Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1927_08_22 Пробуждане съзнанието на ученика

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 20 декември 2015 - 10:21

От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г.
Първо издание: София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

Понедѣлникъ.                                           22 августъ.

 

      7 ч. с.

 

Пробуждане съзнанието на ученика.

 

С а м о  с ъ в ъ р ш е н а т а  Л ю б о в ь  м о ж е  д а  н и  п р и б л и ж и  к ъ м ъ  Б о г а.

 

 

Т. м.

 

 

Темата на днешната бесѣда ще бѫде една отъ най-труднитѣ. Тя ще бѫде практически почти недостѫпна за умоветѣ ви. Като слушате тази бесѣда, ще бѫдете въ положението на човѣкъ, който минава прѣзъ нѣкой тунелъ. Ще видите тунела, ще минете прѣзъ него, но външната му обстановка нѣма да схванете. Обаче, трѣбва да се мине прѣзъ тунела! Кое е по-важно, да се мине прѣзъ тунела, или да се види обстановката му? Нѣкой казва: не разбрахъ еди-коя си тема. Кое е по-важно, да се разбере темата, или да се говори за нея? Ако искате да разберете темата, т. е. ако искате добрѣ да схванете тунела, не трѣбва да минавате прѣзъ него; минете ли прѣзъ тунела, тогава можете само да говорите за темата, безъ да сте я разбрали.

 

Понѣкога еднообразнитѣ положения въ живота създаватъ прѣсищания. Когато човѣкъ се прѣсити, той вече не намира удоволствие въ нищо. Прѣсищане има въ физическия животъ, прѣсищане има въ чувствения животъ, прѣсищане има и въ умствения животъ. Значи, прѣсищане има въ материалния свѣтъ, въ духовния свѣтъ и въ Божествения свѣтъ. Най-голѣмото нещастие, което може да сполети човѣка, е прѣсищането. Свѣтътъ е пъленъ само съ прѣситени хора. Всички болести въ свѣта водятъ началото си отъ прѣсищането. Азъ нѣма да ви обяснявамъ научно, какво нѣщо е прѣсищането, защото вие го знаете тъй, както знаете, какво нѣщо е свѣтлината, безъ да я обяснявамъ. И проститѣ хора даже знаятъ за свѣтлината толкова, колкото и ученитѣ. Нѣкой пѫть ученитѣ знаятъ много нѣщо за свѣтлината, но не виждатъ, а проститѣ хора обратно: тѣ не знаятъ много нѣщо за свѣтлината, но виждатъ. Нѣкой ученъ човѣкъ казва: азъ зная много работи за свѣтлината. Простиятъ човѣкъ го слуша и му казва: кажи тогава, какво има на Витоша? — Мога да ти кажа. И започва учениятъ човѣкъ да му разказва, какво прѣдставлява Витоша, отъ какво е направена, каква форма има и т. н. Не искамъ да ми разказвашъ, какво нѣщо е свѣтлината, но ми кажи, какво разкрива свѣтлината. Слѣдователно, въ едно отношение простиятъ човѣкъ може да седи по-високо отъ учения, но въ друго отношение учениятъ може да седи по-високо отъ простия. Ако, обаче, учениятъ вижда по-добрѣ, тогава и въ двата случая, и въ материално, и въ научно отношение, той седи по високо отъ простия човѣкъ. Азъ искамъ да ви прѣдпазя отъ прѣсищане и отъ прибързани заключения. Нѣкой казва: тия работи, които Учительтъ говори, азъ съмъ слушалъ и другъ пѫть, много нѣща зная. Казвамъ: не бързайте! Да слушашъ да ти говорятъ за свѣтлината, за нейния произходъ, е едно нѣщо, а да имашъ реално съприкосновение съ нея, да ти разкрива тя свѣта, да виждашъ прѣдметитѣ, е друго нѣщо.

 

Азъ озаглавихъ днешната бесѣда „Пробуждане съзнанието на ученика.“ Въ процеса на пробуждане съзнанието на ученика, той много пѫти ще пада и ще става. Падането нѣма да бѫде отъ много високо, като отъ нѣкоя голѣма канара, напримѣръ, но отъ такава височина, отъ каквато падатъ двама пехливани, които се борятъ. Това не е падане отъ високо. Съ какво ще се бори ученикътъ? — Съ извѣстни мѫчнотии въ свѣта. Въ това отношение, неговитѣ мѫчнотии прѣдставляватъ височинитѣ, отъ които той може да падне.

 

Въ Писанието се казва: „Царството Божие насила се взима.“ Оттамъ и у много отъ васъ, които сте тръгнали въ пѫтя на новия животъ, седи идеята, че можете да вземете Царството Божие съ сила. И тогава вие се намирате въ положението на шопитѣ, които нѣкога сѫ ходили да прѣвзиматъ Цариградъ съ кривацитѣ си. Тѣ сѫ искали да взематъ Царството Божие насила. Но за да се влѣзе въ Царството Божие, силата зависи отъ знанието и мѫдростьта на човѣка, а не отъ неговата любовь. Нѣкой казва: може да се влѣзе въ Царството Божие по благодать. Благодатьта произтича отъ Любовьта, но да влѣзешъ въ Царството Божие и да ти дадатъ почтено мѣсто тамъ, това зависи отъ мѫдростьта, която човѣкъ има, а не отъ любовьта.

 

Вие можете да разберете тия нѣща, както искате, азъ нѣма да ги обяснявамъ. Хиляди противорѣчия могатъ да се породятъ въ васъ, това не е моя работа. Противорѣчията сѫ нѣща, които неизбѣжно сѫществуватъ. Напримѣръ, какъ ще примирите злото и доброто? Тѣ не могатъ да се примирятъ по никой начинъ. Абсолютно е невъзможно да стане примирение между тѣхъ. Обаче, ти можешъ да съгласувашъ доброто и злото въ себе си. Тѣ иматъ допирни точки. Да примиришъ доброто и злото, значи да се заемешъ съ грандиозна задача, каквато и боговетѣ не могатъ да разрѣшатъ. Какъ ще отговорите на въпроса, защо хората сѫ лоши? Щомъ питате, защо хората сѫ лоши, трѣбва да питате и защо хората сѫ добри?

 

Ще ви запитамъ: какво ще прави ученикътъ въ свѣта, когато се пробуди съзнанието му? — Ще работи. — Какъ? — Ще се обърнете къмъ Библията, I глава отъ Битието, и оттамъ ще започнете. „Въ начало създаде Богъ небето и земята. А земята бѣше неустроена и пуста; и тъмнина бѣ върху бездната; и Духъ Божий се носѣше върху водата. И рече Богъ: Да бѫде видѣлина! И стана видѣлина. И нарече Богъ видѣлината День, и тъмнината нарече Нощь. И стана вечерь, и стана утро — день първи!“ Това е работата на ученика за първия день, когато той влѣзе въ новия животъ. Писанието казва: „Нищо нѣма да остане отъ старото небе и отъ старата земя.“ Това значи, че отъ свѣта на ученика, отъ неговия умъ, отъ неговото съзнание ще изчезне всичко, и той ще остане, като въ пустиня. Отъ неговото небе нѣма да остане нито слънце, нито мѣсечина, нито една звѣзда, той ще увисне самъ въ въздуха. Отъ неговата земя нѣма да остане нито човѣкъ, нито животно, нито растение — отникѫдѣ нѣма да чува гласъ. Той ще остане абсолютно самъ, като самотенъ пѫтникъ въ пустиня. Когато говори, и себе си нѣма да познава, ще се намѣри въ едно страшно противорѣчие въ живота. Това противорѣчие се нарича смърть. Всичко онова, което те е радвало и веселило, всичко онова, което си знаялъ въ живота, всичко онова, въ което си вѣрвалъ и на което си уповавалъ, всичко онова, съ което си разрѣшавалъ великитѣ задачи на твоя животъ, изчезва, и ти се намирашъ самъ самичъкъ, не знаешъ, какво да правишъ, въ чудо се намирашъ. Питамъ: какво ще правите, като се намѣрите въ такова положение? И гласътъ на Господа нѣма да чувате, и Той ще се скрие отъ васъ. За този часъ, именно, Писанието казва: „Ще хлопате и нѣма да ви се отвори“. Тогава вие ще се намѣрите въ положението на Христа, когато бѣше на кръста, и като Него, отъ дълбочината на душата си ще извикате: „Елоѝ, елоѝ, лама савахтани“.

 

Сега, нѣкой пѫть васъ ви е мѫчно, когато ви изоставятъ. Това не е изоставяне, то е прѣдставление само. Вие още не сте изпитвали, какво нѣщо е истинското изоставяне. Но всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде изоставенъ! Като говоря за това изоставяне, разбирамъ пробуждане съзнанието на ученика. Само по този начинъ ученикътъ ще може да разбере реалностьта на живота. Нѣкой отъ васъ трѣбва да ме слушатъ, безъ да взиматъ участие, като че това не се отнася до тѣхъ. Тѣ ще мязатъ на ония хора, които обикалятъ вънъ около театъра, дѣто се дава нѣкое хубаво прѣдставление и даватъ ухо, дано чуятъ нѣщо прѣзъ прозорцитѣ, дано доловятъ нѣкой музикаленъ тонъ отъ оркестъра, или нѣкоя думица отъ актьоритѣ — тия хора нѣматъ пари да влѣзатъ вѫтрѣ, нѣматъ билети за това прѣдставление. Други пъкъ едва сѫ могли да си купятъ билети за галерия и за трето мѣсто. И тѣ напрѣгатъ уши да чуятъ, какво се говори на сцената, далечъ сѫ отъ нея. Слѣдъ тѣхъ иде трета категория хора, които заематъ вторитѣ мѣста. Тѣ сѫ по-спокойни, чуватъ и виждатъ по-добрѣ онова, което се върши на сцената. Най-послѣ идатъ ония, които заематъ първитѣ мѣста. Тѣ сѫ ученицитѣ, които виждатъ и чуватъ всичко, което става на сцената. Тѣ сѫ тихи и спокойни. У всички други все има едно недоволство, по-голѣмо или по-малко, че не чуватъ, или не виждатъ всичко. Сѫщото нѣщо не е ли и въ свѣта? Слѣдователно, ти можешъ да бѫдешъ отвънъ, на трето, второ или първо мѣсто, зависи отъ паритѣ. Като ученикъ, ти ще бѫдешъ на първо мѣсто. Законътъ е такъвъ. Защо е така, нѣма да ме питате, нито ще ви обяснявамъ. То е все едно да ме питате, защо Господъ тури хоботъ на слона. Дали Господъ му е турилъ хобота, не зная, но хоботътъ е тамъ. Ако питате, защо Господъ тури рога на вола, не зная, но рогата сѫ тамъ. Ако питате, защо Господъ тури копита на коня, и него не зная, но копитата сѫ тамъ. Много обяснения могатъ да се дадатъ по това, но тѣ сѫ само обяснения. Да знае човѣкъ, защо сѫ копитата на коня, е едно нѣщо, а какво прѣдставляватъ въ сѫщность тѣ, това е друго нѣщо.

 

Та когато нѣкой човѣкъ обяснява, защо сѫ рогата на вола, или копитата на коня, или хобота на слона, съ своето физическо съзнание, мяза на онзи човѣкъ, който казва, че перото е създадено за подписване отъ царя смъртната присѫда на нѣкой прѣстѫпникъ. Това е едно отъ обясненията за службата на перото, но въ сѫщность така ли е? Вѣрно е, че нѣкой пѫть царьтъ подписва смъртната присѫда на нѣкой прѣстѫпникъ, но това ли е единственото прѣдназначение на перото? То е все едно, единъ праведникъ, или светия, или нѣкой проповѣдникъ да отвори Писанието, да прочете стиха, въ който се казва, че грѣшнитѣ хора ще бѫдатъ на вѣчно мѫчение и като ме види, да каже: „Понеже ти си единъ отъ грѣшницитѣ на земята, и твоята присѫда е подписана, ти ще бѫдешъ на вѣчно мѫчение“. За всички ли е създадено мѫчението? Казвамъ: както мѫчението не е за всички, така и перото не е създадено само за подписване смъртни присѫди.

 

Нѣкой се оплаква отъ другъ, че му казалъ една много горчива дума. Питамъ: кой отъ васъ е билъ толкова праведенъ, чистъ, че да не е казалъ никому една горчива дума? Ако искате да не казвате горчиви думи, трѣбва да бѫдете абсолютно чисти. Затова Господъ казва: „Оставете на менъ всѣка сѫдба!“ То значи: оставете ме азъ да ви очистя, защото, ако вие се чистите, все нечисти ще бѫдете; ако вие се сѫдите, всѣкога сѫдени ще бѫдете. Сѫдбата не е създадена за осѫждане на хората, нито да ги затваряте, но да имъ давате начини и методи, тѣ сами да се изправятъ. Това е сѫдба!

 

Да учишъ нѣкого, не значи да му напълнишъ главата съ купъ знания. Това не е задачата на ученето. Всѣки учитель, на каквато степень на развитие и да се намира, въ който свѣтъ и да е, той трѣбва да даде на ученика начини, методи, елементи, съ които да работи. Лѣкуването не седи въ това да освобождаваме хората отъ тѣхнитѣ болести, но да имъ дадемъ начини, методи, да запазватъ своето здраве. Иначе, всѣка наука, колкото и да е възвишена, може да се изроди.

 

Та казвамъ: ще дойде въ първия день онзи страшенъ, великъ моментъ за ученика — безмълвието — свѣтлина нѣма да има около него, и той, отъ дълбочината на душата си, отъ своята опитность, ще призове Онзи невидимия, незнайния Богъ на вѣчностьта, създательтъ на всичко въ свѣта. Той ще Го призове съ всичката си душа, съ всичкия си духъ, съ всичкия си умъ и съ всичкото си сърце и ще каже: Господи, искамъ да те опитамъ! Единъ Си Ти, създательтъ на всичко. Нѣма другъ въ свѣта, освѣнъ Тебе! Ако ученикътъ може да призове Бога съ тази пълнота, нѣйдѣ въ пространството ще блесне малка, микроскопическа свѣтлина, която ще му причини такава голѣма радость, че той изведнъжъ ще забрави всички скърби и страдания. Отдалечъ нѣкѫдѣ той ще чуе гласа Господенъ, гласа на своя Учитель: „Нали искаше да Ме познаешъ, нали искаше да Ме опиташъ? Приготви се сега за работа! Настана день първи на твоя животъ. Твоята земя бѣше неустроена и пуста, и тъмнина бѣ върху бездната“. Богъ, Който прониква навсѣкѫдѣ и въ всичко, Той е незнайниятъ Богъ. Той е страшниятъ Богъ, Който твори формитѣ, Който се носи надъ бездната, надъ неустроената земя, която сега се строи. И рече Богъ: „Да бѫде видѣлина!“ И стана видѣлина. Ученикътъ ще каже: „Тази видѣлина, която виждамъ тамъ далечъ, да блесне въ менъ!“ И ако той е отъ избранитѣ ученици, като рече „да бѫде видѣлина“, въ него ще настане видѣлина.

 

„И видѣ Богъ видѣлината, че бѣше добро; и разлѫчи Богъ видѣлината отъ тъмнината. И нарече Богъ видѣлината День, и тъмнината нарече Нощь. И стана вечерь, и стана утро — день първи“.

 

 

 

Слѣдователно, деньтъ ще започне съ доброто, нощьта — съ злото. Този смѣсенъ животъ на свѣтлината и тъмнината ще се разлѫчи: отъ една страна ще се яви свѣтлината, която носи доброто въ себе си, а отъ друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото въ себе си. Така и ученикътъ ще създаде първия день въ себе си — видѣлината. Подъ „видѣлина“ разбирамъ великия стремежъ въ душата на ученика да учи. Значи, ученикътъ трѣбва да започне съ видѣлината. Той трѣбва да разбира законитѣ и като каже: „да бѫде видѣлина“, да стане видѣлина! Вие какъ научвате вашето малко дѣте на този законъ? Седи вашето дѣте въ тъмна стая, вие му давате една кибритена кутия, пълна съ такива клѣчки и му казвате: „Синко, вземи тази кутийка и кажи „да бѫде видѣлина!“ Детето взима кутийката, драсва клѣчката, тя свѣтва, запалва свѣщьта и настава видѣлина въ цѣлата стая. Това е разтваряне, това е животъ, това е първиятъ день на ученика. Това е живата клѣчка, която има мощна сила — силата на магическата пръчица. Като разпрострешъ видѣлината на живота, все ще произведешъ топлина и ще стане день първи. Видѣлината и свѣтлината носятъ въ себе си топлина.

 

„И рече Богъ: Да бѫде твърдь посрѣдъ водитѣ, и да разлѫчи вода отъ вода. И направи Богъ твърдьта; и разлѫчи водата, която бѣше подъ твърдьта, отъ водата, която бѣше надъ твърдьта; и стана така. И нарече Богъ твърдьта Небе. И стана вечерь, и стана утро — день втори. „И разлѫчи вода отъ вода“, подразбира, че Богъ отдѣли Божествения животъ отъ земния животъ, отъ живота на човѣка. Твърдьта пъкъ е границата между Божествения и човѣшкия животъ. Ученикътъ ще създаде тази граница въ себе си и ще нарече това, което е надъ твърдьта „небе“, а което е подъ твърдьта „земя“. И въ скърбенъ часъ той ще пие отъ водата, която е горѣ. Нѣкой пѫть вие искате да пиете отъ водата на земята, отъ земния животъ. Ако пиете отъ тази вода, никога нѣма да уталожите вашата жажда. Роденото отъ плътьта, плъть е, то ще умре; роденото отъ Духа, духъ е, то вѣчно ще живѣе. Вие имате два живота: единиятъ е плътски, земенъ животъ, въ който се ражда онова вѫтрѣшно недоволство, умраза, състезание, спорове — въ него спокойствие нѣма? другиятъ животъ е небесниятъ, Божествениятъ, въ който има Любовь, Свѣтлина, Миръ и Радость.

 

Като разлѫчите тия два живота, ще дойде водата на земята, която ще служи за физическитѣ ви нужди. Вие сега боравите само съ водата, която е на земята. Забѣлѣжете, всички светии, които сѫ боравили съ Божествения свѣтъ, когато лѣкували нѣкой боленъ, прибѣгвали до водата надъ твърдьта. Прѣведено това на наученъ езикъ значи: тѣ сѫ лѣкували само тогава, когато сѫ успѣвали да привлѣкатъ слънчевата прана, или Божествения животъ да дѣйствува върху човѣка, и той веднага произвежда реакция. Понѣкога вашиятъ животъ се обезсмисля, нѣмате никакъвъ стимулъ да вървите напрѣдъ. Какъ ще осмислите живота си? Това е една отъ великитѣ тайни. Достатъчно е да придобиете само една десетохилядна часть отъ милиграма отъ водата на Божествения животъ и да я вкарате въ вашето тѣло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху васъ, и вие коренно ще се измѣните. Ако вие знаете тайната, да внесете въ вашия организъмъ отъ тази вода, като чрѣзъ инжекция, една капка само, въ васъ ще настане цѣлъ прѣвратъ. Ако прѣди това вие сте били 120 годишенъ старецъ, слѣдъ 24 часа само така ще се измѣните, че никой нѣма да ви познае. Ще се прѣвърнете въ единъ младъ, 21 годишенъ момъкъ. Очитѣ, коситѣ, бръчкитѣ на лицето, гласа ви — всичко ще се измѣни. Прѣдъ васъ ще стои младъ човѣкъ, съ мекъ, приятенъ гласъ. Вие ще го попитате: дѣ отиде старецътъ? — Замина си. — Дѣ замина? — Не зная. — Ще се върне ли? — Нѣма да се върне. Той ме остави наслѣдникъ на всичкото си имане, остави ме да уреждамъ всичкитѣ му работи.—Богъ да го благослови!

 

И тъй, слѣдъ като ученикътъ опрѣдѣли своя животъ, ще го събере, ще създаде въ себе си морето, за да се яви сушата, върху която трѣбва да работи. Той самъ ще образува своята суша, самъ ще образува своитѣ морета и океани — творецъ ще бѫде той. Господъ ще гледа това, което ученикътъ твори. Ученикътъ ще твори, и когато Богъ види, че е добро, ще се произнесе. Питамъ ви: колко хиляди години се изискватъ, за да направите едно море, като Черно море, или единъ океанъ, като Великия, или като Атлантическия? Такива морета и океани ще има и въ вашия животъ. Колко хиляди години се изискватъ, за да се създаде единъ континентъ, или една суша, като Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия! Такива континенти трѣбва да създаде ученикътъ и въ своя животъ. Виждате ли сега, каква работа прѣдстои на ученика? Вие, какъ разбирате живота на ученика? Да слѣдва четири години въ основното училище, три години въ прогимназията, петь години въ гимназията, четири години въ университета и слѣдъ това да кажете: свършиха се всичкитѣ работи. Не, прѣдъ васъ седи друга задача: да създадете твърдьта — границата между Божествения и земния животъ, да разлѫчите тия два живота. Вие искате Господъ да твори. Богъ, Който е съвършенъ, нѣма защо да твори за себе си. Всичко, което Той твори, е заради насъ.

 

„И нарече Богъ сушата Земя, и събранието на водата нарече Моря.“ Значи, събраниятъ животъ въ видъ на суша и вода, това е новиятъ животъ, новитѣ условия, които трѣбва да разработвате. Всички грамадни морета показватъ условията, при които ученикътъ трѣбва да развива своята дѣятелность, защото водата е носителка на живота. Сушата, земята пъкъ показва новитѣ условия, при които животътъ може да се прояви. Вижте въ живота, всѣки плаче за парче добра земя. И всѣки плаче за водица. Никой въ свѣта не може безъ водица. Тя е необходима за живота. И никой не може безъ парче земя — за нея всички се борятъ. Нѣкой казва: менъ не ми трѣбва никаква нива. Не, ти не разбирашъ смисъла на тази нива, ти не разбирашъ смисъла на това парче земя. Има ниви физически, има ниви духовни, има и ниви Божествени. Слѣдъ като завършишъ своята работа, своето учение на физическата нива, ще минешъ на духовната нива. Слѣдъ като завършишъ работата и учението си на духовната нива, ще минешъ на Божествената нива. И най-послѣ, слѣдъ като завършишъ работата и учението си на Божествената нива, ще отидешъ въ Великия животъ, да учишъ велики и славни нѣща. Днесъ ти знаешъ само да орешъ на земята, но това още не е наука.

 

„И рече Богъ: Да прорасти земята зелена трѣва, която да дава сѣме, и дърво плодоносно, което да ражда плодъ по вида си, на което сѣмето да е въ него на земята; и стана така И видѣ Богъ, че бѣше добро, И стана вечерь, и стана утро — день трети“. Както виждате, първитѣ форми на живота започватъ съ растителното царство, съ трѣвитѣ и дърветата. Значи, започва се съ тихия, съ мекия животъ, а не съ буйния животъ. А това, да се отдѣли видѣлината отъ тъмнината, е единъ много труденъ актъ, който ние минаваме мимоходомъ. Може да има нѣкои отъ васъ, които сѫ отдѣлили видѣлината отъ тъмнината, но тѣ сѫ малцина. Колко години, напримѣръ, ще ви вземе да направите една кибритена клѣчка? Какъ ще можете вие сами да извадите отъ земята тази клѣчка, т. е. да я създадете сами, да разлѫчите видѣлината отъ тъмнината? Днесъ всѣки може, като даде два лева, да си купи една кутия кибритъ, но каква усилена дѣятелность на цѣли 8,000 години седи прѣдъ насъ, докато се придобие тази кибритена клѣчка! Още по лесно е днесъ да се завърти ключа и електрическата свѣтлина да дойде.

 

За въ бѫдеще ще има още по-съвършенъ начинъ за добиване свѣтлина. Ще кажете: да бѫде видѣлина! — и ще стане видѣлина. Тогава нѣма да има нужда отъ кибритъ, нито отъ лампи, нито отъ електрическа свѣтлина. Сега тѣзи нѣща ви се виждатъ като приказкитѣ отъ 1001 нощь Нѣкои казватъ: ние да имаме кибритъ, че за друга свѣтлина не мислимъ. Да, докато живѣете земния животъ, такава свѣтлина ви трѣбва. Питате: каква е тази магия, за която говорите? — Имате право да питате. Ела съ менъ! Завеждамъ ви въ една стая и питамъ: виждате ли нѣщо? — Нищо не виждамъ. Веднага азъ давамъ заповѣдь да се направи една инсталация и казвамъ: да бѫде свѣтлина! И свѣтлината се явява. Вие виждате най-модерна инсталация, каквато и въ въображението не сте си рисували. Виждате хубави лампи и ключове, които безъ да въртите вие, сами се отварятъ и затварятъ. Като дамъ заповѣдь да се затворятъ лампитѣ, всички ключове се затварятъ, свѣтлината изчезва, и стаята остава въ първоначалния си видъ. Такава е нашата умствена инсталация. Ние не се нуждаемъ отъ постоянни инсталации. Не е позволено да се строятъ инсталации въ духовния свѣтъ. Въ духовния свѣтъ кажешъ нѣщо, и то става. Казвашъ нѣщо, то става и ти тръгвашъ по пѫтя си. Инсталации могатъ да се строятъ само въ физическия свѣтъ.

 

Когато ние казваме, че се задоволяваме съ малко, подразбираме Божествения и духовния животъ. Въ физическия животъ, колкото повече имашъ, толкова по-добрѣ; въ духовния животъ, колкото повече имашъ, толкова по-злѣ. Нѣкой пита: какъ ще придобия небето, какъ мога да влѣза въ духовния свѣтъ? Казвамъ: за да влѣзете въ духовния свѣтъ, трѣбва да олекнете, а това се постига, като раздадете всичко. Нѣкога пъкъ, нѣкой възвишенъ духъ иска да слѣзе на земята, но не знае какъ. Има учени духове, които сѫ създали цѣли слънчеви системи, но не знаятъ, какъ да слѣзатъ на земята. Тогава тѣ отиватъ при нѣкой духъ, който е слизалъ на земята, и го питатъ: какъ да слѣза долу? Той имъ казва: „Ще придобиете всичко.“ Въ такъвъ духъ влиза едно противорѣчие. Той си казва: „Досега седѣхъ, нищо не работихъ, но отсега нататъкъ ще започна да работя, да придобия всичко. Ще си създамъ една слънчева система и ще слѣза долу на земята.“ Той слиза на земята, но така се оплита, че съ хиляди години не може да се разплете, всичко забравя и не знае, какво да прави, за да се освободи отъ това положение. Иска да се върне отново въ духовния свѣтъ, но не знае какъ. Тогава Господъ му казва: „Ще се отречешъ отъ всичко.“ Какъ да се отрече, не знае. Господъ му праща единъ ангелъ да му покаже, какъ да се самоотрече, какъ да се разплете отъ своитѣ връзки.

 

Срѣщамъ нѣкой, който ми казва: азъ искамъ да отида на небето, но ще заведа и баща си тамъ, защото го обичамъ. Казвамъ: по този начинъ нито ти ще влѣзешъ въ небето, нито баща ти. Никой никого не може да води при Господа. Всѣки самъ трѣбва да отиде на небето. Сѫщиятъ законъ се приложи и по отношение на Христа, когато заминаваше за небето. Христосъ заведе ли съ себе си своитѣ ученици? — Не. Той имъ каза: „Азъ отивамъ при Отца си и ще ви приготвя мѣсто, а вие до това врѣме ще работите на земята.“ Въ всѣки едного отъ васъ трѣбва да се роди вѫтрѣшно желание да работи. И тъй, който отива на небето, отрича се отъ всичко земно; който слиза на земята, отрича се отъ всичко небесно. Кой е земенъ човѣкъ? — Който се е отрекълъ отъ всичко небесно. Кой е небесенъ човѣкъ? — Който се е отрекълъ отъ всичко земно. Какво нѣщо е небето? — Мѣсто, дѣто живѣятъ хора, които сѫ се отрекли отъ земния животъ. Какво нѣщо е земята? — Мѣсто, дѣто живѣятъ хора, които сѫ се отрекли отъ небесния животъ.

 

„И рече Богъ: Да бѫдатъ свѣтила на твърдьта небесна, за да разлѫчатъ деня отъ нощьта, и да сѫ за знамения, и за врѣмена, и за дни и години, и да сѫ за свѣтила на твърдьта небесна, за да свѣтятъ на земята; и стана така. И направи Богъ двѣтѣ голѣми свѣтила, голѣмото свѣтило, за да владѣе на деня, а малкото свѣтило, за да владѣе на нощьта; направи и звѣздитѣ. . . И видѣ Богъ, че бѣше добро. И стана вечерь, и стана утро — день четвърти.“ Въ този день Богъ създаде инсталацията на земния животъ, да го освѣтлява, а именно: слънцето, мѣсечината и звѣздитѣ. Всѣки трѣбва да освѣтли своята земя и своето небе. Вашето слънце, вашата мѣсечина и вашитѣ звѣзди трѣбва да изгрѣятъ! По този начинъ вие ще имате пособия, мѣрки, съ които ще разбирате нѣщата. И въ този смисълъ всѣки може да каже: Господъ създаде слънцето, мѣсечината и звѣздитѣ заради мене, за да опрѣдѣлямъ днитѣ, годинитѣ и врѣмената въ моя животъ. Моятъ животъ е една книга, върху която, съ помощьта на тия свѣтила, ще описвамъ, какъвъ е този животъ, който Богъ е създалъ. Врѣмето на моя животъ е опрѣдѣленъ актъ, въ който ще се отбѣлѣзва, дали азъ съмъ създалъ своята малка вселена, както Богъ иска. Четвъртиятъ день е страшниятъ день, страшното число. Въ този день се появили човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърце. Нѣкои отъ формитѣ, които Богъ създаде въ този день се привлѣкли къмъ ума, а нѣкои — къмъ сърцето.

 

„И рече Богъ: Да произведе водата изобилно гадини въодушевени, и птици да летятъ надъ земята по твърдьта небесна. . . И видѣ Богъ, че бѣше добро. И благослови ги Богъ и рече плодете се и множете се, и напълнете водата въ морята: нека се умножатъ и птицитѣ по земята. И стана вечерь, и стана утро — день пети.“ Всички животни въ водата, това сѫ слугитѣ, помощницитѣ на ученика въ неговия пѫть. Сѫщеврѣменно, тѣ се ползуватъ отъ всичкитѣ блага на този свѣтъ.

 

 

 

„И рече Богъ: да направимъ человѣка по образу нашему, и по подобию нашему. . . И създаде Богъ человѣка по образу своему, по образу Божию го създаде: мѫжки и женски полъ ги създаде. И благослови ги Богъ и рече имъ: плодете се, и множете се, и напълнете земята, и обладайте я; и владѣйте надъ рибитѣ морски, и надъ птицитѣ небесни, и надъ всѣко животно, което се движи по земята. . . И стана вечерь, и стана утро — день шести.“

 

Като говоримъ за ученика, ние разбираме животъ на творба, а не животъ на благодать, която му се дава. Слѣдъ като ученикътъ прѣмине прѣзъ първитѣ три живота, дава му се възможность да приложи своята сила въ малъкъ мащабъ, да види, по какво се различава новия отъ стария животъ. Новиятъ животъ е животъ на прѣчистване. Слѣдъ това настъпва истинско творчество. Днесъ всички говорятъ, че поетитѣ творятъ, че художницитѣ творятъ — всички хора искатъ да творятъ, но това желание е постижимо само за онзи, който може да бѫде ученикъ. Затова вие ще си кажете: азъ искамъ да се пробуди въ менъ съзнанието на ученика, да заживѣя въ новия животъ. Щомъ искате това, започнете съ първия день. Всѣки, който стане ученикъ, шесть дни, т. е. шесть периода трѣбва да твори, да създава въ себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Като дойдете до работата, трѣбва да имате образци, да знаете, какво изисква новиятъ животъ отъ васъ, и какъ трѣбва да дойде той. Щомъ новиятъ животъ дойде, всичко това, което сега виждате, нѣма вече да ви интересува. Този животъ трѣбва да бѫде съобразенъ съ Божията Любовь, съ Божията Свѣтлина, съ Мира Божий и съ Божията Радость. Когато говоря за ученицитѣ, азъ виждамъ прѣдъ тѣхъ една велика работа, за която трѣбва да се приготвятъ.

 

Нѣкой казва: азъ ще напусна нивата си. Не, нивата си не трѣбва да напущашъ. Другъ казва: ще напусна ралото и мотиката си. Питамъ: духовно рало и духовна мотика приготви ли си? — Ама азъ искамъ поетъ да стана. — Духовно перо приготви ли си? — Азъ искамъ проповѣдникъ да стана. — Ти знаешъ ли духовния езикъ, съ който трѣбва да говоришъ на хората? Отъ това гледище, вие трѣбва да разбирате думитѣ, които Христосъ казваше на своитѣ ученици: „Ако не се отречете отъ себе си, отъ майка си, отъ баща си и не вдигнете кръста си и не тръгнете слѣдъ мене, не можете да се наречете мои ученици“. Какъ мислите, ако Христосъ не се отрече отъ себе си, отъ своя животъ, отъ майка си и баща си, отъ всичко въ свѣта и не вдигна кръста си, можеше ли да бѫде образецъ за насъ? „Тури кръста на гърба си и ме послѣдвай“, казва Христосъ. Да туришъ кръста на гърба си, това е най-страшното нѣщо. То значи да туришъ на гърба си и доброто, и злото и да ги носишъ. Кого да послѣдвашъ? — Христа, т. е. Любовьта. Когато отидешъ да слушашъ Христа, ти ще бѫдешъ такъвъ юнакъ, че ще вдигнешъ на гърба си и злото, и доброто и ще можешъ да ги носишъ. Злото и доброто сѫ въ постоянна борба помежду си, понеже не могатъ да разрѣшатъ великата задача на живота. Ако ти чакашъ да спре борбата, трѣбва да знаешъ, че тази борба нѣма свършване. Ти ще имъ кажешъ: понеже вие дълго врѣме ще се борите, азъ ще ви вдигна и ще ви нося на гърба си. Тамъ долу хората вдигатъ шумъ, състезаватъ се. Ти ще си кажешъ: и васъ нѣма да чакамъ да утихвате.

 

Не можете да отидете при Христа, ако не вдигнете своя кръстъ. Защото и злото обича Бога. То прѣдставлява разумни сѫщества, както и доброто, само че сѫществата на доброто вървятъ въ правия пѫть, а тия на злото сѫ се отклонили отъ правия пѫть. И еднитѣ иматъ любовь къмъ Бога, и другитѣ иматъ любовь къмъ Бога. Когато злитѣ духове отиватъ при Бога, падатъ на колѣнѣ прѣдъ Него, цѣлуватъ, пригръщатъ краката Му, молятъ Му се, и Той вдига рѫката си отгорѣ имъ, благославя ги и ги праща въ свѣта да работятъ. Азъ прѣдставямъ това на човѣшки езикъ. Тѣ като дойдатъ на земята съ Божието благословение, живѣятъ по своему: започватъ да ядатъ кокошки, патици, агнета, това-онова, единъ човѣкъ ще убиятъ, другъ ще обѣсятъ, трети ще осѫдятъ и т. н. Тѣ казватъ: „Ние ходихме при Бога, цѣлувахме краката Му, Той ни даде своето благословение и ни каза да отидемъ въ свѣта и да правимъ, каквото знаемъ. Ние видѣхме вече Бога“. — Какъ го видѣхте? Какъвъ образъ имаше? — Той имаше черно лице, седѣше на черенъ столъ, съ черна патерица въ рѫка. Тѣ иматъ особено виждане, като прѣзъ черни очила. Добритѣ и злитѣ духове иматъ диаметрално противоположно схващане за Бога. Като слушате описанието на злитѣ духове за Бога, какво понятие ще си съставите за Бога, за Битието?

 

Често, за кратко врѣме вие минавате състояние на ожесточаване. Казвате: не вѣрвамъ вече въ Бога, ще живѣя, както живѣятъ всички хора. Какво подразбира това? Ще живѣешъ, както всички ония хора, които ядатъ, пиятъ, крадатъ, лъжатъ, заграбватъ, изобщо, както всички лоши хора. Разбиране е това! Другъ нѣкой казва: азъ се покаяхъ, ще живѣя, както всички добри хора живѣятъ. Какво подразбира това? Ще живѣешъ, както всички добри, праведни хора, които любятъ Бога: ще живѣешъ въ хармония и въ съгласие съ Бога, съ хората, ще имъ помагашъ; ще живѣешъ съ вѣра и надежда. Като отидете при добритѣ хора, ще видите весели, засмѣни лица, готови на всѣкаква услуга — хапката отъ устата си могатъ да дадатъ. Като отидете при лошитѣ хора, ще видите мрачни, недоволни лица, никаква готовность за услуга.

 

Питамъ: ако една овца е пѫтувала дълъгъ пѫть и спре въ дома на единъ вълкъ да си почине, какъ ще я посрещне той? — Ще я пригърне, ще я цѣлуне, ще я тури на хубаво легло, ще ѝ даде вода да пие, да се измие и т. н. Какво ще каже тази овца? — Азъ не искамъ да се раздѣлямъ отъ тебе, искамъ вѣчно при тебъ да живѣя. Това Любовь ли е отъ страна на вълка?

 

Въ Писанието се казва: „Ето, хлопамъ на вратата ви, и който ми отвори, ще влѣза“. Каква нужда има Христосъ, Който е съвършенъ, Който е образецъ на Любовьта, да хлопа на нашитѣ врата, да чака да Му отворимъ и да вечеря съ насъ? Това не е ли противорѣчие? Каква нужда иматъ богатитѣ хора, които разполагатъ съ милиарди левове, да тръгнатъ по кѫщитѣ на бѣднитѣ, да тропатъ по вратитѣ, да имъ раздаватъ хлѣбъ, пари и други потрѣби? Вие задавали ли сте си този въпросъ? Можете да си дадете много обяснения, но сѫщината на този въпросъ всѣкога ще остане неразрѣшена. На коя врата хлопа Христосъ? (— На сърдечната). — Дѣ е тази врата? (— У човѣка). — На кое мѣсто, именно? (— Въ съзнанието му). — Какво нѣщо, въ сѫщность, е човѣкътъ? (— Не знаемъ).

 

Вие сте изучавали геометрията, нали? Кажете ми, тогава, какво нѣщо

 

е квадратътъ? (— Фигура, заградена съ четири равни страни, които сѫ двѣ по двѣ помежду си успоредни). Възъ основа на какво стечение на сили или на закони тия четири страни сѫ равни? Значи, квадратътъ е образуванъ отъ четири страни, отъ които двѣ по двѣ вървятъ успоредно. Имате два паралелни пѫтя: А1В1 и А2В2. Пѫтьтъ А1В1 означава мѫжътъ или бащата, а пѫтьтъ А2В2 — жената или майката. Пѫтьтъ ВА означава брата, а пѫтьтъ СД — сестрата. Братътъ и сестрата вървятъ въ диаметрално противоположни посоки съ тия на бащата и майката. Интереситѣ на сина не сѫ интереси на бащата, и интереситѣ на дъщерята не сѫ интереси на майката. Тѣ иматъ само допирни точки. Синътъ има допирна точка съ бащата въ ѫгъла В, а съ майката — въ ѫгъла А. И дъщерята има двѣ допирни точки: съ майка си въ точка Д и съ баща си въ точка С. Питамъ: дѣ сѫ допирнитѣ точки на брата и сестрата? — Тѣ нѣматъ допирни точки. Тогава, сестрата може ли да влияе на брата? — Не може. Ами брата може ли да влияе на сестрата? — Не може. Тѣ нѣматъ допирни точки помежду си. Отношенията, които сѫществуватъ въ единъ домъ прѣдставляватъ цѣла геометрия, която може да се приложи въ живота. Какъ ще си влияятъ сестрата и брата? — Чрѣзъ майка си и чрѣзъ баща си. И забѣлѣжете, когато братътъ не се отнася добрѣ съ сестрата, тя се обръща къмъ майка си и казва: „Мамо, кажи на братъ ми да не ме закача, да не ме бие!“ По сѫщия начинъ тя се обръща и къмъ баща си. Ако сестрата се отнася злѣ съ брата си, той се обръща къмъ баща си и му казва: „Тате, кажи на сестра ми да не се отнася тъй злѣ съ мене!“ Сѫщото може да каже и на майка си. Питамъ: А1В1 и А2В2, т. е. бащата и майката иматъ ли допирни точки? — И тѣ нѣматъ допирни точки помежду си. Слѣдователно, тукъ виждаме единъ законъ на противорѣчие: мѫжътъ не може да говори на жената, нито жената може да говори на мѫжа. Ето защо, въ свѣта не може да се създаде фамилия, сѣмейство само отъ мѫжа и жената, понеже тѣ нѣматъ допирни точки. Законътъ на квадрата показва, че за да се образува една косвена връзка между мѫжа и жената, трѣбва да дойдатъ други двѣ линии, които да ги прѣсѣкатъ, и по този начинъ да се създадатъ между тѣхъ допирни точки. Кои сѫ тия двѣ линии? — Дѣцата. Тѣ свързватъ майката и бащата. Слѣдователно, съ право може да се каже: домъ, безъ дѣца е съграденъ на въздуха. Това е философията на живота.

 

 

 

И тъй, що е квадратътъ? — Фигура, която показва, какъ трѣбва да се устрои сѣмейния животъ. Затова вие трѣбва да изучавате този великъ законъ. Слѣдователно, бащата и майката заедно ще уредятъ живота на сина си и на дъщеря си, а синътъ и дъщерята заедно ще уредятъ живота на майка си и на баща си. Законътъ е такъвъ. И въ Писанието се казва: „Ще въздамъ възмездие до четвърти родъ“. Значи, синътъ и дъщерята изкупватъ грѣховетѣ на майка си, на баща си. Това е законъ, това е геометрия, това е наука, въ която има реалность. Квадратътъ прѣдставлява животъ въ четвъртото измѣрение. Значи, той е миналъ прѣзъ четири състояния, прѣзъ състоянията 1, 2, 3 и 4. (фиг. 2). Въ съврѣменната математика се казва: „Ако едно въображаемо или имагинерно число, т. е. такова, което не сѫществува, се умножи четири пѫти само на себе си, или се прѣкара прѣзъ четири различни състояния, получава се единица, едно реално число, съ което можемъ да боравимъ. Какво означава това? Ще го прѣведемъ по отношение квадрата. Квадратътъ остава непонятенъ за насъ дотогава, докато съществува нѣкѫдѣ въ невидимия свѣтъ. Обаче, като го умножимъ четири пъти самъ на себе си, получава се реална единица — реаленъ домъ. На основание на същия законъ, когато човѣкъ се умножи четири пъти самъ на себе си, образува реалния човѣкъ. Да се умножи човѣкъ четири пъти на себе си, значи да мине прѣзъ причинния свѣтъ, прѣзъ умствения свѣтъ, прѣзъ астралния свѣтъ и най-послѣ прѣзъ физическия свѣтъ. И когато въ Писанието се казва „множете се и плодете се“, това подразбира закона на умножението. Ако човѣкъ знае, какъ да се умножава самъ на себе си, той ще познае своята реалность. 

 

Ние идваме вече до онѣзи алхимически закони, до онази висша математика, която трѣбва да разбираме. Ѫглитѣ въ квадрата иматъ отношение къмъ човѣка, защото всѣки ѫгълъ е центъръ на извѣстни сили, които дѣйствуватъ по направление на диагоналитѣ. Какъ ще примирите тия сили? — Тѣ се примиряватъ въ центъра на квадрата, т. е. въ точката, дѣто се прѣсичатъ двата диагонала. Центърътъ прѣдставлява цѣлото. Слѣдователно, тия сили сѫ части отъ цѣлото, които се групиратъ въ общия центъръ. Всички сили на квадрата иматъ направление къмъ този центъръ. Ние наричаме това нѣщо стремежъ къмъ Бога. Щомъ всички сили се стремятъ къмъ Бога, противорѣчия не сѫществуватъ въ свѣта. Тѣ сѫществуватъ само като творчески актъ. 

 

Нѣкой казва: азъ искамъ да бѫда добъръ човѣкъ. Казвамъ: за да бѫдешъ добъръ човѣкъ, ти най-първо трѣбва да намѣришъ сестра си, съ която нѣмашъ допирни точки, а послѣ трѣбва да намѣришъ майка си и баща си. Намѣришъ ли ги, съ тѣхъ заедно ще образувашъ триѫгълника, напримѣръ триѫгълникътъ АСВ. Що е триѫгълникътъ?

 

— Законъ на примирение. Тукъ имате пакъ три допирни точки, а това е Божественото съчетание. За да има хармонично съчетание между двама души, най-първо между тѣхъ трѣбва да има поне три допирни точки. И сега, отъ съчетанието на триѫгълника и квадрата се образува петоѫгълникътъ. Той прѣдставлява дома, кѫщата,  въ която петима души трѣбва да живѣятъ подъ единъ покривъ. По този начинъ се е образувалъ домътъ АВСДЕ. Както виждате, нѣщата въ природата не сѫ произволни. Ние живѣемъ въ Божествената реалность на нѣщата, но трѣбва да разбираме нейнитѣ закони. Всѣка жива линия, всѣка жива мисъль, всѣко живо чувство, всѣко живо дѣйствие, което се проявява у насъ, не е произволно — всѣко нѣщо си има причина. Слѣдователно, за да разберете причинитѣ и побужденията на нѣщата, трѣбва да изучавате всички прояви, всички явления въ живота и въ природата. Като се роди една мисъль въ васъ, вие трѣбва да я разгледате, да видите, дали тази мисъль е ваша, или е гостенка: дали ви е сестра, братъ, майка, баща и т. н. Вие трѣбва да разбирате произхода на всѣка мисъль, която се поражда въ ума ви, 

 

И тъй, квадратътъ е мѣрка за опрѣдѣляне на всички сили, които се срѣщатъ въ васъ. Вие трѣбва да създадете въ себе си Божественъ домъ. Той прѣдставлява новото тѣло на човѣка, което му е нужно за новия животъ. Има тѣло естествено, има и тѣло духовно. Нѣкой казва: тия нѣща сѫ дълбоки работи, не сѫ за менъ. Дали ги признавате или не, дали ги искате, или не, тѣ сами ще ви намѣрятъ. Въ това отношение, вие мязате на страусовата птица, която, при опасности, скрива главата си между крилѣтѣ си, и по този начинъ мисли, че е избѣгала отъ очитѣ на неприятеля. Все едно, ловецътъ лесно я намира, защото цѣлото ѝ тѣло седи навънъ. Така и лалугерътъ, като иска да избѣга отъ човѣка, скрива се въ нѣкоя дупка, мисли, че никой не може да го извади оттамъ. Лъже се, горкиятъ лалугеръ! Човѣкътъ е по-уменъ отъ него. Взима 2 — 3 кофи вода, налива ги въ дупката, и лалугерътъ, ще-не-ще, излиза. Сѫщото е и съ човѣка, който казва, че нѣкой работи били дълбоки, не били още за него. Ще дойде нѣкой по-уменъ отъ него и ще го накара да излѣзе изъ дупката.

 

Нѣкой хора казватъ: парици да имаме! Въ тѣхъ седи смисълътъ на живота. Паритѣ сѫ изобрѣтение на човѣшкия умъ, тѣ не разрѣшаватъ въпроситѣ. Ако е въпросъ за богатство и сила, то е друго нѣщо. Богатството и силата сѫ качества на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърце. Динамическиятъ моторъ пъкъ, който дава направление на ума и на сърцето, който използува тѣхнитѣ богатство и сила, това е човѣшката воля. Ако имашъ умъ и сърце, а нѣмашъ воля да приложишъ тѣхното богатство и тѣхната сила, какво ще постигнешъ? Ако нѣкое малко, глупаво дѣте започне да пали отъня, а не знае, какъ да го запали, какво ще стане? — Ще пръсне котелътъ. Котелътъ, това е човѣшкото сърце. То не трѣбва да се пръска. Нѣкой казва: азъ имамъ богато сърце. Да, но ти трѣбва да бѫдешъ уменъ, да знаешъ, какъ се управлява този котелъ, да не се пръсне. Умниятъ човѣкъ не трѣбва да прѣсилва своята машина, не трѣбва да увеличава огъня повече, отколкото котелътъ може да издържи. Всички трѣбва да имате здраво тѣло.

 

Мнозина питатъ: какво нѣщо е новото учение? — Новото учение прѣдставлява хармонично съчетание между единъ триѫгълникъ и единъ квадратъ. Това е научно обяснение на новото учение, съ което хиляди години се занимавали и продължаватъ да се занимаватъ ученицитѣ на окултната Школа. Квадратътъ, триѫгълникътъ прѣдставляватъ качества, сили, които сѫществуватъ въ природата: въ минералитѣ, въ растенията, въ животнитѣ и въ човѣка — въ неговитѣ мисли и чувства. Ако не разбирате тѣхнитѣ закони, вие ще се намѣрите въ единъ лабиринтъ. Забѣлѣжете, вие започвате една работа, донѣкѫдѣ върви добрѣ и тъкмо се почувствувате радостни и щастливи, гледате — всичко рухва, изчезва прѣдъ васъ, като димъ. Чудите се, какъ стана това нѣщо? Защо? Такова нѣщо сѫ силитѣ въ природата. Вие трѣбва да ги разбирате и да вървите съобразно съ тѣхъ. Напримѣръ, вие минавате прѣзъ нѣкоя гѫста гора, но не обръщате внимание на дърветата, и току изведнъжъ единъ клонъ ви удря въ очитѣ. Вие веднага затваряте очитѣ си, спирате се, не можете да вървите напрѣдъ. Очитѣ ви сълзятъ, болятъ ви, не можете да ги отворите. Затова и псалмопѣвецътъ казва: „Господи, като минавамъ прѣзъ непознати, чужди мѣста за менъ, води ме за рѫка“. Да, има незнайни мѣста, има голѣми блата и пропасти въ пѫтя на ученика, които не може да прѣмине безъ водачъ. Нѣкой казва: азъ мога и безъ Учитель. Можешъ безъ Учитель, но ако отивашъ до с. Драгалевци. Отивашъ ли, обаче, на върха Монъ-Бланъ, Учитель ти трѣбва, и то първокласенъ, тамъ самъ не можешъ да стигнешъ. Има учители, които не могатъ да изведатъ своитѣ ученици до тази височина. Като дойдатъ до едно мѣсто, казватъ: по-нататъкъ нѣма защо да вървимъ, това е достатъчно. Много учение не ни трѣбва.

 

Сега, като ученици, вие трѣбва да имате силно желание, да вървите напрѣдъ. Ще имате мѫчнотии въ живота си, но нѣма да се обезсърдчавате; ще срѣщате противорѣчия, но вѣрата си нѣма да губите; ще срѣщате умразата, безъ да мразите; ще носите и злото, и доброто на гърба си, безъ да взимате участие въ тѣхния разговоръ. Ти ще ги носишъ на гърба си, а тѣ ще спорятъ. Отъ врѣме на врѣме ще се обръщашъ да ги погледнешъ, какъ спорятъ, но ще си мълчишъ, ще повдигнешъ малко раменѣтѣ си и ще продължишъ пѫтя си. Като се уморишъ, ще ги сложишъ на земята да си починешъ. Тѣ още ще продължаватъ спора, но ти нѣма да взимашъ никакво участие. Това ще бѫде едно занимание за тебе. Като си починешъ, пакъ ще ги вдигнешъ на гърба си и ще продължишъ напрѣдъ.

 

Ето едно разрѣшение на противорѣчията, които срѣщате въ живота си! Вие носили ли сте по този начинъ вашия кръстъ? Вие взимате кръста на гърба си, поносите го малко, слѣдъ това го сваляте на земята, но все питате, какъ може да се освободите отъ него. Знаете ли, на какво мязате съ вашия кръстъ? Дѣцата иматъ обичай, като хванатъ нѣкой малъкъ бръмбаръ, завързватъ единия му край съ конецъ, дълъгъ около десетина метра, а другиятъ край на конеца държатъ въ рѫката си и пущатъ бръмбара на свобода. Той, като се почувствува свободенъ, хвръква, но като дойде на височина десеть метра, конецътъ го потегля, и той пада на земята. Слѣдъ това отново хвръква и пакъ пада, не му идва на умъ, че е вързанъ. Така и вие, като този бръмбаръ, сте вързани за вашия кръстъ, но имате вѫже, дълго десеть метра. Направите опитъ да хвръкнете, издигнете се на височина десеть метра и падате. Казвате си: чудно нѣщо! Отначало тръгнахъ добрѣ, хвърчахъ до едно мѣсто, но какво стана, че паднахъ? Дойде нѣкаква външна причина, потегли ме, и азъ паднахъ. Не, вие не можете сами да се освободите отъ вашия кръстъ.

 

Питамъ: кой ще ви освободи отъ този кръстъ? — Това е великата задача, която трѣбва да разрѣшите, като ученици. Да вдигнете своя кръстъ на гърба си, да разрѣшите противорѣчието, което се крие въ него и да кажете: „Не моята воля, а волята на Отца си ще изпълня“ — това е най страшната и сѫщеврѣменно най-великата задача, която трѣбва да разрѣшите. Христосъ казва: „Твоята воля ще изпълня, Отче, а не моята. Въ Твоитѣ рѫцѣ прѣдавамъ духа си. Ти ще ме водишъ!“ Това подразбира връщане къмъ Бога; това подразбира знание и приложение на законитѣ. Този процесъ става сега у всинца ви, но вие не вѣрвате. Дали вѣрвате или не, дали сте свѣтски или духовенъ човѣкъ, това не важи, нѣма да се избавите отъ противорѣчията на живота. Казвате: азъ ще тръгна въ този пѫть. И да тръгнете, и да не тръгнете, вие вече влизате въ живота. Вие слѣдите по вѣстницитѣ за ония двама италиянци, които сѫдятъ въ Америка. Както виждате, тѣ не сѫ американски поданици, но веднъжъ прѣстѫпили законитѣ, държатъ ги отговорни. Сѫщото прави и природата. Прѣстѫпишъ ли нѣкой отъ нейнитѣ закони, тя те хваща и те държи отговоренъ. Казвате: азъ не знаехъ тия закони. — Ти трѣбваше да ги знаешъ. Тѣ сѫ написани въ самата природа, и ти трѣбваше да разбирашъ нейния езикъ. Днесъ цѣлиятъ свѣтъ протестира за тия двама италиянци, искатъ да ги освободятъ отъ клѣщитѣ на американскитѣ закони, но не могатъ — животътъ имъ виси на косъмъ. И най-страшното положение, въ което се намиратъ тѣ, е това, че отъ толкова дълго врѣме живѣятъ съ мисъльта, какво ще стане съ тѣхъ. Туй положение е по-страшно, отколкото веднага да ги обѣсятъ.

 

Когато говоримъ за Любовьта, ние разбираме единствената сила, която може да ви придружи прѣзъ вашия труденъ пѫть и да ви изведе отъ него благополучно. Тя е единствената утѣшителка на човѣка въ тежки и трудни часове на живота му. Това значи да бѫдете носени на рѫцѣ. Само Любовьта може да ви прѣнесе на рѫцѣтѣ си.

 

И сега, азъ искамъ да бѫдете дѣятелни, а не бездѣятелни. Ученикътъ има много работа, има какво да работи. Какво прави добриятъ синъ? — Той ходи всѣки день на работа. Днесъ отива на нѣкоя градина, утрѣ на нѣкое лозе, копае, чисти и като събере достатъчно богатство, занася го на домашнитѣ си. Така и вие, каквото спечелите на земята, трѣбва да го занесете горѣ. Какъ мислите да отидете тамъ? Мислите ли, че ако отидете като грѣшникъ, съ празни рѫцѣ, ще ви посрещнатъ съ лаврови вѣнци? Само единъ случай има такъвъ — случаятъ съ блудния синъ. Добрѣ ли е всички да бѫдете въ положението на блудния синъ? Той се разкая и каза на баща си: „Азъ не съмъ достоенъ да се нарека твой синъ, затова, направи ме послѣденъ твой слуга!“ Този слуга, като работи на господаря си, нали ще му донесе нѣщо?

 

Та казвамъ: щомъ вие се връщате къмъ Бога, трѣбва да работите, или като слуги, или като синове. Кое положение искате да заемете?

 

И тъй, животътъ на ученика е великъ животъ. Като приемате благата на този животъ, ще казвате: има смисълъ да се живѣе! Псалмопѣвецътъ казва: „Като видя Божието лице, ще бѫда доволенъ“. Ученикътъ трѣбва да каже: „Като видя лицето на своя Учитель, като разбера смисъла на онова знание, което съмъ придобилъ отъ Него и като започна да манипулирамъ съ всички свои сили, азъ ще бѫда доволенъ отъ своя животъ.“ Тогава ученикътъ ще ходи да хлопа по вратитѣ на своитѣ ближни и да имъ помага.

 

Христосъ хлопа на вратитѣ на хората, за да имъ покаже начина, по който могатъ да разрѣшатъ мѫчнотиитѣ въ своя животъ. На всички врати ли хлопа Христосъ? — Не, Той хлопа само на вратитѣ на ученицитѣ, както и на тия хора, у които съзнанието е пробудено, и които сѫ се молили дълго врѣме. Христосъ ще похлопа, ученикътъ ще Му отвори, и Той ще му прѣдаде първия урокъ.

 

„Ето, хлопамъ на вратата ви“, казва Христосъ. Този стихъ се отнася за ученицитѣ, за пробуденитѣ души.

 

Забѣлѣжка. Днесъ ще прочетете 10 глава отъ Евангелието на Матея, да видите, какъ ще я разберете при свѣтлината, която имате тази сутринь.







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt