Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1926_08_22 Отвънъ и отвѫтрѣ

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 20 декември 2015 - 10:42

От книгата "Свещеният огън", съборни беседи - 1926 г.
Първо издание: София, 1926 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Недѣля, 11 ч. с.                               22 августъ, 1926 г.

 

Отвънъ и отвѫтрѣ.

 

Единъ пчеларь ималъ два кошера пчели, които били непримирими помежду си, постоянно се карали. Двѣтѣ царици на тѣзи кошери сѫщо тъй не могли да се помирятъ. Единъ день пчеларьтъ взима двата кошера, смѣсва пчелитѣ и царицитѣ имъ заедно, напръсква ги отгорѣ съ брашно, за да не се познаятъ, и по този начинъ тѣ прѣставатъ да се каратъ.

 

Сега мнозина искатъ да знаятъ, защо идватъ страданията въ свѣта. Човѣкъ, самъ по себе си, е едно същество крайно щестлавно и горделиво. Но при това, той е лишенъ отъ Божествената Мѫдрость, отъ която е създаденъ сегашниятъ свѣтъ. Вие не си задавайте въпроса, защо Господъ е направилъ така свѣта, защото тогава азъ ще ви запитамъ: ами вие, които мислите, че сте много умни, защо не уредите вашия животъ? Вие искате Господъ да уреди всичко заради васъ. Хубаво е това, но казвамъ: ако Господъ уреди свѣта, Той ще го уреди за себе си. Прѣдставете си, че двѣ малки дѣца рѣшаватъ двѣ задачи съ малки кубчета. Кое отъ двѣтѣ дѣца ще може да се развие по-добрѣ: туй, което работи само съ кубчетата, или туй, което гледа какъ работи другото?

 

Та казвамъ: опитноститѣ на миналитѣ вѣкове, това сѫ опититѣ на всички онѣзи души, които сѫ живѣли прѣзъ това врѣме, т.е. опитноститѣ на всички онѣзи души, които днесъ сѫ завършили своето развитие и сѫ дошли сега въ свѣта като служители, като помощници на сегашната еволюция. За въ бѫдеще всѣки отъ васъ ще прѣмине по извѣстенъ опрѣдѣленъ пѫть. Ако вие не минете този опрѣдѣленъ пѫть, сами ще се спънете. Значи, опрѣдѣленъ, специаленъ е пѫтьтъ, който трѣбва да минете. Вие може да отлагате съ хиляди години, но въ края на краищата ще го минете. Нѣкои може да ме запитатъ: какъ ще минемъ този пѫть? Пѣшъ ще минете този пѫть— нито съ каруца, нито съ параходъ, нито съ тренъ, нито съ какво и да е друго нѣщо. Знаете ли, какво нѣщо е ходене пѣшъ? — То е най-сигурното ходене. То е подобно на това, както единъ ангелъ хвърчи съ крилата си нагорѣ изъ пространството. Той ни най-малко не търси билетъ, за да се качва на тренъ. Той има въ себе си голѣма сила. Движи се съ бързина по-голѣма отъ тази на свѣтлината и съ тази бързина прѣминава пѫтя си. Тази сила се крие въ неговата воля. Само така може да пропѫтува грамадни пространства. Той не чака нѣкой специаленъ тренъ, нито нѣкоя специална кола. Знанието му е толкова обширно, че кѫдѣто и да мине прѣзъ пространството, знае какъ да си достави необходимата храна. Ще кажете: нима въ пространството има храна? — Да, цѣлото пространство е пълно съ храна, и Богъ е навсѣкѫдѣ изъ пространството. Казано е: „Богъ е животъ, и дѣто е Той, тамъ има всички условия за животъ“.

 

Тази сутринь, прѣди отварянето на събора, ви се даде една задача. Отъ вчера още вие рѣшавахте въпроса, като отидете въ салона да слушате бесѣда, кой дѣ да седне; софиянци ли да бѫдатъ на първитѣ мѣста въ салона или провинциалиститѣ. Провинциалиститѣ казваха, че тѣ трѣбва да седнатъ на първитѣ мѣста, понеже софиянци сѫ постоянно тукъ, иматъ възможность често да слушатъ бесѣди, затова трѣбва да останатъ на послѣднитѣ мѣста. Ония отъ тѣхъ пъкъ, за които нѣма мѣсто въ салона, да останатъ вънъ. Мислите ли, че едно такова разрѣшение на въпроса е съгласно съ волята Божия? Този случай е единъ добъръ урокъ за васъ. Ако прилагате този принципъ колективно, разрѣшението на въпроса споредъ него не е правилно, но ако го прилагате индивидуално и при това духовно, този принципъ е много вѣренъ. На всѣки човѣкъ трѣбва да се отдаде това право, което Богъ му е далъ. Никога ме мислете, че единъ човѣкъ има повече право, отколкото другъ. Не, доколкото човѣкъ е разуменъ, азъ говоря за разумностьта, която е свързана съ Божията Мѫдрость, дотолкова той има свобода, и Божията Любовь ще може да се всели въ неговата душа. Щомъ Божията Любовь се всели въ душата му, той ще бѫде богатъ и ще има всички условия за придобиване онова благо, което Богъ му е далъ. Може да кажете, че всички имате Любовьта. Да, хубаво е това, но трѣбва да знаете, че Любовьта е отъ единъ вѣченъ произходъ, тя не може да живѣе между смъртнитѣ хора. Безсмъртното не може да живѣе въ смъртното. До тогава, докато грѣшите, Любовьта не може да живѣе въ васъ. Защо? Защото всѣки грѣхъ е смърть. Напримѣръ, въ даденъ моментъ единъ човѣкъ грѣши. Какво става съ него? — Той умира. Послѣ направи едно добро. Какво става въ този случай съ него? — Оживѣва. Така той постоянно умира-оживѣва, умира-оживѣва, минава прѣзъ редица такива послѣдователни процеси, докато най-послѣ намѣри великия законъ, съ който урежда всички свои връзки, които го поставятъ въ състояние на безсмъртие.

 

Значи, за да дойде Любовьта въ тебе, ти трѣбва прѣзъ всички моменти на живота си да вършишъ само волята Божия и да не мислишъ за себе си. До сега вие мислихте само за себе си, а отъ сега нататъкъ трѣбва да мислите само за Бога. Вашата мисъль за Бога е била толкова отвлѣчена, толкова слаба, вслѣдствие на което не сте имали реални резултати. Най-хубавото, най-красивото, което трѣбва да желаете въ свѣта е, щото мисъльта ви за Бога да бѫде положителна и да обхваща цѣлото ви сѫщество. Само въ това ще намѣрите допирната си точка съ Бога.

 

Сега разбрахте ли какво иска да ви каже Господъ съ задачата, която ви даде тази сутринь? Войницитѣ, които ви вардѣха отвънъ, нали и тѣ, като васъ сѫ хора? И тѣ сѫ ваши братя, и тѣ иматъ глави, рѫцѣ, крака, пръсти като васъ, и тѣ вѣрватъ въ Бога, и въ тѣхъ Богъ живѣе и се проявява. Защо дойдоха тогава? Казаха имъ: идете да вардите онѣзи хора тамъ! И тѣ дойдоха, подчиниха се на тази заповѣдь. Когато, обаче, на васъ дадатъ такава заповѣдь, да отидете нѣкѫдѣ, вие питате: защо трѣбва да направимъ това? Вие постѫпвате философски. Първо искате да се научите, какво трѣбва да правите и послѣ да дѣйствувате. Както виждате, тѣзи хора дойдоха безъ разсѫждение и си изпълниха задачата. Ето защо, азъ ви казвамъ, че на първо мѣсто, за всинца ви най-важно е послушанието. Азъ зная, че при тази срѣща волята на всички ваши заминали братя, както и волята на Бога е да живѣете добрѣ, разумно.

 

Въ какво седи добриятъ животъ? Добриятъ животъ не седи въ осѫждането. Нѣма защо да се осѫждате. Колкото и да мислите за миналитѣ си грѣхове, за миналитѣ си прѣгрѣшения, това нѣма да ви спаси. Въ момента, когато насочите своята мисъль къмъ Бога и почнете да мислите за Него, само Нему да уповавате, идва вашето спасение, идва и подобрението на вашия животъ. Вие се покваряте по причина на това, че мислите за злото. И тъй, сега ще се обърнете къмъ Бога и ще почнете да мислите за Него. Азъ и другъ пѫть съмъ ви казвалъ, не разрѣшавайте, какво нѣщо е Богъ въ Неговото обширно проявление. Старайте се да разберете Бога за даденъ моментъ само въ една допирна точка, въ която Той ви докосва. Ако въ всѣки моментъ на вашия животъ може да намѣрите и да разрѣшите тази точка, съ която се допирате до Бога, както и до всички други сѫщества, защото едноврѣменно, при развитието си всѣка душа ще дойде въ съприкосновение съ цѣлото битие, вие сте намѣрили вашето благо. Намѣрите ли вашето благо, вие ще разбогатѣете, а колкото сте по-богати, толкова повече се изисква отъ васъ.

 

Та казвамъ: за да бъдете силни, за да можете да се проявите разумно, отъ васъ се изисква приложение. Бесѣдитѣ, които ще ви държа въ този съборъ, ще бѫдатъ много кратки, затова отъ васъ се изисква пълна готовность за приложение. Запримѣръ, постарайте се сега въ събора да се освободите, да се изчистите отъ всички онѣзи кисели утайки, които имате въ себе си. Всѣки отъ васъ има такива кисели утайки. За да се очистите и да се почувствувате свободни отъ тѣзи киселини, които разяждатъ човѣшкия животъ, съсрѣдоточете ума си къмъ Бога. Направете това заради Бога! За въ бѫдеще отношенията помежду ви трѣбва да бѫдатъ любовни, защото животътъ се ражда чрѣзъ Любовьта. Като ви говоря за Любовьта, азъ не разбирамъ само нейното врѣменно проявление, но говоря за вѣчната Любовь. Защото, ако Любовьта се явява и изчезва, тя донася много страдания. Напримѣръ, ако нѣкоя майка роди едно дѣте и то умре прѣждеврѣменно, тя страда. Ако придобиешъ една кѫща и я изгубишъ, ти страдашъ. Ако придобиешъ единъ приятель и го изгубишъ, ти страдашъ. Какъвъ смисълъ има една придобивка, която постоянно се губи? — Придобивката има само тогава смисълъ, когато можешъ разумно да използувашъ спечеленото, безъ да го загубвашъ.

 

Азъ ще ви посоча малки практически положения, малки задачи въ обикновения животъ, за да опитате вѣрностьта на малкитѣ правила. Освѣнъ тѣзи малки правила има и по-голѣми, по-трудни, които вие не сте въ състояние да изнесете, понеже въ всѣко правило има скрита природна енергия, която засѣга вашитѣ души. Устройството на вашия организъмъ днесъ не е въ състояние да издържи напрѣжението на тѣзи енергии. Напримѣръ, ако се прѣнесете въ единъ ангелски свѣтъ, вие ще се стопите. Защо? Защото при сегашното устройство на организма ви, вашата нервна система не е тъй силна, за да може да изнася голѣми напрѣжения. Ако внесете едно малко кученце въ една аудитория, дѣто нѣкой виденъ професоръ разрѣшава своитѣ практически задачи, прави опити, това кученце или ще заспи, или ще започне да лае. Лаенето показва, че то иска да излезе навънъ. То изпитва едно голѣмо напрѣжение, понеже вибрациитѣ на неговия умъ и тѣзи на хората сѫ различни, и въ дадения случай то се измѫчва. Затова и вие, като дѣца на Царството Божие, за да можете да издържите вибрациитѣ на тази срѣда, прѣзъ която се прѣнасятъ ангелскитѣ мисли, трѣбва да се калите. Ето защо, ангелскитѣ мисли се приспособяватъ къмъ вашия уровенъ, за да станатъ достъпни за възприемане и приложение отъ васъ. Казвамъ; всички вие трѣбва да съзнаете, че прѣдставлявате клѣтки на този великъ, грамаденъ организъмъ. Вие искате да живѣете въ Бога, но и Богъ трѣбва да живѣе въ васъ. И Той, като живѣе въ васъ, влиза като клѣтки въ вашия организъмъ. Но вие трѣбва да се подчините на Неговия организъмъ, на Неговата воля. Подчините ли се, Духътъ постоянно ще влиза въ васъ и ще почне да ви направлява. Знанието и Мѫдростьта постепенно ще влизатъ въ вашия умъ и ще го просвѣщаватъ.

 

Друго нѣщо: не искайте всички да знаете едни и сѫщи нѣща! Нѣма по-лошо нѣщо отъ еднообразието. Вие всинца трѣбва да се проявявате тъй, както разбирате живота. Въ това седи красотата. Всѣки отъ васъ трѣбва да бѫде едно особено цвѣте. Всички хора трѣбва да бѫдатъ разнообразни!

 

Всички вие дойдохте не само да ме видите, не само да се срещнете, но и за да ви се открие Господъ. И ако Той ви се открие, това е красивото. Да ни се открие Богъ, въ това седи смисълътъ на живота. Прѣдставете си слѣдното изяснение: излизаме вечерно врѣме, гледаме звѣздитѣ, възхищаваме се отъ тѣхната свѣтлина, но ако не дойде слънцето да внесе въ насъ животъ, какво ни ползуватъ тия звѣзди? Или, ако влѣземъ вечерно врѣме въ единъ модеренъ градъ, добрѣ устроенъ, освѣтленъ съ електрически лампички, ние пакъ ще се радваме, но ако не дойде слънцето да внесе животъ въ насъ, какво ни ползува този хубавъ градъ? Слѣдователно, ако Божията Любовь не изгрѣе въ душитѣ ни, както слънцето изгрѣва всѣка сутринь, животътъ ни нѣма смисълъ. Та сега, първото нѣщо, което трѣбва да знаете е, че Богъ е на наша страна и да чувствувате това. Нѣщата въ свѣта ставатъ по два начина: или по-човѣшки, или по Божественъ начинъ. Когато ставатъ по човѣшки начинъ, вие ще мислите, ще вземете въ съображение всички методи, а когато ставатъ по Божественъ начинъ, вие ще изучавате всички Божествени методи, по които Богъ работи.

 

Казвамъ: хубавото, красивото у васъ е, като се срещнете двама, да се стремите да видите у всѣкиго една добра черта. Като срещнешъ единъ братъ или една сестра, намѣри у тѣхъ по една добра черта. Не гледай, какви сѫ очитѣ имъ, какъвъ е носътъ имъ, каква е устата имъ, но потърси една добра черта. Намѣришъ ли една добра черта, ти си намѣрилъ доброто и въ себе си, и вашата срѣща има смисълъ. Не намѣришъ ли поне една добра черта, вашата срѣща нѣма смисълъ, Намѣрете една добра черта даже и въ най-лошата сестра или братъ. Въ това е смисълътъ на живота. Това е хубавото, това е Божественото, чрѣзъ това може да дойде побѣдата въ свѣта. И когато сме най-голѣми грѣшници, Богъ пакъ намира нѣщо хубаво у насъ. Апостолъ Павелъ казва: „Когато бѣхме врагове на Бога. Той пакъ ни обичаше“. Значи, Той виждаше нѣщо добро у насъ, и като държеше това добро въ ума си, чрѣзъ него ни спаси. И благодарение, че Богъ изнесе прѣдъ лицето си нашитѣ добри черти, Божиятъ Духъ днесъ постоянно работи у насъ, освѣтлява ума ни и по този начинъ злото отстѫпва отъ насъ. Така Богъ спасява. И всички ние сме събрани тукъ по причина на Божията Любовь. Ние не сме дошли на земята за вѣчни врѣмена, а врѣменно. Земята е една малка станция за това голѣмо Божествено здание. Всички свѣтове се включватъ въ това голѣмо Божествено здание. Вие едва сте въведени въ прѣдверието на този великъ животъ, едва сега започвате да пъплите къмъ него като малки дѣца. Вие се намирате въ положението на човѣкъ, който е попадналъ въ нѣкой шубракъ. Той се навежда, пъпли съ рѫцѣтѣ си, докато най-послѣ се провре, излѣзе на широко, дѣто може да пристѫпва свободно.

 

Сега, слѣдъ като съмъ ви говорилъ толкова врѣме за Любовьта, не искамъ да видя, какво е вашето разбиране, но какъ я прилагате. Почувствувахте ли тази сутринь за единъ моментъ поне, какво нѣщо е Любовьта? Каквото сте почувствували, задръжте го за васъ. На мене не обяснявайте, защото азъ зная тия нѣща много добрѣ. Не давайте мѣсто на никакво съмнѣние въ душата си. Всѣка душа, тъй както Богъ я създалъ, е абсолютно свободна, и никой не може да я заграби и владѣе. Да се заграби и владѣе тѣлото, това може, но да се заграби и владѣе душата — това е невъзможно. Душата на човѣка е свободна. Никой никого не може да застави да го обича. Вие можете да прѣдизвикате Бога да ви обича, но кога? — Когато Го слушате и кажете дълбоко въ себе си: Господи, азъ съмъ готовъ да изпълня Твоята воля и да слушамъ Твоя гласъ! Тогава Богъ може да направи всичко заради тебе, но докато мислишъ, че ти самъ всичко можешъ да направишъ, Богъ не е съ тебе. Тогава ти виждашъ, че нищо не можешъ да направишъ, и Господъ ти обръща гръбъ. Единъ ангелъ вижда, че нѣкой човѣкъ страда и казва: „Господи, тази душа страда много. Богъ пита: „Накѫдѣ е обърнато лицето ѝ, къмъ свѣта, или къмъ мене?“ — Къмъ свѣта. Тогава Богъ казва: „Тази душа не е още за мене, нека стои въ свѣта!“ Ти страдашъ, плачешъ, докато единъ день се обърнешъ къмъ Бога. Тогава и Господъ се обръща къмъ тебе. Знаете ли кѫдѣ е илюзията въ живота? Щомъ обърнешъ гърба си къмъ Божественото огледало, тогава и твоятъ гръбъ се проектира, и Божието лице се проектира, и ти се виждашъ въ чудо: виждашъ Божието лице, виждашъ и своя гръбъ. Това показва, че твоятъ гръбъ е обърнатъ къмъ Бога. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който обръща гърба си къмъ Бога, той се намира въ голѣма опасность. И Давидъ казва: „Гледахъ Господа прѣдъ лицето си“. Значи, когато човѣкъ е въ голѣма опасность, тогава Господъ е задъ тила му, а дяволътъ прѣдъ очитѣ му.

 

Една важна мисъль, единъ важенъ въпросъ, който трѣбва да имате прѣдъ видъ, е въпросътъ за абсолютното добро и абсолютното зло. Този въпросъ не прѣдстои за разрѣшение отъ васъ въ този животъ. Абсолютното добро и абсолютното зло, това сѫ, тъй да речемъ, качества на висшитѣ духове, качества само на ангелитѣ. Само ангелитѣ могатъ да бѫдатъ абсолютно добри и абсолютно зли. Тѣ биватъ двѣ категории, движатъ се въ два полюса. Единъ ангелъ не може да бѫде едноврѣменно абсолютно добъръ и абсолютно зълъ. Който е добъръ, той всѣкога е добъръ. Който е зълъ, той всѣкога е зълъ. Който е тъменъ, той всѣкога е тъменъ. Срѣдниятъ пѫть, по-лекиятъ пѫть, това сѫ хората. Въ Бога злото и доброто се примиряватъ. Въ Бога нѣма никакво зло. Тамъ настава вѣченъ миръ. Когато злото и доброто се явяватъ у хората, тѣ си иматъ допирни точки. Нѣкой пѫть вие сте и лоши, и добри. Нѣкога вие се разгнѣвите и веднага хукнете, искате да се проявите, но не се минава много врѣме, и вие се разкайвате. Вие обѣщавате по 20 пѫти на день, че нѣма да се гнѣвите и пакъ се разгнѣвявате. Вие не създавате гнѣва, той иде самъ по себе си. Ще имате прѣдъ видъ слѣдния фактъ: животътъ въ началото е въ рѫцѣтѣ на лошитѣ духове. Когато вие, женитѣ, сновете платното нали знаете, че цѣлото платно е въ долното кросно? Въ горното кросно нѣма нищо. Въ долното кросно именно сѫ лошитѣ духове, а въ горното кросно — добритѣ духове. Лошитѣ духове държатъ платното въ себе си. Тѣ се държатъ за него. Опънатитѣ нишки, обаче, прѣдставляватъ човѣшкия животъ, който трѣбва да се тъче, и духоветѣ се борятъ именно за този животъ. Човѣкътъ е сувалката. Долнитѣ духове казватъ: „Нашъ е човѣкътъ“. Човѣкътъ пъкъ отъ своя страна започва да ходи отъ единия край на платното до другия. Като дойде до единия край, дѣто сѫ лошитѣ духове, казва имъ: „Азъ съмъ вашъ“ — и тѣ му отварятъ пѫть. Послѣ дойде до другия край на платното, дѣто сѫ добритѣ духове и имъ казва: „Азъ съмъ съ васъ“. И така, човѣкътъ, като ходи насамъ-нататъкъ, Божествената нишка се тъче. Като се изтъче животътъ, ще се даде на добритѣ духове. Слѣдователно, всѣка завършена побѣда е въ рѫцѣтѣ на добритѣ духове, а всѣки бой е въ рѫцѣтѣ на лошитѣ духове. Животътъ отъ 8000 години е все въ рѫцѣтѣ на лошитѣ духове, тѣ го управляватъ. Затова ние трѣбва да оставимъ Богъ да воюва заради насъ. До сега ние сме воювали. Толкова войни сме правили, но свѣтътъ още не е освободенъ. И още 8000 години да воюваме, сѫщиятъ резултатъ ще има: свобода нѣма да има, а само разрушения и разрушения. Щомъ, обаче, ние станемъ сила и възприемемъ Божията Любовь, ще имаме правилни разбирания за сегашния животъ. Тогава и условията, при които живѣемъ, ще се подобрятъ.

 

Сега, разбира се, азъ зная, колко мѫчно е човѣкъ да повѣрва въ тази Истина. Прѣдставете си, че ви срещне единъ разбойникъ и тури ножа на гѫрдитѣ ви. Ако се уплашите, той ще забие ножа; но ако слѣдъ като тури ножа до гѫрдитѣ ви, вие уповавате на Бога и си кажете, че Господъ е, Който разпорежда, Който управлява живота, този разбойникъ ще махне ножа отъ гѫрдитѣ ви. Значи, съ тази мисъль въ себе си ти прѣвърна този ножъ. Въ какво? — Този ножъ, това е Словото Божие. Словото, това е мечътъ, но онзи, който не разбира това Слово, употрѣбява направо този мечъ, безъ да го трансформира. Онзи човѣкъ, който разбира Словото Божие, употрѣбява този мечъ като своя духовна сила и съ него се брани, съ него се защищава. Ето на, виждаме войницитѣ въ свѣта днесъ употрѣбяватъ своята сила въ пушки, въ топове и хубаво правятъ, но питамъ: вие въ какво трѣбва да упражнявате своята сила? Вие се намирате прѣдъ много неразрѣшени практически задачи. Напримѣръ, мнозина отъ васъ сѫ болни, нѣкои сѫ сиромаси, и то сиромаси въ това отношение, че не вървятъ въ права посока на живота. Нѣкой пѫть сѫ се обезсърчили, станали сѫ индиферентни и въ резултатъ на всичко това казватъ: животътъ нѣма смисълъ. Приложете вашата духовна сила! Че въ какво седи смисълътъ на живота?

 

Сега, прѣзъ врѣме на този съборъ, искамъ да направите слѣдния опитъ: намѣрете нѣкоя сестра или нѣкой братъ, които сѫ се обезсърчили или изпаднали въ меланхолия и се опитайте да трансформирате тѣхното състояние. Образувайте една група отъ 10—20 —30 души, която да изпрати най-добри мисли и желания на този братъ или на тази сестра и прослѣдете да видите, какъвъ прѣвратъ ще произведатъ върху тѣхъ тия ваши мисли. Като се изредите единъ слѣдъ другъ да изпращате добри мисли, ще видите, какъвъ прѣвратъ произвеждатъ тѣ. Направете единъ такъвъ опитъ, да видите, какво чудо върши човѣшката мисъль. Само по този начинъ ще се създаде между васъ една вѫтрѣшна връзка. А сега ще се създаватъ разни теории, ще дохождатъ разни проповѣдници да говорятъ, че Христосъ ще дойде да спаси свѣта и всички Го очакватъ. Че какво е Христосъ? — Х р и с т о с ъ , т о в а  е  Л ю б о в ь т а  в ъ  с в ѣ т  а .  Има ли любовь между хората, има и Христосъ; нѣма ли любовь между хората, нѣма и Христосъ. Има ли Истина и свобода, има Христосъ; нѣма ли Истина и Свобода, нѣма и Христосъ. Има ли Правда и равноправие, има Христосъ; нѣма ли Правда и равноправие, нѣма и Христосъ. Има ли Добродѣтель, има Христосъ; нѣма ли Добродѣтель, нѣма и Христосъ. Има ли доброта, благость, кротость, въздържание, милосердие между хората, има и Христосъ; нѣма ли тия нѣща, нѣма и Христосъ. Христосъ нѣма да дойде нито въ човѣшка форма, нито въ каква и да е друга нѣкаква форма. Ако е за форма, ето азъ съмъ прѣдъ васъ. Всѣки отъ васъ може да бѫде Христосъ. Когато Христосъ дойде въ човѣшка форма, тя ще бѫде много по-красива отъ сегашната. Не, подъ думата „Христосъ“ ние подразбираме цѣлото човѣчество, турено въ едно тѣло. Това е физическата страна на Христа. Значи, всички човѣшки души, събрани на едно мѣсто въ тѣлото на Христа, съставляватъ физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани въ сърцето на Христа, съставляватъ духовната Му страна, а всички божества, събрани въ ума на Христа, съставляватъ Божествената Му страна. Това значи Христосъ, т. е. Христосъ е проявениятъ Богъ въ свѣта. Навсѣкѫдѣ трѣбва да виждаме Христа. Като сме събрани тукъ, Богъ се проявява между насъ, и ние трѣбва да се радваме!

 

Та сега Богъ ви пита: „Да ви изпратя ли отдѣто сте дошли, или да ви задържа тукъ? Вие какво казвате? Молите Му се, нали? Тогава Богъ казва: „Много хубаво, азъ ще ви оставя сега тукъ“. Щомъ сме останали тукъ, трѣбва да се молимъ, да благодаримъ на Бога, задѣто ни е събралъ.

 

Сега азъ желая, като ученици на тази велика окултна школа, да не изопачавате моитѣ думи. Не се съмнявайте въ моитѣ думи! Бедете увѣрени въ всичко, което ви говоря, защото азъ съмъ ви казвалъ и другъ пѫть, че ще дойдатъ други тълкуватели въ васъ — Божествени духове — които ще изяснятъ всичко, което ви казвамъ, но вие не бързайте само. Не мислете, че азъ съмъ допусналъ нѣкоя погрѣшка; не ме корегирайте вие. Ако имамъ нѣкоя погрѣшка, Богъ ще я корегира, и азъ ще я зная много по-рано отъ васъ. Вие може да я знаете слѣдъ хиляди години, а азъ ще я зная още сега. Моето желание сега е да бѫдете абсолютно свободни, да имате една трѣзва мисъль. Азъ искамъ да ви прѣдпазя отъ една слабость, а именно, не искамъ да ме туряте толкова близо до очитѣ си, че да не виждате нищо друго. Това не е хубаво. Вие ще ме турите на такава дистанция прѣдъ очитѣ си, че да бѫдете свободни. И колкото отъ по-далечъ ме виждате, толкова по-добрѣ за васъ. Спазвайте този законъ и помежду си: не се приближавайте много единъ до другъ! Въ близостьта нѣма никаква красота. Вие мислите, че ако се приближите много, ще научите много нѣща. Приближаването трѣбва да става въ много рѣдки случаи. Въ това седи красотата на живота. Че ако земята и слънцето се докосваха близо поне единъ пѫть въ годината, знаете ли какво щѣше да стане? Вие ще се благодарите, че земята и слънцето не се докосватъ, но земята само изпраща своята свѣтлина, която приема отъ слънцето, а слънцето изпраща своя животъ отгорѣ.

 

Сега, като говоря за себе си, азъ искамъ да обясня и вашия животъ. Не туряйте живитѣ прѣдмети близо до вашия умъ! Дръжте ги на извѣстна дистанция! Не се съмнѣвайте въ Бога — вѣрвайте въ Него и не се бойте! Всичко онова, което Богъ е допусналъ въ свѣта, и добро и зло, Той е прѣдвидилъ. И отъ Негово гледище, всичко е на мѣстото си, обаче ние трѣбва да знаемъ Божия законъ и да Го изпълняваме абсолютно, и то отъ любовь, а не отъ страхъ. И колкото повече обичате Бога, толкова по-голѣми противорѣчия ще се родятъ въ вашитѣ души. И колкото повече противорѣчия се раждатъ въ душитѣ ви, толкова сте по-близо до Бога. Това ще бѫде до извѣстно врѣме, докато заживѣете въ Божията Любовь, въ Божията Мѫдрость и въ Божията Истина. То значи, докато Богъ ви нагласи. Вземете примѣръ отъ нѣкой цигуларь, който настройва цигулката си. Той обтяга струнитѣ ѝ съгласно своя камертонъ, и когато дойде до извѣстенъ прѣдѣлъ, спира. Така и страданията въ вашия животъ ще дойдатъ до крайния си прѣдѣлъ и ще спратъ. Не се бойте, Богъ нѣма да скѫса струнитѣ на вашата цигулка! Слѣдъ като нагласи цигулката ви, т. е. вашата душа, Той ще почне да свири на нея, но по нѣкой пѫть като минаватъ Божиитѣ пръсти по струнитѣ на вашата цигулка, на вашата душа, вие като не сте свикнали на тази музика, ще ви се види малко особена. Това сѫ фигури на рѣчьта, но казвамъ: нѣма по-хубаво състояние отъ това, да добиемъ Любовьта. Това е благото въ свѣта. Като придобие човѣкъ Любовьта, дѣто и да се намѣри, той е мощенъ. Има ли Любовьта въ себе си, свѣтътъ ще побѣди. Затова ние трѣбва да призовемъ Божията Любовь върху насъ. Всѣки отъ васъ, като се върне у дома си, да мяза на запалена свѣщь, на запаленъ огънь, който да нѣма нужда отъ духане — безъ духане да гори. Азъ искамъ, като ви запаля тази година, като се върнете по домоветѣ си, да не изгасвате, да бѫдете запалени свѣщи, които постоянно да горятъ. Пъкъ и огнищата ви постоянно да горятъ.

 

Кажете ми сега: какво разбрахте отъ Библията и отъ бесѣдитѣ, прочитането на които ви бѣ дадено като задача прѣзъ тази година? Нѣкои отъ васъ прочетоха цѣлата Библия, както и четиритѣ серии, а нѣкои не  ги прочетоха. Нищо отъ това, туй е задача, която трѣбва да изпълните въ продължение на четири години. Значи, имате срокъ още три години. Тъй щото, задачата, която ви се даде тая година, ще се продължи и за по-нататъкъ. Кое е най-важното, което намѣрихте въ Библията? Азъ ще ви кажа. Най-важното за васъ е, че Богъ въ всичкитѣ вѣкове е единъ и сѫщъ. И въ врѣмето на Адама, и въ врѣмето на Аврама, и въ врѣмето на Мойсея, и въ врѣмето на Христа, и въ сегашни врѣмена, Богъ е единъ и сѫщъ, но само че методитѣ, чрѣзъ които дѣйствува, сѫ различни. Богъ е единъ и сѫщъ и въ Него блика животъ, Любовь. Богъ е пъленъ съ Любовь.

 

Та казвамъ: азъ съмъ ви говорилъ много пѫти и пакъ ще ви кажа: необходимо е за всинца ви подмладяване, възстановяване на човѣшкитѣ сили. Духовнитѣ хора не трѣбва да остарѣватъ. Когато свършимъ работата си на земята, тогава пакъ ще се върнемъ при Бога и ще Му кажемъ: „Господи, научи ни сега на други работи, отвори ни пѫтя за по-нататъкъ!“ Тогава пѫтьтъ ни ще се отвори, ние ще бѫдемъ свободни, ще повикаме нашитѣ приятели и ще имъ кажемъ: отиваме си вече, заминаваме си за другия свѣтъ и отъ тамъ ще ви се обаждаме. Разбира се, като отидемъ въ онзи свѣтъ, ще се обаждаме. Нѣкой казва: не, като отида въ онзи свѣтъ, нѣма да се обръщамъ къмъ свѣта. Да, нѣма какво да се обръщате къмъ свѣта, но ще се обърнете къмъ своитѣ приятели. Прѣдставете си, азъ виждамъ, на нѣкои отъ заминалитѣ наши братя не имъ дохожда на умъ да се обадятъ, но тѣ трѣбва да пишатъ. Питамъ сега: по колко писма имъ пишете на день? Нѣкои отъ васъ сѫ писали и продължаватъ да пишатъ по 4-5 писма на день, а нѣкои отъ васъ — нито едно. Това не е упрѣкъ, но казвамъ, че за да пише човѣкъ, трѣбва да има какво да пише, трѣбва да може да пише.

 

Сега вие искате да знаете, кой е начинътъ, кой е пѫтьтъ, по който може да угодите на Бога. Азъ ще ви кажа отъ себе си. Кого вие обичате въ живота си? Нали вие обичате онзи, който е внимателенъ къмъ васъ, който ви слуша, когато му говорите? Като му говорите, той отваря очитѣ и ушитѣ си на четири и казва: я ми кажи нѣщо! Той е готовъ да ви изслуша напълно. Онзи пъкъ, който не обръща внимание на думитѣ ви, който не иска да ви слуша, и вие сте индиферентни къмъ него. Сѫщиятъ законъ е и по отношение на Бога. Приложете сѫщитѣ правила къмъ Бога, и Господъ ще бѫде внимателенъ къмъ васъ. Онзи, който ни слуша, и у насъ се явява желание да го слушаме. Така е и съ насъ, като слушаме Бога. Тогава у Него се явява желание да ни слуша и казва: „Хайде, говори, азъ те слушамъ.“ У Бога се явява готовность да изпълни желанието ни. Тогава, каквото и да Му говоришъ, даже и криви нѣща, Той всичко прѣвръща, всичко поправя. Той прави нѣщата красиви отвѫтрѣ. Като ни изслуша, казва: „Много хубаво мислишъ, иди сега и продължавай живота си!“ — и ние се радваме. По този начинъ и вие трѣбва да прѣвръщате нѣщата.

 

Казвамъ: въ нашия животъ трѣбва да има тази дѣтинска простота, не подразбирамъ да бѫдемъ глупави. Тази простота англичанитѣ я наричатъ „свещена простота“. Българитѣ я наричатъ „простодушие“, азъ я наричамъ „невинность на душата“. Човѣкъ трѣбва да бѫде толкова чистосърдеченъ, че на всичко да хваща вѣра като дѣте. Сега искамъ да бѫдете свободни. Днесъ ще прѣкараме добрѣ. Както виждате, днешната програма разрѣшихме добрѣ: станахме рано сутриньта, въ 4 часа; въ 8 часа отидохме въ салона, софиянци останаха отвънъ. И дѣйствително, отвънъ бѣха тѣ, както рѣшихте, а привилегированитѣ само бѣха вѫтрѣ.

 

Ще ви прочета слѣднитѣ два стиха: Псаломъ 107, стихъ 33: „Той промѣнява рѣки въ пустиня и водни извори въ суша; плодоносната земя въ солена, заради нечестието на жителитѣ ѝ. Промѣнява пустинята въ водни езера, и сухата земя въ водни езера“.

 

Псаломъ 110, стихъ 3: „Твоитѣ люде ще сѫ усърдни въ деня на силата си, съ великолѣпие свято“.

 

Тази година ви пожелавамъ: да се разрѣшатъ голѣма часть отъ противорѣчията на вашето сърце!

 

Да се освѣтлятъ голѣма часть отъ противорѣчията на вашитѣ мисли!

 

И да се изпълнятъ много непостигнати ваши желания!







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt