрухата на една държава захваща, когато хората прѣстанатъ да се молятъ. И въ наше врѣме започнаха да се явяватъ крамоли въ сѣмейството, въ обществото, но азъ казвамъ: единствената причина е тази, че ние или сме прѣстанали да имаме общение съ Бога, или сме прѣстанали да вършимъ Божията воля. Казватъ, че англичанитѣ спечелили битката при Ватерло, защото падналъ дъждъ и артилерията на Наполеонъ не е могла да дѣйствува; дали е така, или не, онѣзи отъ васъ, които искатъ, могатъ да провѣрятъ историята...

 

Има много примѣри за силата на молитвата. Прѣзъ 1899 гъ., по врѣме на голѣмия гладъ въ Русия, за който писа и Толстой, едно сѣмейство, живѣещо отдалечено отъ града, останало безъ храна три-четири дни; тогава едно отъ дѣцата започва да се моли и казва на родителитѣ си: „Скоро ще имаме храна, но когато я получимъ, азъ ще замина.“ Случва се така, че единъ петербургски гражданинъ се загубва изъ околностьта, търси кѫдѣ да се приюти и отива въ тази кѫщица, кѫдѣто намира гладното отъ четири дни сѣмейство. Той имъ дава храна и пари, за да имъ послужатъ и въ бѫдеще, но малко слѣдъ това, както прѣдсказало, дѣтето си заминало отъ този свѣтъ... Ще ви приведа и примѣра за д-ръ Тайлеръ, проповѣдникъ въ Китай. Прѣди тридесеть-четиридесеть години, когато решилъ да отиде въ Китай да проповѣдва, той изчислилъ, че му трѣбватъ двадесеть-тридесеть хиляди лева; когато приятелитѣ му чули за това, казали, че едната му дъска е мръднала, обаче д-ръ Тайлеръ започналъ да се моли и придобилъ двадесеть хиляди лева. Той е единствениятъ мисионеръ, който се издържалъ чрѣзъ молитви, а около 1870 г. издържалъ шестстотинъ хиляди проповѣдници. Обаче изведнажъ вѣрата му се смущава, силата на неговата молитва намалява и става така, че и неговитѣ повѣреници трѣбвало да се молятъ на Бога. И какво се получило отъ това? Нѣкой си богатъ американски търговецъ, който се прѣселилъ въ Австралия, си далъ едно вѫтрѣшно обѣщание, че ако спечели такава и такава сума, ще даде еди-колко си пари за Божиитѣ работи; работитѣ му се уредили, той срѣща д-ръ Тайлеръ и му дава паритѣ, за да ги употрѣби както намѣри за добрѣ...

 

Но винаги трѣбва да имате нужда отъ това, за което се молите: ако се молите Богу за излишъкъ, Той никога нѣма да ви го даде; може да се молите и Господь да ви послуша, но ако искате нѣщо излишно за васъ, той нѣма да ви даде. Молѣте се за българския народъ – когато на всички българи върви, и вашитѣ работи ще вървятъ. Въ правъ смисълъ ние трѣбва да се молимъ за всички и когато Богъ всички благослови, тогава Той дава. Сега ние се молимъ: „Боже, дай ми единъ грошъ!“ – не, поискайте двѣста хиляди гроша и тогава си вземѣте единъ; или пъкъ се молите така: „Боже, дай ми малко!“ – тогава Господь казва: „Иди при нѣкой човѣкъ да ти го даде.“ Нима мислите да се молите за единъ самунъ хлѣбъ – отъ Бога всѣкога трѣбва да искаме това, което хората не могатъ да ни дадатъ; и тъй, не се задоволявайте съ грошове, а искайте отъ Бога велики работи.

 

Сега мнозина се питатъ защо нашитѣ свещеници не се молятъ. Насила молитва не може; молѣте се вие, обърнѣте се къмъ Бога за тѣхъ. Ние казваме, че сѫ такива и такива; не, молѣте се тайно за тѣхъ. Въ колективната молитва е спасението – защо именно въ колективната молитва? Прѣдставѣте си, че сте военачалникъ и имате армия отъ сто хиляди души; да допуснемъ, че сте изложени на голѣмъ студъ и войницитѣ ви сѫ заплашени да умратъ; питамъ ви какво значи многобройностьта на вашитѣ войници, когато всѣки единъ отъ тѣхъ е измръзналъ. По сѫщия законъ ние поединично сме мъртви, а когато се молятъ заедно, хората ставатъ една мощна сила. Слѣдователно, за да може да се възприеме отъ всички сърдца, пѫтьтъ на спасението е чрѣзъ молитва. И тъй, при условията, при които днесъ живѣемъ, молитвата е необходима – съ нейната сила бихте поправили домоветѣ си, дѣцата си, велики работи бихте направили.

 

Христосъ казва: „Каквото попросите въ Мое име, ще ви се даде и ако двама-трима поискатъ, ще ви се даде.“ Какво трѣбва да правимъ въ този важенъ моментъ на нашия животъ, на нашето развитие, какъ ще можемъ да извършимъ задълженията си при това смущение, което е настанало въ свѣта? Всички трѣбва да дойдемъ въ общение съ Бога и да Го призовемъ – единственото избавлѣние е тамъ. И пророцитѣ казватъ: „Когато Ме потърсите, ще Ме намѣрите “; когато чрѣзъ молитва потърсимъ Богъ да се прояви въ насъ и ние да се проявимъ въ Него, нашето избавлѣние ще дойде. Нѣкои казватъ, че имали дългове – дълговетѣ сѫ общество на лоши духове, които развращаватъ сърдцата ни, развращаватъ душата ни. И тъй, общението съ Бога трѣбва да бѫде лично. Ако не влѣзете въ този пѫть, ще ви постигнатъ много нещастия; който е влѣзълъ въ този пѫть, правилно се развива, но който не схваща този Животъ, ще има много прѣломи. Защото развитието на индивида се отразява въ обществото и въ църквата, тъ. е. какъвто е стремежътъ и направлението на този индивидъ, такъвъ е стремежътъ на всички хора.

 

Ще ви приведа единъ примѣръ за молитва отъ българския животъ, взетъ отъ сегашната война между гърци и българи.  Единъ български войникъ, учитель по професия, слѣдъ отстѫплението отъ Солунъ изостава въ неприятелската територия и се укрива дълго въ една пещера (този примѣръ ми разказа г-нъ д-ръ Дуковъ); когато огладнѣлъ, войникътъ започналъ да се моли и забѣлѣзва, че една костенурка носи парче хлѣбъ, дохожда до него, оставя го и се връща назадъ. Той взѣлъ това парче и утолилъ глада си, а когато се върналъ у дома си, разправѣлъ: „Дѣца, има Богъ.“ Въ тази война мнозина българи повѣрваха, защото отъ опитъ видѣха, че има Богъ.

 

И на васъ, които сте тукъ тази сутринь, ако знаете какъ да искате, Богъ ще ви помогне. Нѣкой казва: „Помоли се ти за менъ! “; азъ ти казвамъ: иди при Бога, помоли Му се, не търси никого; въ случай, че Богъ не те слуша, тогава можешъ да търсишъ други хора. И тамъ е голѣмата спънка. Когато този българинъ се помоли, Богъ му помогна, а вие сте тази костенурка. Щомъ само се обърнете къмъ Бога, Той дълбоко разбира нуждата на вашата душа и ще ви отговори. И когато дойдемъ до такъвъ животъ, трѣбва да забравимъ отношенията си на Земята и да се считаме като синове на Бога. Когато приемемъ Божието благословение, тогава ще служимъ на Земята – било между българитѣ, било между гърцитѣ или между което и да е племе, тъ. е. ние ще влѣземъ въ даденъ народъ, когато служимъ на Бога. Всѣки народъ има свое призвание, всѣки народъ трѣбва да извърши нѣкаква мисия; едно време бѣха египтяни, римляни, гърци, англичани, германци, американци, а сега идватъ славянитѣ. Всички народи трѣбва да служатъ на Бога и прѣдъ Него всички тѣ стоятъ като единъ индивидъ. И когато ние придобиемъ тази молитва, тогава ще дойде новата философия и новата наука ще изясни смисъла на нѣщата – тогава Природата ще разбере нашия езикъ.

 

Първоначално, прѣди грѣхопадението, когато човѣкъ минавалъ покрай нѣкое дърво, на които имало плодове, то само се навеждало къмъ него; сега дърветата не само че не се навеждатъ къмъ хората, но вдигатъ клонитѣ си нагорѣ. Когато дойдемъ до това състояние, ще видимъ, че тѣзи животни, които сега мислимъ, че не разбиратъ нищо, сѫ интелигентни. Направѣте опитъ съ вашето куче: напримѣръ понѣкога влизате разположенъ и кучето идва при васъ, но понѣкога се връщате сърдитъ и кучето си свива опашката, защото разбира вашето състояние. Затова Христосъ казва: „Всѣкога търсѣте вашия Богъ и Неговата правда“ – тогава ще имаме това Знание. Азъ зная, че мнозина имате мѫчнотии; лицата на мнозина показватъ, че сте неспокойни, че имате нѣкаква нужда, че всички имате по единъ трънъ – и индивидитѣ, и сѣмействата, и обществото иматъ по единъ трънъ и се чудимъ какво да направимъ съ тѣзи тръни. Трѣбва да отидемъ при Бога – Той ще ги извади; трѣбва да се върнемъ при нашия Баща, който може да ни обича, да ни люби. И тогава нашитѣ лица ще сиѣятъ, умоветѣ ни ще се пробудятъ, сърдцата ни ще станатъ радостни. И тъй, обърнѣте се къмъ Бога. Направѣте опитъ, когато се молите, да чувствате, че Богъ присъства въ душата ви. И когато Богъ присъства, Той ще ви даде и едно външно доказателство, защото, когато дойде при насъ, Той ще донесе благословение. Иванъ Кронщадски отначало не е билъ толкова уменъ, но веднажъ се молилъ така искрено, че животътъ му се измѣнилъ и тогава той станалъ Йоанъ Кронщадски. Толстой кога стана Толстой? Когато мислѣше да се самоубие и направи своята изповѣдъ; тогава той се молилъ: „Боже, избави ме отъ това зло.“ Това става и съ васъ.

 

Обърнѣте се къмъ Бога, съединѣте се съ Него, посвѣтѣте се на Него и Той ще ви научи. Ще знаете, че всички хора, които принасятъ добро, тайно се молятъ. И Гладстон е билъ човѣкъ на молитвата. Всички велики хора на древностьта тайно сѫ се молили, а ние, съврѣменнитѣ хора, стоимъ въ безводно мѣсто и се оплакваме, че сме бѣдни. Върнѣте се къмъ вашия Богъ, понеже Той ви вика, иска да ви благослови; Той казва сега на всички: „Да се върнатъ моитѣ дѣца.“ И затова сега се вдига този шумъ въ свѣта – дѣцата започнаха да се събиратъ, нашитѣ души започватъ да се събиратъ и ние ще се разбираме. Тогава ще заговори езикътъ на Бащата; и когато Той заговори, ще видимъ, че и Природата отвънъ ще започне да говори. Когато сега срѣщаме нѣкой човѣкъ, мислимъ какво той мисли за насъ и се плашимъ. Нека се обърнемъ къмъ Бога.

 

Сега, ще ви кажа едно нѣщо: въ многото говорене Истината не се казва. Ако за десеть думи можехъ да ви кажа всичко, за менъ щѣше да бѫде много добрѣ, а сега трѣбваше да употрѣбя хиляди излишни думи. Излишнитѣ думи сѫ разтривка – нали когато човѣкъ се е разболѣлъ, правятъ му разтривки.

 

А Христосъ казва: „Когато се молите, влѣзте въ тайната стаичка и Богъ ще ви даде наяве“ – колко съвършени думи има! И тъй, хората, които сѫ съединени съ Бога, сѫ благословение за народа; въ този смисълъ азъ бихъ желалъ българитѣ така да се молятъ – и само така този народъ може да се повдигне. Ще дойде врѣме, когато хората ще се разбиратъ. И сега, трѣбва като онзи българинъ въ пещерата да се обърнете къмъ Бога съ молба да ви донесе живъ хлѣбъ отгорѣ. Едно врѣме, когато Илия се молѣлъ, Богъ му пратилъ единъ гарванъ, а на този българинъ пратилъ една костенурка – това показва, че Богъ се грижи за насъ. Имайте тази вѣра, молѣте се да прѣстанатъ всички разпри, всѣко криво разбиране. Молѣте се да ни просвѣти Богъ, да станемъ служители на този народъ за неговото добро, за да могатъ всички индивиди да намѣрятъ това благо.

 

Това е моята бесѣда тази сутринь и мисля, че нѣма да ме разберете криво, защото говоря единъ законъ: всѣкога да се молите. Молѣте се единично и Богъ ще ви благослови.

 

(Недѣлни Бесѣди 04. 07. 1915 Сѫбота, София)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...