Jump to content

1927_08_20 Братя въ единомислие


Ани

Recommended Posts

От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г.
Първо издание: София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Сѫбота.                                                 20 августъ.

7 ч. с.

Братя въ единомислие.

„Ето, колко е добро и колко
е угодно да живѣятъ братя въ
единомислие!“

 Псаломъ 133:1.

Само Божията Любовь носи пълниятъ животъ!

Ще ви прочета нѣколко извадки отъ Библията, като образци на човѣшката мисъль.

Ще взема 133 Псаломъ. Всѣки, който прочете този Псаломъ и го вземе въ неговия букваленъ смисълъ, ще попадне въ една погрѣшка и ще си създаде редъ неприятности въ живота. Напримѣръ, въ 2 стихъ на този Псаломъ се казва: „Като многоцѣнното онова миро на главата, което слизаше на брадата Ааронова“. Всѣки отъ васъ има брада, но подъ брада не се разбиратъ само космитѣ, както нѣкои мислятъ. На брадата, наистина, растатъ косми, но космитѣ не съставляватъ брадата, тѣ сѫ само нейно проявление. Долната челюсть, която е лостъ на човѣшката воля, въ сѫщность тя съставлява брадата. Значи, лостътъ, чрѣзъ който човѣшката воля си служи, това е брадата. И тогава, вие ще разбирате, че се говори за миро, което слиза именно върху този лостъ на човѣшката воля. Ако вие разбирате, че мирото слиза по космитѣ на човѣшката брада, знайте, че съ това нѣщо човѣкъ не може да се благослови.

„Ето, колко е добро и колко угодно да живѣятъ братя въ единомислие!“ Прѣдъ кого е угодно да живѣятъ братя въ единомислие, прѣдъ насъ, или прѣдъ Бога? — Прѣдъ Бога, разбира се. Колко е угодно да живѣятъ хората въ единомислие прѣдъ лицето на Бога! Казвате: ние живѣемъ въ единомислие. Не, днесъ не може още да се живѣе въ единомислие, нито пъкъ живѣятъ хората въ единомислие. Защо? По простата причина, че всички хора иматъ различни интереси. Слѣдователно, вие никога и по никой начинъ не можете да примирите интереситѣ на хората. Отъ хиляди години тѣ се силятъ да примирятъ интереситѣ си, но това се е указало невъзможно. Такъвъ законъ не сѫществува. Защо? — Интереситѣ на частитѣ не могатъ да се примирятъ едни съ други. Тѣ могатъ да се примирятъ само въ цѣлото. Само цѣлото прѣдставлява великъ законъ за примирение интереситѣ на частитѣ. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който се занимава съ частитѣ, прѣди всичко трѣбва да разбира закона на цѣлото, понеже всѣка часть има опрѣдѣлено мѣсто въ цѣлото; и тя е часть дотогава, докато запазва своето мѣсто. Изгуби ли това мѣсто, тя вече не е никаква часть. И въ живота забѣлѣзваме сѫщото нѣщо.

И тъй, докато човѣкъ има свое опрѣдѣлено мѣсто въ цѣлото, т. е. въ Бога, той живѣе. Щомъ изгуби това мѣсто, той умира. Значи, въ това отношение, смъртьта не е нищо друго, освѣнъ това, че частьта е изгубила своето мѣсто въ цѣлото. Азъ не взимамъ думата „смърть“ въ смисълъ умиране на тѣлото, но я разглеждамъ като състояние, при което умътъ на човѣка се изопачава, и той прѣстава да мисли; сърцето му се изопачава, и той прѣстава да чувствува; смисълътъ на живота се изгубва, и всичко прѣдъ човѣка започва да блѣднѣе. Да изгубишъ смисъла на живота, това е най-ужасната смърть!

„Колко е угодно на Бога и прѣдъ Бога да живѣятъ братя въ единомислие!“ „Прѣдъ Бога“ — значи да живѣятъ братя и сестри въ единомислие прѣдъ цѣлото. Мнозина казватъ: ние живѣемъ въ единомислие. Само казването още не разрѣшава въпроса. Ние никога не можемъ да живѣемъ въ единомислие, докато всѣки мисли само за себе си. Мислимъ ли само за себе си, всѣкога ще има противорѣчия. Тогава силниятъ ще има право въ едно отношение, а слабитѣ, колективно съединени, ще иматъ право въ друго отношение. Този законъ сѫществува не само въ обществото, но и въ нашия организъмъ, т. е. това, което става въ обществото, става и въ нашитѣ чувства, мисли и дѣйствия. Много отъ болеститѣ се дължатъ на специфичнитѣ разбирания на клѣткитѣ. Когато клѣткитѣ въ човѣшкия организъмъ се индивидуализиратъ и всѣка за себе си каже, че тя може да работи тъй, както си разбира, въ организма на човѣка настава анархия. Идватъ лѣкари тогава — единъ, двама, трима, правятъ инжекции, прѣпорѫчватъ разтривки, изпотявания, какви ли съвѣти не даватъ, но всичко това може да се сведе къмъ слѣдното: всички клѣтки трѣбва да разбератъ, че тѣ сѫ живи сѫщества, че щастието на всѣка една отъ тѣхъ зависи отъ общото състояние на организма. Затова клѣткитѣ, които живѣятъ въ човѣшкия организъмъ, трѣбва да иматъ взаимно съгласие помежду си. Ако тѣ живѣятъ всѣка за себе си, никога не ще иматъ благото на общото, благото на цѣлото. Ако всѣка клѣтка пожелае да живѣе нѣкѫдѣ отдѣлно, като малка микроба, тя ще има единъ простъ, нищоженъ животъ. Влѣзе ли да живѣе въ човѣшкия организъмъ, тя ще опита онова величие, което сѫществува въ общата хармония на човѣшката душа.

И сега, тия отъ васъ, които още не сѫ ученици, които живѣятъ съ разбиранията на старозавѣтния животъ, или съ разбиранията на новозавѣтния животъ, или съ разбиранията на праведника, познаватъ закона на частитѣ. Тѣ не живѣятъ още въ закона на цѣлото. Азъ не говоря, обаче, за живота и стремежа на душитѣ имъ, но за тѣхнитѣ човѣшки разбирания. Кои сѫ праведни хора въ свѣта? Нѣкой казва: азъ съмъ честенъ и благороденъ човѣкъ. Никому досега не съмъ направилъ какво и да е зло — праведенъ човѣкъ съмъ. Не, колкото и да е праведенъ този човѣкъ, той още не е ученикъ. Той не разбира смисъла на живота отъ гледището на ученика, отъ гледището на цѣлото. И праведниятъ човѣкъ живѣе още за себе си. Той иска да застави хората да познаватъ и признаватъ неговата праведность, затова казва: „Не знаете ли, че азъ съмъ праведенъ човѣкъ, и всички трѣбва да се отнасяте къмъ менъ съ почитание?“ Старозавѣтниятъ човѣкъ иска почитание. Новозавѣтниятъ човѣкъ иска почитание. Праведниятъ иска почитание. Единствениятъ, който не иска почитание, това е ученикътъ. Когато човѣкъ прѣстане да иска почитание, той става ученикъ. Само ученикътъ учи, а всички други се занимаватъ, тѣ живѣятъ единъ физически животъ. Наистина, праведниятъ седи по-високо отъ новозавѣтния, но още не е ученикъ. Новозавѣтниятъ седи по-високо отъ старозавѣтния, но още не е праведенъ. Животътъ на ученика, обаче, е идеалътъ на човѣшката душа. Този животъ включва разбирането на четиритѣ живота. Тия четири живота прѣдставляватъ четири различни направления.

Всички сравнения, които ви давамъ сега, служатъ като опрѣдѣления и допълнения на главната мисъль въ този Псаломъ. Той се състои отъ три стиха. Първиятъ стихъ е слѣдниятъ: „Колко е добро и колко угодно да живѣятъ братя въ единомислие“! Този стихъ е основата на това, което осмисля живота. Този законъ се отнася не само за обществото, но той е вѣренъ и за нашия духовенъ животъ, той е вѣренъ и за физическия животъ. Когато всички части на едно колело сѫ сплотени и работятъ заедно, това колело има смисълъ. Но когато всѣка часть се индивидуализира, въ това колело се образува триене, търкане. Казватъ за това колело: разхалтави се нѣщо туй колело. Щомъ спицитѣ на колелото се разхалтавятъ, чува се нѣщо като пѣние. Не, това не е пѣние, това е скрибуцане, то е хлопане. И коларьтъ тогава казва: „Не върви нѣщо колата ми, разхалтавила се е, трѣбва да се поправи!“ Така и ние често се разхалтавяме и трѣбва да отидемъ при Бога, да се поправимъ. Трѣбва да знаете, че отъ тази гѫста материя, въ която живѣете, често спицитѣ на вашия животъ се поразслабватъ, разхалтавятъ, и трѣбва да се молите, трѣбва да отидете при Бога да ви се поправятъ. Ние трѣбва да ходимъ при Господа най-малко по три пѫти на день да ни поправя спицитѣ. Той самъ нѣма да ги поправи, майсторъ ще изпрати, но ние трѣбва да се молимъ. Какво нѣщо прѣдставляватъ спицитѣ? Ние имаме за тѣхъ специфично разбиране. Тия спици на нашия животъ могатъ да се изправятъ само чрѣзъ молитвата. Молитвата е тониране на сърцето. Да се моли човѣкъ, значи да храни сърцето си. Дишане, прѣчистване трѣбва на човѣка! Какъ става това прѣчистване? — Чрѣзъ молитвата. Докато човѣкъ се моли, той диша.

Азъ говоря за съзнателния животъ на човѣка, за съзнателната молитва, за онзи вѫтрѣшенъ, непрѣривенъ стремежъ на душата, да бѫде свързана съ Бога, а не за онази молитва на думи само, написана отъ други хора. Молитвата е непрѣривно стремление да работимъ заедно съ Бога. Тогава нашитѣ интереси и интереситѣ на Бога ще бѫдатъ едни и сѫщи. За да не се прѣкѫсва връзката съ Бога, каквато работа прѣдприемемъ прѣзъ деня, трѣбва да я вършимъ съ единствената мисъль, че тя се върши за Бога. Миешъ ли лицето си, мий го за Бога. Пишешъ ли, четешъ ли, каквато работа и да вършишъ, върши я за Бога. Постѫпвашъ ли така, ще имашъ въ себе си единъ постояненъ импулсъ. Това нѣщо се забѣлѣзва въ живота на всѣки човѣкъ. Нѣкой пѣвецъ, напримѣръ, пѣе хубаво, но нѣма вдъхновение, нищо не го интересува въ живота. По едно врѣме той се влюбва въ нѣкоя красива мома и се вдъхновява, насърдчава се вече. Като излѣзе на сцената, и 10,000 души да го слушатъ, това не е важно за него. Той има прѣдъ себе си единъ образъ и за него пѣе. Всички казватъ: много хубаво пѣе този пѣвецъ. Наистина, той има вече успѣхъ. Отнемете този образъ отъ него, този пѣвецъ изгубва вдъхновението си, отъ никѫдѣ помощь не иде, не му се пѣе вече. Азъ наричамъ този образъ „вѫтрѣшенъ центъръ“, който привлича мисъльта, и въ който всички части намиратъ своето единение. Този образъ не е нѣкаква външна прѣдстава, но едно съзнание въ насъ, което може да регулира живота ни. Този образъ изразява вѫтрѣшното състояние на нашитѣ чувства. Той изразява идеята, която ни движи. Ето защо, вие трѣбва да пазите този образъ въ себе си! Вие може да го намѣрите въ нѣкой по-напрѣдналъ човѣкъ отъ васъ, а може да го намѣрите и въ лицето на Бога. Дѣто и да намѣрите този образъ, пазете го Той носи животъ за васъ.

Нѣкой питатъ: какъ се прѣдава живота? — Божествениятъ животъ не се прѣдава направо чрѣзъ мислитѣ, чрѣзъ идеитѣ. Какъ се прѣдава тогава? — Божествениятъ животъ, Божественитѣ идеи се прѣдаватъ най-първо чрѣзъ контактъ, чрѣзъ допиране, не физическо, но духовно, вѫтрѣшно допиране. При това допиране се образува Божествения пламъкъ, и Божествениятъ животъ у човѣка започва да тече. Както при горението въ физическия свѣтъ е необходимо вещество, способно да гори, за да се подържа огъньтъ постоянно, така и въ Божествения животъ трѣбва да има едно постоянно прииждане на Божествени енергии. Значи, за да се прояви животъ, енергия е потрѣбна. Отдѣ ще вземете тази енергия? Отдѣто и да я вземете, ще имате все едни и сѫщи резултати — горение ще става. Ако ви трѣбва дървено масло, ще купите отъ нѣкой бакалинъ. Ако ви трѣбва електрическа енергия, ще вземете отъ дружество „Орионъ“, или отъ другадѣ нѣкѫдѣ, и пакъ ще си платите. Ако не плащате редовно, прѣкѫсватъ тока, и вие оставате въ тъмнина. Нѣкой казва: всичко се дава даромъ отъ Бога. Вѣрно, всичко отъ Бога е даромъ, н о  п р и  у с л о в и е. Ние взимаме буквално думитѣ, че отъ Бога всичко е даромъ. Питамъ: щомъ всичко отъ Бога е даромъ, защо всички хора не се даряватъ еднакво? Защото всички хора не заслужаватъ еднакво. Тъй седи въпросътъ. Нека говоримъ това, което е, а не това, което не е. Тази мисъль, че отъ Бога всичко е даромъ, е старозавѣтна, и азъ я прѣвеждамъ въ новозавѣтна, за да стане по-ясна.

Сега, ще ви прочета часть отъ 16 глава на Евангелието отъ Лука. Ще започна отъ 10 стихъ надолу. Това сѫ образци на Божествения Духъ. Не считайте, че ние сме се събрали тукъ само за прѣминаване на врѣмето. Не, нашето врѣме е запълнено съ Божествения Духъ, и ако сега не Го научите, това врѣме втори пѫть нѣма да се върне. Ако сега запълните, ако сега посадите това врѣме съ новитѣ идеи, които слушате, единъ день то ще дойде при васъ и ще ви донесе узрѣли, благословени плодове на вашия трудъ. Ако, обаче, още сега не запълните това врѣме, единъ день то ще ви донесе най-голѣмото нещастие, каквото не сте виждали на свѣта. Това е единъ старозавѣтенъ законъ, съ който сега нѣмамъ врѣме да се занимавамъ. Вие, като ученици, сами ще го научите. Задача на ученика е да научи всички закони.

Ето какъ започва евангелистъ Лука 10 стихъ: „Вѣрниятъ въ малкото, и въ многото е вѣренъ.“ Това е една новозавѣтна мисъль. Азъ ще сравня тази мисъль съ по-раншната, която цитирахъ. „Ето, колко е добро и колко угодно да живѣятъ братя въ единомислие!“ Коя е основата на живота, за да живѣятъ братя въ единомислие? Сега мислете, не говорете още нищо. Азъ искамъ да ме слушате, а не да потвърждавате нѣщата външно. Нѣкои отъ васъ говорятъ, мърдатъ само устата си, безъ да мислятъ. Вие нѣма да мърдате устата си, нито ще се смѣете, понеже сега Господъ е между васъ, сега Той говори. Щомъ дойде врѣме вие да си мърдате устата, азъ ще ви дамъ знакъ. Щомъ дойде врѣме за смѣхъ, азъ пакъ ще ви дамъ знакъ. Мърдането на устата е на мѣсто, смѣхътъ е на мѣсто, говоренето е на мѣсто, но всѣко нѣщо трѣбва да дойде на своето врѣме. Когато говоримъ безъ врѣме, и когато се смѣемъ безъ врѣме, ние сме въ единъ животъ на безпорядъкъ, и тогава не можемъ да идемъ при Бога. Вие казвате: азъ не съмъ ли свободенъ да говоря? Свободенъ си, но когато цѣлото говори, частитѣ трѣбва да мълчатъ, да слушатъ, защото тогава Господъ говори. Когато частитѣ говорятъ, т. е. когато ние говоримъ, трѣбва да се редуваме, да пазимъ редъ, послѣдователно да говоримъ. Най-първо ще говори единъ, послѣ втори, трети, четвърти и като се изкажемъ всички, ще оставимъ цѣлото да даде заключението си. Ние по нѣкой пѫть говоримъ по цѣли часове, прѣреждаме се, бързаме да се изкажемъ, не се изслушваме спокойно, и цѣлото не може да даде никакво заключение. Слѣдователно, всѣки отъ насъ каже ли урока си, който му е зададенъ, трѣбва да, остави Богъ да даде своето вѫтрѣшно заключение. И сега Богъ отговаря: „Когато вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ многото, само тогава братята ще живѣятъ въ единомислие“. Христосъ казва: „Неправедниятъ въ малкото и въ многото е неправеденъ“. Богъ казва: „Щомъ човѣкъ е неправеденъ и въ малкото и въ многото, братята не могатъ да живѣятъ въ единомислие“.

„И тъй, ако въ неправедното богатство вие не бѣхте вѣрни, кой ще ви повѣри истинното богатство?“ Питамъ: ако вие въ материалнитѣ работи, ако въ богатството на свѣта, което е врѣменно, сте невѣрни, кой ще ви повѣри духовното богатство?

„И ако въ чуждото се не показахте вѣрни, кой ще ви даде вашето?“ Кое счита Христосъ за чуждо богатство? — Божието богатство. Значи, ако вие се показвате невѣрни къмъ благото, което Богъ ви дава, и злоупотрѣбявате съ него, кой ще ви даде вашето? Никой въ свѣта, освѣнъ Богъ, не може да ви даде вашето.

Единственото сѫщество въ свѣта, което може да ви даде вашето благо, това е Богъ. Слѣдователно, ако вие сте злоупотрѣбили съ Божието благо, отъ никого не можете да очаквате вашето благо. Въ Бога се крие и Божието благо, и нашето благо. Той държи и своето благо, и нашето благо. Тогава, ако ние злоупотрѣбимъ съ Божието благо, кой ще ни даде нашето?

Ще ви дамъ единъ конкретенъ примѣръ за обяснение на този законъ. Прѣдставете си, че вие сте единъ простъ работникъ и отивате да работите на лозето на единъ богатъ българинъ. Той ви казва: „Ще ти платя, колкото желаешъ, но искамъ тъй да прѣкопаешъ лозето ми, че да не остане въ него нито единъ стръкъ трѣва. Послѣ, да разкопаешъ пръстьта добрѣ, на ситно, да не останатъ никакви буци“. И, ако вие прѣкопаете лозето тъй, както господарьтъ ви иска, той ще ви плати добрѣ, както обѣща, но ако дойде и види, че вие сте прѣкопали лозето отгорѣ-отгорѣ само, тукъ-тамъ сте драснали почвата съ мотиката, питамъ: този господарь ще ви даде ли благото, което ви се пада? — Нѣма да ви го даде.

„Никой слуга не може на двама господари да слугува, защото или едного ще намрази и другиго ще възлюби, или до едного ще се прилѣпи и другиго ще прѣзира. Не можете да работите на Бога и на Мамона“ Човѣкъ не може да работи едноврѣменно и на себе си, и на Бога. Това е немислимо! Щомъ работишъ за Бога, за Бога ще работишъ. Работишъ ли за себе си, ще знаешъ, че за себе си работишъ. Вие не можете да примирите тия двѣ положения въ живота си. Нѣкой казва: нали трѣбва да живѣемъ за себе си? Ние ще живѣемъ за Бога, а Богъ ще живѣе за насъ. Такъвъ е великиятъ законъ на Битието. Когато апостолъ Павелъ прѣмина въ новозавѣтния животъ, той научи този законъ и каза: „Сега вече не живѣя азъ, но Христосъ. Азъ умрѣхъ, а Христосъ живѣе въ менъ“. Питамъ: какъ е възможно умрѣлъ човѣкъ да говори? Павелъ казва, че той вече не живѣе, а въпрѣки това говори. Подъ думата „смърть“ Павелъ не разбира изгубване на съзнанието въ човѣка, но той подразбира, че въ даденъ моментъ човѣкъ се самоотрича отъ себе си и живѣе за Бога, като казва: „Господи, ще живѣя само заради Тебе“! Лошо ли е човѣкъ да живѣе за Бога? Да живѣе човѣкъ за Бога, това е едно отъ най-красивитѣ състояния на човѣшката душа. Да живѣе човѣкъ за Бога, това още е частиченъ животъ, а да живѣе въ Бога и за Бога, това е цѣлокупниятъ животъ, въ който той минава живота на всички сѫщества.

„Всичко това чуваха и фарисеитѣ, които бѣха сребролюбци; и присмиваха Му се“. Това е свѣтътъ, това сѫ безидейнитѣ хора.

„Всѣки, който напуща жена си и се ожени за друга, прѣлюбодѣйствува; и всѣки, който се ожени за напусната отъ мѫжъ, прѣлюбодѣйствува“. Какъвъ е смисълътъ на този стихъ? Въ този стихъ се подразбира, че всѣки, който напуща Божията Любовь, напуща Бога и прѣлюбодѣйствува. Жената е символъ на Любовьта. Затова, всѣки, който напуща Бога и започва да живѣе съ тази или онази жена, съ този или онзи мѫжъ, прѣлюбодѣйствува. Такъвъ човѣкъ е изгубенъ вече. Най-ужасното прѣстѫпление е това духовно прѣлюбодѣяние! Когато напуснемъ Любовьта, т. е. великия принципъ на живота, тогава, именно, смъртьта иде. Това е истинското прѣлюбодѣяние. Като четемъ този стихъ, ние не разбираме въ букваленъ смисълъ отношенията на мѫжа къмъ жената, нито отношенията на жената къмъ мѫжа, нито отношенията само на мѫжа, или тия на жената отдѣлно, нито пъкъ отношенията нв всички живи сѫщества, но разбираме отношенията ни къмъ Бога.

Казва Христосъ: „Който напусне жена си, прѣлюбодѣйствува“. Христосъ обяснявалъ тази мисъль на ученицитѣ, говорилъ имъ за дълбокия смисълъ, който се крие въ нея. Всички хора днесъ страдатъ отъ неразбиране на нѣщата. Тѣ разглеждатъ всѣко нѣщо въ неговия букваленъ смисълъ. Тази мисъль е новозавѣтна, и кой какъ я прочете, ужаси се и казва: „Ние трѣбва да пазимъ женитѣ си, като писани яйца. Любишъ ли жена си, ще любишъ и Бога“. Не, азъ казвамъ, че ако любишъ жена си, Бога не можешъ да любишъ. Но любишъ ли Бога, ти не можешъ да не любишъ жена си и дѣцата си, и всички сѫщества. Ще любишъ, както Богъ люби. Тогава Любовьта ще бѫде нѣщо възможно за тебе, и ти нѣма да казвашъ, че този не мога да търпя, онзи не обичамъ и т. н. Като човѣкъ, вѣрно е, че много нѣща сѫ невъзможни, но невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Човѣшката любовь е частична, Божията Любовь е цѣлокупна. Подъ цѣлокупность разбирамъ единение, единство въ съзнанията. Ако ти любишъ всички хора, тѣхнитѣ съзнания, като възприематъ твоята любовь, ще се съединятъ съ твоето, и ще има единство въ съзнанията. „Всѣки, който напуща жена си, прѣлюбодѣйствува“. Този стихъ, прѣведенъ въ широкъ смисълъ, означава: всѣки, който напуща Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина, прѣлюбодѣйствува“.

Отъ това гледище, азъ ще се спра върху сегашния индивидуаленъ и общественъ животъ. Щомъ въ единъ домъ царува Божията Любовь, тамъ се раждатъ умни дѣца. Въ това отношение, както съврѣменната наука, така и науката въ миналото и бѫдещето, иматъ само едно мнѣние. Този домъ, въ който бащата и майката сѫ били цѣломѫдрени, въ пълния смисълъ на думата, тамъ се раждатъ най-добри, най-разумни и гениални дѣца. Ние имаме такъвъ примѣръ съ Христа. Той се роди отъ една дѣвица, която бѣше най-цѣломѫдрената жена по това врѣме. Еврейскиятъ народъ не можа да създаде по-добра, по-цѣломѫдрена жена отъ Мария — майката Господня. Христосъ можа да се роди само чрѣзъ нея. Сѫщиятъ законъ се отнася и до мислитѣ. Само най цѣломѫдрената душа може да роди прави, прѣкрасни, красиви мисли въ свѣта. Сѫщиятъ законъ се отнася и до постѫпкитѣ, до дѣйствията. Само най-цѣломѫдрениятъ духъ може да роди прѣкрасни, красиви постѫпки въ свѣта. Цѣломѫдрието може да се тури като основа въ живота на всѣки едного.

Да допуснемъ, че мѫжътъ и жената въ единъ домъ се биятъ и наричатъ това „животъ“. Не, това не може да се нарече животъ. Такъвъ споръ, такъвъ бой става и вѫтрѣ въ васъ; вие сте раздѣлени въ себе си, и въ резултатъ на това се явява тъмнина, мракъ. Въ домоветѣ, нѣкѫдѣ мѫжътъ бие жената, нѣкѫдѣ жената бие мѫжа. Нѣкой пѫть мѫжътъ е лошъ и казва: моятъ умъ е много лошъ. Нѣкой пѫть жената е лоша и казва: моето сърце е много лошо. Какъ ще изправите ума и сърцето си? Турете въ ума цѣломѫдрието, турете и въ сърцето цѣломѫдрието, и вашитѣ умъ и сърце ще се изправятъ. Това сѫ максими, съ които можете да работите. Ще кажете: какъ ще работимъ съ тия максими? — Това сѫ специфични методи и правила. Ако не можете да намѣрите правилния начинъ за работа, т. е. ако не знаете, какъ да отваряте запушенитѣ шишета, елате при менъ, азъ ще ви кажа, какъ се отварятъ. За да отворите едно запушено шише, вие взимате единъ tire-bouchon, прѣкарвате го прѣзъ тапата, и шишето се отваря. Ако влѣзете въ една кѫща, дѣто кепенцитѣ на прозорцитѣ сѫ затворени, какъ ще прѣкарате свѣтлината въ нея? Нужно ли е да каните свѣтлината да влѣзе въ тази кѫща? — Не. Ще отворите кепенцитѣ, послѣ ще махнете кукичкитѣ на прозорцитѣ, ще ги отворите широко, и свѣтлината сама ще влѣзе вѫтрѣ — нѣма защо да я каните. Слѣдователно, азъ говоря за цѣломѫдрието, като за разумна сила, като за разумно сѫщество. Цѣломѫдрието носи сила съ себе си. Та когато вие отворите пѫть на цѣломѫдрието, това сѫщество ще дойде въ вашия умъ и въ вашето сърце, и ще ви покаже, по кой начинъ трѣбва да разсѫждавате, и по кой начинъ трѣбва да чувствувате. Цѣломѫдрието разбира законитѣ на мисъльта, и затова, като влѣзе въ мозъка на човѣка, ще поправи всички центрове, съ които той си служи, и мисъльта веднага ще потече плавно. Тогава мисъльта добива изразъ и става силна, мощна въ своитѣ прояви. Всѣка Божествена мисъль е права. Тя никога не може да бѫде изказана не на врѣме, защото нѣма да се възприеме и приложи, а всѣка мисъль, която не може да се възприеме, не може и да живѣе.

Ще кажете: сѫществува ли, наистина, цѣломѫдрие въ свѣта? — Да, има цѣломѫдрие въ свѣта, което не е механическо, но Божествено цѣломѫдрие. Въ Новия Завѣтъ наричатъ това цѣломѫдрие „прииждане на Духа“, „явяване на Духа“, „посѣщение на Духа“ и т. н. Казва Христосъ: „Духътъ на Истината ще дойде върху васъ и ще ви научи.“ На какво? — Да мислите правилно. Той ще ви даде знания за живота, а животътъ не седи само въ това да чувствувашъ и да мислишъ, какъ да прѣкарашъ врѣмето си. Не, сегашниятъ животъ прѣдставлява една дълбока вѫтрѣшна наука, едно дълбоко познаване на себе си. Ако ви запитамъ сега, коя е основната ви чърта, или кое е основното качество, което ви отличава отъ другитѣ хора, какво ще ми отговорите? Ще кажете, че вашата мисъль ви отличава отъ другитѣ. Че кой не мисли? Ще кажете, че вашиятъ начинъ на разсѫждение е особенъ. Че кой не разсѫждава? Ще кажете, че сте добъръ човѣкъ. Че и другитѣ хора сѫ добри. Или пъкъ най-послѣ ще кажете, че вие обичате хората. И другитѣ хора обичатъ. „Ама азъ съмъ честенъ човѣкъ, не лъжа.“ И другитѣ хора сѫ честни, и тѣ не лъжатъ. Не, кажете ми една отличителна чърта, която само вие имате. Какъ ще я опрѣдѣлите? Ако отидете при нѣкой съврѣмененъ музикантъ, той ще ви каже, че първиятъ тонъ отъ първата октава има 32 трептения, 32 вълни. Той е най-низкиятъ тонъ, който човѣшкото ухо е схванало досега. Само единъ контрабасистъ може да вземе този тонъ. Като се слуша този тонъ, той прѣдставлява едно бучение, като че земята се тресе. Той е силенъ, мощенъ тонъ, въ състояние е да разтърси нашия салонъ. Както виждате, този тонъ има една отличителна чърта, по която се познава отъ другитѣ тонове. Като дойдемъ до осмата октава пъкъ, първиятъ тонъ тамъ има 40,000 трептения. Той е толкова високъ, че човѣшкото ухо едва може да го схване, като че отдалечъ нѣкѫдѣ се носи този звукъ. Днесъ малко цигулари могатъ да взематъ този тонъ чистъ и ясенъ. Грѣшката не е въ цигуларя, нито въ цигулката, но жицитѣ, които се употрѣбяватъ, не могатъ да прѣдаватъ тия трептения. Затова всички майстори-цигулари търсятъ материалъ за жицитѣ по-чистъ, по-отзивчивъ за прѣдаване на тѣзи висши трептения.

Азъ прилагамъ този законъ по отношение на нашата нервна система, която постоянно се прѣобразява, прѣустройва. Тя трѣбва да се кали толкова много, че да бѫде въ сила да издържа, както на низкитѣ, тъй и на високитѣ тонове. Това ще се постигне чрѣзъ мѫчнотиитѣ и страданията въ живота. Чрѣзъ тѣхъ, именно, става прѣустройване на материята въ нашата нервна система. Ако разгледате съ увеличително стъкло нервната система на единъ човѣкъ, който има старозавѣтни вѣрвания, както и на онзи човѣкъ съ новозавѣтни вѣрвания, послѣ разгледате нервната система на праведния човѣкъ и най-послѣ на ученика, ще намѣрите голѣма разлика въ устройството на нервната имъ система.

Ако погледнете очитѣ на старозавѣтния човѣкъ, както и тия на новозавѣтния, ще видите, че очитѣ на единия и на другия сѫ различно устроени. Ако слѣдъ това погледнете очитѣ на праведния и тия на ученика, пакъ ще намѣрите разлика въ устройството имъ. Това сѫ факти, съ които съврѣменнитѣ учени хора още не сѫ се занимавали. Тѣ прѣдставляватъ извѣстни празнини въ съврѣменната наука, за изучаването на които се изискватъ редъ изслѣдвания. Това е една широка область за проучаване. Ние можемъ да познаемъ миналото, настоящето и бѫдещето на човека по неговото око. Всичко, което може да стане съ човѣка, е написано въ неговото око, и ние можемъ да четемъ по него. Ако нѣкой човѣкъ страда отъ охтика, или отъ каква и да е болесть, въ окото му има признаци, които говорятъ за тази болесть. Всички болезнени състояния се отразяватъ въ очитѣ на хората. Тамъ ставатъ извѣстни прѣсичания на крѫговетѣ, отъ които правилнитѣ течения въ очитѣ се прѣкѫсватъ. Онзи, който може да чете по очитѣ, като погледне въ тѣхъ, ще познае, че нѣкой човѣкъ ще умре отъ охтика, напримѣръ, слѣдъ една година. Случва се такъвъ човѣкъ, който чете по очитѣ, да отиде при нѣкой боленъ, когото всички лѣкари отписватъ отъ книгата на живота, и казва: този човѣкъ слѣдъ десеть деня ще бѫде на крака. Какъ е възможно това нѣщо? Нали всички лѣкари казватъ обратното? Да, така казватъ тѣ, но въ окото на този човѣкъ е написано положително, че той ще живѣе, нѣма да умре. Тъй е опрѣдѣлилъ неговиятъ духъ. Нѣкой човѣкъ пита: азъ ще стана ли добъръ? — Погледни въ окото си, или намѣри човѣкъ, който може да чете по окото, той ще ти каже всичко, каквото може да стане отъ тебъ. Послѣ намѣри нѣкой опитенъ френологъ и го попитай, за какво си способенъ. Той има редъ мѣрки, съ които ще си послужи: ще измѣри главата ти околовръстъ, на дължина и т. н. Слѣдъ това ще се произнесе не само за твоитѣ способности, но точно ще опрѣдѣли, каква е била майка ти, какъвъ е билъ баща ти, какви сѫ били твоитѣ дѣди и прадѣди прѣди нѣколко поколѣния. Казватъ нѣкой, че и въ България, имало такива гадатели. Не, нашитѣ гадатели говорятъ, както имъ падне, тѣ не сѫ тъй точни, както съврѣменнитѣ френолози, не могатъ даже да се сравняватъ съ тѣхъ. Френологията почива на редъ опити, наблюдения, извлѣчени изъ живота, изъ живата природа.

Казахъ ви въ една отъ бесѣдитѣ си, че всѣка форма е изразъ на една Божествена мисъль. Въ този смисълъ, окото е жива Божествена форма, въ която е написано, какъ сѫ устроени цѣлия козмосъ, цѣлата слънчева система, какъ е устроенъ най-послѣ и животътъ. Окото на човѣка е създадено най-послѣ. То има най-високъ произходъ. Слѣдователно, онзи, който може да чете по окото, той е ученъ човѣкъ. И всички по-видни ясновидци, всички адепти и Учители на човѣчеството четатъ и се учатъ по окото. Една отъ виднитѣ български ясновидки казваше: „Азъ чета за живота на хората по очитѣ имъ. Най напрѣдъ се помоля на Бога, слѣдъ това, като погледна въ очитѣ имъ, всичко познавамъ. Не мога ли да проникна въ окото, нищо не мога да кажа, нищо не мога да прочета“. Така е, въ окото на човѣка е написано всичко. Христосъ казва: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти тѣло чисто ще бѫде; и ако окото ти е нечисто, всичкото ти тѣло нечисто ще бѫде“. Каквото е окото, такова е и тѣлото. Ако въ окото има признаци на нечистота, тѣлото ти не може да бѫде чисто. Окото седи на първо мѣсто. Ние виждаме това око на лицето, но то е изразъ, отражение на вѫтрѣшното око. За вѫтрѣшното око се говори въ Писанието. Двѣтѣ очи на лицето на човѣка сѫ двѣ сестри, свързани въ мозъка чрѣзъ единъ общъ центъръ. Щомъ прѣминемъ окото и дойдемъ до човѣшкия мозъкъ, прѣдъ насъ се отваря една широка область за изучаване. Всичко онова, което е написано въ клѣткитѣ на мозъка, прѣдставлява недостѫпна область за съврѣменната наука. Ще минатъ, може би, вѣкове още, докато хората се заематъ съ щателното проучване на човѣшкия мозъкъ. Съврѣменнитѣ учени, при извѣстни случаи, сѫ отваряли черепа на човѣка и сѫ наблюдавали мозъка. Тѣ сѫ виждали, какъ той пулсира, какъ се увеличава и намалява по обемъ. Съврѣменната хирургия е дошла до слѣднитѣ факти: при счупване на часть отъ костьта на черепа, отваряла се е дупка, голѣма до 2—3 квадратни сантиметра, и ако субектътъ е развълнуванъ нѣщо, забѣлѣзвали сѫ, че мозъкътъ излиза отъ черепа навънъ, а щомъ се успокои, прибира се пакъ вѫтрѣ. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и при възбудена мисъль. Щомъ мисъльта у нѣкой човѣкъ е силно възбудена, мозъкътъ излиза навънъ до 2—3—5, а даже и до 10 см., като краставица, но като се успокои, отново се прибира. Както виждате, не е лесно да се управлява мозъкътъ. За правилното функциониране на мозъка, за урегулирването на това напрѣжение, изисква се права мисъль. Ето защо, природата, като знае, че съврѣменнитѣ хора, въ тѣхното развитие, сѫ дѣца, е поставила мозъка въ такава здрава коруба. Тя знае, че тия дѣца не могатъ да пазятъ нѣщата. Ако мисъльта ви е еднообразна, т. е. ако тя върви само въ една опрѣдѣлена посока, може да разбие черепа ви. По тази причина, именно, много хора заболѣватъ умствено, и нервната имъ система се разстройва. Слѣдователно, като разбирате този великъ законъ, ще трансформирате умствената си енергия, ще я отправяте къмъ всички посоки на мозъка. Абсолютно ще избѣгвате еднообразие въ мисъльта! Човѣкъ, който мисли здраво, не полудѣва. Казватъ за нѣкого, че полудѣлъ отъ много мисъль. Не, човѣкъ не може да полудѣе отъ много мислене. Умътъ на човѣка не заболѣва, но заболѣе ли сърцето, то указва вече влияние върху човѣшката мисъль. Въ прѣдната часть на мозъка не става почти никакво заболяване. Обикновено заболяването става въ задната часть на мозъка. Има извѣстенъ родъ мисли, които будятъ, повдигатъ човѣшкото съзнание. Тѣ сѫ правитѣ мисли, които прѣдставляватъ здравословното състояние на човека. Искашъ ли да бѫдешъ здравъ, право ще мислишъ! Красивата мисъль е хармонично съчетание на мислитѣ. Кривата мисъль подразбира раздвояване въ чувствата. Искашъ ли нѣща, които не ти сѫ потрѣбни, заинтересованъ ли си отъ нѣщо лично, ще се родятъ и кривитѣ прояви въ живота. Ето защо, ти трѣбва да допущашъ въ мисъльта си само такива нѣща, които сѫ необходими за живота ти за даденъ моментъ. Вземете, запримѣръ, факта, че искашъ да бѫдешъ красивъ. Красотата не е лошо нѣщо, но важното е, какви сѫ побужденията ти да бѫдешъ красивъ. Турцитѣ иматъ една поговорка за красотата. Тѣ казватъ: „Да гледа човѣкъ хубавото въ живота, въ природата, това е привилегия за него, това осмисля живота.“ Красотата е великъ потикъ, великъ импулсъ въ живота на човѣка. Чувството къмъ красивото е развито даже и у животнитѣ. И тѣ съзнаватъ кога сѫ красиви. У всички сѫщества има едно вѫтрѣшно чувство за красотата.

Отдѣ иде красотата, какъ се създава тя? — Отъ човѣшката мисъль. Само човѣшката мисъль е въ състояние да подбере съотвѣтната храна, да направи човѣка красивъ. Ако човѣкъ не може да си подбере нужната храна, образува се едно мускулно натрупване. Въ този смисълъ, що е красотата? — Мускулна тъканъ, въ която мускулитѣ сѫ хубаво съчетани, съ голѣма пластичность. Азъ не говоря за онази красота на лицето, при която то изглежда неподвижно, като маска. Красиво е това лице, на което се забѣлѣзва всѣка промѣна въ мислитѣ, чувствата и дѣйствията на човѣка. При тази промѣна, обаче, въ чъртитѣ на лицето, все пакъ остава една неизмѣнна чърта. Такова лице е изразъ на една благородна, възвишена душа. Красивъ човѣкъ е този, въ лицето на когото можешъ да четешъ. Това лице изразява всичко онова, което се крие въ душата. Днесъ хората се страхуватъ да четатъ по лицата имъ. Нѣкои отъ тѣхъ казватъ: ще скрия лицето си, не искамъ да ме познаятъ. Защо? Какво лошо има въ това, че нѣкой ще прочете на твоето лице единъ листъ отъ голѣмата книга на твоя животъ? Какво по-хубаво отъ това, като видятъ лицето ти, да познаятъ, че твоята баба и твоятъ дѣдо сѫ били добри хора? Нека хората четатъ красивитѣ нѣща въ живота! Азъ наричамъ грозни лица само ония, по които хората, като немарливитѣ дѣца, сѫ писали гарги, драскали, зачерквали, отново писали, пакъ зачерквали онова хубаво писмо, което Богъ нѣкога е написалъ. Вие четете по тия лица, но нищо не можете да разберете. Грозно лице е това, по което човѣкъ пише и задрасква. Красиво лице е онова, по което Богъ пише, а човѣкъ го пази чисто.

„Колко е добро и угодно да живѣятъ братя въ единомислие!“ Съ кого? — Съ Бога. Съ кого трѣбва да живѣемъ въ любовь, безъ да се съблазни сърцето ни? — Съ Бога. Характерътъ на човѣка седи въ това, той да не се съблазни отъ нищо. И цѣлиятъ свѣтъ да му даватъ, и всичкото богатство на свѣта да му обѣщаватъ, той трѣбва да каже: не, за нищо въ живота си, не бихъ пожертвувалъ Онзи, Когото обичамъ! Да се самоотречешъ, да понесешъ кръста на страданията и сѫщеврѣменно да носишъ въ душата си великата идея, че всичко това правишъ заради Бога, безъ най-малко да се поколебаешъ, това е благородството, това е геройството, това е красотата на човѣка. Живѣешъ ли така, ти бѣденъ нѣма да бѫдешъ, лишенъ отъ храна нѣма да бѫдешъ, отъ нищо нужда въ живота нѣма да познавашъ. Щомъ любя Бога, азъ ще имамъ нужната храна — ще дойде нѣкоя врана да ми донесе едно малко парченце отъ Любовьта. Щомъ любя Бога, Той ще ми изпрати отъ Своята трапеза едно малко парченце съ нѣкоя врана. Щомъ любя Бога, азъ не се нуждая хората да ме хранятъ и да казватъ: знаешъ ли, че ние те хранимъ? Докато очакваме хората да ни хранятъ, ние въ Бога не вѣрваме. Докато очакваме хората да ни хранятъ, ние Бога не обичаме. Прѣстанемъ ли да очакваме хората да ни хранятъ, ние обикваме Бога.

Казвамъ: имате ли тия максими, които ви давамъ, като основа на живота ви, нѣма да бѫдете бѣдни. Свобода сѫществува само за тѣзи хора, които любятъ Бога. Тѣ сѫ идеалнитѣ хора въ свѣта. Колко сѫ и дѣ сѫ тия идеални хора, които любятъ Бога? Ако срещнешъ такъвъ човѣкъ, той отваря душата си прѣдъ тебе и ти казва: „Ела да те запозная съ Онзи, Когото любя! Ела да видишъ, колко е добъръ Той! Азъ не казвамъ, че трѣбва да те запозная съ себе си, нито съ моя гениаленъ умъ, нито съ моето благородно сърце, но искамъ да те запозная съ Онзи, Когото любя. Не у мене, а у Бога се крие гениаленъ и възвишенъ умъ, благородно и възвишено сърце.“

Мнозина отъ васъ иматъ желание да заведатъ нѣкого при Бога. По кой начинъ можете да заведете кого и да е при Бога? По кой начинъ, именно, трѣбва да заведемъ нѣкого при Този, когото любимъ? Когато момата залюби нѣкой момъкъ, завежда ли нѣкого при него? Не, щомъ момата залюби нѣкой момъкъ, тя не води никого при него. Защо? — По единствената причина, че хората нѣматъ довѣрие единъ въ другъ. Момъкътъ, като залюби нѣкоя мома, води ли нѣкого при нея? — Не. Защо? — По сѫщата причина, нѣма довѣрие въ хората, бои се да не му я откраднатъ. Той не вѣрва даже въ своята възлюбена. Защо? Той казва: момата може да ме разлюби, затова, въ мой интересъ е да я държа въ невѣжество, много да не знае, много да не ходи, само менъ да обича. Иначе, тя може да се изгуби. Засега човѣкъ има довѣрие само въ майка си и въ баща си, затова момъкътъ, като се влюби въ нѣкоя мома, първо я завежда при майка си и при баща си, да получи тѣхното благословение. Слѣдъ това я прѣдставя прѣдъ брата си и прѣдъ сестра си и дотамъ спира. Сѫщото правятъ и турцитѣ. Довѣрието имъ се простира най-много до братята и сестритѣ. Оттамъ нататъкъ не отиватъ. Сега този законъ и у турцитѣ се измѣни, но по-рано бѣше много строгъ. Азъ взимамъ момъкътъ и момата като форми, които сѫществуватъ въ свѣта. Взимамъ ги, като най-чисти форми, съ които искамъ да изясня духовния, както и Божествения животъ. По сѫщия начинъ и грѣшникътъ не може да бѫде заведенъ при Бога, освѣнъ, ако съзнанието му започва да се пробужда. Тогава ще му кажемъ: ела да те заведемъ при Онзи, Когото обичаме! Тамъ ще намѣришъ смисъла на живота.

Питамъ ви сега: Отдѣ ще черпите законитѣ, максимитѣ за бѫдещата наука? Ученикътъ трѣбва да черпи познанията, максимитѣ и законитѣ за новата наука отъ другъ източникъ. Той, слѣдъ като е прѣминалъ всички школи на свѣта, като приготовителни училища, ще се ползува отъ единъ съвсѣмъ новъ източникъ. Христосъ казва: „Като дойде Духътъ на Истината, Той ще ви научи на всичко.“ Той казва и за себе си: „Както ме е Отецъ ми научилъ, и както ме сега учи, така и азъ ви уча.“ Той всѣки день се учеше. Смирение имаше въ Христа! Често работитѣ ви не вървятъ добрѣ. Защо? — Смирение нѣма у васъ. Въ каква форма да употрѣбя тази мисъль? Тя е една отъ най-щекотливитѣ мисли. Като казвамъ, че „вие“ нѣмате смирение, изключвамъ себе си отъ това число и обиждамъ васъ. Ако кажа „ние“, включвамъ себе си, а по този начинъ себе си обиждамъ. Ако кажа нѣкому „ти нѣмашъ смирение“, обидата е още по-голѣма. Ще кажа тогава: всѣки, който не върши волята Божия, не е смиренъ. Защо? — Понеже частьта се е индивидуализирала. Тя мисли, че е общъ центъръ, около който всички трѣбва да се групиратъ, и е недоволна, че не може да върши, каквото си иска. Тя казва: „Азъ мога да употрѣбя благото, което Богъ ми е далъ, за себе си.“ Не, Богъ ни изпитва съ благото, което ни дава. Ако не употрѣбимъ това благо за Бога, ще го изгубимъ. Нѣкой казва: азъ не знаѣхъ това нѣщо. Ако ти не знаешъ тия нѣща, ученикъ не можешъ да бѫдешъ. Ако пъкъ ученикътъ знае всичко, той ще бѫде Учитель.

Азъ не искамъ да опрѣдѣлямъ, какво нѣщо е Учительтъ. И да ви обяснявамъ това, нѣма да ме разберете, но казвамъ: има по-великъ пѫть отъ този на ученика, той е пѫтьтъ на Учителя. Сега ви говоря за пѫтя на ученика. Той е идеаленъ пѫть. Ако днесъ ви говоря за пѫтя на Учителя, какво ще разберете? Обаче, разберете ли пѫтя на ученика, само по този начинъ, въ далечното бѫдеще, ще дойдете до една нова фаза, да разберете пѫтя на Учителя. Ако не можете да прѣминете пѫтя на ученика, пѫтьтъ на Учителя ще бѫде абсолютно недостѫпенъ за васъ. Ако старозавѣтнитѣ хора подготвятъ пѫтя на новозавѣтнитѣ, тогава новозавѣтнитѣ ще подготвятъ пѫтя на праведнитѣ; и ако праведнитѣ подготвятъ пѫтя на ученика, тогава ученикътъ ще подготви пѫтя на Учителя. Това е правилното схващане за живота. Но смирение трѣбва! Когато човѣкъ добие смирението, всѣкакво терзание изчезва отъ него, и той добива едно вѫтрѣшно спокойствие въ душата си. Докато човѣкъ нѣма смирение, той търси почитъ и уважение отъ хората. Христосъ казва: „Не търсете слава отъ человѣцитѣ, но търсете слава отъ Бога!“ Нека Богъ има добро мнѣние за васъ, и Той ще ви научи на всичко.

Ще се върна на мисъльта: коя е отличителната чърта, по която се различавате отъ другитѣ хора? Това е една отъ задачитѣ на ученика. Цѣлата ваша еволюция седи въ това, да познаете отличителната си чърта, като ученици. Не знаете ли вашата отличителна чърта, единъ день вие може да се изгубите въ пѫтя си, като ученикъ, и нѣма да познаете, кой сте, дали сте вие, или не. Вие знаете анекдота за онзи човѣкъ, който отишълъ въ банята да се кѫпе. Съблѣкълъ дрехитѣ си, влѣзълъ въ банята между другитѣ хора, но изведнъжъ се изгубилъ, не могълъ да познае, кой е. Като се видѣлъ въ това положение, уплашилъ се. Вториятъ пѫть, когато влѣзълъ въ банята, за да не се изгуби между другитѣ хора, вързалъ единъ конецъ на крака си. Да, страшно нѣщо е изгубването! И човѣкъ, наистина, може да се изгуби. Щомъ се изгуби, въ него настава една вѫтрѣшна суматоха, и умътъ му изфирясва. Ако човѣкъ може да се изгуби въ гората, колко повече може да се изгуби въ широкия свѣтъ? Слѣдователно,задачата на всѣки едного е д а  п о з -   н а е  себе си. Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога”. Да познаемъ Бога, значи да познаемъ себе си, да познаемъ Първата Причина, която ни е пратила въ свѣта, да познаемъ Единствениятъ, Който ни обича, Който ни дава свѣтлина, миръ и радость за душитѣ.

Азъ бихъ ви обяснилъ въ широкъ смисълъ, какво нѣщо сѫ Любовьта, Свѣтлината Мирътъ и Радостьта, но това ще остане за другъ пѫть. То е цѣла наука! Да се говори за Любовьта, това е широка, необятна область. Вие ще се очаровате, ако опитате Любовьта въ нейния развой, тъй както започва отъ физическия свѣтъ, продължава въ духовния свѣтъ, докато стигне най-послѣ до Божествения свѣтъ. Вие ще се очаровате и отъ Свѣтлината, ако я разгледате въ всички форми, които тя създава. Вие ще се очаровате и отъ Мира, който повдига човѣшката душа, и отъ Радостьта, която внася веселие, доволство въ свѣта. Това сѫ области за прѣминаване, това сѫ теми за проучаване, съ които ученикътъ трѣбва да се занимава прѣзъ цѣлия пѫть, докато достигне крайния прѣдѣлъ на своя животъ и започне да изучава пѫтя на своя Учитель. Тогава той ще бѫде по-близо до дълбокото разбиране на живота, до великата Любовь, която дѣйствува въ свѣта, до причинитѣ и възможноститѣ, които сѫ го създали, до причинитѣ и възможноститѣ, чрѣзъ които хората се сближаватъ, до причинитѣ и възможноститѣ, които заставятъ великитѣ Учители да идватъ въ свѣта и да работятъ. Тогава ще разберете, какъвъ е смисълътъ на това, да се любите единъ другъ, какъвъ е смисълътъ да любите Бога. Засега не разбирате още тия нѣща. Въ сегашното ви разбиране има единъ вѫтрѣшенъ страхъ. Казвате: човѣкъ може да обича, но тази любовь трѣбва да има граници. Значи, Любовьта трѣбва да има граници, прѣдѣлъ. Да, вѣрно е, Любовьта има граници, както и яденето. Стомахътъ има граници, затова и Любовьта има граници. Любовьта има граници, защото и сърцето има граници. Човѣкъ свещено трѣбва да пази границитѣ на Любовьта.

И тъй, въ сегашното състояние, въ което се намирате, вие нѣмате право да пипате онзи, когото обичате. Това е законъ! Ако не пазите това, което обичате, значи не го обичате. Това е първото нѣщо, което трѣбва да спазвате въ Любовьта. И дѣйствително, ние не даваме прахъ да падне върху този, когото обичаме. По това именно се отличава Любовьта въ физическия свѣтъ. Ако оставите всичкия прахъ да падне върху онзи, когото обичате, а говорите за любовь, това не е никаква любовь. Тъй седи Истината. Говоримъ ли при това положение за Любовь, това сѫ празни думи, полици безъ никакво съдържание. Това сѫ банкноти, които всѣкога могатъ да се обезцѣнятъ. Слѣдователно, Богъ ни сѫди заради тази Любовь. Той ни е поставилъ на изпитъ въ този свѣтъ. Не мислете, че вашата любовь е много малка, или съвсѣмъ нѣмате любовь, но казвамъ, че вашата любовь е въ такъвъ малъкъ мащабъ по отношение на великата Божествена Любовь, та като дойдете да боравите съ по-голѣмитѣ изисквания на живота, тя не ще бѫде въ състояние да издържи. Божествената Любовь, за която ви говоря, е силна, мощна. Ти не можешъ да излѣзешъ срѣщу човѣка, който носи въ себе си великата Любовь. Той е толкова гъвкавъ, толкова пластиченъ, дѣто и да го туришъ, ще намѣри и най малката дупчица, прѣзъ която ще излѣзе. Дойде ли нѣкаква мѫчнотия, той лесно я разрѣшава, казва: тази работа ще се оправи. Дойде ли му нѣкоя трудна мисъль за разбиране, казва: тази мисъль ще се проясни.

Сега, на старозавѣтнитѣ казвамъ да станатъ новозавѣтни. На новозавѣтнитѣ казвамъ да станатъ праведни. На праведнитѣ казвамъ да станатъ ученици. Азъ съмъ послѣдователенъ, не говоря това отъ себе си, но такъвъ е Божиятъ законъ. Азъ нѣкога ще ви раздѣля на старозавѣтни, на новозавѣтни, на праведни и на ученици и ще образувамъ отдѣлни събрания отъ всички тия категории хора. Като ви говоря това, азъ подразбирамъ степени на човѣшкото съзнание, а не говоря за съзнанието на вашата душа. Това сѫ четиритѣ живота, които текатъ у васъ, безъ да се задържатъ за винаги.

Ще ви обясня този законъ, за да не ви създамъ съблазънь Азъ не искамъ да унижа достойнството на вашата душа. Да кажемъ, че баща ви и майка ви сѫ били болни хора и сѫ вложили въ васъ слаба, нечиста кръвь. Какво ще бѫде вашето положение? — Докато тази кръвь не се прѣчисти, докато не се усили, вие не можете да бѫдете здравъ човѣкъ. Тази кръвь е на единъ старозавѣтенъ човѣкъ, и тя трѣбва да се прѣобрази. Вие трѣбва да създадете нова кръвъ въ вашето тѣло, да минете въ живота на новозавѣтния човѣкъ. Докато си старозавѣтенъ човѣкъ, ти си единъ търговецъ, който взима пари на заемъ. Казвамъ му: ти ще се освободишъ отъ дълговетѣ си! Старозавѣтниятъ животъ е животъ на човѣкъ, който прави заеми и оперира съ чуждъ капиталъ. Кой е новозавѣтенъ човѣкъ? Новозавѣтенъ човѣкъ е този, който оперира съ свой капиталъ. Кой е праведенъ човѣкъ? Праведенъ човѣкъ е този, който е пласиралъ своя капиталъ въ чужди банки и дава пари на заемъ. Кой е ученикъ? Ученикъ е този, който не се занимава вече съ нищо, т. е. нито дългове плаща, нито съ свой капиталъ оперира, нито свой капиталъ дава нѣкѫдѣ въ обръщение. Азъ не опрѣдѣлямъ вие отъ кои сте, но поставямъ старозавѣтнитѣ на своето мѣсто, поставямъ новозавѣтнитѣ на своето мѣсто, поставямъ и праведнитѣ на своето мѣсто, а ученицитѣ не поставямъ никѫдѣ. Защо? Защото истинскиятъ животъ започва отъ ученика. Давамъ ви една загадка, помислете сами, на какво можете да уподобите ученика. Дайте една форма, съ която да опрѣдѣлите, съ какво се занимава ученикътъ. Ако успѣете въ това, азъ ще се радвамъ.

И тъй, ако ви питамъ, съ какво се занимава ученикътъ, ще кажете: бѣше врѣме, когато той работѣше съ чужди капитали, когато изплащаше дългове; бѣше врѣме, когато работѣше съ свои капитали; бѣше врѣме, когато даваше пари на заемъ, когато работѣше съ ортаци, но тѣ го обраха. Слѣдъ това се ожени, но жена му го би. Послѣ се обърна той къмъ дѣцата и ги запита: „Кажете ми, дѣдовото, какво да правя сега?“ Азъ казвамъ на този дѣдо тъй: дѣдо, ти трѣбва да станешъ ученикъ! И той казва: „Дайте ми букварь да уча!“ Това е фигура. Да учи човѣкъ, въ това седи смисълътъ на живота. Новиятъ животъ изисква отъ всички ви да бѫдете ученици. Това е най-великото и най-славното, което можете да направите. Туй, което сега имате въ себе си, ще го носите, безъ да подозира свѣтътъ, че сте ученици. Свѣтътъ ще ви постави на редъ изкушения, ще ви кара да правите това-онова; ще ви иска пари на заемъ, защото сте богати. Ако хората искатъ отъ васъ пари на заемъ, и вие имъ давате, не сте ученици. Ученикътъ не борави съ пари, той на заемъ пари не дава. Дойде нѣкой да те пита: дългове имашъ ли? — Нѣмамъ. Пари на заемъ давашъ ли? — Не давамъ. Съ какво се занимавашъ тогава? — Ученикъ съмъ. Изваждашъ букваря и казвашъ: ето, съ това се занимавамъ. Че какво се занимавашъ съ този букварь? Много глупавъ човѣкъ си билъ ти! И, наистина, какво ще кажете, ако видите единъ 100-годишенъ дѣдо, съ голѣми опитности въ живота, взелъ букварь въ рѫка, като нѣкое малко момченце, и чете. „Не можешъ ли да пасешъ овце, говеда, ами си взелъ тозъ букварь?“ — Не, моятъ букварь струва повече, отколкото пасенето на говедата. Азъ се опрѣдѣлихъ въ пѫтя на ученика. И той, като ученикъ, започва да се занимава съ Любовьта, съ Свѣтлината, съ Мира и съ Радостьта. Това сѫ четиритѣ прѣдмета, които ученикътъ започва да проучава въ началото на своя пѫть. Той трѣбва да знае, какво нѣщо е Любовьта като прѣдметъ, да знае, какъ да я прилага. Той трѣбва да знае, какво нѣщо е Свѣтлината, като прѣдметъ и да може да я прилага. Той трѣбва да знае, какво нѣщо е Мирътъ, като вѫтрѣшно състояние на душата. Той трѣбва да знае, какво нѣщо е Радостьта, като плодъ на всички блага, които сѫществуватъ въ свѣта. Той трѣбва да знае, какъ да я употрѣби за благото на своето сърце, както и да бѫде полезенъ на своитѣ ближни — на майка си и на баща си. Като казвамъ, че ученикътъ трѣбва да служи на майка си и на баща си, значи, да имъ служи тъй, както Богъ изисква, а това подразбира да изпълнява волята Божия.

Сега разбрахте ли всичко ясно? Азъ искамъ да бѫда категориченъ, да ме разберете добрѣ, и да не си служа съ неопрѣдѣлени думи. Въпрѣки това, много нѣща оставатъ неизяснени, но радвайте се на това. Колкото и да ви говоря — и 20, и 30 деня на редъ, па и цѣла година, вие пакъ ще знаете толкова, колкото и сега знаете, т. е. вие ще знаете повече, но и задачитѣ, които ви се даватъ, ще бѫдатъ все по-сложни. Въ това отношение, привидно, вие като че ли ще бѫдете на една и сѫща степень въ знанията си. Нѣкой ученикъ казва: да свърша първи класъ, нищо повече не ми трѣбва. Като свърши първи класъ, тогава пакъ казва: да свърша поне втори класъ, не ми трѣбва повече да уча. Свършва втори класъ, записва се въ трети класъ, и него свършва. Така минава класъ слѣдъ класъ, докато най-послѣ казва: хайде и университета да свърша, че да нѣма за какво да мисля. Като свърши университета, казва: много малко зная, почти нищо. Това е хубавото, да съзнавашъ, че не знаешъ. Вървишъ ли въ този пѫть, той е пѫть на благословение. Любовьта, Свѣтлината, Мирътъ и Радостьта сѫ плодове на Божествения Духъ. И ученикътъ почва да се храни съ тия плодове. Любовьта е първиятъ плодъ на Духа. Значи, ученикътъ вкусва отъ първия сладъкъ плодъ, който узрѣва на дървото на великия животъ. Той трѣбва да вкуси отъ този плодъ! Защо? — Този плодъ носи вѣчния животъ.

Та като имате тази велика идея въ себе си, като имате Любовьта, всички разногласия, които сѫществуватъ въ свѣта, ще изчезнатъ. Мнозина идватъ при мене, искатъ да ги лѣкувамъ. Казвамъ: има четири начина за лѣкуване: начинъ за старозавѣтния, начинъ за новозавѣтния, начинъ за праведния човѣкъ и начинъ за ученика. Затова, когато дойде нѣкой при мене да се лѣкува, ще го питамъ, по кой начинъ иска да го лѣкувамъ, отъ кои хора е той. Ако е ученикъ, ще го лѣкувамъ по начина на ученика; ако е праведенъ, ще го лѣкувамъ по начина на праведния; ако е новозавѣтенъ, ще го лѣкувамъ по начина на новозавѣтния и ако е старозавѣтенъ, ще го лѣкувамъ по начина на старозавѣтния. Старозавѣтниятъ човѣкъ не може да се лѣкува по начина на новозавѣтния. Новозавѣтниятъ не може да се лѣкува по начина на праведния, и праведниятъ не може да се лѣкува по начина на ученика. Въ природата съществува строгъ законъ, който слѣди за изпълнението на това нѣщо.

По-нататъкъ, като се дойде до науката, и тамъ има четири начина за учене, четири вида наука: наука за старозавѣтния, наука за новозавѣтния, наука за праведния и наука за ученика. Науката на старозавѣтния не е наука за новозавѣтния; науката на новозавѣтния не е наука за праведния, и науката на праведния не е наука за ученика. Науката на ученика е особена. Това трѣбва да знаете! Ако нѣкой старозавѣтенъ иска да стане новозавѣтенъ, той трѣбва да измѣни начинитѣ и методитѣ, по които живѣе; той трѣбва да измѣни своитѣ схващания и разбирания въ новозавѣтни. Той не може да борави съ сѫщитѣ термини, съ сѫщитѣ понятия, които ималъ по-рано. Старозавѣтниятъ човѣкъ казва за нѣкого: „Този трѣбва да се обѣси, да се убие, да се глоби. Законъ има за прѣстѫпленията!“ Новозавѣтниятъ казва: „Простете този човѣкъ, смекчете наказанието му, пуснете го на свобода!“ Праведниятъ казва: „Дайте условия на този човѣкъ да се повдигне, да работи. Дайте му пари на заемъ, да оправи работитѣ си!“ Ученикътъ казва: „Пратете този човѣкъ на училище да се учи!“ Какъ постѫпва бащата? Ако е старозавѣтенъ, праща сина си на нивата да оре. Ако е новозавѣтенъ, праща го да пасе говедата. Ако е праведенъ, оставя го въ кѫщи да готви. Ако е ученикъ, праща го на училище да се учи. Орешъ ли — старозавѣтенъ си; пасешъ ли говедата — новозавѣтенъ си; готвишъ ли — праведенъ си; учишъ ли — ученикъ си. Тъй е, нѣщата сѫ категорични.

Ако разгледате хората въ домоветѣ, нѣкои отъ тѣхъ сѫ старозавѣтни, казватъ: дотегна ни да оремъ земята! Какъ нѣма да ви дотегне? Да орешъ земята цѣли 20—30 години, това не е лесна работа. Нѣколко наши млади братя, идеалисти, работиха земята на „Изгрѣва“ нѣколко мѣсеца, и единъ отъ тѣхъ. ми казва: „Учителю, огрубѣхъ, отиде моятъ животъ!“ Азъ не му казвамъ нищо, но си мисля: какъ нѣма да огрубѣешъ? Да копаешъ, да орешъ земята, това е старозавѣтниятъ животъ. Когато ние копаемъ, съ това искаме да насърдчимъ старозавѣтнитѣ, да не се отчаятъ. Понѣкога отиваме при новозавѣтнитѣ, които пасятъ говедата. Гледаме нѣкой отъ тѣхъ легналъ подъ една круша, излежава се, а говедата му наоколо пасятъ. По нѣкой пѫть и ние готвимъ манджи, насърдчаваме праведнитѣ. Погледнешъ орача, рѫцѣтѣ му сѫ груби, твърди. Погледнешъ говедаря, той е свободенъ човѣкъ: пасе говедата, а самъ легналъ подъ крушата, и като падне нѣкоя круша на земята, взима я и я изяжда. Цѣлъ день седи на чистъ въздухъ, вечерь се връща въ кѫщи. Той е поправенъ, рѫцѣтѣ му сѫ меки, гладки, никакви мазоли по тѣхъ. Погледнешъ праведния, носи манджица, хлѣбецъ. Рѫцѣтѣ му сѫ меки, гладки. Той разполага съ повече срѣдства за живѣене. Погледнешъ ученика, той се връща веселъ, засмѣнъ, казва: вижъ, какво ни разправя днесъ учительтъ!

Това е пѫтьтъ, прѣзъ който всички трѣбва да минете. Азъ не говоря на присмѣхъ, но така е въ дѣйствителность. По този пѫть съмъ миналъ и азъ, по този пѫть ще минете и вие. Този пѫть е създаденъ отъ живата природа. Природата е създала пѫтя на старозавѣтния човѣкъ, на новозавѣтния, на праведния и сега създава пѫтя на ученика. Пѫтьтъ на ученика е новиятъ животъ, който иде въ свѣта. По нѣмане на по-добъръ, по-съотвѣтенъ терминъ, азъ наричамъ този пѫть „новъ животъ“ или „животъ на ученика“ въ най-хубавия смисълъ на думата. Вие ще имате прѣдъ видъ тия разграничения въ живота. Като прѣминавате отъ старозавѣтния въ новозавѣтния животъ, всичко цѣнно отъ този животъ ще прѣнесете въ новозавѣтния. Като прѣминавате отъ новозавѣтния животъ въ живота на праведния, всичко цѣнно отъ този животъ ще прѣнесете въ живота на праведния. И най-послѣ, всичко цѣнно отъ живота на праведния ще прѣнесете въ живота на ученика. Само по този начинъ може да се създаде онова вѫтрѣшно единение между всички хора. Думата единение означава всички хора да живѣятъ за Бога.

Какъ живѣятъ хората днесъ? Дойде нѣкой братъ гостъ въ нѣкое село, или въ нѣкой градъ, веднага го запитватъ: кога дойде? — Вчера. „Ами кога ще си отивашъ“? Той не знае, какво да отговори, иска да поседи повечко, дошълъ е на гости, като вашъ братъ. Слѣдъ нѣколко седмици го запитватъ; имашъ ли пари за пѫть? Искатъ да му обърнатъ внимание, че много седѣлъ. Тѣ се отекчили отъ него, а той дошълъ и не мисли да си заминава. И еднитѣ, и другитѣ сѫ старозавѣтни хора, които носятъ името ученици.

Сега, за да се създаде у васъ хубавия, красивия животъ на ученика, вие трѣбва да елиминирате отъ себе си първитѣ три вида животъ, да ги оставите на страна и да заживѣете само съ идеала на ученика. Само по този начинъ всѣки отъ васъ ще носи своето благо. Въ първитѣ врѣмена, всѣки ученикъ самъ носѣше хлѣба въ торбата си. Всички ученици вкупомъ излизатъ вънъ, всрѣдъ природата, и тамъ насѣдатъ на голѣмата трапеза. Учительтъ ги нарежда. Всички изваждатъ хлѣба си и започватъ да ядатъ. Тия отъ ученицитѣ, които нѣматъ хлѣбъ, взиматъ отъ другитѣ. Вечерьта всички се връщатъ съ празни торбички. На другия день отиватъ на училище пакъ съ пълни торби. Както виждате, и ние правимъ по сѫщия начинъ. Така трѣбва да започне ученикътъ! Като отива на училище, той трѣбва да носи торба пълна съ хлѣбъ; вечерь, като се връща, торбата му трѣбва да е празна. На другия день баща му и майка му пакъ ще напълнятъ торбата, а вечерьта той ще се върне съ празна торба. Това показва, че той се учи. Значи, въ физическия животъ ученикътъ трѣбва да отива на училище съ пълна торба, а съ празенъ умъ. Като се връща отъ училище, физическиятъ животъ е изпразненъ, а умътъ, т. е. духовниятъ, Божествениятъ животъ, е пъленъ. Това трѣбва да стане естествено, нормално състояние за всѣки ученикъ Когато едно нѣщо у васъ се пълни, друго нѣщо трѣбва да се празни. Човѣкъ не може едноврѣменно да богатѣе и материално, и духовно. Това е невъзможно! Не казвамъ, че трѣбва да сте сиромаси, но като ученици, вие трѣбва да изпразвате торбата съ вашитѣ блага и да учите законитѣ на новия животъ, или по-право, да учите живота на великата Любовь. Любовьта носи всички методи, всички начини, чрѣзъ които свѣтътъ може да се изправи, чрѣзъ които животътъ ви може да бѫде щастливъ.

Това сѫ Божествени думи, думи на Божествения Духъ, Който учи хората. Той носи новата наука въ свѣта. Затова ще изучавате себе си, ще изучавате окото си. Виждали ли сте красиво око? Красиво е човѣшкото око! Но ако го разглеждате безъ вѣждитѣ, безъ клѣпачитѣ, не можете да познаете, какво изразява то, дали има изразъ на усмивка, или нѣма. Окото е устойчиво, то не се измѣня. Единственото нѣщо въ видимия свѣтъ, което не прѣтърпѣва почти никакви промѣни, е окото. То никога не лъже. Сгрѣши ли човѣкъ, окото веднага потъмнѣва. Стане ли праведенъ, окото веднага става ясно, бистро. По окото може да се чете всичко. Безпощадно е човѣшкото око! Когато човѣкъ не иска да се издаде, че е направилъ нѣщо лошо, затваря клѣпачитѣ си. Когато нѣкое дѣте иска да скрие нѣщо отъ майка си, гледа къмъ земята. Майката казва: „Я си отвори очитѣ, погледни ме!“ Нѣма човѣкъ въ свѣта, който, като лъже, да не съзнава. Той, и като мисли, и като чувствува, и като говори, съзнава, че не говори Истината. Той се бори съ ума си, който му казва: „Ти не говоришъ право, не тури думата на мѣсто, корегирай се!“

Азъ взимамъ ума на човѣка въ високъ смисълъ, като разумно сѫщество, което не лъже, а само корегира. Това, което не лъже у насъ, е Божествениятъ умъ, който всѣкога говори Истината. На този умъ ние се осланяме. Като говоримъ за знанието, азъ разбирамъ именно този умъ, отъ който излизатъ Божественитѣ мисли. Като дойде този умъ у васъ, той ще ви научи на всичко Той е Духътъ, Казватъ за нѣкого: този човѣкъ има пороченъ умъ. Не, нѣма порочни, нѣма покварени умове въ свѣта. Сърцето понѣкога може да се оцапа, може да се поквари, но умътъ винаги носи свѣтлина. Понеже свѣтлината е необходима, затова се изисква наука, въ която сърцето да се не мѣси. Намѣси ли се нѣкѫдѣ сърцето, нѣщата се изопачаватъ. Косато ученикътъ иска да бѫде пръвъ, да има отлични бѣлѣжки, това се диктува отъ неговитѣ чувства, а не отъ мисъльта. Когато нѣкой човѣкъ иска да бѫде праведенъ, да го познаватъ всички, това се диктува пакъ отъ чувствата. Чистата, Божествената мисъль у човѣка елиминира всички посторонни, всички второстепенни мисли. Тя употрѣбява чувствата като сили, които помагатъ за развитието, за растенето на мисъльта. Пъкъ единъ день, когато ние станемъ чисти, хубави извори, хората сами ще ни намѣрятъ, ще ни оцѣнятъ и ще започнатъ да говорятъ за насъ. Ученикътъ, обаче, първо трѣбва да разбере, че най-необходимото нѣщо за него е да се учи.

Казвамъ: ученикътъ трѣбва да се подложи на една вѫтрѣшна самоанализа. Онѣзи отъ васъ, които сѫ готови затова, да започнатъ вече, но искреность се изисква. Нѣкой казва: азъ ще се трудя, колкото мога, колкото сили Богъ ми е далъ. Това не е езикъ на ученика. Ученикътъ казва: „Азъ мога да направя всичко, каквото Учительтъ ми даде“. Учительтъ не може да ви даде задача, която не можете да разрѣшите. Богъ не може да иска отъ васъ невъзможни работи. Ако Богъ ни туря на извѣстни изпитания, тѣ ще бѫдатъ такива, които ще иматъ добри резултати, ще извлѣчемъ добри уроци. Слѣдователно, всѣко изпитание съотвѣтствува на моята сила. Това изпитание ми е дадено, като задача въ живота, като единъ умственъ актъ, отъ който, слѣдъ като го рѣша, ще стана по-силенъ. Да кажемъ, че вие минавате прѣзъ една гора и въ рѫцѣтѣ си носите торба, пълна съ злато. Сѣдате на едно мѣсто да си починете, и тамъ заспивате. Събуждате се паритѣ ви нѣма — изгубили сте ги, нѣкой ги взелъ. Защо изгубихте паритѣ си? — Онзи, който рѫководи сѫдбата ви, знае, че прѣзъ този пѫть ще минатъ разбойници и като видятъ торбата съ паритѣ, ще ги взематъ, а васъ ще убиятъ. Като минатъ разбойницитѣ покрай васъ и не намѣрятъ нищо цѣнно, ще ви отминатъ, безъ да ви докоснатъ. Вие тогава се връщате назадъ, търсите паритѣ си тукъ - тамъ, и ги намирате. Питате се: защо изгубихъ паритѣ си? — За да спечелишъ живота си. Ще знаете: всѣко прѣпятствие въ живота на ученика е специфиченъ актъ, насоченъ съ цѣль да го избавятъ отъ нѣкое по-голѣмо зло. Затова трѣбва да се благодари на Бога! Не е лесна работа да благодаришъ, да се научишъ да се примирявашъ съ всички прѣпятствия и мѫчнотии въ живота! Десеть пѫти най-малко ще се изпотишъ, докато се научишъ да благодаришъ!

Та казвамъ: ученикътъ може да прѣвъзмогне всички мѫчнотии! У насъ има редъ навици и мѫчнотии, редъ теории, които трѣбва да прѣвъзмогнемъ, да разрѣшимъ. За въ бѫдеще, за да разберете човѣшката рѫка, човѣшкото око, за да научите астрономията, астрологията, трѣбва да сте прѣвъзмогнали всички мѫчнотии въ живота си. Само ученикътъ може да се занимава съ тѣзи науки. Тѣзи науки не сѫ достѫпни за онзи, който не е ученикъ. Той може да се занимава съ старозавѣтна, съ новозавѣтна астрология, съ астрологията на праведния, но не може да се занимава съ астрологията на ученика. Ако ти искашъ да проникнешъ въ смисъла, който Богъ е вложилъ въ звѣздитѣ, ако искашъ да проникнешъ въ великото, което тѣ криятъ въ себе си, ти можешъ да бѫдешъ ученикъ. Ученикътъ се отличава съ голѣмо смирение, съ голѣма отстѫпчивость — и на мравята прави пѫть. Навсѣкѫдѣ той е послѣденъ, не мисли за себе си, готовъ е на пълно самоотричане. Старозавѣтнитѣ хора навсѣкѫдѣ сѫ първи. Гледате ги влѣзли въ нѣкой вагонъ, първо мѣсто заели. На второ мѣсто седятъ новозавѣтнитѣ, на трето мѣсто — праведнитѣ, а на послѣдно мѣсто — ученицитѣ. Ученикътъ обикаля тукъ-тамъ и пита: тукъ има ли едно мѣстенце и заради менъ? Качва се въ вагона и заема най послѣдното мѣсто. Тази е отличителната чърта на ученика. Не можешъ ли да заемешъ послѣдното мѣсто, ученикъ не можешъ да бѫдешъ. Христосъ е разбиралъ този законъ и го изказалъ съ слѣднитѣ думи: „Когато те покани нѣкой на гости, заеми послѣдното мѣсто, да не би, като дойде господарьтъ на този домъ да ти каже да отстѫпишъ твоето мѣсто, защото е опрѣдѣлено за нѣкой почтенъ гостъ.“ Тогава ти ще изгубишъ уважението на окрѫжаващитѣ. Като ученикъ, ти ще заемешъ послѣдното мѣсто. Нека старозавѣтнитѣ, нека новозавѣтнитѣ, нека праведнитѣ хора заематъ първитѣ мѣста, а ти, като ученикъ, ще заемешъ послѣдното мѣсто. Ученикътъ трѣбва да каже: докато всички хора спорятъ, докато разискватъ по това-онова, азъ ще се вслушвамъ въ Божествения животъ, който работи въ менъ, ще слушамъ, какво Господъ ми казва, и ще уча.

И тъй, ученикътъ не трѣбва да се дразни. Че се дразни, това не е грѣхъ. Ученикътъ не трѣбва да се сърди. Че се сърди, това не е грѣхъ. Ученикътъ не трѣбва да се съмнѣва. Че се съмнѣва, това не е грѣхъ. Съмнѣнието е присѫще на старозавѣтния животъ. Ученикътъ, обаче, трѣбва да работи надъ себе си. Идната година, като дойдете тукъ, искамъ да видя у всинца ви една малка промѣна. Това не може да стане изведнъжъ, но постепенно. Това е законъ на еволюция. Христосъ казва: „Ако е въпросъ за въздържание, по-добрѣ човѣкъ да се не жени.“ Всичко да става по свобода. Който отъ васъ може, да мине напрѣдъ, а който не може, пакъ да работи, но да чака своя редъ. Казвамъ: на ученицитѣ прѣдстои една отъ най-великитѣ задачи. Тия отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ ученици, азъ ще ви събера, ще ви говоря на единъ новъ, необикновенъ, съвсѣмъ специфиченъ езикъ. Тогава старозавѣтни между васъ нѣма да има, новозавѣтни нѣма да има и праведни нѣма да има. Ще има само ученици, съ които ще мога да се разбера.

Сега, понеже между васъ има и учени, и неучени, послѣднитѣ ще кажатъ: ние не можахме да разберемъ, какво искаше да каже Учительтъ, не се изясни напълно. Други ще кажатъ: Учительтъ ни нападна малко; не трѣбваше да казва така. Дѣйствително, и при най-голѣмото добро, което човѣкъ иска да направи, все може да стане една малка погрѣшка. Ако вие имате нѣколко ученика, които ви обичатъ, и други, които не ви обичатъ, азъ мога да направя всички да измѣнятъ мнѣнието си за васъ. Какъ? Прѣдставете си, че ви давамъ една кошница, пълна съ ябълки — и голѣми, и малки — отъ различна голѣмина, и ви казвамъ да ги раздадете на вашитѣ ученици. Раздайте малкитѣ ябълки на тия отъ ученицитѣ, които сѫ ви обичали, които сѫ ви носили цвѣтя, и вижте, какво ще направятъ. Тѣ ще прѣстанатъ да ви носятъ цвѣтя и ще кажатъ: едно врѣме ние имахме добро мнѣние за васъ, но сега го измѣняме. Дайте отъ голѣмитѣ ябълки на тия ученици, които не сѫ ви обичали, и вижте, какво ще направятъ. Тѣ ще започнатъ да ви обичатъ, да ви носятъ цвѣтя и ще кажатъ: ние не знаехме, че учительтъ ни билъ толкова добъръ, не мислѣхме така за него. Но ако раздадете на всички ученици еднакво хубави, еднакво голѣми ябълки, тѣ ще погледнатъ едни къмъ други, ще видятъ, че ябълкитѣ сѫ еднакви по голѣмина и красота, и ще бѫдатъ доволни.

Казвамъ: въ свѣта има една особена обстановка на нѣщата, че и при най-доброто и искрено желание да задоволите всички, не можете. Кошницата, която ви даватъ е пълна съ голѣми и съ малки ябълки. На старозавѣтнитѣ ще дадете най-малкитѣ ябълки; на новозавѣтнитѣ — по-голѣмитѣ; на праведнитѣ — още по-голѣмитѣ, а на ученицитѣ, които сѫ най-малко, ще дадете най-голѣмитѣ ябълки. Вие не можете да постѫпите другояче, не можете да дадете на ученика малъкъ плодъ. Ако намѣрите, че този символъ не е сполучливъ за разяснение на мисъльта ми, ще ви дамъ другъ символъ. Прѣдставете си, че ми даватъ една чанта, пълна съ различни книги: граматики, читанки, смѣтанки, разни научни и философски книги. Какво трѣбва да правя съ тѣзи книги? — Да ги раздамъ. По какъвъ начинъ? Трѣбва ли да дамъ философскитѣ и научнитѣ книги на онова дѣте, което сега влиза въ първо отдѣление? — Не, на това дѣте азъ ще дамъ букваря. Подъ малъкъ плодъ, малка ябълка, азъ разбирамъ този букварь. Кому ще дамъ философскитѣ и научнитѣ книги? — На онзи ученикъ, който е напредналъ вече, който може да ги чете, разбира и прилага. Това значи голѣмъ плодъ, голѣма ябълка. Азъ ще раздамъ тия книги съобразно степеньта на развитието на всѣки ученикъ. Това се подразбира и отъ примѣра съ ябълкитѣ. Тукъ може да се постѫпи само по единъ разуменъ начинъ. Другояче не може. Този начинъ е неизбѣженъ.

Като употрѣбявамъ този методъ, нѣкои ми се сърдятъ. Отъ свое гледище, тѣ сѫ прави да се сърдятъ. Казвамъ: ако ви поканятъ на едно угощение и ви турятъ на послѣдното мѣсто, вие ще се сърдите, но ако ви поканятъ да работите на лозето и ви турятъ на послѣдно мѣсто, ще благодарите. Ако ви турятъ на лозето на първо мѣсто и на трапезата на първо мѣсто, или ако ви турятъ на лозето на послѣдно мѣсто и на трапезата на послѣдно мѣсто, ще имате два различни резултата. Това става по една необходимость, която се налага отъ самия животъ. Всетаки, единъ трѣбва да бѫде пръвъ на лозето! Кой ще бѫде първиятъ на лозето? — Който знае да работи, който има здрави мишци и здравъ гръбнакъ. И на трапезата трѣбва да има нѣкой пръвъ! Кой ще бѫде първиятъ на трапезата? — Онзи, у когото вкусътъ е най-добрѣ развитъ. Това сѫ неизбѣжни нѣща. Ние, обаче, не можемъ да примиримъ противорѣчията въ живота. Че нѣкой ималъ повече, а другъ — по-малко, това не опрѣдѣля живота.

Христосъ казва: „Животътъ не седи въ неговото външно благо“. Външнитѣ блага сѫ относителни нѣща. Че имашъ много или малко, причинитѣ се криятъ другадѣ. Ти ще желаешъ да имашъ, но главно ще желаешъ да бѫдешъ ученикъ, да се учишъ, защото само ученикътъ има бѫдеще въ Царството Божие. Когато Царството Божие дойде на земята, ученикътъ ще заеме най-почтеното мѣсто. Този животъ има свой изразъ, затова трѣбва да се подготвятъ за него. Иде едно велико бѫдеще за хората, въ което всѣки ще заеме своето опрѣдѣлено мѣсто: старозавѣтнитѣ ще бѫдатъ орачи, новозавѣтнитѣ — говедари, праведнитѣ — готвачи, а ученицитѣ ще заематъ най-високитѣ длъжности. Защо? — На тѣхъ се даватъ тия мѣста. Първитѣ три категории хора ще бѫдатъ ли доволни отъ своитѣ служби? — Не, тѣ постоянно ще викатъ, ще се сърдятъ.

 

Пророкътъ на миналото е изразилъ идеята за ученичеството въ другъ смисълъ, като казва: „Всички хора ще придобиятъ новъ животъ, ще бѫдатъ научени отъ Господа да живѣятъ тъй, както Той изисква“. Така е. На всинца ви прѣдстои новъ животъ, нова работа, различна отъ досегашната. Казвате: какво ще работимъ? Всички трѣбва да работите надъ себе си. Тази нова работа има своето опрѣдѣлено врѣме, има своята сила, има и своитѣ помощници. Ако спазвате този великъ законъ, да четете и проучавате свещената книга на живота, да изучавате живота на великитѣ хора, които сѫ я писали, тя ще ви даде цѣнни упѫтвания. Новата наука започва да чъртае велики методи и пѫтища на бѫдещето. Само единъ човѣкъ съ просвѣтенъ умъ, който се е рѣшилъ да служи на Бога, може да види бѫдещето. Прѣдъ васъ седи велико бѫдеще! По-хубави врѣмена за ученицитѣ отъ сегашнитѣ не сѫ наставали, но ако тѣ не използуватъ условията, и по-лоши врѣмена не сѫ наставали.

Христосъ казва: „Иде день и сега е, когато онѣзи, които чуятъ гласа ми, ще излѣзатъ вънъ отъ гробоветѣ и ще възкръснатъ“. Кои ще чуятъ този гласъ? — Само ученицитѣ. Само тѣ ще се обновятъ, само тѣ ще възкръснатъ. Новиятъ животъ, възкресението е само заради тѣхъ. Възкресението не е за старозавѣтнитѣ, не е за новозавѣтнитѣ, не е и за праведнитѣ. То е само за ученицитѣ, за хората на бѫдещето, за хората на новата култура. Тѣ сѫ работницитѣ въ Царството Божие, тѣ сѫ хората на новата раса. Тя нѣма да бѫде многобройна, но всички хора отъ тази раса ще бѫдатъ мощни по умъ, по сърце, по воля, по душа и по духъ. Тѣзи хора ще възстановятъ Царството Божие на земята и ще кажатъ: „Възможно е всички ние да живѣемъ въ Любовьта, възможно е всички ние да живѣемъ въ Свѣтлината, възможно е всички ние да живѣемъ въ Мира, възможно е всички ние да живѣемъ въ вѣчната Радость, която Богъ ни е далъ!“

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...