Jump to content

1927_08_19 Духътъ на Господа


Ани

Recommended Posts

От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г.
Първо издание: София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

4 ч. сл. об.

Духътъ на Господа.

Духътъ на Господа Иеова е връхъ мене;

Защото Господъ ме помаза

За да благовѣствувамъ на смиренитѣ“.

Исайя 61 :1.

Въ далечното минало, прѣди християнската епоха още, ние виждаме единъ виденъ израилски пророкъ да казва: „Духътъ на Господа Иеова е връхъ мене, защото Господъ ме помаза, да благовѣствувамъ на смиренитѣ“.

Какво е разбиралъ пророкътъ подъ думитѣ „Духътъ на Господа е върху менъ?“ Защо на единъ съврѣмененъ човѣкъ, съ обикновено съзнание, съ обикновено схващане за нѣщата, думитѣ „Духътъ на Господа“ се виждатъ странни? — То е, защото „духътъ“ изобщо е нѣщо невидимо. Даже, когато се говори за Господа, за мѣстото, дѣто живѣе Той, и това е странно за мнозина отъ съврѣменното човѣчество. Казваме: Богъ живѣе извънъ врѣмето и пространството. Когато говоримъ за врѣме и пространство, разбираме начало на реалния, на физическия животъ. Слѣдователно, подъ „врѣме и пространство“, трѣбва да разбираме видимото, ограниченото, което се измѣня. Обаче, задъ врѣмето и пространството сѫществува друга една реалность Какъ можемъ да опрѣдѣлимъ тази реалность? Тя е реалность, която ни ограничава. Колкото и да сѫ малки познанията ви върху този въпросъ, всѣки отъ васъ има поне една такава опитность. Запримѣръ, вие замисляте да извършите една трудна работа. Какво правите тогава? — Не спите цѣла нощь, че втора, трета, мислите, прѣдприемате единъ планъ — отхвърляте го; прѣдприемате втори планъ — и него отхвърляте; прѣдприемате трети — и отъ него сте недоволни. По цѣли нощи се борите, замисляте проектъ слѣдъ проектъ, докато най-послѣ приемете единъ отъ тѣхъ и казвате: азъ рѣшихъ вече да постѫпя по този начинъ. Питамъ: защо става тази борба въ васъ?

Ще ви приведа единъ конкретенъ примѣръ, за да изясня мисъльта си. Да допуснемъ, че вие сте касиеръ въ нѣкоя банка. Единъ день вие се намѣрите въ трудно материално положение, имате нужда отъ пари. Обръщате се къмъ единъ приятель да ви услужи, но той ви отказва, нѣмалъ пари. Обръщате се къмъ другъ — и той не ви дава. Какво да правите? Да злоупотрѣбите — не можете, вие сте честенъ, почтенъ човѣкъ. Борите се, мислите, най-послѣ започвате да обикаляте касата на банката, дали тя не би ви дала пари на заемъ. Обръщате се къмъ нея и казвате: моля ти се, ти си тъй добра, при това и много мълчалива, ще можешъ ли да ми услужишъ съ единъ заемъ? Надѣвамъ се, че нѣма да ми откажешъ. Проектирате, какъ да постѫпите, да вземете ли, или да не вземете. Вие се намирате въ една вѫтрѣшна борба. Питамъ: защо се борите цѣла нощь, да вземете или да не вземете? Защо не бръкнете изведнъжъ въ касата да си вземете, колкото ви трѣбватъ? Ако рѣшите да вземете пари, кои сѫ мотивитѣ, които ви каратъ да постѫпите така? Ако пъкъ рѣшите да не вземете пари, на какво основание ще постѫпите по този начинъ? Ще си опрѣдѣлите ясно, кои сѫ вѫтрѣшнитѣ мотиви, вѫтрѣшнитѣ причини, които обуславятъ постѫпкитѣ на съврѣменнитѣ хора. Не е достатъчно да се знаятъ само мотивитѣ за постѫпкитѣ на хората, но трѣбва да се знаятъ и тия на цѣлото органическо царство, защото единъ и сѫщъ е великиятъ законъ, който регулира цѣлото органическо царство. Този законъ, тази реалность въ свѣта е разумна, само че всички същества не я схващатъ еднакво. Запримѣръ, съзнанието на растенията не е тъй будно, както у животнитѣ; съзнанието у животнитѣ не е тъй будно, както у човѣка. И най-послѣ, съзнанието у всички хора не е еднакво будно. Съзнанието на единъ земледѣлецъ, или на единъ търговецъ не е толкова будно, както съзнанието на единъ ученъ човѣкъ, на единъ философъ, който се занимава съ отвлѣчени въпроси. Обаче, съзнанието и на този човѣкъ-философъ пакъ не е толкова будно. Този човѣкъ може да е философъ, или нѣкой виденъ ученъ, или нѣкой поетъ, или писатель, но за да има будно съзнание, неговото съзнание трѣбва да прѣдставлява съвокупность отъ съзнанията на поетитѣ, на ученитѣ хора, на философитѣ, на търговцитѣ, на земледѣлцитѣ и т. н. Има единъ вѫтрѣшенъ законъ, едно разумно съзнание, което направлява съзнанията на всички сѫщества. Това съзнание опрѣдѣля, напримѣръ, какъвъ трѣбва да бѫде търговецътъ. Вие мислите, че занятията, които сѫществуватъ въ свѣта, сѫ произволни. Не, всички занятия, които сѫществуватъ отъ памти-вѣка, се опрѣдѣлятъ именно отъ този великъ законъ. Търговецътъ, запримѣръ, е носитель на извѣстна идея въ природата. Писательтъ, поетътъ, или учениятъ човѣкъ сѫ пакъ носители на извѣстни идеи въ природата. Всѣки отъ тѣхъ има своето прѣдназначение. Всѣки човѣкъ е съработникъ на природата. Каквато служба и да заема той, колкото малка и да е, тя има своето опрѣдѣлено мѣсто. И ако човѣкъ изпълни своята служба, както трѣбва, той се счита почтенъ и благороденъ.

Въ древностьта, единъ отъ гръцкитѣ граждани, Сократъ, който впослѣдствие се е проявилъ като виденъ философъ, нѣколко години изпълнявалъ една долна служба въ Атина — билъ метачъ. Той се училъ да мете улицитѣ въ Атина, и слѣдъ това се заелъ съ философия. Той си казвалъ: „Ако азъ съмъ майсторъ да вдигамъ праха отъ улицитѣ, ще бѫда майсторъ да вдигамъ праха и отъ умоветѣ на хората. Ако мога да изчистя улицитѣ на Атина, ще мога да изчистя и умоветѣ на атинянитѣ“. Сократъ е билъ човѣкъ съ оригиналенъ умъ. Отъ ваше гледище той минава за ексцентриченъ човѣкъ. Напримѣръ, когато разглеждалъ въпроса за брака и рѣшавалъ, да се жени, или не, той не го разбиралъ тъй, както съврѣменнитѣ хора, да се оженятъ така, че да бѫдатъ щастливи. Той си казвалъ: „Азъ ще се оженя за най-лошата жена и, ако мога да издържа нейното поведение, ще разбера, че въ менъ има положителна философия за живота и ще мога да стана гениаленъ човѣкъ“. И дѣйствително, неговото спокойствие е образцово. Единъ день той завежда единъ отъ своитѣ приятели у дома си и го запознава съ своята възлюбена, като му казва: „Моята другарка е отлична жена, подобна на нея нѣма въ цѣла Атина. Тя е благородна, образована, трудолюбива и каквото намисли да извърши, направя го, безъ да ѝ трепне окото“. И какво става? Въ тозъ моментъ неговата другарка взима единъ легенъ съ вода и го излива върху главата на философа. Той се обръща къмъ приятеля си и казва: „Моята жена знае, че отдавна не съмъ си правилъ баня, имамъ нужда отъ такава, затова изпълнява длъжностьта си точно на врѣме, безъ да взима въ съображение обстоятелството, че имамъ гостъ“. Често, когато искатъ да прѣдставятъ лоша, устата жена, взиматъ за примѣръ жената на Сократа. Питамъ: кой отъ васъ по същество е по-добъръ отъ нея? Но може да се каже, че философията на Сократа се дължи именно на неговата жена, Ксантипа. Тя обичала Сократа, и той я обичалъ и това, което считали лошевина въ нейния характеръ, се дължало на нейната активна воля, на нейния активенъ умъ. У Сократа умътъ не е билъ тъй-буденъ, тъй активенъ, както у жена му. Той ималъ добрѣ сформировано чело, но носътъ му не е билъ хубавъ. Като дѣте билъ своенравенъ, а въ първитѣ си младенчески години водилъ лошъ, пороченъ животъ. Когато единъ добъръ физиогномистъ описвалъ всичкитѣ недъзи на Сократа, той му казалъ: „Права е твоята наука. Въ първитѣ години на своята младость бѣхъ такъвъ, какъвто ме описвашъ, но днесъ, съ помощьта на моята благообразна Ксантипа, изправихъ всичко това“. Така казва прѣданието. Но кой може да говори така? — Само онзи човѣкъ, у когото съзнанието се е пробудило. Дѣйствително, въ края на живота си Сократъ ималъ пробудено съзнание. Единъ отъ съврѣменнитѣ писатели, който мяза малко на Сократа, това е Толстой. Дѣ седи приликата между двамата? — Въ черепа, въ челото и въ носа имъ. Вѣждитѣ на Толстоя сѫ като тия на Сократа. И двамата сѫ имали обективенъ умъ, не се занимавали съ отвлѣчени въпроси. Тѣ се занимавали повече съ реалния животъ.

Ще се върна къмъ стиха: „Духътъ на Господа е връхъ мене“. Какъ може Духътъ на Господа да прониква у насъ? Въ съврѣменната наука, напримѣръ, се разглежда въпросътъ, какъ мисъльта на единъ човѣкъ може да проникне мисъльта на другъ човѣкъ. Отъ това гледище, мисъльта е нѣщо материално, което има своя форма. И за образуването, за съчетанието на всички тия форми, има опрѣдѣлени закони, на които тѣ се подчиняватъ. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който познава законитѣ, по които се нареждатъ мислитѣ ви, може да ви влияе. Съ какво? — Съ мисъльта си. Ето защо, вие не можете да се избавите отъ влиянието на неговата мисъль. Влиянието на мисъльта не е лошо нѣщо. Благодарение на този законъ и добритѣ, и лошитѣ хора въ свѣта едноврѣменно се влияятъ. Запримѣръ, ние се влияемъ отъ слънцето, отъ растенията, отъ водата, отъ хлѣба, отъ родителитѣ си, отъ братята и сестритѣ си, отъ приятелитѣ си и т. н. Разумностьта, обаче, изисква всѣко влияние да се постави на своето мѣсто, за да произведе благотворенъ резултатъ въ душата на всѣки едного. Чрѣзъ влияние ние можемъ да поставимъ въ умоветѣ на хората мисъльта, че Богъ царува навсѣкѫдѣ въ свѣта. Това се твърди отъ всички религии. Това твърди и съврѣменната наука, като казва, че въ свѣта сѫществува единъ великъ законъ, който управлява всичко.

Има извѣстни области отъ науката, които едва сега се проучаватъ. Напримѣръ, има нови методи, нови начини, чрѣзъ които хората, безъ никакви цѣрове, се лѣкуватъ. Тия нови методи се прилагатъ вече въ по-голѣмитѣ градове, като въ Парижъ, въ Лондонъ, въ Берлинъ, въ Чикаго, въ Ню-Йоркъ и другадѣ. Въ какво седятъ тия опити? Забѣлѣжете, ние не говоримъ за нѣкакви чудотворци, но за обикновени учени хора, които постѫпватъ съобразно природнитѣ закони. Тия методи показватъ, какво мощно влияние указва човѣшката мисъль. Мисъльта на човѣка е великъ факторъ въ живота му. Тя чудеса произвежда. Тия хора, които лѣкуватъ по новитѣ методи, сѫ крайни материалисти, а нѣкои отъ тѣхъ сѫ обективни. Тѣ лѣкуватъ по слѣдния начинъ. Дойде при тѣхъ нѣкой парализиранъ, запримѣръ, поставятъ го на столъ и този, който се заема съ лѣкуването му, поставя рѫцѣтѣ си надъ главата на болния и бавно ги спуща до стѫпалата. Слѣдъ това свива рѫцѣтѣ си, изтърсва пръститѣ си и отново пакъ прокарва рѫцѣтѣ си отъ главата до краката на болния. Пакъ свива рѫцѣтѣ си, изтърсва пръститѣ си и потретва опита. Тия движения на рѫцѣтѣ се правятъ нѣколко пѫти, при което се спазва единъ правиленъ ритмусъ. Слѣдъ като рѫцѣтѣ се прѣкаратъ така 10-15 пѫти, болниятъ изпада въ една приятна магнетическа дрѣмка, както дѣтето заспива въ рѫцѣтѣ на майка си. Поставете това дѣте въ рѫцѣтѣ на една нервна слугиня, то ще се умори отъ плачъ. И когато нѣкой ме пита, защо еди-кой си човѣкъ плаче, казвамъ; той плаче, защото се намира въ една дисхармонична срѣда. Турете го въ една хармонична срѣда, между добри приятели, този човѣкъ веднага ще се усмихне и сълзитѣ му ще прѣстанатъ. Питате: какъвъ е цѣрьтъ на сълзитѣ? — Хармоничната срѣда. Какъвъ е цѣрьтъ на сиромашията? — Хармоничната срѣда. Всички учени хора доказватъ това нѣщо. Съврѣменнитѣ лѣкари даватъ наставления, за болнитѣ, да не се смущаватъ, даватъ разни лѣкарства, правятъ различни инжекции, бани и т. н, Новитѣ методи за лѣкуване избѣгватъ всички тия срѣдства и казватъ: създайте хармонична срѣда на болния, и духътъ му ще се успокои. Който отива при боленъ, не трѣбва да има въ себе си нѣкаква дисхармонична или негативна мисъль, защото болниятъ е крайно чувствителенъ субектъ. Има извѣстни инструменти, съ които провѣряватъ, че неговиятъ двойникъ е много разширенъ. Това разширение произвежда у болния едно раздразнено състояние, отъ което се ражда неврастенията. У всички неврастеници двойникътъ е разширенъ, заема по-голѣмо пространство, отколкото трѣбва. Вслѣдствие на това голѣмо разширение, природата имъ налага данъкъ тъй, както държавата налага данъкъ на всички ония хора, които сѫ собстеници на мѣста. Нѣкой човѣкъ купува голѣмо мѣсто, и държавата му налага голѣмъ данъкъ, като му казва: „Ако не искашъ да плащашъ такъвъ голѣмъ данъкъ, трѣбва да съкратишъ мѣстото си“. И като го съкрати, пакъ ще плаща данъкъ, само че по-малъкъ. Нали всички хора плащатъ данъкъ за водата, за смѣтьта, за кѫщата, за правото да ходятъ по улицитѣ — за всичко плащатъ. Дойде ли редъ до природата, мислите ли, че тамъ може безъ данъкъ? Не, тамъ вече се приближавате къмъ великия законъ на разумна обмѣна: обмѣна въ чувствата, обмѣна въ мислитѣ.

Това, което ние не виждаме въ свѣта, е Богъ, Който мисли. Слѣдователно, между мисъльта на Бога и нашата мисъль трѣбва да става правилна обмѣна Божията мисъль се изразява въ разни форми. Слънцето, напримѣръ, е една отъ формитѣ на Божията мисъль. Луната, звѣздитѣ сѫщо сѫ образи на Божията мисъль. Самиятъ човѣкъ, тъй както е сега създаденъ, въ своята цѣлокупность, е образъ на Божията мисъль. Растенията, животнитѣ, водата, въздухътъ, огъньтъ — всичко това сѫ образи на Божията мисъль. Слѣдователно, когато палишъ огънь, ако разбирашъ закона, на който той се подчинява, веднага ще влѣзешъ въ общение съ Божията мисъль. И ако ти палишъ огънь, дѣто не трѣбва, непрѣменно ще пострадашъ. Важно нѣщо за ученицитѣ е правилното разбиране и прилагане на законитѣ. Отидешъ ли въ нѣкоя гора, ти имашъ право да запалишъ огънь, само ако имашъ нужда да се стоплишъ, или да си стоплишъ вода за пиене, но нѣмашъ право да си играешъ съ отъня. Когато отидешъ при нѣкой чистъ изворъ, ти имашъ право да пиешъ вода, или да си полѣешъ върху главата, ако те боли, или да си измиешъ рѫцѣтѣ и краката, ако сѫ нечисти, но да си играешъ съ водата, не е позволено. Често нѣкой дѣца, като се спратъ при нѣкой изворъ, започватъ, да хвърлятъ камъни въ водата. И какво става слѣдъ това? — Често се случватъ голѣми нещастия. Водата не обича да я задѣватъ съ камъни. Ако искашъ да поставишъ нѣкой камъкъ въ водата, ще вземешъ да го измиешъ настрана и внимателно, полека ще го поставишъ въ водата. Вие трѣбва да знаете, че водата крие въ себе си разумна сила. Нѣкой мислятъ, че въ водата нѣма разумность. Какъ да нѣма разумность? Че нали тя лѣкува всички недѫзи въ свѣта? Направете опитъ, да видите, какво влияние указва водата върху организма на нѣкой раздразненъ, неразположенъ човѣкъ. По какъвъ начинъ? — Чрѣзъ пиене гореща вода, или чрѣзъ миене тѣлото съ нея.

Днесъ съврѣменнитѣ религиозни хора, както и всички останали, сѫ изгубили правата и разумна мисъль, която сѫществува въ живата природа. Имате ли тази права мисъль, ще знаете, че всичко въ природата е живо и затова къмъ всички трѣбва да имате дълбоко почитание и уважение. Ако ти си разуменъ човѣкъ, като минавашъ покрай нѣкое растение, ще го погледнешъ, ще отправишъ погледа си нагорѣ и ще се отнесешъ съ почитание и уважение къмъ този животъ, който се проявява въ това растение. То е една малка форма, която е образъ на Божията мисъль. Ако ти видишъ единъ изворъ, който прави усилия да си пробие пѫть, и го критикувашъ, че не е излѣзълъ на хубаво мѣсто, той ще се омѫчни и ще каже: „Азъ зная, какви усилия правихъ толкова години, докато намѣря този пѫть!“ Този изворъ за въ бѫдеще ще има по хубаво мѣсто. Изворитѣ, като всички живи сѫщества, мѣнятъ мѣстата си — и тѣ прѣтърпѣватъ извѣстна еволюция. Растенията, животнитѣ, изворитѣ, рѣкитѣ, езерата еволюиратъ, въ всички става една вѫтрѣшна промѣна. Божествената мисъль се проявява навсѣкѫдѣ; тя видоизмѣня, регулира всички нѣща. Та когато говоримъ за живата природа, ние разбираме проявата на Божията мисъль, проявата на онзи великъ законъ, чрѣзъ който Богъ работи въ свѣта.

Да допуснемъ, че у васъ се зараждатъ редъ болести: главоболие, коремоболие, слабость въ гърдитѣ, ревматизъмъ, ишиасъ, диабетъ и т. н. Питамъ: на какво се дължатъ всички тия болести? — Тѣ сѫ резултатъ на една вѫтрѣшна дисхармония въ живота. Болеститѣ показватъ пѫтищата на нашето отклонение отъ великия Божественъ животъ, или отъ правата мисъль. И сега всички учени хора, които работятъ върху разнитѣ болести, пишатъ цѣли томове за лѣкуването имъ и казватъ: болниятъ може да се лѣкува, като се прѣмахне причината на болестьта. Какъ ще стане това? — Като се отстрани онзи недѫгъ, който първоначално е прѣдизвикалъ болестьта. Тѣ подържатъ, че въ основата на всѣка органическа болесть лежи една психическа причина. Затова, въ всѣки недѫгъ, въ непроявяването на даденъ талантъ у човѣка, трѣбва да се търси извѣстна психическа причина. Запримѣръ, паметьта у нѣкои хора е съвсѣмъ слаба, съвсѣмъ осакатена. Тѣ забравятъ всичко. Азъ съмъ виждалъ такива случаи. Нѣкой човѣкъ тури писалката на ухото си, но забравя, че я турилъ тамъ, и започва да я търси: дѣ е писалката ми? Тя седи на ухото му, а той я търси изъ цѣлата кѫща. Другъ нѣкой турилъ шапката на главата си и я забравилъ. Ходи изъ кѫщата, пита жена си, дѣцата си: дѣ е шапката ми? Жена му казва: приятелю, не виждашъ ли, че шапката ти седи на главата? Той се чуди, кога я е турилъ на главата си. Този човѣкъ е дошълъ до голѣма самозабрава. Коя е причината за тази разсѣяность? Казвамъ: причината за разсѣяностьта у човѣка седи въ това, че у него топлината се развива повече, отколкото свѣтлината. Този фактъ произвежда анормалность въ чувствата. И затова, много отъ болеститѣ се изразяватъ чрѣзъ горение. Лѣкаритѣ, като знаятъ това нѣщо, при лѣкуването на болеститѣ, прилагатъ извѣстни методи за намаляване на това горение. При трѣската горението се забѣлѣзва на повърхностьта на тѣлото, при което температурата на болния се повишава съ нѣколко градуса. Значи, въ организма става едно повишено горение. Когато нѣкои клѣтки въ общия организъмъ се изопачатъ, тѣ произвеждатъ повече топлина, отколкото трѣбва, а тази топлина руши организма. И това нервно състояние, въ което нѣкога изпадате, се дължи именно на тази излишна топлина. Който се занимава съ лѣкуването на хората, прѣпорѫчва водата, като добро срѣдство за лѣкуване, понеже тя е голѣма любителка на топлината — отнима излишната топлина и възстановява равновѣсието въ организма. Равновѣсието се дължи на скритата органическа сила въ нашето тѣло. Топлината на нашия организъмъ не трѣбва да се изразходва безразборно, тя има своето велико прѣдназначение. Природата я използува за различни разумни цѣли.

Пророкътъ казва: „Духътъ на Господа е връхъ мене и ме помаза“. Думата „помазване“ значи, че те турятъ на извѣстна служба, която можешъ да извършишъ. Само силниятъ, разумниятъ, добриятъ човѣкъ може да бѫде помазанъ.

Та ще знаете: Божията мисъль се проявява въ всѣко ново движение, въ всѣко ново начинание въ свѣта. Запримѣръ, отъ 1914 година насамъ, па и по-рано още, навсѣкѫдѣ по свѣта, се явяватъ редъ явления, редъ събития, които сегашните учени хора не могатъ да обяснятъ. Тия явления сѫ забѣлѣзвани и другъ пѫть, но сега ставатъ по често. Тия явления иматъ за цѣль да събудятъ съврѣменното човѣчество, да раздвижатъ мисъльта на хората. Защо е необходимо събуждането имъ? — Понеже е дошло врѣме за вѫтрѣшна, духовна работа. Кога спи човѣкъ? — Вечерно врѣме. Денемъ, когато слънцето изгрѣе, всѣки трѣбва да е на кракъ, готовъ за работа. Когато дойдатъ благоприятнитѣ условия за духовна работа, всѣки трѣбва да бѫде готовъ!

„Духътъ на Господа - връхъ мене“. Какъ ще изтълкуваме тия думи? Тѣ означаватъ, че Божията мисъль е върху насъ, т. е. тя е заради насъ. Ние сме дошли вече до фазата

 да изучаваме Божията мисъль и да влѣземъ въ съприкосновение съ Нея. Всѣки човѣкъ, който може да манипулира съ Божията мисъль и да влиза въ връзка съ Нея, той може да бѫде господарь на своя животъ, може да бѫде господарь и на условията, при които живѣе. Ще ви приведа единъ фактъ, да видите, какъ Божията мисъль въздѣйствува върху човѣка. Една наша сестра, почти цѣла година, бѣше схваната. Тя страдаше отъ рѫката си. Често рѫката ѝ се схващаше, и това схващане се мѣстѣше по цѣлото ѝ тѣло, изглеждаше като парализирана. Казвамъ на тази сестра, че ще трѣбва да възстанови хармонията въ себе си. Но докато стана това нѣщо, ще мине извѣстно врѣме, прѣзъ което ще има нѣколко кризи. Какъ ще възстанови хармонията въ себе си? — Като влѣзе въ Съприкосновение съ Божията мисъль. Всѣки човѣкъ, който се лѣкува по Божественъ начинъ, не може да се излѣкува изведнъжъ, по магически начинъ, но постепенно, съ редъ кризи. И какво направи тази сестра? — Отиде на Витоша и тамъ приложи всички разумни методи, които ѝ се дадоха. Въ резултатъ на тия методи дохажда ѝ голѣма криза: хваща я такова силно коремоболие, тя мисли, че ще заминава вече за другия свѣтъ. Но слѣдъ едно хубаво прѣчистване, болката съвършено изчезва, и тя оздравѣва.

При извѣстни болести прѣпорѫчватъ разстриване на тѣлото до изпотяване. Що е потьта? — Тя се прѣдизвиква отъ една разумна сила, която иска да ви покаже, че всички пори на тѣлото трѣбва да бѫдатъ отворени. Човѣкъ има седемь милиона пори въ своето тѣло, т. е. седемь милиона прозорци, които трѣбва да бѫдатъ отворени. За да бѫде човѣкъ здравъ, всички пори трѣбва да се отворятъ. Слѣдователно, първото лѣкуване, при каква и да е болесть, се свежда къмъ отпушване на поритѣ, за което е нужно изпотяване, измиване на тѣлото. Изпотяването става най-добрѣ съ пиене гореща, врѣла вода отъ 1 — 10 чаши най-много. Като се пие гореща вода, тя излиза чрѣзъ поритѣ навънъ, отваря ги, и съ това се възстановява здравословното състояние на организма. Поритѣ сѫ канали, отвори на душата. Отпушатъ ли се всички пори на тѣлото, човѣкъ дохожда до естественото състояние на душата, при което тя диша свободно, безпрѣпятствено. Душата диша прѣзъ поритѣ. Чрѣзъ дробоветѣ се извършва едно специфично дишане, а чрѣзъ поритѣ на кожата става общо дишане. И когато специфичното и общото дишане вървятъ паралелно, човѣкъ е здравъ. Отъ състоянието на кожата у човѣка зависи и състоянието на неговия умъ. Затова човѣкъ трѣбва да внимава много за тѣлото си, по възможность да нѣма никакви недѫзи. Трѣбва да пазите тѣлото си отъ изгаряния, отъ разни разстривки съ газъ, съ йодъ или съ какви и да е медикаменти. Кожата трѣбва да се държи въ едно меко състояние, защото поритѣ и сѫ дробоветѣ, чрѣзъ които душата диша на физическия свѣтъ.

Всѣки съврѣмененъ човѣкъ трѣбва да се запознае съ физиологическитѣ закони на своя организъмъ, да знае, отъ какво зависи здравето му, както и доброто чувствуване и правилно мислене. Всичко това се опрѣдѣля отъ единъ великъ законъ. Въ съврѣменната наука за всичко се държи статистика: раждатъ ли се дѣца, или умиратъ, колко отъ тѣхъ сѫ момчета, и колко момичета, всичко това не е безразборно; този брой е строго опрѣдѣленъ. Сѫщо тъй, строго математически е опрѣдѣлено, колко кѫщи трѣбва да изгорятъ и колко да се направятъ; колко параходи трѣбва да потънатъ и колко да се построятъ; колко дървета трѣбва да се изсѣкатъ и колко да се посадятъ; колко хора трѣбва да умратъ и колко да се родятъ и т. н. Въ всичко има съотвѣтствие. Слѣдователно, когато вие страдате, това е отсичане, а когато се радвате, това е посаждане. Слѣдъ всѣка скръбь иде радость. Скръбьта е излишното, старото, което трѣбва да се отсѣче и на негово мѣсто да се посади новото, да дойде радостьта. Когато влизате въ новото, докато заживѣете съ него, вие изпитвате скръбь. Напримѣръ, вие напущате отечеството си и отивате въ друга нѣкоя страна, нова за васъ, но скърбите. Защо? — Обстановката е нова, непозната за васъ. Вие напущате старитѣ условия, при които сте живѣли и скърбите за тѣхъ. Но останете ли още за дълго врѣме да живѣете въ старата си обстановка, вие не ще можете да се повдигнете. Старата обстановка прѣдставлява бѣдна почва, която не ражда нищо, и на нея вирѣятъ само бѣднотия, болесть и скръбь. Напуснете ли старитѣ условия, въ замѣна на това ще имате по-богата, по-плодородна почва. Ако живѣете въ нѣкое планинско мѣсто, ще имате чистъ въздухъ, но бѣдна почва. Живѣете ли въ полето, ще имате богата, плодородна почва, ще станете по-трудолюбивъ, но ще имате повече страдания. Природата казва: „Съврѣменнитѣ хора още не сѫ станали достойни да живѣятъ по планинитѣ“. И наистина, ние виждаме, че хората, които живѣятъ по планинитѣ, не сѫ много интелигентни, понеже не сѫ се повдигнали на нужната висота, да могатъ да се ползуватъ отъ тия условия. Тамъ хората поети ставатъ, писатели ставатъ, но още не познаватъ хубоститѣ на природата и не могатъ да се ползуватъ отъ тѣхъ. Ония хора пъкъ, които живѣятъ въ полетата, въ долинитѣ, сѫ по-интелигентни, по-развити, защото имъ се създава повече работа. Значи, засега Божията мисъль функционира повече въ материалния свѣтъ. Богъ работи повече въ полетата, въ долинитѣ, отколкото въ високитѣ мѣста. Ще кажете: щомъ е тъй, да живѣемъ грѣшенъ животъ. Това е лесно да се направи, хората знаятъ това изкуство, но трѣбва да иматъ прѣдъ видъ, че всѣки, който злоупотрѣбява съ кредита на нѣкоя банка, натоварва се съ много дългове, и тя го наказва. Една банка, колкото и да дава, всичко си записва, и единъ день ще си вземе това, което ти е дала —или отъ тебе, или отъ твоитѣ дѣца. По сѫщия начинъ и природата постѫпва. Ти не можешъ да я излъжешъ съ нищо. Тя има счетоводни книги, въ които записва всичко, което се взима отъ нея. И когато нѣкой се яви при нея за новъ кредитъ, тя веднага отваря книгата си, да види, колко пѫти той е взелъ заемъ отъ нея и какво има да ѝ дава. Споредъ както вие сега изучавате и разбирате свѣта, споредъ както изучавате и разбирате духовния животъ и доколкото разбирате законитѣ на Божията мисъль — всичко това опрѣдѣля степеньта на развитието ви, до която сте достигнали. Кое е това, което се бори въ васъ? Борбата всѣкога произтича отъ несъгласие между вашата мисъль и Божията мисъль. Борите ли се, значи не сте въ съгласие съ Бога. Когато искате да извършите нѣщо лошо, Божията мисъль ви казва: „Слушайте, не правете това, което сте намислили! Ако го направите, ще страдате и ще бѫдете отговорни“. Всички имате такива опитности. Колцина отъ васъ сте постѫпвали разумно? Колцина отъ васъ сте послушали този вѫтрѣшенъ гласъ? Нѣкой казва: азъ се борихъ цѣла нощь, докато рѣша еди - кой си въпросъ. Такъвъ примѣръ имаме съ Якова, който цѣла нощь се бори съ Господа. Тази борба е прѣдставена като единъ физически процесъ, но въ сѫщность тя прѣдставлява единъ живъ, вѫтрѣшенъ процесъ. Слѣдъ този процесъ Яковъ се прѣобрази, защото въ неговия умъ дойдоха нови идеи. Най-послѣ той каза: „Господи, отсега нататъкъ ще ти служа добрѣ и нѣма да върша неправда въ този свѣтъ“. Слѣдователно, ние се боримъ, за да добиемъ по-добра мисъль, да създадемъ у насъ правата мисъль.

Нѣкой питатъ: защо трѣбва да учимъ? — За да познаемъ Господа. Защо трѣбва да бѫдемъ по-добри? — За да познаемъ Господа. Защо трѣбва да обичаме? — За да познаемъ Господа. Защо трѣбва да търсимъ Истината? — За да познаемъ Господа. Единственото най-сѫществено, най-реално нѣщо, къмъ което трѣбва да се стремимъ въ сегашния си животъ е да познаваме формитѣ на Божията мисъль. И всѣки човѣкъ, който познава формитѣ на Божията мисъль, може да има помощьта на Господа.

Казва пророкътъ: „Духътъ на Господа е връхъ менъ.“ Азъ бихъ ви прѣвелъ този стихъ въ слѣдния смисълъ: „формитѣ на Божията мисъль сѫ съ менъ. Азъ познавамъ законитѣ на обективната Божия мисъль.“ Слѣдователно, когато човѣкъ се докосне реално до Божията мисъль, той ще усѣти тази връзка.

Често азъ съмъ давалъ на тия отъ васъ, които боледуватъ, извѣстни наставления за лѣкуване. На тия отъ васъ, които сѫ отпаднали, физически или душевно, съмъ казвалъ: ще отидете при нѣкой старъ, но здравъ дѫбъ, който не е изгнилъ, и ще опрете гърба си на него. Така ще постоите 5 — 10 — 15 минути, най-много половинъ часъ, и ще му кажете: понеже въ тебе има изобилие на Божиитѣ мисли, изобилие на Божиитѣ форми, бѫди тъй добъръ, да ми дадешъ малко отъ твоята енергия. Дѫбътъ ще отнеме часть отъ вашитѣ дисхармонични енергии, и вие ще се успокоите, ще се възстановите и ще си отидете зарадванъ. Значи, дѫбътъ ви е далъ нѣщо Божествено. Ако пъкъ сте много раздразненъ, залѣйте се съ една кофа прѣсна, чиста вода. По този начинъ главата ви ще се освободи отъ редъ непотрѣбни елементи, и една Божествена мисъль ще се влѣе у васъ.

Въ свѣта сѫществуватъ безброй форми, които философитѣ си прѣдставятъ въ видъ на една тънка, жива материя, която прониква въ нашия организъмъ. Тази материя огражда клѣткитѣ съ особена сила, която ученитѣ хора наричатъ имунитетъ. Когато всѣка клѣтка имунира съ Божествената мисъль, или когато човѣшкиятъ организъмъ имунира съ Божествената мисъль, човѣкъ е защитенъ отъ всички непрѣдвидени случайности, отъ всички мѫчнотии, отъ всички нещастия въ живота. Въ деня, въ който ти нарушишъ този имунитетъ, Божествената мисъль започва да се оттегля отъ тебъ. Това показва, че ти си влѣзълъ въ дисхармония съ Нея. Тогава нещастията се зараждатъ въ живота ти. Нѣкой казва: моятъ животъ е нещастенъ. Казвамъ: необходима ти е хармонична срѣда. Събирай се съ хора, които не само да говорятъ за Бога, но и да живѣятъ въ Бога! Събирай се съ хора, които не само да говорятъ за Любовьта, но и да проявяватъ Любовьта! Събирай се съ хора, които не само да говорятъ за Истината, но Истината да имъ е постоянна мѣрка въ живота! Казвате: нѣма такива хора въ свѣта. Не казвайте така! Вие ще срещнете такива хора и въ София, и навсѣкѫдѣ по свѣта. Тѣзи хора не сѫ само между най-ученитѣ. Вие може да ги намѣрите и между проститѣ хора, както и между, селянитѣ. Такъвъ човѣкъ може да бѫде нѣкой селянинъ, който по цѣлъ день оре на нивата си, безъ самъ да подозира, че крие Божественото въ себе си. За да намѣришъ този човѣкъ, може да пропѫтувашъ и 10 — 15 — 20 клм., но намѣри го. Иди при него, поприказвай си малко, ще видишъ, какъ ще се тонирашъ, и нѣщо хубаво ще протече въ душата ти. Въ всѣки народъ има такива хора. Българитѣ наричатъ тия хора врачки или гледачи. Когато нѣкой българинъ се намѣри въ голѣмо притѣснение, или, когато работитѣ му, изобщо, не вървятъ добрѣ, той отива при нѣкоя врачка и казва: „Голѣмо нещастие ме е сполѣтѣло! Моля ти се, гледай ми на бобъ, или на восъкъ и ми кажи, коя е причината, че страдамъ толкова много?“ Врачката излива восъка, или му хвърля карти и казва: „Причината за твоитѣ страдания, за твоята болесть е тази, че прѣди еди-колко си години твоятъ баща открадна десеть вола на единъ свой съсѣдъ, и ти сега трѣбва да ги купишъ и да му ги върнешъ. Направишъ ли това, болестьта ти ще изчезне. Тъй пише на моя восъкъ.“ Този човѣкъ отива на пазаря, купува воловетѣ, връща ги на съсѣда си и, наистина, болестьта му изчезва. Рѣшите ли сега да се лѣкувате по този начинъ, трѣбва да върнете всичко заграбено. Дали знаете това, или не, то е другъ въпросъ, но всичко заграбено трѣбва да се върне. Кражбата може да е извършена отъ дѣдо ти, но понеже ти си наслѣдникъ, тебе държатъ отговоренъ, ти ще плащашъ.

Когато се проповѣдва единъ великъ моралъ, той не се отнася само до сегашния животъ; той се отнася и за миналото, и за бъдещето. Вие трѣбва да оправите работата и на дѣдо си, и на прадѣдо си, на всички четири поколѣния прѣди васъ. Вие трѣбва да прѣмахнете лъжата, която е съществувала въ всички четири поколѣния прѣди васъ, докато дойдете до себе си. Направите ли това, тогава само ще се свържете съ Бога, ще възстановите хармонията въ себе си, и всичкитѣ ви работи ще се оправятъ. Ако искате вашата вѣра да се усили, направете първия опитъ. Та когато ние говоримъ за Божественото учение, подразбираме коренно реформиране на цѣлокупния животъ. Затова ние трѣбва да се научимъ да мислимъ правилно, да чувствуваме правилно и да дѣйствуваме правилно. Слѣдователно, ние нѣма да се отричаме отъ живота, но ще го използуваме въ своето минало, настояще и бъдеще. Ние нѣма да изхвърляме нечистата вода, но ще я прѣцѣдимъ, за да отстранимъ примѣсенитѣ къмъ нея вещества, а послѣ ще я прѣваримъ, за да я освободимъ отъ бацилитѣ.

Казва пророкътъ: „Духътъ на Господа е връхъ мене“ — Божията мисъль е връхъ насъ. Това сѫ новитѣ врѣмена. Отъ всички хора днесъ се изисква да иматъ въ себе си великата Божия мисъль. Това значи, че у всички хора вѣрата трѣбва да дѣйствува не формално, а вѫтрѣшно. Всички трѣбва да съзнаемъ, че сме проекция на Божията мисъль. Въ това отношение, всѣки трѣбва да бѫде въ хармония съ ближнитѣ си. Когато Писанието казва да любишъ ближния си, както самаго себе, това подразбира да любишъ тази велика мисъль въ всѣки едного, както въ себе си. Тя е Божествена мисъль. Днесъ никакви дарби, никакви таланти не могатъ да се развиятъ въ човѣка, докато той не оправи работитѣ на четиритѣ поколѣния прѣди него. Вие сте послѣднитѣ отъ четвъртото поколѣние. На васъ прѣдстои задачата да изправите грѣшкитѣ на вашитѣ прадѣди и прабаби. Ще кажете: какъ ще узнаемъ, че това е дѣйствително така? — Отворете книгата на живота, и тамъ ще намѣрите всичко написано.

„Духътъ на Господа е връхъ мене и ме помаза.“ За какво? — Да благовѣствувамъ на смиренитѣ, да освободя народа си, да възстановя редъ и порядъкъ навсѣкѫдѣ въ живота. Азъ искамъ у всинца ви да сѫществува тази трѣзва мисъль. Сегашното общество, сегашниятъ свѣтъ има особени схващания и разбирания за живота, вслѣдствие на което страда отъ много болести, отъ много недѫзи. Въ свѣта сѫществуватъ толкова много и органически, и психически болести, че съврѣменнитѣ лѣкари не могатъ вече да се справятъ съ тѣхъ. И всички нещастия, които сѫществуватъ въ живота, произтичатъ именно отъ тази вѫтрѣшна дисхармония, въ която се намираме. Ако двама души не могатъ да живѣятъ добрѣ помежду си, причината е, че и двамата нѣматъ връзка съ Бога — тѣхната мисълъ не е свързана съ Божията мисъль. Не можешъ да пишешъ — не си свързанъ съ Божията мисъль. Ако се свържешъ съ Божията мисъль, тя веднага ще потече въ тебе, и ти ще започнешъ да пишешъ. Боленъ си — не си свързанъ съ Божията мисъль. Свържи се съ Божията мисъль, и здравето въ тебъ ще се възстанови. Не се безпокойте отъ нищо, но започнете съ най-малкитѣ опити, съ най-малката величина.

Сега ще ви дамъ една нова рецепта. Тя седи въ слѣдното. Раздразненъ си, разсърденъ си или се съмнѣвашъ въ нѣщо. Какво трѣбва да направишъ? Вземи въ единъ сѫдъ хубава, чиста вода и полѣй съ нея горната часть на лѣвата си рѫка. Вземи послѣ една кърпа и леко отнеми влагата, мокротата отъ рѫката си; нека рѫката остане малко влажна. Слѣдъ една минута намокри горната часть на дѣсната си рѫка. По сѫщия начинъ съ една кърпа попий влагата и на тази рѫка. Прослѣди сега да видишъ, какво ще стане съ твоето психическо състояние. Ако състоянието ти не се е подобрило, слѣдъ една минута намокри пакъ горната часть на лѣвата си рѫка. Попий я леко съ една кърпа и я остави да седи свободно двѣ минути. Послѣ намокри горната часть на дѣсната си рѫка, попий влагата нѣжно, леко съ кърпа и остави рѫката да седи така пакъ двѣ минути. Ако състоянието ти и сега не се е подобрило, намокри пакъ горната часть на лѣвата рѫка, леко я попий съ кърпа и я остави да седи три минути. Сѫщото нѣщо направи и съ дѣсната рѫка. Остави и нея три минути спокойна и вижъ слѣдъ това, какво е състоянието ти. Ако състоянието ти не се подобрява, правете по-нататъкъ сѫщия опитъ, като увеличавате врѣмето отъ измиването на едната до другата рѫка съ една минута, докато стигнете най-послѣ до десеть минути. Направите ли послѣдния опитъ, съ промежутъкъ отъ десеть минути за едната и другата рѫка, състоянието ви ще се измѣни и това, което ви е мѫчило, ще изчезне, ще се стопи, както ледътъ се топи прѣзъ топлитѣ дни. Кое е по-хубаво сега, да си мокрите ту едната, ту другата рѫка, или да ви разтриватъ? — Първиятъ опитъ е за прѣдпочитане. И на пѫть да сте, пакъ ще можете да направите този опитъ. Ща кажете: врѣмето си ще изгубимъ съ този опитъ. Не, това врѣме не е изгубено. Врѣмето е прѣдвидено за лѣкуване То е дадено за проява на Божията мисъль. Не мислете, че това е една магическа формула. Не, това е едно практическо правило, съ което може да измѣняте едно ваше неразположение, едно лошо състояние.

Има редъ други лоши състояния, или неразположения на духа, които не можете да измѣните по този начинъ, но ще можете да ги трансформирате чрѣзъ употрѣбление на водата въ разни части на тѣлото. Напримѣръ, вие можете да намокрите съ вода врата си, или задната часть на ушитѣ си, или краката си, отъ колѣнѣтѣ надолу и т. н. Измиването на разнитѣ части отъ тѣлото произвежда разни психически промѣни въ мозъка.

Та казвамъ: като ученици, вие може да употрѣбявате водата за лѣкуване. Ако вѣрвате въ силата и влиянието на водата, може да се лѣкувате съ нея, но вънъ отъ това може да употрѣбявате и силата на мисъльта си. Ако човѣкъ не вѣрва въ водата, той не може да се лѣкува съ нея. Вие можете не само буквално да употрѣбявате водата, но можете и мислено да си служите съ нея, тя ще произведе пакъ сѫщия ефектъ. Да кажемъ, че вие искате мислено да направите една водна баня на гръбначния си стълбъ. Ще си прѣдставите една чешма, или единъ изворъ съ чиста хубава вода, на разстояние единъ километъръ отъ васъ. Ще вземете една стомна и мислено ще се отправите къмъ този изворъ. Ще напълните стомната и ще се върнете дома си. Ще снемете горнитѣ си дрехи, ще останете само по риза и мислено ще се полѣете съ изворна вода по гърба си. Слѣдъ това леко ще попиете водата съ една кърпа, ще се облѣчете и ще видите, че нѣма да се минатъ 10 — 15 минути, и ще усѣтите такова влияние, като че сте направили тази баня въ дѣйствителность.

Нѣкой ще каже: това е заблуждение. Не е заблуждение. Въ свѣта сѫществува една съзнателна вѫтрѣшна връзка. Само Божията мисъль е реална, и дѣто тя сѫществува, тамъ има резултати. Когато болниятъ вѣрва, че ще оздравѣе, той се свързва съ Божията мисъль и оздравява. Когато болниятъ не вѣрва, че ще оздравѣе, той не се свързва съ тази мисъль, и наистина не оздравява. Когато единъ младъ, или единъ старъ човѣкъ вѣрва, че ще се научи, той дѣйствително се научава. Каже ли обаче, че науката не е заради него, той нѣма да се научи. Това става въ живота: въ което вѣрвашъ и което желаешъ, то става. Ти ще вѣрвашъ отъ дълбочината на душата и сърцето си! Свѣтлината е резултатъ на Божията мисълъ. Слѣдователно, ако имаме свѣтлина въ себе си, тя произтича отъ факта, че сме въ съгласие съ Първичната мисъль, съ Божията мисъль, която функционира навсѣкѫдѣ въ природата. И когато пристъпвате къмъ природата, нѣма да си играете съ нея, но къмъ всѣки актъ, който прѣдприемате, ще пристъпвате съ едно свещено страхопочитание.

Миенето, напримѣръ, е единъ свещенъ актъ. Вие какъ се миете сутринь? Не трѣбва да се миете бързо, както обикновено правите, но трѣбва да спазвате извѣстни правила. Ще си вземете единъ чистъ легенъ, ще налѣете въ него вода, малко топлинка, и ще наплискате лицето си хубаво. Слѣдъ това ще си изтриете лицето леко, едва да попиете влагата, съ много мека кърпа. Вие търкате лицето си много силно. Не правете така. Мийте се по новото правило. Не плискайте силно лицето си съ водата, но леко, да ви е приятно, като че се милвате, едва да го докосвате. Лицето на човѣка е много нѣжно и отзивчиво. Много учени хора прѣпорѫчватъ кърпи за изтриване на лицето отъ ленъ, отъ конопъ, но тѣ сѫ само за грѣшни хора. За единъ праведенъ, за единъ разуменъ човѣкъ е нужна мека, нѣжна кърпа. Божествената мисъль за да функционира правилно у насъ, не трѣбва да търкаме лицето си съ груба кърпа Защо? — Понеже лицето е огледало на нашата душа. Чрѣзъ него се съзира връзката ни съ Бога. Когато се измиете и погледнете лицето си, вие трѣбва да бѫдете доволни отъ него. Ако не сте доволни, слѣдъ десета минути се измийте втори пѫть. Измийте се десеть пѫти наредъ, докато най-послѣ бѫдете доволни отъ себе си

Онѣзи отъ васъ, които имате свободно врѣме, направете слѣдния опитъ. Ставате сутрина, но сте неразположени. Измийте лицето, шията, ушитѣ си единъ, два, три най-много до десета пѫти, и ще видите, че неразположени то ви ще изчезне. Ако слѣдъ като се измиете десеть пѫти, неразположението ви не изчезне, азъ ще ви кажа, кои сѫ причинитѣ за това нѣщо. Направете този опитъ първо съ себе си. Не го прѣдавайте на другитѣ, докато не го опитате вие сами. Когато го провѣрите нѣколко пѫти и бѫдете доволни отъ резултатитѣ, тогава го прѣдавайте и на други хора.

И тъй, като ученици, вие трѣбва да възстановите вѫтрѣшната връзка съ Бога. Тази връзка ще ви освободи отъ всички заблуждения, нещастия, болести, страдания, нечистотии и т. н. На мнозина отъ васъ краката, устата, тѣлата миришатъ. Всички тия миризми трѣбва да се прѣмахнатъ. Вие трѣбва да се заемете да се изчистите най-първо органически. Онзи, на когото краката миришатъ, трѣбва да се заеме да ги изчисти съ мисъльта си. Въ стомаха на много хора оставатъ излишни вещества, които се разлагатъ, вслѣдствие на което устата на такива хора мирише неприятно. Обаче, човѣкъ, съ силата на своята мисъль, може да изхвърли всички тия нечистотии навънъ. Ще кажете: какъ може да стане това? Човѣкътъ е живъ, съзнателенъ организъмъ, и той може да внуши на клѣткитѣ си да изхвърлятъ вънъ отъ тѣлото всички нечистотии. Но за да се реформира вашия организъмъ, отъ васъ се изисква голѣмо постоянство. Човѣкъ, за да познае, че има силна мисъль, трѣбва да е господарь на своето тѣло. Да бѫдешъ господарь на тѣлото си, не значи, че трѣбва да го измѫчвашъ, но да живѣешъ съ него тъй, като съ свой добъръ другарь. И това тѣло, като ни напусне единъ день, да каже: „Благодаря на Бога, че ми даде отличенъ господарь, съ когото живѣхъ толкова години. Бихъ желалъ и втори пѫть да живѣя съ него!“ Днесъ какво казва нашето тѣло? То казва: „Господи, благодаря, че ме освободи отъ този господарь.“ Наистина, ние злоупотрѣбяваме съ нашето тѣло. Писанието, обаче, казва, че ние сме храмъ Божий. Така е, тѣлото ни е храмъ на Бога. Ние сега искаме смъртното тѣло да се облѣче въ безсмъртие. Кога ще стане това? — Когато научимъ великитѣ закони на Божията мисъль. Тѣ ще ни доведатъ до безсмъртието.

Всички тия закони могатъ да се приложатъ, когато се влѣзе въ Божественото учение. Затова се изисква учене. Нѣкои отъ васъ трѣбва да се учатъ отъ по-напрѣдналитѣ ученици. Тѣ трѣбва да иматъ смирение, да питатъ това, което не знаятъ. Нѣкои отъ васъ мислятъ, че знаятъ всичко, че може да се постигне всичко изведнъжъ. — Не е тъй лесно да се постигнатъ нѣщата изведнъжъ, по магически начинъ. Вие мили ли сте си лицето десеть пѫти, за да измѣните вашето лошо разположение на добро? Спазвали ли сте най-простото правило, да си измивате рѫцѣтѣ слѣдъ свършването на каквато и да било работа? Ако спазвате това най-малко правило, то ще е едно благословение за васъ. Дръжте рѫцѣтѣ си по възможность въ по-голѣма чистота! Въ такъвъ случай, човѣшката мисъль, която се стреми да влѣзе въ единение съ Божията мисъль, ще се прѣобрази. Нашата цѣль е да образуваме връзка съ Бога чрѣзъ външната природа, чрѣзъ която Той е направилъ своята мисъль достѫпна за насъ. Напримѣръ, планинитѣ, долинитѣ това сѫ Божията мисъль. Свѣтлината, топлината, това сѫ Божията мисъль. Щомъ сме въ единение съ тия форми, съ тия енергии, ние ще изучаваме и Божията мисъль. Богъ ни учи по този начинъ.

Слѣдователно, щомъ имаме работа съ тази жива, разумна сила въ свѣта, тя ще ни покаже, по кой начинъ трѣбва да постѫпваме. Напримѣръ, знаете ли, по колко грама вода трѣбва да пиете на единъ пѫть? Знаете ли още, по колко вода трѣбва да изпивате на день? Знаете ли, коя вода е най-хубава и отдѣ можете да си я доставите? — Не знаете. Затова, тия отъ васъ, които искатъ да пиятъ най-хубава вода, потърсете по селата и по градоветѣ, дѣто живѣете, кои сѫ най-хубавитѣ извори, и оттамъ си носете по двѣ стомни вода. Изпитвайте дѣ се намиратъ най-хубавитѣ, най-чиститѣ извори и такава вода пийте! Мнозина отъ васъ търсятъ лесния пѫть и казватъ: този кладенецъ е близо, отъ него ще си черпимъ вода. Не, тази вода е варовита, не пийте отъ нея. Тамъ, далечъ нѣкѫдѣ, има единъ хубавъ изворъ, отъ него пийте вода. Не жалете врѣмето си! За да придобиете една Божествена мисъль, може да се иждиви и цѣла година. Тя заслужава това врѣме, защото е една велика придобивка за васъ. Щомъ влѣзете въ общение съ една Божествена мисъль, вие ще усѣтите, като че нѣкой богатъ гостъ ви е посѣтилъ, и веднага ставате самостоятелни. Проникването на най-малката Божествена мисъль въ нашия животъ, ни прави вѫтрѣшно самостоятелни; развива въ насъ една вѫтрѣшна самоувѣреность, въ която проблесва малка любовь, малка свѣтлина, малъкъ миръ и малка радость. И споредъ както расте Божествената мисъль у насъ, така постепенно се увеличаватъ и любовьта, свѣтлината, мирътъ и радостьта. По този начинъ расте и цѣлиятъ човѣкъ.

Тъй, както хората днесъ постѫпватъ, това още е стариятъ, хирургическиятъ начинъ. Тѣ виждатъ само опакото на живота. Ученикътъ, обаче, нѣма право да критикува. Само мѫдритѣ хора иматъ право да критикуватъ. Нѣкой пита: ами азъ нѣмамъ ли право да критикувамъ? Ако си нѣкой великъ мѫдрецъ природата ти дава carte-blanche, но ако си ученикъ, който едва сега започвашъ да учишъ, нѣма да се занимавашъ съ критика! Можешъ да четешъ, какво сѫ казали критицитѣ по разнитѣ въпроси, но своето мнѣние нѣма да изказвашъ, докато природата не ти позволи. До това врѣме ще учите онзи великъ законъ на чакане. До кога? — Докато ви дойде врѣмето.

Пророкътъ казва: „Духътъ на Господа е връхъ менъ“. Когато Духътъ дойде, ще ти каже: „Стани и кажи това, което си научилъ и придобилъ“. Кое трѣбва да кажешъ? — Неговото Слово. Само тогава ти ще бѫдешъ смѣлъ и рѣшителенъ, безъ да се колебаешъ. Затова отъ васъ сега се изисква смѣлость. Мнозина отъ васъ сѫ дошли до едно вѫтрѣшно прѣраждане, но трѣбва да бѫдете внимателни къмъ живота си. Когато хората се стремятъ къмъ добъръ и благочестивъ животъ, то е по отношение на Божията мисъль. Порочниятъ животъ прѣкѫсва вѫтрѣшната връзка съ Бога, прѣчи за проявата на Божията мисъль. Критиката, съмнѣнието, подозрѣнието, всички недѫзи, изобщо, спъватъ хората. Докато сѫществуватъ тѣ, въ каквато и да е форма, вие не можете да имате единение съ Бога, не можете да бѫдете свободни. Свободата е вѫтрѣшенъ процесъ, връзка съ Божията мисъль. Свободенъ е само онзи човѣкъ, чиято мисъль е свързана съ Божията мисъль. Това е сѫщественото за всѣки човѣкъ. Тази връзка е носителка на свѣтлината въ живота.

Питамъ ви: защо всинца вие се разполагате тъй приятно въ този салонъ? Защото свѣтлината му е изобилна. Влѣзте въ другъ нѣкой салонъ, прозорцитѣ на който сѫ обърнати на сѣверъ, и вижте, какъ ще се почувствувате. Слѣдъ това направете двѣ събрания — едното въ нашия салонъ, тукъ, и другото въ салона, чийто прозорци сѫ обърнати на сѣверъ и вижте, какъ ще се почувствувате и еднитѣ, и другитѣ. Прослѣдете, какви резултати ще имате въ продължение на една година. Ето защо, ние трѣбва да отворимъ и сърцата, и умоветѣ, и душитѣ си за Божията мисъль. Мнозина отъ васъ иматъ повече сѣверни прозорци, отколкото източни и южни.

Сега, като ви говоря по този начинъ, вие казвате: значи, ние трѣбва да се простимъ съ живота си. Нѣма какво да се прощавате съ живота си, вие ще се свържете съ живота. Нима дѣтето, слѣдъ като е живѣло деветь мѣсеца въ утробата на майка си и единъ день излѣзе въ широкия свѣтъ, се прощава съ живота? Нима то умира? Да, умира нѣщо въ него, но кое? Само онази малка ципица, съ която то се е хранило и съ която е било завито въ утробата на майка си. Питамъ: вториятъ, свободниятъ животъ не е ли по-хубавъ за дѣтето? Слѣдователно, досегашниятъ ни животъ е животътъ на дѣтето въ утробата на майката. Животътъ на плътьта, това е животъ въ утробата на майката. А този животъ, за който ние сега говоримъ и въ който вие трѣбва сега да влѣзете, подразбира единение съ Божията мисъль, т. е. освобождение или новораждане. И при този животъ майка ви ще бѫде при васъ, но ще поеме грижата отвънъ. По сѫщия начинъ и природата отвънъ ще ви укаже своето влияние. Значи, днесъ Божията мисъль ви обгръща отвсѣкѫдѣ, но ще дойде врѣме, когато Тя ще дѣйствува специфично върху васъ.

Често нѣкои отъ васъ казватъ, че Богъ не ги слуша. Не, не е така. Това противорѣчиво положение за васъ показва, че условията на живота ви сѫ се измѣнили. Едно врѣме майка ви се грижеше за васъ отвѫтрѣ, сега ви дава храна, условия отвънъ, а вие сами ще се храните. Да мислишъ, значи самъ да се хранишъ. Да чувствувашъ, значи самъ да се хранишъ. Това сѫ условията, храната, които Богъ ни дава. Колкото по-правилно мислите, толкова по-добрѣ се храни вашиятъ умъ. Колкото по-правилно чувствувате, толкова по-правилно се храни вашето сърце. Туй, което сега ви казвамъ, не е за ради мене. То е едно благо за вашето тѣло, за вашия умъ, за вашето сърце, да разберете и познаете Истината. Вие искате да бѫдете силни, да имате свѣтли мисли, да имате добро сърце, искате да ви люби нѣкой. Питамъ: кой може да ви люби повече отъ Бога? Затова, ако искате друго нѣкое лице да ви люби, вие трѣбва да се допитате до Бога, и тогава Божествената мисъль ще направи една идейна връзка съ ония форми, които подхождатъ на вашето развитие. Когато двама другари се обичатъ, между тѣхнитѣ мисли и чувства трѣбва да има естествена хармония. Любовь безъ хармония не съществува и не може да се прояви. Тия мисли, които ви казвамъ, съ елементарни. Тази наука, която тукъ изучавате, е елементарна, но ако я приложите, тя ще прѣдставлява твърда канара въ живота ви, на която веднъжъ застанали, нѣма да се разклащате. Влѣзе ли въ васъ съмнѣнието, вие казвате: дали пѫтьтъ, по който вървимъ, е правъ? Да не би да сме се заблудили нѣщо? Я да се върнемъ къмъ старото! Казвамъ: така и дѣдото постъпва. Той се връща все къмъ младенческия си животъ и казва „Ехъ, дѣдовото, едно врѣме, когато азъ бѣхъ младъ“. . . Той все младостьта си припомня и къмъ нея се връща. И правъ е този дѣдо. Младостьта е Божественото у насъ. Докато сме млади, и Божественото е у насъ. Азъ считамъ младъ човѣкъ този, на когото сърцето е свободно. Той всѣкога е готовъ да услужва, комуто и да е. Стегне ли се сърцето му, той казва: “Работитѣ не се уреждатъ съ идеализъмъ. Ще гледамъ да се оженя, че като остарѣя, да има поне кой да се грижи за менъ.“ Мисли ли така, идеализмътъ му вече изчезва. Почне ли човѣкъ да се страхува отъ живота, той вече е старъ. Младиятъ не се страхува, той носи въ себе си сила, енергия и казва: „Благодаря на Бога, че ми е далъ този умъ, това сърце и тѣзи рѫцѣ. Докато имамъ всичко това, азъ съмъ способенъ човѣкъ и мога самъ да си изкарвамъ прѣхраната.“

И тъй, за всинца ви е потрѣбно да се домогнете до Божественото. То ще внесе въ васъ подмладяване, свѣжесть и сила. Не казвамъ насилие, а сила, чрѣзъ която да проявите всичко добро и благородно у васъ и да го приложите по всички правила на новото учение. Така всички ще бѫдете носители на Божественитѣ мисли. Тогава по-напрѣдналитѣ братя отъ васъ ще се радватъ, че вие сте отъ достойнитѣ ученици, които сега започватъ своята кариера. Тѣ, като ви гледатъ, какъ работите, ще кажатъ: „Тѣзи ученици сѫ способни, ще излѣзе нѣщо отъ тѣхъ, затова ние ще имъ помогнемъ въ тѣхната кариера.“ Тѣ ви се радватъ тъй, както учителитѣ се радватъ, когато ученицитѣ имъ напрѣдватъ.

Вие сте ученици, и за да напрѣдвате, трѣбва да се молите. Молитвата е наука. Питамъ: когато отидешъ при своя учитель, какъ ще му разкажешъ урока си? Ако той те извади на дъската и ти даде нѣкоя задача по математика, ти какъ ще постѫпишъ? На колѣнѣ ли ще седнешъ и ще дигнешъ рѫцѣ нагорѣ да се молишъ? — Не, ти ще трѣбва да рѣшавашъ задачата си, да говоришъ, а Учительтъ ще те слуша. Значи, ти ще рѣшавашъ, ще пишешъ и ще се молишъ. Като свършишъ молитвата, задачата ти трѣбва да бѫде рѣшена. Молитвата, въ този случай, прѣдставлява велико почитание и уважение, велика любовь, която трѣбва да имаме къмъ онази Първична причина, която ни е дала животъ.

Сега азъ желая всички вие да кажете като онзи еврейски пророкъ: „Духътъ на Господа е връхъ мене и ме помаза да благовѣствувамъ.“ Ще дойде день, когато всички вие, въ единъ или въ другъ смисълъ, ще благовѣствувате, и трѣбва да бѫдете готови съ една богата опитность въ себе си, да знаете, че всичко, което кажете на свѣта, е вѣрно. Когато говорите великата Истина, трѣбва да имате пълна самоувѣреность. И ако ви пита нѣкой, познавате ли Господа, да кажете: да, прѣзъ цѣлия си животъ съмъ опитвалъ Господа, и Неговата мисъль е връхъ менъ.

Та казвамъ: ще правите упражнението за миене на рѫцѣ. Ако нѣкой отъ васъ го мързи да направи туй упражнение, нека дойде при мене, азъ ще измия рѫцѣтѣ му десеть пѫти. Вие ще видите, какво ще стане тогава. Азъ съмъ правилъ цѣли 11 години редъ упражнения, които сега не искамъ да изнасямъ прѣдъ свѣта. Единъ день тѣ ще бѫдатъ извѣстни, но сега имамъ прѣдъ видъ друга задача. Днесъ хората трѣбва да се лѣкуватъ дотолкова, доколкото здравето за тѣхъ прѣдставлява една съединителна нишка съ Божията Любовь. Доколкото ученикътъ иска да научи Божията Любовь, азъ съмъ готовъ да му услужа, и 10 пѫти да измия краката му. На мнозина съмъ правилъ редъ услуги. Нѣкой се оплаква, че го боли глава. Взимамъ чиста вода въ една кана, поливамъ върху главата му 3—4 пѫти, както азъ зная, и главоболието му минава. Какъ става това? Азъ прилагамъ Божията мисъль и казвамъ: „Господи, Ти който живѣешъ въ водата, излѣкувай главата на този човѣкъ да познае, че Ти прониквашъ и чрѣзъ водата. Този човѣкъ оздравява и казва: „Благодаря, азъ имамъ вече връзка съ Божията мисъль.“ Водата, обаче, менъ познава и казва: „Азъ ще излѣкувамъ главата на този човѣкъ, но заради тебе, и ако той не познае Господа и злоупотрѣби, ти ще бѫдешъ отговоренъ.“ Азъ имамъ връзка съ Божественото, затова и моитѣ опити иматъ резултатъ. И този, който лѣкува, и онзи, когото лѣкуватъ, трѣбва да бѫдатъ чистосърдечни. Този, който лѣкува, не трѣбва да се пазарува съ болния, да му иска извѣстна сума за лѣкуването. Нито пъкъ онзи, когото лѣкуватъ, има право да се пазари. Въ пазарлъка нѣма нищо Божествено. Ако свѣтътъ злоупотрѣбява съ своитѣ дарби, това е другъ въпросъ, но ученикътъ, който учи пѫтя на Истината, трѣбва да бѫде правдивъ, трѣбва да бѫде образецъ на Божията Любовь. Ти реализирай Божията мисъль, и послѣ я остави сама да се проявява. Посѣй сѣмето, и не мисли за послѣдствията! Нека всички ваши приятели познаятъ, че Господъ е въ васъ.

Често, въ човѣка се забѣлѣзва натрупано нѣщо кисело, нѣщо струптиво. Понѣкога пъкъ се забѣлѣзва извѣстна недосѣтливость. Запримѣръ, като говоря сега, нѣкои бързатъ да си отидатъ и казватъ: защо Учительтъ не свърши вече бесѣдата си? Азъ чета тази мисъль у тѣхъ. Други пъкъ казватъ: дано Учительтъ каже още нѣщо! И еднитѣ, и другитѣ сѫ прави, но и азъ, отъ своя страна, се питамъ: защо трѣбва да говоря на тия хора? Азъ трѣбваше да дойда при васъ и въ нѣколко изречения да свърша бесѣдата си. Трѣбваше да ви кажа: вие трѣбва да разбирате живата природа, да се свържете съ формитѣ на Божествената мисъль въ природата, да поливате главата си съ чиста вода три пѫти на день, да миете рѫцѣтѣ си десеть пѫти, често да си миете краката. Слѣдъ това да си туря шапката и да излѣза. Какво ще стане тогава? — Азъ ще пѫтувамъ бързо, а вие ще тичате подиръ менъ и ще казвате: Учителю, почакайте малко! Какво казахте? По колко пѫти да си поливаме главата? По колко пѫти да си миемъ краката и рѫцѣтѣ? Другъ нѣкой ще каже: Учительтъ каза много работи, че азъ забъркахъ, какъ и по колко пѫти да се миятъ лицето, рѫцѣтѣ и краката. Сега ви казвамъ: нѣма да тичате подиръ менъ, да ме достигате по улицата, да ме запитвате по това-онова, защото и безъ това говорихъ много и закъснѣхъ за пѫтя си, но вие, ученицитѣ, сами едни други ще си прѣдавате това, което сте чули, и ще правите опити, а като ме достигнете на пѫтя, да говоримъ вече за други работи, а не за старитѣ. Това се отнася до практическата страна на живота, защото той има и теоретическа страна.

Засега искамъ десеть души да направятъ опита съ миенето на рѫцѣтѣ, споредъ правилото, което ви дадохъ. Ако нѣма десеть души, нека поне 1 — 2 души, като сѫ неразположени, да направятъ този опитъ и да ми кажатъ, какви резултати иматъ. Ще започнемъ опита съ двама души и ще стигнемъ постепенно до десеть души. Останалитѣ нека почакатъ малко. Утрѣ, слѣдъ като изгрѣе слънцето, започнете опита и вижте, какъвъ е резултатътъ. Ако има резултатъ, кажете ми да зная; ако нѣма резултатъ, пакъ ми кажете. И въ единия, и въ другия случай азъ ще ви обясня причинитѣ за успѣха и неуспѣха на опита. Наука е това! Може би да има нѣщо развалено въ вашата инсталация. Не е лесенъ този опитъ! Ти можешъ да измиешъ и 20 пѫти рѫцѣтѣ си, и пакъ да нѣмашъ резултатъ. Първото нѣщо: правете всичко съ вѣра. Вѣрата е актъ, който усилва човѣшкия организъмъ, дава му стабилность. Вѣрата, която прилагате при лѣкуването си, ще упражни благотворно влияние върху цѣлия ви организъмъ, и вие ще бѫдете въ хармония съ живата природа. По сѫщия начинъ и всѣко ваше усилие упражнява благотворно влияние върху организма ви.

Като правите упражненията съ миене на рѫцѣтѣ, лицето и краката си, ще гледате да бѫдете сами, да не обръщате внимание на околнитѣ. Освѣнъ единичнитѣ опити, има и колективни, които се правятъ въ извънредни случаи. Ако единъ човѣкъ самъ лѣкува нѣкой боленъ, ще има единъ резултатъ. Ако го лѣкуватъ десеть сто или хиляда души, чрѣзъ концентриране на мисъльта си къмъ него, ще опитатъ мощната сила на човѣшката мисъль. Мисъльта е сила, която може да лѣкува. Има още редъ опити, отъ които ще видите вѫтрѣшната връзка, която сѫществува въ природата. Природата прѣдставлява верига отъ форми, така свързани една съ друга, че взаимно си подпомагатъ. За да разберете тази верига отъ форми, трѣбва ви разумность.

Духътъ на Господа и Божията мисъль трѣбва да дойдатъ върху насъ. Това врѣме е наближило. По какво ще се познае? — Човѣкъ самъ ще отиде до Божествения изворъ съ свои сѫдове, да черпи отъ тази чиста, кристална вода.

Сега, азъ ви желая прѣзъ този съборъ да направите правилна връзка съ Бога и да усилите тази връзка. Или съ други думи казано — да усилите връзката между Божията мисъль и вашата душа.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...