Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1925_08_12 МАЛКОТО ДОБРО И МАЛКОТО ЗЛО

Общ Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 2243 Мнения:

Публикувано 30 ноември 2015 - 07:40

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

МАЛКОТО ДОБРО И МАЛКОТО ЗЛО

 

Доброта, Истина, красота, това е Любовьта.

 

Размишление

 

Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата “Разлика между физическитѣ и духовнитѣ чувства.”

 

Попитали едно дѣте: “Защо грѣе слънцето?” То отговори-ло “Слънцето грѣе, защото иска да грѣе.” Попитали друго дѣте: “Защо хората кладятъ огънь?” - “Защото имъ е студено.” Попитали трето дѣте: “Защо хората и животнитѣ пиятъ вода?” - “Защото сѫ жадни.” Какъ мислите, умни ли сѫ, т.е. правилни ли сѫ тия отговори? Тѣхнитѣ отговори сѫ толкова правилни, колкото и обясненията на мнозина хора върху въпроса за чувствата. Питамъ: човѣкъ, който не е търгувалъ, може ли да направи дългъ? Човѣкъ, който не се е родилъ, може ли да ожеднѣе или да огладнѣе? - Не може разбира се. Нѣкои казватъ, че физическитѣ чувства помрачавали ума на човѣка, не, това заключение не е правилно. Помрачаване се явява тогава, когато се нарушава хармонията между физическитѣ и духовнитѣ чувства на човѣка. Слѣдователно, когато нѣкой клонъ или нѣкой коренъ на дървото се поврѣди, настава помрачаване въ това дърво. Въ нѣкои случаи коренитѣ сѫ по-устойчиви, а въ нѣкои случаи - клонищата.

 

Често нѣкои отъ ученицитѣ, които изучаватъ живота, гледатъ на тъмната му страна, безъ обаче, да сѫ песимисти. Тѣ гледатъ мрачно на живота, безъ да сѫ песимисти и уреждатъ смѣткитѣ си много добрѣ. Другитѣ ученици сѫ оптимисти, гледатъ оптимистически на живота, а въ сѫщность сѫ песимисти. Тѣ сѫ оптимисти докато всичко имъ върви наредъ; щомъ не имъ върви, ставатъ песимисти. Естествениятъ пѫть въ природата е, щото всѣки здравъ човѣкъ да бѫде оптимистъ, а всѣки боленъ човѣкъ да бѫде песимистъ. Песимизмътъ е болезнено състояние на човѣка, то е философия на болнитѣ хора, но не и на здравитѣ. Песимизмътъ изразява състояние на почивка. Когато човѣкъ нѣма какво да работи, той става песимистъ. Когато има какво да работи, той е оптимистъ.

 

Когато ние разглеждаме живота, трѣбва да го разгле-ждаме въ неговата сѫщина, тъй както той се проявява. Ние можемъ да проповѣдваме щедростьта, безъ да сме щедри. Можемъ да говоримъ за икономия, безъ да сме пестеливи. Можемъ да говоримъ за пестеливость, безъ да сме скѫперници. Скѫперничеството и пестеливостьта сѫ двѣ различни нѣща. По какво се различава пестеливиятъ човѣкъ отъ икономиста? -Пестеливиятъ човѣкъ се ражда пестеливъ, а икономистътъ сега придобива това качество. Страданията въ живота налагатъ на човѣка да развие въ себе си чувството на икономия. Тогава той казва: “Икономия трѣбва!” Въ природата сѫществува пестеливость, а икономията сега се изучава. Тя се проявява въ физическия свѣтъ чрѣзъ редъ ограничения на човѣка въ неговата дѣятелность. Запримѣръ, вижте какво е положението на микробата. Нейното съзнание е много ограничено въ дѣятелностьта й. Тя се движи въ единъ малъкъ крѫгъ, намира се въ дъното на гѫстата материя.

 

Съврѣменнитѣ учени хора разглеждатъ външнитѣ форми на всички живи сѫщества, изучаватъ тѣхното размножение, като го обясняватъ съ силния стремежъ да се освободятъ отъ това състояние на ограничение, въ което се намиратъ. Тѣ мислятъ, че чрѣзъ размножение ще подобрятъ своята еволюция. По-висшитѣ сили използуватъ тѣхното бързо размножаване. Духътъ въ човѣка, като по-висока форма, работи въ него съзнателно и съ това той придобива по-голѣма свобода. Питамъ: ограничението на микробата отъ природата ли е дадено? Свободата на човѣка отъ природата ли е дадена? Нѣкога човѣкътъ е билъ на това положение, дѣто се намира микробата сега. Нѣма защо да съжаляваме микробитѣ, които сега се намиратъ въ тия ограничителни условия. Тѣ работятъ и единъ день ще се намѣрятъ въ по-добри условия. Ако нѣкоя микроба пита, защо се намира въ такива условия, ще й се каже, че трѣбва да работи. Ако нѣкой човѣкъ пита защо микробата се намира въ това състояние, ще му се каже, че нѣкога и той е билъ въ нейното положение, сега е достатъчно само да си припомни това - нѣма какво да му се доказва. Ама той забравилъ всичко това. Нищо, ще си го припомни. Какъ? - Като поправи живота си, всичкото негово минало ще се възстанови. Грѣхопадането въ свѣта е допринесло именно това забравяне на хубавитѣ опитности, които сме имали отъ миналото. Знаете ли какво стана въ врѣмето на грѣхопадането? - Господь накара първия човѣкъ да направи една машина съ която да спусне внимателно хората на земята. Той направи тази машина, но вѫжето й бѣше много тънко, та като спущаше хората на земята, вѫжето се скѫса и всички паднаха вѫтрѣ. Сега ангелитѣ правятъ хубаво, здраво вѫже, съ което да извадятъ хората на повърхностьта на земята. Това бѣше първиятъ опитъ на човѣка. Подобенъ опитъ за втори пѫть не му се позволи да прави. Човѣкътъ не може да направи такова тънко вѫже, каквото Богъ може да направи. Той, като видѣлъ, че Господь направилъ тънко вѫже, помислилъ си, че може да го подражава. Направилъ и той тънко вѫже, като това на Бога, но неговото се скѫсало. Човѣкъ нѣма тия знания, които Богъ има.

 

Сега вие казвате, че Любовьта привлича. Съ какво привлича Любовьта? Тя има ли вѫже? Казвате за нѣкого: “Той има привлѣкателни очи.” Какъ може очитѣ да привличатъ човѣка? Питамъ, въ сѫщность чернитѣ очи ли привличатъ или ти се привличашъ къмъ чернитѣ очи?

 

Нѣкои казватъ, че малкото знание е за прѣдпочитане прѣдъ голѣмото. Азъ давамъ слѣдното правило: Малкото добро е за прѣдпочитане прѣдъ малкото зло. Голѣмото добро е за прѣдпочитане прѣдъ голѣмото зло. Ако дойде голѣмото зло, малкото зло е за прѣдпочитане, защото разноскитѣ му сѫ по-малки. Още повече за прѣдпочитане е малкото добро прѣдъ малкото зло, понеже нѣма никакви разноски. Мнозина отъ васъ казватъ: “Азъ прѣдпочитамъ малкото зло прѣдъ голѣмото зло.” Да прѣдпочиташъ малкото зло, това е крачка напрѣдъ. Мѣрилото на свѣта е да се прѣдпочитатъ малкото добро и малкото зло. При малкото добро въ човѣка се проявява нѣщо хубаво. То е положителната страна на неговия животъ. Голѣмото зло и малкото зло сѫ два обратни процеса, които се намиратъ подъ нулата на живота. Малкото добро и малкото зло сѫ надъ нулата.

 

Питамъ: ако имате въ джоба си само седемь лева, но дължите нѣкому точно толкова лева, какво трѣбва да направите? - Ще бръкнете въ джоба си, ще извадите тия седемь лева и ще ги дадете на този, комуто дължите. Ако не направите това нѣщо сами, нѣкой вашъ приятель ще го направи. Вие казвате: “Обраха ме, паритѣ ми нѣма въ джоба.” Право ли е заключението ви? - Не. Азъ казвамъ: тозъ човѣкъ не ви обра, но вие си платихте дълга. Вие имахте да давате на този човѣкъ седемь лева. Казвате: “Съ такава глупава философия не се занимавамъ.” Но вашиятъ приятель направи това вмѣсто васъ. Слѣдъ това срѣщате този човѣкъ, комуто дължите. Той ви казва: “Господине, азъ ви благодаря, че си изплатихте дълга.” Казвате: “Друг човѣкъ извади паритѣ отъ джоба ми и изплати дълга ми съ мои пари.” Има ли нѣкакво прѣстѫпление въ това?

 

Второто положение: срѣщате другъ господинъ, който ви дължи седемь лева. Тогава сѫщиятъ вашъ приятель взима тия пари отъ вашия длъжникъ и ги туря въ кесията ви. Седемьтѣ лева сѫ вѫтрѣ вече. Какво е отношението между изваденитѣ и внесенитѣ пари? Какво ще кажете сега? - “Паритѣ ми се върнаха.” Върнаха ли се паритѣ ви? Сѫщитѣ пари ли сѫ? - Не сѫ сѫщитѣ. Слѣдователно, когато ви се случи нѣкоя малка неприятность въ живота, ще знаете, че това сѫ изваденитѣ седемь лева от джеба ви, нѣкой вашъ приятель е изплатилъ дълга ви. Казвате: “Обраха ме, туй нѣщо не трѣбваше да се случи.” Не се безпокойте, нѣкой вашъ приятель е извадилъ паритѣ ви. Когато ви дойде нѣкоя малка радость ще знаете, че сѫщиятъ вашъ приятель е срещналъ онзи, който има да ви дължи тия седемь лева, извадилъ ги е отъ неговия джобъ и ги туря въ вашата кесия. Питамъ: този приятель, който едноврѣменно изважда и внася паритѣ въ кесията ви, единъ и сѫщъ ли е? - Да, единъ и сѫщъ е той. На добритѣ ще направи добро, а на злитѣ - зло. Защо въ единия случай, когато кесията ви е празна, вие се безпокоите, а въ другия случай, когато имате пари, вие се радвате? Въ единия случай имате минусъ, а въ другия случай - плюсъ.

 

Като разсѫждавамъ така, вие казвате: тия работи сѫ лесни, знаемъ ги ние. Казвамъ, човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ въ малкитѣ работи въ живота си. Красивиятъ животъ седи въ малкитѣ постѫпки. Когато азъ чуя, че нѣкой богаташъ далъ хиляда лева помощь нѣкому, вѣстницитѣ пишатъ за него или пъкъ видя, че другъ богаташъ се наведе и завърже връзкитѣ на обущата на нѣкоя стара баба, втората постѫпка, споредъ мене е по цѣнна. Този човѣкъ е вложилъ повече енергия, отколкото първия. Даването на хиляда лева ни най-малко не означава изразходване на часть отъ нашата енергия. Тия пари сѫ влѣзли въ кесията ви и сега излизатъ. Има американски богаташи, както и нѣкои български богаташи, които всѣки день трупатъ по 20 - 30 хиляди лева, нѣкои даже и по сто хиляди въ касата си, безъ да сѫ употрѣбили нѣкакъвъ трудъ за това. Тѣ спечелили ли сѫ тия пари? Вложили ли сѫ нѣкаква енергия за придобиването имъ? - Не. Ако единъ човѣкъ завърже връзкитѣ на обущата на нѣкой старецъ, той влага извѣстна енергия въ тази услуга.

 

Слѣдователно, малкото добро направено отъ насъ, винаги съдържа въ себе си часть отъ нашата енергия. Това малко добро крие въ себе си извѣстно благословение. Въ какво седи малкото зло? Ще ви приведа единъ примѣръ. Казвате: “Този братъ, този ученикъ е отличенъ, много добрѣ се учи, но е малко дърдорко.” Казвамъ, защо е нужно туй вмѣтнато прѣдложение, че този ученикъ е малко дърдорко? Какво зло има въ това, че този братъ е малко дърдорко? Думата “дърдорко”, която употрѣбихте по адреса на вашия братъ е малкото зло. Да се каже за нѣкого, че е малко дърдорко, това не може да го обиди, но защо да не се каже за този човѣкъ, че е способенъ, че е отличенъ, че има много хубави чърти, че не е мълчаливъ, а говори хубаво и т. н.? Като кажете, че този човѣкъ е дърдорко, вие печелите ли нѣщо? Ще го поправите ли съ това? - Нѣма да го поправите, обаче, като кажете, че той говори хубаво, съ това вие внасяте добри мисли въ себе си, изпращате една хубава вълна къмъ него и той се ползува. Че е дърдорко, това показва извѣстна енергия, той иска да говори, да я изразходва. Единъ знаменитъ проповѣдникъ, нареченъ Муди, билъ голѣмъ дърдорко. Той говорилъ въ всѣко събрание. Казвали му да прѣстане да говори, да си седне на мѣстото, но той всѣкога говорилъ. Най-напрѣдъ говорилъ несвързано, ималъ развалена граматика, размѣствалъ мѣстата на глаголитѣ, на мѣстоименията, но въпрѣки това, понеже ималъ силенъ стремежъ да говори, дотолкова се упражнилъ въ говоренето, че станалъ единъ отъ краснорѣчивитѣ проповѣдници, всички го слушали съ удоволствие. Да говоришъ повечко отколкото трѣбва, това е малкото зло за човѣка. Казвате за нѣкой човѣкъ: “Той е отличенъ, но малко шантавъ.” Значи, липсва му нѣщо. И това е едно отъ малкитѣ злини за човѣка.

 

Ще ви задамъ другъ въпросъ: защо хората иматъ сини, черни, зелени или кестеняви очи? Все трѣбва да има нѣкаква причина за това. Ако прозорцитѣ на вашата кѫща иматъ сини стъкла ще кажете, че това е защото обичате синия цвѣтъ. Хората съ синитѣ очи сѫ опасни, пъкъ и тия съ чернитѣ очи сѫ опасни, но и ония съ кестенявитѣ очи сѫщо сѫ опасни. Значи, всички очи сѫ опасни. Ще ви кажа какъвъ е моятъ аргументъ, защо твърдя, че всички очи сѫ опасни. Като влѣзешъ при нѣкой братъ, или при нѣкоя сестра, които иматъ сини очи, тѣ виждатъ всичко чрѣзъ синия цвѣть и казватъ: “Свѣтлината, която иде отъ слънцето, е синя.” Да, синя е разбира се. Излѣзатъ вънъ пакъ казватъ: “Свѣтлината е синя;” Влѣзатъ вѫтрѣ, казватъ: “Свѣтлината е синя.” Защо е така? - Тѣхнитѣ очи сѫ сини. Слѣдователно, хората съ синитѣ очи виждатъ по единъ начинъ. Тия съ кафявитѣ очи виждатъ по другъ начинъ.

 

Всички хора виждатъ, знаятъ и говорятъ само една седма отъ Истината. Хората, които говорятъ цѣлата Истина, трѣбва да иматъ прозрачни очи, т. е. безцвѣтни, или такъвъ цвѣтъ, който да съдържа всички цвѣтове на слънчевия лѫчъ. Тѣ официално може да иматъ сини очи, да бѫдатъ зарегистрирани къмъ хората съ сини очи, или могатъ да иматъ кестеняви или отъ другитѣ видове очи, но въ духовно отношение тѣхнитѣ очи трѣбва да иматъ такъвъ цвѣтъ, който да изразява напълно Истината. Най-послѣ, човѣкъ може да има прозрачни очи. Кога? - Когато искате да узнаете Истината. Тогава ще си туритѣ прозрачни очи и ще кажете: “Такава е свѣтлината на слънцето.” Прѣзъ нашитѣ прозрачни очи свѣтлината на слънцето не се прѣчупва. Както влиза, така излиза прѣзъ тѣхъ. Съ това ние не искаме да кажемъ, че чернитѣ очи сѫ лоши, но тѣ се нуждаятъ отъ повече свѣтлина. Ако мислите, че въ природата сѫществува само тази свѣтлина, която минава прѣзъ чернитѣ очи, вие ще изпаднете въ една погрѣшка. Нѣкой казва: “Азъ обичамъ синитѣ очи.” Защо обичате синитѣ очи? Другъ казва: “Азъ обичамъ чернитѣ очи.” Защо обичате чернитѣ очи? Този въпросъ е доста философски, затова ще оставя вие да мислите върху него, да си отговорите, защо обичате синитѣ или чернитѣ очи?

 

При разглеждане на кой и да е въпросъ, всички трѣбва да бѫдете свободни. Човѣшкиятъ умъ трѣбва да бѫде свободенъ отъ всички прѣдубѣждения. Ако искашъ да кажешъ, че нѣкой човѣкъ е много добъръ, спри се, не казвай това. Ако искашъ да кажешъ за нѣкого най-малкото зло, пакъ се спри, не го казвай. Кажи за него малкото добро. Ти се въздръжъ, не казвай лошото за човѣка. Когато ти се въздържишъ, все ще се намѣри нѣкой, който ще го каже вмѣсто тебе. И въ такъвъ случай, по-добрѣ е другъ да го каже, отколкото ти да го кажешъ. Ако вие не дойдете до това състояние, да си въздѣйствувате сами, да се научите да владате вашия умъ, вашето сърце, нѣма да имате никакви резултати. Завладѣйте вашитѣ мисли, вашитѣ чувства въ най-малкитѣ имъ проявления! Ако вие не можете да обуздавате коня си още когато е малъкъ, то като придобие голѣми сили, той ще ви повали. Ако сте слаби да обуздавате вашитѣ най-малки подтици, какъ ще обуздавате голѣмитѣ? Слѣдователно, човѣкъ се изпитва и провѣрява при най-малкото зло, а не при голѣмото. Можете ли да обуздаете най-малкото зло, ще можете да обуздаете и голѣмото, то отпослѣ ще дойде. Разумни трѣбва да бѫдете! Азъ не съмъ за абсолютното въздържание и то само отвънъ, но човѣкъ трѣбва да се въздържа отвѫтрѣ. Запримѣръ, простудите се, хване ви кашлица и вие се въздържате да не кашляте, стѣгате се. Смѣшно е това! Не е въпросътъ да се въздържате да не кашляте, но да се научите да не се простудявате. Значи, злото у насъ показва нездравословно състояние. Вие трѣбва да придобиете здравословното състояние на вашата душа. Придобиете ли го, тогава всички негативни качества, които проявявате днесъ ще станат нормални.

 

Казвамъ, внеси изобилно любовь въ душата на човѣка и омразата ще изчезне. Внеси вѣрата въ човѣка и безвѣрието ще изчезне. Внеси надеждата и обезсърчението ще изчезне. Като се внесатъ положителнитѣ качества въ човѣка, отрицателнитѣ ще изчезнатъ. Онзи, който иска да изучава живота, трѣбва да се занимава съ висшитѣ свѣтове и то тъй, че като помисли за нѣкой свѣтъ, да може да възприеме съотвѣтствуващи сили.

 

Сега, нѣкои отъ васъ се боятъ отъ извѣстни отражения. Да кажемъ, че единъ медиумъ седи прѣдъ своята маса и се разговаря съ духоветѣ. Около него седятъ много хора, които образуватъ верига съ своя опрѣдѣлена мисъль. Медиумътъ възприема мислитѣ на окрѫжаващитѣ и ги възпроизвежда. Другитѣ около него казватъ: “Духътъ говори.” - Не, това не е духътъ, но медиумътъ изразява мисъльта на окрѫжаващитѣ. За да бѫде този медиумъ, свободенъ отъ тѣхното влияние, всички въ веригата трѣбва да искатъ да имъ се каже нѣщо отгорѣ. Тѣ напротивъ, всѣки отъ тѣхъ иска медиумътъ да каже това, което той мисли. И медиумътъ съобщава това, което всѣки поотдѣлно мисли. Това ни най-малко не е съобщение отъ невидимия миръ. Нѣкой казва: “Като влѣзохъ въ нашето събрание, дойде ми вдъхновение.” Не, нѣкой братъ ималъ по-възвишени мисли, които ти си възприелъ. Той казва: “Възприехъ отгорѣ една възвишена мисъль.” Казвамъ, тази мисъль бѣше посадена нѣкѫдѣ прѣди хиляди години, а прѣди сто хиляди години е дошла на земята. Какво ще кажете отгорѣ на това? Това е правилната философия на живота. Всички трѣбва да знаете, дали дадена мисъль, която прониква въ ума ви, е дошла сега или сѫществува въ васъ отъ прѣди хиляди години и вие я носите съ себе си. Когато една мисъль проникне дълбоко въ душата ви, друга свѣтлина ще дойде. Има редъ правила, по които може да се провѣри всѣка Истина. Има закони, на които не знаемъ бѫдещето. За всѣки законъ има редъ правила, чрѣзъ които той може да се провѣри.

 

Азъ при свободно врѣме бихъ се спрѣлъ да разглеждамъ Любовьта, защото тя може да се разгледа като отдѣленъ свѣтъ. Най-първо започнете съ Любовьта! Защо? Казвамъ, ако искате да оправите материалнитѣ си работи, започнете съ Любовьта. Казвате: “Съ Любовь не става.” Безъ Любовь пъкъ съвсѣмъ ще забатачите работитѣ си. Имате ли слуга, възлюбете го, направете му едно добро и той слѣдъ десеть години ще бѫде виденъ човѣкъ, или нѣкакъвъ богатъ търговецъ, който ще има най-малко сто милиона лева. Заради Любовьта, която нѣкога сте изказали къмъ него, той ще ви услужи да се въздигнете. Ако имате другъ слуга, който е простъ, но способенъ човѣкъ, пратете го въ училището и ще видите, че единъ день той ще стане знаменитъ инженеръ и ще ви се отплати съ знанието, което е придобилъ. Тъй щото, не говорете за Любовьта, но проявете Любовьта тамъ, дѣто трѣбва. Вие трѣбва да дадете, да пожертвувате нѣщо за Любовьта. Онзи, къмъ когото проявите Любовьта, той ще има крайна нужда отъ васъ, ще чувствува празнота, обезсърчение, отчаяние. Вложите ли Любовьта си въ този човѣкъ, той всѣкога ще ви бѫде признателенъ. Ако срещнете нѣкой човѣкъ, на когото душата е пълна съ любовь, какво ще му дадете? Търсете мѣста, дѣто можете да вложите вашата любовь. Това е Божествено. Какво търси Господъ въ свѣта? Свѣтлина ли търси Той? - Не, Богъ има свѣтлина. Той търси хора, които се нуждаятъ отъ Неговата свѣтлина. Защо дойде Христосъ на земята? - Да спаси грѣшнитѣ хора. Той дойде при онѣзи, които имаха нужда отъ Него. Той вложи Любовьта си въ тѣхъ и единъ день тѣ ще се повдигнатъ.

 

Ето първиятъ методъ, по който можемъ да проявимъ Любовьта, а не само да говоримъ за нея. Често мнозина се оплакватъ, че не сѫ много добри хора. Защо не сѫ добри хора? За да бѫде човѣкъ добъръ, дълго врѣме трѣбва да го полироватъ. Всички хора по естество сѫ грапави. Материята, отъ която сѫ направени, е грапава, затова трѣбва да се разработва. Силитѣ, които дѣйствуватъ у човѣка, сѫщо тъй не сѫ добрѣ организирани. Всички силови линии у него трѣбва да се прѣорганизиратъ; тѣлото на човѣка анатомически трѣбва да се прѣустрои. Слѣдователно, търкането, триенето е необходимо, за да се полира човѣкъ. Като започнешъ да търкашъ нѣкой човѣкъ, той казва: “Остави, тази работа не става лесно.” Слѣдъ като го огладятъ хубаво, ще му турятъ нѣкакви изпѫкналости, нѣкакви релефи. Природата туря на тия шлифовани дѣца разумъ. Тѣ ще бѫдатъ статуитѣ, по които хората ще се учатъ. Първитѣ грапавини, изпѫкналости сѫ безсмислени, а вторитѣ, които оставатъ върху завършената статуя, ставатъ смислени. Ако човѣкъ е уменъ, самъ трѣбва да се търка, да се изглажда. Това е фигура на рѣчьта, а не буквално изражение. Азъ не разбирамъ, че трѣбва да вземете единъ камъкъ и да се търкате съ него. Дойде ли ви на ума да кажете за нѣкого, че е малко дърдорко, кажете си: “Той е отличенъ братъ.” Това значи, че сте взели единъ камъкъ, съ който се полировате. Прѣкарате ли го десеть пѫти върху себе си, вие ще се шлифовате, както онзи майсторъ, който прави хубава мраморна чешма. Като погледнете тази чешма, отдалечъ лъщи тя. Вие ще кажете: “Учителю, за всичко говорете, но за полировка недѣйте ни говори!” Наистина, лошо нѣщо е да те полироватъ другитѣ хора. Кажете ли нѣщо лошо за нѣкого, вие го полировате. Кажете ли добро за нѣкого, вие себе си полировате.

 

И тъй, най-опасното нѣщо е да полировашъ другитѣ. Полировайте сами себе си! Приложите ли полироването надъ другитѣ, ще си създадете такава беля, че десятки години не ще можете да се освободите. Никога не се опитвайте да полировате другитѣ. Вие можете да шлифовате камънитѣ, но дойде ли до хората, оставете тази работа, тя е за ангелитѣ. Тѣ иматъ право да шлифоватъ. Това изкуство още не е за хората. Когато говоря, че не трѣбва да се шлифовате, азъ разбирамъ, че това нѣщо е изключено отъ новия животъ. Докато сте още въ материалния животъ, тамъ шлифоването се допуща. Вие знаете това изкуство и го прилагате на общо основание.

 

Въ окултната наука ние изучаваме методитѣ и начинитѣ за новия животъ. За какво ще се говори тогава? За хубавото, за красивото. Вие ще бѫдете като онзи българинъ богаташъ, който заспалъ и се прѣнесълъ въ другия свѣтъ. Като се върналъ отъ тамъ, повикалъ сина си и му казалъ: “Синко, този животъ горѣ не е такъвъ, какъвто е земниятъ животъ. Азъ видѣхъ колко много длъжници имамъ. Не искамъ да остане нито единъ. Донесете ми тефтеритѣ!” Синътъ му донася тефтеритѣ и той наклажда огънь и ги изгаря. “Никой не ми дължи повече!” - казва богатиятъ търговецъ. Това изисква отъ насъ новиятъ животъ. Не ни трѣбватъ повече тефтери!

 

Азъ искамъ да освободя душитѣ ви отъ всички заблужде-ния и ограничения. Щомъ влѣзете въ новия животъ, ще съберете старитѣ тефтери, ще ги турите въ огъня да изгорятъ. Достатъчно ви е онова, което имате въ хамбаря.

 

Доброта, Истина, красота, това е Любовьта.

 

36-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ

държана отъ Учителя на 12.VIII.1925 г.

София

 

(Последня школна лекция от IV-та година)







Теми съдържащи: Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt