Jump to content
Ани

1914_11_08 Въ начало бѣ

Recommended Posts

От "Сила и живот", т.1
Първо издание. "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Беседата е обработена в стар правопис - 2015 г.

 

Въ начало бѣ

 

"Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ у Бога, и Словото бѣ Богъ."

 

Евангелие отъ Йоана 1: 1

 

Това е най-костеливиятъ орѣхъ и най-философскиятъ въпросъ въ християнството. Хиляди спорове сѫ ставали върху този стихъ и, разбира се, различнитѣ философи, проповѣдници и вѣрующи го тълкуватъ всѣки по своему. И въ православната църква е имало спорове върху Словото, даже сѫ се били заради него, но въпросътъ съ бой не се разрѣшава. Какво трѣбва да разбираме въ обикновения смисълъ подъ думитѣ" Въ начало бѣ Словото", кое е това начало? Когато искатъ да разискватъ извѢстенъ философски въпросъ, съврѢменнитѣ философи правятъ извѢстни допущания – взематъ нѣщо като принципъ и върху него обясняватъ опрѣдѣлено нѣщо. Напримѣръ, единъ негърски проповѣдникъ обяснявалъ създаването на човѣка по слѢдния начинъ:" Богъ цѣлъ день се мѫчилъ, направилъ човѣка отъ каль, турилъ го на плета и го сушилъ още три дни". Обаче, нѣкои отъ слушателитѣ го попитали:" Ами този плетъ на какво се крѢпи?" -" Това не е ваша работа" - отговорилъ имъ проповѣдникътъ... И съврѢменнитѣ философи иматъ по единъ плетъ, върху който сушатъ Словото и човѣка, разрешаватъ всички въпроси и казватъ:" Човѣкъ е направенъ отъ каль и е изсушенъ на плетъ". И ако ги запитате за плета, тѣ ще кажатъ:" Не е ваша работа да знаете това". Но понеже този плетъ сѢди на пѫтя, по който се движимъ, дойдемъ ли до него, спираме се и обикаляме наоколо. Така и единъ евангелистки проповѣдникъ говорѣлъ за пророкъ Йонъ и казвалъ:" Китътъ цѣлъ часъ се мѫчилъ и бая зоръ видѣлъ, докато глътне Йона". По сѫщия начинъ сега и ние сѢдимъ по цѣли часове, за да разрешаваме въпроса, но той още не е разрешенъ.

 

"Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ у Бога, и Богъ бе Словото." Тукъ основната мисъль е Словото. Какво трѣбва да подразбираме подъ думата ''Слово''? - Онзи разуменъ Божественъ актъ, изявенъ чрѣзъ извѣстни вибрации, които можемъ да възприемемъ. Значи, когато нѣщата станатъ видими, осезаеми, достѫпни за човѣшкия умъ – нѣщо, което е сформирано, понятно за насъ, това наричаме Слово. Напримѣръ, изказвате една дума - това е слово. Думата ''любовь'' отъ колко елемента – отъ колко букви се състои? Отъ шесть. Ако можете да отдѣлите тия елементи, ще разберете отъ какво е съставена Любовьта по отношение на хората, тъ. е. не въ първичния й смисълъ, а въ нейното проявление. Ако дойдемъ до самия смисълъ на това какво нѣщо е Слово, какво нѣщо е Богъ, онѣзи, които искатъ да разрешатъ въпроса, ще се озоватъ въ една противоположность. Никога не можешъ да опрѣдѣлишъ това, което нѣма никаква форма въ себе си. Богъ е нѣщо безъ форма, слѢдователно не можемъ да Го опрѣдѣлимъ. Какво нѣщо е Богъ, кажѢте! За да Го опрѢдѣлите, трѣбва да Му турите извѢстни граници, извѢстна форма, да Го поставите отъ човѣшко гледище въ извѢстно положение и мѣсто. Онѣзи, които пишатъ върху Бога и Словото, мислятъ, че сѫ обяснили въпроса. Тѣ го обясняватъ, но както негърския или евангелисткия проповѣдникъ – или на плета, или въ устата на кита. Но това не е обяснение.

 

Казва се:"Въ начало". Подъ тѣзи думи разбирамъ онзи разуменъ актъ, когато всички сѫщества, които Богъ е създалъ, сѫ съзнали въ себе си, че той твори, и сѫ започнали работа заедно съ Него. Ще си послужа съ една аналогия: допуснѣте, че майка ражда дѢте и казва:" Началото на моето дѢте започна". Започнало е началото на нейното, но не и началото на разумното дѢте. На какво прилича това начало? - Врѣскане и плачене, отъ което никой не разбира какво дѢтето иска да каже. Началото, за което се говори въ Евангелието, е разумно. Когато дѢтето стане на 21-годишна възрасть и започне да разсѫждава, тогава можемъ да твърдимъ, че това е начало на разумния животъ, тъ. е. когато може да има правилна обмѣна на мисли между майката и дѢтето. Слѣдователно," въ начало бѣ Словото" значи онова Начало, когато сме започнали да разбираме Бога, тъ. е. когато сме прѣстанали само да врѣскаме прѣдъ Него. Дълги вѣкове хората сѫ плакали и сѫ искали това и онова. И за да изясня думитѣ си въ научна форма, ще посоча, че това сѫ всички стадии на Живота, прѣзъ които това човѣшко дѢте е вървѣло. Така това Начало е минало прѣзъ милиони форми, като се започне отъ най-малкитѣ. И понеже дѢтето постоянно е плачело, Господь е трѣбвало постоянно да му шие нови дрехи, тъ. е. да го прѣвръща ту въ птица, ту въ млѣкопитаещо животно. Стигне ли се дотамъ, че това своенравно дѢте да разбере Началото, значи Словото е влѣзло въ него. И затова евангелистътъ казва:" Началото се отбелязва въ книгата на Небето като разумна форма на редъ и порядъкъ". Всѣки човѣкъ започва съ безпорядъкъ, всѣки започва съ каль, която я сушатъ горе на плета. Но когато слѣзете отъ плета и застанете на краката си, въ Небето се пише за васъ." Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ у Бога, и Словото бѣ Богъ" - и това начало вече е въ главата на човѣка.

 

Ще обясня съ една друга аналогия кога започва това Начало: прѢдставѣте си, че по течението на една рѣка се връщате къмъ извора й, достигате го, казвате, че началото на рѣката е еди-кой си изворъ, и спирате. Да, това е началото, никой философъ не може да каже, че не е. Тукъ е видимото начало, но има и други начала, които не знаемъ. Може тази вода да е прѢнесѣна отъ океана, да е скитала изъ пространството въ видъ на пара и да е паднала като дъждъ, може да се е придвижила прѣзъ земнитѣ пластове и да е стигнала до извора и тъ. нъ. СлѢдователно, ние говоримъ, че тази рѣка започва отъ еди-кой си изворъ, само въ обикновенъ смисълъ." Въ начало бѣ Словото" разбира онова разумно Начало на цѣлокупното човѣчество, когато туй Слово се е появило въ онази форма, която ние виждаме, че сѫществува. Разбира се, сега вие сте далечъ отъ това Начало, милиони години сѫ изтекли и всички се е размѫтило.

 

Сега ще ви дамъ друго сравнение. Ако четете Посланието къмъ Галатянитѣ, ще видите, че тамъ се говори за плодоветѣ на Любовьта. Вземѣте единъ плодъ и допуснѣте, че отъ него сѫществува само една сѢмка. Ако я посадите нѣкога, това ще е началото на нейното развиване. И попитате ли дървото откога започва неговото начало, то ще ви отговори: „Отъ еди-кое врѣме – отъ посаждането на сѢмката ”. СлѢдователно, когато ви попитатъ какви сте били въ миналото, вие можете да кажете, че сте били една сѢмка, която Господь е посадилъ на почва, за да поникнете, да се разклоните, да цъфнете и да завържете плодъ, който да узрѣе. Нашиятъ разуменъ Животъ е едно дърво. И това разумно Начало сега е поставено въ нашата глава. А тѣлото показва колко милиони години човѣкъ е текълъ отъ това Начало надолу подъ дѣйствието на силата на стремежа къмъ Земята. Главата е емблема на първичното Начало, когато човѣкъ е билъ посѣтъ.

 

Сега нѣма да се впускамъ и да ви обяснявамъ надлъжъ и наширъ дълбокитѣ причини за това, което за мнозина ще бѫде много сложно. Да се спирамъ върху първоначалното състояние на свѣта и силитѣ, които сѫ дѣйствували, да се спирамъ върху онази първоначална интелигентность, която е работила и тъ. нъ., това сѫ отвлѣчени нѣща, за които и най-великитѣ философи сѫ мълчали. Когато запитали за това великия египетски учитель Хермесъ, той само стисналъ устни. Какво е искалъ да каже? Това значи, че човѣкъ трѣбва да напусне своето тѣло и да отиде да изслѣдва нѣщата на самото мѣсто. И когато кажатъ, че нѣкой човѣкъ мълчи, азъ тълкувамъ това мълчание тъй: „Излѣзъ, иди на мѣстото и изслѢдвай ”. Напримѣръ, нѣкой ме пита кѫдѣ сѫ изворитѣ на Марица, азъ му обяснявамъ, но той не може да разбере: накрая му казвамъ да мълчи и ще разбере. Това е искалъ да каже и Хермесъ. Нѣкой ще попита какъ е възможно това. Щомъ питате, вие не сте за това мѣсто. Вие още сте дѢца, които градятъ тукашнитѣ си кѫщички, занимаватъ се съ играчки и куклички. Трѣбва да изминатъ много милиони години, докато се повдигнете до уровена да мислите и разсѫждавате върху този дълбокъ въпросъ. Онѣзи, които могатъ да ме разбератъ, ще си стиснатъ устнитѣ и ще имъ кажа: „Елате съ менъ да отидемъ тамъ ”. По този начинъ азъ вече съмъ обяснилъ въпроса философски. Щомъ си стисна устнитѣ, това вече е практическо разрешение на въпроса, а не теоретическо. И когато хората ме питатъ какво е Началото, какво е било Словото въ момента на далечното минало, азъ ги зова: „Елате да идемъ тамъ ”. – „Не можемъ ”. Тогава играйте си съ вашитѣ забавачки на Земята – кѫщи ли ще си строите, ще се жените ли, търговци ли ще ставате, войни ли ще правите... Само когато минете прѣзъ целия този процесъ на развитие, когато израснете, поумнѣете и кажете: „Долу куклитѣ! ”, тогава ще се намѣри Учитель, който ще стисне устни и ще рече: „Елате съ менъ ”.

 

Онѣзи, които искатъ да слѢдватъ Христовия пѫть, трѣбва да иматъ опрѣдѣленъ възгледъ за Истината. Не мислѣте, че тя може да се добие много лесно, не мислѣте, че пѫтьтъ, по който сега сте тръгнали, е лесенъ. Не, има трудности. Не казвамъ, че е крайно труденъ, но има голѣми спънки. Онзи, който се реши да тръгне изъ този пѫть, трѣбва да е готовъ. И Природата винаги поставя прѢдъ насъ голѣми спънки – гредички, които постоянно трѣбва да употрѣбяваме, докато се приготвимъ за далечния пѫть. И въпросътъ не е човѣкъ само да тръгне, но трѣбва и да стигне. А вие повървите день, два, три, слѢдъ което казвате, че тази работа нѣма да я бѫде, и се връщате назадъ. И когато хората ви питатъ какви новини носите, казвате: „Остави, това е праздна работа ”. Само когато отидете на този веченъ изворъ, кѫдѢто е започналъ човѣшкиятъ животъ, кѫдѢто първоначално е било Словото, вие ще разберете тогавашната форма на човѣчеството, ще разберете какви сѫ били човѣшкитѣ синове. И туй, което ние наричаме ''образъ'' Божий, за хората на Земята е една карикатура. Когато гледамъ хората, които сѢдятъ и казватъ сега, че сѫ направени по образъ и подобие Божие, азъ се смѢя прѣзъ глава, защото споредъ менъ стоятъ хора-карикатури, на които мислитѣ, умътъ и сърдцето сѫ съвсемъ развалени. Картината, за която казватъ, че имала образъ и подобие Божие, е развалена, не е такава, каквато е била. И когато Словото, чрѣзъ което всичко е станало, видѣло, че това, което е направило по образъ и подобие Божие, се е прѣвърнало на карикатура, то пратило Христосъ да слѣзе отъ Невидимия въ видимия свѣтъ и да каже на заблуденитѣ: „Стига сте лъгали, това, което имате сега, не е образъ Божи, това е вашиятъ образъ.” Ще възразятъ: „Ама въ Началото азъ съмъ създаденъ отъ Бога, роденъ съмъ отъ Него ”. Какъ си роденъ отъ Бога? Това Начало е било въ себе си бистро и чисто, а въ васъ сега има извѢстенъ примѣсъ.

 

И тъй, за да можемъ да разберемъ дълбокия смисълъ на учението, което Христосъ е проповѣдвалъ, трѣбва да се очистимъ. А думата ''очистване'' въ единъ другъ смисълъ означава ''олекване'', което пъкъ е процесъ на организиране, тъ. е. разумниятъ процесъ въ нашия строежъ. Тѣлесното произлиза отъ закона, споредъ който въ Природата има извѢстно стълкновение между силитѣ. У насъ сѫществува извѢстна сила, извѢстенъ стремежъ да се приближимъ къмъ Бога, но едноврѢменно сѫществува и едно друго начало, което ни притегля къмъ Земята. Слѣдователно, главата ни е свързана съ Небето и ни тегли нагоре, а тѣлото ни тегли надолу къмъ Земята. По този начинъ ние сме разпнати. И какъ може човѣкъ да мисли разпнатъ? Следъ като умремъ, трѣбва да дойде единъ Никодимъ, да извади гвоздеитѣ, да ни снеме отъ кръста, да ни увие въ плащаницата и слѣдъ като олекнемъ, ние ще се повдигнемъ нагоре. Това е Възкресението. Възкресението е единъ актъ, при който тръгваме да видимъ нѣщата на тѣхното мѣсто, тръгваме да се върнемъ при Словото, при Бога.

 

Сега вие искате да ви разказвамъ за Бога. Какво да ви разказвамъ, когато още сте разпнати, още не сте олекнали. Казватѣ: „Разкажѣте за Любовьта ”. Какво да ви разправямъ за нея, когато сте разпнати и изпитвате болки. Единственото нѣщо, което мога да кажа на единъ разпнатъ човѣкъ, е да търпи, да страда и да бѫде герой въ страданието. Мога да му дамъ само това утѢшение. Такава е свободата на хората – трѣбва да минатъ прѣзъ процеса на страданията, примѣръ за които е далъ самъ Христосъ.

 

И тъй, Христосъ е поставилъ въ нашия мозъкъ Началото за Словото. Словото е проявление на Бога въ Духовния свѣтъ, Словото подразбира Ангелитѣ. Значи, първоначално Ангелитѣ се движатъ отъ Бога и Той е въ тѣхъ. И когато евангелистътъ казва:” И Словото стана плъть и всѣли се между насъ ”, той подразбира, че отъ Ангелитѣ Словото слѢдва надолу, приема друга форма и слиза въ човѣка. Когато говоримъ за Словото, което въ начало е било у Бога и е било Богъ, подразбираме всички ония Сѫщества, които иматъ еволюция, различна отъ тази на хората. Тѣ сѫ нѣщо велико, Синове на мисъльта, на разума – това сѫ тѣ. Това не означава, че иматъ формата, която ние имаме, а означава, че сѫ Разумни сѫщества. И когато Христосъ се е въплътилъ на нашата Земя, Той е дошълъ да проповѣдва това Слово въ членораздѣлна рѣчь. Нашата рѣчь е прѣводъ на Словото. Азъ и другъ пѫть съмъ говорилъ за истинския прѣводъ на думитѣ. Напримѣръ, ако нѣкой ни попита на какво е прѣводъ думата рѣка, на какво сѫ прѣводъ думитѣ ''изворъ, свѣтлина, топлина, '' ще кажемъ, че свѣтлината е прѣводъ на Истината, а топлината е прѣводъ на Любовьта, че между думитѣ има извѣстно съотношение, че както свѣтлината освѣтява външнитѣ предмети, така и Истината освѣтява човѣшкия умъ отвѫтрѣ, че както топлината помага на растенията да израстватъ, така и Любовьта, когато влѣзе въ насъ, задвижва ония чувства, които каратъ човѣка да прорасте и да се повдигне. И така, който иска да знае каква е била първоначалната форма на Словото, трѣбва да направи правиленъ прѣводъ.

 

Разбира се, на български думата ''Слово'' има едно значение, а на гръцки езикъ, на който първо е написана тази евангелска фраза, има малко по-друго значение. На гръцки тази дума започва съ буквата ''λ'' – Логосъ, а на български започва съ буквата ''с''. Тоя фактъ сѫщеврѢменно показва, че гръцкиятъ и българскиятъ народи не се намиратъ на едно и сѫщо мѣсто, на едно и сѫщо поле. Когато думата ''Логос'' е писана на гръцки езикъ, елинитѣ сѫ имали стремежъ нагоре къмъ Ангелитѣ, а нашата буква ''с'' е символъ на полумесецъ, което означава, че ние се намираме на обратната страна на Астралния свѣтъ, нѣмаме Свѣтлина и затова я вземаме, отразена отъ Луната. СлѢдователно, можемъ да кажемъ, че по Словото славянитѣ сѫ народъ, който слиза надолу, че сѫ достигнали до най-дълбокото мѣсто, докѫдѢто може да се слѣзе, и че сега ще започнатъ своята нова еволюция. Тази е причината, поради която азъ не мога да ви обясня и вие не можете да разберете Словото – понеже въ вашитѣ мозъци, въ вашитѣ умове още Луната грѣе, у васъ образитѣ, фигуритѣ, всичко е смѫтно. Но когато дойде дневната свѣтлина или когато Христосъ дойде въ нова форма, всичко ще стане за васъ свѣтло и ясно.

 

И тъй, подъ думата ''Слово'' разбирамъ онова разумно Начало, което твори и създава у насъ и мислитѣ, и желанията, и дѣйствията. И сега ние трѣбва да се повърнемъ къмъ туй Начало. Всички противоречия въ индивидуалния животъ и между народитѣ ще изчезнатъ, само когато се повърнемъ къмъ него. А начинътъ за повръщане е да олекнемъ. Ако една рѣка, която слиза отъ извора надолу и отива къмъ морето, ме попита какво трѣбва да прави, за да се повърне къмъ своето начало, азъ ще й отговоря, че трѣбва да се изпари, да поолекне, да се повдигне въ въздуха, за да я понесатъ вѣтроветѣ пакъ къмъ извора, къмъ главата, отъ която е изтекла. И на васъ казвамъ, че трѣбва да приложите сѫщия законъ. Този законъ е самоотричането. Ето защо Христосъ казва: „Ако не се отречешъ отъ себе си и не Ме послѢдвашъ, нѣма да бѫдешъ спасенъ.” Трѣбва да се отречемъ отъ материята, отъ кѫщитѣ, дѢцата, отъ нѣщата, съ които сме свързани като съ хиляди вѫжета. Казвате, че искате да отидете при Господа. Никога нѣма да отидете при Него, ако не прѢрѢжете вѫжетата, съ които сте свързани. Проповѣдници и попове проповѣдватъ за Небето, но всички сѫ свързани. МълчѢте! Вие лъжете свѢта. Вие се учите отъ Луната и виждате нѣщата съ нейната свѣтлина. Когато изгрѣе Слънцето въ вашия умъ, тогава ще имате друго понятие за свѢта и Живота, ще видите колко погрѣшни сѫ били вашитѣ възгледи. И затова самоотричането означава олекване. Нѣкои казватъ, че не искатъ да се самоотрекатъ. Добре, но тѣ слизатъ по наклона и отиватъ къмъ океанитѣ. Други пѫть нѣма – или възлизане нагоре, или търкаляне надолу. А за да се издигнемъ, за да олекнемъ, трѣбва Слънцето да огрѣе въ насъ. Луната не може да ни изпари, дори обратно – често е причина, която сгѫстява паритѣ. По сѫщата тази аналогия за Слънцето и Луната, въ първа глава отъ" Битие" се казва, че Богъ създаде тѣзи двѣ начала и че въ тѣхъ се крие цѣлата истина – Луната е процесъ на слизане къмъ Земята, а Слънцето е процесъ на възкачване къмъ Бога. Залѣзването на Слънцето подразбира сѫщо слизане, а изгрѣването му подразбира процесъ на нова еволюция. И затова Луната на всѣки двадесеть и осемь дни ви разказва историята на вашето падане. Ако се запитате защо сте паднали, защо не можете да мислите, защо нѣмате воля, Луната ще ви каже. Всичкитѣ нейни фази ще ви разкажатъ причината на вашето падане. И тогава нѣкой ще попита какъ може да се повдигне и да отиде къмъ Бога. – Ставайте сутринь, когато Слънцето изгрѣва, наблюдавайте Бога и ще намѣрите пѫтя. Нѣкои смѣтатъ, че всѣкога трѣбва да мислятъ за Бога. Не, у васъ може да има една мисъль, но може да й трѣбватъ извѣстни условия, за да започне да дѣйствува. Зародишитѣ на вашето спасение сѫ поставени, но само когато започнатъ да дѣйствуватъ, вие ще се повдигнете.

 

Казватъ, че Христосъ дойде да спаси свѢта. Въ какво отношение да го спаси? Когато дойде Христосъ, всички зародиши, които милиони години сѢдѣха, тъй да се каже, въ потенциално, въ замръзнало състояние, се размразиха изподъ тази ледена кора, излѣзоха отъ тази ледена епоха. Сега нѣма да се впускамъ да ви обяснявамъ, че Земята нѣкога е минала прѣзъ ледена епоха. И въ духовния животъ често се случва да има такава. Ако Луната грѣе въ вашия умъ, ще кажа, че сте въ ледената епоха – вашитѣ голѣми допотопни животни сѫ изчезнали, растителностьта е спрѣла, имате само единъ минималенъ животъ – толкова, колкото Луната ви дава. И ако ме попитате какво трѣбва да правите, ще ви отговоря, че трѣбва Слънцето да ви огрѣе, трѣбва Христосъ да изгрѣе въ вашата душа, да се яви на вашия хоризонтъ и съ Своитѣ лѫчи на Истината да въздѢйствува върху васъ.

 

Сега може да ми кажете, че Христосъ ще дойде. Да, непрѣменно ще дойде. Но когато дойде, вие кѫдѢ ще бѫдете – на екватора или на северния полюсъ, въ умѣрения поясъ или на южния полюсъ? Трѣбва да вземете въ съображение вашата позиция и да прѣцѣните какъ лѫчитѣ на Христосъ ще паднатъ въ вашата душа – дали отвѢсно или наклонено. Всички трѣбва да дойдемъ на мѣстото, кѫдѢто Богъ трѣбва да ни срѣщне, тъ. е. на Божествената земя. Ако сте ясновидци, ще видите, че има и друга земя. Ако бихъ започналъ да ви обяснявамъ схващането на окултиститѣ за Земята, за движението на сферитѣ, ще кажете, че е по-добре да не знаете всичко това нѣщо, защото ще изпаднете въ голѣмо противорѣчие. Ще ви кажа защо. Когато откриха радия, ученитѣ се изплашиха и започнаха да твърдятъ, че всички досегашни теории и възгледи ще попаднатъ, че трѣбва основно да се прѢустановятъ, поради което е по-добрѣ науката да не се занимава съ този елементъ. Та казвамъ: когато Христовиятъ радий дойде, трѣбва да прѢустроите вашитѣ възгледи и животъ издѫно и коренно.

 

И тъй, въ цитирания стихъ Йоанъ се обръща къмъ ония, които разбиратъ. Това е най-дълбокиятъ въпросъ въ Евангелието. Ония, за които то е писано, сѫ разбрали. Единъ день и вие ще започнете да разбирате. Ако кажете, че е смутенъ вашиятъ умъ, азъ ви давамъ утѣшението: „Луната още ви грѣе ”. Когато ви огрѣе Слънцето, този въпросъ ще бѫде ясенъ за васъ. Стига да бѫдете искрени и да стоите на мѣстото, на което Богъ е поискалъ да ви постави. Споредъ тия закони, условията за вашето растене непрѣменно ще дойдатъ, само че трѣбва да се почака. Но онѣзи, за които Богъ е изгрѣлъ, трѣбва да се самоотрекатъ, да олекнатъ, да не се търкалятъ надолу или, казано въ философски смисълъ, мислитѣ ви трѣбва да иматъ съдържание. Сѫщо така мислитѣ ви трѣбва да иматъ и цѣль, къмъ която да се стремите. Християнинъ, който иска да изпълни своята длъжность, трѣбва да знае всичко защо е станало. Напримѣръ, дѣцата се раждатъ. Защо? Казвате, че Господь така е наредилъ. Знаете ли, че Господь е наредилъ така? И пияницитѣ могатъ да кажатъ: „Господь даде винцето, за да пиемъ ”. Дали Той го е създалъ или ние сме го направили? Господь е създалъ гроздето, но виното е наше изобретение. По сѫщия начинъ вие вземате брашно и замесвате пита, но Богъ ли е опрѣдѣлилъ да я правите? Не, това е ваше изобретение. Поставяте два камъка, които да мелятъ зърното, но Богъ ли е опрѣдѣлилъ да се смила житото на брашно? Не, такава е вашата воля, защото не можете да смѣлите въ стомаха си житнитѣ зрънца. Та когато съврѣменнитѣ хора казватъ, че това е истина, онова е истина, трѣбва да ги попитате: „Това Божествена истина ли е или ваша?” – „Ама азъ проповѣдвамъ Христа ”. Ти проповѣдвашъ твоя Христосъ. – „Ама азъ проповѣдвамъ Бога ”. Ти проповѣдвашъ твоя Богъ, не ме лъжи! Казвамъ: нито се лъжа, нито азъ лъжа. Всѣки човѣкъ проповѣдва своя Христосъ, своя Богъ. Когато една мома, се влюби въ нѣкой момъкъ, за нея той е ангелъ, тя умира за него, а щомъ се оженятъ, започва да твърди, че билъ дяволъ и вече умира отъ него. Кой тогава е правъ? И ние въ Живота казваме, че ще умремъ за своя Христосъ, а когато се оженимъ за Господа и видимъ, че не е такъвъ, какъвто сме очаквали, не Го искаме и твърдимъ, че е лъжливъ. Слѣдователно, когато говоримъ, че „въ начало бѣ Словото ”, кое слово разбираме – словото споредъ нашето схващане или първоначалното Слово, което е основа на всички хора? Онова Начало, върху което всинца се крѣпимъ, свързани въ единъ организъмъ и черпещи единъ и сѫщи сокъ, или нѣкакво друго паразитно начало?

 

Всѣки отъ васъ най-първо трѣбва да разреши въпроса и да знае въ кое начало е. Ще кажете: „Ама азъ знамъ ”. Постоянно все това слушамъ – мѫжътъ казва „азъ ”, жената казва „азъ ”, всички казватъ „азъ ”, „като менъ други нѣма ”, „азъ съмъ голѣмъ” …А го гледа, че е само петь сантиметрово клонче отъ дървото, а нѣкой дори е само единъ листъ. Скоро ще дойде есень, ти ще окапешъ, ще отидешъ при корена на това дърво и тогава ще разберешъ, че има друго начало – едното е горѣ, а другото е долу. И тъй, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да знае кѫдѣ е това Начало – въ корена ли, въ дънера ли, въ голѣмитѣ или въ малкитѣ клони ли, въ листата ли, въ зеления или въ узрѣлия плодъ ли или въ сѣмката на послѣдния. Ако речете, че е въ сѣмката на узрѣлия плодъ, казвамъ: „Ти си вече човѣкъ, който трѣбва да тръгне и да отиде да провѣри първичното Начало, за което Йоанъ говори. Ако кажете, че сте въ листата, тогава много милиони години ще чакате – „Ама азъ съмъ въ зеления плодъ ”. Пакъ ще чакашъ, докато узрѣешъ добре. – „Ама азъ вече завързахъ ”. Добрѣ, но може да дойде буря, да не можешъ да издържишъ, да минешъ пакъ прѣзъ коренитѣ, прѣзъ дънера, да израстешъ наново нагоре и да започнешъ новъ животъ. Ако имахте врѣме, азъ бихъ се спрѣлъ на въпроса за падане на плода. Мнозина ме подканятъ: „Поговори ни кѫдѣ сме били едно врѣме ”. Зная кѫдѣ и какво сте били, мога да ви говоря, но зная ли какво ще ми кажете? Ще рече нѣкой: „Ако това е истина, голѣма лъжа е ”. А когато го разкажатъ на нѣкого вънъ, той ще каже: „Това е голѣма лъжа ”. Но лъжата е сѣнка на Истината. Можешъ да лъжешъ, докато имашъ истина, тъ. е. за да излъжешъ нѣкого, трѣбва да го излъжешъ за известна истина. Лъжата е спѫтница на Истината – кѫдѣто има Истина, има и лъжа и обратното.

 

Но да се повърна на въпроса. Какъ трѣбва да приложимъ този разуменъ принципъ въ насъ? Ще каже нѣкой, че това е сила, която дѣйствува. Какво разбирате подъ израза „сила, която дѣйствува ”? Въ умоветѣ на съврѣменнитѣ учени това е толкова неопрѣдѣлено. Казватъ, че тя е, сила, която гради, но какъ гради? Ще кажатъ, че се привличатъ и се събиратъ, но по какъвъ начинъ? Двама души се хващатъ за рѫцѣ и се привличатъ; магнитътъ привлича металнитѣ стърготини. Добрѣ, но трѣбва да има извѣстни съотношения въ привличането. Именно тази вѫтрѣшна сила трѣбва да привлича нашитѣ мисли и чувства къмъ разумното Начало. И за да познаемъ дали се привличаме отъ това разумно Начало, дали сме освободени отъ Земята, трѣбва да усѣтимъ кога ще прѣстанатъ у насъ противоречията. Това е признакъ, че вървимъ правилно къмъ Началото. Докогато има борба, ние сме между двата принципа и приличаме на пѫтника, който е изгубилъ ориентация за четиритѣ посоки на земята и намѣсто да тръгне на изтокъ, отива на западъ, а може да се ориентира само когато изгрѣе Слънцето. Ще кажатъ: „Краятъ му е дошълъ ”. На какво е дошълъ краятъ? Когато свърши гимназия, ученикътъ умира ли? Не, това е край на ученето му въ училището и начало на неговото влизане въ свѣта. А знаете ли думата ''край'' първоначално какво означаваше? – Мѫжественъ, уменъ и срѫченъ човѣкъ, който знае да работи, който може да носи всичко. И сега, когато хората кажатъ „краятъ му е дошълъ ”, това значи, че работата е свършена. Когато дойде краятъ на платното, което тъчете, ще го снемете отъ страна и ще започнете да кроите, тъ. е. краятъ на тъкането ще бѫде начало на вашето обличане. И следъ като се облѣчете и хората ви похвалятъ за хубавата дреха, не се гордѣйте, защото не сте го изработили вие. Не се гордѣйте, но благодарѣте на шивача, който е успѣлъ да скрои дрехата и да я ушие. Има нѣкои, които щомъ ги похвалятъ по този начинъ, мислятъ, че се отнася за тѣхъ. Не, похвалата е за шивача, а тѣ сѫ само негова реклама. Щомъ дрехата ви е злѣ ушита, изопачена, веднага ще кажете, че не искате да ходите при този шивачъ. Напримѣръ, обръщатъ се къмъ нѣкого съ думитѣ: „Вие имате благородни мисли” и той започва да си въобразява, че е голѣмо нѣщо и се възгордява. Чакай, това не сѫ твои мисли. Благодари на оня, който ти ги е далъ и не те е излъгалъ.

 

Ако въ ума ви има буря, въ състояние ли сте да знаете какъ се движите? Не сте въ състояние. Сега и въ вашия умъ царуватъ смѫтни идеи. Казвате, че Христосъ е принципъ. Принципъ означава начало, глава, изворъ. Когато отидете до този изворъ, вие вече можете да вкусите чиста вода. И ако почерпимъ отъ Христовия изворъ, ако пиемъ отъ тази вода на Живота, нашитѣ мисли и желания непрѣменно ще се прояснятъ. Тогава ще послѣдва и другъ резултатъ: градежътъ на нашето тѣло ще тръгне по правиленъ пѫть, страданията и болкитѣ ще изчезнатъ, ще имаме правилни схващания, ще можемъ да говоримъ на хората полезни нѣща и да утолѣваме жаждата на жаднитѣ. Христосъ каза на онѣзи жени: „Водата, която ще дамъ, ще бѫде изворъ, който блика вѫтрѣ въ душата ”. И вие всѣка сутринь идватѣ тукъ да пиете отъ тази чешмичка. Хубаво, но азъ, който обичамъ да говоря Истината, който не обичамъ нито да лъжа, нито да се лъжа, искамъ да си прокарате по една трѫба отъ този изобиленъ изворъ, отъ който азъ черпя, да я прокарате до вашия дворъ и щомъ дойде врѣме, да отворите крана и да пиете. Говоря на тѣзи отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ ученици Христови, да иматъ прокарана отъ тази вода поне трѫбичка, дълга единъ сантиметъръ. И когато свѣтътъ изпадне въ обсадно положение и хората жадуватъ, вашата трѫба ще ви пои и нѣма да страдате отъ жажда. Изворътъ ще бѫде въ вашата душа – това е Началото, това е и краятъ. А знаете ли какво нѣщо е край? Когато отъ извора прокарате въ кѫщата си чешмичка – това е краятъ на нѣщата.

 

И така, трѣбва да гледаме на мислитѣ и желанията, които имаме, като на дадени намъ. Отъ насъ само се иска да ги използуваме. Всѣка мисъль идва и заминава, не можете да я задържите, Да не мислите, че можете да задържите и желанията. Не, както храната минава прѣзъ насъ, по сѫщия законъ минаватъ и заминаватъ и духовнитѣ мисли. Тѣ сѫ форми, които носятъ извѣстни сокове на Живота. Използувайте соковетѣ, които сѫ скрити въ тѣхъ, а прашеца пръснѣте въ пространството, което ще се изпълни отново. Ако ги задържите дълго врѣме въ бутилка, соковетѣ ще се развалятъ и Господь ще ви държи отговорни за това. Нѣкои искатъ да станатъ богати съ мисли, но лесно могатъ да брѫкнатъ и да ги ограбятъ. Подобно на паритѣ, мислитѣ не признаватъ господарь, а познаватъ този, който ги има. Нѣкой човѣкъ може да брѫкне въ сърдцето ви и да грабне желанията ви. Напримѣръ, една мома изгубва сърдцето си и започва да линѣе или нѣкому грабватъ мислитѣ и той полудява. Защо? Защото не разбиратъ основния законъ, че всѣка мисъль и желание сѫ изпратени отъ Невидимия свѣтъ, за да ги използуваме, слѣдъ което да ги пуснемъ да вървятъ въ свѣта. Когато има движение, когато има размѣна на мислитѣ и желанията, които прѣпращаме, ще получимъ съответнитѣ сокове на Живота. И затуй Христосъ казва: „Азъ съмъ животътъ ”. Сѫщественото за насъ е Животътъ. И тъй, трѣбва да впрѣгнемъ на работа всички наши мисли и желания, за да придобиемъ Живота. И когато го придобиемъ, ще бѫдемъ свободни граждани и ще се упѫтимъ къмъ това Начало – къмъ вѣчния изворъ, отдѣто трѣбва да уталожимъ своята жажда.

 

Когато нѣкой умре, казватъ: „Отиде на онзи свѣтъ ”. Ако сѣмката е узрѣла, ще отиде на онзи свѣтъ, но ако не е узрѣла, ще капне край дънера, близо до корена и нѣма да отиде. Нѣкой казва, че е узрѣлъ. Ако наистина си узрѣлъ, Господь ще дойде, ще вземе плода и ще го отнесе на добро мѣсто. Слѣдователно, всѣки трѣбва да се запита неговата сѣмка узрѣла ли е. Сега вие ще кажете: „Азъ вѣрвамъ въ Христа ”. Добрѣ. – „Той ще ме спаси ”. И това е добрѣ, но дълго врѣме ще падатъ при дънера на дървото, докато сѣмката узрѣе въ васъ. Само когато узрѣе, тогава ще имате духовна Свобода. Единственото богатство, което човѣкъ ще отнесе отъ Земята на Небето, е този малъкъ зародишъ. А когато отиде на Небето, човѣкъ ще започне пакъ да го посѣва за новъ животъ, защото тамъ е сѫщото училище, тамъ сѫщо се работи. И когато тамъ ви проповѣдватъ висша наука, какъ ще я разберете, ако нѣмате способности, ако на Земята не сте се научили да направлявате вашитѣ мисли и желания? Ако искате да разберете Христовото учение и да имате положението на разбойника, разпнатъ отдѣсно, комуто Христосъ рекълъ „Днесъ ще бѫдешъ съ менъ въ рая ”, вие трѣбва да работите. Ще кажатъ нѣкои, че и тѣ сѫ разпнати. Да, но отъ коя страна? Ако сте отлѣво, съжалявамъ ви, съ вашитѣ страдания нѣма да влѣзете въ Небето. Ако сте разпнати отдѣсно, радвамъ се, защото вашето избавлѣние е дошло. Всички, които сѫ разпнати отдѣсно – учители, свещеници, философи, царе, ще бѫдатъ спасени, но ако сте разпнати отлѣво, отново ще се повърнете на работа въ този свѣтъ. Такъвъ е Божествениятъ законъ.

 

Началото, това е дѣсната страна, това е Христосъ. А това значи да разсѫждавашъ съгласно Божествения законъ, да го прилагашъ въ Живота и да нѣмашъ два ума за нѣщата. Нѣкои отъ тѣзи, които ме слушатъ, си казватъ:" Кое да слушамъ, дали онова, което църквата казва, или това, което този човѣкъ проповѣдва?" Въ такъвъ случай ти, приятелю, имашъ двѣ глави. Ако църквата и азъ проповѣдваме и учимъ за Божествената Истина, не може да има никакво противоречие и резултатитѣ всѣкога ще бѫдатъ еднакви. Съ други думи, ако постѫпваме съгласно Божествения законъ, ябълката, посадена отъ нѣкой свещеникъ, ще израсте по сѫщия начинъ, както и ябълката, посадена отъ менъ. Трѣбва само да се гледатъ резултатитѣ отъ нашитѣ дѣйствия. Защо се съмнявате – имате свѣщъ, съ която можете да видите дали говоримъ Истината. Срѣща ме нѣкой и ме пита черенъ ли съмъ или съмъ бѣлъ. Нали имашъ свѣщъ, вижъ! – „Ама не виждамъ ”. Тогава ти си въ тъмното. Азъ те познавамъ и виждамъ какъвъ си. Напримѣръ, ти си евангелистъ, казвашъ, че като твоята вѣра друга нѣма, а какъ тогава не можешъ да познаешъ Истината? Приятелю, ти си човѣкъ, който и себе си, и другитѣ лъже. Истината има само единъ образъ и той е хармония, самоотричане, Добродѣтель, Мѫдрость, Правда. Когато добиете този образъ, ще имате сигуренъ Миръ, Спокойствие и Сила. Тогава свѣтътъ може да се вълнува, морето може да е бурно, но вие ще бѫдете тихи, спокойни и свободни като птицитѣ, които летятъ съ крилата си. Щомъ дѣсното или лѣвото ви крило е осакатено, ще се сринете съ главата надолу върху Земята. И Земята казва: „Който има само едно крило, при мене ще остане ”. Грѣшницитѣ сѫ птици съ по едно крило. Дяволитѣ казватъ: „Насъ ни трѣбватъ хора съ по едно крило ”, а Христосъ казва: „Менъ ми трѣбватъ хора съ по двѣ крила ”. Ние имаме двѣ рѫцѣ – дѣсна и лѣва, и ако владѣехме законитѣ за разреждане на материята, щѣхме да можемъ съ тѣхъ да хвръкнемъ, да се повдигнемъ, щѣхме да бѫдемъ свободни да напуснемъ тѣлото си, когато пожелаемъ. Сега се страхувате отъ смъртьта и казвате: „Дяволитѣ сѫ лоши духове, ще ни попрѣчатъ ”. Какво могатъ да ви направятъ, когато и тѣ сѫ ограничени отъ сѫщия законъ? Ако владѣемъ двѣтѣ крила и ако Христосъ е въ насъ, нѣма отъ какво да се боимъ. Страхътъ въ насъ показва, че не сме съ Бога. И казва Писанието: „Съвършената любовь изпъжда всѣки страхъ ”. Страхувашъ ли се, Любовьта не е въ тебъ.

 

Сега вие се питате какъ ще ни спаси Христосъ. Чудни хора сте! Щомъ посѣете житното зърно, спасението ви е дошло и гладни години нѣма да има. Вие искате да бѫдете Ангели. Какъ ще бѫдете, когато не сте посѣти и сте изникнали? Ангелитѣ хвърчатъ като птицитѣ, а вие сте растения; тогава какъ ще се прѣобразите толкова бързо? Знаете ли колко форми трѣбва да прѣминете! Подъ думата ''форми'' разбирамъ силитѣ, които трѣбва да владѣете. За да можете да измѣните една форма, трѣбва да знаете законитѣ на силитѣ, които дѣйствуватъ въ нея, понеже тѣ ви ограничаватъ. Вие сте ограничени – напримѣръ, трѣбва да ядете три пѫти на день и ако не ядете, губите разположение; ако не пиете, сѫщо губите разположение. Нѣкой казва: „Азъ съмъ силенъ ”. Ти си силенъ само три дена. – „Азъ съмъ родолюбецъ ”. Ако три дена те държа гладенъ, ще почнешъ иначе да мислишъ и да молишъ за хлѣбъ. Трѣбва да придобиемъ Живъ хлѣбъ, не трѣбва да го вземаме само отъ Земята. За насъ Земята е лихварь. Всички лихвари и всички лоши духове сѫ турени на такива длъжности и казватъ: „Ще ти дадемъ хлѣбецъ, ама ще ни платишъ еди-колко си!” Но вие трѣбва да станете умни. Когато се намѣрятъ десеть умни хора, ще вържатъ дявола и ще кажатъ: „Това жито не е пратено отъ нашиятъ Баща горе ”. Слѣдователно, за да доловите добрѣ това, което ви пращатъ отгоре, трѣбва да имате чистъ умъ и чисто сърдце.

 

"Въ начало бѣ Словото и Богъ бѣ Словото." Нека се попитаме дали това Начало е у насъ, дали ние сме въ Бога и дали Богъ е въ насъ. Не казвамъ, че не сте въ Бога. Дори твърдя съ положителность, че вие сѫществувате, живѣете и се движите въ Бога, но Богъ не е у всинца ви. Защото човѣкъ може да бѫде изсъхналъ коренъ и може соковетѣ на дървото да функциониратъ, но въ него да не проникватъ. Ако сте сухъ коренъ, Христо какво ще ви ползува? Трѣбва не само да сме въ Бога, но и Богъ трѣбва да бѫде вѫтрѣ въ нашия умъ и въ нашето съърдце.

 

Сега, какво разбрахте отъ днешната бесѣда? Запомнѣте слѣдното нѣщо, което отъ чисто практическо гледище е важно за васъ: трѣбва да си прокарате по една малка трѫбичка отъ този изворъ вѫтрѣ въ вашия дворъ и отсега нататъкъ да не безпокоите нито менъ, нито свещеницитѣ. Казвате, че нашитѣ свещеници не проповѣдватъ. Тѣ не сѫ ви хамали. Направѣте си чешма и пийте. Казвате, че свещеницитѣ били лоши, защото не давали вода. Прокарайте си отъ извора чешма вкѫщи и нека да престане този Източенъ въпросъ” *. Когато прокарате отъ този изворъ чешма, всички спорове ще изчезнатъ. Английскиятъ ученъ Дравмондъ е казалъ, че три сѫ елементитѣ, отъ които постоянно се хранимъ: двата сѫ въздухътъ и водата, които Господь даромъ ни е далъ, а третиятъ елементъ е храната, за която постоянно работимъ. Ако за придобиването само на единъ отъ тѣзи елементи ние сме станали роби, какво щѣше да бѫде състоянието ни, ако по сѫщия труденъ начинъ добивахме и другитѣ два елемента? Положението ни щѣше да бѫде три пѫти по-тежко. Единъ день, когато станемъ по-умни, Господь ще ни даде даромъ и третия елементъ и тогава ще бѫдемъ свободни граждани. Сега сме въ третия стадий на нашето развитие.

 

Христосъ разрешава въпроса и казва:" Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ". Когато Той влѣзе въ насъ като живъ хлѣбъ, ще се освободимъ всички – и мѫже, и жени, и деца, и свещеници, и учители – и тогава ще започнемъ да се занимаваме съ по-важни работи, както Богъ е отредилъ. А сега само бистримъ политиката – кой има повече, кой по-малко. Сега всичко, включително и войнитѣ, почива върху хлѣба и когато нѣкой има необходимиятъ му хлѣбъ, иска да вземе и хлѣба на другитѣ, за да има повече. Христосъ казва:" Азъ съмъ живъ хлѣбъ, Азъ ще разреша въпроса, Азъ ще бѫда едно Начало". Начало на какво? – На свобода, на разуменъ животъ, на разуменъ подвигъ, на прѣобразуване на свѣта. Това е Началото. Слѣдователно, когато искате да работите съ Исуса Христа, съединѣте се съ това Начало. И когато се съедините, ще имате всички блага, Силата Христова ще бѫде и ваша сила и всички хора на този свѣтъ, които сѫ отъ дѣсната страна на Христа, ще бѫдатъ ваши приятели. Тогава всички ще се сдружите, ще тръгнете съ свѣщъ да търсите вашитѣ братя и Господь ще ви даде съвѣтъ какво трѣбва да правитѣ съ вашитѣ братя отлѣво. Ще дойдете отново на Земята да имъ помагате, докато всинца – и ония и отдѣсно, и ония отлѣво – се върнемъ на Небето, за да бѫдемъ едно съ Христа. Това е Началото, това е Словото, това е Богъ, за който тази сутринь ви проповѣдвамъ. И това живо Слово, което гради, въздига и прѣобразува свѣта, е вѫтрѣ въ васъ – то е живиятъ Христосъ.

 

(Бесѣда отъ Учителя, държана на 8 ноемврий (26 октомврий сть. сть. *) 1914 градъ., София)

 

 

------------------------------------

 * Източенъ въпросъ – проблемъ на международната политика, водещъ началото си отъ прѣвземането на Константинополъ отъ турцитѣ прѣзъ 1453 гъ., завършилъ частично съ побѣдата на християнскитѣ държави надъ Турция прѣзъ Балканската война, 1913 гъ., и окончателно – съ примирието въ края на Първата свѣтовна война, сключена между Съглашението и Турция въ гръ. Мудросъ на 30 октомврий 1918 г. (бѣлъ. редъ.)

 

 * Старъ стилъ (сть. сть.) – лѣтоброене по Юлианския календаръ, използувано въ България до 31 мартъ 1916 г. (бѣлъ. редъ.)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×