Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1927_08_21 Обичь къмъ знанието

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 20 декември 2015 - 10:11

От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г.
Първо издание: София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

8 ч. в.

 

 

 

Обичь къмъ знанието.

 

„С а м о  с в ѣ т л и я т ъ  п ѫ т ь  н а  М ѫ д р о с т ь т а  в о д и  к ъ м ъ  И с т и н а т а.“

 

Размишление.

 

Ако ви се даде да развиете темата, „кой е най-важниятъ въпросъ за младитѣ“, или „отъ какво се интересуватъ младитѣ най-много“, какво бихте писали по нея? Азъ ще ви улесня въ отговора. Ще ви попитамъ: отъ какво    най-много се интересува новороденото дѣте? — Отъ храната, отъ млѣкото на майка си. Първата тема, съ изучването на която дѣтето започва, е млѣкото на майка му. То пристѫпва къмъ това млѣко, като нѣкой ученъ професоръ, и започва да го изслѣдва, да го анализира. Отъ млѣкото зависи неговото бѫдеще. Тогава, кой е най-важниятъ въпросъ, съ който ученикътъ трѣбва да се занимава най-първо? Кой е този въпросъ, отъ който зависи неговото бѫдеще?

 

Сега ще направя единъ паралелъ. Както отъ млѣкото на майката зависи здравословното състояние на дѣтето, доброто състояние на неговия умъ и на неговото сърце, на неговитѣ мисли и чувства, тъй и отъ обичьта, отъ любовьта на ученика къмъ знанието зависи неговото правилно развитие. Слѣдователно, ако майката дава най-хубавото млѣко на своето дѣте, тогава неговото здраве, неговитѣ мисли и чувства ще бѫдатъ нормални. Ние разбираме, че такова дѣте е родено и отгледано по всички правила на разумната природа, затова то е здраво въ всѣко отношение. Ние не говоримъ за онѣзи отклонения, които сѫществуватъ въ живота. По сѫщия законъ ученикътъ трѣбва да започне съ обичь къмъ знанието. Знанието е прѣдметътъ, къмъ който той трѣбва да се стреми, а Любовьта е храната, която той трѣбва да възприема. Нѣма ли ученикътъ любовь къмъ знанието, той нищо не може да постигне. Има ли любовь къмъ знанието, както дѣтето има любовь къмъ млѣкото на майка си, то ще улесни пѫтя на неговата душа, ще спомогне за правилното развитие на неговия умъ. Понеже всички вие сега минавате въ по-горенъ класъ, отъ васъ се изисква любовь къмъ знанието. За въ бѫдеще, ако нѣмате любовь къмъ знанието, вие ще бѫдете ученици само по форма, а не и ученици въ идейния смисълъ на думата. Ученикъ може да бѫде всѣки, билъ той младъ или старъ, ако има любовь къмъ знанието.

 

Ще ви задамъ още единъ въпросъ: кои сѫ признацитѣ на любовьта къмъ знанието? Това сѫ най-елементарнитѣ работи на новата философия, на новото разбиране и схващане на нѣщата. Азъ турямъ едно разграничение между старата и новата философия на живота, която върви съобразно великитѣ закони на природата. Като наблюдавате и изучавате тази жива, разумна природа, тя ще ви разкрие това, което досега не е било достѫпно за умоветѣ ви.

 

Да допуснемъ, че вие се занимавате съ геологията, изучавате земнитѣ пластове. Вие може да изучавате тѣхния съставъ само, а може да изучавате и формата имъ, дали тия пластове сѫ нагънати, прѣчупени или хоризонтални.

 

SB_1927%20-%200491.jpg

 

Казвате какво ни интересува, дали извѣстни земни пластове сѫ огънати или прѣчупени? Самитѣ пластове може да не ви интересуватъ, тѣ може да нѣматъ никакъвъ смисълъ за васъ, но не може да не ви интересува водата и качеството на водата, която излиза отъ тия пластове. Ако тия пластове сѫ пѣсъчници, при това прѣчупени, тѣ ще образуватъ подземни долини, прѣзъ които водата като минава, ще се прѣчиства, и така тѣ ще бѫдатъ носители на най-хубавата вода. Питамъ ви: ако вие се занимавате съ хидрологията и разбирате, дѣ има вода и каква вода, нѣма ли да услужите на хората, които се нуждаятъ отъ нея, да имъ покажете, дѣ има най-хубава вода? Не само, че ще имъ услужите, но всички ще ви уважаватъ вече, ще минавате за единъ ученъ човѣкъ. У много хора има такива начупени и огънати пластове. Казвате: това не е хубаво. Не, вие не разбирате законитѣ. Често въ тия начупени и огънати пластове се крие най-хубавата вода. Питамъ ви: кое е по-хубаво, вашитѣ пластове да бѫдатъ начупени и огънати, както сѫ пластоветѣ СД и да има въ тѣхъ вода, или да бѫдатъ х о р и з о н т а л н и  и да нѣма въ тѣхъ вода? Или, кое е по-хубаво, да имате единъ правъ характеръ, както хоризонталнитѣ пластове, и да нѣма въ него вода, или да имате единъ огънатъ характеръ, както пластоветѣ СД, но да има въ него вода? По прѣчупването, по огъването на земнитѣ пластове може да се изчисли, до каква дълбочина е проникнала водата въ земята.

 

По сѫщия законъ, като изучавате човѣшкия мозъкъ, ще видите, че той е сѫщо така набразденъ, образуванъ отъ редъ начупени, огънати пластове, които сѫ прѣтърпѣли редъ метаморфози, докато дойдатъ до това състояние, въ което ги намираме. По гънкитѣ на мозъка тече козмическата енергия на разумния животъ, който душата използува. Ученитѣ хора казватъ, че отъ гънкитѣ на човѣшкия мозъкъ зависи неговата мисъль. Това значи, че енергията на мисъльта тече именно по тия гънки, и по тѣхъ пакъ излиза навънъ. Тѣ сѫ проводници на енергиитѣ отъ цѣлото пространство. Щомъ тия пластове сѫ огънати, нѣкой ученъ може да пусне своята сонда въ тѣхъ и да извлѣче вода, но ако сѫ хоризонтални, прави, щомъ пробие въ тѣхъ дупка за своята сонда, колкото вода има, ще се изгуби, ще потъне надолу нѣкѫдѣ, и той не ще може да извлѣче вода нагорѣ. Така че, ако нѣкой иска да изправи огънатитѣ пластове, какво ще стане? — Водата въ тѣхъ ще се изгуби.

 

И тъй, законътъ, който ние извличаме отъ тия разсѫждения е слѣдниятъ: когато много човъркаме, когато много чоплимъ извѣстенъ прѣдметъ, или извѣстенъ философски въпросъ, той най-послѣ изгубва своето съдържание. Това става често съ идеята за морала. Ако чоплите много тази идея, най-послѣ моралътъ потъва нѣкѫдѣ дълбоко въ земята, и вие вече нѣма да знаете, кое е морално и кое не, или кое е право и кое не. И тогава вие съвсѣмъ забърквате понятията и разбиранията си за морала.

 

SB_1927%20-%200493.jpg

 

Какви трѣбва да бѫдатъ отношенията на пластоветѣ единъ къмъ другъ? Какъ ще ги изразите научно? Да кажемъ, че вие имате единъ пластъ, който заема положението А2 Б В по отношение пласта М. Какъвъ ще бѫде той? Този пластъ ще бѫде безводенъ, защото не може да задържа вода въ себе си. На кои пластове отъ живота можемъ да уподобимъ безводнитѣ? Безводни пластове въ нашия животъ сѫ всички ония, въ които се срѣщатъ противорѣчия. Знаете ли, колко вѣкове, колко хиляди години сѫ били нужни на природата, за да огъне хоризонталнитѣ пластове? Тѣ постепенно сѫ се огъвали. Ако вие разглеждате научно земнитѣ пластове и правите паралелъ между тѣхъ и огъванията въ мозъка, може да кажете, че това е едно случайно съвпадение, а може да извадите заключение, че нѣкаква разумна сила е работила въ природата. Какъ ще разсѫждавате по този въпросъ, това ще зависи отъ степеньта на вашето умствено развитие.

 

И тъй, проявленията на външната природа се виждатъ и въ нашитѣ прояви, затова ние можемъ да се ползуваме отъ природата. Щомъ ние се учимъ отъ нея, въ това отношение, не можемъ да изискваме нашия животъ да бѫде гладъкъ. У младитѣ има желание животътъ имъ да върви гладко, да нѣматъ мѫчнотии. Трѣбва да знаете, обаче, че всѣка мѫчнотия съотвѣтствува на умственото развитие на младия. Една българска поговорка казва: „Какъвто е умътъ му, такъвъ е домътъ му“. Това подразбира, че споредъ степеньта на неговия умъ, такава е и отговорностьта, която природата му налага. Въ природата има единъ великъ законъ, който опрѣдѣля мѫчнотиитѣ на хората споредъ тѣхното умствено развитие. Колкото мѫчнотиитѣ на единъ човѣкъ сѫ по-голѣми, толкова този човѣкъ седи на по-високъ умственъ уровенъ; и колкото мѫчнотиитѣ му сѫ по малки, толкова той седи на по-низъкъ умственъ уровенъ. Въ това отношение историята ни показва, че най-великитѣ хора въ свѣта, които сѫ помогнали за повдигането на човѣчеството, сѫ имали най-голѣми мѫчнотии, но сѫ ги прѣодолѣвали. Слѣдователно, всѣки отъ васъ може да прѣодолѣе каква и да е мѫчнотия по единъ разуменъ начинъ.

 

Да допуснемъ, че ви даватъ да скѫсате едно дебело гемиджийско вѫже. За тази цѣль ви даватъ само една шевна игла. Какъ ще скѫсате това вѫже? Можете ли да го скѫсате изведнъжъ? — Не можете. Ще вземете иглата и ще го разнищвате конецъ по конецъ. Колко врѣме ще ви отнеме това разнищване? — Много врѣме. Затова, първо у васъ ще се яви желание да го скѫсате изведнъжъ. Единственитѣ срѣдства, които ви се даватъ за разнищването на това вѫже сѫ иглата и врѣмето. Като разнищвате вѫжето конецъ по конецъ, вие ще научите много работи. Какво, напримѣръ, ще научите? Най-простото нѣщо, което ще научите, е това, отъ колко нишки е направено вѫжето. Какво още ще научите? (— Търпѣние. Постоянство. Срѫчность). Да, срѫчность ще придобиете, да можете майсторски да кѫсате вѫжето, конецъ по конецъ, а не по два или по три конеца заедно. Природата не позволява да се кѫсатъ по два конеца наведнъжъ, а само по единъ конецъ. Скѫсате ли два конеца наведнъжъ, вие нарушавате нейнитѣ закони.

 

Ако разглеждате този въпросъ, споредъ вашитѣ разбирания, ще кажете, че можете де кѫсате и по два, и по три, и по четири, и по петь конеца наведнъжъ, но природата, като ти дава на разположение игла и врѣме, не позволява да кѫсашъ нито два конеца на веднъжъ, а само по единъ конецъ, Тя казва: „Азъ ти давамъ на разположение врѣме, колкото искашъ, но ще кѫсашъ вѫжето конецъ по конецъ!“ По колко часа на день ще кѫсате тия конци? Ще кажете: за да скѫсамъ вѫжето скоро, азъ ще работя по цѣлъ день. Не, природата не позволява да кѫсате концитѣ на вѫжето повече отъ единъ часъ на день. Правили ли сте опитъ, по колко конци можете да кѫсате въ единъ часъ? Ако това вѫже има 10,000 нишки, правили ли сте опитъ, по колко нишки може да кѫсате въ една минута, и то по всички правила, безъ да бързате? Концитѣ на това вѫже сѫ така оплѣтени, че като хванешъ единия, закачашъ другия, а природата казва: „Ще разнищвашъ концитѣ единъ по единъ, безъ да ги кѫсашъ, безъ да имъ вързвашъ вѫзли“. Какъ мислите, колко врѣме ще ви отнеме да скѫсате едно такова дебело вѫже? (—Петь часа).

SB_1927%20-%200495.jpg

 

Добрѣ, ще ви дамъ едно здраво вѫже, да видимъ, дали ще можете за петь часа да го разнищите конецъ по конецъ. Голѣма срѫчность се изисква! Да допуснемъ, че това вѫже прѣдставлява огънатитѣ пластове Р и R. Водата се намира въ послѣдния пластъ R, дѣто е спусната една сонда. Слѣдъ този пластъ идватъ редъ хоризонтални пластове. Като скѫсате и послѣдния конецъ на вѫжето, какво ще стане? Въ всѣки конецъ има извѣстенъ родъ енергия, и слѣдъ като скѫсате конеца, тази енергия ще се влѣе въ васъ. Вие трѣбва да знаете, какъ да използувате тази енергия. Питамъ ви: като скѫсате и послѣдния конецъ, готови ли сте да използувате тази енергия? Често вие казвате: азъ ще скѫсамъ връзкитѣ си съ еди-кой си човѣкъ. Като скѫсате тази връзка, готови ли сте да не мислите повече затова? Готови ли сте да запълните тази празнина, която се образува въ този случай? Готови ли сте да се справите съ тия елементи, които се образуватъ при това скѫсване? Вие имали ли сте такава опитность, да скѫсате всички връзки съ единъ вашъ приятель? Вие не можете да скѫсате всички конци съ нѣкой вашъ приятель, а само нѣколко отъ тѣхъ. Какво чувствувате тогава? — Болка. Нѣма човѣкъ, който да не е миналъ прѣзъ тази опитность, да кѫса връзки съ нѣкой свой приятель. Какво правите, слѣдъ като скѫсате концитѣ? Лѣгате, ставате, ходите, излизате, влизате, не можете да си намѣрите мѣсто, не можете да намѣрите начинъ, какъ да се освободите отъ това състояние. Послѣ какъ вързвате конеца? Правите ли вѫзли? Като скѫсашъ веднъжъ конеца, природата не позволява да вързвашъ вѫзли. Питамъ: като сте скѫсали конеца, какъ ще изправите погрѣшката си? Конецътъ е скѫсанъ, погрѣшката е направена, при това вѫзли не могатъ да се правятъ, какъ ще се изправи тогава погрѣшката?

 

Ако минава вода прѣзъ глинести пластове, каква ще бѫде тя? — Нечиста. Прѣзъ какви пластове трѣбва да минава водата, за да бѫде най-чиста, най-хубава? — Прѣзъ пѣсъчливи пластове. Тогава, по аналогия на това, ще ви запитамъ: за да бѫде животътъ ви най-чистъ, най-хубавъ, прѣзъ какви пластове трѣбва да прѣмине? — Прѣзъ грапави пластове, защото тѣ отговарятъ на пѣсъчливитѣ пластове въ природата. Дѣ се намиратъ тия грапави пластове у васъ? — Въ ума. Глинеститѣ, тинеститѣ пластове се намиратъ въ сърцето. Затова, именно, азъ ви говорихъ за чистата, за правата мисъль. Тази мисъль ви е потрѣбна, за да придобиете възвишения животъ, който ще внесе подобрение у васъ. Чистиятъ животъ се ползува отъ благата и придобивкитѣ на живота, но не и отъ удоволствията въ живота.

 

Какво се разбира подъ думата „удоволствие“? Ще ви приведа нѣколко примѣри, да видите, кое съврѣменниятъ свѣтъ нарича удоволствие. Срѣщате единъ младъ ученикъ, турилъ цигара въ уста, разхожда се самодоволно, пуши. Пушенето е удоволствие, което не помага за развитието на ученика. Виждамъ другъ ученикъ, той пъкъ надигналъ чашка ракия или винце, пие. Казва: азъ пия ракия, защото тя ще стимулира стомаха ми, а отъ това и умътъ ми ще заработи по-усилено. Има редъ учени хора, лѣкари, които прѣпорѫчватъ пиене на вино въ малко количество. Природата, обаче, е прѣдвидила само едно питие — водата. Тя казва: „Ако искашъ умътъ ти да бѫде бистъръ, ясенъ и да работишъ добрѣ, трѣбва да пиешъ само вода. Намѣри най хубавата, най-чистата вода и отъ нея пий!“ Ако искашъ да пушишъ, тя казва: „Ти трѣбва да мислишъ!“ За пушене, за кадене се говори и въ Писанието. Въ Новия Завѣтъ се казва, че молитвитѣ на праведнитѣ възлизали нагорѣ като димъ, носени били като въ кадилница. Значи, горение трѣбва да има навсѣкѫдѣ. Въ този случай, мисъльта облагородява ученика. Мисъльта на всѣки ученикъ трѣбва да гори! Ученикътъ може да прави разни физически упражнения, може да рисува, да свири, да учи, да се занимава съ какво и да е изкуство, стига всички тия нѣща да развиватъ неговия умъ. Той трѣбва да се пази отъ всички безполезни удоволствия, които спиратъ развитието на неговия умъ.

 

Да допуснемъ, че вие сте даровитъ, способенъ ученикъ, имате голѣма обичь къмъ знанието, но сѫщеврѣменно нѣмате баща, майка, нито приятели, които да ви помогнатъ, нито срѣдства за учене. Питамъ ви, по кой начинъ ще си доставите срѣдства? (—Ще упражняваме занятието, което имаме и отъ него ще се ползуваме). Да кажемъ, че вие можете да свирите, да рисувате, или да шиете, да правите обуща. Кое отъ всички тия занятия и изкуства въ дадения случай ще бѫде най-подходяще? Кое трѣбва да използувате? (—Правене обуща и шиене дрехи). Значи, вие бихте прѣдпочели обущарството и шева прѣдъ изкуствата. Питамъ ви: какъ мислите, споредъ васъ, позволено ли е на ученика да взима пари на заемъ отъ другаритѣ си? Да си помагате взаимно, то е другъ въпросъ, но азъ говоря за правене заеми, съ обѣщание, че слѣдъ нѣколко дни ще ги върнете, а при това минаватъ месеци, и вие не можете да се издължите. Освѣнъ това, колко пари трѣбва да искате на заемъ? (—Колкото можемъ да върнемъ и колкото да си купимъ хлѣбъ). Да, така е, колкото ви трѣбватъ за хлѣбъ. Ами, колко хлѣбъ може да изяде единъ ученикъ. на день? Половинъ килограмъ хлѣбъ достатъчно ли е?

 

Сега ние зачекваме единъ отъ сѫщественитѣ въпроси — въпросътъ за доволството. Човѣкъ още отъ младини трѣбва да учи закона на доволството. Ученикътъ всѣкога трѣбва да има най-хубавъ хлѣбъ, но каквото количество и да има, всѣкога трѣбва да е доволенъ. Той нѣма право да изказва недоволство отъ количеството на храната си, защото всѣки день носи своето благо. Днесъ може да има скромна храна и въ малко количество, утрѣ ще бѫде по-богата и повече. Но каквото има днесъ, ученикътъ трѣбва да бѫде напълно доволенъ, не трѣбва да иска повече. Колкото и малко хлѣбъ да има, той трѣбва да го погледне, да се усмихне, да го помилва и да каже: благодаря и за това, двама заедно ще учимъ. Тогава и хлѣбътъ ще му се усмихне и ще каже: съ тебе заедно лесно ще научимъ урока. (Ние още не сме говорили на хлѣба). Ще дойде день, когато ще говорите на хлѣба. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ“. Значи, ще дойде день, когато ще говорите съ този живъ хлѣбъ. Каква промѣна ще стане съ васъ, ако вие имате живия хлѣбъ?

 

Ще ви обясня това съ единъ примѣръ. Прѣдставете си, че вие сте единъ господарь, който се нуждае отъ работници, и всѣки день отивате на пазаря да си цѣните такива. Виждате тамъ единъ работникъ, който чака да го потърси нѣкой, да се услови на работа. Вие го взимате у дома си, и той всѣки день дохожда да ви работи. Единъ день този работникъ получава голѣмо наслѣдство, половинъ милионъ долари, отъ свой чичо въ Америка. Питамъ: ще намѣрите ли на другия день този работникъ на пазаря да чака за работа? — Нѣма да го намѣрите. Отъ ваше гледище, право ли е, слѣдъ като този човѣкъ е получилъ половинъ милионъ долари, да отива пакъ на пазаря съ мотиката и да чака нѣкой да го услови на работа? Кое заставя работника да напусне вече своята работа? — Паритѣ. Тѣ му улесняватъ живота. Питамъ: слѣдъ като получи паритѣ, съ каква работа трѣбва да се заеме? (—Да започне да учи). Ако този работникъ, слѣдъ като добие това голѣмо наслѣдство, се откаже отъ учене, напусне училището и намира, че знания не му трѣбватъ, защото има съ какво да се прѣпитава, той не разрѣшава задачата си правилно. Въ такъвъ случай бѣднотията е за прѣдпочитане, защото го кара да работи, да учи, а богатството го разваля. Той не иска да работи, не ще да учи. Живиятъ хлѣбъ, това сѫ благоприятнитѣ условия на живота, които всѣки разуменъ човѣкъ трѣбва добрѣ да използува. Съ това искамъ да ви наведа на мисъльта, че благоприятнитѣ условия въ живота отклоняватъ неразумния човѣкъ отъ неговата права посока, а разумниятъ човѣкъ тѣ подкрѣпятъ въ правата посока на неговия пѫть. Тази е единствената причина, поради която, при сегашното ви развитие, мѫчнотиитѣ сѫ повече, отколкото благоприятнитѣ условия. Невидимиятъ свѣтъ или разумната природа иска да ви застави да учите, както любещата майка иска да застави своитѣ дѣца да учатъ. И когато тѣ не учатъ, тя ги поставя въ много неблагоприятни условия, при голѣми мѫчнотии, да пожелаятъ да учатъ. Тѣ иматъ нужда отъ знания.

 

И тъй, кой е най-важниятъ въпросъ, споредъ васъ, който трѣбва да занимава ученика? — Знанието. Това знание трѣбва да съдържа въ себе си качество на вѫтрѣшно смирение. Всѣки день, като се разширява съзнанието на ученика, трѣбва да се увеличава и обичьта му къмъ знанието, къмъ проучаване живота. И при събирането на знанията се забѣлѣзватъ сѫщитѣ явления, каквито и при земнитѣ пластове. Както водата се е събирала съ хиляди години въ тия пластове, безъ да излиза навънъ, така и човѣшкото знание се е складирало съ години въ съзнанието му, безъ да излиза навънъ. Разумниятъ ученикъ може да прокопае тия пластове, и събралата се въ тѣхъ вода ще бликне навънъ, ще излѣзе на повърхностьта. Дѣ ще се яви този животъ, това знание? — Въ съзнанието на човѣка. И сега, понеже вие се приготовлявате за свѣта, тази енергия трѣбва да излѣзе вънъ отъ васъ, да бѫдете носители на новото учение. Или, казано на наученъ езикъ: учениятъ човѣкъ трѣбва да бѫде изразитель на ония извори вѫтрѣ въ себе си, чрѣзъ които може да се обработва външната растителность. Растителностьта е емблемъ на вѫтрѣшния животъ въ човѣка. Най-хубавитѣ желания, най-хубавитѣ чувства, които имате, могатъ да се реализиратъ само отъ единъ прѣкрасенъ умъ. Затова, всѣки отъ васъ трѣбва да се стреми да има единъ прѣкрасенъ, отлично развитъ умъ и съ него да работи.

 

Отъ ваше гледище, кой прѣдметъ въ живота е най-важенъ, или кой клонъ отъ науката засега е най-важенъ? Въ съврѣменното общество, кои науки седятъ на първо мѣсто? (— Естественитѣ науки и математиката). Всички съгласни ли сте съ това? Кое е най-важното въ І. отдѣление? Съ какво започва учительтъ? Съ откриването на буквитѣ, нали? Ами вие съ какво трѣбва да започнете? Най-първо започнете съ изучаването на лицето си. Азъ ви прѣпорѫчвамъ да изучавате челото си, да го измѣрвате, да наблюдавате има ли линии, или не. Послѣ изучавайте носа си: ширината и формата му. Слѣдъ това изучавайте очитѣ си, ушитѣ си, вѣждитѣ си, главата си и т. н. Вие не можете да запомните цѣлото си лице, но има извѣстни чърти на челото ви, които опрѣдѣлятъ направлението на вашия умъ. Изучавайте и качествата на вашия умъ.

 

SB_1927%20-%200500.jpg

 

Тѣзи три образа прѣдставляватъ разни. линии на челото у хората. Тия линии сѫ гънки, пластове, подобни на земнитѣ. Тия хора, по челата на които има прави, хоризонтални, линии, както въ първия чъртежъ, сѫ трѣзви мислещи хора. У тѣхъ наводнение не става. Тѣ сѫ умни хора, но не сѫ практични и бързи. За такива хора може да се приведе поговорката: „Докато мѫдритѣ се намѫдруватъ лудитѣ се наиграватъ.“

 

Ще ви приведа единъ анекдотъ, който илюстрира добрѣ този родъ хора. Тѣ бавно рѣшаватъ въпроситѣ. Въ едно село започнали да строятъ баня. Слѣдъ извѣстно врѣме тя била почти готова, оставало само да я постелятъ съ мраморни плочи, но понеже това  щѣло да костува скѫпо, селянитѣ рѣшили най-послѣ да я постелятъ съ дъски. Сега, обаче, възникналъ споръ, дали дъскитѣ трѣбва да бѫдатъ изгладени или неизгладени. Явяватъ се двѣ мнѣния: еднитѣ били за изгладени дъски, а другитѣ — за неизгладени. Спорътъ се продължавалъ цѣли осемь години, и банята останала недовършена. Най-послѣ идва единъ инспекторъ, разглежда положението на работата и казва: „Ще поставите една дъска изгладена за тѣзи, които настояватъ за такива дъски, и една дъска неизгладена за тѣзи, които искатъ неизгладени дъски, та да се задоволятъ и двѣтѣ желания“. Питамъ: какво заключение ще извадите, ако влѣзете въ една такава баня, която е послана съ два вида дъски? — Ще разберете, че сѫ работили двѣ сили, имало е двѣ мнѣния.

 

SB_1927%20-%200501.jpg

 

Та казвамъ: човѣкъ трѣбва да изучава външно частитѣ на своето тѣло, за да разбере всички ония сили, които секриятъ въ него. Това развива въ човѣка една самоувѣреность, да разработва въ себе си всички свои дарби и способности. Запримѣръ, нѣкои хора не могатъ да говорятъ Истината. Защо? Защото сѫ много страхливи. Други хора пъкъ не могатъ да лъжатъ. Защо? Защото сѫ много съвѣстни. Въ това отношение, всички хора не сѫ еднакви. Отъ чисто френологическо гледище, темето на хората не е еднакво. У нѣкои хора горната часть на главата, темето, е широка — А, у други — теменната часть отзадъ е малко огъната и тѣсна — Б. Като се прѣкара хоризонтална линия СД, успоредна на устата, лесно се опрѣдѣля широчината и формата на теменната область на главата, дѣто се намира центъра на съвѣстьта. Колкото е по-обемистъ този центъръ и линията по-дълга, толкова и съвѣстьта у човѣка е по-добрѣ развита; колкото обемътъ на този центъръ е по-малъкъ и линията по-кѫса, толкова и съвѣстьта у човѣка е по-слабо развита. Слѣдователно, има една максима, която опрѣдѣля отношенията на всичкитѣ органи при размѣръ на главата 55 см. околовръстъ и диаметри 15 см. и 18 см. Въ една нормално развита глава тия центрове се опрѣдѣлятъ ясно. Всѣки, който изучава главата, може да чете по линиитѣ, може да разбира, кой центъръ е добрѣ развитъ, и кой не; той знае мѣстото на съвѣстьта и на всички останали центрове. Доколко нашитѣ центрове и способности сѫ добрѣ развити, или слабо развити, всичко това е строго опрѣдѣлено. Между всички центрове има извѣстно съотношение. Както съвѣстьта, така и другитѣ центрове иматъ свои линии, освѣнъ на главата, още на лицето и на рѫката.

 

Апостолъ Павелъ казва: „Слабиятъ въ вѣрата зеле да яде“. Човѣкъ, който има слаба вѣра, е страхливъ. Когато страхътъ има прѣобладаваще влияние върху човѣка, това се дължи на слаба вѣра. Иди проповѣдвай на единъ страхливъ човѣкъ, че има Божи Промисълъ, че трѣбва да вѣрва въ Бога. Той ще ти каже: какво ми говоришъ за вѣра? Здрави крака трѣбва да имамъ. Плюй на краката си и бѣгай! Можешъ ли да проповѣдвашъ на заека, че има Божи Промисълъ, че трѣбва да вѣрва въ Бога? — Не. Заекътъ казва: „Азъ вѣрвамъ на заднитѣ си крака и зная, че като бѣгамъ нагорѣ, по-лесно ми е“. Отъ свое гледище той е правъ. Ако отидете при една голѣма планинска скала, какъ мислите, тя страхлива ли е? Ако тя има съзнание, ще ви каже: „И при най-голѣмитѣ бури въ свѣта, азъ нѣма да се помръдна отъ мѣстото си!“ Защо? Защото е планина, а не заекъ. Оттукъ ще извадя единъ великъ законъ, който регулира нѣщата въ природата, а именно: слабитѣ нѣща се отвѣватъ отъ силитѣ на природата по всички посоки. Единъ откѫснатъ листъ отъ нѣкое дърво се развѣва по всички посоки, но седи ли този листъ на дървото, вѣтърътъ не го развѣва, а само го огъва около центъра. Откѫснатиятъ листъ се движи и въ периферията си, и въ центъра; здравиятъ листъ, който е на дървото, се движи само въ периферията, а въ центъра остава спокоенъ. Въ това отношение, хора, които иматъ мораленъ устой въ себе си, издържатъ на всички бури въ свѣта. Затова, именно, всички вие трѣбва да имате едно правилно схващане за живота.

 

 Сега ще ви запитамъ, кое е най-важното качество на младия човѣкъ? Или, съ какво се характеризира младостьта? До извѣстна възрасть вие се чувствувате млади, но слѣдъ извѣстно врѣме чувствувате, че сте остарѣли. До момента, въ който сте се чувствували млади, наистина сте млади, но отъ момента, въ който започвате да се мислите, че сте старъ, и въ съзнанието ви става една промѣна. По какво се отличава по-раншното ви състояние отъ послѣдното? Какво, въ сѫщность, сте изгубили, и какво ново е влѣзло въ васъ?

 

Ще ви улесня въ разсъжденията съ единъ примѣръ. Прѣдставете си, че вие, като ученикъ, имате една кесия, пълна съ златни звонкови пари. Пипате я отъ врѣме на врѣме въ джоба си, тя ви стимулира. Пълната кесия изразява младостьта. Тя е твърда, коравичка, тежка, защото е пълна. Когато усѣщате нейната тяжесть и коравина, тя ви придава стабилность, и вие вървите изправенъ, гордъ, смѣлъ. Който ви види въ тази поза, още веднъжъ се обръща да ви погледне. Приятно е да видишъ самоувѣренъ, смѣлъ човѣкъ въ свѣта! Прѣдставете си, че слѣдъ извѣстно врѣме вие бръквате въ джоба си, пипате кесията и какво усѣщате? — Тя станала мекичка и по-лека. Вие изпадате въ едно особено психологическо състояние и казвате: какъ е възможно да стане това нѣщо? Вие се чудите, какъ се изпразнила кесията ви, какъ е олекнала толкова! Нѣкой хитъръ, ловъкъ човѣкъ извадилъ незабѣлѣзано вашата пълна кесия, турилъ вмѣсто нея една празна и си заминалъ. Какво настава сега у васъ?— Една тѫга, една отпадналость. Вие изгубвате смѣлостьта си и вървите съ увиснала глава, отпадналъ духомъ. Празната кесия изразява старостьта. Стариятъ човѣкъ чувствува, че нѣкакво богатство отъ него е задигнато, заграбено. Той казва: отидоха младинитѣ! Какъ? — Не зная. Пипа кесията си, но тя вече е лекичка, мекичка, и си казва: „Едно врѣме краката ми държаха, но сега, не зная, какво стана, не държатъ“. Трѣбва да знаете слѣдното: всички хора, които живѣятъ съ сърцето си, остарѣватъ по-скоро, отколкото тия, които живѣятъ съ ума си; или, съ други думи казано: хората на чувствата остарѣватъ по-скоро отъ хората на трѣзвата мисъль. Всѣки човѣкъ, който мисли трѣзво, разумно, той винаги ще бѫде младъ. Едно отъ качествата на младия човѣкъ е да мисли право. Затова, правата мисъль е необходима за всинца ви.

 

Сега вие се готвите да влѣзете въ новия животъ. Какво ви е нужно за този животъ? Всички трѣбва да работите надъ новитѣ положения въ живота, защото у човѣка има двойни органи, които той трѣбва да разработва. Засега човѣкъ работи съ лѣвото полушарие на мозъка и съ дѣсната рѫка, а дѣсното полушарие на мозъка и лѣвата рѫка сѫ пасивни, тѣ не взиматъ участие въ работата. Лѣвото полушарие прѣдставлява жената, която работи цѣлъ день въ кѫщи, а мѫжътъ ходи натукъ-натамъ съ цигара въ рѫка, разисква, философствува и казва: жената ще се погрижи за всичко. Има извѣстна аналогия между живота на циганина и това, което сега ви казвамъ. Циганинътъ, като се ожени, не работи вече. Той взима нѣколко цигари въ джоба си, пуши, разхожда се, срѣща се съ този или онзи приятель, разговаря се, не се грижи за нищо — жена му го храни. Циганката съ тояга въ рѫка и съ торба на гърба, хлопа отъ врата на врата — проси. Има изключения отъ това, разбира се, то не е общо правило. Нѣкои цигани сѫ желѣзари и работятъ много.

 

Азъ взимамъ като примѣръ живота на циганитѣ, за да изтъкна въ по-ярки чърти отношенията между сърцето и ума, или между чувствата и мислитѣ въ човѣка. Често у хората се забѣлѣзва сѫщия този атавизъмъ, както у циганитѣ, оставятъ чувствата да разрѣшаватъ най-важнитѣ въпроси. Не, чувствата, т. е. сърцето или жената въ човѣка не може да разрѣши най-важнитѣ въпроси. Циганинътъ научава жена си да проси оттукъ - оттамъ, но съ просия работа не става. Ами ако всички хора, отъ които проси, сѫ бѣдни, какво ще ѝ дадатъ? Просията не е изкуство. Тя трѣбва да научи друго нѣщо. Казвамъ: сърцето у насъ не може да разрѣши въпроситѣ, умътъ трѣбва да се впрегне на работа. Започне ли умътъ да работи, сърцето трѣбва да е въ сдружение съ него. Афектирате ли се, отпадате ли духомъ, обезсърдчавате ли се, това сѫ чувствувания, настроения, които не разрѣшаватъ въпроситѣ. Умътъ поставя нѣщата върху единъ положителенъ законъ и казва: азъ съмъ се родилъ въ свѣта, Богъ ми е далъ условия да се развивамъ, и азъ трѣбва да работя. Хора, които се рѫководятъ отъ своя умъ, сѫ разумни и разрѣшаватъ въпроситѣ правилно. Такъвъ човѣкъ размишлява, съпоставя нѣщата на мѣсто и казва: ако постѫпя по този начинъ, напримѣръ, животътъ ми ще се оправи. Отъ това гледище, за сега всички живѣете двоякъ животъ, но трѣбва да придобиете една нова опитность, едно ново схващане. Въ стария животъ ще се обезсърдчавате, а въ новия животъ ще се насърдчавате. Мисъльта прѣодолѣва въ него. Винаги ще поставяте паралелъ между тия два живота, и така ще вървите напрѣдъ. Вие още не можете да живѣете само въ новия животъ, но ще минавате ту въ единия, ту въ другия.

 

Въ бесѣдитѣ си азъ направихъ паралелъ между четиритѣ живота, които текатъ у васъ. Старозавѣтниятъ животъ прѣдставлява сборъ отъ наслѣдени качества на вашитѣ дѣди и прадѣди. Ще изучавате този животъ, ще разпознавате и себе си. Азъ мога да изнеса тия четири живота и въ научна форма. Тѣ прѣдставляватъ четиритѣ съзнания у човѣка. Дѣ се намира подсъзнателниятъ и свърхсъзнателниятъ животъ? — Тѣ сѫ двата полюса на Божествения животъ. Подсъзнателниятъ животъ е този на ангелитѣ, а свърхсъзнателниятъ е животътъ на Божествения свѣтъ. Съзнателниятъ и самосъзнателниятъ животъ прѣдставляватъ двата полюса на човѣшкия животъ, Съзнателниятъ животъ е този на светиитѣ, на напрѣдналитѣ духове, които сѫ минали прѣди насъ; самосъзнателниятъ животъ е нашиятъ индивидуаленъ животъ. При съзнателния и подсъзнателния животъ вие трѣбва да изучавате една область отъ живата природа, която има връзка съ сегашния ви животъ. Въ подсъзнанието, запримѣръ, сѫ складирани всички възможности за реализиране на нѣщата.

 

Питамъ: какъ ще постигнете това? — Само ако знаете законитѣ. Напримѣръ, ти искашъ да постигнешъ нѣщо добро. Вложи тази мисъль въ подсъзнанието си съ пълна вѣра, и тя ще се реализира. Внеси тази мисъль безъ страхъ, безъ съмнѣние, и висшитѣ сѫщества, които живѣятъ тамъ, ще ти помогнатъ. Ти само напиши заявлението си до тѣхъ, но конкретно, опрѣдѣлено, и го остави. Тѣ не обичатъ общо говорене. Искате да станете утрѣ точно въ 3½ часа. Какво ще направите? Азъ съмъ ви казвалъ и другъ пѫть: ще вложишъ въ подсъзнанието си мисъльта, че искашъ да станешъ сутриньта въ 3½ часа. Ще кажешъ тази мисъль само веднъжъ, безъ да я повтаряшъ. При повторение законътъ не работи. Кажешъ ли мисъльта веднъжъ, забрави я, ще видишъ, че сутриньта ще станешъ точно въ 3½ часа.

 

Нѣкои отъ васъ имате материални затруднения. Направете сѫщия опитъ. Кажете си: идната година на сѫщия този день ще имамъ на разположение 1,000 лева, напримѣръ. Вложи тази мисъль въ подсъзнанието си и ще видишъ, че идната година на този день ще имашъ 1,000 лева. Усъмнишъ ли се, законътъ не работи. Този законъ работи само при пълна вѣра отъ ваша страна. Да кажемъ, че нѣкой отъ васъ има слаба паметь. Ако иска да усили паметьта си, той може да се ползува отъ сѫщия законъ. Всѣка вечерь, като си лѣга, да влага въ подсъзнанието си мисъльта: отъ утрѣ моята паметь ще бѫде по-силна. Като внася тази положителна мисъль въ подсъзнанието си, паметьта му постепенно ще се усилва. Всѣки човѣкъ, който иска да корени своитѣ недѫзи, да изправя своя животъ, трѣбва да има положителна, права мисъль. Каквото му е нужно за живота, той трѣбва да го вложи въ подсъзнанието си, и висшитѣ сѫщества ще се притекатъ въ услуга.

 

И тъй, правилното разбиране и прилагане на законитѣ ще ви избави отъ редъ ненужни страдания въ живота. Да допуснемъ, че вие сте саможивъ човѣкъ, песимистъ по характеръ, но искате да придобиете правилни отношения къмъ хората. Вложете съ вѣра това ваше желание въ подсъзнанието си, като фиксирате дори датата, до която искате да стане това, и ще видите, че до този день ще придобиете това, което сте желали. Тази енергия ще потече въ васъ тъй, както водата тече прѣзъ пѣсъчнитѣ пластове и чрѣзъ сонда излиза навънъ. Всичко ще дойде на своето врѣме. Обаче, законътъ на внушението изисква специфично врѣме и специфично състояние на човѣка. Какво значи това? Въ всѣко врѣме не можете да си внушавате. Напримѣръ, ако си внушавате, когато сте разстроени или раздразнени, не можете да имате добри резултати. Всѣки, който иска да вложи въ подсъзнанието си една велика мисъль, която да се реализира, той трѣбва да избере за това най-хубавото разположение на духа си. Колкото човѣкъ е по-неразположенъ, по-неспокоенъ, толкова по-бавно и несигурно работи законътъ на внушението; колкото човѣкъ е по-разположенъ, законътъ работи по-добрѣ.

 

Та когато говоримъ за любовьта, за свѣтлината, за мира и за радостьта, ние подразбираме ония Божествени условия, при които способноститѣ на човѣка се развиватъ правилно. Безъ тия способности умътъ не може да се развива, и мисъльта не може да дойде. Само по този начинъ човѣкъ може да работи и да прѣмахне всички мѫчнотии отъ пѫтя си. На първо мѣсто вие трѣбва да развивате вашитѣ способности, вашитѣ таланти. Каквато и малка способность да имате, непрѣменно гледайте да я развивате, защото до извѣстна степень отъ нея зависи проявата на вашия животъ. Живата природа ще работи върху васъ, именно, чрѣзъ тази способность. Този законъ работи еднакво за всички хора. Да имате силна, добра паметь, това е богатство. Но трѣбва да знаете, че паметьта зависи отъ чувствата. Колкото чувствата на единъ човѣкъ сѫ по-необуздани, толкова и паметьта му е по-слаба. Когато паметьта му започва да отслабва, това показва, че става разслабване въ неговитѣ чувства, той се разсѣйва и не помни — скоро забравя. Паметьта на хората отслабва и отъ голѣми скърби и страдания, отъ голѣмъ страхъ и отъ силни умствени сътресения. Ето защо, за да може ученикътъ, да се развива правилно, за да води нормаленъ животъ, трѣбва да се намира въ хармонична срѣда. Всѣки отъ васъ може да си създаде хармонична срѣда за своето развитие. Даже и при най-неблагоприятни условия да попадне, той може да си създаде отъ тѣхъ една хармонична срѣда, но затова се изисква голѣма устойчивость и постоянство.

 

Ние имаме добъръ примѣръ отъ такова постоянство съ градинаря, който се намира при рѣката долу, близо до линията. Прѣди нѣколко години той купилъ това мѣсто, което е било почти пустиня. Той прѣнасялъ пръсть, насипвалъ го, разкопавалъ го, торилъ го и така облагородилъ цѣлото мѣсто. Днесъ на това мѣсто има хубава зеленчукова и овощна градина. Първоначално земята е била толкова бѣдна, че селянитѣ отъ околнитѣ мѣста му се смѣели, дѣто се е заелъ съ такава неблагодарна работа и му казвали, че и трудътъ, и врѣмето, и срѣдствата му ще отидатъ напразно. Но този човѣкъ работилъ съ постоянство и самоувѣреность, и днесъ се радва на добри резултати. Идея ималъ той! Този градинарь може да ви послужи за примѣръ, че при силно желание, човѣкъ може да реализира всѣка своя идея. И вие можете да работите по сѫщия начинъ. Ако имаме човѣкъ съ обикновени способности дори, при усилена 20-годишна работа върху себе си, той ще може да облагороди сърцето си и да просвети своя умъ. Работа се изисква отъ всинца ви!

 

Азъ ви наведохъ примѣра съ вѫжето, показахъ ви, какъ трѣбва да се кѫса. То прѣдставлява мѫчнотиитѣ въ вашия животъ, които трѣбва да кѫсате, да разнищвате съ игла. Всѣка мѫчнотия е единъ обрѫчъ въ вашия животъ, който ви спъва. Обрѫчи сѫ потрѣбни за кацитѣ, но живитѣ дървета нѣматъ нужда отъ тѣхъ. Ако на едно живо дърво се турятъ обрѫчи, то не може да расте и се разваля. Тия обрѫчи трѣбва да се прѣмахнатъ отъ него! Обрѫчитѣ сѫ нужни за хора, които живѣятъ несъзнателенъ животъ, но за насъ, които живѣемъ съзнателенъ животъ, никакви обрѫчи, никакви вѫжета не трѣбватъ. Ние сме живи дървета, които трѣбва да растатъ и да се развиватъ при пълна свобода. Отъ това гледище, вие трѣбва да изучавате Любовьта и нейното приложение въ мисъльта. Азъ не говоря за проявата на Любовьта въ сърцето, въ чувствата, но говоря за проявата на Любовьта въ ума, въ мислитѣ.

 

Вие трѣбва да изучавате и свѣтлината, но не тази, която би ви прѣчила въ пѫтя, а тази свѣтлина, която освѣтява пѫтя ви и ви насърдчава. Запримѣръ, вечерно врѣме ти се заблудишъ въ нѣкоя мѣстность, луташъ се натукъ-натамъ, не знаешъ дѣ си, но яви ли се първиятъ лѫчъ на слънцето, той хвърля свѣтлина на пѫтя ти, и ти се ориентирашъ. Вие трѣбва да изучавате и мира, който внася вѫтрѣшно спокойствие въ човѣка. Кога е миренъ човѣкъ? Военниятъ е миренъ, когато носи орѫжието си на рамо. Орѫжието прѣдставлява за него пълната кесия. Той я побутва и казва: „Миръ имамъ въ душата си!“ Защо? — Кесията ми е пълна. Когато кесията му е празна, той нѣма миръ. Щомъ имашъ любовь, имашъ и миръ. Щомъ имашъ хлѣбъ, гладенъ нѣма да бѫдешъ. Щомъ имашъ вода, жаденъ нѣма да бѫдешъ. Любовьта носи животъ; животътъ носи свѣтлина, а свѣтлината носи миръ. Значи, имаме ли любовь, ще бѫдемъ мирни; имаме ли свѣтлина, ще знаемъ, дѣ отиваме. Най-послѣ вие трѣбва да изучавате радостьта, да знаете, че ще постигнете това, къмъ което се стремите.

 

И тъй, като ученици, ще гледате реално на живота. Задачата на всички ученици е да имате не само теоретически познания за живота, но и практически. Всичко, което учите въ Школата, трѣбва да го прилагате. Освѣнъ това, правете и нѣкои опити сами. Нека новото учение, новиятъ животъ се въплотятъ въ васъ.

 

„С а м о  с в ѣ т л и я т ъ  п ѫ т ь  н а  М ѫ д р о с т ь т а  в о д и  к ъ м ъ  И с т и н а т а!“







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt