Jump to content

1926_08_23 Раждане на свободата


Ани

Recommended Posts

От книгата "Свещеният огън", съборни беседи - 1926 г.
Първо издание: София, 1926 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

 

 

Понедѣлникъ, 9 ч. с.                                23 августъ.

 

Раждане на свободата.

 

 За размишление прѣзъ деня:

 

„В ѣ ч н а т а  с в о б о д а ,  в ъ   к о я т о  Б о г ъ  ж и в ѣ е,  Д у х ъ т ъ   ц а р у в а.“

 

Значи, въ насъ трѣбва да се зароди желание и ние да живѣемъ тамъ, дѣто Богъ живѣе. Богъ живѣе въ вѣчната свобода и отъ тамъ постоянно изпраща своето благословение за повдигането на всички сѫщества. Въ тази смисълъ, Богъ нищо не върши за себе си. Щомъ човѣкъ рече да върши нѣщо за себе си, той се ограничава. Слѣдователно, Богъ, като работи за себе си, ограничава свѣта, а Той самъ е свободенъ. Когато човѣкъ иска да работи за себе си, трѣбва да работи за другитѣ. Когато пъкъ иска да се ограничи, другитѣ трѣбва да работятъ заради него. Когато другитѣ работятъ заради тебе, ти не си свободенъ. Вземете малкото дѣте, за което майката се грижи и работи. Вземе го, повие го въ пеленитѣ, грижи се заради него. Тя казва: малко е това дѣте, нищо още не разбира. Повие го въ пеленитѣ, върже му рѫцѣтѣ и краката — дисциплинирано е то, като войникъ. Единъ день, когато дѣтето стане свободно, започва да работи за майка си. То ходи, копае, носи грозде, круши отъ лозето — помага ѝ. Тогава майката не го увива вече съ пелени, не го вързва съ повой.

 

Сега, като отнесете сѫщия законъ по отношение къмъ васъ, ще разберете, какво значи да добиете свобода. Когато искаме другитѣ да работятъ заради насъ, тогава ще почувствуваме, какво нѣщо е ограничението. Нѣкой казва: азъ станахъ робъ на хората. Да, щомъ карашъ хората да работятъ заради тебе, ти самъ се ограничавашъ. Когато носятъ на рѫцѣ едно дѣте, прѣнасятъ го отъ едно мѣсто на друго, то е ограничено, не се движи съ своитѣ крака. Онзи волъ, който оре прѣзъ цѣлия день на нивата, не се движи доброволно, господарьтъ му е съ остенъ подиръ него. Значи, волътъ ще не ще, движи се, не е свободенъ. Въ този случай никой не работи за него, но и той самъ не работи за себе си. Да оставимъ тия примѣри на страна, но трѣбва да знаете, че свободата се придобива само, когато работимъ за Господа. Когато Богъ работи заради насъ, ние сме въ едно естествено ограничение. Когато Богъ работи, ние се учимъ. Когато работимъ за Бога, ние сме свободни, Тогава Той ни слуша, а щомъ ни слуша, ние се чувствуваме свободни. Казвате: ако работя за Господа, кога ще работя за себе си? Ако работя за ближнитѣ си, кога ще работя за себе си? — Работата за ближния и работата за Бога е единъ и сѫщъ законъ, който се изразява въ двѣ направления.

 

И тъй, свободата се придобива само тогава, когато човѣкъ работи за Бога и за своитѣ ближни. Когато човѣкъ работи за себе си, това е прѣдговоръ къмъ свободата. То е първата стѫпка къмъ свобода. Тя е най-тѣсниятъ крѫгъ на свободата. Когато започнете да работите за ближнитѣ си, този крѫгъ става по-широкъ. Когато пъкъ работите за Бога, вие влизате вече въ великия крѫгъ, въ който седятъ всички възможности, чрѣзъ които човѣшката душа може да се прояви. Слѣдователно, когато говоримъ, че трѣбва да се самоотречемъ, ние подразбираме, че трѣбва да работимъ за Бога. Започнемъ ли да работимъ за Бога, всички наши желания, които се отнасятъ не до нашия личенъ животъ, но до живота на нашата душа, до живота на нашия духъ, ще се реализиратъ. Това е човѣкътъ! Работите ли така, за въ бѫдеще вие ще дойдете до положението на единъ светящъ ангелъ, и ако ви турятъ на нѣколко билиона километри разстояние отъ земята, ще се виждате съ телескопъ, ще свѣтите като слънце. Това е индивидуалность! А сега, като ви турятъ на единъ километъръ разстояние отъ себе си, никаква свѣтлина не излиза отъ васъ. Мислите ли, че сте нѣкакво величие? Какво можемъ да бѫдемъ ние, само Господъ знае. Има сѫщества, които даже и не подозиратъ, че вие се събирате тукъ на съборъ. Господъ знае всичко, което става въ свѣта, отъ всичко се интересува. И като се събираме тукъ, това става по причина на Божията интелигентность, на Божията Мѫдрость. Той ни подкрѣпя. Нали ще се учите? Нали искате да бѫдете свободни? Какъ ще придобиете свободата си?

 

Ще ви прочета 6-та глава отъ Исайя.

 

Исайя е единъ отъ най-виднитѣ пророци на израилския народъ, човѣкъ съ просвѣтенъ умъ, на когото очитѣ сѫ били отворени. Той е живѣлъ приблизително 3000 години прѣди Христа. Вие, съврѣменнитѣ хора, които живѣете вече 3000 години слѣдъ Исайя, нѣмате неговата опитность. Кой отъ васъ е видѣлъ това, което Исайя видѣлъ? Той видѣлъ всичко това само за назидание на тия, които ще четатъ слѣдъ него. Не всѣки, обаче, може да вижда. Сегашнитѣ ясновидци виждатъ само малки свѣтли звѣздички, които блещукатъ въ пространството. Нѣкой пѫть виждатъ на сънъ, че яздатъ на конь, или че сѫ въ нѣкоя лодка въ морето, или че мечка ги гони, или че хвърчатъ, или че се криятъ въ нѣкоя кѫща, бѣгатъ отъ една стая въ друга, или че се намиратъ въ нѣкой храмъ и като станатъ сутриньта, казватъ; видѣхъ нѣщо особено! Това сѫ обикновени работи. Кой не вижда такива нѣща на сънъ? Подъ думата „сънъ“, ние разбираме всички ония състояния въ живота, между които нѣма тѣсна връзка, които сѫ разхвърляни. Тѣ мязатъ на това, когато пѫтувашъ прѣзъ нѣкои мѣста, дѣто теренътъ е така разхвърлянъ, че не знаешъ отдѣ да минешъ. Учениятъ човѣкъ, като минава покрай тѣзи пластове, проучава ги и вижда, какви сѫ били тѣ прѣди милиони години. Той знае, кои сѫ били причинитѣ да се разчупятъ тия пластове тъй много. Учениятъ е ясновидецъ. Той обикаля, изучава, прави своитѣ заключения и послѣ обяснява. За да станатъ учени съврѣменнитѣ хора, много врѣме имъ трѣбва. Напримѣръ, учениятъ геологъ мисли цѣли 20-30 години върху нѣкой въпросъ, докато най-послѣ, слѣдъ 30 годишна усилена работа, въ него се явява едно малко прозрѣние. Той започва да вижда въ миналото, разбира, какъ е станала тази работа и започва да пише книги.

 

Та и вие, като окултни ученици, не мислете, че е лесно да станете учени хора. Не мислете, че въ една, двѣ, или три години ще научите много нѣщо. Не, трѣбва ви най-малко 30-годишенъ усиленъ трудъ, за да напишете една малка книжка. Може да напишете много книги, както нѣкои сѫ писали по 40 — 50, нѣкои дори по 80 тома, но това сѫ обикновени романисти, чиито книги се забравятъ лесно. Сравнително тия хора вие може да напишете само една малка книжка, но тази книга да ходи слѣдъ васъ. Има книги, които, слѣдъ като отидете въ другия свѣтъ, не ви слѣдватъ, но има и такива, които ви слѣдватъ. Тѣ оставатъ и слѣдъ васъ, и вие ще се връщате да ги четете, да ги провѣрявате. Като видите, че нѣкой човѣкъ чете вашата книга, ще се спрете при него да му обяснявате. Ще му кажете: на еди-кое си мѣсто има една погрѣшка. Тамъ авторътъ друго нѣщо иска да каже. Ще започнешъ да му обяснявашъ. Ще кажешъ: така трѣбва да разбирашъ. Нѣкой пѫть четешъ Исайя, не го разбирашъ. Той дойде и започне да ти обяснява. Ти казвашъ: дойде единъ духъ при мене, обясни ми нѣкои нѣща. Кой е този духъ? — Исайя. Днесъ Исайя не стои на небето, но по цѣли дни ходи изъ християнския свѣтъ. Той постоянно обикаля отъ църква въ църква, отъ вѣрующъ на вѣрующъ, и като се върне, гледа до колко хората сѫ го разбрали. Послѣ започва отново. На день той посѣщава около 10 — 20 — 100 хиляди души. Питамъ: ако Господъ ви тури на такава работа, какъ ще я свършите? Вие сега мислите, че като отидете на оня свѣтъ, ангелитѣ ще ви посрещнатъ съ финикови вѣйки, ще ви облѣкатъ съ бѣли дрехи, ще ви турятъ вѣнци на главата, ще ознаменятъ името ви за вѣчни врѣмена и ще кажатъ: този идва отъ земята, той е ученикъ отъ окултната школа въ, България. Възможно е, може да ви посрещнатъ така, но може и да не ви посрещнатъ. Какъ ще ви посрещнатъ, това е тѣхна работа. Може тъй да ви посрещнатъ, да ви дадатъ такъвъ великолѣпенъ приемъ, какъвто никога въ живота си не сте сънували, но може да ви дадатъ и такъвъ приемъ, че да го помните за вѣчни врѣмена — да ви върнатъ назадъ. И едното, и другото е възможно. Какво може да стане, не знаемъ. Като говоря за възможности, туй не се отнася до живота на душата, но до личния животъ на човѣка, тъй както сега живѣемъ.

 

Като говоримъ за човѣка, ние подразбираме всичкитѣ му сѫществувания откакъ е излѣзълъ отъ Бога. Ние подразбираме цѣлокупния човѣкъ; туй, което е билъ; туй, което е и туй, което ще бѫде. До сега вие сте завършили само една трета отъ цѣлия си животъ. То е вашето минало, което е било — и хубаво, и лошо. Туй, което е сега, всѣки день го живѣете. То съставлява втората трета отъ живота ви. И най-послѣ, туй, което ще бѫде, то е неизвѣстно за васъ, то е и най-важното. То е послѣдната трета отъ живота ви. Затова, ще концентрирате всичката своя дѣятелность къмъ това, което трѣбва да бѫде. Какво трѣбва да бѫде? — Че вие трѣбва да бѫдете свободни като души. И като намѣрите тази свобода, ще почувствувате вѫтрѣ въ душата си, въ сърцето си и въ ума си такъвъ просторъ, такава широта, такъвъ избликъ, че ще мязате на единъ великъ изворъ. Нѣма да се стѣснявате като сега, нѣма да се ограничавате едни други. Имашъ малко любовь и речешъ да се проявишъ, изведнъжъ другаритѣ ти казватъ: какво право имашъ да обичашъ еди-кого си? Ти още не си обикналъ и веднага те ограничаватъ. Нѣкой цѣлуне нѣкого, казва, че го е цѣлуналъ отъ обичь. Не, не е вѣрно това. Любовьта не дава само една цѣлувка, тя дава животъ. Затова онзи, който говори за любовь, онзи, който люби, трѣбва да даде животъ. Любовьта е единъ непрѣривенъ актъ на Божественото проявление. Цѣлувката е само поздравление на живота. Да влѣземъ въ Бога, да живѣемъ съ Него и съ Него да работимъ, това е Любовьта. Ти не можешъ да любишъ, ако Богъ не е съ тебе. Ангелитѣ любятъ, защото сѫ съ Бога. Азъ като влѣза между хората, лесно ще опитамъ всѣки, който има любовь въ себе си. Ако азъ казвамъ, че обичамъ нѣкого, а като видя този човѣкъ започвамъ да се питамъ, дали трѣбва да го обичамъ, дали трѣбва да го цѣлуна; заслужава ли този човѣкъ това, или не, това вече не е любовь. Какво ще ми разправяте вие за морала на хората? Азъ зная, какъвъ е моралътъ на хората, зная, каква е тѣхната любовь. Ако човѣкътъ на любовьта те срещне и те цѣлуне, какво може да произведе тази цѣлувка върху тебе? Ако ти си цѣлъ покритъ съ скули, устата ти е крива, очитѣ — сѫщо, сърцето ти е наранено, умътъ ти е изкривенъ, цѣлувката на Любовьта изчиства тѣлото ти, изкривената ти уста изправя, изкривенитѣ ти очи — сѫщо, нараненото ти сърце излѣкува, умътъ ти поставя на мѣсто. Кажете ми сега, тази цѣлувка не е ли благословение? Като те цѣлуне този човѣкъ, ти казвашъ: азъ благославямъ този великъ моментъ, въ който човѣкътъ на Любовьта ме срещна и ме цѣлуна. Само единъ пѫть прѣзъ живота ти ще те срещне този човѣкъ и ще остави въ тебъ великъ идеалъ. Отъ тамъ насетнѣ този човѣкъ нѣма да те срещне.

 

Вие сега мислите, че Любовьта се изразява въ цѣлувки. Не, тия цѣлувки, които се даватъ много пѫти, сѫ обикновени. Отъ тѣхъ нищо не остава. Въ небето не правятъ опити съ цѣлувки. Въ свѣта е позволено да се цѣлуне всѣки човѣкъ само по единъ пѫть. Ти ще кажешъ: тогава какво трѣбва да правимъ? На земята има единъ милиардъ и половина хора, ти ще трѣбва да ги цѣлунешъ всички по единъ пѫть. Както виждамъ, едва ще имашъ врѣме да ги цѣлунешъ по единъ пѫть прѣзъ цѣлия си животъ. Ако речешъ да ги цѣлувашъ по два или по три пѫти, нѣма да има врѣме за всички. Слѣдъ като цѣлунешъ по веднъжъ всички хора по лицето на земята, само тогава ще имашъ право да влѣзешъ въ небето. Ангелитѣ тогава ще те посрещнатъ съ вѣнци, съ букети и ще кажатъ: този е единъ отъ великитѣ ученици, който като цѣлуна хората; повдигна ги на едно стѫпало по-високо. Азъ зная. че нѣкои отъ васъ сѫ цѣлували едно и сѫщо лице по стотина пѫти. Нѣкои сестри, като се срѣщатъ, постоянно се цѣлуватъ, като гълѫбчета: сутринь се цѣлуватъ, на обѣдъ се цѣлуватъ и вечерь се цѣлуватъ. Нѣкои сестри не обичатъ да ги цѣлуватъ, казватъ: не искаме любовьта ви. Прави сѫ тѣзи сестри. Тѣ казватъ: веднъжъ като ни цѣлунешъ, достатъчно е това. Я вижъ, вънъ чака друга сестра, дай на нея тази цѣлувка? Тя се нуждае отъ нея.

 

Сега, като ви говоря така, не подразбирайте физическия животъ, но подразбирайте духътъ, вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата. То е важното. Като окултни ученици, така трѣбва да гледате на нѣщата. Това ще донесе свободата, която търсите, а то е великото и славното въ живота. Ако разглеждате въпроса по този начинъ, щомъ дойдете въ съприкосновение съ всички възвишени братя и се свържете съ тѣхъ, положението ви на земята ще се подобри.

 

При мене идватъ много сестри и братя, едни се оплакватъ, че страдатъ отъ ишиасъ, други отъ зѫбъ, трети отъ очи, четвърти отъ гръбнакъ — всички искатъ да ме срещнатъ, да имъ помогна. Ето какво трѣбва да направя: за всички болни ще опрѣдѣля само единъ часъ. Всички ще дойдатъ при мене наведнъжъ, и азъ ще имъ дамъ правила. Ще дигна рѫката си, и всичко ще се свърши. Нѣмамъ свободно врѣме да се разправямъ съ всѣки едного по отдѣлно. Дойде нѣкоя сестра при мене, оплаква се, че е настинала. Азъ нѣма да я питамъ, дѣ е седѣла, кой прозорецъ билъ отворенъ, дали налѣво или надѣсно отъ нея, или пъкъ какво е яла. Тя започва да ми разправя, какви плодове яла, кѫдѣ седѣла и въ това търси причината. Да, всѣко нѣщо има и причина, но мене не ме интересува въпроса отъ това гледище, понеже работата ми е експедитивна. Тази работа вие ще я свършите. Който отъ васъ иска, нека държи протоколъ, да пише какъ е дошла болестьта, дали отъ простуда, дали отъ храната, или отъ какво и да е друго, и да си опрѣдѣли диагнозата. Отъ мое гледище, колкото братя и сестри има, ще дойдатъ при мене изведнъжъ, ще ги туря на ситото, ще духна и ще видя, колко ще останатъ на ситото, и колко ще паднатъ долу. Всички, които оздравѣятъ, ще останатъ на ситото, а болнитѣ ще паднатъ долу. Туй ще стане за половинъ часъ. Послѣ, при второто прѣсѣване ще видимъ, колко ще останатъ на ситото, и колко ще паднатъ долу. И така, като ги прѣкарамъ прѣзъ 10 сита, всички ще оздравѣятъ. Всичката тази работа ще ми отнеме цѣлъ день, отъ изгрѣването на слънцето до залѣзването. Това е единъ отъ Божественитѣ начини. Азъ говоря фигуративно, отъ името на онзи великъ Божественъ законъ, който работи въ свѣта. Тази фигура, прѣведена на обикновенъ езикъ, подразбира слѣдното. Когато отивашъ да молишъ Бога за нѣщо, ще кажешъ: Господи, азъ Те моля да ми помогнешъ въ това нѣщо. Кажешъ ли така, ще бѫде. Нѣма защо да говоришъ на Господа на дълго и на широко. Съ три думи ще си кажешъ искането. Ще кажешъ: Господи, бѫди милостивъ къмъ мене! Азъ ще изпълня Твоята воля. Кажешъ ли така, каквото искашъ, ще ти се даде. Мѫдрость ли искашъ, сила ли искашъ, знание ли искашъ — всичко ще имашъ.

 

Изучавали ли сте живота на Исайя? Знаете ли, какъ е придобилъ той тази дарба? Исайя не е отъ простосмъртнитѣ хора. Той бѣше една напрѣднала душа. Казвамъ: като ученици на окултната школа, вие трѣбва да вземете поука отъ характера на Исайя. Когато изучавате характера му, ще разглеждате, какви сѫ неговитѣ основни черти. Четете историята му и вижте, какъ е изпълнявалъ всичко това, което Господъ му казвалъ. Колко години прѣди Христа е живѣлъ Исайя? — Това ще намѣрите въ библейския рѣчникъ. Кога е придобилъ Исайя своето прозрѣние? Какво е видѣлъ той? Писанието казва: „Ела и вижъ!“ Когато говоря за Любовьта, азъ подразбирамъ да видишъ Господа. Исайя е видѣлъ Бога. Да видишъ Бога, то е голѣмо нѣщо, то е нѣщо епохално. Видението на Исайя се отнася до вашата душа. То създава у васъ вѫтрѣшенъ стимулъ за повдигане, да работите, да създавате въ себе си здрави убѣждения. Онзи, който само единъ пѫть е видѣлъ Господа, въ неговата душа се отваря голѣма дълбочина. Този човѣкъ вече е дълбоко замисленъ, отъ неговото лице излиза свѣтлина, и той започва да твори. Идея има вече тозъ човѣкъ! Защото Господъ не седи празенъ. Нѣкои отъ съврѣменнитѣ хора мислятъ, че като се занимава човѣкъ съ Господа и мисли за Него, ще оглупѣе. Много отъ религиознитѣ хора оглупяватъ, но защо? — Религиознитѣ хора оглупяватъ, понеже мислятъ, по колко кандила и свѣщи да запалятъ, съ какви дрехи да бѫдатъ облѣчени, бѣли или черни, кога трѣбва да постятъ, срѣда или петъкъ, съ коя рѫка трѣбва да даватъ милостиня, т. е. религиознитѣ хора сѫ особени, тѣ сѫ хора на формитѣ, на обрядитѣ. Че тѣ не сѫ видѣли Господа! Религиознитѣ хора сѫ промѣнчиви, тѣ сѫ хора на буквата. Срещнешъ единъ религиозенъ човѣкъ на улицата, види те, поздрави те. Срещнешъ го на другия день, не те поглежда. Нѣкой день те нагости, на другия день те нахука, казва; ти не си билъ тъй добъръ, както те мислѣхъ, втори пѫть не трѣбва да влизашъ въ кѫщата ми. Азъ угощавамъ само хора, които вѣрватъ въ Бога, а на другитѣ — лицето не искамъ да видя. Тѣ не разсѫждаватъ право. Защо търсятъ праведни, религиозни хора? Ако е да услужите нѣкому, търсете голѣмитѣ грѣшници, тѣхъ угощавайте. И духовнитѣ не трѣбва да търсятъ праведнитѣ хора, а да търсятъ голѣмитѣ грѣшници, тѣхъ да угощаватъ, на тѣхъ да помагатъ. И когато ги угощаватъ, да не имъ говорятъ за грѣшкитѣ, но да имъ проповѣдватъ една положителна наука.

 

Та още въ този животъ, колкото години има да живѣемъ на земята, намъ прѣдстои да свършимъ една важна работа. Азъ върша моята работа, както я разбирамъ, искамъ и вие да вършите вашата работа. Да вършите вашата работа, значи да служите на Бога. Тогава само ще бѫдете свободни. Тази е важната работа. Да бѫдете свободни, зависи отъ това, дали служите на Бога. Когато човѣкъ служи и на другитѣ, той е пакъ свободенъ. Разбира се, въ придобиването на тази свобода има методи, начини, които се употрѣбяватъ. Придобиването на свободата не е моменталенъ процесъ, а е едно бавно, постепенно освобождение. Богъ е, който освобождава, но човѣкъ трѣбва дълго врѣме да работи, за да придобие свободата. Като я придобие, трѣбва дълго врѣме да работи за своето самоосъвършенствуване, за да запази тази свобода. И ангелитѣ, които паднаха, имаха свобода, но не знаяха, какъ да я запазятъ. Като слѣзоха въ материалния свѣтъ, тѣ я изгубиха.

 

Вземете първата буква на думата свобода — буквата „С“, показва единъ процесъ. Подъ думата „свобода“ се разбира излизане отъ едно състояние на ограничение, т. е. прѣминаване отъ една по-гъста материя въ по-рѣдка. Буквата „В“ означава процесъ подобенъ на този, който става съ житното зърно. За да бѫде зърното свободно, трѣбва да разпукне своята черупка. Буквата „О“ показва условията, при които житното зърно расте. Буквата „Б“ не означава нищо друго, освѣнъ процесъ на раздвояване, който става съ житното зърно. То излиза отъ почвата, покълва. Тази буква опрѣдѣля посоката, къмъ която се движи житното зърно слѣдъ поникването си. Буквата „Д“ прѣдставлява силитѣ, които дѣйствуватъ въ триъгълника. Тя показва още и ролята на свѣтлината. Човѣкъ, който нѣма правилни възгледи за свободата, не може да бѫде свободенъ. Всѣки отъ васъ не трѣбва да има само вѫтрѣшенъ импулсъ къмъ свободата, но трѣбва да има и правилни схващания за нея —да разбира, какво нѣщо е свободата. Нѣма сѫщество въ свѣта, което не желае и не търси свободата. Направете слѣдниятъ опитъ. Накладете единъ голѣмъ огънь и турете близо до него единъ червей. Червеятъ започва да бѣга. Той търси свобода. Значи и въ него има съзнание за свобода.

 

Слѣдователно, ние сме турени въ този си животъ въ извѣстенъ крѫгъ на неблагоприятни условия, като този червей, и се прѣвиваме. Азъ мога да помогна на този червей, като го повдигна съ една сламка и го поставя далечъ отъ огъня. Когато ние изпаднемъ въ такива неблагоприятни условия на живота, търсимъ онѣзи по-напрѣднали братя, които сѫ завършили своето развитие, защото тѣ могатъ да ни помогнатъ. Какъ? Като ни видятъ около този пламъкъ, взиматъ една малка магическа пръчица, която всѣкога носятъ въ джеба си, и съ нея ни изнасятъ навънъ. Оставятъ ни на земята, далечъ отъ огъня, и казватъ: ще вървите въ права посока, дѣто нѣма такъвъ огънь!

 

Та всѣки отъ васъ трѣбва да има високъ идеалъ. Свободата не може да се придобие безъ такъвъ идеалъ. Щомъ имате идеалъ, ще искате да бѫдете свободенъ. Ще ви приведа едно голѣмо противорѣчие отъ живота, за да видите, какво върши идеалътъ. Имате синъ или дъщеря, за които казвате: моитѣ ангелчета! Дъщерята е много красива, и синътъ е красивъ. Каквото каже майката, момиченцето изпълнява. Майката казва: „Маре, направи това“? Маричка тича, на часа изпълнява всичко, каквото майка ѝ каже. И Спасчо слуша майка си. Бащата и майката се хвалятъ, казватъ: като нашитѣ дѣца нѣма други? Тѣ сѫ ангелчета просто! Растатъ тия дѣца, станатъ 15 — 16 годишни, не слушатъ вече. Маричка започва да мисли за други нѣща. Като ходила изъ града, тя видѣла единъ идеалъ и го турила въ ума си — за него мисли вече. Майката казва: Маричке, направи това нѣщо! Не, нѣма да го направя! Седи тази Маричка прѣдъ огледалото, прави си тоалета. Иди за вода, Маричке! — Не, заета съмъ, не искамъ! Намѣрихъ си единъ идеалъ, искамъ да видя, дали ще ме хареса. Нѣкой день взела една голѣма книга въ рѫка, седнала нѣкѫдѣ, чете. Идеалътъ ѝ дойде при нея, пита я: „Какво четешъ?“ — Чета една свещена книга. Ще ми разправишъ ли нѣщо отъ нея?“ Тя му отговаря много нѣжно, съ страхопочитание: „Не мога, не зная.“ Докато тя счита този човѣкъ за свой идеалъ, нѣжно, любезно му отговаря, но единъ дань, като разбере, че той не билъ нейниятъ идеалъ, тя му отговаря троснато, сърдито. „Какво четешъ“? — питая той. — Не е твоя работа!

 

Сега, понеже мислите, че сте минали тази опитность, прѣведете този контрастъ. Не, не само че не сте я минали, но едва сте я започнали. Нѣма да се простирамъ въ обяснения, но казвамъ: азъ изнасямъ този фактъ изъ вашия животъ, като единъ важенъ психологически моментъ. Твоята дъщеря съ това подчертава, че иска свобода. Тя казва: мамо, азъ ти благодаря за всички грижи, за всички добри условия, които до сега ми даде, но азъ търся вече своята свобода. Въ менъ заработи другъ законъ! Въ менъ заговори друго нѣщо, азъ трѣбва да слушамъ себе си. Но този, който е дошълъ отвънъ и ѝ говори, не е сѫщиятъ, който ѝ говори отвѫтрѣ. Тукъ е заблуждението. Другъ ѝ говори отвѫтрѣ, а не този, който тя вижда отвънъ. Външниятъ ѝ идеалъ носи едно писъмце и казва: Туй писмо е отъ Баща ти, ще го прочетешъ да видишъ, какво ти пише“. Тя взима писмото, усмихва се. Ето дѣ е лъжата. Великиятъ Баща и великата Майка сѫ горѣ. Тамъ работятъ тѣ, а говорятъ вѫтрѣ въ нея, но тя не може да разграничи вѫтрѣшния отъ външния гласъ и се заблуждава. Тя мисли, че той като носи писмо отъ Бащата и Майката, вече ѝ е близъкъ роднина. Завежда го дома си, обаче, въ скоро врѣме се доказва, че той не ѝ е близъкъ роднина, нѣма ни поменъ отъ роднинство — той не я обича. Всѣко сѫщество, което ви обича, е вашъ близъкъ роднина. То е отъ вашитѣ близки, то ви е братъ, сестра, приятель. Такъвъ е законътъ. Не може ли да ви обича, не му се сърдете? Ние не можемъ да проявимъ въ свѣта това, което не сѫществува въ насъ.

 

Та казвамъ: вашитѣ дѣца не ви слушатъ, защото проявяватъ стремежъ къмъ свобода. Това става и съ васъ. Нѣкой пѫть вие промѣняте вашитѣ възгледи по причина на тия вѫтрѣшни промѣни, които ставатъ въ васъ. Вие не можете да гледате при всички случаи еднакво на живота, затова именно трѣбва да се пазите, да не промѣняте своя идеалъ. Нѣма нищо по-страшно и по-разрушително отъ това, човѣкъ да мѣни своя идеалъ. Знаете ли, какво е положението на човѣкъ безъ идеалъ? Знаете ли, на какво мяза това? За да разберете това нѣщо, на васъ, сестритѣ, ще приведа слѣдниятъ примѣръ. Прѣдставете си, че сте взели подъ наемъ една хубава квартира и цѣлъ мѣсецъ я нареждате: постилате килими, закачвате пердета, чистите столове, и тъкмо сте се наредили, идва вашиятъ възлюбенъ и казва: ще се мѣстимъ отъ тази кѫща! Неприятно ви става, но нѣма какво да се прави, започвате да събирате всичко отново. Отивате въ друга кѫща. Пакъ нареждате цѣлъ мѣсецъ. Едва се наредите, зарадвате се, но единъ день идва вашиятъ възлюбенъ и ви казва: и тукъ не ми харесва, ще се мѣстимъ въ друга квартира! Тъй продължавате цѣла година, ходите отъ кѫща на кѫща. Прѣдставете си сега какво ще бѫде вашето положение! Такова е положението на всѣки човѣкъ, който мѣни своя идеалъ. Хубаво е, като намѣришъ една кѫща, да седишъ въ нея най-малко 10 години. Това разбирамъ донѣкѫдѣ уреденъ животъ. Онази сила, около която трѣбва да се групиратъ всички останали сили, не трѣбва да се мѣни. Всички вие искате да се проявите, да се реализиратъ вашитѣ мисли и желания. Само този е правилниятъ пѫть, по който донѣкѫдѣ можете да осѫществите това, което сега желаете.

 

Сега ще ви запитамъ: какъ ще приложите вие свободата? Понеже днесъ говорихъ за свободата и всички я желаете, трѣбва да приложимъ тази свобода! Всички имате тази възможность. Какво трѣбва да направите тази година, за да добиете свободата? Какво трѣбва да прави свободниятъ човѣкъ?

 

Азъ желая днесъ да направите слѣдното нѣщо: да се раздѣлите на малки групи, по 10 - 20 - 30 души, да разисквате върху свободата, да видимъ, колко нѣща искате да добиете. Разисквайте върху закона на свободата, да намѣрите начинъ, по който тя може да се добие. Вижте кой какви методи, какви мѣроприятия може да даде за приложение на свободата. Запримѣръ, нѣкои казватъ: да вземемъ да обработваме нѣкоя нива, да се заемемъ съ издаването на нѣкой вѣстникъ, или нѣкоя брошура и т. н. Нѣкои сестри пъкъ казватъ: да отворимъ единъ домъ за сирачета, или нѣкоя забавачница за дѣца, или нѣкое ателие за шиене дрехи за бѣднитѣ, или нѣкоя братска гостилница. Има още редъ такива мѣроприятия за добиване на свободата.

 

Казвамъ: разпрѣдѣлете се на групи и разисквайте върху свободата, да видимъ до какви практически резултати може да дойдете. Имате на разположение цѣлъ день — до вечерьта. Ако не можете нѣкѫдѣ да се спогодите, дойдете до нѣкое стълкновение, спрете, помолете се и послѣ пакъ разисквайте. Пакъ се стълкновите, помолете се, докато дойдете най-послѣ до нѣкакво разрѣшение. Въ случай, че се движите много бързо и се разгорещите, спрете се, налѣйте малко масло!

 

Ще дамъ едно малко упражнение на най-усърднитѣ ученици. Казвамъ ви, обаче, да не започвате, ако не се наемете да го свършите. Всѣки, който започва едно упражнение, колкото малко и да е то, ако не е въ състояние да го свърши, да не започва. Започне ли, трѣбва да го свърши. Туй упражнение седи въ слѣдното: който отъ васъ иска, нека посади въ саксия 2-3 стръка домати и да ги полива, да види колко плодъ може да дадатъ. Ако се родятъ повече домати, може да направи една чорба за себе си, или пъкъ, ако иска може да ги консервира, или може да повика нѣкой свой приятель и да ги даде на него, или най-послѣ, може да занесе тия домати на нѣкоя бѣдна вдовица и да ѝ каже: това е отъ моята градина, даръ отъ Бога. Нѣкой отъ васъ пъкъ може да посади въ саксия 2-3 стръка бамя и нея да отглежда. Другъ може да посади една зелка. Изобщо, може да си посадите, каквото пожелаете и къмъ каквото имате разположение: синъ патлиджанъ, картофи, пиперъ, чесновъ лукъ и др. Направете си вие сами избора. Съ получения плодъ може да постѫпите по единъ отъ горнитѣ случаи: или сами да си го изядете, или на други да го дадете. Този е опитътъ, който искамъ да направите прѣзъ тази година. Които искатъ, могатъ да посадятъ 2-3 глави зименъ чесънъ, отъ едрия, и като порасне, да го пазятъ за лѣкъ: за дезинфекция на устата, или за друга нѣкоя болесть. Чесновиятъ лукъ има лѣчебни свойства.

 

И тъй, вие сами ще си направите избора — кой каквото иска. Ще се рѫководите отъ онзи вѫтрѣшенъ законъ, който работи у всички. Каквото си изберете, по този законъ ще вървите. Чесънътъ ще упражни едно влияние, доматитѣ — друго, бамитѣ — трето и т. н. Този опитъ нѣма да ви отнеме много врѣме. Той ще прѣдставлява едно развлѣчение за васъ. Като станете сутринь, ще погледнете какъ расте, какъ се развива това, което сте посадили. Ще изучавате, какъ расте зелето, какъ растатъ доматитѣ и по този начинъ ще разрѣшите по една малка задача въ живота си. Прѣди да сте достигнали нѣкакви резултати, нѣма да разправяте никому нищо. Слѣдъ като посадите сѣмето или стръковетѣ, всѣки отъ васъ ще слѣди, ще си отбѣлѣзва, лесно ли растатъ, срѣщатъ ли съпротивления и т. н. Ако срѣщатъ съпротивления, ще си отбѣлѣзвате на една книжка, слѣдъ колко дни се е прѣмахнало съпротивлението. Ако сте посадили сѣме, ще си отбѣлѣжите, кога е поникнало, кога е цъвнало, кога е завързало и кога узрѣло.

 

Сега, започнете разискванията си. До обѣдъ имате единъ часъ и половина на разположение. Обмѣняйте мисли за свободата!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...