Jump to content
Ани

1926_08_22 Свѣтлиятъ пѫть на знанието

Recommended Posts

От книгата "Свещеният огън", съборни беседи - 1926 г.
Първо издание: София, 1926 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

Недѣля 4 ч. сл. об.                                   23 августъ.

 

Свѣтлиятъ пѫть на знанието.

 

Ще ви прочета 133 псаломъ. Първата дума на този псаломъ е „алилуия“. Всѣки отъ васъ може да я тълкува, както иска. Тя е дума, която не може да се прѣвежда. Вие сте достигнали до една фаза на вашето развитие, дѣто трѣбва разбиране. Най-първо вие трѣбва да подхранвате и да държите въ ума си положителни мисли, които сѫ въ съприкосновение съ вашия физически животъ. Физическиятъ животъ за васъ е врѣмененъ, той е едно прѣходно състояние. Слѣдъ това вие трѣбва да разпознавате духовнитѣ мисли, които сѫ свързани съ съзнанието на човѣка за понятието на добро и зло. Защото, само онзи човѣкъ е духовенъ, който познава доброто и злото. Какво значи да бѫдешъ духовенъ? — Да бѫдешъ духовенъ, значи да познавашъ доброто и злото и да знаешъ въ даденъ случай, какъ да употрѣбявашъ доброто и какъ да се справяшъ съ злото, като сили въ природата. Сѫщеврѣменно трѣбва да знаете, че злото е единъ принципъ, една сила въ природата, съ която сѫ свързани редъ сѫщества отъ нисши култури, съ единъ извратенъ умъ, съ едно извратено понятие за живота. Тѣ считатъ, че каквото и да направятъ, всичко е право. И най-послѣ, третото положение е да познавате Божественото въ всѣка душа и да Го подхранвате. Това е идеалътъ, къмъ който ние се стремимъ, а именно: да дадемъ потикъ на Божественото въ насъ, да Го развиемъ, защото само то е въ състояние да примири всички противорѣчия. За всѣки човѣкъ има единъ Божественъ, единъ свещенъ моментъ въ живота му, когато трѣбва да се качи на високия върхъ на планината и тамъ да се примири съ всички противорѣчия въ себе си и да познае Бога. Ако не се качи на този върхъ, той никога не ще може да се примири, никога не ще утихне. И на какво ще мяза този човѣкъ? — На едно бурно море, което постоянно се вълнува. Но щомъ се качи на този върхъ и погледне отъ тази височина, той веднага ще разрѣши врѣменнитѣ въпроси, всичко въ него ще утихне и ще се зароди единъ импулсъ да работи въ живота.

 

Сега, това сѫ три велики състояния, които трѣбва да разграничавате. Нѣкой пѫть вие смѣсвате вашитѣ физически мисли и чувства съ духовнитѣ, защото и физическитѣ иматъ духовенъ колоритъ. Често изпадате въ заблуждение, не можете да разграничите физическитѣ прояви отъ духовнитѣ, и по тази причина страдате. Но всички желаете хубавото, красивото въ живота. Кой нѣма това желание? И у животнитѣ има понятие за красотата, и тѣ обичатъ хубавото, но като нѣматъ възможность за по-висшъ животъ, тѣ съсрѣдоточаватъ всичкото си внимание само къмъ тѣлото. И коткитѣ, и птичкитѣ, и пеперудитѣ обичатъ да се оглеждатъ, да гладятъ козината си, да пазятъ крилцата си, перцата си. Туй съзнание се срѣща въ всички животни. Тѣ се стремятъ да иматъ красиво тѣло, но нѣматъ стремежъ да иматъ красиво лице. Съзнанието имъ не е достигнало до тамъ. Човѣкътъ пъкъ се стреми да има красиво лице. Красивото лице е изразъ на единъ богатъ вѫтрѣшенъ животъ. Тѣлото на човѣка сѫщо тъй трѣбва да бѫде стройно, красиво, понеже е изразъ на една Божествена идея, която е работила съ вѣкове и още продължава да работи. Но за сега човѣшкото тѣло не прѣдставлява още завършенъ образъ на Божественото. Днесъ човѣкътъ се е изродилъ, мяза на една стара баба, която нѣкога, прѣди сто години е била млада, хубава мома, но сега нищо не е останало отъ нейната красота, сгърбила се е тази баба. Кѫдѣ отишла нейната красота? Мозъкътъ ѝ се схумилъ, носътъ ѝ се изкривилъ, коститѣ ѝ се разкривили, мускулитѣ отпаднали, всичко се измѣнило въ тази стара баба, дори мислитѣ ѝ се измѣнили. Като не може да върви вече напрѣдъ въ живота, тя се спира и започва да прѣкарва прѣзъ ума си миналия си животъ. По цѣли дни се върти само около едни и сѫщи мисли: като била млада, какви срѣщи имала, колко момци любила, колко угощения давала — припомня си всичко това съ най-голѣми подробности. Тя прѣглежда живота си отъ единия край до другия, като на кинематографъ. За нея това е хубаво, защото другояче животътъ ѝ ще бѫде скученъ. Но за единъ човѣкъ, който иска да се развива, това не е полезно. И днесъ всички религиозни хора се натъкватъ именно на този атавизъмъ. Азъ забѣлѣзвамъ тази опасность, да прѣживѣватъ минали вѣрвания, свои минали състояния, у мнозина хора отъ новитѣ течения, както на западъ, така и на изтокъ. Нѣкой пѫть, напримѣръ, се заражда у васъ едно изопачено желание и вие почвате да вѣрвате въ постигането на това желание, за което по-напрѣдъ нито сте си помислювали, нито сте вѣрвали. Тѣзи вѣрвания азъ уподобявамъ на слѣдното. У българитѣ има единъ обичай, слѣдъ като сѫ работили дълго врѣме и сѫ се изморили, като се върнатъ вечерно врѣме въ кѫщи, пийнатъ си една чашка джибренка ракия и мислятъ, че ще получатъ отъ нея нови сили. Тази вѣра въ ракийката не е тѣхна. Тя е останала отъ дѣдо имъ, отъ баба имъ, отъ редъ поколѣния, които сѫ мислили, че джибренката прѣдава сила. Въ джибренката, обаче, нѣма никаква сила. Азъ нѣмамъ нищо противъ джибренката, но трѣбва да знаете, че въ нея не се крие никаква сила. Щомъ вие мислите, че силата иде отъ джибренката, какво ще правите, ако пѫтувате прѣзъ нѣкоя пустиня? Тамъ ще разберете, дѣ се крие силата.

 

Ще се спра върху слѣдната основна мисъль: човѣкъ трѣбва да познава състоянията на мислитѣ си, защото само по този начинъ ще може да се домогне до Божественото. Азъ ще се постарая да ви дамъ правило за възстановяване на равновѣсието ви. Вие често изгубвате равновѣсието си, нѣкога по десеть пѫти на день. Това спъва вашиятъ духовенъ растежъ. Вие трѣбва да си имате по едно малко огледало и да наблюдавате прѣзъ тази година всички промѣни, които се явяватъ на лицето ви. Въ човѣка има три живота, три течения, които протичатъ едноврѣменно прѣзъ него. Тѣ сѫ колективни прояви на козмоса. Едното минава прѣзъ стомаха — то е физическиятъ животъ. Другото прѣзъ дробоветѣ, а третото прѣзъ мозъка. И тогава специфично, всѣко едно отъ тия течения има други три подраздѣления. Напримѣръ, въ самия стомахъ ставатъ редъ процеси. Като говоря за стомаха, азъ не разбирамъ само едната му страна. Тамъ има цѣла мрѣжа отъ симпатическата нервна система, която служи при храносмилането. Та всѣко течение е раздѣлено на други три течения, които се посрѣщатъ, кръстосватъ. Ето защо, наблюдавайте, какви с ъ с т о я н и я  ви обхващатъ. Нѣкой пѫть у васъ се заражда чувство на зависть, не сте свободни, завиждате нѣкому. Защо? Виждате нѣкой по-хубаво, по-изящно облѣченъ отъ васъ, или пъкъ срещнете нѣкой духовно по-напрѣдналъ отъ васъ. Какво трѣбва да направите? — Извадете огледалото си и забѣлѣжете, каква разлика има въ изражението на очитѣ, въ цвѣта на лицето ви сега и по-напрѣдъ. Това сѫ тънкости на съзнанието. Ще видите, че лицето ви не е тъй красиво, не е тъй естествено, както е било по-прѣди.

 

Слѣдъ това състояние може да наблюдавате друго нѣкое. Да кажемъ, че имате единъ приятель отъ дѣтинство, съ когото сте ходили на училище заедно, обичате се, сродни сѫ душитѣ ви. Единъ день той дойде на гости у дома ви, и вие се зарадвате много. Този день за васъ е пъленъ само съ радость, цѣлиятъ свѣтъ ви се вижда свѣтълъ. Извадете пакъ огледалото си, забѣлѣжете, какъвъ е изразътъ на лицето ви сега, въ сравнение съ по-раншния. Вие ще забѣлѣжите голѣма разлика. Който ви срещне сега, ще каже: въ туй лице има нѣщо хубаво. Значи, въ човѣка има една духовность, която може да се забѣлѣжи и отвънъ. Послѣ, като замине вашиятъ приятель, тази красота на лицето ви пакъ изчезва. Та ще знаете, че добритѣ и лошитѣ приятели, които имате, тѣ подготвятъ вашитѣ добри условия. За да имаме Бога въ ума си, ние трѣбва да пазимъ и къмъ Него сѫщитѣ отношения. Е д и н с т в е н и я т ъ    н а ш ъ   п  р и я т е л ь  з а  с е г а   в ъ   с в ѣ т а, т о в а  е   Б о г ъ. Най-добриятъ помощникъ, на Когото всѣкога можемъ да разчитаме, това е Богъ. Прѣди хиляди години още Той е подържалъ всички велики хора: и пророцитѣ, и Христа, и мѫченицитѣ. Той подържа всичкитѣ народи и до сега. Навсѣкѫдѣ е Той. И ако ние не си създадемъ за Бога едно правилно понятие, да схванемъ дълбоко въ съзнанието си тази велика Истина и да бѫдемъ въ постоянна връзка съ Него, ние ще бѫдемъ като една малка сламчица, безмилостно подхвърляна отъ вълнитѣ на морето.

 

Тази сутринь, запримѣръ, ви заобиколиха войници. Какво направихте вие? — Всички заедно направихте една колективна молитва, и ви се отговори — освободиха ви. Красиво, хубаво е това нѣщо. То трѣбва да ви послужи като импулсъ въ живота, да знаете какъ да постѫпвате. Това сѫ методи, които трѣбва да усвоите. На васъ прѣдстои да усвоите изкуството да се справяте съ духоветѣ, да ги разбирате. Азъ не ви подмамвамъ съ това, защото трѣбва да знаете, че сила и знание се дава само на разумния човѣкъ.

 

Послѣ, има и друго едно изкуство, което трѣбва да придобиете. Запримѣръ, пѣете една пѣсень. Трѣбва да знаете, какъ да я пѣете, за да произведете нужния ефектъ. Сега, като ви слушахъ, вие изпѣхте една отъ пѣснитѣ много хубаво, хареса ми, но като изпѣхте втората пѣсень, като че паднахте отъ другъ нѣкой свѣтъ. Прѣдставете си сега, ако всички, които сте тукъ, можете да дигнете гласа си, сопранитѣ да взематъ три октави и половина нагорѣ и баситѣ да взематъ три октави и половина по-низко, да разширите гласоветѣ си всичко седемь октави, питамъ ви: знаете ли, какво ще бѫде изпълнението на една пѣсень? Съ такъвъ хоръ вие бихте произвели цѣлъ фуроръ. Ако влѣзете съ такъвъ хоръ въ София минете изъ главнитѣ улици и запѣете, всички ще излѣзатъ да ви слушатъ, нѣма да остане нито единъ човѣкъ въ дюкяна си.

 

Най-красивото, обаче, за васъ е да добиете живота. Кой животъ? — Великиятъ животъ, който е пъленъ съ вѫтрѣшенъ миръ, съ вѫтрѣшна радость. Има една радость, която разширява съзнанието на човѣка. Тя е тази радость, която се крие въ великия, Божествения животъ. При изучаване на религиозния животъ, човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, за да не дойде до еднообразие въ нѣщата. Нѣкой пѫть хората страдатъ отъ еднообразие, а нѣкой пѫть отъ немарливость. Запримѣръ, като четохте Библията прѣзъ тази година, бивахте ли всѣкога точни при четенето? Имахте ли всѣка сутринь опрѣдѣлено врѣме за четене? Пъкъ и при изпълнение на наряда не бѣхте точни. Нѣкой пѫть си казвахте: ще отложимъ четенето на наряда за утрѣ. Вие постоянно отлагате. Защо? Имате ли важни причини? — Нѣмате. Дѣйствително, азъ намирамъ, че прочитането на Библията за една година, това е грамаденъ материалъ. Да се прочетатъ още и четири серии бесѣди, това става вече много. Това е работа за 10 години.

 

Главниятъ обектъ въ Библията е животътъ на проявения Богъ въ свѣта, или проявлението на Христа. Животътъ на всички пророци, апостоли, то е все изявяване на Божествения животъ въ тѣхъ. Централното лице въ Библията, обаче, е Христосъ. Да се разбере животътъ на Христа въ най-широкъ смисълъ, за това се изисква единъ възвишенъ умъ. Защото, споредъ степеньта на нашето съзнание е и схващането ни за Бога. Ние можемъ да схванемъ Бога като сѫдия по отношение на нашата прѣстѫпность, а можемъ да Го схванемъ и като Любовь по отношение на нашата слабость — както майката постѫпва съ любовь по отношение на дѣтето си. Каква е майчината любовь? — Майчината любовь се изразява въ отхранване на дѣтето. Тогава, какъ ще схванете любовьта на учителя къмъ ученика? Или пъкъ, какъ ще прѣдставите любовьта на приятель къмъ приятеля си? Сега, всички вие не се интересувате отъ едни и сѫщи нѣща. Напримѣръ, туй, отъ което майката се интересува, дъщерята не се интересува. По сѫщия начинъ, всички вие не можете да се интересувате еднакво отъ разнитѣ козмически течения въ природата, но все-таки необходимо за всички ви е да мислите по малко върху тѣхъ. Вие сте свързани съ тия течения и трѣбва да ги проучавате. Всѣки човѣкъ, като стане сутринь, най-първо трѣбва да се помоли на Бога да уреди ума му, да внесе просвѣтление въ неговата глава. Слѣдъ това да се помоли да дойде благословение за сърцето му и най-послѣ да се помоли да се улесни работата прѣзъ деня въ физическия му животъ. Трѣбва да се молите, за да може Богъ да се прояви въ тритѣ свѣта: въ умствения, въ сърдечния и въ физическия. Въ физическо отношение човѣкъ не трѣбва да има пълно тѣло, но здраво. Мускулитѣ му да сѫ стегнати, коститѣ — здрави, та като ходи да ви е приятно да го гледате. Когато човѣкъ е здравъ, ходътъ му е особенъ. Забѣлѣзали ли сте, какъ нѣкой пѫть ходите пъргаво, живо, като че хвърчите, а нѣкой пѫть сте тромави, клатите се насамъ-натамъ, мускулитѣ ви заболяватъ, гърбътъ ви боли, слабинитѣ ви болятъ и вечерно врѣме, като се върнете дома си, измивате си краката и казвате: разболѣхъ се отъ ходене! Всички ученици отъ новото учение трѣбва да бѫдатъ по възможность здрави и силни. Не подразбирамъ, че трѣбва да бѫдете пехливани, да се борите, но всѣки трѣбва да бѫде силенъ, здравъ.

 

Кажете ми сега, какъвъ методъ прилагате, когато сте разтревожени, когато загубвате вашето равновѣсие? Какъ възстановявате равновѣсието си? Ще кажете: човѣкъ трѣбва да се моли! Да, право е, човѣкъ трѣбва да се моли, но прѣдставете си, че не може да се моли. Кой е естествениятъ, вѣрниятъ методъ, който прилагате тогава? Допуснете, че имате възпаление на рѫката. Какъ ще я излѣкувате? Какъвъ методъ ще употрѣбите? Какво употрѣбявате при възпаление? Компресъ ли туряте? Когато пъкъ имате коремоболие, какъ се лѣкувате? (— Съ гореща вода, постъ, чай). Коремоболието може да се яви отъ чисто органически причини, отъ храна, отъ простуда, а нѣкой пѫть може да се яви отъ натрупване на излишни енергии въ стомаха. По сѫщия начинъ, когато се занимавате съ духовни работи, когато изучавате Божественитѣ пѫтища, и въ този случай става натрупване на излишни енергии и се раждатъ извѣстни опасни състояния. И ако вие не знаете, какъ да се лѣкувате, ще се намѣрите въ ужасно положение. Запримѣръ, духовниятъ човѣкъ става чрѣзмѣрно чувствителенъ, всичко го засѣга. Неговиятъ етеренъ двойникъ се удължава повече навънъ, астралното му тѣло се разширява и той започва да се оплаква, че не може да търпи влиянието на хората. Вие трѣбва да разбирате закона, какъ да се прибирате въ себе си. Като научите закона, нѣма да пущате двойника си да излиза навънъ. Тамъ, дѣто влиянията сѫ хармонични, ще се разширявате, колкото искате, но щомъ дойдете при неблагоприятни условия на живота, ще се прибирате.

 

Послѣ, друго опасно състояние, до което сега сте достигнали е това, че сте станали крайно индивидуалисти. Мнозина отъ васъ се оплакватъ, че нѣма връзка помежду имъ. Нѣкой напримѣръ, сподѣля съ единъ свой приятель положението си, казва му: пари нѣмамъ, затрудненъ съмъ материално. Той му отговаря: нищо, Господъ ще уреди тази работа! — и си отминава. Не се интересува отъ него. Всѣки мисли само за себе си, а за другитѣ оставя Господъ да се грижи. И най-послѣ първиятъ се обезсърчава и казва: никой не се интересува отъ моя животъ. Другъ нѣкой казва: коремътъ ме боли. И на него отговарятъ: Господъ да ти помогне! Какъ трѣбва да влѣземъ въ положението на този, който се оплаква? Вземете напримѣръ, за 4 — 5 дни тукъ направихме цѣла кѫща. Ами ако работимъ стотина дни, колко кѫщи можемъ да направимъ? Ето защо, казвамъ: ако нѣкой се нуждае отъ кѫща, а нѣма никаква възможности за това, ние можемъ да му я съградимъ. Нѣкои отъ приятелитѣ искатъ да направятъ добро, а не знаятъ, какво добро трѣбва да направятъ. Ето единъ случай. Нека десетина зидари се заематъ да направятъ една кѫща на нѣкои отъ своитѣ бѣдни приятели. Тогава какво ще излѣзе? — На този ще направятъ една кѫща, на онзи ще направятъ една кѫща и по този начинъ ще имъ помогнатъ. Ето, има много софиянци безъ кѫщи. Нѣкои отъ тѣхъ иматъ мѣста за кѫщи, но нѣматъ срѣдства за строежа на кѫщитѣ си. Разбира се, това сѫ странични въпроси, но палящи, които и съврѣменното общество разрѣшава. И въ Англия, и въ Америка, навсѣкѫдѣ разрѣшаватъ сѫщитѣ въпроси. Всички хора се интересуватъ отъ това, какъ да си построятъ домъ, да се подслонятъ. Но при условията, въ които живѣятъ днесъ, за всички нѣма тази възможность. Въ нѣкоя бѫдеща култура, за всички хора ще има условия и възможности, но сега, за такава възможность не може да се говори. Дори ако всички духовни общества сѫ благоразумни и пожелаятъ да разрѣшатъ този въпросъ, пакъ не може.

 

Това е единъ важенъ социаленъ въпросъ, който ние тукъ нѣма да разрѣшимъ. За васъ е важно да има въ София поне една кѫща съ 10-15-20 легла, та като дойдатъ братя или сестри отъ провинцията, да има дѣ да се настанятъ. Ние можемъ да построимъ единъ такъвъ домъ. Колко ще ни костува? Този е единъ постороненъ въпросъ наистина, и азъ казвамъ: на човѣка, който е пратенъ на земята, бѫдещето му е точно опрѣдѣлено, Онѣзи възвишени сѫщества, които сѫ завършили своята еволюция, сѫ прѣдвидѣли, кой какво трѣбва да свърши на земята. Опрѣдѣлено е бѫдещето на всѣки човѣкъ. Ако всѣки върви по своя опрѣдѣленъ пѫть, ще изпълни Божията воля, и пѫтьтъ му ще се отвори. Вие се натъквате на извѣстни спънки, които сѫ вънъ отъ Божествения планъ. Тѣ ви отвличатъ, но вие трѣбва да знаете, че туй, което е отъ Бога, е благословение за васъ. Вие, обаче, като не разбирате това, натъквате се на редъ мъчнотии, които не криятъ нищо Божествено въ себе си. Тия мѫчнотии не сѫ опрѣдѣлени за васъ. Да кажемъ, че невидимиятъ свѣтъ ми е опрѣдѣлилъ да имамъ кѫща съ двѣ стаи и кухня, но азъ не се съгласявамъ съ този планъ, прѣустройвамъ го по своему и вдигамъ една кѫща отъ три етажа. Защо? — Искамъ да си подобря живота. Какво правя тогава? — Турямъ нѣколко души квартиранти въ кѫщата си, но Провидѣнието нарежда така, че ми праща такива квартиранти, които не могатъ да плащатъ наема си и ми създаватъ тревоги. Постига ли се сега планътъ, прѣдвиденъ отъ мене? — Ни най-малко не се постига. Нѣщо повече: между менъ и квартирантитѣ възникватъ постоянно спорове. Ако азъ, за да получа наема си, трѣбва да ги тегля подъ сѫдъ и постоянно да се карамъ съ тѣхъ, питамъ: каква полза имамъ отъ тази кѫща? Ако живѣя съ тия хора приятелски, по любовь, разбирамъ да имамъ такива квартиранти. И ако внасятъ наема си единъ мѣсецъ по-рано, и азъ ще съмъ благодаренъ, и тѣ. Но да не донасятъ наема на врѣме, само да викаме и да се караме, азъ не разбирамъ, какво благо може да ми донесе тази кѫща.

 

Друго положение, до което сте достигнали, е това, че у васъ се заражда единъ критически умъ. Човѣкъ, като влѣзе въ духовния свѣтъ и добие извѣстна свѣтлина, започва да обръща чрѣзмѣрно внимание на окрѫжаващитѣ го хора, и по този начинъ започва да се спъва въ погрѣшкитѣ на хората. Имайте прѣдъ видъ слѣдното нѣщо: погрѣшкитѣ на хората не сѫ създадени сега. Причинитѣ на погрѣшкитѣ сѫ отдавна създадени, въ друго нѣкое сѫществуване, а сега идатъ послѣдствията отъ тия погрѣшки. Отъ послѣдствията, които виждате, ще се изправятъ причинитѣ на тия погрѣшки. Ние днесъ ги виждаме, но тѣ не сѫ създадени сега. Това не значи, че трѣбва да бѫдемъ индиферентни къмъ погрѣшкитѣ, но да се поучаваме отъ тѣхъ. Погрѣшкитѣ на другитѣ хора, това е торъ за духовния човѣкъ. Той може много добрѣ да се огледа въ тѣхъ и да се поправи. Слѣдилъ съмъ това и намирамъ, че този законъ е много вѣренъ. Щомъ сѫдишъ нѣкого за нѣщо непрѣменно туй ще ти дойде до главата. Турцитѣ казватъ: „Не се смѣй на съсѣда си, защото сѫщото ще дойде и до твоята глава“.

 

Сега ние сме се събрали тукъ да служимъ на Бога. И трѣбва да гледаме на нѣщата тъй, както Богъ гледа. Азъ ви привеждамъ тия примѣри, защото всички трѣбва да се стремите да не смущавате Божественото съзнание. Богъ е сѫщество толкова благо, че малкитѣ работи не Го смущаватъ, но ние трѣбва да бѫдемъ внимателни, свято да пазимъ Неговото спокойствие. Като идемъ при Него, не трѣбва да плачемъ, трѣбва да се усмихнемъ само, и Той, като ни погледне, ще разбере отъ какво имаме нужда. Той само ще ни погледне и ще ни даде, каквото искаме, но ще искаме разумни нѣща. Какво изразяватъ сълзитѣ? Сълзитѣ на духовния човѣкъ сѫ пълни всѣкога съ благодарность, а сълзитѣ на свѣтския човѣкъ сѫ пълни съ скръбь; когато плаче той, чувствува се униженъ.

 

Сега, като говоря за разумни и неразумни нѣща, ще ви кажа, кои нѣща наричамъ разумни и кои — неразумни. Прѣдставете си, че ти вървишъ по пѫтя и срѣщашъ нѣйдѣ въ полето единъ хубавъ конь, който си пасе. Ти си казвашъ: хубавъ е този конь, може да се язди. Той си пасе спокойно, но ти изваждашъ торба съ сѣно и почвашъ да го залъгвашъ, привличашъ вниманието му. Той дойде при тебе, и ти веднага му туряшъ юларь, качвашъ се на гърба му и хайде галопъ! Питамъ: туй, което си извършилъ, разумно ли е? Азъ бихъ го считалъ за разумно само въ този случай, ако коньтъ те стигне и самъ ти каже: „Братко, виждамъ, че си уморенъ, качи се на гърба ми, и азъ отивамъ нататъкъ — на разстояние 4-5 клм. отъ тукъ имамъ една работа. Затова мога да те понося до тамъ и послѣ ще слѣзешъ отъ гърба ми.“ Това е пакъ единъ символъ, прѣведете го. Често вие постѫпвате така съ нѣкой вашъ братъ. Впрегнете го като конь, изисквате отъ него и казвате: ти трѣбва да направишъ това! Нѣмашъ ли страхъ отъ Бога? И редъ други доказателства му привеждате. Казвате му: нали си въ туй учение, нали си нашъ братъ, ти трѣбва да ми услужишъ! Ако сега не ми помогнешъ, кога другъ пѫть ще ми помогнешъ? Питамъ: това свобода ли е? Ако той почне да ме убѣждава така, значи и той, и азъ сме свѣтски хора. Туй, което той ми навежда, за да му услужа, азъ самъ трѣбва да го разбирамъ. Прѣди той да ми заговори за своитѣ нужди, азъ трѣбва да схващамъ отъ какво се нуждае и да зная, мога ли да му помогна. Къмъ туй трѣбва да се стремите всички. Само така ще се зароди красивото въ живота. Взаимна помощь е нужна. Трѣбва да си помагате!

 

Послѣ, въ Божествения планъ е прѣдвидено: всѣки да разбира, да знае, дѣ трѣбва да помага и дѣ трѣбва да гледа, какъ другитѣ помагатъ. Нѣкѫдѣ ние ще помагаме, а нѣкѫдѣ ще гледаме, какъ може да се помага. Отъ ваше гледище, въ какво седи приложението на новото учение? Казвате: да бѫдемъ добри! Хубаво, кое е второто положение? Какъвъ трѣбва да бѫде човѣкъ слѣдъ като е добъръ вече? — Доброто, което има, трѣбва да знае какъ да го употрѣбява, не само за себе си, но и за окрѫжаващитѣ. Допуснете, че вие идвате при менъ и ми разправяте едно свое състояние, разкривате ми интимния си животъ. Ако, слѣдъ като ми разправите всичко, азъ не мога да влѣза въ положението ви, не разбера живота ви, а си кажа: вижъ какви слабости ималъ този човѣкъ, за какъвъ го мислѣхъ азъ, пъкъ той билъ съвсѣмъ другъ! — мислите ли, че това е влизане въ положението на единъ човѣкъ? Имаше ли смисълъ той да ми се открива? Всички хора на земята сѫ служители на невидимия свѣтъ, на духоветѣ въ този свѣтъ. Нѣма човѣкъ на земята, който да не е впрегнатъ. Имате извѣстно желание, една мисъль — впрегнатъ сте. И слѣдъ като извършите дѣйствието, вие се усѣщате ограничени. Въ малко случаи вие чувствувате красотата на Божественитѣ мисли.

 

И тъй, не се страхувайте! Знайте, че Богъ се проявява именно въ вѫтрѣшната страна на живота. Той владѣе надъ всички мисли. Като знаемъ, че Богъ царува надъ всичко въ свѣта и внася хармония въ живота, ние ще пазимъ Божественото. В ъ  в с ѣ к а  м и с ъ л ь  и м а  е д н а Б о ж е с т в е н а  ч е р т а. Като бутнешъ Божественото въ нея, веднага тази мисъль ще се усмихне и ще ти бѫде полезна. Запримѣръ, нѣкои отъ васъ иматъ хазяи. Отъ френологическо гледище вашиятъ хазяинъ по естество е човѣкъ, у когото алчностьта къмъ паритѣ е толкова развита, че той мисли само за пари. Ти отивашъ въ неговата кѫща, взимашъ единъ етажъ подъ наемъ. Той ти иска 5 — 6000 лева мѣсеченъ наемъ. Ти не можешъ да платишъ толкова и си казвашъ: дано Господъ смекчи малко сърцето му, да свали той нѣщо отъ наема! Но едно нѣщо се забѣлѣзва: колкото у тебъ се заражда желание да ти взематъ по-малко наемъ, толкова повече твоятъ хазяинъ не отстѫпва. Смѣшно положение! Какъ ще се справишъ тогава? Ако азъ бихъ билъ при такъвъ хазяинъ, ето какъ бихъ се справилъ. Азъ разглеждамъ въпроса отъ практическо гледище, въ каквото положение сте вие, не отъ мое гледище. Азъ имамъ едно изкуство, лѣкарь съмъ, мога да лѣкувамъ, но още не съмъ признатъ отъ никого. Започвамъ да се моля на Бога да ми даде възможность да се проявя. И наистина, не се минава много врѣме, дъщерята на моя хазяинъ заболява. Отивамъ при хазяина си и му казвамъ: дъщеря ти е болна, на смърть е, при това, както виждашъ, никой лѣкарь не може да ѝ помогне. Съгласенъ ли си да ми отстѫпишъ отъ наема, да ти плащамъ 1000 лева мѣсечно за една година, срѣщу което ще излѣкувамъ дъщеря ти? Той се съгласява. Направяме контрактъ за една година, и въпросътъ се разрѣшава. Той устоява, и азъ устоявамъ — излѣкувамъ дъщеря му. Едва се мине годината, хазяинътъ пакъ повишава наема, иска 6 - 7000 лева мѣсечно. Отново се виждамъ въ чудо. Пакъ се обръщамъ къмъ Бога, моля Го да ме извади отъ това затруднение. Не се минава дълго врѣме, синътъ заболява. Хазяинътъ ме повиква да го лѣкувамъ. Азъ се съгласявамъ, но съ условие да намали наема на 1000 лева мѣсечно. Той пакъ отстѫпва. Излѣкувамъ сина му. Живѣя съ този наемъ една година, но слѣдъ този срокъ хазяинътъ пакъ повишава. За нарушение на контракта, сега жената на хазяина заболява. Азъ и нея излѣкувамъ. На четвъртата година и той самъ заболява. Най-послѣ азъ засѣгамъ неговото суевѣрие, казвамъ му: видишъ ли, колкото пѫти се опита да ми повишишъ наема, все ще се разболѣе нѣкой отъ дома ти. Първата година се разболѣ дъщеря ти. Помолихъ те да ми намалишъ наема. Ти го намали, азъ взехъ да я лѣкувамъ, и тя оздравѣ. Втората година заболѣ сина ти. И него излѣкувахъ. Третата година се разболѣ жена ти, и най-послѣ ти самъ заболѣ. Както виждашъ, законътъ работи. Хазяинътъ започва да мисли и си казва: значи, ако река да повиша наема, пакъ ще се разболѣе нѣкой отъ дома ми. Азъ му казвамъ: ето какво, ще дойдемъ до едно срѣдно число. Ти ще отстѫпишъ отъ това, което си опрѣдѣлилъ, азъ пъкъ ще повиша съ още 1000 лева мѣсечно, и двѣтѣ страни да останемъ доволни, безъ да заболѣва нѣкой. Практически ще уредимъ въпросътъ. Слѣдователно, когато се зароди едно алчно чувство въ човѣка, то може да се излѣкува съ нѣкакъвъ контрастъ. Така дѣйствува и самата природа. Тя винаги лѣкува съ контрасти. Ето защо, Богъ постоянно изпраща силни контрасти въ живота ни. Страданията, които идватъ, не сѫ нищо друго, освѣнъ да ни заставятъ да се откажемъ отъ нѣкой наши незаконни желания, т. е. не да се откажемъ напълно отъ тѣхъ, но да ги трансформираме въ законни, нормални желания.

 

И тъй, тази вѫтрѣшна връзка съ Бога трѣбва да се създаде. У българина тази връзка е много слаба. Една отъ задачитѣ на ученицитѣ отъ Всемирното Бѣло Братство, е да подигнатъ у българитѣ религиозното чувство, не само по форма, но коренно. Насъ не ни интересува външната форма, но трѣбва да се произведе единъ вѫтрѣшенъ прѣвратъ,   най-първо въ насъ, а послѣ и вънъ отъ насъ. И тогава, туй духовно течение ще потече въ цѣлия български народъ, и ще стане едно общо повдигане на народа. Първото нѣщо е да направимъ едно скачване, една вѫтрѣшна връзка между Божествения свѣтъ и човѣшката душа. Тази връзка още не е заякнала у всинца ви. Вземете, напримѣръ, колко лесно се разколебава вѣрата ви! Нѣкой пѫть казвате: дали има Господъ, или нѣма Господъ — съмнявате се. Това показва, до колко връзката ви е слаба. Най-красивото, обаче, е да живѣемъ въ Бога. Той ще ни даде единъ вѫтрѣшенъ импулсъ за всичко. Като живѣе човѣкъ въ Бога, всичко може да върши, всичко се одухотворява.

 

Та казвамъ: псалмопѣвецътъ, който е писалъ „хвалете името на Бога“, е разбиралъ това нѣщо.

 

Сега, обстановката, при която се намираме — слънцето, което грѣе тъй силно отгорѣ ни — върху нѣкой отъ васъ въздѣйствува добрѣ, но върху нѣкой отъ васъ не се отразява добрѣ, отвлича вашето внимание, докарва ви сънъ. Ето защо, необходимо е да се промѣни мѣстото, да се отиде нѣкѫдѣ между бороветѣ. Значи, като се промѣни мѣстото, промѣня се и състоянието на човѣка.

 

Упражнение. Поставете рѫцѣтѣ си прѣдъ устата, като за молитва. Успокойте се, вземете положение, като че нищо не ви занимава. Духайте тихо въ рѫцѣтѣ си, като кога искате да хванете това, което ще излѣзе изъ устата ви. (3 пѫти). Какво почувствувахте въ дадения моментъ? Зимно врѣме, като ви истинатъ рѫцѣтѣ, какво правите? — Духате ги, за да се стоплятъ. То не е нѣщо произволно. Съ това духане вие урегулирвате вашитѣ магнетически течения, и топлината се връща въ рѫцѣтѣ ви. Нѣкой пѫть вие сте неразположени духомъ, или пъкъ ви е студено, треперите отъ студъ. Какво правите въ този случай? — Наклаждате огънь и започвате да духате. Като се запали огъньтъ, вниманието ви се привлича отъ него, и вие започвате да се радвате. И колкото повече огъньтъ се разпалва, толкова надеждата ви се повдига и неприятното разположение изчезва. Тъй щото, когато човѣкъ духа въ рѫцѣтѣ си, по сѫщия законъ урегулирва до извѣстна степень теченията въ организма си. Той не може да поправи всичко, но все пакъ донѣкѫдѣ поне урегулирва своитѣ физически течения. Напримѣръ, като направите една погрѣшка, вие се разтревожвате, истивате. Какво трѣбва да направите? — Направете туй упражнение! Двѣ сестри се скарватъ, Кажете си една на друга: сестра, ела да направимъ туй упражнение! Разбира се, това е единъ много естественъ методъ, който всѣкога можете да използувате. Рѫцѣтѣ, това сѫ едно динамо, това сѫ двата тока на една батерия, и отъ васъ зависи, какъ ще ги поставите, за да урегулирате теченията си. Ако държите рѫцѣтѣ си халтаво, отпуснато, вие всѣкога ще бѫдете слаби. Пъкъ ако искате да бѫдете въ връзка съ разумнитѣ сили въ природата, стегнете хубаво рѫцѣтѣ си. Но друго нѣщо има: сухитѣ хора иматъ обикновено много стегнати рѫцѣ. Ще бѫдете въ едно срѣдно положение. Ако искашъ да бѫдешъ въ връзка съ едно земно течение, ще обтегнешъ рѫцѣтѣ си, краката си, мускулитѣ на цѣлото си тѣло само за нѣколко секунди, и веднага ще урегулирашъ теченията въ себе си. Вие трѣбва да правите упражнения. Запримѣръ, тия упражнения може да правите сутринь, за да привличате жизненитѣ токове отъ слънцето къмъ земята.

 

Сега, мнозина отъ нашитѣ приятели, и отъ младитѣ и отъ старитѣ, постоянно боледуватъ. Краката ги болятъ, коремътъ ги боли и редъ други болести. Какъ се лѣкуватъ? — Пиятъ топла вода, турятъ квасъ, взиматъ очистително, но всичко това сѫ само палеативни срѣдства. Квасътъ е една палеативна мѣрка, млѣчниятъ компресъ — сѫщо. Това сѫ добри методи, но врѣменни. Трѣбва да знаете, че ако искате да бѫдете здрави, сърцето ви, умътъ ви трѣбва да се отправятъ къмъ Бога, къмъ слънцето, къмъ цѣлото миросъздание — да се не облѣнявате. Оттамъ ще дойде помощьта ви. Тя може да дойде изведнъжъ, а може да се мине и день, два, три и повече, но вие не се обезсърчавайте. И тогава ще почувствувате една обнова въ душата си.

 

Сега, азъ не искамъ да ви навеждамъ примѣри отъ туй, което става между васъ — не е хубаво, не дѣйствува добрѣ, но казвамъ: този законъ е вѣренъ по отношение на здравето. Но непрѣменно вие трѣбва да имате жива вѣра въ себе си. Ето какво ще искамъ отъ всички приятели тази година. Тия отъ приятелитѣ, които боледуватъ отъ нѣщо прѣзъ годината, ще направятъ единъ опитъ. Който отъ васъ се разболѣе, нѣма да иска азъ да го лѣкувамъ, но ще каже: внасямъ толкова лева за лѣкуването си. Иначе вие ще дадете тия пари на лѣкари, които ще ви направятъ нѣкаква операция, и пакъ нѣма да ви излѣкуватъ. Ще имаме една каса за болни. Ще направимъ опитъ за една година само, но съ условие да бѫдете изправни. Който се разболѣе, ще каже: азъ турямъ толкова пари въ тази каса! И ще ги тури, а не само на думи. Ако оздравѣе, паритѣ ще останатъ въ касата; ако не оздравѣе, ще му ги върнемъ назадъ, Казвамъ: ще бѫдете изправни! Този фондъ ще наречемъ „фондъ жертва“. Тия пари трѣбва да се дадатъ. Болеститѣ идватъ, защото не се правятъ никакви жертви. Ще имаме една специална каса, една кутия за тия пари. Като се разболѣешъ, ще туришъ болестьта въ кутията вѫтрѣ. Паритѣ, турени вѫтрѣ въ кутията, прѣдставляватъ болестьта. До сега толкова писма се пращаха въ провинцията, какъ да се правятъ компреситѣ, какъ да се лѣкува нѣкоя болесть, но ето, сега ви давамъ най-лесния начинъ. При това, отъ паритѣ на болнитѣ ще направимъ нѣщо особено. За ядене нѣма да ги употрѣбимъ, кѫщи нѣма да правимъ отъ тѣхъ, но ще ги употрѣбимъ за други цѣли. Да вземешъ пари отъ боленъ човѣкъ и кѫща да правишъ отъ тѣхъ, не върви. Тѣхъ може да употрѣбимъ за издаване на книги, списания или за какво и да е друго нѣщо, което не засѣга отблизо човѣшкия животъ. Това ще бѫде само единъ опитъ, който трѣбва да се изпълни доброволно отъ васъ, а не по принуждение. Ние искаме да видимъ, колко пари можемъ да съберемъ отъ болнитѣ. Онзи, когото е хванала нѣкоя болесть и не го пуща, казвамъ: той трѣбва да пусне нѣщо въ кутията, и болестьта ще си излѣзе отъ него.

 

Тази година нѣма да ви се даде нарядъ, както е било прѣзъ другитѣ години, но въ
началото на всѣки месецъ ще се изпращатъ съ писма до всички приятели, четивата и размишленията за мѣсеца. Трѣбва да се ангажиратъ най-малко трима души, които да пращатъ тия писма до всички градове, дѣто има наши приятели.

 

Отъ сега нататъкъ вашиятъ умъ и вашето сърце трѣбва да работятъ повече. Нарежданията, които ще ви се изпращатъ за всѣки мѣсецъ, нѣма да се отнасятъ за всѣки день, но само за четири седмици, т. е. ще ви се даде работа, върху какво да размишлявате само за четири дни въ мѣсеца. Работата ви ще бѫде по възможность по-малко, за да бѫдете свободни. И ще видимъ идната година, какъвъ ще бѫде резултатътъ. Сутринь като станете, ще се молите за каквото искате и както искате. Ще бѫдете свободни, всичко да става по свобода на духа. Най-първо, като станете сутринь, ще размишлявате, защото правилното е, като се събуди човѣкъ, да бѫде въ едно вѫтрѣшно съзерцание. За да има обща връзка помежду ви, ще ви се дадатъ специални теми за размишление. Защото, като провѣрявахъ, забѣлѣзахъ, че за мнозина се създадоха много голѣми сътресения, много голѣми противорѣчия. Защо? Много приятели взиматъ ангажименти, които не могатъ да изпълнятъ. То не е защото иматъ нѣкакво лошо желание, но като не разбиратъ закона, произвеждатъ противоположни вълни, които пораждатъ едно общо бълникане. За по-голѣми резултати, вие ще се разпрѣдѣлите по закона на свободата на групи, на крѫгове. Онѣзи отъ васъ, които постоянствуватъ въ всѣка работа, ще образуватъ единъ вѫтрѣшенъ крѫгъ, послѣ втори, трети, четвърти, пети, шести и т. н , но ще гледате всѣки да попадне въ такъвъ крѫгъ, въ който може успѣшно да изпълни поетия ангажиментът. Всѣки да влѣзе въ този крѫгъ, дѣто съотвѣтствува съ другитѣ, т. е. да попадне въ границитѣ на тия братя и сестри, съ които си хармонира. Не прѣдприемайте нѣща, които не можете да изпълните. Ще работите по духъ, а не по буквата на нѣщата.

 

Като ставамъ сутринь, отварямъ радио-телеграфа си, чувствувамъ вашето разположение, провѣрявамъ мислитѣ ви, изпитвамъ, какво е вашето състояние: не ми се става отъ леглото, глава ме боли, неразположенъ съмъ. Казвамъ си: защо ще се моля сега? Толкова врѣме съмъ се молилъ! Защо да чета сега Библията? Редъ такива и подобни мисли и чувства минаватъ покрай мене. Отдѣ идватъ тѣ? — Отъ Стара-Загора, отъ Нова-Загора, отъ София — отъ всички краища на България. Имамъ написанъ цѣлъ каталогъ отъ такива мисли. Туй вие не разбирате, но азъ виждамъ, какъ седи тази работа въ съзнанието ви. Наистина, трудно е да се служи на Бога, трудно е, когато човѣкъ дойде до положение да рѣшава сериозни задачи. Затуй казвамъ, че това е една работа, за която се изискватъ голѣми усилия. Послѣ, като се подвизаваме колективно, има и друга една опасность, а именно: общитѣ добродѣтели можемъ да възприемемъ лесно, но и недѫзитѣ можемъ да си прѣдадемъ лесно. Имамъ много такива примѣри. Ще ви кажа единъ отъ тѣхъ. Въ варненско нѣкѫдѣ, мѫжътъ на една жена се разболява. Жена му казва: „Какво си станалъ такъвъ хилавъ, защо не се стегнешъ?“ Той ѝ казва: „Какво да правя, не мога“. Тя му се смѣе. Обаче, въ скоро врѣме неговото състояние се прѣдава на жената. Мѫжътъ оздравява, но жена му се разболява отъ сѫщата болесть. Тогава той ѝ казва: „Ти защо си сега такава хилава?“ Та когато единъ оздравѣе, болестьта ще дойде у другиго. Болезненото състояние у хората е като едно течение, което ходи, обикаля, постоянно циркулира между тѣхъ. То тръгва напримѣръ, отъ София, отива въ Стара-Загора, послѣ въ Нова-Загора и т. н., докато обиколи цѣла България, и послѣ пакъ се връща назадъ. Не е лесно да изпѫдишъ болестьта. Казва Христосъ: „Този родъ не излиза, освѣнъ съ постъ и молитва“. Постъ и молитва — това е законътъ на жертвата. Човѣкъ трѣбва да жертвува, но при това да бѫде свързанъ съ Бога, да живѣе въ хармония съ Него! Щомъ пожертвувашъ всичко, туй болезнено състояние веднага ще мине. Но вие не трѣбва да мислите, че сте свободни. Докато не се изправите напълно, все ще боледувате. Болеститѣ сѫ едно благословение, тѣ сѫ срѣдство за урегулиране на силитѣ въ човѣшкия организъмъ. Тѣ дѣйствуватъ смекчително върху човѣшкия характеръ. Когато обаче дойдемъ до пълнотата на живота, всички болести ще изчезнатъ.

 

За размишление прѣзъ деня: „Любовь безгранична, въ която Богъ живѣе“.

 

 

 

Мислете за тази Любовь, за да се роди нѣщо отъ нея. Ще размишлявате върху 5 ст. 2 гл., II послание къ Коринтяномъ: „Ако ли ме е нѣкой оскърбилъ, не е оскърбилъ мене, но всинца ви отчасти; да не отеготя повече“.

 

Казва се на едно мѣсто въ Писанието: „Защото, както се прѣумножаватъ въ насъ страданията Христови, така чрѣзъ Христа се прѣумножаватъ и утѣшенията въ насъ“. Любовьта е, която утѣшава. Щомъ намѣримъ Любовьта, щомъ намѣримъ Бога, ние веднага се утѣшаваме, защото има вече Единъ, на Когото уповаваме, Който ни и утѣшава. Защо сѫ страданията Христови? Защото Христосъ иска да повдигне падналитѣ души. Като влѣзе той въ връзка съ тия души, ние чувствуваме тѣхнитѣ страдания. Затова именно и ние страдаме. Туй е отъ една страна, а отъ друга страна, Христосъ, като помага на падналитѣ души, ние пъкъ изпитваме страданията на Христа

 

„Така, чрѣзъ Христа се прѣумножава и утѣшението наше“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×