Jump to content

1927_08_19 Пѫтьтъ на ученика


Ани

Recommended Posts

От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г.
Първо издание: София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Петъкъ.                                            19 августъ, 1927 г.

7 ч. с.

Пѫтьтъ на ученика.

Сега ще ви прочета часть отъ 49 глава на пророкъ Исайя, отъ 15 стихъ надолу. Това е учението на старозавѣтнитѣ, на староплътнитѣ хора. Тукъ сѫ изразени тѣхнитѣ тогавашни разбирания.

Ще ви прочета и 15 глава отъ Евангелието на Матея и ще направя единъ паралелъ между двѣтѣ прочетени глави. Ще започна пакъ отъ 15 стихъ надолу.

Този съборъ е пръвъ по рода си. Първиятъ день започва съ деня на Любовьта.

Ние раздѣляме хората на четири категории: старозавѣтни, новозавѣтни, праведни — хора на новитѣ врѣмена, и ученици. Какви сѫ били вашитѣ мисли и възгледи за живота въ миналото, ще ги намѣрите въ Стария Завѣтъ. Какви сѫ били вашитѣ възгледи за живота като новозавѣтни хора, ще ги намѣрите въ Новия Завѣтъ. Ако пъкъ търсите въ Евангелието пѫтя на ученика, тамъ нѣма да го намерите. Значи, пѫтьтъ на ученика, това е новото, което днесъ Богъ дава.

Нѣкой човѣкъ казва: азъ говоря така, азъ мисля така. Не, никой човѣкъ въ свѣта не може да говори; никой човѣкъ не може да мисли. Въ свѣта само Богъ се проявява, а всички хора сѫ носители на великата Божия Мѫдрость. Тя се излива чрѣзъ тѣхъ. И всѣки човѣкъ, който заграбва Божественото и казва, че е негово, не е човѣкъ. Единъ отъ най-великитѣ духове на първата създадена вселена се огледалъ веднъжъ въ Божественото огледало и като видѣлъ своята красота, която била ненадмината отъ никой другъ духъ, казалъ: „Това съмъ азъ!“ Но отъ момента, когато казалъ „това съмъ азъ“, започналъ да потъмнѣва, да губи красотата си. Защо? —Тази красота не е била негова. Ние наричаме този духъ „денница“.

Нѣкой питатъ: що е грѣхътъ? — Грѣхътъ е изопачаване на външния физически животъ, т.е. на великия Божественъ животъ. Когато говоримъ за грѣха, ние не разбираме духовния животъ, но разбираме материалния животъ на хората. Въ всички материални свѣтове грѣхътъ върви тъй, както сѣнката подиръ колелото. Това е една неизбѣжность. Когато Има слънце, има сѣнка, има и грѣхъ. Когато нѣма слънце, нѣма сѣнка, нѣма и грѣхъ. Обаче, въ физическия свѣтъ съществува една привидность, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Въ сѫщность, слънцето никога не залѣзва, вслѣдствие на което сѣнката винаги ще се явява задъ колелото.

Днесъ въ съзнанието на всички хора има извѣстни противорѣчия. Запримѣръ, нѣкой пѫть вие мислите, че сте въ правия пѫть, че сте намѣрили Господа. Тогава сте радостни, весели, учени, мислите, че всичко знаете. И дѣйствително така е. Вие сте дотолкова праведни, доколкото човѣкъ може да бѫде праведенъ. Вие сте дотолкова святи, доколкото човѣкъ може да бѫде святъ. Вие сте дотолкова учени, доколкото човѣкъ може да бѫде ученъ, Въ всичко това има ограничения, има прѣдѣлъ. Когато говоримъ за знание, не разбираме всезнанието на Бога, нито даже всезнанието на ангелитѣ, но разбираме това знание, което е достояние на човѣшкия умъ. Когато говоримъ за добротата, разбираме сѫщо тази доброта, която е достояние на човѣшкото сърце. Когато говоримъ за силата, разбираме тази сила, която е достояние на човѣшкия духъ.

И тъй, най-първо вие трѣбва да имате ясна прѣдстава за старозавѣтния човѣкъ; трѣбва да имате ясна прѣдстава за новозавѣтния човѣкъ; трѣбва да имате ясна прѣдстава за праведния човѣкъ — за човѣка на новата епоха, на новитѣ врѣмена и най-послѣ, трѣбва да имате ясна прѣдстава за ученика. Това сѫ пѫтища, фази, които ученикътъ трѣбва да знае.

Слѣдователно, когато говоримъ за богатства, за материални блага въ свѣта, ние подразбираме стремежитѣ на извѣстенъ родъ хора. Това сѫ старозавѣтнитѣ хора. Прави сѫ тѣхнитѣ стремежи, затова и Богъ имъ дава. Докато сѫ старозавѣтници, тѣ сѫ въ правото си да иматъ ниви, волове, разни видове говеда, рала, мотики, да оратъ, да копаятъ земята, да се раждатъ и прѣраждатъ, да се убиватъ — всичко могатъ да правятъ. Това е една обстановка на физическия свѣтъ. Грънчарьтъ, който прави грънци за проданъ, ще направи много гърнета — и хубави, и лоши. Еднитѣ ще се напукатъ, другитѣ ще излѣзатъ здрави, и той ще ги сортира по качества. Това зависи отъ неговото знание, и умѣние, като грънчарь. Той ще изпрати и еднитѣ, и другитѣ грънци на пазаръ, но споредъ разбирането си, хубавитѣ грънци ще опрѣдѣли за по-горно употрѣбление, а по-лошитѣ — за по-долно употрѣбление. За всички гърнета има пазаръ въ свѣта. Ако у грънцитѣ има съзнание, по-долнокaчественитѣ и по-лошитѣ щѣха да кажатъ: „Защо този грънчарь постѫпи съ насъ така? Защо на онѣзи грънци тамъ даде такава красива форма, а насъ направи толкова грозни? Защо на тѣхъ даде почесть и слава въ свѣта, а насъ изложи на такова безчестие?“ Питамъ: отговоренъ ли е грънчарьтъ за всичко това? Туй е външната, физическата страна на живота; това е само едно врѣменно схващане на нѣщата.

Отъ този примѣръ азъ не разбирамъ само положението на грънчаря. Той е единъ изразъ на живата природа, която работи у насъ. Днесъ на всички прѣдстои да разрѣшимъ този важенъ въпросъ въ живата природа. Въ този смисълъ, питамъ ви: стомахътъ има ли това почтено мѣсто, което иматъ дробоветѣ? Дебелитѣ и тънкитѣ черва иматъ ли туй почтено мѣсто, което заема мозъкътъ? Ходилата на краката иматъ ли това почтено мѣсто, което заематъ очитѣ? Какъ ще обясните всички тия противорѣчия въ живота? Обаче, всички удове въ нашето тѣло, независимо отъ това, какво мѣсто заематъ, сѫ създадени отъ живи клѣтки, отъ живи души, които иматъ една обща, единна душа. И ако единъ день имъ се дадатъ благоприятни условия за развитие, тѣ ще станатъ тъй умни, толкова красиви, като васъ, и съ толкова знания, колкото имате и вие. И тѣ ще могатъ да заематъ въ обществото такова почтено мѣсто, каквото заемате и вие. Но днесъ тия клѣтки сѫ смалени, турени сѫ на такива незавидни мѣста, за да учатъ смирението. Тѣ се задоволяватъ отъ тази нищожна служба.

Вие запитвате, какво нѣщо е грѣхътъ. Ще ви кажа. Грѣхътъ започва съ великитѣ работи, а доброто започва съ нищожнитѣ, съ малкитѣ работи. Великитѣ работи, като се смаляватъ, произвеждатъ грѣха, който разрушава. И обратно: малкитѣ, нищожнитѣ работи, като се увеличаватъ, произвеждатъ доброто. Разликата между доброто и злото седи въ слѣдното: доброто като расте, клѣткитѣ се размножаватъ, съединяватъ се въ едно цѣло и образуватъ организма. Когато пъкъ тия клѣтки, слѣдъ като се размножатъ, започнатъ отново да се разединяватъ, става индивидуализиране между тѣхъ, и съ това се ражда злото. Слѣдователно, достатъчно е двама, трима, четирма, петима, шестима или десетина души, които сѫ били по-рано въ съгласие, да се индивидуализиратъ, и всѣки отъ тѣхъ, за да изпѫкне въ нѣщо, започне да настоява на своето, Тѣ сѫ вече прѣдъ прага на злото, прѣдъ прага на грѣха. Тѣ се разединяватъ и впослѣдствие нѣматъ обща цѣль. Грѣхътъ е отклонение отъ Бога. Когато хората се отклонятъ отъ Бога, тѣ иматъ разни цѣли, разни стремежи. Въ грѣха има разнообразие на идеалитѣ, разнообразие на формитѣ. Въ живота на праведнитѣ хора, повидимому, има едно външно еднообразие къмъ цѣльта, която прѣслѣдватъ. Всички се стремятъ къмъ едно и сѫщо нѣщо — да бѫдатъ праведни. Грѣшникътъ никога не казва, че иска да бѫде грѣшенъ човѣкъ, но казва: „Азъ искамъ да си поживѣя, да опитамъ всичко въ свѣта, затова именно съмъ дошълъ на земята. Баща ми има голѣмо богатство, азъ трѣбва да го използувамъ. На стари години, слѣдъ като опитамъ всичко въ живота, слѣдъ като добия знания и мѫдрость, ще си помисля, какъ ще служа на Бога съ тия придобивки. Тогава ще бѫда по-опитенъ и ще зная, какъ да служа на Бога“. Така говори този мѫдрецъ на грѣха.

Та казвамъ: като ученици, вие трѣбва да имате ясна прѣдстава за пѫтя на ученика. Отъ гледището, какъвъ трѣбва да бѫде пѫтьтъ на ученика, ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правимъ никакви операции. Отъ това гледище, ние не морализираме никого, не казваме, че този е кривъ, онзи е правъ. Ние абсолютно не се занимаваме съ погрѣшкитѣ на хората. Тѣ не сѫществуватъ за насъ. За насъ сѫществува само правилниятъ животъ — животътъ на Любовьта. Азъ казвамъ: Богъ е Богъ на Любовьта, на Свѣтлината, на Мира и на Радостьта. Слѣдователно, това сѫ качества и на ученика. Ако вие ме запитате, какъвъ трѣбва да бѫде вашиятъ идеалъ при сегашнитѣ условия, ще ви кажа, че вашиятъ идеалъ трѣбва да бѫде: Любовь, Свѣтлина, Миръ и Радость за душитѣ. Това не е нѣкакъвъ идеалъ за вѣчностьта, но той може да се постигне още днесъ. Вие не можете да кажете, че обичате Истината, Мѫдростьта, че искате да ги постигнете. За Истината и за Мѫдростьта ще дойде друга епоха. Тѣ не сѫ засега, не сѫ за днешнитѣ врѣмена. Сега, въ началото, на васъ трѣбва Любовь, но не безъ Свѣтлина. На васъ трѣбва Свѣтлина, но не безъ Миръ. На васъ трѣбва Миръ, но не безъ Радость. Значи, на васъ трѣбва Любовь съ Свѣтлина, Свѣтлина съ Миръ, Миръ съ Радость. Всички тия нѣща сѫ съединени въ едно цѣло.

Какво струва Любовь безъ Свѣтлина? Нали всички старозавѣтни хора имаха любовь безъ Свѣтлина? Какво придобиха? Какво струва свѣтлина безъ Миръ? Нали всички новозавѣтни хора имаха свѣтлина безъ Миръ? Какво придобиха? Ето защо, вие правилно трѣбва да разбирате вѫтрѣшния процесъ на живота. Слѣдъ като добиете знания, туй знание трѣбва да ви даде Свѣтлина. Така ли е въ сѫщность? Вие имате много знания, но сте недоволни отъ живота си, нѣмате Миръ въ себе си. Религиознитѣ хора, освѣнъ че нѣматъ Миръ въ себе си, нѣматъ и Радость. Затова, когато религиознитѣ и ученитѣ хора разправятъ за нѣкоя своя опитность, тѣхнитѣ възгледи и заключения сѫ обикновени. Когато единъ ученикъ разправя за нѣкоя своя опитность, той може да разправя за една опитность на Любовьта, въ която има Свѣтлина. Ученикътъ може ла разправя за една своя опитность на Свѣтлината, въ която има Миръ. Ученикътъ може да разправя за една своя опитность на Мира, която носи Радость за неговата душа. Всички ученици на Всемирното Бѣло Братство сѫ живѣли и между старозавѣтнитѣ, и между новозавѣтнитѣ. Днесъ тѣ живѣятъ и между праведнитѣ.

Азъ наричамъ праведни хора тия, които иматъ сѫдилища, съ установенъ редъ и порядъкъ. Всички хора търсятъ Правдата въ свѣта, иматъ желание да я постигнатъ, но нѣматъ методи, какъ да я приложатъ. И днесъ всички се питатъ: какъ трѣбва да се поправи свѣта? Подъ думата „свѣтъ“ разбирамъ сегашния животъ въ всичкитѣ му проявления: индивидуалния, обществения и общочовѣшкия. Какъ могатъ да се поправятъ всички тия видове животъ? — Чрѣзъ Любовьта, чрѣзъ Свѣтлината, чрѣзъ Мира и чрѣзъ Радостьта. Въ сегашния животъ Любовьта не се дава, Свѣтлината не се дава, Мирътъ не се дава и Радостьта не се дава. Азъ говоря за новия животъ, който сега иде. Той ще дойде чрѣзъ новата Любовь, която влиза вече въ свѣта. Това е пѫтьтъ на ученика. Вие трѣбва да знаете, какъ да възприемете тази Любовь. Вие трѣбва да знаете, какъ да посрещнете новата Свѣтлина, която иде въ свѣта. Вие трѣбва да знаете, кое мѣсто въ душата си трѣбва да дадете на новия Миръ. Вие трѣбва да знаете, какво най-богато, най-хубаво угощение трѣбва да дадете на Радостьта, която иде въ свѣта. Дѣто има радость, само тамъ може да има угощение.

Ще ви прочета 15 стихъ отъ 15 глава на Евангелието отъ Йоана: „Не ви наричамъ вече раби, защото рабътъ не знае, що прави господарьтъ му; а васъ нарекохъ приятели, защото всичко, що чухъ отъ Отца си, явихъ ви го“.

Онѣзи отъ васъ, които ме слушатъ, трѣбва да ме разбиратъ добрѣ, да мислятъ право. Никой отъ васъ не трѣбва да се обезсърдчава, нито да се съблазнява. Озлобяватъ се старозавѣтнитѣ, съблазняватъ се новозавѣтнитѣ, наскърбяватъ се праведнитѣ, а ученикътъ винаги се радва на противорѣчията, които срѣща въ живота си. Той знае, че всѣко противорѣчие е една велика задача въ живота му, която той трѣбва да разрѣши. Тия противорѣчия не сѫ само факти, както нѣкои ги наричатъ, но тѣ сѫ резултатъ на всички четири вида животъ, които текатъ въ нашия организъмъ. Старозавѣтниятъ животъ тече въ вашитѣ жили, въ дебелитѣ черва. Вие не можете да се избавите отъ него. Слѣдователно, той носи редъ противорѣчия въ себе си, отъ които вие не можете да избѣгате. Новозавѣтниятъ животъ тече въ вашитѣ дробове, простира се и въ вашата симпатична нервна система, въ слънчевия ви вѫзелъ. Животътъ на праведния обхваща долнитѣ пластове на мозъка, а животътъ, който обуславя „пѫтьтъ на ученика“, тече въ висшитѣ слоеве на мозъка. Той е заелъ най-хубавото мѣсто. Затова този животъ прѣдставлява идеалното въ човѣка.

По какво се познава ученикътъ? Вие ще познаете ученика по слѣднитѣ качества: той носи въ себе си една мека свѣтлина, която не прѣдизвиква никакво дразнене на очитѣ. Той говори съ толкова мекъ тонъ, че никога не дразни ухото. Той може да те нахрани съ такава храна, че никога нѣма да разстрои стомахътъ ти, нито да развали вкусътъ ти. Вие трѣбва да разбирате тия нѣща не по форма, но по вѫтрѣшенъ смисълъ. Когато имате радость, която изхвърля всички противоречия вънъ отъ васъ, вие сте засегнали една малка часть отъ живота на ученика. Тази радость ви показва, какви трѣбва да бѫдете като ученици.

Досега, мнозина хора отъ разнитѣ епохи сѫ се стремѣли да примирятъ всички тия течения въ живота и да отстранятъ противорѣчията, които се явяватъ като техни естествени резултати. Обаче, резултатите на тия животи, сами по себе си, сѫ непримирими. Ти не можешъ да примиришъ резултата отъ постѫпката на човека, който изгаря една кѫща съ резултата отъ постѫпката на другъ нѣкой, който съгражда тази кѫща. Ти не можешъ да примиришъ резултата отъ постѫпката на онзи, който изгаря една свещена книга съ резултата отъ постѫпката на другъ, който написва тази свещена книга. Ти не можешъ да примиришъ резултата отъ постѫпката на едного, който убива човека съ резултата отъ постѫпката на другиго, който ражда този човѣкъ и го отглежда. Какъ ще примирите тия два вида резултати? Нѣкой човѣкъ, следъ като убие подобния си, ще говори за карма, за Божии права, за създаването на света и т. н. Това сѫ човешки измислици. Този човѣкъ билъ ли е съвѣтникъ на Бога, да знае, че всичко това е тъй, както го разправя? Ако това е единъ общъ законъ, той трѣбва да бѫде общъ за всички. Защо праведникътъ не говори по сѫщия начинъ? Той казва, напримѣръ, че волята Божия е да се съгради тази кѫща, да се напише тази свещена книга, да се възпита и отгледа този човѣкъ. Питамъ: кое е по-хубаво, да се направи една кѫща, или да се създаде едно тѣло? И кое е по-лошо, да изгоришъ една кѫща, или да убиешъ едно тѣло?

Това сѫ елементарни въпроси, които азъ нѣма да разрѣшавамъ. Вие сте минали тия фази на животъ. Вие имате въ себе си старозавѣтния животъ, имате новозавѣтния, имате живота на праведния и сега сте при вратата на пѫтя на ученика. Това сѫ четири неизвѣстни, които трѣбва да рѣшите. Азъ минавамъ живота на старозавѣтния човѣкъ мимоходомъ, но трѣбва да го изясня. Ако имамъ врѣме, ще ви обясня, какво нѣщо е старозавѣтниятъ животъ. Казвамъ, ако имамъ врѣме, защото човѣкъ може да говори само ако има врѣме. Всички вие живѣете въ врѣме и пространство, а мнозина отъ васъ искатъ да правятъ това, което е несъвмѣстимо съ законитѣ на живата природа. Вие казвате: какъ тъй човѣкъ да не може да направи всичко, да не може да говори когато иска? Вие искате, запримѣръ, да ви държа една бесѣда по старозавѣтния животъ, но прѣдставете си, че въ това врѣме става такова землетресение, че всички камъни въ салона, дѣто ви говоря, започнатъ да се събарятъ, стѣнитѣ — сѫщо, слънцето отвънъ се помрачава и вие, отъ тия силни трусове, се намѣрите на разстояние половинъ часъ отъ салона. Питамъ: кои отъ васъ ще останатъ въ салона да слушатъ моята бесѣда? Когато слънцето изгрѣе отново, азъ ще се намѣря самъ въ салона. Всички тия работи могатъ да станатъ. Слѣдователно, за да се разисква върху такава една философия, изисква се миръ въ природата, да нѣма никакви землетресения.

Слѣдъ това вие искате да ви обясня, какво нѣщо е новозавѣтниятъ животъ. Азъ започвамъ да ви говоря, но прѣдставете си, че тъкмо въ това врѣме ви донасятъ единъ листъ, съ който ви съобщаватъ, че кредитната банка „Гирдапъ“ е фалирала. Вие, обаче, сте вложили капитала си именно въ тази банка. Хващате се за главата, ужасявате се отъ това положение и отъ този моментъ, каквото и да ви говоря вече, мисъльта за банка „Гирдапъ“ заема моето мѣсто въ главата ви. Какъ ще разберете въ този случай новозавѣтния животъ? Това сѫ факти въ живота, които всѣки день отвличатъ вашето внимание. Когато ни се говори нѣщо, ние трѣбва ба бѫдемъ тъй искрени, нашитѣ умове и сърца трѣбва да бѫдатъ тъй отворени и свободни за него, че всичко, което става отвънъ, да не ни занимава. Ние се занимаваме съ нѣща, които мязатъ на землетресенията въ природата. Ние се занимаваме съ банка „Гирдапъ“, съ редъ още материални работи и казваме: нали трѣбва да живѣемъ, нали трѣбва да имаме срѣдства? — Разбира се, че трѣбва да живѣемъ; разбира се, че трѣбва да се ползуваме отъ условията на живота. Всѣки човѣкъ, който е дошълъ на земята да живѣе, трѣбва да има условия за това; той трѣбва да има храна да яде, трѣбва да има вода да пие, трѣбва да има дрехи да се облича, трѣбва да има жилище, дѣ да се прибере и да си почине. Казватъ нѣкои, че Богъ е промислилъ за всичко. Да, Той отдавна е промислилъ за всичко, но ти самъ трѣбва да отидешъ на извора да си донесешъ вода. Никой ангелъ нѣма да слѣзе отъ небето да ти донесе вода. Единъ отъ великитѣ пророци на Израиля, мощенъ съ своитѣ знания и сила, като останалъ въ уединение, почувствувалъ нужда отъ храна, но не дойдоха ангели отъ небето да му донесатъ храна, а врани изпратиха да му услужатъ. Тѣ му носѣха хлѣбецъ въ устата си. Този великъ пророкъ разбра Божествения законъ, бѣше доволенъ отъ Него и благодари на Бога. Питамъ: колко храна може да донесе една врана въ своята човка? Вие не мислете, че тя е донесла нѣкое голѣмо парче. хлѣбъ. Не, тя донесе една малка хапка, като нафора, колкото може да носи въ устата си. Пророкътъ се задоволяваше и съ тази малка хапчица.

Сега ще направя едно малко сравнение. Вие сте въ положението на пророкъ Илия, който прѣкаралъ на уединение затънтенъ нейдѣ въ планината. Тамъ вранитѣ му носѣли хлѣба. Вие знаете, колко тежко бѣше положението на Израиля тогава! Гладни години бѣха. Три години не бѣше валѣло дъждъ — навсѣкѫдѣ имаше голѣма суша. Почти всичко бѣше изгорѣло, изсъхнало. Хамбаритѣ на Израиля бѣха изпразнени, малко хлѣбъ имаше. Жито имаха само богатитѣ, а бѣднитѣ се хранѣха съ корени. Прѣдставете си, че и вие се намѣрите въ това незавидно положение, като Илия! Какво ще почувствувате, ако дойде при васъ една врана и ви донесе малко хлѣбъ въ устата си? — Божествена Радость.

Питамъ тогава: какво нѣщо е Божествената Радость? — Тя е хапчицата хлѣбъ, която малката врана донася въ устата си. Но вие, като старозавѣтника, взимате тази хапка хлѣбъ и казвате: по-добрѣ да не е била и тя, само да ми дразни стомаха! Не ми трѣбва такава малка хапка. За менъ сѫ нужни най-малко 30 — 40 такива хапки! Вие сте недоволни, протестирате. Казвамъ: чакайте, не бързайте толкова! На другия день враната пакъ ще дойде, ще ви подхвърли още една хапка. Слѣдъ като погладувате така десеть деня, прѣставате да сте старозавѣтенъ, ставате новозавѣтенъ. Като получите тази малка хапка, казвате: малко ми е този хлѣбецъ, но ще направя единъ опитъ, все-таки ще уталожа глада си. Взимашъ тази хапка и я изяждашъ, но оставашъ ненаситенъ. На другия день враната донася още една хапка. Докато си недоволенъ, ти си старозавѣтенъ човѣкъ, но като разберешъ великия Божи законъ, да бѫдешъ доволенъ на малкитѣ хапки, които враната ти донася, минавашъ въ Новия Завѣтъ, ставашъ новозавѣтенъ човѣкъ, прѣставашъ да се ожесточавашъ, започвашъ да разсѫждавашъ, да оправдавашъ враната и казвашъ: „Наистина, колко може да донесе въ устата си тази малка врана? — Колкото тя може да изяде. Виждамъ, крилцата ѝ сѫ малки, крѣхки. И на толкова съмъ благодаренъ.“ Сега вече ти не се ожесточавашъ, не се съмнѣвашъ и отъ новозавѣтенъ човѣкъ, започвашъ да се готвишъ да влѣзешъ въ живота на праведния. И като такъвъ, започвашъ да скърбишъ, че нѣма повечко храна, и си казвашъ: „Не може ли да се намѣрятъ повече врани, поне десетина, та да ми донесатъ повече хапчици?“ Дойдете ли до това положение, този въпросъ вече лесно се разрѣшава.

Въ сегашния свѣтъ има много такива праведни хора, които казватъ: трѣбва да имаме повече храна! Просѣкътъ, който тръгва на просия въ свѣта, казва: „Дано има повече праведни хора въ свѣта, та този ще ми даде единъ грошъ, онзи ще ми даде единъ грошъ, отъ сто мѣста по единъ грошъ. правятъ 20 лева и то златни!“ Азъ ви прѣдставямъ въ форми тритѣ вида животъ.

Какъвъ трѣбва да бѫде животътъ на ученика? — Той не очаква вранитѣ да му донасятъ хлѣбъ. Ученикътъ има вече една реална опитность, той има разумна връзка съ невидимия свѣтъ, понеже е миналъ прѣзъ тритѣ етапа на живота: прѣзъ старозавѣтния животъ, прѣзъ новозавѣтния животъ и прѣзъ живота на праведния. Сега вече той влиза въ пѫтя на „ученика“, въ който пѫть трѣбва да има други схващания и възгледи за живота. Христосъ казва: „Вие, които сте минали прѣзъ тия пѫтища, трѣбва да се самоотречете отъ живота“. Отъ кой животъ? — Отъ живота на старозавѣтнитѣ. Трѣбва да се самоотречете отъ кой животъ още? — Отъ живота на новозавѣтнитѣ. И най-послѣ трѣбва да се самоотречете и отъ живота на праведния. Старозавѣтенъ ли си, ти се ожесточавашъ. Новозавѣтенъ ли си, ти се съмнѣвашъ. Праведенъ ли си, ти се наскърбявашъ. Това не сѫ грѣхове, това сѫ естествени състояния, които всички хора минаватъ. Това сѫ култури, които сѫ сѫществували въ миналото. По нѣмане на други термини, ние употрѣбяваме думитѣ старозавѣтенъ, новозавѣтенъ, праведенъ човѣкъ и ученикъ.

Ако обърнемъ страницитѣ на Стария Завѣтъ, ние виждаме, че тамъ има изказани велики нѣща, но великитѣ работи не сѫ останали въ Стария Завѣтъ. Тѣ сѫ прѣминали въ Новия Завѣтъ. Има хора и отъ сегашната култура, които казватъ, че грѣшниятъ човѣкъ може да бѫде праведенъ. Не, грѣшниятъ човѣкъ никога не може да бѫде праведенъ. Той, обаче, има възможность да изправи грѣховетѣ си и слѣдъ това да стане праведенъ човѣкъ. А сегашнитѣ хора, като искатъ да подкрѣпятъ мисъльта си, че грѣшниятъ човѣкъ може да бѫде праведенъ, привеждатъ слѣдния примѣръ. Тѣ казватъ: вижте онзи човѣкъ, бѣше затъналъ до уши въ дългове, но сега оправи живота си, изправи работитѣ си и се облѣче съ рединготъ, съ хубави модерни панталони, съ лачени обуща, съ цилиндъръ на глава, съ хубава, цвѣтно нашарена връзка, съ златенъ часовникъ на хубава, солидна верижка, съ бастунъ, съ дръжка отъ слонова кость въ рѫка, и тъй върви, като джентлеменъ, по всички правила на благородникъ: вдига бастуна, пакъ го слага на земята и на всички познати вѣжливо се покланя. Дѣ какъ мине, всички казватъ: ето единъ благороденъ човѣкъ! казвамъ: дано никой не чува това, що други хора казватъ. Мине шапкарьтъ покрай него, казва: „Тозъ цилиндъръ е мой“! Мине дрехарьтъ, казва: „Тия дрехи сѫ мои, още не ми сѫ платени“! Мине обущарьтъ, казва: „Тия лачени обуща сѫ мои“! Мине часовникарьтъ, казва: „Този часовникъ е мой“! А ние се чудимъ на този човѣкъ , че билъ джентлеменъ, че билъ благородникъ. Той обралъ свѣта, облѣкълъ се съ чуждо и минава за човѣкъ отъ високо произхождение. Не, той е единъ грѣшникъ. Азъ наричамъ грѣшнитѣ хора „хора, накичени съ добродѣтелитѣ на праведнитѣ“. Облѣкли се съ тѣхни дрехи и минаватъ за праведни. Българинътъ, слѣдъ като е разбралъ тази философия, казва: „Чуждото нѣщо и на връхъ Великъ-день се взима“. Какъ да не се вземе? Ще дойде врѣме, когато всички заграбени нѣща ще се взематъ. Законъ има затова! Ще дойдатъ стражари, ще хванатъ облѣчения джентлеменъ, ще го дадатъ подъ сѫдъ, ще му взематъ дрехитѣ, цилиндъра, лаченитѣ обуща, златния часовникъ съ верижката — всичко това ще си отиде на своето мѣсто.

И тъй, азъ искамъ да ме разберете добрѣ. Ако се озлобявате, ожесточавате, трѣбва да знаете, че това е старозавѣтниятъ животъ, който тече въ вашитѣ жили. Но старозавѣтниятъ животъ не сте вие. Не смѣсвайте вашата личность, вашата индивидуалность, вашето лично разбиране за живота съ дълбокитѣ вѫтрѣшни стремежи на вашата душа. Когато говоримъ за новозавѣтния животъ, пакъ разбираме течения, които ставатъ вѫтрѣ въ васъ. Сѫщото нѣщо е и животътъ на праведния. Това сѫ общи колективни течения на човѣшкото съзнание. Това сѫ възгледитѣ на всички хора отъ миналото. Казва Христосъ: „Съблазнитѣ неизбѣжно ще дойдатъ, но тежко и горко на онзи, чрѣзъ когото идватъ“. Въ какво седи това ,,горко“? —Този човѣкъ неизбѣжно ще страда. Въ старозавѣтния животъ е казано: „Много сѫ изпитанията и страданията на праведния, но отъ всички тѣхъ Богъ ще го избави“. Колкото се отнася до ученика, Христосъ казва: „Ако имате Любовь, т. е., ако сте влѣзли въ тази нова епоха като ученици и ме любите, ще упазите моя законъ и ще имате Миръ и Радость въ душитѣ“. Ученицитѣ ще носятъ Радостьта въ живота си, като разрѣшение на своитѣ задачи. Азъ не говоря за радость, която се мѣни, но за Радостьта на ученика, която нищо въ свѣта не може да засѣнчи, която отъ нищо не отпада. Тя е най-високиятъ върхъ въ материалния свѣтъе. Никакъвъ облакъ не може да достигне до този върхъ. Божественото слънце всѣкога огрѣва този върхъ. Никакви бури нѣма на този върхъ. Тамъ царува Любовьта, тамъ царува Свѣтлината, тамъ царува Мирътъ, тамъ царува и самата Радость. Тъй разбираме ние Радостьта на ученика.

Любовьта, това е най голѣмата сестра, най-голѣмата дъщеря на Бога, родена въ вѣчностьта. Свѣтлината, това е най-голѣмиятъ братъ, сѫщо роденъ въ вѣчностьта. Мирътъ, това е най-хубавото жилище, въ което Радостьта може да живѣе. За въ бѫдеще, ако искате да съградите своето тѣло, своето жилище, Мирътъ трѣбва да ви дойде въ помощь. Такъвъ е законътъ. И тогава, Радостьта ще влѣзе да живѣе въ това тѣло. Радостьта е най-малката, най-любимата сестра, която всички галятъ. Дѣто има Любовь, има и Радость. Дѣто има Любовь, има и Свѣтлина, има и Миръ, а Мирътъ носи Радостьта. Мирътъ носи жилището на Радостьта. Ако нѣмате Миръ, Радостьта никога не идва на земята. Тя не идва безъ да сте ѝ приготвили жилище. Любовьта, Свѣтлината и Мирътъ сѫ отстѫпили най-високия върхъ на земята за Радостьта.

За въ бѫдеще, при повече свободно врѣме, ще засегнемъ въпроса, какъ трѣбва ученикътъ да се лѣкува, както и въпроса, какви сѫ законитѣ, по които той може да си създаде едно ново тѣло. За тази цѣль той трѣбва да изучава законитѣ на Мира. Това е вѣрно и въ обикновения живот! Вземете, запримѣръ, какви дѣца ще роди онази майка, чийто умъ не се безпокои, нито смущава отъ нѣкакви бури и противорѣчия въ свѣта. и чийто духъ е тихъ и спокоенъ? — Тя ще роди здрави дѣца. Всички майки, които иматъ миръ въ душата си, раждатъ здрави дѣца. Онази майка пъкъ, която се е тревожила прѣзъ всичкото врѣме на своята брѣменность, било отъ условията на живота, било отъ неблагоприятнитѣ съчетания въ природата, ражда болни, хилави дѣца.

Ние прѣнасяме този законъ и къмъ себе си. Всѣки човѣкъ, който влѣзе въ пѫтя на ученика, той ще ражда, ще създава по една нова мисъль и по едно ново чувство, и то не само веднъжъ прѣзъ годината, но почти всѣки часъ, почти всѣка минута. Въ какво положение ще се намѣрите тогава? Рибитѣ какъ разрѣшиха този въпросъ? Тѣ въ миналото имаха една възвишена култура, но какво направиха? Изхвърлиха въ водата всички свои мисли и чувства въ видъ на малки яйчица. Тѣ изхвърляха наведнъжъ по 200 — 300 хиляди яйца и тъй ги оставяха. Така и ние по нѣкой пѫть написваме нашитѣ мисли на книгитѣ и ги оставяме настрана, да се излюпятъ, както яйцата на рибитѣ. но това не е правилно разрѣшение на великия Божи законъ.

Сега азъ не искамъ да ангажирамъ съ своята бесѣда за дълго врѣме вниманието ви, да ви развивамъ по единъ философски начинъ новата мисъль за старозавѣтния животъ, за новозавѣтния животъ и за живота на праведния, защото ще се уморите. Кой ще остане да ме слуша? — Никой. Започна ли да говоря за живота на ученика, той ще ми каже: „Говори, Учителю, азъ съмъ готовъ да те слушамъ!“

Сега азъ засѣгамъ въпроса психологически. Туй, което вие търсите въ живота си, е щастието. Вие търсите и богатството и знанието въ свѣта. Стремежътъ ви да търсите всичко това е правъ. Казано е въ Писанието: „Искай, хлопай, търси!“ Погрѣшката не седи въ това, че търсите щастие, богатство и знание, но начинитѣ, методитѣ, които избирате, за да постигнете тия нѣща, сѫ неправилни. Въ методитѣ има отклонения. Слѣдователно, за всѣко нѣщо ученикътъ трѣбва да има само една идея, а не двѣ идеи. Има ли двѣ идеи за едно и сѫщо нѣщо, той ще се раздвои.

Ще ви приведа единъ примѣръ отъ Свещеното Писание. Всемирната Бѣла Школа започна съ два ученика. Слѣдъ тѣхъ дойдоха други двама, Адамъ и Ева, създадени по образъ и подобие на първитѣ. Тѣ бѣха вторитѣ иницирани ученици на тази Школа, които Богъ въведе въ рая и имъ даде първата задача за разрѣшение. Той ги повика при себе си и имъ каза: ,,Ще се занимавате съ всички дървета на рая, ще ядете отъ плодоветѣ на това дърво, наречено „дърво на живота“, както и отъ всички други плодове, но тукъ има едно дърво, съ което нѣма да се занимавате и отъ плода му нѣма да вкусвате. Въ който день вкусите отъ неговитѣ плодове, вашиятъ умъ, вашето сърце и вашата душа ще се отровятъ, защото въ него се криятъ всичкитѣ отрови на живота“. Азъ ви говоря на модеренъ езикъ, а въ Писанието е казано съ други думи. И рече имъ Богъ: ,,Въ който день ядете отъ плода на това дърво, ще умрете“. И това не бѣха прости хора, но най-малко кандидати за ученици.

Единъ день, другарьтъ на единия отъ ученицитѣ ходѣше изъ райската градина да изучава дърветата: разглеждаше ги, държеше си бѣлѣжки, правѣше си снимки. По едно врѣме той се приближи и къмъ дървото за „познаване доброто и злото“ и започна да го изучава; прѣброяваше листата му, изчисляваше броя на плодоветѣ, формата имъ, цвѣта имъ и т. н. Въ този моментъ се приближава до дървото единъ благообразенъ на видъ човѣкъ, съ дълга черна брада, съ черни мустаци, увиснали надолу, облѣченъ съ черенъ дълъгъ рединготъ, като на староврѣменнитѣ учени хора, отгорѣ метналъ черна разперена тога, на врата черна огърлица, на която виси черенъ кръстъ, на главата златна корона, съ черни диаманти околовръстъ, и внимателно, тихо запитва този ученикъ: „Мога ли да зная, съ какво се занимавате, какво изучавате?“ — Нашиятъ Учитель ни зададе една задача; нея рѣшавамъ. — Какво знаете за това дърво? — Нашиятъ Учитель ни каза, че въ който день хапнемъ отъ плодоветѣ на това дърво, ще умремъ. — Не, вашиятъ Учитель има друго разбиране по този въпросъ. Той ви казва така, за да изпита умоветѣ ви. Вие не сте Го разбрали добрѣ. Отъ думитѣ Му се подразбира, че въ който день хапнете отъ плодоветѣ на това дърво, ще станете като вашия Учитель и нѣщо повече отъ Него. — Тъй ли? — Да, ето тия знаци, които нося по себе си. показватъ, че азъ зная това нѣщо, защото съмъ завършилъ тази Школа, въ която вие едва сега влизате. Азъ съмъ вече адептъ на Школата. Герданитѣ, които нося, ми сѫ дадени, като емблемъ на завършено образование. Едно врѣме и мене, като васъ, изпитваха при това дърво, но азъ не бѣхъ тъй простъ като васъ, правилно рѣшихъ задачата. — Тъй ли? Щомъ сте я рѣшили правилно, лесна работа тогава. И ученикътъ веднага отстѫпва. Този господинъ продължава по-нататъкъ: „Азъ съмъ запознатъ съ вашия Учитель. Той ме изпрати да дойда при васъ, да ви освѣтля върху въпроса“. И тѣ повѣрваха. Въ какво? — Че като яде човѣкъ отъ плодоветѣ на това дърво, не само че нѣма да умре, но ще стане като Учителя си, дори и по-горенъ отъ Него. И дѣйствително, и двамата ученици ядоха отъ плодоветѣ на забраненото дърво и съгрѣшиха.

Казвамъ: тия кандидати за ученици имаха двѣ идеи за дървото на познаване доброто и злото. Първата идея бѣше, че въ който день ядатъ, ще умратъ. Втората идея бѣше, че въ който день ядатъ, не само че нѣма да умратъ, но като Учителя си ще станатъ, а дори и като Бога. Коя мисъль излѣзе вѣрна? — Първата. Първата мисъль, първиятъ лѫчъ въ свѣта е Божествениятъ лѫчъ. Вториятъ лѫчъ е отражение, а отражението има обратна посока, не води къмъ цѣльта. Щомъ имате двѣ идеи за едно и сѫщо нѣщо, вие нѣмате реалностьта, но отражението. И ако се водите по отражението на нѣщата, нѣма да имате никакви резултати. Вие ще дойдете до сѫщото мѣсто, отдѣто сте тръгнали. Слѣдователно, и грѣшнитѣ хора единъ день ще се върнатъ къмъ Бога, но прѣзъ това мѣсто, отдѣто сѫ излѣзли. Вие знаете ли мѣстото, прѣзъ което хората сѫ излѣзли първоначално? — То е най-тѣсното мѣсто, прѣзъ което човѣкъ може да мине.

Та онѣзи отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ ученици, ще иматъ само едно схващане за нѣщата. Вие можете да имате само единъ Учитель въ свѣта! Азъ говоря за ученика. Всѣки може да ви говори, вие ще го изслушате, безъ да се противите. Какво трѣбваше да направи ученикътъ, който бѣше въ райската градина, като слушаше да му говори адептътъ прѣдъ дървото за познаване доброто и злото? На този адептъ азъ бихъ казалъ слѣдното нѣщо: „Почитаеми Господине, ти си единъ отъ първитѣ ученици на Школата, но азъ не искамъ да бѫда пръвъ. Азъ искамъ да нося бѣла прѣмѣна, а не черна, като твоята. Ако ти, слѣдъ като си се занимавалъ много години съ това дърво, придоби тази черна краска, азъ ще отложа тази наука за другъ пѫть. Благодаря ти за тази услужливость и готовность да ме просвѣщавашъ, но още не съмъ готовъ за това. Тази Школа прѣпорѫчва на слабитѣ ученици да избѣгватъ изучаването на този въпросъ. Този въпросъ е много сложенъ, и азъ ще го отложа за въ бѫдеще, когато се засиля. Като се видимъ втори пѫть, ще си поговоримъ по този прѣдметъ. Сега, довиждане“! Всичко това ще му докажа научно, безъ да го обидя въ нѣщо.

Христосъ казва: „Не ви наричамъ вече раби, но приятели“. Вие сте слушали много пѫти думата рабъ. Робството е най-долното положение, което човѣкъ може да заеме въ този свѣтъ. По-долно положение отъ него нѣма. Робъ — заробване — значи, каквото кажатъ на човѣка, да го направи, безъ какво и да е противорѣчие, безъ всѣкакво противодѣйствие. Ще го направи, нѣма какво. Азъ не говоря за състоянията въ живота, но за съзнателното робство, въ което може да изпадне човѣкъ. Робство има въ умствения свѣтъ — ти не си свободенъ да мислишъ, както искашъ. Робство има въ духовния свѣтъ — ти не си свободенъ да чувствувашъ, както искашъ. Докато други ти опрѣдѣлятъ едно вѣрую, докато други ти налагатъ едно учение, ти не можешъ да бѫдешъ свободенъ. Защо Господъ даде свобода на двамата ученици въ рая? Той не можа ли да постави два ангела прѣдъ дървото за познаване доброто и злото, които да не позволятъ на двамата ученици да ядатъ отъ плодоветѣ на това дърво? — Можа, но Той не постави никакви стражари прѣдъ това дърво, а го остави свободно. Какво разрѣшение на въпроса щѣше да има, ако тия ангели стояха съ пламенни мечове прѣдъ това дърво и не позволяваха никому да се докосне до него? — Ние и досега щѣхме да бѫдемъ праведни хора. За прѣдпочитане е свободата, придобита по негативенъ начинъ, отколкото ограничението. Ограничения има навсѣкѫдѣ. Ограничения има, запримѣръ, въ старозавѣтния животъ. Ограничения има въ новозавѣтния животъ. Ограничения има и въ живота на праведния. Въ живота на ученика, обаче, ограничения нѣма. Тамъ всѣка негова постѫпка е съзнателна и разумна.

Та казвамъ: въ свѣта има три положения, въ които вие може да дѣйствувате. Първото положение: вие сте разумно сѫщество, което невидимиятъ свѣтъ изпраща на земята и ви дава тѣло, безъ да ви пита, искате ли, или не искате. Такова е положението на старозавѣтния човѣкъ. Второто положение: изпращатъ ви на земята, даватъ ви тѣло, като се ползувате само съ една малка свобода, да кажете, дѣ искате да дойдете. Това е положението на новозавѣтния човѣкъ. Третото положение: изпращатъ ви отъ невидимия свѣтъ на земята при най-благоприятни условия да се учите, за което се ползувате съ сравнително по-голѣма свобода. Това е положението на праведния човѣкъ. Въ старозавѣтния животъ вие ще изкупувате грѣховетѣ си и ще се мѫчите. Въ новозавѣтния животъ вие ще се самоусъвършенствувате. Въ живота на праведния ще помагате на другитѣ, а като дойдете на земята, като ученикъ, ще изучавате първото правило, чрѣзъ което Любовьта може да се приложи въ вашия животъ. При Любовьта азъ опрѣдѣлямъ себе си, свойтѣ постѫпки, отношенията си къмъ хората и къмъ съвършенитѣ сѫщества. Дойде ли нѣкой човѣкъ при васъ, отношенията ви къмъ него сѫ вече опрѣдѣлени, вие знаете, какъ да постѫпите съ този човѣкъ. Вие можете да му говорите много благо, при това отношенията ви да бѫдатъ неестествени. Вие можете да му говорите много грубо, при това отношенията ви да бѫдатъ пакъ неестествени. Питамъ: кой е най-правилниятъ начинъ, по който трѣбва да говорите на нѣкой човѣкъ? Вие ще му говорите, както говорите на себе си. Вие ще бѫдете тъй снизходителни къмъ другитѣ, както и къмъ себе си.

Казвамъ: онѣзи отъ васъ, които искатъ да влѣзатъ въ пѫтя на ученичеството, трѣбва да иматъ възвишенъ идеалъ. Тѣ трѣбва да изучаватъ вѫтрѣшното ограничение. Ония, които живѣятъ въ старозавѣтния животъ, казватъ: дотегна ни вече животътъ, не искаме повече да живѣемъ. Другъ нѣкой казва: не искамъ да живѣя вече, искамъ да умра. Казвамъ му: хубаво е това, но има ли, кой да те погребе? Щомъ искашъ да умрешъ, трѣбва да намѣришъ нѣкой да те погребе. Сѣмето, което излиза изъ житницата, трѣбва да намѣри човѣкъ, който да го посѣе на нивата. Не е достатъчно само да го извадятъ навънъ и да го хвърлятъ нѣкѫдѣ. Това още не е разрѣшение на въпроса. Ако ти умрешъ безъ да има нѣкой да те погребе, ти изгубвашъ своето прѣдназначение въ свѣта.

Слѣдователно, подъ думата „умиране“, ние подразбираме „посѣване“. Христосъ казва: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то нѣма да даде никакъвъ плодъ“. Тогава! питамъ: какъ искашъ да умрешъ, като житно зърно, което умира и погребватъ въ земята, или безъ да го погребватъ? Когато житното зърно умре и се зарови въ земята, то принася плодъ много и прѣминава отъ едно състояние въ друго. И тъй, при всѣко страдание вие сте заровени въ земята. При всѣка голѣма тъмнина, при всѣка голѣма скръбь вие искате да умрете, да се хвърлите отъ нѣкоя голѣма канара, или да се удавите, или да се обѣсите, или да се мушнете съ нѣкой ножъ, или да си отсѣчете главата и т. н. Всички тия нѣща идватъ отвънъ, тѣ не сѫ ваши желания. Това сѫ все ваши другари на миналото, които ви даватъ тия съвѣти, Нѣкой отъ тѣхъ ти казва: ако искашъ да свършишъ съ живота си, вземи единъ револверъ или една чаша съ отрова. Не, не се свършва тъй лесно. Счупенитѣ чаши не разрѣшаватъ човѣшкия животъ. Изгорѣлитѣ кѫщи не разрѣшаватъ човѣшкия животъ. Умирането на хората не разрѣшава човѣшкия животъ. Нито страданията, нито мѫченията, нито невѣрието, нито съблазнитѣ сѫ въ състояние да разрѣшатъ живота.

Що е животътъ? — Той е голѣмата дъщеря на Бога, която единствено можете да вземете като учителка. Тя ще ви заведе при Учителя ви. Учительтъ има четири ученици въ този свѣтъ, които Той обича. И ако тѣзи ученици ви прѣпорѫчатъ на Него, Той ще ви приеме въ Школата. Ако Любовьта ви прѣпорѫча на вашия Учитель, Той ще ви приеме въ Школата. Ако Свѣтлината ви прѣпорѫча на вашия Учитель, Той ще ви приеме въ Школата. Ако Мирътъ ви прѣпорѫча на вашия Учитель, Той ще ви приеме въ Школата. И най-послѣ, ако и Радостьта ви прѣпорѫча на вашия Учитель, Той ще ви приеме въ Школата. Ако тия четири ученици кредитиратъ за васъ, Учительтъ ще ви отвори вратитѣ на Школата, ще ви даде свободенъ входъ, ще ви благослови, ще ви запознае съ други ученици, и отъ този моментъ вие ще имате достѫпъ въ Школата. Нѣмате ли прѣпорѫката на Любовьта, вашиятъ Учитель не може да ви приеме. Азъ не говоря за Любовьта, като разумна сила, нито като вѫтрѣшно чувствуване, но говоря за Любовьта, като едно отъ разумнитѣ сѫщества, първо по рода си. Тя е най-мощниятъ духъ, най-силниятъ ангелъ. По-красиво, по-силно и по-благородно сѫщество отъ Любовьта нѣма. Като погледнешъ лицето на този ангелъ, всѣкаква скръбь изчезва. Като те срещне, той ще те пригърне, ще те помилва и слѣдъ като те остави отъ пригрѫдкитѣ си, всичкитѣ ти страдания, всичкитѣ ти грѣхове изчезватъ. И, слѣдъ това, като се погледнешъ въ огледалото, виждашъ, че мязашъ на него. Кажешь ли обаче, че всичко това е твое, ти веднага ще потъмнѣешъ. Затова, ти ще пригърнешъ този ангелъ, ще му благодаришъ и ще кажешъ: стой при мене, не ме оставяй. Отсега нататъкъ ще ходя по твоитѣ пѫтища. Работи въ менъ, отвѫтрѣ, а не само да ме утѣшавашъ, отвънъ. Говори ми за моя Учитель, азъ ще те слушамъ. И той започва да говори сладко, увлѣкателно. Този ангелъ на Любовьта е най-голѣмата дъщеря на Бога. Тя говори тъй сладко, че който чуе нейния гласъ, никога нѣма да я забрави.

Казвате: това е първата Любовь. Всички говорите за първата Любовь, но никой отъ васъ не я задържалъ. Нѣкои отъ васъ сѫ опитали първата любовь за една секунда; други сѫ я опитали за петь секунди; трети за десеть секунди, а малцина само сѫ я опитали за 60 секунди. Проявената Любовъ е голѣма величина. Да я опиташъ само за 60 секунди, това е много нѣщо. Но понеже мащабътъ на физическия животъ е много голѣмъ, не зная тогава, какво ще ни ползува такава малка хапчица, донесена отъ една врана. Илия тогава не знаеше закона на смаляването, но като изпадна въ тия ограничителни условия на живота, го научи. Когато враната му носѣше малкитѣ хапчици хлѣбъ, той не бѣше вече голѣмъ човѣкъ, а заемаше положението на една малка пеперуда, тъй щото отъ тази храна даже му оставаше. Той казваше: „Господи, храната, която ми изпращашъ, е въ изобилие“! Така Илия се смали и се задоволяваше съ храната, която една врана можеше да изяде. Този законъ е вѣренъ и по отношение на Бога. Нѣкой пѫть Богъ дохожда до насъ, смалява се, за да ни повдигне. Божието благословение не седи въ голѣмитѣ работи, но въ малкитѣ. Малкото житно зърно, запримѣръ, съдържа всички условия за единъ великъ животъ. Така и вие съдържате всички условия за единъ великъ животъ. Дѣ се криятъ тѣ? — Въ вашия умъ, въ вашето сърце, въ вашата душа, въ вашия духъ. Но за това се изисква врѣме. Да бѫдете ученици, първо трѣбва да влѣзете въ Школата, но врѣме се изисква, за да разберете Любовьта, Свѣтлината, Мира и Радостьта въ една планета, а врѣме Богъ е далъ, колкото искате. Врѣмето е безконечно, то нѣма ни начало, ни край. И по отношение врѣмето понѣкога Господъ казва: „Ще почакашъ малко“! Умрешъ прѣждеврѣменно, плачешъ, Господъ ти казва: „Ще почакашъ малко, има врѣме, пакъ ще те повикамъ. Тогава ще ти дамъ на разположение врѣме, колкото искашъ“. Ти казвашъ: „Господи, искамъ да живѣя 60 години, да продължа работата си!“ Той те пита: „Не искашъ ли повече години? Хайде, азъ ти давамъ още 20 години“. Никой отъ васъ не е издържалъ до 120 години. Въ какво положение ще се намѣрите, ако вие сте на 120 години и се огледате самъ на земята, немилъ-недрагъ за всички? Вашитѣ другари заминали, новото поколѣние не ви познава, не ви зачита. Всички ви погледнатъ и казватъ: този старецъ защо ли не замине? Какво ще прави още на земята? Неговиятъ умъ не може да схваща новитѣ врѣмена. Ще кажете: този старецъ поне опитности ще има. Какви опитности?

Ще ви приведа единъ примѣръ за дѣдо Стоянъ Пенджурски, който билъ на 100 години. Той събира единъ день дѣцата наоколо си и започва: ,,Ехъ, дѣца, дѣца, знаете ли, какви нѣща е научилъ дѣдо ви отъ живота? Знаете ли, колко е патила главата ми? Едно врѣме, като бѣхъ 20-годишенъ момъкъ, ходихъ въ Австрия да печеля, бѣхъ градинарь. Единъ день пишатъ ми отъ дома, че ме сгодили. Взимамъ веднага паритѣ, които бѣхъ спечелилъ, и тръгвамъ за въ кѫщи радостенъ и веселъ. Когато минавамъ прѣзъ Стара-Планина, хванаха ме турски разбойници, обраха ме, и азъ се върнахъ дома си бѣденъ и раненъ. Отиде моята годеница! — не можахъ да се оженя. Знаете ли, дѣца, какво значи човѣкъ да работи цѣли 10 години въ чужбина, както азъ работихъ въ Австрия, и да изгуби паритѣ си въ единъ день? Върнахъ се пакъ въ Австрия, взехъ двама ортаци, да работимъ заедно една градина, но слѣдъ като работихме и тримата 10 години, тия ортаци ме обраха. И азъ пакъ се върнахъ въ България съ дрипелитѣ си, безъ да мога да се оженя. И тъй, станахъ човѣкъ на 45 години и си казахъ: веднъжъ разбойници ме обраха, втори пѫть — моитѣ ортаци. Какво да правя сега? Най-послѣ, за добро, за зло, рѣшихъ да се оженя за една богата мома — продадохъ свободата си. Какво излѣзе отъ тази женидба? - Тази жена ме биеше по два пѫти на день. Виждате ли, дѣца, какво е патилъ дѣдо ви отъ тази жена? Не стига това, но родиха ми се синъ и дъщеря, които мязаха на майка си. Когато пораснаха, синътъ ме хване за краката, дъщерята за косата, а жена ми отгорѣ ме налага съ дърво. Да не ви дава Господъ такава опитность!

Това е опитностьта на дѣдо Стоянъ Пенджурски. Питамъ: каква философия има въ това, че го обрали разбойници, че го обрали ортаци, че го налагали жена му, синъ му, дъщеря му? Всинца вие имате такава опитность. Кой отъ васъ не е битъ? Но дѣ седи разрѣшението на въпроса? Обръща се дѣдо Стоянъ Пенджурски къмъ дѣцата и ги пита: „Дѣца. макаръ че сте млади, а азъ толкова старъ, не можете ли да ми кажете, какво трѣбва да правя сега? Азъ не зная, защо главата ми тегли толкова много! Самъ не можахъ да спечеля, съ ортаци — сѫщо, отъ женидбата само бой видѣхъ. Кажете ми, дѣдовото, мои грѣхове ли изплащамъ, майка ми и баща ми ли сѫ били грѣшни? Защо става всичко това?“ — Не знаемъ, дѣдо. — Опичайте си умоветѣ, дѣца, да не ви патятъ главитѣ, като моята! Това бѣше заключението на дѣдо Стоянъ Пенджурски.

Азъ ви моля, ако между васъ има нѣкой Стоянъ, да не ми се сърди, че съмъ взелъ неговото име, защото, каквото име и да взема, все ще го носи нѣкой отъ васъ. Азъ говоря за дѣдо Стоянъ Пенджурски.

Въ този примѣръ се виждатъ тритѣ живота, които човѣкъ трѣбва да разрѣши на земята. Разбойницитѣ прѣдставляватъ старозавѣтния животъ; ортацитѣ — новозавѣтния; дъщерята, която бие баща си, показва, какъвъ пѫть трѣбва да мине праведния. Кажете ми, кой праведникъ не е битъ като дѣдо Стоянъ Пенджурски? Кой художникъ не е битъ по всички правила? Ако ме попитате, защо е така, не мога да ви отговоря, но казвамъ, че това е фактъ. Това е задачата, която всички трѣбва да разрѣшите. Азъ нѣма да се спирамъ да разрѣшавамъ въпроситѣ на старозавѣтния и на новозавѣтния животъ, понеже ви считамъ достатъчно умни сами да си ги разрѣшите. Азъ ви давамъ упѫтвания, какъвъ трѣбва да бѫде пѫтьтъ на ученика. Пѫтьтъ на ученика трѣбва да бѫде пѫть на Любовьта, пѫть на Свѣтлината, пѫть на Мира и пѫть на Радостьта. Можете ли да влѣзете въ този пѫть, не за въ бѫдеще, но още сега, още този моментъ? Любовьта не зависи отъ знанието ви. Знанието е второстепенно нѣщо. Любовьта не зависи нито отъ вашата сила, нито отъ вашата красота. Знанието, силата, красотата, това сѫ само условия, които вашата душа може да използува, за да разрѣши задачата на своя животъ. Любовьта е въ състояние, при най-малкитѣ изключения, да разрѣши всички трудни въпроси. При сегашното положение, въ което се намираме, Любовьта е въ състояние да разрѣши 75 % отъ мѫчнотиитѣ ви. Мѫчнотиитѣ сѫ задачи, които ученикътъ не трѣбва да избѣгва. Възроптае ли, защо Господъ му е далъ тази задача, той не може да бѫде ученикъ. Напротивъ, той трѣбва да каже: Господи, благодаря Ти, че ми даде тази трудна задача. Когато Господъ или Учительтъ ти те поставятъ прѣдъ една трудна задача, тѣ иматъ високо мнѣние за тебъ. Когато Учительтъ ти не те вдига на урокъ, когато не ти дава задачи, тогава именно злото ще дойде. Ако си старозавѣтенъ, ще се озлобишъ. Ако си новозавѣтенъ, ще се съблазнишъ. Ако си праведникъ, ще се наскърбишъ. Това сѫ състояния. Ако ти се намирашъ прѣдъ голѣмо изпитание, какво ще направишъ? Ако старозавѣтниятъ животъ има прѣодоляваще влияние върху тебъ, ти ще се озлобишъ и ще си кажешъ; азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ, че Господъ ми даде толкова голѣми изпитания? Главата ми побѣлѣ отъ страдания! Ако новозавѣтниятъ животъ има прѣодоляваще влияние върху тебъ, ти ще се съблазнишъ и ще кажешъ: защо тия страдания идватъ върху менъ? Ето, азъ се моля по три пѫти на день, чета Евангелието и като ме вдигнатъ на урокъ, слѣдъ като съмъ училъ цѣлъ день, учительтъ ми пише една тройка, а този ученикъ тамъ, по-малко учи отъ менъ, но учительтъ му пише шесторки. Има нѣкаква причина, навѣрно учительтъ не е добрѣ разположенъ къмъ менъ. Ако ти опрѣдѣляшъ характера на своя учитель отъ бѣлѣжкитѣ, които той ти поставя, тогава ти си разбралъ отчасти старозавѣтния и отчасти новозавѣтния животъ.

Та казвамъ: задачата, която имате да разрѣшите въ живота си, е трудна. Защо? Защото се намирате при трудни условия, но трѣбва да знаете, че Богъ е Богъ на Любовьта, на Свѣтлината, на Мира и на Радостьта. Господъ владѣе небето, Господъ владѣе живота. Господъ носи вѣчното веселие и миръ за душата. Какво ни показва врѣмето тази сутринъ? Днесъ азъ говоря за ученика и вижте, какво е небето, какъ хубаво го е направилъ Господъ! Това чисто, свѣтло и приятно небе е заради ученика, който е възлюбениятъ на Господа. За ученика, който иска да учи, Господъ дава всичко най-добро. Ученикътъ пъкъ казва: Господи, всичко, което Ти си отредилъ за мене, е хубаво. Азъ се радвамъ, че мога да рѣшавамъ задачитѣ, които Си ми далъ. Този хубавъ день не е за старозавѣтнитѣ. Този хубавъ день не е за новозавѣтнитѣ. Този хубавъ день не е и за праведнитѣ. Този хубавъ день е за ученика, който иска да учи — за възлюбения на Бога. Слѣдователно, само ученикътъ може да каже: хубавъ е този день! Той нѣма да го каже гласно, но ще почувствува въ душата си, че това е Божие благоволение. Това показва, че ако вие ходите по пѫтя на ученика, споредъ както азъ ви говоря, и вашето вѫтрѣшно небе ще бѫде тъй ясно, и вашето сърце ще бѫде тъй чисто, както е небето днесъ. Сѫщо така и вашиятъ умъ, и вашата душа ще бѫдатъ като днешното безоблачно, чисто и свѣтло небе.

Сега, азъ искамъ да ме разберете правилно. Азъ внимавамъ въ думитѣ си, да не внеса въ васъ нѣкакви илюзии, да очаквате повече, отколкото може да ви се даде. Запримѣръ, азъ често съмъ правилъ слѣдния опитъ: дамъ нѣкому една круша, но той не е доволенъ, иска по-голѣма круша. Дамъ му по-голѣма круша, пакъ не е доволенъ, иска една за дъщеря си. Дамъ и за нея. Пакъ е недоволенъ, иска за приятеля си. И тъй, за приятеля си вземе, за този - онзи вземе, погледнешъ го, събралъ десетина круши. Дали ще ги даде на тия, за които ги е взелъ, то е въпросъ. Азъ го гледамъ, обаче, седналъ подъ нѣкое дърво на сѣнка и си ги яде самъ, една слѣдъ друга. Той прѣдставлява едноврѣменно и дъщеря си, и приятелитѣ си. Такова е разбирането му! Злото не е въ това, че този човѣкъ иска повече, но въ неправилното разпрѣдѣление на полученитѣ блага. Той не е разбралъ смисъла на нѣщата. Обаче, ученикътъ, който влиза въ живота, трѣбва да разбира смисъла му, за да може да реализира хубавото въ този животъ. Нѣкой казва: идеитѣ на новото учение, които се проповѣдватъ, не сѫ засега, тѣ не могатъ да се реализиратъ. Не, именно сега е врѣмето имъ, но трѣбва да знаешъ какъ да ги приложишъ. Ти не можешъ да пробиешъ една канара съ нѣкое дърво, но ако вземешъ единъ диамантенъ свределъ, ще я пробиешъ.

Въ Африка има сонди, които пущатъ въ земята на дълбочина 800 м. и оттамъ извличатъ вода. Такива сонди могатъ да се спуснатъ и на дълбочина до 2000 м.. Тамъ водата е още по-хубава. Днесъ земята е много малко проучена. Има извѣстни земни пластове, до които съврѣменнитѣ учени още не сѫ достигнали. Стремежъ на ученика е не само да проникне съ тия сонди до дълбочина 2000 м. надолу въ земята, но да издигне нагорѣ въ прстранството високи стълбове, близо 500-1000 клм. височина. Знаете ли, каква енергия би потекла надолу по тия стълбове? Ние бихме създали единъ perpetum-mobile. Знаете ли, какъвъ океанъ отъ енергия се крие въ пространството? По сѫщия начинъ и въ вашия мозъкъ се крие грамадна енергия, която изисква врѣме и пространство, за да се прояви и реализира. Единствената причина, дѣто не можете да реализирате това, което Богъ ви е далъ, то е, че се занимавате съ идеи, които отпослѣ сѫ дошли. Това сѫ идеитѣ на старозавѣтния животъ. Вие ще оставите настрана старозавѣтния животъ; ще оставите настрана и новозавѣтния животъ. Нѣкой казва: искамъ да бѫда праведенъ. Не, вие ще оставите и живота на праведния. Едно ще гледате да придобиете — животътъ на ученика. Това е новото въ свѣта. Нѣма да ликвидирате съ стария животъ, но ще го държите настрана, да не се смѣсва съ новия животъ. Първитѣ три вида животъ текатъ въ коренитѣ на цѣлото човѣчество, но ние не можемъ да ги изолираме изведнъжъ. Изолирането имъ трѣбва да става постепенно, като придобиваме истинското знание въ живота. Можемъ ли да изолираме тия животи, докато не завършимъ живота на ученика? — Не можемъ. Не е въпросътъ да ги изолираме, нито да ги използуваме, но да се повдигнемъ надъ тѣхъ.

Та ще знаете: озлобявашъ ли се, това е животътъ на старозавѣтния човѣкъ. Съблазнявашъ ли се, това е животътъ на новозавѣтния човѣкъ. Страдашъ ли, скърбишъ ли, това е животътъ на праведния човѣкъ. Всичко това е, защото искашъ да намѣришъ човѣкъ, който да те обича, искашъ да добиешъ Любовьта въ свѣта. Кой може да те обича, освѣнъ твоя Учитель? Може да те обича само онзи, който те учи. Ако ти обичашъ едно животно и го повдигнешъ до твоето положение, каква философия може да внесе то въ живота ти? Утрѣ това животно може да умре, и ти ще скърбишъ за него. Слѣдователно, това, което обичашъ, трѣбва да бѫде безсмъртно, да не умира. То не трѣбва да изгубва своята красота, не трѣбва да изгубва своята интелигентность, не трѣбва да изгубва своята благость и доброта. Азъ не говоря за външната доброта, но за добротата на душата. Азъ наблюдавамъ, нѣкой човѣкъ говори криво, но има нѣщо хубаво, добро, благородно въ душата си, съ което влияе на другитѣ хора. Такива хора сѫ добри, щедри, не обръщатъ внимание на дреболиитѣ въ живота.

Та казвамъ: право е желанието на хората да ги обичатъ. Но ако е въпросътъ за съврѣменната любовь, която трае день до пладнѣ, какво ще ни даде тя? — Само разочарования и страдания. Ние сме опитвали тази любовь много пѫти. Нѣкой казва: човѣкъ може ли жаденъ да ходи? Да се разберемъ добрѣ! Вѣрно е, че безъ любовь не можемъ да живѣемъ, както и безъ вода не можемъ, безъ хлѣбъ не можемъ, безъ топлина не можемъ и безъ свѣтлина не можемъ. Свѣтлната и топлината въ свѣта сѫ течения, които се движатъ съ голѣма бързина. Въ такъвъ случай, ако ти подпушишъ свѣтлината и топлината, тѣ ще ти създадатъ най-голѣмитѣ страдания. Съврѣменнитѣ хора подпушватъ тия течения и затова страдатъ. Слѣдователно, нѣмате право да подпушвате онова, което тече. Защо? Защото всички течения сѫ природни и трѣбва да ги оставимъ свободно да си текатъ. Има свѣтлинни лѫчи, които като излѣзатъ веднъжъ отъ тебъ, обикалятъ пространството и слѣдъ десеть години, като направятъ, единъ крѫгъ, ще се върнатъ пакъ при тебъ. А ти, като човѣкъ, за да направишъ единъ такъвъ крѫгъ и да се върнешъ на сѫщото мѣсто, отдѣто си излѣзълъ, нужни ти сѫ най-малко десеть милиона години. Затова, не се смущавай, не плачи! Свѣтлината, която обикаля въ пространството, слѣдъ десеть години пакъ ще дойде при тебъ и ще ти каже: „Добъръ день!“ Свѣтлиннитѣ и топлиннитѣ енергии се движатъ съ голѣма бързина, затова не спирайте пѫтя имъ, нека текатъ? Любовьта тече съ такава бързина, каквато човѣшкиятъ умъ не може да си прѣдстави. Ако искашъ да подпушишъ Любовьта, която Богъ внася въ тебъ, ще си създадешъ най-голѣмото нещастие. Остави Любовьта да тече върху тебъ! Онова, което Богъ е намислилъ заради тебе, е велико нѣщо. Той е намислилъ и опрѣдѣлилъ за всѣки човѣкъ велики нѣща. Твоятъ великъ Учитель ще ти опрѣдѣли единъ другарь, съ когото ще учишъ. Този твой другарь ще бѫде единъ отъ умнитѣ ученици, а не както онзи адептъ, който дойде до дървото „за познаване доброто и злото“ и създаде голѣмо страдание на двамата ученици въ рая. Сега се изискватъ ученици, които трѣбва да се върнатъ при дървото „за познаване на живота“ Значи, животътъ произтича отъ Любовьта. Затова, всѣки, който иска да намѣри този животъ, именно, не трѣбва да върви нито по старозавѣтния, нито по новозавѣтния животъ нито по пѫтя на праведния, но трѣбва да влѣзе въ пѫтя на ученика.

Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици и имъ казва. „Не ви наричамъ вече раби, вие сте минали по този пѫть, но ви наричамъ приятели, защото всичко, което чухъ отъ Отца си, явихъ ви го“ Какво е чулъ? — За мощното, за великото знание въ свѣта, което и тѣ самитѣ ще опитатъ. Христосъ запозна ученицитѣ си съ силитѣ на природата, затова при единъ случай тѣ Го запитаха: „Учителю, споредъ както ни научи, да снемемъ ли огънь отъ небето, както направи Илия, да изплашимъ ония тамъ?“ Христосъ имъ отговори: „Този огънь не е засега. Вие ще снемете огънь за сърцата на хората, а не отвънъ. Вѫтрѣ въ сърцата имъ ще внесете огънь. Ако снемете този огънь отвънъ, вие ще изгубите пѫтя си като ученици. Азъ не съмъ дошълъ да погубвамъ, но да дамъ животъ и то прѣизобилно.“ Това значи азъ не съмъ старозавѣтенъ, нито новозавѣтенъ, нито праведенъ, но — Учитель.“ На кого? — На ученика. Затова се казва въ Евангелието: „Безъ Мене нищо не можете да направите. Образецъ трѣбва на свѣта!

Сега, като ученици, ще държите строго въ себе си мисъльта, че ученикътъ е свободенъ да слуша когото и да е, независимо това, дали говори право, или криво, но когато дойде до приложение, ще каже: братко, азъ трѣбва да започна първо съ Любовьта, послѣ съ Свѣтлината, слѣдъ това съ Мира и най-послѣ съ Радостьта. Това е вѫтрѣшната връзка на ученика съ Бога. Азъ мога да слушамъ, безъ да се отекча, всѣки човѣкъ, който може да ми говори за Любовьта, за Свѣтлината, за Мира и за Радостьта, цѣлъ день, а дори и прѣзъ цѣлия си животъ.

Нѣкои отъ васъ, които ме слушате, ще кажете: вижте, нашиятъ Учитель иска да напуснемъ свѣта. Не, азъ не съмъ отъ тѣзи, които искатъ да напуснете свѣта; азъ не съмъ отъ тѣзи, които искатъ да напуснете училището. Азъ искамъ вие да разрѣшите всички мѫчни задачи, турени въ програмата на училището. Азъ искамъ да разрѣшите всички мѫчнотии въ живота. И всѣки, който прѣодолѣе най-голѣмитѣ мѫчнотии, има моето уважение. Срещнахъ едного праведника, който минаваше за ученикъ, казваше ми: „Учителю, днесъ ме понабиха малко едни мои приятели. Имахъ много кръвь, дадохъ имъ малко. Тѣ ме поздравиха по особенъ начинъ, но благодаря на Бога, защото въ менъ имаше извѣстни погрѣшки, които по този начинъ изчезнаха.“ Слѣдъ това се поусмихна и продължи пѫтя си. Послѣ, една отъ сестритѣ ми разказваше за една своя опитность, отъ която благополучно се спасила. ,,Вървя“, казва тя, „между бороветѣ на ,,Изгрѣва“, а прѣдъ мене друга сестра, едва на 2-3 крачки разстояние, бърза за нѣкѫдѣ. По едно врѣме тя улови единъ отъ клоноветѣ, за да си направи пѫть и веднага го пусна. Въ този моментъ азъ наближавамъ и пуснатиятъ клонъ силно ме удари въ бѣлото на окото и ми протече кръвь.“ Казвамъ ѝ: благодари, че съ малко се изплати, клонътъ можеше да те удари въ зеницата на окото и тогава щѣше да бѫде по-опасно. Иди промий окото си съ чиста вода! Ти трѣбваше да вървишъ най-малко 20 крачки слѣдъ нея, а не толкозъ близко, както си била. Какво щѣше да направи тази сестра, ако бѣше отъ старозавѣтнитѣ хора? — Щѣше да стигне първата, да я поразтърси малко и да ѝ каже: защо вървишъ тъй невнимателно, не можа ли да задържишъ клона, докато го хвана азъ? А тя каза: ,,Азъ съмъ виновна, трѣбваше да вървя малко по-назадъ отъ нея.“ Така всички хора иматъ тази слабость, вървятъ близо единъ до другъ. Когато минавате прѣзъ нѣкоя гора, трѣбва да вървите най-малко 20 крачки на разстояние единъ отъ другъ. Като се пущатъ клоноветѣ, така много хора сѫ ослѣпявали, осакатявали сѫ се по този начинъ. Хората въ живота се сближаватъ, но тази близость въ случая не е нѣкаква добродѣтель. Когато пѫтници вървятъ прѣзъ нѣкоя гора, трѣбва да вървятъ на разстояние най-малка десеть метра единъ отъ другъ.

Та казвамъ: този хубавъ день, който имаме днесъ, е за ученика. Той ни показва, какъвъ е пѫтьтъ на ученика. Както виждате, този пѫть е великъ.

Христосъ казва: „Иди разпродай всичко, раздай го на сиромаситѣ, ела и ме послѣдвай!“ И азъ ви казвамъ: идете и раздайте вашия старозавѣтенъ животъ, който имате. Раздайте слѣдъ това и новозавѣтния си животъ. Най-послѣ раздайте и живота на праведния, който е у васъ и слѣдъ това идете при вашия Учитель. Той ще ви посрещне. Но ако вие отидете при вашия Учитель съ разперена тога, съ гердани на врата, съ своето велико достойнство, Той ще знае какъ да ви посрещне. Ще ви се усмихне само и ще ви каже: „Вие ще дойдете другъ пѫть, малко по-късно. Засега въ Школата нѣма мѣсто. Като дойдете идната година, ще се явите на конкурсъ, ще видимъ, какви ще бѫдатъ тогава условията за приемане“. И тъй, година слѣдъ година ще ви отлагатъ, докато най-послѣ старини дойдатъ и кажете: съжалявамъ, че не можахъ да влѣза въ училището! Но трѣбва да се влѣзе въ училището. Най-хубавото нѣщо въ живота е да влѣзете като ученикъ въ Школата. Питате: кога, идната година ли? — Не, днесъ още. Даже не и слѣдъ обѣдъ. Не влѣзете ли сега, врѣмето е вече изгубено. Сега, още този часъ, докато азъ говоря. Прѣстана ли да говоря всичко се свършва. Свърша ли бесѣдата си, може да хлопате, колкото искате може да счупите всички врати — затворено е вече! Сега всички можете да влѣзете, но безъ багажа си. Спомнете си стиха, въ който Христосъ казва: „По скоро камила може да влѣзе прѣзъ иглени уши, нежели богатъ въ Царството Божие“.

Първото нѣщо, чрѣзъ което можемъ да успѣемъ, е онзи вѫтрѣшенъ процесъ на освобождение, който става у насъ. И всички трѣбва да се освободимъ! Какъ? — Като се слушаме, като си помагаме. Това индивидуализиране, което се забѣлѣзва въ съврѣменната култура, води къмъ една крива посока на живота. Днесъ има много хора, които подъ брѣмето на незнанието, разрушаватъ своя животъ. Мѫчно е когато дойде нѣкое голѣмо оскърбление на душата! Трѣбва да се помогне на такъвъ човѣкъ, било съ блага дума, било съ милъ погледъ. Нѣкой пѫть се намѣришъ въ парична криза, нѣмашъ нито петь пари въ джоба си. Все трѣбва да дойде нѣкой богатъ човѣкъ да ти помогне. Другъ нѣкой забатачилъ, задлъжнѣлъ до уши и ми казва: поговори ми, много ми говори, насърдчи ме. Постави се, най-послѣ, въ моето положение! Гледамъ го, той има една полица отъ 20,000 лева, която на еди-кой си срокъ трѣбва да изплати. Какво ще го ползуватъ въ случая моитѣ думи, ако взема да му говоря: не бой се, Господъ е великъ. Той има на разположение много ангели, които ще дойдатъ да ти помогнатъ. Ето, на еди-кой си господинъ въ Америка помогнаха по този и този начинъ и т. н. Обаче, азъ съкратявамъ своята рѣчь. Взимамъ единъ чекъ отъ 20,000 лева, подписвамъ са, давамъ му го и казвамъ: ще отидешъ въ народната банка да изтеглишъ тия пари! Той взима чека и излиза. Така въпросътъ е разрѣшенъ. Трѣбва да се даде нѣщо на свѣта. Когато Богъ говори, Той винаги дава.

И тъй, само въ пѫтя на ученика ние можемъ да разрѣшимъ правилно живота. Въ другитѣ три живота методитѣ и начинитѣ сѫ други. Едно заблуждение, отъ което трѣбва да се пазите, е слѣдното: не мислете, че въ Царството Божие може да се влѣзе чрѣзъ палене на свѣщи, чрѣзъ правене добрини, чрѣзъ подкупи и т. н. Въ Царството Божие съ палене на свѣщи не може да се влѣзе; въ Царството Божие съ правене добрини не може да се влѣзе; въ Царството Божие съ подкупи не може да се влѣзе. Нѣкой човѣкъ ви е училъ на нѣщо, и вие казвате: азъ мога да се изплатя на този човѣкъ. Какъ? — Като му дамъ пари. Не. този Учитель не взима нищо, той не работи за пари. Скѫпи сѫ уроцитѣ на този учитель! Питамъ: колко сме платили, за да дойдемъ въ този свѣтъ? Ако се заемете да рѣшите една математическа задача, да изчислите, колко струватъ условията, при които живѣемъ, ще видите, че за всѣки едного отъ насъ се харчатъ съ милиарди левове жива енергия. Тази енергия не се намира така лесно. Запримѣръ, ако вие изгубите своята жизненость, или ако изгубите свѣтлината на вашия умъ, ще видите, че не можете да я доставите тъй лесно. Тази енергия не се намира на земята. Много отъ съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ неврастения. Защо? — Тѣ сѫ загубили много отъ тази жива енергия отъ своята жизненость, вслѣдствие на което става пропукване въ нервната имъ система. Тогава животворниятъ магнетизъмъ и животворното електричество у човѣка изтичатъ, и той усѣща вѫтрѣшна слабость въ себе си, едно вѫтрѣшно отмаляване. Такъвъ човѣкъ вече отъ нищо не се интересува.

Това, обаче, не прѣдставлява никаква философия на живота. Човѣкъ трѣбва да се учи въ училището на живота и до най-старата си възрасть. И 120-годишенъ да е, трѣбва да се учи! До послѣдния часъ, до послѣдния моментъ на живота си, човѣкъ трѣбва да се учи. Щомъ се освободи отъ тѣлото си, той вече е младъ. Душата на човѣка е винаги млада. Той се облича въ друго тѣло, въ което сѫществува вѣчна младость. Когато тѣлото остарѣва, у човѣка се ражда скръбь. Защо? Понеже той е отдѣлилъ живота на тѣлото отъ живота на душата. Въ всѣко тѣло, което остарява, тече старозавѣтниятъ животъ, а той оставя своитѣ дълбоки бразди. И новозавѣтниятъ животъ оставя дълбоки бразди върху тѣлото на човѣка. И животътъ на праведния остава бразди върху тѣлото на човѣка. Изобщо, тия три вида животъ разрушаватъ тѣлото на човѣка, и задачата му въ този свѣтъ остава неизпълнена. Ето защо, като влѣземъ въ другия свѣтъ, ние срѣщаме едно голѣмо противорѣчие.

Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“. „Азъ съмъ Пѫтьтъ“. — Единъ е Пѫтьтъ, но този Пѫть има три разклонения. „Азъ съмъ Истината“. — За да има човѣкъ Истината въ себе си, той непрѣменно трѣбва да има Миръ въ душата си, а миренъ може да бѫде само онзи човѣкъ, който има Мѫдростьта на своя страна „Азъ съмъ Животътъ“ — Единъ е Животътъ, и той изтича отъ Любовьта.

Та казвамъ: нѣкои ученици, които постѫпватъ въ училището сега, тѣ сѫ още слушатели, затова трѣбва да се учатъ отъ опитностьта на по-възрастнитѣ, на по-напрѣдналитѣ ученици отъ тѣхъ. Между васъ да има правилно надпрѣварване. Сега всички ученици искатъ да се доближатъ до Учителя. Не може така. Нѣкѫдѣ ще се учите единъ отъ другъ. Ще се допитвате по зададенитѣ уроци отъ по-напрѣдналитѣ ученици. Между всички ученици трѣбва да има взаимно почитание. Младиятъ ученикъ трѣбва, да се отнася съ почитание къмъ по-възрастния. Ако младитѣ, новитѣ ученици не зачитатъ по-възрастнитѣ, т. е. тия, които сѫ се учили и знаятъ повече отъ тѣхъ, единъ день и тѣ ще се намѣрятъ въ сѫщото положение. „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възмѣри“, казва Писанието. Казвате: ние знаемъ това нѣщо. Знаете го, вѣрно, но вие още не сте добили сѫщественото знание за живота. Запримѣръ, ти си честенъ човѣкъ, но банката не ти дава пари на заемъ. При това, ученъ човѣкъ си, свършилъ си три факултета, но условията въ България сега сѫ такива, че тя има на разположение много чиновници, и за тебе нѣма мѣсто. Ти имашъ голѣмо мнѣние за себе си, но хората не те признаватъ. Ти можешъ да пишешъ хубаво, поетъ си. Напишешъ нѣщо, хората не го оцѣняватъ, ще ти платятъ тъй малко, че ти започвашъ да съжалявашъ за труда си. Ти имашъ още и художествени дарби. Нарисувашъ нѣкоя картина, но пакъ не я оцѣняватъ. Както виждате, има нѣщо сѫществено въ живота, което хората не знаятъ, вслѣдствие на което работитѣ имъ не вървятъ, както трѣбва.

Прѣди нѣколко дни дохожда при мене единъ художникъ, прѣдложи ми да купя двѣ негови картини. Азъ имамъ правило, за картини пари не давамъ, пъкъ и картинитѣ не ми трѣбваха. Но за да го насърдча, взехъ картинитѣ и му дадохъ една сума за тѣхъ. Слѣдъ това той нарисува изворчето долу при рѣката. Платихъ му и за тази работа. Какъвъ бѣше резултатътъ отъ всичко това? — Той не употрѣби паритѣ на мѣсто. Азъ не му казахъ нищо, но си помислихъ: пѫтьтъ, по който върви този човѣкъ, ще го изведе на загуба. Защо? — Художество съ пари не се продава. Художникъ, който продава картинитѣ си, мяза на майка, която продава дѣцата си. Всѣка нарисувана картина е дѣте на художника. Той трѣбва да изпрати това дѣте то само да му донесе пари. Какъ? — Ще изложи картинитѣ си, и всѣка картина сама за себе си казва: „Всѣки, който иска да ме види, ще плати нѣщо за мене, безъ да ме вземе.“

Та казвамъ: споредъ новитѣ разбирания на живота, вие трѣбва да давате потикъ на талантливитѣ между васъ, да се интересувате отъ хубавитѣ имъ работи! Азъ съмъ слушалъ да се повтарятъ и потретватъ стари работи. За менъ е било добрѣ, азъ съмъ се училъ на търпѣние, но вие придобихте ли нѣщо ново отъ това? Прѣди години дойде при менъ единъ евангелски ученикъ, да ми проповѣдва Евангелието. Започна той да ми цитира стихове, отъ единия край на Евангелието до другия. Тъй продължи цѣли три часа. Питамъ го послѣ: свърши ли вече? — Свършихъ. — Добрѣ, и азъ съмъ доволенъ. Хайде сега да излѣземъ малко да се поразходимъ, да помислимъ за хубавитѣ стихове. — Да, добрѣ трѣбва да мислишъ, никой другъ не ги е цитиралъ тъй, както азъ ги зная. Знаешъ ли, колко врѣме съмъ се занимавалъ съ тази работа? Цѣли 20 години отъ живота си съмъ посветилъ само за тия цитати! — Да, много хубави сѫ цитатитѣ. Казвамъ: и вие, като ученици, ще се научите да изтърпѣвате. Който иска да ви проповѣдва, изслушвайте го, но научете се отъ всичко, да вадите поука.

Казахъ ви, че този съборъ е пръвъ по рода си. Въ какво отношение? — Първиятъ день на този съборъ започва съ деня на Любовьта. Ето защо, вие трѣбва още този день да приложите Любовьта. Започнете ли съ Любовьта, всичко ще ви тръгне по медъ и масло, както казватъ българитѣ. Тогава и Свѣтлината ще дойде у васъ. Какъ ще познаете, че Любовьта дѣйствува у васъ? — Сутринь, като ставате, ако у васъ не е станало никакво окисляване, това показва, че Любовьта дѣйствува вече у васъ. Не е достатъчно, обаче, до провѣрите това само въ единъ день, но ако се минатъ два, три, десеть, сто, 500, 1000, 10,000 и 100,000 дни и у васъ не се забѣлѣзва никакво окисляване, никакво смущение, значи вие сте добили новата Любовь. Нека не говоримъ за такъвъ голѣмъ мащабъ отъ врѣме — 10,000 или 100,000 дни. За васъ е добрѣ, ако поне прѣзъ 100 дни наредъ отъ живота ви слънцето не залѣзва, нито сърцето ви губи своята Любовь. Новата Любовь иде отъ Бога, отъ ангелитѣ, отъ всички ваши братя, които живѣятъ на земята и горѣ на небето и отъ всички ученици. Като си легнете вечерно врѣме и се прѣдадете на размишление, ще почувствувате, че тази Любовь иде отвсѣкѫдѣ: отвънъ — отвѫтрѣ, отгорѣ — отдолу. Тя ще изпрати нѣкой да похлопа на вашия телефонъ и ще ви запита: „Какъ сте?“ Всѣка вечерь ще ви изпраща поздравитѣ си чрѣзъ нѣкого и ще ви каже: ,,Днесъ ви изпратихъ една кошница грозде, една кошница круши, една тенекия медъ, единъ чифтъ нови обуща, една нова шапка, нови дрехи“. Вие слушате само, какво ви се изпраща. Освѣнъ това, пощата всѣки день ви носи толкова много писма отъ тия сѫщества на Любовьта, че вие не знаете, какво да правите съ тѣхъ и имъ отговаряте: ,,Моля ви се, братя, спрете малко съ праткитѣ си, докато освободимъ отъ пощата полученитѣ нѣща“. Така постѫпва Любовьта. Тя се отличава съ вѫтрѣшно изобилие.

И сега, желая пощата постоянно да ви донася пълни кошници съ грозде, круши, ябълки, сливи, смокини, портокали, банани — изобщо всички най-хубави плодове, които сѫществуватъ на земята. Прѣвърнете всичко това въ духовенъ смисълъ. Благодарете на Бога за доброто, за благото, което ви е далъ. Благодарете на Бога за хубавитѣ думи, които ви е казалъ. На Бога само ще благодарите. Не благодарите ли на Него, каквото и да казвате на мене, или на когото и да е другъ, нищо нѣма да ви ползува. Богъ е първоизточникътъ на всички блага. Нему ще благодарите и къмъ Него ще отправите ума и сърцето си. Ще благодарите на Бога за хубавото врѣме, за хубавия животъ, за добритѣ условия на живота; ще благодарите, че ви е пратилъ на земята между този народъ; ще благодарите, че сте членъ на човѣчеството; ще благодарите, че сте свързани съ ангелитѣ, а понѣкога и Той самъ благоволява да говори съ васъ. Нѣкой отъ васъ може да пѣе добрѣ, другъ — да рисува, трети — да пише, и казвате: имамъ единъ малъкъ талантъ. Не, на Бога ще благодарите за този свой талантъ и ще знаете, че и малкитѣ таланти могатъ да се увеличаватъ, да ставатъ голѣми. Азъ уподобявамъ малкитѣ таланти на една малка дупчица, прѣзъ която свѣтлината влиза, Колкото повече отваряшъ тази дупчица, толкова повече свѣтлина ще влѣзе. Да се отваря тази дупчица повече и да става все по-голѣма, това зависи и отъ самия човѣкъ

Та казвамъ: вие ще проповѣдвате Любовьта въ своя животъ. Какъ? Ще ви дамъ единъ примѣръ. Въ единъ чифликъ живѣли въ съдружие двѣ кози и една маймуна. Козитѣ, като се връщали вечерно врѣме отъ паша, козината имъ била набодена съ много цигански тръне. Маймунката, като виждала, че се връщатъ, отивала при тѣхъ да ги пощи — изхвърляла всички тия тръне отъ козината имъ. Най-напрѣдъ изчиствала едната, послѣ другата и като нѣмала какво повече да прави, хвърляла се по гърба, по главата ту на едната, ту на другата, дърпала ушитѣ имъ, дращѣла ги, съ което искала да имъ каже: „Донесете още тръне!“ Козитѣ викали, крѣскали, искали да се освободятъ отъ нея. Какво заключение ще извадите отъ този примѣръ? — Щомъ мѫчнотиитѣ дойдатъ въ живота ви, трѣбва да знаете, че маймуната е свършила работата си, и вие трѣбва да отидите въ гората.

Прѣди да завърша бесѣдата си, ще ви дамъ още единъ примѣръ. Това се е случило въ новитѣ врѣмена. Графъ Берози ималъ единъ добъръ приятель, италианецъ, на име Нунцио. По едно врѣме Нунцио се влюбва въ една богата мома, която обаче, имала и другъ кандидатъ. Послѣдниятъ, като се научава за любовьта на Нунцио, възненавидѣлъ го толкова много, че намислилъ най-послѣ да го отрови, да се освободи отъ него, за да придобие той момата. Какъ да извърши това? Той искалъ тъй да направи това прѣстѫпление, че никой да не го разбере, даже и самъ Нунцио да не усѣти нищо. Обаче, графъ Берози, който обичалъ приятеля си, схваналъ мисъльта на противника му. Единъ день съперникътъ на Нунцио отива у дома му и му поднася чаша сладко вино, въ което турилъ една отъ модернитѣ отрови, съ свойство да дѣйствува бавно, но сигурно. Смъртьта отъ тази отрова идвала едва шесть мѣсеца слѣдъ изпиването ѝ. Въ този моментъ графъ Берози билъ при своя приятель. Като видѣлъ, че той надига чашата съ виното да пие, веднага взима пушката си и прицѣлва право въ чашата. Чашата се счупва и на парчета пада на земята. Нунцио и неговиятъ съперникъ се уплашватъ, но графъ Берози, съвсѣмъ спокоенъ, казва: „Извинете, азъ искахъ да се опитамъ, дали съмъ добъръ стрѣлецъ, ще мога ли да ударя чашата, безъ да поврѣдя нѣкого“ .Нунцио не подозиралъ, че приятельтъ му по такъвъ начинъ го избавилъ отъ смърть, но и съперникътъ му не подозиралъ, че това нѣщо е направено съзнателно, съ цѣль да спаси живота на приятеля си. И двамата похваляватъ графъ Берози за умѣнието му да стрѣля.

Казвамъ: когато поднасятъ чаша съ отрова нѣкому, вдигнете вашата пушка, отправете своя вистрѣлъ срѣщу чашата! Коя е тази пушка? — Вашата права мисъль. Отправете я къмъ чашата съ отрова, за да я разбиете! Единственото нѣщо, което се позволява на ученика, е да разбие чашата съ отровата. Това е единъ методъ, практикуванъ още въ най-старитѣ врѣмена. Чашата, това сѫ човѣшкитѣ удоволствия, които държатъ хората въ робство. Всички знаете, какво нѣщо сѫ удоволствията. Азъ взимамъ думата „удоволствия“ въ широкъ смисълъ. Тѣ сѫ такова робство, за което се е плащало съ хиляди години. Затова, чашата, която заробва човѣка, трѣбва да се разпръсне. Казвамъ ви: отхвърлете чашата, която трови вашия животъ! Помогнете на вашата душа, помогнете на вашия умъ, помогнете на вашето сърце! Вие можете да си помогнете. Единъ отъ начинитѣ, чрѣзъ които можете да си помогнете, е молитвата.

Ние разглеждаме молитвата като разговори съ невидимия свѣтъ, като разговори съ Бога. Да се молишъ, значи да се учишъ да говоришъ. Трѣбва да се говори. Днесъ ние страдаме, понеже не сме научили небесния, Божествения езикъ. Не е достатъчно само да се моли човѣкъ, но молитвата трѣбва да прѣдставлява единъ изрази, въ кой го да взима участие цѣлиятъ човѣшки духъ, цѣлата му душа, цѣлиятъ човѣшки умъ и цѣлото му сърце. Въ това, което човѣкъ иска отъ Бога, трѣбва да има само единъ вѫтрѣшенъ смисълъ. Молишъ ли се, кажи: „Господи, да бѫде Твоята воля! Азъ ще приема на драго сърце всичко онова, което иде отъ Твоята рѫка и ще изпълня волята Ти, безъ никакво прѣстѫпване на Твоя закони“. Тъй и ученикътъ трѣбва да каже на Учителя си: „Учителю, азъ ще разрѣша всички задачи, които си ми дали въ живота. Азъ ще ги донеса прѣдъ Тебъ на удобрение и каквато корекция направишъ, ще я приема съ разположение“. Такъвъ трѣбва да бѫде новиятъ пѫть! Ако тръгнете по този пѫть още отъ днесъ, ще забѣлѣжите, че съ васъ ще стане велика промѣна. Ще видите нова свѣтлина, която ще се излѣе върху васъ. Въ душата си ще почувствувате такъвъ миръ и такава радость, каквито никога въ живота си не сте имали. И животътъ ви само по този начинъ ще се осмисли.

Сега, младостьта нека не ви блазни. Най-първо заинтересувайте се отъ Любовьта, а не отъ младостьта. Послѣ, заинтересувайте се отъ Свѣтлината, а не отъ младостьта. Слѣдъ това, заинтересувайте се отъ Мира, а не отъ младостьта, докато най-послѣ дойдете и до самата Радость.

И тъй, сега азъ ви поздравлявамъ съ Любовьта. Какво значи поздравътъ? Кого поздравляваме? Когато обичаме нѣкого, поздравляваме ли го? — Само странникътъ се поздравлява. На този, когото обичаме, ние се усмихваме вѫтрѣшно и му даваме най-хубавото, което имаме. За него трѣбва да отворимъ душата си тъй, както небето се отваря за насъ. Ние трѣбва да му се усмихнемъ вѫтрѣшно и да му кажемъ: заповѣдайте, добрѣ дошли, отдавна ви чакаме. Много се радвамъ, че сте ни дошли на гости.

Сега всички ще отворите душитѣ си за вашия Учитель. Които могатъ, нека направятъ това още днесъ, още сега, да не чакатъ даже и свършването на бесѣдата. Нека това бѫде единъ свършенъ актъ. Тогава между васъ ще има вѫтрѣшна хармония. Азъ искамъ вашитѣ умове да си хармониратъ, да мислите еднакво за Любовьта. Вие можете да прилагате Любовьта по различни начини, както намирате за добрѣ, свободни сте. При прилагането на Любовьта нѣма никакви стражари, нито ангели съ своитѣ огнени мечове. Вие сте свободни да изявявате Любовьта, както намирате за добрѣ. Никой нѣма право да ви сѫди. Постѫпвате ли така, вие се благославяте. Ние гледаме, какви сѫ мотивитѣ, които прѣдизвикватъ проявлението на Любовьта.

Казвамъ: всички ще отворимъ сърцата си за новия день. Той е день на Любовьта, той е день на вѣчния животъ. Азъ вѣрвамъ, че всички сте дошли за новия животъ. Ако се занимавате съ стария животъ, вашето идване на земята е безсмислено. Ако вие сте дошли на земята гладни, боси, бѣдни, съ скѫсани и кирливи дрехи и ви изпратимъ пакъ такива, вашето идване на земята е безсмислено. Азъ искамъ да се върнете хубаво облѣчени, добрѣ нахранени, но не прѣситени, добрѣ напоени съ чиста, хубава вода; да сте слушали най-хубавата проповѣдь, която ви е посочила пѫтя къмъ великата цѣль въ живота; да сте си написали една програма, по която да работите за въ бѫдеще, та всичкитѣ мѫчнотии въ живота ви да не сѫ въ състояние нито на косъмъ да ви отклонятъ отъ правия пѫть, по който сега сте тръгнали.

Азъ зная, много отъ васъ сѫ бѣдни, много отъ васъ сѫ болни, много отъ васъ сѫ невѣжи, много отъ васъ иматъ недѫзи, много отъ васъ сѫ прости, не сѫ учени — всичко зная. Казвате: Учительтъ не знае ли всичко това? Зная, и защото зная, показвамъ ви пѫтя, по който ще намѣрите това богатство; показвамъ ви мѣстото, отдѣто можете да го вземете. Казвате: Учителю, ела съ насъ, дай ни отъ този хамбаръ! — Ние съ крини не даваме. Ние жито на тегло не мѣримъ. Всѣки ще бѫде абсолютно свободенъ, ще отиде самъ и ще си вземе, колкото му трѣбва. Всѣки трѣбва да бѫде искренъ, да знае, че това учение има приложение.

Богъ царува на небето! Богъ царува на земята! И всѣка интелигентность, всѣко знание, всѣка сила, всѣка доброта и всѣка мощь, било на човѣка, било на обществото, било на народа, било на цѣлото човѣчество, се дължи на Този, Който е създалъ свѣта. Този свѣтъ има и външенъ изразъ. Ние сме членове на този свѣтъ, и трѣбва да изпълнимъ Божията воля, каквато и да е тя. Този е великиятъ Законъ на вѣчния животъ. Този е великиятъ Законъ за ученицитѣ, които искатъ да реализиратъ доброто и то тъй, както е писано въ Божествената книга, която още не е напечатана на земята.

Желая всички вие да започнете съ Божествената Любовь, сърцата и умоветѣ ви да бѫдатъ свободни. Божествениятъ Духъ и Божествената Любовь да бѫдатъ съ васъ, да бѫдете прѣзъ цѣлия день радостни и весели!

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...