Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1927_08_21 Ще се прѣвърне въ радость

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 20 декември 2015 - 10:06

От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г.
Първо издание: София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

Недѣля                                                      21 августъ

 

7 ч. с.

 

Ще се прѣвърне въ радость.

 

„Богъ царува на небето;

Богъ царува въ живота;

Да бѫде името Му благосвено!“

 

Ще ви прочета два образци — единъ отъ Стария Завѣтъ и единъ отъ Новия Завѣтъ — и ще направя паралелъ между тѣхъ. Ще ви прочета 42 глава отъ Исайя, отъ 1 — 16 стихъ, и часть отъ 16 глава отъ Евангелието на Иоана, отъ 21 стихъ надолу.

 

Ако нѣкой иска конкретно да се опрѣдѣли, въ какво се проявява разумниятъ животъ, за него могатъ да се дадатъ много дефиниции. Всѣки отъ васъ може да си даде по едно обяснение, но само едно отъ тѣхъ може да бѫде напълно разбрано. Подъ думата „разумность“ ние разбираме такива прояви, въ които човѣкъ вижда една послѣдователна, неразривна връзка въ всички нѣща въ природата. Такъвъ човѣкъ ние наричаме „разуменъ“, защото и въ злото, и въ доброто той вижда една Божествена връзка. Азъ не говоря за злото, което сѫществува извънъ насъ, а за проявата на това зло, което е вѫтрѣ въ човѣка. Ние, съврѣменнитѣ хора, не познаваме външния, Божествения свѣтъ, както трѣбва, но имаме едно субективно схващане за този свѣтъ. Ние го познаваме дотолкова, доколкото сме въ съприкосновение съ него, доколкото усѣщаме, виждаме, чувствуваме и мислимъ. Слѣдователно, когато говоримъ за слънцето, за звѣздитѣ, ние ги разбираме дотолкова, доколкото имаме извѣстна връзка, извѣстни отношения съ тѣхъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да се стреми да дойде до това състояние, да чувствува и да разбира тѣзи връзки, тѣзи отношения.

 

Когато говоря въ бесѣдитѣ си, азъ ви давамъ закони, правила, по които трѣбва да живѣете; азъ ви говоря за човѣка, какви сѫ били първичнитѣ човѣшки идеали, и какви трѣбва да бѫдатъ хората за въ бѫдеще. Има единъ моментъ, който опрѣдѣля отношенията на хората. Напримѣръ, ти си работникъ, условилъ си се на работа при нѣкой господарь. Питамъ: кой е най-щастливиятъ моментъ въ тази работа? Двѣ възможности има. Най-щастливиятъ моментъ за тебе може да бѫде, или когато се цѣнявашъ при нѣкой господарь и отивашъ на лозето му да работишъ, или когато се връщашъ отъ лозето и отивашъ при този господарь. Тукъ разумниятъ човѣкъ трѣбва да разсѫждава. Ако не обичашъ господаря си, приятно ще ти бѫде, когато се отдалечавашъ отъ него. Ще кажешъ: слава Богу, че мога да се отдалеча отъ този човѣкъ, да си поотдъхна малко! Това е особено психологическо състояние. Синъ и дъщеря, които не обичатъ родителитѣ си, като се оженятъ, казватъ: добрѣ, че се освободихме отъ тѣхъ. Когато казвате, че не обичате нѣкого, това е едно естествено състояние, което се ражда у всички хора. То не е нито грѣхъ, нито прѣстѫпление. Това състояние се дължи на единъ неоформенъ, неорганизиранъ животъ, въ който съзнанието на човѣка не се проявява. Това се дължи на единъ неустроенъ свѣтъ, който е около васъ. Обаче, ако обичашъ господаря си, най-щастливиятъ моментъ за тебъ ще бѫде, слѣдъ като си ходилъ на лозето, да се върнешъ при него.

 

Та, ако ви попита нѣкой, кое е най-хубавото нѣщо въ живота, да се отдалечавашъ ли, или да се приближавашъ къмъ нѣкого, вие ще кажете: това зависи отъ обстоятелството, дали обичаме, или не обичаме този човѣкъ. Това сѫ факти въ живота, това сѫ отношения, а не максими и закони. И едното, и другото е потрѣбно,  т. е. потрѣбно е и да се отдалечавашъ, и да се приближавашъ. Като не обичашъ нѣкого, потрѣбно е да се отдалечишъ отъ него, да отидешъ на работа. Като обичашъ нѣкого, потрѣбно е да се приближишъ при него, да се върнешъ отъ работа. Когато не обичашъ нѣкого, ти си започналъ работата си; когато обичашъ нѣкого, ти си свършилъ работата си. Ти казвашъ: Господи, не обичамъ този човѣкъ! Господъ ти казва: „Иди на лозето!“ — Господи, много обичамъ този човѣкъ! — Върни се отъ работа, влѣзъ въ кѫщи и почивай! Слѣдователно, когато не обичате нѣкого, вие работите на Божията нива. Когато обичате нѣкого, вие сте дома си на почивка. Ето какъ разсѫждавамъ азъ. Това сѫ изводи отъ живота.

 

Природата е разумна, тя използува всички наши състояния. Нѣкой казва: азъ не съмъ разположенъ, не обичамъ този човѣкъ. Природата казва: „Много добрѣ, азъ имамъ една хубава работа за тебъ. Вземи тази малка мотичка и иди на лозето да покопаешъ!“— Ама рѫцѣтѣ ми се умориха, слабъ съмъ. — Нѣма нищо, всичко ще мине. Ама азъ обичамъ еди-кой си човѣкъ. Природата казва: „Върни се сега въ кѫщи да почивашъ.“ Разбира се природата не говори като насъ. Тя има приятенъ, хубавъ гласъ и приятна усмивка. Нейната усмивка е необикновена. Усмихне ли ви се веднъжъ, вие никога не забравяте тази усмивка. Когато ти си нѣщо недоволенъ, природата те приема любезно, усмихнато, и всичкото недоволство изчезва отъ тебе. Тя знае на кого да дава и какъ да дава. Това показва, че Господъ познава всичкитѣ ни нужди и се отзовава точно на врѣме. Писанието казва: „Богъ познава нашето естество. Той познава нашитѣ слабости, нашитѣ немощи.“ И най-силниятъ духъ, или нѣкой великъ ангелъ, като слѣзе на земята, и той си поплаква малко. И на неговитѣ очи се виждатъ по нѣколко сълзи. Докато той е на небето между ангелитѣ, въ Божествения свѣтъ, дѣто нѣма никакви противорѣчия, живѣе добрѣ, но като слѣзе на земята, като се намѣри въ онази гѫста материя, между хората на грѣха, между тия дебели глави, между тѣхнитѣ неразбранщини, казва: „На небето ние не живѣемъ така.“ Хората, като го слушатъ да говори тъй, казватъ му: за какво небе говоришъ? Да не си сънувалъ нѣщо? Не те ли виждаме, какъ си облѣченъ? И ти си обикновенъ човѣкъ, като насъ. Иматъ право хората. И този ангелъ се вижда въ чудо, мисли си, дали наистина нѣкога е билъ ангелъ, или е сънувалъ нѣщо подобно! Това състояние психологически е много вѣрно, всички сте го изпитвали. Нѣкой пѫть мислите, че сте много праведенъ и вървите гордъ, изправенъ, казвате си: азъ съмъ стабиленъ човѣкъ, нищо въ свѣта не може да ме разклати. Да, така е, но докато си между праведни хора. Намѣришь ли се между грѣшни хора, така се опетнявашъ, че не можешъ да се познаешъ. И тогава казвашъ: дали съмъ азъ, или не. Че съмъ азъ, зная, но какъ е станало това, че съмъ се толкова опетнилъ, не зная. Опетняването на човѣка е външно състояние, дошло нѣкѫдѣ отъ живота.

 

Та има единъ вѫтрѣшенъ законъ въ природата, споредъ който, когато човѣкъ иска да изправи грѣшкитѣ на хората, всички тия грѣшки се натрупватъ на неговия гръбъ. И този човѣкъ хиляди пѫти ще съжалява, че се заелъ съ тази работа. Той казва: що ми трѣбваше да се заемамъ съ хорскитѣ грѣшки? Всички грѣшки се награкватъ наоколо му и казватъ: кажи ни, какво трѣбва да правимъ? Погрѣшкитѣ въ свѣта търсятъ само лесния пѫть. Една погрѣшка, като дойде при тебе, пита те: пари имашъ ли? — Нѣмамъ. — Като нѣмашъ пари, и си толкова бѣденъ, защо дойде на земята? — Ами хлѣбъ имашъ ли? — Нѣмамъ, но ще ви науча, какъ да сѣете, какъ да го обработвате. — Като нѣмашъ хлѣбъ, защо ни викашъ? — Имашъ ли нѣщо приготвело за ядене? — Нѣмамъ, но ще ви науча да си готвите, — Ние не искаме да се учимъ.

 

Сега искамъ да направя единъ паралелъ между нѣкои мисли отъ Стария и отъ Новия Завѣтъ. Вие четете днесъ пророкъ Исайя, който е живѣлъ прѣди повече отъ 2000 години прѣди васъ, при мѫчни и трудни условия, и е произнесълъ много хубави мисли. Напримѣръ, въ 5 стихъ отъ 42 глава той казва: „Така говори Богъ, Господъ, Който направи небесата и ги прострѣ, Който разпрострѣ земята съ произведенията ѝ, Който дава дихание на людетѣ, които сѫ на нея, и духъ на тѣзи, които ходятъ по нея“. Тази мисъль не е разбрана даже и за васъ. Ако я прочетете, ще кажете: какво иска да каже пророкътъ съ тази мисъль? Казва се въ стиха: „Така говори Богъ, Господъ“. Съврѣменнитѣ богослови и философи казватъ, че Богъ нѣма тѣло. Щомъ нѣма тѣло, съ какво говори? Езикъ нѣма, като насъ, а говори. Очи нѣма, като насъ, а вижда Уши нѣма, като насъ, а чува. Рѫцѣ нѣма, като насъ, а всичко твори. Крака нѣма, като насъ, а навсѣкѫдѣ ходи, навредъ е. Слѣдователно, ние мислимъ, че всичко това, което имаме въ този животъ, е максимата на живота. Не, това е едно врѣменно, прѣходно състояние на нѣщата. Ние не знаемъ разнообразнитѣ Божии пѫтища, които великата Божия Мѫдрость е прѣдвидѣла и начъртала. Че днесъ сме така създадени въ съзнанието на Бога, споредъ Неговия великъ планъ, това е въ реда на нѣщата.

 

„Така говори Богъ, Господъ, Който направи небесата и ги прострѣ, Който разпрострѣ земята съ произведенията ѝ“. Кои сѫ произведенията на земята? — Това сѫ растенията, които сѫ изразъ на низшия животъ, на това, което произлиза отъ земята.

 

„Който дава дихание на людетѣ, които сѫ на нея“. Значи, на всички живи сѫщества Богъ даде животъ, дихание, да дишатъ.

 

„И духъ на тѣзи, които ходятъ по нея“. Това сѫ хората, това е свѣтътъ. Тия хора иматъ духъ, ходятъ да работятъ, тѣ всичко творятъ.

 

„Азъ, Господъ, те призовахъ въ Правда, и ще те взема за рѫка, и ще те пазя, и ще те поставя завѣтъ на людетѣ, свѣтлина на езичницитѣ“. „Азъ, Господъ, те призовахъ въ Правда“. Азъ, Господъ ги призовахъ въ Правда“. Това сѫ Божиитѣ избранници, които Той вика отъ свѣта да работятъ. На тия хора Богъ дава дихание. Тѣ сѫ хора отъ свѣта, у които съзнанието е пробудено. Тия хора, които иматъ Духа, у които съзнанието е пробудено, ще дойдатъ къмъ насъ. Това е неизбѣжно. Тѣ не могатъ да останатъ въ свѣта тъй, както замѫтенитѣ веднъжъ отъ квачката яйца не могатъ да останатъ въ кошницата. Седѣли ли сѫ веднъжъ подъ квачката, въпросътъ е свършенъ съ тѣхъ. Тѣ ще се излюпятъ, пиленца ще излѣзатъ отъ тѣхъ и ще отидатъ при другитѣ пиленца. Нищо не е въ състояние да спре този процесъ. „Азъ, Господъ, ги призовахъ въ Правда“. Господъ призовава тия хора на първо мѣсто въ Правда. Кой човѣкъ е праведенъ? Какво нѣщо е Правдата? Правдата се обуславя отъ единъ вѫтрѣшенъ законъ въ човѣка.

 

„За да отворишъ очитѣ на слѣпитѣ, да извадишъ затворенитѣ отъ затворъ, седещитѣ въ тъмнина изъ дома на тъмнината“. — Това ще бѫде тѣхната служба и сила.

 

Ще взема сега 21 стихъ, 16 глава отъ Евангелието на Иоана: „Жена кога ражда, на скръбь е, защото е дошълъ часътъ ѝ; а когато роди дѣтето, не помни вече тѫгата си, поради радостьта, че се е родилъ человѣкъ на свѣта.“

 

Когато говоря за ученика, азъ взимамъ думата „ученикъ“ въ тѣсенъ, а не въ широкъ смисълъ. Въ тѣсенъ смисълъ на думата, подъ „ученикъ“ разбирамъ този, който учи тукъ, на земята, въ този ограниченъ крѫгъ на живота. Той ще се учи тукъ и ще постигне толкова, колкото условията на този земенъ животъ му позволяватъ. Като говоря за ученика въ широкъ смисълъ на думата, разбирамъ идейния ученикъ, който се учи и тукъ на земята, въ този свѣтъ, и горѣ на небето, въ другия свѣтъ. Той никога не напуща школата: денемъ се учи въ лабораторията на земята, а вечерь отива горѣ, при своя Учитель, който му прѣподава теория. На другия день се връща пакъ на земята, за да продължи своитѣ практически занятия въ лабораторията. Този ученикъ постоянно учи: горѣ на небето учи теория, а долу на земята — практика. Когато говоря за идейнитѣ ученици, подразбирамъ тия именно, които горѣ учатъ, а долу прилагатъ. Когато говоря за ученицитѣ въ тѣсенъ смисълъ на думата, разбирамъ тия, които учатъ на земята, а като заспятъ вечерно врѣме, не ходятъ горѣ да се учатъ. На другия день, като станатъ, продължаватъ пакъ да учатъ. Тѣ нѣматъ връзка съ невидимия свѣтъ и не знаятъ, дали сѫ ученици, или не. Тѣ казватъ: докато сме въ училището, ученици сме, но като го свършимъ, не сме вече ученици. Идейнитѣ ученици, или тия, за които говоря въ широкъ смисълъ, знаятъ, че всѣкога сѫ ученици. И въ единъ животъ, и въ втори, и въ трети, и въ четвърти, тѣ знаятъ, че всѣкога сѫ били и ще бѫдатъ ученици. И слѣдъ врѣме, когато нашата земя, както и цѣлата слънчева система, завърши своето развитие, тѣ ще минатъ като ученици въ нова школа, при нови условия. Богъ тогава ще имъ даде друго име, а не ученици. Думата „ученикъ“ не е подходяща да изрази дълбоката идея, която е скрита въ това понятие.

 

Азъ искамъ да ме разбирате право, да не се обезсърдчавате. Дали ще ме разберете право, или не, за менъ е все едно, т. е. не съмъ индеферентенъ, но казвамъ: ако ме разберете право, ще се радвамъ; ако ме разберете криво, ще скърбя малко, не тъй, както вие скърбите, но все ще имамъ едно неразположение. Прѣдставете си, че вие сте облѣкли своята бѣла рокля като снѣгъ, но дойде една муха, кацне върху роклята ви и остави на нея своето писмо, или по-право, своята визитна картичка. Писмото, което ви написва, е слѣдното: „Имахъ честьта да посѣтя хубавата ви рокля и, за да знаете, че съмъ ви посѣтила, оставихъ си визитната картичка.“ Приятно ли е това посѣщение? — Не е приятно. Тази муха не е намѣрила пощенската кутия, тамъ да остави писмото си. Често и вие правите като нея: напишете нѣкое писмо и докато го занесете на пощата, за да не го забравите, забождате го съ една карфичка на нѣкое отъ пердетата у васъ. Вие, като погледнете тия писма на бѣлата ви рокля, казвате: тукъ ли намѣри тази муха да остави писмата си? Недоволни сте, и започвате да чистите роклята си. Изчиствате я, но все остава едно неразположение у васъ.

 

Ето защо, на първо мѣсто, отъ всинца ви се изисква едно широко разбиране на нѣщата. Азъ зная послѣдствията отъ неразбирането, затова обяснявамъ въпроситѣ ту по единъ, ту по другъ начинъ, да не се пропусне нѣкоя дума, отъ която да се произведе обратенъ резултатъ. Ако вие пратите нѣкой работникъ на нивата, мислите ли, че правите добро за всички? За домашнитѣ си, за приятелитѣ си, за тия, на които дължите, това е добро, но за малкитѣ червейчета и бубулечици въ земята, това е най-голѣмата пакость.

 

Вчера, въ бесѣдата си, азъ казахъ, че старозавѣтнитѣ хора сѫ орачи. Мнозина отъ васъ си казаха: Учительтъ нарича орачитѣ старозавѣтници. Значи, всички, които оратъ земята, сѫ старозавѣтници. Вие трѣбва да знаете, че земледѣлието е най-висшата форма на старозавѣтния животъ, защото има и по-нисши форми: убийства, кражби и др. Значи, орачътъ не убива, не краде, но хваща воловетѣ, впрѣга ги и казва: „Хайде, сега на работа! Васъ поне намѣрихъ.“ И тѣ, искатъ-не искатъ, цѣлъ день оратъ. Той имъ казва: „Жена ми, дѣцата ми сѫ гладни, боси, трѣбва да се оре!“ Какво общо иматъ тия волове съ неговитѣ дѣца, съ неговата жена, че били гладни, боси? Такова е неговото разбиране. То не влиза въ съзнанието на воловетѣ, които искатъ да бѫдатъ свободни. Азъ разглеждамъ въ този случай воловетѣ като съзнателни сѫщества. Орачътъ продължава по-нататъкъ да се разтоваря съ воловетѣ. „Вие сте създадени отъ Бога да работите заради менъ. Всички ние седимъ по-високо отъ васъ, затова трѣбва да работите по цѣлъ день, безъ да ви плащамъ, безъ да се оплаквате нѣкому.“ Той взима слѣдъ това единъ прѫтъ и ги помушва да вървятъ по-бързо. Съ какво ги храни при това? — Съ малко слама. Въ какво живѣятъ? — Въ най простия дамъ. Воловетѣ се оплакватъ понѣкога, но господарьтъ имъ не ги чува. Той намира, че тѣхниятъ дамъ е много добъръ. Това е негово схващане. Азъ говоря за сѫщината на живота, а не специфично за васъ. Азъ разглеждаме въпроса въ широкъ смисълъ, говоря за цѣлокупния животъ, за пѫтя, прѣзъ който цѣлото човѣчество минава. Засега, човѣкътъ индивидуално, както и домътъ, и цѣлото общество страдатъ. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не страда. Старозавѣтниятъ животъ засѣга всички. Ще знаете засега, че орачьтъ е най-благородната, най-висшата форма, която старозавѣтниятъ животъ може да произведе.

 

Сега, ако разгледаме старозавѣтния и новозавѣтния животъ въ тѣсенъ смисълъ, Адамъ и Ева бѣха старозавѣтни хора. Старозавѣтниятъ животъ създаде първия законъ, който Ева написа. Тя казва: „Каквото Господъ заповѣдва, нѣма да се разбира въ неговата идейна форма, но ще се разбира тъй, както може да се приложи на земята. Ние ще търсимъ вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата. Въ тѣхъ се крие друга философия“. Адамъ и Ева, като ученици въ рая, въ разсъжденията си прѣдъ дървото „за познаване доброто и злото“, по другъ начинъ изтълкуваха Божиитѣ закони. Мойсей пъкъ тури начало на новозавѣтния животъ. Той бѣше на границата между новозавѣтния и старозавѣтния животъ, което се вижда въ неговия личенъ животъ. Законътъ се оформи при Мойсея.

 

Нѣма да се спирамъ повече върху тѣзи въпроси, понеже тѣ ще ни отдалечатъ отъ главната мисъль, ще прѣдизвикатъ споръ, разногласия въ умоветѣ ви. Това нѣма да ви доведе до правитѣ разбирания, които сѫ необходими за васъ, защото Адамъ и Ева и днесъ сѫ пакъ ученици на земята и казватъ: „Колко сме били глупави, като не сме разбирали Божиитѣ закони; не сме разбирали Пѫтя, който Богъ ни е чърталъ!“ Вие срѣщали ли сте Адамъ и Ева на земята? Като ви питамъ, дали сте ги срѣщали, ето каква е идеята, която трѣбва да разбирате. Законъ е: голѣмитѣ рѣки не се вливатъ въ малкитѣ, но малкитѣ рѣки винаги се вливатъ въ голѣмитѣ. Ще изкажа тази мисъль въ друга форма: малкитѣ рѣки се вливатъ въ голѣмитѣ, а голѣмитѣ рѣки се разливатъ въ малки. Когато говоримъ за разливане, разбираме единъ вѫтрѣшенъ процесъ, а именно: великото, мощното, силното се разлива въ малкото. Водата отъ Великия океанъ се разлива и образува безброй малки поточета и извори. Тѣ знаятъ своя произходъ, знаятъ, че сѫ произлѣзли отъ Великия океанъ и искатъ да се върнатъ въ него. Значи, разливането е излизане, а вливането е връщане. Слѣдователно, нѣкой пѫть великото ще се разлѣе въ тебе. Тогава казваме: Богъ е разлѣтъ въ насъ, а ние ще се върнемъ, ще се влѣемъ въ Него. Казвате: какъ ще се влѣемъ въ Бога? Нали ще изгубимъ своята самостоятелность? Ако Богъ благоволява да се влѣе и да живѣе въ тебъ, защо ти да не се влѣешъ и живѣешъ въ Него? Влѣешъ ли се въ Бога, нѣма да се изгубишъ. Както Богъ, като се е разлѣлъ въ насъ, не се е изгубилъ, така и ние, като се влѣемъ въ Бога, нѣма да се изгубимъ. Както Богъ всѣкога се познава въ насъ, така и ние, като се влѣемъ въ Бога, въ Божественото, ще се познаваме. И като се влѣете въ Бога, ще имате най-хубави условия за развитие: за четене, за музика, за изкуство — каквото пожелаете отъ Бога, ще го постигнете.

 

Като казвамъ да се влѣемъ въ Бога, разбирамъ да ни се дадатъ най-добритѣ условия за развитие, най-добриятъ животъ. По-добри условия отъ тия, не могатъ да ви се дадатъ. Отъ това благо вашитѣ души ще се наситятъ, а не прѣситятъ, както при яденето; ще бѫдете доволни, ще придобиете вѫтрѣшна радость.

 

Азъ ви давамъ тия нѣща, като дефиниции, да ги държите въ ума си, за да не изпаднете въ противорѣчия. Нѣкои отъ васъ може да запитатъ: защо Учительтъ каза така? Защо при даденъ случай, напримѣръ, постѫпва тъй, а не иначе? Вие имате право да питате и менъ, имате право да питате и Господа за много нѣща. Напримѣръ, може да питате, защо Господъ тури Витоша на това мѣсто, на което е днесъ? Защо тури въ политѣ ѝ с. Драгалевци? Защо малко по-горѣ отъ селото постави монастиря? На всички тия въпроси Господъ ще ви даде ли отговоръ? Не, ще мълчи. Интересувате се да знаете, каква е била Витоша прѣди 2000 години, но Господъ пакъ мълчи. Питате ангелитѣ, и тѣ мълчатъ. Защо? Съ това искатъ да ви кажатъ: вие сами прочетете тия нѣща! Проучете ги, всичко е написано по канаритѣ, по пластоветѣ, по дърветата, по изворитѣ. Съврѣменнитѣ геолози, които изучаватъ земята, посвѣщаватъ най-малко 20 — 30 години за изучаването на канаритѣ, на земнитѣ пластове, и едва могатъ да напишатъ една малка книга. Донѣкѫдѣ тѣ разбиратъ езика на живата природа. Богъ е скрилъ отъ насъ нѣщата, защото иска да ни застави да мислимъ.

 

Та казвамъ: ние не трѣбва да тълкуваме скриването на нѣщата отъ Бога въ лошъ смисълъ. Ако тази книга е отворена, като единъ листъ, и достѫпна за всички, знаете ли, какво ще стане? Ще дойдатъ всички ония благообразни посѣтители, като золницитѣ, голѣмитѣ мухи, ще оставятъ върху всѣки листъ на тази книга своитѣ визитни картички и ще си заминатъ. Ще можемъ ли да четемъ слѣдъ тѣхъ на тази книга? — Не, тѣ тъй ще поставятъ своитѣ визитни картички, че трудно вече ще се чете. Слѣдователно, за да се избавятъ отъ тия золници, мѫдритѣ хора сѫ намѣрили за добрѣ да скриятъ всичко, да затворятъ тази свещена книга. Когато дойде онзи човѣкъ, който може да пази книгата съ свещено чувство, съ свещена чистота, нему е позволено да отвори книгата, да чете отъ нея и да разбере, какво е писано въ всички глави на тази книга. Като я прочете, той пакъ ще я затвори.

 

„Жена, която ражда, на скръбь е“. Въ Израиля се смѣтало за безчестие, за наказание, когато нѣкоя жена не ражда. За тази фамилия, за този родъ се мислило, или че е на израждане, или че е извънъ Божието благословение. Когато кажатъ за нѣкого, че е роденъ отъ Бога, това е най-високото състояние, въ което този човѣкъ се намира.

 

„Жена, която ражда, на скръбь е“. Защо? Когато нѣкоя жена ражда, тя се намира въ неблагоприятни условия, не знае, какъ ще роди. Има случаи при раждане, когато и майката умира, и дѣтето умира. Но като се роди дѣтето, майката забравя своята скръбь и се радва, понеже човѣкъ се ражда въ свѣта.

 

Азъ взимамъ думата „раждане“ въ най-красивъ смисълъ. Всѣка мисъль, която може да родимъ, прѣдставлява брѣменното състояние на жената. Жена, която зачева, добива самоувѣреность въ себе си. Ще ви дамъ единъ образъ за обяснение идеята за раждането. На какво мяза жена, която не ражда? — Тя мяза на празна кесия. Тази кесия? може да струва 10 — 20 — 50 — 100 лева, най-много 1000 лева, но цѣнна ли е тя? Кога става цѣнна? — Щомъ се напълни съ английски звонкови пари. Колко струва тогава? — Милиони. Ние вече я пазимъ, носимъ я навсѣкѫдѣ съ себе си, казваме: много е почтенна тази кесия. Казвамъ тогава: това, което повдига майката, това, което я създава, е дѣтето. Слѣдователно, дѣтето създава условия да се прояви майката. Ето защо, у майката има желание да роди дѣте. За да стане тя майка, непрѣменно трѣбва да има дѣте.

 

Сега, ние ще прѣнесемъ тази аналогия и въ живота. Докато у човѣка не се събуди висшето съзнание, той е празна кесия, не може да мисли. Обаче, деньтъ, въ който зачене и дойде първата мисъль, той се напълва. Първата мисъль е Божествена. Той съзнава вече, че трѣбва да направи връзка съ Бога. Първата мисъль е начало на истинския животъ, а той е най-красивиятъ животъ. Този животъ прѣдставлява първата връзка съ Бога, първата връзка съ Любовьта, отъ която произтича всичко. Направишъ ли тази връзка, животътъ ти тече като вода, лѣе се като музикални тонове. Щомъ тази връзка сѫществува, животътъ не е тежъкъ, всички скърби и страдания лесно се носятъ. Но безъ тази връзка, безъ любовь въ живота, и при най-голѣмитѣ богатства и удобства, и при най-голѣмитѣ знания, ще се оплаквате като Соломона, най-мѫдриятъ човѣкъ въ свѣта, който казва: „Суета на суетитѣ, всичко е суета“!

 

Когато Соломонъ е изказалъ тия думи, азъ разбирамъ, че въ сърцето му е нѣмало любовь. Това е единъ зовъ, едно мѫчение, една тѫга на душата. Той казва: „Всичко имамъ. Всичко, което пожелахъ на земята, придобихъ. И царь бѣхъ, и богатства имахъ, и жени имахъ, и робини имахъ, ядохъ и пихъ, изучавахъ природата и нейнитѣ закони, и знания имахъ, но великото, което търсѣхъ, което искахъ да придобия за своята душа, не можахъ да намѣря, Безсмисленъ е животътъ. Суета на суетитѣ, всичко е суета!“ При това, забѣлѣжете, Соломонъ бѣше посветенъ, адептъ бѣше. Той принадлежеше къмъ школата на Есеитѣ, отдѣто придоби своитѣ знания, но за неговото падение му дадоха единъ добъръ урокъ. Той бѣше ученъ човѣкъ, знаеше за идването на Христа. Въ Еклисиастъ казва: „Прави каквото щешъ, но знай, че единъ день ще давашъ отговоръ за всичко“. Въ осма глава на притчитѣ, Соломонъ казва: „Веселихъ се и наслаждението ми бѣше съ человѣческитѣ синове“. Той разбра Любовьта. И като казва „суета на суетитѣ, всичко е суета“, той съзна, че изгуби нѣщо, което Богъ му бѣше далъ. Той изгуби Синоветѣ Божии, слѣдъ това се зае да изправи живота си. Соломонъ бѣше ученикъ, единъ отъ служителитѣ на Христа. Когато Христосъ слѣзе на земята, и Соломонъ бѣше тамъ. Той търсѣше Любовьта.

 

Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Отецъ е великата Любовь. Павелъ казва: „Богъ е Любовь“. Слѣдователно, когато казваме, че Христосъ е съ насъ, ние разбираме Божията Любовь. Когато се оплакваме отъ живота, разбираме, че Божията Любовь не е съ насъ. Любовьта не е физическо нѣщо, което може да се изгуби. Когато казвате, че сте изгубили Любовьта си, това подразбира, че връзката между васъ и Любовьта е прѣкѫсната. Тази връзка отново може да се направи, да се възстанови, но само чрѣзъ правата мисъль.

 

Въ първата бесѣда ви говорихъ за пѫтя на ученика. За да разберете пѫтя на ученика, трѣбваше да ви говоря за четиритѣ вида животъ. Какъвъ трѣбва да бѫде пѫтьтъ на ученика? Колко елемента трѣбва да влизатъ въ него? — Четири елемента: Любовь, Свѣтлина, Миръ и Радость. Това сѫ прѣдмети, въпроси за изучаване. Ученикътъ на новия животъ трѣбва да изучава Любовьта, Свѣтлината, Мира и Радостьта всестранно, а не тъй, както обикновенитѣ хора ги изучаватъ.

 

Та казвамъ: въ живота сѫществува една вѫтрѣшна връзка, една вѫтрѣшна философия, която трѣбва да се оформи, да се изучи отъ вашитѣ нови възгледи. Безъ тази философия вие не можете да живѣете, т. е. ще живѣете, но не Божественъ животъ, а обикновенъ. Божественитѣ познания се придобиватъ и развиватъ само чрѣзъ закона на Любовьта. Азъ искамъ вие да влѣзете въ новия животъ и да работите съ закона на Любовьта. Дѣто има Любовь, има и Свѣтлина; дѣто има Свѣтлина, има и Миръ; дѣто има Миръ, има и Радость. И обратно: дѣто нѣма Любовь, нѣма и Свѣтлина; дѣто нѣма Свѣтлина, нѣма и Миръ; дѣто нѣма Миръ, нѣма и Радость. Когато нѣкой казва, че изгубилъ своята Радость, разбирамъ, че тамъ липсва Любовь, липсва Свѣтлина, липсва и Миръ. Може да имате нѣкаква малка любовь, но тя не е въ състояние да ви даде тази Радость, за която душата копнѣе.

 

Сега азъ ще направя друга аналогия. Едно разумно сѫщество не може да се роди отъ нѣкое глупаво сѫщество. Напримѣръ, една овца не може да роди едно разумно дѣте. Законътъ е такъвъ. Дѣтето ще мяза на майка си и на баща си. Неговата интелигентность и неговитѣ знания прѣдставляватъ сборъ отъ тия на бащата и майката. Дѣтето е резултатъ. Синътъ и дъщерята не могатъ да стоятъ по-горѣ отъ майката и бащата. Понѣкога, по издържливость, по вѫтрѣшни разбирания, по проява, тѣ могатъ да стоятъ по-високо отъ родителитѣ си, но това е едно външно заблуждение. Ако една рѣка се разлѣе и обхване десеть километра пространство, а друга, при сѫщото количество вода, се стѣсни и обхване само единъ километъръ пространство, питамъ: първата рѣка повече вода ли ще има отъ втората? И двѣтѣ рѣки иматъ едно и сѫщо количество вода, но резултатитѣ отъ тѣхъ ще бѫдатъ различни. Въ какво отношение? Тази рѣка, която е обхванала десеть километра пространство, слѣдъ като се стѣсни, ще остави повече утайки на тия мѣста, отдѣто се е прибрала, и тѣ ще бѫдатъ по-плодородни. Втората рѣка, при която водата се е стѣснила, ще се отличава съ голѣмо движение. Слѣдователно, тамъ, дѣто широчината се намалява, движението се увеличава; тамъ, дѣто широчината се увеличава, движението се намалява. Дѣто движението е по-силно, тамъ животътъ е по-голѣмъ, по-интенсивенъ.

 

Ето защо, за да почне дѣятелностьта въ човѣка, той непрѣменно трѣбва да се ограничи, да се стѣсни. Щомъ дойде дѣятелностьта въ живота, ще дойдатъ скърби, страдания и противорѣчия. Скърбитѣ и страданията въ живота сѫ резултатъ отъ човѣшкото неразбиране на нѣщата. Въ тия случаи хората се намиратъ въ противорѣчие, питатъ: защо Богъ е допусналъ извѣстни нѣща, защо е създалъ тия разнообразни форми въ живота? Да допуснемъ, че въ единъ волъ, който оре на нивата, би се събудило по-висше, човѣшко съзнание, и той се намѣри въ тѣзи тежки, непоносими условия за него: цѣлъ день оре на нивата, а послѣ влиза въ своя дамъ, завързанъ, лишенъ отъ свобода. Знаете ли, колко би се озлобилъ този волъ? Но благодарение, че по-висшето съзнание у животнитѣ се явява врѣменно и пакъ се оттегля, а остава обикновеното имъ съзнание, което лесно ги примирява, тѣ си казватъ: такава е волята Божия! Животнитѣ, чрѣзъ своето съзнание, живѣятъ въ единъ по-низшъ свѣтъ.

 

Казвамъ: понѣкога и хората, като животнитѣ, минаватъ прѣзъ едно по-низше съзнание отъ човѣшкото, та не чувствуватъ тъй силно положението си. Нима положението на ония затворници, които биятъ по нѣколко пѫти на день, които оставятъ да лежатъ на голи подове, хранятъ само съ сухъ хлѣбъ и вода и лишаватъ отъ работа, е по-добро отъ положението на животнитѣ? Казвамъ: ние, съврѣменнитѣ хора, трѣбва да бѫдемъ проводници на Божията мисъль! Ако само четемъ Библията и я тълкуваме физически, ще намѣримъ хубави работи въ нея, но ще бѫдемъ обикновени хора. Ако имате всичкото знание на Соломона, ще бѫдете обикновени хора, и въ края на краищата ще кажете, като него: „Суета на суетитѣ, всичко е суета!“ Нѣкои религиозни, духовни хора, казватъ: ние можемъ да влѣземъ въ Божествения свѣтъ, безъ да минемъ пѫтя на Соломона. Не, за да влѣзете въ Божествения свѣтъ, непрѣменно трѣбва да минете пѫтя на Соломона, да добиете знанията на свѣта, и тогава ще имате единъ плюсъ. На това придобито вече знание, трѣбва да турите подквасата на новия животъ. Тази подкваса ще бѫде Божествената Любовь, която ще извади отъ тѣзи знания всичко сѫществено и необходимо за новия животъ. И тогава, всичко сѫществено, което ни остане, ще се употрѣби за благото на нашата душа и за благото на нашитѣ ближни.

 

И тъй, вие трѣбва да започнете съ Любовьта! Тя трѣбва да се роди у васъ. За да се роди Любовьта, все трѣбва да има една материална форма, чрѣзъ която да се прояви. И тия, у които се ражда Любовьта, както и тия, които я отглеждатъ, иматъ нѣкакъвъ материаленъ образъ. Да вземемъ, запримѣръ, онзи великъ скулпторъ, който вае статуята на Диана — богиня на Любовьта. Той прѣдставя въ материаленъ образъ Любовьта, и слѣдъ това я туря на единъ високъ пиедесталъ, да я гледатъ хората. Всички пазятъ, почитатъ тази статуя. Защо? Тя прѣдставлява Любовьта. Казвамъ: ако хората почитатъ тази статуя, колко повече трѣбва да се почита една човѣшка форма, въ която Богъ, Любовьта може да се прояви? Щомъ статуята се почита, колко повече трѣбва да се почита човѣшкиятъ умъ, човѣшкото сърце, човѣшката душа и човѣшкиятъ духъ? Значи, ние трѣбва да зачитаме всѣки човѣкъ. За кого? — За Онзи, Когото любимъ.

 

Значи, ние не можемъ да поставимъ въ живота си друга основа, освѣнъ Любовьта. Но не можемъ да придобиемъ Любовьта, докато нѣмаме любовь къмъ Бога. Най-първо трѣбва да любимъ Бога. Не любимъ ли Бога, не можемъ да любимъ и хората. Като не обичаме нѣкой човѣкъ, вижда ни се много обикновенъ, лицето му дребно, очитѣ му хлътнали, съ нищо не ни привлича. То е сѫщото положение, ако вземете една празна кесия, погледнете я оттукъ-оттамъ, вижда ви се изцапана, стара и я захвърляте настрана. Но ако напълня тази кесия съ звонкови, вие я взимате, казвате: чудесна е тази кесия! Вече не обръщате внимание на нейната външна форма, че била стара, но разглеждате, какво е вложено въ нея, какво е нейното вѫтрѣшно съдържание. Вие виждате нѣкоя жена, майка на десеть дѣца, казвате: много е почернѣла тази жена, очитѣ ѝ сѫ хлътнали. Какъ нѣма да почернѣе? Тя е майка на толкова дѣца! Да, но въ душата на тази жена е вложена една свещена идея, за което дѣцата ѝ я обичатъ отъ сърце и ще ѝ се отплатятъ. Тѣ я чакатъ да дойде отъ работа, посрѣщатъ я, радватъ ѝ се, викатъ ѝ: мамо!

 

Когато човѣкъ има благоволението на Бога, той ще види Божията Любовь въ лицето на своята майка или на своя баща, или въ когото и да е другъ. Но колко е тѫжно, когато нѣкой синъ нѣма майка и баща! Той казва: да имахъ поне майчица! Ходи той навсѣкѫдѣ, въздиша, тѫжи — нѣма дѣ да се спре. Той не е като другитѣ хора. Хубаво е да имашъ майка, да и кажешъ: мамо! Хубаво е да имашъ баща, да му кажешъ: татко! Като кажешъ „татко“, той отваря кесията си, праща те на училище. Като кажешъ „мамо“, тя постила леглото ти да си починешъ, а на сутриньта ти дава чисти, хубави дрехи, помилва те цѣлуне те и те праща на училище съ своето благословение. Майката изпраща дѣтето си на училище, и тя учи за него. Когато нѣкой момъкъ се влюби въ една мома, той се влюбва заради майка си, нея търси. Въ всѣка мома той търси майка си, и въ която я намѣри, нея обиква. Момъкътъ люби момата, докато майката е тамъ. Щомъ майката я напусне, той вече не я люби. Когато една мома каже, че нейниятъ възлюбенъ не я обича, това показва, че майката не е тамъ. Плаче ли нѣкоя мома, то е, защото Любовьта я напуснала — майката не е тамъ. Хората казватъ тогава има нѣщо кривичко въ тази работа.

 

Ще ви дамъ единъ примѣръ, да видите, какъ това „кривичко“ разваля всички работи. Нѣколко помаци се заели да правятъ една турска джамия. Правилото тамъ било, прѣзъ всичкото врѣме, докато правятъ джамията, да не се употрѣби нито една българска дума. Тръгнали тия помаци изъ близката гора, да търсятъ дървета за строежа на джамията. Като търсили дървета изъ гората, говорили помежду си само на турски, казвали си: „Това дърво е хубаво, високо, валчесто, но на върха е малко „кривичко“. Щомъ дохождали при думата „кривичко“, казвали я на български. Ходжата като ги чувалъ, казвалъ имъ: „Опетнихте джамията, употрѣбихте българската дума „кривичко“. Тръгвали отново да търсятъ дървета изъ гората, но не намирали прави дървета, всички били на върха малко „кривички“, и джамията останала недовършена, само заради българската дума „кривичко“. Казвамъ: всички хора започватъ работитѣ си добрѣ, но на върха излизатъ малко кривички. Значи, всичкитѣ ни работи сѫ като на помацитѣ, на върха малко кривички, затова и до днесъ още не можемъ да направимъ джамията. Защо? Защото употрѣбяваме българската дума „кривичко“. Не взимайте думата „кривичко“ въ букваленъ смисълъ.

 

Често слушамъ да казвате за нѣкои: тия хора не могатъ да направятъ нищо. Не говорете така. Кога хората не могатъ да направятъ нищо? — Когато не обичатъ. Запримѣръ, когато ти не обичашъ нѣкого, казвашъ: не мога да направя това. Когато го обичашъ, казвашъ: всичко мога да направя заради него! Когато не обичашъ нѣкого, посрѣщашъ го отъ официалната врата, но когато го обичашъ, и отъ прозореца излизашъ да го посрещнешъ. Значи, за Любовьта навсѣкѫдѣ има врати. Като ви говоря така, не взимайте думитѣ ми лично за този и онзи, или за тази и онази. Вие може да имате нѣкакъвъ споръ помежду си, обаче не правете никакви сравнения, не казвайте, че тази или онази сестра не обича никого. Мислете принципално върху въпроса, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви къмъ Бога. Този е най-главниятъ въпросъ засега, рѣшението на който отъ васъ, именно, зависи. Можете ли заради Бога, заради Неговата Любовь да разрѣшите вашитѣ задачи въ живота? Ако можете, кажете си: заради Божията Любовь азъ мога да уча, слуга мога да стана, безъ пари мога да работя, гладенъ мога да ходя, дѣца мога да отглеждамъ — всички задачи, които Богъ ми е опрѣдѣлилъ, съ приятность мога да изпълня. Като се върнете при Бога, ще видите, какъ сте рѣшили всички тия задачи.

 

Какви задачи имате да рѣшавате? Напримѣръ, спороветѣ, които се явяватъ между васъ, това сѫ малки задачи. Нѣкой ви е казалъ една обидна дума, това е една малка задача, да трансформирате нейната енергия. Нѣма обидни думи въ свѣта. Една обидна дума, това е визитната картичка на онази благочестива муха. Тъй трѣбва да разсѫждавате. Вие може да разсѫждавате и по другъ начинъ, да кажете, ако тази муха имаше моитѣ разбирания, моето съзнание, не би оставила визитната си картичка на моята рокля, затова, благодаря на Господа, че не съмъ муха, да правя пакости, като нея. Всѣки човѣкъ, който не разсѫждава правилно, който върши прѣстѫпления, има съзнанието на мухата. Когато Богъ е вложилъ Любовьта и Свѣтлината въ васъ, когато ви е облѣкълъ въ Мира и Радостьта, а вие оставяте визитнитѣ си картички тукъ-тамѣ, питамъ: какви сѫ вашитѣ разбирания?

 

Ще ви приведа единъ примѣръ, да ви изтъкна нѣкои отъ методитѣ, по които хората постѫпватъ помежду си. Запримѣръ, случва се нѣкой отъ ученицитѣ на Школата излиза прѣдъ другаритѣ си да имъ държи една хубава бесѣда, въ която изтъква нѣкои тѣхни погрѣшки, или нѣкои тѣхни неправилни прояви. Той казва, напримѣръ, че еди-кои си братя или сестри били фанатици, правили молитвитѣ си явно, прѣдъ другитѣ хора, и ставали за посмѣшище и т. н. Всичко това той изнася чистосърдечно, искрено, съ цѣлъ да се изправятъ тия погрѣшки, но какво излиза отъ този методъ? — Всички изтъкнати погрѣшки на другитѣ, се нахвърлятъ върху самия него. Въ природата сѫществува слѣдния законъ: когато нѣкой човѣкъ изнася погрѣшкитѣ на другитѣ, тия погрѣшки ще укажатъ извѣстно влияние върху него тъй, както нѣкой отровенъ или задушливъ газъ ще укаже влияние върху този, който работи съ него. Но този човѣкъ изнасялъ вѣрни факти, това нищо не значи — законътъ дѣйствува и въ този случай. Защо? — Методътъ, по който този братъ постѫпва е правъ, но има нѣщо „кривичко“ на върха. Понѣкога и азъ си служа съ този методъ, изнасямъ погрѣшкитѣ на нѣкой ученикъ на всеуслишание. Послѣ той ми казва: Учителю, защо изнесохте погрѣшката ми публично, не можахте ли да ми я кажете лично? Казвамъ му: слушай, азъ имамъ голѣмо почитание и уважение къмъ. твоето ухо. Ако кажа погрѣшката ти направо, т. е. отблизо, гласътъ ми ще прозвучи тъй силно, че има опасность тѫпанчето ти да се пукне. Обаче, като изказвамъ погрѣшката публично, азъ намалявамъ силата ѝ като взимамъ върху себе си половината отъ товара. Въ такъвъ случай, прѣдпочитамъ да страдамъ азъ, отколкото вие. Важното е цѣльта да се постигне.

 

Тъй щото, не мислете, че когато изнасямъ недѫзитѣ на хората, не взимамъ нищо отъ тѣхъ. Не, азъ поемамъ половината отъ тѣхъ. Голѣмо внимание се изисква, когато се изнасятъ погрѣшкитѣ на хората. Съзнанието имъ трѣбва да бѫде будно, иначе концитѣ могатъ да се скѫсатъ. Когато се изнасятъ чужди погрѣшки, това трѣбва да става съ по възможность по-голѣма благость и чистота, съ по-голѣмо благородство отъ страна на този, който ги изнася. Друго нѣщо е по-важно: изнасяйте погрѣшкитѣ на хората само тогава, когато Господъ ви каже. Каже ли ви Той, ще се обърнете много внимателно къмъ брата си и ще му кажете: „Братко, изнасямъ твоята погрѣшка публично, защото Господъ ми каза да направя така.“ Азъ прѣдпочитамъ да извърша волята Божия и да влѣза въ стълкновение съ свѣта, отколкото да прѣмълча и да влѣза въ стълкновение съ Бога. Когато Павелъ изнасялъ извѣстни погрѣшки на хората отъ свое име, той казвалъ: „Ще ме извините, азъ говоря отъ свое име, Господъ не ми е казалъ да сторя това.“ Той знае, че ще понесе половината товаръ. Затова, всѣки, който попадне въ този законъ, ако не може да носи товара, лицето му потъмнѣва, той се обезсърдчава и казва: защо се наехъ да говоря на тия хора, щомъ не ме разбраха? Хората пъкъ, на които той говори, си казватъ: защо този човѣкъ ни напада така? Нали и ние искаме да служимъ на Бога?

 

Азъ искамъ по този начинъ да ви изнеса два метода, чрѣзъ които може да се въздѣйствува на хората, когато искаме да изправимъ нѣкои тѣхни погрѣшки: или направо, лично на тѣхъ да ги казваме, или публично. Нѣкой пѫть отъ невидимия свѣтъ казватъ нѣкому: изнеси погрѣшкитѣ на този човѣкъ и за послѣдствията не мисли. Та когато нѣкой братъ или нѣкоя сестра изнасятъ каква и да е идея, вие ги изслушвайте внимателно, постарайте се да проникнете въ тѣхната мисъль, да видите, какво се крие въ нея. Отъ ваше гледище вие знаете, какъ седи въпросътъ, но ако погледнете отъ гледището на този, който ви говори, това ще хвърли нова свѣтлина въ вашитѣ умове, и вие ще имате една придобивка. Тия, които говорятъ на хората, азъ мога да уподобя на рибари, които хвърлятъ мрѣжата въ водата, а тия, които ги слушатъ и възприематъ, уподобявамъ на купувачитѣ на тази риба. При това, извѣстно е на всички, че рибаритѣ, които ловятъ рибата, печелятъ по-малко отъ тия, които я продаватъ. Онзи, който лови рибата, хвърля мрѣжата въ водата, изважда я, пакъ я хвърля и това се продължава по цѣли 4—5 часа наредъ, цѣлъ се измокри и ще го видите, едва уловилъ нѣколко риби. И слѣдъ това сѫ недоволни отъ него, казватъ му: „Защо улови толкова малко риба? При това, тази риба не струва!“ Не, не обезсърдчавайте този човѣкъ! Кажете му: хубава е рибата, другъ пѫть повечко ще уловишъ. Засега това е достатъчно. Затова, казвамъ и на васъ, като ученици: насърдчавайте цѣннитѣ идеи, които възникватъ помежду ви. Поощрявайте се въ знанията, а не се ограничавайте. Не казвайте, че не ви трѣбватъ знания! Знания сѫ нужни за всинца ви, и за напрѣдналитѣ, и за по-слабитѣ.

 

Този съборъ по своитѣ идеи, по всичко, което става, е особенъ. Ние сме прѣдъ очитѣ на Господа, имаме Неговото благословение, имаме подкрѣпата на всички братя въ това дѣло по цѣлия свѣтъ. Ние имаме подкрѣпата и на ангелитѣ. Не мислете, какво сте и кои сте. Ние имаме Божието благоволение, а то е хубавото. Нѣкои казватъ: дали ще успѣе нашето дѣло? Това не влиза въ нашата програма. Ние не повдигаме този въпросъ. Дали ще успѣе дѣлото, или не, по този въпросъ не мислете. Дѣто е Богъ, тамъ е бѫдещето. казвате: кои ще дойдатъ при насъ? Които трѣбва да дойдатъ, тѣ сѫ дошли вече. Ако дойдатъ всички хора, дѣ ще се събератъ? Прѣдставете си, че тукъ дойдатъ 20,000 души. Какъ ще се настанятъ? Тогава вие нѣма да можете да ме виждате. Физически много хора не могатъ да се събератъ въ такова малко пространство. Има другъ начинъ, по който тия хора могатъ да се събератъ и видятъ въ едно малко пространство. Това е идейниятъ начинъ.

 

Като говоря за себе си, азъ разбирамъ идейно нѣщата. Понѣкога съмъ облѣченъ въ празничнитѣ си дрехи, понѣкога въ проститѣ си дрехи. Вие забѣлѣзвате това и казвате: днесъ Учительтъ е облѣченъ съ всѣкидневнитѣ си дрехи. Защо ли? Казвамъ: такава е волята Божия. Господъ ми казва: „Днесъ ще се облѣчешъ съ обикновенитѣ си дрехи и ще слѣзешъ при тия хора да имъ говоришъ на тѣхенъ езикъ“. Другъ день Господъ ми казва: „Ще напуснешъ работата си сега, ще излѣзешъ на пѫтя и тамъ ще видишъ два вола, впрегнати въ кола. Тѣ отдавна се молятъ. Ще се спрѣшъ при тѣхъ, ще ги помилвашъ малко по гърба и ще си заминешъ“. Това е изъ моя интименъ животъ. Азъ излизамъ на пѫтя, намирамъ воловетѣ, помилвамъ ги и се каня да се връщамъ назадъ, когато господарьтъ имъ ме изгледва очудено и ме запитва: „Какво правишъ?“ Той е изненаданъ отъ тази постѫпка спрѣмо воловетѣ си, които всѣки день налага на общо основание. Азъ изваждамъ три-четири златни монети отъ джоба си, давамъ му ги и казвамъ: моля ти се, гледай воловетѣ много добрѣ! Тѣ хубаво изпълняватъ службата си. Ако ме слушашъ, и другъ пѫть ще ти дамъ нѣколко отъ тия монети. Слѣдъ това си заминавамъ. Воловетѣ, като се върнатъ вечерьта дома си, казватъ: „Днесъ мина покрай насъ единъ човѣкъ, потупа ни, помилва ни малко по гърбоветѣ и отъ тозъ моментъ нашиятъ господарь омекна. До вчера ни биеше, мушкаше ни съ остенъ, а отъ днесъ е мекъ, внимателенъ къмъ насъ. Не знаемъ, коя е причината“. Азъ зная, коя е причината. Господъ ми каза да оставя професорската си работа и да отида да помилвамъ тия два вола, а на господаря имъ да дамъ 3 — 4 златни монети. И като отида при този човѣкъ, нѣма да му разправямъ, че Господъ ме пратилъ, но ще му говоря на наученъ езикъ. Казвамъ му: слушай, приятелю, твоитѣ волове сѫ отъ първокачествена порода, други като тѣхъ нѣма да намѣришъ, затова добрѣ ги храни, добрѣ ги гледай. Тѣ вършатъ работата си много усърдно. На воловетѣ, слѣдъ като ги помилвамъ, казвамъ: не бойте се, имайте търпѣние, постоянно се молете! Слѣдъ една година положението ви ще се измѣни. И наистина, този човѣкъ намира отнѣкѫдѣ Евангелие, започва да го чете, става вегетарианецъ, захвърля остена, разбира, че не трѣбва да се измѫчватъ животнитѣ, и слѣдъ една година азъ го виждамъ да оре на нивата съ тия волове и тихо да имъ говори: „Ха, чоджумъ, ха братко, хайде да пооремъ малко!“ Като пооре съ тѣхъ 3 — 4 часа, освобождава ги. Господарьтъ и воловетѣ започватъ вече да се разбиратъ. Всѣки има този господарь въ себе си.

 

Ще ви направя една аналогия сега. Азъ съмъ рѣшилъ вече да посѣтя вашитѣ господари. Васъ ще потупамъ по гърбоветѣ, а на господаритѣ ви ще дамъ по нѣколко звонкови монети, като имъ кажа: бѫдете тъй добри да пазите вашитѣ слуги. Тѣ ви работятъ усърдно, подобни на тѣхъ нѣма да намѣрите. Какво ще кажете вие тогава? Че външнитѣ условия на живота се подобрили, че обществото започнало да гледа на васъ съ по-добро око и т. н. Сега мнозина отъ васъ казватъ: Учителю, не може ли да се измѣни това лошо мнѣние на обществото спрѣмо насъ? Не може ли да се измѣнятъ тѣхнитѣ възгледи по отношение насъ? Тѣ ни спъватъ съ това. Трѣбва да се направи нѣщо! Докато не ни знаятъ отъ кои сме, изслушватъ ни, щомъ се научатъ отъ кои хора сме, резервиратъ се вече. Казвамъ: има единъ начинъ, по който хората могатъ да ви слушатъ. Кой е този начинъ? Ако прѣзъ тази година приложите Любовьта, за която ви говоря, ако приложите Свѣтлината, която иде отгорѣ и прѣдавамъ прѣзъ себе си, ако приемете и Мира, и Радостьта, които идатъ отгорѣ, всички прѣпятствия ще се стопятъ. И тогава, ще говорите на хората тъй краснорѣчиво, че всички ще ви слушатъ. За да прѣмахнете прѣпятствията въ свѣта, трѣбва да имате живъ контактъ съ разумнитѣ сили въ природата. Тия сили се прѣдаватъ само чрѣзъ контактъ. Дойдете ли въ контактъ съ тѣхъ, тѣ ще потекатъ въ васъ, ще стопятъ всички ледове и снѣгове.

 

Та казвамъ: противорѣчията въ вашия умъ трѣбва да изчезнатъ, да нѣма никаква натегнатость между васъ. Нѣкой казва: хладно ми е сърцето. Азъ нѣмамъ опрѣдѣленъ възгледъ за Бога. Казвамъ му: Богъ е Любовь. — Но това е неопрѣдѣленъ възгледъ за менъ. — Тогава започни да обичашъ майка си по новия начинъ! — Обикнахъ я, но пакъ ми липсва нѣщо. — Обикни баща си! — Обикнахъ и него, но пакъ ми липсва нѣщо. — Обикни брата си! — Пакъ ми липсва нѣщо. — Обикни сестра си! — Още нѣщо ми липсва. — Обикни слугата си, всички същества, обикни най-послѣ и врага си! Щомъ обикне и най-послѣдния, той казва: Учителю, разбрахъ вече смисъла на Любовьта.

 

И тъй, на всѣки, който не познава Любовьта, казвамъ: приложи Любовьта въ нейната пълнота! Докато въ душата ти тече Божествената Радость, слѣзъ до най- голѣмитѣ дълбочини и ще познаешъ, че Божията Любовь е подѣйствувала тамъ, и ти си изпълнилъ волята Божия. Само по този начинъ ще познаете смисъла на Любовьта. Ако приложите Любовьта, вратитѣ на вашия умъ ще се отворятъ, и знанието на миналитѣ вѣкове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да влиза у васъ по единъ естественъ начинъ. Тогава вие ще се запознаете съ проблемитѣ на новия животъ. Въ свѣта днесъ има добродѣтелни, талантливи хора, които сѫ слѣзли да работятъ съ единствена цѣль, да запознаятъ хората съ тия проблеми. Казвате: това е свѣтска наука! Нѣма свѣтска наука, има само една свещена наука, въ която работятъ много учени, трудолюбиви хора, които изучаватъ Божественото. Тѣ, именно, ще отворятъ своитѣ съкровищници и ще извадятъ прѣдъ свѣта новото знание, новото разбиране, което иматъ.

 

Питамъ ви: какво трѣбва да правятъ онѣзи, на които умоветѣ сѫ празни, т. е, не съдържате нищо ново? Тѣ ще постѫпятъ по сѫщия начинъ, както постѫпватъ съ своята кесия, въ която има стари нѣща, безъ никаква цѣна. Тѣ хвърлятъ ли кесията си? — Не, изваждатъ всичко старо отъ нея, всичко онова, което нѣма цѣна и я напълватъ съ нѣщо ново, цѣнно. Когато казвамъ, че трѣбва да изпразните ума и сърцето си, подразбирамъ, че трѣбва да извадите навънъ всичко онова, което се е обезцѣнило, трѣбва да изхвърлите навънъ всички стари идеи, понятия, схващания и разбирания за морала и да турите, да влѣете въ себе си Божественото, а то само по себе си ще се опрѣдѣли. Пуснете Любовьта въ вашия умъ, и тя сама ще покаже своето естество! Вие само ще слушате. Когато майката роди дѣтето, тя ли го учи да говори? — Не, тя му дава възможность само да се прояви. Най-първо дѣтето почва да бъбли, издава нѣкакви звукове и постепенно проговаря. Майката само го поправя. Има дѣца, на които езикътъ никакъ не се сплита, тѣ лесно, ясно говорятъ. Адептитѣ, като малки дѣца, не се нуждаятъ много отъ майкитѣ си да ги поправятъ. Тѣ ще направятъ най-много 2 — 3 грѣшки при говоренето си, и скоро слѣдъ това започватъ да говорятъ добрѣ. Така и вие, като вложите Божественото въ себе си, то ще обнови вашия животъ.

 

Христосъ казва: „Жена, която ражда, на скръбь е“. Всѣки човѣкъ, който е дошълъ, на свѣта, въ скръбь е, и за да влѣзе въ Божествения свѣтъ, трѣбва да роди. Човѣкъ не може да роди въ грѣшния свѣтъ, тамъ има вѣчно помѣтане, вслѣдствие на което се ражда скръбьта. Въ свѣта най-хубавитѣ идеи се помѣтатъ. Кое е реализирано въ свѣта? Тамъ храмове се развалятъ, училища се развалятъ, майки се развалятъ, дѣца се развалятъ, сестри се развалятъ, братя се развалятъ, слуги се развалятъ — всичко въ свѣта се разваля. Добрѣ се започва тамъ, но отпослѣ всичко се разваля и свършва злѣ.

 

Казвамъ: ако искате да добиете, да родите великата, новата мисъль, ако искате да добиете новата наука, непрѣменно трѣбва да влѣзете въ Божествения свѣтъ, да добиете Любовьта, Свѣтлината, Мира и Радостьта. Вие може да влѣзете въ този свѣтъ, но трѣбва да спазвате всички правила, които сѫществуватъ тамъ. Стариятъ животъ, съ всички негови привички, ще оставите настрана. Всѣки отъ васъ, като става сутринь, ще се помоли на Бога, ще каже: Господи, дай благословение и на моитѣ братя, както давашъ и на менъ! Азъ ще те слушамъ, както ме учишъ. Ще прилагамъ Любовьта, споредъ както е Твоята воля. Въ живота често ние сами си причиняваме нещастия, врѣди. Какъ? Като изтъкваме грѣховетѣ на хората. Нека благодаримъ въ душата си за всѣка скръбь, която иде и да кажемъ като псалмопѣвецътъ: „Добрѣ ми стана, че се наскърбихъ“. Кой го наскърби? — Майка му. Колко майки наскърбяватъ дъщеритѣ си! Тѣ имъ казватъ: дѣ ходи днесъ? Ти трѣбва да седишъ въ кѫщи? Я, снеми новитѣ дрехи. Стига си ходила да играешъ на хорото! Я вземи кърчага, та иди за вода! Злѣ ли мисли тази майка? Злото ли желае на дъщеря си? — Не, тя има най-доброто желание, дъщеря ѝ да бѫде честна и почтена. Майката не е противъ това, дъщеря ѝ да обича, но казва: ти трѣбва да обикнешъ най-добрия, най-благородния момъкъ, а не когото пръвъ срещнешъ на пѫтя си. Дъщерята мисли, че майка ѝ иска да ограничава нейната любовь и казва: „Ти едно врѣме се любѣше, а сега менъ ограничавашъ“. Не, това ограничение, нито пъкъ свободата, която бихте имали, не разрѣшаватъ още великия законъ на Любовьта. Ние трѣбва да се любимъ, трѣбва да се обичаме, но какъ? Ако момата намѣри нѣкой момъкъ, който още на другия день ще я свали отъ колата си, той има ли любовь? — Нѣма. Но има честни хора въ свѣта, които прѣди да се оженятъ, казватъ на своята възлюбена: днесъ азъ те обичамъ, но доколко врѣме ще трае моята обичь, не мога да кажа, гарантирамъ най-много до една година. Ако си готова само за една година да напуснешъ родителитѣ си и да ме послѣдвашъ, дойди съ менъ.

 

Ще ви приведа единъ подобенъ примѣръ. Имаше въ Сливенъ една добра мома, която се влюбва въ единъ отъ най-добритѣ братя тамъ, иска да се ожени за него. Той бѣше си далъ обѣщание да не се жени, ималъ за това нѣкакви причини. Пита ме тя, да се ожени ли за него. Казвамъ ѝ: вие не сте единъ за другъ. Неговото прѣдназначение сега не е да се жени. Тя казва: „Азъ го обичамъ, искамъ да се оженя за него, та ако ще слѣдъ три години да си замина“. Казвамъ ѝ: и три години нѣма да живѣете заедно. Тя не ме послуша, ожениха се. Слѣдъ една година само, той бѣга на една страна, тя — на друга. Като ме срещна слѣдъ това, тя казва: кой знаеше, че така ще излѣзе? Азъ ѝ казахъ, но тя искаше да провѣри. Не мислѣше злото, но така излѣзе. Този братъ обичаше да чете, да философствува, не бѣше за сѣмеенъ животъ. Тя ходи на работа, да печели, а той по цѣлъ день се разхожда съ цигара въ уста и казва: това ще ми купишъ, онова ще ми направишъ и т. н. Казвамъ: докато човѣкъ не уреди въпроса съ своето здраве, докато не уреди работитѣ си съ Бога, той не може да се жени.

 

Една отъ максимитѣ на новото учение е слѣдната: жена, която не може да гледа единъ мѫжъ, не го обича; мѫжъ, който не може да гледа една жена, не я обича; приятель, който не може да уреди работитѣ на приятеля си, като свои, не го обича; господарь, който не може да гледа на слугата си като на свой човѣкъ, не го обича; слуга, който не може да гледа работитѣ на господаря си, като свои, не го обича. Какъ трѣбва да се отнасяме единъ къмъ другъ? Да покажемъ готовность за услуга въ всички трудни моменти, въ всички трудни задачи, които имаме да разрѣшимъ. Трѣбва да има нѣщо, по което да се отличаваме отъ свѣта! Засега вие трѣбва да благодарите на свѣтскитѣ хора. Тѣ прѣдставляватъ за васъ велико училище. Писанието казва: „Не обичайте свѣта!“ То значи: ако възлюбите първо свѣта, а послѣ Бога, ще се спънете, ще се отдалечите отъ Него. Възлюбете първо Бога, и единъ день, когато Го познаете, Той ще ви заведе въ свѣта и ще ви запознае съ него. Слѣдователно, днесъ Богъ ни казва това, което едно врѣме е казалъ на Адама и на Ева: „Ще ядете отъ плодоветѣ на всички дървета, но нѣма да ядете само отъ плода на „дървото за познаване доброто и злото“. Или, съ други думи, Богъ сега казва на всички хора: „Всичко въ свѣта може да обичате, но свѣтътъ нѣма да обичате, този плодъ нѣма да опитвате“. Нѣкой казва: защо да не обичаме свѣта? Може да го обичате, но ще мязате на Адамъ и Ева: боси и съ скѫсани дрехи ще ходите. Свѣтътъ можете да изучавате, но отъ плодоветѣ му нѣма да ядете. Като казвамъ свѣта, азъ разбирамъ Божествения животъ. Ще се занимавате съ Божествения животъ, ще изучавате Божественото знание, което има приложение навсѣкѫдѣ въ свѣта. Само така ще постигнете това, което желаете.

 

Тукъ, между васъ, има орачи. Ако ме слушате и ходите по новия начинъ, като сѣете десеть декара земя, ще изкарате толкова плодъ, като че сте сѣли сто декара. Значи, трудътъ ви ще се намали и ще ви остане свободно врѣме за четене. Орачътъ е най-високиятъ изразъ на старозавѣтния животъ. Когато се роди Христосъ, кои дойдоха първи да Му се поклонятъ? Старозавѣтни ли дойдоха? — Не, овчаритѣ дойдоха най-напрѣдъ, а тѣ сѫ новозавѣтни. Новозавѣтнитѣ казватъ на своитѣ овци: „Ние не искаме повече да ви мѫчимъ, ще ви оставимъ да пасете свободно. Тъй ни учи Учительтъ. Ще ви пазимъ отъ вълци, но съ условие да снимаме отъ врѣме на врѣме горната ви дреха и да издояваме млѣкото ви. Такъвъ е законътъ. Ние имаме дѣца, жени, трѣбва да ги хранимъ. Ние сме реформирали вече живота си, нѣма да ви изтезаваме, но ще ни услужвате съ вашата вълна и съ вашето млѣко.“ Христосъ е казалъ: „Ако имашъ двѣ дрехи, дай горната на брата си“. Въ този стихъ това се разбира, да дадешъ горната си дреха на своя господарь. И тогава, овцетѣ казватъ: „Понеже нашиятъ господарь казва така, вземете вълната ни да се облѣчете и млѣкото ни да се нахраните.“ Животътъ на овчаря прѣдставлява по-висока стадия отъ тази на орача.

 

Какво прѣдставлява живота на праведния? — Той е по-висша стадия отъ тази на овчаря. Азъ го уподобихъ на готвачъ. Той не вика хората на угощение, но туря си бѣла прѣстилка, готви, нарежда чиниитѣ на масата и усмихнато на всички казва: „Заповѣдайте!“ Богатитѣ и разумнитѣ хора сами идватъ при него. Той имъ услужва, прѣпорѫчва се за служитель на новото учение, но слѣдъ като се наядатъ, пошепва на ухото имъ: „Слушайте, азъ вълна не искамъ, млѣко не искамъ, но отворете кесиитѣ си, златото не ви трѣбва, азъ го обирамъ. Вие ще оставите златото си въ моята кесия.“ Гостилничарьтъ има работа съ праведни, съ разумни хора.

 

Азъ ви давамъ тѣзи идеи, за да разбирате вашитѣ душевни състояния. Ще се наблюдавате и ще анализирате вашитѣ душевни състояния. Ще си кажете: днесъ азъ съмъ орачъ. изпълнявамъ най-високото занятие отъ старозавѣтния животъ. Днесъ съмъ овчарь, изпълнявамъ най-благородното занятие на новозавѣтния животъ, но още взимамъ млѣкото и вълната на овцетѣ. Днесъ съмъ гостилничарь, заемамъ най-високото положение отъ живота на праведния. Разговарямъ се съ разумни хора, но взимамъ златото имъ. Ние не сме още свободни хора. Най-послѣ дохождаме до новия животъ, до живота на ученика, който не иска нищо. Той се занимава съ Любовьта, съ Свѣтлината, съ Мира и съ Радостьта. Това е истинскиятъ животъ. Но докато дойдете до него, вие не можете да се освободите отъ другитѣ три вида животъ: орачъ ви е потрѣбенъ, овчарь ви е потрѣбенъ, гостилничарь ви е потрѣбенъ. Ако искате да имате щастие у дома си, трѣбва да имате орачъ, трѣбва да имате овчарь, трѣбва да имате гостилничарь. Искате ли да имате радость у дома си, искате ли да имате Божието благословение, непрѣменно трѣбва да имате и единъ ученикъ. Когато се събератъ въ дома ви орачътъ, овчарьтъ, гостилничарьтъ и ученикътъ, изправете се прѣдъ Господа и кажете: Господи, благодаря Ти, че изпрати въ дома ми орача, овчаря, гостилничаря и ученика, да се науча отъ всѣки по нѣщо. Орачътъ ме научи нѣщо, овчарьтъ ме научи нѣщо, праведниятъ ме научи нѣщо, и сега ученикътъ ще ме научи на новото учение. Азъ взимамъ „ученика“ въ великъ смисълъ на думата. Отъ невидимия свѣтъ ще изпратятъ въ дома ви единъ ученикъ, който всѣка вечерь ще отива на небето да се учи, а денемъ, като се върне, ще ви разправя, какво е научилъ за Любовьта, за Свѣтлината, за Мира и за Радостьта. Той ще носи хубавитѣ нѣща, ще ви ги разправя, а вие ще се учите отъ него.

 

Нѣкой казва: хубаво е да има човѣкъ посѣщението на Духа. Казвамъ: добрѣ е да има човѣкъ въ дома си на пансионъ единъ ученикъ, да го учи на Любовьта. Понѣкога той ще има добрината да ви заведе въ училището, да видите неговия Учитель. Вие не можете да отидете сами при Учителя. Трѣбва да има нѣкой ученикъ да ви заведе. Единъ ученикъ води другъ ученикъ. Ученикътъ самъ никога не може да отиде при своя Учитель. По сѫщия начинъ, за да отидемъ при Бога, непрѣменно трѣбва нѣкой да ни заведе. Казвате: има нѣща въ насъ, които Духътъ разработва. Затова, Той ще ни заведе при нашия Учитель и ще ни покаже пѫтя на спасението. Кой е този Духъ? — Христосъ. Кой е Христосъ? — Любовьта, която работи съ усърдие и съ радость. Ако ви кажа, че е врѣме вече да се отворятъ очитѣ ви — тѣ сѫ отворени. Изисква се да се махне само едно малко було, но за мнозина отъ васъ това ще причини голѣмъ страхъ. Като влѣзете въ духовния животъ, въ новия животъ, както го наричамъ, неизбѣжно ще срещнете на пѫтя си едно огледало, въ което ще видите и красивото, и грозното въ себе си, и веднага ще се уплашите. Затова е нужно човѣкъ да бѫде подготвенъ, иначе въ него ще се яви скръбь, че не е достоенъ за този пѫть. Въ това огледало ще видите всички ваши минали сѫществувания, затова ще ви прѣкаратъ прѣзъ единъ подготовителенъ пѫть, дѣто ще видите друго огледало, а послѣ, като ви приготвятъ, ще се натъкнете на страшното огледало. Ученици, които бързатъ много, като влѣзатъ въ духовния животъ, натъкватъ се именно на второто огледало и не издържатъ. Тѣ падатъ, ставатъ, докато най-послѣ се отчаятъ и казватъ: тази работа не е за менъ, азъ съмъ много грѣшенъ човѣкъ. И погледнешъ, този човѣкъ хваналъ кривия пѫть. Затова, влѣзешъ ли въ духовния животъ, не бързай, чакай да се подготвишъ, да се калишъ добрѣ и тогава, като видишъ лицето си, ще знаешъ вече, какво се изисква отъ тебъ да работишъ. Това е една велика Истина.

 

Вие се намирате въ прѣдверието на Новия животъ. На вратата на всѣки едного отъ васъ може да похлопатъ още утрѣ и да ви повикатъ. Азъ не говоря за физическо влизане въ Новия животъ, не искамъ да умрете, че така да влѣзете, но казвамъ: когато Господъ похлопа на вашето съзнание, вие може да умрете и пакъ да живѣете на земята. То е вече едно съзнателно умиране, съзнателна смърть. Павелъ казва: „Азъ умрѣхъ, и вече Христосъ живѣе въ мене.“ Той казва, че умрѣлъ, а го виждаме да ходи, да говори. Какъ е възможно, онзи, който е умрѣлъ, да продължава да живѣе? Това показва, че Павелъ умрѣ като съзнание, а Христосъ живѣе въ него, като Любовь, като висше съзнание. Той чу гласа, който му казваше: „Савле, Савле, защо ме гонишъ?“ — Кой си Ти, Господи? — Азъ съмъ Исусъ, стани и иди, дѣто ти кажа.

 

Сега Господъ и на васъ казва: „Савле, Савле, защо ме гонишъ?“ Щомъ ние не проявяваме Божията Любовь, това не е ли гонене на Господа? Казвате: не е дошло още врѣмето за тази Любовь. Не, точно сега е врѣмето ѝ. Свѣтътъ никога не е чувствувалъ такава нужда отъ Любовь, каквато сега чувствува. Такива страдания, такива падения, такъвъ мракъ сѫществува днесъ въ свѣта? Сега се изискватъ силни души, силни ученици, които не само да говорятъ за Любовьта, но да я изявяватъ и прилагатъ въ свѣта, да подкрѣпятъ тия души. Знаете ли, колко хора пъшкатъ, плачатъ, страдатъ въ своитѣ домове, безъ да има нѣкой да имъ каже една утѣшителна, една насърдчителна дума? Господъ ви казва: „Намѣрете тия души и имъ помогнете!“ Тѣ ходятъ въ църкви, свѣщи палятъ, молятъ се и не могатъ да се утѣшатъ. Учатъ се, не могатъ да се утѣшатъ. Пари иматъ, не могатъ да се утѣшатъ. Тѣ казватъ: „Господи, изпрати нѣкого да ни даде свѣтлина, да ни опѫти въ този свѣтъ!“ Казвате: нали сѫ учени хора! Колко учени, колко видни хора има въ Европа, които сѫ писали научни книги, но обикалятъ изъ църквитѣ, четатъ Библията, съ голѣмо усърдие търсятъ великата Истина. И вие трѣбва да имате това усърдие да търсите великата Истина.

 

Като ви говоря така, ако нѣмате разположение да ме слушате съ закона на Любовьта, съ закона на Свѣтлината, съ закона на Мира и съ закона на Радостьта, вие нѣма да разберете смисъла на думитѣ ми, и тѣ ще иматъ за васъ обикновено съдържание. И Библията да четете, пакъ нѣма да разберете дълбокия смисълъ, който е вложенъ въ нея. Днесъ Господъ ви говори, Азъ не искамъ дави изпитвамъ, какво бихте поискали отъ Него, но казвамъ: когато Господъ се яви при Соломона, който на врѣмето си бѣше адептъ, какво поиска той отъ Бога? — Знание и мѫдрость. Той направи кривъ изборъ. Избра мѫчния пѫть и не можа да устои въ него. Затова, казвамъ ви: не избирайте трудния пѫть на Соломона, но изберете пѫтя на Любовьта. Този пѫть е пѫть на страдания, на скърби въ свѣта, но дѣто има страдания и скърби, тамъ е Любовьта. Втората стѫпка слѣдъ Любовьта е пѫтьтъ на Свѣтлината. Правило е да започнете съ Любовьта, послѣ съ Свѣтлината, слѣдъ това съ Мира и най-послѣ съ Радостьта. Тогава ще дойде втората фаза, трудния пѫть — пѫтьтъ на Мѫдростьта. Ако не минете по този естественъ пѫть, цѣлъ свѣтъ може да обиколите, може да изучите всички школи на великитѣ Учители въ свѣта, които носятъ Божието Слово, но всички ще иматъ само една опрѣдѣлена Божествена идея, тѣ не могатъ да измѣнятъ този Божественъ пѫть. Навсѣкѫдѣ ще ви кажатъ: първата стѫпка въ живота, това е пѫтьтъ на Любовьта. Пѫтьтъ на Мѫдростьта е най-трудниятъ, той е пѫть само за Учителитѣ. Соломонъ избра този пѫть, защото имаше високо мнѣние за себе си. Той мислѣше, че може да стане Учитель на Израиля. Той създаде единъ храмъ, но колко пѫти трѣбваше да се събаря! Този храмъ показа, че знанието, което Соломонъ имаше за Божествения свѣтъ, не почиваше на здрава основа.

 

Та казвамъ: колко пѫти може да се събори и вашето здание! Това показва, че има Правда въ свѣта! Едно общество се събаря, и пакъ се съгражда. Значи, има нѣщо, върху което животътъ, обществата почиватъ и безъ което не могатъ да се съградятъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ съградилъ тази църква върху канара, и вратитѣ адови нѣма да я прѣодолѣятъ.“ Коя е тази канара? — Любовьта. Ако вие съградите живота си върху Любовьта, нищо не е въ състояние да го разклати. Азъ не говоря за външнитѣ форми на Любовьта, нито за вашето външно вѣрую, но за всичко онова, което живѣе дълбоко въ васъ.

 

„Жена, която ражда, на скръбь е, но като роди, скръбьта ѝ се прѣвръща на радость, защото человѣкъ се е родилъ въ свѣта“. Започнете да раждате съ любовь. Раждате ли съ любовь, вашето дѣте нѣма да умре и скръбта ви ще се прѣвърне на радость. Ако раждате безъ любовь, то ще умре. Законътъ е такъвъ. Животътъ се опрѣдѣля отъ Любовьта. При сегашното положение, въ което се намирате, само ония хора сѫ разумни, които страдатъ дълбоко и съзнателно. Бѫдещето е на страната на страждущитѣ. Двѣ мнѣния по това нѣма. Онѣзи, които страдатъ дълбоко, душата имъ се раздрусва тъй, като че свѣтътъ се руши въ тѣхъ. Тѣ чувствуватъ не само своитѣ страдания, но и тия на цѣлия свѣтъ, на всички сѫщества. Азъ чувствувамъ страданията на всички разумни и неразумни сѫщества, на всички малки и голѣми; моята душа се разтръсва, но зная причинитѣ на тия страдания. Затова азъ съмъ противъ изкуственитѣ страдания, които хората си създаватъ. И безъ това въ свѣта има достатъчно страдания, не туряйте нито косъмъ повече върху тѣхъ! Съмнѣнието, недовѣрието, подозрението сѫ изкуствени страдания, затова ги избѣгвайте, не ги създавайте сами, защото тѣ ще донесатъ други по-тежки страдания.

 

Ето защо, всички велики Учители прѣпорѫчватъ на ученицитѣ си различни методи за придобиване на самообладание. Колко трудно е човѣкъ да се самовлада! И сега, понеже нѣкои отъ васъ сте заченали Божественото, азъ ви прѣподавамъ учението на Любовьта.

 

Нѣкои отъ васъ, като слушатъ бесѣдитѣ, схващатъ, като че азъ отричамъ вашитѣ усилия. Двѣ сестри се разговарятъ: отъ толкова години насамъ правимъ голѣми усилия, работимъ, искаме да станемъ ученици, а като че ли никакъвъ резултатъ нѣмаме, тъй изглежда отъ Думитѣ на Учителя! Азъ виждамъ всичко това, то си е дало своитѣ резултати, но разглеждамъ въпроса въ широкъ смисълъ, говоря ви, какъвъ трѣбва да бѫде великиятъ идеалъ на ученика. Това трѣбва да бѫде стремежъ, импулсъ въ живота ви, но бѫдете увѣрени, колкото малко и да направите, Богъ ще го благослови. Не мислете, че Той ще прѣнебрегне малкото, което сте направили. Богъ казва: „Ако нѣкой човѣкъ даде само една чаша вода, комуто и да е, съ любовь, Азъ ще го благословя“. Тъй щото, всѣко нѣщо, което направите съ любовь, то е заради васъ. Казвамъ: ако вие мислите, чувствувате и дѣйствувате право, то е благо най-първо за самитѣ васъ и за вашитѣ приятели и послѣ за окрѫжаващитѣ ви. Само така можете да бѫдете носители на Божествения животъ.

 

Та казвамъ: ще дойдатъ отвънъ хора да ви изкушаватъ, ще иматъ желание да ви станатъ учители. Тѣ ще ви казватъ: знаете ли, че тамъ, дѣто ходите да ви проповѣдватъ, се всѣва дѣление между народа? Не, дѣление не сѫществува въ свѣта. Въ свѣта има развиване, има разклонение, но не и дѣление. Въ биологията се казва, че клѣтката се размножавала чрѣзъ дѣление. Не, въ клѣткитѣ не става никакво дѣление, а се извършва единъ вѫтрѣшенъ процесъ на разклоняване. Клѣткитѣ растатъ и се размножаватъ тъй, както коренитѣ, клонищата, цвѣтоветѣ и плодоветѣ на едно дърво. И въ живота нѣма дѣление, но има разклонение. Това сѫ закони. Онѣзи хора, които не разбиратъ дълбокия смисълъ на тия закони, говорятъ за дѣление, но ние вървимъ по закона на разклонението. Дѣлението произвежда смърть, а разклонението е процесъ на великия животъ, който работи въ свѣта. Слѣдователно, жена, която ражда, се намира въ закона на разклонението. По този начинъ Божественото приижда въ живота.

 

И тъй, ще се стараете да се освободите отъ заблужденията въ живота. Понѣкога ви се вижда странно, защо виждате единъ и сѫщъ прѣдметъ въ разни фази. Ще ви обясня това нѣщо по слѣдния начинъ. Нѣкой казва: азъ видѣхъ сѣнката на еди-кое си дърво на изтокъ. Азъ вадя заключение, че този човѣкъ е наблюдавалъ това дърво при залѣзъ слънце. Другъ казва: сѣнката на това дърво, което наблюдавахъ, бѣше къмъ западъ. Значи, той го е наблюдавалъ при изгрѣвъ слънце. Първиятъ, който наблюдава дървото при залѣзъ слънце, има по-малка свѣтлина отъ този, който го наблюдава при изгрѣвъ слънце. Условията, обстановката на тѣхнитѣ наблюдения е различна. Слѣдъ това се събиратъ двамата и започватъ да спорятъ, накѫдѣ е сѣнката на това дърво, на изтокъ, или на западъ, и започватъ да вадятъ свои заключения. Слѣдователно, когато нѣкой човѣкъ грѣши, казвамъ: сѣнката му е на изтокъ. Когато нѣкой човѣкъ прави добро, казвамъ: сѣнката му е на западъ. Питате ме: какво мнѣние имате за еди-кой си човѣкъ? Отговарямъ ви символически: сѣнката на този човѣкъ е на западъ. Вие вече разбирате, че той е добъръ човѣкъ, прави добро нѣкому. За другъ човѣкъ казвамъ, че сѣнката му е на изтокъ. Вие разбирате, че той прави зло. Ако говоримъ за човѣка на Правдата, сѣнката му не може да бѫде на изтокъ, защото Правдата излиза отъ изтокъ, отгорѣ, а сѣнката ѝ ще бѫде всѣкога надолу, дѣто е западъ. Това сѫ вѫтрѣшни разбирания на законитѣ въ живота. Когато човѣкъ страда, сѣнката му е къмъ западъ, когато се радва — къмъ изтокъ.

 

Въ миналото, когато държахъ бесѣди, слѣдъ бесѣдата ще дойде нѣкой у дома да ме пита, дѣ е Господъ. Азъ му казвамъ: на радо сърце ще ти отговоря, дѣ е Господъ, но сега е врѣме за обѣдъ, и понеже сме гладни, нека най-първо да се нахранимъ, а послѣ ще говоримъ. Поканвамъ го на обѣдъ у дома, нагостя го добрѣ, дамъ му чашка винце, развесели се той, и вече забравя да ме пита, дѣ е Господъ. Погледне часа, късно станало вече, и той си отива. На другия день пакъ дохожда да поговоримъ Азъ го поканвамъ пакъ на обѣдъ, и той забравя да ме пита по въпроса, който го интересува. Вие казвате: когато нѣкой човѣкъ скърби, дайте му чашка винце да пие, да забрави тѫгата си. Не, това е криво разбиране. Ти ще дадешъ чашка винце на възлюбения, на човѣка, когото обичашъ. Това подразбира, че му давашъ нѣщо отъ своята любовь. Тази любовь ще го повдигне, и той ще забрави своитѣ страдания. Съ какво трѣбва да се напълни чашата му? — Съ онова словесно, златно вино, отъ което да забрави всички свои скърби и страдания. Облѣчи този човѣкъ, той е окѫсанъ, голъ. Божията Любовь подразбира жертва.

 

Питамъ ви: знаете ли изкуството да черпите? Въ София сега има много кръчмари, не зная, колко сѫ на брой. Ще благодаря на този, който ми каже тѣхното число. Азъ се радвамъ, че има толкова много кръчмари въ София, защото, ако единъ день тѣ се научатъ да черпятъ по новия начинъ, по-добри хора отъ тѣхъ нѣма да има.

 

„Жена, която ражда, на скръбь е, но когато роди, забравя своята скръбь.“ Вие сте въ послѣдната фаза на това раждане, затова ви е нуженъ миръ и спокойствие. Човѣкъ може да роди една велика идея само при спокойно състояние на своя духъ. Когато великиятъ музикантъ твори, казва: „Дайте ми благоприятни условия!“ Когато великиятъ поетъ твори, казва: „Дайте ми благоприятни условия!“ Когато нѣкоя жена ражда, и тя иска благоприятни условия. Колко повече сѫ необходими тия благоприятни условия за насъ, които трѣбва да родимъ великата мисъль! Какво е нужно, за да дойдатъ тия благоприятни условия? — Молитва. Само молитвата може да създаде тия благоприятни, тия благотворни влияния върху насъ. Молитвата е връзка, и Любовьта може да дойде въ свѣта само по пѫтя на тази връзка. Мнозина не знаятъ да се молятъ. Молитвата не седи въ външно четене и шепнене на молитви, но цѣлиятъ ни животъ трѣбва да се прѣвърне въ вѫтрѣшна молитва, да приготвимъ условия за идване на Любовьта въ насъ. Дойде ли тя, въ душата ни се явява свѣтлина, миръ и радость.

 

Нѣкои казватъ, че религиознитѣ хора се сковавали. Какъ нѣма да се сковаватъ? Такова е обществото, такава е и неговата религия. Общество, което сковава, е общество безъ любовь. Религия, която сковава е религия безъ любовь. Наука, която сковава е наука безъ любовь. Дѣто има сковаване, тамъ има мразъ, студъ. Дѣто има любовь, има разширение, мисъль, богатство. Мислишъ ли, това е признакъ, че Любовьта е дошла. Любовьта ви посѣщава вече, и азъ искамъ да бѫдете готови. Тя хлопа на сърцата ви, да не се уплашите. Нѣкои казватъ: тия хора, които ние обичаме, заслужаватъ ли нашата любовь? Не задавайте такива въпроси. Тия хора, които вие обичате, всѣкога заслужаватъ вашата любовь.

 

Христосъ казва: „Любете Бога съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила; любете ближния си, като себе си; любете и враговетѣ си!“ Този стихъ има мистически смисълъ, но само мистикътъ може да схване, какво значи да любишъ Бога съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила, ближния си като себе си и най-послѣ да любишъ и врага си. Вие, като ученици, трѣбва да разберете дълбокия смисълъ на този стихъ. Това е задача за васъ, която за въ бѫдеще трѣбва да разрѣшите.

 

И тъй, ако приложите сега закона на Любовьта, вие ща имате малки практически резултати. Всѣко учение трѣбва да има поне малки практически резултати, които да покажатъ, че и най-малката работа се благославя. Ако си музикантъ, работата ти ще се благослови; ако си художникъ, работата ти ще се благослови; ако си орачъ, работата ти ще се благослови; ако си чиновникъ, работата ти ще се благослови — Богъ благославя всички. Вие трѣбва да бѫдете доволни отъ труда си. Имате ли това вѫтрѣшно доволство и благодарность за условията, при които Богъ ви е поставилъ, при най-голѣмитѣ мѫчнотии въ живота си, ще чувате вѫтрѣшния гласъ, който ще ви казва: „Не бойте се, всичко ще се нареди, и скръбьта ви ще се прѣвърне въ радость.“ Но вие трѣбва да учите и да прилагате. Силна мисъль се изисква отъ васъ! Ученикътъ трѣбва да има права мисъль! Той трѣбва да избере единъ положителенъ пѫть въ своя животъ, трѣбва да знае, кои прѣдмети ще изучава и най-послѣ той трѣбва да роди. Щомъ роди, той вече влиза въ Школата, и Учительтъ му ще го посрещне. Вие не си задавайте въпроса, дали сте ученици, или не. Не си задавайте и въпроса, дали сте старозавѣтни, новозавѣтни, праведни, или ученици. Това сѫ течения въ общия животъ. Старозавѣтниятъ животъ тече въ стомаха на човѣка; новозавѣтниятъ животъ — въ дробоветѣ; животътъ на праведния — въ мозъка, а животътъ на ученика — въ душата. Животътъ на ученика е почвата, върху която ще сѣете и орете новото. Отъ тази почва за въ бѫдеще ще се създаде новата култура. Навсѣкѫдѣ по свѣта има условия за раждане на новото, за създаване новитѣ хора. Тѣ ще бѫдатъ хората на шестата раса, които азъ наричамъ „ученици на великата Божествена Школа“, които носятъ новата мисъль, които сѫ служители на великия Господъ, създательтъ на всичко въ свѣта. Въ религиозния животъ тия хора наричатъ светии.

 

Казвамъ: всички вие трѣбва да бѫдете готови да възприемете това учение, та като дойде при васъ единъ отъ ученицитѣ, да намѣри готова срѣда за работа. За да се реализира Божествената идея, непрѣменно трѣбва да се съединятъ единъ ученикъ отъ небето и единъ отъ земята, да образуватъ цѣлъ ученикъ. И Христосъ, когато дойде на земята, слѣдъ Него дойде и другиятъ ученикъ отгорѣ. Кой бѣше този ученикъ? — Духътъ. Той дойде и влѣзе въ Христа. Като дойде този ученикъ отгорѣ, и двамата започнаха да проповѣдватъ. Такъвъ е законътъ на земята. Казва се въ Писанието: „Ще положа Духа си върху Него.“ По сѫщия начинъ, щомъ и вие сте ученици, Господъ ще положи Духа си върху васъ, и вие ще изнесете малкото, което Богъ ви е опрѣдѣлилъ. То е малко, повидимому, но туй малко ще възрасте въ вашата душа, и животътъ ви ще се осмисли.

 

И сега, азъ искамъ всички вие на първо мѣсто да бѫдете радостни, на второ мѣсто — да имате миръ, на трето мѣсто — свѣтлина и на четвърто мѣсто — любовь. Любовьта ви да бѫде тилъ. Това е единъ естественъ законъ, който сѫществува на земята. Какво прави една разумна майка, когато тръгне на пѫть съ дѣцата си? — Тя оставя дѣцата да вървятъ напрѣдъ. Дѣцата вървятъ напрѣдъ, а тя слѣдъ тѣхъ. Значи, радостьта трѣбва да върви напрѣдъ, а мирътъ, свѣтлината и любовьта трѣбва да вървятъ назадъ. Неразумнитѣ майки постѫпватъ по обратенъ пѫть: тѣ вървятъ напрѣдъ, а оставятъ дѣцата си да вървятъ слѣдъ тѣхъ, да хленчатъ. Когато една майка остави дѣтето си назадъ, да хленчи, това вече говори, че тя не е разумна майка. Азъ желая вашитѣ дѣца да вървятъ напрѣдъ. Щомъ тѣ сѫ напрѣдъ, вие сте ученици на новото учение. Щомъ тѣ сѫ назадъ, вие сте хора на старото учение.

 

„Жена, която ражда, на скръбь е“. Значи, и вие ще имате малко скръбь. Христосъ казва: „Сега имате скръбь, но азъ пакъ ще ви видя, и тогава скръбьта ви ще се прѣвърне въ радость“. Това състояние показва само единъ моментъ отъ духовното събуждане на човѣка. Когато великата мисъль дойде у васъ, и вие се пробудите, ще имате едно вѫтрѣшно прѣживѣване, което искамъ да остане за винаги у васъ. Азъ искамъ да запазите радостьта, която придобиете, за прѣзъ цѣлия си животъ. Не е достатъчно тази радость да я придобиете само за единъ день, или за една седмица, или за една година, но дойде ли веднъжъ при васъ, да я задържите за винаги. Приемете ли радостьта, ще придобиете това благословение, което Богъ е вложилъ въ нея. На всинца ви трѣбва сега едно вѫтрѣшно прозрѣние, да разбирате нѣщата. Нѣкои хора отъ свѣта трѣбва да се убѣждаватъ, но васъ нѣма какво да убѣждаваме. На васъ казваме: елате, вижте, опитайте! Пророцитѣ сѫ казвали: „Както ни е Господъ научилъ“. Христосъ казва: „Както ме е Отецъ научилъ“. На васъ казвамъ: както Той ви учи отвѫтрѣ, така ще постѫпвате. Ще постѫпвате съобразно знанието, което имате, споредъ това, което слушате и споредъ това, какъ Божиятъ Духъ ви учи отвѫтрѣ. Любовьта ще ви научи, какъ да постѫпвате. Бѫдете увѣрени, че всичко ще се завърши по единъ Божественъ начинъ. Бѫдещето е на Бога.

 

Христосъ казва: „Всѣки, който първомъ търси Царството Божие и Неговата Правда, нему всичко друго му се дава“. Затова, търсете на първо мѣсто Радостьта, послѣ Мира, слѣдъ това Свѣтлината и най-послѣ Любовьта. Нека Любовьта бѫде тилъ въ живота ви. Само по този начинъ вие ще можете да разрѣшите всички мѫчнотии, които ви се прѣдставятъ. Тѣ не се разрѣшаватъ теоретически. Азъ бихъ желалъ всички вие да разрѣшите тия нѣща свободно, безъ нѣкакви външни давления, отъ страна на когото и да е. Ако видишъ, че нѣкой братъ постѫпва съ нѣкого по начинъ, какъвто ти не удобрявашъ, не го съвѣтвай, не го изобличавай, но ти постѫпи съ него тъй, както намирашъ за правилно. Ще ви дамъ единъ конкретенъ примѣръ. Идва при този вашъ братъ другъ нѣкой да му иска пари на заемъ. Той се отнася съ него грубо и не му дава пари. Ти виждашъ това нѣщо и не го удобрявашъ. Нѣма защо да съвѣтвашъ брата си, какъ трѣбва да постѫпи, но ще се обърнешъ внимателно къмъ нуждаещия се и ще му кажешъ: братко, извини, ти си изпратенъ до мене, сбъркалъ си адреса, не си отишълъ на опрѣдѣленото мѣсто. Ето, заповѣдай тази сума, услужи си съ нея! Постѫпишъ ли така, ти ще повдигнешъ брата си въ очитѣ на другитѣ. Благородство се изисква отъ всинца ви. Вие можете да изнасяте погрѣшкитѣ на хората, но въ Божественото учение е правило да се постѫпва съ благородство и любовь. Трѣбва ли ние, които сме въ великото благословение, въ Великия океанъ, да се смущаваме отъ малкитѣ нещастия, които ни сполѣтяватъ? Великиятъ океанъ трѣбва ли да рони сълзи, че малката рѣчица може да опетни брѣга му? Той ще се поусмихне и ще каже: „Всѣки, който се влива въ мене, утаява се и бистъръ става“. Въ моитѣ води всички мѫтни рѣки се утаяватъ, всички философски системи се утаяватъ, всички религиозни системи се утаяватъ и остава само великото, Божественото. Хората ще познаятъ, че само Богъ управлява свѣта и само Неговитѣ закони сѫ вѣчни.

 

Слѣдователно. ще излѣземъ смѣло прѣдъ свѣта и ще кажемъ: ние сме длъжни най-първо да изпълнимъ Божия законъ, а слѣдъ това ще изпълнимъ и вашия законъ. Ние трѣбва да бѫдемъ вѣрни на нашия законъ. Искате ли да не измѣняме на вашия законъ, най-първо трѣбва да бѫдемъ вѣрни на нашия законъ. Нѣкой пѫть вие се плашите отъ това, какво ще каже държавата. Отъ коя държава се плашите? Вие се плашите отъ управницитѣ. Отъ кои управници се плашите? Чудни сте вие? Дойде единъ праведенъ човѣкъ въ свѣта, а нѣкой замисля да излѣзе насрѣща му съ револверъ. Питамъ: вие гърмѣли ли сте срѣщу човѣкъ, когото Богъ е пратилъ на свѣта? Можете ли да гърмите срѣщу свѣтлината? Можете ли да направите дупка въ океана? Докато азъ съмъ въ физическо тѣло на земята, безопасенъ съмъ за съврѣменното общество, но лиша ли се отъ тѣлото си и остана съ своитѣ духовни и Божествени мисли, всичко ще се разруши, нищо не ще остане на земята. Докато единъ задушливъ, единъ отровенъ газъ е затворенъ въ нѣкое шише, той е безопасенъ, но като излѣзе отъ шишето, всички ще опитатъ неговата сила. Такава е философията на живота. Не може да се унищожи единъ праведенъ човѣкъ. Евреитѣ разпнаха Христа, но и до днесъ носятъ послѣдствията на тази постѫпка. Японцитѣ прѣслѣдваха посланника на Оомото — Онисабро Дегучи, когото Богъ изпрати, но голѣми нещастия ги сполѣтѣха. Цѣла Япония се разтърси отъ страшни землетресения. Отгорѣ имъ казватъ: „Нѣма да вдигате шумъ противъ Божиитѣ посланици“. Всѣки народъ, който се е опиталъ да се противопостави на Божиитѣ посланици, не е видѣлъ добро.

 

И сега българитѣ мислятъ, че могатъ да се повдигнатъ противъ менъ. Това, което азъ говоря, сѫ Божии думи; това сѫ Божии закони. Ако тѣ се опитатъ да нарушатъ Божиитѣ закони, Господъ ще ги заличи отъ лицето на земята. Тѣ казватъ: този човѣкъ е самозванецъ. Не, българитѣ трѣбва да знаятъ, че каквото е отношението имъ къмъ мене, такова ще бѫде и отношението на външния свѣтъ спрѣмо тѣхъ. Ако тѣ измѣнятъ отношенията си къмъ мене, и външниятъ свѣтъ ще измѣни отношенията си спрѣмо тѣхъ. Външниятъ свѣтъ ги счита за нечестни хора, за разбойници. Ще кажете: какъ може това? Ще ви кажа. Всѣки, който се обявява противъ Божиитѣ пратеници, обявява се срѣщу Бога, срѣщу Любовьта. Любовьта е вѣченъ законъ, тя нѣма минало, тя има вѣчно настояще и вѣчно бѫдеще. И казва Христосъ: „Всички, които се обявяватъ противъ Мене, т. е. противъ Любовьта, тѣ сѫ крадци и разбойници“. Българитѣ мислятъ, че единъ човѣкъ може да създаде извѣстно течение и да омотае хората. Това не може да бѫде. Христосъ дойде, придоби около 500 милиона послѣдователи. Заблуди ли ги Той? — Не. Христовото учение е Божествено. Значи, Богъ призовава хората. Щомъ е така, Христосъ, който привлѣче толкова хора, отъ Бога е дошълъ. Буда, Мохамедъ сѫщо тъй сѫ дошли отъ Бога, Негови пратеници сѫ тѣ.

 

Азъ не трѣбва да се спирамъ върху това, какво мислятъ хората за мене; не трѣбва да обръщамъ внимание на умразата въ свѣта. Зная, че има готови хора, въ този народъ, готови сърца, които искатъ да служатъ на Бога. Азъ зная, че между този народъ има старозавѣтни, има новозавѣтни, има праведни хора, има и ученици — има отъ всичкитѣ категории хора. Ако азъ съмъ дошълъ между този народъ, дошълъ съмъ за ученицитѣ — тѣ ме интересуватъ. За праведнитѣ хора, както и за новозавѣтнитѣ, и за старозавѣтнитѣ, има кой да се интересува. Вие трѣбва да бѫдете смѣли и рѣшителни, да имате вѣра, че Богъ е на наша страна. Когато дойде до изпълнение волята Божия, ние ще работимъ, нѣма да отстѫпваме нито на косъмъ. Никога досега ученицитѣ не сѫ отстѫпвали отъ своя пѫть. Тѣ сѫ били подлагани на мѫчения, на горения, на страдания, но всѣкога сѫ отивали съ радость. Трѣбва да знаете, че всичко, което се повдига срѣщу Бога, срѣщу Любовьта, се дължи на невѣжеството въ свѣта.

 

Казвамъ: ученицитѣ трѣбва да иматъ жива, положителна вѣра, да живѣятъ съ Радостьта, съ Мира, съ Свѣтлината и съ Любовьта. Бѫдещето е прѣдъ васъ, ще го опитате. Хиляди хора прѣди васъ сѫ страдали и работили за Бога И днесъ хиляди хора живѣятъ, страдатъ и работятъ за Бога. И за въ бѫдеще хиляди хора ще живѣятъ и ще работятъ за Бога. Единъ день ще видите връзката, която сѫществува между всички тия хора. Тогава ще разберете, какъвъ е Божествениятъ планъ, прѣдвиденъ за Неговото дѣло. Ние се радваме, когато Божието дѣло успѣва въ свѣта. Старозавѣтнитѣ подготвятъ, пѫтя за новозавѣтнитѣ; новозавѣтнитѣ подготвятъ пѫтя за праведнитѣ; праведнитѣ подготвятъ пѫтя за ученицитѣ, а ученицитѣ подготвятъ пѫтя за идване Царството Божие на земята.

 

Тази е задачата на всинца ни — да подготвимъ този пѫть. Ученицитѣ сѫ ангажирани съ тази трудна задача. Тѣ ще срещнатъ много прѣпятствия, но всички препятствия ще се разтопятъ като снѣговетѣ и ледоветѣ. Това нѣма да стане въ единъ день, нито въ два дни, нито въ десеть дни, нито въ година, нито въ двѣ години, нито въ сто години, това е единъ вѫтрѣшенъ органически процесъ, за който се изисква дълго врѣме. Обаче, това, за което ви говоря, за всѣки едного поотдѣлно, може да стане бързо и да пожъне плодоветѣ му. Това, което за колективното изисква вѣкове, за единъ човѣкъ отдѣлно може да стане въ единъ кратъкъ периодъ, тъй както единъ авиаторъ за нѣколко минути може да се издигне съ своя аеропланъ високо въ въздуха и да слѣзе долу на земята. И вие може да направите сѫщото. Ние можемъ да ви дадемъ билетъ още за първия аеропланъ, да отидете горѣ и като се върнете, ще кажете: видѣхме новото, което се строи.

 

„Жена, която ражда, на скръбь е, и като роди, забравя своята скръбь“.

 

Азъ желая всички вие да родите, и като родите да забравите своята скръбь, и скръбьта ви да се прѣвърне на радость — да носите Божията Радость винаги съ васъ!

 

„Само  Божията  Любовь  носи  пълния  животъ!“







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt