Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1927_08_24 Явно говорихъ

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 20 декември 2015 - 10:27

От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г.
Първо издание: София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

 

 

Срѣда.                                                                                        24 августъ.

8 ч.

 

Явно говорихъ.

 

„С а м о  Б о ж и я т а  Л ю б о в ь  н о с и  п ъ л н и я  ж и в о т ъ.“

 

Отговори му Исусъ: „Азъ явно говорихъ на свѣта: азъ всѣкога говорихъ на съборището и въ храма, дѣто юдеитѣ се събиратъ винаги; и нищо не съмъ говорилъ наскрито.“

Иоана 18:20

 

Прочетената глава отъ Евангелието на Иоана азъ наричамъ глава на драми и трагедии. Такива глави трѣбва да се четатъ рѣдко, защото тѣ развалятъ доброто разположение на човѣка. Всички хубави и красиви нѣща въ живота се развалятъ отъ драмитѣ и отъ трагедиитѣ. Най-голѣмитѣ неприятели на щастието сѫ драмитѣ и трагедиитѣ.

 

Христосъ казва: „Азъ явно говорихъ на свѣта.“ Попитайте кого и да е отъ съврѣменнитѣ хора, било нѣкоя майка или нѣкой баща, или учитель, или ученикъ, или свещеникъ, или сѫдия, или слуга, защо сѫ дошли на земята, какво е тѣхното прѣдназначение, всѣки ще ви даде извѣстенъ отговоръ. При все това, този въпросъ все още остава неразрѣшенъ. Когато попитаха Исуса, защо е дошълъ на земята, защо се е родилъ, Той казва: „Азъ затова се родихъ и затова дойдохъ на този свѣтъ, да свидѣтелствувамъ за Истината. Всѣки, който е отъ Истината, слуша гласа ми.“ Казвамъ: пѫтьтъ на всѣки едного, който е дошълъ да свидѣтелствува Истината е трагиченъ и драматиченъ, състои се отъ трагедии и отъ драми. Пѫтьтъ на всѣки, който търси Истината е постланъ, т. е. павиранъ съ драми и трагедии. И ако ме попитате сега, защо трѣбва да страдате, защо трѣбва да бѫдете нещастни, защо трѣбва да умирате, ще ви кажа: това е необходимо, за да павирате пѫтя на Истината. Вие ще бѫдете живи камъни, съ които ще се постеле пѫтя, дѣто Истината ще мине. Ще кажете: насъ ли намѣриха за тази работа? Така е, въ живота често се срѣщатъ драматични и трагични положения.

 

Сега ще си послужа съ най-проститѣ примѣри за изяснение на идеята. Ако отидете въ нѣкой голѣмъ селски дворъ, ще видите тамъ единъ пѣтелъ, гордо се разхожда, а около него се събрали стотина кокошки. Той кукурига, държи имъ лекции, като нѣкой виденъ учитель, обръща се ту къмъ една отъ тѣхъ, ту къмъ друга, казва имъ: „Ти нѣма да правишъ така, ти нѣма да правишъ иначе.“ Той е професоръ на всички тия кокошки, а тѣ сѫ негови ученички. Той има една пръчица и като я покаже, всички го слушатъ, събиратъ се на едно мѣсто. Какво ще имъ даде този професоръ? — Отъ кукичка на гагичка. Ще имъ пусне само по едно зрънце, а останалото за него. Тѣ го гледатъ, какъ яде, питатъ го: „Ами за насъ?“ — За васъ другъ пѫть, отъ „гагичка на кукичка.“ Положението на този професоръ въ двора на земледѣлеца е неестествено. Всички кокошки се питатъ помежду си: „Защо нашиятъ господарь е повдигналъ толкова много този пѣтелъ? Плаща му най-добрѣ, а всѣка сутринь, като излѣзе, пакъ на него хвърля най-хубава храна. “ Професорътъ послѣ извиква своитѣ ученички и ги нахранва. Обаче, единъ день земледѣлецътъ остава нѣщо недоволенъ отъ професора и рѣшава да го изпѫди, т. е. да го уволни отъ службата му. Една вечерь той влиза съ запалена свѣщь въ стаята му, хваща професора за краката, обръща го съ главата надолу, изнася го навънъ и му казва: „Така не се учатъ ученици, азъ ще ти покажа, какъ се учатъ.“ Професорътъ започва да вика, да крѣка, но земледѣлецътъ туря другата си рѫка на врата му и казва: „Ти ще мълчишъ, сега азъ заповѣдвамъ!“ Този професоръ е първокласенъ пѣвецъ, голѣмъ специалистъ по метеорология, нѣма подобенъ на него. Той така хубаво прѣдсказва врѣмето, че съ никой инструментъ не може да се мѣри. Прѣзъ всичкитѣ годишни врѣмена той познава, кога ще се развали врѣмето. Ученъ човѣкъ е той. И като ученъ човѣкъ, всѣкога пѣе. Изкачва се отгорѣ на плета и извиква: „Кукуригу! Знаете ли дѣ съмъ свършилъ? Азъ имамъ единъ инструментъ, който съ години съмъ създавалъ.“

 

Дѣйствително, азъ съмъ съгласенъ съ този професоръ. Една вечерь го слушамъ да държи рѣчь отъ своята катедра. Качилъ се тамъ, кукурига и казва: „Утрѣ въ толкова часа врѣмето ще се развали.“ Влизамъ слѣдъ това въ стаята си, дѣто имамъ другъ професоръ — барометъръ съ осемь барабана, който сѫщо така прѣдсказва врѣмето, и го питамъ: ти какво ще ми кажешъ за врѣмето, ще се развали ли скоро, или не? — Още нѣмамъ никакви сведения, телефонътъ не ми е съобщилъ. Казвамъ му: онзи професоръ на двора ми съобщи вече отъ своята катедра, че утрѣ отъ 8 часа сутриньта врѣмето ще се развали. Слѣдъ два часа виждамъ барабанитѣ прѣдсказватъ сѫщото. Моятъ професоръ въ стаята ми съобщава вече, че врѣмето ще се развали. Значи, правъ е инструментътъ на професора въ двора на земледѣлеца. Едва този професоръ напуща катедрата си, и земледѣлецътъ го хваща, осѫжда го на смъртно наказание, че не училъ добрѣ своитѣ ученички. Наказанието му седи въ слѣдното: отрѣзва му главата съ ножъ и го туря въ котелъ съ врѣла вода. Тъй се наказватъ ученитѣ професори, когато грѣшатъ. Той му снима всичкитѣ одежди и го оставя голъ-голеничъкъ. Не стига това, но дохожда жената на земледѣлеца съ ножъ, разпорва го, изважда му всичкитѣ вѫтрѣшности и най-послѣ го опичатъ. Слѣдъ това го слагатъ на масата, купуватъ и малко винце, повикватъ дѣцата и сѣдатъ всички наоколо му, направятъ богато угощение съ професора. Питамъ: какво зло е направилъ този професоръ, та такава сѫдба му е отредена? Вие веднага ще кажете: така е наредилъ Господъ, такива сѫ законитѣ на природата, това сме видѣли отъ дѣди и прадѣди — тъй трѣбва да бѫде.

 

Ще направя сега паралела. Тукъ имаме единъ човѣкъ отъ най-добритѣ хора, които нѣкога сѫ посѣщавали нашата земя, дошълъ да свидѣтелствува Истината. Този човѣкъ билъ абсолютно безкористенъ и чистосърдеченъ, подобенъ на него историята не знае. Той искалъ да говори на хората за Истината. И да имъ покаже пѫтя къмъ нея. Най-послѣ хващатъ Го евреитѣ, тѣзи, които трѣбваше да Го обичатъ, и Го прѣдаватъ на Пилата, като му казватъ: „Този човѣкъ говори, че е пратенъ отъ Бога, че ималъ да изпълни нѣкаква мисия на земята, но ние не Му вѣрваме“. Хващатъ Исуса и Го осѫждатъ като обикновенъ човѣкъ. Слугата на първосвещеника, като чува Исуса да говори, удря Му нѣколко плѣсници. Питамъ: защо невидимиятъ свѣтъ позволи единъ отъ най-добритѣ, отъ най-силнитѣ хора въ свѣта да бѫде битъ, поруганъ и най-послѣ разпнатъ? Защо трѣбваше този добъръ и силенъ човѣкъ тъй драматично и трагично да умре? Свещената книга казва, че така било писано — нищо повече. Не се знаятъ дълбокитѣ причини, защо и за какво става това нѣщо. Нѣкои казватъ, че това трѣбвало да стане, за да се спаси свѣта. Когато запитаха Исуса, защо е дошълъ, Той не каза, че е дошълъ да умре, но казва: „Азъ затова се родихъ, да свидѣтелствувамъ за Истината. И всѣки, който служи на Истината, ще бѫде на моето мѣсто“.

 

Когато казваме, че трѣбва да страдаме, знайте, че това не е нашъ дѣлъ, това сѫ външни материални условия на свѣта. Ти си бѣденъ, пропадашъ въ живота, имашъ мѫчнотии, страдания, хората не те разбиратъ, това е външната страна отъ живота на Исуса. Когато Той бѣше въ Гетсиманската градина, молѣше се на Бога: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша“. Но тази чаша не се отмѣни — така бѣше отредено отъ невидимия свѣтъ. Обаче, отгорѣ изпратиха единъ ангелъ да Му помага. Защо разпнаха Исуса? Защото не му изпратиха на помощь Любовьта. Тя не взе участие въ Неговия животъ, а разпъване става всѣкога тамъ, дѣто нѣма любовь. Защо страдатъ хората? Защото любовь нѣма между тѣхъ. Защо сѫществуватъ противорѣчията въ свѣта? Защото Любовь нѣма тамъ. Защо е създаденъ адътъ? Защото Любовьта не е тамъ. Защо е създадено небето? Защото Любовьта е тамъ. Нѣкой пита: защо съмъ нещастенъ? Защото нѣмашъ Любовь. Това не показва, че ти не я искашъ, но нѣма я тамъ. Слѣдователно, дѣто Любовьта не взима участие, тамъ има най-голѣми противорѣчия въ свѣта, тамъ има най-голѣмитѣ драми и трагедии. Нѣкои казватъ, че Любовьта произвежда драмитѣ и трагедиитѣ въ живота. Не, това не е вѣрно. Любовьта не произвежда драми и трагедии, но състезанието за нея ги произвежда. Любовьта произвежда навсѣкѫдѣ животъ, свѣтлина, миръ, радость и веселие. Всичко обикновено въ живота, на което хората искатъ да турятъ името любовь, не е любовь.

 

И тъй, ако искате да разрѣшите въпроса принципално, който е дълбоко философски, трѣбва да застанете върху тази база, именно. — върху Любовьта. Само така ще разберете онази велика сила въ свѣта, за която Писанието казва: „Богъ е Любовь“. Ние говоримъ за този животъ, който имаме сега, който сме имали нѣкога и който ще имаме за въ бѫдеще. Ако вие искате да задържите и за въ бѫдеще този изопаченъ животъ, въ който сега се намирате, ще имате най-сложнитѣ форми драми и трагедии. Пъкъ, ако искате вашиятъ животъ да се измѣни, трѣбва да разбирате закона на Любовьта. Пилатъ запита Исуса: „Ти царь ли си?“ — Царь съмъ, но моето Царство не е отъ този свѣтъ. Понеже въ вашето царство нѣма Любовь, азъ въ такова царство не мога да царувамъ. Азъ за това се родихъ, и затова дойдохъ въ този свѣтъ, да свидѣтелствувамъ за Истината. И всичко, което имамъ, азъ мога да го дамъ и да напусна този свѣтъ. Законътъ въ този свѣтъ е такъвъ. Щомъ живѣете въ една държава и поискате да я напуснете, за да заминете въ друга държава, вие разпродавате всичкото си имущество и така излизате отъ нея. Тъй постѫпватъ днесъ всички държави.

 

Казвамъ: това е единъ вѫтрѣшенъ органически процесъ, който става, както въ сегашния общественъ животъ, така и въ съзнанието на индивидитѣ, които живѣятъ въ свѣта. Такова е колективното разбиране на съврѣменното човѣчество, което се е отклонило отъ правия животъ, отъ великия Божи законъ, отъ Любовьта. Защо е така? Понеже Богъ имъ даде възможность сами да се разпореждатъ съ своя животъ. Тѣ си позволиха нѣща, които не сѫ писани въ Божествената книга, нито се срѣщатъ нѣкѫдѣ изъ аналитѣ на природата. Днесъ всѣки човѣкъ, всѣки домъ, всѣко общество, всѣки народъ може да се похвали съ свободата, която му е дадена отъ Бога. Сѫщеврѣменно всички съврѣменни хора носятъ и отговорность за своитѣ дѣла. Туй е, което тѣ наричатъ сѫдба или карма. Има нѣщо, което мѫчи всѣки човѣкъ.

 

Та казвамъ: безлюбието е начало на всички страдания въ свѣта. Страдания, които идватъ като резултатъ на безлюбието, азъ наричамъ безсмислени страдания. Страждущъ човѣкъ въ пълния смисълъ на думата е този, който е надзърналъ въ Любовьта, и който страда заради тази Любовь. Има хора въ свѣта, които страдатъ за нищо и никакво. Ако ги попитате, защо и за какво страдатъ, нищо не могатъ да ви кажатъ, не знаятъ защо страдатъ. Вие, които сте се събрали тукъ, ако очаквате свѣтътъ да ви посрещне съ вѣнци и да ви разбере, още много ще чакате. Често нѣкои отъ васъ казватъ: нека дойдатъ тукъ рапортьори на вѣсницитѣ, нека дойдатъ учени хора, да видятъ, да разбератъ, че ние не сме опасни хора. Казвамъ: и професори да дойдатъ, и учени хора да дойдатъ, всички ще постѫпятъ тъй, както знаятъ. Всички ще постѫпятъ тъй, както евреитѣ постѫпиха съ Христа. Нима Исусъ не имъ говорѣше? Той казва: „Азъ явно говорихъ на свѣта“. Не имъ ли казваше, че Неговото царство не е отъ този свѣтъ? Тѣ казваха: „Този човѣкъ е опасенъ за държавата ни, трѣбва да се освободимъ отъ Него, да не би да донесе на държавата нѣкакви опасни връзки за бѫдещето ѝ развитие“. Такова бѣше разбирането на еврейското общество, такова бѣше разбирането на многоученитѣ имъ равини, професори, хора, които се занимаваха съ кабалата. Тѣ бѣха хора на Мойсеевия законъ, не разбираха Божия законъ. Въ тѣхнитѣ сърца нѣмаше капка любовь. Намѣри се само единъ между многото — Никодимъ, който казваше: „Да оставимъ този човѣкъ, да го пуснемъ на свобода“! Що е гласътъ на единъ човѣкъ всрѣдъ множеството? Той е капка вода въ океана. Питамъ: защо е така? Ако Богъ е създалъ всички индивиди, всички общества и народи, ако всички хора въ свѣта сѫ създадени отъ Бога, защо е това противорѣчие въ Божия законъ?

 

Ще ви приведа друго противорѣчие. Вземете двама млади, които се обичатъ и прослѣдете, какъ върви животътъ имъ. Въ първо врѣме тѣ се наричатъ възлюбени, казватъ, че не могатъ да живѣятъ единъ безъ другъ. Момъкътъ пада на колѣнѣ прѣдъ момата, но като се оженятъ, не се минава и една година, тѣ си казватъ такива думи, между тѣхъ се създаватъ такива отношения, каквито Божиятъ законъ не позволява. Кои сѫ причинитѣ за изопачаването на човѣшкото сърце?

 

Въ една отъ бесѣдитѣ си азъ уподобихъ първата фаза на Любовьта на лимонадата въ шишето. Който изпие лимонадата, захвърля шишето настрана. Втората фаза на Любовьта уподобихъ на ябълка, която хората изяждатъ, а оставятъ само сѣмкитѣ ѝ за посаждане. Третата фаза на Любовьта уподобихъ на една книга съ отлично съдържание, съ кожена подвързия, която, кой какъ вземе, прочита нѣщо отъ нея, усмихва се, туря я въ джоба си, пакъ я изважда, чете, размишлява и започва да учи. Не е достатъчно да имаме само любовь, но трѣбва да имаме обектъ въ свѣта, когото да обичаме. Най-голѣмото заблуждение въ свѣта седи въ това, че всички хора се лутатъ, тичатъ, търсятъ нѣкой да ги обича. Нѣкой пише книга, за да го обичатъ хората. Другъ издава нѣкакъвъ вѣстникъ, за да го обичатъ хората. Нѣкой скулпторъ вае статуя, мѫчи се да я направи хубава. Защо? — Да го обича народътъ. Онзи държавникъ пише, създава закони, за да го обича народътъ. Военниятъ изважда ножъ, излиза срѣщу неприятеля, за да го обича народътъ. Работникътъ цѣлъ день копае, за да го обича господарьтъ. Ученикътъ цѣлъ день учи, за да го обича учительтъ. Бащата цѣлъ день работи, за да го обичатъ дѣцата му. Пѣтелътъ пѣе, за да го обича господарьтъ. Кучето лае, пази кѫщата, за да го обичатъ господаритѣ му. Питамъ: при такова разбиране на нѣщата, кой ще ни обича? При тѣзи изисквания, съврѣменнитѣ хора се намиратъ въ положението на онзи автоматъ, създаденъ отъ единъ великъ адептъ въ древностьта. Този адептъ, слѣдъ като изучилъ всички тайни на природата, позволилъ си да направи единъ живъ автоматъ, съ възможности да се движи, да мисли и да чувствува, но душа не могълъ да му даде. Автоматътъ тръгналъ подиръ адепта и постоянно му казвалъ: „Ти ми даде всичко, но душа не ми даде. Душа искамъ да ми дадешъ!“ Адептътъ се намѣрилъ въ чудо, не знаялъ, какво да прави. Започналъ да бѣга изъ цѣлия свѣтъ, но автоматътъ тичалъ подиръ него и постоянно му казвалъ: „Всичко ми даде, душа не ми даде, душа искамъ да ми дадешъ'“ Дълго врѣме адептътъ не могълъ да се освободи отъ него.

 

Азъ наричамъ съврѣменнитѣ хора автомати. Дойде нѣкой, казва: дайте ми любовь! Какво подразбира това? То подразбира: дайте ми пари! Това любовь ли е? Този човѣкъ иска да каже: вие ми дайте пари, че ще видите, какъ и мѫже, и жени, и дѣца, и държава — всички хора ще ме обичатъ. Правъ е човѣкътъ. Той има особенъ родъ схващания. Това е старата философия на живота, това сѫ трагедии и драми, които се повтарятъ отъ хиляди години въ свѣта. Вслѣдствие на тази философия хората се намиратъ въ безизходно положение, въ единъ омагьосанъ крѫгъ, който нѣма разрѣшение въ живота. За всички онѣзи, които сѫ навлѣзли въ вѫтрѣшната страна на Божественото или Христовото учение, или въ мистичния животъ, или въ духовния животъ, Христосъ казва: „Ако човѣкъ не се отрече отъ себе си, или отъ външния животъ, той не може да бѫде ученикъ на новото учение, той не може да бѫде ученикъ на Любовьта“. Защо е необходимо да се самоотрече човѣкъ отъ всичко земно? Тръгне ли човѣкъ за небето, той не може да вземе нищо съ себе си отъ този свѣтъ. Турцитѣ иматъ едно прѣдание за Христа, че когато Той тръгналъ за небето, една малка игла се закачила за дрехата Му, и по тази причина не могълъ да влѣзе тамъ.

 

Сега и азъ ви казвамъ: най-малката игла на свѣта е въ състояние да ви лиши отъ Божията Любовь. Закачването на тази игла прѣдставлява психологически актъ. Влѣзете ли, обаче, въ Любовьта, всичко у васъ е ново, нищо старо не може да остане. Вие ще бѫдете вече хора, родени по новия, а не по обикновения начинъ. Нѣкои мислятъ, че Божествениятъ пѫть е труденъ. Не, споредъ моитѣ разбирания, Божествениятъ пѫть е само за разумни хора. Той е най лесниятъ пѫть за качване. По този пѫть не може да се качвате нито съ конь, нито съ кола, нито съ желѣзница, нито съ аеропланъ — пѣшъ ще се качвате. На главата си нѣма да имате шапки, и на краката си нѣма да имате обуща. Гологлави и боси ще пѫтувате! Дрехитѣ, съ които ще се обличате, ще бѫдатъ много тънки, почти безъ тегло. Тѣ ще бѫдатъ направени отъ свѣтлината на слънчевитѣ лѫчи. Тия дрехи ще бѫдатъ много красиви и толкова топло ще държатъ, че понятието за студъ абсолютно ще изчезне отъ васъ. Вие ще се чувствувате обвити въ мека, приятна топлина. На тия дрехи ще правите колкото гънки и кѫдри искате — тъй гъвкави ще бѫдатъ тѣ. Отъ тѣхъ може да създавате хиляди и милиони разумни форми. Значи, на такъвъ ученикъ не се позволява да носи обуща отъ животинска кожа. Докато е на земята, може да носи обуща отъ животинска кожа, и то отъ най-дебелата.

 

Мнозина отъ васъ, като ме слушатъ да говоря така за Любовьта, казватъ: тогава ние не трѣбва да живѣемъ на този свѣтъ. Не, човѣкъ може да има Любовьта, и пакъ да живѣе на този свѣтъ. Христосъ казваше на своитѣ ученици: „Азъ отивамъ при Отца си да ви приготвя жилище. До това врѣме вие работете на земята. Като ви приготвя жилище, ще дойда да ви взема“. Христосъ не се отказа да дойде и втори пѫть на земята. Той видѣ, дѣ е погрѣшката, поради която не може да се живѣе въ този свѣтъ и затова каза на ученицитѣ си, че ще отиде да имъ приготви жилище на небето и ще дойде втори пѫть тукъ на земята да ги вземе. Но като дойде Христосъ втори пѫть на земята, Той цѣла ще я запали. Защо? — За да се изгладятъ, да изчезнатъ всички възпоменания отъ разпъването Му на дървения кръстъ. За този актъ днесъ свидѣтелствуватъ страданията на цѣлото човѣчество, а всички тия страдания трѣбва да изчезнатъ, никакъвъ споменъ отъ тѣхъ да не остане. Цѣлата стара култура ще изгори, и ще се създаде нова култура, съ нови образи. Като дойдатъ тия нови образи, нѣма да остане поменъ нито отъ страданията на Христа, нито отъ тия на човѣчеството. Казано е: „Камъкъ на камъкъ нѣма да остане“. Това е вѣрно не само въ букваленъ смисълъ, но и въ прѣносенъ. Всички схващания на хората за живота, за отношенията между бащи и синове, между майки и дъщери, между слуги и господари, между вѣрующи и безвѣрници, всичко, което историята е записала отъ памти-вѣка и досега, ще бѫде пометено, ще бѫде издухано отъ вѣтъра, както прахътъ се издухва отъ улицитѣ. Какъвъ смисълъ ще има животътъ на нѣкоя майка, която е родила десеть сина и всички станали разбойници? Или какъвъ смисълъ ще има животътъ на нѣкоя майка, която родила десеть сина и тѣ измиратъ единъ слѣдъ другъ? Кое ще радва тази майка, която, слѣдъ като отиде на онзи свѣтъ, види този свой животъ като на кинематографъ? Това ще бѫде животъ, пъленъ съ страдания. Кое е хубавото въ този животъ? Защо трѣбва да се създаватъ такива картини? Тѣ сѫ резултатъ на единъ животъ безъ любовь.

 

Азъ наричамъ този животъ — животъ на безлюбие. Хората се раждатъ безъ любовь и умиратъ безъ любовь; страдатъ безъ любовь и се радватъ безъ любовь; развиватъ се безъ любовь, учатъ безъ любовь, живѣятъ безъ любовь и т. н. Това е трагичното и драматичното въ живота. Вие се измѫчвате отъ това и казвате: защо животътъ е нареденъ така? Защо Господъ не е направилъ свѣта другояче? Казвамъ: има единъ свѣтъ, какъвто вие търсите. Той е създаденъ отдавна, Богъ живѣе и царува въ него. Този свѣтъ е свѣтътъ на Любовьта. И за него е казано: „Всѣки, който дойде при мене, нѣма да го изпѫдя, ще му отворя вратата, той ще влѣзе и паша ще намѣри“. За този свѣтъ, именно, се говори въ 23. Псаломъ.

 

Отговори му Исусъ: „Азъ явно говорихъ на свѣта; азъ всѣкога поучавахъ въ съборището и въ храма, дѣто юдеитѣ се събиратъ винаги; и нищо не съмъ говорилъ на скрито“. Казвамъ: щомъ знаете това нѣщо, нѣма защо да се смущавате отъ противорѣчията въ живота. Вие нѣма защо да се смущавате отъ това, което става. То е станало вече. Щомъ се роди нѣкой, той трѣбва да знае, че ще умре. Щомъ се роди нѣкой въ свѣта, той трѣбва да знае, че ще забогатѣе, но трѣбва да знае, че и ще осиромашѣе, ще пропадне. Днесъ произвеждатъ нѣкого сѫдия. Той трѣбва да знае, че утрѣ ще го уволнятъ. Днесъ произвеждатъ нѣкого офицеръ. Той трѣбва да знае, че утрѣ ще го уволнятъ. Всички владици, всички проповѣдници единъ день ще бѫдатъ уволнени и ще останатъ само споменитѣ отъ тѣхнитѣ красиви дрехи — такъвъ е законътъ въ живата природа. Всѣки отъ васъ, каквото положение и да заема, трѣбва да знае, че единъ день ще бѫде уволненъ. И по какво ще се различавате тогава единъ отъ другъ? Има нѣщо цѣнно, по което хората могатъ да се различаватъ единъ отъ другъ. Съврѣменнитѣ учени хора, като френолози и физиогномисти, казватъ, че главата на прѣстѫпника, напримѣръ, се отличава отъ главата на царя. Когато нѣкой френолотъ вземе черепа на кой и да е човѣкъ, той може да опише цѣлия му животъ още отъ прѣди хиляди години: какъ е живѣлъ той и какъ е умрѣлъ; какъвъ домашенъ животъ е водилъ, къмъ каква църква е принадлежалъ, какво вѣрую, какви стремежи ималъ, какво обществено положение заемалъ, кои сѫ причинитѣ за неговата смърть — изобщо той може да възстанови цѣлия неговъ битъ. Френологътъ чете по главата на хората Френологията, като наука, доказва, че у хората има всичко, но любовь нѣма. Центърътъ на Любовьта у повечето хора не е развитъ. Значи, всичко има у човѣка, но единъ центъръ само нѣма. Започне ли този центъръ да се развива, ние наричаме това процесъ на пробуждане съзнанието у човѣка, или събуждане на човѣшката душа, на човѣшкия духъ, на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърце. Този процесъ се кръщава съ различни имена. Има нѣщо, обаче, което тепърва трѣбва да се пробуди у човѣка. У всѣки човѣкъ се чувствува една вѫтрѣшна нужда отъ нѣщо. На всѣки човѣкъ липсва нѣщо. Докато не придобиете Любовьта, винаги ще чувствувате, че нѣщо ви липсва.

 

Азъ не говоря за първата фаза на Любовьта, за шишето съ лимонадата. Много хора изпиватъ по 30-40 шишета лимонада на день. Това е любовь. Други хора пъкъ изяждатъ по 30-40 ябълки на день, безъ да посаждатъ сѣменцата имъ. И това е любовь. Питамъ: колко души ще намѣрите, като влѣзете въ дома имъ, да четатъ свещената книга на Любовьта? По какво се отличава такъвъ домъ? — Въ този домъ царува миръ, радость и веселие. Отношенията между мѫжа и жената, между всички дѣца сѫ любовни, всички работятъ абсолютно еднакво, навредъ се чува музика и пѣсень, никакво противорѣчие не се явява между тѣхъ. Въ цѣлия домъ владѣе чистота и редъ, нийдѣ никакво петно. Мухи въ стаитѣ нѣма; кокошки, патици и прасета по двора нѣма; говеда въ обора нѣма; газени лампи не се виждатъ, нито електрическа свѣтлина, при все това цѣлата кѫща свѣти; никѫдѣ не сѣятъ, ни оратъ, а нивитѣ раждатъ, жито въ изобилие иматъ; отникѫдѣ жито не принасятъ, а то иде при тѣхъ; извори нѣматъ, а вода при тѣхъ извира; учители нѣматъ, а всичко знаятъ; слуги нѣматъ, но всѣки имъ служи; пари нѣматъ, но на всички пари на заемъ даватъ. Кажете ми, знаете ли нѣкѫдѣ изъ България поне една такава фамилия, каквато ви описвамъ? Такъвъ е образътъ на този домъ, членоветѣ на който четатъ книгата на Любовьта. Ако има нѣкѫдѣ такъвъ домъ, той ще бѫде първото чудо въ свѣта, първата запалена свѣщь. Като ви говоря тия нѣща, вие ще кажете: това сѫ мечти само, това сѫ илюзии. Не, азъ не описвамъ даже хилядната часть отъ самата реалность. Апостолъ Павелъ като видѣлъ този домъ, тази религия, казалъ: „Нито око е виждало, нито ухо е чувало, нито на умъ е идвало онова, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“. И затова Той казва: „От сега нататъкъ не искамъ вече азъ да живѣя, но нека въ менъ живѣе Онзи, Който носи Любовьта“.

 

Казвамъ: азъ не искамъ да напущате свѣта. Не, вие ще минете прѣзъ този свѣтъ, но герои трѣбва да бѫдете. Това изисква небето отъ васъ. Турете въ ума си мисъльта, че и най-голѣмъ страхливецъ да сте, може да станете смѣлъ и рѣшителенъ. Да допуснемъ, че ти имашъ въ джоба си всичко десеть лева, но дохожда при тебе единъ твой приятель, на когото ти се кълнешъ въ любовь, и ти поиска пари на заемъ. Ти отваряшъ кесията си и му казвашъ: имамъ всичко десеть лева, но ми трѣбватъ за обѣдъ. Не, дай половината на приятеля си, а половината задръжъ за себе си. Законътъ е такъвъ. Ако двамата приятели изядатъ заедно десетьтѣ лева, тия десеть лева ще се явятъ отново въ кесията на онзи, който е услужилъ. Вие не можете да схванете този законъ. Когато казвамъ, че кесията ви трѣбва да се изпразни, въ вашия обикновенъ умъ се явява едно противорѣчие.

 

За изяснение на мисъльта си ще ви приведа единъ примѣръ. Прѣдставете си, че вие сте чешма, отъ която тече хубава, бистра вода. Коритото на тази чешма е запушено съ тиня, съ каль. Вие затваряте врѣменно чешмата и започвате да изхвърляте водата отъ коритото навънъ, за да го изчистите добрѣ. Мислите ли, че сте причинили нѣкакво нещастие на коритото, като сте го изпразнили? — Никакво нещастие не е това. Вие сте изчистили коритото. Като отворите крана на чешмата и пуснете водата да тече, коритото отново ще се напълни. Законъ е: ако давашъ, ще ти се даде. Ако не вѣрвашъ въ това, човѣкъ не можешъ да бѫдешъ. Ако вѣрвашъ, че ще осиромашѣешъ, ще осиромашѣешъ. Ако мислишъ, че си грѣшникъ, ще станешъ такъвъ. Ако ти повѣрвашъ, че Богъ на Любовьта, Който те е изпратилъ на земята, е въ сила да напълни твоето корито, колкото пѫти и да се изпразва прѣзъ живота ти, Господъ все ще го пълни. Той казва: „Изпразни коритото си заради менъ!“ Ти отваряшъ кесията си и казвашъ: Господи, изпразнихъ коритото си.

 

Споредъ вашата философия, вие казвате: ами ако водата не протече? — Ти отвори чешмата и не бой се. Казвамъ: хвърли сѣмето въ нивата, посѣй го и повече не мисли! — Ами ако тази година има суша и житото не стане? Казвамъ: вземи паритѣ съ себе си и тръгни! — Ами ако ме обератъ разбойници изъ пѫтя? Той се бои да не го обератъ разбойници и туря паритѣ си въ банка „Гирдапъ“. Обаче, докато отиде у дома си, банка „Гирдапъ“ фалирала. Казвамъ: не туряй паритѣ си въ разбойническата банка „Гирдапъ“. Разбойници има тамъ, тя ще фалира. Съврѣменнитѣ хора вѣрватъ въ това, което нѣма никаква основа, а не вѣрватъ въ това, което има основа, върху което почива тѣхното щастие. Казвате: какъ тъй, човѣкъ не трѣбва ли да бѫде уменъ, да осигури живота си? Какъ ще осигурите живота си? — Като започнете да работите за Господа. Какъ? — Както ангелитѣ работятъ, както най-великитѣ хора работятъ. Тогава великата чешма ще протече и никога вече нѣма да спре. Вѣрвайте само въ това. Правете опити, безъ да говорите, за да се убѣдите. Бѫдете последователни въ опититѣ си, като имате желанието да изпълните волята Божия тъй, както Богъ иска.

 

Въ Стария Завѣтъ Господъ казва: „Опитайте ме“. Какъ? — Първиятъ опитъ, който можете да направите е да вървите съобразно великия законъ. Когато Христосъ бѣше на кръста каза: „Такава е волята Божия. Отче, на Тебе прѣдавамъ духа си“. Защо страда Христосъ? — За да се изпълни волята Божия. Когато бѣше въ Гетсиманската градина, Той каза: „Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша! Ако Твоята воля не е такава, азъ съмъ готовъ заради Любовьта да прѣнеса всички страдания“. Това се отнася до всички. Дойдатъ ли страдания, ще кажете: „Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша!“ Ако не може, ще се молите и ще кажете: такава е волята Божия. Ако отгорѣ измѣнятъ, чашата ще ви отмине. Казвате: ами послѣ? — Ще ви разпнатъ, като ви забиятъ най-много четири гвоздея, повече не може. Ами послѣ какво ще стане? — Ще ви кажатъ да се отковете самъ. И Христосъ се откова самъ. Какъ се откова? — Като излѣзе отъ тѣлото си и отиде при Никодима. Кой поиска тѣлото на Христа? — Иосифъ Ариматейски. Христосъ не искаше да остави тѣлото си на земята. То бѣше живо. Той самъ отиде да откове гвоздеитѣ отъ тѣлото си и го възкреси.

 

Вие казвате: дали Христосъ мисли заради мене? Ако Христосъ промисли за своето тѣло, като извади гвоздеитѣ отъ него, сне го отъ кръста, тури го въ гроба, отдѣто ангели го вдигнаха, трѣбва ли да питате, какво ще стане съ васъ? Ако вървите по Божия пѫть, нѣма да останете заковани на кръста. Ще ви снематъ оттамъ и ще ви турятъ въ гроба. И въ гроба нѣма да останете, ще дойдатъ ангели да ви вдигнатъ. Сега казвате: веднъжъ да се освободимъ отъ това тѣло! Не, ти ще бѫдешъ доблестенъ човѣкъ, герой ще бѫдешъ, да завършишъ своята еволюция. Тѣлото е храмъ Божий. То е най-голѣмото богатство, което имате. Ти ще хванешъ за гушата онѣзи разбойници, които искатъ да те обератъ и ще си вземешъ отъ тѣхъ всичко, до стотинка. Какво направи Аврамъ съ ония разбойници, които обраха Лота и му задигнаха имането? — Той ги настигна и взе назадъ всичко, което разбойницитѣ бѣха ограбили.

 

Казано е: „Праведниятъ бѣденъ не може да бѫде. Праведниятъ не може да се лиши отъ доброто“. Ученикътъ всѣкога може да бѫде награденъ. Който ходи въ Божиитѣ пѫтища, него очакватъ въ бѫдеще най-хубави работи. Такъвъ е и сегашниятъ му животъ. Христосъ казва: „Нѣма човѣкъ, който, като остави майка си и баща си заради Господа, да не получи стократно онова, което е загубилъ. Той придобива Вѣчния животъ.“ Вѣчниятъ животъ подразбира красивото, хубавото въ живота. Къмъ него се стреми всѣки човѣкъ. Какъ може да се сравни този животъ съ благата на Вѣчния животъ? Казвате: празна работа е това! Ще умремъ, и нищо повече. Не е така. Всѣки човѣкъ, който живѣе споредъ закона на Любовьта, дѣто и да отиде, въ Америка, въ Англия, въ Китай, въ Япония, ще намѣри хора, които ще го приематъ въ дома си по християнски и ще му намѣрятъ работа. Всѣки, който обича Христа, навсѣкѫдѣ може да намѣри свои братя и сестри. Не мислете, че само въ България имате братя и сестри. Кажете ми, кой грѣшникъ и кой крадецъ има братя и сестри? За добрия човѣкъ навсѣкѫдѣ има мѣсто, но между хората сѫществува голѣмо безвѣрие. Днесъ вие мислите само за малката България и казвате: какво ще стане съ насъ? — Туй, което стана съ Исуса: сѫдиха Го и послѣ Го разпнаха на кръстъ. — Ами послѣ? — Снеха Го отъ кръста и Го туриха въ гроба. — Послѣ? — Дойде единъ ангелъ, разклати гроба, и Той възкръсна. — Слѣдъ това какво стана? — Слѣдъ 2,000 години 500 милиона хора повѣрваха въ Него и възприеха Неговата Любовь. Значи, 500 милиона хора ще ви обичатъ. Питамъ: струва ли сега да се живѣе за Божията Любовь?

 

Христосъ казва: „Всѣки, който се обърне къмъ Бога, и започне да живѣе за Него, името му се написва на небето“. Слѣдователно, вие, които живѣете за Бога, ще бѫдете облѣчени въ хубави прѣмѣни, и дѣто отидете, ще ви посрещнатъ съ арки, съ знамена и хоругви, съ музики и пѣсни и съ богати угощения. Какво лошо има въ такъвъ животъ? Тукъ какъ ви угощаватъ? Като отиде нѣкой братъ нѣкѫдѣ на гости и поседи 3—4 деня, напомнятъ му, че трѣбва да си отива. Като отиде на небето, при Любовьта, тамъ може да седи, колкото врѣме иска. Само тогава ще разберете, защо трѣбва да се живѣе въ Любовьта. Любовьта не може да се описва, тя само се чувствува.

 

Казвамъ: като слушате моитѣ бесѣди, понѣкога виждамъ лицата ви потъмнѣли. Вие казвате: страшна работа е тази! Какво ще се прави? Ние сме прости хора, това не знаемъ, онова не знаемъ. — Това, именно, е хубавото, че не знаете. Щомъ не знаете, ще учите. Учението е работа. То прѣдставлява единъ необходимъ законъ за Любовьта. Само учението изяснява Любовьта. Обаче, не се стремете да знаете всичко, то е невъзможно. Ще ви обясня, защо не трѣбва да знаете всичко. Прѣдставете си, че вие сте поканени на богатъ обѣдъ. Трѣбва ли, като седнете прѣдъ трапезата, да изядете всичко? Какво чудовище ще бѫдете, ако изядете всичко? Ще ядете по малко, една-двѣ ябълки или круши и малко хлѣбъ. Нѣма защо да бързате; ако живѣете 120 години, цѣлиятъ ви животъ ще бѫде само ядене. Сѫщото нѣщо се отнася и до знанието — по малко ще възприемате отъ него. Нѣкой казва: азъ искамъ да зная всичко. Не, малко ще знаешъ, но хубаво. Това е правило. Когато нѣкой човѣкъ каже, че знае много, азъ зная вече, какво е неговото физическо състояние. Добритѣ хора знаятъ малко, но добрѣ го знаятъ.

 

И тъй, Божественото учение има приложение въ живота, и то трѣбва да се приложи. Ако вие имате Божествената Любовь въ себе си, ще намѣрите въ този свѣтъ хора, съ които да сте въ хармония и да ви съдѣйствуватъ. Но трѣбва да работите за Бога. Има три начина, по които може да се работи. Напримѣръ, азъ пиша една книга. За кого я пиша? — Мога да я пиша за себе си; мога да я пиша за нѣкой човѣкъ, когото обичамъ и най-послѣ мога да я пиша за Бога. Когато пиша книгата за Бога, това е правилното разрѣшение на въпроса. Въ този случай азъ ще взема второто мѣсто, ще имамъ вѫтрѣшна връзка съ Бога. Ако пиша книгата за този, когото обичамъ, тогава азъ ще бѫда вѫтрѣшна връзка между Бога и него. Въ този случай азъ съмъ третото лице. И тогава стихътъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичкия си духъ и съ всичката си душа и сила, а ближния си като себе си“ — прѣдставлява два противоположни полюса на живота. Ако човѣкъ не разбира тия два закона, Божията Любовь не може да се приложи на земята. Кой може да приложи Любовьта къмъ Бога на земята? Азъ, човѣкътъ, който обичамъ, мога да стана връзка въ великия Божи законъ. И ако мога да направя тази връзка, азъ съмъ почтенъ човѣкъ. И тогава азъ ще имамъ на своя страна и ангелитѣ, и светиитѣ, и праведнитѣ, и добритѣ хора, и всички ученици. Всички тия хора ще ми изпращатъ всѣка сутринь по една свѣтла, чиста мисъль, която ще внесе въ душата ми радость и веселие.

 

Казвамъ: вие, като ученици на тази велика Школа, трѣбва да се отличавате съ правилни отношения къмъ Бога. Имате ли тия отношения, нѣма да търсите хора да ви обичатъ, но вие ще обичате. Не казвамъ, че не трѣбва да искате да ви обичатъ, но това да не бѫде цѣль въ живота ви. Ето защо, въ Писанието, още отъ древностьта, е казано: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего и да възлюбишъ ближния си“. Така е казано, но не се прилага. Кой не го прилага? — Свѣтътъ. Обаче, вѣрующитѣ, хората на миналото, сѫ го прилагали. Подъ „вѣрующи“ азъ разбирамъ онѣзи хора, които обичатъ Бога. Има хора въ свѣта, които всѣкога сѫ прилагали Божия законъ. Ако искате да имате почтено мѣсто въ свѣта, непрѣменно ще влѣзете въ пѫтя на Истината. Въ този пѫть ще изучавате Библията по новия начинъ, ще изучавате и съврѣменната литература и наука; ще изучавате и рѣкитѣ, и огъня, и вѣтроветѣ. Всичко ще изучавате отъ гледището на Божия законъ. Всичко, което правите, всичко, което учите, да е продиктувано отъ единствения стимулъ — заради Божията Любовь. Ако обичате нѣкого, обичайте го заради Бога. Нека Божията Любовь бѫде вѫтрѣшенъ стремежъ въ всички ваши побуждения. Постѫпвате ли така, никой не може да отнеме вашето бѫдеще щастие, вашето благо. Ако не вървите по този пѫть, всѣки може да ви лиши отъ вашето благо. Ако не обичате Господа, паритѣ ви ще взематъ, здравето ви ще взематъ, общественото ви положение ще взематъ, дѣцата ви ще взематъ, жената ви ще взематъ, докато най послѣ и васъ взематъ. Това е драмата, това е трагедията на живота. Като знаете всичко това, никакви илюзии не трѣбва да си правите.

 

Нѣкои казватъ: този законъ може да се измѣни. Не, Божиятъ законъ не може да се измѣня. Да мислите, че Божиятъ законъ подлежи на еволюция, това е лъжлива философия на живота. Еволюцията не измѣня нѣщата. Нѣкои казватъ: еволюцията измѣня реда на нѣщата. Всичко въ свѣта ще се измѣни, ако възприемете закона на Божията Любовь. Живѣете ли по вашия законъ, еволюция нѣма. Дѣто сѫществува човѣшкиятъ законъ, тамъ еволюция нѣма, и смъртьта царува. Дѣто сѫществува Божиятъ законъ, тамъ еволюция има, и Любовьта царува.

 

Христосъ казва: „Азъ затова се родихъ, да свидѣтелствувамъ за Истината“. Сѫщото нѣщо се отнася и до васъ. Вие трѣбва да се запитате: за какво се родихъ? Ако си отговорите, че сте се родили да свидѣтелствувате за Истината, вие сте разрѣшили въпроса правилно. Ако питате дъщеря си, за какво се е родила, и тя трѣбва да каже: азъ затова се родихъ въ този домъ, да свидѣтелствувамъ за Истината. Ако питате жена си, за какво се е родила, и тя трѣбва да каже, че се е родила да свидѣтелствува за Истината. Ако питате мѫжа си, и той трѣбва да каже сѫщото. Ето важниятъ въпросъ. Ще кажете: не трѣбва ли да се женимъ? — Ще се жените. Какъ? — По закона на Истината. Ами трѣбва ли да слугуваме? — Ще слугувате, но по закона на Истината. Ами какви служби да заемаме? — Всѣкакви служби може да взимате, една по една, но ще ги изпълнявате споредъ закона на Истината. Съ всичко ще се занимавате, но по закона на Истината. Нѣма да бързате. Сега, ако ви дамъ като задача постигането на великия идеалъ, какъ ще я разрѣшите? — Ще започнете отъ малкото.

 

Питамъ ви: малкото дѣте, като се роди, веднага ли тръгва да ходи? — Не, първо майка му го носи. Послѣ то започва да пъпли на четири крака и мисли, че това е много нѣщо. За въ бѫдеще това малко дѣте ще бѫде великъ философъ, но днесъ никой не го знае. Сега то пъпли по земята, иска да се повдигне — не може. Като се умори, седне малко, поогледа се наоколо, поусмихне се малко и си каже: не ми е дошло още врѣмето. То не се обезсърдчава, казва си; нѣма защо да се срамувамъ. Пакъ започва да пъпли. Като се умори, поплаче си малко, но послѣ си казва: тази работа съ плачъ не става. И сѣда отново да си почива. Слѣдъ нѣколко мѣсеца гледашъ това дѣте, изправило се до стѣната, пипа я, държи се за нея, пази се да не падне. И единъ день, безъ да очаквашъ, гледашъ това дѣте се изправило вече на краката си, никой не го подкрѣпва, само ходи. Майката направя голѣмо угощение за пристѫпалникъ на това дѣте и казва на своитѣ близки: нашиятъ великъ писатель, поетъ, философъ проходи вече. Елате всички заедно да празнуваме!

 

Та казвамъ: и вие, като дѣцата, не се срамувайте да пъплите въ морално отношение. Днесъ ще пъплишъ, ще се уморишъ, ще поплачешъ. Утрѣ ще се изправишъ, за стѣната ще се държишъ. Други день ще проходишъ. Питатъ: защо еди-кой си плаче? Казвамъ: този човѣкъ искалъ да проходи, но не могълъ изведнъжъ. Падналъ на земята, ударилъ се нѣкѫдѣ, затова плаче. Същественото е, че падналъ нѣкѫдѣ. Нѣкои казватъ, че му е злѣ. Не му е злѣ, падналъ е, но нищо не е загубилъ. Сега се мѫчи, но единъ день, като се научи да ходи, нѣма да плаче, ще бѫде радостенъ и веселъ. Сега взимайте куражъ отъ дѣцата. Ако нѣкой отъ васъ се обезсърдчи, нека хване едно малко дѣте за рѫката, да походи съ него и да каже: и азъ искамъ да бѫда герой като тебе. Наблюдавайте всѣки день дѣцата! Това е правилно разрѣшение на въпроса.

 

За разрѣшението на този въпросъ, както и на редъ други, има специални методи, но засега тѣ сѫ ненаврѣменни. Защо ще разправямъ на малкитѣ дѣца, какъ трѣбва да копаятъ, какъ трѣбва да оратъ, какъ трѣбва да садятъ лозя? Какво ще имъ говоря за химическитѣ процеси? Не е дошло още врѣмето за тия дѣца, да имъ разправямъ такива работи. На тѣхъ ще говоря за нѣща, които съотвѣтствуватъ на живота имъ. И вие, като дѣца, имате бѫдеще. Ще започнете съ същественото, а онова, което лежи прѣдъ васъ, то е за бѫдещи врѣмена. Азъ се радвамъ, че вие сте дѣца, защото има какво да учите. Нека ви радва знанието, което е складирано за въ бѫдеще. То ще дойде, чака ви. Благата, които сѫ складирани, сѫщо ви чакатъ. И тѣ ще дойдатъ. Кога? — На своето врѣме. Нѣкои питатъ: има ли опрѣдѣлено мѣсто за насъ?—Има. И Господъ ви чака тамъ.

 

Христосъ казва на своитѣ ученици: „Не се радвайте, когато духоветѣ ви се подчиняватъ, но радвайте се, когато имената ви сѫ написани на небето.“ Какво по-хубаво отъ това, да бѫдешъ гражданинъ въ Царството на онѣзи, които те обичатъ? Какво струва да бѫдешъ гражданинъ на съврѣменната държава, въ която сега живѣете? Да ви развеждатъ изъ обществената безопасность и като ви срещнатъ нощно врѣме, да извадятъ револверъ срѣщу васъ и да ви кажатъ: „Скоро дай личната си карта!“ Сега ние живѣемъ въ единъ свѣтъ на противорѣчия, но заради любовьта, която имаме къмъ Бога, Който ни е пратилъ на земята, ние ще седимъ въ този свѣтъ, ще изпълняваме длъжностьта си до тогава, докато получимъ отъ Него нови разпореждания. Казвате: какво мисли свѣтътъ? Нека свѣтътъ си мисли, както разбира и както иска, и ние ще си мислимъ, както искаме. Както свѣтътъ е свободенъ да прави, каквото иска, така и ние сме свободни да правимъ, каквото искаме. Свѣтътъ намисли да издава нѣкакъвъ вѣстникъ, и започва да го издава; свѣтътъ намисли да отвори война, и отваря; свѣтътъ намисли да осѫди нѣкого, и го осъжда; намисли да помогне нѣкому, и му помага; намисли да увеличи или да съкрати бюджета, увеличава го, или го съкращава. Каквото намисли да направи, извършва го. Свѣтътъ иска да върши всичко свободно, защо тогава и ние да нѣмаме тази свобода? Ама нашитѣ разбирания и изисквания били глупави. Позволете ни да мислимъ, че и вашитѣ разбирания съ толкова глупави, колкото и нашитѣ. Ние имаме прѣдъ видъ, че всичко онова, което свѣтътъ върши, има за него свои вѫтрѣшни разбирания, затова, нѣма защо да го сѫдимъ.

 

Като разсъждаваме така, ние ще се разбираме. Свѣтскитѣ хора иматъ добри чърти. Азъ ги похвалявамъ съ тѣхното голѣмо трудолюбие и голѣма смѣлость. Ако единъ свѣтски човѣкъ се намѣри въ затруднено положение, той не се отчайва, но взима единъ револверъ въ джоба си и прѣсрѣща нѣйдѣ изъ затънтенитѣ улици нѣкой богаташъ, който си върви спокойно, чорбаджийски, насочва револвера и му казва: намѣсто азъ да плача, ти плачи! Азъ зная, че ти нѣмашъ никакво вѣрую за Бога, скоро дай пари! — Моля ти се, само недѣй ме убива. Колко искашъ? Той  му казва колко иска. — Вземи тѣзи пари! — Благодаря, но никому нѣма да казвашъ затова, иначе, виждашъ ли? — Показва му револвера.

 

Сега, да оставимъ настрана морала на този човѣкъ. Азъ не харесвамъ този моралъ, но харесвамъ смѣлостьта и куража на този човѣкъ. Той нито се срамува, нито се страхува да посочи револверъ срѣщу нѣкой богаташъ. Но щѣли да го хванатъ и да го сѫдятъ. Той си казва: или ще ме хванатъ, или не. Това е една пермутация. Ако ме хванатъ, какво ще кажатъ за мене? — Ще ме изкаратъ, че съмъ малко смахнатъ и ще ме осѫдятъ на една или двѣ години затворъ, и като излѣза, тия 200,000 лева, които обрахъ, оставатъ пакъ въ джоба ми. Тъй разсѫждава този човѣкъ. Особенъ родъ разсѫждения! Какво трѣбва да направи онзи човѣкъ, който върви въ Божия пѫть и се намѣри въ трудно положение? Ако азъ съмъ на негово мѣсто, ще взема своя револверъ и ще отида въ дома на нѣкой богаташъ. Ще ви обясня, какво нѣщо прѣдставлява моя револверъ. Ако съмъ виденъ художникъ, ще взема своя револверъ — четката — и своитѣ патрони — боитѣ — и ще отида въ дома на нѣкой богаташъ — човѣкъ, който се моли на Бога, и ще му кажа: слушай, азъ искамъ да нарисувамъ твоя образъ, както и образитѣ на всички въ твоя домъ, да ви задоволя. Ако не ми дадешъ, колкото искамъ, убивамъ те — соча му четката. — Моля, моля, колко искашъ? Въ първо врѣме той ме посрѣща съ недовѣрие, но като нарисувамъ образитѣ на всички въ дома му, изпраща ме съ голѣмо почитание. Азъ му казвамъ: слушай, никому нѣма да казвашъ за това! Той снима шапката си почтително и ме изпраща.

 

Това е въ прѣносенъ смисълъ, но казвамъ: всѣки човѣкъ има нужда отъ единъ художникъ. Ако съмъ лѣкарь, ще отида въ нѣкое село, да лѣкувамъ хората. Ако нѣмамъ никакво изкуство, ще взема ралото и мотиката и ще отида на нѣкоя нива да работя, но ще изкарамъ прѣхраната си по честенъ начинъ — по закона на Любовьта. Какво лошо има въ това? Най-мѫчното нѣщо въ свѣта е да бѫдемъ смѣли и рѣшителни. Често и вие изпадате въ малодушие и казвате: тѣзи идеи сѫ ненаврѣменни, тѣ нѣма да успѣятъ въ живота. Не, това е заблуждение. Единственото нѣщо, което ще успѣе въ свѣта, това е Любовьта, знанието, Мѫдростьта, Божествениятъ животъ, справедливостьта, съвѣстьта, Правдата, Добродѣтельта и т. н. Всичко, което е добро и възвишено, има бѫдеще. Слѣдователно, всѣка ваша добра постѫпка, която е родена отъ Любовьта, ще успѣе. Всѣка ваша мисъль, всѣко ваше желание, колкото и да е малко, щомъ е родено отъ Любовьта, ще успѣе.

 

Та казвамъ: тъй ще схващате нѣщата. Нѣма да бѫдете страхливи и да приемате всичко безъ разсѫждение. Нѣкой казва: азъ ще умра. Роди ли се човѣкъ, той ще умре. Въпросътъ е сега да кажешъ: азъ искамъ да живѣя. Че ще умрешъ, това е фактъ, но че ще живѣешъ, и това е фактъ. Затова ти трѣбва да кажешъ: слѣдъ като умра, ще оживѣя. Ако ти дойде мисъльта, че ще се разболѣешъ, ще си кажешъ: вѣрно е, всѣки човѣкъ, който се е родилъ, все ще се разболѣе, но като мине болестьта, азъ ще бѫда здравъ. — Ама ще страдамъ. — Тъй е, ще страдамъ, но слѣдъ страданията ще дойде радостьта. Радостьта е наслѣдница на скръбьта. Кой е наслѣдникъ на смъртьта? — Наслѣдникъ на смъртьта е животътъ. Като дойдатъ противорѣчията въ живота, не се стремете да се освободите отъ тѣхъ, или да ги подпушите. Каже ли ти нѣкой, че ще се разболѣешъ, ще си кажешъ: азъ зная това, но слѣдъ болестьта ще дойде здравето. — Ти направи много голѣма погрѣшка. — Тъй е, азъ зная, че направихъ голѣма погрѣшка, но като оздравѣя, ще се заема да я изправя и на нейно мѣсто ще туря една хубава добродѣтель. — Ти ми каза обидна дума, съ която ме ухапа. — Да, така е, като ме срещнете слѣдъ врѣме, моятъ езикъ ще бѫде толкова мекъ, че като ви кажа една сладка дума, нѣма да остане никакъвъ споменъ отъ първата. — Ти си малко недодѣланъ. — Тъй е, но слѣдъ врѣме ще бѫда тъй одѣланъ, че ще ми се чудите. — Ти си простъ човѣкъ. — Така е, но слѣдъ врѣме ще бѫда толкова ученъ, че вие ще се радвате на моята ученость.

 

Това е говорътъ, това е пѫтьтъ, прѣзъ който трѣбва да мине окултниятъ ученикъ — ученикътъ на Божественото учение. Той трѣбва да погледне широко на всичко. Тогава нѣма да има падане. Ако той се спре и започне да разисква, защо всичко това става така, а не по другъ начинъ, нищо нѣма да разрѣши. Не може ли по другъ начинъ? — Не може. Досега никой не е разрѣшилъ въпроситѣ по другъ начинъ, нито вие ще ги разрѣшите. Азъ съмъ прѣбродилъ живота и не съмъ срещналъ досега никой великъ Учитель, или адептъ, или ангелъ, или арахангелъ, или херувимъ, или нѣкое божество, които да сѫ разрѣшили въпроситѣ по другъ начинъ отъ този, който Богъ е прѣдвидилъ. Ние ще учимъ само какви сѫ Божиитѣ пѫтища. Неизслѣдими сѫ Божиитѣ пѫтища! Слѣдователно, нѣма защо ние да създаваме нови пѫтища. Ние ще бѫдемъ носители на новото, което Богъ е създалъ и ще изразимъ Божественото у насъ. Писанието ни дава почтено мѣсто, да бѫдемъ съработници на великия Божи планъ, на великата идея, която Той прокарва; на великото Царство, което Той сега въвежда въ свѣта; на великия Божественъ домъ, който Той сега съгражда. И ние като градимъ, ще имаме дѣлъ въ този Божественъ домъ. По този начинъ всѣки отъ насъ ще има опрѣдѣлено мѣсто.

 

Ще ви приведа примѣра за онзи богатъ, праведенъ и добъръ човѣкъ, който искалъ да отиде на небето, да види какво е неговото положение тамъ. Той се прѣнесълъ въ невидимия свѣтъ и видѣлъ, че неговиятъ храмъ билъ много хубавъ, почти готовъ, но имало една дупка, липсвало му единъ камъкъ. Значи, за бѫде вашиятъ храмъ съвършенъ, трѣбва да поставите и послѣдния камъкъ на мѣсто. Щомъ го поставите, вашиятъ храмъ ще бѫде съвършенъ, и само тогава вие ще разберете живота. Докато липсва само единъ камъкъ на вашето здание, не могатъ да ви приематъ въ невидимия свѣтъ. Вашиятъ храмъ трѣбва да се съгради, да се завърши напълно.

 

Христосъ каза на ученицитѣ си: „Отивамъ да ви приготвя жилище, и като го приготвя, ще дойда да ви взема.“ Кѫдѣ? — Въ новитѣ условия, да живѣемъ съ Господа. Тъй разбирамъ азъ новитѣ условия — да живѣемъ по закона на Любовьта, дѣто царува редъ и порядъкъ на нѣщата. Какво ще бѫде тогава? — Никакво сравнение не може да се прави между сегашното и тогавашното. Сегашното е само сѣнка на бѫдещето. Въ сегашния животъ ние носимъ само неволи и страдания, ние опитваме живота на миналитѣ си сѫществувания. Затова, каквото ви даде сегашниятъ животъ, трѣбва да бѫдете благодарни отъ него. Ако пъкъ искате великото благо на живота, това е пѫть на ученика. Два пѫтя, или два живота има: или животътъ на свѣта, или животътъ на Бога, който ние наричаме животъ на Христа — животъ на новото учение — пѫтьтъ на ученика.

 

Сега на първо мѣсто ще гледате да прѣмахнете отъ васъ онази вѫтрѣшна меланхолия, която често ви напада, понеже вие мислите, че свѣтътъ е затворенъ заради васъ, че нѣмате условия за развитие. Всѣки, който има положително вѣрую, може да създаде тѣзи условия. Както богатитѣ хора въ свѣта, както американскитѣ милиардери създадоха голѣми индустрии и съ това се повдигнаха въ обществото, така и всѣки праведенъ човѣкъ трѣбва да бѫде съ своитѣ идеи като тия американски милиардери. Тѣ не очакватъ на подаяние, но работятъ автомобили, събиратъ хора наоколо си, разработватъ индустрията. Такъвъ трѣбва да бѫде праведниятъ човѣкъ, такъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ. Тѣ трѣбва да създаватъ велики мисли. Между богатитѣ хора въ свѣта има вѫтрѣшно разбиране, както и взаимни отстъпки. Често нѣкои хора, за които мислимъ, че сѫ некултурни, постѫпватъ много право въ обществото. Много пѫти виждаме пъкъ религиозни хора, които си служатъ съ методитѣ на свѣта. Тѣ се стремятъ къмъ новия животъ, но внасятъ методитѣ на стария животъ. Това е по-опасно, отколкото да се живѣе само съ стария животъ и да се прилагатъ неговитѣ методи. Затова Христосъ е казалъ: „Не се кърпятъ стари дрехи съ нови кръпки“. Ти не можешъ да туришъ една нова идея въ стара система. Тя не може да живѣе тамъ. Тази идея Христосъ е изразилъ съ стиха: „Не може да наливате ново вино въ стари мѣхове“. Така е, новото вино ще туряте въ нови мѣхове, а старото — въ стари мѣхове.

 

Засега вие живѣете два различни живота, тъй както чувствата и мислитѣ на човѣка сѫ двѣ различни нѣща. Чувствата сѫ едно нѣщо, мислитѣ сѫ друго нѣщо. Въ сърдечно отношение вие чувствувате едно, въ умствено отношение вие мислите друго. Понѣкога между ума и сърцето има разногласие, а понѣкога има хармония. Нѣкой пѫть сърцето не разбира живота тъй, както умътъ, а нѣкой пѫть и сърцето разбира правилно, и умътъ разбира правилно. И сега, като ученици на Божественото училище, вие трѣбва да носите въ ума си свѣтлата идея да бѫдете доволни отъ сегашния си животъ. И въ всички случаи, колкото малко и каквото малко нѣщо и да придобиете, да го използувате за вашето развитие, като знаете, че този животъ ще бѫде основа на бѫдещия ви животъ. И ако сте стари, да имате стремежъ да се подмладите; ако нѣмате знание, да се стремите да го придобиете; ако сте болни, да се стремите да оздравѣете; ако сте страхливи, да се стремите герои да станете — изобщо вие трѣбва да се стремите къмъ онова, което може да ви направи хора, да създаде у васъ характеръ. За това Христосъ говори въ 18 глава отъ Евангелието на Иоана.

 

А Исусъ, понеже знаеше всичко, що имаше да дойде връхъ Него, излѣзе и рече имъ: „Кого търсите?“ Отговориха му: „Исуса Назарянина“. Казва имъ Исусъ: „Азъ съмъ“. Тукъ имаме единъ човѣкъ силенъ, герой, който знаеше всичко, което Го очаква и можеше да избѣга нѣкѫдѣ, но Той излѣзе срѣщу слугитѣ на първосвещеницитѣ и фарисеитѣ и каза имъ: „Кого търсите?“ — Исуса. Назарянина. — Азъ съмъ.

 

Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да завладамъ този свѣтъ, но дойдохъ да дамъ животъ, и то прѣизобилно“. Това значи: азъ дойдохъ да говоря на хората за Любовьта, за Мѫдростьта и за Истината. Ако тѣ възприематъ това учение, добрѣ ще бѫде за тѣхъ; ако не го приематъ, могатъ да ме сѫдятъ споредъ тѣхнитѣ закони, както искатъ. Отговори Исусъ: „Моето Царство не е отъ този свѣтъ; ако бѣше Царството ми отъ този свѣтъ, слугитѣ ми биха се борили да не бѫда прѣдаденъ на юдеитѣ. А сега Царството ми не е оттукъ“. Христосъ казва: „За мене това не важи. Азъ ще ви докажа, че на кръста не можете да ме държите и въ гроба не може да ме турите. Азъ ще ви докажа още, че мога да завладамъ свѣта“. И дѣйствително, Той доказа това. Слѣдователно, онѣзи, които живѣха прѣди 2,000 години, и сега сѫ тукъ. И ще бѫде тъй, както Христосъ каза: „Азъ за това се родихъ, да свидѣтелствувамъ за Истината“. Бѫдещето е Негово, свѣтътъ е Неговъ, Правдата е Негова. Той е носитель на великата Истина. И азъ казвамъ: всички трѣбва да бѫдемъ носители на великата Божия Истина. Схванемъ ли живота така, ние ще го разберемъ въ неговата пълнота, ще добиемъ радость и веселие — ще живѣемъ споредъ Божията Любовь. Тогава всичко въ свѣта се освѣщава. Слънцето, звѣздитѣ, всичко въ свѣта е създадено за онѣзи, които сѫ родени да свидѣтелствуватъ за Истината. Отъ това гледище, хубавитѣ, красивитѣ нѣща сѫ за онѣзи, които любятъ Господа. Затова Христосъ казва: „Отче, дѣто съмъ азъ, тамъ искамъ да бѫдатъ и онѣзи, които Си ми далъ“. Дѣ ще бѫде Той? — Въ Царството на Любовьта.

 

Казвамъ: слѣдъ тази бесѣда нѣкои отъ васъ могатъ да се обезсърдчатъ и да си кажатъ, че тази работа е само за ученитѣ хора; щомъ е така, ние ще живѣемъ като нашитѣ дѣди и прадѣди. Питамъ: нима вашитѣ дѣди и прадѣди сѫ живѣли? Отъ вѣкове насамъ хората не живѣятъ единъ разуменъ животъ, но тѣ само страдатъ и умиратъ. Днесъ почти всичката вода въ рѣкитѣ, езерата и моретата е покварена отъ човѣшка кръвь и човѣшки прѣстѫпления. Огънь трѣбва да дойде отгорѣ, за да изгори, да очисти всичко покварено, да дестилира тази вода и слѣдъ като се прѣчисти всичко, да се създаде новата култура. Сега ще дойде една вълна, която ще трансформира цѣлия общественъ строй, ще прѣустрои цѣлата земя, ще прѣустрои мислитѣ на цѣлото органическо царство. Животътъ ще получи ново направление. Както едно врѣме Богъ създаде свѣта, така днесъ ще го прѣсъздаде наново. Богъ нѣма да остави хората да се гаврятъ съ Нетовата Истина. Богъ нѣма да остави и държавитѣ да прѣстѫпватъ Неговитѣ закони. Всички хора трѣбва да се поклонятъ прѣдъ Божията Истина и да признаятъ Неговитѣ закони. Ще дойде день, когато Любовьта ще царува въ свѣта, хората ще живѣятъ въ любовь помежду си, навсѣкѫдѣ ще има радость и веселие, Иде това врѣме.

 

Като ви казвамъ, че огънь ще дойде въ свѣта, вие питате: какво ще правимъ тогава? Казвамъ: какво трѣбва да правите, като се запали хотела, въ който живѣете? Вие, които сте се събудили първи и виждате този огънь, вземете дрехитѣ си и скоро вънъ отъ хотела! — Ами какво ще стане съ тия, които спятъ? — Като се събудятъ, и тѣ ще бѣгатъ. — Ние искаме да видимъ, какво ще стане съ хотела. — Нѣма какво да чакате. Вземете по-скоро дрехитѣ си и излѣзте вънъ! Хотелътъ гори, нѣма какво да гледате. Бавите ли се, другитѣ ще се събудятъ, и тогава ще настане такава суматоха, такова блъскане, че и вие нѣма да излѣзете. — Да останемъ да гасимъ огъня? — Не, това е такова горение, което никаква вода не може да изгаси. И на цѣлъ океанъ водата да го гаси, не може да го изгаси. Каквото и да говорятъ ученитѣ хора, не могатъ да обяснятъ произхода на този огънь. Това е законъ на живата природа.

 

Животътъ трѣбва коренно да се прѣчисти, да се внесе въ него вѫтрѣшно прѣобразование. Азъ не говоря за нѣкаква революция между хората, но ще настане вѫтрѣшна промѣна, въ която Богъ ще прѣобрази цѣлия строй, ще освободи хората отъ тѣхнитѣ дребнавости, които имъ прѣчатъ да се разбиратъ, като братя и сестри. Който разбере това нѣщо, ще го провѣри и ще се освободи отъ стария животъ, отъ всички утайки на миналото. Вижте, какво пишатъ вѣстницитѣ за землетресенията, които ставатъ въ Япония. Тамъ нѣкѫдѣ се повдига цѣла планина, като Витоша, и разтръсва земята; тя се отваря и въ нея изчезватъ голѣми градове, съ по 150 — 200,000 души. Досега сѫ изчезнали милиони хора. Защо ставатъ тия нѣща? Казвате: това сѫ природни закони. Ами ако тукъ нѣкѫдѣ се отвори земята и ни погълне, какво ще стане тогава съ насъ? Какво ще кажатъ всички съврѣменни учени за произхода на земята и за това, което става съ нея? Нѣщо страшно става!

 

Съврѣменнитѣ хора сѫ дѣца, които си играятъ съ взривни вещества, складирани въ самата природа. Тѣ още не сѫ опитвали гнѣва на живата природа. Когато тя се разгнѣви, започва да се движи — да се свива и разпуща, да гълта всичко, каквото срещне на пѫтя си — градове, села, хора и животни. Нищо живо не остава на повърхностьта ѝ. Какво ще кажете, ако се намѣрите долу, подъ тия развалини и разрушения? Казвате: това не може да бѫде! Да, ако хората живѣятъ по Божия законъ, земята никога нѣма да отвори устата си и да ги погълне, но ако не живѣятъ по Божия законъ, тя ще отвори устата си и ще ги нагълта на общо основание. И ако ги погълне, това е пакъ привилегия за тѣхъ, но ако ги намѣри за много грѣшни, тя казва: „Не искамъ да ви погълна въ себе си“ — и ги изхвърля навънъ. Знаете ли, колко е страшно това? Вѫтрѣ въ себе си не ги иска, но и въ пространството не ги иска. Какво трѣбва да правятъ? Все пакъ най-добрѣ е да се намѣрятъ на нѣкой параходъ, макаръ и най-бѣденъ, макаръ и на най-долното мѣсто — има шансъ да излѣзатъ нѣкѫдѣ на брѣга. Ами по-добрѣ ли е да попаднатъ въ вълнитѣ на морето? Въ такъвъ случай привилегия е да те нагълта земята, отколкото да те изхвърли нѣкѫдѣ въ пространството да се луташъ. Има такива случаи.

 

Ще кажете: това е заплашване само. Не е заплашване, но такива сѫ законитѣ на разумната природа. Това е велика Истина. И ако хората живѣятъ съобразно законитѣ на разумната природа, всичко ще имъ върви по медъ и масло, ще живѣятъ въ миръ и радость. Не е въпросътъ въ заплашванията, но казвамъ: ние гледаме другояче на живота. Свѣтътъ е велико училище за насъ, а всички негови външни проявления, това сѫ малки резултати, това е единъ излишъкъ отъ свѣта. Има другъ свѣтъ, прѣдъ който вашиятъ реаленъ свѣтъ е само външно проявление, една външна сѣнка.

 

Да оставимъ настрана тия философски разсѫждения, и да дойдемъ до важнитѣ въпроси въ живота, които ни интересуватъ. Питамъ: когато човѣкъ е бѣденъ, интересува ли се отъ това, колко милиардери има въ свѣта? — Не се интересува. Когато е гладенъ, интересува ли се отъ това, колко гостилници има въ свѣта, въ колко тенджери готвятъ и по колко хлѣбъ се дава на човѣкъ? — Не, тази статистика не го интересува. Въ дадения случай той се интересува да намѣри човѣкъ, който да му даде нѣколко златни монети и послѣ да отиде въ гостилницата, да се нахрани добрѣ, да се разположи и, ако е въздържатель, да изпие чаша студена вода; ако пъкъ е отъ по-напрѣдналитѣ, да изпие чаша вода съ червенъ цвѣтъ и да запѣе: „Горо ле, зелена; водо ле, студена“. И дѣйствително, много хубаво пѣе зелената гора. Шумолятъ листата ѝ, тиха пѣсень напѣватъ. За васъ е важно да се осмисли животътъ ви и да се прѣмахнатъ всички недоволства, обесърдчения и всѣкаква апатия. Нѣкой казва: нищо не ме интересува Какъ да не те интересува нищо? — Азъ не искамъ да живѣя повече, не искамъ да сѫществувамъ. Този, който казва, че не иска да живѣе, той не говори Истината. Ние разбираме неговия езикъ. Задъ този изразъ се крие друго нѣщо. Когато нѣкоя мома казва, че иска да умре, азъ подразбирамъ друга идея, която тя скрива. Тази мома иска да люби, да обича. Тя казва: досега азъ бѣхъ навикнала да ме любятъ, но отсега нататъкъ искамъ азъ да любя, азъ да жертвувамъ нѣщо отъ себе си.

 

Та когато хората искатъ да умратъ, подразбирамъ, че искатъ да живѣятъ по новия начинъ. Всѣки, който умира, дава нѣщо. Когато бащата умира, извиква сина и дъщеря си и казва: „Дѣца, азъ умирамъ вече, напущамъ този свѣтъ. На васъ давамъ двѣтѣ къщи, да ги раздѣлите помежду си, а нивитѣ и другитѣ имоти оставямъ на роднинитѣ“. Когато раздадешъ всичко, каквото имашъ, това е смърть. Въ това отношение, всѣки отъ васъ може да умре и пакъ да живѣе. Като умрешъ и отново дойдешъ, никой нѣма да забѣлѣжи, че си умрѣлъ. Щомъ раздадешъ всичкото си имущество, всички мислятъ, че ти си умрѣлъ отдавна. Когато хората говорятъ за смъртьта, тѣ разбиратъ, че човѣкъ умира и раздава всичко, завѣщава го на околнитѣ, а ние кръщаваме смъртьта съ същинското ѝ име и казваме: който умира, той започва да люби.

 

Азъ желая, тази мисъль да остане у васъ доброволно, безъ насилие. Този день е тържественъ, ние седимъ прѣдъ лицето на Бога, и азъ искамъ всѣки отъ васъ вѫтрѣшно да разрѣши този важенъ въпросъ. Разрѣшите ли го днесъ, той е разрѣшенъ за всѣкога. Не го отлагайте за другъ день, но разрѣшете го още днесъ, докато сте прѣдъ Божието лице. Господъ казва: „Търсете ме, докато съмъ близо до васъ“. Когато параходътъ стигне на нѣкое пристанище, вие какво трѣбва да правите? Трѣбва да си вземете билетъ още прѣди третия звънецъ. Закъснѣете ли, той нѣма да ви приеме. Параходътъ има опрѣдѣлена тарифа. Дойде ли часътъ за тръгване, никого не чака. Казвате: ако закъснѣя, азъ мога да тръгна съ слѣдния параходъ. Можете да тръгнете и съ слѣдния параходъ, но знаете ли, какъ седи въпросътъ? Баща ви, майка ви, братъ ви, сестра ви, приятелитѣ ви ще заминатъ съ първия параходъ. Ако пропуснете този параходъ, ще съжалявате. Затова на врѣме ще отидете!

 

И тъй, отсега нататъкъ, каквото и да правите, вършете го заради Бога, заради Нетовата Любовь. Това изисква новото учение, това изисква новиятъ животъ отъ всинца ни. Ние трѣбва да се отличаваме отъ другитѣ по това, че имаме единъ великъ принципъ, една велика идея, за която сме готови и на огънь да ни турятъ, и на бѣсилка да ни увисятъ, да на кръстъ да ни разпнатъ — всичко можемъ да понесемъ. Ако ни турятъ на огъня, като дървата ще горимъ, работа ще вършимъ, но нѣма да изгаряме. Ако ни прѣвърнатъ въ вода, жаждата на хората ще уталожваме, но никого нѣма да давимъ. Ако ни направятъ на вѫже, за всичко ще служимъ, но никога за обѣсване на хората. Ако ни направятъ на перо, всичко хубаво ще напишемъ, но никога смъртна присѫда нѣма да подпишемъ. Слѣдователно, въ каквото положение и да поставите праведния човѣкъ или ученика, той всѣкога ще покаже, че въ неговата душа живѣе Божията Любовь. Има ли нѣщо по-велико отъ това?

 

Сега, като ви говоря така, вие казвате: ние сме слушали тия работи. Да, слушали сте ги, но като ви запаля веднъжъ, нѣма да се освободите отъ това запалване. Запаля ли ви, и цѣлъ свѣтъ да излѣзе да ви гаси, не ще може да ви изгаси. Колкото повече ви гаси, толкова повече ще се запалвате и ще горите, безъ да изгаряте. И затова Писанието казва: „Свѣтлина на нозѣтѣ ми е Твоето Слово.“

 

Азъ желая, всички да носите запаленъ свѣтилника, който Господъ ще ви даде днесъ. Като излѣзете оттукъ, всѣки отъ васъ ще види по единъ ангелъ. Помолете го да ви даде по единъ запаленъ свѣтилникъ и тръгнете по опрѣдѣления отъ Бога пѫть. Вие ще ми кажете: Учителю, дѣ е вратата на новия животъ? Азъ нѣма защо да показвамъ вратата на хора, като васъ, които сѫ толкова учени Има ли нужда да ви отварямъ Евангелието? Казвамъ ви: намѣрете 15 глава отъ Евангелието на Лука и четете. Всички знаете, дѣ се намира този ангелъ. Райската градина не е извънъ човѣка, нито на „Изгрѣва“ нѣкѫдѣ — тя се намира въ самия човѣкъ. Ангелътъ, когото търсите, е въ тази Божествена градина, прѣдъ входа на която Богъ постави два херувима съ огнени мечове, да пазятъ, да не влизатъ грѣшнитѣ хора. На праведнитѣ хора Богъ дава по единъ запаленъ свѣтилникъ и казва: „Вие можете да отидете въ Рая, той е за васъ“.

 

Сега и азъ ви казвамъ идете въ Рая, въ Божествената градина, да се поразходите, да се срещнете съ ангела и да се поразговорите. Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“. За това Той дойде на земята. И ако досега сте ходили въ тъмнина и сте били въ безсъзнание, отсега ще ходите въ свѣтлина и съ съзнание, и ще служите на Бога съ вѫтрѣшна любовь, по новъ начинъ. Само така ще приемете Божието благословение.

 

И тъй, азъ ви поздравлявамъ днесъ съ запаленитѣ свѣтилници!

 

Христосъ казва: „Азъ за това се родихъ, да свидѣтелствувамъ за Истината.“







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt