Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1927_08_23 Дойде гласъ

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 20 декември 2015 - 10:24

От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г.
Първо издание: София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

 

Вторникъ.                                                 23 августъ.

 

 7 ч. с.

 

Дойде гласъ.

 

„Б о г ъ  ц а р у в а  н а  н е б е т о .

Б о г ъ  ц а р у в а  в ъ  ж и в о т а.

Д а  б ѫ д е  и м е т о  М у  б л а г о с л о в е н о.“

 

„Отче, прослави името Твое!“ Тогазъ дойде гласъ отъ небето; „И прославихъ, и пакъ ще прославя“.

Иоана 12:28

 

Човѣкъ може да осмисли живота си само при едно обстойно проучване на живота въ неговата широчина и дълбочина, както и въ неговата вѫтрѣшна проява. Засега, безсмислието въ живота, както и всички противорѣчия, които се срѣщатъ въ него, се дължатъ на индивидуалния животъ. Слѣдователно, безпорядъкътъ въ всѣко общество се дължи на индивидитѣ, които го образуватъ. Сѫщо тъй и безпорядъкътъ въ цѣлото човѣчество се дължи на всички сѫщества, които го съставляватъ. И най-послѣ, безпорядъкътъ въ цѣлия свѣтъ, изобщо, се дължи на човѣка. Значи, индивидътъ, отдѣлниятъ човѣкъ, като мислещо сѫщество, е нарушилъ единъ отъ великитѣ закони на природата, и отъ това е произлѣзълъ безпорядъка въ цѣлия свѣтъ. Това нарушение се обуславя върху желанията на човѣка, върху неговия егоизъмъ.

 

Първата заповѣдь, която Богъ даде на човѣка, бѣше да не вкусва отъ плодоветѣ на дървото за познаване доброто и злото. Тази заповѣдь до извѣстна степень ограничи неговата свобода. Обаче, човѣкътъ не искаше да пожертвува свободата си. Той се запита: защо Богъ, Който ми даде свобода, сѫщеврѣменно ме и ограничава? Защо не ме оставя напълно свободенъ въ всички положения на живота? Защо не ме оставя да бѫда абсолютенъ господарь на всичко? Трѣбва да знаете, че ако ч о в ѣ к ъ стане пъленъ господарь въ свѣта, тогава Б о г ъ трѣбва да се ограничи. Такъвъ е законътъ. Когато единъ човѣкъ е свободенъ, другъ нѣкой непрѣменно ще трѣбва да се ограничи. Всички хора не могатъ едноврѣменно да бѫдатъ свободни. Онѣзи, които не разбиратъ законитѣ въ разумния животъ, намиратъ противорѣчие въ това нѣщо. Само цѣлото е свободно. Обаче, пожелаемъ ли да дадемъ свобода на частитѣ, цѣлото се ограничава. Врѣменно цѣлото може да изчезне. По какъвъ начинъ? Прѣдставете си, че раздѣляте една ябълка на 12 равни части, които раздавате на 12 души. Тия хора взиматъ всѣки своята часть и се разотиватъ на 12 различни мѣста. Питамъ: дѣ отиде цѣлото? — Цѣлото остана въ зародиша, въ сѣмкитѣ на ябълката. Слѣдователно, цѣлото ще се посади въ земята, ще се ограничи, ще се подложи на редъ страдания, за да произведе отново своята форма. Какво стана съ 12-тѣ части, които се освободиха отъ цѣлото? Всѣка часть казва: „Като отида при този господинъ, той ще ме задържи за себе си.“ Значи, всѣка часть отъ ябълката се оженва за едно отъ тия разумни сѫщества. Какъ постѫпватъ възлюбенитѣ съ тѣхъ? — Изяждатъ ги. Всѣки единъ, като глътне своята възлюбена, казва: „Колко е сладичко това парченце! Приятно ще ми бѫде, ако имамъ още едно такова“. За колко дни или мѣсеци той ще си спомня за това парченце? Утрѣ, като дойдатъ други парченца, които трѣбва да глътне, ще забрави първото. Не само че ще го забрави, но ще го изхвърли вънъ отъ себе си.

 

Казвамъ: има единъ законъ, споредъ който, всѣки слуга, като влѣзе въ своя господарь, той, или ще го изпѫди, или ще го прати на работа. Тъй постѫпва и циганинътъ. Той, като се ожени, лѣга на гърба си и казва на жена си: „Моля ти се, тури тържика на гърба си и тръгни отъ кѫща въ кѫща да съберешъ малко брашнице, да ми направишъ една прѣсна пита.“ Циганинътъ има нѣкакъвъ дребенъ занаятъ, гвоздеи прави, и чака жена си да се върне, да донесе било брашно, било друго нѣщо. Циганката туря тържика на гърба си, взима тояга въ рѫка и тръгва отъ кѫща въ кѫща да проси. Нѣкѫдѣ я залаятъ кучета, другадѣ я пораздърпатъ малко, но тя не се отчайва — върви напрѣдъ. Отиде на едно мѣсто — на карти гледа; отиде на второ — на кафе гледа; отиде на трето — бобъ хвърля — дано събере малко брашнице за своя циганинъ. Не стига това, но като се върне дома си, ако се е забавила малко, отгорѣ на това циганинътъ ще я набие.

 

Азъ взимамъ думата „циганинъ“ не като външна форма, каквато той прѣдставлява въ живота, но като емблемъ на нѣкакво специфично разбиране на живота. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ трѣбва да се набие, защото не е свършилъ работата си наврѣме. Питате: защо трѣбва да се набие? Ами гвоздеитѣ защо трѣбва да се набиватъ? — Да задържатъ нѣщо. Не забиешъ ли гвоздея добрѣ, не държи. Казвате: или гвоздеятъ е слабъ, или не е добрѣ забитъ. Ако гвоздеятъ е слабъ, каква е тази ваша философия, да вземете теслата и да го забивате? Щомъ е слабъ и го забивашъ, ти си направилъ вече една погрѣшка. Ти трѣбва да признаешъ, че си направилъ погрѣшката и да кажешъ на гвоздея: моля ти се, бѫди тъй-добъръ да си излѣзешъ, ти не си за това мѣсто. Вие казвате, че гвоздеятъ билъ виновенъ, че не държалъ добрѣ. Гвоздеятъ билъ виновенъ, а вие сте прави. Щомъ мислите така, и вашиятъ умъ не държи. Тогава ти взимашъ другъ, по-голѣмъ гвоздей, около 12 см. дълъгъ, забивашъ го съ теслата, но и той не държи — изкривява се. Седишъ, чудишъ се, защо и този гвоздей се изкривява. Казвашъ: и той е слабъ. Има майстори, които изхабяватъ много гвоздеи, докато най-послѣ забиятъ единъ.

 

По сѫщия начинъ, когато вие не можете да разрѣшите нѣкоя мѫчнотия въ живота, спирате се и се чудите, защо става така. Казвамъ: всички мѫчнотии въ живота могатъ да се разрѣшатъ, щомъ човѣкъ си отговори на въпроса, какво нѣщо е индивидуалниятъ животъ. Да бѫдешъ индивидуалистъ, значи да бѫдешъ краенъ материалистъ въ духовния животъ. Ти ще видишъ този краенъ материализъмъ навсѣкѫдѣ. Навредъ ще чувашъ думата „азъ“, „азъ“. Знаешъ ли, какво мога да направя „азъ“? Знаешъ ли, какво съмъ направилъ „азъ“? Какво си направилъ ти? — Това и това съмъ направилъ „азъ“. Питамъ: когато земята се създаваше, ти „азъ“-тъ, бѣше ли тамъ? Щомъ ти, „азъ“-тъ си всичко въ свѣта, кой отдѣли тъмнината отъ видѣлината? — Не зная тия работи. Въ това отношение, „азъ“-тъ е ограниченъ, а не тъй безграниченъ и всемогѫщъ, както той си мисли. Оттукъ произтичатъ всички противорѣчия въ живота. Колкото повече човѣкъ се докачва, толкова той е по-дребнавъ, по-голѣмъ материалистъ. Дали хората знаятъ тази своя чърта, или не, това не е важно, но ти самъ трѣбва да я знаешъ и да работишъ за изправяне на характера си. Има цѣръ за дребнавостьта, има цѣръ и за докачението. Ако ти не знаешъ и не можешъ да измѣнишъ своя характеръ, какъвъ човѣкъ си тогава? Идете при нѣкой човѣкъ, който се занимава съ отглеждане на плодни дървета и го попитайте, какъ увеличава тѣхната плодотворность. Той ще ви каже, че ги наторява или прѣсажда съ по-доброкачествени присадки, за да се получатъ понѣкога повече плодове, а понѣкога по-вкусни и по-благородни.

 

Какво се крие въ „азъ“-тъ? — Една Божествена идея, която показва, че човѣкъ трѣбва да има Божествено достойнство. Когато той търси слава, съ това иска да каже: азъ съмъ отъ царско произхождение, дѣдо ми бѣше царь, баща ми бѣше князъ. Разсѫждавате ли така, вие идвате до положението на ония патки, които се гордѣели съ своитѣ прадѣди, че освободили Римъ. Единъ селянинъ каралъ патки за проданъ отъ селото за града. Изъ пътя тѣ си говорили: „Този селянинъ не знае ли, че ние сме отъ благородно произхождение; не знае ли, че нашитѣ дѣди и прадѣди освободиха Римъ, та се отнася така грубо съ насъ? Добрѣ, вашитѣ дѣди и прадѣди освободиха Римъ, ами вие какво направихте? Така и вие казвате, че Господъ е благъ, че Той е създалъ свѣта и т. н. Хубаво, това е така, но туй, което Богъ е направилъ, то е заради Него, заради Неговата слава. Ами вие какво сте направили? Богъ ви е изпратилъ въ свѣта, далъ ви е умъ, сърце, душа и духъ, но вие какво направихте съ вашия умъ, съ вашето сърце, съ вашата душа и съ вашия духъ заради себе си, заради своя ближенъ и заради Господа? Вие, съврѣменнитѣ хора, отричате душата и духа, но поне признавате ума и сърцето. Питамъ ви тогава: какво направихте съ вашия умъ и съ вашето сърце? Когато Господъ направи свѣта, Той прояви себе си, но слѣдъ това Той даде на човѣка всичко, което направи. Когато Богъ създаде небето и земята, както и всички свѣтила на небето, Той постави човѣка въ Рая, като му каза: „Азъ направихъ всичко това за тебе.“ Туй показва, че Той е промислилъ за човѣка. Сѫщо така, Той е промислилъ и за ангелитѣ, като имъ каза: „Вие ще станете учители, възпитатели на тия дѣца, които оставихъ да живѣятъ на земята.“ Това е единъ крѫгъ на живота, който е съединенъ съ проявата на Бога.

 

Та казвамъ: вие, които живѣете на земята, искате да се проявите. Прави сте въ това отношение. Желанието ви да се проявите е единъ Божественъ принципъ, единъ творчески актъ, но питамъ: кому ще дадете това, което вие произведете? Туй, което Богъ създаде, даде го на човѣцитѣ, като остави ангелитѣ за тѣхни възпитатели. Значи, Той създаде работа и на еднитѣ, и на другитѣ. Ами вие, които на всѣка крачка казвате „азъ“, „азъ“, кому ще дадете вашитѣ произведения? Затова, именно, ние пристѫпваме къмъ закона на жертвата, който казва: „Всѣки човѣкъ, който задържа за себе си това, което е произвелъ, не може да намѣри смисъла на живота.“ Туй, което ти си произвелъ, не е заради тебе, трѣбва да го дадешъ нѣкому. Азъ ще ви изясня закона на жертвата, като ви дамъ единъ правиленъ образъ за него. Вие казвате: какъ тъй, нима трѣбва да раздадемъ на хората и паритѣ, които сме спечелили съ трудъ? Това е само единъ частиченъ примѣръ, който още не изяснява идеята. Казвамъ: когато прѣкарате една течуща вода прѣзъ нѣкоя чешма, вие имате нѣкаква идея въ това, нали? Каква е вашата идея? — Да се точи вода отъ тази чешма и да се ползувате отъ нея, както вие, така и другитѣ около васъ. Ако у тази чешма се появи желанието да задържи всичката вода само за себе си и никой другъ да не се ползува отъ нея, какво ще стане? — Цѣлата мѣстность наоколо ще се наводни, ще се покрие съ вода и ще стане невидима. За да бѫде тази мѣстность видима за всички, чешмата трѣбва да се проникне отъ желанието, всички хора наоколо ѝ да черпятъ вода отъ нея. Туй, което изтича отъ чешмата, това, което тя твори, то създава Славата Божия. Окрѫжаващитѣ я хора ще дойдатъ заради нейната вода.

 

Въ този смисълъ, когато Писанието говори за добрия човѣкъ, ние подразбираме живота, който тече у човѣка. Да проявишъ доброто, това подразбира да раздадешъ онзи текущъ животъ, който изтича отъ тебе по такъвъ начинъ, както Богъ е раздалъ на хората всичко, което е сътворилъ. Той създаде свѣтоветѣ, насели ги съ живи сѫщества и слѣдъ това ги раздаде. Не само това, но и до днесъ продължава да се грижи за тѣхъ. Ние всѣки день се молимъ: Господи, изпрати ни това-онова. . . И ние виждаме, че прѣзъ хилядитѣ години, въ които живѣемъ, Той не е прѣставалъ да ни изпраща Своитѣ блага. Задавали ли сте си въпроса, съ какво сме задължили Бога да бѫде толкова милостивъ и грижливъ къмъ насъ? Азъ съмъ навеждалъ редъ примѣри по този въпросъ, но тѣ сѫ повърхностни, не сѫ тъй сѫществени, не могатъ да изяснятъ идеята, както трѣбва.

 

Сега ще ви приведа единъ примѣръ, който ще разгледамъ въ неговия по-дълбокъ смисълъ. Да кажемъ, че въ дома на една богата, добрѣ извѣстна фамилия, отъ видно произхождение, идва като слуга единъ младъ, бѣденъ момъкъ, цѣлъ окѫсанъ и босъ. Този момъкъ е трудолюбивъ, честенъ и работи много добрѣ. Господарьтъ като вижда работата му, казва: „Този момъкъ ми харесва, добрѣ работи.“ Заема се господарьтъ му да го облѣче, да го докара. Купува му нови дрехи, нови обуща — облича го отъ глава до пети. Погледнешъ този слуга, вече не е първиятъ. Облѣкълъ се хубаво, изправилъ се, върви красиво, стройно, дошълъ вече на себе си. Господарьтъ има синове, дъщери, и този слуга услужва на всички. Тѣ му казватъ: „Хайде Стояне, направи това“! Едва свършилъ една работа, отъ друга страна му казватъ: „Хайде Стояне, направи онова!“ И той тича, на всички услужва, къмъ всички се отнася внимателно, вѣжливо, бѣга отъ стая въ стая, бърза, като че има десеть крака. Кой каквото му заповѣдва, на всички изпълнява волята, и тѣ намиратъ, че Стоянъ е отличенъ слуга. Защо? — Той прѣдвижда нуждитѣ и на господаря, и на господарката, и на малкитѣ господарчета, и затова всички го обичатъ. Не само това, но каквото изработи отвънъ, носи го на господаритѣ си — все за тѣхъ мисли. И господарьтъ му го обича, и господарката му го обича, и малкитѣ господарчета го обичатъ, и младата господарка го обича, но нѣкакъ особено тя го обича. Тя излиза изъ границитѣ на тази обичь, която законитѣ и обичаитѣ на тази благородна фамилия позволяватъ. Законитѣ на тази фамилия позволяватъ тази мома да се свърже само съ такъвъ човѣкъ, въ жилитѣ на когото тече сѫщо тъй благородна кръвь. Не е позволено, значи, мома отъ такова произхождение да се свързва съ простъ човѣкъ.

 

Коя е причината, обаче, че тази мома обиква този простъ човѣкъ, при това слуга? Ако причината се крие въ това, че този момъкъ има хубави черни очи, черни мустачки, красиви вѣжди, хубавъ носъ, могатъ да се намѣрятъ още много момци сѫщо тъй съ хубави очи, вѣжди, мустачки и т. н. Но тази мома ще обикне ли нѣкой отъ тия момци, както обича Стояна? — Не, нѣма да обикне. Причината се крие другадѣ, а не въ чернитѣ очи, или въ хубавитѣ вѣжди, или въ чернитѣ мустачки. Всички тия нѣща сѫ само едно външно отражение, една залъгалка, едно маскиране на Истината. Младата господарка казва: „Ако Стоянъ не остане въ нашия домъ, да ми слугува прѣзъ цѣлия животъ, азъ не ще мога да живѣя“. Тя иска Стоянъ да ѝ слугува прѣзъ цѣлия ѝ животъ, и гласътъ му да чува.

 

Отъ този примѣръ вие може да вземете чисто физическата страна, но ще сгрѣшите. Азъ ще ви обясня идеята, която е скрита тукъ съ други примѣри, защото тя е сложна идея и трѣбва да се анализира, трѣбва да се разгледа послѣдователно, въ нейния развой. Не се ли разгледа по този начинъ, тя ще се схване погрѣшно, както е схваната погрѣшно въ живота. При изяснение на тази идея има три важни положения. Първото положение: вие взимате едно шише пълно съ лимонада, отваряте го, изпивате лимонадата и шишето захвърляте настрана. Второто положение: даватъ ви една хубава ябълка, тежка около половинъ килограмъ. Взимате ябълката, отивате при единъ чистъ, хубавъ изворъ, измивате я, сѣдате на нѣкое хубаво мѣсто и изяждате ябълката, съ намѣрение сѣмкитѣ ѝ да посадите. Скривате сѣмкитѣ ѝ, но забравяте да ги посадите. Третото положение: даватъ ви една хубава книга. Вие я туряте въ чантата си, отивате при единъ хубавъ изворъ, сѣдате на едно прохладно мѣсто около него, изваждате книгата отъ чантата и започвате да четете. Четете до едно мѣсто, усмихвате се. Пакъ продължавате да четете, пакъ се усмихвате доволно и най-послѣ затваряте книгата, туряте я въ чантата си и тръгвате за дома си. Дѣто и да ходите, книгата е съ васъ. Отваряте я за малко, прочитате нѣщичко отъ нея, поусмихвате се, позарадвате се и пакъ я затваряте. Който ви гледа, ще каже: какво прави този човѣкъ съ тази книга? Ту я отваря малко, прочете нѣщо отъ нея, усмихне се и пакъ я затваря и скрива въ чантата си. Какво ли има въ тази книга? Момъкътъ прѣдставлява една свещена книга за момата и тя казва: моятъ Учитель ми каза, че безъ тази книга азъ не мога да отида на училището, безъ нея не мога да уча. Така е. И въ училището се казва: никой ученикъ не може да се запише въ училището, ако нѣма тази свещена книга! То значи: никой ученикъ не може да отиде на училище безъ Учителя си! И въ Писанието е казано: „Никой мѫжъ не може да отиде при Отца безъ жена си, и никоя жена не може да отиде при Отца безъ мѫжа си“.

 

Слѣдователно, свещената книга, това е Любовьта. Тя съставлява необходимость и за твоя умъ, и за твоето сърце, и за твоята душа, и за твоя духъ. Безъ тази книга ти ще останешъ простъ, неукъ човѣкъ. Нѣкой казва: азъ съжалявамъ, че залюбихъ. Какво си залюбилъ? Твоята любовь прѣдставлява лимонадата въ шишето. Ти изпи лимонадата, а шишето захвърли настрана. Това е първата фаза на любовьта, която наричатъ свѣтска любовь. Втората, по-благородната любовь, прѣдставлява ябълката, която се изяжда, съ желание сѣмкитѣ ѝ да се посадятъ, но се забравятъ, оставатъ непосадени. Третата, истинската любовь прѣдставлява книгата въ джоба на ученика. Слѣдъ като отвори книгата, този ученикъ пише, рѣшава, излиза вечерно врѣме да наблюдава звѣздитѣ, а сутринь — да наблюдава изгрѣването на слънцето, изучава минералитѣ, растенията, животнитѣ, хората, учи изкуства, свири на цигулка и т. н. Щомъ отвори книгата, учи, работи; щомъ я затвори, започва да размишлява. Всѣки, който наблюдава, какво прави този ученикъ, казва си: има нѣщо въ тази книга.

 

Сѫщото нѣщо срѣщаме и въ живота. Навсѣкѫдѣ виждаме прояви на Любовьта. Това е вѣрно не само за човѣка, но и за растенията, и за животнитѣ, и за най-малкитѣ мухички и микроби. Въ всички сѫщества се забѣлѣзватъ прояви на любовьта, както и у човѣка. Разликата е само въ степеньта на любовьта, до каква степень на развитие е достигнала тя. Ако наблюдавате една микроба подъ микроскопъ, ще видите, че у нея има сѫщитѣ прояви на любовьта, каквито има и у човѣка. Любовьта подтиква човѣка къмъ животъ, къмъ дѣйность. Срѣщате нѣкоя мома, малко лѣнивичка, захласната, ходи замислена нагорѣ-надолу, не ѝ се работи, не помага въ кѫщи на майка си, но намѣри ли Стояна, веднага започва да работи, да шие, помага на майка си и омеква въ отношенията си къмъ всички. Коя е причината за тази промѣна въ нея? — Тя намѣри тази свещена книга, Стояна, взе да я отваря, да чете отъ нея и стана малко по-мекичка, по-благородна. Всички казватъ: облагороди се нашата Драганка. Кой я облагороди“? — Книгата Стоянъ.

 

Христосъ изказа втората фаза на Любовьта въ слѣдния стихъ: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, и който ме яде, ще има животъ вѣченъ“. Да, но този хлѣбъ има сѣмки, които трѣбва да посадишъ. Слѣдъ като хората сѫ яли толкова години наредъ този хлѣбъ, дѣ сѫ неговитѣ сѣмки? Знаете ли, че ученицитѣ на окултната Школа се държатъ отговорни за сѣмкитѣ на всички изядени ябълки? Сѣменцата на изяденитѣ ябълки трѣбва да се посаждатъ! Не само това, но ученицитѣ сѫ отговорни, ако не прѣброяватъ колко сѣменца има ябълката, която тѣ сѫ изяли, ако не ги посадятъ, ако не знаятъ въ каква почва да ги посадятъ и най-послѣ, ако не знаятъ какъ да ги обработватъ. Ученикътъ трѣбва да знае всичко това! Не го ли знае, той изгубва мѣстото си като ученикъ. Сегашнитѣ хора, които мислятъ, че иматъ нѣкакъвъ установенъ моралъ за живота, нѣкаква положителна философия, като видятъ, че нѣкой човѣкъ чете тази свещена книга, казватъ: младъ и зеленъ е още този човѣкъ. Знаемъ ние тия луди-млади. Значи, този, който чете книгата на живота, той е лудъ и младъ, а който не я чете, той е мѫдрецътъ на живота.

 

Въ Писанието се казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Какво значи думата „дай“? Тя подразбира да си отворишъ сърцето. Съврѣменнитѣ хора се плашатъ отъ думата „дай“. Тя подразбира законъ на отваряне, на възприемане. Ти ще се отворишъ, ще възприемешъ нѣщо въ себе си и послѣ ще дадешъ. Най-първо нивата се разтваря, приема сѣменцата въ себе си, послѣ се затваря и слѣдъ врѣме дава плодъ. Дървото най-първо се посажда въ земята, дѣто започва да расте, да възприема, а послѣ дава плодъ. Слѣдователно, когато Господъ казва „дай“, подразбираме, че Той е вложилъ нѣщо хубаво въ насъ, и ние трѣбва да дадемъ това, което излиза отъ хубавото: да дадемъ нѣщо отъ свещената книга на живота. Словото, което е написано на тази книга, не се свършва.

 

Когато ви говоря за живото Слово и за живитѣ отношения, азъ разбирамъ, че между васъ трѣбва да се възстанови обичь, любовь, да се разбирате като живи Божествени книги, въ които Богъ е написалъ великитѣ мѫдрости на Битието. И като срещнете нѣкой вашъ приятель, да можете да прочетете поне единъ листъ отъ неговата свещена книга. Ако не се разбирате така, вие като се срѣщате, ще казвате единъ за другъ: този е ученъ, онзи е простъ; този е богатъ, онзи е бѣденъ. Това значи да се говори само за подвързията на книгата, но не и за нейното съдържание. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ е ученъ, разбираме, че неговата книга е съ кожена подвързия, а отгорѣ съ златни надписи. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ е простъ, разбираме, че неговата книга е съ проста подвързия, безъ златенъ надписъ отгорѣ. Казвамъ: и двѣтѣ книги сѫ еднакво благородни, но не сѫ еднакво облѣчени.

 

Христосъ казва: „Отче, прослави името Твое!“ Тогазъ дойде гласъ отъ небето, който казваше: „И прославихъ, и пакъ ще прославя“.

 

И тъй, ако вие не разбирате индивидуалния животъ, ако нѣмате вѫтрѣшенъ потикъ за възприемане на новитѣ идеи, вие така ще си останете. Ако Драганка нѣмаше Стояна, тъй щѣше да си отиде. Тя ще расте и порасне, докато най-послѣ изсъхне и всичко се свършва съ нея. Ето защо, знанието като дойде ще осмисли живота. Отъ това гледище, още отъ древностьта сѫ изучавали редъ науки, като астрологията, хиромантията, кабалистиката и други. Астрологията считатъ наука за формитѣ на тази свещена книга на живота. Какво изразява планетата Венера? Въ Венера сѫ скрити всички методи и начини, чрѣзъ които Любовьта може да се прояви въ всички свѣтове. Въ нея сѫ скрити начини за проявление на Любовьта къмъ индивида, къмъ ближнитѣ, изобщо, и най-послѣ къмъ Бога. Има ли човѣкъ тази любовь, той ще има любовь и къмъ ближния си, и къмъ себе си. Най-долно проявенъ венеринъ типъ ще бѫде този, който има любовь само къмъ себе си. Такива хора сѫ крайни индивидуалисти, каквито сѫ и всички месоядни животни. Вълкътъ, напримѣръ, е краенъ индивидуалистъ. Той обикновено живѣе самъ. Кога ще видите вълка да ходи въ група съ други вълци? Той обикновено не ходи групово, но зимно врѣме, при много затруднени условия, при голѣми нужди, около 50—60 вълци се събиратъ на групи и заедно отиватъ да си търсятъ храна.

 

Ще ви попитамъ: отъ еволюционно гледище, по какво се отличава вълка отъ овцата? Овцата има по-голѣма интелигентность и по-голѣмо благородство въ характера си отъ вълка. Въ всички месоядни животни е силно развитъ центъра на разрушението. Главата на вълка е по-широка, а тази на овцата по-тѣсна, което показва, че овцата не е тъй енергична, както вълка, но е по-умна отъ него. Въ овцата се крие една магическа сила, съ която се брани отъ неприятелитѣ си. Вълкътъ никога не може да изяде нѣкоя овца. Причината, поради която вълцитѣ ядатъ овцитѣ се крие въ самитѣ овчари. Ако овчарьтъ е добъръ, честенъ човѣкъ, не лъже, не краде, води чистъ животъ, вълцитѣ не ядатъ овцитѣ му. Ако, обаче, овчарьтъ е лошъ човѣкъ, краде, лъже, убива, води нечистъ животъ, овцитѣ му се крадатъ и вълци ги ядатъ. Когато вълкътъ се приближава къмъ нѣкоя овца, тя го изгледа, тропне му съ кракъ, и той се връща назадъ. Тя му казва: „Ти разбирашъ ли Божиятъ законъ? Скоро назадъ!“ Лошиятъ овчарь е Юда Изкариотски, който самъ прѣдава овцитѣ си на вълка. Това е фактъ. Овцата по природа е много смѣла. Като дойде кучето до нея, тя и него погледне, тропне му съ кракъ и му внушава да се върне назадъ. Казватъ, че овцата била много страхлива и мека. Това не е вѣрно. Тя е мека и страхлива, само когато я прѣдадатъ. Иначе, тя е смѣла, тропва съ кракъ не само на вълка и на кучето, но и на лъва, и на тигъра — и тѣхъ връща назадъ. На какво се дължи това? Въ даденъ моментъ вибрациитѣ на нейната воля сѫ по-силни отъ тия на месояднитѣ животни, и по този начинъ тя имъ въздѣйствува. Вълкътъ яде само тия овци, които сѫ се захласнали нѣкѫдѣ и си хрупатъ трѣвицата. Тѣ сѫ материалистки. Такава овца не успѣва да тропне съ кракъ на вълка, и той се приближава до нея, хваща я за врата и казва: „Ти не служишъ на Господа.“ Тази овца нѣма врѣме да се брани.

 

Казвамъ: всички овци, които не служатъ на Господа, сѫ материалистки, а всички духовни овци, като видятъ вълка, още отдалечъ се приготовляватъ да му тропнатъ съ кракъ. Тѣзи овци прѣдчувствуватъ дохождането на вълка. Ако нѣкой отъ васъ е овчарь, ще види, какъ тѣзи овци сѫ на кракъ нѣколко часа прѣди дохождането на вълка — чакатъ го, готови сѫ да му тропнатъ съ кракъ. Материалистката овца седи спокойно, хрупа трѣвицата си, не подозира никаква опасность, а духовната овца пази стадото. Азъ ви навеждамъ този примѣръ, за да знаете, какво трѣбва да правите съ мѫчнотиитѣ въ живота, какво трѣбва да правите съ дявола. Дойде ли дяволътъ при тебъ, първo ще го изгледашъ и послѣ ще му тропнешъ съ кракъ. Казватъ, че дяволътъ билъ голѣмъ, силенъ. Не, нѣма да се боишъ отъ него, ще му тропнешъ съ кракъ. Речешъ ли, че трѣбва първо да си свършишъ работата, а послѣ, да се разправяшъ съ него, той ще те хване за врата и ще те одуши. И слѣдъ това какво ще се прави? Овчарьтъ ще прати кучетата си да го гонятъ. И да те спасятъ отъ устата на вълка, бѣлѣзи ще останатъ по врата ти и на всички ще разправяшъ: знаете ли, че вълкътъ ме хвана за врата? Защо? Защото ти пасѣше трѣва, когато вълкътъ дойде. Будни трѣбва да бѫдете! Когато дяволътъ иде, нѣма да уреждате работитѣ си съ банкитѣ, но на Бога ще се молите. Молитвата, това сѫ снаряженията на Бога, съ тѣхъ Той ще прогони дявола. Ти ще се молишъ на Бога, ще вдигнешъ крака си, ще бѫдешъ готовъ и ще чакашъ, като дойде дяволътъ, да му тропнешъ съ кракъ. Тъй приготвенъ, ти си въорѫженъ съ съврѣменнитѣ манлихерови пушки. Ти ще насочишъ тази пушка срѣщу неприятеля и ще цъкнешъ съ нея, както овцата тропа съ своя кракъ.

 

Азъ виждамъ сега, мнозина отъ по-възрастнитѣ, както и отъ по-младитѣ ученици, казватъ: отдѣ намѣри Учительтъ тѣзи гимнастически упражнения? Отдѣ намѣри тѣзи задачи за миене съ вода и тѣмъ подобни? Тѣ не ни трѣбватъ, нека ни даде нѣщо друго. Чудни сте вие! Я вижте, какво правятъ съврѣменитѣ войници! Тѣ турятъ пушки на рамо, лѣгатъ на земята — стрѣлятъ, ставатъ отъ земята — пакъ стрѣлятъ, упражняватъ се хората. Защо? — Като дойде вълкътъ, да бѫдатъ готови. Я вижте онзи писарь, взелъ перото, пише ли пише — упражнява се човѣкътъ. Защо? — Като дойде вълкътъ, да бѫде готовъ. Дойде вълкътъ при него, иска да му подпише нѣкоя полица. Слѣдъ това хваща дъщеря му, и като разбойникъ, завежда я въ гората. Започва този човѣкъ да гони разбойника. Пуща срѣщу него своитѣ снаряди думъ-думъ, 20 — 30,000 английски златни. Човѣкътъ е работилъ толкова години, именно за тия снаряди. Той туря тия снаряди въ една торба, направя отъ тѣхъ една бомба и казва: „Ще турите тази бомба да експлодира срѣщу неприятеля. Неприятельтъ ще се уплаши, ще избѣга, а вие ще хванете дъщеря ми и ще ми я доведете.“ Питатъ: защо сте се учили да пишете? Нѣкой твой приятель се обезсърдчилъ, иска да се самоубие. Ти взимашъ 20,000 отъ твоитѣ думъ-думъ, туряшъ на рамо своята манлихерова пушка, отивашъ при приятеля си, слагашъ тия думъ-думъ прѣдъ него, давашъ и пушката си и му казвашъ: заповѣдай, приятелю, не бой се! Той погледне, поусмихне се и ти благодари. Това правятъ куршумитѣ думъ-думъ. Тъй се говори на съврѣмененъ езикъ, но и дефактумъ е така. Отъ васъ се изисква главно да имате вѫтрѣшно разположение на духа. Богъ изисква отъ всинца ни да изразимъ великата Божия Любовь и да изпълнимъ Божията воля.

 

Прѣди нѣколко години азъ дадохъ на ученицитѣ едно упражнение, всѣки самъ да отиде вечерно врѣме, слѣдъ 12 часа, на Витоша. Въ първо врѣме тѣ счетоха това упражнение невъзможно за изпълнение и си казваха: за братя и за възрастнитѣ сестри е по-възможно, но за младитѣ сестри това упражнение е невъзможно. Азъ имъ казахъ: всѣки ще тръгне отъ дома си концентриранъ, съсрѣдоточенъ въ мисъльта си и никому нищо нѣма да говори, нито ще поздравлява. Всички ученици извършиха упражнението си сполучливо, съ изключение на двама отъ тѣхъ, една сестра и единъ братъ. Сестрата, като стигнала въ с. Драгалевци, спрѣла се прѣдъ една кръчма да пита, откѫдѣ се отива за Витоша. Кръчмарьтъ я прослѣдилъ и поизплашилъ малко. Той бѣше вълкътъ, който излѣзе насрѣща ѝ. Тя не трѣбваше да се спира да говори съ никого, сама трѣбваше да намѣри пѫтя. Братътъ пъкъ, като вървѣлъ, замислилъ се нѣщо върху нѣкой философски въпросъ и незабѣлѣзалъ, какъ едно куче се хвърлило върху него и го ухапало. Казвамъ: като отивате на Витоша, нѣма да се захласвате въ посторонни въпроси, нито ще размишлявате върху нѣкои учени въпроси, нито пъкъ ще мислите за себе си. Дойде ли да разрѣшавате въпроса, какво хората мислятъ за тебъ, какво ще кажатъ за тебъ, това сѫ второстепенни въпроси. Мислите ли много върху тѣхъ, нѣкое куче ще ви ухапе. Въпроситѣ за пари, за сила, за магия, за различни науки, като асторология, алхимия и други нѣкои, сѫщо тъй сѫ второстепенни въпроси. За васъ е Важно да се занимавате съ великия въпросъ, какъ да разрѣшите своитѣ прави отношения къмъ Бога. Като индивиди, вие прѣдставлявате материалния и обществения свѣтъ. Освѣнъ отношенията си къмъ Бога, вие трѣбва да разрѣшите и въпроса, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви къмъ самата реалность. Това е необходимо, защото благото на индивида зависи отъ състоянието на цѣлото. Физическото, умственото и духовното развитие на всѣки индивидъ въ свѣта напълно се обуславя отъ фамилията или отъ обществото, въ което той се намира. Ако даденъ народъ е честенъ, справедливъ, великодушенъ, благороденъ, всѣки неговъ индивидъ трѣбва да носи въ себе си тѣзи качества. Сѫщата идея се отнася и къмъ Бога. Ако ние живѣемъ за Бога и Го любимъ, трѣбва да включваме въ себе си качествата, които Богъ има. Казвате: защо сме толкова глупави, да се молимъ на Бога? Не е въпросътъ, дали трѣбва да се молите на Бога, или не, но вие трѣбва да се свържете съ Него и да придобиете онѣзи Негови качества, които сѫ необходими за вашето развитие.

 

Да допуснемъ сега, че нѣкой отъ васъ има силно желание да стане поетъ, въ най-високия смисълъ на думата. На мѣсто е това желание. Да бѫдешъ поетъ, това е най-високото положение, което човѣкъ може да заеме въ свѣта. Това значи да живѣешъ въ единъ възвишенъ свѣтъ. Обаче, всѣки човѣкъ не може да бѫде поетъ. Поетътъ трѣбва да има специфични гънки въ горната часть на мозъка. Тамъ се намира центърътъ на поезията. Всѣки човѣкъ не може да бѫде музикантъ. Музикантътъ има специфични гънки на челото, отстрана на вѣждитѣ. Френолозитѣ наричатъ тия мѣста по главата и челото центровѣ, азъ ги наричамъ специфични гънки. Имашъ ли такива гънки, ти можешъ да се проявишъ, било като поетъ, било като музикантъ. Нѣмашъ ли ги, не можешъ да се проявишъ нито като поетъ, нито като музикантъ. Духовниятъ или религиозниятъ човѣкъ има специфични гънки горѣ на главата. Отъ тѣзи гънки излизатъ нишки, които се простиратъ по всички посоки на мозъка. Духовниятъ животъ черпи сокове отъ материалния, затова не трѣбва да го отхвърляме. Истинскиятъ животъ, това е духовниятъ. Ето защо, за да бѫдешъ поетъ, прѣди всичко трѣбва да бѫдешъ духовенъ човѣкъ. Не си ли духовенъ човѣкъ, поетъ не можешъ да бѫдешъ. Духовниятъ животъ създава поета. Поезията е умствената страна на духовния животъ. Тя създава формитѣ на този животъ. Умствениятъ животъ дава само просторъ, разширение на поета. Въ това отношение, поетътъ е художникъ въ духовния свѣтъ. Той рисува разни форми съ бои. Той чертае пѫтищата, по които човѣкъ ще минава. Поетътъ, може да мине покрай едно обикновено цвѣте и да вложи въ него животъ, съдържание, каквото никой не подозира.

 

Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, какъ поетътъ одухотворява всички нѣща, дори и най-малкитѣ цвѣтенца. Минаватъ много хора покрай едно кокиче, никой нищо не вижда въ него. Минава покрай това кокиче поетътъ, спира се прѣдъ него, поглежда го и пѣсень му направя. Той влага много нѣщо въ него, знае какъ да го възпѣе. Питатъ се хората: отдѣ събра толкова нѣщо този поетъ за малкото бѣло кокиче? Чудесии просто написа за него. Поетътъ познава това бѣло кокиче. Едно врѣме то бѣше нѣкоя си красива Драганка, която се влюбила въ поета, красивиятъ Стоянъ, но понеже не могла да се ожени за него, тя се отчаяла и се самоубила. Господъ днесъ я изпраща като малко бѣло кокиче, а Стояна изпраща като поетъ, да намѣри Драганка, да опише живота ѝ и да я възпѣе. Той казва: „Понеже едно врѣме азъ не можахъ да се оженя за тебе, ти се самоуби отъ отчаяние Азъ познахъ твоята вѣрна любовь и дойдохъ да те възпѣя“. Всички се питатъ: защо този поетъ възпѣва туй бѣло малко кокиче? — Той възпѣва своята Драганка. Има ли смисълъ поетътъ да възпѣва това малко кокиче? — Има смисълъ, разбира се. Той мълчи, нищо не казва за себе си, но знае цѣлата история на това кокиче. Питатъ го: отдѣ знаешъ тази история? — Вдъхновение ми дойде. Да, вдъхновението все ще дойде отнѣкѫдѣ. Когато казватъ, че у нѣкого дошло Божествено вдъхновение, азъ разбирамъ, че той говори за онѣзи разумни връзки, които сѫществуватъ отъ началото на нашия животъ. Какво те вдъхнови? — Разумнитѣ Божествени връзки. Дали тѣзи връзки ще бѫдатъ положителни или отрицателни, отъ васъ ще зависи: ако сте разумни, ще извадите отъ тѣхъ полезната, добрата страна; ако сте неразумни, ще извадите отъ тѣхъ лошата страна.

 

Писанието казва: „За всички онѣзи, които любятъ Бога, съдѣйствува имъ се за добро“. Въ този смисълъ, всѣка наука, която изучавате, трѣбва да има извѣстно приложение за самитѣ васъ. И тогава, ако бѣхте учени хора, въ пълния смисълъ на думата, щѣхте да прѣдвиждате нѣщата. Какъ? — Щѣхте да си служите съ хиромантията. Ще погледнете рѫката си и ще видите, че на извѣстна възрасть ви е опрѣдѣлено да прѣкарате една тежка криза. Вие щѣхте да видите, че на линията на живота у васъ има една черна точка, която прѣдвѣщава тази криза. И ако разбирахте тия нѣща, вие щѣхте да вземете прѣдохранителни мѣрки, за да избегнете тази криза. Като не разбирате тия нѣща, вие викате нѣкоя врачка, която гледа на карти, или баба Станка, която хвърля бобъ, или баба Драганка, която чете по лѣтъ восъкъ, искате да ви кажатъ нѣщо отъ вашето бѫдеще. Прѣдсказанията по този начинъ сѫ остатъци отъ една велика наука въ миналото, но сега човѣчеството се намира въ друга фаза на своето развитие.

 

Днесъ човѣкъ трѣбва да изучава рѫката си, да се интересува отъ нея, защото тамъ е написано всичко. Нѣма защо да се плаши отъ написаното, но да чете по него. Четмо е това! Окултниятъ ученикъ трѣбва да се оглежда всѣки день въ огледалото, не да гледа, колко е красивъ, но да се проучава. Красотата на окултния ученикъ седи въ това, дали на лицето му сѫ написани чърти на честность, на справедливость, на доброта, на дружелюбие, на вѣрность, на приятелство и т. н. Ако той види въ себе си тия хубави чърти, ще се насърдчи за работа. Напримѣръ, нѣкой ти казва, че не си справедливъ. Не се обезсърдчавай, но вижъ, имашъ ли тази чърта на лицето си. Тя е написана тамъ, не може да се заличи. И ако вашето минало сега е дошло и оцапало лицето ви, не трѣбва ли и вие да постѫпите като онзи антикваръ, въ рѫцѣтѣ на когото е попаднала една стара монета? Какво прави той? — Взима киселина, сипва върху монетата, не да я разтвори, а да я изчисти отгорѣ само, за да познае сѫщината на тази монета. Така и вие трѣбва да откриете лицето си, да познаете неговата сѫщина. Врѣме е вече да отхвърлите онѣзи наслоявания, които вашето минало е написало върху лицата ви и да остане само това, което Богъ е написалъ. Нѣкой човѣкъ погледне къмъ дадено лице и казва: това лице ми харесва, приятно ми е да го гледамъ всѣки день. Какво харесва на това лице? — На него е написана чъртата на справедливостьта. На друго лице е написана честностьта. На трето лице — добротата. На четвърто — великодушието. Като погледна лицата на тия хора, отъ тѣхъ изтича нѣщо хубаво, което ме въодушевява и събужда у менъ сѫщитѣ качества. На лицето у нѣкои хора е написано чърти на учтивость, услужливость, пъргавость, схватливъ умъ и т. н. У всѣки човѣкъ има вложени извѣстни добродѣтели, които, ако знаемъ да четемъ, прѣдставляватъ и за насъ едно велико благо.

 

Та казвамъ: всички вие трѣбва да използувате свободното си врѣме за изучаване лицето си, да видите, какви велики нѣща е написалъ Богъ, а не да казвате, че въ лицата ви нѣма нищо особено. Ще намѣрите нѣкой учитель да ви запознае поне съ основнитѣ чърти на лицето. Най-първо се научете да различавате, кои чела сѫ красиви, кои носове, очи, уши и вѣжди сѫ красиви. Кои сѫ красиви очи, напримѣръ? Красивитѣ очи сѫ ясни, съ дълбокъ погледъ. Лѫчътъ на свѣтлината, който излиза отъ тѣхъ, не е хоризонталенъ, но върви малко нагорѣ, образува се единъ малъкъ ѫгълъ. Човѣкъ съ такива очи е уравновѣсенъ. По очитѣ на човѣка се сѫди за дълбочината и съдържанието му. Тѣ сѫ неговото небе. Ако това небе е ясно или мъгливо, виждаме какво се крие въ самия човѣкъ.

 

Христосъ казва: „Отче, прослави името Твое!“ Какъ ще се прослави Богъ у насъ? — Ако всички ние бѫдемъ отражение на онази велика Мѫдрость, която Богъ е вложилъ още отначало въ насъ. Когато Богъ създаде нашето око, чрѣзъ него Той изрази една велика идея. Външното око съотвѣтствува на единъ вѫтрѣшенъ органъ. Въ мозъка на човѣка има множество гънки, задъ които седятъ извѣстни чувства, сили и способности. Ученикътъ трѣбва да разбира силитѣ, които се криятъ въ него. Той трѣбва да проучава и разбира промѣнитѣ, които ставатъ въ него. Напримѣръ, защо нѣкой пѫть човѣкъ говори меко, приятно, а нѣкога грубо? Забѣлѣжете, глухитѣ хора обикновено говорятъ високо и грубо. Всѣки човѣкъ, който говори високо и грубо, е глухъ. Човѣкъ докато е младъ, говори мекичко, нѣжничко, но щомъ остарѣе, започва да говори грубо. За такъвъ човѣкъ казвамъ: вашиятъ Драганчо е оглушалъ малко. Хора, у които слухътъ е силно развитъ, обикновено говорятъ тихо, меко. Вие трѣбва да проучавате тия нѣща, да се развивате, да дадете възможность на душитѣ си да се проявятъ, да бѫдете отзивчиви, да чувствувате страданията на хората. Тогава, като видите единъ човѣкъ, ще познаете, отъ какво има нужда той, ще познаете, какъвъ е животътъ му. Казвате: опасно е да се познаваме. Значи, споредъ васъ, да познавашъ човѣка е опасно, а да не го познавашъ е безопасно. Не, обратното е вѣрно: да не познавашъ човѣка е опасно, а да го познавашъ е безопасно.

 

Ще ви задамъ слѣдния въпросъ: по какво се отличава Христосъ отъ другитѣ хора? — Той пожертвува живота си, за да прослави Бога въ себе си. Христосъ казва: „Затова дойдохъ на този свѣтъ.“ И днесъ Той учи своитѣ ученици на земята на сѫщия законъ. Сега, вие сте готови да отидете при Христа съ празни рѫцѣ, като послѣдни бѣдняци, и да оставите имането си на другитѣ хора. Питамъ ви: какъ трѣбва да отиде овцата при своя господарь? Трѣбва ли тя да изхвърли вълната си, да издои млѣкото си и тогава да се яви при своя господарь, или трѣбва да ги занесе на него? Овцата трѣбва да отиде при господаря си съ вълната си и съ млѣкото си и да му каже: „Сега вече можешъ да издоишъ млѣкото ми и да острижешъ вълната ми.“ Това е приходъ, това е приносъ, това е жертва, която овцата трѣбва да принесе на своя господарь. Ако тя отиде при него издоена и съ остригана вълна, знаете ли какво тълкувание може да се даде на това нѣщо? Това подразбира вѣруюто на съврѣменнитѣ хора, споредъ което тѣ казватъ: „Младиятъ човѣкъ не може да служи на Бога. Той първо трѣбва да си поживѣе малко, а като остарѣе, ще може да служи на Бога.“ Това значи, дяволътъ първо да издои млѣкото му и да остриже вълната, а слѣдъ това да отиде при Бога. Защо? Защото дяволътъ го изхвърлилъ вече навънъ. Да, но тогава и Господъ ще го изхвърли навънъ. Казвате: на стари години се служи на Господа. Чудна философия, чудна религия е тази! Това е философията, това е религията на свѣта. На млади години се служи на Господа! Богъ не е Богъ на грѣшнитѣ, но на разумнитѣ, на възлюбенитѣ Негови чада, които Той държи написани на дѣсната си рѫка. И понеже Богъ люби тия свои чада, заради тѣхъ помилва и грѣшнитѣ. Ако Богъ съизволява къмъ грѣшнитѣ, то е заради онѣзи, които люби.

 

Отъ това гледище, всички съврѣменни науки трѣбва да прѣтърпятъ едно коренно прѣобразование. Всички науки трѣбва да иматъ едно разумно приложение въ живота, иначе тѣхното развитие е осѫдено на смърть. Вземете, напримѣръ, френологията. Тя прѣтърпѣ едно поражение въ Америка. Това поражение дойде по единствената причина, че тя не се приложи разумно въ живота, Френологията се употрѣби за гадание, за печалба. Отивашъ при нѣкой френологъ, искашъ да ти каже нѣщо. Ти му плащашъ прѣдварително нѣкаква сума, и той туря рѫцѣтѣ си на главата ти, започва да я измѣрва. Щомъ паритѣ се туриха на първо мѣсто, френологията се спрѣ въ своя прогресъ и по-нататъкъ не можа да отиде. Съ това се опорочи основата на тази наука. Не само френологията, но и всички съврѣменни науки дойдоха до едно мѣсто въ своето развитие, и тамъ спрѣха. Днесъ хората очакватъ всичко отъ Бога и казватъ: Богъ ще ни научи. Щомъ мислите така и вѣрвате, че Богъ ще ви научи на всичко, казвамъ: въ свѣта сѫществува Божествена наука, която описва живота на душата, затова заемете се съ изучаването ѝ. Вие трѣбва да разбирате живота на душата си. Напримѣръ, изучавали ли сте окото? Познавате ли, кое око е красиво? Познавате ли кои вѣжди сѫ красиви? Въ наблюденията и изслѣдванията, които съмъ правилъ отъ толкова години, много рѣдко съмъ срѣщалъ хора съ красиви очи, уши, вѣжди, носове, чела и лица. Красиви лица сѫ тия, въ които се крие извѣстна идея — въ тѣхъ има дълбочина. Красивитѣ хора сѫ образци въ свѣта. Тѣ сѫ живи модели. Тия хора мълчатъ, но други се вдъхновяватъ отъ тѣхъ. Тѣ вдъхновяватъ поети и писатели. Красивитѣ майки и бащи мълчатъ, но чрѣзъ мълчанието си вдъхновяватъ своитѣ дъщери и синове. Отъ мълчанието имъ се разбира слѣдното: вземете това богатство, което ние сме събрали и го изразете навънъ.

 

Сега проповѣдватъ на хората да се обърнатъ къмъ Бога. Ако ви изпратятъ да проповѣдвате между прости хора, отдѣ ще започнете своята проповѣдь? Какъ мислите, ще имате ли успѣхъ? Единъ английски проповѣдникъ билъ изпратенъ да проповѣдва въ о-въ Цейлонъ и слѣдъ като проповѣдвалъ тамъ цѣли 20 години по английски и американски начинъ, не успѣлъ да обърне къмъ Бога нито единъ отъ мѣстнитѣ жители. Той съжалявалъ много за този си неуспѣхъ и отъ скръбь захвърля настрана всичкитѣ си документи — диплома си и доктората, съ които завършилъ своето богословско образование. Единъ день, силно натѫженъ, той се обръща къмъ Бога съ молба, да му покаже причинитѣ на неуспѣха въ работата му. Слѣдъ това събира всички тия, на които проповѣдвалъ цѣли 20 години, и имъ казва: „Азъ ви проповѣдвахъ толкова години, но не ви казахъ дѣ се крие сѫщностьта на Христовото учение. Христосъ казва: „Ако имашъ двѣ дрехи, дай горната дреха на ближния си“. Това подразбира, ако имашъ пари, имоти, да ги раздѣлишъ съ нуждаещитѣ се. Разправилъ имъ той, какъ трѣбва да се постѫпва съ бѣднитѣ. И какво става слѣдъ това? Не се минава много врѣме, и послѣдователитѣ му започватъ единъ по единъ да идватъ у дома му и да разправятъ, че сега сѫ доволни отъ него и харесватъ проповѣдьта му. Въ скоро врѣме, обаче, кѫщата му се изпразнила отъ тия посѣтители, и той останалъ само по палтото и долнитѣ си дрехи. Тѣ го обрали и слѣдъ това, прѣстанали да ходятъ у дома му. Проповѣдникътъ се обръща отново къмъ Бога и Го запитва: „Господи, има ли още нѣщо, което не съмъ изпълнилъ?“ Той билъ готовъ да изпълни всичко, което Богъ иска отъ него. Отъ този примѣръ се вижда, какъ трѣбва да се служи на Бога. Не се минало и седмица, у неговитѣ послѣдователи настанало разкаяние, и тѣ си казали: „Този човѣкъ живѣ между насъ 20 години. Ние не дадохме заради него нищо, не му направихме никакво добро, а отгорѣ на това го обрахме. Хайде да върнемъ всичко, което му взехме“. И започнали тѣ единъ по единъ да връщатъ откраднатитѣ вещи.

 

Сега, важниятъ въпросъ не седи въ това, дали ще се върнатъ, или не заграбенитѣ вещи, но въ всинца ни трѣбва да има едно силно вѫтрѣшно желание да изпълнимъ волята Божия тъй, както ние я разбираме, отъ дълбочината на нашата душа, а не както е писано въ книгитѣ. Всѣко сторено нѣщо, всѣка наука трѣбва да бѫде за Слава Божия. И тогава, само чрѣзъ тази наука ние ще можемъ да внесемъ положителни знания за живота. Напримѣръ, отива нѣкой човѣкъ при единъ астрологъ, и той му казва: „Тази година прѣзъ мѣсецъ мартъ ще ти се случи еди-какво си нещастие, затова трѣбва да се пазишъ“. По съчетанието на планетитѣ прѣзъ извѣстно врѣме, астрологътъ може да прѣдскаже, че еди-кой си параходъ ще потъне въ морето, и по този начинъ ще прѣдупрѣди нѣкои хора да не пѫтуватъ прѣзъ тѣзи дни, а да отложатъ пѫтуването си за по-късно. Така бѣше прѣдсказано на английския писатель Стедъ да не пѫтува по никой начинъ съ парахода Титаникъ, но той бѣше тръгналъ и не искаше да се връща. Той не послуша, но намѣри дъното на океана. Това е наука! Химикътъ пъкъ ще вземе часть отъ потьта на нѣкого, ще я анализира и ще му каже: „Въ твоя организъмъ има излишъкъ отъ киселини. Ти трѣбва да вземешъ мѣрки да ги изхвърлишъ навънъ, иначе работата ти е опасна. Ако въ 4 — 5 мѣсеца не ги изхвърлишъ навънъ, ще опиташъ тѣхнитѣ послѣдствия“. На това отгорѣ този химикъ ще ти даде и методи за освобождение отъ излишнитѣ киселини. Като дойде лѣкарьтъ, той пъкъ ще разгледа ноктитѣ ти, защото на тѣхъ сѫ написани всички болезнени състояния на човѣка. Той ще ти каже, каква болесть може да се появи въ тебъ и ще ти даде методи срѣщу нея. Да прѣдвиждашъ нѣщата, да взимашъ прѣдварителни мѣрки срѣщу нѣкоя болесть, която още не се е появила, това разбирамъ наука.

 

Казвамъ: когато човѣкъ съзнателно живѣе добъръ животъ, това е пакъ за Славата Божия. Христосъ казва: „Вие сте храмъ Божий“. Питамъ: ако ние сме храмъ Божий, този храмъ не трѣбва ли отвънъ да бѫде добрѣ измазанъ? Прозорцитѣ — очитѣ на този храмъ — не трѣбва ли да бѫдатъ добрѣ измазани и чисти? Главниятъ входъ — устата на този храмъ — не трѣбва ли да бѫде добрѣ нареденъ и чистъ? Телефонитѣ и тѣхнитѣ слушалки — ушитѣ — не трѣбва ли да бѫдатъ въ изправность? Завѣситѣ — клѣпачитѣ на този храмъ — не трѣбва ли да бѫдатъ въ изправность? Рѣсницитѣ — коситѣ на този храмъ — не трѣбва ли да бѫдатъ добрѣ пригладени и чисти? Въ този храмъ всичко трѣбва да бѫде на своето мѣсто! Нѣкои казватъ: оголѣ, побѣлѣ главата ми! Какво подразбиратъ тия думи? Нѣма да ви обяснявамъ тия нѣща, но казвамъ: всичко въ свѣта трѣбва да бѫде за Слава Божия!

 

Всички ние трѣбва да имаме единъ вѫтрѣшенъ импулсъ, вѫтрѣшенъ стимулъ, който да ни тласка напрѣдъ. Безъ този импулсъ нѣма прогресъ. Любовьта, именно, е този стимулъ. Безъ Любовь вие не можете да прогресирате въ никой случай. Ако никого не обичате, вие не можете да учите. Вие трѣбва да учите или за баща си, или за майка си, или за брата си, или за сестра си, или за приятеля си, или за Драганка, или за слугата си, или за господаря си — все трѣбва да учите за нѣкого. Вие трѣбва да обичате поне едно разумно сѫщество, за което да учите. Вие трѣбва да живѣете, освѣнъ за себе си, още и за другитѣ. Да живѣете за другитѣ, значи да дадете потикъ на Божията Любовь въ васъ. Слѣдователно, обичате ли Бога, Той ще бѫде вѫтрѣшенъ стимулъ у васъ, и вие ще дадете изразъ на душата си. Ако не можете да обичате Бога, обичайте ближния си; ако не обичате ближния си, обичайте Драганка; ако не обичате Драганка, обичайте приятеля си, или майка си, или баща си, или сестра си, или брата си, или вола, който ви работи на нивата, или нѣкое цвѣтенце въ градината си, или, най-послѣ, единъ камъкъ. Има хора, които обичатъ пръстена си или друго свое украшение. Човѣкъ все трѣбва да обича нѣкого!

 

Казвамъ: Любовьта е великиятъ стимулъ въ живота. Обикнете ли нѣкого, бѫдете увѣрени, че Богъ ще ви благослови за тази Любовь. Промѣняте ли любовьта си, не можете да се повдигнете. Не се извинява този човѣкъ, който мѣни любовьта си. Това подразбира, че невидимиятъ свѣтъ остава индиферентенъ къмъ него. Въ Писанието се казва: „Онзи, който се отрича отъ Бога и не Го люби, и Богъ го отхвърля отъ себе си“. Богъ ви отхвърля, когато и вие Го отхвърляте. Казвате: какво да правимъ тогава? — Започнете да любите. Това е самата Истина. Вие искате Богъ да дойде при васъ и да ви се поклони. Не, Богъ е Любовь, Той е Създательтъ на всичко въ свѣта, Той се грижи за всички и казва: „Всѣки отъ васъ е поставенъ въ положение да бѫде като Мене“. Вие можете да бѫдете чисти като Бога. Има начини за това.

 

Ще ви приведа единъ примѣръ, който и другъ пѫть сте слушали. Когато водата дошла въ свѣта, облѣкла се въ бѣла, чиста рокличка, като снѣга. Видѣлъ я волътъ и се влюбилъ въ нея. По едно врѣме той оцапалъ рокличката ѝ, и тя се натѫжила, взела да плаче, да се оплаква на Бога отъ вола. Богъ изпратилъ слънцето да ѝ помогне. То пекнало силно, стопило снѣга, и водата отново, чиста и лека, се понесла въ видъ на пàри горѣ въ небеснитѣ висини. Така се изчистила нацапаната ѝ рокличка. По сѫщия начинъ и вашата рокличка може да се оцапа отъ нѣкой волъ, но трѣбва ли това да спре вашата любовь? Не, Любовьта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можешъ да огорчишъ сърцето на любещия човѣкъ, нито можешъ да помрачишъ ума му, нито можешъ да смутишъ душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовьта е сила непобѣдима. Който има любовь, той е силенъ човѣкъ. Всички може да имате тази сила; тя се добива по благодать, безъ насилие. Що се отнася до Мѫдростьта, до Истината, до знанието и до всички останали добродѣтели, ще платите съ кръвьта си. Единствената добродѣтель, която даромъ се дава, това е Любовьта.

 

Защо идватъ мѫчнотиитѣ въ живота? Като знае всички навици и слабости на хората, Господъ вижда, че тѣ нѣма да приематъ Л ю б о в ь т а доброволно, затова ги прѣкарва прѣзъ м ѫ ч н о т и и  и  с т р а д а н и я. Ако питате, защо Господъ ви прѣкарва прѣзъ мѫчнотии, ще знаете, че причината за това е, дѣто не приехте Любовьта. Всички хора, които не приематъ Любовьта, ще минатъ по тѣсния пѫть, а този пѫть е пѫть безъ Любовь. Като минатъ прѣзъ този пѫть, тѣ ще повикатъ Любовьта и ще ѝ кажатъ: моля ти се, ела съ насъ и не ни оставяй! Втори пѫть не ни прѣкарвай прѣзъ този пѫть. Безъ тебе никѫдѣ вече не отиваме.

 

Ще ви приведа примѣра за онзи американецъ, който, за да се прослави въ свѣта, рѣшилъ да прѣмине Ниагарския водопадъ съ варелъ. Той влѣзълъ въ единъ варелъ, добрѣ осмоленъ отвѫтрѣ и запушенъ съ двѣ здрави дъна. Като го гледали хората да влиза въ този варелъ, съвѣтвали го да не прави такъвъ опитъ, но той казалъ: „Азъ ще ви моля да ме спуснете отъ височината на водопада, приготвилъ съмъ се вече, искамъ да опитамъ това нѣщо“. Тѣ го спуснали отъ височината на водопада и гледали, какво ще стане. Като слѣзълъ долу, бързо отворили варела, за да го извадятъ. Въ какво положение го намѣрили? — Отъ бързото движение на варела, отъ силното удряне по стѣнитѣ му, извадили го въ безсъзнание. Дълго врѣме трѣбвало да го свѣстяватъ, докато дойде въ себе си. Като дошълъ въ съзнание, той казалъ: „И цѣлиятъ свѣтъ да ми даватъ, втори пѫть не влизамъ въ варелъ да прѣминавамъ Ниагарския водопадъ“. Така и вие, слѣдъ като придобиете една горчива опитность отъ нѣкаква неразумна постѫпка, казвате: и цѣлиятъ свѣтъ да ми даватъ, втори пѫть не влизамъ въ варелъ, да се удрямъ отъ стѣна въ стѣна. Питамъ: кой ви е накаралъ да влѣзете въ този варелъ?

 

Казвамъ: ние, хората на новото учение, трѣбва да се отличаваме не съ своята религиозность, не съ своята наука, не съ своята сила, не съ своята доброта, но — съ своята Любовь. Този е естествениятъ пѫть. Като добиемъ тази най-малка величина, ние ще имаме вече особена култура, въ която ще се влѣе Новиятъ Животъ. Ние сме минавали по много други пѫтища, но сега ще минемъ по новия пѫть — по пѫтя на Любовьта. Започнете ли съ Любовьта, никой отъ васъ повече не може да се колебае. На хиляди парченца да ви рѣжатъ, никакво съмнѣние и колебание нѣма да дойде у васъ. Не само това, но като ви рѣжатъ, ще пѣете. Ще бѫдете като Иоанъ Хуса, който пѣ, като го туриха на огъня. Вие казвате: какво ще бѫде нашето вѣрую? — Вѣруюто на Иоанъ Хуса — като горишъ, да пѣешъ. — Какво ще бѫде нашето вѣрую? — Вѣруюто на апостолитѣ, които, слѣдъ като ги биха, върнаха се съ радость, че били удостоени съ честьта да ги биятъ заради Господа. — Какво ще бѫде нашето вѣрую? — Вѣруюто на апостолъ Павла, който слѣдъ разбиване на кораба, съ който пѫтуваше, остана, заедно съ пѫтницитѣ на единъ островъ, дѣто накладоха огънь, а той насърдчаваше всички съ своята проповѣдь. — Какво ще бѫде нашето вѣрую? — Законътъ на Любовьта.

 

И тъй, Любовьта трѣбва да бѫде импулсъ у всинца ни. Само по този начинъ можемъ да получимъ отъ Божествения свѣтъ нѣщо по-хубаво. Само чрѣзъ Любовьта ние можемъ да внесемъ въ своя умъ, въ своето сърце, въ своята душа и въ своя духъ по-голѣми богатства, отколкото сега събираме. Като ме слушате да говоря така, казвате: дали е възможно това нѣщо? Казвамъ: за нѣкои отъ васъ това е възможно да стане слѣдъ единъ день, за нѣкои — слѣдъ една седмица, за нѣкои — слѣдъ единъ мѣсецъ, за нѣкои — слѣдъ една година, а за други — едва слѣдъ 60 години. Вие можете да живѣете 60 години, които ще минатъ като единъ день. Ако човѣкъ рѣши да изпълни волята Божия, неговиятъ животъ се продължава; ако не изпълни волята Божия, неговиятъ животъ се съкращава. Всѣки човѣкъ живѣе толкова, доколкото е рѣшилъ да изпълнява волята Божия. Животътъ, както и учението му, се опрѣдѣлятъ именно по този законъ. Той е мѣрилото.

 

Сега вие казвате: дали, наистина, е така? За мене е така, азъ нѣма да се спирамъ да доказвамъ нѣщата. Всичко, което говоря, азъ съмъ го провѣрилъ. Ако искате, вѣрвайте; ако не вѣрвате, провѣрете го. Азъ ви давамъ кълбото и казвамъ: до слънцето има толкова и толкова километра Ако искате да провѣрите, азъ ще държа единия край на кълбото на земята, а вие вземете другия край и вървете къмъ слънцето. Едно врѣме моятъ Учитель ми показа, какъ да отида на слънцето, каза ми, колко километра има до него, и азъ го повѣрвахъ. Ходихъ на слънцето, и както ми каза, така излѣзе. Ако вие вѣрвате, ще скѫсите врѣмето; ако не вѣрвате, може да отидете до слънцето сами. Казвате: какъ да разбираме това, което ни говори Учительтъ, буквално, или въ прѣносенъ смисълъ? Казвамъ: буквалниятъ смисълъ е неразбраниятъ смисълъ, а прѣносниятъ смисълъ е разбраниятъ, но нито буквалниятъ, нито прѣносниятъ смисълъ могатъ да обяснятъ реалностьта на нѣщата. Тѣ я обясняватъ частично. Напримѣръ, ако отидете до слънцето, какво особено сте разбрали и научили? — Нищо особено. Ще знаете ли нѣщо за съществата, които живѣятъ на слънцето, за тѣхнитѣ интимни сѣмейни отношения между мъже и жени, между майки и дѣца? Ще знаете ли нѣщо за тѣхнитѣ училища, за устройството на тѣхната държава, за тѣхната култура, изобщо? — Нищо нѣма да знаете. Ще знаете само нѣщо за външната страна на слънцето, дали то е горящо тѣло, както казватъ съврѣменнитѣ учени, или не. Ще можете ли да обясните, какво нѣщо съ петната на слънцето? Ако започна да обяснявамъ на съврѣменнитѣ учени, какво нѣщо сѫ петната на слънцето, ще дойда въ стълкновение съ тѣхъ. На тия учени азъ нѣма да разправямъ, че съмъ ходилъ на слънцето, но ще имъ кажа слѣдното нѣщо: въ древностьта, прѣди много години, имало единъ ученъ човѣкъ, който знаялъ добрѣ законитѣ на оптиката и направилъ единъ телескопъ, който можелъ да увеличава 900 милиони пѫти. Съ този телескопъ днесъ могатъ да се откриватъ най-великитѣ тайни въ вселената. — Тъй ли? — Да, този телескопъ и досега стои въ еди-коя си пещера. Ще тръгне една научна експедиция да го търси. Дѣйствително, този телескопъ съществува въ свѣта. Който отиде до тази пещера, ще го намѣри; но който погледне къмъ него, ще заспи.

 

Христосъ казва: „Така ме е Отецъ научилъ.“ Вие разбирате ли вѫтрѣшния смисълъ на думитѣ? Богъ какъ учи хората? Има единъ начинъ, по който Богъ учи хората. Всички ония хора, които Богъ учи, трѣбва да заспятъ. Спането е прѣнасяне на човѣка отъ единъ свѣтъ въ другъ, дѣто той може да учи повече, отколкото въ будно състояние. За да можемъ да учимъ въ свѣта, всички трѣбва да бѫдемъ спокойни. Красиво е да се владѣемъ, когато имаме безпокойства и тревоги. Красиво е да помагаме на своя приятель въ труднитѣ моменти на неговия животъ, когато той е отчаянъ и обезсърдченъ. Вижте, какъ си помагатъ сегашнитѣ учени хора. Единъ ученъ открива нѣкакъвъ наученъ фактъ, другъ ученъ открива другъ нѣкакъвъ фактъ и си ги съобщаватъ взаимно. По този начинъ, взаимно си даватъ директива, която имъ помага да се домогнатъ по-лесно до своитѣ изобрѣтения. По сѫщия начинъ и духовнитѣ хора трѣбва да си помагатъ въ своитѣ изобрѣтения. Задача на духовнитѣ хора, покрай другото, е да изучаватъ живота. Що е животътъ? — Той е велика наука.

 

Та казвамъ: всички трѣбва да се заемете да работите надъ себе си, да побѣждавате мѫчнотиитѣ и взаимно да си помагате. Не се плашете отъ свѣта, но борете се съ него, докато побѣдите. То значи: работете върху себе си, докато побѣдите вълка. Дойде ли вълкътъ, тропнете му съ кракъ. Дойде ли една мѫчнотия, приготви кракътъ си и я чакай. Нѣкой ще те пита: каква е тази поза, която си взелъ? — Чакамъ да дойде вълка, да му тропна съ кракъ. Нека овцата ви служи за примѣръ. Има задачи въ живота, които се разрѣшаватъ мѫчно, но заемете се съ тѣхното разрѣшение. Не оставяйте въ ума си неясни, неразбрани въпроси. Търсете връзката между всички нѣща. Като дойде у дома ви нѣкой вашъ братъ, който е написалъ нѣщо хубаво и пожелае да го прочете, зарадвайте се, изслушайте го внимателно, дайте му вашия съвѣтъ, и върху двама ви ще дойде Божието благословение. Въ всѣко нѣщо трѣбва да бѫдете коректни, внимателни. Пъкъ ако намирате, че въ работата на вашия братъ липсва нѣщо, ще кажете: братко, напиши още нѣщо въ произведението си, да го допълнишъ. Този братъ напечаталъ произведението си, и никой не го чете. Кажете му: нѣма нищо, братко, ще му дойде врѣмето. Ония, за които си написалъ тази работа, не сѫ дошли още. Тѣ сѫ младото поколѣние, което ще чете твоитѣ работи. Когато Христосъ написа своята книга, колко души я четоха? Тогава имаше ли толкова готови души, колкото има днесъ? Готовитѣ души ще дойдатъ отгорѣ, но трѣбва да има приготвени жилища на земята за тѣхъ. Вие приготвили ли сте за тия души жилища? Ако сте приготвили за тѣхъ жилища, вие сте разрѣшили вече важния въпросъ. Когато въ вашия домъ дойде единъ отъ ученицитѣ, животътъ ви ще върви по медъ и масло. Слѣдъ като отиде Яковъ при Лавана, какво стана съ послѣдния? — Той се благослови. Всѣко мѣсто, на което стѫпи крака на единъ добъръ човѣкъ, се благославя. Щомъ въ душата на човѣка се роди една велика мисъль, тя непрѣменно ще донесе своето благословение. Сѫщото може да се каже и за единъ домъ, или за единъ народъ. Всѣка велика мисъль е жива. Тя не е нищо друго, освѣнъ животъ. Тази велика мисъль се е облѣкла въ една жива форма и ти нашепва: това прави, онова не прави. Тя е единъ твой добъръ приятель, тя е свѣтлина въ живота ти, която ти казва: слушай думитѣ ми и не бой се? Върви напрѣдъ! Понѣкога тя може да ти говори отвънъ, понѣкога отвѫтрѣ. Усъмнишъ ли се, обаче, въ нея и допуснешъ, че това, което ти се говори, е лъжа, ти разклащашъ основитѣ на своето вѣрую. Усъмнишъ ли се, това показва, че ти вѣрвашъ на дявола повече, отколкото на Бога. Казвамъ ви: вѣрвайте на дявола, но на Бога вѣрвайте повече. Обичайте дявола, но Бога обичайте повече. Страхувайте се отъ злото, но имайте любовь повече къмъ доброто. Ето една максима, която можете да приложите на първо врѣме въ живота си. Това значи да се прослави името Божие у насъ. Вие трѣбва да възприемете Божията Любовь още сега и да повѣрвате въ Бога съ всичката простота на душата си, за да дойде знанието върху васъ. Отъ днесъ всѣки отъ васъ трѣбва да почувствува, че сърцето и умътъ му се разширяватъ. Това разширение може да бѫде много малко, микроскопическо, но малкото се благославя.

 

Слѣдъ свършването на бесѣдата, ще се съберете на групи да прочетете и размишлявате върху 14 глава отъ Евангелието на Лука.

 

Ще ви задамъ слѣдната тема за размишление прѣзъ годината: „Методъ за самовъзпитание на индивида, методъ за възпитание на обществото и методъ за възпитание на човѣчеството.“ Азъ желая, идния съборъ всички да донесете тази тема развита и разработена. Всѣки самъ ще разработи темата, безъ да копира чужди работи. Ще разглеждате всѣки въпросъ отъ гледището на четиритѣ видове животъ. Напримѣръ, ще разгледате най напрѣдъ самовъзпитанието на индивида отъ гледището на старозавѣтния животъ, послѣ отъ гледището на новозавѣтния животъ, слѣдъ това отъ гледището на живота на праведния и най-послѣ отъ гледището на живота на ученика. По сѫщия начинъ, отъ гледището на тия четири вида животъ ще разгледате методитѣ за възпитанието на обществото и на човѣчеството. Тъй щото, ще развиете темата по 12 начина, които прѣдставляватъ 12 астрологически зодии. Значи, индивидътъ въ пѫтя на своето самовъзпитание трѣбва да направи единъ крѫгъ, да прѣмине прѣзъ 12 свѣта. Какво нѣщо е индивидътъ? — Той прѣдставлява отношение на частьта къмъ цѣлото, т. е. отношение на човѣка къмъ Бога. Частьта трѣбва да знае, какво е отношението ѝ спрѣмо цѣлото, а послѣ, какво е отношението ѝ къмъ другитѣ части. Значи, частьта има отношение къмъ половината, къмъ четвъртината и къмъ всички по-малки части на цѣлото. Това е единъ вѫтрѣшенъ законъ, който обуславя нашитѣ разбирания.

 

Ако вие прилагате методитѣ, които ви давамъ, природата ще отвори вратитѣ си и ще ви каже: „Заповѣдайте, азъ ви познавамъ!“ Ако отидете при нея безъ това, което ви говоря, вие нѣма да чуете нейния гласъ, тя нѣма да ви проговори. Изпълните ли всичко, тогава и камънитѣ, и изворитѣ, и дърветата, и цвѣтята, и животнитѣ, и хората, всички ще ви проговорятъ. Защо? Защото ви познаватъ. Това не е измислица, това е велика Истина. Азъ правя изводъ отъ великото, което се крие въ живота на тия малки, сѫщества. Великото ни заобикаля отвредъ.

 

Казвамъ: вие сега не чувствувате привилегиитѣ, които ви се даватъ отгорѣ. Вие виждате хубавото небе, радвате се, смѣете се, говорите си и казвате: дано и слѣдната година бѫде пакъ така! Но кой създаде всичко това? — вие не се замисляте. Вашето задължение бѣше това, да си вземете пари и да се качите на трена. Нѣкои пъкъ дойдоха пѣшъ. Помнете, че Богъ създаде тия благоприятни условия за всички прѣзъ този съборъ. Единъ отъ братята дошълъ пѣшъ отъ Варна. Той пѫтувалъ цѣли два мѣсеца, искалъ да опита, дали ще може да издържи. Той се рѣшилъ да тръгне на пѫть, но нито конь да вземе, нито кола, нито на тренъ да се качва. По едно врѣме усѣтилъ, че краката, му се откѫсватъ отъ умора и си казалъ: „Ехъ, да има сега единъ конь! „Ето изкушението иде! Минава единъ каракачанинъ на конь и му казва: „Господине, защо си тръгналъ пѣшъ? Я се качи на коня, да си починешъ!“ — Не, не се качвамъ на конь. Само болнитѣ хора се качватъ на конь. Продължава по-нататъкъ пѫтя си. Слѣдъ малко пакъ се усѣща уморенъ, — Да имамъ сега единъ билетъ за тренъ! Скоро и билетъ му се прѣдставя. — Не, само болнитѣ хора пѫтуватъ съ тренъ. И пакъ продължава пѫтя си, докато най-послѣ слѣдъ два мѣсеца пристига въ София. Той казва: „Наистина, много поизтеглихъ, но и хубави опитности придобихъ.“

 

Това е хубавъ примѣръ за назидание на другитѣ. Изъ пѫтя, дѣ кой го срещне, все го запитватъ: защо ти, стариятъ човѣкъ, си тръгналъ пѣшъ? Нѣмаше ли за тебе конь, кола или тренъ? — Обичамъ България, искамъ да я пообиколя. — Защо не стори това на млади години? — Тогава нѣмахъ този умъ. По едно врѣме дохождатъ въ него и вѫтрѣшни обезсърдчения, вѫтрѣшни изкушения: ти си старъ човѣкъ, защо си тръгналъ пѣшъ? — Не съмъ старъ. — Ами защо не се качишъ на конь? — Болни се качватъ на конь, моитѣ крака сѫ здрави. Азъ бихъ желалъ всички вие да бѫдете тъй издържливи и съ такова постоянство въ живота си. Човѣкъ срѣща много мѫчнотии, на които трѣбва да издържа.

 

Азъ искамъ да провѣрите всичко, което ви се казва, иначе то ще остане за васъ само тоеретическо знание. Има сѫществени нѣща, които трѣбва да оживѣятъ, да станатъ плъть и кръвь у васъ, да кажете: това е самата Истина. Вие питате: колко врѣме още има да се чака, докато придобиемъ това знание? Ако вие мислите, както ви говоря, нѣма да бѫдете обрѣменени отъ нищо, душитѣ ви ще бѫдатъ радостни и весели, сърцата и умоветѣ ви ще бѫдатъ обновени, и знанието, което очаквате, ще дойде отгорѣ. Писанието казва: „Всички ще бѫдатъ научени отъ Бога“ На кои дава Богъ? — На онѣзи, които люби. Защо? Защото и тѣ работятъ за Бога и отъ любовь. На другитѣ, които не Го любятъ, и не работятъ за Него, парички трѣбватъ.

 

Ще ви приведа единъ примѣръ да изясня мисъльта си. Ние искахме да купимъ единъ хубавъ телескопъ, но понеже въ странство струватъ скѫпо, единъ ученъ българинъ, свършилъ астрономия, обѣща да ни направи такъвъ телескопъ. Като зарѫчахме телескопа, ние мислѣхме, че въ сѫщата смѣтка ще влѣзе и огледалото на телескопа. Чакаме да ни го донесе. Обаче, този българинъ излѣзе много практиченъ човѣкъ. Той казва: „Ако искате да си получите телескопа, ще донесете още 6,500 лева за огледалото. Ако донесете паритѣ, ще го вземете, иначе не го давамъ“. Занесохме паритѣ и тъй си взехме телескопа. Това е работа безъ любовь. Той казва: „Вие искате да се забавлявате, да гледате небето, а азъ имамъ нужда отъ пари, затова работя“. Казвате: този човѣкъ е малко ексцентриченъ. Трѣбва да знаете слѣдното нѣщо: Любовьта не търпи никакви злоупотрѣбления! Вие можете да злоупотрѣбявате съ нея, тя не се сърди, но ония, които злоупотрѣбяватъ, създаватъ въ себе си лоши навици, които ги довеждатъ до смърть. Любовьта търпи, но лошиятъ навикъ ги изолирва отъ Любовьта, прѣкѫсва връзката, съобщенията имъ съ Бога. Лошиятъ навикъ е тиня, проказа въ самия човѣкъ. Тогава защо ви е той? Връзката ви съ Бога всѣкога трѣбва да бѫде чиста, за да не се прѣкѫсва.

 

Ето защо, като ставате сутринь, туряйте въ ума си мисъльта да бѫдете въ непрѣривна връзка съ Бога. Азъ имахъ единъ приятель, старъ човѣкъ, който щомъ се намѣри прѣдъ нѣкаква мѫчнотия, започва да играе нѣщо като рѫченица. Жена му го пита: защо играешъ? — Играя на мѫчнотията. Казвате: тази работа не става съ игра. — И съ игра става. Този човѣкъ играе, но въ това врѣме разумно размишлява върху мѫчнотията. Идея има въ това игране!

 

Често вие правите гимнастическитѣ упражнения набързо, гледате на тѣхъ като на номеръ, който трѣбва да се изпълни. Тѣ иматъ смисълъ за васъ и ще ви допринесатъ голѣма полза, ако можете чрѣзъ тѣхъ да влѣзете въ контактъ съ живата природа. Тѣ сѫ връзки, чрѣзъ които ще изкажете почитанието си къмъ законитѣ и правилата на природата. Нѣкой казва: азъ не искамъ да правя никакви гимнастики, никакви движения. Питамъ: като седнешъ на стола, не се ли движишъ надѣсно, налѣво, нагорѣ, надолу? Като вървишъ всрѣдъ природата, не правишъ ли различни движения? Докато стигнемъ до едно опрѣдѣлено мѣсто, ние правимъ хиляди движения. Хубостьта на живота седи въ разумнитѣ движения. Откакъ си се родилъ, твоятъ животъ е само движения. Животъ безъ движение не може. Даже и индуситѣ, и китайцитѣ, които могатъ да фиксиратъ мисъльта си, сѫщо правятъ много движения. По лицето на китаеца не можешъ да уловишъ нѣкаква мисъль. Седи китаецъ спокойно въ трамвая, съ особена китайска дреха, съ дългия си перчунъ, а срѣщу него седи американецъ и си мисли: голѣми консерватори сѫ тия китайци! Отъ толкова години сѫ между насъ, нищо американско не можаха да възприематъ. Китаецътъ си мисли: и вие сте като насъ! Казвамъ: ние не трѣбва да имаме консерватизма на китаеца, който счита дългата си коса за гордость. Днесъ и женитѣ почнаха да стрижатъ коситѣ си. Съ това тѣ искатъ да кажатъ: ние не искаме вече по китайски да ходимъ. Казвамъ: ако, слѣдъ като се острижете, животътъ ви се подобри, започнете да мислите правилно, да пишете по-хубаво, да работите по-усърдно и станете по-енергични, остригването е на мѣсто. Но ако слѣдъ остригването ви това подобрение не дойде, тогава вие прѣждеврѣменно сте се остригали.

 

Сега вие нѣма да се сърдите, нито ще се обиждате — това сѫ външни нѣща. Но всичкитѣ ни постѫпки трѣбва да бѫдатъ разумни. Всички трѣбва да бѫдемъ чистосърдечни, великодушни, защото само по този начинъ ще имаме Божието благословение. Ето защо ние казваме: „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на Мира ще изпълни живота ти съ всички добрини“. Всичко онова, за което твоята душа копнѣе, всичко, което желаешъ, ще имашъ. И тогава, като псалмопѣвецътъ, ще кажешъ: „Когато видя Твоето лице, когато видя онази вѣчна красота, ще бѫда напълно доволенъ отъ живота си“.

 

Азъ желая да имате опитностьта на псалмопѣвеца, да имате опитностьта на думитѣ: „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Всички може да имате тази опитность.

 

Христосъ казва: „Отче, прослави Името си!“ Понеже Господъ е рѣшилъ да прослави името си въ свѣта, и ние ще Го прославимъ. Това е задачата ни въ живота.







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt